Диригентът от Италия Рикардо Шайи празнува кръгъл рожден ден

Драги приятели на оперната и симфонична музика, вчера на 20 февруари 2023 г. навърши 70 години световно известният италиански диригент Рикардо Шайи (Riccardo Chailly), когото редица музикални критици и специалисти считат за най-добрия съвременен жив диригент. В момента Рикардо Шайи е от 2015 г. музикален директор на Миланската Скала, от 1988 до 2004 г. е бил главен диригент на оркестъра „Концертгебау“ в Амстердам, а от 2005 до 2016 г. – главен диригент (капелмайстор) на „Gewandhaus“-оркестър в Лайпциг, ако трябва да спомена трите му най-важни диригентски длъжности, които е заемал до сега.

Днес на 21 февруари публикувам за първи път статия за него, искам да го уважа за огромното му музикално дело, за което ще дам редица подробности.

На първо място ще спомена факта, че редица медии в Европа поздравяват тия дни Рикардо Шайи за неговата 70-годишнина, като публикуват статии или имат предавания, отразени в Интернет. Аз ще цитирам две такива статии в немски медии (в оригинал и после в мой превод на български език):

Портал „Frankfurter Allgemeine Zeizung“

RICCARDO CHAILLY WIRD 70

: Muttersprache Musik

VON WOLFGANG SANDNER

AKTUALISIERT AM 20.02.2023

Seine Fähigkeit, Partituren zu dechiffrieren und seine Gabe der Orchesterleitung sind so selbstverständlich, als sei Riccardo Chailly der geborene Dirigent. Heute wird er siebzig Jahre alt.

Es gibt keine Suzuki-Methode des Dirigierens. Man kann im Alter von drei Jahren mit dem Geigenspiel beginnen, nicht jedoch damit, ein Orchester führen zu lernen. Es schadet freilich nicht, in einem günstigen Umfeld aufgewachsen zu sein, um später künstlerisches Talent auch darin zu entfalten.

Blickt man auf die Karriere von Riccardo Chailly, dann muss es geradezu folgerichtig erscheinen, dass der Mailänder seit acht Jahren als Chefdirigent die Geschicke des Opernhauses seiner Heimatstadt bestimmt. Sein Vater, der Komponist Luciano Chailly, selbst lange künstlerischer Direktor des Teatro alla Scala, muss ein kluger Pädagoge gewesen sein, der seinen Sohn nicht nur früh zu Vorstellungen und Proben mitnahm, sondern vor allem ein häusliches Ambiente schuf, in dem Musik so selbstverständlich, so unausweichlich war, dass der Sohn offenbar drucklos umfassende ästhetische Bildung erfuhr. Mit fünfzehn Jahren gab Riccardo Chailly sein Bühnendebüt mit den Solisti Veneti, bevor er seine Studien am Konservatorium in Mailand und an der Accademia Chigiana in Siena abschloss.

Mehr als andere Künstler seines Rangs könnte Riccardo Chailly von sich behaupten, er sei mit Musik als Muttersprache groß geworden. Eine gewisse Selbstverständlichkeit im Umgang mit einem großen musikalisch-humanen Klangkörper, eine souveräne Technik des Zeichengebens, nicht zuletzt auch eine im besten Sinne routinierte Professionalität beim Dechiffrieren musikalischer Texte haben wohl auch mit für die anspruchsvollen Aufgaben gesorgt, die man Chailly noch vor dem Ende seines Studiums oder unmittelbar danach anbot: Assistent Claudio Abbados beim Symphonieorchester der Scala; Operndebüt mit Massenets „Werther“ im Alter von neunzehn Jahren; zwei Jahre danach erste Erfolge an Opernhäusern von Chicago und San Francisco; schließlich Debüt an der Scala mit Verdis selten aufgeführten „I Masnadieri“ mit fünfundzwanzig Jahren.

Gleichermaßen versiert im Opern- wie im Konzertrepertoire, dabei die zeitgenössische Musik stets einbeziehend – etwa bei Henzes Cantiere in Montepulciano –, ist Chailly danach längere Engagements beim Radio-Symphonie-Orchester Berlin, am London Philharmonic Orchestra, später am Teatro Communale von Bologna, vor allem aber als Nachfolger Bernard Haitinks am Königlichen Concertgebouw-Orchester in Amsterdam eingegangen. Dort hat Chailly sechzehn Jahre lang als Chefdirigent erfolgreich gewirkt, die große Mahler-Tradition eines Willem Mengelberg fortgeführt und das Profil des Orchesters beständig um neue Musik erweitert. Auf Amsterdam folgte 2005 der Wechsel als Gewandhauskapellmeister und Generalmusikdirektor der Oper in Leipzig.

Zehn Jahre blieb Riccardo Chailly in Leipzig, um sich dort wiederum in die Tradition deutscher Orchesterkultur, gewissermaßen von Bach bis Richard Strauss, einzufügen, für die dieser Klangkörper beispielhaft steht. Weniger glücklich verlief sein Engagement am Opernhaus der Stadt, wo er nur wenige Premieren dirigierte, sich mit dem Opernintendanten Henri Maier überwarf und zwischenzeitlich die Tätigkeit als Generalmusikdirektor ganz aufgab.

Bei den vielfältigen Engagements, die Chailly innehatte, fällt eine Konstante auf, die sein musikalisches Leben bis heute prägt: die Beziehung zu Abbado, dem er schon früh als Assistent an der Scala über die Schulter schauen konnte, dessen ambitioniertes Lucerne Festival Orchestra er bis heute weiterführt, schließlich auch in seinem Wirken an der Scala, wo man spürt, dass Chailly in gewisser Weise der Tradition Abbados folgt, aber nicht Abbado ist. Das Schlechteste ist das nicht, was über Riccardo Chailly zu sagen wäre, der heute seinen siebzigsten Geburtstag feiern kann.

(край на цитата)

Превод:

РИКАРДО ШАЙИ НАВЪРШВА 70 ГОДИНИ

майчин език – музика

ОТ ВОЛФГАНГ ЗАНДНЕР

АКТУАЛИЗИРАНА НА 20.02.2023 Г.

Способността му да дешифрира партитури и талантът му да дирижира оркестри са толкова естествени, сякаш Рикардо Шайи е роден диригент. Днес той навършва седемдесет години.

Няма „Сузуки“-метод за дирижиране. Можеш да започнеш да свириш на цигулка на тригодишна възраст, но не можеш да започнеш да се учиш да ръководиш оркестър. Разбира се, не пречи да сте израснали в благоприятна среда, за да развиете по-късно артистичен талант в нея.

Ако погледнете кариерата на Рикардо Шайи, трябва да изглежда логично, че миланецът е бил главен диригент през последните осем години в Милано, определяйки съдбата на операта в родния си град. Баща му, композиторът Лучано Шайи, който дълго време е бил артистичен директор на Миланската Скала, трябва да е бил умен учител, който не само е водил сина си на представления и репетиции от ранна възраст, но преди всичко е създал домашна атмосфера, в която музиката е толкова естествена, е толкова неизбежна, че синът очевидно получава цялостно естетическо образование без никакъв натиск. На петнадесет години Рикардо Шайи прави своя сценичен дебют със „Solisti Veneti“, преди да завърши обучението си в Миланската консерватория и „Accademia Chigiana“ в Сиена.

Рикардо Шайи може да каже повече от други артисти от неговия ранг, че е израснал с музиката като майчин език. Известна коректност в работата с голям, музикално хуманен ансамбъл, суверенна техника на подаване на сигнали и не на последно място професионализъм в най-добрия смисъл на думата, когато става дума за декодиране на музикални текстове, вероятно също са осигурили взискателните задачи, с които Шайи трябва да се сблъска преди края на обучението си или веднага след това: асистент на Клаудио Абадо със симфоничния оркестър на Ла Скала; Оперен дебют с „Вертер“ от Масне на деветнадесет години; две години по-късно първи успехи в оперните театри на Чикаго и Сан Франциско; най-накрая дебютира в Миланската Скала на двадесет и пет години с рядко изпълняваната опера на Верди „Pазбойници“.

Еднакво добре запознат с оперния и концертен репертоар, винаги включващ съвременна музика – например при фестивала за нова музика „Cantiere Montepulciano“ на немския композитор Ханс Вернер Хенце. (Моя бележка Б.К.: „Cantiere Internazionale d’Arte“ е италианска лятна академия и музикален фестивал за млади певци, актьори, музиканти, режисьори, диригенти, композитори, който се провежда ежегодно в Монтепулчиано от 1976 г. насам и е организиран от Ханс Вернер Хенце, и където е премиерата на редица негови произведения там).

След това Рикардо Шайи има по-дълги ангажименти със Симфоничния оркестър на Берлинското радио, Лондонския филхармоничен оркестър и по-късно „Teatro Communale“ в Болоня, но преди всичко като наследник на Бернард Хайтинк в Кралския оркестър „Концертгебау“ в Амстердам. Шайи работи успешно там като главен диригент в продължение на шестнадесет години, продължава великата традиция на Густав Малер и на Вилем Менгелберг и непрекъснато разширява профила на оркестъра с нова музика. Амстердам е последван през 2005 г. от промяна като „Gewandhaus Kapellmeister“ в Лайпциг и генерален музикален директор на Лайпцигската опера.

Рикардо Шайи остава в Лайпциг десет години, за да се впише отново в традицията на немската оркестрова култура, от Бах до Рихард Щраус, така да се каже, за което този оркестър е пример. Неговият ангажимент в Лайпцигската опера е по-малко щастлив, където дирижира само няколко премиери, скарва се с оперния директор Анри Майер и междувременно се отказва напълно от позицията си на генерален музикален директор.

В широкия диапазон от ангажименти, които Шайи е имал, една константа се откроява, която оформя музикалния му живот до днес: връзката с Клаудио Абадо, когото той може да наблюдава през рамо от ранна възраст като негов асистент в Миланската Скала, чийто амбициозен фестивален оркестър в Люцерн, който той ръководи и днес продължава, но накрая е и дейността му в Миланската Скала, където се усеща, че Шайи следва традицията на Абадо по определен начин, но не е самият Абадо.

Това не е най-лошото, което може да се каже за Рикардо Шайи, който днес празнува седемдесетия си рожден ден.

(край на превода)

Цитирам линк към тази статия, в която има видео от една диригентска изява на Рикардо Шайи:

https://www.faz.net/aktuell/feuilleton/buehne-und-konzert/dem-dirigenten-riccardo-chailly-zum-70-geburtstag-18690534.html.

От друг източник на немски език научаваме друга информация за Рикардо Шайи от Италия преди два дни:

(ANSA) – MAILAND, 18. FEBRUAR – Es feiert sein erstes 70-jähriges Bestehen mit einem gestern veröffentlichten Album (Verdi Chöre, gewidmet den Chören und Ouvertüren von Verdi, live aufgeführt mit Chor und Orchester der Scala) und einem Buch, das im April von Riccardo Chailly veröffentlicht wird, der Maestro, der seit 2015 musikalischer Leiter des Mailänder Theaters ist.

Am 20. Februar 1953 in Mailand als Sohn des Komponisten Luciano Chailly geboren, machte er seine ersten musikalischen Schritte als Assistent von Claudio Abbado an der Mailänder Scala, bevor er 1974 im Alter von 18 Jahren mit Madama Butterfly in Chicago auf dem Podium debütierte 21. Eine Beziehung, die mit Abbado, deren Bedeutung er nie verheimlichte und die ihn, Schicksal oder Verhängnis, dazu veranlasste, ihn in mehr als einer Position zu ersetzen.

Im Ausland verbrachte er einen wichtigen Teil seines Lebens und baute einen wichtigen Teil seiner Karriere auf, zunächst als Dirigent, ab 1982 als Chefdirigent des Radio-Symphonie-Orchesters Berlin, ab 2005 in Leipzig mit dem Gewandhausorchester, mit dem er eine meisterhafte Interpretation von Beethovens neun Sinfonien gab, aufgeführt unter Berücksichtigung der vom Komponisten gewünschten Zeiten, aufgenommen mit Decca.

Inzwischen hat er an Theatern auf der ganzen Welt dirigiert und pflegt seit 1991 eine privilegierte Beziehung zum Philharmonic della Scala. 2015 wurde er zum Musikdirektor des Mailänder Theaters ernannt, eine Rolle, die Abbado innehatte und im folgenden Jahr übernahm Ablösung von Abbado als Musikdirektor des Lucerne Festival.

Grüße aus der Philharmonie trafen für ihn ein, die neben seinem 70. Geburtstag auch das Ende von 200 gemeinsamen Konzerten feiert, während das Theater ihm mit der Veröffentlichung des von Franco Pulcini herausgegebenen Bandes „Riccardo Chailly alla Scala“ huldigt, der nachzeichnet die seine Beziehung zum Theater, wo er 1978 zum ersten Mal eine Oper inszenierte (eine Wiederbelebung der Masnadieri) mit Essays von Elisabetta Fava, Giorgio Pestelli, Raffaele Mellace, Angelo Foletto und Elvio Giudici.

(край на цитата)

Превод:

(ANSA) – МИЛАНО, 18 ФЕВРУАРИ – Рикардо Шайи празнува първата си 70-годишнина с албум, издаден вчера (Хоровете на Верди, посветен на хоровете и увертюрите на Верди, изпълнени на живо с Хора и Оркестъра на Миланската Скала) и книга, публикувана през април 2015 г. от Рикардо Шайи, маестрото, който е музикален директор на Миланската Скала от 2015 г.

Роден на 20 февруари 1953 г. в Милано в семейството на композитора Лучано Шайи, той прави първите си музикални стъпки като асистент на Клаудио Абадо в Миланската Скала), преди да направи своя дебют на подиума в Чикаго през 1974 г. на 21-годишна възраст с „Мадам Бътерфлай“. Връзката, започнала с Абадо, чиято важност той никога не е крил и която съдба или поличба го кара да го замества на повече от една позиция.

Той прекарва важна част от живота си в чужбина и изгражда важна част от кариерата си, първо като диригент, от 1982 г. като шеф-диригент на „Radio-Symphonie-Orchesters Berlin“, от 2005 г. в Лайпциг с „Гевандхаус“-оркестър, с който той дава майсторска интерпретация на деветте симфонии на Бетовен, изпълнени така както Бетовен е пожелал по отношение трайността им и записани за лейбъла „Decca“.

Оттогава той дирижира в театри по целия свят и се радва на привилегирована връзка с Филхармонията на Миланската Скала от 1991 г. През 2015 г. той е назначен за музикален директор на театъра в Милано, роля, която Абадо изпълнява, а на следващата година той наследява Абадо като музикален директор на фестивала в Люцерн.

Поздрави за него пристигнаха от Филхармонията в Милано, която освен неговата 70-годишнина празнува и края на 200-те съвместни концерта, а театърът му се покланя с издаването на тома „Рикардо Шайи и Миланската Скала” под редакцията на Франко Пулчини, който проследява връзката му с театъра, където той поставя през 1978 г. първата си опера (едно възраждане на операта „Разбойници“ от Верди), както и с есета от Елизабета Фава, Джорджо Пестели, Рафаеле Мелаче, Анджело Фолето и Елвио Джудичи.

(край на превода)

При подготовка на настоящата статия попаднах в Интернет случайно на една особено интересна публикация на български език в портала „Гласове“ с автор пианиста и музиколог Томислав Вичев, който често пише в този портал статии за известни световни диригенти. Радвма се, че открих тази негова статия за Рикардо Шайи от 2020 г. и ще я цитирам тук:

Портал „Гласове“

Томислав Вичев

10 септември 2020 г.

Поредица „Великите диригенти на ХХ век” – прогресиращият Рикардо Шайи

Рикардо Шайи е моят най-любим жив диригент. Шайи е първия музикален директор на оркестър „Джузепе Верди” от Милано, известен още като „Ла Верди”. Маестрото създаде този състав през 1999 и го ръководи до 2005 г., а днес е негов диригент-лауреат. През август същата година той официално стана главен диригент на Гевандхаус оркестър в Лайпциг и генерален музикален директор на Лайпцигската опера, а през 2008 г. договорът му с Гевандхаус бе продължен до 2015 г. Животът му е прекрасен и удивителен: музикално семейство, детство и юношество, изпълнени с класика и джаз, сериозно обучение, опери, симфонии, концерти, невероятен труд и невероятна посветеност и серия щастливи обстоятелства, подплатени с една фраза (споделена в интервю за британски журналист), която бихме могли да определим като негово верую: „Човек трябва да притежава енергията да описва и предава импулсите си. Ако не притежаваш този елемент – този вечен огън – тогава цялото съществуване няма смисъл”.

Започвам с един кратък откъс от документалния му филм от тази година „Musik, eine Reise fürs Leben“:

(следва видео)

Малко факти: учил е композиция при своя баща – Лучано Шайи, бил е студент в консерваториите в Перуджа и Милано, негов преподавател по дирижиране е бил Франко Ферара, а освен това като юноша е свирил… на барабани в рок група. На крехката 20-годишна възраст става асистент на Клаудио Абадо в Миланската Скала, където дебютира на пулта през 1978 година. През 1985 идва световното признание – дебютира на пулта на един от най-престижните световни оркестри – Концертгебау Амстердам, а от 1988 до 2004 г. е негов главен диригент. В Амстердам Шайи се посвещава на изпълнения от класическата и романтична симфонична традиция, най-вече на творчеството на Бетовен, Брукнер и Малер, но също така изключително разширява репертоара на оркестъра с музика от ХХ век и съвременни творби. Така например с Кралския Концертгебау оркестър Шайи реализира цялото творчество на Едгар Варез за компанията Decca, на която е ексклузивен артист. Сред забележителните проекти на Шайи в Амстердам е и Малеровият фестивал от 1995 г., с който бе чествана 100-годишнината от първия концерт на самия Густав Малер с Концертгебау. Предлагам ви да видите фрагмент от Девета симфония на великия австриец, запис от 2004 г:

(следва видео)

През 1986 г. на Залцбургския фестивал Шайи за първи път дирижира оркестъра на Гевандхаус – Лайпциг, след като самият Херберт фон Караян го е представил на оркестъра. Следващото му гостуване в Лайпциг е през 2001 г., а през август 2005 той официално е обявен за главен диригент на Гевандхаус. В едно интервю журналистът Игор Торони-Лалич отбелязва, че след ерата на Шайи с Концертгебау са останали някои бляскави записи, но след това той е отишъл в Лайпциг и много хора не са разбрали „какво прави, за бога! Някой беше казал, че това е все едно Бил Гейтс да отиде от „Майкрософт” в „Самсунг!”. Шайи обаче е на съвсем друго мнение. За него Гевандхаус не само е най-старият симфоничен оркестър в историята, а и завет на самия Херберт фон Караян. Той и Абадо са двете личности, оказали най-сериозно въздействие върху Шайи в първите години на кариерата му, а Караян е бил този, който искал точно тази комбинация – Гевандхаус и Шайи в Залцбург, през 1986 година. В интервюто Шайи споделя, че Караян прекарал цял следобед в разговор с него, убеждавайки го в качествата на този състав, описвайки звука, идентичността, традицията и историята, превърнали се в неотменима част от културата на Германия. За Караян Гевандхаус е бил майката на всички симфонични оркестри и той е изпитвал огромно уважение към лайпцигския състав. Рикардо Шайи изпитва същото уважение, преклонение и възторг към музикантите, с които работи вече осем години. Вижте Девета симфония от Бетовен, брилянтен концертен запис от новогодишният концерт в Лайпциг, 2013 г.:

(следва видео)

Една от последните му инициативи е международен Малеров фестивал в Лайпциг, който добавя името на Густав Малер към лайпцигския пантеон на Бах, Вагнер и Менделсон. Малер е бил млад диригент в Лайпцигската опера през 1886–1888 г. и е създал в този град първата си симфония. Шайи покани десет различни оркестъра за участие в събитието, завършвайки величествената серия от концерти със забележителни изпълнения на Втората и Осмата Малерови симфонии.

Накрая едно лично мнение. Според мен точно Шайи е правилният човек за Берлинската филхармония след оттеглянето на Ратъл през 2018 г. Жалко е, че там гласят латиноамериканеца Дудамел да поеме поста, а не поканят един наистина фантастичен диригент като Шайи, който може да вдигне нивото на състава от времето на сънародника си Абадо. Но… нека не забравяме, че живеем в комерсиалния ХХI век…

Завършвам с може би най-доброто изпълнение на симфониите на Брамс в последния четвърт век (след смъртта на Караян) – тандема Гевандхаус – Шайи. Непременно, ако обичате Брамс, си набавете тези концертни записи от Decca, фантастични са:

(следват две видеа)

(край на цитата)

Една много интересна и задълбочена статия на моя приятел Томислав Вичев, която съветвам да се прочете, защото в нея има редица прекрасни записи на Рикардо Шайи, слушането и гледането на които обогатяват извънредно много нашите представи за изкуството на този велик музикант. Една моя забележка: Вичев пише накрая, че „в Берлин гласят латиноамериканеца Дудамел да поеме поста, а не поканят един наистина фантастичен диригент като Шайи“ и т. н. Както е известно, Берлинските филхармоници не избраха през 2018 г. за свой главен диригент Густаво Дудамел от Венецуела, а руския маестро Кирил Петренко, роден през 1972 г., който работи там успешно от 2019 година.

Цитирам линк към въпросната статия на Томислав Вичев:

https://glasove.com/pytevoditel-v-klasikata/-poredica-velikite-dirigenti-na-hh-vek–progresirashtiqt-rikardo-shaji

След този голям увод ще се спра на биографични бележки и дейност на диригента Рикардо Шайи. Похвално е, че наред с голямото количество Уикипедия-страници за него на различни езици има и една скромна по размер на български език. Цитирам я:

(край на цитата)

Жалко, че толкова малко е написано за този велик диригент. При това презимето му се превежда в много други източници на български език, както при Томислав Вичев „Шайи“, а не „Шаѝ“, но това не е важно.

Сега ще изложа биографични сведения за Рикардо Шайи от източник на немски език в мой превод:

Рикардо Шайи, роден на 20 февруари 1953 г. в Милано, е италиански диригент. От 2015 г. е музикален директор на Миланската Скала. От 1988 до 2004 г. е главен диригент на оркестъра „Концертгебау“ в Амстердам, а от 2005 до 2016 г. е главен диригент (капелмайстор) на „Gewandhaus“-оркестър в Лайпциг.

Живот

Рикардо Шайи получава основното си музикално обучение от баща си – композитора Лучано Шайи, преди да влезе в класа на Франко Карачиоло в местната консерватория. Взима майсторски класове с Пиеро Гуарино в Перуджа и Франко Ферара в „Accademia Musicale Chigiana“ в Сиена.

