Berthold Goldschmidt

Немско-британският композитор и диригент с еврейски произход Бертолд Голдшмид, написал две опери, е роден преди 120 години

Драги приятели на оперната музика и на симфоничното изкуство, вчера на 18 януари 2023 г. се навършиха кръглите 120 години от рождението на един много известен за епохата си композитор и диригент – Бертолд Голдшмид (на немски: Berthold Goldschmidt), роден на 18 януари 1903 г. в Хамбург, починал на 17 октомври 1996 г. в Лондон на 93 години.

Бертолд Голдшмид е немско-еврейски композитор, прекарал по-голямата част от живота си във Великобритания. Репресиите върху творчеството му от нацистка Германия, съчетани с презрението, с което много модернистични критици от различни държави отхвърлят неговата „анахронична“ музика, оставят композитора „блокиран в пустинята“ дълги години, преди той да се наслади на особено възраждане през последното десетилетие от дългия си, но труден живот.

Вчера на 18 януари имах други задължения и затова не можах да уважа Бертолд Голдшмид в деня на рождението му преди 120 години, затова правя това днес с един ден закъснение. Не е важно това, важно е да се припомни неговия живот и дейност, които са преминали в големи катаклизми и неприятности поради еврейския му произход. След идването на власт на Адолф Хитлер в Германия това не е единично явление само с Голдшмид, но и със стотици други деятели в областта на изкуствата и науките. Що се отнася до музикалното изкуство, по това време в Германия се въвежда термина „entartete Musik“ („изродена музика“), като събирателно понятие за такава музика, която се различава твърде много от приетите норми в епохата и е отклонение от „чистата музика“, която е особено приятна за слушане. Няма да цитирам други автори от тази епоха, но имената на Ернст Кшенек, Александър Землински, Франц Шрекер и десетки други са примери за такава „изродена музика“.

Прославян като една от най-големите надежди на едно поколение млади композитори, Голдшмид достига преждевременния връх на своята кариера със световната премиера на операта си „Der gewaltige Hahnrei“ („Могъщият рогоносец“) през 1932 г. в Манхайм.

Този триумф идва в навечерието на превземането на Германия от нацистите, което бързо унищожава прехраната на Голдшмид. Подобно на много еврейски композитори (и други композитори, които се възприемат като противопоставящи се на германската чистота на Третия райх), творчеството на Голдшмид е осъдено като „изродена музика“ от режима. Голдшмид вече не намира място в немския музикален живот, тъй като изпълненията на неговите произведения са забранени и му е забранено да дирижира оркестри.

Първоначално Голдшмид изкарва прехраната си с уроци по пиано, преди най-накрая да напусне страната по съвет на офицер от СС и да емигрира във Великобритания през 1935 г.

След края на Втората световна война в Германия идва едно преразглеждане на тия понятия и новите генерации музикални творци и деятели в изкуствата приемат съвсем естествено тази „изродена музика“ като едно нормално явление, както винаги е ставало до сега – след готика, класика, романтизъм, експресионизъм и още други течения, „изродената музика“ се тълкува като част от новия класицизъм или „нова класика“, също „съвременна музика“, която има милиони поклонници в целия свят.

Така че както писах в самото начало, през последните десетилетия творчеството на Бертолд Голдшмид има ренесанс не само в Германия, но и в редица други страни по целия свят. Както ще видим, наред със стотици творби в почти всички музикални жанрове, Голдшмид е написал и две оперни произведения – „Могъщият рогоносец“ (на немски: „Der gewaltige Hahnrei“), опус 14, написано през годините 1929 и 1930 – музикална трагикомедия в три действия, както и операта „Беатриче Ченчи“ (на немски „Beatrice Cenci“), написана през годините 1949 и 1950 – опера в три действия, базирана на пиесата „The Cenci“ от 1819 г. на британската писателка Пърси Биш Шели (Percy Bysshe Shelley). Тази втора опера Бертолд Голдшмид композира по време на живота си във Великобритания, след напускане на Германия заради произхода си.

В статията по-долу ще се спра доста подробно на тези две опери, положително непознати за българския оперен любител поради рядкото им изпълнение в Европа, предимно в Германия и в още няколко други държави.

След този кратък увод ще се спра на биографията и дейността на Бертолд Голдшмид, като наблегна главно на неговото оперно творчество.

Бертолд Голдшмид (на немски: Berthold Goldschmidt), роден на 18 януари 1903 г., починал на 17 октомври 1996 г., е немско-еврейски композитор, прекарал по-голямата част от живота си във Великобритания. Репресиите върху творчеството му от нацистка Германия, съчетани с презрението, с което много модернистични критици на други места отхвърлят неговата „анахронична“ поезия, оставят композитора „блокиран в пустинята“ дълги години, преди да се наслади на възраждане през последното си десетилетие.

Живот

Бертолд Голдшмид е роден през 1903 г. в Хамбург. Сериозната му музикална кариера започва в разцвета на Ваймарската република. Докато учи философия в университета в Хамбург, той е вдъхновен от италианския композитор Феручо Бузони да се обърне към музикално творчество.

През 1922 г. Голдшмид постъпва в „Hochschule für Musik“ в Берлин в класа по композиция на Франц Шрекер, където сред съучениците му са Ернст Кшенек, Алоис Хаба, Феликс Петрек и Яша Хоренщайн. Той също така учи дирижиране, работи като любител с Берлинската филхармония и през 1923 г. обучава хорът за берлинската премиера на „Gurre-Lieder“ от Арнолд Шьонберг. През 1925 г. Голдшмид постига първия си голям успех със своята „Passacaglia“ oпус 4, която му носи известната награда „Феликс Менделсон“. Прославян като една от най-големите надежди на едно поколение млади композитори, Голдшмид достига преждевременния връх на своята кариера със световната премиера на операта си „Der gewaltige Hahnrei“ („Могъщият рогоносец“) през 1932 г. в Манхайм.

