Днес почитаме рождената дата на тенора Стоян Стоянов
Драги приятели на оперната музика, днес на 28 декември 2020 г. пиша за шести път статия за един малко познат български певец, който има днес рожден ден – тенорът Стоян Стоянов, един от най-добрите в своята генерация, но напуснал отдавна България и както често става – бързо забравен в родината си.
Стана ми много мъчно, когато на 26 декември 2018 г. моят приятел във Виена – тенорът и вокален педагог Божидар Николов ми съобщи точно на втория ден на Коледа печалната новина, че Стоян Стоянов се е поминал на 25 декември с.г. в Хърватия, където той живееше от дълги години. На Божидар съобщили тази траурна вест негови приятели от Загреб. Бог да прости Стоян Стоянов – точно на Коледа този знаменит тенор и вокален педагог напусна житейската сцена.
На днешната дата през 2016 г. написах статия за него, която сега ще повторя с допълнение от неща, писани през 2014 г. – имам толкова много нови ФБ-читатели и приятели, нека се запознаят с живота и кариерата му. Цитирам част от тази статия през 2016 г.:
„Само искам да добавя, че за няколко години се случиха доста приятни неща – оказа се, че Стоян Стоянов, роден през далечната 1929 година, живее в Хърватия, жив и здрав е и даже имам неговия е-адрес – през 2015 г. на Стефановден го поздравих за имения му ден с мейл, след това му изпратих за спомен статията си. Тук искам да благодаря специално на г-жа доц. Констанца Вачкова (Б.К. 2020: мир на праха й, помина се на 20 март 2018 г.!) в София, която е причина да научим повече неща за него. По-долу в статията ще стане въпрос за това“.
(край на цитата)
Сега цитирам статията си от 2014 година:
„Драги приятели на оперната музика, днес на 28 декември 2014 г. пиша последната си статия за тази година, която е посветена на юбилея на един малко известен български оперен певец от по-старата генерация – тенорът Стоян Стоянов (Stojan Stojanoff), роден на този ден през далечната 1929 година в София.
Сигурен съм, че малко оперни любители го познават, тъй като голямата част от активната му певческа кариера е преминала в чужбина – главно в Германия и в други европейски страни. Дали е жив (желая му го от сърце) и къде живее също не знам. Миналата година на днешната дата писах почти същата статия за него, все мислех, че някой който го познава ще се обади и ни каже нещо повече за него, но това не стана и до днес. Няма страница за него в Уикипедия, нито сведения в други електронни медии, да не говорим за печатни медии – в България никой не го познава, никой нищо не е писал за него, а през 1960 г. е започнал оперната си кариера във Варненската опера, след това става член на ансамбъла на Софийската народна опера. Няма ли там и във Варна архив в тези оперни театри, защо никой не напише нещо, та младите любители на оперното изкуство да научат поне малко за началото на кариерата му. Както ще видим по-долу, единствено в чужди източници има оскъдни сведения за Стоян Стоянов.
Аз лично си спомням името му от първите му изяви на оперните сцени във Варна през 1960 г. и после в София, но след това нямам никакви бележки или спомени за него. Надявам се, че негови колеги от това време имат повече спомени и много ще се радвам, ако ги споделят в моята страница във Фейсбук, за да ги пренеса в архива си. Единственият източник за информация е сравнително кратката статия за него в речника на Kutsch & Riemens от 1994 г., от където цитирам основните данни в тази статия.
Стоян Стоянов (истинското му име е Стоян Ганчев) е роден на 28 декември 1929 г. в София. Певческото си образование получава в София от именития певец и вокален педагог проф. Христо Бръмбаров. Първите му изяви са в концертни зали, а оперния му дебют е през 1960 г. на сцената на Варненската държавна опера в ролята на Родолфо в „Бохеми“ от Пучини. Скоро след това Стоянов става член на ансамбъла на Софийската държавна опера. Заедно с това е приет и в състава на Държавната опера в Белград. На тези две сцени започват изявите му, които след това се разширяват и на сцените на оперните театри в Бърно, Прага, Будапеща и Загреб. Следват гастроли в Санкт Петербург (тогава Ленинград), също и на Запад – в Германия (Карлсруе, Манхайм, Щутгарт), във Франция (Страсбург), в Швейцария (Женева), в Италия (Болоня). Цитат от този речник: „Неговият блестящ теноров глас, способен да изрази голямата драматичност на съответната интерпретация, учудва при огромния му репертоар от различни роли, при което на преден план стоят партиите в класическите италиански опери. Стоянов е не по-малко известен и като отличен певец при концертни изпълнения“.
