Ivan Stoev

Днес почитаме рождената дата на тенора Иван Стоев

Драги приятели на оперната музика, на днешния ден – 26 декември 2020 г. – точно преди четири години, написах тук на стената си следната статия:

„Драги приятели на оперната музика, на днешния ден – 26 декември 2016 г. до сега не съм имал в календара си дата за „оперна история“ още от 2013 г., когато започнах да се занимавам с тази дейност. Преди месец-два случайно попаднах на името на бивш певец от Русенската държавна опера – тенорът Иван Стоев, за когото не знаех нищо. Той е роден на днешния ден през 1952 г., аз съм извън България от 1974 г. – как мога да го познавам. При това Иван Стоев се е поминал съвсем млад – около месец преди да навърши 57 години – на 18 ноември 2009 година.

Как разбрах за него – попаднах на статия от Огнян Стамболиев (често цитирам този русенец в мои статии, защото ползвам негови публикации за много русенски и други певци, режисьори и оперни деятели). Г-н Стамболиев е работил дълги години в Русенската опера, той е писател, преводач и отличен познавач на румънската литература и доста съм чел за него и дейността му. При това всичките му статии са публикувани в електронни медии и свободно могат да се намерят и ползват, както правя и аз. Не мога да си представя как без неговите статии за Пенка Маринова, Кирил Кръстев, Николай Здравков, Пенка Дилова, Тодор Бонев и още други бих могъл да напиша моите статии за тия личности. Неговите данни са винаги конкретни, ясни, с точни дефиниции и придружени с описания на артистичните им постижения. Понеже пиша за Огнян Стамболиев, нека изложа негова кратка биография:

Огнян Стамболиев е роден през 1947 г. в Русе. Завършил е българска и италианска филология в Софийския университет. Специализирал е румънски език в Букурещкия университет. Критик, журналист, преводач. Автор е на монографиите: “Несравнимият Кирил Кръстев”, “Слънчевият тенор Николай Здравков”, “Нова книга за операта” в два тома, “Книга за оперетата и мюзикъла”. Издал е много книги с преводи от Йон Лука Караджале, Никита Станеску, Григоре Виеру, Захария Станку, Емил Чоран, Жан-Пол Сартр, Мирча Динеску и др. Сътрудничи активно на големите периодични и ежедневни издания у нас. Член на СПБ. Носител на награди от Съюза на преводачите в България, “Сорос”, Министерство на културата на България, Министерство на културата на Румъния, Съюза на румънските писатели, Румънската академия и др.

(край на цитата)

В последно време Огнян Стамболиев пише подобни статии за артисти от Софийската народна опера, които помества в Сайта на оперния театър в София и те също са от подобен характер. Мнението ми е, че този познавач на българското оперно изкуство оставя незаличими следи в тази история, защото малко са тия автори, които са и тесни специалисти. Многото журналисти, които пишат подобни неща не винаги имат тази професионална подготовка в оперното изкуство. Огнян Стамболиев при това е бил дълги години драматург в Русенската опера, а това е достатъчно да познава детайлите по отношение на репертоар, певци, диригенти, режисьори, сценографи и други.

Статията е от 30 ноември 2009 г., само десетина дни след смъртта на Иван Стоев и сигурно Огнян Стамболиев я е написал под влиянието на кончината му. Публикувана е в електронна медия в Русе, заедно с една снимка на певеца в ролята му на Пинкертон в „Мадам Бътерфлай“ от Пучини. Така можах да се запозная със съдържанието й и да науча за този непознат за мен оперен певец. Цитирам без никакви промени:

Портал „SPIRIT“ (RUSE INFO)

In Memoriam

Тенорът Иван Стоев посвети 12 години на Русе

30 ноември 2009 г.

Автор: Огнян Стамболиев

През 80-те и 90-те години сред основните солисти на Русенската опера бе тенорът Иван Стоев (1952-2009) – на снимката. Той замести успешно в драматичния и спинтовия репертоар своите предшественици Иван Димов, който постепенно слезе от сцената и заминалия за Бургаската опера Марин Илиев, като при това пое и амплоато на оперетен герой, носено преди него от Борис Цветков (Бате Борчо).

Иван Стоев е роден на 26 декември 1952 година в София, под знака на Козирога. Първоначално завършва техническо училище, но желанието му да пее надделява и през 1977 година той завършва четиригодишния вечерен курс на Софийската музикална гимназия – класа на концертната певица и вокален педагог Льоли Даскалова. През същата година е приет за редовен студент в Българската държавна консерватория в класа на проф. Мати Пинкас. Работи главно с нейния асистент – прочутия баритон Сабин Марков, един отличен белкантов вокалист и способен педагог. През 1981 година Иван Стоев се дипломира успешно. Явява се на конкурс в Русенската опера и веднага е приет за редовен солист.

Дебютира на 1 ноември 1981 година в мюзикъла „Лелята на Чарли” от Оскар Фелцман (режисьор Ваня Бъчварова, диригент Ромео Райчев). Изявата му в ролята на младия Джек се приема добре и той влиза в значителен брой заглавия от текущия и новия репертоар. Ръководството намира, че гласът му е недостатъчно школуван и през 1982 г. Иван Стоев започва да взема уроци при известния румънски лиричен тенор и педагог проф. Корнелиу Фанацяну от Букурещката опера и консерватория. Той шлифова до известна степен гласа му, олекотява емисията му, особено във високия регистър.

В продължение на 12 години Иван Стоев изпълнява над 40 големи и малки роли, предимно от класически опери и оперети. Част от тях са: Едвин от „Царицата на чардаша” (това е коронната му роля!), Радамес от „Аида”, Баринкай от „Цигански барон” и други, които той представя с успех в няколко различни постановки в Русе, а също и на други сцени – Велико Търново, Плевен, Варна, Пловдив, Благоевград, а също и в столичната оперета.

През 1993 година, поради несъгласие с политиката на тогавашната неуспешна директорка на Операта Йоана Бакалова, Иван Стоев напуска по свое желание състава и започва работа с пътуващи зад граница български оперни трупи. Бяха настъпили недобри времена за солистите – некадърното и при това авторитарно, некомпетентно ръководство на Георги Димитров, Йоана Бакалова, Милен Начев и други довежда института до тежка криза и Иван Стоев е сред артистите, които не можаха да се примирят с тази критична ситуация.

Повече от 550 бяха спектаклите, в които участва на наша сцена този гласовит и емоционален певец. Притежаваше добър, звучен, пробивен лирико-драматичен тенор с възможности да покрие немалко трудни партии: Радамес, Баринкай, Рудолф, Ленски, Манрико, Пинкертон, Флорестан (”Фиделио” от Бетовен), Дон Хосе, Исмаеле („Набуко”), Неморино, Алфред… Това са част от ролите, които изпълняваше с успех в Русе. И може да се каже, че в драматичния теноров репертоар беше достойния заместник на незабравимия Иван Димов, а в класическия оперетен – на Борис Цветков. Най- многобройни бяха участията му в „Царицата на чардаша” – в три постановки (на режисьорите Недялко Ковачев, Ангел Ангелов и Стефан Трифонов), близо 100 спектакъла! А също и на „Цигански барон” от Йохан Щраус – син, в чудесната постановка на именития румънски режисьор проф. Джордже Захареску, където той блестеше в ефектната и трудна роля на Шандор Баринкай – в близо 60 представления.

Иван Стоев притежаваше не само добър глас, но и представителна сценична фигура, природна музикалност, умееше да говори добре и да танцува на сцената и това определи до голяма степен успеха му в амплоато на оперетен герой. Беше убедителен Парис в „Хубавата Елена” на Жак Офенбах, чаровен Адам в „Птицепродавецът” на Карл Целер. Изненадващо добре се представи и в лиричната и доста проблемна в стилово и техническо отношение партия на Фра Дяволо от едноимената опера на Даниел Франсоа Обер в постановката на Стефан Трифонов и Руслан Райчев (1984). Не отказваше и второстепенните тенорови роли в ”Травиата”, „Риголето”, „Танхойзер”, „Кармен”, „Вълшебната флейта”…

Беше артист по призвание, а не „примадона”, за когото театърът бе над всичко. Почина след кратко боледуване на 18 ноември 2009 г. в Русе.

(на снимката – Иван Стоев (Пинкертон) в операта „Мадам Бътерфлай” от Пучини)

(край на цитата)

Разбира се, че след като реших преди известно време да напиша днес статия за Иван Стоев, ще потърся и други сведения за певеца в електронните медии. При търсене с неговото име в Гугъл за съжаление не се стига до нещо друго, освен някои негови участия в оперни изяви в Русе. Всички други линкове с това име са на личности, които нямат нищо общо с него. Даже поредицата от снимки, които се явяват при някоя от страниците с линкове, съдържа само „чужди снимки“ – лица със същото име, но не на певеца. Така че снимката му като Пинкертон е единствената (но много хубава!), която мога да поместя след статията си.

Ето и извадки от линковете за него относно оперни участия:

Сайт на Русенска държавна опера

Травиата / Оперни спектакли 15.12.1988 г., 19:00 часа Композитор: Джузепе Верди Опера в три действия (четири картини) от Джузепе Верди Либрето: Франческо Мария Пиаве

Диригент Георги Димитров Състав: Елеонора Енакеску, Галя Горчева, Донка Лозанова, Иван Кюркчиев, Никола Василев, ИВАН СТОЕВ, Милко Касабов, Стоян Стоянджов, Иван Дяков, Никола Абаджимаринов, Никола Николов, Цоньо Ненов. (край на цитата)

Портал „Седмицата“ Русе

„Царицата на чардаша“ в Русе

18 януари 2016 г.

Зала Опера, Русе

19.00 часа

Композитор: Имре Калман
Оперета в три действия от Имре Калман 
Либрето: Лео Щайн и Бела Йенбах 

Диригент: Владимир Бошнаков

Състав:

Мария Цветкова

Марио Николов

Даниела Караиванова

Димитър Кюркчиев

Йоланта Николаева

Стоян Стоянджов

Илия Деведжиев

Пламен Бейков

Красимир Величков

Драгомир Драганов

Действащи лица:

Силва Вареску, вариететна певица – сопран
Княз Леополд Вайлерсхайм – баритон
Княгиня Цецилия (Цилика), негова жена – сопран
Едвин, техен син – тенор (баритон)
Графиня Анастасия (Щаси), тяхна племенница – сопрано
Граф Бони Канчиану – тенор
Фери Бачи – баритон (бас)
Мишка, лакей
Нотариус
Момичета от вариетето, кавалери, театрална публика, гости на бала, управител, цигани-оркестранти, лакеи и др. 
Действието се развива през 1912 година в Будапеща и Виена.

Приблизителна продължителност: 2.30 часа

История на създаването

Замисълът на оперетата, посветена на вариететната звезда Силва Вареску, възникнал у Калман в началото на 1914 г. Либретото на известните немски драматурзи Лео Щайн и Бела Йенбах се е казвало „Здравей любов!“. Вдъхновен от сюжета на произведението, Калман се захваща за работа с необичаен ентусиазъм. Въпреки няколкото срива в съвместната работа на композитора и либретистите, оперетата е завършена. Премиерата се състои на 17 ноември 1915 г. във Виена.

Сценичната съдба на „Царицата на чардаша“ може без преувеличение да се нарече бляскава. Във Виена оперетата издържа 2000 представления, а в Берлин, където главната роля се изпълнявала от знаменитата Фрици Масари, спектакълът се играе ежедневно в продължение на две години. След Виена и Берлин, „Царицата на чардаша“ започва своето триумфално шествие по сцените на цялото земно кълбо, което продължава и до днес.

Първото изпълнение в България на „Царицата на чардаша“ се състои на 5 декември 1918 г. в новопостроения „Свободен театър“ в София.

Първото изпълнение в Русе се състои на 20 ноември 1958 г. с постъновъчен екип в състав: диригент – Николай Николаев; режисьор – Светозар Донев; художник – Петър Попов; хореограф – Асен Манолов; хормайстор – Николай Николаев. В ролите участват: Мими Николова, Надя Харитонова, Иван Димов, Лиляна Донева, Асен Селимски, Косьо Лунгов, Любен Банков и др.

Следващата русенска премиера на „Царицата на чардаша“ се състои на 11 април 1986 г. Постановъчният екип е в състав: диригент – Милен Начев; режисьор – Недялко Ковачев; хормайстор – Томина Сидова; сценография – Иван Савов; костюми – Васил Димов; хореография – Христомир Михайлов. В ролите участват: Димка Димова, ИВАН СТОЕВ, Ана Мари Папазиян, Милко Михайлов, Милко Касабов, Цако Дачев и др.

На 30 януари 1996 г. в Русенска опера се състои отново премиера (възстановка на спектакъла от 1986 г.) с диригент Георги Чапразов. В ролите са: Аделаида Якимова, ИВАН СТОЕВ, Виолета Шаханова, Димитър Кюркчиев, Никола Абаджимаринов, Минко Минков, Венцислав Воденичаров и др.

(край на цитата)

Спрях се повече на „Царицата на чардаша“, особено с описания по хронологията на изнасянето й в България и специално в Русе – имам толкова малко информация за Иван Стоев, който е бил в състава от 1986 г. и 1996 г.

Както писах вече, не разполагам с други сведения за Иван Стоев.

На днешния ден през 2016 г. помолих чрез Фейсбук някои мои ФБ-приятели в Русе, които са били артисти или сега са такива в Русенската опера да ми напишат някои свои спомени за него, ако притежават такива. Получих отговор само от Андреана Николова – една от най-известните солистки (мецосопран) в ансамбъла на Русенска опера, която беше любезна на два пъти да ми отговори. Ето нейните думи за Иван Стоев:

11:56 Andreana Nikolova

Аз нямам спомени, но звъннах на колежка от хора. Тя каза, че е бил драматичен тенор, предимно в оперети е пял, но не е бил особено изявен. Иначе като човек много отзивчив и приятен. Дори накрая е бил освободен от операта, може би по здравословни причини и не се е занимавал. Ще разпитам още.

12:15 Andreana Nikolova

Говорих с архиварката на Русенска опера – г-жа Маргарита Маринова – живата история на операта. Тя е със страхотни спомени и впечатления – бил е много сценичен, покривал е широк репертоар. Бил е добър Радамес. Има архив на всички спектакли, но са в операта и не може днес да ми помогне.

(край на цитата)

Крайно благодарен съм на Андреана Николова, че беше така стриктна да ми отговори бързо въпреки празничния ден – Втория Коледен ден.

Нека днес на 26 декември 2016 г. почетнем рождения ден на тенора Иван Стоев – 64 години от рождението му. Мир на праха му!

(край на статията ми от декември 2016 г.)

На 16 януари 2017 г. моят ФБ-приятел – тенорът Живко Желев ми написа следното писмо, което ще поместя днес в статията за Иван Стоев:

Драги Борис, позволявам си да ти предоставя малка информация за колегата Иван Стоев, за който ти споменаваш в статията си. В едно от редките си гостувания в Русе пяхме заедно в “Цигански барон”. За съжаление той нямаше драматичен или спинтов глас! Учуди ме и неговата интерпретация на ролята на Баринкай, след като познавах тенорите от Музикалния театър, които пееха тази партия: Хари Харалампиев, Ной Николов, Арон Аронов …, все тенори, които можеха да “делят мегдан” с най-добрите български тенори!

След моето напускане през 1989 година (по собствено желание, след като директорът Видин Даскалов не ме освободи заради договора ми в Клагенфурт за “Травиата”), колегата Иван Стоев бил назначен за мой заместник, което бързо се оказало … несполучливо!!! Следващите събития вече са се развили по време на моето отсъствие от БГ. Зная също, че колегата е бил с приятен характер, но е всеизвестно, че това не означава добър професионалист! Толкова като информация от мен за Иван Стоев. Повече би могъл да научиш от Арон Аронов! Поздрави!

(край на писмото)

Какво мога да добавя – всичко вече е минало, нека днес на 26 декември 2020 г. да почетем 67 години от рождението на тенора Иван Стоев. А на 18 ноември 2020 г. се навършиха 11 години от смъртта му през 2009 година.

Мир на праха му!

……………