Шайи дебютира в Миландската Скала през 1970 г. Диригентът Клаудио Абадо довежда 21-годишния младеж в Скалата като негов асистент и втори диригент. От 1974 г. работи в най-големите световни оперни театри, като дирижира редовно в Чикаго, а през 1977 г. в Сан Франциско. От 1982 до 1989 г. е главен диригент на Симфоничния оркестър на Берлинското радио.

През 1985 г. дебютира с оркестъра „Концертгебау“ в Амстердам, където е главен диригент от 1988 до 2004 г. Там той дирижира стандартния репертоар, по-специално симфониите на Малер и Брукнер, но също така разширява репертоара, за да включва съвременни произведения и италиански опери.

От 2005 г. Рикардо Шайи е главен диригент на Лайпцигския „Гевандхаус“-оркестър и генерален музикален директор на Лайпцигската опера. През 2008 г., след разногласия, причинени от смяната на ръководството в операта, той подава оставка от поста генерален музикален директор, но в същото време удължава договора си с „Гевандхаус“-оркестър до 2015 г. През 2013 г. той удължава наново договора си там до 2020 г., но прекратява този договор с кратко предизвестие със сезон 2015/2016. Негов наследник е Андрис Нелсонс от сезон 2017/2018.

От януари 2015 г. Рикардо Шайи е музикален директор на Миланската Скала, наследявайки Даниел Баренбойм. Тук дирижира и „Мадам Бътерфлай“ от 2016 г. От лятото на 2016 г. Шайи е официален наследник на починалия през 2014 г. Клаудио Абадо като главен диригент на фестивалния оркестър в Люцерн. На 12 август 2016 г. той открива фестивала с Осма симфония на Густав Малер, т. нар. „Симфония на хилядата“.

Личен живот

Рикардо Шайи се оженва през 1973 г. за аржентинско-италианската цигуларка Анахи Карфи, от която има дъщеря на име Луана, родена през 1974 г. Този първи брак завършва с развод след кратко време. Във втория си брак той е женен за Габриела Терани от 1982 г., от която има доведен син.

По-рано в живота си Рикардо Шайи е бил запален участник в екстремни спортове, включително мотоциклетизъм, моторна лодка и парасейлинг. Въпреки това, след сериозен инцидент, включващ него и неговия доведен син през 1985 г., Шайи се отказва от тези дейности.

(край на цитата)

В други източници на италиански език се дават повече сведения. Цитирам в превод:

Рикардо Шайи (Riccardo Chailly) е италиански диригент с френски корени, от 2015 г. музикален директор на Миланската Скала.

Биография

Той е роден в Милано на 20 февруари 1953 г. в семейство на музиканти – баща му е композиторът Лучано Шайи, сестра му Сесилия Шайи е арфистката и композитор.

Рикардо Шайи учи в консерваториите на Перуджа, Рим и Милано. По-късно специализира дирижиране при Франко Ферара в Сиена. През 1974 г. се оженва за аржентинската цигуларка Анахи Карфи, по-късно за Габриела Терани и има дъщеря на име Луана.

На 20 години Шайи става асистент на Клаудио Абадо в Миланската Скала. През 1974 г. дебютира като диригент с „Мадам Бътерфлай“ в Чикаго. През 1977 г. дирижира новата продукция на „Симон Боканегра“ от Джузепе Верди в „Teatro Regio di Parma“ с участието на Лео Нучи. През 1978 г. той прави диригентския си дебют в Миланската Скала с рядко изпълняваната опера на Верди „Pазбойници“. За кратко време дирижира в най-реномираните оперни театри в света като Виенската държавна опера, Метрополитън опера в Ню Йорк, Кралската опера „Ковънт Гардън“ в Лондон, Залцбургския фестивал, Цюрихската опера, Баварската държавна опера в Мюнхен и много други.

Дирижирал е множество симфонични оркестри, включително Берлинската филхармония, Виенската филхармония, Лайпцигския „Гевандхаус“-оркестър, Лондонския симфоничен оркестър, Нюйоркския филхармоничен оркестър, Оркестъра на Кливланд, Оркестъра на Филаделфия, Чикагския симфоничен оркестър и Оркестъра на Париж. От 2015 г. той заменя Даниел Баренбойм в ролята на музикален директор на Миланската Скала и Клаудио Абадо като диригент на симфоничния оркестър при Фестивала в Люцерн.

Дискография

Рикардо Шайи има ексклузивен договор със звукозаписната компания „Decca“ и сред записите му се открояват симфоничните цикли на Густав Малер и Антон Брукнер, както и пълните произведения на Едгар Варез. Съвсем наскоро той записва музика от Феликс Менделсон, Йоханес Брамс и симфониите на Роберт Шуман в транскрипция на Густав Малер. В края на 2011 г. всички девет симфонии на Бетовен са издадени като записи с лайпцигския „Гевандхаус“-оркестър, които записи получават многобройни овации на критиката за своя революционен подход към избора на темпото и изразителността на изпълнението. Новият симфоничен цикъл на Бетовен през октомври 2011 г. е номер 48 в класацията на топ 100 на най-продаваните компактдискове в Италия: класически бокс сет от 5 CD се появява в тази класация за първи път. В Обединеното кралство симфоничният цикъл достига номер едно в класическата класация.

През ноември 2011 г. концертите за клавесин BWV 1052-1056 от Йохан Себастиан Бах с Рамин Бахрами достигат номер 17 в класациите след 2 седмици публикуване и постигат общо през 9 последователни седмици присъствие и над 10 000 копия само в Италия: абсолютен рекорд за запис на Бах и много рядък случай за класически компактдискове.

През декември 2012 г. маестрото, който дирижира Филхармоничния оркестър на Миланската Скала влиза в класацията под номер 52 с „Viva Verdi Ouvertures and Preludes“. През януари 2013 г. този албум е в класациите за четвърта поредна седмица и достига номер 51 през април 2013 г. Според меродавни източници дискът доминира през първите девет месеца на годината в италианската класическа музика.

(край на цитата)

По-долу в края на тази статия ще изброя подробности относно огромната дискография на Рикардо Шайи.

Прилагам още една по-широка биография на диригента Рикардо Шайи, взета от източници главно на английски и италиански езици (някои данни се дублират с тия от предните изложения):

Рикардо Шайи (Riccardo Chailly), роден на 20 февруари 1953 г., е италиански диригент. В момента е музикален директор на Фестивалния оркестър на Люцерн от 2016 г. и музикален директор на Миланската скала от 2017 г. Преди това е бил главен диригент на „Gewandhaus“-оркестър в Лайпциг (2005–2016); Кралският оркестър „Консертгебау“ в Амстердам (1988-2004); Симфоничния оркестър на Берлинското радио (1982–1988); и „Театро Комунале“ в Болоня (1986–1993). Бил е и главен гост-диригент на Лондонския филхармоничен оркестър (1983-1986). Сред водещите световни диригенти, той е класиран от музикални критици за „най-добрият жив диригент в света“ в анкета на „Bachtrack“ за 2015 г.

Роден в Милано, Рикардо Шайи първоначално учи композиция при баща си Лучано Шайи в младостта си. Продължава да се занимава с композиция в консерваториите в Милано и Перуджа, но по-късно преминава към дирижиране под ръководството на Пиеро Гуарино и Франко Ферара. Дебютира като диригент в Миланската Скала през 1978 г. с “Вертер” на Масне, където от 1973 г. е асистент-диригент на Клаудио Абадо. Когато става главен диригент на Кралския оркестър „Концертгебау“, той започва да изпълнява стандартни симфонични произведения – по-специално от Брукнер и Малер, но разширява малкия преди това репертоар на оркестъра с творби от 20-ти век и съвремененни такива. След като се свързва с „Gewandhaus“-оркестър от дълго време, това се отразява за значителното повишаване на международния му авторитет.