Този триумф идва в навечерието на превземането на Германия от нацистите, което бързо унищожава прехраната на Голдшмид. Подобно на много еврейски композитори (и други композитори, които се възприемат като противопоставящи се на германската чистота на Третия райх), творчеството на Голдшмид е осъдено като „изродена музика“ от режима. Голдшмид вече не намира място в немския музикален живот, тъй като изпълненията на неговите произведения са забранени и му е забранено да дирижира оркестри.

Първоначално Голдшмид изкарва прехраната си с уроци по пиано, преди най-накрая да напусне страната по съвет на офицер от СС и да емигрира в Англия през 1935 г.

По време на Втората световна война Голдшмид работи за Би Би Си и е музикален директор на Германската редакция от 1944 до 1947 г. Докато започне работа като диригент, Голдшмид композира произведения като „Ciaccona Sinfonica“, концерти за цигулка, виолончело и кларинет и операта „Беатриче Ченчи“.

Отношението на англичаните към музиката на Голдшмид като цяло е безразлично. Въпреки че „Беатриче Ченчи“, опера, базирана на пиесата от 1819 г. „Ченчи“ от британската писателка от епохата на романтизма Percy Bysshe Shelley (Пърси Биш Шели) има успехи по-късно. Тази опера спечелва първа награда през 1951 г. на Фестивала на Британския оперен конкурс в „Ковънт Гардън“, но въпреки това е отказано тя да влезе в продукция. Пренебрегван от музикалния консерватизъм, Голдшмид решава през 1958 г. да се откаже от оригиналната композиция. През следващите шест години той работи с Дерик Кук върху подготовката за изпълнение на Десетата симфония на Густав Малер. На 13 август 1964 г. при „BBC Proms“-концерт, Голдшмид дирижира Лондонския симфоничен оркестър на премиерата на тази версия на Кук.

Последните години от живота на Голдшмид са свидетели на подновен интерес към композиторите на така наречената “дегенеративна или изродена музика”. През 1983 г., за да отбележи 80-ия рожден ден на Голдшмид, приятелят и диригент Бернард Кеффе прави едно представяне (единственото изпълнение в Обединеното кралство до момента) на сцени от операта „Могъщият рогоносец“ в музикалния колеж „Trinity College of Music“ в Лондон. Това представление е посетено от Дейвид Дрю, което довежда до издателско сътрудничество с „Boosey & Hawkes“.

Възраждането на „Могъщият рогоносец“ довежда до изпълнения на произведението му в Съединените щати и Германия, до нови записи и възстановяването на редица изгубени ръкописи. Втората опера на Голдшмид – „Беатриче Ченчи“, която е отхвърлена през 1951 г., е изпълнена на концерт през 1988 г. и поставена през 1994 г.

Голдшмид възобновява композирането с квартета за кларинети през 1982 г. и написва последното си произведение „Deux nocturnes“, малко преди смъртта си на 93-годишна възраст.

Сред привържениците на дейността му са диригентите сър Саймън Ратъл, Шарл Дютоа и Бернард Кеффе; цигуларката Шантал Жюйе; струнен квартет „Mandelring“ и звукозаписните компании „Largo“ и „Decca“.

Бертолд Голдшмид умира в Лондон на 17 октомври 1996 г. на 93 години.

Творчество (данни на немски език)

Werke 

Opern 

´´´´´´

Orchesterwerke 

  • Passacaglia, Op. 4 (1925)
  • Ouvertüre: Die Komödie der Irrungen (1925/28)
  • Suite, Op. 5 (1927)
  • Partita, Op. 9 (1927)
  • Der gewaltige Hahnrei : Suite, Op. 14a (1933)
  • Marché Militaire, Op. 20 (1932) für Orchester oder Blasorchester (später in Chronica aufgenommen )
  • Ciaccona Sinfonica (1936)
  • Chronica (1938/58/86)
  • Polnische Tanzsuite (1939–40)
  • Griechische Suite (1940–41)
  • Erwache, die Sprachbefehle (1947) – Bachs Choral Wachet auf, ruft uns die Stimme, transkribiert für Orchester
  • Violinkonzert (1952/55)
  • Cellokonzert (1953)
  • Klarinettenkonzert (1953–54)
  • Intrada (1985) für Orchester oder Blasorchester (später in Chronica aufgenommen )
  • Rondeau „Rue du Rocher“ für Violine und Orchester (1994–95)

´´´´´´´´

Kammerwerke 

  • Streichquartett Nr. 1, Op. 8 (1925–26)
  • Streichquartett Nr. 2 (1936)
  • Weihnachtslieder für Streichtrio (1948)
  • Klarinettenquartett (1982–83)
  • Klaviertrio (1985)
  • Streichquartett Nr. 3 (1988–89)
  • Berceuse für Violine und Viola (1990)
  • Retrospectrum für Streichtrio (1991)
  • Fantasie für Oboe, Cello und Harfe (1991)
  • Capriccio für Solovioline (1991–92)
  • Streichquartett Nr. 4 (1992)
  • Dialogue with Cordelia für Klarinette und Violoncello (1993)
  • Zugabe, une meditation agitée für Violine und Klavier (1993)
  • Rondeau „Rue du Rocher“ für Violine und Klavier (1994–95)

