Композиторът и педагог Велислав Заимов, който навършва днес 70 години
Драги приятели на оперната и симфонична музика, днес на 8 май 2021 г. пиша за първи път статия за един български композитор, музикален деятел и педагог, с който от началото на 2019 г. станахме ФБ-приятели и често си разменяме информации – проф. Велислав Заимов – днес той навършва 70 години.
Може би една от причините да имаме тази връзка е факта, че по бащина линия той е от Габрово, макар че дядо му отдавна е напуснал този град и фамилията отдавна живее в София. Но проф. Заимов има отлични познания относно родовото си дърво и още при нашето ФБ-запознаване в средата на 2019 г. стана дума за неговото потекло в Габрово. Понеже аз имах съседи със същото фамилно име – Заимови, проведохме тогава широка дискусия относно възможността именно тази фамилия да е свързана с неговия дядо. В крайна сметка не стигнахме до точен отговор, защото както той, така и аз отдавна сме напуснали Габрово и след толкова години няма живи свидетели от моя страна, които да се изкажат по въпроса.
Все пак това не е толкова важно, но аз бях дълбоко впечатлен от познанията на проф. Заимов за този клон от рода му в Габрово. Той знае такива подробности, станали преди повече от 150 години, като например факта, че известният габровски индустриалец Пенчо Семов е роден през 1873 година, а дядото на проф. Заимов – Димо Заимов е роден през същата година в Габрово. Даже той ми сподели тогава предположението си, че може да са били съученици. Втори пример, още по-интересен също за дядо му Димо Заимов (цитирам):
„(…) Дядо ми се е преселил в София през 1912 година. Работил е като учител и е пенсиониран като главен учител (така са наричали директорите) в 20-то училище “Тодор Минков” в София. Той е имал брат Петър, който, ако не се лъжа е по-стар от него, но той няма наследници. Починал е през 1937 година. Имали са и сестра, за която нищо не знам, а и баща ми не е поддържал връзки с нея. Баща ми е роден едва през 1921 година, когато дядо ми е бил на 48 години. За онези времена това е много късно и е имало разминаване в поколенията. Дядо ми е по-известен като колоездач: пътувал е през 1907 година с негов приятел до Лондон с колело по повод на Балканско изложение. Има издадена книга, в която описва това, което са видели. В Габровския музей има материали за него. Сестра ми е събрала разни документи и снимки по случая. Имаме само едни роднини Заимови: проф. д-р Коста Заимов (1919-2012) е втори братовчед на баща ми. Той беше виден лекар психиатър, преподаваше в Медицинската академия. Имаше и по-голям брат Христо, който е починал много по-отдавна. Коста има син и дъщеря лекари: Александър и Зорка“.
(край на цитата)
След този разговор между двама ни получих от проф. Велислав Заимов и 3 много интересни архивни скимки – една във връзка с това пътуване на Димо Заимов с колело до Лондон, както и две други: дядо му с други габровци (може би в София) и дядо му при освещаване на чешма в квартал Овча купел в София, където присъстват и други габровци.
Само каква родова памет! Останах дълбоко впечатлен от генеалогичните познания и интереси на проф. Заимов, което не се среща всеки ден.
Това бяха примери само в тази насока. След нашето запознанство през 2019 г. ние имаме размяна на информации по разни въпроси, преди всичко от областта на музикалното изкуство. Така например в края на 2017 г. аз писах статия за операта „Анна Каренина“ от унгарския композитор Йеньо Хубай, която беше поставена в Оперния театър в Берн. Нека припомня заглавието (на немски език):
27.11.2017
BERN: „ANNA KARENINA“ – Oper von Jenö Hubay. Eine Inszenierung der Spitzenklasse !
(край на цитата)
При друга постановка вземаше участие и една немска певица с български корен по бащина линия – сопранът Надя Стефанов, за която беше и статията ми тогава.
Още в тия години проф. Заимов е следил моите „оперни истории“, защото след това имахме дискусия във връзка с „Анна Каренина“, понеже се оказа, че има и друга опера със същото заглавие – от британския композитор Хамилтон. Може да се получи информация чрез Гугъл при запитване с „Anna Karenina (Hamilton) – Wikipedia“ . Ето първия абзац:
„Anna Karenina is an opera in three acts by Scottish composer Iain Hamilton. The libretto, based on Leo Tolstoy‘s 1877 novel, Anna Karenina was written by the composer. Anna Karenina was premiered on May 7, 1981, at the London Coliseum by the English National Opera in a performance conducted by Howard Williams with Lois McDonall in the title role. The director was Colin Graham and the designers were Ralph Koltai and Annena Stubbs. Its running time is approximately two and a quarter hours“.
