На 19 февруари 2023 г. мецосопраното от Полша Стефания Тсчиска празнува кръгъл рожден ден
Драги приятели на оперната музика, преди 12 дни – на 19 февруари 2023 г. навърши достойните 80 години една голяма оперна певица от Полша – мецосопраното Стефания Точиска (Stefania Toczyska), родена на този ден през 1943 г. в град Grudziądz (град с особено трудно име за произнасяне – на български като: „Грудзьонц“).
Ето няколко думи за този град: (лат. Graudentum, Graudentium, нем. Graudenz) – град с окръжни права в Северна Полша, на десния бряг на река Висла. Това е четвъртият по население град в Куявско-Поморското войводство. В годините 1975-1998 г. градът административно принадлежи към Торунското войводство. Според данни на Централната статистическа служба от 31 декември 2021 г. Grudziądz има население от 90 275 души.
На 19 февруари 2023 г. имах статия за друг оперен деец и не можах да уважа Стефания Точиска със статия за кръглия й юбилей, макар че името и дейността й са ми познати от много години. Тя е може би най-известното мецосопрано от генерацията си в Полша, но също и една от най-добрите в световен мащаб.
Поради тези причини днес на 3 март 2023 г. публикувам юбилейна статия за тази прекрасна певица. В края на статията при снимките прилагам редица нейни записи от участия в различни опери и съм сигурен, че ще ви харесат изпълненията й. Нейни партньори са световни личности като Лучано Павароти, Пласидо Доминго и редица други светила.
През втората половина на миналия век Стефания Точиска изгражда знаменита кариера първо в Полша, а после и в Европа и в Америка, гостува и в Япония. В Европа пее на всички големи сцени и музикални фестивали, като се започне от Виенската държавна опера, Миланската Скала, Кралската опера в Лондон, Парижката опера, големите сцени в Испания, Португалия, Италия, Щвейцария и другаде, на Фестивала в Залцбург и на „Арена ди Верона“ в Италия. Заедно с това последователно се изявява и в Северна и Южна Америка: Сан Франциско, Чикаго, Хюстън, Питсбърг, Далас, Ню Йорк (включително и в МЕТ опера, където има изяви в продължение на 20 години), „Театро Колон“ в Буенос Айрес, в Канада.
Понеже имам постоянни връзки с Полша от дълги години, особено през първите декади от втората половина на миналия век, при мои гостувания там често съм слушал нейни изпълнения по радио и телевизия. Не съм бил на оперни изяви с нейно участие, но познавам добре репертоара и постиженията й. Тук в Германия тогава тя също е гостувала на големи оперни сцени, особено в Берлин, Хамбург и Мюнхен.
Лично за мен спомените за нея се възродиха преди 20 години, когато си купих тук дискове с творби на руския композитор Александър Скрябин, защото в неговата Първа симфония открих участие на Стефания Точиска като солистка. В последната част на тази симфония участват смесен хор и солисти – мецосопран и тенор, тя е изпълнителката на партията за мецосопран, тенорът е Michael Myers. Записът е на Филхармонията във Филаделфия с диригент Рикардо Мути, участва и Хорът на Уестминстър от Великобритания. Нейното изпълнение е великолепно! Сега през последните дни, като се занимавах с разни източници за дейността й, попаднах и на това нейно участие. Цитирам в превод съответните редове:
„Стефания Точиска също участва в изпълнението на много концертни и ораториални произведения (произведения от Йохан Себастиан Бах до Кшищоф Пендерецки). Направила е архивни записи в радиото и телевизията, както и CD-записи, включително за „EMI“ (The Haunted Manor), „CD Accord“ („King Roger“ от Карол Шимановскиi), „Myto Records“ („Бал с маски“, „Белизарио“ от Доницети), „Orfeo“ („Олимпия“ от Гаспаре Спонтини, „Трубадур“ с диригент Джузепе Синополи), „Ерато“ („Война и мир“ от Сергей Прокофиев с диригент Мстислав Ростропович), „Понто“ („Аида“ под диригентството на Даниел Баренбойм), „Brilliant Classics“ (Симфония № 1 от Александър Скрябин под диригентството на Рикардо Мути – солово участие заедно с тенор в последната част нап симфонията)“.
(край на цитата)
Само преди няколко дни при преглед в профила във Фейсбук на моя приятел – тенорът Михаил Светлев, попаднах случайно на интересна подробност: той и Стефания Точиска са имали обща изява в Америка в операта „Трубадур“ от Верди. Светлев е приложил и хубава снимка от това участие, която аз копирах и днес ще я приложа в моята статия. Светлев не е забравил за рождения ден на колежката си и пише няколко реда по този повод точно на 19 февруари 2023 г. Ето какво казва той в профила си по този случай:
„19 февруари 1943. Happy Birthday STEFANIA TOCZYSKA ! 80 !
Стефания Точицка, мецосопран на Полша с голяма кариера ! (Снимка от продукция на дел Монако (син) в Хюстън, с участието и на Райна Кабаиванска). Честит юбилей Стефания“.
(край на цитата)
Действително в текста към снимката за тази изява в „Гранд Опера Хюстън“ се чете и името на Райна Кабаиванска в ролята на Леонора. Точиска е Азучена, Светлев – Манрико … Респект!