´´´´´´

Vokalwerke

  • Zwei Morgenstern-Lieder, Op. 27 für Gesang und Klavier oder Streichtrio (1933 arr. 1992)
  • Drei Lieder, Op. 24 für Koloratursopran und Klavier (1933–34)
  • Zwei Psalmen, Op. 34 für hohe Stimme und Streichorchester (1935)
  • Der Verflossene. Kabarettlied für Singstimme und Klavier (1942)
  • Beatrice’s Song für Sopran und Klavier (1949)
  • Zeit für Gesang und Klavier (1943)
  • Nikodemus, er war schwarz für unbegleitete Stimme (1948)
  • Die edle kleine Soldatenfrau für Bariton und Xylophon (1948)
  • Clouds für Stimme und Klavier oder Orchester (1950)
  • Die alten Schiffe für Gesang und Klavier (1952)
  • Mediterrane Lieder für Tenor und Orchester (1957–58)
  • Les petits adieux für Bariton und Orchester (1994)
  • Deux nocturnes für Sopran und Orchester (1995–96)

´´´´

Chorwerke 

  • Letztes Kapitel, Op. 15 (1930–31) für Sprecher, Chor, Schlagzeug und Klavier (Uraufführung 1984)
  • Belsatzar (1985) für unbegleiteten Chor

´´´´´´´´

Klavierwerke 

  • Klaviersonate, Op. 10 (1926)
  • Capricio, Op. 11 (1927) (geschrieben für Zdenka Ticharich)
  • Marché Militaire, Op. 20 (1932)
  • Variationen über ein Palästina-Hirtenlied, Op. 32 (1934)
  • Kleine Legende (1923/57)
  • Aus dem Ballett (1938/57)
  • Scherzo (1922/58)

´´´´´´

Ще се спра специално на двете опери на Бертолд Голдшмид, първо на „Der gewaltige Hahnrei“ („Могъщият рогоносец“), написана през годините 1929 и 1930. Цитирам основните данни на немски език, после ще дам превод на български, а подробностите направо на български език.

Der gewaltige Hahnrei“ (op. 14) ist eine Oper in drei Aufzügen von Berthold Goldschmidt.

Titel:Der gewaltige Hahnrei
Form:Tragikomödie
Originalsprache:Deutsch
Musik:Berthold Goldschmidt
Libretto:Berthold Goldschmidt
Literarische Vorlage:Le Cocu Magnifique (Fernand Crommelynck)
Uraufführung:14. Februar 1932
Ort der Uraufführung:Nationaltheater Mannheim
Ort und Zeit der Handlung:In einem flandrischen Dorf, in der ersten Hälfte des 20. Jahrhunderts

Personen
Bruno, der Dorfschreiber (Tenor)
Stella, seine Frau (Sopran)
Meme, Stellas Amme (Mezzosopran)
Petrus, Stellas Vetter, Kapitän (Bariton)
Der Ochsenhirt (Bass) Estrugo,
Brunos Schreiber (Tenor)
Der junge Mann (Bariton)
Cornelie (Sopran)
Florence (Sopran)
Der Gendarm (Bariton)
Dorf- und Landbevölkerung (Chor)

(край на цитата)

Превод:

Могъщият рогоносец“ (оп. 14) е опера в три действия от Бертолд Голдшмид.

Заглавие: „Могъщият рогоносец“

Форма: трагикомедия

Оригинален език: немски

Музика: Бертолд Голдшмид

Либрето: Бертолд Голдшмид

Литературна основа: „Le Cocu Magnifique“ (Фернанд Кромелинк)

Премиера: 14 февруари 1932 г Място на премиерата: Национален театър Манхайм

Място и време на действие: Във фламандско село, през първата половина на 20-век.

…..

Действащи лица:

Бруно, селският писар (тенор)

Стела, съпругата му (сопрано)

Мем, медицинската сестра на Стела (мецосопран)

Петрус, братовчед на Стела, капитан (баритон)

Овчарят на волове: (бас)

Еструго, писар на Бруно (тенор)

Младият мъж (баритон) Корнели (сопрано)

Флоренция (сопрано)

Жандармът (баритон)

Хора от селото и провинция (хор)

(край на превода)

Давам редица подробности относно истрията на операта, сюжет, композиция и история на представянето й:

История на операта „Могъщият рогоносец“

Поезия и композиция

По предложение на своя издател, Голдшмид започва да търси подходящо либрето за опера през 1928 г. Режисьорът Артур Мария Рабеналт, който е назначен по същото време като Голдшмид в „Landestheater Darmstadt“, привлича вниманието на композитора към пиесата „Le Cocu Magnifíque“ от белгийския автор Фернан Кромелинк през 1929 г., чийто немски превод от Елвира Бахрах самият Голдшмид адаптира в подходящ оперен текст. Кромелинк одобрява декорирането на своя съкратен текст през март 1930 г., след като Голдшмид му представя композицията на първите две действия в Париж. Третото действие е завършено през юни 1930 г., но увартюрата е композирана едва след публикуването на партитурата за пиано.

История на представянето

Многобройни оперни театри проявяват интерес към изпълнението на операта, като премиерата най-накрая се състои на 14 февруари 1932 г. в Националния театър в Манхайм, с музикален директор Йозеф Розенщок. Композиторът е изключително доволен от първото изпълнение на произведението си, въпреки че режисьорът Рихард Хайн прави малки промени в произведението, за да смегчи някои “морално обидни” сцени.

