Anna Tomowa-Sintow – operastars

Днес празнува рожден ден сопранът Анна Томова-Синтова

Драги приятели на оперната музика, днес на 22 септември 2020 г. (Големият празник Независимостта на България!) празнува рожден ден една от най-големите съвременни оперни певици на България – сопранът Анна Томова-Синтова, която в продължение на десетки години разнася певческата слава на родината си по целия свят. Честит юбилей уважаема гранддама на оперното изкуство!

Колкото и да е чудно, макар и вече 7 години да пиша статии за стотици оперни певци от България и чужбина, днес пиша за пръв път статия за тази великолепна артистка. Причината е съвсем ясна – аз пиша на календарен принцип, а Анна Томова-Синтова е родена на днешния ден, в който аз от редица години съм винаги в България на почивка през месец септември. Всеки знае, че пиша статиите си тук в Германия и тази година се налага да остана тук поради „корона“-пандемията. Това е причината – за някои оперни дейци, които вече не са живи, но са родени в този период, писах статии при дата на кончината им.

Може би е трябвало да направя изключение, но събирах през годините много материали за Анна Томова-Синтова и днес ги излагам в тази юбилейна статия. В крайна сметка нейната годишнина днес не е кръгла, тя навършва достойните 79 години, което е достатъчен повод да напиша такава статия. При това нейното вокално дълголетие е пословично – рядко за редица други световно известни сопрани от целия свят. Давам прмер с такова нейно участие в ролята на Домна Ивановна Сабурова в операта „Царска годеница“ от Римски-Корсаков, в която роля тя играе през 2013 г. в Берлин с диригент Даниел Баренбойм и през 2014 г. в Миланската скала също с него. Респект, тогава Анна Томова-Синтова е вече на 72-73 години!

Ще дам още два примера за грандиозни нейни участия на двете големи световни оперни сцени – Виенската държавна опера и МЕТ в Ню Йорк. Там Анна Томова-Синтова има десетки изяви и то в продължителен период. Във Виена нейният дебют е на 10 май 1977 г. в ролята на графиня Алмавива в операта „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт – една от най-добрите й роли, а последната изява на 12 януари 1996 г. като Елизабет в операта „Танхойзер“ от Вагнер. По-късно в статията ще се спра на подробности, но нейните изяви на тази сцена са в продължение на цели 20 години, и то в редица опери – общо 89 изяви в 14 опери. Искам да цитирам ансамбъла при нейния дебют във Виена:

Le nozze di Figaro:

Besetzung | 10.05.1977

Dirigent	Herbert von Karajan
Inszenierung	Jean-Pierre Ponnelle
Ausstattung	Jean-Pierre Ponnelle
Chorleitung	Norbert Balatsch
Conte Almaviva	Tom Krause
Contessa Almaviva	ANNA TOMOWA-SINTOW
Susanna	Ileana Cotrubas
Figaro	José van Dam
Cherubino	Frederica von Stade
Marcellina	Jane Berbié
Don Basilio	Heinz Zednik
Don Curzio	Kurt Equiluz
Don Bartolo	Jules Bastin
Antonio	Zoltán Kelemen
Barbarina	Janet Perry
Bauernmädchen	Hermine Saidula

(край на цитата)

Дирижира Херберт фон Караян (знаем, че той е бил голям поколонник и ментор на нейното изкуство), партньори са такива знаменитости на епохата, като Том Краузе, Илеана Котрубас, Жозе ван Дам, Фредерика фон Стаде, Хайнц Цедник …

Нека покажа и състава при последната изява на Анна Томова-Синтова във Виена:

Tannhäuser:

Besetzung | 12.01.1996

Dirigent	Horst Stein
Nach einer Inszenierung von	Otto Schenk
Bühnenbild nach Entwürfen von	Günther Schneider-Siemssen
Kostüme	Gabriele Frey
Choreographie	Erich Walter
Chorleitung	Johannes Meister
Hermann	Kurt Rydl
Tannhäuser	Wolfgang Schmidt
Wolfram von Eschenbach	Bernd Weikl
Walther von der Vogelweide	Richard Brunner
Biterolf	István Gáti
Heinrich der Schreiber	Peter Jelosits
Reinmar von Zweter	Peter Köves
Elisabeth	ANNA TOMOWA-SINTOW
Venus	Margareta Hintermeier
Ein junger Hirt	Linda Pavelka
Venusberg-Bacchanal	Gabriela Poihs, Violetta Springnagel, Ursula Szameit, Corps de ballet
Edelknaben	Amy-Linda Dreyer, Felicitas / Felizitas Equiluz, Ulrike Erfurt, Martina Frühstück

(край на цитата)

Подобна е ситуацията и във МЕТ Ню Йорк, където Анна Томова-Синтова има общо 62 изяви от 1978 до 1993 година, но на това ще се спра по-късно.

Още в началото на тази статия споменах, че Анна Томова-Синтова е „една от най-големите съвременни оперни певици на България“. Това може да се докаже по различни начини, като се разгледа биографията и изявите й, отразени не само в български медии, но преди всичко в международни, тъй като това е показател за тази висока квалификация. Има и други начини за същия факт, но по мое мнение един такъв фактор е наличието на съответни Уикипедия-страници на различни езици за даден оперен деец, понеже именно интереса на автори от различните държави е показател за популярността на този деец. Не е безинтересно да дам следната информация, която направих в това отношение за най-изявените съвременни български певици. Оказа се, че на първо място – с 19 Уикипедия-страници са сопраните Анна Томова-Синтова и Райна Кабаиванска (няма да пиша езиците, те са основните английски, немски, френски, български, испански, руски и редица други) – всеки може сам да провери и научи. Следват Веселина Кацарова (мецосопран) и Соня Йончева (сопран) – 10, Красимира Стоянова (сопран) – 6, Дарина Такова и Александрина Пендачанска – 5 и Надя Кръстева (мецосопран) и Светла Василева (сопран) – 2. Всички певици имат страница на български език, само Надя Кръстева няма такава. Чудно, за такава талантлива и прочута певица с огромна кариера във Виенската опера още никой български автор не е писал Уикипедия-страница!

Високата популярност на Анна Томова-Синтова се изразява по целия свят, но тук в Германия тя има от дълго време особена слава, още от началото на международната си кариера, започнала през 1967 г. в Държавната опера в Лайпциг, където до 1972 г. изгражда редица първостепенни роли. Дебюта й е в ролята на Абигайл в „Набуко“ от Верди, следват редица други роли. По-късно ще се спра подробно на цялата й дейност в Германия – в Държавните опери в Берлин, Хамбург, Мюнхен и другаде, където Анна Томова-Синтова оставя незалечими спомени от изящните изяви в редица опери, особено в такива от Моцарт, Рихард Щраус, Верди, Вагнер и десетки други, които се помнят от многобройните й любители в десетилетията преди края на миналия век. Във връзка с това ми направи впечатление точно на днешния ден преди 4 години една хубава статия–предаване по Баварското Радио в Мюнхен, свързана с нейната 75-годишнина. Цитирам тази статия:

BR Klassik Deutschland

Anna Tomowa-Sintow wird 75 “Es gibt keine Kunst ohne Idealismus”

21.09.2016 von Annika Täuschel

Es war eine harte Zeit, als Anna Tomowa-Sintow 1941 mitten im Krieg zur Welt kam. Doch die junge Bulgarin ging ihren Weg und wurde zu einer gefeierten Primadonna an den großen Opernhäusern. Jetzt wird die Sopranistin 75 Jahre alt.

(Фото Bildquelle: picture-alliance/dpa)

“Unsere Generation musste für vieles kämpfen”, sagt Anna Tomowa-Sintow rückblickend. Mag sein, dass es das Schicksal der Kriegsgeneration ist, das sie geprägt hat. Zielstrebigkeit, Hartnäckigkeit, die Lust am Arbeiten, eine optimistische Sicht auf die Dinge – all das sind aber auch Persönlichkeitsmerkmale der bulgarischen Sopranistin. Ihr Credo: “Es gibt keine Kunst ohne Idealismus.”