(край на цитата)
Тогава стана интересна дискусия, защото проф. Заимов не знаеше за тая творба на Хамилтон, но там е прочел и за още една опера със същото название – такава от американския композитор Дейвид Карлсън. Ето цитат на английски език:
„The American composer David Carlson also wrote an opera, premiered in 2007, based on the Tolstoy’s novel; the libretto of his Anna Karenina was written by Colin Graham, the director of the 1981 production of Hamilton’s version“. .
(край на цитата)
Тогава проф. Заимов ме информира за неща от Хамилтон, които аз не познавах (негови думи):
„И двете опери не ми бяха известни. Знам само балета от Щедрин, който е изпълняван преди 40 години у нас концертно. Хамилтон има голямо творчество, в това число и Bulgaria: Invocation / Evocation for Orchestra (1999).“
(край на цитата)
В края на 2019 г. писах статия за певицата Анна Тодорова (1892-1972), която е имала големи успехи при изяви в чужбина. Тогава проф. Заимов ми написа следната интересна подробност:
„Господин Контохов, Анна Тодорова, както и Елисавета Багряна са съученички на баба ми Донка Бошнакова – Тъпкова. По музика им е преподавал Добри Христов. Имали са и хор. След завършване на гимназиата Добри Христов е предложил на баба ми да я изпрати с държавна стипендия да учи пеене в Италия. Ходил е у тях да разговаря с баща ѝ, но не го е склонил. Прадядо ми я е пратил да учи математика в Брюксел на негови разноски, а на мястото на баба ми е заминала Анна Тодорова (…) Баба ми е завършила математика в Брюксел и заедно с това – социални науки в някакъв свободен университет. Тогава така са наричали историята, географията и естествознанието. Работила е като гимназиална учителка. Казваше, че мъж с нейната диплома е можел да направи голяма кариера. До 85-годишна решаваше задачите от гимназиалните сборници и дори им намираше грешки и поправяше условията, за да се получат отговорите (…) “.
(край на цитата)
През следващите 2020 и 2021 години имаме също оживена размяна на мисли с проф. Заимов, но повече няма да се спирам на нашите лични връзки. Само ще отбележа още, че наред с редица допълнения и уточнения, които той ми е давал при някои мои статии, получих от него през 2020 г. и една много ценна снимка на диригента Руслан Райчев, заедно с баща си – големият тенор и музикален организатор Петър Райчев, заедно с други личности при посещение на изложба в София. Тази снимка публикувах на 5 май т.г. при статията ми за Руслан Райчев.
След този увод ще се спра на биографията и дейността на проф. Велислав Заимов.
Първо ще цитирам данните от неговата Уикипедия-страница:
Велислав Йорданов Заимов е български композитор.
Биография и творчество
Роден е на 8 май 1951 г. в София. През 1977 г. завършва Теоретико-композиторски и диригентски факултет в Държавната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ в София, където учи композиция при Димитър Тъпков.
Работи като преподавател по четене на партитури и композиция в Националната музикална академия в София и композиция в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство – Пловдив на длъжност професор. Автор е на творби в почти всички жанрове: 17 симфонии, 23 концерта за различни инструменти, състави и за оркестър, 7 симфонични фантазии, Реквием за солисти, хор и оркестър, над 150 камерни творби за различни състави от всички оркестрови инструменти, произведения за хор, за орган, за струнен оркестър, за духов оркестър, за вокално-инструментални състави.
(следва родословно дърво – няма да го прилагам, но там се вижда, че проф. Заимов има вуйчо – брат на майка му Василка, който е именно неговият професор по композиция Димитър Тъпков (1929б-2011).
(край на цитата от Уикипедия-страницата)
Много по-подробно е описанието на биография и творчество на проф. Заимов в сайта на Съюза на българските композитори:
Сайт на СБК
Велислав Заимов
8.V.1951
София – България, композитор, педагог
Завършва Теоретико-композиторски и диригентски факултет в БДК (дн. НМА “П. Владигеров”) (1977). Учи композиция при проф. Д. Тъпков и проф. Ал. Танев. Работи като преподавател по музикално-теоретични дисциплини: инструментознание, симфонична и духова оркестрация в ДМА (1977¬81) и в ИМХК (1978¬86); хармония в СМУ (дн. НМУ) “Л. Пипков” (1985¬90, 1993¬94); музикален анализ в АМТИ (1990¬94); четене на партитури в ДМА (от 1989). През 1981 гостува като диригент на мандолинен оркестър Citta I Brescia (Италия), където премиерно прозвучава неговото произведение “Тема с вариации и фуга”.