Общественият и критичният прием са предимно положителни. Въпреки че местните националсоциалисти предварително обявяват демонстрации срещу творбата, те се ограничават с “няколко колебливи подсвирквания” в края на представлението. Във всеки случай изпълнението заслужава аплодисментите, които не са твърде силни, те са примесени с оживени освирквания и викове в края на операта. Но особено те раздухват аплодисментите толкова много, че композиторът най-накрая успява да се появи на сцената заедно с диригента и режисьора.

Стига се само до две последващи представления, които критикът Карл Лаукс приписва на политическата ситуация: “Добрите граждани се страхуваха. От материала, от музиката и от заяждането на националсоциалистическата преса”.

Спектакълът в Берлин, планиран за сезон 1932/1933, не се осъществява и Голдшмид емигрира в Лондон през 1935 г.

Едва през 1981 г. откъси от операта отново са публично изпълнени, а друго, лошо подготвено изпълнение на части от операта се състои в Лондон през 1982 г. Въпреки доста слабото представяне на произведението, то предизвиква голям интерес сред специалистите. Въпреки това, до 1 декември 1992 г. „Могъщият рогоносец“ получава пълно концертно изпълнение като част от запис на компактдискове.

Първата нова постановка в Германия се осъщестява през 1994 г. под ръководството на Хари Купфер и Яков Крайцберг в „Komische Oper Berlin“, следващи постановки са направени в „Stadttheater Bern“, „Staatstheater Darmstadt“ и „Stadttheater Bremerhaven“.

(край на бележките относно операта „Могъщият рогоносец“ от Бертолд Голдшмид)

Сега ще се спра на втората опера на Бертолд Голдшмид – „Beatrice Cenci“ (Беатриче Ченчи), композирана през годините 1949 и 1950 – опера в три действия, базирана на пиесата „The Cenci“ от 1819 г. с автор британската писатевлка Пърси Биш Шели (Percy Bysshe Shelley). Цитирам основните данни на немски език, после ще дам превод на български, а подробностите направо на български език:

Beatrice Cenci“ ist eine Oper in drei Akten von Berthold Goldschmidt (Musik) mit einem Libretto von Martin Esslin nach Percy Bysshe Shelleys Tragödie „The Cenci“. Sie wurde 1951 fertiggestellt, aber erst am 16. April 1988 konzertant in London und am 10. September 1994 szenisch in Magdeburg uraufgeführt.

Form:Oper in drei Akten
Originalsprache:Englisch
Musik:Berthold Goldschmidt
Libretto:Martin Esslin
Literarische Vorlage:Percy Bysshe ShelleyThe Cenci
Uraufführung:konzertant: 16. April 1988
szenisch: 10. September 1994
Ort der Uraufführung:konzertant: Queen Elizabeth Hall London
szenisch: Magdeburg
Spieldauer:ca. 1 ¾ Stunden
Ort und Zeit der Handlung:
In und um Rom, 1599

Personen
Graf Francesco Cenci (hoher Bariton)
Lucrezia, seine zweite Frau (Alt)
Beatrice, seine Tochter aus erster Ehe (Sopran)
Bernardo, ihr Bruder (Mezzosopran)
Kardinal Camillo (Bass)
Orsino, ein Prälat (Tenor)
Marzio, ein Auftragsmörder (Bariton)
Olimpio, ein Auftragsmörder (Bass)
ein Richter (Tenor)
ein Sänger bei Graf Cencis Festbankett (Tenor)
Prinz Colonna (Bariton)
Andrea, ein Diener (Bariton)
еin Offizier (Tenor)
zwei Schreiner (Tenor, Bariton) Diener, Tänzer, Gefängniswärter, Volk …….

(край на цитата)

Превод:

Превод:Беатриче Ченчи“ е опера в три действия от Бертолд Голдшмид (музика) с либрето на Мартин Еслин по трагедията на Пърси Биш Шели „Ченчи“. Завършена е през 1951 г., но за първи път е изпълнена на концерт на 16 април 1988 г. в Лондон и на 10 септември 1994 г. в Магдебург.

Форма: Опера в три действия

Оригинален език: английски

Музика: Бертолд Голдшмид

Либрето: Мартин Еслин

Литературна основа: Пърси Биш Шели: “Ченчи”

Премиера: в концерт: 16 април 1988 г.,

постановка: 10 септември 1994 г

Място на премиерата: на концерт: Queen Elizabeth Hall London

Постановка на сцена: Магдебург

време за игра: приблизително 1 ¾ часа

Място и епоха на действие: в и около Рим, 1599 г.

…….

Действащи лица:

Граф Франческо Ченчи (висок баритон)

Лукреция, втората му съпруга (алт)

Беатриче, дъщеря му от първия му брак (сопрано)

Бернардо, нейният брат (мецосопран)

Кардинал Камило (бас)

Орсино, прелат (тенор)

Марцио, убиец (баритон)

Олимпис, наемен убиец (бас)

Съдия (тенор)

Певец на банкета на Граф Ченчи (тенор)

Принц Колона (баритон)

Андреа, слуга (баритон)

Офицер (тенор)

Двама дърводелци (тенор, баритон)

Слуги, танцьори, тъмничари, народ

(край на превода)

Давам редица подробности относно истрията на операта „Беатриче Ченчи“, сюжет, композиция и история на представянето й:

Работна история

Операта „Беатриче Ченчи“ от на Бертолд Голдшмид е написана през годините 1949-1950. Базиран е на трагедията на Пърси Биш Шели „The Cenci“, която се занимава с истинска история от късния Ренесанс. Темата за истинската личност на Беатриче Ченчи е артистично и музикално обработена по много начини, например като опера от Ludomir Różycki, „Beatrix Cenci“, 1927 (Лудомир Рожицки, „Беатрикс Ченчи“), Havergal Brian, „The Cenci“, 1951 (Хавергал Браян, „Ченчи“), Alberto Ginastera, „Beatrix Cenci“,  1971 (Алберто Джинастера, „Беатрикс Ченчи“) или Giorgio Battistelli, „The Cenci“, 1991 Джорджо Батистели (The Cenci). За Голдшмид изборът на тази тема вероятно е и реакция на бруталното потискане на опозицията по време на тогавашната националсоциалистическа епоха. Така той се обръща против презрението към човешките същества и тиранията.