Erfolgreiche Bühnenkarriere und Meisterkurse

(Photo: Anna Tomowa-Sintow zusammen mit Plácido Domingo in Verdis “Otello”. | Bildquelle: © IMAGNO/Votava/Süddeutsche Zeitung)

Noch heute gibt Anna Tomowa-Sintow voller Energie, Charisma und Einfühlungsvermögen Meisterkurse für den sängerischen Nachwuchs. Sie vermittelt Gesangstechnik, Stilistik und Interpretationskunst, aber auch existentielle Wahrheiten, für ein langes und erfolgreiches Bühnenleben nicht weniger wichtig: “Auch, wenn es sich um eine Tragödie handelt, das Singen an sich sollte immer eine Freude sein.”

Anna Tomowa-Sintow studierte in Sofia und erhielt ihr erstes Engagement beim Opernstudio Leipzig. 1972 holte man sie ins Ensemble der Berliner Staatsoper. Ein Jahr später feierte sie den internationalen Durchbruch in Paris mit Verdis Requiem. Danach sang die Bulgarin an allen großen Häusern: der MET, Covent Garden, Chicago, der Scala und der Bayerischen Staatsoper. Die Berliner Staatsoper ernannte sie schon nach einem Jahr zur Kammersängerin, Wien zog wenig später nach. Karl Böhm und vor allem Herbert von Karajan waren wichtige Mentoren und Partner, die Anna Tomowa-Sintow sängerisch auf Händen getragen und vieles gelehrt haben. Auch, wie man Mozart singt.

Mozart braucht Persönlichkeit und Seele.

(Foto: Anna Tomowa-Sintow)

Mozart ist und bleibt eine Herausforderung für jeden Musiker. “Sie brauchen die innere Bereitschaft und Flexibilität für diese Musik”, ist Tomowa-Sintow überzeugt. “Dank Karajan und Böhm habe ich den Mut gehabt, Mozart nicht instrumental zu singen, sondern mit dem Menschlichen der Stimme. Mozarts Musik offenbart so viele Gefühle und emotionale Nuancen, da muss man mit der Seele singen und nicht nur eine klare Linie erzeugen. Das braucht unbedingt Persönlichkeit und Seele.”

Gefeierte Strauss-Interpretin

Besonders gefeiert wurde Anna Tomowa-Sintow besonders für ihre Interpretation von Strauss-Partien. | Bildquelle: picture-alliance/dpa Mozarts Donna Anna, die Fiordiligi und die “Figaro”-Gräfin wurden Paraderollen der bulgarischen Sopranistin, daneben Verdi-Partien wie die Aida und die Desdemona, Wagners Elsa und Elisabeth. Mehr als alles andere wird Anna Tomowa-Sintow weltweit aber für ihre Strauss-Interpretationen verehrt: für die Marschallin aus dem “Rosenkavalier”, die “Capriccio”-Gräfin und die “Ariadne”, für die sie einen Grammy bekam. “Die Musik ist voll mit einer Art satirischem Humor”, sagt Tomowa-Sintow über Strauss’ Oper: “Etwas, was man immer mit Leichtigkeit darstellen soll – aber auch mit der nötigen Tiefe.”

Anna Tomowa-Sintow hat sich über Jahrzehnte ihrer Karriere dank brillanter Technik nicht nur eine intakte Stimme erhalten, sie hat sich auch mit ihrer positiven, erfrischenden und neugierigen Einstellung den Veränderungen und Unwägbarkeiten des Berufs gestellt: “Altmodische und langweilige Inszenierungen mag ich nicht”, so die Sopranistin. “Moderne und aktuelle Produktionen, die die Ideen des Komponisten berücksichtigen, finde ich ok”, fügt sie hinzu. Dabei ist ihr aber eines sehr wichtig: “Was ich nicht schätze – wenn sich der Regisseur auf Kosten des Werks selbst verwirklicht.”

Anna Tomowa-Sintow hat sich mit ihrer wundervoll klaren Stimme und ihrem begnadeten musikalischen Gespür nie die Lust an der eigenen Arbeit nehmen lassen. Das Singen war für sie immer pure Freude: “Das ist mein Leben und das war schon so, seit ich ein ganz kleines Mädchen war”, erinnert sie sich.

Am 22. September 2016 feiert Anna Tomowa-Sintow ihren 75. Geburtstag.

(край на цитата)

Линк към това предаване на Баварското Радио:

https://www.br-klassik.de/aktuell/news-kritik/anna-tomowa-sintow-sopranistin-100.html

(край на цитата)

Няма да давам превод, само ще направя такъв на първия абзац:

Анна Томова-Синтова навършва 75 години – „Няма изкуство без идеализъм“

21.09.2016 от Аника Тойшел

Бяха особено тежки години, когато Анна Томова-Синтова се роди по времето на войната. Въпреки това младата българка тръгна по своя път и стана една от най-знаменитите примадони на големите оперни театри. Сега този сопран навършва 75 години.

„Нашата генерация трябваше да се бори за много неща“, казва Анна Томова-Синтова, връщайки се в миналото. Може би това е съдбата на тази генерация по време на войната, получила този импулс именно заради нея. Преследване на целта, твърдост, радост от работата, едно оптимистично отношение към фактите“ – това са също и персоналните качества на българския сопран. Нейното кредо е: „Няма изкуство без идеализъм“.

(край на превода)

Цялата статия е крайно интересна, защото в нея в сбита форма се изтъкват всички важни постижения на Анна Томова-Синтова не само в Германия, но и по целия свят. Дадени са биографични бележки, както и сведения за репертоар и диригенти, изиграли важна роля за израстването й, като Карл Бьом и Херберт фон Караян, особеното й влечение към опери от Рихард Щраус и редица други детайли.

След тези най-общи бележки ще премина както винаги към изложение на биографията и творческия път на Анна Томова-Синтова. Ползвам редица източници за информация, както от български медии, така и от чужди. В това отношение техния брой е особено голям – характерно за една певица с такава известност. Най-напред ще цитирам данни от нейната Уикипедия-страница на български език, която е сравнително подробна, но пълна с граматични грешки и неточности, някои от които поправям, но не всичко. После ще се спра и на повече подробности, които не са дадени там. Цитирам:

Анна Томова-Синтова е родена на 22 септември 1941 г. в Стара Загора в семейството на учител и певица в операта, където едва четиригодишна участва като детето на Чо Чо Сан в „Мадам Бътерфлай“ на Джакомо Пучини. Като дете взима уроци по акордеон и пиано. Завършва СОУ „Иван Вазов“.

През 1958 г. печели национален певчески конкурс, а малко след това постъпва в Държавната консерватория в София, където учи при Георги Златев-Черкин, а през последната си година при сопраното Катя Спиридонова. Дебютира на 8 юли 1965 г. в Старозагорската опера като Татяна в „Евгений Онегин“ на Пьотър Чайковски.

Веднага след това Синтова започва работа в Лайпцигската опера в тогавашна Източна Германия, където работи с режисьора Йоахим Херц. Там тя подготвя главната роля в „Арабела“ на Рихард Щраус, с която поставя началото от поредица от роли, които ѝ създават репутацията на най-добрата изпълнителка на Щраусови роли. През 1971 г. печели първата награда на престижния певчески конкурси в Рио де Жанейро.

От 1972 г. Анна Томова-Синтова работи в Берлинската опера. Там тя продължава да разширява репертоара си с оперни роли в „Сватбата на Фигаро“, „Така правят всички“, „Ариадна на Наксос“, „Аида“, „Тоска“, „Кавалерът на розата“, „Евгений Онегин“ и др. Първата ѝ международна изява (извън Германия) е през 1973 г. в Париж в Реквиема на Верди, а няколко месеца след това пее в „Отело“ във Виена. През 1975 г. тя дебютира в миланския театър „Ла Скала“ и в лондонския „Ковънт Гардън“.

През 1973 г. гласът на Синтова е чут от прочутия диригент Херберт фон Караян на изпълнението ѝ в световната премиера на операта „De temporum fine comoedia“ от Карл Орф на Летния фестивал в Залцбург. През 1975 г. участва с малка роля под негово диригентство, а от следващата година започва продължителната ѝ съвместна работа с Караян, с когото до смъртта му през 1989 г. обикаля световните концертни зали (включително тези в Япония и САЩ). По това време осъществява много аудио и видео записи.