Рикардо Шайи също така е музикален директор на Фестивалния оркестър на Люцерн от 2016 г. с договор до 2026 г. Той записва различни творби ексклузивно с лейбъла „Decca“ в продължение на 30 години, а записите с „Gewandhaus“-оркестър са получили особени похвали.

Биография

Ранен живот

Рикардо Шайи е роден на 20 февруари 1953 г. в семейство на музиканти от Италия и ва такива от френски произход, които живеят в Милано. Баща му Лучано Шайи е известен композитор и куратор на изкуствата, който е заемал позиции в множество италиански музикални институции, включително музикален директор на Миланската Скала.

Творчеството на Лучано Шайи е съсредоточено около неокласическата естетика, повлияна от бившия му учител Паул Хиндемит, който му дава епитафия като “италиански Хиндемит”. Лучано се жени за майката на Рикардо – Анна Мария през 1950 г.; Рикардо има две сестри, арфистката Сесилия Шайи и телевизионната продуцентка Флориана Шайи. Заведен от баща си на първия си концерт на 6-годишна възраст, Рикардо Шайи бързо се увлича по музиката, заявявайки през 2002 г. в интервю за „The Guardian“: „Никога не съм правил нищо друго и винаги съм активирал музиката преди нормалното детство като спорта.“

Рикардо Шайи y учи композиция с баща си, взема частни уроци по пиано и свири на барабани с „The Nameless“ – свободен джаз ансамбъл. Въпреки ентусиазма на Шайи към музиката, баща му не е склонен лесно да го насърчи, разочарован от липсата на интерес на сина си към техническите аспекти на инструменталното изкуство, общата му посредственост с инструменти, различни от барабани, и иска да избегне всякакво подобие на негативизъм.

Въпреки това Шайи учи композиция в музикалните академии в Милано и Перуджа. По-късно преминава към дирижиране и учи както при Пиеро Гуарино, така и при Франко Ферара. В младостта си Шайи свири на барабани в „Ритъм енд блус“-група.

На 20 години Шайи става асистент-диригент на Клаудио Абадо в Миланската Скала, където дебютира като диригент през 1978 г. с “Вертер” на Жул Масне. От 1982 до 1988 г. Шайи е главен диригент на Симфоничния оркестър на Берлинското радио, а от 1983 до 1986 г. е главен гост-диригент на Лондонския филхармоничен оркестър. От 1986 до 1993 г. ръководи „Театро Комунале“ в Болоня.

Кариера

Шайи дебютира през 1985 г. с оркестъра „Концертгебау“, Амстердам. От 1988 г. до 2004 г. Шайи е главен диригент на „Кралския оркестър Консертгебау“ (RCO), където се посвещава на изпълнението на стандартната симфонична традиция, особено тази на Антон Брукнер и Густав Малер. С тези творби оркестърът получава широка известност, като значително разширява и репертоара си с музика от 20-и век и съвременна музика. Сред забележителни проекти, Шайи дирижира при фестивал на Малер през 1995 г., който отпразнува стогодишнината от първия концерт на Малер в „Concertgebouw“. Шайи също дирижира в Оперния театър в Амстердам, както и на годишния коледен концерт (матине) на RCO, така и в „De Nederlandse Opera“ (DNO), където последната му оперна постановка в Амстердам е „Дон Карлос“ от Джузепе Верди при DNO. Според един доклад, Шайи решава да напусне RCO през 2002 г., когато оркестърът му предлага две години удължаване вместо пет по време на окончателните им преговори за договор.

През 1986 г. Шайи дирижира лайпцигския „Гевандхаус“-оркестър за първи път на Залцбургския фестивал, след като Херберт фон Караян въвежда Шайи в оркестъра. Следващият му гостуване като диригент с Лайпцигския оркестър е през 2001 г., а след още едно изпълнение той е назначен за 19-ия диригент на оркестъра. През август 2005 г. той официално става главен диригент на „Гевандхаус“-оркестър и Генерален музикален директор (GMD) на Лайпцигската опера.

Първият му договор с Лайпциг е до 2010 г. През май 2008 г. той удължава договора си с „Гевандхаус“-оркестър до 2015 г., но в същото време подава оставка като генерален директор на Лайпцигската опера, според съобщенията след конфликти за наемане без негова консултация.

През юни 2013 г. ръководството на „Гевандхаус“-оркестър и Шайи се съгласяват да удължат договора му до 2020 г. През септември 2015 г. обаче „Гевандхаус“-оркестър обявява пренасрочения край на мандата на Шайи като диригент на този оркестър през юни 2016 г. – четири години преди предварително договореното удължаване на договора, по искане на Шайи. Проектите му в Лайпциг включват международен фестивал на Малер през май 2011 г. с 10 различни оркестъра.

Рикардо Шайи става първият музикален директор на „Orchestra Sinfonica di Milano Giuseppe Verdi (La Verdi)“ през 1999 г. и заема този пост до 2005 г. Сега той притежава титлата „Диригент лауреат“ на този оркестър. През декември 2013 г. Миланската Скала обявява назначаването на Шайи за следващ музикален директор от 2017 г.

През август 2015 г. Фестивалният оркестър на Люцерн обявява назначаването на Шайи за следващ музикален директор с договор, влизащ в сила за фестивала в Люцерн през 2016 г. с първоначален срок 5 години. През февруари 2021 г. оркестърът обявява удължаване на договора на Шайи до 2026 г.

(край на цитата)

Цитирам сведения за дейността на Рикардо Шайи във Виенската държавна опера и в Метрополитън опера в Ню Йорк.

Във Виена той е имал изяви само в една опера – „Андре Шение“ от Джордано, като през 1983 г. дирижира 4 спектакъла в периода от 14 до 23 април. Цитирам подробности:

Vorstellungen mit Riccardo Chailly

ANDREA CHÉNIER

Dirigent | 4 Vorstellungen | 14.04.1983–23.04.1983

Ето състава на ансамбъла при първата изява (при останалите 3 състава е същия. В ролята на Маделон участва Българската певица Маргарита Лилова):

BESETZUNG | 14.04.1983

Dirigent	Riccardo Chailly
Inszenierung	Otto Schenk
Bühnenbild	Rolf Glittenberg
Kostüme	Milena Canonero
Chorleitung	Helmuth Froschauer
Choreographische Assistenz	Gerlinde Dill
Andrea Chénier	José Carreras
Carlo Gérard	Giorgio Zancanaro
Maddalena di Coigny	Eva Marton
Bersi	Rohangiz Yachmi
Gräfin di Coigny	Czeslawa Slania
Madelon	MARGARITA LILOWA
Roucher	Gottfried Hornik
Pietro Fléville	Francisco Valls
Fouquier Tinville	Reid Bunger
Mathieu	Alfred Šramek
Abbé	Anton Wendler
“Incroyable”	Heinz Zednik
Haushofmeister	Walter Fink
Dumas	Friedemann Hanke
Schmidt	Rudolf Mazzola
Drei Revolutionäre	Peter Kastelik, Robert Minder, Franz Pichler
Madame Legray	Helga Schlusche
Vater Gérard	Eduard Stanek
Farinelli, Musiker	Robert Lax

(край на цитата)

Прекрасен състав начело с Хосе Карерас, Ева Мартон и други.