Що се отнася до биографията и дейността на Стефания Точиска, през последните дни и преди това съм събрал доста сведения на разни езици, които сега ще изложа последователно на български език:
Стефания Точиска (Stefania Toczyska), по рождение Кживинска (Krzywińska), родена на 19 февруари 1943 г. в Grudziądz, е полска певица – мецосопран.
Отначало тя живее в Торун, където посещава средно музикално училище. Омъжва се за Ромуалд Точиски, учител по теория на музиката. През 1968 г. тя се премества в Гданск, за да продължи образованието си в Държавното висше музикално училище (днешната Музикална академия „Станислав Монюшко“ в Гданск), което завършва с отличие през 1973 г. в класа по соло пеене на Барбара Игликовска.
Още преди дипломирането си тя започва да печели признание, получавайки награди на международни певчески конкурси: в Тулуза (1971), Базел (1972) и Париж (1973).
Стефания Точиска прави професионалния си оперен дебют през февруари 1973 г. в Държавната балтийска опера в Гданск в главната роля в „Кармен“. Балтийската опера в Гданск, където получава постоянна позиция като солист, се превръща в център на нейната артистична дейност, като в същото време е трамплин за по-нататъшната й кариера с гостувания в различни оперни театри в страната и по света.
Нейната кариера и публичност набират скорост, особено когато Балтийската опера, специално за нея, поставя никога досега играни там опери, като „Самсон и Далила“ от Камий Сен-Санс (1975) и „Фаворитката“ от Доницети (1978). Тези постановки са представени и при гостуващи представления на Балтийската опера (с Точиска) във Варшава („Самсон и Далила“ през 1976 г.) и в Бремен („Фаворитката“ през 1979 г.)
Когато кариерата й се засилва и певицата спечелва слава, както у дома, така и в чужбина, тя напуска Балтийската опера, изнасяйки прощално представление на „Самсон и Далила“ на 15 юли 1979 г.
Първата й изява извън Полша е в Базел, където играе в ролята на Амнерис в „Аида“ през 1977 г. Скоро след това Точиска напусна Гданск и се установва за постоянно във Виена, която става център на по-нататъшната й кариера. Там тя често играе на сцената на известната Виенска държавна опера (Wiener Staatsoper). Това не означава, че тя е прекъснала всички връзки с родната си страна: тя също с готовност се връща там в многобройни гостувания, особено на сцената на Варшавската опера. В продължение на много години тя участва във фестивалите на Станислав Монюшко в Кудова-Здруй.
През 1979 г. Точиска прави своя американски дебют в Операта на Сан Франциско като Лаура в „Джоконда“ (също с участието на Рената Ското и Лучано Павароти). Дебютът й в „Ковънт Гардън“ в Лондон е през 1983 г. (като Амнерис в „Аида“). Има изяви и в „Театро Колон“ в Буенос Айрес.
През 1988 г. тя дебютира в Метрополитън опера в Ню Йорк като Марфа от „Хованщина“ на Мусоргски, по-късно там създава роли в „Аида“, „Трубадур“, „Борис Годунов“, „Бал с маски“, „Адриана Лекуврьор“, „Джоконда“ и „Русалка“. За последен път тя участва в Метрополитън опера през 1997 г.
(край на цитата)
Допълнителни данни за Стефания Точиска на полски език (мой превод на български):
Автор: Małgorzata Kosińska, Полски музикален информационен център, Съюз на полските композитори, януари 2005 г., актуализирани: октомври 2009 г.
Стефания Точиска учи в Държавната музикална академия в Гданск в класа по пеене на Барбара Игликовска (диплома 1973). Печели международни певчески конкурси в Тулуза (1971, 2-ра награда), Париж (1972, 2-ра награда) и Хертогенбош (1973, 2-ра награда).
Тя прави своя сценичен дебют през 1972 г. в Балтийската опера като Ядвига в „Замъкът на призраците“ от Станислав Монюшко. Там тя създава много роли, включително главната роля в „Кармен“ на Жорж Бизе, ролята на Далила в „Самсон и Далила“ на Камий Сен Санс, Леонора във „Фаворитката“ на Гаетано Доницети и героини от няколко опери на Джузепе Верди. Участва и в оперетни постановки („Студентът-просяк“ от Карл Мильокер, „Нощ във Венеция“ и „Прилепът“ от Йохан Щраус).
Стефания Точиска започва своята международна кариера през 1977 г. с ролята на Амнерис в „Аида“ на Верди в Базелската опера. Пяла е и във Виенската държавна опера („Риголето“ от Верди, „Кармен“ заедно с Пласидо Доминго), Операта на Сан Франциско („Джоконда“ от Амилкаре Понкиели с Лучано Павароти и Рената Ското, „Трубадур“ от Верди), Метрополитън Опера в Ню Йорк („Хованщина“ и „Борис Годунов“ от Модест Мусоргски), „Джоконда“ от Понкиели, „Адриана Лекуврьор“ от Франческо Чилеа, „Бал с маски“ и „Аида“ на Верди). Има изяви в „Ковънт Гардън“ в Лондон в „Трубадур“ и в „,Аида“, в Театър „Сан Карло“ в Лисабон, в Баварската държавна опера в Мюнхен („Кармен“), в Държавната опера в Берлин („Аида“), в Парижката опера, в „Театро Колон“ в Буенос Айрес, на оперните сцени в Барселона, Хамбург, Рим, Женева („Италианката в Алжир“ от Джоакино Росини), в Цюрих, в Питсбърг („Норма“ от Винченцо Белини), в Чикаго („Анна Болейн“ от Доницети), в Далас („Бал с маски“ от Верди) и в Хюстън („Аида“, „Норма“, „Самсон и Далила“).
Тя става известна с ролите на Амнерис, Кармен, Изабела („Италианката в Алжир“), Азучена („Трубадур“), Еболи („Дон Карлос“), Улрика („Бал с маски“), Розина („Севилският бръснар“ от Росини), Дулсинея в „Дон Кихот“ от Жюл Масне, Лаура („Джоконда“) и Марина („Борис Годунов“).
Стефания Точиска се е изявявала много пъти и на сцените на полските театри – в Гданск, Варшава (“Кармен”, “Аида”, “Дон Карлос”, „Замъкът на призраците“ от Станислав Монюшко, “Саломе” от Рихард Щраус), както и в Лодз и Битом.
Тя също участва в изпълнението на много концертни и ораториални произведения (произведения от Йохан Себастиан Бах до Кшищоф Пендерецки). Направила е архивни записи в радиото и телевизията, както и CD-записи, включително за „EMI“ (The Haunted Manor), „CD Accord“ („King Roger“ от Карол Шимановскиi), „Myto Records“ („Бал с маски“, „Белизарио“ от Доницети), „Orfeo“ („Олимпия“ от Гаспаре Спонтини, „Трубадур“ с диригент Джузепе Синополи), „Ерато“ („Война и мир“ от Сергей Прокофиев с диригент Мстислав Ростропович), „Понто“ („Аида“ под диригентството на Даниел Баренбойм), „Brilliant Classics“ (Симфония № 1 от Александър Скрябин под диригентството на Рикардо Мути – солово участие заедно с тенор в последната част нап симфонията).
През 2000 г. Стефания Точиска председателства журито на Националния конкурс за оперни певци „Адам Дидур“ в Битом.
През 2009 г. е наградена с медал на президента на воеводство Бидгошч.
Стефания Точиска живее постоянно във Виена.
(край на цитата)
Данни за Стефания Точиска от сайта на Държавната опера във Варшава (Театр Виелки)
Teatr Wielki Warszawa
STEFANIA TOCZYSKA, Piosenkarka – Mezzosopran
Мой превод на полския оригинал:
СТЕФАНИЯ ТОЧИСКА, певица – мецосопран.
Завършва обучението си по пеене в Държавната музикална академия в Гданск под ръководството на Барбара Игликовска (1972). Печели най-високи награди на международни певчески конкурси в Тулуза, Париж и Хертогенбош (1971-1973).
Стефания Точиска става солистка на Балтийската опера в Гданск и прави своя изключително оценен дебют в главната роля на Кармен от операта на Бизе (1973). Тя е широко хвалена за гласа си и характера, който създава. Поканена в представления на други оперни театри в страната и Филхармонията, тя се изявява на 3 юни 1973 г. в ролята на Кармен в „Театр Виелки“ във Варшава и повтаря същата изява тук на 27 февруари 1977 г. заедно с Вислав Охман.
Директорът на Балтийската опера Збигнев Хведчук решава да се поставят произведения за нея с главни роли за мецосопран, като „Самсон и Далила“ от Сен-Санс (1975) и „Фаворитката“ от Доницети (1978). И двете представления, режисирани от Станислав Хебановски, довеждат до изяви на театъра от Гданск във Варшава. Благодарение на това, публиката вижда Стефания Точиска на сцената в ролите на Далила (12 май 1976 г.) и Леонора във “Фаворитката” (10 юни 1978 г.). Нейният рецитал в Полския културен институт във Виена (1977) и излъчване там на спектакъл на Държавната опера в Гданск с нейно участие донасят неочаквани резултати – през есента на 1977 г. тя дебютира в Базел като Амнерис в “Аида” на Верди, а после и в друг известен швейцарски театър – в Санкт Гален, където тя участва тук при премиерата на “Фаворитката”. Дебютът в ролята на Амнерис се оказва голям успех.
През следващите десетина години Стефания Точиска пее тази роля на Амнерис на много реномирани сцени в Европа и Америка и дълго време е смятана за най-добрата Амнерис в света. Високо оценена е нейната вокална и театрална интерпретация, която показва трансформацията на горда принцеса и безмилостен съперник в унизена и отчаяна възлюблена.