Изпълненията ѝ на Залцбургския фестивал заедно с Караян бележат много важен момент в кариерата на Синтова. От 1973 до 1991 г. тя е постоянен гост на Фестивала, където пее заедно в Берлинската и Виенската филхармонии. Под диригентството на Караян тя изпълнява Елза, Графинята,, Донна Анна, както и много концертни пиеси като „Последните четири песни“ на Рихард Щраус и Реквиемите на Верди, Моцарт и Брамс. Тези изпълнения са записани, а една част от тях и филмирани, като достигат до триумфа в „Кавалерът на розата“ през 1984 година с Караян. Това изпълнение е филмирано и издадено на видео касета, а по-късно на DVD. През 1985 и 1986 години продължава с изпълненията си в ролята на Графиня Маделина от операта „Капричио“ под диригентството на Хорст Щайн. Изпълненията ѝ са съживени и излъчени по телевизията през 1990 г. След като присъствал на една от репетициите за „Капричио“, Караян веднага решава да запише финалния монолог (за пръв път) заедно с „Четирите последни песни“. За записа, който печели множество награди той казва: „Анна ни остави една образцова интерпретация на тези две творби“.

Анна Томова-Синтова е известна с артистизъма си, изпълнявайки както германския, така и италианския си репертоар, в които постепенно задълбочава характерните черти на отделните персонажи. През 1995 г. в Цюрих прави дебюта си като Норма в едноименната опера на Белини. Представлението има грандиозен успех. Тримфът ѝ се повтаря през 1998 г., когато за пръв път изпълнява Сантуца от „Селска чест“ в Берлинската опера и Саломе по време на откриването на сезона в Барселона. Там, през 1999, за пръв път в кариерата си изпълнява и Турандот.

На 23 септември 2001 г. Синтова отбелязва 35 години на сцената с изпълнение (премиерно за нея) на Аида в Софийската опера. През 2002 г. прави турне из Европа. Също така прави серия от оперни и концертни изпълнения на „Бал с маски“ и „Дон Карлос“ от Верди. В края на същата година печели овациите на публиката в Токио с ролята си на Елизабета. През февруари 2003 г. Синтова се завръща в Токио за нов гала концерт, билетите за който биват напълно разпродадени.

През 2006 г. Синтова се включва в честването на 250 години от рождението на Моцарт като участва в две изпълнения на негови творби в България – на 25 февруари – концертно изпълнение на „Сватбата на Фигаро“, а на 22 май – в „Реквием“ под палката на световноизвестния диригент Генадий Рождественски.

Значими роли

Винченцо Белини: Норма (Норма)
Умберто Джордано: Мадалена (Андре Шение)
Волфганг Амадеус Моцарт: Донна Анна (Дон Жуан); Графинята (Сватбата на Фигаро)
Джакомо Пучини: Тоска (Тоска); Турандот (Турандот)
Рихард Щраус: Маршалката (Кавалерът на розата); Ариадна (Ариадна на Наксос); Арабела (Арабела)
Пьотр Чайковски: Татяна (Евгений Онегин)
Джузепе Верди: Аида (Аида); Дездемона (Отело); Елизабет (Дон Карлос); Виолета (Травиата).

(край на данните от Уикипедия-страницата й на български език)

Прави впечатление, че в Уикипедия-страницата на Анна Томова-Синтова на италиански език, въпреки че не е италианка, са дадени редица важни подробности, като пълно описание на репертоара и дискографията й, които дават отличен поглед върху дейноста й. Цитирам тези две важни информации:

Repertorio

Repertorio operistico

Ruolo	Titolo	Autore
Norma	Norma	Bellini
Jaroslavna	Il principe Igor’	Borodin
Tatiana	Evgenij Onegin	Čajkovskij
Ninabella	Die Zaubergeige	Egk
Maddalena di Coigny	Andrea Chénier	Giordano
Heliane	Das Wunder der Heliane	Korngold
Emmy	Il vampiro	Marschner
Santuzza	Cavalleria rusticana	Mascagni
Contessa d’Almaviva	Le nozze di Figaro	Mozart
Donna Anna	Don Giovanni	Mozart
Fiordiligi	Così fan tutte	Mozart
Una dama	Die Zauberflöte	Mozart
Manon Lescaut	Manon Lescaut	Puccini
Floria Tosca	Tosca	Puccini
Cio-Cio-San	Madama Butterfly	Puccini
Lauretta	Gianni Schicchi	Puccini
Turandot	Turandot	Puccini
Saburova	La fidanzata dello zar	Rimskij-Korsakov
Salome	Salomè	Strauss
La marescialla	Der Rosenkavalier	Strauss
Primadonna/Arianna	Ariadne auf Naxos	Strauss
Imperatrice	La donna senz’ombra	Strauss
Elena	Die Ägyptische Helena	Strauss
Arabella	Arabella	Strauss
La contessa	Capriccio	Strauss
Abigaille	Nabucco	Verdi
Leonora	Il trovatore	Verdi
Violetta Valery	La traviata	Verdi
Amelia Grimaldi	Simon Boccanegra	Verdi
Amelia	Un ballo in maschera	Verdi
Donna Leonora di Vargas	La forza del destino	Verdi
Elisabetta di Valois Una voce dal cielo	Don Carlo	Verdi
Aida	Aida	Verdi
Desdemona	Otello	Verdi
Elisabetta	Tannhäuser	Wagner
Elsa di Brabante	Lohengrin	Wagner
Sieglinde	La Valchiria	Wagner

(край на цитата)

Както виждаме, участие в 37 роли, някои от които не ми бяха известни, като тая на Домна Ивановна Сабурова в операта „Царска годеница“ от Римски-Корсаков. В тази роля Анна Томова-Синтова играе в годините от новия век, след приключване на участията си в главни роли. Срещам такива изяви в различни източници, нека цитирам някои данни от такива в италиански медии:

“Per il Teatro alla Scala di Milano nel settembre 1981 è Desdemona in Otello (Verdi) con Domingo diretta da Carlos Kleiber nella trasferta al Teatro N.H.K. di Tokyo, il 7 dicembre dello stesso anno Elsa di Brabante per l’inaugurazione della stagione d’opera nel Lohengrin (opera) diretta da Claudio Abbado, nel 1982 Maddalena di Coigny in Andrea Chénier con José Carreras, Cappuccilli ed Angelo Nosotti diretta da Riccardo Chailly, nel 1992 tiene un recital e nel 2014 Saburowa ne La fidanzata dello zar diretta da Daniel Barenboim.

La sua registrazione di Ariadne auf Naxos con James Levine e la Wiener Philharmoniker ha vinto nel 1988 il Grammy Award per la migliore registrazione d’opera.

Nel 2013 è Saburowa ne La fidanzata dello zar diretta da Barenboim allo Staatsoper im Schiller Theater di Berlino”.

(край на цитата)

Виждаме тези участия като Домна Ивановна Сабурова в операта „Царска годеница“ от Римски-Корсаков през 2013 г. в Берлин с диригент Даниел Баренбойм и през 2014 г. в Миланската скала също с него. Респект, тогава Анна Томова-Синтова е вече на 72-73 години!

А ето и дискографията на Анна Томова-Синтова от източник на италиански език:

Discografia parziale

Beethoven: Symphony No. 9 – Agnes Baltsa/Anna Tomowa-Sintow/Berliner Philharmoniker/Herbert von Karajan/José Van Dam/Peter Schreier, 1977 Deutsche Grammophon
Brahms: Ein Deutsches Requiem, Op. 45 – Herbert von Karajan/Berliner Philharmoniker/José Van Dam/Anna Tomowa-Sintow/Wiener Singverein, Warner
Korngold, Wunder der Heliane (Il miracolo di Heliane) – Mauceri/Tomowa-S./Welker, 1992 Decca
Massenet, Werther – Anna Tomowa-Sintow/José Carreras/Isobel Buchanan/Sir Thomas Allen/Robert Lloyd/Orchestra of the Royal Opera House, Covent Garden/Sir Colin Davis, 1981 Decca
Mozart, Nozze di Figaro – Karajan/Stade/Van Dam/Cotrubas/Tomowa-Sintow/Krause, 1978 Decca
Mozart, Requiem – Karajan/Tomowa-S./Krenn, Deutsche Grammophon
Mozart, Requiem/Messa dell’incoronazione – Karajan/Tomowa-Sintow/Baltsa, 1975 Deutsche Grammophon
Strauss, R., Musiche per orchestra/Vier letzte Lieder/Lieder – Karajan/BPO/Tomowa-Sintow, 1969/1986 Deutsche Grammophon
Strauss, R., Ariadne Auf Naxos – Levine/Tomowa-Sintow/Battle/Baltsa/Prey/Wiener Philharmoniker, Deutsche Grammophon
Strauss, R., Der Rosenkavalier – Anna Tomowa-Sintow/Agnes Baltsa/Janet Perry/Kurt Moll/Wiener Philharmoniker/Herbert von Karajan, Deutsche Grammophon

……..

