Marina Todorova-Mader

Певицата Марина Тодорова-Мадер днес празнува рожден ден

Поради липса на нейни снимки, давам такава на сградата на Варненският драматичен театър и опера – снимка от откриване на сградата през 1932 г. Тук е започнала кариерата на сопрана Мария Тодорова-Мадер.

Драги приятели на оперната музика, днес на 20 август 2020 г. има рожден ден една българска оперна певица, за която нищо не може да се намери в електронните медии на български език, освен една малка справка за нейно участие на сцената на Виенската държавна опера. Това е сопранът Марина Тодорова-Мадер, родена на 20 август 1949 г. в Силистра. Днес тя навършва 71 години. Очевидно и тя ще бъде причислена в групата ЗБГ (Забравените Български Гласове) по моята терминология.

През годините от 2015 до 2019 на днешния ден аз писах статия за нея, която днес ще повторя с малки допълнения. Както правя доста често, заради новите си ФБ-читатели и приятели, които нарастват всяка година с около 140-150 души, повтарям тези статии, за да ги запозная със съответните артисти, за които съм писал преди.

В статията през 2015 г. писах и за един от вокалните педагози на Марина Тодорова-Мадер – композиторът Георги Златев-Черкин, чиято годишнина от рождението през 2015 г. беше точно 110 години. Днес няма да повтарям тази част – при друг пряк случай ще се спра на живота и дейността на този голям български композитор и вокален педогаг.

Ако Марина Тодорова-Мадер беше гастролирала само в чужбина, нямаше да се чудя, че нищо не е написано за нея. Но тя е започнала артистичния си път в България, първо от Музикалната гимназия във Варна, после завършва Софийската музикална академия като ученичка на проф. Георги Златев-Черкин. След допълнително обучение от оперния режисьор проф. Драган Кърджиев и от композитора проф. Любомир Пипков заминава на специализация във Виена, след което започва и международната й кариера на Запад, но преди това има дебюта си като певица на варненска сцена. Марина Тодорова-Мадер не е изключение, в последно време писах за доста български артисти, направили хубава кариера извън родината си, за които много малко се пише в родните медии. Такава е и съдбата на Марина Тодорова-Мадер. Не е моя работа да търся причините за това, но ако не се каже нещо за тях, след като в информациите на западни езици се откриват хубави неща, написани за постиженията им, как любопитните почитатели на оперното изкуство в България ще научат повече за тях?

Марина Тодорова-Мадер е родена на 20 август 1949 г. в Силистра. Баща й е зъболекар и цялата фамилия се отличава като особено музикално семейство, което насърчава талантливото дете да учи музикален инструмент, най-напред цигулка. После Марина постъпва в Музикалното училище във Варна, което завършва с диплом за цигулка. След това тя решава да продължи музикалното си образование в областта на вокалното изкуство и постъпва в Софийската музикална академия като студентка на проф. Георги Златев-Черкин (в литературата на латиница е отбелязано, че той е бил учител на Люба Велич). Както споменах в началото, Марина Тодорова задълбочава това обучение при режисьора проф. Драган Кърджиев и две години специализира песенно и ораторийно музициране при големия композитор и педагог проф. Любомир Пипков. След това заминава за Виена, където се обучава в Музикалната академия при известната Мария Бранд, професор в тази академия.

Оперният дебют на Марина Тодорова е във Варненската опера в ролята на Калинка-Малинка в детската опера-приказка „Златната ябълка“ от Парашкев Хаджиев. От 1976 г. започват гастролите й на Запад. През сезона 1976-1977 тя гостува в оперните театри в Майнц и Бремен в ролите на Дездемона в „Отело“ от Верди и Микаела в „Кармен“ от Бизе, както и в сопрановото соло в „Реквием“ от Верди. Тодорова се омъжва за австриец и получава австрийско поданство, след което се нарича официално Марина Тодорова-Мадер.