През 1948 г. Голдшмид за първи път пише музика за радиопиеса на тази тема. Скоро той научава за конкурса на Британския съвет по изкуствата „Фестивал на Великобритания“ от 1951 г., на чиито победители е обещано изпълнение на техните произведения. Той веднага започва да развива композицията си в цялостна опера. Либретото е написано от Мартин Еслин, запазвайки възможно най-голяма част от оригиналния текст, „доколкото това е съвместимо с редуцирането на петте действия на оригинала до три, а също и с облекчената приемственост на римите“, и включва няколко стихотворения от същия автор. Голдшмид завършва партитурата през април 1950 г.

Операта е един от четирите победители в конкурса. Нито една от тези творби обаче не е поставена. След като научават самоличността на композиторите на четирите печеливши творби, членовете на журито съжаляват за решението си. Според спомените на Голдшмид, те „били изумени, че авторите на тия четири творби са Алън Буш (комунист), Карл Ранкъл (личен противник на един от членовете на журито), Голдшмид и австралиецът Артър Бенджамин“. Този резултат е „от патриотична гледна точка“ незадоволителен. През 1953 г. откъси от операта на Голдшмид са чути в представление на Би Би Си.

Концертната премиера на операта се състои на 16 април 1988 г. в „Queen Elizabeth Hall“ в Лондон. Одалин де ла Мартинес дирижира „Pro Musica Chorus of London“ и „London Chamber Symphony“. Певците солисти са Хенри Херфорд (Франческо Ченчи), Хелън Лорънс (Беатриче) и Стюарт Кейл (Орсино).

Произведението е поставено за първи път на сцена в Германия на 10 септември 1994 г. под диригентството на Макс К. Хофман и диригентството на Матиас Хусман от „Театър Магдебург“ на „Jerichower Platz“ в Магдебург. Тук пеят в главните роли: Дейвид Къмбърланд (Франческо Ченчи), Ирена Сила (Лукреция), Хедър Томсън (Беатрис), Пол Скетрис (Орсино) и Пари Прайс (Рихтер).

Диригентът Лотар Загрошек записва „Беатриче Ченчи“ на компактдискове през същата година и я изпълнява на концерт в Берлин.

Сценичната премиера в Обединеното кралство се състои на 9 юли 1998 г. в „Spitalfields Market Opera London“ от студенти в „Trinity College of Music“. Диригент е Грегъри Роуз. Режисьор Стивън Лангридж. Следват още две последващи представления на 10 и 11 юли.

Дортмундската опера представя творбата през 2012 г. в продукция на режисьора Йоханес Шмид, който се намесва малко преди премиерата. Сценографията е на Роланд Ешлиман, костюмите на Андреа Шмид-Футерер. Премиерата е дирижирана от Jac van Steen с участието на Дортмундската филхармония. Главната роля изпълнява Кристиане Кол, Лукреция е Катарина Пеец, графът е Андреас Мако, а момчето Бернардо е Илеана Матееску.

През 2018 г. операта на Голдшмид е представена на Фестивала в Брегенц под музикалното ръководство на Йоханес Дебус в постановка на Йоханес Ерат със сценография на Катрин Конан и костюми на Катарина Таш. Главните роли са изпълнени от Гал Джеймс (Беатриче), Кристоф Пол (Франческо), Дшамиля Кайзер (Лукреция), Михаел Лауренц (Орсино), Кристина Бок (Бернардо) и Пер Бах Нисен (Кардинал). Тук за първи път прозвучава немският превод, подготвен от самия композитор. Продукцията е излъчена на живо от австрийската телевизия и след това е издадена на DVD.

(край на бележките относно операта „Беатриче Ченчи“ от Бертолд Голдшмид)

Цитирам в оригинал подробните данни за съответни записи (без превод):

Aufnahmen


Simon Estes (Francesco Cenci), Della Jones (Lucrezia), Roberta Alexander (Beatrice), Fiona Kimm (Bernardo), Peter Rose (Kardinal Camillo), Endrik Wottrich (Orsino), Ralf Lukas (Marzio und 2. Schreiner), Reinhard Beyer (Olimpio), John David de Haan (Richter), Ian Bostridge (Sänger), Stephan Stoll (Prinz Colonna und Andrea), David Griffith (Offizier und 1. Schreiner).
Studioaufnahme.
Sony CD: 66 836 (2 CDs). 5628


Christoph Pohl (Francesco Cenci), Dshamilja Kaiser (Lucrezia), Gal James (Beatrice), Christina Bock (Bernardo), Per Bach Nissen (Kardinal Camillo), Michael Laurenz (Orsino), Wolfgang Stefan Schwaiger (Marzio), Sébastien Soulès (Olimpio), Peter Marsh (Richter).
Video; live von den Bregenzer Festspielen.
CMajor A04050101.