DVD & BLU-RAY parziale

Bruckner, Sinf. n. 8, 9/Te Deum – Karajan/Tomowa/Baltsa/Rendall, 1978/1979 Deutsche Grammophon
Verdi, Simon Boccanegra – Levine/MET/Milnes/Tomowa, 1984 Deutsche Grammophon

(край на цитата)

Сега искам да се спра по-подробно на участията на Анна Томова-Синтова на сцената на МЕТ в Ню Йорк. В началото на тази статия писах, че тя е имала там общо 62 изяви от 1978 до 1993 година, и то в оперите (цитирам по ред на годините): „Дон Жуан“, „Кавалерът на розата“, „Лоенгрин“, „Симон Боканегра“, „Аида“, „Травиата“ и „Тоска“ – общо 7 опери, в които тя има различен брой участия. За да видим с какви партньори е имала такива участия, цитирам съставите при първите изяви в повечето от тези опери (само главните солисти):

(Debut: Anna Tomowa-Sintow)

Metropolitan Opera House April 3, 1978DON GIOVANNI{355} Don Giovanni............Sherrill Milnes Donna Anna..............Anna Tomowa-Sintow[Debut] Don Ottavio.............Stuart Burrows Donna Elvira............Elizabeth Harwood Leporello...............Donald Gramm Zerlina.................Roberta Peters Masetto.................Allan Monk Commendatore............John Macurdy Conductor...............John Pritchard

´´´´´´

Metropolitan Opera House December 13, 1979DER ROSENKAVALIER{269} R. Strauss-Hofmannsthal Octavian.....................Agnes Baltsa [Debut] Princess von Werdenberg......Anna Tomowa-SintowBaron Ochs...................Aage Haugland [Debut] Sophie.......................Judith Blegen Faninal......................Ernst Gutstein [Debut] Annina.......................Shirley Love Valzacchi....................James Atherton Italian Singer...............Seth McCoy Marianne.....................Elizabeth Coss

´´´´´´

Metropolitan Opera House September 24, 1984Opening Night{100}Anthony A. Bliss, General ManagerLOHENGRIN{574} Wagner-Wagner Lohengrin...............Plácido Domingo Elsa....................Anna Tomowa-SintowOrtrud..................Eva Marton Telramund...............Franz Ferdinand Nentwig King Heinrich...........Aage Haugland Herald..................Brent Ellis Gottfried...............Christian Collins [Debut]

Conductor...............James Levine Production..............August Everding

´´´´´´

Metropolitan Opera House November 23, 1984 New ProductionSIMON BOCCANEGRA{76} Giuseppe Verdi--Francesco Maria Piave/Arrigo Boito Simon Boccanegra........Sherrill Milnes Amelia..................Anna Tomowa-SintowGabriele Adorno.........Vasile Moldoveanu Jacopo Fiesco...........Paul Plishka Paolo Albiani...........Peter Glossop Pietro..................James Courtney Maid....................Dawn Upshaw Captain.................Robert Nagy Conductor...............James Levine

´´´´´´

Metropolitan Opera House March 21, 1986AIDA{900} Giuseppe Verdi--Antonio Ghislanzoni Aida....................Anna Tomowa-SintowRadamès.................Luciano Pavarotti Amneris.................Fiorenza Cossotto Amonasro................Matteo Manuguerra Ramfis..................Dimitri Kavrakos King....................Terry Cook Messenger...............Robert Nagy Priestess...............Hillary Johnsson

Conductor...............James Levine

´´´´´´

Metropolitan Opera House November 28, 1987LA TRAVIATA{723} Giuseppe Verdi--Francesco Maria Piave Violetta................Anna Tomowa-SintowAlfredo.................Neil Rosenshein Germont.................Sherrill Milnes Flora...................Ariel Bybee Gastone.................Stanford Olsen Baron Douphol...........Herbert Eckhoff Marquis D'Obigny........James Courtney Dr. Grenvil.............Terry Cook Annina..................Margaret Jane Wray

´´´´

Metropolitan Opera House January 1, 1993TOSCA{752} Tosca...................Anna Tomowa-SintowCavaradossi.............Lando Bartolini Scarpia.................James Morris Sacristan...............Renato Capecchi Spoletta................Charles Anthony Angelotti...............Alan Held Sciarrone...............Philip Cokorinos Shepherd................Adrien Finckel Jailer..................Raymond Aceto Conductor...............Christian Badea

´´´´

Последна изява на 1 март 1993 г.:

Metropolitan Opera House March 1, 1993DER ROSENKAVALIER{338} Octavian.....................Susanne Mentzer Princess von Werdenberg......Anna Tomowa-Sintow[Last performance] Baron Ochs...................Eric Halfvarson Sophie.......................Heidi Grant Murphy Faninal......................Eike Wilm Schulte Annina.......................Jane Shaulis Valzacchi....................Bernard Fitch Italian Singer...............Stanford Olsen Marianne.....................Susan Neves

(край на цитата)

Прекрасни солисти като партньори на Анна Томова-Синтова, на първо място: Пласидо Доминго, Лучано Павароти, Шерил Милнс, Агнес Балца, Ева Мартон, Василе Молдовеану, Питър Глосъп (който преди много години спечели първа награда на Оперния конкурс в София), Фиоренца Косото, Димитри Кавракос, Джеймс Морис и редица други.

(край на цитатите за МЕТ Ню Йорк)

Редица отделни участия на Анна Томова-Синтова на други оперни сцени няма да давам, те могат да се открият в различните източници на разни езици или в отделни статии за нея.

Няколко думи за личния живот на Анна Томова-Синтова, родена като Анна Томова. От дълги години тя е омъжена за Алберт (Бети) Синтов, който се помина през 2017 година. От брака си имат дъщеря Силвана, семейството живее в Мюнхен.

Цитирам някои нейни лични спомени от детството и връзката й с Бети Синтов, споделени в български медии:

“Бяx едва на 4 години, когато за пъpви път излязох пpед пyблика”, cпомня cи Анна Синтова. Нейната майка е хористка в Старозагорската опера, а нея преобличат като момченце в операта „Мадам Бътерфлай“ от Пучини. През 1984 г. пък трябвало да пее при премиерата на операта „Лоенгрин“ от Вагнер в МЕТ Ню Йорк в деня, в който в България погребват майка й. Играе и пее в Ню Йорк, макар и със сълзи в очите. Този спомен сигурно ще влезе в бъдеще в подготвяната от нея книга за операта, която тя чувства, че е длъжна да напише. „Вече скицирам някои неща“, признава тя. В тази работа основно й помага дъщеря й Силвана. Съпругът й Бети Синтов, с когото тя е от 18-годишна, не си падал много по мемоарите, макар и да е посветил живота си на нейната кариера. “Дотам, че сега е главният готвач у дома, аз само помагам, преди беше обратното“, смее се певицата. Оказва се, че и в тази област Анна Томова-Синтова залага на класиката – задължително когато е в България, опитва нашенски кебапчета. В Германия също си приготвяли български ястия. “В Стара Загова открихме място, където готвят превъзходна дроб сарма“, доволна е Анна.

(край на личните бележки)

От източник на немски език цитирам наградите и отличията, които Анна Томова-Синтова е получила през кариерата си (непълен списък):

Auszeichnungen

Anna Tomowa-Sintow erhielt Goldmedaillen bei den Internationalen Gesangswettbewerben in Sofia und in Rio de Janeiro und Grammy Awards für ihre Ariadne (in der Einspielung von „Ariadne auf Naxos“ unter der Leitung von James Levine) und für ihre Donna Anna (in der Einspielung von „Don Giovanni“ unter der Leitung von Herbert von Karajan). Außerdem erhielt sie den Orphée d’Or für ihre Einspielung von „Vier letzte Lieder“, ebenfalls unter der Leitung von Herbert von Karajan.

1974 erhielt sie den Nationalpreis der DDR III. Klasse für Kunst und Literatur.

(край на цитата)

До края на тази обширна статия искам да се спра на информации от медии в България, свързани с дейността на Анна Томова-Синтова като певица и вокален педагог, за нейни участия в България, както и дадени интервюта също там. Такива има в изобилие в Интернет, избрал съм няколко и ще ги цитирам в хронологичен ред.

Интервю във в. „Капитал“ от 19 май 2006 г.

Родена в Стара Загора, тя едва петгодишна излиза на оперната сцена. „Сопраното с най-широко амплоа“, така Херберт фон Караян определя Анна Томова-Синтова, с която работи почти 19 години в престижни продукции на фестивала в Залцбург, на концертния подиум, в звукозаписната си империя. За него тя е и най-голямото дарование, което е срещал. Внушителна и безспорна в италианския и немския репертоар, в камерната и ораториалната музика, българската прима пресъздава своите героини на най-големите световни сцени. Изключителната вокална и артистична прецизност я правят предпочитана и в звукозаписната и филмовата индустрия. За първи път в България, по покана на „Класик ФМ радио“, Анна Томова-Синтова проведе майсторски клас и изнесе концерт с млади оперни певци и с програма на Моцарт. „В годината на великия музикант е изключително важна връзката с младите…“

На 22 май българската публика може да срещне изключителния талант на Анна Томова-Синтова в изпълнение на „Реквием“ на Моцарт в зала 1 на НДК, под диригентската палка на Генадий Рождественски.

Като какъв човек се определяте?

С всички плюсове и минуси, характерни за всеки човек. Стремя се към нормално съществуване и да приемам конфронтацията с трудности и проблеми с мото: променяй това, което можеш (понякога и трябва) да промениш, и акцентирай това, което не можеш да промениш! Слушай сърцето си – то никога не лъже!

Какво ви зарежда?

Връзката с природата, хармонията и позитивна, творческа, действена настройка на заобикалящата ме среда. Обичта ми към красива България.

Какво ви радва?

Когато всички около мен са здрави и когато има открити и толерантни искрени отношения между хората! Радвам се на много малки неща, които понякога не забелязваме. Радва ме спретнат и подреден дом.

Какво ви натъжава?

Когато човек сам си усложнява живота и го прави нетърпим. И когато се злоупотребява с доверие и приятелство.

Какво ви разсмива?

Разсъжденията и констатациите при „откриването на света“ от 4-годишния ми внук. Има какво да научим от малките.

Какво ви вбесява?

Самозалъгване, фалшиво самочувствие без база; арогантност и негативност, не по-малко и скептицизъм, летаргия, вътрешна отпуснатост и липса на интерес и любопитство.

Нещото, в което вярвате абсолютно

В това, че всичко което става в живота, носещо радост и болка – има своя смисъл!

„Спасителните“ ви места?

Музиката, пианото, семейната обстановка, нормална атмосфера на живота.

Нещата, които ви предизвикват, в областта, в която работите?

Спонтанност, пълна всеотдайност към изкуството, абсолютна концентрация с вътрешна свобода, вдъхновение и отворено сърце за всичко истинско и ново.

Книгите, които бихте препрочели?

Ако бих имала време, това са книгите, свързани с културата, религията и философията на Азия! Особено обичам да препрочитам стиховете на Ботев.

Три места в интернет, които посещавате най-често?

Старомодна съм и не се занимавам с компютър. Предпочитам живия контакт и дискусията.

Откъде научавате новините?

Следя редовно всички новости във всички посоки (и политика) от редовен преглед на списанията, вестници и телевизия!

Какво правихте последния уикенд?

Имах концерт, стягах багаж, пътувах и гледах да си почина!

Море или планина? Защо?

И двете, морето – като символ на безкрай и волност; планината с нейното величие и предизвикателство да я обиколиш и покориш!

Страната, която ви е направила най-силно впечатление?

Всяка страна има положителните си и отрицателни страни. Важно е към какво се насочиш! Впечатлена съм била винаги от различните характери и багри на страните по земята.

Филмът, за който с удоволствие си спомняте?

Обичам „Джеймс Бонд“, филмите с Шон Конъри, както и такива за бележити исторически личности – „Клеопатра“.

Най-хубавият концерт, на който сте присъствали?

Обичам фолклорната музика на Родопите, Пирин, Хаваите.

Малка лична история, която бихте разказали?

Много са, може би следната: В първите ми години в Лайпциг – по време на пътуване с автобус за концерт край тяхното Северно море – силно простудена и с паднал глас, заплануваната ми програма за сопран (арии от оперите „Травиата“ и „Мадам Бътерфлай“) се трансформира в програма за мецосопран „Кармен“. Мина при необичайно голям успех. Концертът бе спасен.

(край на цитата)

Портал „24 часа“

17.11.2011 Ваньо Стоилов

Анна Томова-Синтова бе посрещната с овации на концерта в Стара Загора.

Оперната прима Анна Томова-Синтова взриви публиката в петък с две творби, които звучат в България за първи път. Певицата, която живее в Мюнхен, предпочете родния си град Стара Загора за премиерните изпълнения на “Молитва” от Гуно и произведение на Маскани.

Това, което обикновено се случва на финала, този път стана в началото.

Цялата зала стана на крака още при появяването на АннаТомова-Синтова на сцената. При бурни аплодисменти салонът бе осветен отново – изпълнителка и почитатели десетина минути се радваха на взаимната си любов, преди тя да запее.

Концертът даде старт на 43-ия Фестивал на оперното и балетното изкуство. Датата 11.11.2011 обаче е избрана съвсем случайно, твърди Синтова.

“Вярваща съм, но не и суеверна. Преди да изляза на сцената, винаги се вълнувам, обаче само си казвам “Напред!”, нищо повече. Говореше се, че изпълнителите винаги търсели едно специално място, вдясно на сцената на миланската “Ла скала”, където звучели най-добре. Аз не робувам на това. Нямам време да мисля откъде би се чул по-добре „си“-бемолът ми или „до“-то”, изповяда певицата пред “24 часа”.

Примата, която през септември навърши 70 г., отбеляза с този концерт 45-годишната си творческа дейност.

“Бях едва на 4 години, когато за първи път излязох пред публика”, спомня си Синтова. Тогава майка й е хористка в Старозагорската опера, а нея я превръщат в момченце – поверяват й ролята на малкия Пинкертон в “Мадам Бътерфлай”.

През 1984 г. пък трябвало да пее в Ню Йорк на премиерата на “Лоенгрин” в същия ден, в който в България погребвали майка й. Пяла, макар и със сълзи в очите.

Този спомен сигурно ще влезе в бъдещата книга за операта, която Анна Томова-Синтова се чувства длъжна да напише. “Вече скицирам някои неща”, признава тя. В тази работа основно й помага дъщеря й Силвана.

Съпругът й Бети Синтов, с когото тя е от 18-годишна, не си падал много по мемоарите, макар да е посветил живота си на нейната кариера. “Дотам, че сега е главният готвач у дома, аз само помагам. Преди беше обратното”, смее се певицата.

Оказва се, че и в тази област Анна Томова-Синтова залага на класиката – задължително когато е в България, опитва нашенски кебапчета. В Германия също си приготвяли български ястия. “В Стара Загора открихме и място, където готвят превъзходна дроб сарма”, доволна е Анна.

В родния й град е и професионалният й дебют – през 1965 г. под диригентството на маестро Димитър Димитров като абсолвентка в консерваторията тя играе Татяна в “Евгений Онегин”.

“Сега вече бих изиграла помешчицата Ларина”, шегува се Синтова.

Прави шеметна кариера с близо 1800 спектакъла и над 40 роли на най-големите световни сцени. Най-много се харесва като Дона Анна от “Дон Жуан” на Моцарт, Ариадна от “Ариадна на Наксос” от Рихард Щраус и Аида.

Именитият диригент Херберт фон Караян, с когото е работила 17 сезона, казва за нея: “Тя може да изпее до на трета октава в 9 часа сутринта!”. При първата им среща я попитал направо: “Теб кой те подготви според моите изисквания?”.

