Италианският диригент Тулио Серафин, роден на днешната дата преди 145 години
Драги приятели на оперната музика, днес на 1 септември 2023 г. се навършват 145 години от рождението на един от най-известните оперни диригенти през миналия век – легендарният италианец Тулио Серафин, оставил златни спомени в развитието на оперното изкуство чрез безбройните си участия като диригент на стотици оперни произведения не само в Италия, но и в редица други страни.
Като пиша „безбройни участия като диригент на стотици оперни произведеня“ имам предвид, че това не са общи фрази – цитирам в превод един абзац от статия за него на немски език:
„Тулио Серафин подготвя и дирижира по време на дългата си кариера един репертоар от 243 опери, при което има решителни заслуги за развитието му – например при италианските премиери на опери от Албан Берг, Пол Дюка и Бенджамин Бритън, както и за преоткриването на позабравени опери от Росини, Белини и Доницети. Не по малка е заслугата му като ментор на талантливи певци и певици. На него се дължи откриването на Мария Калас“.
(край на цитата)
Хората от моето поколение, пък и по-младите, които си спомнят епохата без телевизори и модерната звукозаписна техника по-късно, сигурно са слушали хилядите (казвам нарочно „хилядите“ – това е вярно) записи на арии от различни опери, които през годините 1938 до края на Втората световна война (поне за мен) звучаха всеки ден по Радио София при различни музикални предавания. Тогава звукозаписната техника беше още в начален стадий на развитие, нямаше други носители на звука, освен нормалните грамофонни плочи с трайност най-много до 5-6 минути. Спомням си добре, слушал съм откъси от опери на различни плочи или отделни арии, изпълнявани от оперните звезди в тази епоха. Сигурно Радио София е закупувало всичко значително, което се произвежда главно на Запад, и по тази причина българският радиослушател „беше в крак“ с развитието на оперното изкуство по света. Не всичко е било закупувано, но поне в Габрово имаше запалени меломани, които – ако имаха финансова възможност – си доставяха тия грамофонни ллочи от София. Често в такива домове се устройваха „специални домашни концерти“ за слушане на симфонична и оперна музика. Името на Тулио Серафин съм запомнил още от 30-те години, защото говорителите на Радио София винаги казваха в началото на даден запис какво се изпълнява и кой е диригент. Наред с няколко още други имена на диригенти, това на Тулио Серафин като че ли се споменаваше най-често.
В Габрово също имаше магазин за грамофонни плочи, но изборът на заглавия не беше така широк, както в София. Имахме близък роднина – аптекарят Иван Ганушев, който беше запален любител на класическата музика и той редовно купуваше в София грамофонни плочи с оперни и симфонични творби. Особено около края на Втората световна война, след като баща ми се ожени през 1944 г. за втората ми майка Деца, почти всеки месец в неделен ден сме ходили „на гости“ след обед в семейството на Иван Ганушев, където при кафе и сладкиши се устройваше малък концерт с класическа музика. Той имаше модерно грамофонно устройство, пък по това време вече имаше и дългосвирещи грамофонни плочи, където съм слушал редица произведения от класиците Бетовен, Брамс, Шуберт, Чайковски и редица други, където творбите не бяха вече по 5-6 минути. Най-често тия плочи бяха от немската фирма „Телефункен“, като симфоничните творби дирижираше Вилхелм Фуртвенглер – тогава диригент на Берлинската филхармония. Солисти бяха най-известни инструменталисти, като Вилхелм Кемпф, Пабло Казалс, Жак Тибо, Алфред Корто и много други.
Иван Ганушев имаше само плочи с немски диригенти и солисти, така че името на Тулио Серафин ми беше познато само от Радиото.
Нека след този увод се спра по-подробно на неговата биография и творческа кариера.