На 1 септември 1978 г. ръководството на Виенската държавна опера подписва договор със Стефания Точиска. Започва от по-скромни роли в опери на Верди, като мистериозната Прециозила в „Силата на съдбата“, мрачната Магдалена в „Риголето“ и дивата прорицателка Улрика в „Бал с маски“. Известната Джулиета Симионато току-що е напуснала сцената и Точиска поема нейните мецосопранови роли. Тя си спечелва прозвището „Полякиня с италиански глас“ и наистина оперите от велики италианци отдавна са част от нейния репертоар. С Верди, в допълнение към вече споменатите творби, тя пее в ролята на Принцеса Еболи в „Дон Карлос“, Азучена в „Трубадур“ и соловата партия в „Реквием“, също в оперите на Доницети (освен Леонора във „Фаворитката“), тя е Сара в „Роберто Деверьо“, Ирене в „Белисарио“, Елизабет в „Мария Стюарт“ и Джована в „Анна Болейн“. Тя посяга и към партията на Розина в „Севилският бръснар“ и Изабела в „Испанката в Алжир“, както и соловата партия в „Стабат Матер“ на Росини, също и към Адалджиза в „Норма“ и Агнезе в „Беатриче ди Тенда“ на Белини. През 1979 г. Точиска завладява Виена с нейната Кармен под диригентството на легендарния Карлос Клайбер, режисирана от Франко Дзефирели и с участието на Пласидо Доминго в ролята на Дон Хосе – една вълнуваща изява на младата полякиня заедно с Доминго.
Предлагат й ролята на Лаура в “Джоконда” от Понкиели в Сан Франциско. През септември 1979 г. тя пее там с партньори като Лучано Павароти и Рената Ското, освен това някои спектакли са излъчвани при телевизионни предавания в много страни. Точиска също участва заедно с Павароти в дует с арии от „Трубадур“ в Сан Франциско на концерт на открито в огромния парк „Голдън Гейт“ в Сан Франциско пред 25 000 любители на музиката. Това е заснето в пиратски запис и свидетелства за перфектната хармония на гласовете им. Съвместните изпълнения с Павароти дават тласък на кариерата й. Въпреки че изявата с него като Радамес в „Аида“ не е сред най-добрите й постижения като Амнерис, в тая роля тя блести в Сан Франциско (1981), на „Арена ди Верона“, в Берлин (1982) и в „Ковънт Гардън“ (1984). Общо тя работи с известния тенор Лучано Павароти в пет световни премиери. Двамата също участват заедно и в Токио.
Само след пет години Стефания Точиска е една от най-ярките оперни звезди, пее в реномирани театри и на известни фестивали. В Сан Франциско тя е партньорка на Монсерат Кабайе, в нюйоркската „Карнеги хол“ се изявява в концертна версия на „Хованщина“ от Мусоргски в ролята на разколницата Марфа – заедно с Леонард Анджей Мроз (1 март 1981 г.), в Буенос Айрес в „Театро Колон“, където неин партньор е Ренато Брузон, както и на „Orange Festival“, където пее пред 8 до 10 хиляди зрители заедно с Вислав Охман, Барбара Хендрикс, Жозе ван Дам.
В Женева Точиска работи с режисьора Кен Ръсел, в Берлин – с Жан-Пиер Понел, в Цюрих – с известния тогава чешки дует Йозеф Свобода и Ян Скалицки. През септември 1981 г. тя играе в „Кармен“ с Пласидо Доминго като Дон Хосе в Парижката опера и е развълнувана, че може да изпълни ролята на френски и то във Франция. Доминго я хвали за изявата, като прави паралел – сравнява с французойка, която пее в операта „Халка“ от Станислав Монюшко на полски език. Всъщност тя се изявява много пъти във френски опери, например в ролята на Шарлота във „Вертер“ от Масне (във Франкфурт) и като Дулсинея в неговия „Дон Кихот“, както и Гертруда в „Хамлет“ от Томас (в Монте Карло).
В края на 80-те години Стефания Точиска има големи успехи в САЩ. Тя участва при представления на „Аида“, които стартират на 16 октомври 1987 г. при тържественото откриване на новата сграда на „Гранд опера“ в Хюстън, заедно със звезди като Пласидо Доминго и Николай Гяуров. На 22 февруари 1988 г. тя се изявява в Метрополитън опера в Ню Йорк като Марфа в „Хованщина“. След представлението на „Хованщина“ от 26 март 1988 г., излъчено по радио и телевизия в САЩ и Канада с отличен актьорски състав – с участието на Вислав Охман като принц Голицин, под диригентството на Джеймс Конлон, представянето на Точиска на сцената на MET е най-гледаният дебют за сезона.
След година й е поверена ролята на Амнерис, която тя повтаря всеки сезон, а след два сезона – Улрика в “Бал с маски”, след това Марина в “Борис Годунов“ от Мусоргски, Азучена в “Трубадур”, Лаура в “Джоконда”. Върхът на триумфите на Стефания Точиска в MET е през сезона 1993/1994; по това време тя пее и играе заедно с ролята на Амнерис в две нови, широко аплодирани роли, като Принцеса дьо Буйон в „Адриана Лекуврьор“ на Чилеа (заедно с Мирела Френи) и Вещицата в „Русалка“ от Дворжак (заедно с Габриела Беначкова) – опера, която никога преди това не е била представяна в Ню Йорк. Спектакъл на тази опера с нейно участие е предаван за Полша от 2-ри канал на Полското радио с актьорския състав на Стефания Точиска.
Трите различни роли на Точиска в един сезон и съвместно участие в около дузина представления предизвикват сензация в репертоарната практика на МЕТ. Тя е поканена там до 1997 г.