(край на цитата)

Както се разбира от горните допълнения и имената на участващите фигури в операта „Беатриче Ченчи“ от Бертолд Голдшмид, сюжета на тази опера е свързан с лица от Италия – членове на известната през 16-ти век благородническа фамилия в Рим – фамилията на аристократа Франческо Ченчи (1527–1598), на първо място с дъщеря му Беатриче Ченчи, на името на която е и названието на самата опера. Не случайно британската писателка Пърси Биш Шели (Percy Bysshe Shelley) се обръща към тази историческа тема и написва през 19-и век трагедия, основата на която служи за либрето на операта, написано от Мартин Еслин.

По тази причина искам да дам повече подробности, свързани главно с Беатриче Ченчи:

Историческа основа и данни за Беатриче Ченчи – главната героиня в едноименната опера от Бертолд Голдшмид

Беатриче Ченчи, родена на 6 февруари 1577 г. в Рим, починала на 11 септември 1599 г. пак там, е римска патрицианка. Тя придобива известност, която продължава и до днес, защото е екзекутирана на 22-годишна възраст за подстрекателство към убийството на баща си Франческо Ченчи.

В Интернет има данни за нея на български език. Цитирам:

Беатриче Ченчи (на италиански: Beatrice Cenci) е италианска убийца от XVI век.

Родена е в Рим на 6 февруари 1577 г. и е обезглавена на Моста „Сант’ Анджело“ в Рим на 11 септември 1599 г.

Дъщеря е на римския аристократ Франческо Ченчи (1527–1598). Известна е със своята красота и смелост по време на разследването. През 1598 г., заедно с мащехата си Лукреция Петрони-Ченчи и брат си Джакомо, заговорничи да убие баща си, „груб и покварен“ старец. Осъдена е за това престъпление и е екзекутирана заедно със съучастниците си чрез обезглавяване.

Тази история служи за сюжет на множество литературни произведения.

(край на цитата)

Следват данни от живота на Беатриче Ченчи и подробности за причините, довели до решението й да умъртви баща си Франческо Ченчи:

Произход на Беатриче Ченчи

Беатриче произхожда от старо римско благородническо семейство, което е изиграло важна роля през Средновековието. Нейният дядо Кристофоро Ченчи, починал през 1562 г., е бил главен ковчежник на Апостолическата камара и е използвал позицията си в папската хазна, за да натрупа огромно състояние. Малко преди смъртта си той се жени за любовницата си Беатрис Ариас, от която има син Франческо (1549–1598).

Франческо наследява богатството на дванадесетгодишна възраст. Наследството се състои от над 420 000 скуди, както и земя и дворци. На четиринадесет години Франческо е оженен от майка си за Ерсилия Сантакроче, която е на същата възраст.

Франческо вече е забелязан на десетгодишна възраст, че упражнява насилие с другарчетата си и затова е докладвано. През 1566 г. той е осъден за нападение срещу братовчед си Чезаре Ченчи. Следват нови процеси за различни видове насилие. Франческо е бисексуален и известен от младостта си с многобройните си сексуални нападения, за които многократно е докладвано и многократно той е арестуван. Основно неговите хомосексуални ексцесии го принуждават да получи съдебни затруднения, тъй като хомосексуалността, която се нарича тогава “содомия”, се смята за сериозно престъпление в папската държава. През 1570 г. той застава на съд за содомия за първи път. Глобите, на които е осъден, довеждат до значително намаляване на състоянието му. По този начин папската финансова администрация успява да си върне част от парите, които бащата на Франческо е присвоил.

Със съпругата си Ерсилия, Франческо има дванадесет деца, включително дъщери Антонина и Беатриче и синове Бернардо, Паоло и Джакомо.

Живот на Беатриче Ченчи

Детство

Беатриче Ченчи е родена на 6 февруари 1577 г. в двореца „Монте деи Ченчи“. През април 1584 г. майка й умира. През юни Франческо завежда двете си дъщери Антонина и Беатриче във францисканския манастир „Санта Кроче а Монтечиторио“, където се обучават благороднически дъщери, докато достигнат брачна възраст. Двете дъщери остават там осем години.

Връщане при бащата

През септември 1592 г. Антонина и Беатриче се завръщат при баща си, който малко след това, през 1593 г., се жени за втори път с вдовицата Лукреция Петрони. Този брак остава бездетен. През 1594 г. Франческо Ченчи отново е обвинен в содомия, но успява да купи свободата си с изключително висока глоба от 100 000 скуди. През януари 1595 г. Антонина се оженва; тя умира по-късно същата година, раждайки дете. През април 1595 г. Франческо се премества с Лукреция и Беатриче в град Петрела в провинция Абруция, в замъка „Марцио Колона“. По това време тази област принадлежи на Кралство Неапол.

През 1598 г. Франческо довежда и по-малките си синове Бернардо и Паоло в Петрела, но те скоро успяват да избягат и да се върнат в Рим. За да попречи на Лукреция и Беатриче да избягат, Франческо ги заключва. Между баща и дъщеря нараства напрежението. В писмо до брат си Джакомо, който живее в Рим, Беатриче моли за помощ. Когато това писмо попада в ръцете на баща й, той я малтретира жестоко.

Убийството

В крайна сметка Беатриче, заедно с мащехата си Лукреция и братята си Джакомо и Бернардо, решават да убият баща си. Източниците сочат, че действителното лишаване от свобода на Беатриче в Петрела, тежкото малтретиране от страна на баща й и отказът му да й позволи да се омъжи, са били мотивите за престъплението. Несъмнено Беатриче е движещата сила, нейната решителност надделява, когато другите се колебаят. Мотивът на Джакомо за убийство на баща му е, че е бил лишен от наследство от него, след като се е оженил против волята на баща си. Едва във финалната фаза на процеса за убийство, адвокатът на Беатриче – Просперо Фариначио въвежда нов аспект, за да го оневини: твърдението, че Франческо е изнасилил Беатриче. Съдът обаче не счита това за достоверно, особено след като самата Беатриче не е направила подобно изявление.