Главен секретар на СБК (1999-2005), председател на СБК от 2005 до 2011, зам.-председател от 2011.
Автор е на: Реквием, 14 симфонии, 13 концерта, 5 симфонични фантазии, пиеси за струнен, камерен, духов и мандолинен оркестър; около 80 опуса за различни камерни ансамбли, вокално-инструментални цикли, пиеси за пиано, за орган, хорови творби и др. Негови творби са изпълнявани в много европейски страни, Австралия, на международните фестивали за съвременна музика “Музика Данубиана” в Риека, Хърватия (1998); Word Music Days в Яш, Румъния (1999); “Московска есен” (2002); „Виолончело 2005”, Брюксел; „Съвременна музика” – Букурещ 2006. Има записи в БНР и в сборни компактдискове. Носител е на втора награда от “Зимни музикални вечери” (1984) за Концерт за цигулка и оркестър; втора награда на конкурса за литургични песнопения “Нека бъдем по-добри” за “Во царствии твоем (1995). Характерен белег на музикалния му език е свободното претворяване на утвърдени жанрови модели и оригиналното използване на тембъра, който има важна драматургична роля.
…..
Творчество
Хорово-оркестрови:
Реквием за солисти, хор и оркестър върху текстове на Новия завет на старобългарски (1990).
Три поеми за ж. хор и орк., т. П. П. Славейков (1977).
За симфоничен оркестър и други оркестрови формации:
Симфонии:№ 1 (1976), № 2 (1977), № 3 за 13 струнни (1978), № 4 за 2 пиана, орган, струнни и ударни (1981), № 5 (1984), № 6 (1987), № 7 (1992), № 8 (1996), № 9 (1997), № 10 за вибрафон, арфа и струнни (2000), № 11 (2003), № 12 (2005), № 13 (2006), № 14 (2010).
Симфонични фантазии: № 1 (1979), № 2 (1986), № 3 (1993); № 4 (1999), № 5 (2002).
“Есе” за симф. орк. (2002), “Largo e pensieroso” за симф. орк.
Концерти: за флейта, виолончело и орк. (1978); за цигулка и орк. (1981); Музика концертанте (1991); за цигулка, виола и орк. (1994); за орган и орк. (1995); за пиано и орк. (1996); за две виоли и орк. (1998); за две виолончели и орк. (1999); Камерен концерт със соло пиано (1999); за две пиана, струнни и ударни (2001); за две корни, струнни и ударни (2002); за кларинет, баскларинет, струнни и ударни (2006), Концертна музика за 2 тромпета, 2 тромбона, ударни, пиано и струнни (2008), “In modo di concerto” за камерен ансамбъл (2010).
За духов оркестър:
Фантазия (2001).
За струнен оркестър:
9 вариации (1975); Тема с вариации и фуга (1979); “Серенада” (1984); Интермецо (2003); Концертна музика за 11 струнни; Концертна музика за 13 струнни.
Камерна музика:
40 солови и ансамблови сонати за различни инструменти (1986-2009);
Дуетино за обой и пиано (1985).
13 триа (1977-2003); 12 квартета, от които 9 струнни (1976-2010); 2 квинтета: духов (1985), кларинетен (1997); 5 секстета (1988-2002); 2 септета (1984-2000); Октет (1994); “Струнен нонет” (1988).
За 12 виолончели: “Фантазия” (1995); “Ларго” (1996).
За пиано: “Фантазия” (1986); 10 интермеци, “Ноктюрно” (1981); Ариозо и бурлеска (1982); Хорална прелюдия за пиано на 4 ръце (1991); 3 малки пиеси, Две хорални прелюдии, Пасторал и токата за пиано на 4 ръце (1997), 12 пиеси (2008).
Вокална музика: 2 поеми за два сопрана и струнен квартет, текст Лопе де Вега (1985); Сюита за сопран, флейта, арфа и чембало, текст Н. Лилиев (1996); Фантазия за алт и пиано, текст М. Белчева (1998), Фантазия за мецосопран и 13 струнни по стихове на Мара Белчева (2007).