(край на цитата)
Не са известни негови записи (поне за мен) на музикални носители, освен грамофонна плоча на „Балкантон“ със запис на операта „Бал с маски“ от Верди. Не е изключено (не съм проверявал) в YouTube да има други негови изпълнения.
Съвсем случайно чрез Интернет попаднах през 2013 г. на следната информация, дадена при пресконференция на 14.10.2013 г. в София (Интервю на Николай Кръстев с президента на Хърватия) :
„Президентът на Хърватия Иво Йосипович е на официално посещение в България по покана на българския президент Росен Плевнелиев. Малко след пристигането си Иво Йосипович даде първото си интервю за Българското национално радио, в което открои значението на музиката в своя живот, както и срещите си с български оперни певци.
Едната от моите две професии е музиката. Много сериозно се занимавах с музика преди сравнително късното ми влизане в политиката. И днес обаче следя това, което става на музикалната сцена. Следя и това, което се случва на културната сцена извън Хърватия. България има прекрасни музиканти! Някои от тях са работили и в Хърватия. Например в първата опера, която слушах като дете в Загреб – “Аида” на Верди, пееше известният у нас български оперен певец СТОЯН СТОЯНОВ, каза президентът на Хърватия Иво Йосипович“.
(край на интервюто)
След като през 2013 г. писах статия за него, съвсем случайно през месец август 2014 г. научих случайно някои малки подробности за Стоян Стоянов. Чрез моя приятел – тенорът Любомир Дяковски влязох във връзка с друг известен български тенор, изградил значителна певческа кариера главно в Германия – певецът Живко Желев, с когото сега сме също добри приятели. На неговия рожден ден през 2014 г. – на 18 август аз написах статия за Желев и певческата му кариера. Ето подробности (мой текст):
„Връзката ми с Живко Желев стана случайно. Аз познавах неговото име от моите бележки върху оперния живот в Германия и други страни, които съм водил в архив през 90-те години. Той пееше тогава в оперните театри в Ерфурт и после в Бремен, така че имах данни за неговите изяви в картотеката си. Преди година Любомир Дяковски ми предложи да се запознаем във Фейсбук с него и така, след като разбрах датата на раждане, бях решил вече да напиша нещо за него. Даже преди 2 седмици, когато Бойка Василева от Варненската опера имаше кръгъл рожден ден, той ми даде съвет да напиша нещо за нея, което направих и съм му благодарен за съвета. Също разбрах от Дяковски, че Желев е познавал и певеца СТОЯН СТОЯНОВ, за когото писах преди и имах малко информация. Желев ми прати късо съобщение с текста: „Бойка Василева е родена на 8 август 1964 г.“ , като добави още: „Стоян Стоянов беше солист в Загреб до 1991 г., когато и аз пях там като постоянно ангажиран. След това войната ни прогони и заминахме за Германия. Със Стоян съм пял в Загреб в операта „Адриана Лекуврьор“, той пееше още и Zrinsky в една хърватска опера. Мога да Ви пиша още за него“.
Така че това са оскъдните сведения за Стоян Стоянов. Ако Живко Желев ми беше дал повече сведения, щях днес да ги приложа в тази статия. Нямах време да му припомня, но дано догодина сторим това и разберем подробности за Стоян Стоянов. А може и днес, след като пратя тази статия във Фейсбук, някой да се обади и ни каже повече. Не е изключено в книгата на Мария Барбиери за „Българските оперни артисти в Хърватия“ (за тази книга стана въпрос в една моя статия през месец ноември т.г., когато писах за рождения ден на тенора Любомир Бодуров) да има сведения и за Стоян Стоянов. Не съм правил справки, понеже нямам тази книга, но ще ви припомня за какво става въпрос:
„В дома на семейство Бодурови разговарям със съпругата Пенка и дъщерята Недялка за големия тенор. Пред мен са фотоси, статии, но страхотно ме впечатли един тежък луксозен том. Една монография за българите, които са пели в Загребската опера през миналия век. Отдава се почит на 40 именити български оперни певци, които са сътворили златни страници за хърватската музикална култура. Авторката Мария Барбиери се гордее с тях, защото са въздигнали авторитета на Загребската опера. Според нея Любомир Бодуров е сред най-големите тенори на Хърватия!“.
(край на цитата)
Така че може между тези 40 именити български оперни певци да е и Стоян Стоянов.
При всички случаи поздравявам г-н Стоянов с рождения му ден днес на 28 декември 2014 г., независимо къде е той. За съжаление, не разполагам с негови снимки.
(край на статията от 2014 г.)
След като публикувах тази статия във Фейсбук, още същия ден моят приятел Николай Колев от Габрово ми изпрати следното допълнение:
(Hochgeladen am 11.02.2012)
„Стоян Стоянов Ганчев, е един от тримата златни драматични тенори на България от миналото поколение. Останалите двама са Димитър Узунов и Никола Николов.
Стоян Ганчев (Стоян Стоянов) е роден в Айтос през 1929 г. Завършва БДК в класа по оперно пеене на проф. Христо Бръмбаров през 1960 г. Специализира оперна режисура при проф. Драган Карджиев. Лауреат е на няколко международни конкурса. Става солист на ДМТ „Стефан Македонски”, след това на Софийската Опера, от където се премества във Варненската Народна Опера. През 1964 г. напуска България и се установява в бивша Югославия, първо в Скопската опера – Македония, след няколко години се премества в Загреб – Хърватска, където живее и сега. Стоян Стоянов Ганчев е все още ненадминатият тенор на цяла Югославия. Благодарение на невероятния си глас със съвършена вокална техника-белканто, с блестящи височини, голяма динамическа амплитуда и забележителна музикалност, култура и вроден талант за сценична естетика той е пял 35 години на сцената и в репертоара му са 82 оперни и оперетни заглавия. Пял е италиански, френски, немски, руски, чешки и хърватски репертоар и други. Гастролирал е във Франция, Испания, Чехословакия, Турция, Русия, Украйна и много други. 30 години е професор по оперно пеене, има много ученици. Редовно е член в журито на оперни конкурси, провежда оперни курсове. Учениците му пеят по оперните сцени и печелят награди на конкурси. Верен последовател е на българската вокална школа. Преди 2 години беше награден с орден „Кирил и Методий” – 2-ра степен от Президента на Република България за приноса си към хърватската и българската култура. За съжаление записите, които са останали от изпълненията на проф. Стоян Стоянов не са на оригинален език, а са на хърватски език.“
(край на цитата)
Много се зарадвах тогава на това съобщение на Николай Колев и още същия ден написах тук във ФБ следното:
(Борис Контохов на 28 декември 2014 г. в 17 часа):
Драги приятели на оперната музика, след като научихме, че Стоян Стоянов е жив и здрав и е “най-почитаният тенор в Хърватска, до ден днешен във форма и с глас на който могат да завидят много млади тенори”, нека да го поздравим “задочно” с навършването днес на 28 декември 2014 г. на кръглите 85 години и да му пожелаем като единствен жив от “тримата златни български тенори” добро здраве и дълголетие, както и успехи във вокалната педагогика . За много години, уважаеми Стоян Стоянов !
(край на цитата)
След това мое съобщение дойдоха и следните коментари:
Milka Angelova und Бистра Мамулева gefällt das.
Aron Aronov – Здравей. скъпи Борис, аз лично се познавам със Стоян Стоянов или както го знаем от преди години, Стоян Ганчев! Той беше ученик на нашия любим педагог професор Христо Бръмбаров! Блестящ спинтов тенор, с уникални височини! Това беше, Стоян Ганчев! Той е наистина един от златните български тенори! Спинтов тенор с уникален “ре бемол”! Не съм го виждал от както завърши Консерваторията. Да бъде жив и здрав!
(на 30.12.2014 г.)
Вчера един от златните гласове на България, драматичният тенор Стоян Ганчев навърши 85 години. Пожелавам му много сили, силен дух и постоянна радост от живота. И сега той пее прекрасно и е незаменим педагог в Хърватска. Жалко, че неговата огромна кариера премина покрай границите на България, той е пял с постоянен успех къде ли не! Изпял е 83 оперни партии, самият той казва за себе си: “Всичко съм изпял освен Ленски” … И сега когато запява на учениците си, в гласа му вибрира чудно красиво сребро! Негова вярна приятелка – Доцент Констанца Вачкова.
Dir, Tatiana Chivarova, Stefka Evstatieva, Kiril Manolov Todorov und 19 anderen gefällt das.
Miroslav Antovski Radvam se za Gancev, no razbira se i za Vas G-djo Konstanca za hubavite dumi koito gi napisahte za Va6iya veren priyatel Stojan … Da ste mi zdravi i jivi o6te dolgo i da bаdete 6tаslivi polni s’ljubov, zatova 6to ljubovta njama granici …Miro
(край на цитатите)
Разбира се, аз благодарих на г-жа Констанца Вачкова за тази ценна информация. От нея получих и е-адреса на Стоян Стоянов. Eто откъс от нашата кореспонденция:
„Здравейте г-жа Вачкова, пиша Ви във връзка с днешния рожден ден на г-н Стоян Стоянов, който навършва днес 85 години. Аз от година и половина пиша “оперни истории” на календарен принцип във Фейсбук (може да прочетете нещо на стената ми: Boris Kontohow). През 1962 г. чух като млад мъж изява във София на г-н Стоянов, днес написах статия за него, която получи доста интересни коментари. Желая да му изпратя тази статия. Стефка Евстатиева току-що ми даде съвет да се свържа с Вас. Какво мислите, как може той да я получи. Може да ми пишете кратко на: (следва моя адрес). Желая Ви здраве и щастлива нова 2015 година. С уважение: Борис Контохов“.
Един ден след това получих следният отговор: „Господин Контохов, Много ми е приятно да се запозная с Вас и се развълнувах, че Вие сте написали статия за господин Стоян Стоянов. Той е мой голям приятел и мога смело да кажа че той беше в тройката на най-блестящите български тенори Узунов, Николов и той! Непрекъснато ми е мъчно, че поради обстоятелствата, които го пратиха в Югославия, той нямаше възможност да стане популярен в България и хората не го знаят. Той е все още незаменим тенор на Югославия, такъв като него все още там няма. Веднага Ви давам e-mailа му да му пишете и да му пратите статията. Той е много мил човек и сърдечен. Още веднъж Ви благодаря. Желая ви здраве и весели празници! С уважение: Констанца Вачкова.
P.S. Възможно ли е и на мен да я пратите тази статия?“ (следва e-mail адрес).
Моят отговор беше съвсем ясен: „Много се радвам, г-жа Вачкова. Ще пратя статията както на г-н Стоянов, така и на Вас. Желая Ви здраве и щастие“.
Един ден по-късно получих ново писмо от г-жа Вачкова: „Господин Контохов, много Ви благодаря, че ме приехте в групата на приятелите си. И да ви благодаря още веднъж за инициативата Ви около Стоян Ганчев. Искам да ви кажа, че Стоян Ганчев не само беше блестящ певец, но той е отличен вокален педагог, когото обожават учениците му. Освен всичко друго той е и режисьор и е поставял спектакли, също и сценографията е негова. Аз се свързах с него, разказах за Вас и той е много трогнат и ще чака статията. Книгата за българските певци в Хърватска, за която Вие говорите, най-много пише за него. Там има и много откъси от статии. Аз я имам тази книга, той ми я подари.Искам да Ви пратя телефоните му (следват телефонни номера). Честита Ви още веднъж Нова Година – желая Ви всичко най-добро! Ако имате някакви въпроси, винаги можете да ми се обадите“.
И веднага след това последва моят отговор: „Току що изпратих на Вас и на г-н Стоянов статията ! Лека нощ !“
Както виждаме, г-жа Вачкова изигра основна роля да научим нещо повече за Стоян Стоянов, за което всички трябва да бъдем благодарни. Тя е моя ФБ-приятелка и аз се радвам, че има в България такива личности, които са готови за помогнат при събирането на данни за малко известни български артисти, чиято кариера е протекла предимно в чужбина. Дано най-сетне се промени и отношението на отговорните органи в областта на културното мениджърство в България така, че тези хора да не се третират като чужденци. Както вече писах, за Стоян Стоянов няма и един ред на български език в медиите, да не говорим за Уикипедия. Не съм сигурен, но мисля, че в 60-те години на миналия век е имало причини той да напусне България. Думите на г-жа Вачкова – „непрекъснато ми е мъчно, че поради обстоятелствата, които го пратиха в Югославия, той нямаше възможност да стане популярен в България и хората не го знаят“ показват нещо в този смисъл. Как да е, всичко е свършено, нищо не се връща назад.