Що се отнася до Метрополитън опера в Ню Йорк, и там Рикардо Шайи дирижира до сега само една опера – „Хофманови разкази“ от Жак Офенбах, като през 1982 г. ръководи общо 8 спектакъла на тази опера в интервала от 8 март до 3 април 1982 г. Ето списък на всички изяви:


[Met Performance] CID:267800 New Production Les Contes d’Hoffmann {140} Metropolitan Opera House; 03/8/1982 Debuts: Michel Sénéchal, Riccardo Chailly, Gaby Frey Review
[Met Performance] CID:267830 Les Contes d’Hoffmann {141} Metropolitan Opera House; 03/11/1982
[Met Performance] CID:267880 Les Contes d’Hoffmann {142} Metropolitan Opera House; 03/15/1982
[Met Performance] CID:267940 Les Contes d’Hoffmann {143} Metropolitan Opera House; 03/20/1982
[Met Performance] CID:267990 Les Contes d’Hoffmann {144} Metropolitan Opera House; 03/24/1982
[Met Performance] CID:268040 Opera News Les Contes d’Hoffmann {145} Metropolitan Opera House; 03/27/1982 Broadcast
[Met Performance] CID:268080 Les Contes d’Hoffmann {146} Metropolitan Opera House; 03/30/1982
[Met Performance] CID:268130 Les Contes d’Hoffmann {147} Metropolitan Opera House; 04/3/1982

(край на цитата)

Цитирам ансамбъла при първата изява, в която наред с известни артисти като Татяна Троянос, Рут Велтинг, Мишел Сенешал и други, в главната роля участва Пласидо Доминго:

Metropolitan Opera House
March 8, 1982
Benefit sponsored by the Metropolitan Opera Guild
for the production funds
New Production

LES CONTES D’HOFFMANN {140}
Jacques Offenbach-Jules Barbier

Hoffmann…………….Plácido Domingo
Olympia……………..Ruth Welting
Giulietta……………Tatiana Troyanos
Antonia……………..Christiane Eda-Pierre
Stella………………Pauline Andrey
Lindorf……………..Michael Devlin
Coppélius……………Michael Devlin
Dappertutto………….Michael Devlin
Dr. Miracle………….Michael Devlin
Nicklausse…………..Anne Howells
Muse………………..Anne Howells
Andrès………………Michel Sénéchal [Debut]
Cochenille…………..Michel Sénéchal
Pitichinaccio………..Michel Sénéchal
Frantz………………Michel Sénéchal
Luther………………William Fleck
Nathanael……………Michael Best
Hermann……………..John Darrenkamp
Spalanzani…………..Andrea Velis
Schlemil…………….Morley Meredith
Crespel……………..John Macurdy
Mother’s Voice……….Jean Kraft

Conductor……………Riccardo Chailly [Debut]

(край на цитата)

В края на тази юбилейна статия за диригента Рикардо Шайи ще напиша нещо за наградите и отличията, които той е получил досега и ще дам подробности относно неговата огромна дискография.

Цитирам данни относно награди и отличия от източник на немски език, които после ще преведа на български език:

Ehrungen

1992/93 Premio Abbiati
1998 Ritter des Ordens vom Niederländischen Löwen
1998 Großkreuz des Italienischen Verdienstordens
2003 Antonio-Feltrinelli-Preis
2009 Internationaler Mendelssohn-Preis zu Leipzig (Kategorie Musik)
2012 ECHO Klassik in der Sparte Dirigent des Jahres für sein Album Beethoven: The Symphonies (erschienen bei Decca/Universal)
2015 Echo Klassik mit dem Gewandhausorchester in der Kategorie Sinfonische Einspielung des Jahres – Musik des 19. Jahrhunderts

…..

Превод:

Почести

1992/93 „Premio Abbiati“

1998 Кавалер на „Ордена на холандския лъв“

1998 Голям кръст на „Италианския орден за заслуги“

2003 Награда „Антонио Фелтринели“

2009 Международна награда „Менделсон“ в Лайпциг (категория музика)

2012 „ECHO Klassik“ в категорията „Диригент на годината“ за неговия албум „Бетовен симфониите му“ (издадени от „Decca/Universal“)

2015 „Echo Klassik“ с „Gewandhaus“-оркестър в категорията „Симфоничен запис на годината – Музика на 19-и век.

(край на превода)

Награди от източник на немски език (други сведения – без превод):

Ehrungen und Auszeichnungen

	Großes Ritterkreuz des Verdienstordens der Italienischen Republik
	— 23. Juli 1998

	Großoffizier des Verdienstordens der Italienischen Republik
	“Auf Initiative des Präsidenten der Republik” – 22. März 1994

	Ritter des Ordens des niederländischen Löwen
	– November 1998

Ehrenmitglied der “Royal Academy of Music” (1996)

2003 wurde ihm der von der Accademia dei Lincei verliehene Feltrinelli-Preis für Orchesterdirigieren verliehen.

(край на цитата)

Цитирам подробности относно огромната дискография на Рикардо Шайи (източник на немски език):