За орган:
Фантазия (1988); Две хорални прелюдии, Хорална фантазия (2004).
Хорова музика:
За хор и инстр. ансамбъл:
Et sustulit unus angelus за см. хор, 2 тромпета и 2 тромбона върху латински текст от “Откровението на Йоан” (1998).
Серенада за тенор, женски хор и камерен ансамбъл (1978).
За смесен хор акапела: “Възнесение” и “На излизане от затвора” диптих, текст Лопе де Леон (1988), “Тебе поем” (1998); за двоен смесен хор 3 псалма № 84, 31 и 98 на немски език (1992), “Милост мира” (1994), “Во Царствии Твоем” и “Спаси ни, Сине Божи” (1995), “Херувимска песен” (2000).
За женски хор акапела: “Хвалите имя Господне” (1996), “Благословен грядий во имя Господне (1997), “Свете тихий” (2003), „Велико славословие” (2006).
…..
В сайта на СБК има пълно описание на творбите му (в дясно с червен цвят – пълен списък с подробности)
(край на цитата)
Друго описание на биография и творчество на проф. Заимов е това от сайта на Музикалната академия „Проф. Панчо Владигеров“ в София. Цитирам:
Сайт на Музикалната академия
Проф. д-р Велислав Заимов
Композитор, педагог.
Завършва Теоретико-композиторски и диригентски факултет в Българската държавна консерватория (днес Национална музикална академия “Проф. Панчо Владигеров”) през 1977 г. Учи композиция при проф. Димитър Тъпков и проф. Александър Танев.
Работи като преподавател по музикалнотеоретични дисциплини: инструментознание, симфонична и духова оркестрация в НМА (1977-1981) и в ИМХК (1978-1986); хармония в НМУ “Л. Пипков” (1985-1990, 1993-1994); музикален анализ в АМТИ (1990-1994); четене на партитури в НМА (от 1989).
През 1981 гостува като диригент на мандолинен оркестър Citta I Brescia (Италия), където премиерно прозвучава неговото произведение “Тема с вариации и фуга”.
Главен секретар на СБК (1999-2005).
Автор е на: Реквием, 17 симфонии, 23 концерта, 7 фантазии, пиеси за струнен, камерен, духов и мандолинен оркестър; около 150 опуса за различни камерни ансамбли, вокално-инструментални цикли, пиеси за пиано, за орган, хорови творби и др. Негови творби са изпълнявани в много европейски страни, Австралия, на международните фестивали за съвременна музика “Музика Данубиана” в Риека, Хърватска (1998); Word Music Days в Яш, Румъния (1999); “Московска есен” (2002); „Виолончело 2005″, Брюксел; „Съвременна музика” – Букурещ 2006. Има записи в БНР и в сборни компактдискове.
Носител е на втора награда от “Зимни музикални вечери” (1984) за Концерт за цигулка и оркестър; втора награда на конкурса за литургични песнопения “Нека бъдем по-добри” за “Во царствии твоем (1995).
(край на цитата)
За проф. Велислав Заимов има информация на немски език в Международната банка данни за музиканти „MGG Online“. Цитирам текста на немски език:
MGG Online
Zaimov, Velislav
*8. Mai 1951 in Sofia, Komponist und Pädagoge. 1972 bis 1977 studierte Zaimov Komposition bei D. Tăpkov und Aleksandăr Tanev an der Staatlichen Musikakad. Sofia. 1977 bis 1994 lehrte er Musiktheorie am L.-Pipkov-Musikgymnasium in Sofia und ist seit 1989 auch als Doz. für Partiturlesen an der Staatlichen Musikakad. tätig. Zaimov wirkt seit 1999 zunächst als stellvertretender, seit 2006 als Leiter des bulgarischen Komponistenverbands. Seine Werke wurden im In- und Ausland und bei internationalen Festivals aufgeführt.
Werke (ersch. bei Dobrev, Muzika und Săjuz na bălgarskite kompozitori, Sofia)
A. Vokalmusik
I. Geistlich
Vŏznesenie (Himmelfahrt) und Na izlizane ot zatvora (Hinausgehen aus dem Gefängnis; Luis de León), Diptychon für gemCh. (1988)
Requiem…
…….
Dies ist eine Vorschau von »Zaimov, Velislav« auf MGG Online. Wenn Sie ein Abonnement haben, melden Sie sich bitte an oder verschaffen Sie sich Zugang über Ihre Institution, um den vollständigen Artikel anzuzeigen.
(край на цитата)
Прави впечатление, че при различните информации има и различен брой на някои от произведенията на проф. Заимов, специално на симфониите, концертите и фантазиите. В сайта на Музикалната академия четем: 17 симфонии, 23 концерта, 7 фантазии, в сайта на СБК: 14 симфонии, 13 концерта, 5 фантазии. В Уикипедия-страницата е както при Музикалната академия. При наш разговор през 2019 г. проф. Заимов ми беше споделил един път следното:
„Аз съм учил композиция всичките пет години при Димитър Тъпков, който е и брат на майка ми. 12-та симфония е написана през 2005 г., а последната е № 16“.
(край на цитата)
Очевидно последната симфония № 17 е написана след 2019 година. Изобщо особено съм впечатлен от огромния брой произведения, които е написал проф. Заимов, и то от най-различни жанрове на музикалното изкуство, също и вокална музика. Особено ме заинтересува „Реквием за солисти, хор и оркестър върху текстове на Новия завет на старобългарски“ от 1990 г., „Серенада за тенор, женски хор и камерен ансамбъл“ от 1978 г., както и редицата хорови творби.
Понеже броя на симфониите, които е композирал проф. Заимов – 17 на брой е особено голям и не са много композиторите по целия свят, които са написали такъв брой симфонии, се заинтересувах по-детайлно да проуча техния брой, който е по-голям от 10 симфонии. Избрах тази гранична цифра 10, защото има толкова прочути композитори с брой на симфонии почти 10 или 9 като: Бетовен, Дворжак, Брукнер с 9, Малер и Прокофиев с 10, Франц Шуберт със 7 пълни и 5 недовършени, да не говорим за Шостакович с 15 или Моцарт с 60 и на върха Йозеф Хайдн със 108!
За тази цел направих следния списъс (по азбучен ред на фамилните имена) на ония композитори, написали над 10 симфонии, включително и симфониети и такива за камерен оркестър. Цитирам този списък:
Aho, Kalevi (* 1949) от Финландия – 17 и 3 камерни
Brian, Havergal (1876–1972) от Великобритания – 32
Cowell, Henry (1897–1965) от САЩ – 20
Geißler, Fritz (1921–1984) от Германия – 11
Glass, Philip (* 1937) от САЩ – 12
Harris, Roy (1898–1979) от САЩ – 13
Haydn, Joseph (1732–1809) от Австрия – 108
Haydn, Michael (1737–1806) от Австрия – 43 (той е брат на Йозеф Хайдн)
Holmboe, Vagn (1909–1996) от Дания – 13 и 8 други (3 камерни, 1 „Sinfonia in memoriam“ и 4 за струнен оркестър)
Kraus, Joseph Martin (1756–1792) от Германия (после Швеция) – 13
Langgaard, Rued (1893–1952) от Дания – 16
Malipiero, Gian Francesco (1882–1973) от Италия – 17
Milhaud, Darius (1892–1974) от Франция – 12
Mjaskowski, Nikolai (1881–1950) от Русия – 27 и 3 симфониети
Mozart, Wolfgang Amadeus (1756–1791) от Австрия – 41 с номера и 19 без такива – общо 60
Nørholm, Ib (1931–2019) от Дания – 12
Pettersson, Allan (1911–1980) от Швеция – 17
Raff, Joachim (1822–1882) от Германия – 11 и 1 симфониета за духови инструменти
Raphael, Günter (1903–1960) от Германия – 11 и 1 симфониета
Rubbra, Edmund (1901–1986) от Великобритания – 11
Schostakowitsch, Dimitri (1906–1975) от Русия – 15
Schubert, Franz (1797–1828) от Австрия – 7 и 5 недовършени
Simpson, Robert (1921–1997) от Великобритания – 11
Tubin, Eduard (1905–1982) от Естония, след 1944 в Швеция – 11
Villa-Lobos, Heitor (1887–1959) от Бразилия – 12
Weinberg, Mieczysław (1919–1996) от Русия, с корени в Полша – 22 и 6 други (2 симфониети и 4 камерни)
Witt, Friedrich (1770-1836) от Германия – 23
(край на списъка)
Жалко, в този списък, който съм извлякъл от Интернет, няма имена на български композитори!