Преди няколко дни реших да потърся нови сведения за Стоян Стоянов и ми хрумна да направя това с името му на латиница. До сега не бях опитвал – може би е било мой пропуск. Останах изненадан, защото намерих редица ценни сведения за него, написани на хърватски език, т.е., с латински букви. Избрах няколко от тях, не ги превеждам поради незнание на този език, но те лесно се четат. Останах впечатлен от хубавите думи, които са казани за него по различни поводи, особено в една статия във връзка с навършване на 80 години през 2009 г. Най-важното, намерих и негови снимки, което много ме зарадва. Ще ги покажа след статията си. Цитирам две от тези статии:
Stojan Stojanov-Gancev
Muzičku akademiju završio je u Sofiji, 1960. godine, u klasi čuvenog vokalnog pedagoga Hriste Brmbarova. Usavršavao se u Italiji kod vokalnog pedagoga Uga Novelija. Studirao je opersku režiju kod prof. Dragana Križijeva.
Od 1957. do 1964. godine bio je član Opere u Sofiji, a od 1964. do 1969. godine Opere u Skoplju.
Od 1969. do 1994. godine, do odlaska u penziju, bio je prvak opere HNK u Zagrebu i stalni honorarni član Opere Narodnog pozorišta u Beogradu.
Dobitnik je nagrade festivala u Moskvi. Na takmičenju “Erkel” u Budimpešti, osvojio je prvu nagradu. Takode, dobio je prvu nagradu za interpretaciju herojskog repertoara u Sofiji. Za ulogu Otela, dobitnik je prestižne nagrade “Milka Trnina”, a za ulogu Don Hozea “Zlatna ruža” grada Sarajeva.
Bio je predsednik umetničkog veća opere HNK u Zagrebu.
Sa beogradskom Operom nastupao je u Rusiji, Španiji, Švajcarskoj, Češkoj i Nemačkoj. Kao solista nastupao je u Frankfurtu, Nemačkoj, Grčkoj, Poljskoj, Rusiji, Ukrajini, Slovačkoj, Egiptu, Rumuniji, Italiji, Turskoj…
U svom umetničkom opusu kreirao je 82 uloge, i to od Vojvode u “Rigoletu” do Otela iz istoimene opere. Režirao je opere “Boemi”, “Trubadur”, “Toska”.
Blizu četrdeset godina se bavi vokalnom pedagogijom. Veliki broj njegovih učenika prvaci su u operama bivše Jugoslavije.
(край на цитата)
Хърватски народен театър във Вараждин
Jubilej Stojana Stojanova, opernoga prvaka i vokalnog pedagoga
Dana 27. studenoga, 2009. navršilo se četrdeset godina od otvorenja obnovljene zgrade zagrebačkoga HNK, izvorne kreacije građevinske tvrtke Fellner-Helmmer, kada je započela i velika umjetnička karijera istaknutoga tenora Mr Stojana Stojanova, na zagrebačkoj sceni. Dramski tenor osobita timbra i moćne kondicije temeljene na pažljivo njegovanoj vokalnoj tehnici uz psihološki studij interpretacije lika kao protagonista u dramskom zbivanju, uglazbljenom, u kategoriji opernoga lika kao najsloženijeg produkta glazbenoscenske umjetnosti, opere.
Na zagrebačkoj je sceni Stojan Stojanov bio junak Verdijeva opusa, svojim Radamesom, u Aidi, Manricom u Trubaduru, Riccardom u Maskenbalu, osobito velikom kreacijom Otella, svojim Don Carlosom, potom u Puccinijevu opusu kao Cavaradossi u operi Tosca, Edgardo u Donizettijevoj operi Lucia di Lammermoor, Enzo Grimaldi u Ponchiellijevoj operi Gioconda, pa Turiddu u operi Cavaleria Rusticana, P. Mascagnija, Don Jose u Bizetovoj operi Carmen, tumačio je Calafa u Puccinijevoj operi Turandot, a onda posebno Porin u istoimenom djelu V. Lisinskoga, Juranić u Zajčevu Nikoli Šubiću Zrinskom, Mića (Ero) u slavnoj operi Ero s onoga svijeta Jakova Gotovca… Stojan Stojanov često je nastupao na svim opernim scenama u Hrvatskoj – Zagreb, Rijeka, Osijek, Split, kao i u svim središtima bivše državne zajednice: Novi Sad, Beograd, Skopje, Sarajevo, Ljubljana, Maribor, a s mnogima od tih ansambala gostuje u Njemačkoj, Švicarskoj, na sceni Boljšoj opere u Moskvi, u operi St. Petersburga…
Ovo je tek podsjetnik – za početak razgovora u ime sjećanja velikoga umjetnika na značajke stvorenoga umjetničkoga puta i razine kreacija koje su desetljećima kao umjetničke dominante na opernim scenama živjele i nadahnjivale jednakim intenzitetom i kolege i mnogobrojnu publiku u velikom broju opernih kazališta. Osamdeset i dvije operne uloge Stojana Stojanova izraz su bogatog vokalnog i stilskog raspona, od belkantističkih uloga do slavenskoga repertoara i verističkih djela, koja nalažu različite načine pjevanja u ime punoga obujma vokalno-psihološko-dramaturških vrijednosti uloge i djela u cjelini.