За да намери верния отговор, певицата си спомня за първия си учител по музика Димитър Долапчиев. “Старият композитор и музикант тъкмо се беше върнал от Прага в Стара Загора. На изпита в консерваторията Любомир Пипков ме попита за кой клас всъщност кандидатствам – за изпълнителския или за диригентския”, разказва Анна.

“През най-активните 30 години от моята кариера винаги съм се старала по един път на година да се връщам и да пея в Стара Загора. Пренасях нещо от света тук, но и се зареждах, така че моите изпълнения в Ню Йорк и Лондон да звучат по-добре”, разказва певицата.

Сега Анна Томова-Синтова е разредила концертните си изяви. Макар вече да не участва в цели спектакли, не е напуснала сцената. Предстои й да води двуседмичен майсторски клас на 10 възпитаници на Музикалната академия в София, заключителният концерт с оркестъра на Софийската опера е на 16 декември.

Програмата й по-нататък предвижда майсторски клас в Лондон, концерти в Германия.

Тя задължително ще каже на младите певци своята рецепта за дълголетието на гласа – да пеят колкото може по-дълго ариите на Моцарт. “Често ме канят в журитата на най-престижните музикални конкурси. Изискванията там са големи, но едно от тях е винаги Моцартова ария”, допълва Синтова. Впечатлена е от настъплението на певци от Русия и от Азия, главно Южна Корея, по световните оперни сцени. Другото важно за певеца било да осъзнае, че е роден да служи на “една малко по-висока сфера”.

На концерта в петък взеха участие и оперният певец Нико Исаков и младата певица Милена Гюрова, която вече е участвала в майсторски клас на Анна Томова-Синтова. Диригент бе НайденТодоров.

В 43-ия фестивал на оперното и балетното изкуство в Стара Загора, който продължава до 2 декември, са включени общо 13 спектакъла и два концерта.

Домакините от Старозагорската опера участват с постановките на “Набуко”, “Риголето” и “Дон Карлос” от Джузепе Верди, както и с премиерата на мюзикъла за деца “Веселите музиканти” от Александър Владигеров.

Публиката в Стара Загора ще аплодира още балета на Софийската опера, който ще играе “Зорба гъркът” и “Жизел”, балет “Арабеск” и държавните опери в Русе и Бургас. Оперети ще представят музикалните театри “Стефан Македонски” и “Константин Кисимов” от София и Велико Търново.

Със специален концерт на 24 ноември Старозагорската опера ще отбележи 100-годишнината от рождението на един от създателите си – композитора Йосиф (Йоско) Йосифов, и 70-годишнината на сина му Александър Йосифов.

(край на цитата)

Портал „Дарик Нюз“

Анна Томова-Синтова: Идва друго време – изчистват се мисълта и манталитетът на хората

04.11.2014 | Интервюта

Ана Томова-Синтова: „Обичам да се конфронтирам с трудностите, а не да бягам от тях. Убедена съм, че само така се намира голямата истина“

“Примадона със сърце, чистосърдечна и човечна, първокласна дама без преструвки…” Така международната музикална критика определя българската оперна прима Анна Томова-Синтова. След годините на огромна световна слава днес прочутото сопрано работи с млади певци. От 20 октомври досега провежда майсторски клас със студенти от Вокалния факултет на Националната музикална академия, който ще завърши с галаконцерт на 5 ноември в столичната зала “България”. Посетихме един от уроците, а също и г-жа Синтова, която даде специално интервю за “Труд”.

Виждам прекрасни момичета и момчета около вас, г-жо Синтова – наистина ли е толкова силен майсторският ви клас тази година?
– Чудни деца! Много хубав, богат курс! Цяло семейство с млади, красиви, сочни гласове. И знаете ли, изненадвам се, но то е самата истина. Водя не само майсторски класове, но често журирам на певчески конкурси по света и откривам, че най-новата генерация, днешните 20-годишни, са особено талантливи. Наблюдавам го и у нас и това много, много ме радва.
Можем ли да кажем, че пак идва време на големи, мощни гласове, както е било през 60-те, 70-те и 80-те години на ХХ век?
– Точно така е! Сама ги чухте. Невероятни гласове! Наистина имаше известен период на спад, но вече е друго. Не само тук, а и по света. Идвам от майсторски клас в Залцбург със силно интернационален характер, дори от Индонезия. Знаете ли какви гласове се появяват от Азия, от Северния полюс, отвсякъде. Твърдението, че оперното изкуство замира, не е правилно. Имам чувството, че това ново поколение лека-полека ще възроди голямото, високото ниво.
Страхотна новина…
– И много се радвам да я констатирам аз (смее се).

А вие, оперната прима, как се чувствате сред всички тези двайсет и няколко годишни момичета и момчета?
– Дори не се замислям за това! За всеки на моето място би било огромно вдъхновение! Най-важното обаче е, че виждам у тях интереса, любопитството и отвореното сърце към това, което се прави. Желание, но и способност много бързо да реагират. Постигнаха доста през тези две-три седмици. Кратък период, но много интерзивен.
А какво според вас изпитват те към вас – има ли страхопочитание към голямата звезда? – Вижте какво – аз манталитет на професорка никога няма да добия. И по конкурсите, и в класовете аз си оставам певица, която чувства заедно с певците. И те го усещат. Разбира се, страхопочитанието винаги го има първия ден, където и да съм. Аз не се стремя то да падне, случва се от само себе си. Започваме да пеем и да работим заедно, а те може би усещат отвореното ми сърце към техните положителни черти, които искам да открия и да им помогна. И тогава става спонтанният контакт. От сърце към сърце.
Случва ли се някой да ви изненада? Да си кажете – не, не става, но с повече труд да откриете скрито бисерче?
– Като в живота е. Но знаете ли, аз съм човек, който обича да се конфронтира с трудностите, а не да бяга от тях. Може би това ми е и помогнало по моя път, който не беше лек. Избрах трудния път и съдбата някак ме водеше напред. Изискванията, през които минах – на най-големите режисьори и най-големите диригенти на най-големите сцени – бяха винаги свръхголеми, което също беше известна конфронтация. Сега младите за мен са една задача. Технически да им помогна, да ги насоча правилно. И съм щастлива да видя известни плодове…
Всеки от тези млади хора идва с обич към пеенето и с желание да работи с мен. Не очаквам всеки да стане примадона. Животът оказва влияние на по-нататъшното им развитие, но моята задача е да задържа тази любов към пеенето и изкуството, да я затвърдя и тя да ги съпътства цял живот. Разбира се, работим усилено и на тема оформяне на личността, на истинско самочувствие. То се изгражда бавно – не бива да се прескачат стъпала, за да не се стига до арогантност. Моята цел е по-скоро да ги насоча през тези две-три седмици и в повечето случаи те го усещат спонтанно. И ми се доверяват. Гледам да подсиля самочувствието им, но и самодисциплината, чувството за отговорност и респект към собствения талант и очакванията от бъдещата им работа. Да бъдат отворени към труда, а не да търсят само повърхностното, лекото. Убедена съм, че само с конфронтацията с трудното се намира голямата истина.
Отстрани изглеждате като семейство – скъсява ли се дотолкова дистанцията помежду ви, че те да споделят с вас и по-лични неща?
– Ще ме извините за израза, но аз съм доста арменски поп! Дори след като свършат майсторските класове – а те са по целия свят, от Япония до Америка – имат ли проблеми, независимо какви, студентите ми ми пишат най-различни, чисто човешки неща. До ден днешен! Убедена съм, че развитието на един творец, дори когато започне истинската му кариера, върви успоредно с развитието му като човек. Освен това изкуството е създадено за хората и човешката страна трябва да е винаги над всичко. Ние имаме привилегията да служим на изкуството и чрез нас то да носи радост на хората, да ги просветлява, да им дава храна даже в тежки времена. А това става чрез нашите собствени личности, които, също като таланта, трябва да се развиват.
Започнали сте да се занимавате с музика, с пиано, на 6-годишна възраст… – Да, израснах в операта в Стара Загора.
Днес, в този век… – … сух и технически…
… когато всичко се развива изключително бързо, кога да започнат децата да се занимават с музика, ако имат талант? – Колкото може по-рано. На децата в Европа много отрано им се дава възможност за свирене на инструменти. Аз смятам, че не сегашното, а нашето време беше трудно в това отношение. Расла съм по време на и след края на войната – много оскъдни времена, особено за интелигенцията. Но се намери учител, който без пари ми даваше уроци. Той почувства накъде трябва да се развивавам. Сега родителите имат много повече възможности, но малко липсва ентусиазмът от миналото. В това време с бизнесменски характер недостига идеализмът, без който няма изкуство. Винаги трябва да има доза идеализъм, която да поддържа пламъчето. Преголямото концентриране само в материалното е малко опасно за изкуството. Но то ще успее, макар и по нов начин.
Казахте “сив и технически” век – как се отразява това на оперното изкуство? – В крайна сметка нещата се натаманяват. И може би техническата страна ще получи положителния си характер. Имаше период, в който излизаха ужасни постановки, нямащи нищо общо със замисъла на композитора. Но гледайки спектаклите по големите театри в момента, намирам, че започва изчистване и връщане към истината в изкуството. Вярвам, че тя никога няма да се загуби, независимо от кризите.
Имате предвид това, което не един и двама режисьори натвориха в оперното изкуство през последните години?
– То беше опасно! Затова с гордост мога да поздравя развитието на Софийската опера, в което директорът Пламен Карталов реши да върви. Винаги се чувства, когато това, което правиш, го правиш с голяма любов и респект към операта. Тенденцията за връщане към истината в изкуството се забеляза и по света, особено силно във Вердиевата година в Италия, когато се появиха леко стилизирани, леко модернизирани, но близки до замисъла на композитора постановки.
Всички сигурно ви питат за Караян и аз не мога да се стърпя… – О, моля ви се! За мен е повеля хората да се интересуват от него – Караян беше подарък от небето за всички нас. За целия свят.
17 години работихте заедно – какво ви завеща той?
– Да, последните му 17 години, дори пожела да пея Реквиема в негова памет. Много активни години. Беше много силна творческа връзка. Той не беше ревнив, но знаеше какво коства концентрацията и целият ангажимент да работиш с него. На всеки три месеца – било с Виенската или Берлинската филхармония, било на Виенския или Залцбургския фестивал, а успоредно с това пеех с Абадо, с Мути, с Ливайн, с всички актуални диригенти, с Маазел, Мета… Но Караян остана едно светило. В последните ни разговори аз трябваше да му обещая, че наученото, което нося в себе си, ще го продължа с младите хора в майсторски класове. Поиска да му обещая, че ще го правя. Държеше на това.
Когато започвате всеки нов курс, споделяте ли със студентите си негови думи? – Та той е в мен! Аз не се замислям. Може би затова толкова много е държал именно аз да продължа…
Какво е гласът според вас? – Израз на човешката душа.
Чудо ли е?
– Всичко е чудо. И всичко е подарък на този свят. За много неща в нашия живот смятаме, че е съвсем в реда на нещата да ги имаме и не ги оценяваме достатъчно. Но… гласът наистина е чудо. И самото изкуство е чудо. Но какво значи чудо, щом е предназначено за живота?! Гласът е даден да допринасяме нещо за този живот. На хората да носи радост, да ги вдъхновява, да им дава надежда, да ги прави по-богати…
А изчезва ли суетата на артиста в един момент?
– Ако е суетен, няма как да изчезне! Не смятам, че всички артисти са суетни – напротив, истински големите не са суетни. Може би има желание да е като всички нормални хора и тогава се увлича, но суетата така или иначе е признак на много външна изява на нещата. А истинският артист бяга от външното. Големият артист не може да бъде задоволен, ако не почувства нещата в тяхната същност.
Може ли да се постигне голям успех без любов? – Не! Номер едно! Има ли изобщо живот без любов. Тя е основата на всичко. А успехът е продукт. Разбира се, че трябва да има стремеж към него, но това важи за живота въобще. Всеки се стреми това, което прави, да има плод и да бъде успешно.
Към успех казват, че се стремят и управниците ни – какво бихте им казали днес? – На първо място да бъдат по-малко егоисти, по-малко да е желанието им да упражняват насилие над другия. Това доникъде не води. Това разцепление на не знам си колко партии създава огромна бъркотия, в която не може да се види светлината накъде води. Някак си да се мисли повече за самия народ и с повече любов към страната. И по-често лозунгът над Народното събрание да не бъде само проформа. Всеки да усеща, че сплотеност трябва да има. И да бъдат готови да прескочат егото си. Да намерят общ път в интерес на развитието напред. Иначе наникъде не води пътят ни, смаляваме се.
Талантлив народ сме, богат народ, но, ще ме извините, в момента името на България в Европа се споменава само с проблеми на ромите. Единствено по този повод! Да, тъжно е много, а имаме толкова неща, с които трябва да сме горди. Къде по-богата държава от България? Минералните ни извори, северна граница Дунав, източна – цяло море, осем различни планини – туризмът може да процъфтява и евроепйците да идват като луди…
Сякаш някой трябва да ни събуди от някакъв тежък сън… – То си е малко наша стара черта – “Стани, стани, юнак балкански, от сън дълбок се събуди”. А и клоним към негативност, усложняваме нещата, избягваме конфронтацията с трудностите – всеки гледа да му е топличко, спокойничко. Трябва събуденост, ентусиазъм, мисъл за нещо по-голямо. Преди години един земевладелец в чужбина, като разбра, че със съпруга ми сме българи, ни каза: “Ако аз имам вашата земя, ще бъда най-големият в света.” Но… гледам тези 20-годишни студенти и смятам, че настъпва изчистване в мисълта и манталитета на хората. Изчиства се натрупаното от войната. Идва друго време. Няма значение дали ще сме живи, или не – важно е реката да тече напред. И ние самите да не слагаме много камъни в нея.

(край на цитата)

Последната статия-интервю на Анна Томова-Синтова особено ми хареса – умни сентенции по толкова важни проблеми на живота и изкуството, смели думи в интерес на развитието на България в бъдеще, но и тъжни констатации особено в последните два въпроса в това интервю. Не е чудно – аз от 1974 г. живея също в Германия, пътувам всяка година даже и по 2 пъти за България, наблюдавам сериозно развитието и също съм впечатлен от подобни факти, които критикува Анна Томова-Синтова – „негативност, усложняване на нещата, избягване конфронтацията с трудностите – всеки гледа да му е топличко, спокойничко. Трябва събуденост, ентусиазъм, мисъл за нещо по-голямо“. Може би една от причините се корени във факта, че дълги години – почти половин век България беше в света на едно централизирано ръководство, където частната инициатива на се ценеше, имаше уравниловка в заплати, забрана на всички да пътуват по света където искат, професионални и материални преимущества за определени лица, а това доведе до загуба на интереси в редица области на живота. Хората бяха научени да работят онова, за което са разпределени или насочени от разни органи. Така идва летаргията и нихилизма. Но има и светлина в тунела – младите идващи генерации днес израстват в съвсем други условия и генетичните качества на българина един ден ще се възстановят. Трябва да бъдем оптимисти. Вярвам в това, защото от стотиците хиляди българи, които сега са пръснати по целия свят ония с добро образование и желание да се развиват достигат много често мечтите си …

И последната статия също от 2014 година:

Портал „Дума“

Аплодисменти за “Жената без сянка” Анна Томова-Синтова

Култура

Тя напомня, че преди всичко трябва да ценим и подпомагаме своето, да се гордеем с него, ако искаме да ни уважават другите народи

25 ноември 2014 г., брой: 273

Тина Нанева

На 11 юни се навършиха 150 години от рождението на немския композитор Рихард Щраус. Израснал в Мюнхен в семейство на музиканти, отрано показва дарбата си. 35-годишен е, когато прочутият френски писател Ромен Ролан нарича творчеството му “…последното велико събитие в европейската музика”. Преди десетилетия признателна Германия прие българското сопрано Анна Томова-Синтова за “берлинска Моцартова и Щраусова икона”. Тя е ненадмината фелдмаршалка, графиня Верденберг от “Кавалерът на розата”. Еталонни са и ролите й в “Жената без сянка”, “Египетската Елена”, “Капричио”. Недостижима е и с другите Щраусови героини и с неговите “Четири последни песни”, изпълнени дори в Япония. Преди пет сезона, когато акад. Карталов постави в Софийската опера “Саломе”, Синтова пристигна от Мюнхен, за да работи с младите певци за вокално-артистичното извайване на трудните роли. Неведнъж е показвала пиетета си към Рихард Щраус, прославения творец от края на ХIХ и първата половина на ХХ век. Подчертава, че новаторството му и през ХХI столетие остава “образец за блестящо майсторство”.