Първоначално е планирано престъплението да бъде възложено на местни бандити, но до споразумение с тях не се стига. Отравянето също не успява, защото подозрителният Франческо нарежда да се опитват предварително всичките ястия, които му се сервират.

В крайна сметка е решено да го убият в съня му. Убийството трябва да бъде извършено от кастелана Олимпио Калвети и ковача Марцио ди Флориано Каталано (моя бележка Б.К.: „кастелан“ значи „управител на замък“, в случая – Олимпио е такъв на замъка „Марцио Колона“, в който живеят Беатриче и родителите й).

От източниците става ясно, че Беатриче е имала интимна връзка с Олимпио, но няма солидни доказателства за предположението, че тя е била бременна от него и е родила дете, което е скрито. Заради разликата в обществените класи подобна връзка е била изключително скандална според тогавашните представи.

На 9 септември 1598 г. убийството е извършено. Синът Джакомо, който остава в Рим, се е снабдил с опиум, който да смеси в напитката, която баща му Франческо изпива. Това първоначално зашеметява Франческо, но той се събужда когато идват убийците. Кастеланът Олимпио предизвиква смъртта чрез удари с чук.

За да прикрият убийството, замесените в престъплението се опитват да симулират инцидент. Те хвърлят тялото на Франческо от балкон, твърдейки, че той е паднал. Тялото е намерено и набързо погребано в съседната църква „Санта Мария“. Следите от деянието са много неадекватно замъглени. Семейство Ченчи не присъства на погребението. Беатриче напусна замъка на 13 септември и отива в Рим.

Осъждане и екзекуция

Поредица от несъответствия скоро след убийството събуждат подозрение сред местното население, че става въпрос за убийство. Започват разследвания и подозренията се потвърждават. Олимпио Калвети първоначално успява да избяга, но влиятелен приятел на семейство Ченчи – Марио Гуера, го убива, за да му попречи да уличи семейството.

Членовете на фамилия Ченчи и Марцио са арестувани. Първоначално всички отричат престъплението. Според тогавашния закон не се допускат косвени доказателства; присъдата изисква самопризнание, ако е необходимо, изтръгнато чрез мъчения. Тъй като фамилия Ченчи са благородници, само ковача Марцио първоначално е измъчван и той си признава. Когато членовете на фамилия Ченчи продължават да отричат убийството, те също са изтезавани, за което е било необходимо специално разрешение (motu proprio) от папата поради техния статус. Един след друг всички те си признават. Почти като последна в разпитите Беатриче, която изглежда уверена и все още категорично отрича, е подложена на мъчения. След като е изтезавана за кратко, тя също си признава.

Въпреки че фамилия Ченчи имат народните симпатии на своя страна, Джакомо, Беатриче и Лукреция са осъдени на смърт. Папа Климент VIII отказва помилване, въпреки че много личности, някои от тях високопоставени, са агитирали за това. Едва осемнадесетгодишен, Бернардо не е осъден на смърт поради младостта си и по-малката си вина, а на доживотен затвор.

На 11 септември 1599 г. осъдените са публично екзекутирани в Рим. Беатриче и Лукреция са обезглавени на площада на замъка „Сант Анджело“, Джакомо е екзекутиран чрез „Mazzolata“, тоест, измъчван с нажежени клещи, след това ударен с чук и разделен на четири части. Много зрители са изпълнили прощада.

Както е пожелала Беатриче, тялото й е погребано пред главния олтар на „Сан Пиетро“ в Монторио под плоча без име (както е обичайно за екзекутираните хора).

Епилог

Семейните блага са конфискувани от Апостолическата камара. Особено ценна част от имота е придобита от племенника на папа Климент VIII – Джовани Франческо кардинал Алдобрандини, на забележително ниска цена, което предизвиква допълнително негодувание сред населението.

След смъртта на папа Климент VIII през 1606 г., Бернардо е помилван от наследника на папата – Павел V, който е наясно с трайната популярност на фамилия Ченчи сред римското население.

През 1798 г., по време на френската окупация, гробът на Беатриче в Монторио е осквернен от войници; костите й са извадени и оттогава са изгубени.

(край на допълнителните подробности относно Беатриче Ченчи и убийството на баща й Франческо)

Една невероятнна история, послужила за основа на редица произведения на изкуствата, както в литарутарата, така и в музиката. Не случайно Бертолд Голдшмид се обръща към тази тема и създава операта си „Беатриче Ченчи“.

Нека днес на 19 януари 2023 г. почетем 120 години от рождението вчера на 18 януари на немско-британския композитор и диригент Бертолд Голдшмид, оставил значително музикално наследство за идващите поколения.

Мир на праха му!