Muzikologinja Stana Đurić-Klain kaže o Stojanu Stojanovu: “Pravi belkantistički pjevač, jedrog, oblog, metalno obojenog glasa, Stojanov je plijenio u ulozi Puccinijeva junaka Calafa u operi Turandot, lakoćom emisije tona, jasnom dikcijom u ime afirmacije ideje u logičnom i emocionalnom sloju smisla, ostvarujući time potpunu kreaciju.“
A umjetnik nam govori: „Od djetinjstva sam volio sport i želio sam mu se profesionalno posvetiti. Bavio sam se lakom atletikom i nakon gimnazije u Sofiji htio sam postati trener. Ali, nakon mature, tijekom ljeta sam s društvom proveo nekoliko dana na izletničkom brodu gdje smo susreli grupu poljskih opernih umjetnika koji su nastupali u turističkim središtima na Crnom moru. U nastaloj prijateljskoj atmosferi, uz pjesmu, vino i pošalice, s dahom ljubavnoga zanosa u zraku, svi smo se osjećali kao ljudi u punoj formi. Ti operni umjetnici predočili su mi vrijednosti odluke da školujem glas i da se usmjerim operi kao svom profesionalnom izboru. Isprva o tome nisam ozbiljnije razmišljao, ali mi je jesen tu ideju učvrstila. Pristupio sam prijemnom ispitu na Akademiji .Bio sam pripremio ariju Rodolpha iz Puccinijeve opere La Boheme i jednu pjesmu iz klasičnoga repertoara Lieda. U prvoj etapi morao sam steći solidnije glazbeno obrazovanje tijekom pune akademske godine, nakon koje sam primljen kao redoviti student – prvi od deset primljenih te godine i među sto i deset prijavljenih kandidata. To mi je već bio značajan poticajni uspjeh.
U svojoj početnoj tjelesnoj kondiciji stečenoj sportom i uz sustavni rad na vokalnoj tehnici i širenju izazova njene uspješne primjene, izborom vokalne literature, koju sam usvajao i predstavljao na priredbama, nalazim odgovore na pitanja o svojoj izdržljivosti i o ritmu nastupanja u mnogobrojnim izvedbama djela u svakoj opernoj sezoni, godinama. Tu su i prirodne sposobnosti glasa, jer ima pjevača s kvalitetnom tehnikom ali bez snage da izdrže učestalost nastupa, osobito u vokalno-scenskim složenim protagonističkim ulogama.
Pjevanje je moja radost, pjevam jer taj posao duboko i iskreno volim, pa i ne osjećam da vrijeme prolazi, u tom radu.
Kada mislim o svome radu, nameće mi se spoznaja da sam čovjek okrenut najprije životu, čovjek koji susreće ljude, druži se, prepoznaje karaktere, njihove mijene i osobitosti, pa tek onda sam tenor koji misli na visoki C i bravure oko toga.
Takav pristup mi omogućava da život, kao najboljeg instruktora, štujem i volim, da cijenim ljude i da u svakoj situaciji učim, primam, da bih, kada to scena traži, sve što sam primio mogao i dati. Uvijek u prirodnoj, ljudskoj dimenziji, bez teatralnosti i manire koja publiku odbija od scene. Razvitak svih grana scenske umjetnosti nametnuo je i opernom pjevaču norme kao vrste standarda koje ranije generacije nisu imale.
Svakoj novoj ulozi pristupam s ljubavlju i istraživačkom znatiželjom koja me vodi novim spoznajama, a njih često utkam u već savladane uloge i time ih izražajno proširujem, nadgrađujem ih u tumačenju slojeva smisla i kreacije se vremenom razvijaju uzlazno. Zajedno rastemo i zrijemo, i ja kao tumač, izvođač i uloge kojima istraživačkom svježinom uvijek pripadam. Možda bih mogao reći da je moja glavna osobina, koja ima i značenje vrline – disciplina.
Umijem biti vrlo strog prema sebi, a uz to sam tolerantan prema svima drugima. To je u mojim iskustvima proporcionalan odnos vrijednosti. Kritiku uvažavam kada osjetim da je kritičar i pedagog. Kvalitetan kritičar to mora biti. Kritičar se mora pripremiti za svoj dio posla. Mora upoznati i razumjeti redateljevu koncepciju, pa kada to usvoji, treba prosuđivati omjere zamišljenoga i ostvarenoga u predstavi, a ne redateljevoj koncepciji suprostavljati neku svoju viziju iz tko zna kojega izvora i s kim. Predstava kao proizvod mora biti u polazištu, a i krajnji cilj kritičareva razmišljanja. Kritičar mora imati njegovanu sposobnost prepoznavanja objektivnih mogućnosti pjevača čije ostvarenje komentira i jasno naznačiti stupanj postignutoga kao i onoga na čemu se još treba razvijati usavršavati. A sve to bez komparacije s nekim drugim izvođačem, različitih osobina i startnih odrednica, punom pedagoškom osjetljivošću.
U umjetnosti, kao i u humanističkim disciplinama, nema ni najmanje mjesta malicioznosti pa sve što eventualno sadrži natruhe toga, treba suzbijati iz javnoga prostora u ime ekoloških duhovnih normi i vrijednosti u javnoj komunikaciji.
To će oplemenjivati javno mnijenje i stvarati konstruktivne odnose umjetnika – tvoračkih snaga i kritičara s didaktičnim akordima u obraćanju javnosti.“
Prigodna svečanost posvećena velikoj obljetnici opernoga prvaka i vokalnog pedagoga Stojana Stojanova, uz nastup njegovih studenata, kao i kolega, specijalnih gostiju ove svečarske večeri, održava se u Koncertnoj dvorani HNK u Varaždinu, povijesnoj zgradi koju je znameniti arhitekt Helmmer ostvario kao svoj prvi, najraniji arhitektonski kazališni dragulj, stvorivši, nakon toga, s kolegom arhitektom Fellnerom, niz od 48 kazališnih zgrada diljem Europe, s istaknutim zdanjima u Hrvatskoj, HNK Ivana pl. Zajca u Rijeci i HNK u Zagrebu. Nedvojbeno je vrijedna ideja okupiti u Varaždinu sve intendante kazališta čije su zgrade, ujednačeno prostorno i akustično, standardizirane istim autorskim timom Fellner-Helmmer, što tvori impozantan europski kazališni prsten kao poticajni temeljac za moguće vrste sustavne suradnje u umjetničkom stvaralaštvu suvremenosti.
Dr. sc. Slobodan Elezović, prof.
(край на цитата)
И накрая – една извадка на английски език от биографията на оперната певица Arijana Marić Gigliani, която е била ученичка на Стоян Стоянов Ганчев – така го пишат в Хърватия:
Arijana Marić Gigliani was born 27 February 1979 in Sarajevo, SR Bosnia and Herzegovina, SFR Yugoslavia. She received her primary musical education in Sarajevo. Her first operatic appearance in front of an audience was during the 1987-1988 season of the Sarajevo National Theatre, where she played Hugh Crome in the children’s opera The Little Sweep, by Benjamin Britten. In the 1990-1991 season, Gigliani performed in the children’s choir in a Serbo-Croatian of Carmen, written by Georges Bizet.
Gigliani attended a musical high school in Sarajevo, where she played violin and graduated in 1997. During the Bosnian War, she played violin as an associate player with the Sarajevo Philharmonic Orchestra. In 1998, she moved to Zagreb, Croatia to study operatic solo singing under Croatian opera soprano Lidija Horvat Dunjko. In 2005, she graduated from the Music Academy of Zagreb with a master’s degree in music. Since then, she has continued to train professionally with Bulgarian operatic tenor STOJAN STOJANOV GANCEV.
(край на цитата)
В края на настоящата 2016 година съм решил да изпратя на Стоян Стоянов също и днешната ми статия за него. В нея няма нищо ново освен тези последни сведения за него на хърватски език, но все пак доц. Констанца Вачкова, Николай Колев, Арон Аронов и Живко Желев се изказаха за него, което сигурно ще го зарадва и ще му покаже, че в България все още има хора, които си спомнят за него. И до сега нямам негови снимки, които да приложа след статията.
Нека днес на 28 декември 2016 г. да пожелаем на Стоян Стоянов по случай рождения му ден добро здраве и сили да продължава вокалната си и педагогическа дейност.
За много години !
………………………..
Iva Borovanska на 29.12.2016
Привет! От Георги Кузманов – състудент на Стоян Стоянов разбрах, че Стоянов като студент на Благовеста Карнобатлова, която му е била преподавателка, са се оженили. След това се равеждат, той пее първо в Скопие, жени се за македонка и после се установява в Хърватия. Карнобатлова е наречена Адмиралшата, защото после се жени за един български адмирал.
09:34 Iva Borovanska
Карнобатлова е още жива, Навремето, когато Боровански с изпит като Зарастро в Соф. опера след ГФР се яви на “ИЗПИТ” – тази госпожа Адмиралша – така я наричат всички – казала за него пред художествения съвет: “той си изпял златото на Запад, а дошъл тук да пее за пенсия”….
09:42 Iva Borovanska
Виждам, че това, което уж помнят неговия връстник Кузманов – на тенора Стоянов – се разминава с твоята фактология, която естествено е вярна, иначе всеки е пял някъде по света и други сцени – богат на гласове народ е българският! Щастлива нова година!
(край на статията ми и коментарите от 2016 г.)
Нищо ново не съм научил за Стоян Стоянов в периода от края на 2016 г. до сега, освен тъжните новини за смъртта му през 2018 г. и за тази на милата Констанца Вачкова в началото на 2018 г. Както е известно, през м. юни в София нейни студенти изнесоха голям паметен концерт в Софийската опера с участието и на певци от чужбина – нейни възпитаници.
Сега си отиде от нас и Стоян Стоянов, без в България да се напише нещо певече за заслугите му към оперното изкуство. Жалко!
Съвсем случайно при търсене през 2018 г. в Интернет на снимки на Стоян Стоянов попаднах на такава при негова изява през април 1980 г. в Гърция в ролята на Херман в операта „Дама Пика“ от Чайковски. Цитирам:
Tchaikovsky, The Queen of Spades, 1974-1975, Olympia Theater
Photo from the production of Tchaikovsky’s The Queen of Spades at Olympia Theater, in April 1980, directed by Mladen Sabljic. On the left is soprano Marina Krilovici-Paschali and on the right Bulgarian tenor Stojan Stojanov (Hermann).
Venue: Olympia Theater
(край на цитата)
Коментар след статията ми през 2018 г. от Живко Желев:
Jivko Jelev – Драги Борис, съжалявам, че не мога да дам повече сведения за Стоян Стоянов, но след 1991 година, когато напуснах Загреб поради войната между Сърбия и Хърватска, загубих връзка с този наш певец! Познавах го добре, тъй като имах възможност да направим заедно репетиционния период на “Адриана Лекуврьор”! Беше спинтов тенор с чудесни височини и макар напредналата си възраст, пееше все още централни драматични партии! Заедно с Венета Ивелич – сопран и Цветомира Николова – мецосопран от Любляна, превърнахме премиерата на “Адриана Лекуврьор” в български празник! В главните роли бяхме българи! Стоян Стоянов “делеше мегдан” с един друг спинтов тенор – хърватин и съм бил свидетел на “любопитни” не особено колегиални сцени между двамата! Всичко това беше голямо съперничество! Аз с моя лиричен тогава тенор, не можех да се вместя в този “спор”! Всъщност хърватинът се казваше Шутей! Беше интересна, но класическа постановка на “Адриана Лекуврьор”.
Boris Kontohow – Драги Живко, благодаря ти – и друг път си давал ценни спомени от общи участия с оперни дейци … Поздрави!
Jivko Jelev Boris Kontohow – Правя го с удоволствие, Борис, особено когато имам нещо съществено за споделяне!
(край на коментарите през 2018 г.)
Нека днес на 28 декември 2020 г. отбележим 91 години от рождението на тенора Стоян Стоянов – само 3 дни не му достигнаха да празнува жив през 2018 г. своята 89-а годишнина. Да не забравяме, че редица специалисти го причисляват към групата на двамата велики тенори на България в тази генерация – Никола Николов и Димитър Узунов.
Мир на праха му!
…..