По време на такъв интензивен артистичен живот Стефания Точиска намира време да дойде за изяви и в Полша. Участва в оперни представления в Лодз, Битом, Познан и родния й град Гданск, както и на концерти и престижни фестивали: в Криница, Ланцут и Душники. Богат е и рекордът от изявите й на сцената на „Театр Виелки“ във Варшава. Поканена е да играе ролята на Принцеса Еболи в „Дон Карлос“ (4 октомври 1984 г.). Тя изпълнява солова партия в „Das Lied von der Erde“ от Густав Малер на гала концерт, дирижиран от Роберт Сатановски на 14 септември 1985 г. (Моя бележка Б.К.: Няколко думи за това прозведение на Малер: „Das Lied von der Erde“ е цикъл от симфонични песни на Густав Малер по стихове на Ханс Бетге за тенор и алт (или баритон) и оркестър. Въпреки че произведението не принадлежи към поредицата от номерирани симфонии на Малер, понякога се смята за негова Девета симфония. Времето за изпълнение е приблизително 65 минути).
След едно десетилетие, на 10 юни 1995 г. Стефания Точиска участва в гала концерт в „Театр Виелки“ във Варшава, при който увенчава с участието си честването на големия полски музикант и политик Игнаци Падеревски. Ариите на Стефания Точиска са съпроводени от оркестър и хор под диригентството на тогавашния директор на театъра Тадеуш Войчеховски. Втори солист е руският тенор Владимир Кузмянко, домакин на вечерта е известният полски музиколог и критик Луциан Кидрински. Половин година по-късно, на 31 декември 1995 г. Точиска участва заедно с изключителния полски баритон Анджей Добер в новогодишен концерт с оркестъра на „Театр Виелки“ под диригентството на Войчеховски.
На 29 октомври 1999 г. Точиска е солистка в квартета солисти при Реквием от Верди, изпълнен при тв-предаване с оркестъра на „Театр Виелки“ под диригентството на Яцек Каспшик, като придава блясък на интерпретацията на творбата. На 4 декември 2000 г. тя изнася рецитал от песни на Падеревски при тв-предаване в края на годишнината от „Дните за Игнаци Падеревски“, тя е придружена от американския пианист Джеф Коен.
Стефания Точиска е член на журито на „4-ия Международен конкурс на името на Монюшко“ през 2001 г., организиран от „Театр Виелки“ – Полската национална опера. Тя украсява актьорския състав при премиерата на „Замъкът на призраците“ от Монюшко (февруари 2001 г.). После участва в изпълнението на тази опера в много европейски страни през същата година и записва произведението заедно с целия ансамбъл на „Театр Виелки“ на компактдиск. Албумът е включен в каталога на „EMI“ (2003), а самото изпълнение (с Точиска) е представено в Лондон. Тя е и един от солистите (в ролята на дякониса) в „Крал Роджер“ от Шимановски, записана в „Театр Виелки“ през 2003 г. и издадена от полския лейбъл „CD Accord“ (2004). Тя споделя, че самата тя не е „грамофонна певица“, но след първия диск на „Tрубадур“ за „Филипс“ (с колегите Хосе Карерас и Катя Ричарели, и хора и оркестъра на Кралската опера „Ковънт Гардън“ в Лондон под диригентството на сър Колин Дейвис, записан през 1980 г., преиздаден през 1995 г.) има голям успех и прави доста такива записи (без да се броят пиратските копия). В Полша лейбълът „Dux“ публикува нейните оперни арии с оркестъра на Полското радио в Краков (1995) и „Песните на Падеревски“ (2000).
Виенската държавна опера работи с Стефания Точиска цели двадесет години. Не са я забравили и други страхотни оперни театри. През септември 2008 г. в Берлин в „Staatsoper Unter den Linden“ тя играе в ролята на Бабуленка (съдейки по снимките, благородна възрастна дама) в операта „Играчът“ на Прокофиев, режисирана от Дмитрий Черняков в копродукция с Миланската Скала. В края на 2009 г. тя получава топъл прием в Париж в Оперния театър „Бастилия“ като Графиня дьо Коани в „Андре Шение“ от Умберто Джордано.
(край на цитата)
Сега ще се спра по-подробно на участията на Стефания Точиска във Виенската държавна опера и в Метрополитън опера в Ню Йорк.
Първо във Виена: там тя участва общо в 10 различни опери през годините от 1977 до 1997 и има общо 94 изяви на тази сцена. Цитирам списък на всички нейни изяви:
Aida
Amneris | 3 Vorstellungen | 26.12.1989–02.01.1990
Carmen
Carmen | 14 Vorstellungen | 02.04.1979–31.05.1982
Don Carlo (Ital.)
Eboli | 3 Vorstellungen | 15.02.1982–25.02.1982
Il barbiere di Siviglia
Rosina | 3 Vorstellungen | 17.03.1981–13.10.1981
Il trovatore
Azucena | 23 Vorstellungen | 27.02.1979–27.10.1997
La forza del destino
Preziosilla | 21 Vorstellungen | 13.09.1978–13.12.1990
Maria Stuarda
Elisabetta | 5 Vorstellungen | 02.06.1987–01.02.1994
Parsifal
3. Blumenmädchen/2. Gruppe | 6 Vorstellungen | 25.03.1979–05.04.1980
Rigoletto
Maddalena | 11 Vorstellungen | 21.09.1978–11.02.1981
Un ballo in maschera
Ulrica | 5 Vorstellungen | 02.12.1977–31.03.1980
(край на цитата)
Дебюта на Стефания Точиска във Виена е на 2 декември 1977 г. в ролята на Улрика в „Бал с маски“ от Верди при следния ансамбъл:
Besetzung | 02.12.1977
Dirigent | Miguel Gomez-Martinez |
---|---|
Inszenierung | Josef Gielen |
Bühnenbilder und Kostüme | Ita Maximowna |
Choreographie | Willy / Wilhelm Fränzl |
Chorleitung | Norbert Balatsch |
Gustaf III. | Nicolai Gedda |
René Ankarström | Sherill Milnes |
Amelia | Lilijana Molnar-Talajic |
Ulrica | Stefania Toczyska |
Oscar | Sally Arneson |
Samuel/Graf Horn/Hastings | Peter Wimberger |
Tom/Graf Warting/Berkley | Frederick Guthrie |
Christian | Peter Weber |
Ein Richter/Ein Oberrichter | Horst Nitsche |
Ein Diener Amelias | Franco Careccia |
(край на цитата)
Последната изява на Стефания Точиска във Виена е на 27 октомври 1997 г. в ролята на Азучена в „Трубадур“ от Верди при следния ансамбъл:
Besetzung | 27.10.1997
Dirigent | Michael Halász |
---|---|
Inszenierung | István Szabó |
Bühnenbild | Attila Kovács |
Kostüme | Györgyi Szakács |
Chorleitung | Ernst Dunshirn |
Graf von Luna | Leo Nucci |
Leonora | Eliane Coelho |
Azucena | Stefania Toczyska |
Manrico | Janez Lotrič |
Ferrando | Goran Simić |
Inès | Liliana Ciuca |
Ruiz | Mikhail Agafonov |
Un vecchio zingaro | Michael Heigl |
Un messo | Franz Kasemann |
(край на цитата)
Искам да обърна внимание на факта, че Стефания Точиска има съвместни изяви във Виена заедно с български оперни артисти. Например при спектакли на „Дон Карлос“ от Верди, тя пее заедно с баса Николай Гяуров, който играе в ролята на Крал Филип Втори. Цитирам ансамбъла при изявата на 15 февруари 1982 г.:
Besetzung | 15.02.1982
Dirigent | Miguel Gomez-Martinez |
---|---|
Nach einer Inszenierung von | Herbert von Karajan |
Bühnenbild | Günther Schneider-Siemssen |
Kostüme | Georges Wakhevitsch / Wakhewitsch |
Filippo II. | Nicolai Ghiaurov |
Don Carlo | Ernesto Veronelli |
Rodrigo | Leo Nucci |
Il Grande Inquisitore | Reid Bunger |
Un frate (Carlo V.) | Peter Wimberger |
Elisabetta | Ilona Tokody |
Eboli | Stefania Toczyska |
Tebaldo | Chrisselene Petropoulos |
Conte di Lerma | Ewald Aichberger |
Un aroldo reale | Kurt Equiluz |
Voce dal cielo | Marjorie Vance |
Contessa d’Aremberg | Renate Loucky |
Flandrische Deputierte | Neven Belamaric, Hans Christian, Zelotes Edmund Toliver, Rudolf Kostas, Dimiter Skuliev, Alfonso Echeverria |
Duena | Helga Indra |
(край на цитата)
На сцената на Метрополитън опера в Ню Йорк Стефания Точиска има общо 88 участия в следните опери (в хронологичен ред):
Мусоргски – „Хованщина“ (Марфа), „Борис Годунов“ (Марина); Верди – „Аида“ (Амнерис), „Трубадур“ (Азучена), „Бал с маски“ (Улрика); Понкиели – „Джоконда“ (Лаура); Дворжак – „Русалка“ (Вещицата): Чилеа – „Адриана Лекуврьор“ (Принцеса дьо Буйон).