Teil-CD

Bach, Konz. Marke. NEIN. 1-6 (Live, Leipzig, 22.-23.11.2007) – Chailly/Gewandhausorchester Leipzig, Decca
Bach, Konz. für clvc. BWV 1052-1056 + Bonus-CD mit Live-Aufnahmen (Deluxe Edition) – Bahrami/Chailly/Gewandhausorchester Leipzig, 2010 Decca
Bach, Weihnachtsoratorium (Live, Gewandhaus Leipzig, Januar 2010) – Chailly/Gewandhausorchester Leipzig/Coro Camera Dresden, 2010 Decca
Bach, Matthäus-Passion – Chailly/Gewandhausorchester Leipzig, 2009 Decca
Bartók: Konzert für Orchester, Miraculous Mandarin – Riccardo Chailly/Royal Concertgebouw Orchestra, 2001 Decca
Beethoven, Konz. pf. NEIN. 5 „Kaiser“/Sohn. pf. NEIN. 32 op. 111 – Freire/Chailly/GOL, 2014 Decca
Beethoven, Sinf. NEIN. 1-9/Ouvertures – Chailly/Gewandhausorchester Leipzig (live), 2011 Decca
Beethoven, Sinf. NEIN. 1, 2/Kreaturen des Prometheus/Leonora n. 3 – Chailly/Gewandhausorch. Leipzig (live), Decca 2011
Beethoven, Sinf. NEIN. 3, 4/Fidelio Ouvertüre – Chailly/Gewandhaus Orch. Leipzig (live), Decca 2011
Beethoven, Sinf. NEIN. 5, 6/Coriolano (Ouvertüre) – Chailly/Gewandhausorch. Leipzig (live), Decca 2011
Beethoven, Sinf. NEIN. 7, 8/Ruinen von Athen/Egmont (Ouvertüre) – Chailly/Gewandhaus Orch. Leipzig (live), Decca 2011
Beethoven, Sinf. NEIN. 9/Zum Namenstag/König Stephan – Chailly/Gewandhaus Orch. Leipzig (live), Decca 2011
Berio, Ein Porträt – Chailly/D’Orazio/Bacchetti, 2004 Decca
Berio: Formationen, Volkslieder, Sinfonie – Riccardo Chailly/Royal Concertgebouw Orchestra, 1990 Decca
Brahms, Konz. dper vl.b/Konz. für vl. und vlc. – Repin/Mork/Chailly/Gtewandhaus Orch. Leipzig, 2008 Deutsche Grammophon
Brahms, Gelassenheit. NEIN. 1-2 – Chailly/GOL, Decca 2014
Brahms, Sinf. NEIN. 1-4 – Chailly/Gewandhausorch. Leipzig, 1987/1991 Decca
Brahms, Sinf. NEIN. 1-4/Ouvertüren/Var. Haydn/Fantasien op. 116/Zwischenspiele op. 117 – Chailly/GOL, 2012/2013 Decca
Brahms: Violinkonzert, Ungarische Tänze – Bartók: Rhapsodien – Leonidas Kavakos/Gewandhausorchester Leipzig/Riccardo Chailly/Peter Nagy, 2013 Decca
Brahms, Die Klavierkonzerte – Gewandhausorchester Leipzig/Nelson Freire/Riccardo Chailly, 2006 Decca
Brückner, Sinf. NEIN. 0-9 – Chailly/CGO/RSO Berlin, 1984/1999 Decca
Bruckner, Symphonie Nr. 8 – Riccardo Chailly/Royal Concertgebouw Orchestra, 2002 Decca
Buzzolla/Bazzini/Pedrotti/Cagnoni/Ricci/Nini/Boucheron/Coccia/Gaspari/Platania/Rossi/Mabellini/Verdi, Messe für Rossini – Maria José Siri/Veronica Simeoni/Giorgio Berrugi/Simone Piazzola/Riccardo Zanellato/Riccardo Chailly/Orchester des Teatro alla Scala in Mailand, 2017 Decca
Ciaikovsky Rachmaninov – Konz. pf. NEIN. 1/Konz. pf. NEIN. 3 – Argerich/Kondrashin/Chailly, 1980/1982 Philips
Tschaikowsky, Manfred Symphony – Riccardo Chailly/Royal Concertgebouw Orchestra, 1988 Decca
Dvorak: Symphonie Nr. 9 „Neue Welt“ – Karnevalsouvertüre – Riccardo Chailly/Royal Concertgebouw Orchestra, 1988 Decca
Gershwin, Rhapsody in Blue & An American in Paris & Cuban Overture & Lullaby – Cleveland Orchestra/Katia Labèque/Marielle Labèque/Riccardo Chailly, 1987 Decca
Gershwin, Rhapsody in Blue/Conc. in F /Catfish Row/Rialto Ripples – Bollani/Chailly/Gewandhaus Orch. Leipzig (Deluxe ed.), 2010 Decca
Giordano, Andrea Chénier – Luciano Pavarotti/Montserrat Caballé/Nationales Philharmonisches Orchester/Riccardo Chailly, 1984 Decca
Hindemith, Gesamte Kammermusik – Chailly/CGO, 1990 Decca
Leoncavallo, Pagliacci – Chailly/Cura/Frittoli, 1999 Decca
Mahler, Klagende Lied und andere Liedzyklen – Chailly/Dunn/Fassbaender/Baur, 1989 Decca
Mahler, Sinf. NEIN. 1-10 – Chailly/CGO/Berlin RSO, 1986/2004 Decca
Mahler, Sinfonie Nr. 1 – Riccardo Chailly/Royal Concertgebouw Orchestra, 1996 Decca
Mahler, Sinfonie Nr. 2 “Auferstehung” & Totenfeier – Melanie Diener/Petra Lang/Prager Philharmonischer Chor/Riccardo Chailly/Königliches Concertgebouw-Orchester, 2002 Decca
Mahler, Sinf. NEIN. 3/Bach-Suite – Chailly/Lang/CGO, 2003 Decca
Mahler, Symphonie Nr. 5 – Riccardo Chailly/Royal Concertgebouw Orchestra, 1997 Decca
Mahler, Sinf. NEIN. 8 – Chailly/CGO/Eaglen/Heppner, Decca 2000
Mahler, Symphonie Nr. 9 – Riccardo Chailly/Royal Concertgebouw Orchestra, 2004 Decca
Mahler, Symphonie Nr. 10 – Radio-Symphonie-Orchester Berlin/Riccardo Chailly, 1988 Decca
Mahler, Des Knaben Wunderhorn – Barbara Bonney/Gösta Winbergh/Matthias Goerne/Riccardo Chailly/Royal Concertgebouw Orchestra/Sara Fulgoni, 2002 Decca
Mahler: Symphonie Nr. 6 – Symphonie Nr. 10 & Zemlinsky: Sechs Lieder – Jard van Nes/Riccardo Chailly/Royal Concertgebouw Orchestra, 1995 Decca
Massenet, Werther – Radio-Symphonieorchester Köln/Plácido Domingo/Riccardo Chailly, 2006 Deutsche Grammophon
Mendelssohn, Konz. für Klavier NEIN. 3/symph. NEIN. 3 (vers.1842)/Ebridi (vers.1830) – Prosseda/Chailly/Gewandhausorch. Leipzig, 2009 Decca
Mendelssohn, Ein Nachttraum/Konz. Für bitte NEIN. 1 und 2/Ruy Blas Vers. 1839 – Chailly/GOL/Ashkar, 2013 Decca
Mendelssohn, Entdeckungen – Roberto Prosseda/Gewandhausorchester Leipzig/Riccardo Chailly, 2009 Decca
Mendelssohn: Lobgesang op. 52 – Ouvertüre zu “Ein Sommernachtstraum” – Anne Schwanewilms/Chor der Oper Leipzig/GewandhausChor/Gewandhausorchester Leipzig/Peter Seiffert/Petra-Maria Schnitzer/Riccardo Chailly, 2005 Decca
Mendelssohn Bruch, Konz. per vl./Konz. für vl. NEIN. 1/Romanze Viola – Jansen/Chailly/Gewandhausorch. Leipzig, 2006 Decca
Mendelssohn: Symphonie Nr. 4 – Brahms: Symphonie Nr. 4 – Gewandhausorchester Leipzig/Riccardo Chailly, 2008 Decca
Messiaen, Sinf. Turangalila – Chailly/Royal CGO/Thibaudet, 1992 Decca
Mosolov: Iron Foundry – Prokofiev: Symphony No.3 – Varèse: Arcana – Riccardo Chailly/Royal Concertgebouw Orchestra, 1994 Decca
Orff, Carmina burana – Chailly/Greenberg/Bowman, 1983 Decca
Puccini, Boheme – Chailly/Gheorghiu/Alagna/Scano, 1998 Decca
Puccini, Manon Lescaut – Chailly/Carreras/Te Kanawa, 1987 Decca
Puccini, Mus. für Orchester – Chailly/RSO Berlin, 1982 Decca
Puccini Discoveries – Milan Symphony Orchestra Giuseppe Verdi/Riccardo Chailly, 2004 Decca
Puccini-Gala – Dame Joan Sutherland/Franco Corelli/Luciano Pavarotti/Riccardo Chailly, 1998 Decca
Rachmaninow, Konz. für Klavier Nr. 3 op.30 – Argerich/Chailly, 1982 Philips
Ravel: Daphnis & Chloë – Debussy: Khamma – Jacques Zoon/Riccardo Chailly/Royal Concertgebouw Orchestra, 1995 Decca
Rossini, Aschenputtel – Chailly/Bartoli/Dara/Corbelli, 1992 Decca
Rossini, Guglielmo Tell – Chailly/Milnes/Pavarotti/Freni, 1979 Decca
Rossini, Ouvertures – Chailly/National PO, Decca
Rossini, Petite messe solennelle – Chailly/Dessì/Sabbatini, 1993 Decca
Rossini, Rossini-Arien – Florez/Chailly/Orch. Sinf. Verdi aus Mailand, 2000 Decca
Rossini, Türkisch in Italien – Chailly/Bartoli/Pertusi, 1997 Decca
Rossini, Stabat mater – Barbara Frittoli/Giuseppe Sabbatini/Michele Pertusi/Niederländischer Rundfunkchor/Riccardo Chailly/Königliches Concertgebouw-Orchester/Sonia Ganassi, 2003 Decca
Rossini Discoveries – Giuseppe Verdi Chor Mailand / Giuseppe Verdi Sinfonieorchester Mailand / Riccardo Chailly, 2002 Decca
Rossini: Streichsonaten usw. – Orchester des Teatro Comunale von Bologna/Riccardo Chailly, 1992 Decca
Rossini: Cantatas Vol. 2 – Cecilia Bartoli/Scala Philharmonic Choir/Elisabetta Scano/Juan Diego Flórez/Scala Philharmonic Orchestra/Paul Austin Kelly/Riccardo Chailly, 2001 Decca
Schnittke, Concerti Grossi Nr. 3 & 4 – Riccardo Chailly/Royal Concertgebouw Orchestra, 1991 Decca
Schönberg, Gurre-Lieder – Chailly/Dunn/Becht/Fassbaender, 1985 Decca
Schumann, Klavierkonzert & Symphonie Nr. 4 – Martha Argerich/Gewandhausorchester Leipzig/Riccardo Chailly, 2006 Decca
Schumann, Die Symphonien – Gewandhausorchester Leipzig/Riccardo Chailly, 2008 Decca
Schumann, Sinfonien Nr. 2 & 4 (arr. Mahler) – Gewandhausorchester Leipzig/Riccardo Chailly, 2007 Decca
Schumann, Sinfonien Nr. 1 & 4 – Riccardo Chailly/Royal Concertgebouw Orchestra, 1990 Decca
Schumann, Sinfonien Nr. 2 & 3 – Riccardo Chailly/Royal Concertgebouw Orchestra, 1993 Decca
Schostakowitsch, Filmalbum – Chailly/Royal CGO, 1998 Decca
Schostakowitsch, Jazz-Suiten/Konz. Für bitte NEIN. 1/Tahiti Trab – Brautigam/Chailly/CGO, 1988/1991 Decca
Schostakowitsch, The Dance Album – Riccardo Chailly/The Philadelphia Orchestra, 1996 Decca
Strawinsky, Petrouchka/Feuervogel/Apollon – Chailly/CGO, 1985/1995 Decca
Strawinsky, The Rake’s Progress – London Sinfonietta/Riccardo Chailly/Samuel Ramey, 1984 Decca
Strawinsky: Apollon Musagète, Scherzo Fantastique, The Firebird Suite – Riccardo Chailly/Royal Concertgebouw Orchestra, 1997 Decca
Strawinsky: Symphonie der Psalmen, Feuerwerk – Rundfunkchor Berlin/Radio-Symphonie-Orchester Berlin/Riccardo Chailly, 1985 Decca
Varèse, The Complete Works – Asko Ensemble/Riccardo Chailly/Royal Concertgebouw Orchestra/Verschiedene Künstler, 1998 Decca
Verdi, Entdeckungen – Chailly/Orch. Verdi/Thibaudet, 2003 Decca
Verdi, Macbeth – Chailly/Nucci/Verrett/Ramey, 1986 Decca
Verdi, Rigoletto – Chailly/Pavarotti/Nucci, 1989 Decca
Die Grünen, es lebe die Grünen. Ouvertüren und Präludien, Chailly/Filarmonica Scala, 2012 Decca
Verdi Heroines – Angela Gheorghiu/Giuseppe Verdi Symphonieorchester Mailand/Riccardo Chailly, 2000 Decca
Vivaldi, Vier Jahreszeiten/Konz. groß – Gulli/Chailly/Filarm. Bologna, 1992 Decca
Wagner, Ouvertüren – Riccardo Chailly/Royal Concertgebouw Orchestra, 1995 Decca
Walton: Fassade – Strawinsky: Renard – Derek Hammond-Stroud/Jeremy Irons/London Sinfonietta/Neil Jenkins/Peggy Ashcroft/Philip Langridge/Riccardo Chailly/Robert Lloyd, 1989 Decca
Zemlinsky: Die Seejungfrau, Psalmen Nr. 13 & 23 – Ernst Senff Kammerchor/Radio-Symphonie-Orchester Berlin/Riccardo Chailly, 1995 Decca
Zemlinsky: A Florentine Tragedy – Mahler, A. Lieder – Albert Dohmen/Heinz Kruse/Iris Vermillion/Riccardo Chailly/Royal Concertgebouw Orchestra, 1997 Decca
Zemlinsky: Lyrische Symphonie – Sinfonische Gesänge – Alessandra Marc/Håkan Hagegård/Riccardo Chailly/Royal Concertgebouw Orchestra/Sir Willard White, 1994 Decca
Zemlinsky: Symphonie Nr. 2 in B & Psalm 23 – Radio-Symphonie-Orchester Berlin/Riccardo Chailly, 1989 Decca
Bollani Chailly, Klänge der 30er/Musica degli anni 30 – Ravel/Strawinsky/Weill/De Sabata, 2011 Decca
Chailly, Die Kunst von Riccardo Chailly – Chailly/RSO Berlin/CGO/Orchestra Verdi, 1984/2009 Decca
Juan Diego Flórez , Rossini Arias – Chor von Milan Giuseppe Verdi/Juan Diego Flórez/Sinfonieorchester von Milan Giuseppe Verdi/Riccardo Chailly, 2001 Decca
Tenor Arias – Joseph Calleja/Milan Symphony Orchestra/Riccardo Chailly, 2004 Decca

……..

Teilweise DVD & BLU-RAY

Gershwin, Catfish Row/Conc. in F/American in Paris/Rialto Ripples, – Bollani/Chailly/Filarmonica della Scala, 2013 Decca (aus dem Konzert 2012 im Teatro alla Scala)
Mahler, Symphonie Nr. 2 – Chailly, Christiane Oelze (Sopran), Sarah Conolly (Mezzosopran), Gewandhausorchester zu Leipzig, MDR Rundfunkchor, Berliner Rundfunkchor, GewandhausChor, 2011, Accentus Music & Blu-ray Disc
Mahler, Sinfonie Nr. 4 – Chailly, Christina Landshamer (Sopran), Gewandhausorchester zu Leipzig, 2012, Accentus Music & Blu-ray Disc
Mahler, Symphonie Nr. 5 – Chailly, Gewandhausorchester zu Leipzig, 2013, Accentus Music & Blu-ray Disc
Mahler, Symphonie Nr. 6 – Chailly, Gewandhausorchester zu Leipzig, 2013, Accentus Music & Blu-ray Disc
Mahler, Symphonie Nr. 8 – Chailly, Erika Sunnegårdh (Sopran), Ricarda Merbeth (Sopran), Christiane Oelze (Sopran), Lioba Braun (Alt), Gerhild Romberger (Alt), Stephen Gould (Tenor), Dietrich Henschel (Bariton) , Georg Zeppenfeld (Bass), Gewandhausorchester zu Leipzig, MDR Rundfunkchor, Chor der Oper Leipzig, GewandhausChor, Thomanerchor Leipzig, GewandhausKinderchor, 2011 (Gewandhausorchester zu Leipzig, 2013, Accentus Music & Blu-ray Disc
Mahler, Symphonie Nr. 9 – Chailly, Gewandhausorchester zu Leipzig, 2014, Accentus Music & Blu-ray Disc
Puccini, Das Triptychon – Riccardo Chailly / Juan Pons / Barbara Frittoli / Leo Nucci / Nino Machaidze / Vittorio Grigolo , Regie: Luca Ronconi , Teatro alla Scala , 2008 Hardy Classic/RAI
Puccini, Turandot – Chailly/Stemme/Agresta/Antonenko, 2015 Decca
Verdi, Aida – Chailly/Urmana/Alagna, Regie Franco Zeffirelli 2006 Decca & Blu-ray Disc
Verdi, Macbeth – Chailly/Nucci/Verrett/Ramey, unter der Regie von Claude D’Anna 1986 Decca
Verdi, Rigoletto – Chailly/Wixell/Pavarotti, Regie Jean-Pierre Ponnelle 1982 Deutsche Grammophon