Композиторът, пианист и педагог проф. Виктор Чучков празнува днес рожден ден
Драги приятели на музиката, днес на 25 февруари 2024 г. навършва 78 години големият български композитор, пианист и музикален педагог проф. Виктор Чучков.
Преди 3 години на днешния ден аз написах първата си статия за него, която започваше със следните думи:
„Драги приятели на музиката, днес на 25 февруари 2021 г. навършва 75 години видният български композитор, пианист и музикален педагог проф. Виктор Чучков. Няма да пиша специална статия за него, но искам сърдечо да го поздравя тук във ФБ и да му пожелая добро здраве, щастлив личен и семеен живот и нови музикални успехи“.
(край на цитата)
Тогава в този ден имах статии и за други музикални дейци и затова „статийката“ ми за проф. Виктор Чучков беше съвсем кратка. През изминалите 3 години събрах нови информации за неговата дейност и днес – независимо че той не празнува кръгъл рожден ден, ще публикувам една нормална статия, в която искам да засегна редица нови аспекти на многостранната му дейност и живот, които го правят в много отношения уникален в съвременната българска музикална култура. Независимо от факта, че Виктор Чучков е отличен пианист, който ако се беше отдал само на тази дейност, щеше да бъде в редицата на най-добрите световни майстори на клавирното изкуство, но той е многопластова личност – още от детска възраст показва влечение към композиране, което после определя целия му житейски път освен пианото. При това неговите интереси са насочени и към създаване на филмова музика, не случайно има дългогодишни връзки с един от най-великите композитори в този жанр – италианският майстор Енио Мориконе. За Виктор Чучков Мориконе е казал следните думи:
„Музиката извира от всичките му клетки. Той е един голям пианист“.
(край на цитата)
Днес аз пиша и за други членове на артистичното семейство на проф. Чучков – съпругата му Елена Чучкова, която от доста години е моя близка ФБ-приятелка и редовно следи моите оперни статии. Тя е изтъкната пианистка и организаторка при сформирането на оркестри, които изпълняват филмова музика. Тя и проф. Чучков са родители на двама талантливи синове – Виктор-младши и Борислав, които в много отношения са попили още от детството си музикалната и обща култура на родителите си и имат свои професионални пътища, свързани с филмовото и други изкуства. За това ще стане въпрос по-късно в настоящата статия. Нека имаме предвид, че тази обща култура до голяма степен е и периода от доста години, в които Елена и Виктор Чучмкови са изградили голяма част от музикалното си образование в Италия и са имали пряк контакт с редица видни личности там не само от кръга на музикалното изкуство, но и от други области.
Понеже пиша в началото за тия „специални увлечения“ на проф. Чичков, нека спомена и нещо уникално – той композира през 1992 г. един концерт за смях и симфоничен оркестър, изнесен с голям успех в столичната зала „България“ през 2000 г. Ето цитат:
„Виктор Чучков създава през 1992 г. уникалния Концерт за смях и оркестър по мотиви на Джоакино Росини. Концерта е изпълнен от Български симфоничен оркестър с диригент Найден Тодоров, солист – Иван Балсамаджиев, София, зала “България”, 2000 година“.
(край на цитата)
Цитирам кратка биографична бележка за Иван Балсамаджиев:
Солистът в горния концерт Иван Балсамаджиев (1953-2010) е актьор и певец, роден в Троян на 19 февруари 1953 г. Oт малък е свързан с изкуството. Майка му Ангелина Пенкова е била монтажистка в студио „Екран“, баща му Илия – кинооператор. Oт 7-годишен се занимава с йога, в юношеските си години печели медали от републикански шампионати по гимнастика и скокове във вода. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1977 г. в класа на Енчо Халачев. След това работи до 1979 г. във Видинския драматичен театър. Между 1979 и 1985 се установява на работа в Драматичния театър в Перник. От 1985 до 1991 г. е в трупата на столичния „Сълза и смях“, където участва в повечето от постановките на театъра. Ролите му на сцената са над 70.
Впоследствие става водещ на редица телевизионни предавания като „Ежко Бежко“, първия тв театър за деца, „Неделен експрес“, „Час по всичко“, „Вариант-М“, „Фолк шанс“, „С бъклица и дрян“. Издава и книга, озаглавена „Борбата със Злото в мен“ през 1999 г. Бил е женен за Десанка Павлович – дъщеря на режисьора Жарко Павлович и има един син.
Иван Балсамаджиев e nял в детската опера „Светулката“ от Виктор Чучков и е бил солист в „Концерт за смях, видео и симфоничен оркестър“ от същия композитор. През 2005 г. Иван Балсамаджиев разбира, че е болен от рак на стомаха, което води и до ранната му смърт на 3 април 2010 г. – на 53 години“.
(край на цитата)
Жалко, Иван Балсамаджиев се помина и не може вече да бъде солист при една нова интерпретация на този интересен концерт на Виктор Чучков. Концерта е записан в Ю Тюб и може да се слуша там. В края на тази статия ще дам линк към него, за да го чуем всички.
Цитирам в тази кратък предговор и още някои други данни за творчеството на проф. Виктор Чучков:
Виктор Чучков е автор на симфонични и камерни произведения, на детската опера „Светулката“ и известните детски песни „Хор на сътворението“ и „Моля кажете не на шега“, на музиката към повече от 50 филма, сред които: „Иван Кондарев“ (1973), „Суламит“ (1999), „Cristallo di Rocca“ (Италия, 2000), „ТИЛТ“ (2011), „Защо аз“ (Румъния, 1972), експерименталният „Танц върху огъня“ (1972), анимационният „Консервфилм“ (1989) и др. Отличен е с Голямата награда на Международния филмов фестивал във Варна (1973). Носител е на наградата „Златна звезда“ на фестивала „Златната монета“ в Болоня, Италия. Сред най-известните му композиции са: „Писма от бъдещето“ (1981) – симфонични импресии за глас, рокгрупа и симфоничен оркестър; Концерт за смях и оркестър по мотиви на Росини (1992); Носталгични вариации за кавал (дървена флейта), пиано и оркестър (1994); Концерт за цигулка, виолончело, пиано и оркестър (2003); „Амадеус фантазия“ (Amadeus Fantasie) – вариации за две пиана и оркестър (2005); Романтична фантазия за цигулка, пиано и оркестър (2009) и др.
(край на цитата)
Сега ще премина към основни сведения за живота и дейността на проф. Виктор Чучков, като ползвам източници от български медии. За него има малка Уикипедия-страница със следното съдържание:
Виктор Спиридонов Чучков е български композитор и концертиращ пианист, професор.
Биография
Роден е на 25 февруари 1946 г. в Горна Оряховица в голям български род от Щип. От малък изучава пиано, на 20 години печели правото на стипендия в Римската музикална академия „Санта Чечилия“. Завършва Националната музикална академия „Панчо Владигеров“ в София. Професор е по камерна музика и преподавател в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Два мандата е председател на Съюза на композиторите в България (1999–2005). Творбите му се изпълняват в над 16 страни в Европа, Азия и Латинска Америка. Автор на някои от най-обичаните детски песни, като „Химн на сътворението“, „Дъга“.
Почетен гражданин е на Горна Оряховица от 1998 г. Лауреат е на международни и на национални конкурси. Награден е с орден „Кирил и Методий“ I степен.
(край на цитата)
Много по-подробна информация за проф. Виктор Чучков може да се научи от сайта на Съюза на Българските композитори, която цитирам по-долу:
Портал „Съюз на Българските композитори“
Проф. Виктор Чучков постъпва в БДК (дн. ДМА “П. Владигеров”), където учи композиция при проф. В. Стоянов и пиано при проф. Л. Атанасова. Изпратен е на летните курсове “Ваканце музикали” във Венеция (Италия). През 1966 г. печели с творбата си “Венециански импресии” стипендията на Консерваторията “Санта Чечилия” в Рим, която завършва в класовете по композиция на В. Мортари, пиано на В. Витале, камерна музика специален тригодишен курс при Г. Агости (1971 г.). Спечелва конкурс за стипендията по пиано на Академията “Санта Чечилия” в класа на К. Дзеки. Завършва Лятната академия “Киджана” в Сиена с камерна музика при проф. Р. Бренгола и Лятната академия в Таормина с пиано при проф. О. Сантоликуидо (1972 г.).
Лауреат е на международни конкурси по пиано: “Фр. П. Нелия” (Първа награда, 1969 г.), “А. Казагранде” (Четвърта награда, 1970 г.), “А. Казела” (Специалната награда, 1970 г.). Получава много награди и отличия, между които: “Златна звезда” за песента “Дъга” (1984 г., Болоня), Почетен медал на градовете Монца (Италия), Араракуара (Бразилия), Голямата награда за филмова музика (Първи червенокръстки филмов фестивал Варна, 1972 г.), “Златно перо” на „Classic FM Radio“, “Музикант на годината 2000” на БНР и др.
От 1974 г. преподава камерна музика, пиано и композиция в БДК, а от 1996 г. е професор по камерна музика. Проф. Виктор Чучков преподава филмова музика в НАТФИЗ “Кр. Сарафов” от 2003 г.
Изнася рецитали, гостува на оркестри в Италия, Нидерландия, Бразилия (5 турнета), Русия, САЩ, Малайзия, Северна Македония и др. Води майсторски класове по пиано, камерна музика и композиция в Нидерландия, Бразилия, Малайзия, Северна Македония, Италия, Гърция. Член и председател на много международни журита на конкурси за пианисти и композитори.
Той е автор на опера; творби за симфоничен и камерен оркестър; камерна музика; музика към игрални, над 30 документални и анимационни филми; популярни детски песни и др. С “Музика за изгаряне” по Л. Левчев (написана по поръчка на Л. Пипков и Международния музикален фестивал “Мартенски музикални дни” в Русе (1973 г.) е сред първите, които експериментират в областта на електроакустичната музика в България. В творческите му търсения се открояват междужанров синтез и оригинално претворяване на фолклора. Много негови творби са издавани на плочи, касети и CD от “Фонит Четра” “Серми”, “Балкантон”, “Едипан”, “ДИВ”, “ЕМИ” “Виктор” (Япония), “Имагендата” (Бразилия) и др. Най-хубавите му детски песни са включени в авторски компактдиск (2003 г.).
Проф. Виктор Чучков е председател на Съюза на българските композитори от 1999 г. до юни 2005 г.
(край на цитата)
Освен в цитираните по-горе източници за информация, в други български медии също има данни за проф. Виктор Чучков, някои от които ще цитирам по-долу (вероятно има повторения):
Той е завършил Държавната музикална академия “П. Владигеров” – София, както и Академията “Санта Чечилия” в Рим, лятната академия “Киджана” в Сиена с камерна музика и Лятната академия в Таормина с пиано. Развива се успоредно като концертиращ пианист и композитор. Творбите му се изпълняват в над 16 страни на Европа, Азия и Латинска Америка. Преподава камерна музика, пиано и композиция в БДК и филмова музика в НАТФИЗ “Кр. Сарафов”.
Лауреат на международни конкурси по пиано:
“Фр. П. Нелия” (I награда /1969);
“А. Казагранде” (IV награда /1970);
“А. Казела” (специалната награда /1970).
Носител на:
Голямата награда за филмова музика (I Червенокръстки филмов фестивал - Варна /1972);
“Златна звезда” за песента “Дъга” (Болоня /1984);
Почетен медал на градовете Монца (Италия) и Араракуара (Бразилия)
“Златно перо” на Classic FM Radio;
приза “Златно петолиние” на Съюза на българските композитори;
Орден “Кирил и Методий” І степен.
“Музикант на годината 2000“ на БНР…..
Виктор Чучков е известен български пианист и композитор, познат на световната публика от успешните си турнета в Европа, Азия и Америка. Професор е по камерна музика и пиано в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ – София. Първата си композиция пише още на осемгодишна възраст. Учи пиано при проф. Лили Атанасова в Средното музикално училище в София и Музикалната академия, и композиция при проф. Веселин Стоянов. През 1966 г. печели стипендия на Консерваторията „Санта Чечилия“ в Рим, завършва композиция при проф. Виргилио Мортари, пиано при проф. Винченцо Витале, Орнела Сантоликидо и проф. Карло Зеки, и камерна музика при Гуидо Агости. От 1990 г. е генерален секретар на Съюза на българските композитори и негов председател (1999 – 2005).
Виктор Чучков е автор на симфонични и камерни произведения, на детската опера „Светулката“ и известните детски песни „Хор на сътворението“ и „Моля кажете не на шега“, на музиката към повече от 50 филма, сред които: „Иван Кондарев (1973), „Суламит“ (1999), Cristallo di Rocca (Италия, 2000), „ТИЛТ“ (2011), „Защо аз“ (Румъния, 1972), експерименталният „Танц върху огъня“ (1972), анимационният „Консервфилм“ (1989) и др. Отличен е с Голямата награда на Международния филмов фестивал във Варна (1973). Носител е на наградата „Златна звезда“ на фестивала „Златната монета“ в Болоня, Италия. Сред най-известните му композиции са: „Писма от бъдещето“ (1981) – симфонични импресии за глас, рокгрупа и симфоничен оркестър; Концерт за смях и оркестър по мотиви на Росини (1992); Носталгични вариации за кавал (дървена флейта), пиано и оркестър (1994); Концерт за цигулка, виолончело, пиано и оркестър (2003); „Амадеус фантазия“ (Amadeus Fantasie) – вариации за две пиана и оркестър (2005); Романтична фантазия за цигулка, пиано и оркестър (2009) и др.
Като пианист Виктор Чучков изнася множество рецитали, солист е на симфонични и камерни оркестри в Италия, България, Швейцария, Франция, Нидерландия, Русия, Бразилия, Полша, Гърция, Естония, Германия, Литва, Грузия. Провежда майсторски класове в Бразилия, Нидерландия, Италия, Малайзия, Северна Македония, Хонконг и често е канен в международни журита. Музиката и изпълнителското майсторство на Виктор Чучков получават най-високи и ласкави оценки и отзиви. Определят го като „поет на звука, виртуоз, вълнуващ интерпретатор на Моцарт, Лист, Шопен, Римски-Корсаков, Брамс“.
Отзиви за неговото изкуство:
„Българският пианист Виктор Чучков може да бъде определен като един от най-добрите пианисти от Източна Европа“ (Corriere della Sera, 1988).
„Музиката извира от всичките му клетки. Един голям пианист“ (Енио Мориконе).
„Един магьосник на пианото“ (гр. Грьонинген, Нидерландия, 2000).
„Благословен е с онзи рядък дар, за да държи музиката в постоянна готовност – в главата си и в ръцете си. Свири с такава естественост, която вади звука направо от извора на пролетта, този вълшебен Моцартов звук!…“ (сп. „Музикални хоризонти“, 2000).
(край на цитатите)
Сега ще цитирам едно интервю с проф. Чучков, направено на 15 март 2012 година с журналистката Елена Коцева. Заглавието на публикацията е
Проф. Виктор Чучков на 66: Бях щастлив, че работих със синовете си във филма “Тилт”
15 март 2012 г.
Елена Коцева
„Малко ми е трудно да приемам това обръщение “дядо”, обаче се свиква“, казва известният пианист, „Енио Мориконе говори с много любов за България“, признава композиторът.
Проф. Виктор Чучков е композитор и концертиращ пианист, роден на 25 февруари 1946 г. в Горна Оряховица. От малък изучава пиано, на 20 г. печели право на стипендия в Римската музикална академия „Санта Чечилия“. Завършва Националната музикална академия “Панчо Владигеров” в София. Има редица международни изяви и признания, получава многобройни престижни награди.
Свири в много европейски радио- и телевизионни станции. Професор е по камерна музика. Творбите му се изпълняват в над 16 страни на Европа, Азия и Латинска Америка. Лауреат е на международни и на национални конкурси. Два мандата е председател на Съюза на композиторите в България. Автор е на някои от най-обичаните детски песни, като например “Химн на сътворението”, “Дъга” и др. Участва и в създаването на филма “Тилт”.
– Пошегувахте се, че ви се иска да сте на 33, а не на 2 по 33 г. При вашата толкова богата биография и кариера, защо?
– Жалба за младост? Просто шега. Всъщност събуждайки се сутринта на 25 февруари, се чувствах много добре, но може би защото един от синовете ми, който е далече от тук, ме поздрави и ме попита на колко години ставам, а като му отговорих, той започна да се смее. Стана му весело, защото не се очакват някак си от мен тези вече нарастващи числа – 66?! Макар че натрупването на годините ме прави все по-замислен, по-отговорен. Трябва да отстоявам името си. В момента много повече ми се сяда на пианото, да подготвям концерти, а по-нарядко да се отдавам на идеи за композиране, по-естествено за мен в момента е свиренето. Чувствам се някак си все по-отдаден на публиката, което явно е признак на едно узряване и ме прави щастлив, когато посланието от пианото достигне до хората. А това се чувства и по време, и след концерт.
– Вашата фамилия май е обречена на успех?
– “Вината” е в хубавата музика и тази наша страст към класическата музика и не само. Всъщност всяка хубава музика за мен е едно поле на доказване, така че всеки жанр в музиката и в изкуството изобщо си има своите достойнства.
– Написахте и музиката към най-нашумелия български филм – “Тилт”. Трудно ли ви беше?
– Това беше най-дългият, най-трудният процес в моя живот и в писането на филмова музика. Защото поръчителите бяха моите синове, които можеха да ме критикуват, можеха да изискват много, и дори се наложи да си променям многократно някои идеи, а пък и много от написаното не влезе в работа, защото филмовият композитор е подчинен на режисьора и на сценариста. Накрая обаче бях много удовлетворен, макар че доста се уморих, имаше много забавни моменти в нашата работа, синовете ми сменяха също доста неща в движение, преправяха сценария, особено финала, и това ме водеше до смени в моята музика. Бях щастлив, че работех с тях и че все пак са получили някакво музикално възпитание, макар че не са професионалисти, имат усет към това, което чуват или трябва да чуят. Най-важното е вкусът всъщност.
– В такова семейство като вашето това не е чудно…
– Съпругата ми Елена Чучкова също е с голяма музикална култура, тя беше започнала като музикален оформител и сега отговаря за един оркестър, който записва филмова музика. Така че светът на киното и музиката са много на почит. От малки вкарахме нашите деца в този свят и някак си естествено сцената, музиката, киното, дублажите ги спечелиха отрано. Даже големият ми син, който е режисьор, завърши художествена гимназия, но въобще не мислеше да кандидатства художествена академия. Откриваха от малки грешки в монтажите на филмите, които гледахме по телевизията, беше доста забавно.
– Вие сте изнасяли концерти в най-прочутите зали по света. Къде публиката най-топло ви е посрещала?
– Може би в Бразилия и Холандия, най-много концерти съм имал там и, разбира се, в Италия. Много бяха интересни срещите с публиката в двете отдалечени и по манталитет страни като Бразилия и Холандия. Публиката в Бразилия е най-топла и жадна за европейското, за тях България не е отделна страна, а просто част от Европа. В Холандия пък е много възпитана, интелигентна, там след концерт на другия ден те срещат на улицата и те поздравяват, помнят те. Но от друга страна пък, България е според мен първа по броя на талантите, даже един от моите професори в Италия казваше, абе, вие, славяните, сте по-даровити от нас, италианците, които могат да пеят, но не могат да чувстват музиката така, както е при вас. Така че винаги съм се възхищавал и съм помагал на младите таланти у нас, като цигуларката Мила Георгиева например. Не знам дали е за съжаление, но повечето млади дарования прескачат границите на България, за да намерят по-голяма перспектива.
– Спомняте ли си първия концерт?
– Знаете, че съм от Горна Оряховица, бях някъде 10-11-годишен, свирих в едно читалище, където изгасна токът, аз си продължих, а хората на излизане подхвърляха през смях, че това хлапе свири и на тъмно, и на светло. Голяма заслуга да бъда в този коловоз на музикалното изкуство имаха майка ми и главно баща ми, който беше лекар, но свиреше на цигулка.
– Броите ли си концертите?
– Не, дори понякога се учудвам на колегите, че знаят точния им брой, но аз мога да кажа просто че са няколкостотин. Имало е години на много интензивна концертна дейност, сега са по-малко, но пък за мен е голямо удоволствие, когато ме поканят от Софийската, Бургаската, Пловдивската и Русенската филхармония…
– Какъв е стандартът на живот на един толкова известен музикант като вас?
– Бих казал нормално добър. Всичко зависи от ангажиментите, от нещата, за които човек се раздава, не мога да се оплача. Разбира се, за композиторите у нас е имало години, когато са подпомагани много повече.
– Вярно ли е, че с италианския композитор Енио Мориконе ви свързва добро мъжко приятелство?
– Ние сме много добри колеги и познати. Неотдавна го посетих в Рим, той пак пишеше много, макар че има стотици филми с негова музика, и то все с награди, много работи, много е зает. Става сутрин с петлите, изцяло е отдаден на творчеството си и на четиримата си вече големи синове. Говори с много любов за България.
– И вашите синове са пораснали, какво не им отказвате?
– Ние се стремим да бъдем приятели във всички области на живота, така че няма случай да съм им отказал нещо, но пък и аз имам нужда от тях, тъй като трябва да си сверя часовника – било с времето, било с вълненията на по-младите.
– Имате четири внучета, как се чувствате като дядо?
– Малко ми е трудно да приемам това обръщение “дядо”, обаче се свиква, защото пък е голяма радост.
– А какво обичате да правите извън музиката?
– Много обичам да шофирам и да карам водни ски, макар че не съм го правил вече две години. Обичам да съм сред приятели, да играя шах, добър съм. При мен обаче няма пълна почивка, винаги я смесвам с разни идеи, които нахлуват в мене и трябва да ги изразя по някакъв начин, обикновено на пианото.
– Какво ви предстои?
– Отдавна съм получил правото да издам на дискове мои записи от Националното радио, може би ще направя и един диск с моя филмова музика, тъй като с детска вече имам, макар че интернет и телевизиите изместват почти всичко. Винаги съм смятал, че съм могъл повече да дам и като пианист, и като композитор, затова мисля да не се отделям от сцената все още… А мога да раздавам и още много грижи за семейството си. Няма да е излишно.
(край на цитата)
Както писах в началото на статията, двамата синове на проф. Чучков – Виктор-младши и Борислав са наследили редица артистични таланти от родителите си. В следващите две публикации става въпрос за дейности на Виктор-младши и Борислав.
Първата статия се отнася до Виктор-младши:
Портал „DIVA“
29.02.2020
Вида Пиронкова
Виктор Чучков-син: Човек пътува след мечтите си
С Виктор Чучков-син сме израснали заедно в блок 309 на улица „Елемаг“ и колкото и да ми се иска да му говоря на „Вие“, няма да ми се получи. Наследихме късмета да живеем, да учим и да се образоваме в среда на интелектуалци, артисти, режисьори, диригенти, композитори. И срещата ни ден преди премиерата на най-новия му филм е, за да го върна в спомените му и да се опитам да прозра онези 18% нюанси на сивото, дълбоко скрити в душата му. Така че това е по-скоро изповед, отколкото интервю, а също така разрез на чувствата, мечтите, творческите вълнения, терзания и надежди на един вече утвърден български режисьор пред читателите на DIVA!
„18% сиво“ е вторият пълнометражен филм на режисьора Виктор Чучков-син. След първата им успешна съвместна работа по филма „Тилт“ продуцентът и негов брат Борислав Чучков прочита едноименния роман на Захари Карабашлиев и откупува правата за филмиране. Сценарият заживява свой живот след адаптиране на книгата. Филмът е заснет във Варна, Лондон, Брайтън, Дувър, Tielt –Winge (Белгия), Ваймар, Лайпциг и Берлин, защото историята е едно дълго пътуване в много посоки.
– Какво в романа на Захари Карабашлиев те вдъхнови, за да започнеш да правиш филма, който вече е факт?
– От дете, от социализма още съм имал желание да опитам да живея извън България, да видя какво е. Много хора тогава – мои приятели, съученици, искаха да живеят навън, да имат по-голяма свобода на творчество, на движение, на всичко. Вълнували са ме теми за хората, които имат мечти и нужда просто от друг въздух. Така беше и в предишния ми филм „Тилт“. Героите мечтаеха да заминат за Германия, тийнейджъри в началото на деветдесетте, които си мислеха, че там е по-добре, но се оказа, че е по-трудно. По същия начин сега нашите герои в „18% сиво“ искат от Варна, следвайки своите мечти, да отидат в Лондон, там да се реализират и също си отговарят на много въпроси, израстват, развиват се. В романа на Захари Карабашлиев ми хареса, че историята е една одисея и има епически момент на човека, който се бори да оцелее в друга страна. Някои неща придобива, но някои много ценни губи.
– Разказваш като че ли и част от моята лична история, но и житейската история на толкова много наши съвременници.
– На теб ще ти хареса филмът, защото на първо място е за хора, които не бих нарекъл имигранти, защото тази дума не е валидна, откакто сме в Европейския съюз. Всички ние сме свободни да пътуваме където пожелаем в Европа и да се върнем, когато поискаме. Филмът е точно за такива хора, които се преместват да живеят там, където самите те искат, да създадат дом, взаимоотношения, връзка между мъж и жена, но на чуждо място и при други обстоятелства това понякога се оказва много по-комплексно и сложно. Мисля, че филмът ще докосне много жени, мъжете също ще намерят себе си. Той е драма за семейните отношения, но и филм Road Movie (филм пътуване), преместване, емиграция, за реализация на друго място, любов, за сложната и луда Европа, в която живеем. Мисля, че има над два милиона и половина български семейства, които имат поне по един много близък човек, който или е напуснал страната и е останал някъде, или се е върнал, или учи, или смята да остане някъде другаде. Надявам се, че филмът ще бъде интересен за всички тези хора и не само за тях.
– Какво е твоето послание? Какво си закодирал, което не се вижда на първи план?
– Филмът е пътуване на няколко нива и се надявам зрителите да открият с различна сила няколко големи теми в центъра. Често животът ти предлага нещо по-различно от това, за което си мечтал и което си очаквал. Често правим грешки, но нищо не можем да върнем назад, можем само да вървим напред и да правим нещата по-добре.
– Кой е най-красивият ти спомен от детството?
– Имал съм изключително красиво детство, защото имах щастието да израсна в един блок през социализма, в който живееха едновременно художници, писатели, режисьори, актьори, музиканти – Невена Коканова, Константин Коцев, режисьорът Христо Христов, художниците Енчо Пиронков, Емил Стойчев, Атанас Нейков, диригентът Емил Чакъров, оперната певица Христина Ангелакова, цигуларите Димо Димов, Минчо Минчев, операторът Димо Коларов. Това място беше нещо като утопия. И понеже може би у мен е заложено да съм художник, тези невероятни хора наоколо ме хипнотизираха. Не знам как са се чуствали те да живеят заедно, но за мен беше вдъхновяващо.
– Чувстваш ли се привилегирован, че работиш с най-близките хора от семейството си?
– Имам щастието донякъде в моето семейство да се допълваме в моя бранш, но невинаги това е лесен процес. Сигурен съм, че ако не бяхме семейство, нямаше да сме толкова откровени, а това е един огромен гръб. Творческата работа с баща ми като композитор, брат ми като продуцент, майка ми, която също участва в реализирането на музиката, е нещо прекрасно. В едни семейни отношения по-лесно може да си кажете направо кое харесваш и кое не, докато на творческия човек, който не ти е така близък, невинаги му допада това. Чувствам се привилегирован, че в труден момент, когато направихме един много сложен филм, който много пъти беше на ръба дали ще се случи, дали изобщо ще се снима, видях, че има много хора, които ме подкрепят, помагат ми и ме обичат.
– Майка ти Елена е вашият ангел пазител и организатор, но кажи ми как се работи с баща ти!
– Драматично. И двамата сме темпераментни, понякога с различни визии. Но магията на неговия опит и талант се вплете във всичко това, което аз си представях и исках. По време на процеса на създаването на музиката пак пропуших, но сега смятам, че баща ми направи великолепна музика за филма, която се превърна в един от главните герои. За мен тя действа и работи, помага в дълбочина на действието, на актьорите, подкрепя ги много балансирано.
– Какво означава да продължиш, да опазиш и да издигнеш още по-високо името на баща си?
– Не сте първите, които ми задавате този въпрос, но аз никога съм се сравнявал с баща ми, нито така съм възпитаван. Той е постигнал толкова много неща в творчеството си. Той си е той, аз вървя по своя път.
– Лесно ли се работи с брат ти – Борислав Чучков?
– Работим в една посока и интересното е, че всеки е полезен в различни неща. Тези съчетания много ни помагат да имаме точно такава среда на тези нюанси на сивото, които се получават, когато единият дърпа малко на една страна, а другият – на друга. Как да избираме проектите, как да ги правим, как да менажираме нашите компании. Сложни са ни взаимоотношенията, но въпреки споровете вървим в една посока.
– Въпреки че никой от двама ви не продължи с музиката, има друг вид приемственост в семейството ви. Помня, че и ти свиреше на пиано, нали?
– Освен че съм учил музика като дете и тя винаги е присъствала в семейството ми, много ми помага в режисурата. Музиката е част от мен. Обожавам различни жанрове, особено класическата. Да владееш музикален инструмент, изисква особена дисциплина и талант, а мен ме привлече повече рисуването. В един момент видях твоя брат Стою колко хубаво рисува. Бях у вас, няма да го забравя, и го попитах при кого се учи, дали при баща ви. Той ми отговори, че ходи в съседния блок при една учителка и може да ме заведе. Аз попитах майка ми и баща ми дали мога да отида на уроци по рисуване и така започнах. Влюбих се в рисуването. Започнах да посещавам курсове и да се подготвям за Художествената гимназия, където бях приет по-късно. Паралелно с това си имах и любов към киното и някак си знаех, че искам след това да продължа да уча режисура. Но музиката и изобразителното изкуство ми дадоха голяма дълбочина, особено сега, когато съм режисьор. На мен музиката ми даде чуство на ритъм, темпо, теми, композиция, форма, нещата, които са част от моето разбиране за кино.Трябва да познаваш тези изкуства, защото киното е съчетание от много компоненти – музика, литература, изображение, композиция, работа с актьора… След Художествената гимназия продължих в НАТФИЗ и завърших кинорежисура при академик Людмил Стайков.
– Трудно ли е да избереш на кастинг актьори, които да се превъплътят в образа, който ти вече си изградил в мислите си?
– Всичко е трудно. И така трябва да бъде, защото ако нямаш енергия да преодоляваш препятствия и да имаш високи цели, нещата не се получават особено добре или поне при мен е така. Подсъзнателно си търся трудни неща, трудни проекти. Новият ни филм беше много труден проект.
– Как се спря на Руши Виденлиев и Доля Гавански за главните роли?
– Търсех необикновени актьори, чрез които да направя образите на Зак и Стела. Актьори, които могат да пресъздадат тези образи и да са валидни за всеки мъж и всяка жена. И двамата имат много интересен житейски опит в различни страни и заедно с това много интересен емоционален диапазон.
– Харесах Руши за ролята на Зак още от „Цвета на Хамалеона“ на Емил Христов. Виках го на проби много пъти. Дълго време не можех да намеря актриса за ролята на Стела и Доля Гавански се появи в последния момент.
– Как се финансира такъв огромен проект?
– Ние не знаехме точно дали ще го финансираме и дали ще успеем със сигурност, защото ни трябваше широка копродукция. Освен подкрепа от държавите, в които по сценарий трябваше да снимаме, намерихме и други копродуценти, така филмът сега е копродуция между България, Германия, Северна Македония, Сърбия и Белгия. Опитвахме с наши партньори в чужбина. Разбира се, преди това имахме и много откази, но когато сценарият се избистри, успяхме да се справим. Беше дълъг процес от две години и половина, докато затворим цялото финансиране, за да започнем снимки.
– Какво очакваш следпремиерно и какъв е пътят на един филм?
– Какво очаква всеки, който рисува картини, или изпълнител, който изнася концерт на сцената? Да го разберат (смее се), да докосне. Да се получи този обмен на енергия и разбиране.
– Авторът на романа доволен ли е от филма ви?
– Книгата и сценарият са различни неща. Още преди години Захари се съгласи да опитаме с други сценаристи, за да получим „свежи очи“ върху темите. Нашата цел беше да ги адаптираме в сегашно време и мисля, че успяхме да запазим главните теми на романа. В крайна сметка мисля, че филмът е самостоятелно произведение по мотиви от романа. Сценарият е създаден от Хилари Нориш и Доля Гавански, аз също участвах активно в целия процес. Мисля, че на тези, които са чели книгата, ще им е много интересно да видят филма.
– Какво ни подтиква да емигрираме днес и приличаме ли на птиците?
– Такова движение, каквото има в момента по света, не е имало отдавна. Говоря генерално – това преместване не е само българско, търсенето на прехрана, бягането от мизерия… да, има и такива, но основно хората имат мечти. И те опитват и отиват някъде. Имат нужда от друг въздух. Мечтите са в основата на всичко.
– Пътуващият човек?
– Пътуващият човек много често е самотник. Нашият герой среща по пътя си и други самотници от Европа. Пътуващият човек търси, наблюдава, пораства. Героят Зак пораства. Пътуването е свързано с нещо неочаквано. Никога не знаеш какво ще ти се случи, кого ще срещнеш и как ще се промени животът ти. А самото пътуване е желанието ни за опознаване на света и на хората.
– Къде е нашият дом?
– Това е един от въпросите, които си задаваме във филма. Защото не можем да разберем със сигурност дали нашият дом е там, където сме се опитали да го направим, или е там, където сме родени. Домът ни е там, където се чувстваме по-добре. Но често си мислим, че е по-добре там, където не сме.
– Какво е любовта?
– Любовта е нещо, което ме кара да се чувствам добре, да съм щастлив. Но тя е и приятелство, и обич, и доверие, и много неща. Тя не трябва да предизвиква хаос.
– Кой е най-щастливият момент в живота ти?
– Със сигурност е раждането на моите деца. Имам две прекрасни деца – Христо и Борис, които сега растат и опознават живота и музиката. И двамата свирят на пиано. Любовта също.
– На какви добродетели учиш синовете си?
– Да бъдат честни, вярвам, че така са по-добре със себе си. Уча ги да имат мечти, надявам се да намерят някаква страст, която да ги движи независимо с какво ще се занимават, да търсят своята посока и да вярват, че могат да успеят и че няма нищо невъзможно.
– Харесва ли ти да живееш в България и би ли предпочел да си някъде другаде?
– Бих предпочел да се развивам, да работя, да имам нови приятелства, нови сътрудничества. Не се чувствам зле тук. Животът в България има много преимущества, колкото и да си мислим, че всичко е прашно и мръсно. Но има много социални проблеми, хора, които живеят бедно, особено пенсионерите. Мисля, че не би трябвало да забравяме хората, които са ни отгледали. И не разбирам защо никой не реагира.
– Накъде иска да полети сърцето ти?
– Освен филмови проекти, които са в главата ми, голям романтик и мечтател съм и вярвам в изкуствата. Всеки ден си казвам, че ще седна да рисувам. Имам десетина празни платна, които ме чакат. Обичам фотографията и снимам, сега ще направя още една изложба в София.
– Каква е твоята главна надежда?
– Светът да излезе от тази дупка, в която е, и да навлезе в по-романтичен период. Хората, политиците, които управляват, да спрат да създават конфликти и да говорят само за своите интереси. Заради подмяната на понятието истина мисля, че младите хора не виждат нищо мотивиращо за себе си в бъдещето. Това ми е надеждата – светът да излезе от тази еуфория на конфликтност и да премине към следващ етап на разум.
(край на цитата)
Втората статия, свързана с децата на проф. Чучков и съпругата му Елена Чучкова се отнася до по-малкия син Борислав. Тя е публикувана през миналата година в медията „Свободна Европа“:
Портал „Свободна Европа“
5 юни 2023 г.
Десислава Димитрова
Борислав Чучков, за когото създаването на филм е като малък брак
Роден е в семейство на музиканти и музиката го съпътства цял живот. Но неотменно с друго изкуство – киното. Той е един от най-успешните български филмови продуценти, чиято работа се простира и в чужбина. Борислав Чучков е Човек на деня на „Свободна Европа“.
Братя Чучкови нямат нужда от представяне в средите на изкуството. Единият от тях – продуцентът и сценарист Борислав, празнува своя 48-и рожден ден, радвайки се на много успешни проекти зад гърба си.
Последният, с който се захваща заедно със свои партньори, е управлението на Дома на киното в София, който беше заплашен да затвори.
“На първо място е силното ни желание да правим кино. Оттам насетне всичко е труд и усилия”, казва той за работата с брат си в интервю за operationkino.net в края на 2019 г.
Борислав Чучков е роден на 5 юни 1975 г. Баща му е известният композитор Виктор Чучков, майка му – пианистката Елена Чучкова, а по-големият му брат – режисьорът Виктор Чучков – син. Като малък Борислав свири на пиано и завършва музикалното училище “Любомир Пипков” в София.
Поколението на хората, които през 80-те бяха деца, го помнят още от тогава с една от най-известните детски песнички по това време. Всички пееха „Дъга“:
“Моля, кажете не на шега
кой нарисува тази дъга?
Пъстра, красива… Казвайте кой?
Аз или ние, ти или той?”…
Композирана от баща му, по текст на Драгомир Шопов, през 1984 г. песента беше изпълнена от 9-годишния тогава Борко и по-малката от него Радослава Малякова. Двамата се явиха с нея на международния конкурс за детска песен „Златната монета“ в Болоня, Италия. Изпяха я на италиански и български език и спечелиха специалната награда на журито за най-добра чуждестранна песен.
Още като дете и по-късно Борислав се снима в няколко филмови роли. Завършва актьорско майсторство в класа на Стефан Данаилов в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов”, а по-късно магистратура в „MEGA Media Business School“ в Ронда, Испания, със специалност аудио-визуален мениджмънт.
Основава първата си филмова продуцентска къща – SIF309, през 1994 година и през годините прави стотици записи на филмова музика, продуцира видеоклипове, концерти и реклами. Работи по саундрака на филми с композитори като Енио Мориконе, Патрик Дойл, Бруно Куле, записва и албум на Лучано Павароти. И това не е чудно – родителите му са музиканти, при това завършили в Италия.
През 2003 г. двамата с брат си създават компанията ,,Чучков брадърс‘‘, с която започват да продуцират игрални филми. Първият им голям упех е през 2011 година с “Тилт”, който беше българското предложение за “Оскар”. Лентата е дебютът на Виктор Чучков като режисьор, той е и съсценарист заедно с Борислав.
В годините те стават продуценти и копродуценти на над 15 български и международни филмови продукции с успехи на филмови фестивали в чужбина, сред които ,,Защо аз?‘‘ (2015), ,,Уестърн‘‘ (2017), ,,Синът на София‘‘ (2017), ,,Снимка с Юки‘‘ (2018). През 2020 г. излезе вторият филм на Виктор Чучков – ,,18 % сиво‘‘, музиката във филма също е негова, а през 2022 – “Шекспир като улично куче”, чийто сценарист и режисьор е актьорът Валери Йорданов.
“Винаги преди да започна да работя в една международна копродукция, аз предварително си давам сметка искам ли да живея с режисьора и с другите продуценти в следващите пет години. Създаването на филм е като малък брак, и ако няма любов, няма как да предприема това така или иначе рисково и напрегнато занимание”, казва още Борислав Чучков за работата си.
Допълва, че трябва да е сигурен в усещането си, че с тези хора са един отбор, “че сме супер задружни и ще преодоляваме заедно всеки един проблем”.
Според него парите за култура трябва да бъдат насочвани и разпределяни правилно само за добри проекти и да има много повече произведено количество културен продукт, за да има качество.
“Статистиката показва, че между 1989 и 2010 г. се произвежда по филм и половина на година. За 20 години сме произвели толкова, колкото преди 20 години сме произвели за една и искаме да има “Оркестър без име“, коментира Чучков пред “Фокус”.
Той е член е на две от най-големите нетуърк организации в Европа, ACE (Ateliér du Cinéma Europeén) и EPC (European Producers Club). И е сред създателите на „Sofia Summer Fest“, чието четвърто издание предстои тази година – от 1 юли до края на септември – с много музика, филми и театър.
През 2014 г. тогава все още съвсем малките дечица на Чучков – Елена и Евгени, също записаха песен, композирана от чичо им Виктор – “Песничка за Ла и До”.
Спасяването на Дома на киното
Преди дни дойде новината, че „Purple Rain“ – компанията, зад която Борислав Чучков стои заедно с други двама продуценти – Цанко Василев и Ради Георгиев, поема за следващите няколко месеца управлението на един от най-големите киносалони в София и България – Домът на киното. Практически, те спасяват едно от най-емблематичните арт пространства, след като то беше заплашено от затваряне от 1 юни заради оттеглянето на продуценската компания, която го менажираше 31 години досега – „Арт фест“.
Заради сътресението в културните среди директорът на “Арт фест” Стефан Китанов беше поканен от депутатите от ПП-ДБ Манол Пейков и Христо Петров – Ицо Хазарта на изслушване в Комисията по култура и медии в парламента тази седмица.
Китанов вече съобщи пред медии, че договорът му изтича и няма да бъде подновяван.
“Причините да не подновим договора са комплексни. Основната е свързана с огромния ангажимент към финансовото издържане на комплекса, което не е никак лесно, при положение че това е голям киносалон, с голямо фоайе и сериозни разходи, а програмата е некомерсиална и малко филми събират голяма публика”, каза пред “Капитал” Китанов. В периода 1992 – 1999 г. той е директор на киното, а по-късно създава “София филм фест” – ленти от който се прожектират от години в киното заедно с тези от фестивала “Киномания”.
От Съюза на българските филмови дейци, който е собственик на киното, коментираха, че са изненадани от това решение и обявяват официален конкурс за нов партньор.
„Изненадата ни беше голяма, а времето изключително кратко, за да можем да направим сериозен анализ. Най-важното за нас е киното да не затваря, защото това ще е удар по културата ни. Щастливи сме, че ще можем да помогнем в този труден момент“, се казва в съобщение до медиите на „Purple Rain“, които също ще участват в конкурса.
(край на цитата)
Нека поздравим днес на 25 февруари 2025 г. проф. Виктор Чучков за рождения му ден и да пожелаем на него и на семейството му добро здраве и всичко най-хубаво, а лично на проф. Чучков нови успехи в концертната му дейност като пианист и следващи композиционни успехи.
За много години, уважаеми проф. Чучков!
………
Domenico Puccini – Piano Concerto // Viktor Chouchkov …
…
V. Chouchkov // В. Чучков свири „Любовни мечти“ от Ференц …
….
“Clementiana” for two Pianos and Symphony orchestra by Viktor Chouchkov
“Clementiana” for two Pianos and Symphony orchestra by Viktor Chouchkov. Execution of Duo Atanas and Anete Kareev. Symphony Orchestra of the Bulgarian National Radio. Conductor Deyan Pavlov (Record in the Bulgarian National Radio, 2007)
„Клементиана“ за две пиана и симфоничен оркестър от Виктор Чучков. Изпълнение на Дуо Атанас и Анете Кареев. Симфоничен оркестър на Българското национално радио. Диригент Деян Павлов (Запис в БНР, 2007 г.)
….
“УСЕЩАНЕ ЗА БЪЛГАРИЯ” – професор Виктор Чучков
“С музиката бих искал да влея малко оптимизъм и да изразя възхищението към медиците ни, невероятните ни медици, които рискуват живота си заради нас! И към всички онези, които стоейки вкъщи помагат на лекарите. Нека изкуството да бъде контра вирус и да ни прави по-добри”, професор Виктор Чучков. Идея и изпълнение на пиано – професор Виктор Чучков. Видео и монтаж – професор Виктор Чучков. “Полетът на бръмбъра” – Николай Римски – Корсаков. Парафраза – Константин Виленски
…..
Viktor Chouchkov/Виктор Чучков – Концерт за смях и оркестър
Изпълнява Български симфоничен оркестър, диригент – Найден Тодоров, солист – Иван Балсамаджиев, София, зала “България”, 2000 г. Viktor Chouchkov – Concerto per “Risate” ed ocrchestra Bulgarian – Simfony orchestra, Direttore d’orchestra Nayden Todorov, Solista – Ivan Balsamagiev Sofia, Sala Bulgaria, 2000
…..
Viktor Chuchkov – Petko Staynov Rachenitsa Виктор Чучков – Петко Стайнов – Ръченица
Viktor Chuchkov plays phenomenal Petko Staynov’s Rachenitsa in Rousse, Bulgaria Conductor Stefan Nedyalkov with Rousse Philharmonic Orchestra 05.05.09 Виктор Чучков изпълнява феноменално “Ръченица” из сюита “Тракийски танци” от Петко Стайнов. Оркестър на Русенска филхармония с диригент Стефан Недялков. 05 май 2009 г., зала “Филхармония” – Русе.
…….
Проф. Виктор Чучков на 75 години, “Рецепта за култура” – 03.04.2021 по БНТ
Гледайте предаването на Българската национална телевизия “Рецепта за култура” на 03.04.2021! Разговор с Верена Витур – директор на Италианския културен институт за изложба, посветена на 700 години от смъртта на Данте Алигиери. Портретно интервю на проф. Виктор Чучков по повод 75-та му годишнина. Проф. Велимир Велев за присъединяването на НАТФИЗ към международна танцова акция за обединение срещу COVID. Три изложби от проекта “7Х5Х3”, представени от Виктор Славеев, Любен Домозетски и Елица Терзиева
….
ВИКТОР ЧУЧКОВ – БАЩА И ВИКТОР ЧУЧКОВ – СИН В СТЪЛБИЩЕТО НА ДАРИК РАДИО
ВИКТОР ЧУЧКОВ – БАЩА И ВИКТОР ЧУЧКОВ – СИН В СТЪЛБИЩЕТО НА ДАРИК РАДИО
….
Интервю с Виктор Чучков
Интервю с композитора и пианист Виктор Чучков 3 май 2018 г
…..