Тулио Серафин (Tullio Serafin) е италиански диригент, роден на 1 септември 1878 г. в Кавардзере (Cavarzere, Véneto), починал на 2 февруари 1968 г. в Рим. Вѐнето (на италиански: Véneto) е административен регион в Североизточна Италия. Той е един от 20-те региона в Италия. Населението му е около 4.8 милиона души, а неговата столица е Венеция. Вѐнето днес е едни от най-богатите и индустриализирани региони в Италия.
След завършване на средното си образование Тулио Серафин учи композиция, цигулка и виола в Миланската консерватория. След завършването й постъпва на работа като виолист в оркестъра на Миланската Скала. През 1898 г. дирижира за пръв път във Ферара – на по-малко от двадесет години той дебютира като диригент в „Любовен елексир“ от Доницети, но с псевдоним – Alfio Sulterni. После има изяви в различни италиански градове.
През 1907 г. има дебют като диригент в Ковънт Гардън в Лондон, а през 1909 г., след напускането на Артуро Тосканини на поста главен диригент на Миланската Скала (Тосканини заминава за Ню Йорк, където дирижира в МЕТ), Тулио Серафин получава тази длъжност. Той заема тази позиция от 1909 до 1918 г., с интервал между 1914 и 1917 г. по време на Първата световна война. След това той се връща за кратко от 1946 до 1947 г.
В разстояние на 5 години – от 1909 до 1914, в Милано той поставя музикално редица италиански премиери на чужди опери, като „Кавалерът на розата“ и „Feuersnot“ (на български език – „Опасност от избухнал пожар“ – буквален превод, една рядко поставяна опера), от Рихард Щраус, „Псковитянка“ и „Болярката Вера Шелога“ от Римски-Корсаков, опери от Пол Дюка и Итало Монтемеци и други композитори.
От 1924 до 1934 година Тулио Серафин дирижира общо 683 спектакъла в МЕТ Ню Йорк, където поставя музикално редица опери за пръв път, също и световни премиери, като американската опера „Merry Mount” от Howard Hanson. Сигурен съм, че тази опера не е позната в България, нека напиша няколко думи за нея:
„Либретото на операта, написано от Richard Stokes, е по сюжет на есето “The May-Pole of Merry Mount” от книгата „Twice Told Tales” на американския романтичен писател Nathaniel Hawthorne (1804-1864). Операта на Хенсън е написана по поръчка на МЕТ в Ню Йорк. Нейната световна премиера е на 20 май 1933 г. в концертно изпълнение при Майския музикален фестивал на Университетското музикално дружество („University Musical Society“) в град Ан Арбър в щата Мичиган. Дирижира авторът, заедно със Симфоничния оркестър на Чикаго („Chicago Symphony Orchestra“). Солисти са певците: Leonora Corona, Rose Bampton, Frederick Jagel, Chase Baromeo, John Charles Thomas и George Galvani. Световната премиера на оперна сцена е на 10 февруари 1934 г. в МЕТ Ню Йорк с диригент Тулио Серафин“.
(край на цитата)
Както писах по-горе, Тулио Серафин помага и тук в МЕТ редица млади и талантливи артисти да се изявят в кариерата си. На първо място това е младата Роза Понсел (Rosa Ponselle, 1897-1981) – една изключително добра певица – колоратурен сопран, която получава възможност при Серафин да развие таланта си до крайна степен и през годините на голямата й кариера не само в МЕТ достига славата на една от най-значителните световни певици в тази епоха.
Понеже говорим за МЕТ, ще се спра по-подробно на дейността на Тулио Серафин в този оперен театър. Както писах, той дирижира там общо 683 спектакъла на опери от всички епохи и стилове на това изкуство – от барок, класика, романтизъм, веризмо-стилът в Италия с всичките му големи представители, чак до модерното оперно изкуство на 20-и век. Няма да изброявам зааглвия, те са над 50. Цитирам началото и края на огромния списък от извяви, взети от архива на МЕТ:
| [Met Performance] CID:88000 Aida {294} Metropolitan Opera House; 11/3/1924 Opening Night {40} Giulio Gatti-Casazza, General Manager Debut: Tullio Serafin Review | |
| [Met Performance] CID:88050 Tosca {182} Metropolitan Opera House; 11/7/1924 Reviews | |
| [Met Performance] CID:88060 New production La Gioconda {70} Metropolitan Opera House; 11/8/1924 Review | |
| [Met Performance] CID:88110 Andrea Chénier {23} Metropolitan Opera House; 11/12/1924 Reviews | |
| [Met Performance] CID:88140 Mefistofele {48} Metropolitan Opera House; 11/14/1924 | |
| [Met Performance] CID:88160 Rigoletto {139} Metropolitan Opera House; 11/15/1924 Debut: Paolina Tomisani | |
| [Met Performance] CID:88180 La Gioconda {71} Metropolitan Opera House; 11/17/1924 | |
| [Met Performance] CID:88210 Aida {295} Metropolitan Opera House; 11/20/1924 | |
| [Met Performance] CID:88250 Madama Butterfly {175} Metropolitan Opera House; 11/22/1924 |
(…)
| [Met Performance] CID:115370 Aida {387} Boston, Massachusetts; 04/2/1934 |
| [Met Performance] CID:115410 Pagliacci {320} The Emperor Jones {15} Boston, Massachusetts; 04/5/1934 |
| [Met Performance] CID:115470 La Traviata {201} Baltimore, Maryland; 04/11/1934 |
| [Met Performance] CID:115480 Merry Mount {9} Eastman Theater, Rochester, New York; 04/12/1934 |
(край на цитата)
Цитирам ансамблите при дебюта и при последната му изява:
[Met Performance] CID:88000
Aida {294} Metropolitan Opera House: 11/3/1924.
(Opening Night {40}
Giulio Gatti-Casazza, General Manager
Debut: Tullio Serafin
Review)
Metropolitan Opera House
November 3, 1924Opening Night {40}Giulio Gatti-Casazza, General ManagerAIDA {294}
Giuseppe Verdi--Antonio Ghislanzoni
Aida....................Elisabeth Rethberg
Radamès.................Giovanni Martinelli
Amneris.................Margarete Matzenauer
Amonasro................Giuseppe Danise
Ramfis..................José Mardones
King....................Louis D'Angelo
Messenger...............Giordano Paltrinieri
Priestess...............Phradie Wells
Dance...................Florence Rudolph
Conductor...............Tullio Serafin [Debut]
……
Rochester, New York
April 12, 1934MERRY MOUNT {9}
Lady Marigold Sandys....Leonora Corona
Sir Gower Lackland......Edward Johnson
Wrestling Bradford......Lawrence Tibbett
Plentiful Tewke.........Gladys Swarthout
Praise God Tewke........Louis D'Angelo
Myles Brodrib...........Alfredo Gandolfi
Peregrine Brodrib.......Helen Gleason
Love Brewster...........Lillian Clark
Jack Prence.............Marek Windheim
Thomas Morton...........George Cehanovsky
Jewel Scrooby...........Millo Picco
Desire Annable..........Irra Petina
Jonathan Banks..........Giordano Paltrinieri
Faint Not Tinker........Arnold Gabor
Bridget Crackston.......Elda Vettori
Puritan.................Max Altglass
Puritan.................Pompilio Malatesta
Samoset.................James Wolfe
Dance...................Rita De Leporte
Conductor...............Tullio Serafin [Last performance]
(край на цитата)
Както виждаме, последното му участие на 12 април 1934 г. е в операта „Merry Mount”, за която писах по-горе. Какъв тържествен финал – с операта, която той е представил като световна премиера преди два месеца – на 10 февруари.
През 1934 г. Тулио Серафин се връща в Европа, за да заеме поста на главен диригент в Оперния театър в италианската столица – Римската опера. Тук той наново дирижира редица премиери на италианските композитори Франко Алфано и Илдебрандо Пицети, за пръв път в Италия дирижира тетралогията „Пръстенът на нибелунга“ от Рихард Вагнер, също и „Воцек“ от Албан Берг с Тито Гоби в главната роля (премиера в Италия през 1942 г. в Рим). Той участва редовно в спектакли при Майския музикален фестивал във Флоренция. След дълго прекъсване през 1946 г. застава на пулта на Миланската Скала.
През втората половина на декадата 1950 Тулио Серафин гостува наново в САЩ на редица оперни сцени (не повече в МЕТ), като там има близък допир при общи изяви с такива певици като Мария Калас и Джоан Съдърланд. Особено с Мария Калас той е имал редица изяви преди това в Европа, както и с Рената Тебалди. Основната му дейност там е от 1956 до 1958 г. в „Lyric Opera“ в Чикаго.
Кариерата му на диригент трае извънредно дълго – до 1962 г., след което става артистичен консултант на Римската опера. Започнал е през 1898 г. – това са 64 години диригентска дейност – особен рекорд!
Една интересна подробност – в последната година на активната си дейност – през 1962 г. Тулио Серафин дирижира за пръв път спектакли на сцената на Виенската държавна опера – през януари и февруари, общо 9 изяви в 6 опери. Цитирам подробности, както и ансамблите при дебюта му на 26 януари (операта „Отело“) и последната изява на 19 февруари 1962 г. (операта „Риголето“):
Vorstellungen mit Tullio Serafin
Cavalleria rusticana
Dirigent | 1 Vorstellung | 12.02.1962
La Bohème (Puccini)
Dirigent | 1 Vorstellung | 17.02.1962
Otello
Dirigent | 1 Vorstellung | 26.01.1962
Pagliacci
Dirigent | 1 Vorstellung | 12.02.1962
Rigoletto
Dirigent | 4 Vorstellungen | 03.02.1962–19.02.1962
Un ballo in maschera
Dirigent | 1 Vorstellung | 08.02.1962
….
Otello:
Besetzung | 26.01.1962
| Dirigent | Tullio Serafin |
|---|---|
| Inszenierung | Herbert von Karajan |
| Bühnenbilder | Wilhelm Reinking |
| Kostüme | Georges Wakhevitsch / Wakhewitsch |
| Einstudierung der Chöre | Roberto Benaglio |
| Otello | DIMITER USUNOW |
| Jago | Aldo Protti |
| Cassio | Giuseppe Zampieri |
| Rodrigo | Erich Majkut |
| Lodovico | Ferruccio Mazzoli |
| Montano | Hans Schweiger |
| Ein Herold | Harald Pröglhöf |
| Desdemona | Régine Crespin |
| Emilia | Hilde Rössel-Majdan |
(край на цитата)
Rigoletto:
Besetzung | 19.02.1962
| Dirigent | Tullio Serafin |
|---|---|
| Inszenierung | Ernst Poettgen |
| Bühnenbilder und Kostüme | Nicola Benois |
| Einstudierung der Chöre | Richard Rossmayer |
| Choreographie | Dimitrije Parlic |
| Der Herzog von Mantua | Giuseppe Zampieri |
| Rigoletto | Aldo Protti |
| Gilda | Hilde Güden |
| Graf von Monterone | Rudolf Knoll |
| Graf von Ceprano | LJUBOMIR PANTSCHEFF |
| Die Gräfin Ceprano | Liselotte Maikl |
| Marullo | Harald Pröglhöf |
| Borsa | Fritz Sperlbauer |
| Sparafucile | Frederick Guthrie |
| Maddalena | Giulietta Simionato |
| Giovanna | Judith Hellwig |
| Ein Page der Herzogin | Laurence Dutoit |
| Ein Hussier | Siegfried Rudolf Frese |
(край на цитата)
Каква приятна изненада – и в двете изяви играят български артисти: в „Отело“ Димитър Узунов в главната роля, в „Риголето“ – Любомир Панчев в ролята на Граф Чепрано. Преди няколко дни писах подробна статия за Любомир Панчев.
Тулио Серафин е ярък представител на италианската школа за дирижиране. Музикалните критици отбелязват: „Неговите изпълнения се отличават преди всичко с висока балансираност на звука, силна експресивност и добро ръководене на всички инструментални групи в оркестъра“.
(край на цитата)
А в един източник на италиански език се казва следното за него:
„Molte delle opere da lui dirette sono state trasmesse alla radio nell’epoca d’oro di questo media – gli anni trenta e quaranta – e il suo impegno in questo senso è testimoniato dalla partecipazione, come interprete di se stesso, nel film del 1940 diretto da Giacomo Gentilomo e dedicato alla EIAR Ecco la radio!”.
(край на цитата)
В дългогодишната си кариера Тулио Серафин развива огромен оперен репертоар, включващ 243 опери – от Белини, Росини и Доницети до композитори от ХХ век. Той се посвещава само няколко пъти на инструменталния симфоничен репертоар, като от него музикалната критика отбелязва няколко ценни изпълнения.
По отношение личния живот на Тулио Серафин мога да кажа следното:
Той е женен за полската оперна певица Елена Раковска (Elena Rakowska, 1876–1964), като след смъртта й на 4 ноември 1964 г. той остава вдовец. От брака им имат дъщеря Виктория Серафин (1916-1985).
Както вече писах на различни места, голяма част от ръководените от Тулио Серафин изпълнения на опери са записани на музикални носители и предавани изцяло или на отделни части по радиостанции в целия свят. Това е огромна негова заслуга за популяризиране на световното оперно творчество в годините, когато звукозаписната техника започва да се утвърждава по света. Така че дискографията на Тулио Серафин е впечатляваща не само по обема си, но и по това, че в тези записи участва „артистичният цвят“ на епохата – най-добрите певци и певици в световен мащаб. Ще се уверим в това от дискографията, която цитирам по-долу (източник на италиански език):
CD parziale
- Bellini, Norma – Maria Callas/Franco Corelli/Coro E Orchestra Del Teatro alla Scala/Christa Ludwig/Tullio Serafin/Nicola Zaccaria, EMI
- Bellini, I Puritani – Maria Callas/Giuseppe di Stefano/Tullio Serafin, 1953 EMI
- Donizetti, Lucia di Lammermoor – Coro del Maggio Musicale Fiorentino/Giuseppe di Stefano/Maria Callas/Orchestra del Maggio Musicale Fiorentino/Tito Gobbi/Tullio Serafin, 1954 EMI
- Puccini, La Bohème – Serafin/Tebaldi/Bergonzi/Bastianinni/Siepi, 1959 Decca
- Puccini, Madama Butterfly – Serafin/Tebaldi/Bergonzi/Cossotto/Sordello, 1958 Decca
- Puccini, Manon Lescaut – Maria Callas/Franco Calabrese/Coro del Teatro alla Scala di Milano/Fiorenza Cossotto/Giuseppe di Stefano/Giulio Fioravanti/Dino Formichini/Carlo Forti/Giuseppe Morresi/Orchestra del Teatro alla Scala Di Milano/Franco Ricciardi/Tullio Serafin/Vito Tatone/Franco Ventriglia, 1959 Warner/EMI
- Puccini, Arias – Maria Callas/Philharmonia Orchestra/Tullio Serafin, EMI
- Verdi, Il Trovatore – Orchestra del Teatro alla Scala di Milano/Tullio Serafin/Antonietta Stella/Ettore Bastianini/Carlo Bergonzi/Fiorenza Cossotto, Deutsche Grammophon
- Verdi, Rigoletto – Maria Callas/Tito Gobbi/Orchestra Del Teatro alla Scala Di Milano/Tullio Serafin, 1956 Warner/EMI
- Verdi, La forza del destino – Tullio Serafin/Maria Callas/Richard Tucker, EMI
- Verdi, Aida – Tullio Serafin/Beniamino Gigli/Maria Caniglia/Ebe Stignani/Italo Tajo, EMI
- Verdi, La Traviata – Victoria De Los Angeles/Orchestra del Teatro dell’Opera di Roma/Tullio Serafin, 1960 EMI
- Verdi, Requiem – Tullio Serafin/Beniamino Gigli/Ebe Stignani, EMI
- Callas, Lyric and Coloratura Arias – Maria Callas/Philharmonia Orchestra/Tullio Serafin, EMI
- Callas at la Scala – Coro del Teatro alla Scala di Milano/Maria Callas/Orchestra del Teatro alla Scala di Milano/Tullio Serafin, EMI
- Callas: I Pagliacci, Cavalleria – Mascagni & Leoncavallo – Anna Maria Canali/Coro del Teatro alla Scala di Milano/Ebe Ticozzi/Giuseppe di Stefano/Maria Callas/Nicola Monti/Orchestra del Teatro alla Scala di Milano/Rolando Panerai/Tito Gobbi/Tullio Serafin, Warner
(край на цитата)
Докато в горната дискография срещаме предимно записи на фирмите EMI и Decca, в една друга дискография от източник на английски език четем записи на фирмите EMI, Philips, Ricordi, RCA Victor, Deutsche Grammophon, Cetra и Decca. Някои заглавия се повтарят с дадените по-горе, но има и такива, които са нови. Цитирам и тази дискография:
Studio discography
- Verdi Requiem (Caniglia, Stignani, Gigli, Pinza; 1939) EMI
- Un ballo in maschera (Caniglia, Barbieri, Gigli, Bechi; 1943) EMI
- Il barbiere di Siviglia (de los Ángeles, Monti, Bechi, Luise, Rossi-Lemeni; 1952) EMI
- Lucia di Lammermoor (Callas, di Stefano, Gobbi, Arié; 1953) EMI
- I puritani (Callas, di Stefano, Panerai, Rossi-Lemeni; 1953) EMI
- Cavalleria rusticana (Callas, di Stefano, Panerai; 1953) EMI
- Norma (Callas, Stignani, Filippeschi, Rossi-Lemeni; 1954) EMI
- Pagliacci (Callas, di Stefano, Monti, Gobbi, Panerai; 1954) EMI
- La forza del destino (Callas, Tucker, Tagliabue, Rossi-Lemeni; 1954) EMI
- Aida (Callas, Barbieri, Tucker, Gobbi, Modesti, Zaccaria; 1955) EMI
- Rigoletto (Callas, di Stefano, Gobbi, Zaccaria; 1955) EMI
- La traviata (Stella, di Stefano, Gobbi; 1955) EMI
- Turandot (Callas, Schwarzkopf, Fernandi, Zaccaria; 1957) EMI
- Manon Lescaut (Callas, di Stefano, Fioravanti; 1957) EMI
- Médée (Callas, Scotto, Pirazzini, Picchi, Modesti; 1957) Ricordi
- Suor Angelica (de los Ángeles, Barbieri; 1957) EMI
- Tosca (Stella, Poggi, Taddei; 1957) Philips
- Mosè in Egitto (Mancini, Danieli, Fillipeschi, Lazzari, Taddei, Rossi-Lemeni, Clabassi; 1957) Philips
- L’elisir d’amore (Carteri, Alva, Panerai, Taddei; 1958) EMI
- Madama Butterfly (Tebaldi, Cossotto, Bergonzi, Sordello; 1958) Decca
- Mefistofele (Tebaldi, Danieli, del Monaco, Siepi; 1958) Decca
- Lucia di Lammermoor (Callas, Tagliavini, Cappuccilli, Ładysz; 1959) EMI
- La bohème (Tebaldi, d’Angelo, Bergonzi, Bastianini, Siepi; 1959) Decca
- Norma (Callas, Ludwig, Corelli, Zaccaria; 1960) EMI
- Otello (Rysanek, Vickers, Gobbi; 1960) RCA Victor
- Il trovatore (Stella, Cossotto, Bergonzi, Bastianini; 1962) Deutsche Grammophon
- Isabeau (Pobbé, Ferraro, Rola; 1962) Cetra
(край на цитата)
В хода на подготовка на тази статия ми беше интересно да науча, с какво се е занимавала дъщерята на Тулио Серафин – Виктория, за която стана въпрос по-горе. След като и майка й – Елена Раковска, е била оперна певица, може и тя да е тръгнала по следите на родителите си. Не намерих нищо специално за нея в Интернет, освен че срещнах името й при една книга за Мария Калас, издадена през 1986 г. в САЩ. Ето данни:
“George Jellinek – 1986 – Extraordinary story of the legendary diva’s struggles and triumphs — available for the first time in paperback. Features 64 photos of Callas in her personal life and in famous roles. New introduction and epilogue by George Jellinek“.
(край на цитата)
Превод:
„Джордж Йелинек – 1986 – Необикновена история за борбите и триумфите на легендарната дива – достъпна за първи път в меки корици. Съдържа 64 снимки на Калас в личния й живот и в известни роли. Ново въведение и епилог от Джордж Йелинек“.
(край на превода)
Понеже Тулио Серафин е бил ментор на Мария Калас, сигурно в книгата има спомени или цитати за Калас, направени от Виктория Серафин. Подробности не мога да кажа, понеже в Интернет може само да се влезе в някои страници. В тях има редица снимки на Калас и Серафин.
В една друга статия на английски език научих, че Тулио Серафин е бил кръстник на една видна певица от Аржентина – дъщерята на прочутия в епохата си италиански бас Ецио Пинца (1892-1957). Понеже четивото е интересно, ще цитирам кратка извадка от тази информация в оригинал, после в превод на бъгарски език:
CLAUDIA PINZA BOZZOLLA
BUENOS AIRES, ARGENTINA, JULY 27 , 1925—PITTSBURGH, PA, AUGUST 3 , 2017
A VETERAN VOICE TEACHER and vocal coach, the soprano was the daughter of bass Ezio Pinza, one of the great opera stars of the twentieth century. Bozzolla was born in Buenos Aires, while her father was singing at the Teatro Colón; her godparents were soprano Claudia Muzio and conductor TULLIO SERAFIN. After her parents separated, Bozzolla was raised in Italy, where she began her vocal studies at the Bologna Conservatory. She made her debut at Milan’s Teatro alla Scala at the age of eighteen, in Monteverdi’s Orfeo. In January 1947, at twenty-one, Bozzolla sang Mimì in La Bohème and Violetta in La Traviata for the Philadelphia La Scala Opera Company. She made her San Francisco Opera debut, as Marguerite to her father’s Méphistophélès in Faust, in October 1947. The following month, she arrived at the Metropolitan Opera, as Micaela in Carmen. Bozzolla sang three more performances of Micaela and a single Mimì in La Bohème for the Met, all in the 1947–48 season.
Pinza gave up her singing career in 1958, when she returned to Europe and married Italian agronomist Rolando Bozzolla. The Bozzollas eventually settled in Bellevue, Pennsylvania, near Pittsburgh. Claudia Bozzolla began a second career as a voice professor at the University of Pittsburgh, where she joined the faculty in 1979, and at Duquesne University, where she was an adjunct professor of voice. In 1981, with the encouragement of her friend Luciano Pavarotti, Bozzolla founded the Ezio Pinza Council for American Singers of Opera (EPCASO), an intensive training program for singers. Bozzolla also taught privately and was an active board member of Pittsburgh Opera.
(край на цитата)
Превод:
КЛАУДИЯ ПИНЦА БОЦОЛА
БУЕНОС АЙРЕС, АРЖЕНТИНА, 27 ЮЛИ 1925 г. — ПИТСБЪРГ, Пенсилвания, 3 АВГУСТ 2017 г.
ВЕТЕРАН УЧИТЕЛ ПО ПЕЕНЕ и вокален педагог, сопраното беше дъщеря на баса Ецио Пинца, една от големите оперни звезди на двадесети век. Боцола е родена в Буенос Айрес, докато баща й пее в „Театро Колон“; нейни кръстници бяха сопраното Клаудия Муцио и диригентът ТУЛИО СЕРАФИН. След като родителите й се разделиха, Боцола израсна в Италия, където започна вокалното си обучение в консерваторията в Болоня. Дебютира в Миланската Скала на осемнадесетгодишна възраст в „Орфей“ от Монтеверди. През януари 1947 г., на двадесет и една, Боцола пее Мими в „Бохеми“ и Виолета в „Травиата“ за Филаделфийската оперна компания „Ла Скала“. Дебютира в операта на Сан Франциско като Маргерит, заедно с баща си като Мефистофел във „Фауст“ от Гуно през октомври 1947 г. На следващия месец тя имя изява в Метрополитън опера като Микаела в „Кармен“. Боцола участва още в три изпълнения на Микаела и едно на Мими в „Бохеми“ за MЕТ, всичките през сезон 1947-48.
Клаудия Пинца се отказва от певческата си кариера през 1958 г., когато се завръща в Европа и се омъжва за италианския агроном Роландо Боцола. В крайна сметка семейство Боцола се установява в Белвю, Пенсилвания, близо до Питсбърг. Клаудия Боцола започва втора кариера като преподавател по вокално изкуство в университета в Питсбърг, където се присъединява към факултета през 1979 г., и в университета „Duquesne“, където е помощник-професор по вокално изкуство. През 1981 г., с насърчението на своя приятел Лучано Павароти, Боцола основава „Съвет на американските оперни певци на името на Ецио Пинца (EPCASO)“ – интензивна програма за обучение на певци. Боцола също преподава частно и е активен член на борда на Питсбъргската опера.
(край на превода)
Колко интересно се преплитат житейските пътища на големите оперни артисти и диригенти – това беше само един пример в днешната ми статия!
Нека днес на 1 септември 2023 г. почетем 145 години от рождението на бележития оперен диригент Тулио Серафин. На 2 февруари т.г. се навършиха 55 години от смъртта му в Рим.
Мир на праха му!
……………
Tullio Serafin “Anniversary of Death” (+2.II.1968) Norma-Overture
´´´´
Verdi “Overture to La Forza del Destino” Tullio Serafin
´´´´
Coro e Orechstra del Teatro alla Scala di Milano, Tullio Serafin – Marcia trionfale –
Giuseppe Verdi „AIDA“
Aida – Maria Callas, Radamès – Richard Tucker, Amneris – Fedora Barbieri, Amonasro – Tito Gobbi, Il re d’egitto – Nicola Zaccaria, Ramfis – Giuseppe Modesti, Una sacerdotessa – Elvira Galassi, Un messaggero – Franco Ricciardi, Coro e Orechstra del Teatro alla Scala di Milano,
Conductor – Tullio Serafin recorded: 10th-12th, 16th-20th, 23rd-24th August 1955
´´´´
Giuseppe Verdi “Prelude to Act I-La Traviata” Tullio Serafin
…..
Rossini / Tullio Serafin, 1953: Overture to the Barber of Seville – Milan Symphony Orchestra
Tullio Serafin conducts the Milan Symphony Orchestra and Chorus in this 1953 performance of the overture to Rossini’s Barber of Seville. From the LP collection that is shown above, issued in 1953 on the RCA Victor (Red Seal) label, catalogue number LM-6104. All images are taken from the LP label and box cover. An image of the cover of the libretto (about 5 by 7 inches in size, a small booklet) appears near the end of the video. Performers in this production included Victoria de los Angeles, Nicola Monti, Gino Bechi and Nicola Rossi-Lemeni.
………..