Плакат към операта “Турандот” от Пучини при премиерата на операта в Миланската Скала на 25 април 1926 г.
„Световната премиера на операта „Турандот“ е на 25 април 1926 г. в „Ла Скала“, Милано. Диригент е Артуро Тосканини. Той спира изпълнението на третия акт след погребалния хор за Лиу, обръща се към публиката и казва: „Qui finisce l’opera, perchè a questo punto il Maestro è morto“ („Тук операта свършва, защото в този момент маестрото е мъртъв“). В залата настъпва тишина, след което се чуват възгласите: „Вива Пучини!“
(исторически факт от 25 април 1926 г.)
Драги приятели на оперната музика, днес на 25 април 2026 г. се навършват кръглите 100 години от премиерата на операта „Турандот“ от Джакомо Пучини, която се е състояала на 25 април 1926 г. в Миланската Скала в Италия.
„Турандот“ е опера в три действия от Джакомо Пучини по либрето на Джузепе Адами и Ренато Симони. Пучини умира преди да завърши операта, автор на нейната финална част е композиторът Франко Алфано. Световната премиера на „Турандот“ е на 25 април 1926 г. в Миланската Скала. Изнася се под диригентството на Артуро Тосканини само до мястото, където завършва партитурата на Пучини. В цялостен вид, с финала на Алфано, операта се представя на следващия ден. През 2002 г. Лучано Берио създава друг финал, неговата сценична премиера е на 25 май 2002 г. в Лос Анджелис, САЩ. Най-известната ария на операта е „Nessun dorma“.
История
Литературна основа
Корените на приказката за Турандот се простират до персийската литература от 12 век. Приказката, която възможно да е още по-стара, за първи път се публикува през 1197 г. в поемата „Хафт пейкар“ на средновековния персийски поет Низами Ганджеви. През 13 век тя се представя в проза в сборник разкази на персийския филолог Мохамад Ауфи ( سدید الدین محمد عوفی). В Европа приказката става известна благодарение на превода на известния френски ориенталист Франсоа Пети де Ла Кроа (François Pétis de La Croix). В неговия сборник „Хиляда и един ден“ (Les Mille et un Jours) от 1710 г. безименната в поемата на Низами принцеса е наречена Турандот. Името е производно от „Турандохт“ и в превод от персийски означава дъщеря на страната Туран.
По-късно през 18 век венецианският драматург Карло Гоци (Carlo Gozzi) използва темата на приказката за пиеса. Нейното първо представление се изнася през 1762 г. Пиесата на Гоци е в стила на италианската традиция на „комедия дел арте“, нейното съдържание с добавените три комични персонажа е по-леко от персийския оригинал. Шилер през 1801 г. превежда пиесата на немски, като внася свои промени в характерите на главните герои и в сцената с гатанките.
Създаване
Пучини се запознава с приказката за Турандот през 1919 г. в Берлин. При престоя си там той посещава постановката на пиесата на Шилер, харесва я и се замисля за опера на тази тема. Неговият приятел и драматург Ренато Симони (Renato Simoni) предлага на композитора да използва италианския превод на Андреа Мафеи (Andrea Maffei) на Шилеровата пиеса. През март 1920 г. Пучини се среща с Джузепе Адами (Giuseppe Adami) и Ренато Симони, обсъжда с тях приказката за Турандот и се съгласява тя да бъде основа на либретото на новата опера. В работата по него освен либретистите участва и самият Пучини. Той, както е обичайно за него, се намесва активно в процеса, задава собствена интерпретация на характерите и сцените, има свое виждане за сценография и дори за костюмите. Пучини иска да „накара света да плаче“ и историята, представена в операта, става по-тежка и по-драматична от пиесата на Шилер. Гатанките също са променени, те са по-нестандартни, по-романтични, по-дълбоки. Героите на Гоци – Пинг, Панг и Понг – са запазени, но не толкова като комични роли, колкото като сатирични коментатори на действието.
През август на 1920 г. на срещата в Бани ди Лука либретистите представят на Пучини завършения план на работата. Пучини на свой ред им показва китайската музикална кутия, предоставена му от неговия приятел, барон Едоардо Фасини Камоси (Edoardo Fassini-Camossi). Нейните мелодии са включени в партитурата на „Турандот“. През януари 1921 г. сценарият на първия акт, удовлетворяващ изискванията на Пучини, е готов и той започва да композира за него. През следващите две години работи над музиката за втория и третия акт. През пролетта на 1924 г. напълно е готова оркестрацията на първия и втория акт, оркестрацията на третия акт е завършена до арията на Лиу. През май същата година на композитора се представят материалите за последната сцена на операта, през септември той получава окончателната версия на финалните стихове. По това време Пучини вече е тежко болен. В началото на ноември той заминава за Брюксел за лечение, със себе си взема своите музикални скици и бележки за последната картина и финалния дует на Турандот и Калаф.
Пучини умира на 29 ноември 1924 г. без да завърши „Турандот“. За финала на операта оставя 30 фрагмента с дължина от 1 до 57 такта. Неговият издател Рикорди възлага на композитора Франко Алфано завършването на операта. Финалният дует на Турандот и Калаф и заключителната хорова сцена са композирани от Алфано. При създаването им той използва част от скиците, оставени от Пучини.
Финална картина
Забавянето с композирането на операта се дължи на трудности от драматургичен характер при финалната картина. Пучини придава специално значение на ролята на Лиу, сам създава текста на „Tu che di gel sei cinta“ и оставя операта със завършена до последните подробности нейна ария. Тежестта на сцената със самоубийство на Лиу е толкова голяма, че намирането на подходящ финал за операта се превръща в решаване на емоционално противоречива задача. От една страна има причинената от жестоката принцеса трагична саможертва, от друга Турандот е възнаградена с чувство на любов. Либретото на тази част многократно се преработва, докато есента на 1924 г. Симони изпраща на Пучини стихове, които му харесват. Композиторът има намерение да напише музиката на последната сцена след завръщане от лечението в Брюксел, но смъртта осуетява тези планове. Изследователите на творчеството на Пучини, отбелязвайки практиката Пучини да изисква поправки във вече готовите части на либретото, смятат, че композиторът би могъл отново да промени предложения финал, ако бе имал възможност за намеса.
Версия на Алфано
Алфано работи над финала на „Турандот“ под натиска на високи очаквания от страна на издателя Рикорди и влиятелния диригент Артуро Тосканини. Той използва неголям брой от скиците на Пучини, внася промени в либретото. Тосканини е човекът, който след смъртта на Пучини има последната дума за музиката на липсващата част на операта. Той ревизира написания от Алфано финал и изисква неговото съкращаване със 109 такта. Тази съкратена версия много години остава стандартна при постановките на операта. Според редица музикални експерти, оценяващи тях, операта трябва да се изпълнява без този финал, както е направил Тосканини на премиерното представление на 25 април 1926 г.
През 1978 г. немският музиковед Юрген Медер (Jürgen Maehder) открива първоначалната – несъкратената – версия на Алфано. Нейното първо концертно изпълнение е през 1982 в „Барбикан Хол“, Лондон. Специалистите при сравняването на двете версии отбелязват, че оригиналната е за предпочитане както от музикална, така и от драматургична гледна точка. Стандартната версия се оценява от някои експерти като осакатена. Според тях изобразеното в нея превръщане на ледената принцеса в любеща жена е прибързано, неубедително и наподобява холивудски хепиенд. В по-продължителния финал, първоначално създаден от Алфано, трансформацията на героинята изглежда по-реалистична и естествена.
Версия на Лучано Берио
Години по-късно се правят опити за пренаписване на последната сцена на операта. Единият от тях е финалът на Лучано Берио, който се оценява като много успешен. Създава се по поръчка на музикалния фестивал на Гран Канария (Festival de Musica de Gran Canarias) и за първи път се изнася като концертно изпълнение на третия акт през 2002 г. в Лас Палмас. При работата си над него Берио педантично изучава многобройните скици, оставени от Пучини. В сравнение с Алфано той включва в музикалния си текст по-голямата им част, неговите поправки на либретото се ограничават със съкращаване на текста, без да се правят нови допълнения. Съкращенията касаят само частите, за които няма музикални скици на Пучини. Берио изключва изпълнявания от хора финален химн на Алфано, който прославя принцесата, като по този начин избягва драматургичното противоречие между трагичната саможертва на Лиу и триумфалния край на любовната драма. Финалът в интерпретацията на Берио не носи еднозначно послание, краят на историята остава неопределен. Турандот и Калаф напускат сцената без да внушават усещане за победоносно щастие.
Постановките на операта „Турандот“ с финала на Берио се изнасят от много оперни театри. Световната премиера е на 25 май 2002 г. в Операта на Лос Анджелис, САЩ. Европейската премиера е само след няколко дни – тя се изнася в Амстердам на 1 юни 2002 г. на сцената на Нидерландската опера. Миланската Скала представя този вариант на „Турандот“ през 2008 г. в концертно изпълнение, през 2015 г. прави сценична постановка.
Премиерни представления
Световната премиера на „Турандот“ е на 25 април 1926 г. в Миланската Скала. Диригент е Артуро Тосканини. Той спира изпълнението на третия акт след погребалния хор за Лиу, обръща се към публиката и казва: „Qui finisce l’opera, perchè a questo punto il Maestro è morto“ („Тук операта свършва, защото в този момент маестрото е мъртъв“). В залата настъпва тишина, след което се чуват възгласите: „Вива Пучини!“
В цялостен вид операта с финала на Алфано се изнася също в Миланската Скала на следващата вечер. След три дни, на 29 април, следва премиерата в „Театро Констанци“, Рим. Първата постановка извън Италия е в Буенос Айрес, на 25 юни 1926 г. След световната приемиера операта се поставя в големите оперни театри по света:
- Метрополитън Опера, Ню Йорк, 16 ноември 1926 г.
- Ковънт Гардън, Лондон, 7 юни 1927 г.
- Виенска държавна опера, 7 октомври 1927 г. (на немски език).
В България първата постановка на „Турандот“ се изнася през 1930 г. в Софийската опера. Диригент е Херман Щанге, режисьор Христо Попов.
Съдържание
Роли
| Роля | Глас | Премиера, 25 април 1926 (диригент Артуро Тосканини) |
|---|---|---|
| Принцеса Турандот | сопрано | Роса Раиса |
| Император Алтум, неин баща | тенор | Франческо Доминичи |
| Тимур, сваления от престола си татарски цар Тимур | бас | Карло Валтер |
| Неизвестният принц (Калаф), син на Тимур | тенор | Мигел Флета |
| Лиу, робиня | сопрано | Мария Замбони |
| Пинг, Великия везир | баритон | Джакомо Римини |
| Панг, Майордом | тенор | Емилио Вентурини |
| Понг, Великия имперски готвач | тенор | Джузепе Неси |
| Мандарин | баритон | Аристиде Бараки |
| Принцът на Персия | тенор | Неназован в оригиналната програма |
| Палачът (Пу-Тин-Пао) | ням | Неназован в оригиналната програма |
| Императорската охрана, помощници на палача, момчета, жреци, мандарини, сановници, 8 мъдреци, прислужниците на Турандот, войници, знаменосци, музиканти, духовете на кандидатите, тълпа |
Сюжет
Първо действие
Действието се развива в Забранения град Пекин.
Принцеса Турандот, дъщеря на китайския император Алтум, обявява, че ще се омъжи само за онзи, който отгатне трите гатанки, зададени от нея. Ако не успее, ще загуби главата си.
На обезглавяването на един персийски принц при изгрева на луната, Калаф открива сред тълпата своя баща – сваления от престола си татарски цар Тимур и робинята Лиу. Независимо от жестоката сцена на екзекуцията, Калаф се влюбва в Турандот и решава да изпита силите си в отгатване на гатанките.
Второ действие
Докато тримата придворни (тримата министри Пинг, Панг и Понг) мечтаят за родните си места, оповестяването на началото на изпитанията ги връща към жестоката действителност в Пекин. Пинг предлага на Калаф да се откаже от отгатването и в замяна да получи сто жени. Калаф отговаря правилно на трите гатанки: „Какво изпълва постоянно сърцето на човека?“ – „НАДЕЖДАТА“. „Кое гори като пламък, замръзва като смъртта, блести като звезда, а за да осъществи мечтите си, отново пламва?“ – „КРЪВТА“. „Какво е това, което замръзнало гори и може същевременно да те направи цар и слуга?“ – „ТУРАНДОТ“. Калаф, виждайки обзетата от паника принцеса, се решава на смърт при едно условие – до сутринта Турандот да открие името му.
Трето действие
Пекин се пробужда. Турандот заповядва срещу смъртна заплаха да ѝ открият името на неизвестния принц. Лиу, която отдавна крие любовта си към Калаф, е заловена и от страх да не издаде името му, се самоубива. Тази постъпка силно развълнува Турандот, но истинското ѝ преобразяване идва в прегръдките на Калаф. Тя знае вече неговото име: то е ЛЮБОВ!
Музика
Турандот се смята за музикално завещание на Пучини, лебедова песен, която съдържа всички компоненти на неговия музикален гений. Музиката на операта е съчетание на богата мелодичност с модерни битонални и политонални елементи. Включените в партитурата китайски мотиви придават на музиката специфичен колорит. Оркестрацията използва всички симфонични ресурси, към тях са добавени екзотични ударни инструменти. Кратките ариозо на героите се редуват с мощни хорови изпълнения.
Вокалните партии изискват изключителни гласови данни. Една от най-прочутите арии е „Nessun dorma“. Нейната основна мелодия звучи няколко пъти – след отговорите на гатанките на Турандот, в третия акт при изпълнение на самата ария от Калаф, Алфано я включва във финалния хор.
Прочути арии
Част от арията „In questa reggia“ (В този дворец).
- „Signore, ascolta“ — „Господарю, чуй ме“ (Лиу)
- „Non piangere, Liù“ — „Не плачи, Лиу“ (Калаф)
- „In questa reggia“ — „В този дворец“ (Турандот)
- „Nessun dorma“ — „Никой да не спи“ (Калаф)
- „Tanto amore segreto“ — „Толкова много тайна любов“ (Лиу)
- „Tu che di gel sei cinta“ — „Ти която си обгърната в лед“ (Лиу)
- „Del primo pianto“ — „Първата сълза“ (Турандот – от последните сцени, недовършени от Пучини)
Инструментация
Оркестърът се състои от следните инструменти:
- Дървени духови – три флейти, два обоя, английски рог, два кларинета, баскларинет, два фагота, контрафагот
- Медни духови – четири валдхорни, три тромпета, три тромбона, туба
- Ударни – тимпани, голям барабан, малък барабан, чинели, триангел, там-там, китайски гонгове (A2 – A3), глокеншпил, ксилофон, бас-ксилофон, оркестрови камбани
- Челеста, две арфи, орган
- Лъкови струнни
- На сцената – два алт-саксофона, шест тромпета, три тромбона, бастромбон, барабан, гонг или там-там
(край на цитата)
За да допълня горните данни, ще цитирам още някои части от статията на българския музиковед Любомир Сагаев, взети от неговата „Книга за операта“ (издание през 1983 г.):
„ТУРАНДОТ“
Лирична драма в три действия (пет картини)
Либрето Джузепе Адами и Ренато Симони
ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:
Турандот, китайска принцеса — сопран
Алтум, китайски император — тенор
Тимур, детрониран цар на татарите в изгнание — бас
Принц Калаф, негов син — тенор
Лиу, млада робиия — сопран
Пинг, канцлер — баритон
Панг, маршал — тенор
Понг, готвач, придворни — тенор
Мандарин — баритон
Младия принц от Персия — без пеене
Палач — без пеене
Жреци, мандарини, императорски пазачи, прислужници, прислужнички, танцьорки, войници, музиканти, сенки на умрели, тайнствени гласове, народ.
Действието се развива в Пекин в приказно време.
ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА
След „Мадам Бътерфлай“ от 1904 г., до 1918 г. творческата активност на Пучини намалява значително. През това време той написва само операта си „Момичето от Златния запад“ (1910) и комичната опера „Лястовичката“ (1917). След войната композиторът завършва своя „Триптих“, състоящ се от „Мантията“, „Сестра Анджелика“ и „Джани Скики“. Една от причините за сравнително слабата продуктивност на Пучини е загубата на двамата му прекрасни сътрудници — Илика и Джакоза. Джакоза умира, а само с Илика композиторът трудно работи. В последно време той влиза в творчески връзки с Джузепе Адами.
Когато завършва „Триптиха“, Пучини вече е шестдесетгодишен. Той гори от желание да създаде нови оперни творби и в едно писмо до Адами подтиква либретистите си: „Почупете си главите, скъпи господа. Напишете ми нещо…“
През 1919 г. композиторът гледа в Берлин пиесата „Турандот“ от Шилер (1759-1805), която много му допада. Пучини се запознава и с превъзходната пиеса на същия сюжет от Карло Гоци (1722–1806), от който и всъщност се е ползувал и Шилер. Композиторът възлага на Джузепе Адами (1878–1946) и Ренато Симони (1875–1952) да напишат либретото на „Турандот“. Двамата либретисти освен поменатите пиеси използуват и комичната трактовка на същата приказка в пиесата на Тристан Бернар (1866–1947). В края на 1920 г. Пучини получава първото действие на либретото. Той не е доволен от бавната работа на младите либретисти и постоянно ги кара да бързат. „Драги мои поети, не спете. «Турандот» никога няма да се роди. Така не бива да се работи“, пише им той.
Пучини започва да изучава китайската музика. Проучва редица записи на китайски напеви в Британския музей. След това се запознава с оригиналните народни китайски музикални инструменти. Композиторът започва да пише музиката на операта през април 1921 г. Макар че твори напрегнато, работата не върви много бързо. Пучини е на 63 години, а нервната му система е доста разстроена. Той изказва недоволство от текста, от либретистите, от бавната им работа. Композиторът пише на Дж. Адами и Р. Симони: „Вие ме осъдихте на смърт и скоро ще ми дойде краят… Симони ще ме вкара в гроба …“ Все пак работата напредва. Но състоянието на Пучини все повече се влошава. Когато го подготвят за операцията в Брюксел, той помолва да му дадат лист и молив и написва: „Господа, дайте ми само дванайсет дни, за да довърша «Турандот».“ За съжаление Пучини е много болен и не издържа операцията. От последната картина на „Турандот“ той е написал 23 страници-скици, между които и тези на големия дует на Турандот и Калаф. Преди смъртта си композиторът е допускал, че няма да може да довърши операта си, и сам е пожелал Алфано да я допише. Действително Франко Алфано (1876–1954) довършва „Турандот“, като се придържа към стила на Пучини. Той твърде малко използува оставените от автора скици поради тяхната неразгадаемост.
Първото изпълнение на „Турандот“ е на 25 април 1926 г. в миланския театър „Скала“ под диригентството на Артуро Тосканини. На премиерата операта е изпълнена дотам, докъдето е стигнал Пучини. Тосканини оставя палката, обръща се към публиката и казва: „Тук свършва произведението на майстора.“ Осветлението на сцената загасва и публиката остава в мъртва тишина. След малко започват възгласи „Слава на Пучини“. За пръв път операта с финала на Алфано е изпълнявана на второто представление.
Първата постановка на „Турандот“ у нас е реализирана от Софийската народна опера през 1930 г. от диригента Херман Щанге и режисьора Хр. Попов.
СЪДЪРЖАНИЕ
Площад пред императорския дворец в Пекин. Прекрасната, но жестокосърдечна принцеса Турандот е обявила, че ще се омъжи само за онзи, който отгатне трите гатанки, зададени от нея. Обаче на всеки, който се опита да отгадае въпросите и не успее да отговори правилно, ще му бъде отрязана главата. Много храбри младежи, влюбени в красивата принцеса, вече са станали жертва на нейната жестокост. Техните глави са сложени да украсяват стените на императорския дворец. Сега народът се е събрал на площада, където ще бъде обезглавен един персийски принц, който не е могъл да отговори на въпросите. Народът съжалява красивият млад момък и моли принцеса Турандот да го пощади, но тя е неумолима. Сред множеството на площада е и непознатият принц Калаф. Стражите разгонват тълпата и в блъсканицата на земята пада един старец. Младата девойка извиква за помощ и на нейния зов се притичва принц Калаф. С изненада той открива в падналия старец своя баща — сваления от престола татарски цар Тимур. Цар Тимур е претърпял някакво поражение и е трябвало да избяга от родината си. Той се придружава от вярната си робиня Лиу. Девойката е влюбена в Калаф и е тръгнала с Тимур с надеждата да го намери. Радостна е срещата на тримата. В това време започва шествието за екзекуцията на персийския принц. Появява се и принцеса Турандот. Щом я вижда, Калаф бива обхванат от силна любов. За него вече нищо не съществува освен Турандот. Той решава да умре, но да спечели принцесата. Нито молбите на баща му, нито нежните увещания на Лиу, нито ужасното зрелище на екзекуцията на персийския принц не могат да разубедят Калаф. Той се втурва към гонга, с чийто удар да оповести решението си, но бива спрян от тримата китайски придворни — Пинг, Панг и Понг. Те също го предупреждават за жестокостта на Турандот, за трудността на нейните гатанки и за загиналите безброй безумци. Въпреки всичко Калаф е твърд в своето решение. Той взима чука и удря три пъти гонга, с което оповестява своята готовност да изпита силите си за спечелването на принцесата.
Пинг, Панг и Понг прекарват в тревога нощта. Какво ще им донесе новото утро: сватба или смърт. На тях им е омръзнало това жестоко кръвопролитие. Колко хубав е мирният живот! Няма ли да се намери някой, който да отговори на гатанките на Турандот? Каква ли съдба очаква новият кандидат — любов или палач?
Народът отново се е събрал на площада пред двореца да види дали новият кандидат ще отговори на гатанките. На императора също са му омръзнали кървавите екзекуции и той се обръща към непознатия принц, за да го разубеди. Предупрежденията на императора за страшните сцени, станали по вина на дъщеря му, не действуват на Калаф. Той е непреклонен и ще се опита да спечели любовта на Турандот. Един от мандарините обявява, че започва ново изпитание. Идва Турандот и след като съобщава на какво се дължи ненавистта й към мъжкия род, тя самоуверено и надменно задава трите си въпроса. Първият е: кое е това ярко видение, което се ражда нощем и примамва човек, а на сутринта умира, за да се породи отново през нощта? „Това е надеждата“, отговаря Калаф. Старците кимват утвърдително. Смутена, Турандот задава втората гатанка; какво е това, което гори като пламъка, но не е пламък; ако човек загине, то застива, а когато човек побеждава — то искри като слънцето. Калаф се замисля. „Това е кръвта“, не след дълго отговаря той. Турандот, обхваната от ярост, задава и третата гатанка: какво е туй, което прилича на лед, но замръзва от огъня; ако си свободен, то те държи в робство, станеш ли му роб, превръщаш се в цар? Настават мигове на напрегната тишина. Турандот вече тържествува, но Калаф отново отговаря: „Това си ти, Турандот.“ Мъдреците и този път потвърждават верността на отговора, а народът с радост възхвалява победителя. Турандот е поразена от неочакваната победа на непознатия принц. Загубила надменността си, тя помолва баща си да не я дава за жена на този човек. Но императорът отговаря, че думата му е свещена и той не може да се отрече от нея. За изненада на всички Калаф великодушно се отказва от правото си да се ожени за Турандот. Той сега сам предлага една гатанка на принцесата: тук в града никой не го познава; ако Турандот до изгрева на слънцето открие неговото име, тя може да вземе главата му.
Турандот стои в градината пред императорския дворец. Тя е издала заповед: тази нощ никой да не спи; до изгрева на слънцето трябва да бъде открито името на неизвестния принц. Любовта на Калаф не му дава покой и той броди по дворцовата градина. Пред него се появяват тримата придворни — Пинг, Панг и Понг. Те молят Калаф да се махне от техния град, защото ако принцесата открие името му отново ще започнат кървавите екзекуции. Калаф обаче отказва. В това време палачите довеждат Тимур и Лиу; те са видели, че двамата говорят с неизвестния принц. Турандот разпитва Лиу, но тя отказва да каже името на Калаф. Нищо не е в състояние да я накара да проговори. Тогава Турандот, учудена от нейната твърдост, я запитва кое я прави толкова силна, Лиу отговаря — любовта. Започват да измъчват девойката, но тя не проговаря. Напразно Калаф се опитва да я защити. Лиу измъква един нож от пояса на палача и се промушва. Палачите отнасят трупа на новата жертва на жестоката принцеса. На изток небето започва да светлее. Калаф подава ръка на Турандот, но тя я отблъсква. Тогава Калаф грабва в обятията си принцесата и горещо я целува. Целувката започва да разтапя леда в Турандот. Калаф, обзет от щастие, й казва името си. Двамата тръгват към императорския дворец.
Отново площадът пред двореца е изпълнен с народ. Появават се Турандот и Калаф, уловени за ръка. Те застават пред императора и принцесата казва на баща си: „Аз зная името на неизвестния принц — то е любов.“ Всички запяват химна на любовта.
МУЗИКА
Последната опера на Пучини носи всички най-ценни качества на неговото творчество от късния му период. Верен на себе си, композиторът винаги обръща най-голямо внимание на лиричната страна на оперите си като, разбира се, държи особено много и на драматичната наситеност. От приказно-грациозния и ироничен сюжет на Карло Гоци са останали малко неща. „Турандот“ на Пучини е изградена върху приказната фабула, но е придобила чертите на лирико-драматично оперно произведение. Това личи и от нейното заглавие — лирична драма. Пиесата на Гоци е написана в духа на старинната „комедия дел арте“, но в операта това едва, едва се чувствува. Може би само някои от персонажите носят тези черти, например, тримата министри Пинг, Панг и Понг. Също така в „Турандот“ Пучини отрежда много по-широко място на масовите сцени.
Операта „Турандот“ е най-съвършеното произведение на именития италиански композитор по отношение на композиционната техника и професионалното майсторство. Пучини винаги е проявявал влечение към новаторството и във всяка своя творба той влага по нещо ново. Същевременно обаче той неизменно държи в изграждането на оперното произведение мелодичността на музиката да играе основната роля. Докато в много изказвания композиторът посочва, че Щраусовата симфонизация не отговаря напълно за оперното изкуство, тук, в „Турандот“ оркестърът е разгърнат още повече и има чудесно симфонично развитие. След слушането на „Пролетно тайнство“ от Стравински Пучини също така изтъква, че тази музика не му допада, а в последната си опера той използува елементи от разчупването на ритъма и разработва някои епизоди политонално. От това; разбира се, музиката му печели и се обогатява. В музикалното изграждане на „Турандот“ са вложени най-разнообразни чувства и настроения — драматизъм, лирика, грациозност, хумор, гротеска и др. Източните екзотични елементи са използувани повече за аромат, за външната обрисовка, отколкото за разкриване на дълбоки душевни състояния. Голямо разнообразие внасят многобройните източни инструменти или екзотичната звучност, постигната на някои места в оркестъра.
В първото действие на операта преобладават големите масови сцени. Интересни са тъжният хор от началото на действието: оригиналният със своите източни интонации хор преди пристигането на Турандот; веселият детски хор, написан в китайски колорит, както и силно въздействуващ траурен марш. Извънредно оригинална е сцената на Пинг, Панг и Понг. Епизодът на срещата на Калаф с баща му и Лиу е изпълнен с искрени чувства; лиричната ария на Лиу в края на действието, както и цялата й партия е написана в духа на любимите Пучиниеви героини — Мими и Мадам Бътерфлай.
Първата картина от второ действие е една характеристична и много интересна сцена, написана в източен дух. Тя е и твърде близка до епизода на Пинг, Панг и Понг от първо действие. Централна картина на това действие, а и на цялата опера е втората. Сцената на задаването на загдките и техните отговори са един разширен диалог между Калаф и Турандот, в който взима живо участие и народът. Тя има завладяваща сила, като в развитието и напрежението все повече и повече нараства. Щастливото разрешаване на загадките донася само временно проясняване на драматичната наситеност. Така отказът на Турандот да изпълни даденото обещание води до ново напрежение. В музиката избликват дълбоките противоречиви чувства, вълнуващи Калаф. В края на действието напевната мелодия на неговото ариозо внася нотки на просветляване и оптимизъм.
Четвърта картина носи дълбок психологически заряд. Тук настъпва големият душевен прелом у Турандот. Принцесата с леденото сърце за пръв път разбира, че любовта може да доведе до саможертва (самоубийството на Лиу), както и че това силно чувство може да се породи въпреки волята на човека. С изключително майсторство Пучини ни предава тези сложни вълнения. Композиторът е съумял да постигне рядка емоционална градация. Картината започва с великолепното ноктюрно и стига до една от кулминациите си по отношение на лиричното насищане в знаменитата ария на Лиу. В драматургичното изграждане сполучливо е използуван контрастът пак чрез появата на трите гротескови фигури Пинг, Панг и Понг.
Последната картина е написана от Франко Алфано в духа на музиката на Пучини. В тази картина се откроява големият дует на Турандот и Калаф, в който са използувани някои от лайттемите на операта.
(край на цитата)
Сега ще се спра на дискографията на операта „Турандот“ от Пучини: важни записи с данни за певци, диригенти и лейбъл. Цитирам в превод на български език:
Дискография
Студийни записи
´´´´
Записи на живо
| Година | Певци (Турандот, Лиу, Калаф, Тимур) | Диригент | Театър |
|---|---|---|---|
| 1961 г. | Биргит Нилсон , Анна Мофо , Франко Корели , Боналдо Джайоти | Леополд Стоковски | Метрополитън опера , 4 март |
| 1961 г. | Биргит Нилсон , Леонтин Прайс , Джузепе Ди Стефано , Никола Закария | Франческо Молинари Прадели | Виенска държавна опера , 22 юни |
| 1989 г. | Гена Димитрова , Сесилия Гасдиа , Никола Мартинучи , Роберто Скандиуци | Даниел Орен | Театър „Маргарита“ , 20-27 януари |
| 1998 г. | Джована Казола, Катя Ричарели, Ландо Бартолини и Серджо Фонтана | Рико Сакани | Авенче, Арена – CASCAVELLE CD |
| 2001 г. | Джована Касола, Масако Дегучи, Ландо Бартолини, Франсиско Ередиа, Хавиер Мас и Висенс Естев | Александър Рахбари | Малага, 2001 – CD на NAXOS |
| 2008 г. | Мария Драгони , Мария Луиджия Борси , Франко Фарина | Кери Лин Уилсън | Театър „Четирите хиляди“ , Торе дел Лаго Пучини |
| 2009 г. | Мария Гулегина , Марина Поплавская , Марчело Джордани , Самуел Рами | Андрис Нелсънс | Метрополитън опера , 3 ноември |
…….
Частично DVD
| Година | Певци (Турандот, Лиу, Калаф, Тимур) | Диригент | Лейбъл |
|---|---|---|---|
| 1958 г. | Лучила Удович , Рената Матиоли , Франко Корели , Плинио Клабаси | Фернандо Превитали | |
| 1983 г. | Ева Мартон , Катя Ричарели , Хосе Карерас , Джон Пол Богарт | Лорин Маазел | ТДК |
| 1983 г. | Гена Димитрова , Сесилия Гасдиа , Никола Мартинучи , Иво Винко | Арена Маурицио | NVC Arts |
| 1988 г. | Ева Мартон , Леона Мичъл , Пласидо Доминго , Пол Плишка | Джеймс Ливайн | Дойче Грамофон |
| 1998 г. | Джована Казола , Барбара Фритоли , Сергей Ларин , Карло Коломбара | Зубин Мехта | Уорнър Класики |
| 2003 г. | Джована Касола, Сандра Пачети, Никола Мартинучи, Симон Янг | Карло Палески | ЕМИ |
| 2010 г. | Мария Гулегина , Салваторе Личитра , Тамар Ивери , Луис-Отавио Фариа | Джулиано Карела | Класики от Бел Еър |
(край на цитатите)
В горните записи четем имената на българските певци Гена Димитрова и Николай Гяуров, които са участвали в записи на „Турандот“. Цитирам едно извлечение:
| 1972 г. | Джоан Съдърланд , Монсерат Кабайе , Лучано Павароти , Николай Гяуров , Том Краузе | Зубин Мехта | Дека Рекърдс |
| 1989 г. | Гена Димитрова , Сесилия Гасдиа , Никола Мартинучи , Роберто Скандиуци | Даниел Орен | Театър „Маргарита“ , 20-27 януари |
| 1983 г. | Гена Димитрова , Сесилия Гасдиа , Никола Мартинучи , Иво Винко | Арена Маурицио | NVC Arts |
(край на цитата)
Цитирам една статия на музикалната модераторка в БНР Ирена Гъделева относно една забележителна постановка на „Турандот“ в МЕТ Ню Йорк през 2016 г. Спектакъл на тази постановка е бил прожектиран на 30 януари 2016 г. в хиляди киносалони по света и меломаните са могли да проследят тричасовата продукция на режисьора и сценограф Франко Дзефирели, поставена за първи път през 1987 г. и оттогава смятана за един от шедьоврите в неговото творчество.
Ирена Гъделева
29.01.2016
„Турандот“ – най-доброто от Метрополитън
Прочутата постановка на Франко Дзефирели възкръсна в Метрополитън. На 30 януари 2016 българските зрители ще могат да я видят в кинопрограмата „На живо от Ню Йорк“, в Синема Сити София от 20 часа, повторението е на 10 февруари от 19.30 часа.
На 30 януари 2016 г. в хиляди киносалони по света меломаните ще могат да проследят тричасовата продукция на режисьора и сценограф Франко Дзефирели, поставена за първи път през 1987 г. и оттогава смятана за един от шедьоврите в неговото творчество. Поредната възстановка на операта „Турандот“ е под диригентството на Паоло Кариняни, а в главните роли по време на прякото излъчване ще бъдат шведската звезда Нина Стеме – Турандот, Марко Берти – Калаф, Анита Хатиг – Лиу, и Александър Цимбалюк – Тимур.
Първият досег на прочутия Франко Дзефирели с операта не е сценографията на „Бохеми“ през 1965 г. или постановката на „Палячо“ и „Селска чест“ в Метрополитън опера през 1978 г. Като плод на греховна любов, малкият Франко не получава името на баща си, а измислена от майка си фамилия, вдъхновена от ария в операта „Идоменей“ от Моцарт – „Zeffiretti lusinghieri“. Това, разбира се, е само симпатичен щрих от биографията му.
Като студент в Университета във Флоренция през 1945 г. Дзефирели гледа „Хенри V“ с Лорънс Оливие в главната роля и животът му се преобръща. Всъщност специалността архитектура, която изучава, със сигурност му е била от полза и по-късно, когато едновременно работи като режисьор и сценограф. От асистент на Лукино Висконти и Виторио де Сика, Франко Дзефирели израства до едно от най-големите имена в театъра, киното и операта през втората половина на ХХ век. При това кариерата му разцъфва и в Америка.
Когато поставя през 1987 г. „Турандот“ – последната, незавършена опера на Джакомо Пучини, италианският режисьор вече има успехи в Метрополитън опера с едноактните опери „Селска чест“ на Маскани и „Палячо“ на Леонкавало, с „Бохеми“ и „Тоска“ от Пучини. Веднага прави впечатление, че обединяваща фигура за постановките му по онова време е тенорът Пласидо Доминго, който се превъплъщава и в ролята на Калаф, а неговата принцеса Турандот е Ева Мартон. „New York Times“ определя тогавашната постановка като „Метрополитън в най-добрата си форма“.
Неслучайно почти 30 години по-късно „Турандот“ на Франко Дзефирели възкръсва за пореден път, а публиката очаква да види пищните сценични изяви на всички участници, включително на блестящия оркестър и феноменалния хор на Метрополитън опера, дирижирани от Паоло Кариняни.
„Дворецът на императора е една от най-ослепителните и пищни сцени, които МЕТ може да предложи“, е оценката на „New York Classical Review“. Всъщност, както става ясно от рецензиите в американската преса, декорите и костюмите в тази почти 30-годишна постановка са важна част от пищното зрелище.
Поредната премиера на 23 септември 2015 г. в Метрополитън ще се запомни с яркото присъствие на американското сопрано Кристин Гьорке и прочутия тенор Марсело Алварес като Калаф. Спектакълът на 30 януари, който ще гледаме и в България, благодарение на фондациите „Театрален фестивал „Варненско лято“ и „Америка за България“, ще бъде последен за това заглавие през сезона. Певческият състав, който ще чуем, вече също получи положителни отзиви от критиката.
„Нина Стеме успява да представи зловещата ледена принцеса като изненадващо уязвима. Нейният силен пищен глас запазва топлотата си през цялата вечер, с ярки високи тонове, които никога не са пресилени или пискливи, дори когато се извисяват над масовите ансамбли с оркестър и хор.“ Такава е оценката в The New York Times. И още: „Сопраното Анита Хартиг пя красиво в ролята на саможертвената Лиу, нейният пленителен глас е тъжен и изразителен. Александър Цимбалюк има богат бас-баритон и изпълнява Тимур с достойнство“.
А според „Financial Times“ „Нина Стеме владее силата, чувствителността, с проницателност и властност успява да направи крайно несимпатичната принцеса на Пекин много магнетична“.
Карло Гоци замисля „Турандот“ в средата на XVIII век като типична commedia dell’arte, а героите са актьори, пътуващи от Италия към Китай. Пучини и неговите двама либретисти Джузепе Адами и Ренато Симеони променят стила, защото композиторът смята, че „Турандот е най-нормалната и човешка пиеса на Гоци“. За разлика от „Мадам Бътерфлай“ и „Бохеми“, тя не е от най-трогателните истории, които Пучини избира за сюжет. Точно „Турандот“ остава незавършена след смъртта му и получава легендарен ореол, не без участието и на диригента Артуро Тосканини, който я дирижира на премиерата в Ла Скала през 1926 г. в оригиналния, незавършен вариант. По онова време партитурата вече има и завършен вид, благодарение на композитора Франко Алфано, и е изпълнена цялостно само ден по-късно.
Няколко месеца след Милано „Турандот“ вече е на сцената в Ню Йорк. В Метрополитън пеят примадоната Мария Йерица и Джакомо Лаури-Волпи. Архивите на театъра пазят точни статистики за не по-малко пищен спектакъл с участието на 300 хористи, 90 балетисти и повече от 130 оркестранти. Въпреки това обаче след четири сезона „Турандот“ постепенно отпада от афиша на МЕТ и определено не се радва на голям интерес от страна на американската публика. До 1961 г., когато известният дизайнер и фотограф сър Сесил Бийтън я поставя с Биргит Нилсон и Франко Корели в главните роли. Казват, че тяхната борба за надмощие на сцената допринася за огромния интерес към творбата тогава. Минава време и през 1987 г. „Турандот“ отново блясва на сцената на първия американски оперен театър. Този път предизвикателството поема Франко Дзефирели, вече знаменит като режисьор и сценограф. Неговата постановка оживява като едно от най-големите зрелища в историята на операта, в което всеки детайл е важен, не са пестени средства нито за декори, нито за костюми.
В архивите на Метрополитън срещу датата 14 декември 1987 г. стои снимка на Гена Димитрова – това е нейният дебют в ролята на принцеса Турандот в Ню Йорк. Четири години по-рано тя вече е работила същата опера с Дзефирели, само че в Ла Скала. Гена Димитрова остава в историята като една от най-силните изпълнителки на тази партия.
„Турандот“ от Пучини можете да гледате в пряко излъчване от програмата „Метрополитън опера: На живо от Ню Йорк“ на 30 януари от 20 часа в кино „Синема Сити София“, с повторение на 10 февруари от 19.30 часа.
(край на цитата)
До края на настоящата статия ще дам сведения за прочути постановки на „Турандот“ както в България, така и по света.
Постановки в България
Премиерата на „Турандот“ е през 1930 г. в Софийската държавна опера. Диригент е Херман Щанге, режисьор е Христо Попов. В главните роли са блестели едни от най-големите имена на тогавашната ни сцена. Ролята на Турандот е изпълнена от легендарната Цветана Табакова. Като Калаф се превъплъщава тенорът Стефан Македонски, а в образа на самоотвержената Лиу влиза Катя Спиридонова.
Периодът 1961–2026 г.:
София (1961): Забележително участие на Юлия Винер-Ченишева (Турандот), Никола Николов (Калаф) и Катя Попова (Лиу).
Русе (1964): Постановката се свързва с името на диригента Ромео Райчев. В ролята на Турандот често е канена Мария Венцеславова.
Варна (1994, 2001): През 2001 г. в емблематична продукция на Държавна опера Варна участва великата Гена Димитрова в своята коронна роля на Турандот.
Стара Загора (2018/2026): Изключително оригиналната „Опера с кукли“ на Държавна опера Стара Загора (съвместно с Кукления театър). През юни 2024 и април 2026 г. главните роли се изпълняват от Драгана Радакович (Турандот), Джеймс Лий (Калаф) и Гергана Георгиева (Лиу).
София (септември 2025 – април 2026): За юбилея Софийската опера и балет представи мащабна постановка на Пламен Карталов с гост-звезди: Анна Пироци (Турандот), Хорхе де Леон (Калаф) и Роза Феола (Лиу), дирижирана от Даниел Орен.
Български тенори имат забележително присъствие в историята на „Турандот“ на двете най-престижни световни сцени – Метрополитън опера в Ню Йорк и Миланската Скала. Калаф е роля, която изисква мощ, блясък и „стоманен“ тембър – качества, с които българските певци са прочути. Ето най-важните имена, които са защитавали българската чест в тези оперни храмове:
Българските принцове Калаф в Метрополитън и Миланската Скала
Никола Николов: Често наричан „българският Калаф“ заради феноменалните му височини. Той пее ролята на Калаф с огромен успех в Миланската Скала през 1959 г., където дебютира малко преди това. Неговият Калаф покорява и Метрополитън опера в Ню Йорк през 60-те години, като критиците подчертават неговия мощен и бляскав теноров глас. В средата на 70-те години Никола Николов приключва с оперната си кариера, след като 20 години е член на ансамбъла на Софийската народна опера. От оперния му репертоар са особено успешни следните роли: Манрико в „Трубадур“, главната роля в „Дон Карлос“ и Радамес в „Аида“ от Верди, Туриду в „Селска чест“ от Маскани, Каварадоси в „Тоска“ и Калаф в „Турандот“ от Пучини, Хосе в „Кармен“ от Бизе, Васко де Гама в „Африканката“ от Майербер.
Калуди Калудов: Един от най-големите български тенори със световна кариера. Той е пял в Миланската Скала (където има емблематични участия в „Манон Леско“) и е гостувал в Метрополитън опера. Неговият Калаф е сочен като пример за белкантова стабилност и драматична наситеност.
Камен Чанев: Не можем да пропуснем покойния Камен Чанев, който беше един от най-търсените изпълнители на Калаф в света в началото на XXI век. Той е пял ролята на стотици сцени, включително във Виенската държавна опера и многократно на италианските сцени, като неговият глас се отличаваше с невероятна мощ в арията „Nessun dorma“.
Петър Райчев: Първият българин с мащабна международна кариера, който проправя пътя към Миланската Скала и Метрополитън още в началото на миналия век. Макар и в по-ранен период, той полага основите на българската тенорова школа на тези сцени.
(край на цитата за българските тенори в историята на „Турандот“)
Що се отнася до ролята на Турандот, българското сопрано Гена Димитрова играе особена роля в това отношение и то не само в България, но и на редица световни сцени. Ето подробности за нейните истински триумфи в „Турандот“:
Гена Димитрова – Некоронованата кралица на Ледената принцеса
Гена Димитрова дебютира в ролята на Турандот сравнително късно в кариерата си (през 1981 г. в Тревизо), но бързо се превръща в световен еталон за нея. Нейният триумф е в Миланската Скала през 1983 г. Това е една от най-важните постановки в историята. Режисьор е Франко Дзефирели, а диригент – Лорин Маазел. Гена буквално „отнася“ покрива на театъра с гласа си. В тази постановка тя си партнира с Никола Мартинучи (Калаф) и Катя Ричарели (Лиу). Записът от този спектакъл се смята за един от най-добрите правени някога.
Дебютът в Метрополитън опера (1987 г.): Гена Димитрова влиза в МЕТ именно с „Турандот“. Постановката отново е на Дзефирели (същата, която се играе и до днес). В ролята на Калаф играе великият Пласидо Доминго, като Гена Димитрова и Ева Мартон от Чехия играят Турандот в алтернативни състави. Критиката в Ню Йорк пише, че „гласът на Гена Димитрова е като природна стихия“. В архивите на Метрополитън опера срещу датата 14 декември 1987 г. стои снимка на Гена Димитрова – това е нейният дебют в ролята на принцеса Турандот в Ню Йорк.
Арена ди Верона (1983 и следващи): Гена е била легенда на Арената. Там тя пее „Турандот“ пред 15 000 души, като гласът ѝ превзема огромното пространство без никакви усилия. В един от емблематичните спектакли тя си партнира с Никола Мартинучи и Сесилия Гасдиа. Гена Димитрова винаги е казвала, че ролята на Турандот е „убиец на гласове“, ако нямаш правилната техника. Тя е споделяла, че за да изпее добре финала, трябва да имаме „три бели дроба“.
Четири години по-рано тя вече е работила същата опера с Дзефирели, само че в Миланската Скала. Гена Димитрова остава в историята като една от най-силните изпълнителки на тази партия.
(край на цитата за Гена Димитрова)
Наред с Гена Димитрова в ролята на Турандот изпъква и сопраното Галина Савова като изключителен артист с истински „пучиниев“ глас. Нейният триумф в Париж е един от върховете в международната ѝ кариера. Ето конкретните сведения за нейните изяви като Турандот в Париж:
Постановката в „Пале Омниспор дьо Пари-Берси“ (1987 г.):
Това е мащабна, зрелищна продукция, предназначена за огромна аудитория (подобно на „Арена ди Верона“). Галина Савова изпълнява ролята на Турандот с невероятен успех. Нейният глас, притежаващ рядка пробивност и стабилност във високия регистър, успява да изпълни огромната зала. В тези спектакли тя си партнира с големия италиански тенор Никола Мартинучи в ролята на Калаф, който често е бил неин сценичен партньор в тази опера по света. Париж е само една от спирките на нейния „Турандотов марш“. Тя пее ролята с огромен успех и в „Гранд Театър дьо Женев“, както и в Метрополитън опера (Ню Йорк), където дебютира през 1982 г. именно като Ледената принцеса.
Галина Савова беше известна в оперните среди със своята скромност и невероятна дисциплина. Колегите ѝ често споделяха, че тя е един от малкото гласове, които могат да издържат на тежката оркестрация на Пучини, без да загубят красотата на тембъра си. Фактът, че е избрана за такава мащабна постановка в Париж, говори за огромния мащаб на нейния глас. Галина Савова се помина в родната Варна през януари 2021 г., след като отдавна беше приклъчила с активната си вокална кариера. Тя остави дълбока следа и там като педагог и вдъхновител на младите певци в последните си години.
(край на цитата за Галина Савова)
Райна Кабаиванска и Анна Томова-Синтова в ролята на Лиу
Тези две грандами на българската опера добавят коренно различни, но еднакво гениални нюанси към „Турандот“. Докато Гена Димитрова е „ледената“ мощ, Райна Кабаиванска и Анна Томова-Синтова внасят разтърсваща човечност и финес.
Райна Кабаиванска е ненадминатата Лиу.
Макар да има глас за големи роли, тя остава в историята на „Турандот“ като една от най-вълнуващите изпълнителки на Лиу. Райна Кабаиванска превръща образа на малката робиня в център на драмата. Нейното пианисимо и филиране на тоновете в ариите “Signore, ascolta!” и “Tu che di gel sei cinta” се считат за еталон. Тя е пялаи Лиу редом до Турандот на Биргит Нилсон (най-голямата Турандот на епохата) и Калаф на Франко Корели. Тези срещи на върха в Миланската Скала и Метрополитън опера са легендарни. Райна Кабаиванска е казвала, че „Лиу е символът на саможертвата, и публиката винаги плаче при нейната сцена на смъртта“.
Анна Томова-Синтова – Между Лиу и Турандот
Анна е един от малкото сопрани в света, които са пели с огромен успех и двете роли, което е изключително трудно вокално изпитание. Като Лиу тя е любимката на Херберт фон Караян. Под неговата палка Анна Томова-Синтова прави незабравима Лиу в Залцбург. Нейният прочит е по-лиричен, благороден и духовен. Като Турандот по-късно в кариерата си тя посяга и към ролята на принцесата. Нейната Турандот не е просто зла, а страдаща и величествена. Тя пя ролята в големите немски театри (като Берлинската държавна опера) и в САЩ (Чикаго), показвайки, че един „моцартов“ по прецизност глас може да триумфира и в най-тежкия пучиниев репертоар.
(край на цитата за Райна Кабаиванска и Анна Томова-Синтова)
Във Варненската опера има нова постановка на „Турандот“ през 2019 г. Цитирам няколко подробности за тази постановка:
Портал „Варненска опера“
17 август 2019 г.
Валерий Георгиев: „Калаф, е според мен, най–тежката партия за тенор”
Ролята на Калаф е не само трудна, но и дълга, операта спокойно би могла да се казва „Калаф“, не „Турандот“. Красивата ария „Nessun Dorma” е може би най–известната ария за тенор в света.
Партията като цяло е написана много интересно, в нея няма фрази, които постепенно да те подготвят за височините, а мълчиш, мълчиш и изведнъж трябва да изпееш някаква пределна височина. Тези резки обрати са предизвикателство за всеки тенор, но аз обичам ролята на Калаф, пея я не за пръв път и се надявам, че съм успял да я овладея в цялата й сложност.
Радвам се, че заедно с Илина Михайлова – тя като Лиу, аз като Калаф, представихме достойно Варненската опера на премиерата на „Турандот“ в Парма. Чакам с нетърпение и срещата на „Турандот“ с публиката на ММФ „Варненско лято“.
„ТУРАНДОТ“
Копродукция на Държавна опера Варна с „Парма ОперАрт“
Лирична драма в три действия от Джакомо Пучини
Либрето – Джузепе Адами и Ренато Симони по едноименната пиеса на Карло Гоци
Диригент – Лоренцо Бизари (музикален директор на „Парма ОперАрт“)
Режисьор – Еди Ловальо
Сценография и костюми – Нела Стоянова
Действащи лица и изпълнители:
ТУРАНДОТ – Димитринка Райчева
ИМПЕРАТОР – Христо Ганевски
ТИМУР – Деян Вачков
КАЛАФ – Валерий Георгиев
ЛИУ – Илина Михайлова
ПИНГ – Пламен Димитров
ПАНГ – Марк Фаулър
ПОНГ – Пламен Долапчиев
МАНДАРИН – Свилен Николов
Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна
С участието на Варненската детско – юношеска опера
Премиера -10 юли 2019, „Reggia di Colorno“, Парма
Премиера – 19 август, Опера в Летния театър, ММФ „Варненско лято“ 2019
(край на цитата)
Портал „Варненска опера“
22 октомври 2025 г.
Отзив на Pinar Aydin O’Dwyer за спектакъла на „Турандот“ с Валерий Георгиев (Калаф) в „Ankara Devlet Opera ve Balesi“ (ADOB)
Изпълнението на Георгиев беше толкова въздействащо, че когато стигна до „Nessun Dorma“, без да преминава в крещящ режим, както правят много тенори, той интерпретира партията в зрял кайсиев оттенък и само във финала използва форте, като по този начин впечатли всички зрители – които до този момент не бяха аплодирали нито една ария – и предизвика бурни и енергични аплодисменти.
Сценичното присъствие на Георгиев също беше живо; ако трябва да опиша гласа му с метафората на огъня на барбекю, когато огънят стане жарава, човек се успокоява – опасността от пламъци, разпръснати наоколо, е отминала, а чувството за спокойствие и сигурност се засилва. Освен това средата се затопля и тази топлина продължава като дълъг дъх. Аз бих предпочела гласа на Георгиев, който предизвиква тези усещания, сто пъти повече от изпълнението на Стефано ла Кола като Калаф в „Ла Скала“ през 2023 г., който пее за показност, а не за удоволствие.
Източник: https://www.sanattanyansimalar.com/yazarlar/pinar-aydin-o-dwyer/yine-yuce-turandot/
(край на цитата)
Валерий Георгиев
Valeriy Georgiev
Дата на раждане: 17.06.1976
Тенорът Валерий Георгиев е завършил Средно сержантско военно-музикално училище в София (1995) и НМА „Проф. Панчо Владигеров” с две специалности – валдхорна при проф. Стефан Кънчев (2000) и оперно пеене при доц. Иванка Нинова (2006). Той е постоянен гост-солист на Софийската филхарминия, пее с всички български филхармонични оркестри, гастролира в много европейски страни.
След едно прослушване в Софийската опера мениджърът на „Опера Дъблин“ му предрича голяма кариера, ако се насочи към творчеството на Росини и Доницети. Основание за това дава богатият диапазон на неговия глас с т.нар. „Росиниеви височини“, каквито много малко тенори в света притежават. Веднага го ангажират от Букурещката опера за ролите на Дон Рамиро в „Пепеляшка” от Росини и на Ернесто в „Дон Паскуале” от Доницети, с които Валерий Георгиев жъне огромен успех. Мениджърът на Пражката опера определя изпълнението му като феноменално.
Певецът вече е един от любимците и на варненската публика, която го аплодира като Херцога в „Риголето” от Верди и като Печения лебед от „Кармина Бурана” на Карл Орф, в чиято друга кантата „Катули Кармина” той изпълнява ролята на философа Катул.
Валерий Георгиев харесва красивата музика на „Граф Ори”, която по неговите думи е много по-динамична и определено по-трудна, отколкото в най-известното оперно заглавие на Росини „Севилският бръснар”. Предизвикателството в „Граф Ори” идва от сложната партитура, в която тенорът трябва да изпее 20 си-та, 20 до-та и 10 до-диеза, за разлика от повечето опери, където тенорът се среща най-много с един или два високи тона. Допадат му също резките обрати в действието и непрекъснатата смяна на драматични с лирични моменти, в които му се налага да играе ролите на граф, гадател и монахиня, сменяйки мъжкия с женски стил на пеене. Всичко това обаче кореспондира с артистичната природа на певеца, който с лекота се превъплъщава в своите персонажи. При това се забавлява истински, както впрочем и останалите участници в „Граф Ори”.
„Изключително съм доволен, че ми повериха трудната роля на Граф Ори в първата българска постановка на едноименната опера от Росини. Имам удоволствието да работя с изключителни френски професионалисти, доказани европейски имена, а също и с такива прекрасни артисти като солистите на Варненската опера, сопраното Ирина Жекова и баритоните Пламен Димитров и Свилен Николов. С екип като варненския, би се гордяла всяка опера, не само в България”, категоричен е Валерий Георгиев.
(край на цитата)
Постановки на „Турандот“ извън България
Метрополитън Опера (Ню Йорк): Една от най-пищните продукции в света е тази на Франко Дзефирели (1987), която се играе и до днес. През годините там са триумфирали Ева Мартон и Пласидо Доминго.
Арена ди Верона: Традиционно място за грандиозни спектакли на открито. Често използвана е версията на Франко Дзефирели. През последните сезони (2024/2025) в ролята на Турандот се изявяват Елена Панкратова и Анна Нетребко.
Забраненият град, Пекин (1998): Историческа постановка под диригентството на Зубин Мета и режисурата на Джан Имоу, реализирана на самото място на действието в Китай с участието на Джована Казола (Турандот) и Сергей Ларин (Калаф).
Миланската Скала (2024–2026): По случай 100-годишнината на операта „Турандот“, театърът представя нова версия под палката на Микеле Мариоти, като в ролята на Турандот се редуват Сондра Радвановски и Анна Пироци.
(край на цитата)
Заключение за 100-годишния юбилей
Стогодишният път на „Турандот“ е доказателство, че изкуството триумфира дори там, където смъртта е поставила точка. Джакомо Пучини не успява да допише финалния дует, но оставя след себе си музика, която превръща „ледената“ принцеса в символ на копнежа по истинската любов.
За нас, българите, този юбилей е повод за особена гордост. През този век нашите гласове – от Цветана Табакова и Стефан Македонски до планетарните триумфи на Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Галина Савова и Анна Томова-Синтова – се превърнаха в неизменна част от ДНК-то на тази опера. Те доказаха, че българското присъствие на световната сцена не е просто участие, а стандарт за качество и емоционална дълбочина.
Днес на 25 април 2026 г., 100 години след онази паметна вечер в Миланската Скала, когато Артуро Тосканини оставя палката и казва: „Тук операта свършва, защото в този момент маестрото е мъртъв ...“, операта „Турандот“ продължава да живее. Продължава да ни кара да затаяваме дъх пред саможертвата на Лиу и да вярваме заедно с Калаф, че на разсъмване любовта ще победи…
…….
Записи:
Turandot – In questa reggia, The Riddles – Ghena Dimitrova …
´´´´
Nikola Nikolov · Giacomo Puccini – Turandot [Aria of Calaf …
https://www.google.com/search?q=you+tube+turandot+nikola+nikolov+&sca_esv=ffb1a34a2d49d962&sxsrf=ANbL-n4QSiEaskvfxe4nRJYqrMUzr1ZhAw%3A1777153633145&source=hp&ei=YTbtaZ2cB_Hr7_UPzsK5mA0&iflsig=AFdpzrgAAAAAae1EcR_sB6ISHeUG6f1s4WiVhiDsXQJK&ved=0ahUKEwjd0I2Y_YmUAxXx9bsIHU5hDtMQ4dUDCCA&uact=5&oq=you+tube+turandot+nikola+nikolov+&gs_lp=Egdnd3Mtd2l6IiF5b3UgdHViZSB0dXJhbmRvdCBuaWtvbGEgbmlrb2xvdiAyBxAhGAoYoAEyBxAhGAoYoAFIj7ABUABYqJEBcAB4AJABAJgBggGgAYcTqgEEMzAuNbgBA8gBAPgBAZgCI6ACoRXCAgsQLhiABBixAxiDAcICCxAAGIAEGLEDGIMBwgIIEC4YgAQYsQPCAggQABiABBixA8ICERAuGIAEGLEDGIMBGMcBGNEDwgIFEC4YgATCAgUQABiABMICCBAuGLEDGIAEwgINEAAYgAQYsQMYgwEYCsICBxAAGIAEGArCAg8QLhgKGAsYgwEYsQMYgATCAg8QABiABBgKGAsYsQMYgwHCAgwQABiABBgKGAsYsQPCAgkQABiABBgKGAvCAhAQABiABBiKBRgKGLEDGIMBwgIPEC4YgAQYChgLGLEDGIMBwgIGEAAYBxgewgIHEC4YgAQYCsICCBAAGAcYHhgKwgIHEAAYgAQYDcICCBAAGAgYBxgewgIJEAAYgAQYDRgTwgIIEAAYHhgNGBPCAgoQABgIGB4YDRgTwgIMEAAYCBgeGA0YExgKwgIGEAAYHhgNwgIJEAAYHhgNGMcDwgIIEAAYCBgeGA2YAwCSBwQzMC41oAfj7AGyBwQzMC41uAehFcIHCTAuMTIuMTguNcgHuAGACAE&sclient=gws-wiz#fpstate=ive&vld=cid:435c6801,vid:7NgiGc1p5pQ,st:0
´´´´
Birgit Nilsson “In questa reggia” Turandot
´´´´´´
Birgit Nilsson and Franco Corelli, In Questa Regia
´´´´
Luciano Pavarotti sings “Nessun dorma” from Turandot (The Three Tenors in Concert 1994)
´´´´
Margarette Radulova & Nikola Nikolov – Riddle Scene – Turandot
´´´´
Turandot – “Nessun dorma” – Plácido Domingo, tenor
´´´´