Призната и за “роден Вердиев глас”, примадоната на световния оперен театър отново е в София, за трети Академичен майсторски клас за млади оперни певци. Най-добрите млади следовници тя отличи с дипломи на галаконцерт в зала “България” и пя с тях. Нали е обещала на великия диригент от миналото столетие Херберт фон Караян да предава познанията си за музиката, сцената на младите, да ги зарежда с огромния си опит. Повече от четири десетилетия и половина благодари на съдбата за сбъднатата си мечта да е в храма на изкуството. В един от предишните ни разговори съм записала: “Веруюто ми е с вътрешна скромност отговорно да защитавам преклонението си пред музиката. Опазих съвета на майка ми да бъда вярна на себе си, да слушам сърцето си. Предадох го на дъщеря си. Ако до известна степен съм успяла в театъра, доволна ще съм…”

Успяла е и още как! Не само защото е дъщеря на солистка от Старозагорската опера и едва 4-5-годишна “стъпва” на музикалната сцена като малкия Пинкертон, синът на Мадам Бътерфлай от едноименната Пучиниева опера. След години, когато тя е съвършена Бътерфлай, дъщеричката й Силвана е с костюм на малкия Пинкертон.

Отминалите 200-годишнини от рождението на Рихард Вагнер и Джузепе Верди, Щраусовият юбилей и Академичният майсторски клас на маестрата са повод за ново представяне на “…първокласната дама без каквато и да е преструвка, човек абсолютно съсредоточен, топъл и пълен с ентусиазъм”. Тъй чуждестранната критика прие между другото звездния български оперен глас. Нареди я “сред водещите певчески личности на света”. Неслучайно беше 18 сезона предпочитаното сопрано на диригента Караян, който възхитен от вокално-артистичната й одареност, възкликнал: “Тосканини (знаменит диригент от ХХ в. – б.а.) не е чувал глас като нейния. Тя може да вземе „до диез“ в 9 часа сутринта”.

Ани запява от съвсем малка. Покрай майка си израства в операта на родния й град Стара Загора. Пее в детски, ученически хорове. Нарича ги “прекрасни школи” и допълва: “Пеех без да мисля за артистична кариера. И когато тя вече е направена и в основни линии зад гърба ми, признавам, пътят не бе лек, но е изминат с всеотдайност, упорит труд, постоянство. Не мечтаех за бравурни партии, а да пея, да пея, радост с гласа си да нося на хората, да будя мечтите им. Големите роли, поканите от водещите театри сами дойдоха. На героините си, а те са повече от 60, отдадох максималното – много високи са изискванията ми към самата мен.”

Продължава да вярва в бъдещето на оперното изкуство, да работи за него. И да благодари на учителите си естествено и на партньорите си. На първо място са тримата тенори Лучано Павароти, Пласидо Доминго и Хосе Карерас. Как да забрави поредната сценична среща с Доминго в спектакъл в Метрополитен (Ню Йорк). Когато трябва да защитава една от коронните си роли, в Стара Загора погребват майка й. Пласидо Доминго е великолепен, внимателен партньор, увлича я неусетно в света на прекрасната Вердиева музика. Накрая двамата са възнаградени с оглушителни аплодисменти. Те са и за “…медено-копринения блясък на гласа й”, за покоряващата артистичност. За силата да надмогнеш скръбта. А сред безбройните суперлативи за българката четем и прославата: “С гласа си тя може да накара всеки полюлей в театъра да зазвучи.”

Продължават да я канят в чужбина на най-големите международни музикални фестивали и конкурси, чакат я в концертни зали, за майсторски класове не само в София. Където и да гостува, винаги, от далечното начало в средата на 60-те години на миналия век до днес, среща зрителската обич. Следват я фенове от град на град по света. Забрави ли за рождения си ден (22 септември), почитателите й го напомнят по оригинален начин. Както се случило веднъж в Аржентина. Репетицията в театър “Колон” (Буенос Айрес) продължила до среднощ. Излизайки от театъра със съпруга си, режисьора Бети Синтов, изведнъж десетки почитатели със светлинки в ръцете я приветствали за настъпващия вече рожден ден. Жест на обожание, равностоен на многото й награди от цял свят, на удостояването с почетните титли Камерзенгерин на Виенската щатсопера и на Берлинската опера. В САЩ пък по повод 100-годишнината от смъртта на Верди издадоха специална пощенска марка с образа на нашата Ани като Дездемона от спектакъла във Виенската щатсопера на “Отело”.

Красива и покоряваща всички не само като Дездемона, Аида, Виолета, Императрицата, Маршалката, Елза (“Лоенгрин”), Ярославна (“Княз Игор”), Татяна и всички останали роли (само Мими от “Бохеми” не успя да покаже на сцената). Красива и горда е и в живота – майка, съпруга, баба на талантливите Мария и Антъни. Наистина достойна “Жена без сянка”. Уверена е, че “истинската красота извира от сърцето, по-ценна е от постигнатата със скъпа козметика”.

Със съпруга си заедно отстояват българското си име и талант почти 50 години. За пример е семейството им, както и това на дъщеря им Силвана. посветила се е на изкуствата, но по друг начин. Верен дует – Ани и Бети, не броят годините, съхранявайки романтиката от първите им срещи. Уверяват, че “да работиш, да се радваш на хората, е младост”. Музиката ги зарежда за живота, за бъдещето. А Анна Томова-Синтова разкрива и друго: “Приела привилегията на съдбата да бъда певица като определен от Господ път, вървя го благодарение и на Бети.” С него одухотворява всяка една от многото героини – горди, царствени, защитаващи честта, любовта си жени. Малко от тях по независещи от нея причини показа у нас.

Първата й роля на професионална сцена е Татяна от “Евгений Онегин”. С нея в Стара Загора защитава отличната диплома от Музикалната академия. Нашенски парадокс е, че тогава, когато отговорно, с талант поема към върховете на оперното изкуство с мечтата да пее, да пее, носейки с гласа си “радост от сърце към сърце”, не се намери театър за нея. Шанс, късмет е дни след старозагорския дебют в столицата да попадне на прослушване и веднага да замине за Лайпциг. След 3-4 сезона я бисират навред из Германия, идват и поканите от големите оперни театри по света. Множат се срещите й със златни гласове, диригенти, режисьори. Е, не приема някои днешни модерни визии за операта. Казва: “Модерното е с бъдеще, когато е подчинено, свързано с истината. Всъщност това е задачата на съвременния оперен спектакъл, на сцената въобще. Липсват ли професионализъм, фантазия, съответно на композиторската идея ниво, режисьорските решения са освиркани и за мен те са артистична немощ, неоправдано изтъкване на особата”.

Така виждах прославящата България оперна певица Анна Томова-Синтова в забързаните ни разговори между репетициите за спектакли или концерти, часовете на всеотдайна работа с младите у нас. Успехите на учениците й, колегите я радват, зареждат с вяра, енергия за нови срещи. Възхищава се на постиженията на достойните нашенци, прославящи родината, независимо в коя област, незабравили бащин дом, родова памет. Напомня, че преди всичко трябва да ценим и подпомагаме своето, да се гордеем с него, ако искаме да ни уважават другите народи. Несравним певец, артист, Синтова смело в тежките години на изпитания казва истини, дава самочувствие на даровитото днешно поколение и нещо повече – носи гордост, вяра, духовно извисяване на сънародниците си. Истинска Императрица, “Жената без сянка”!

(край на цитата)

Една действително чудесна статия!

Нека днес на 22 септември 2020 г. поздравим маестра Анна Томова-Синтова с рождения й ден, като й пожелаем крепко здраве, лично щастие и нови успехи във вокалната педагогика.

За много години, драга маестра Анна Томова-Синтова!

…….

Schreibe einen Kommentar Antworten abbrechen