Днес се навършват 34 години от кончината на Васил Лолов – цигулар, композитор и диригент

Драги приятели на оперното и симфонично изкуство, днес на 6 януари 2026 г. – на светлия празник Богоявление се навършват 34 години от кончината на големия български диригент, цигулар, композитор и музикален организатор Васил Лолов, роден на 18 май 1913 г. в Ямбол, починал на днешния ден през 1992 година. Днес пиша статия за него за първи път. Все още не бях събрал достатъчно материали – за него и до днес няма Уикипедия-страница в Интернет.

Отдавна имах желание да пиша статия за този забележителен музикант с отлично образование в България и в чужбина, който в младите си години беше известен преди всичко като великолепен цигулар, основал прочутия квартет „Лолов“ (1943­-1948), с който обикаляше много градове на България, също и в моя роден град Габрово, особено в годините на Втората световна война. В същото време Васил Лолов беше водещ цигулар в Царския симфоничен оркестър, преподаваше в Музикалната академия в София, занимаваше се и с композиция.

В годините след 1945 г., когато в България се основаха редица нови симфонични оркестри и оперни театри, Васил Лолов разви особено широка дейност като диригент на такива оркестри в Бургас и Пловдив, беше и директор и главен диригент няколко години на Пловдивската опера, което му даде възможност да се насочи и към дирижиране на опери. Ето подробности: той е концертмайстор в Софийската опера (1947­-1948), концертмайстор и стажант-диригент в Пловдивския симфоничен оркестър (1948-19­49), главен диригент на Бургаския симфоничен оркестър (1949­-1955), главен диригент на операта в Пловдив (1956-19­61), главен редактор на редакция “Музикални предавания” в Радио София (1962­-1969), директор (1973), заместник-генерален директор (1974) и генерален директор (1974­-1977) на Главна дирекция “Българска музика”. През 1968 г. основава и ръководи до 1980 г. известния “Колегиум за камерна музика”, с който има активна концертна дейност и осъществява редица премиерни изпълнения на произведения от български композитори. Преподава камерна музика в Българска държавна консерватория (от 1962), получава титлата „доцент“.

През годините от 2013 до сега, в които пиша моите „оперни истории“, по косвен път съм стигал до името на Васил Лолов и то поради това, че когато писах преди години първата си статия за българската певица Бойка Константинова, стана въпрос и за това, че тя е първа съпруга на Васил Лолов. Тогава написах няколко реда и за него. Нека припомня съответните абзаци:

„ (…) Бойка Константинова завършва Музикалната академия в София през 1937 г. с отличие. Тя е на 26 години и току-що омъжена за Васил Лолов – цигулар в оркестъра на Народната опера в София. Това е годината в която се ражда синът й Атанас (…) Драги приятели на оперната музика, днес на 1 февруари 2025 г. пиша статия за почти забравената вече оперна певица от България Бойка Константинова-Живадинович, която се помина на този ден преди 12 години в Монтерей, Калифорния / САЩ – на 1 февруари 2013 г. Тя е сопран, родена на 25 април 1911 г. във Враца. За нея съм писал статии няколко пъти, последния път през 2021 г. Ето как започна статията ми тогава:

„Драги приятели на оперната музика, днес на 25 април 2021 г. наново имаме рожден юбилей на българска оперна певица. За разлика от вчера – 24 април, когато показах само снимка на легендарната певица Христина Морфова, родена преди 134 години (не писах статия поради моя 90-ти рожден ден, което отне цялото ми време, а за „леля Христина“ съм писал статии всяка година на този ден поне 6-7 пъти), певицата Бойка Константинова е родена на днешния ден преди 110 години, през 1911 г. И нещо интересно – Христина Морфова е била вокален педагог на Бойка Константинова в София.

Голяма беше изненадата ми през 2016 г., когато съвсем случайно открих това име в Интернет, където „бродех“ със съвсем друга цел. Но вие знаете, че точно това се случва многократно при търсене на различни информации в този световен океан от знания. Попаднах случайно в блога на една българка – Диана Коларова, която пише интересни неща от различни области на българската история. Този път ставаше въпрос за една почти непозната певица, при което по време на написване на съответната информация тя е била на 98 години – статията беше с дата 24 януари 2010 година. Оставаше още да продължа търсенията си в тази област и накрая научих, че през 2013 г. уважаемата гранддама на оперното изкуство се е поминала в САЩ на 101-годишна възраст.

На днешния ден през 2016 г. написах за пръв път статия за Бойка Константинова, която повторих през 2017 г., после през 2021 г., а днес пак ще направя това след 4 години. Нека новите ми ФБ-читатели и приятели през тия 4 години научат нещо за една почти непозната българска певица.

Ето как започнах статията си през 2016 година:

„Как мога да пропусна тази възможност днес да не напиша статия за такъв човек, при това роден преди кръглите 105 години! При това от снимките, които ще приложа след статията виждаме една чудесна млада жена, с одухотворено от музиката лице – става въпрос за две снимки от нейни оперни изяви в „Лакме“ от Делиб и в „Лучия ди Ламермур“ от Доницети. Радостно е и това, че наскоро за Бойка Константинова е написана страница в Уикипедия на български език – малка, но поне съдържаща най-важното от живота й. Като четох някои неща при подготовката на тази моя статия, срещнах името на Васил Лолов – помня този известен български композитор, диригент и цигулар. Той е бил първи съпруг на Бойка Константинова и баща на нейния син Атанас Лолов – също известна личност в България и зад граница“. (край на цитата от 2016 г.)

Сега ще продължа по-нататък – до края, нямам нови допълнения, така че това е фактически едно повторение на текста от 2017 г.

Нека тук припомня за по-младите читатели черти от биографията на Васил Лолов. Той е роден на 18 май 1913 г. в Ямбол, починал на 6 януари 1992 г. Завършва ДМА (днес ДМА “П. Владигеров”) с цигулка при проф. Н. Абаджиев (1935). Специализира в Берлинската консерватория цигулка при К. Фройнд и композиция при Х. Бунш (1939­-1940). Основава и ръководи известния квартет “Лолов” (1943­-1948). Концертмайстор в Софийската опера (1947­-1948). Концертмайстор и стажант-диригент в Пловдивския симфоничен оркестър (1948-19­49). Главен диригент на Бургаския симфоничен оркестър (1949­-1955). Главен диригент на операта в Пловдив (1956-19­61). Главен редактор на редакция “Музикални предавания” в Радио София (1962­-1969). Директор (1973), заместник-генерален директор (1974) и генерален директор (1974­-1977) на Главна дирекция “Българска музика”. През 1968 г. основава и ръководи до 1980 г. известния “Колегиум за камерна музика”, с който има активна концертна дейност и осъществява редица премиерни изпълнения на произведения от български композитори. Преподава камерна музика в БДК (от 1962). Доцент (от 1969).

(край на цитата)

Лично аз си спомням много добре за този обаятелен музикант, особено като диригент на оперни постановки и симфонични концерти, които съм посещавал до 1974 г., когато заминах за Германия. Квартетът „Лолов“ е идвал многократно за концерти в Габрово в моите младежки години.

След като днес на 6 януари 2026 г. реших да напиша статия за Васил Лолов се оказа, че в медиите няма много информации за него, липсва даже поне една малка Уикипедия-страница за него. Единствената по-подробна информация е една статия за Васил Лолов, която е публикувана през 1967 г. в издадената тогава от БАН „Енциклопедия на българската музикална култура“, София, стр. 294-295. Цитирам тази статия:

„Васил Атанасов Лолов, роден на 18 май 1913 г., е диригент и цигулар. Роден е в Ямбол в семейство на чиновник. През 1935 г. завършва Държавната музикална академия в София като ученик по цигулка на Никола Абаджиев. Няколко години по-късно специализира цигулка и композиция в Берлинската консерватория при К. Фройнд и Х. Вунш.

От 1932 г. Лолов изнася цигулкови концерти и радиоконцерти в София и провинцията. През 1942 г. основава струнен квартет, който съществува до 1948 г. През 1935-1936 г. Лолол е цигулар в Царския военен симфоничен оркестър и участва в сформирания при него квартет. По-късно (1937-1938) той е концертмайстор в оперетния театър „Одеон“ и лектор по цигулка в Музикалната академия. От 1938 г. до 1948 г. е помощник-концертмайстор, изпълняващ длъжността концертмайстор и асистент-диригент (1947-1948) в Народната опера – София, а през 1948-1949 е концертмайстор на Държавния симфоничен оркестър в Пловдив.

Самостоятелна диригентска дейност Лолов започва през 1949 г., когато е назначен за главен диригент на Държавния симфоничен оркестър в Бургас. Тук той работи в продължение на седем години и дирижира голям брой концерти. Под негово ръководство оркестърът отбелязва значителни успехи. От 1956 г. до 1961 г. Лолов е главен диригент и директор (до 1960 г.) на Народната опера в Пловдив, в която поставя музикално редица опери и допринася за нейното организационно и художествено издигане.

Васил Лолов е автор на симфонични, цигулкови камерно-инструментални творби, както и на няколко хорови и детски песни.

Лолов е поставил музикално следните опери: Бизе – „Кармен“ (1957), Верди – „Аида“ (1960), д’Албер – „В долината“ (1958), Моцарт – „Сватбата на Фигаро“ (1960), Перголези – „Слугинята-господарка“ (1959), Пучини – „Бохеми“ (1958), Росини – „Севилският бръснар“ (1956), балет от Глиер – „Червеният мак“ (1961).

Лолов е дирижирал опери от: Верди – „Травиата“, Даргомижски – „Русалка“, Пучини – „Мадам Бътерфлай“, „Тоска“.

КОМПОЗИЦИИ

За симфоничен оркестър: Симфонична поема, 1948 (Пловдив, 7.02.1943, ДСО Пловдив, дир. авторът); Сюита за симфоничен оркестър, 1949 (Бургас, 10.05.1950, ДСО Бургас, дир. авторът); Скици, 1959 (Бургас, 8.06.1959, ДСО Бургас, дир. авторът).

За камерни ансамбли: Струнен квартет, 1942; Трио за флейта, кларнет и фагот, 1947.

За две цигулки: Малка сюита, 1944; Сюита, 1958.

За цигулка: 10 етюда, 1943; 10 етюда, 1957.

За цигулка и пиано: Ръченица, 1938; Сюита, 1938; 3 етюда, 1943; Концерт, 1945; 2 етюда, 1948; Етюд, 1953; Сюита, 1953; Песен и танц, 1953; 10 детски песни.

Музика към театрални спектакли: 4.

(край на цитата)

В Интернет попаднах на малка информация на немски език за Васил Лолов, която цитирам в оригинал и в мой превод на български:

Vasil Lolov

Leiter

Wassil Lolow (1913–1992) war ein bulgarischer Geiger, Dirigent und Komponist. Er begann seine Karriere als Geiger im zaristischen Militärsinfonieorchester. Er war Konzertmeister des Orchesters der Sofia-Oper und des Plowdiwer Sinfonieorchesters. Von 1949 bis 1955 war er Chefdirigent des Burgaser Sinfonieorchesters und in den folgenden fünf Jahren Dirigent der Plowdiwer Oper. Ab 1962 arbeitete er beim Bulgarischen Nationalradio, wo er Chefredakteur der Sendung „Musikalische Sendungen“ wurde. Wassil Lolow gründete das „Collegium für Kammermusik“ (1968–1980) und leitete es. Er war außerdem in der Generaldirektion „Bulgarische Musik“ tätig. Lolow lehrte Kammermusik an der Nationalen Musikakademie „Prof. P. Wladigerow“ (damals BDK).

Er komponiert symphonische und kammermusikalische Instrumentalwerke, Chor- und Kinderlieder, Orchestersuiten mit Volksliedern, Arrangements von Volksliedern, Musik für Theaterproduktionen usw.

(край на цитата)

Превод:

Васил Лолов (1913–1992) е български цигулар, диригент и композитор. Започва кариерата си като цигулар в Царския военен симфоничен оркестър. Бил е концертмайстор на оркестъра на Софийската опера и на симфоничния оркестър на Пловдив. От 1949 до 1955 г. е главен диригент на Бургаския симфоничен оркестър, а през следващите пет години дирижира и в Оперния театър в Пловдив. От 1962 г. работи в Българското национално радио, където става главен редактор на поредицата „Музикални програми“. Васил Лолов основава и ръководи „Колегиум за камерна музика“ (1968–1980). Служи и в Главна дирекция „Българска музика“. Лолов преподава камерна музика в Националната музикална академия „Проф. П. Владигеров“ (тогава БДК).

Композира симфонични и камерни инструментални произведения, хорови и детски песни, оркестрови сюити с народни песни, аранжименти на народни песни, музика за театрални постановки и др.

(край на превода)

През 2013 г. Българското Национално Радио излъчва предаване посветено на 100-годишнината от рождението на Васил Лолов. Цитирам:

БНР

Спомен за Васил Лолов

публикувано на 26.06.2013

На 18 май се навършиха 100 години от рождението на Васил Лолов – диригент, цигулар, ръководител на няколко състава, сред които Бургаският симфоничен оркестър и Пловдивската опера; главен редактор в “Музикални предавания” на Радио София.

Чуйте повече за тази многостранно развита и уважавана личност в рубриката “Помните ли…”, представена от Красимира Йорданова.

По публикацията работи: Алегро виваче

(край на цитата)

Цитирам линк към предаването:

https://old-news.bnr.bg/horizont/post/100066593/spomen-za-vasil-lolov

Попаднах в Интернет на следната информация за Васил Лолов:

ВАСИЛ ЛОЛОВ

ЦИГУЛАР, ДИРИГЕНТ, КОМПОЗИТОР

(18.05.1913 – 1992)

Роден е в Ямбол. През 1933 завършва Консерваторията в класа по цигулка на Никола Абаджиев. Специализира в Берлин цигулка, учи и композиция.

ИНФОРМАЦИЯ

След завръщането си основава струнен квартет „Лолов“.

Кариерата му започва като цигулар. Свири в Царския военен симфоничен оркестър. След това е бил концертмайстор в Софийската опера и в Пловдивския симфоничен оркестър.

В периода 1949–1955 г. е главен диригент на Бургаския симфоничен оркестър, а през следващите пет години е диригент на Пловдивската опера.

От 1962 година работи в Българското национално радио, където е главен редактор на редакция „Музикални предавания“. Бил е също в Главна дирекция „Българска музика“ и секретар на „Съюза на българските композитори“. .

Васил Лолов е основател и ръководител на „Колегиум за камерна музика“ (1968-1980).

Преподавал е камерна музика в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ (тогава БДК).

Композиции:

Симфонична поема, Квартет, Трио за флейта, кларинет и фагот, Сюита за две цигулки, Рондо за цигулка и оркестър, Скици за струнен оркестър, Концертини за цигулка и оркестър, Детска симфония, песни за детски хор и оркестър сред които „Азбуката пее“.

(край на цитата)

Една особено интересна публикация за родословното дърво на Васил Лолов е поместена през 2019 г. в портала на Живко Христов от Котел. Цитирам (написах с главни букви имената на лицата, свързани пряко с Васил Лолов):

ФЕЙСБУК

Портал на Живко Христов от Котел

8 февруари 2019 г.

В село Медвен хората са знаели,че Лолови са от много стар и знатен род. Това е споменато във всички книги, писани за историята на селото. Има една история в Лоловия род от Медвен, която винаги ме е вълнувала. Тя се отнася за голямата любов между красавицата ВАСИЛА, дъщеря на чорбаджи Съби Николов (син на Никола Райнов Оборджийски, роден през 1793 г. в c. Градец, Котелско), и Панайот Атанасов Лолов.

Любовната история се развива през 1878 г. Васила е родена в Медвен на 30.12.1860 г. в семейството на Съби Николов и Рада Желязкова. Чорбаджи Съби е роден през 1830 г. в съседното село Градец, близо до Котел, през 1850 г. Той се премества в Медвен и става един от най-богатите и уважавани хора в района. В периода 1858-1878 г. е кмет (мухтарин) на селото. За него са писали Захари Стоянов, Васил Лолов, Димо Далакчиев, Стефан Въжаров и др. Описват го като “едър, представителен и внушителен българин, който по говор, по обноски, по държание е бил много симпатичен и обичан от всички”.

По спомени на съвременици Васила е притежавала рядка красота – теменужено сини очи, млечно бяла кожа, тъмно кестенява буйна коса и стройно гъвкаво тяло. Младите мъже от Медвен въздишали по нея, но тя пристанала на ПАНАЙОТ А. ЛОЛОВ (1849-1918).

През 1878 г. семейството на Съби Чорбаджи се премества в Ямбол, където той купува къща. Бащата на девойката крои планове за нейното бъдеще. Васила е получила добро образование в девически пансион в Одеса, владее руски и френски езици, започва да учи в Педагогическия институт, но след обявяването на Руско-турската война се връща в България. Девойката обича музиката, пее и свири на физхармониум. Години по-късно, нейният внук ВАСИЛ А. ЛОЛОВ – цигулар, диригент и композитор, разказва в едно интервю, че тя е открила таланта му за музика и подарила първата цигулка.

В България, тя се среща отново с първата си и единствена любов – Панайот Ат. Лолов и, въпреки волята на баща си, една нощ, с помощта на един слуга, яхва коня и заминава за Медвен, при любимия си. Тази изключително смела постъпка на девойката, в ония смутни времена, ни кара да се гордеем с нашата баба Васила.

Любовната история има щастлив край, Васила и Панайот се женят и създават многолюдно семейство. Те имат 6 сина – Васил (1878-1972), Атанас (1885-1950), Сава (1880-1944), Радомир, Желязко (1882-1950) и Борис (1898-1972) и една дъщеря Руска Лолова-Коларова (1884-1970).

Децата на Панайот получават добро образование – Васил е доктор по право на Женевския университет, Сава завършва същия университет, Борис е лекар, завършил медицина в Торино. Всички са свързани с музиката, като професионалисти и любители.

Панайот Лолов е държавен служител, околийски началник в Ямбол. Той умира на 13.10.1918 г. от инсулт, виждайки сина си жив да се връща от фронта. Да умре от радост, при среща със сина, който е оплакал, тъй като е получил съобщение, че е убит, звучи невероятно, но е факт.

Васила Лолова доживява дълбока старост в Ямбол, при сина си Сава Лолов, известен адвокат и депутат в Народното събрание. Погребана е в семейната гробница на Лолови в Ямбол.

Техните потомци са пръснати по цял свят.

Те са проф. д-р Панайот Коларов, д-р Владимир Коларов, Пламен Коларов, Виктор Коларов, ДИАНА КОЛАРОВА, ВАСИЛ ЛОЛОВ – диригент, Атанас Лолов – музиколог, Мария Зуркова-Лолова, Кристофър Лолов, БОЙКА КОНСТАНТИНОВА-Живадинович, Веселина Лолова, Румяна Симеонова, д-р Милка Лолова-Ментова, Ани Коловре, Цветана Янева, Марин Янев, Кристина Янева – актриса, Марина Янева – сценограф, Любен Лолов – писател, Панайот Лолов – скулптор, Цветана Фокс, Марина Фокс, Джеймз Фокс, д-р Борис Лолов и др.

Родът Лолови е исторически български род, негови представители са играли важна роля в национално-освободителните борби, те са сред строителите на съвременна България, имат принос в развитието на българската медицина, наука и изкуство. Лолови са сродени с рода на Христо Ботев, със Стамболийски, Шишманови, Шишкови, Манафови, Савови, Коларови, Калови, Велкови, Пискюлеви, Златареви и др.

(край на цитата)

Нарочно написах имената на Васил Лолов, Диана Коларова и Бойка Константинова с главни букви, за да изтъкна тяхната връзка с този прочут род Лолови. В тази моя статия стана дума не само за Васил Лолов, но и за другите две личности.

Ще завърша днешната статия с малка информация за един друг български музикант, който е малко известен днес – композиторът и диригент Цанко Цанков, който е бил преподавател на Васил Лолов при обучението му в Музикалната академия в София. Цитирам данни от Уикипедия-страницата на Цанков:

„ (…) Цанко Цанков е роден в Оряхово, в семейството на Петър Цанков. Има двама братя – Любен и Асен, и една сестра – Катя. Брат му Асен Цанков е бил спортист и музикант, баща на музиканта от „Щурците“ Петър Цанков. Чичо на Цанко и Асен е политикът и министър-председател на България (1923–1926 г.) Александър Цанков, брат на баща им.

Цанко Цанков завършва във Виена дирижиране, а в Германия – композиция.
През 1920-те и 1930-те години по време на Варненските музикални тържества Цанков дирижира концерти и опери в Летния общински театър на Варна: Увертюра „Лисец“ от Димитър Хаджигеоргиев и Симфония № 92 в сол мажор „Оксфордска“ от Йозеф Хайдн през 1926 г.; народната опера „Цвета“ от Маестро Георги Атанасов през 1930 г.

През март 1937 г. заедно с Веселин Стоянов, Петко Стайнов, Димитър Ненов, Панчо Владигеров и Любомир Пипков изнасят симфоничен концерт в Белград, организиран от Дружеството на българските композитори „Съвременна музика“, чийто институционален продължител се явява Съюзът на българските композитори.

Цанко Цанков е диригент при откриването на концертната зала „България“ през октомври същата година в София. Под палката му за първи път прозвучават Третият концерт за пиано и оркестър от Панчо Владигеров, тържественият финал на Концертна увертюра „Балкан“ от Петко Стайнов и ораторията „Месия“ от Хендел, както и Концерт в до минор за две пиана от Бах.

Той е ректор на Музикалната академия от 18 февруари 1940 г. до 15 май 1943 г. Преподава оркестрово и хорово дирижиране и сред учениците на проф. Цанко Цанков са хоровият диригент и музикален педагог Асен Диамандиев, цигуларят Влади Симеонов, диригентът Любомир Романски и цигуларят, диригент и композитор ВАСИЛ ЛОЛОВ.

През 1942 г. Цанков става главен диригент на Виенската опера. Сключва брак със сопраното Карин Майер и има данни за тяхна съвместна концертна дейност в Австрия.

Следващите данни от живота на Цанков са от Онтарио, Канада, където със съпругата си Карин са в избирателните списъци от 1958 и 1963 г. Има данни, че около 1924 г. в София е родена дъщеря им Доля, концертираща пианистка, починала през 1999 г.“

(край на цитата)

Нека днес на 6 януари 2026 г. почетем 34 години от кончината на диригента, цигулар, композитор и музикален организатор Васил Лолов, роден на 18 май 1913 г. в Ямбол, починал на днешния ден през 1992 година.

Мир на праха му!

……