Композиторът, пианист и музикален деец Веселин Стоянов, който е роден на днешния ден преди 120 години
Драги приятели на оперната музика, днес на 20 април 2022 г. се навършват 120 години от рождението на един от най-заслужилите български композитори, пианисти и музикални дейци – проф. Веселин Стоянов, роден на този ден през 1902 година, починал на 29 юни 1969 година. Не случайно училището по изкуствата в Русе носи неговото име.
Сигурно много от моите читатели си спомнят, че съвсем наскоро – на 4 април в моя статия за певицата Райна Стоянова стана въпрос и за него – той е неин съпруг. В тази статия писах някои информации за Веселин Стоянов, но днес във връзка с кръгла годишнина от рождението му ще посветя специална статия за него.
Искам да припомня началото на статията от 4 април:
„Драги приятели на оперната музика, днес на 4 април 2022 г. ще отбележа 115 години от рождението на една оперна певица от първата половина на миналия век – мецосопраното Райна Стоянова, която като доста нейни колеги и колежки от тази далечна епоха на българския оперен театър е почти забравена. Това не мога да кажа за себе си, тъй като по време на моето следване в София в годините 1951-1956 и по-късно съм бил на редица оперни спектакли с нейно участие, като много от нейните интерпретации са останали в паметта ми, макар че не мога да цитирам конкретни изяви. Все пак си спомням поне 3-4 нейни главни роли, като Кармен в едноименната опера на Жорж Бизе, Шарлота от „Вертер“ на Жул Масне; Райна от „Женско царство“ на Веселин Стоянов, Елена Безухова от „Война и мир“ на Сергей Прокофиев.
Като пиша името на Веселин Стоянов, веднага ми идва на ум нещо, което никъде не се споменава в източниците за Райна Стоянова, именно, че е съпруга на този голям български пианист, композитор и педагог. А аз го помня от десетките си посещения на концерти в зала „България“ през годините 1951-1956, когато той беше постоянен посетител заедно с негови колеги като Панчо Владигеров, Боян Икономов, Марин Големинов, Парашкев Хаджиев и десетки други. В паузите на тези концерти тия големи артисти излизаха във фоайето на залата и водеха оживен разговор, а ние студентите минавахме предпазливо край тях, за да ги видим отблизо и да задоволим любопитството си. Лично на мен много от творбите на Веселин Стоянов ми харесваха, защото той се отличаваше от редица свои колеги със сравнително „модерния“ си композиторски стил, който имаше редица щрихи от наученото в Западна Европа и не типично за епохата на социалистическия реализъм. За това ще стане въпрос по-късно в статията ми.
Сега ще отворя нова скоба – нищо че пиша днес за съпругата му Райна Стоянова. Заедно с данните за нея, днес ще пиша нещо и за Веселин Стоянов. Само след 2 седмици – на 20 април ще се навършат 120 години от неговото рождение през 1902 година и това е повод днес да пиша и за него. При това той е творил в областта на оперното изкуство – трите опери: „Женско царство“, либрето Стефан Костов по едноименната му комедия (София, 1935), „Саламбо“, либрето Б. Борозанов по романа “Саламбо” на Гюстав Флобер (София, 1940) и „Хитър Петър“ (София, 1958), както и балета„Папеса Йоанна“, либрето по едноименния роман на Емануел Роидис (София, 1969).
Трябва да се отбележи, че операта „Саламбо“ е една от малкото български опери, които са поставяни и в чужди страни. Ето какво четем в електронен източник:
„През 1940 г. българският композитор Веселин Стоянов пише операта „Саламбо“ по либрето на Борис Борозанов. Премиерата ѝ е в Софийската народна опера на 22 май 1940 г. През 1942 г. е представена в Братиславската опера, а на следната година е отпечатана от „Универсал едисион“ във Виена.“
(край на цитата в електронния източник)
Това не е случайно, операта е поставяна и по-късно в Софийската народна опера и то с голям успех. Спомням си, преди време в разговор с Христина Ангелакова (мир на праха й!) тя ми беше споделела, че ролята на Саламбо е била една от любимите й роли.“
(край на цитата от 4 април)
Днес ще се спра по-подробно на биографията и творческия път на Веселин Стоянов, като обърна специално внимание на оперното му творчество, особено на операта „Саламбо“, за която стана въпрос по-горе. При моите проучвания тия дни се оказа, че Веселин Стоянов не е бил единственият композитор, който е проявил интерес към литературната творба на Гюстав Флобер. Както ще видим по-късно, композитори като Модест Мусоргски и Сергей Рахманинов в Русия, които са работили по опера с това заглавие, но не са я завършили, така също и редица композитори във Франция и Австрия са композирали опери по този сюжет и с това име. Ето кратък цитат от източник на немски език (аз съм добавил само държавите):
- 1863–1866 Salammbô, unvollendete Oper von Modest Mussorgski (Русия)
- 1890 Salammbô, Oper von Ernest Reyer (Франция)
- 1929 Oper von Josef Matthias Hauer (Австрия)
- 1998 Oper von Philippe Fénélon, Libretto von Jean-Yves Masson, Uraufführung in der Opéra Bastille (Франция)
За Рахманинов данните са от източник на английски език:
- 1906Salammbô, another unfinished opera by Sergei Rachmaninoff (Русия)
(край на цитата)
За Веселин Стоянов има Уикепедия-страница не само на български език, но и на още 10 други езици: немски, английски, френски, руски, полски, датски, нидерландски, каталонски, украински и арменски. Това е забележително – само за Панчо Владигеров броят им е особено голям – общо на 32 езика! Не съм правил проверка за други български композитори, но не вярвам друг някой да има същия брой или повече от тия за Веселин Стоянов. При това тези на немски и английски езици са доста подробни и съдържателни. Като пример ще цитирам тази на немски език:
Wesselin Stojanow, auch Veselin Stojanov, bulgarisch Веселин Стоянов, (* 20. April 1902 in Schumen; † 29. Juni 1969 in Sofia), war ein bulgarischer Komponist.
Als Sohn eines Musiklehrers kam Stojanow früh mit Musik in Berührung. Nach dem Besuch des Gymnasiums seiner Heimatstadt studierte er bis 1926 an der Musikakademie in Sofia. Danach wechselte er an die Wiener Musikhochschule. Hier wurde er u.a. von Franz Schmidt und Joseph Marx in Komposition sowie von Viktor Ebenstein und C. de Cone in Klavier unterwiesen. Nach einer kurzen Phase als konzertierender Pianist lehrte Stojanow ab 1937 Formenlehre und Komposition an der Musikakademie Sofia. 1943–1944 sowie 1956–1962 war er Rektor dieser Institution.
Werke
Orchesterwerke
- Capriccio (1934)
- Baj Ganju. Groteske Suite (1941)
- Klavierkonzert Nr. 1 (1942)
- Karwawa pessen (Blutiges Lied). Symphonische Dichtung (1947)
- Violinkonzert (1948)
- Klavierkonzert Nr. 2 (1953)
- Rhapsodie (1956)
- Festouvertüre (1959)
- Cellokonzert (1960)
- Symphonie Nr. 1 (1965)
- Klavierkonzert Nr. 3 (1966)
- Symphonie Nr. 2 (1969)
Kammermusik
- Violinsonate (1933)
- Streichquartett Nr. 1 (1933)
- Streichquartett Nr. 2 (1934)
- Streichquartett Nr. 3 (1935)
- Concertino für Violine und Klavier (1955)
Klavierwerke
- Klaviersonate (1930)
- Suite (1931)
- Dve horca (2 Volkstänze) (1945)
- Kinderalbum (1955)
Vokalmusik[
- Da bade den (Es werde Tag). Kantate für Bariton, Chor und Orchester (1952)
Opern
- Schensko zarstwo (Frauenreich) (1935)
- Salambo (nach Gustave Flaubert) (1940)
- Chitar Petar (Der schlaue Peter) (1959)
Filmmusik
- Strachil vojvoda (1937)
- Legenda za ljubovta (Legende von der Liebe) (1957)
Literatur/Quellen
- Lada Stantschewa-Braschowanowa: Art. Stojanov, Wesselin, in: MGG1, Bd. 12, Kassel u.a. 1965 Sp. 1390–1391.
- Maria Kostakeva: Art. Veselin Stojanov, in: MGG2, Personenteil, Bd. 15, Kassel u.a. 2006, Sp. 1524–1526.
Weblinks
- Werke von und über Wesselin Stojanow im Katalog der Deutschen Nationalbibliothek
- Wesselin Stojanow bei der Union of the Bulgarian Composers (englisch)
(край на цитата)
Особено полезни са точките за литературни източници и линкове (последните две), защото данните са взети от авторитетни източници, като световно известната музикална енциклопедия на немски език MGG (Die Musik in Geschichte und Gegenwart), като статиите за Веселин Стоянов са написани от известните български музиколожки Лада Станчева Брашованова и Мария Костакева.
Искам съвсем накратко да ви запозная с тази енциклопедия:
Die Musik in Geschichte und Gegenwart
Die Musik in Geschichte und Gegenwart (MGG) zählt zu den umfangreichsten Musiklexika der Welt.
Die erste, zwischen 1949 und 1987 erschienene Ausgabe (MGG1) gilt als das bedeutendste deutschsprachige musikwissenschaftliche Standardwerk nach dem Zweiten Weltkrieg. 1989 erschien eine Taschenbuchausgabe, 2001 eine elektronische Ausgabe im Rahmen der Reihe Digitale Bibliothek mit Seitenkonkordanz zur Printausgabe. Herausgeber war Friedrich Blume.
Einzelne Artikel wurden in erweiterter Form auch als Taschenbuch unter dem Namen MGG Prisma herausgebracht.
Die zweite, völlig neu bearbeitete, von Ludwig Finscher herausgegebene Ausgabe (MGG2) ist ein Gemeinschaftsprojekt des Bärenreiter-Verlags in Kassel und des J.-B.-Metzler-Verlags in Stuttgart. Sie besteht aus einem zehnbändigen Sachteil (inkl. Registerband; 1994–1999; über 1500 Artikel) und einem siebzehnbändigen Personenteil (1999–2007; 18.000 Artikel). Zusätzlich ist ein nicht in der Fortsetzung enthaltener Registerband zum Personenteil erhältlich, ein Supplementband ist im Mai 2008 erschienen.
(край на цитата)
Превод: „Музиката в миналото и в съвремието“ се счита за един от най-подробните музикални лексикони в света.
Първото издание – MGG1, публикувано през годините 1949-1987 се смята за най-важния основен труд по музикология на немски език след Втората световна война. През 1989 г. излиза едно „джобно издание“, през 2001 г. – едно дигитално издание в рамките на поредицата „Дигитална библиотека с архивни справки (конкорданция – от латински език)“ към отделните страници на печатното издание. Издател на MGG1 е Фридрих Блуме. Така също отделни статии са издадени в разширена форма като „джобно издание“ под името „МГГ Призма“.
Второто – изцяло наново преработено издание – MGG2 с издател Лудвиг Финшер, е общ проект на издателствата „Беренрайтер“ в Касел и „Й.-Б.-Мецлер“ в Щутгарт. Това издание се състои от две основни части: първата съдържа 10 тома обща музикална част (вкл. том с регистър), издадени в периода 1994-1999, общо 1500 статии. Втората част съдържа 17 тома статии за музикални дейци (авторска част), издадени в периода 1999-2007, общо 18 000 статии. Допълнително като продължение е предвиден, но не издаден том като регистър към авторската част. През май 2008 г. се издава един том във форма на допълнение (Supplementband).
(край на превода)
Не случайно дадох тези пояснения, за да научи любопитния читател какви грижи се полагат тук в Германия за общата музикална информация на интересуващите се професионалисти и любители на музиката. Доколкото ми е известно, двете издателства изграждат понастоящем дигитална форма на тези две издания, което позволява на желаещите да ползват всички томове на MGG непосредствено чрез компютър, и при това с различни търсещи понятия, т.н. дескриптори – имена на музиканти, музикални понятия и термини, музикални произведения по жанрове и много други. Сигурно могат да се получат и справки за партитури и нотни примери.
В последната част от Уикипедията-страница за Веселин Стоянов на немски език при „Уеб-линкове“ са дадени две полезни указания: първото е линк към „Немската национална библиотека“, където има пълен списък на произведенията на Стоянов, а второто е линк към страницата му в сайта на „Съюза на българските композитори“ – на английски език.
Нека на това място отбележа, че в този сайт са дадени информации за голяма част от всички членове на този съюз, с доста подробни биографични справки и списък на произведенията им. Аз често ползвам сайта при статии, в които пиша за даден български музикален деец. Нека научим какво е поместено в този сайт за Веселин Стоянов (цитат на български език, не правя никакви поправки, само печатни грешки – още в началото е направена грешка с рождената му дата, тя е 20 април, а не 28 април, до сега никой не е поправил грешката!):
Веселин Стоянов
28.ІV.1902 – 29.VІ.1969
Шумен – България
композитор, пианист, педагог, обществен деец.
Син на Ан. Стоянов и брат на Андрей Стоянов. Представител на т.нар. второ поколение български композитори, един от основателите на Дружеството на българските компонисти “Съвременна музика” (1933). Завършва пиано в ДМА (дн. ДМА “П. Владигеров”) като ученик на брат си (1926). Същата година постъпва в Академията за музика и драматично изкуство във Виена в класа по пиано на проф. В. Ебенщайн и композиция при проф. Ф. Шмит, частно учи пиано при П. Де Кон и оркестрация при Вундерер. След завръщането си в България работи като частен преподавател по пиано и теория на музиката и концертира като пианист и диригент (1931-37). От 1937 преподава музикално-теоретични дисциплини в ДМА. От 1945 е професор по композиция и музикални форми, декан на теоретичния факултет (1952) и ректор (1956-62). Директор на Софийската опера (1953-54). Въпреки че пише в различни жанрове, нагласата му е преди всичко към инструментално мислене и драматургически разгърнатата симфонизация, реализирани чрез използването на лайтмотивна техника, богата хармония и пищна, често екзотична като звучност оркестрация. Търсейки свой подход към постигането на национална звучност, той вплита (инкрустира) мелодика и ритмика във фолклорен стил, без да използва оригинални образци. Автор е на: 3 опери, балет, оперети; на симфонична и камерна музика; 3 концерта за пиано и оркестър; хорови, солови и масови песни; филмова музика и др. Редица негови произведения са се утвърдили като образци на българска музика и на световната сцена. Сред тях са гротескната сюита “Бай Ганьо” по Ал. Константинов (1941), “Рапсодия (1956) и “Празнична увертюра” (1959); инструменталните концерти, написаните през 30-те години Соната и Сюита за пиано, Соната за цигулка и пиано, струнните квартети и др.
Публикува студии и статии по въпроси на музикалната естетика, музикалните форми и съвременната българска музика.
Творчество
Музикално-сценични:
Опери: “Женско царство”, либр. Стефан Костов по едноименната му комедия (1935, София); “Саламбо”, либр. Б. Борозанов по романа на Г. Флобер (1940, София); “Хитър Петър” комична, либр. авт./М. Москов (1952; 1958, София).
Оперети: “Абдал Фирус” (“Роб на любовта”) (1936, София), “В сараите на халифа” (1940, София), “Грешницата от Багдад” (1935, София), “Харем без султан” (1941, София) ориенталски, либр. Б. Борозанов.
Балет: “Папеса Йоанна”, авт. либр. по едноим. роман на Ем. Роидис (1969, София).
(край на цитата)
При „Творчество“ цитирам само музикално-сценичните му творби, в статията от сайта е дадено подробно описание на всички.
Едно хубаво описание за живота и дейността на Веселин Стоянов помества музикологът Любомир Сагаев в своя речник „Книга за операта“ от 1983 г. Цитирам:
Веселин СТОЯНОВ
1902–1969
Веселин Стоянов е една от най-крупните фигури в българската съвременна музика. Огромното му творческо дело, обхванало всички области на музиката, е неоценим принос в българската култура. Чрез забележителния си талант, оригинална мисъл, огромна ерудиция и изключително професионално майсторство Веселин Стоянов създаде много голям брой произведения, голяма част от които отдавна са намерили място в златния фонд на българската музикална култура, а името му влезе трайно в първата редица на българските съвременни композитори. Всичките му произведения – от песента до кантатата и операта, и от клавирната пиеса до инструменталния концерт и симфонията – имат висока художествена стойност и носят неизменните характерни белези и специфични особености на самобитния му личен стил. Значителната част от творбите на композитора са посветени на крупни събития от живота и историята на българския народ или са с тематика върху забележителни литературни произведения. Композициите на Веселин Стоянов са пропити с дух на патриотизъм и идейна насоченост. Сред произведенията на композитора се открояват трите му опери „Женско царство“ (1935), „Саламбо“ (1940), „Хитър Петър“ (1958), балетът „Папеса Йоана“, Симфония № 2 „Великий Преслав“, трите концерта за пиано и оркестър, концерт за цигулка и оркестър, симфонични пиеси, вокално-инструментални творби, камерна музика и др.
Веселин Стоянов е роден на 20 април 1902 г. в Шумен. Произхожда от семейство на културен деятел. Баща му Анастас Стоянов, е един от първите български музикални дейци, а брат му проф. Андрей Стоянов (1890–1969), пианист, композитор и педагог, е сред пионерите, създатели на българската клавирна школа. След като завършва музикалното си образование в София като ученик на брат си, Веселин Стоянов заминава на специализация във Виена. Там постъпва във Виенската музикална академия, където учи композиция при Франц Шмид и пиано при Виктор Ебенщайн и Пол дьо Кон. Тук той проявява блестящи данни на пианист и написва първите си ценни произведения. През 1943 г. Веселин Стоянов заема място на професор в Музикалната академия в София, където в продължение на дълги години подготвя много от младите български композитори. Произведенията, с които в началото на своя творчески път Веселин Стоянов си спечелва име на най-значителен представител на съвременното музикално творчество, са: първите две опери, забележителната симфонична сюита „Бай Ганю“, Концерт за пиано и оркестър № 1 и други. След социалистическата революция Веселин Стоянов навлиза в своя зрял период на творчество. Тогава той създава най-ценните си произведения, между които последната си опера „Хитър Петър“, балетът „Папеса Йоана“, симфониите, симфоничната поема „Кървава песен“ по П. Славейков, великолепната „Празнична увертюра“, повечето от инструменталните си концерти, кантатите „Да бъде ден“ по Смирненски, „Балада за невестата“ и много други.
Освен като творец и педагог Веселин Стоянов се проявява и като общественик. Той заема редица отговорни постове – директор на Софийската народна опера, ректор на Българската държавна консерватория и др. За големите си заслуги към българската музика Веселин Стоянов е удостоен със званията „Герой на социалистическия труд“ и „Народен артист“ и е лауреат на Димитровска награда.
Веселин Стоянов умира на 29 юни 1969 г. в София.
(край на цитата)
През 2002 година във връзка със 100 години от рождението на Веселин Стоянов музиколожката проф. Боянка Арнаудова публикува обзорна статия за юбиляра, която цитирам по-долу:
в. „Култура“ – брой 30 (2238), 26 юли 2002
Веселин Стоянов – драмата на противоречието
Навършиха се 100 години от рождението на Веселин Стоянов (1902-1969).
Шумен, София, Виена и пак София – това е геотраекторията в живота на Веселин Стоянов. Шумен е началото, това е и средата, в която ще покълне един голям талант. В София започва формирането му като музикант – учи пиано в Музикалната академия и замечтава да стане концертиращ пианист, да направи кариера като големия си брат Андрей Стоянов – вече авторитет и пример в семейството. През десетилетията след това с удоволствие ще излиза на подиума да изпълнява своите клавирни концерти, пиеси и пр. Във Виена амбициите се разрастват и към изпълнителските се прибавят композиторските. Късмет – появила се една американка и предложила финансовата си помощ, благодарение на която младият Веселин Стоянов може да се отправи на голямото си музикално пътешествие, да “види свят”.
Виена през 20-те години на ХХ век е център на нови идеи, тук се въртят вихри около някои млади композитори, търсещи и отричащи, ексцентрични, но и привързани към идола Вагнер или към невероятния Дебюси. Естествено, Веселин Стоянов се интересува от всичко, което се случва по сцените, поглъща жадно онова, до което може да се докосне – и забележителните интерпретации на Виенската опера и филхармония на творбите на великите майстори Моцарт, Бетховен, Брамс, Вагнер, Малер, Рихард Щраус, интересува го и модерното в изкуството. В писмо до близките си обръща особено внимание на Шьонберг. Тези автори силно влияят върху формирането на композитора, от тях се учи на симфонично разработване, на изграждане на форма, възприема маниера на оркестриране. А когато се прибира в София, осмисля, възпроизвежда, но и синтезира виенския си опит със знанието си за българския фолклор. В резултат се появяват и “Женско царство” – първата му опера, и трите струнни квартета от 30-те години, и великолепният симфоничен шедьовър “Бай Ганьо”.
Ако преминем стъпка по стъпка – от края към началото на творческия път на композитора – непременно ще се очертаят две ясно изразени естетически позиции – едната е произлязла от всеобщото за музикантите от неговото поколение схващане за националното – задължително обвързано с народното творчество. Другата е свързана с желанието му да изрази собствената си личност – естествено, без задръжки и без да влиза в някаква утвърдена, наложена му система. Затова ще напише и “Саламбо”, оставаща си и до днес като “бяла врана” сред оперното ни творчество от втората половина на ХХ век, и балетната драма “Папеса Йоанна”. Между тях се вместват творби, в които откровено авторът им се потопява във фолклора – “Хитър Петър” например. Това лъкатушене между двата възгледа възприемам като израз на вътрешен конфликт, който би бил интересен за изследователя на българската музика от средата на века. В голямата си статия за българския художествен стил, написана след завръщането от Виена, той смело се обявява против превърналия се в лозунг призив да се пише на всяка цена музика върху и със български мотиви. След това, очевидно подчинявайки се на времето – следдеветосептемврийското, създава тъй наречените казионни произведения. Сред тях “Празнична увертюра” блести с непосредствеността на изказа и жизнеността на музиката. И постоянно търси баланса между личните си вкусове и предпочитания и официално утвърдените.
Веселин Стоянов е една интересна и в някои отношения противоречива личност, вече позабравена (все пак още го изучават по история на българската музика). Извън интереса на музикознанието ни е, но е пример за творец, който опитва да се откъсне от наложените канони и да създава музика по свой вкус. Същевременно отдавна е признат за класик, някои от инструменталните му произведения продължават да интересуват изпълнители и състави, а привлекателността на симфоничната сюита “Бай Ганьо”, както и на “Празнична увертюра” никак не е похабена от времето. Някои от учениците на професор Веселин Стоянов се наредиха в галерията на българското музикално творчество, името му носи Училището по изкуства в Русе, а като почит към майстора Националната опера, в която са били премиерите на музикално-сценичните му творби, възкреси комичната приказка “Хитър Петър”, съхранила в мелодиите си духа, жизнеността, чувството за хумор на Веселин Стоянов.
Боянка Арнаудова
(край на цитата)
И като последна обща информация за Веселин Стоянов, цитирам Уикипедия-страницата му на български език:
Веселин Анастасов Стоянов е български композитор, пианист, музикален педагог и общественик, роден на 20 април 1902 г. в Шумен, починал на 29 юни 1969 г. в София. Бъдещият композитор израства в среда с прогресивни възгледи. Родствени връзки сближават семейството с Добри Войников. Музиката заема важно място в живота на Веселин Стоянов още в детските му години. Той учи пиано първоначално при баща си, а след това – от 1922 г. – при своя брат Андрей Стоянов в Държавната музикална академия. Там той проявява качествата си и таланта на пианист с големи възможности. Завършва Музикалната академия като пианист през 1926 година.
Неговата всестранна надареност неудържимо го влече към творчество и през 1926 година той заминава за Виена. Там изучава композиция при проф. Франц Шмид, пиано при проф. Виктор Ебенщайн и известно време при проф. Пол дьо Кон. В тези години съзрява талантът на композитора и укрепва високото му изпълнителско майсторство. През 1930 г. Стоянов се завръща в България и се включва активно в обществено-музикалния живот. Участва в дружеството „Съвременна музика“, концертира, създава редица произведения.
През 1937 г. започва преподавателска дейност, а по-късно става професор по музикално-теоретични дисциплини в Държавната музикална академия. В своята педагогическа дейност Веселин Стоянов издига равнището на музикалната теория в България. Под неговото вещо ръководство израства и укрепва цяло поколение български композитори: Тодор Попов, Димитър Петков, Стефан Ременков, Александър Текелиев, Иван Маринов и др.
Жизнената натура на Стоянов, неговото чувство за хумор се проявяват особено силно в музикално-сценичния жанр. През 1958 г. се появява операта „Хитър Петър“, в която оживяват образите на старата народна приказка, а през 1966 г. е завършен и балетът „Папеса Йоанна“, от който са извлечени две сюити за оркестър.
Веселин Стоянов умира на 29 юни 1969 година в София.
Произведения:
- Оркестрова музика
- Две симфонии
- Гротескна симфонична сюита „Бай Ганю“,
- Празнична увертюра“
- Симфоничната поема „Кървава песен“,
- Рапсодия за симфоничен оркестър
- Концерти
- Три концерта за пиано и оркестър
- Концерт за цигулка и оркестър
- Концерт за виолончело и оркестър
- Концертино за цигулка
- Опери
- „Женско царство“, либрето Стефан Костов по едноименната му комедия (София, 1935)
- „Саламбо“, либрето Б. Борозанов по романа “Саламбо” на Гюстав Флобер (София, 1940)
- „Хитър Петър“ (София, 1958)
- Балет „Папеса Йоанна“, либрето по едноименния роман на Емануел Роидис (София, 1969)
- Кантати “Да бъде ден“, „Добрият ученик“, „Балада за невестата“
- Произведения за пиано
(край на цитата)
До края на тази статия ще се спра по-подробно на оперното творчество на Веселин Стоянов, особено на операта „Саламбо“ от 1940 г. Както вече писах на няколко места, това са оперите
„Женско царство“, либрето Стефан Костов по едноименната му комедия (София, 1935)
„Саламбо“, либрето Б. Борозанов по романа “Саламбо” на Гюстав Флобер (София, 1940)
„Хитър Петър“ (София, 1958)
(край на цитата)
И за трите опери стана въпрос в различни текстове, които цитирах дотук, но за „Саламбо“ нещата са твърде интересни по две причини: първо – редица други композитори се интересуват от сюжета и пишат опери по него и второ, което твърде ме озадачи и доста смути, е фактът, че в редица източници на немски, френски и английски езици, където става въпрос за операта „Саламбо“ въобще НЕ СЕ СПОМЕНАВА, ЧЕ И ВЕСЕЛИН СТОЯНОВ Е ПИСАЛ ОПЕРА ВЪРХУ ТОЗИ СЮЖЕТ! Много депримиращо, като се има предвид, че Веселин Стоянов е един от най-известните български композитори през миналия век.
Фактически в Уикипедия-страниците за Веселин Стоянов на немски, английски и руски езици се споменава, че е автор на такава опера (заедно с другите две), но при търсене в Гугъл със „Саламбо опера“ се намират специални страници за тази опера на различни езици, както на основните западни езици, така и на български и руски език. В тия страници обаче (на немски и английски езици) въобще не се споменава името на Веселин Стоянов като автор на такава, а само на ония от Русия, Франция и Австрия, които вече цитирах по-горе. Припомням написаното от мен в началото на тази статия:
„При моите проучвания тия дни се оказа, че Веселин Стоянов не е бил единственият композитор, който е проявил интерес към литературната творба на Гюстав Флобер. Както ще видим по-късно, композитори като Модест Мусоргски и Сергей Рахманинов в Русия, които са работили по опера с това заглавие, но не са я завършили, така също и редица композитори във Франция и Австрия са компонирали опери по този сюжет и с това име. Ето кратък цитат от източник на немски език (аз съм добавил само държавите):
- 1863–1866 Salammbô, unvollendete Oper von Modest Mussorgski (Русия)
- 1890 Salammbô, Oper von Ernest Reyer (Франция)
- 1929 Oper von Josef Matthias Hauer (Австрия)
- 1998 Oper von Philippe Fénélon, Libretto von Jean-Yves Masson, Uraufführung in der Opéra Bastille (Франция)
За Рахманинов данните са от източник на английски език:
- 1906Salammbô, another unfinished opera by Sergei Rachmaninoff (Русия)
(край на цитата)
Не знам причините, допускам че авторите на тези страници за „Саламбо“ не са имали сведения за Веселин Стоянов и неговата опера с това заглавие.
Няколко думи за самата литературна основа на „Саламбо“ (роман от Гюстав Флобер):
„През 1858 г., Флобер пътува до Картаген, за да събере материал за следващия си роман „Саламбо“. Романът бива завършен през 1862 г. след четиригодишен труд. „Саламбо“ (на френски: Salammbô), наричан също „Пред стените на Картаген“, е исторически роман от 1862 година на френския писател Гюстав Флобер. В основата на сюжета е Въстанието на наемниците през III век пр.н.е., което противопоставя град Картаген на наетите от него варвари, които участват в Първата пуническа война, но не получават уговореното заплащане. Флобер се придържа към известните исторически факти, но попълва свободно липсващата информация, обрисувайки картината на въображаем „Ориент“ с чувствена и изпълнена с насилие екзотика“.
(край на цитата)
Сега искам да дам кратки пояснения за другите композитори, работили по опера с името „Саламбо“ (някои от тях не са успели да довършат композицията си). Цитирам от източници на немски или английски език, с превод на основните части:
1863–1866Salammbô, unvollendete Oper von Modest Mussorgski (Русия)
Salammbô (Mussorgski)
Werkdaten | |
---|---|
Titel: | Salammbô |
Originaltitel: | Саламбо |
Originalsprache: | russisch |
Musik: | Modest Mussorgski |
Libretto: | Modest Mussorgski |
Literarische Vorlage: | Salambo von Gustave Flaubert |
Uraufführung: | 10. November 1980 |
Ort der Uraufführung: | Mailand |
Spieldauer: | 1½ Stunden |
Ort und Zeit der Handlung: | Karthago etwa 230 v. Chr. |
Personen | |
Salammbô, eine Priesterin (Mezzosopran) Spendius, ein Baleare (Bariton) Mâtho (Bass) Erster Priester (Bass) Aminachar (Bariton) Pentarchen (Tenor, Bass) Krieger, Söldner, Volk von Karthago (Chor) |
Salammbô ist eine unvollendete Oper in vier Akten von Modest Mussorgski, der neben der Komposition auch das Libretto verfasste. Die Handlung basiert auf dem gleichnamigen Roman Salambo von Gustave Flaubert. Mussorgski unternahm mit Salammbô von 1863 bis 1866 unter dem Einfluss der Serow-Oper Judith seinen ersten Versuch, eine große Oper zu schaffen, stellte das Werk aber nur teilweise fertig. Teile der Komposition verwendete er in seiner späteren Oper Boris Godunow. Salammbô wurde von Zoltán Peskó erstmals komplett orchestriert und 1980 konzertant uraufgeführt.
Zoltán Peskó (* 15. Februar 1937 in Budapest) ist ein aus Ungarn stammender Drigent.
(край на цитата)
Превод: „Саламбо“ е недовършена опера в 4 действия от Модест Мусоргски, който наред с музиката пише и либретото. Действието се основава на романа със същото заглавие от Гюстав Флобер. Мусоргски предприема чрез „Саламбо“ през годините от 1863 до 1866 своя пръв опит, под въздействието на операта „Юдит“ от Серов, да напише една голяма опера, но не успява да завърши изцяло труда си. Части от тази композиция той прилага по-късно към операта си „Борис Годунов“. Операта „Саламбо“ има премиерата си през 1980 г. като концертно изпълнение, оркестрацията е извършена от Золтан Пешко (Zoltán Peskó), който е и диригент. Същият произхожда от Унгария, роден е на 15 февруари 1937 г.
(край на превода)
1890 Salammbô, Oper von Ernest Reyer(Франция)
Louis-Etienne-Ernest Reyer (eigentlich Rey, * 1. Dezember 1823 in Marseille; † 15. Januar 1909 in Le Lavandou) war ein französischer Komponist und Musikkritiker. Er schrieb im neoromantischen Stil und war vor allem mit Opern erfolgreich.
Salammbô, Oper in fünf Akten; Libretto: Camille du Locle nach dem Roman von Gustave Flaubert; UA: 10. Februar 1890, Brüssel, Théâtre de la Monnaie
…….
1929 Oper von Josef Matthias Hauer(Австрия)
Josef Matthias Hauer (* 19. März 1883 in Wiener Neustadt als Josef Hauer; † 22. September 1959 in Wien) war ein österreichischer Komponist und Musiktheoretiker.
Salambo (op. 60; 1929). Oper in 5 Akten (7 Bildern). Libretto: Josef Matthias Hauer (nach Gustave Flauberts „Salambo“). Teil-Aufführung 1930 Berlin (Dirigent: Otto Klemperer). UA (konzertant) 1983 Wien (ORF, Funkhaus)
1998 Oper von Philippe Fénélon, Libretto von Jean-Yves Masson, Uraufführung in der Opéra Bastille(Франция)
Philippe Fénelon (born 23 November 1952, Suèvres, Loir-et-Cher) is a French classical composer.
Der 1952 geborene französische Komponist Philippe Fénelon beginnt im Alter von acht Jahren mit seiner musikalischen Ausbildung, die er später am Konservatorium von Orléans fortsetzt. Zwei Klavierlehrer prägen seine werdende Musiker- und Künstlerpersönlichkeit zutiefst. Janine Coste – selber Schülerin von Cortot, Nat und Messiaen – vermittelt dem jungen Fénelon die klassische Technik und die historische Perspektive in der Musik. Claude Ardent macht ihn für die Verbindungen zwischen Musik und Literatur empfänglich. Mit 17 Jahren unternimmt er seine erste Reise zu den Bayreuther Festspielen. Während einer Aufführung von Strawinskys Noces unter der Leitung von Pierre Boulez fasst er den Entschlusse, Komponist zu werden.
1971 beginnt er in Paris ein Studium DER BULGARISCHEN SPRACHE und besucht Vorlesungen über vergleichende Literatur und Linguistik an der École des langues orientales. Nachdem er am Conservatoire national supérieur de musique de Paris aufgenommen wurde, erhält er 1977 den Kompositionspreis in der Klasse von Olivier Messiaen. Es folgt eine fruchtbare Schaffensphase, in der über hundert Werke entstehen…
(…)
Seine erste Oper, Le Chevalier Imaginaire, nach Cervantes und einer Erzählung von Kafka, wurde 1992 im Théâtre du Châtelet uraufgeführt. Daraufhin komponiert er Les Rois, nach Cortázar (Opéra national de Bordeaux, 1994), Salammbô, nach dem Roman von Flaubert (Opéra national de Paris, 1998 und 2000), Faust, über das Gedicht von Nikolaus Lenau (Théâtre du Capitole, 2007), Judith, einaktiges Monodram nach Friedrich Hebbel (Opéra national de Paris, 2007), La Cerisaie, nach Tchekhov (Théâtre Bolchoï, 2010 und Opéra national de Paris, 2012), JJR, citoyen de Genève, ein Auftragswerk des Stadt von Genève (Grand Théâtre de Genève, 2012) und Flaubert & Voltaire (festival de Peralada, 2014).
(…)
Fénelon gastierte 1981 bis 1983 in der Casa Vélasquez in Spanien, er wurde 1988 vom Deutschen Akademischen Austauschdienst DAAD nach West-Berlin eingeladen. Seine Werke wurden mehrfach mit Preisen bedacht. Épilogue pour piano bekam 1980 den Stockhausen-Preis in Bergamo (Italien), auf diesen folgten 1983 der Prix Georges Wildenstein, 1984 der Prix Hervé Dugardin der Société des auteurs, compositeurs et éditeurs de musique SACEM, 1990 der Förderpreis der Fondation Beaumarchais, 1991 der Prix Villa Médicis hors les murs, 1992 der Prix des nouveaux talents en musique dramatique der SACD. 2004 erhielt er den Prix Musique der SACD und 2007 den Grand Prix de la Musique Symphonique der SACEM.
Philippe Fénelon ist fernerhin Träger folgender nationaler Verdienstorden: chevalier de la Légion d’honneur und chevalier de l’ordre national du Mérite.
(край на цитата)
Няма да превеждам, искам само да обърна внимание, че този френски композитор Филип Фенелон е учил интензивно български език от 1971 г. (твърде любопитно!) и операта му „Саламбо“ е представена в Париж през 1998 и 2000 г. Написал е и други опери, но тук няма да се спирам на повече подробности.
…….
И последно – „Саламбо“ на Рахманинов (текста е на английски език, няма да превеждам):
1906 Salammbô, another unfinished opera by Sergei Rachmaninoff (Русия)
Salammbô (Rachmaninoff)
Salammbô was a projected opera conceived by Russian composer Sergei Rachmaninoff around 1906. It was to be based on Salammbô, a historical novel by Gustave Flaubert. The idea was long thought about, but Rachmaninoff was unable to find a suitable librettist and aborted the idea when his wife and daughter fell ill.
Background
After his two recent operas, The Miserly Knight (Op. 24, 1904) and Francesca da Rimini (Op. 25, 1905), achieved little success, Rachmaninoff eagerly considered another, larger project. Previously, he had made no written mention of this, but it is clear that he put great thought into the project, evidenced by a letter that he wrote to his friend Nikita Morozoff on March 19, 1906, which gives a scene-by-scene outline. The letter also requests that his friend contact Mikhail Svobodin, a journalist known for poetry, and ask him to write the libretto. Svobodin did not respond, so Morozoff attempted to write some, but Rachmaninoff rejected his work in favor of another friend, Mikhail Slonoff. Slonoff worked for a few weeks, but Rachmaninoff was never satisfied, and on May 24 wrote to Slonoff reporting that he was unable to compose anything. A few days after the letter, Rachmaninoff’s wife and daughter became sick and the project was terminated.
Rachmaninoff was still eager to produce an opera, and in 1908 worked on another called Monna Vanna, but it was left unfinished, and he did not complete another opera during his life.
(край на цитата)
Твърде интересни подробности, които показват през какви сложни етапи преминава работата при написване на една опера, колко е трудно да се намери подходящ либретист, който да схване добре идеите на композитора и да ги претвори така, че основната мисъл в избрания сюжет да остане, но така да се разшири, че оперното произведение наистина да бъде един „музикален театър“ със собствена драматургия и да държи зрителите в напрежение и интерес до самия му край. Примера със „Саламбо“ на Рахманинов показва много добре тази тенденция – Никита Морозов трябва да бъде в началото само посредник между Рахманинов и Свободин, но последният е поет и сигурно не е искал да се изявява като либретист, после самият Морозов опитва самият той да напише либрето, което изглежда не допада на Рахманинов, който се обръща към Михаил Слонов, но и той не написва желаното либрето. В края на краищата най-близките на Рахманинов се разболяват, и от проекта за опера „Саламбо“ не става нищо.
Веселин Стоянов е „имал късмет“, като е избрал за либретист на своята опера „Саламбо“ такава личност като Борис Борозанов – един отличен сценарист, кинорежисьор и драматичен артист, който познава тънкостите на различни изкуства. Той е роден през 1897 г., починал твърде млад – през 1951 г. и аз добре познавам цялостното му творчество, особено като артист в Народния театър в София. Но и световната практика показва колко е важен избора на либретист за дадена оперна творба. Не случайно четем в историята на оперното изкуство за такива примери.
Нека завърша тази статия за Веселин Стоянов, като припомня само два примера: ролята на либретистите Илика и Джакоза в оперното творчество на Джакомо Пучини и ролята на Хуго фон Хофманстал като либретист на редица опери от Рихард Щраус. Както е добре известно, след смъртта на Хофманстал дълго време Щраус е имал проблем да намери подобен либретист за следващите си оперни творби, което почти не е станало.
Ще завърша днешната ми статия с малка информация и за последната опера на Веселин Стоянов – „Хитър Петър“ от 1958 г., написана 18 години след „Саламбо“:
Веселин Стоянов е написал три опери – „Женско царство” (1935 г.), „Саламбо” (1940 г.) и „Хитър Петър” (1958 г.). Още с първите две композиторът доказва присъствието си в съвременната музика, а с третата утвърждава името си като значим представител на българската музикална култура.
Операта „Хитър Петър” е написана през 1958 г. Тя е комбинация от похвати и открития, които авторът вече е показал в предишните си опуси. Композиторът взема участие и в написването на либретото. В сценария на музикално-сценичното произведение се оформят две линии в драматургичното развитие: основната — двубоят Хитър Петър и Настрадин Ходжа, и допълнителна — любовта на Иглика и Дамян. Тази комична опера носи отпечатъка на професионализма на своя създател. В нея има находки като майсторски изграденото второ действие с тройната ария на жените на Настрадин Ходжа, финала на първо действие с дуета на Иглика и Дамян, колоритните образи на двамата главни герои Хитър Петър и Настрадин Ходжа.
„Хитър Петър” е първата следвоенна комична опера и е основополагащ модел в българското музикално творчество. Комичната опера като жанр продължава да се развива предимно в творчеството на Парашкев Хаджиев. Премиерата на тази негова творба се изнася на сцената на Софийската народна опера на 23 март 1958 г. под диригентството на Константин Илиев. Режисьор е Михаил Хаджимишев.
(край на цитата)
Ще приложа след статията и една архивна снимка, свързана с тази опера – Веселин Стоянов е на нея заедно с партитурата на операта и е в разговор с още трима артисти. Мисля, че един от тях – този наведен над него е диригентът Константин Илиев, но не съм сигурен. Към снимката няма надпис.
Нека днес на 20 април 2022 г. почетем 120 години от рождението на големия композитор Веселин Стоянов, създал наред с толкова други произведения и забележителната си опера „Саламбо“ – за жалост малко позната в западния свят.
Мир на праха му!
…………
120 г. от рождението на Веселин Стоянов – бълг.композитор, пианист, музикален педагог и общественик.
Библиотека „Априлов-Палаузов“ Габрово
…..
Веселин Стоянов Гротескна сюита Бай Ганьо, mov 1
изпълнява Софийската филхармония с диригент Добрин Петков
……..