Очевидно „световния рекорд“ се държи от Йозеф Хайдн и едва ли някога той ще бъде задминат от някой друг композитор по брой на написани симфонии. За сега на второ и трето място са Волфганг Амадуес Моцарт с общо 60 симфонии и Михаел Хайдн (брат на Йозеф Хайдн) с 43.
В края на тази обзорна статия за проф. Заимов ще се спра на една интересна негова връзка със световно известния виолист в Швейцария Конрад Евалд (Konrad Ewald), който е известен и с това, че е издал наскоро един епохален наръчник със заглавие «Музика за виола • Богат репертоар за виола от Аалтонен до Зитович», който труд се оценява от специалистите в целия свят като уникален и единствен от този род.
Проф. Велислав Заимов е изпратил преди години на Конрад Евалд списък от свои произведения, също и за виола, след което е включен в едно ценно издание за виолисти в целия свят под заглавие „Music4Viola”. Там е отпечатана следната информация за него на английски език:
Velislav Zaimov (1951)
∗08/05/1951 in Sofia, Bulgaria
Konrad Ewald
The president of the «Union of Bulgarian Composers», himself a violist and composer was kind enough to send me some of his works. These compositions were written between 1988 and 2010, and within all of them I sense a clarity that is rarely found in contemporary works (no quintuplets, no 7/8-time signatures). There’s a Trio-Sonate in three movements for violin and piano, a Sonate for Cello (Andante-Allegro-Andante-Allegro in one movement) and a short Sonate in one movement for Violin. Velislav Zaimov even wrote a short Sonate for Contrabass, and lastly (2010) a Sonate for piano (in one movement). Mind you, the high registers are being covered too. The Solosonate was written in 1991; this work too conveys music and doesn’t contain any sound fragments or shrill sounds. Thank you!
Works
• Sonata for Viola and Violoncello•
Sonata for Viola and Double bass•
Trio-Sonata, for Violin, Viola and Piano•
Trio for Clarinet, Viola and Piano•
Concerto for Violin, Viola and Orchestra•
Concerto for 2 Violas and Orchestra
(край на цитата)
Нека дам и превод на български език:
Председателят на «Съюз на българските композитори», самият виолист и композитор, беше любезен да ми изпрати някои от своите произведения. Тези композиции са написани между 1988 и 2010 г. и във всички тях усещам яснота, която рядко се среща в съвременните произведения (без квинтови интервали, без 7/8-тактове). Има трио-соната в три части за цигулка и пиано, соната за виолончело (Andante-Allegro-Andante-Allegro в една част) и широка соната в една част за цигулка.
Велислав Заимов дори композира широка соната за контрабас и накрая (2010 г.) соната за пиано (в една част). Имайте предвид, че и високите регистри се покриват. „Солосонатата“ е написана през 1991 г .; това произведение също предава музика и не съдържа никакви звукови фрагменти или пронизителни звуци. Благодаря ви!
(край на превода)
А сега една информация на английски език за Конрад Евалд, които живее от дълги години в град Листал в Швейцария, недалеч от Базел:
| Keeper of a Viola Treasure |
2018
Those interested in viola music in Switzerland – and beyond – do not come around a name: Konrad Ewald from Liestal, Baselland. The retired teacher of German, French and Latin is an expert in viola literature.
Niklaus Rüegg – The music described in his epochal guide «Music for Viola •The rich viola repertoire from Aaltonen to Zytowitsch» has all been played, described and archived by Konrad Ewald himself. Most of it is, or used to be, part of his collection, and is well archived in his big house in Liestal. There’s a lot of sheet music – not just for viola. Just as with the pre-digital «ancient» filing cabinets of public libraries – the format has ceased to exist – all scores are sorted by author, title and line-up. Ewald started his collection in the 60s. Marked in red are works which he gave away.
Next to sheet music and reference books, we find plenty of CDs and LPs, as well as German, French, Greek and Latin literature, as well as countless illustrated books about distant countries. Many of the CDs are filed on a shelf, which he had just received late April, from Erich Wyss at Musica Classica, who had given up his business in Spalenberg. The top shelf houses «Romantic Piano Concertos» by Hyperion, a series started in 1990. We find only unknown composers, no Brahms, Schumann, Grieg or Chopin, however we find Litolff, Ries, Scharwenka and others. How else could it be: His recording collection is listed on a card index too.
In the evenings, Ewald likes to listen to music, sitting in his armchair.
Experienced Violist
Ewald has been playing the viola for all his life, and is still active as part of a few chamber music ensembles. For decades, the 82-years-old had played in the orchestra of Liestal. For the last 20 years, he has been playing with the same quartet – all professionals, except for him. There are occasional concert performances in a private setting. He also played as a guest performer with other ensembles. This summer 2018, he is following an invitation to a chamber music week in France, learning string quartets by Glinka, George Onslow, José Bragato, Joaquín Turina, and the piano quintet by Max Bruch. Ewald appreciates finding unknown, yet excellent works, then performing them. All too often he came across people, particularly professionals, who were only interested in the known literature.
A few years ago, the leader and founder of www.music4viola.info approached him with a project, looking to create a digital platform for the viola. He wanted to use Ewald’s book «Music for Viola» as a data basis. Ewald agreed, even though he doesn’t use computers or the internet, out of conviction. He shared sheet music from his collection, preparing them for the website, one at a time. Cover and first pages are being scanned and then presented on Music4Viola also through the flipbook function. The still available sheet music of various publishers is also being offered by the online shop. Part of Ewald’s sheet music will find a new home at the Vera-Oeri-Library, University of Basel, Switzerland. He leaves the library all of the already digitally registered pieces for and with viola.
(край на цитата)
Правя превод на горния текст:
Пазител на съкровище за виола
2018 година
Тези, които се интересуват от музика за виола в Швейцария – и извън нея – може да не са срещали името: Конрад Евалд от Листал, недалеч от Базел. Пенсионираният учител по немски, френски и латински езици е експерт по литература за виола.
Никлаус Рюег
Музиката, описана в неговия епохален наръчник «Музика за виола • Богат репертоар за виола от Аалтонен до Зитович», е изпълнена, описана и архивирана от самия Конрад Евалд. Повечето от тия творби са или са били част от колекцията му и са добре архивирани в голямата му къща в Листал. Има много нотни листове – не само за виола. Подобно на преддигиталните «древни» картотеки на публичните библиотеки – форматът престава да съществува – всички партитури са сортирани по автор, заглавие и състав. Конрад Евалд стартира своята колекция през 60-те години. С червено са отбелязани произведения, които той е подарил.
До нотите и справочниците намираме изобилие от компактдискове и албуми, както и немска, френска, гръцка и литература на латински език, също и безброй илюстрирани книги за далечни страни. Много от компактдисковете се съхраняват на рафт, който току-що е получил в края на април, от Ерих Вайс от „Musica Classica“, който се е отказал от бизнеса си в Спаленберг. В горната част на рафта се намират «Романтични концерти за пиано» от „Hyperion“, поредица, започнала през 1990 г. Намираме само неизвестни композитори, няма Брамс, Шуман, Григ или Шопен, но откриваме Litolff, Ries, Scharwenka и други. Как иначе би могло да бъде: Неговата колекция от записи също е включена в картотеката.
Вечер Конрад Евалд обича да слуша музика, седнал в креслото си.
Опитен виолист
Евалд свири на виола през целия си живот и все още е активен като част от няколко ансамбъла за камерна музика. В продължение на десетилетия 82-годишният музикант свири в оркестъра на Листал. През последните 20 години той свири със същия квартет – всички професионалисти, с изключение на него. Има случайни концертни изпълнения в частна обстановка. Свири и като гост-изпълнител с други ансамбли. Това лято през 2018 г. той откликва на покана за „Седмица на камерната музика“ във Франция, изучавайки струнни квартети от Глинка, Джордж Онслоу, Хосе Брагато, Хоакин Турина и пиано квинтет от Макс Брух. Евалд оценява намирането на неизвестни, но отлични произведения, след което ги изпълнява. Твърде често той попада на хора, особено на професионалисти, които се интересуват само от известната литература.
Преди няколко години лидерът и основател на „www.music4viola.info“ се обърна към него с проект, търсейки да създаде дигитална платформа за виолата. Той искаше да използва книгата на Евалд «Музика за виола» като база данни. Евалд се съгласи, въпреки че не използва компютри или интернет, по убеждение. Той сподели ноти от колекцията си, подготвяйки ги за уебсайта, един по един. Корицата и първите страници се сканират и след това се представят на „Music4Viola“ също чрез функцията flipbook. Все още наличната нотна музика на различни издатели също се предлага от онлайн магазина. Част от нотите на Eвалд ще намерят нов дом в библиотеката „Vera-Oeri“, Университет в Базел, Швейцария. Той оставя в библиотеката всички вече регистрирани дигитални твопби за и с виола.
(край на превода)
И накрая – една биография на Конрад Евалд на немски език, на която няма да давам превод:
„Der Autor kam am 30. Mai 1936 als viertes Kind des Lehrers und Erziehungsrates Carl August Ewald in Liestal zur Welt. Nachdem vier weitere Kinder hinzugekommen waren, pflegte der Vater stolz zu sagen: „Wenn ally do sy, sy mer zähny über Tisch“. Alle acht Kinder lernten ein Musikinstrument spielen, doch nur Konrad schuf sich einen mit der Musik verbundenen Namen.
Lehrer und Bratschist
Bis zu seiner Pensionierung mit sechzig Jahren war Ewald als Lehrer für Deutsch, Französisch und Latein in Liestal tätig. Nach dem Realgymnasium in Basel hatte er ursprünglich Medizin studieren wollen, um Zahnarzt zu werden. Die riesigen Hörsäle hielten ihn aber davon ab, so dass er ein Phil.I-Studium begann. Seine Dissertation widmete er der mittelfranzösischen Kanzleisprache. Bevor Ewald siebzehnjährig als Geiger in den Orchesterverein Liestal aufgenommen wurde, hatte er sich an seinem Wohnort von der Violinlehrerin Dora Jenny ausbilden lassen. Kaum dass er die Violine mit der tieferen, jedoch nicht weniger klang- und ausdrucksvollen Viola vertauschte, spielte er in Streichquartetten mit. Als leidenschaftlicher Amateur musiziert er seit 1995 regelmässig mit drei Berufsmusikerinnen. Hunderte von Werken der musikalischen „Königsgattung“ hat das Streichquartett mittlerweile durchgespielt.
Ungebändigte Reiselust
Als Kammermusiker durchquerte Ewald die sehr reichhaltige Bratschenliteratur aus allen fünf Kontinenten. Als Reiselustiger hielt er sich in Afrika, im Libanon, in Singapur, Bangkok und Indien und mit Vorliebe wiederholt in Sri Lanka und auf griechischen Inseln auf. Wie während seiner Basler Studentenzeit ist der Jubilar jetzt wieder ein fleissiger Kinogänger. Daneben kauft und liest er jeden Monat bis zu fünf Bücher.
Als Autor trat er nicht nur mit dem erfolgreichen Bratschenmusikführer hervor. 1977 gab er das Buch „Verdrängtes Wissen. 660 Zitate zu 66 Thesen“ heraus. Der Untertitel „Ein Lesebuch für freie und offene Menschen und solche, die es werden möchten, zusammengestellt von einem Schweizer Lehrer“ ist ebenso kennzeichnend für Ewalds humanistisches Bildungsideal wie die 2006 veröffentlichte Schrift „Von Sodom und Gomorrha zu George W.Bush. Eine Collage gegen die sexuelle Diktatur der christlich-kapitalistischen Welt“.
Renommiertes Handbuch
Mit seinem Novum „Musik für Bratsche. Führer durch die heute zugängliche Literatur für Viola“ hatte Konrad Ewald bereits 1975 in der Fachwelt für Aufsehen gesorgt. Es erschien im Selbstverlag des Autors in Liestal und wies eine Besonderheit aus. Ewald gab sich nicht mit der Auflistung von Kompositionen für Bratsche vom Solostück bis zum Konzert zufrieden. Er steuerte sehr persönliche Kommentare bei, um auch über den musikalischen Gehalt und die spieltechnischen Anforderungen zu informieren.
rugen die weiteren Fassungen die Untertitel „Was soll ich auf meiner Viola spielen?“ und „Was gibt‘s denn eigentlich für Viola?“, so präsentiert sich die überarbeitete und stark erweiterte vierte Auflage von 2013 mit dem Zusatz „Das reiche Viola-Repertoire von Aaltonen bis Zytowitsch“ (Auslieferung: Amadeus Vertrieb, Winterthur). Alle auf 450 Seiten versammelten Stücke gingen durch Ewalds Hände, spielte er sie doch selber durch, um sich ein Urteil zu bilden.
(край на цитата)
Нека днес на 8 май 2021 г. поздравим проф. Велислав Заимов за неговата 70-годишнина, като му пожелаем добро здраве, лично и семейно щастие, както и много сили да продължава своята дейност като композитор. Положително в следващите години той ще създаде нови творби, което му пожелавам лично с най-голям респект и почит към делото му…
За много години драги проф. Велислав Заимов!
…..