Berthold Goldschmidt: Zwei Psalmen (1935)

https://www.google.de/search?q=berthold+goldschmidt&source=hp&ei=waPIY-CKMoPhkgW_haSoCw&iflsig=AK50M_UAAAAAY8ix0Zb1gzB6t-OBj8hBi01CdWC9olBo&gs_ssp=eJzj4tTP1Tcwq0rKLTBg9BJJSi0qycjPSVFIBxLFyRm5mSklALXNC5M&oq=berthold+gold&gs_lcp=Cgdnd3Mtd2l6EAEYADIFCC4QgAQyBggAEBYQHjIGCAAQFhAeMgYIABAWEB4yBggAEBYQHjIGCAAQFhAeMgYIABAWEB4yBggAEBYQHjIGCAAQFhAeMgYIABAWEB46CwgAEIAEELEDEIMBOggILhCxAxCDAToICC4QgAQQsQM6CwguEIAEEMcBENEDOgUIABCABDoICAAQsQMQgwE6DgguEIAEELEDEMcBENEDOgsILhCABBCxAxCDAToOCC4QsQMQgwEQxwEQ0QM6EQguEIAEELEDEIMBEMcBENEDOhEILhCABBCxAxDHARDRAxDUAjoLCC4QgAQQsQMQ1AI6CwguEIAEEMcBEK8BOggIABCABBCxAzoICC4QgAQQ1AI6CwguEK8BEMcBEIAEOgoILhCABBCxAxAKOhMILhCDARCvARDHARCxAxCABBAKOhkILhCDARCvARDHARCSAxCxAxDJAxCABBAKOggILhDUAhCABFAAWNsuYJFBaABwAHgAgAFviAGmCZIBAzkuNJgBAKABAQ&sclient=gws-wiz#fpstate=ive&vld=cid:19a5d8f9,vid:eKQLoIlUnu8

´´´´

Berthold Goldschmidt: Der gewaltige Hahnrei (Harry Kupfer ...

https://www.google.de/search?q=berthold+goldschmidt&source=hp&ei=waPIY-CKMoPhkgW_haSoCw&iflsig=AK50M_UAAAAAY8ix0Zb1gzB6t-OBj8hBi01CdWC9olBo&gs_ssp=eJzj4tTP1Tcwq0rKLTBg9BJJSi0qycjPSVFIBxLFyRm5mSklALXNC5M&oq=berthold+gold&gs_lcp=Cgdnd3Mtd2l6EAEYADIFCC4QgAQyBggAEBYQHjIGCAAQFhAeMgYIABAWEB4yBggAEBYQHjIGCAAQFhAeMgYIABAWEB4yBggAEBYQHjIGCAAQFhAeMgYIABAWEB46CwgAEIAEELEDEIMBOggILhCxAxCDAToICC4QgAQQsQM6CwguEIAEEMcBENEDOgUIABCABDoICAAQsQMQgwE6DgguEIAEELEDEMcBENEDOgsILhCABBCxAxCDAToOCC4QsQMQgwEQxwEQ0QM6EQguEIAEELEDEIMBEMcBENEDOhEILhCABBCxAxDHARDRAxDUAjoLCC4QgAQQsQMQ1AI6CwguEIAEEMcBEK8BOggIABCABBCxAzoICC4QgAQQ1AI6CwguEK8BEMcBEIAEOgoILhCABBCxAxAKOhMILhCDARCvARDHARCxAxCABBAKOhkILhCDARCvARDHARCSAxCxAxDJAxCABBAKOggILhDUAhCABFAAWNsuYJFBaABwAHgAgAFviAGmCZIBAzkuNJgBAKABAQ&sclient=gws-wiz#fpstate=ive&vld=cid:1d778ec1,vid:BjUJrRRe5j4

´´´´

Berthold Goldschmidt, Beatrice Cenci

https://www.google.de/search?q=%C3%BDoutube+berthold+goldschmidt&ei=3aPIY7vuLJ-X9u8P49CHoA0&ved=0ahUKEwj70JizxNL8AhWfi_0HHWPoAdQQ4dUDCA8&uact=5&oq=%C3%BDoutube+berthold+goldschmidt&gs_lcp=Cgxnd3Mtd2l6LXNlcnAQAzIFCAAQogQyBQgAEKIEOgcIABAeELADOgwILhDIAxCwAxBDGAE6DQguEIAEEMgDELADGAE6BwgAEB4QogRKBAhBGAFKBAhGGABQtyVYjDlg-1RoA3AAeACAAViIAdwFkgEBOZgBAKABAcgBBMABAdoBBAgBGAg&sclient=gws-wiz-serp#fpstate=ive&vld=cid:071afa44,vid:5Sah6oi8bO4

´´´´´´

Berthold Goldschmidt – Passacaglia für Orchester, op. 4

https://www.google.de/search?q=%C3%BDoutube+berthold+goldschmidt&ei=3aPIY7vuLJ-X9u8P49CHoA0&ved=0ahUKEwj70JizxNL8AhWfi_0HHWPoAdQQ4dUDCA8&uact=5&oq=%C3%BDoutube+berthold+goldschmidt&gs_lcp=Cgxnd3Mtd2l6LXNlcnAQAzIFCAAQogQyBQgAEKIEOgcIABAeELADOgwILhDIAxCwAxBDGAE6DQguEIAEEMgDELADGAE6BwgAEB4QogRKBAhBGAFKBAhGGABQtyVYjDlg-1RoA3AAeACAAViIAdwFkgEBOZgBAKABAcgBBMABAdoBBAgBGAg&sclient=gws-wiz-serp#fpstate=ive&vld=cid:0bf640d8,vid:LRiaR5MhU_4

´´´´

Simon Estes sings Beatrice Cenci by Berthold Goldschmidt …

https://www.google.de/search?q=%C3%BDoutube+berthold+goldschmidt&ei=KabIY9mhC5j3kgWun5f4BA&start=10&sa=N&ved=2ahUKEwiZ2qfLxtL8AhWYu6QKHa7PBU8Q8tMDegQIAhAG&biw=1366&bih=635&dpr=1#fpstate=ive&vld=cid:d92012d0,vid:HM6RezVuw_8

´´´´