Цитирам началото и края на списъка от тези 88 участия на Стефания Точиска в МЕТ Ню Йорк:
[Met Performance] CID:291560 Khovanshchina {18} Metropolitan Opera House; 02/22/1988 Debuts: Stefania Toczyska, Timothy Noble, Elizabeth Knighton | |
[Met Performance] CID:291600 Khovanshchina {19} Metropolitan Opera House; 02/26/1988 | |
[Met Performance] CID:291640 Khovanshchina {20} Metropolitan Opera House; 03/1/1988 | |
[Met Performance] CID:291850 Khovanshchina {25} Metropolitan Opera House; 03/21/1988 | |
[Met Performance] CID:291900 Khovanshchina {26} Metropolitan Opera House; 03/26/1988 Broadcast | |
[Met Performance] CID:294980 Aida {930} Metropolitan Opera House; 12/31/1988 | |
[Met Performance] CID:295000 Aida {931} Metropolitan Opera House; 01/3/1989 Review | |
[Met Performance] CID:295040 Opera News Aida {932} Metropolitan Opera House; 01/7/1989 Broadcast | |
[Met Performance] CID:295090 Aida {933} Metropolitan Opera House; 01/12/1989 | |
[Met Performance] CID:295150 Aida {934} Metropolitan Opera House; 01/18/1989 | |
[Met Performance] CID:295190 Aida {935} Metropolitan Opera House; 01/21/1989 | |
[Met Performance] CID:295230 Aida {936} Metropolitan Opera House; 01/26/1989 | |
[Met Performance] CID:295300 Aida {937} Metropolitan Opera House; 02/2/1989 | |
[Met Performance] CID:296250 Il Trovatore {525} New York, Manhattan, Central Park; 06/19/1989 | |
[Met Performance] CID:296270 Il Trovatore {526} New York, Bronx, Van Cortlandt Park; 06/23/1989 |
(…)
[Met Performance] CID:327450 Aida {1003} Metropolitan Opera House; 02/21/1997 |
[Met Performance] CID:327490 Aida {1004} Metropolitan Opera House; 02/25/1997 |
[Met Performance] CID:327530 Aida {1005} Metropolitan Opera House; 03/1/1997 Broadcast |
[Met Performance] CID:327560 Un Ballo in Maschera {258} Metropolitan Opera House; 03/4/1997 |
[Met Performance] CID:327590 Un Ballo in Maschera {259} Metropolitan Opera House; 03/7/1997 |
(край на цитата)
Дебюта на Стефания Точиска в МЕТ Ню Йорк е на 22 февруари декември 1988 г. в ролята на Марфа в „Хованщина“ от Мусоргски при следния ансамбъл:
(Debuts: Stefania Toczyska, Timothy Noble, Elizabeth Knighton)
Metropolitan Opera House
February 22, 1988KHOVANSHCHINA
{18}
Mussorgsky-Mussorgsky/Stasov
Ivan Khovansky..........Aage Haugland
Andrei Khovansky........Dénes Gulyás
Marfa...................Stefania Toczyska
[Debut]
Dosifei.................Martti Talvela
Golitsin................Wieslaw Ochman
Shaklovity..............Timothy Noble [Debut]
Scrivener...............Andrea Velis
Emma....................Elizabeth Knighton [Debut]
Kuzka...................Mark (W.) Baker
Strelets................Philip Cokorinos
Strelets................Morley Meredith
Varsonofiev.............Andrij Dobriansky
Streshniev..............Thomas Booth
Servant.................John Bills
Conductor...............James Conlon
(край на цитата)
Последното участие на Стефания Точиска в МЕТ Ню Йорк е на 7 март 1997 г. в ролята на Улрика в „Бал с маски“ от Верди при следния ансамбъл:
Metropolitan Opera House
March 7, 1997UN BALLO IN MASCHERA
{259}
Giuseppe Verdi--Antonio Somma
Amelia..................Aprile Millo
Riccardo................Kristián Jóhannsson
Renato..................Juan Pons
Ulrica..................Stefania Toczyska
[Last performance]
Oscar...................Youngok Shin
Samuel..................Hao Jiang Tian
Tom.....................Jeffrey Wells
Silvano.................Christopher Schaldenbrand
Judge...................Bernard Fitch
Servant.................Charles Anthony
Dance...................Ralph Di Rienzo
Dance...................Dean Dufford [Last performance]
Dance...................Linda Gelinas
Conductor...............Franz Vote
(край на цитата)
Искам да обърна внимание на факта, че Стефания Точиска има съвместни изяви в МЕТ Ню Йорк заедно с български оперни артисти. Например при спектакли на „Джоконда“ от Понкиели, тя пее в ролята на Лаура заедно със сопраното Гена Димитрова, която играе в ролята на Джоконда и също с мецосопраното Александрина Милчева, която играе в ролята на Сляпата майка на Джоконда. Цитирам ансамбъла при изявата на 15 януари 1990 г.:
Metropolitan Opera House
January 15, 1990LA GIOCONDA
{268}
Ponchielli-Boito
La Gioconda.............Ghena Dimitrova
Enzo....................Bruno Beccaria
Laura...................Stefania Toczyska
Barnaba.................Alain Fondary
Alvise..................Paul Plishka
La Cieca................Alexandrina Milcheva
Zuàne...................Philip Cokorinos
Isèpo...................Charles Anthony
Monk....................Howard Wilkinson
Steersman...............Ray Morrison
Conductor...............Nello Santi
(край на цитата)
До края на тази юбилейна статия за Стефания Точиска ще дам още сведения за нейния репертоар и дискография:
Първо репертоара й (не пълен – източник на италиански език):
Repertorio
- Giuseppe Verdi
- Aida (Amneris)
- Il trovatore (Azucena)
- Un ballo in maschera (Ulrica)
- Gaetano Donizetti
- La favorita (Leonora)
- Amilcare Ponchielli
- La Gioconda (Laura)
- Francesco Cilea
- Adriana Lecouvreur (Principessa di Bouillon)
- Georges Bizet
- Carmen (Carmen)
- Camille Saint-Saëns
- Samson et Dalila (Dalila)
- Sergej Sergeevič Prokof’ev
- Il giocatore (Babulenka)
(край на цитата)
Дискография на Стефания Точиска (източник на италиански език):
Discografia
Questa voce o sezione sull’argomento cantanti non è ancora formattata secondo gli standard. Contribuisci a migliorarla secondo le convenzioni di Wikipedia. Segui i suggerimenti del progetto di riferimento. |
- Giuseppe Verdi, Il trovatore.
Royal Opera House Orchestra and Chorus; direttore: Colin Davis. José Carreras – Katia Ricciarelli – Stefania Toczyska – Yuri Mazurok. Philips, 1980.
- Aleksandr Porfir’evič Borodin, Guerra e pace.
Direttore: Mstislav Rostropovič Stefania Toczyska – Galina Pavlovna Višnevskaja. 1986.
- Szymanowski: King Roger
Romuald Tesarowicz/Piotr Beczała/Olga Pasichnyk/Wojtek Drabowicz/Stefania Toczyska/Krzysztof Szmyt/Alla Polacca Choir/Polish National Opera Orchestra/Polish National Opera Chorus/Jacek Kaspszyk/Ryszard Wroblewski/Justyna Kabala/Maciej Dunin-Borkowski 2010 CD Accord
(край на цитата)
В горните сведения е допусната груба грешка при операта „Война и мир“ с диригент Мстислав Ростропович. Като автор на операта е даден Александър Бородин, а той е Сергей Прокофиев!
Ще завърша с допълнителни сведения за записи на юбилярката (превод на горните данни и още мои допълнения):
Дискографията на Стефания Точиска включва записи на:
„Трубадур“ от Верди (в ролята на Aзучена, заедно с Катя Ричарели, Хосе Карерас и Юрий Мазурок, хор и оркестър на Кралската опера в Лондон, диригент сър Колин Дейвис, 1980 г.), фирма „Филипс“.
„Война и мир“ от Прокофиев (с Галина Вишневская, диригент Мстислав Ростропович, 1986 г.).
Записала е и „Полски песни“ от Фредерик Шопен с Януш Олейничак.
Последните й роли в записи включват:
„Крал Роджер“ от Шимановски (Варшава, 2004). Подробности на латиница – участват: Romuald Tesarowicz / Piotr Beczała / Olga Pasichnyk / Wojtek Drabowicz / Stefania Toczyska / Krzysztof Szmyt / Alla Polacca.
Polish National Opera Chorus / Jacek Kaspszyk / Ryszard Wroblewski / Justyna Kabala / Maciej Dunin-Borkowski, 2010, “CD Accord”.
В един източник на английски език се казва още, че Стефания Точиска има участия (не е ясно дали на сцена или в записи, вероятно сценични участия) още в:
„Играчът“ от Прокофиев (в ролята на Бабуленка, в Берлин, 2008)
„Селска чест“ от Маскани (в ролята на Майката Лучия в Париж 2012 и Залцбург 2015).
(край на цитата)
Нека днес на 3 март 2023 г. поздравим мецосопраното Стефания Точиска с навършване на 80 години на 19 февруари 2023 г., като й пожелаем добро здраве и лично щастие. Тя живее отдавна във Виена, но по всяка вероятност не е прекъснала връзките си с родината й Полша.
За много години Пани Точиска!
…….
Изпълнение на Стефания Точиска:
Stefania Toczyska – „Mon coeur s’ouvre à ta voix”, Saint-Saëns
´´´´´´
Stefania Toczyska, Luciano Pavarotti, Renata Scotto – „La Gioconda” act II, Ponchielli
Stefania Toczyska (Laura Adorno, role and house debut), Luciano Pavarotti (Enzo Grimaldo) and Renata Scotto (La Gioconda) sing the second act of Amilcare Ponchielli’s „La Gioconda” at the San Francisco Opera (1979).
´´´´´´
Изпълнение на Стефания Точиска:
Stefania Toczyska – „Samson recherchant ma presence …
……
Изпълнение на Стефания Точиска:
Stefania Toczyska – „Fia dunque vero… O mio Fernando… Su crudeli… Scritto in ciel”, Donizetti
Stefania Toczyska sings Leonora’s scene from Donizetti’s „La Favorita” at one of the San Francisco Opera in the Park concerts.
…..
Изпълнение на Стефания Точиска:
Stefania Toczyska – „Čury mury fuk”, Dvořák
Stefania Toczyska sings Ježibaba’s aria „Čury mury fuk” from Antonin Dvořák’s „Rusalka” at the Metropolitan Opera in New York, 1993 (company premiere of the work).
…..
Изпълнение на Стефания Точиска:
Stefania Toczyska – „Lacrymosa”, Verdi Requiem
Bass: Martti Talvela 1986
…..
Изпълнение на Стефания Точиска:
Stefania Toczyska, Plàcido Domingo – „Aida” act IV, Verdi (Metropolitan Opera)
Giuseppe Verdi – „Aida”, act IV (Judgement scene): 1. „L’abborrita rivale da me sfuggia” 2. „Già i sacerdoti adunansi” 3. „Ohimè! Morir mi sento” 4. „Spirto del nume” 5. „A lui vivo la tomba!”
Stefania Toczyska – Amneris, Plácido Domingo – Radames, Rest of the cast: Aprile Millo – Aida, Paul Plishka – Ramfis, Sherill Milnes – Amonasro, James Levine – conductor
…..
Изпълнение на Стефания Точиска:
Stefania Toczyska – „Acerba voluttà”, Cilea
Stefania Toczyska as the Princess of Bouillon in Francesco Cilea’s „Adriana Lecouvreur”. 1995
…….