През годините 1977 до 1980 Тодорова-Мадер е ангажирана в състава на Музикалния театър в Гелзенкирхен / Германия. Първата й роля там е тази на Елизабет в „Дон Карлос“ от Верди, после следват главните роли на Ариадна в „Ариадна на Наксос“ от Рихард Щраус и Тоска в едноименната опера от Пучини, за които получава много добри отзиви. През годините 1980 до 1983 следва ангажимент в авторитетния оперен театър в Дортмунд, където се налага като първо сопрано в младежко-драматичния жанр в ансамбъла на оперния театър. Там има възможност да гостува и на други сцени: в Държавната опера в Хамбург (1980-1981), Щутгарт (1981-1983), на сцената на Държавната опера във Франкфурт, в Държавната опера в Дюселдорф-Дуисбург (1984-1986), свързана е също с оперните театри в Базел (1983-1984) и Грац (1984-1989). През 1984 г. играе в два спектакъла на „Трубадур“ от Верди на сцената на Виенската държавна опера. Ето подробности:

Titel des Werks Rolle/Funktion der Person Datum der ersten/letzten Vorstellung Anzahl der Vorstellungen
Il trovatore Leonora 01.06.1984–05.06.1984 2 mal

(край на цитата)

Ето и подробности за състава на ансамбъла при първата изява на 1 юни 1984 г.:

IL TROVATORE

Freitag, 1. Juni 1984 | 19:30 | in italienischer Sprache

134. Aufführung in dieser Inszenierung

(край на цитата)

Както виждаме, в ролята на Азучена е играла също българка – Мариана Паунова, за която писах статия по случай рождения й ден на 13 юни.

През 2015 г., след като публикувах статията си за Марина Тодорова-Мадер тук във Фейсбук, ми се обади тенорът Михаил Светлев, който ми написа следните редове:

Svetlev Michail : Златев-Черкин и неговият асистент Руско Русков (който продължи като вокален педагог в „Нов Български Университет“, а по-късно в Турция (където миналата година почина), имат голям дял в това да започна да се занимавам с оперно пеене. А както преди години се установи, има грешка в статистиката и на Виенската опера. Не Мартинучи, а Светлев е пял в ролята на Манрико. Сега се сетих от къде познавам Марина Тодорова-Мадер. Но и на други места сме били на сцена заедно. Боре, ще ти кача договора с Виенската опера за малко, да го видиш.

(край на цитата)

Така че нека имаме предвид, след като проверих изпратения договор на Михаил Светлев, действително в тези дати той е пял заедно с Марина Тодорова-Мадер и Мариана Паунова в тези спектакли в ролята на Манрико в „Трубадур“ на сцената на Виенската държавна опера.

Продължавам с биографията на Марина Тодорова-Мадер.

През същата година Тодорова-Мадер играе с голям успех на сцената на оперния театър в Дюселдоф ролята на Ева в „Майсторите певци от Нюрнберг“ от Вагнер. На същата сцена следват през сезона 1985-1986 ролите на Амелия в „Бал с маски“ и Леонора в „Трубадур“ от Верди, както и Агате във „Вълшебният стрелец“ от Вебер и Ариадна в „Ариадна на Наксос“ от Щраус. Тя предприема редица гастроли на големи и по-малки оперни сцени: Държавната опера в Берлин (1980-1983), Националната опера в Будапеща, в оперните театри във Висбаден, Хановер, Заарбрюкен и Манхайм, както и гастроли извън Германия и Австрия: „Teatro Massimo“ в Палермо, в оперните театри в Цюрих, Женева, Копенхаген, Лиеж.

В репертоара на Тодорова-Мадер освен изброените по-горе роли влизат още: главната роля в „Мадам Бътерфлай“ от Пучини, Елизабет в „Танхойзер“ и Елза в „Лоенгрин“ от Рихард Вагнер, Графинята в „Сватбата на Фигаро“ и Фиордилиджи в „Така правят всички“ от Моцарт, Арабела в едноименната опера от Рихард Щраус (в Грац през 1985 г.) и Мими в „Бохеми“ от Пучини.

Това е само част от ролите й. Както писах в началото, още от съвместната работа в София с проф. Любомир Пипков Тодорова-Мадер специализира песенно-ораторийния жанр, в който има също големи успехи в концерти и в радиозаписи във Виена, Цюрих и Франкфурт като солистка в дадени творби. Особен успех в това отношение е един концерт във Виена през октомври 1986 г. с Деветата симфония на Бетовен, където Тодорова-Мадер изпълнява соловата партия за сопрано. Ето подробности:

Това е само част от ролите й. Както писах в началото, още от съвместната работа в София с проф. Любомир Пипков Тодорова-Мадер специализира песенно-ораторийния жанр, в който има също големи успехи в концерти и в радиозаписи във Виена, Цюрих и Франкфурт като солистка в дадени творби. Особен успех в това отношение е един концерт във Виена през октомври 1986 г. с Деветата симфония на Бетовен, където Тодорова-Мадер изпълнява соловата партия за сопрано. Ето подробности:

So, 19. Oktober 1986

Wien | Musikverein | Großer Saal


INTERPRETEN
Niederösterreichisches Tonkünstlerorchester, Orchester
Wiener Singakademie, Chor
MARINA MADER-TODOROVA, Sopran
Graciela Alperyn, Mezzosopran
Dieter Bundschuh, Tenor
David Cumberland, Bass
Uwe Mund, Dirigent
  PROGRAMM
Ludwig van Beethoven Symphonie für Soli, Chor und Orchester Nr. 9 d-moll op. 125

Ето още едно съобщение за този концерт:

Портал „Wiener Singakademie“

1986-10-19, Großer Musikvereinssaal, Wien
Ludwig van BEETHOVEN Symphonie Nr. 9 d-moll op. 125
Dieter BUNDSCHUH (Tenor/tenor)
David CUMBERLAND (Bass/bass)
Graciela ALPERYN (Alt/alto)
Marina MADER-TODOROVA (Sopran/soprano) Wiener Singakademie (Chor/choir)
NÖ Tonkünstlerorchester (Orchester/orchestra)
Dirigent/conductor: Uwe MUND

(край на цитата)

В електронните портали могат да се намерят сведения за редица други записи на Марина Тодорова-Мадер.

В портала на Христо Нонов и Марин Бончев в „Европа 2001“ (електронно списание) могат да се прочетат следните редове за участия на български артисти на сцената на Виенската държавна опера, в това число и на Марина Тодорова-Мадер (малкото й име е дадено погрешно като Мариана):

„За наше голямо щастие още десетки български имена, направили голяма кариера по световните сцени, са пели по различно време и за различни периоди от певческия си живот на виенската сцена. Самото изброяване е един възторжен преглед на постиженията на нашите певци: Катя Георгиева, Адриана Стаменова-Порта, Ана Алексиева, братята Венко и Спас Венкови, Стоян Попов, Димитър Дамянов, Николай Стоилов, Михаил Светлев, Борис Рубашкин, Мариана Паунова, Бойка Косева, Калуди Калудов, МARIANA ТODOROVA-МADER, Божидар Николов, Костадин Андреев, Емил Иванов, Стефка Евстатиева, Красимира Стоянова и други.


Голяма част от изброените имена са бъдещата певческа слава на България, които несъмнено ще доказват отново и отново нейното място на световните сцени.


Това място е твърдо заето от тях, защото по думите на директора на Щатсопера Йоан Холендер “Невъзможно е да си представим сцената на Виенската щатсопера без българските певци”.

(край на цитата)

Това е единственото сведение на български език за Марина Тодорова-Мадер, което може да се намери в медиите. Ако поне няма написани сведения, то би било полезно в други медии, като Радиото и Телевизията да се отделя повече време за такива български артисти, чиято кариера е преминала или преминава изцяло в чужбина. Имам чувството, че това се прави за единици такива, но само за ония, които стоят много високо в листата на международните оперни величия. Да не забравяме, че Марина Тодорова-Мадер е играла на толкова много международни сцени и в толкова различни оперни роли от най-различен жанр и епоха, така че едва ли може да се каже, че тя не е известна – за съжаление, в България, но не и в чужбина. Ето само списък на оперните театри в Германия, където е имала изяви: Майнц, Бремен, Гелзенкирхен, Дортмунд, Берлин, Хамбург, Щутгарт, Франкфурт, Висбаден, Хановер, Заарбрюкен, Манхайм, Дюселдорф. А също и в други държави като Австрия (Виена), Швейцария (Базел, Женева), Белгия (Лиеж), Дания (Копенхаген), Италия (Палермо).

Все мислех, че като е започнала от Варненската опера, поне в нейния архив в Интернет може да се намери нещо за Марина Тодорова-Мадер. Не открих нищо в това отношение – електронните архиви на българските оперни театри все още са в началото на своето изграждане. Ако вземем за пример архива на Виенската държавна опера, той може да ни послужи за пример как се постига това във века на информационните технологии. Същото може да се каже и за архива на Метрополитън Опера в Ню Йорк, който е на още по-голяма висота. Понеже съм работил редица години в тази област, знам за какво говоря. Парадокса е в това, че не струва кой знае колко средства изграждането на такъв архив, но трябва организация, постоянство и известен опит. При това всеки оперен театър в България си има свой електронен център, но не само материалната база е важна.

За съжаление, не разполагам с никакви сведения за Марина Тодорова-Мадер след приключване на активната й певческа кариера, просто няма такава информация в медиите. Освен това никъде не може да се намери снимка на певицата. Поради това след статията ще приложа няколко снимки на оперни театри, в които Марина Тодорова-Мадер е имала оперни изяви, както и такива на Мариана Паунова и Михаил Светлев, с които е имала общи изяви във Виена.

Малко преди да завършва статията си за Марина Тодорова-Мадер тази вечер реших да потърся на латиница за други лица със същото име – с цел евентуално да попадна на снимка на певицата. Интересно, открих информация и снимки за друга българка със същите имена (без името Мадер на съпруга на певицата), именно една млада българка с името Марина Тодорова, която е цигуларка и виолистка.

Цитирам кратка информация от медия в Германия:

Портал „Kunst- und Musikschule Karlsbad e.V.“

Marina Todorova

Marina Todorova kommt aus Bulgarien. Sie erhielt ihren ersten Geigenunterricht im Alter von vier Jahren.  Seitdem hat sie an vielen Wettbewerben teilgenommen und auch Solo, Kammermusik und Orchestermusik Erfahrung gesammelt.  2015-17 war sie erste Geige im Sofia Philharmonic Orchester und seit 2017 studiert  Bratsche an der Hochschule für Musik Karlsruhe in der Klasse von Prof. Johannes Lüthy.

Превод: Марина Тодорова идва от България. Тя получава първоначалното си обучение по цигулка на четири години. От това време тя взема участие на редица конкурси и набира опит като солистка или като член на камерни или симфонични оркестри. През годините 2015-2017 тя свири първа цигулка в Софийската филхармония и от 2017 г. следва виола във Висшето училище за музика в Карлсруе при проф. Йоханес Лютхи.

(край на превода)

Потърсих допълнителна информация за Марина Тодорова и намерих следната кратка биография след 2010 година (на немски език):

Marinas Werdegang

2017-2019: Master Studium an der HfM Kalrsruhe.
2018 : Aushilfe in der Deutschen Staatsphilharmonie Rheinland – Pfalz
2017/18 : Akademie in der Deutschen Staatsphilharmonie Rheinland – Pfalz 2017 : Aushilfe in der Jungen Deutschen Philharmonie
2014/17 : Feste Stelle in Sofia Philharmonic Orchestra
2013/14: Praktikum in Bulgarian National Radio Symphony Orchestra
Seit 2010: Classic FM Radio Orchestra – Sofia
Seit 2010: New Symphony Orchestra – Sofia

(край на цитата)

С тези бележки приключвам днешната си статия.

Нека днес на 20 август 2020 г. да поздравим Марина Тодорова-Мадер с толкова разнообразната й и успешна кариера и да й пожелаем по случай навършване на 71 години добро здраве, лично щастие и дълъг живот, където и да се намира по широкия свят. Все пак остава едно малко неудовлетворение, че във века на тоталната информация и осведоменост ние не знаем къде е тя – жалко, много жалко!

……..

Една забележка:

Поради липса на снимки, помествам днес сгради на оперни театри, в които Марина Тодорова-Мадер е гастролирала по време на вокалната си кариера в Европа.

Марина Тодорова-Мадер е гостувала във Варна (начало на кариерата й), в Германия: Майнц, Бремен, Гелзенкирхен, Дортмунд, Берлин, Хамбург, Щутгарт, Франкфурт, Висбаден, Хановер, Заарбрюкен, Манхайм, Дюселдорф, а също и в други държави като Австрия (Виена – Държавната опера), Швейцария (Базел, Женева, Цюрих), Белгия (Лиеж), Дания (Копенхаген), Италия (Палермо), Унгария (Будапеща).

Въпреки това – нито една снимка от оперна изява, нито такава във Варна, където е започнала кариерата си. Дали не е имало фотограф там, който да остави поне една снимка в архива на операта? Голям пропуск е това навсякъде в българските оперни театри, че нямат снимков архив на артистите си. Или поне да се внесат в Интернет снимки на тези артисти, взети от отдел „Кадри“ или „Личен състав“ на театрите, положително има такива. Трябва обаче инициатива – не струва кой знае какви средства!

………………..

Schreibe einen Kommentar

Deine E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht.