Victoria de los Angeles

Днес се навършват 20 години от кончината на испанската певица Виктория де Лос Анхелес

Драги приятели на оперната музика, днес на 15 януари 2025 г. се навършват кръглите 20 години от кончината на голямата испанска оперна певица Виктория де Лос Анхелес (Victoria de Los Angeles), оставила незалечими спомени по света с дейността си през втората половина на миналия век.

По една или друга причина до сега не съм писал статии за нея, макар че тя отдавна заслужава тази чест. Ето защо днес й посвещавам статия във връзка с 20 години от смъртта й през януари 2004 г.

В средата на януари 2004 г. редица медии отразиха нейната кончина, макар че отдавна тя беше слязла от сцената. Тя се помина почти на 82 години.

Цитирам кратко съобщение от януари 2004 г. на медия в Испания (превод на български език):

„ (…) На 30 декември 2004 г. Виктория де Лос Анхелес е приета в клиниката „Teknon“ в Барселона поради тежък бронхит. Две седмици по-късно, на 15 януари 2005 г. Испания се събужда с тъжната вест за смъртта на голямото си сопрано. Виктория де Лос Анхелес беше на 81 години и един от най-великите лирични гласове на 20-ти век си отиде завинаги.

В интервю, проведено от Салвадор Сострес със сопраното Айноа Артета и публикувано в списание „ ABC“ на 18 август 2019 г., Айноа казва:

„Бях с Виктория, когато тя почина. Последното нещо, което направи, беше да свали кислородната си маска, за да изпее „Si, mi chiamano Mimi“ от Пучини. Лекарите не можеха да повярват. Това е пеене. С това се раждаш и с това умираш“.

(край на цитата и на съобщението)

Цитирам кратката биография на Виктория де лос Анхелес, поместена в немски специализиран музикален портал (оригинал на немски език, после превод на български език):

Портал „Bach Cantatas Website“

Victoria de Los Angeles (Sopran)

Geboren: 1. November 1923 – Barcelona, Spanien.
Gestorben: 15. Januar 2005 – Barcelona, Spanien

Die berühmte spanische Sopranistin Victoria de Los Angeles (richtiger Name: Gómez Cima) studierte am Konservatorium von Barcelona bei Dolores Frau. 1941 gab sie ihr Operndebüt als Mimi in Barcelona, nahm dann aber ihre Ausbildung wieder auf.

1945 gab Victoria de Los Angeles ihr offizielles Operndebüt als Mozarts Gräfin in Barcelona. Nachdem sie 1947 den 1. Preis beim Internationalen Genfer Wettbewerb gewonnen hatte , sang sie 1948 den Salud in La Vida Breve mit der BBC in London. 1949 hatte sie ihren ersten Auftritt an der Pariser Oper als Marguerite. 1950 sang sie erstmals bei den Salzburger Festspielen. Sie debütierte 1950 im Londoner Covent Garden als Mimi und trat dort bis 1961 regelmäßig mit beachtlichem Erfolg auf. Von 1950 bis 1956 sang sie auch an der Mailänder Scala. Im Oktober 1950 trat sie erstmals in den USA auf Konzert in der Carnegie Hall in New York. Im März 1951 debütierte sie als Marguerite an der Metropolitan Opera in New York und blieb dort bis 1956. 1957 sang sie an der Wiener Staatsoper und stand von 1957 bis 1961 erneut auf der Liste der Metropolitan

Opera Nach ihrem Debüt bei den Bayreuther Festspielen als Elisabeth im Jahr 1961 widmete sich Victoria de Los Angeles hauptsächlich einer Konzertkarriere. In den nächsten zwei Jahrzehnten trat sie jedoch weiterhin gelegentlich in einer ihrer Lieblingsopernrollen, Carmen, auf. Ihre Konzertkarriere setzte sich fort, als sie ihr siebtes Lebensjahrzehnt erreichte , mit einem vielbeachteten Konzertauftritt in der New Yorker Alice Tully Hall im März 1994. Zu ihren anderen gefeierten Opernrollen gehörten Donna Anna, Rosina, Manon, Nedda, Desdemona, Cio- Cio-San, Violetta und Mélisande. Als Konzertsängerin brillierte sie vor allem mit spanischen und französischen Liedern.

(край на цитата)

Превод:

Портал “Bach Cantatas Website”

Виктория де Лос Анхелес (сопрано)
Родена: 1 ноември 1923 г. – Барселона, Испания
Починала: 15 януари 2005 г. – Барселона, Испания

Известното испанско сопрано Виктория де Лос Анхелес (истинско име: Гомес Чима) е учила в Консерваторията в Барселона при Долорес Фрау. През 1941 г. тя прави своя оперен дебют като Мими в „Бохеми“ от Пучини в Барселона, но след това подновява обучението си.

През 1945 г. Виктория де Лос Анхелес прави официалния си оперен дебют като Графиня Алмавива в „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт в Барселона. След като печели първа награда на Международния конкурс в Женева през 1947 г., тя пее през 1948 г. в Лондон заедно с оркестъра на „ВВС“ в ролята на Salud в операта „La vida breve“ (Краткият живот) от испанския композитор Мануел де Файа (моя бележка: Б.К.: „La vida breve“ е лирична драма в две действия и четири сцени от Мануел де Файа по либрето на Карлос Фернандес-Шоу. Премиерата се състои през 1913 г. на френски език в „Градското казино“ в Ница. В своята веристична и импресионистично повлияна опера Де Файа използва много елементи от испанския фолклор, като „канте джондо“ с ритмични остинати, както и други форми на фламенко. Хорът обикновено действа на заден план и служи за подчертаване на настроенията. Едва във второ действие той също участва в действието. С тази опера де Файа открива своя собствен музикален език).

(край на моята забележка)

През 1949 г. Виктория де Лос Анхелес има първата си изява в Парижката опера като Маргерите във „Фауст“ от Гуно. През 1950 г. тя пее за първи път на Залцбургския фестивал. Тя прави своя дебют през 1950 г. в „Ковънт Гардън“ в Лондон като Мими в „Бохеми“ и редовно играе там със значителен успех до 1961 г. От 1950 до 1956 г. тя пее и в Миланската Скала.

През октомври 1950 г. де Лос Анхелес пее за първи път в САЩ на концерт в „Карнеги Хол“ в Ню Йорк. През март 1951 г. тя дебютира като Маргерите във „Фауст“ в Метрополитън опера в Ню Йорк и остава там до 1956 г. През 1957 г. тя пее във Виенската държавна опера и отново е в списъка на Метрополитън опера от 1957 до 1961 г.

След оперния й дебют на фестивала в Байройт в ролята на Елизабет в „Танхойзер“ през 1961 г., Виктория де Лос Анхелес се посвещава основно на концертна кариера. Въпреки това, през следващите две десетилетия тя продължава да се изявява от време на време в една от любимите си оперни роли – Кармен. Нейната концертна кариера продължава, когато навлиза в седмото си десетилетие, с високо оценена концертна изява в „Alice Tully Hall“ в Ню Йорк през март 1994 г. Други нейни аплодирани оперни роли включват Дона Анна, Розина, Манон, Неда, Дездемона, Чо-Чо-Сан, Виолета и Мелизанда. Като концертираща певица тя се отличава особено с испански и френски песни.

(край на превода)

Цитирам в оригинал на испански език и после в превод на български език една интересна статия за Виктория де Лос Анхелес от 2016 г.:

Портал „Las Colondrinas“

4 de marzo de 2016

EL METROPOLITAN DE NUEVA YORK CELEBRARÁ EL 65 ANIVERSARIO DEL DEBUT DE VICTORIA DE LOS ÁNGELES CON UNA FUNCIÓN DE ‘MADAMA BUTTERFLY’

El teatro dedicará la función de la ópera de Puccini del día 17 de marzo, fecha exacta de su debut, a la memoria de la soprano española.

Esta temporada 2015-16 se cumplen 65 años del debut de Victoria de los Ángeles en el Metropolitan de Nueva York, que tuvo lugar el 17 de marzo de 1951 con Faust de Gounod. A petición de la Fundación Victoria de los Ángeles, la dirección del Met ha querido celebrar esta efeméride dedicando a la soprano la función de Madama butterfly, con Kristine Opolais y Roberto Alagna en la ya mítica producción de Anthony Minghella, que tendrá lugar el 17 de marzo de 2016, fecha exacta del aniversario de su debut.

El rol de Butterfly fue uno de los más importantes en la carrera de la célebre soprano española. De los Ángeles cantó ininterrumpidamente en el Met de 1951 al 1961, interpretando los papeles principales de óperas como Manon, Martha, Die Meistersinger von Nürnberg, La bohème, Madama butterfly, Le nozze di Figaro, Otello o Pelléas et Mélisande, entre otros, y sumando unas 150 funciones con la compañía neoyorquina en los Estados Unidos, donde además de en Nueva York también cantó en Detroit, Chicago, Boston, Dallas o Baltimore, entre otros.

A partir de 1961 centró su carrera en teatros europeos, ya que ese año debuta en Bayreuth con Tannhäuser. Aunque volvió a cantar en Estados Unidos –interpretó Carmen en Newark (New Jersey) en 1978 y ofreció numerosos recitales en salas como el Carnegie Hall, el Avery Fisher Hall y Alice Tully Hall, uno de ellos memorable con James Levine al piano- De los Ángeles no volvió más al Met y por tanto no actuó en la nueva sede de Lincoln Center, sino que siempre lo hizo en el antiguo teatro, situado en la calle 39 con Broadway.

Victoria de los Ángeles fue -y todavía es- una de las cantantes más admiradas por el público y la crítica de Nueva York. A raíz de su debut en el Met en 1951, The New York Herald Tribune dijo: “Se puede determinar aquí, lo que ya ha sido decidido por el público europeo, que ella es una artista vocal fuera de lo común”. Un cariño que duró hasta su último recital en la ciudad, en el año 1994 en el Alice Tully Hall con Albert Guinovart al piano, en el que The New York Times simplemente tituló “Una soprano ambiciosa a los 70 años, sin excusas” El homenaje a De los Ángeles en Estados Unidos se completará con la proyección del documental ‘Brava, Victoria!’ de Maria Gorgues en diferentes conservatorios de Estados Unidos y con un ciclo de grabaciones legendarias de la soprano que se retransmitirán en la radio del Met durante la semana del aniversario.

(край на цитата)

Превод:

Портал „Лас Колондринас“
4 март 2016 г.

МЕТРОПОЛИТЪН ОПЕРА В НЮ ЙОРК ЩЕ ОТБЕЛЕЖИ 65-ТА ГОДИШНИНА ОТ ДЕБЮТА НА ВИКТОРИЯ ДЕ ЛОС АНХЕЛЕС С ИЗПЪЛНЕНИЕ НА „MAДАМ БЪТЕРФЛАЙ“

Театърът ще посвети изпълнението на операта от Пучини на 17 март, когато е и дебютът на Виктория де лос Анхелес, в памет на испанското сопрано.

В този сезон 2015-2016 се отбелязва 65-та годишнина от дебюта на Виктория де Лос Анхелес в Метрополитън опера в Ню Йорк, който се състоя на 17 март 1951 г. с „Фауст“ от Гуно. По искане на „Фондация Виктория де лос Анхелес“, ръководството на MЕТ искаше да отпразнува тази годишнина, като посвети изпълнението на „Мадам Бътерфлай“ на сопраното, с Кристина Ополайс и Роберто Аланя във вече легендарната продукция на Антъни Мингела, която ще се състои през декември, а на 15 март 2016 г., точната дата на годишнината от дебюта й.

Ролята на Бътерфлай е една от най-важните в кариерата на известното испанско сопрано. Виктория де Лос Анхелес пее непрекъснато в MЕТ от 1951 до 1961 г., играейки водещи роли в опери като „Mанон“, „Maрта“, „Майсторите певци от Нюрнберг“, „Бохеми“, „Мадам Бътерфлай“, „Сватбата на Фигаро“, „Отело“ и „Пелеас и Мелизанда“, между другото, в общо около 150 изпълнения с нюйоркската компания в Съединените щати, където освен в Ню Йорк, тя пее в Детройт, Чикаго, Бостън, Далас, Балтимор и други градове.

От 1961 г. Виктория де Лос Анхелес фокусира кариерата си върху европейските театри, като през тази година дебютира в Байройт в „Танхойзер“. Въпреки че тя се завръща да пее в Съединените щати – тя изпълнява Кармен в Нюарк (Ню Джърси) през 1978 г. и изнася множество рецитали в зали като „Карнеги Хол“, „Ейвъри Фишър Хол“ и „Алис Тъли Хол“, един от които е запомнящ се с Джеймс Ливайн на пианото, Анхелес не се завърна в MЕТ и следователно не пее в новата сграда на „Lincoln Center“, но винаги имаше изявите си в стария театър, разположен на 39-та улица и Бродуей.

Виктория де Лос Анхелес беше – и все още е – една от певиците, които най-много възхищават публиката и критиците на Ню Йорк. След нейния дебют в MЕТ през 1951 г. „The New York Herald Tribune“ пише: „Тук може да се определи, което вече е решено от европейската публика, че тя е необичаен вокален артист.“

Привързаност, която продължи до последния й рецитал в града през 1994 г. в „Alice Tully Hall“ с Алберт Гиноварт на пианото, за който „The New York Times“ просто озаглави статията си „Амбициозно сопрано на 70, без извинения“.

Честванията на Виктория де Лос Анхелес в Съединените щати ще бъдат завършени с прожекцията на документалния филм „Браво, Виктория!“ от Maria Gorgues в различни консерватории в Съединените щати и с цикъл от легендарни записи на сопраното, които ще бъдат излъчени по радио MЕТ през седмицата на юбилея.

(край на превода)

Цитирам в оригинал на испански език и после в превод на български език друга статия за Виктория де Лос Анхелес от 2023 г.:

Портал „El mundo“

ÓPERA 100 años de su nacimiento

LUIS FERNANDO ROMO

Actualizado Martes, 14 marzo 2023

Victoria de los Ángeles, la soprano que triunfó en los escenarios tanto como sufrió en su vida privada.

En otoño de este año se conmemora el centenario del nacimiento de Victoria de los Ángeles, una de las sopranos más exquisitas de la historia de la ópera. Además, hace 25 años se convirtió en la primera mujer en tener el honoris causa de la Universidad de Barcelona, institución que también está de celebración porque abrió sus puertas hace 150 años. Por cierto, De los Ángeles nació en una de las viviendas del recinto universitario, ya que su padre era bedel y su madre se dedicaba a tareas auxiliares.

Con 18 primaveras se graduó en el Conservatorio Superior de Música del Liceo y su debut profesional ocurrió en 1945 en el Gran Teatro del Liceo en Las bodas de Fígaro de Mozart. A partir de ahí se convirtió en una de las voces indispensables en los templos de música clásica más prestigiosos del planeta como la Scala de Milán, el Metropolitan de Nueva York y la Ópera de París.

A partir de finales de los 60 se centró a su carrera como concertista, pero de tanto en tanto protagonizaba alguna ópera. Su gran despedida fue en el Teatro de la Zarzuela en 1980 y en 1996 ofreció su último recital. La Fundación Victoria de los Ángeles se ha encargado de preservar el legado de una voz que estuvo a la altura de Tebaldi, Callas o Caballé.

Mientras en lo profesional era tremendamente feliz por los éxitos y condecoraciones conseguidos (el Príncipe de Asturias de las Artes, Gran Cruz de la Orden Civil de Alfonso X el Sabio y Caballero de la Legión de Honor, entre otros), en su faceta privada sufrió mucho. En 1948 se casó con su mánager, Enrique Magriñá, con quien tuvo dos hijos, José Enrique (1963), fallecido a los 34 años por un derrame cerebral, y Alejandro (1968), nacido con síndrome de Down, estaba prácticamente ciego. Además, se comentó que su esposo le había llevado a la ruina porque la engañó y desposeyó de gran parte de sus bienes debido a malas gestiones.

La artista siempre se desvivió por sus hijos, especialmente por el pequeño, a quien cariñosamente llamaba ‘Lucero mío’. Desde que nació necesitó cuidados especiales y tras el fallecimiento de la soprano, quedó bajo la tutela de Helena Mora, que había sido pareja de José Enrique. Desgraciadamente, Alejandro padeció demencia en los últimos tiempos de su vida y falleció con 50 años. Ninguno de los parientes de Victoria de los Ángeles quiso hacerse cargo del joven. La soprano murió a los 81 años en 2005 a causa de un infarto.

(край на цитага)

Превод:

Портал „Светът“

ОПЕРАТА 100 години от рождението

ЛУИС ФЕРНАНДО РОМО

Актуализирано вторник, 14 март 2023 г.

Виктория де Лос Анхелес, сопраното, което триумфира на сцената толкова, колкото и страдаше в личния си живот.

Тази есен се навършват сто години от рождението на Виктория де Лос Анхелес, едно от най-изящните сопрани в историята на операта. Освен това преди 25 години тя стана първата жена, която получи титлата „хонорис кауза“ на Университета в Барселона, институция, която също празнува, защото отвори врати преди 150 години. Между другото, де Лос Анхелес е родена в една от къщите в университетския кампус, тъй като баща й е портиер, а майка й е посветена на спомагателни задачи.

На 18-годишна възраст тя завършва „Conservatorio Superior de Música del Liceo“ и професионалният й дебют става през 1945 г. в „Gran Teatro del Liceo“ в „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт. Оттам тя става един от незаменимите гласове в най-престижните храмове на класическата музика на планетата като Миланската Скала, Метрополитън опера в Ню Йорк и Парижката опера.

От края на 60-те години нататък тя се съсредоточава върху кариерата си на концертна певица, но от време на време участва в опера. Голямото й сбогуване е в „Театро де ла Сарсуела“ през 1980 г., а през 1996 г. тя изнася последния си рецитал. Фондация „Виктория де Лос Анхелес“ отговаря за опазването на наследството на гласове, които са на нивото на Тебалди, Калас или Кабайе.

Макар и в професионален план тя да беше изключително щастлива от успехите и отличията, които е постигнала („Принцеса на Астурия“ на изкуствата, „Големия кръст на гражданския орден на Алфонсо“ и много други, в личен план не е винаги така. През 1948 г. тя се омъжва за своя мениджър Енрике Магриня, с когото има двама сина, Хосе Енрике (1963 г.), който умира на 34-годишна възраст от инсулт, и Алехандро (1968 г.), роден със синдром на Даун, който е практически сляп. Освен това се говори, че съпругът й я е довел до разорение, защото я е измамил и я е лишил от голяма част от активите й поради лошо управление.

Виктория де Лос Анхелес винаги даваше всичко от себе си, за да се грижи за децата си, особено за малкото, което галено наричаше „Моето Лусеро“. От раждането си той се нуждаеше от специални грижи и след смъртта на сопраното той беше поставен под попечителството на Хелена Мора, която беше партньорка на Хосе Енрике. За съжаление, Алехандро страда от деменция към края на живота си и умира на 50-годишна възраст. Никой от роднините на Виктория де Лос Анхелес не пожела да се грижи за младежа.

Сопраното почина на 81-годишна възраст през 2005 г. от инфаркт.

(край на превода)

До края на тази юбилейна статия за Виктория де Лос Анхелес ще цитирам едно подробно описание на живота и дейността й от източник на английски език. После ще дам мой превод на български език:

Портал „Salient Women“ (портал на английски език)

(без дата)

Biography of Victoria de los Angeles, Spanish singer

Biography of Victoria de los Ángeles, Spanish soprano, was undoubtedly one of the greatest artists that opera has produced.

Her voice had an exquisite and delicate timbre. The art of Victoria de los Ángeles was a happy compendium of the beauty of Renata Tebaldi’s vocal timbre and the dramatic power of María Callas. Victoria de los Ángeles sang both lyrical and dramatic works with equal ease. She had a wide voice range.

Merits of the notable soprano Victoria de los Ángeles

She performed the best lyrical scenes in the world, and under the baton of the most prestigious directors.

In the history of the lyric corresponding to her time, she was part with María Callas, Renata Tebaldi and Elizabeth Schwarzkopf, of the most praiseworthy soprano quartet.

Her record work includes 22 complete operas and 40 albums of various genres.

The first years in the life of Victoria de los Angeles

Victoria de los Ángeles López García was born on November 1, 1923, in Barcelona.

The birth of this magnificent singer filled the space left in the world by the recent death of the great actress Sarah Bernhart.

Her father, an Andalusian emigrant from Fuengirola, was a janitor at the University of Barcelona.

Her mother, Victoria García, was a native of Puebla de Sanabria (Zamora) and performed auxiliary tasks at the same University.

Victoria López was born in the home occupied by the López García couple, within the university complex of the city of Barcelona.

Victoria’s father was a serious man with a great natural concern to know.

The mother had always been the protagonist in the zarzuela festivals that were held every year in her town.

Victoria’s parents met and married in Barcelona. They made their home on the campus of the University of Barcelona, where their three children were born.

The godfather of the second daughter of the López García marriage was her uncle Ángel.

So, putting a little imagination to satisfy the mother and the godfather, the girl was baptized with the name of Victoria de los Ángeles.

At home, everyone was very happy; sometimes they went hungry, but no one complained. The family was very happy and the mother was always singing.

Victoria remembered when she went with her mother, very early, to clean the classrooms.

Her mother began to sing; sometimes she climbed onto one of those pulpits so that her companions could hear her better. She had such a beautiful voice …

Victoria grew up in a very cultural environment, in which the love for music, and especially for singing, was lived with great intensity within her family.

The environment was that of a family with limited resources, but possessors of great nobility.

Education received by Victoria de los Ángeles

In Barcelona, Victoria de los Ángeles attended the “Milá and Fontanals Schools”. When she was older, she and her sister Carmen remembered that at that school,

Victoria performed a Schubert composition for the first time.

During the Civil War, apart from attending school, she practiced guitar.

The weak paternal opposition was defeated and in the mentioned center she studied music theory, piano, singing, musical culture and Italian language.

In 1933, Victoria began high school studies, to the great joy of her parents, who were happy that she was able to study.

In the spring of 1936, her sister Carmen, three years older than her and her first admirer, had taken her to the Conservatorio Superior de Música del Liceo to have her voice tested.

The teacher was then the soprano Mercedes Plantada, who was very impressed and surprised by a voice of such singular beauty and so well imposed in a natural way.

But Victoria was only 12 years old, which is why the teacher recommended that she wait until she was of legal age to enroll; and, meanwhile, that no one could spoil her privileged voice.

In July 1936, Victoria was in her third year of high school when the civil war in Spain broke out.

They were almost three years of hardships and miseries of all kinds.

At the end of the war in 1939, Victoria de los Ángeles had to start over, because the previous thing was no longer valid.

Then, she concentrated fully on the study of music and was leaving aside the Institute; something she always regretted.

Her sister Carmen suggested that she perform again at the Conservatory, since she was already 15 years old and it was possible that they would admit her.

In June 1939, they both returned. So, the singing teacher was Mrs. Dolores Frau.

After listening to Victoria, the teacher predicted that if she tried hard, she would be one of the greatest singers in the world.

Victoria de los Angeles’ beginnings as a singer

Dolores Frau’s excellent recommendation made it possible for Victoria to enter the Liceo Conservatory in 1940.

Due to the excellent education received from Mercedes Plantada, Dolores Frau, Teresa García and maestro Taragó, Victoria discovered her musical vocation and in just three years she completed the studies corresponding to six years.

While she was studying at the Conservatory, her sister Carmen entered Victoria in a contest for young voices, which was broadcast on Radio Barcelona, sponsored by a brand of cognac.

Victoria was in her second year of singing at the Conservatory. Her teacher, Dolores Frau, insisted that she had to sing “La Bohème” by Puccini.

She herself was in charge of preparing and even putting makeup on for the big day.

On January 30, 1941, Victoria sang an aria from “La Bohème” with such success that she won the first prize, consisting of a glass, a thousand pesetas and attendance at an opera performance.

Since then, the role of the dressmaker Mimi was one of her favorites.

With those first thousand pesetas she bought a doll, for which she had always had a passion and had never been able to have; and a dozen eggs for her sick aunt.

Everything that she subsequently earned, until she got married, she gave to her mother, who used to accompany her on her tours.

In 1941, Victoria de los Ángeles sang for the first time at the Palau de la Música in Barcelona, accompanied by the harpist María Luisa Sánchez.

She graduated from the Conservatorio Superior de Música del Liceo in 1942 when she was 19 years old.

Beginnings as a professional singer from 1942 to 1948

In 1942, she joined the artistic group “Ars Musicae”, the first in Europe dedicated to cultivating early Spanish music.

The founder of “Ars Musicae” was José María Lamaña, a man with a passion for music who worked by day as a senior railway officer, and whose true passion was musicology.

Lamaña possessed a deep knowledge of music in general and particularly of the vocal repertoire. She welcomed Victoria like a daughter.

In the daily group sessions, Victoria was able to learn with him a wide musical repertoire that ranged from the medieval anonymous and the Spanish Renaissance, through the great masters of the Baroque, the German lied, the French composers and, obviously, the Spanish composers .

Thanks to José María Lamaña and her group “Ars Musicae”, Victoria de los Ángeles assimilated much of the immense treasure of Spanish music.

The voice of Victoria de los Ángeles spread it all over the world in her recitals, during almost 50 years of professional life.

May 19, 1944, was the day of the true debut of Victoria de los Ángeles. On that day she gave a recital at the Palacio de la Música in Barcelona.

Less than a year later, on January 15, 1945 she performed at the Liceo Theater in Barcelona.

On that great occasion she played the role of the “Countess” in the opera “The Marriage of Figaro“, by Mozart.

Shortly after, also at the Liceo Theater in Barcelona, she achieved notable success with her participation in Mozart’s “Coronation Mass”; and in the oratory “Jephté”, by Giacomo Carissimi.

In 1947, Victoria de los Ángeles definitely rose to fame, winning, by unanimous vote of the jury, the First Prize at the “Geneva International Singing Competition”.

The first thing Victoria did, from the modest little hotel where she was staying, was to phone her home and the group “Ars Musicae” to tell them that she had won.

Nobody had thought that she would achieve it, because in these contests the Wagnerian voices were better received.

But, on this occasion, the sweetness and subtlety with which Victoria sang, conquered the jury.

After this triumph, she sang at the Liceo Theater in Barcelona, the opera “Tanhauser” by Richard Wagner.

She immediately achieved three great successes: at wished Garden in London, at the Royal Albert Hall in London and at La Scala in Milan.

In 1948, the BBC in London invited her to sing the character of the gypsy Salud, from the opera “La vida breve” by Manuel de Falla.

She did it accompanied by the BBC orchestra. From then on, her career was unstoppable.

Victoria de los Ángeles married Enrique Magriñá

In 1948, she married businessman Enrique Magriñá, and left their humble family home.

They had two children. The oldest of them died in 1998. The second, suffers from Down syndrome.

Life punished Victoria de los Ángeles with force. Behind the scenes, in the lonely silence that followed applause and success, Victoria went through very tough times.

Especially when her eldest son died; and when her husband ran away with everything, and left her with what she was wearing.

International performances from 1949

In 1949, she played the role of Margarita at the Paris Opera, in Gounod’s opera “Faust”.

In 1950, she made her debut at the Salzburg Festival and at the Royal Opera House; she was the dressmaker Mimi from La Bohème by Giacomo Puccini, in London’s Covent Garden.

The 11-minute standing ovation at the end of the first of Mimí’s arias made history at the famous London Coliseum.

At London’s MGM Garden, she continued to perform regularly until 1961.

In the 1950-1951 season, in New York, she sang at Carnegie Hall and the Metropolitan Opera House.

She played Margarita, from Gounod’s opera “Faust”; Madame Butterfly, from the opera by Giacomo Puccini; and Mimi, from “La Bohème” by Puccini.

Until 1961, she performed several times at the Metropolitan in New York.

There is a fact that clearly showed the spirit of Victoria de Los Angeles. It was Christmas and the great Renata Tebaldi was going to play Pesaro ”in Verdi’s“ La Traviata ”at the Metropolitan in New York.

But, Renata Tebaldi had to leave New York to go immediately to Italy, because her mother had died.

Rudolf Bing, manager of the New York theater, pleaded with Victoria to replace Renata Tevaldi in “La Traviata.”

Victoria agreed immediately; and Rudolf Bing, grateful, had none other than the Singing Boys come from Vienna to dedicate some Christmas carols to her, which they did to the ovation of a devoted audience.

In just three years and only seven after her debut, Victoria de los Ángeles had already been singing in the most important theaters in the world.

Between 1950 and 1956, Victoria de los Ángeles sang repeatedly at the Scala in Milan.

Between 1952 and 1980, she was frequently invited to sing at the Teatro Colón in Buenos Aires.

She made her debut as “Madame Butterfly” and is remembered for her magnificent performances in “The Barber of Seville“, “Pelleas and Melisanda”, “The Wedding of Figaro” and “Lohengrin”.

In 1961, Victoria de los Ángeles sang in the role of Queen Isabel, at the world premiere of “La Atlántida”, by Manuel de Falla, at the Gran Teatro del Liceo, in Barcelona.

“La Atlántida” is a scenic cantata with music by Manuel de Falla and Ernesto Halffter.

The text consists of fragments of the epic poem by Jacinto Verdaguer, which had haunted Falla since his childhood and in which he saw all his philosophical, religious and humanistic concerns reflected.

It is a great cantata for soloists, choir and orchestra to be performed on stage.

Manuel de Falla dedicated the last twenty years of his life to this cantata.

When he died in 1946, during his exile in Argentina, he left it unfinished.

The musician Ernesto Halffter, who had been his disciple, finished it in a first version without staging.

Victoria de los Ángeles was the first Spanish singer to perform at the Bayreuth Opera Festival.

It was in the 1961 and 1962 seasons, playing the role of Elisabeth, from Tannhäuser, under the orders of Richard Wagner’s grandson.

Her great talent and her beautiful voice made her an exceptional performer who knew how to adapt to all roles, both lyrical and dramatic.

Victoria worked with the best conductors and pianists who accompanied her for much of her professional career.

She did not like to use the word “companion”, as she considered the piano to be as important as the voice; and attributed to the pianists who performed with her, fifty percent of her successes.

With the pianist Gerald Moore she made unsurpassed recordings.

Alicia de Larrocha, the most famous Spanish pianist in later years, a few months older than Victoria, also accompanied her on a recording they made for the “Odeón” house when they were both only sixteen years old.

Curiously, in Spain it was ignored for many years, with the honorable exception of the Granada Music and Dance Festival.

The Granada public was able to enjoy her art, from 1957 and then, assiduously for a dozen consecutive years.

In Granada he performed under the baton of the unforgettable Argenta and Toldrá and gave life to the first “Atlántida” by Manuel de Falla in the Monastery of San Jerónimo, in the Patio de los Arrayanes, during one of those magical sunsets in the Alhambra.

María de los Ángeles retired from opera 1979

In 1979, Victoria de los Ángeles retired from opera after starring in the role of Melisande in “Peleas y Melisande”, an opera in five acts with music by Claude Debussy.

However, Victoria de los Ángeles continues to be present without interruption in the world of opera through recitals until the beginning of 1998, when the eldest of her two children died.

It was increasingly requested by directors and entrepreneurs.

In the field of the concert she had no rival: she presented a new vision of what a singing recital is.

It began its programs with arias from the European baroque, followed by German lieder and French compositions, to end with the Spanish authors that our soprano spread throughout the world.

After several years without performing in Madrid, Victoria de los Ángeles reappeared in May 1985 with a recital, obtaining great success at the Teatro Real.

Her voice would have been special to make a beautiful duet with New Zealand soprano Kiri Te Kanawa.

In 1986 she performed in Poland, South America, Central America and Japan.

In the latter country they planted a cherry tree with her name, in Nagasaki, in recognition of her masterful performances of “Madame Butterfly” by Puccini.

On July 24, 1992, Victoria de los Ángeles went to the Gran Teatro del Liceo in Barcelona to give a recital, after 27 years of absence from this stage.

Her departure from the famous Barcelona theater was due, according to her, to the fact that her presence was vetoed by Carlos Caballé, theatrical businessman and brother of Montserrat Caballé.

On July 25, 1992, Victoria participated in the opening ceremony of the Barcelona Olympic Games.

The special attention that Victoria always devoted to lied is very remarkable, in which she shone with her own light. She gave her last recital in 1996, at the age of 72.

In April 1991, the singer-songwriter Lluis Llach presented a new LP “Torna aviat”. Victoria de los Ángeles collaborated on one of the songs: “Au blanca” (White bird).

Recordings made by Victoria de los Ángeles

Victoria de los Ángeles made the large number of recordings that are authentic references to lyrical singing. Her discography is rich and magnificent.

Just look not only at the opera titles but also at your recording partners and conductors:

“I Pagliacci”, with Jussi Björling and Leonard Warren, directed by Renato Cellini (1953).
“Madame Butterfly“, the first recording with Giuseppe di Stefano and Tito Gobbi, directed by Gian Andrea Gavazzeni (1954).
“La Bohème“, with Jussi Björling, directed by Sir Thomas Beecham (1955).
“Manon”, with Henry Legay, directed by Pierre Monteux (1955).
“Simón Boccanegra“, with Tito Gobbi and Boris Christoff, directed by Gabriele Santini (1957).
“Carmen“, with Nicolai Gedda, directed by Sir Thomas Beecham (1958).
“Madame Butterfly“, the second recording, with Jussi Björling, directed by Gabriele Santini (1959).
“The Barber of Seville“, with Sesto Bruscantini and Luigi Alva, directed by Vittorio Gui (1962).
“Cavalleria rusticana”, with Franco Corelli, directed by Gabriele Santini (1962).
“Shéhérazade”, five Mélodies Populaires Grecques, by Maurice Ravel, with Georges Pretre, Gonzalo Soriano, Orchester de la Societe du Conservatoire Paris (1963).
“The Tales of Hoffmann“, with Nicolai Gedda and Elisabeth Schwarzkopf, directed by Andre Cluytens (1965).
“Melodies”, with the pianist Gonzalo Soriano, a compilation of songs by French composers: Gabriel Faure, Claude Debussy, Maurice Ravel and Reynaldo Hahn. (1967).
“Spanish songs of the 20th century“, also with Gonzalo Soriano, works by Frederic Mompou, Joaquín Turina and Xavier Montsalvatge.

Whoever has some of these recordings at home, has a real treasure.

Awards and honors received by Victoria de los Ángeles

Throughout her career, Victoria de Los Angeles garnered honorable distinctions and well-deserved awards:

The Grand Prize of the French Academy for the best album in the years 1953, 1955 and 1956.
The Gold Medal of the Gran Liceo de Barcelona (1955).
The Gold Medal of the City of Barcelona (1958).
The Band of the Civil Order of Alfonso X the Wise (1962).
The 1978 National Music Award.
The National Music Award of Spain (1980).
The Gold Medal of the Generalitat of Catalonia (1982).
Invested “Doctor Honoris Causa” by the University of Barcelona (December 23, 1987). It was one of her greatest joys to see herself again in that Auditorium, where she had played so much as a child; In that same room where one day she found an old damaged upright piano full of dust, which she tried to play as best she could and took great care during the war so that no leaks fell on it.
A tribute at the Palau de la Música in Barcelona (May 19, 1989).
Elected Honorary Member of the Royal Academy of Fine Arts of San Fernando, Madrid (November 6, 1989).
Prince of Asturias Award for the Arts, along with Montserrat Caballé, Teresa Berganza, José Carreras, Pilar Lorengar, Alfredo Kraus and Plácido Domingo (April 12, 1991).

Death and burial of Victoria de los Angeles

On December 30, 2004, Victoria de los Ángeles was admitted to the Teknon Clinic in Barcelona, due to severe bronchitis.

Two weeks later, on January 15, 2005, Spain woke up to the sad news of the death of its great soprano. Victoria de los Ángeles was 80 years old and one of the greatest lyrical voices of the 20th century had gone forever.

In an interview conducted by Salvador Sostres with the soprano Ainhoa Arteta and published on ABC on August 18, 2019, Ainhoa said: «I was with Victoria when she died. The last thing she did was take off her oxygen mask to sing “Si, mi chiamano Mimi” by Puccini. The doctors couldn’t believe it. This is singing. With this you are born and with this you die. »

The burning chapel was installed in the Palace of the Generalitat de Catalunya, so that the public could visit it. The funeral took place in the Basilica of Santa María del Mar in Barcelona, on January 17, 2005.

Montserrat Caballé regretted that Victoria had been better known outside of Catalonia than within. Many representatives of the cultural world highlighted their admiration for this great Spanish soprano. Among them, the artistic director of the Teatro Real de Madrid and the Peruvian tenor Juan Diego Flores.

Jesús López Cobos, musical director of the Teatro Real de Madrid, said, recalling her after her death in 2005, that: “Victoria had a clear and Mediterranean timbre: the ideal Spanish voice… What impressed me most about her was her great musicality and her deep knowledge of the various styles ”.

(край на цитата)

…..

Превод:

Портал „Salient Women“ (портал на английски език)
(без дата)

Биография на Виктория де Лос Анхелес, испанска певица

Биография на Виктория де Лос Анхелес, испанско сопрано, несъмнено един от най-великите артисти, създадени за операта.

Гласът й имаше изискан и деликатен тембър. Изкуството на Виктория де Лос Анхелес беше щастлива комбинация от красотата на вокалния тембър на Рената Тебалди и драматичната сила на Мария Калас. Виктория де Лос Анхелес пееше както лирични, така и драматични произведения с еднаква лекота. Имаше широк гласов диапазон.

Заслуги на бележитото сопрано Виктория де Лос Анхелес

Тя изпълни най-добрите лирични сцени в света и под палката на най-престижните диригенти. В историята на лириката, съответстваща на нейното време, тя участва заедно с Мария Калас, Рената Тебалди и Елизабет Шварцкопф в най-хваления сопранов квартет. Рекордното й творчество включва 22 пълни опери и 40 албума от различни жанрове.

Първите години от живота на Виктория де Лос Анхелес

Виктория де Лос Анхелес Лопес Гарсия е родена на 1 ноември 1923 г. в Барселона.
Раждането на тази великолепна певица запълва пространството, оставено в света след скорошната смърт на великата актриса Сара Бернарт.

Баща й, андалуски емигрант от Фуенхирола, е чистач в Университета в Барселона.
Майка й, Виктория Гарсия, е родом от Пуебла де Санабрия (Замора) и изпълнява помощни задачи в същия университет.

Виктория Лопес е родена в дом, обитаван от двойката Лопес Гарсия, в рамките на университетския комплекс на град Барселона.

Бащата на Виктория е сериозен мъж с голяма естествена загриженост да знае повече.
Майката винаги е била главният герой на фестивалите на сарсуела, които се провеждат всяка година в нейния град.

Родителите на Виктория се запознават и женят в Барселона. Те основават своя дом в кампуса на университета в Барселона, където се раждат трите им деца.
Кръстникът на втората дъщеря от брака на Лопес Гарсия е нейният чичо Анхел.
И така, влагайки малко въображение, за да задоволи майката и кръстника, момичето е кръстено с името Виктория де лос Анхелес.

Вкъщи всички са много щастливи; понякога гладуват, но никой не се оплаква. Семейството е много щастливо и майката винаги пее.

Виктория си спомня когато отива с майка си много рано, за да чисти класните стаи.
Майка й започва да пее; понякога се качва на един от тези амвони, за да могат другарите й да я чуват по-добре. Тя има толкова красив глас…

Виктория израства в много културна среда, в която любовта към музиката, и особено към пеенето, се изживява с голяма интензивност в нейното семейство.
Средата на семейството е с ограничени ресурси, но притежава голямо благородство.

Образование, получено от Виктория де Лос Анхелес

В Барселона Виктория де Лос Анхелес посещава „Училищата Мила и Фонтаналс“. Когато е вече по-голяма, тя и сестра й Кармен си спомнят, че в това училище
Виктория за първи път изпълнява и композиция на Шуберт.

По време на Гражданската война, освен че посещава училище, тя практикува свирене на китара. Слабата бащина опозиция е победена и в споменатия център тя изучава музикална теория, пиано, пеене, музикална култура и италиански език.

През 1933 г. Виктория започва гимназия, за голяма радост на родителите й, които са щастливи, че тя може да учи. През пролетта на 1936 г. сестра й Кармен, три години по-голяма от нея и нейна първа почитателка, я завежда в „Conservatorio Superior de Música del Liceo“, за да бъде тестван гласът й. Учителят й тогава е сопраното Мерседес Плантада, която е силно впечатлена и изненадана от глас с такава уникална красота и толкова добре наложен по естествен начин.

Но Виктория е само на 12 години, поради което учителят й препоръчва да изчака да навърши пълнолетие, за да се запише; и междувременно, че никой не може да развали нейния привилегирован глас.

През юли 1936 г. Виктория е трета година в гимназията, когато избухва гражданската война в Испания. Следват почти три години на трудности и страдания от всякакъв вид.

В края на войната през 1939 г. Виктория де Лос Анхелес трябва да започне отначало, защото предишното вече не е валидно. След това тя се концентрира изцяло върху изучаването на музика и оставя настрана института; нещо, за което винаги е съжалявала.

Сестра й Кармен й предлага да посещава отново консерваторията, тъй като вече е на 15 години и е възможно да я приемат. През юни 1939 г. тя и Кармен се завръщат там. И така, учителка по пеене е г-жа Долорес Фрау. След като изслушва Виктория, учителката предрича, че ако тя се постарае, ще бъде една от най-великите певици в света.

Началото на Виктория де Лос Анхелес като певица

Отличната препоръка на Долорес Фрау прави възможно Виктория да влезе в консерваторията „Liceo“ през 1940 г.

Благодарение на отличното образование, получено от Мерседес Плантада, Долорес Фрау, Тереза Гарсия и маестро Тараго, Виктория открива своето музикално призвание и само за три години завършва обучението, съответстващо на шест години.

Докато учи в консерваторията, сестра й Кармен участва с Виктория в конкурс за млади гласове, който се излъчва по Радио Барселона, спонсориран от производител на марка коняк.

Виктория е втора година студентка по пеене в консерваторията. Нейната учителка Долорес Фрау настоява тя да пее в „Бохеми“ от Пучини. Самата тя е отговорна за подготовката и дори за гримирането на големия ден.

На 30 януари 1941 г. Виктория пее ария от „Бохеми“ с такъв успех, че печели първа награда, състояща се от чаша, хиляда песети и посещение на оперно представление.
Оттогава ролята на шивачката Мими е една от любимите й.

С тези първи хиляда песети тя си купува кукла, към която винаги е имала страст и никога не е могла да има; и дузина яйца за болната й леля.

Всичко, което впоследствие спечелва докато се омъжва, Виктория дава на майка си, която я придружавала по турнетата.

През 1941 г. Виктория де Лос Анхелес пее за първи път в „Palau de la Música“ в Барселона, акомпанирана от арфистката Мария Луиза Санчес.

Тя завършва висшата музикална консерватория „Liceo“ през 1942 г., когато е на 19 години.

Започва като професионална певица от 1942 до 1948 г.

През 1942 г. тя се присъединява към артистичната група „Ars Musicae“, първата в Европа, посветена на култивирането на ранна испанска музика.

Основателят на „Ars Musicae“ е Хосе Мария Ламана, човек със страст към музиката, който работи през деня като старши железопътен офицер и чиято истинска страст е музикологията.

Ламана притежава дълбоки познания за музиката като цяло и особено за вокалния репертоар. Тя посреща Виктория като дъщеря.

В ежедневните групови сесии Виктория успява да научи с него широк музикален репертоар, който варира от анонимния средновековен и испанския Ренесанс през великите майстори на барока, немската музика, френските композитори и, очевидно, испанските композитори.

Благодарение на Хосе Мария Ламана и неговата група „Ars Musicae“, Виктория де Лос Анхелес усвоява голяма част от огромното съкровище на испанската музика.
Гласът на Виктория де Лос Анхелес го разпространява по целия свят в нейните рецитали през почти 50 години професионален живот.

19 май 1944 г. е денят на истинския дебют на Виктория де Лос Анхелес. На този ден тя изнася рецитал в „Palacio de la Música“ в Барселона.

По-малко от година по-късно, на 15 януари 1945 г. тя играе в театър „Liceo“ в Барселона. По този голям повод тя играе ролята на Графинята в операта „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт. Малко след това, също в театър „Liceo“ в Барселона, тя постига забележителен успех с участието си в „Коронационната меса” на Моцарт; и в ораторията „Jephté“ от Джакомо Карисими.

През 1947 г. Виктория де Лос Анхелес определено става известна, спечелвайки Първата награда на „Международния певчески конкурс в Женева“ с единодушно гласуване на журито.

Първото нещо, което прави Виктория от скромния малък хотел, в който е отседнала, е да се обади вкъщи и на групата „Ars Musicae“, за да им каже, че е спечелила. Никой не е предполагал, че тя ще постигне този успех, защото в тези състезания вагнерианските гласове се приемат по-добре.

Но в този случай сладостта и изтънчеността, с които Виктория пее, покоряват журито.
След този триумф тя пее в театър „Liceo“ в Барселона, в операта „Танхойзер“ от Рихард Вагнер.

Веднага тя постига три големи успеха: в желания „Ковънт Гардън“ в Лондон, в „Роял Албърт Хол“ в Лондон и в Миланската Скала.

През 1948 г. „BBC“ в Лондон я кани да изпее образа на циганката Салуд от операта „La vida Breve” от Мануел де Файа. Тя го прави под съпровода на оркестъра на „BBC“. Оттогава кариерата й става неудържима.

Виктория де Лос Анхелес се омъжва за Енрике Магрина

През 1948 г. тя се омъжва за бизнесмена Енрике Магрина и напуска скромния им семеен дом. Те имат две деца. Първото от тях умира през 1998 г. Второто страда от синдрома на Даун.

Животът наказва Виктория де Лос Анхелес със сила. Зад кулисите, в самотната тишина, последвала аплодисментите и успеха, Виктория преминава през много тежки моменти. Особено когато по-големият й син умира; и когато съпругът й я напуска с всичко и я оставя с това, което носи със себе си.

Международни представления от 1949 г.

През 1949 г. тя играе ролята на Маргерите в операта на Гуно „Фауст“ в Парижката опера.

През 1950 г. тя дебютира на Залцбургския фестивал и в Кралската опера в Лондон като Мими в „Бохеми“ от Джакомо Пучини. 11-минутните овации в края на първата от ариите на Мими правят история в известния лондонски колизеум.

В лондонската „MGM Garden“ тя продължава да се изявява редовно до 1961 г.
През сезон 1950-1951 г. в Ню Йорк тя пее в Карнеги Хол и Метрополитън опера.
Тя играе Маргерите от операта „Фауст“ на Гуно, Чо Чо Сан в „Мадам Бътерфлай“ от Джакомо Пучини и Мими в „Бохеми“ от Пучини.

До 1961 г. тя изпълнява няколко концерта в Метрополитън опера в Ню Йорк.

Има един факт, който ясно показва духа на Виктория де Лос Анхелес. Беше Коледа и великата Рената Тебалди ще играе в „Травиата“ от Верди в Метрополитън опера в Ню Йорк. Но Рената Тебалди трябва да напусне Ню Йорк, за да отиде незабавно в Италия, защото майка й е починала. Рудолф Бинг, мениджър на театъра в Ню Йорк, умолява Виктория да замени Рената Тебалди в „Травиата“. Виктория веднага се съгласява и Рудолф Бинг е благодарен, поради което нарежда не какво да е, а „Пеещите момчета“ да дойдат от Виена, за да посветят на Виктория няколко коледни песни, което те правят под овациите на преданата публика.

Само за три години и само седем след дебюта си Виктория де Лос Анхелес вече пее в най-важните театри в света.

Между 1950 и 1956 г. Виктория де Лос Анхелес пее многократно в Миланската Скала.
Между 1952 и 1980 г. тя често е канена да пее в „Театро Колон“ в Буенос Айрес.
Дебютира като „Мадам Бътерфлай“ и е запомнена с великолепните си изпълнения в „Севилският бръснар“, „Пелеас и Мелизанда“, „Сватбата на Фигаро“ и „Лоенгрин“.

През 1961 г. Виктория де Лос Анхелес пее в ролята на кралица Изабел на световната премиера на „La Atlántida“ от Мануел де Файа в „Гран Театро дел Лисео“ в Барселона.
„La Atlántida“ е сценична кантата с музика на Мануел де Файа и Ернесто Халфтер.
Текстът се състои от фрагменти от епичната поема на Хасинто Вердагер, която е преследвала Файа от детството му и в която той е видял отразени всички свои философски, религиозни и хуманистични грижи.

Това е страхотна кантата за солисти, хор и оркестър, която се изпълнява на сцена.
Мануел де Файа посвещава последните двадесет години от живота си на тази кантата.
Когато умира през 1946 г. по време на изгнанието си в Аржентина, той я оставя недовършена. Музикантът Ернесто Халфтер, който е бил негов ученик, я завършва в първата версия без постановка.

Виктория де Лос Анхелес е първата испанска певица, която участва на оперния фестивал в Байройт. Това е през сезоните 1961 и 1962, играейки ролята на Елизабет от „Танхойзер“ по нареждане на внука на Рихард Вагнер.

Големият й талант и красивият й глас я правят изключителна изпълнителка, която умее да се адаптира към всички роли, както лирични, така и драматични.

Виктория работи с най-добрите диригенти и пианисти, които я съпровождат през голяма част от професионалната й кариера. Тя не обича да използва думата „придружител“, тъй като смята пианото за толкова важно, колкото и гласът и приписва на пианистите, които са свирили с нея, петдесет процента от нейните успехи. С пианиста Джералд Мур тя прави ненадминати записи.

Alicia de Larrocha, най-известната испанска пианистка в по-късните години, няколко месеца по-възрастна от Виктория, също я придружава на запис, който правят за лейбъла „Odeón“, когато и двете са само на шестнадесет години.

Любопитно е, че в Испания Виктория е игнорирана в продължение на много години, с почетното изключение на музикалния и танцов фестивал в Гранада. Публиката в Гранада успява да се наслади на нейното изкуство от 1957 г. и след това усърдно в продължение на дузина последователни години.

В Гранада тя пее под палката на незабравимите Арджента и Толдра и дава живот на първата „Атлантида“ от Мануел де Файа в манастира „Сан Херонимо“, в „Patio de los Arrayanes“, по време на един от онези магически залези в Алхамбра.

Мария де Лос Анхелес се оттегля от оперната сцена през 1979 г.

През 1979 г. Виктория де Лос Анхелес се оттегля от оперната сцена, след като играе ролята на Мелисанда в „Пелеас и Мелисанда“, опера в пет действия с музика на Клод Дебюси.

Виктория де Лос Анхелес обаче продължава да присъства без прекъсване в света на операта чрез рецитали до началото на 1998 г., когато по-голямото от двете й деца умира.

В тия времена все повече се изиска от страна на директори и посредници спрямо оперните певци. В областта на концертните изяви тя няма съперник – представя нова визия за това какво е певческият рецитал. Започва програмите си с арии от европейския барок, следват немски песни и френски композиции, за да завърши с испанските автори, които сопраното от Испания разнася по света.

След няколко години без участия в Мадрид, Виктория де Лос Анхелес се изявява отново през май 1985 г. с рецитал, постигайки голям успех в „Театро Реал“. Гласът й е бил специален, за да направи красив дует с новозеландското сопрано Кири Те Канава.

През 1986 г. пее в Полша, Южна Америка, Централна Америка и Япония.
В Япония засаждат черешово дърво с нейното име в Нагасаки, като признание за майсторските й изпълнения на „Мадам Бътерфлай“ от Пучини.

На 24 юли 1992 г. Виктория де Лос Анхелес отива в „Гран Театро дел Лисео“ в Барселона, за да изнесе рецитал, след 27 години отсъствие от тази сцена.
Напускането й от известния театър в Барселона се дължи според нея на факта, че на присъствието й е било наложено вето от Карлос Кабайе, театрален бизнесмен и брат на Монсерат Кабайе.

На 25 юли 1992 г. Виктория участва в церемонията по откриването на Олимпийските игри в Барселона. Забележително е специалното внимание, което винаги е отделяно на Виктория, в което тя блести със собствена светлина.

Тя изнася последния си рецитал през 1996 г. на 72-годишна възраст.

През април 1991 г. певецът и автор на песни Lluis Llach представя нов албум „Torna aviat“. Виктория де Лос Анхелес си сътрудничи с него в една от песните – “Au blanca” (Бяла птица).

Записи, направени от Виктория де Лос Анхелес

Виктория де Лос Анхелес прави голям брой записи, които са автентични препратки към лиричното пеене. Нейната дискография е богата и великолепна.

Просто погледнете не само заглавията на оперите, но и нейните партньори и диригенти в звукозаписа:

„Палячи“, с Юси Бьорлинг и Леонард Уорън, дирижиран от Ренато Челини (1953).

„Мадам Бътерфлай“, първият запис с Джузепе ди Стефано и Тито Гоби, дирижиран от Джан Андреа Гавацени (1954 г.).

“Бохеми”, с Юси Бьорлинг, дирижиран от сър Томас Бийчам (1955).

„Манон“, с Хенри Леге, дирижиран от Пиер Монтьо (1955).

„Симон Боканегра“, с Тито Гоби и Борис Христов, дирижиран от Габриеле Сантини (1957).

„Кармен“, с Николай Гедда, дирижиран от сър Томас Бийчам (1958).

„Мадам Бътерфлай“, втори запис, с Юси Бьорлинг, дирижиран от Габриеле Сантини (1959).

„Севилският бръснар“ със Сесто Брускантини и Луиджи Алва, дирижиран от Виторио Гуи (1962).

“Селска чест”, с Франко Корели, дирижиран от Габриеле Сантини (1962).

“Шехерезаде”, пет „Mélodies Populaires Grecques“, от Морис Равел, с Жорж Претр, Гонсало Сориано, „Orchester de la Societe du Conservatoire Paris“ (1963).

„Хофманови разкази“, с Николай Гедда и Елизабет Шварцкопф, дирижиран от Андре Клуйтанс (1965).

„Мелодии“, с пианиста Гонсало Сориано, компилация от песни на френски композитори: Габриел Форе, Клод Дебюси, Морис Равел и Рейналдо Хан (1967).

„Испански песни от 20-ти век“, също с Гонсало Сориано, произведения на Фредерик Момпу, Хоакин Турина и Ксавие Монсалватге.

Който има някои от тези записи у дома, има истинско съкровище.

Награди и отличия, получени от Виктория де Лос Анхелес

През цялата си кариера Виктория де Лос Анхелес печели почетни отличия и заслужени награди:

Голямата награда на Френската академия за най-добър албум през 1953, 1955 и 1956 г.

Златен медал на „Gran Liceo de Barcelona“ (1955).

Златен медал на град Барселона (1958).

Групата на гражданския орден на Алфонсо X. Мъдри (1962).

Националната музикална награда за 1978 г.

Националната музикална награда на Испания (1980).

Златен медал на „Генералитета на Каталуния“ (1982).

Удостоен с „Доктор Хонорис Кауза“ от Университета на Барселона (23 декември 1987 г.). За нея беше една от най-големите й радости да се види отново в тази зала, където беше играла толкова много като дете; В същата тази стая, където един ден тя намери старо повредено пиано, пълно с прах, на което тя се опита да свири възможно най-добре и полагаше големи грижи по време на войната, за да не падне върху него теч.

Трибют в „Palau de la Música“ в Барселона (19 май 1989 г.).

Избрана за Почетен член на Кралската академия за изящни изкуства в Сан Фернандо, Мадрид (6 ноември 1989 г.).

Награда за изкуство на Принца на Астурия, заедно с Монсерат Кабайе, Тереза Берганца, Хосе Карерас, Пилар Лоренгар, Алфредо Краус и Пласидо Доминго (12 април 1991 г.).

Смърт и погребение на Виктория де Лос Анхелес

На 30 декември 2004 г. Виктория де Лос Анхелес е приета в клиниката „Teknon“ в Барселона поради тежък бронхит.

Две седмици по-късно, на 15 януари 2005 г. Испания се събуди с тъжната вест за смъртта на голямото си сопрано. Виктория де Лос Анхелес беше на 81 години и един от най-великите лирични гласове на 20-ти век си отиде завинаги.

В интервю, проведено от Салвадор Сострес със сопраното Айноа Артета и публикувано в „ ABC“ на 18 август 2019 г., Айноа казва: „Бях с Виктория, когато тя почина. Последното нещо, което направи, беше да свали кислородната си маска, за да изпее „Si, mi chiamano Mimi“ от Пучини. Лекарите не можеха да повярват. Това е пеене. С това се раждаш и с това умираш“.

Винаги светещ параклис е инсталиран в двореца на „Generalitat de Catalunya“, за да може публиката да го посещава. Погребението се състои в базиликата „Санта Мария дел Мар“ в Барселона на 17 януари 2005 г.

Монсерат Кабайе записа, че Виктория е била по-известна извън Каталуния, отколкото в рамките на тази провинция. Много представители на културния свят изтъкват възхищението си от това велико испанско сопрано. Сред тях е артистичният директор на „Teatro Real de Madrid“ и перуанският тенор Хуан Диего Флорес.

Хесус Лопес Кобос, музикален директор на „Teatro Real de Madrid“ казва, спомняйки си за нея след смъртта й през 2005 г., че: „Виктория имаше ясен и средиземноморски тембър: идеалният испански глас… Това, което ме впечатли най-много в нея, беше страхотната й музикалност и „задълбочените й познания за различните стилове.“

(край на превода)

Нека днес на 15 януари 2025 г. почетем 20 години от кончината на великата испанска певица Виктория де Лос Анхелес, която ни напусна завинаги на тази дата през 2005 г.

Мир на праха й!

…..

Записи: