Violetta Radomirska

Мецосопранът Виолета Радомирска празнува на 17 юни 2023 г. рожден ден

Драги приятели на оперната музика, днес на 3 август 2023 г. пиша за пръв път статия за отличната оперна певица Виолета Радомирска, която от много години разнася из Европа славата на българското певческо изкуство. Дълго време събирах данни за нея, старах се да открия повече материали, и след като през май 2023 г. лично се запознахме с нея в София, реших най-после днес да й отделя нужното внимание.

Както знаете, аз пиша на календарен принцип – обикновено рождена дата на съответния деец, но често излизам от тази рамка, понеже не винаги знам съответната дата, а също така има случаи, когато искам да пиша в даден ден, а по това време не съм в Германия, където пиша статиите си. Така стана и тази година с Виолета Радомирска, тя е родена на 17 юни, а по това време аз винаги съм в България и все отлагах до сега. Ето защо – с доста голямо закъснение реших да й посветя тази статия в началото на август, тя няма да се сърди, а и моите читатели са толерантни.

Ако става въпрос кога научих за вокалните постижения на Виолета Радомирска, това е доста отдавна. Както знаете, от средата на 2013 г. пиша редовно моите статии тук във ФБ, а и преди това съм събирал сведения за български оперни дейци по света, така че нейното име ми е отдавна познато. При това имаше един период, когато бях следил редица български певци, които имат кариера в Швейцария, а тя също беше по това време една от най-изтъкнатите български представителки в тази държава.

За да не бъда голословен, нека цитирам бележки от моя архив по това време:

През 1999 г. Виолета Радомирска става член на Интернационалното оперно студио в Цюрих, където остава до 2001. През 2002 г. получава наградата „Le Prix Europeen d’encouragement“ от Европейската фондация за култура, която ежегодно награждава 10 отличили се млади музиканти от цяла Европа. В оперния театър в Цюрих Радомирска е участвала в редица продукции като: „Саломе“ от Рихард Щраус, „Слай“ от Ермано Волф-Ферари, „Любопитните дами“ – също от Волф-Ферари (в ролята на Леонора), „Ернани“ от Верди (Джована), „Риголето“, „Хубавата Елена“. Други роли в Цюрих: „Вълшебният стрелец“ от Вебер (Нанета), „Поклонниците от Мека“ – комична опера от Florent Carton d’Ancourt, „Любовта на тримата крале“ от Итало Монтемеци. Виолета Радомирска е пяла под диригентството на Николаус Харнонкур, Нело Санти, Валери Гергиев, Марчело Виоти, Уилям Кристи и др.

В годините 2002–2006 Виолета Радомирска е част от трупата на оперния театър в Люцерн, участва в постановки на „Кармен“, „Вълшебната флейта“, „Армида“, „Прилепът“, „Дидона и Еней“ и в множество концерти.

От 2004 г. Радомирска е част от трупата на оперния театър в Бил (Швейцария), където изпълнява множество централни мецосопранови роли, като главната роля в „Пепеляшка“ от Росини, също така в: „Капулети и Монтеки“ (Ромео), „Бокачо“, „Хубавата Елена“, „Италианката в Алжир“, „Дон Жуан“, „Вълшебната флейта“, „Евгений Онегин“, „Идоменей“, „Милосърдието на Тит“ (Секст), “Севилският бръснар“, „Прилепът“, „Танкреди“ и други.

През 2006 г. тя участва в оперен фестивал “Енгадин” в Сент Мориц, Швейцария, от 24 юни до 8 юли в ролята на Жулиета в “Крал за един ден” от Верди.

В Люцерн Радомирска има участие в солова партия в „Стабат матер” от Росини.

(край на цитата)

Особено приятно лично преживяване за мен беше възможноста да присъствам на солово участие на Виолета Радомирска в ролята на Малкълм в операта „Жената от езерото“ на Росини, който спектакъл посетих на 11 юли 2021 г. като продукция на Софийската опера и балет на Панчаревското езеро край София. Цитирам моите бележки във връзка с това посещение:

„ (…) За вечерта на 11 юли се бяхме разбрали със Силвана Пръвчева да бъда пред входа на Софийската опера около 18:30 часа, за да отпътуваме за Панчарево с автобус заедно с оркестранти от операта. Братовчедът Ивайло ме заведе с колата си до входа на операта. Там почаках малко и след това дойдоха Таня Христова и Силвана Пръвчева, качихме се на автобуса и потеглихме към Панчарево. Аз отдавна не съм пътувал в тази посока по Цариградското шосе, особено след разклона за летището и ми направиха особено впечатление гигантските промени в строителството, които са станали в този регион в последните 20-25 години – редица “небостъргачи” с модерна форма, изникнали са нови квартали извън София, всичко коренно се е променило.

Спомних си когато преди 65 години като студент един неделен ден с приятели бяхме ходили с велосипеди от София до Панчарево, че като се напуснеше София, доста време се пътуваше по шосето към Панчарево, което тогава беше не голямо село съвсем отделно от София. Сега, след като се отклонихме в дясно от главния път, почти нямаше празни региони до Панчарево, където пристигнахме малко след 19 часа. Района около езерото в тази си част доста ме впечатли: в плитката част на езерото е изградена масивна понтонна основа, зад нея силно амфитеатрално разположени пейки за зрителите с над 25 реда – сигурно общо 300-350 места, с вече поставени декори за операта и в ляво от пейките за зрителите – покрит салон за оперния оркестър. Имаше и допълнителни постройки за съблекални на артистите и такива за техническия персонал. Млади девойки продаваха програми за операта и бяха готови да помагат при настаняване на зрителите, които започнаха да пристигат с коли, автобуси или по друг начин. Аз се отправих заедно със Силвана и с Таня към площадката пред сцената на понтона, където бяха застанали директорът на Операта Пламен Карталов, придружен от неговата помощница Вера Петрова и още няколко други дами.

Карталов поздрави Силвана, а тя ме представи на него като “Господин Контохов, който не е музикант, но живее в Германия и пише редовно статии на оперни теми във Фейсбук”. Карталов се усмихна и отговори: “Аз познавам г-н Контохов, той беше преди 4 години на открита репетиция на “Парсифал” в Софийската опера, където се запознахме!”.

Останах впечатлен от добрата памет на г-н Карталов, с когого не се бяхме виждали оттогава. Поздравиха ме също и Вера Петрова, с която се знаем именно от тази репетиция през 2017 г., както и една дама до Карталов, която се представи като Магдалена Манолова – висока, снажна жена с очила и много сериозен поглед. Бях приятно изненадан, защото й отговорих, че добре познавам нейната музиковедска дейност, понеже тя е дъщеря на известния хоров диригент Ангел Манолов – легендарният диригент на Академичния хор в София, където имах желание да пея като студент. Поговорихме малко с нея, тя ми каза, че след операта ще направи малко интервю с мен, в което да споделя как съм намерил предстоящото представление на “Жената от езерото” – опера от Росини, което предстоеше да бъде изнесено тази вечер.

Тази опера на великия италианец се изнася за пръв път в България, и то на брега на езерото в Панчарево – напълно подходящо събитие в тази романтична обстановка. Нека отбележа, че бях предупреден да си взема подходящо яке или палто, тъй като вечер около полунощ става доста студено около езерото. Освен това поради възможността да има комари си бях купил през деня един препарат против комари, с който се бях намазал, но за щастие до края на спектакъла не се появиха такива насекоми.

Операта започна точно в 20 часа – ние със Силвана и Таня се бяхме настанили високо на трибуните – чак на последния ред, от където имахме отлична видимост. В главните роли тази вечер играха следните артисти: Елена – Мария Радоева, Малкълм – ВИОЛЕТА РАДОМИРСКА, Уберто – Франсиско Брито, Дъглас – Петър Бучков, Родриго – Диего Годой, Серано – Рейналдо Дроз и Албина – Весела Янева. Операта е в две действия и трае около 3 часа. Дирижира Франческо Роза от Италия, режисьор е Пламен Карталов, асистент-режисьор – Вера Петрова, сценография – Борян Белчев, диригент на хора Виолета Димитрова.

Беше едно прекрасно преживяване тази вечер – единственото оперно събитие при гостуването ми тази година в България. Сетне много от моите познати артисти (Габриела Георгиева, Гергана Русекова, Цветана Бандаловска, Радостина Николаева, Атанас Младенов и други) започнаха репетиции за “Аида”, която ще се изнесе в началото на август край Белоградчишките скали, както и репетиции за “Ариадна на Наксос” от Рихард Щраус, която се предвижда за есента.

Това оперно събитие край Панчаревското езеро завърши половин час преди полунощ – преди да се приберем с автобуса на оркестрантите в София направих малко интервю с Магдалена Манолова, в което изразих задоволството си от видяното и чутото, защото действително спектакъла ми хареса – главните солисти бяха на висота, музиката беше прекрасна и обстановката напълно допадаше за изнасяне на тази романтична опера, която слушах за пръв път в живота си.

Беше вече полунощ, когато милата Силвана Пръвчева с колата си ме закара до жилището ми на “Петър Делян” № 7, като преди това остави и Таня Христова в дома й също в тази посока – недалеч от Орлов мост по улица “Цар Иван Асен”. Силвана е крайно мила жена и приятелка, която много високо ценя!

(край на цитата)

И понеже пиша за участието на Виолета Радомирска в „Жената от езерото“, искам да дам още няколко информации за нейното участие.

За операта „Жената от езерото“ от Росини през 2021 г.

Сърцето на Елена обаче принадлежи на Малкълм, който е готов да кръстоса шпаги с най-влиятелния мъж в Шотландия, за да запази любовта им. В ролята на Малкълм обаче влиза не мъж, а жена – оперната певица с опит в мъжкия репертоар ВИОЛЕТА РАДОМИРСКА.

“На първо място, без значение в каква роля се превъплъщаваме, за нас това е възможност след този дълъг период на ограничения, да бъдем на сцената, да бъдем в контакт с музиката. Познато ми е, приятно ми е, различно е, предизвикателство е”, посочва Виолета Радомирска. Тя казва още: „Получих предложение миналия ноември… познавам много добре операта и тъй като съм пяла почти всички мецосопранови роли от репертоара на Росини, знам, че това са две роли – Малкълм и Арзаче, които до този момент не бях пяла и знам, че е за гласа ми, така че не се наложи да мисля”.

„Изпълнена за първи път на сцената на Софийската опера и балет, операта „Жената от езерото“ е поредната перла в стремежа ни към нови и неизвестни у нас заглавия с интерпретацията по нов начин на майсторската творба на италианския маестро Джоакино Росини“, споделя режисьорът и директор на Софийската опера и балет – Маестро Пламен Карталов.

„Жената от езерото“ е една от десетте опери, които Росини създава за оперната примадона Изабела Колбран, за която се жени през 1822 г. Някои от женските партии в тези опери и днес се смятат за изключително трудни и единици са певиците, които се наемат да ги изпълнят.

Новата постановка на „Жената от езерото“ ще има общо осем представления през лятото – от 9 до 18 юли 2021 г. Режисьор е акад. Пламен Карталов, диригент е Франческо Роза, сценографията е на Борян Белчев, костюмите на Християна Михалева-Зорбалиева.

Съставите са два и обединяват наши и гостуващи солисти. Всички са много мотивирани и възхитени от възможността да пеят в тази опера. За всички партиите са дебютни.

А това са датите през есента:

15.10.21 * 19:00 / 17.10.21 * 16:00 / 19.10.21 * 19:00

Диригент Франческо Роза
Режисьор Пламен Карталов
Сценография Пламен Карталов и Борян Белчев
Костюми Християна Михалева-Зорбалиева
Хореограф Риолина Топалова
Диригент на хора Виолета Димитрома
Асистент-режисьор Вера Петрова
Асистент-сценография и костюми Вера Белева

В ролите през есента:


Елена – Мария Радоева (15,17.10)
Станислава Момекова (19.10.)

Малкълм – Александрина Стоянова-Андреева (15,17.10.)
Виолета Радомирска (19.10.)

Уберто – Хрисимир Дамянов

Дъглас – Стефан Владимиров (15,17.10.)
Петър Бучков (19.10.)

Родриго – Валерио Борджони – (15,17.10.)
Даниел Острецов (19.10.)

Серано – Рейналдо Дроз (17.10.)

Албина – Весела Янева (15.10.)
Цвета Сарамбелиева (17,19.10.)

Оркестър и хор на Софийската опера

……

Интервю на Виолета Радомирска за ролята й в „Жената от езерото“:

https://www.google.de/search?q=%D0%B2%D0%B8%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B0+%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0+%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0+%D0%BF%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D1%86%D0%B0&source=hp&ei=aJakZOS7L_aA9u8PzMWs6AY&iflsig=AD69kcEAAAAAZKSkeBY4v9ibAG8SVnsClwF5cSrCBzdC&oq=%D0%B2%D0%B8%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B0+%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0+&gs_lcp=Cgdnd3Mtd2l6EAEYATIGCAAQFhAeMgYIABAWEB46CwgAEIAEELEDEIMBOgUIABCABDoLCC4QigUQsQMQgwE6BQguEIAEOgsIABCKBRCxAxCDAToICAAQgAQQsQM6EQguEIAEELEDEIMBEMcBEK8BOg0IABATEIAEEAoQARAqOgsIABATEIAEEAoQAToHCAAQExCABDoLCC4QgAQQsQMQgwE6CwguEIAEEMcBENEDOgQIABADOhAIABADEI8BEOoCEIwDEOUCOhEILhCDARDHARCxAxDRAxCABDoECC4QAzoOCC4QigUQsQMQgwEQ1AI6CAguEIAEELEDOggILhCABBDUAjoJCC4QExCABBAKOgkIABATEIAEEAo6CAgAEBYQHhATOgoIABAWEB4QExAKOgcILhATEIAEUABY92dgxIEBaAFwAHgAgAFaiAG_DZIBAjI0mAEAoAEBsAEK&sclient=gws-wiz#fpstate=ive&vld=cid:f48b3af0,vid:ZLECD62rDtY

(край на информациите за „Жената от езерото“)

След този разширен увод ще премина към данни от биографията и творческата дейност на Виолета Радомирска. За нея има данни както на български език, така и на чужди езици. Първо една информация от сайта на Софийската държавна филхармония:

Портал „Софийска държавна филхармония

ВИОЛЕТА РАДОМИРСКА (мецосопран) е родена в София, където още от дете има много концерти като член на Детския радиохор. Завършва музикалното си образование в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“, а от 1996 е ученичка на именитото мецосопрано Александрина Милчева. През 1999 Виолета Радомирска става член на интернационалното оперно студио в Цюрих, където остава до 2001. През 2002 получава наградата „Le Prix Europeen d’encouragement“ от Европейската фондация за култура, която ежегодно награждава 10 отличили се млади музиканти от цяла Европа. В операта в Цюрих Радомирска е участвала в редица продукции като: „Саломе“, „Слай“, „Любопитните дами“, „Ернани“, „Риголето“, „Хубавата Елена“ и е пяла под диригентството на Николаус Харнонкур, Нело Санти, Валерий Гергиев, Марчело Виоти, Уилям Кристи и др.

Между 2002–2006 Виолета Радомирска е част от трупата в операта в Люцерн, участва в постановки на „Кармен“, „Вълшебната флейта“, „Армида“, „Прилепът“, „Дидона и Еней“ и множество концерти.

През юни 2002 участва в изпълнението на „Стабат Матер“ от Шимановски в Милано с оркестъра на RAI под диригентството на Арнолд Босман. От 2004 Радомирска е част от трупата на Операта в Бил (Швейцария), където изпълнява множество централни мецосопранови роли. През 2012 участва в записването на диск на операта „Le donne Curiose“ от Ермано Волф-Ферари с Радиооркестъра на Мюнхен. През 2013 участва в изпълнението на Вердиевия „Реквием“ в KKL Люцерн (Швейцария), гостува в Аахен (Германия) в главната роля в „Ариоданте“ от Хендел и в „Севилският бръснар“ от Росини, солистка е в „Стабат матер“ от Перголези и др.

От 2014 е на свободна практика и взема участие в редица концерти и постановки, сред които са „Стабат матер“ от Перголези, „Въоръженият човек“ и „Стабат Матер“ от Карл Дженкинс, „Реквием“ от Моцарт, „Стабат матер“ от Росини, „Стабат матер“ от Дворжак, изпълнява редица барокови произведения, както и оперен репертоар. Някои от изявите ѝ са: „Силата на съдбата“ от Верди в Пловдивската опера, „Кармен“ от Бизе в Софийската опера (сезон 2017–2018); дебютът ѝ в Миланската скала в „Електра“ от Рихард Щраус, „Реквием“ от Верди със Софийската филхармония, концерти в Цюрих, Люцерн, Мюнхен (сезон 2018–2019).

През последните сезони се изявява на сцената на Софийската опера като Кармен, Амнерис от „Аида“ и Еболи от „Дон Карлос“ на Верди, Олга от „Евгений Онегин“ и Полина от „Дама Пика“ на Чайковски, Малика от „Лакме“ на Делиб, Малколм от „Жената от езерото“ на Росини, Нерис от „Медеа“ на Керубини и др. Има съвместни изяви със Софийската филхармония, Плевенската филхармония, Симфоничния оркестър на Българското национално радио и др.

текст – Елисавета Вълчинова-Чендова

(край на цитата)

За Виолета Радомирска има кратка Уикипедия-страница в Интернет, която ще цитирам:

Виолета Радомирска е българска оперна певица, мецосопран.

Родена в София, още като дете изпълнява солови партии за детския радиохор. В 1995 г. започва обучението си в Музикалната академия, където учи пеене при Александрина Милчева. Две години по-късно изпълнява на сцената на Софийската опера първата си значима роля в „Севилският бръснар“.

От 1999 г. живее и работи в Швейцария (Цюрих).

Награди

(край на цитата)

По-подробна биография за Виолета Радомирска е публикувана в Интернет на английски език. Цитирам в оригинал:

Violetta Radomirska 

Mezzo soprano Violetta Radomirska was born in Sofia, Bulgaria. As a child she performed in many occasions as a soloist for the Sofia Children’s Radio choir. She began her voice training at the Sofia Music Academy and since 1995 she is studying with the famous mezzo Alexandrina Miltcheva. In 1995 and 1997 she was a winner of the National Svetoslav Obretenov Competition and the International Coast of Hope Competition. In 1997 she was awarded a scholarship by Alexander Pereira for a two years voice study and became a member of the Zurich International Opera Studio.

At the Zurich Opera, Violetta Radomirska has appeared in a large number of roles including The Page SALOME, Nanette DER WILDSCHÜTZ, Page SLY, Leonora DIE NEUGIERIGEN FRAUEN (Wolf-Ferrari), Giovanna ERNANI, Balkis DIE PILGER VON MEKKA as well as parts in RIGOLETTO, LA BELLE HELENE, L’AMORE DEI TRE RE… She had the wonderful opportunity there to work with conductors like Nikolaus Harnoncourt, Nello Santi, Valery Gergiev, Marcello Viotti and William Christie.

In 1997 Violetta Radomirska sang her first major rôle, Rosin a IL BARBIERE DI SIVIGLIA at the Sofia National Opera, where she was reinvited the following season for Annio LA CLEMENZA DI TITO.

In 2002 Violetta became a member of the Luzerner Theater Ensemble in Switzerland, where she had the opportunity to sing among others roles Mercédès CARMEN, Second Lady DIE ZAUBERFLÖTE, Orlovski DIE FLEDERMAUS, the Italian singer LE BOURGEOIS GENTILHOMME as well as participating in the Purcell project KINGS, QUEENS AND WITCHES. That same year she also took part in Shimanovsky’s STABAT MATER in Milano with the RAI Orchestra under Arnold Bosman.

In the following seasons she made her début in several main rôles of the répertoire, including Angelina LA CENERENTOLA, Cherubino LE NOZZE DI FIGARO and Der Trommler DER KAISER VON ATLANTIS (Ullmann) in 2004, Romeo I CAPULETI E I MONTECCHI in 2005, Isabella L’ITALIANA IN ALGIERI at the National Theatre in Sofia . In 2006 she performed at the Summer Opera Festival in St Moritz as Giulietta UN GIORNO DI REGNO and Sesto LA CLEMENZA DI TITO in Winterthur.

Subsequent engagements have included Rosina IL BARBIERE DI SIVIGLIA, Orfeo in Gluck’s ORFEO E EURIDICE and Cherubino LE NOZZE DI FIGARO at the Stadtheater Bern. Medoro in Haendel’s ORLANDO, title rôle of BOCCACCIO by Franz von Suppé, role which she also covered in Japan during a tour of the Volksoper Wien, as well as Desdemona in Rossini’s OTELLO at the St Moritz Festival.

She made her French début in 2008 with LA CENERENTOLA at the Opéra national de Lorraine in Nancy. Most recently, Violetta was featured in the title role of Rossini’s TANCREDI in Biel Solothurn.

Her projects include Dorabella COSI FAN TUTTE, Isabella L’ITALIANA IN ALGIERI and for the first time Donna Elvira DON GIOVANNI.

(край на цитата)

За дейността на Виолета Радомирска в Швейцария българската медия „Сега“ публикува рецензия през 2006 г., която помествам по-долу:

Портал „Сега“

6.07.2006

Българка триумфира в Швейцария

Деси Тодорова

Българската оперна певица Виолета Радомирска пожъна невероятен успех на тазгодишния оперен фестивал “Енгадин”. Форумът се провежда за седми път в Сент Мориц, Швейцария, от 24 юни до 8 юли. Нашето мецосопрано се превъплъти в ролята на Жулиета в “Крал за един ден” от Верди.

Фестивалът “Енгадин” е един от най-престижните в Европа. Тази година в него участваха двама българи. Освен Виолета Радомирска публиката чу и баса Владимир Василев.

Нашата оперна певица се оказа единствената от участниците в постановката, която намери място в обширен материал за оперния фест в най-големия швейцарски всекидневник – “Нойе Цюрхер Цайтунг”. Тя е завършила оперно пеене в Националната музикална академия “Панчо Владигеров”. Ученичка е на оперната прима Александрина Милчева. От седем години обаче пее основно в Швейцария. Неотдавна направи бляскаво изпълнение в Софийската опера в ролята на Изабела в “Италианката в Алжир”.

(край на цитата)

Ще цитирам една рецензия за операта „Звънчето“ на Гаетано Доницети, в която Виолета Радомирска участва в ролята на Серафина. Статията е поместена на 9 февруари 2015 г. в портал „Гласове“ в превод от немски на български език от Мария Дерменджиева:

Портал „Гласове“

9 февруари 2015 г.

С едноактната опера „Звънчето“ на Гаетано Доницети „Опера Бокс“ представя истинско бижу под ръководството на Паул Зутер, който поема и режисурата на двете творби във вечерната програма. Най-напред, като „Lever du Rideau“ (за повдигане на завесата), се изпълнява особено забавната оперета на Франц фон Супе „Хубавата Галатея“. Роденият в Далмация композитор, чийто чичо всъщност е Доницети, се захваща във Виена с „внесената“ от Йохан Нестрой оперета на Офенбах и създава свой собствен, наситен с виенски чар стил. Музиката често напомня на Офенбах, но все пак не е, защото винаги се усеща и някаква част от Виена в съзвучията. Историята за оживялата статуя на красивата Галатея на скулптора Пигмалион, която завърта главите на всички мъже и страшно лази на всички по нервите, е пренесена от Паул Зутер в съвременен Цюрих и е обогатена с шегички и анекдотчета на тукашното наконтено светско общество. Разбира се, че такова нещо е възможно. Само че по отношение на диалозите постановката нещо не се получава. За сметка на това със своите дванайсет музиканти от Цюрихския камерен оркестър Андрес Йохо дирижира творбата с жизненост и ритъм в една редуцирана оркестрова версия, която пасва на атмосферата в неголямата репетиционна зала на Цюрихския камерен оркестър.

Подходящо е да се импровизира тук, а в това Паул Зутер има опит и знае как да изпълни всички ъгълчета на пространството със забавни хрумки. В ролята на Галатея е прекрасната швейцарка Андреа Зутер, която с ясен глас и приятна игра, макар и не съвсем освободено, пресъздава нахаканата Галатея. За съжаление Ян Руско не е в добро разположение на духа като Пигмалион; по този начин той се лишава от оценка, което е жалко, защото Руско притежава един тембриран тенор. Като Мидас по сцената снове Улрих Амахер в познатия си буфо маниер, но все пак съумява да внесе известен плам. За съжаление мъжката роля на Ганимед е мутирала в секретарка, което налага драматургична промяна на финала. Жалко е, защото след еротичния дует на Галатея и Ганимед Пигмалион от ревност проклина своето творение и Галатея трябва отново да се превърне в камък, както и подарените й от Мидас накити. Тук обаче тази шега отпада и Галатея просто изчезва заедно с всички накити и така избягва наказанието си. Наистина е жалко, че режисьорът предприема този ироничен финал.

Макар че дуетът е изпълнен фантастично: ВИОЛЕТА РАДОМИРСКА и Андреа Зутер пеят омайващо, разбира се в тази постановка всяка от тях с друг (безмълвен) партньор.

Чрез въвеждането на персонажи от последващото „Звънче“ режисьорът хвърля мост към основното произведение на вечерта. В това бижу на майстора от Бергамо се съдържа виц и сантимент, орисия и ирония. В буфо сюжета за аптекаря, вдигнал сватба с млада жена, чийто любовник цяла нощ постоянно му звъни на нощния звънец и му пречи „да изпълни съпружеските си задължения“ през първата брачна нощ, има нещо много смешно, но и трагично. Ерих Биери се превъплъщава в добрите традиции на опера-буфа в ролята на синьор Анибале ди Пистакио. Благотворно влияе обстоятелството, че разполага със звучен бас-баритон, който му служи чудесно и за бързия речитатив (Parlando) в стил Росини.

Виолета Радомирска в ролята на младата му съпруга Серафина е висша наслада за слуха: закръгленият й тембър, отличните височини и добрата й игра оставят превъзходно впечатление. Трябва да има по-чести срещи с тази певица!

Друг положителен момент на вечерта е участието на Чейни Девидсон от Цюрихската опера, който в образа на доктор Енрико Малатеста е открил своята най-успешна роля. Големият му дует с Виолета Радомирска изважда на показ най-доброто от Доницети. Изпълнението на двамата е пленително. Многобройните превъплъщения на доктор Малатеста, който смущава нощното спокойствие със звънеца, са пресъздадени чудесно от Чейни Девидсон с богатия му мъжествен баритон и различните му костюми. Така Девидсон веднъж играе суетния оперен певец, но също така и впусналия се в безкрайни обяснения дядка, който използва латинските наименования на исканите лекарства. Великолепният певчески терцет Радомирска-Биери-Девидсон се допълва качествено от Барбара Хензингер като мадам Роза (майката на Серафина), Ивон Тайлер, Флавио Кораца, опитния Юрг Кратингер и начинаещата Сара Падрут, които също така поемат и малкото на брой хорови изпълнения. Цюрихският камерен оркестър под ръководството на изкусния и внимателен Андрес Йохо свири приповдигнато, благозвучно и крайно точно в ритмично отношение.

Голям успех за тази продукция на „Опера Бокс“ – дано следват още много с такова качество!

Превод от немски език: Мария Дерменджиева

(край на цитата)

През същата 2015 г. Виолета Радомирска дава едно голямо интервю пред портала „Гласове“, в което взема отношение по редица важни въпроси на музикалното изкуство. Намирам това интервю за много интересно и го помествам без съкращения:

Портал „Гласове“

22.02.2015

Виолета Радомирска: “Модернизацията” на операта прогони публиката

Автор: Явор Дачков

“Пеенето е необходимост и способност да се изразяваш чрез музика и затова е необходимо да имаш глас. Това е, както казват в рекламите, базов пакет. От тук нататък започва къртовска работа, за която ти трябва водач, както е в обучението при бойните изкуства. Трябва ти такъв учител, когото можеш да пипнеш, с когото да общуваш и да те учи години наред, да те въведе, да култивира гласа ти, да те научи на етика и естетика на пеенето, да ти помогне техниката да се закали, защото това са мускули, които се изграждат с годините. Няма начин певец да се стане за една година, няма начин и за две години”. Това разказва в интервю за “Гласове” българската оперна певица Виолета Радомирска.

– Откога пеете в Швейцария?

– Заминах през 1999 г. Няколко години получавах стипендия, отпусната от Клаус Якобс, един от собствениците на „Якобс Сушард“. Той беше решил да подкрепи десет български музиканти в ония изключително тежки години в края на правителството на Жан Виденов през 1996–1997 г., когато думата „култура“ не се и споменаваше. Беше изпратил интенданта на Цюрихската опера Александър Перейра да определи кои точно музиканти да получат тази стипендия. Две години, докато бях студентка, получавах тази стипендия и оттогава датира връзката ми с Цюрих. След като завърших обучението си, ме поканиха да се явя на кастинг за оперното студио в Цюрих. Това е студио към операта, където млади, току-що завършили певци пеят малки роли и се въвеждат в голямата опера. Защото не е така лесно да влезеш в тази машина – учат се езици, работи се с диригенти и на певците им се поверяват малки роли. Останах три години в оперното студио, като по това време пеех доста в малки до средни роли на сцената. След това първият ми ангажимент бе в операта в Люцерн. И така се случи, че останах да живея там.

– Получихте и гражданство, това не е ли много трудно?

– Това е много трудно. Швейцария е страната, където изобщо е най-трудно да получиш гражданство – трябва да си живял там 12 години, да владееш езика, да си плащал там данъците си и тогава имаш право да подадеш молба за гражданство. После, след множество процедури и още две години, през които на всеки кръг от тези процедури си уведомен, че може да ти бъде отказано гражданство, без право да искаш обяснение защо. 

– Прочетох критика за вас, която публикувахме в “Гласове”. Всъщност бях отвикнал да чета музикална, пък и всякаква критика, тъй като тя почти изчезна в България. Може ли да поговорим за критиката там и как тя формира един певец? Тук, ако някой напише критична статия за някого, почват лични интриги и нападки, хората в България не могат да приемат критично отношение. 

– Ще обясня така, както аз го разбирам, без да имам претенции да съм компетентна в тази област. Да не забравяме, че критиката като цяло е създадена да бъде барометър за публиката – било в музиката, било в науката, било в литературата. Музикалните критици са хора доста компетентни, а в Европа има пет-шест списания, които се занимават активно с критика, главно за немскоговорещи страни. И те са, които ни държат над водата, защото почти в цяла Европа – за света да не говоря – бюджетите за култура са сведени до такъв минимум, че е чудно как културата оцелява. България изобщо не я споменавам в този аспект. Но в Германия, Швейцария и Австрия – благодарна съм като музикант, макар бюджетът да е рязко стеснен, все още се отделят доста пари за култура и се поддържа едно добро ниво. В тези пет-шест списания се следи всяко представление в Европа, или поне по-големите, като музикалните критици се занимават само с това.

Специално за австрийското списание „Нойе Меркер“ (www.der-neue-merker.eu) критиците например не ходят само на премиерата, а следят развитието на постановката, докато всеки един от главните изпълнители не бъде изслушан и оценен. Ако във Виена има премиера през декември, те пишат критика, после могат да отидат и през март и отново да напишат за същата постановка. И към края на спектакъла, преди да падне, още веднъж. Просто се държи ниво. Разбира се, всеки може да спори за обективността на критиките, особено ако си засегнат, на теб ти се ще те да са необективни. Но тези критики дават едно добро огледало на това какво се случва, къде се случва, следят се изявите на певци, диригенти, режисьори и се пише доста компетентно. Езикът им е отигран. В България няма критика, може би защото продукцията ни като музикален пазар е твърде недостатъчна, за да бъде критикът, така да се изразя – потопен в работата си. Тук с музикална критика се занимават хора, които паралелно се занимават и с други неща, но най-важната причина е, че тук няма пазар. Да сме доволни, че все пак нещо правим в тази област.

– Там критиците, предполагам, могат да напълнят или да опразнят залата?

– Имат голямо влияние, хората се интересуват от критиките. Дори на премиерата не идват чак толкова много хора, а много често първо се чака критиката, която обикновено се появява след второто и третото представление. И тогава ясно се вижда дали салонът започва рязко да се пълни, или публиката оредява. Но пак ще кажа, критиката се ползва с доверие, тя е много компетентна.

– Направи ми впечатление, че не е и куртоазна. Не се спестяват и лоши изречения за някой певец, за да са обективни.

– Те трябва да са обективни и точни, защото ако не са, читателите и слушателите вече няма да вземат критиката на сериозно. Обективността ти гарантира читателите и слушателите.

– Колко представления има в Цюрихската опера на месец?

– Много рязко се промени Цюрихската опера след дълги години на интендантстване на Александър Перейра, но тя в момента има нов интендант – г-н Хомоки. Той е немски възпитаник, работил е в Германия и даде съвсем нов облик на Цюрихската опера. Работи типично по немски – със съвременни режисьори, което доста изпразни салона. Перейра залагаше на звездите, на традициите на старата класическа опера. Т.нар. осъвременяване на операта от г-н Хомоки отне от запазената марка на Цюрих.

– Следя доста постановки по интернет, повечето са в този ключ, и без да съм специалист, като че ли това осъвременяване държи на дистанция зрителите, да не говорим, че постановките са и доста маниерни в повечето случаи.

– От собствен опит мога да го кажа и стоя зад мнението си, че опитът на режисурата да модернизира и осъвремени театъра (поне такива са техните аргументи), постигна едно самоцелно създаване на опера в операта или по-точно на театър в операта. Самата опера започна да служи само като музикален съпровод на режисьора, който от сюжета на операта прави нещо почти неразбираемо и далеч от контекста на самото оперно либрето. За да разбереш, задължително трябва да прочетеш съдържанието, да вникнеш в това, което става, и т.н. В желанието си да излязат от рамките на старата традиция или в желанието си да се изявят, контрапосоката им стигна толкова далеч, че хората откровено започнаха да освиркват режисурите.

– Значи има и освиркване? Интересно е как се държи публиката?

– Публиката никога не е поддържала тази тенденция в операта, не знам как се получи, но има подкрепа на режисьорите и чисто политически. Според тях постановката не трябва да е сервилна към публиката, а да действа провокативно, да я събуди и да я накара да мисли. Този опит беше абсолютно неуспешен и аз съм убедена, че след години, когато се направи ретроспекция на тенденциите в операта, този период ще се определи като несполучлив. Не ме разбирайте погрешно! Аз не съм за вкостеняването на което и да е изкуство, то трябва да се развива, но опитът с операта от края на миналия век, за който говорим, се оказа неуспешен.

– Публиката според вас критична ли е, или е всеядна, както се получава тук след някое театрално представление – публиката се изправя на крака и аплодира горещо, независимо какво е било качеството на представлението, особено ако има някои познати физиономии от телевизията?

– По мои впечатления там се става на крака много рядко. И определено, когато това се случи, е напълно заслужено, означава, че представлението е било доста над средното ниво.

– Споменахте и освиркване…

– Имам наблюдения над немскоговорещата публика, защото основно съм пяла в Швейцария, Германия и Австрия. Те са по-сдържани, изявяват недоволството си, като пишат писма. Тези писма се принтират и се слагат на табла в коридора – някои са поздравителни, други са критични, трети са направо съсипващи. Но няма филтриране на информацията.

– А има ли практика да се събира съставът и да дискутира работата си?

– Това е рядка практика, трябва да е имало някакъв инцидент. Най-добрите режисьори са гостуващите. Те остават до премиерата, но иначе не стоят при нас. Асистенти режисьори следят стриктно всяко представление да е максимално близо до премиерата, не може да се прави каквато и да е промяна на костюм, прическа, движение, позиция. Понеже често представленията са модерни и се случва например певците да пеят със собствени коси, нямаш право да променяш личната си визия и прическа, независимо дали е първото или петнайсетото представление. То трябва да изглежда по един и същи начин. И ако дойде нов певец, а неговата визия е различна, тя задължително трябва да е одобрена от режисьора. В това отношение няма никаква свобода, а своеволията са немислими. 

– Значи модернизирането на операта изпразва салоните?

– Категорично! Разбира се има режисьори, които могат да бъдат модерни, но по един качествен начин. Такива режисьори и постановки обаче се броят на пръсти. Има невероятни, направо гениални режисьорски решения, които са модерни и ще дам пример с La Fura del Baus, група режисьори  испанци, които с неконвенционални досега режисьорски похвати по най-увлекателен начин пресъздават истории, които не се отдалечават от либретото, и все пак са по нов, съвременен, провокиращ начин. В началото на 80-те започват с театрални постановки, а сега вече са си завоювали много високо място и на оперната сцена.  

– Прави ми впечатление, че операта започва да подражава на Холивуд. Изчезнаха възпълничките певици, появиха се певци от типа „секссимволи“, дори и при мъжете тази тенденция е забележима. Залага се на така нареченият имидж. 

– Тази тенденция до някаква степен аз я подкрепям. Ако разглеждаме осъвременяването като режисьорско действие, това е едната посока, в която операта се движи от средата на 80-те години. Другата посока пак е повлияна от режисьорите, но тя е в посока раздвижване. Времето на постановките от 70-те и 80-те години, в които певците застават в героична поза с щит и меч в ръка и пеят ария от 20 минути, след което се прибират зад кулисите, безвъзвратно е отминало.

Операта, за радост, се осъвременява и в посока на действието и развиването на истински сюжет. Главни герои в оперните либрета са най-вече млади и енергични хора, което изисква адекватност на сцената. Да не говорим за опери, в които двамата „млади влюбени“ не могат да се прегърнат заради коремчетата си и се превръщат в оперни карикатури. Изисква се действие, динамичност, често се налага да тичаш по сцената или обратното – умиращата Травиата пее винаги легнала, което изисква много добра физическа подготовка. Тук не става дума за някакви идеални фигури, а за тела във форма.

– Това учи ли се? Имам пак наблюдение от театралното обучение в България. Учи се всичко друго, само не и езикът на тялото и културата на владеенето на гласа. Артистът трябва да може да танцува, да пее, да говори ясно, изобщо да владее целия набор от средства, чрез които изгражда ролята си, независимо какво играе. Но това не се учи професионално тук. Май повече се залага на психологизацията и философските размишления за дадена роля, но не и на усвояването на базисните изразни средства на актьорската професия.

– По моите спомени от годините, когато учех, а те не са били чак толкова отдавна, сме учили и исторически танци, и актьорско майсторство, но то е било доста стилизирано. Това изискване на режисьорите започна някъде след 90-те и вече е навлязло доста навътре. 

– Вие го научихте от занаята, от опит?

– Да, от опит. Ще си позволя един пример от началото на кариерата на една от най-добрите наши певици –Веселина Кацарова. Трябвало е да изпълни като млада певица в един от немските театри арията си след тичане по стълби и танцуване. Видяла е, че не може да се справи, помолила за авансов хонорар, поръчала си в стаята велоаргометър, тренирала часове наред и на премиерата била блестяща. Това е пример как попадаш в един друг, динамичен свят, осъзнаваш, че освен пеене се изисква и физическа подготовка. Давам Весето за пример, защото всички я познават и защото е певица на световно ниво. От най-висока класа.

– Какво е пеенето всъщност? Талантът е едната част, другата е да формираш и култивираш гласа си, тялото си, да се научиш да дишаш правилно, за да можеш да използваш този глас най-дълго. Така ли е?

– Пеенето е необходимост и способност да се изразяваш чрез музика и затова е необходимо да имаш глас. Това е, както казват в рекламите, базов пакет. От тук нататък започва къртовска работа, за която ти трябва водач, както е в обучението при бойните изкуства. Трябва ти такъв учител, когото можеш да пипнеш, с когото да общуваш и да те учи години наред, да те въведе, да култивира гласа ти, да те научи на етика и естетика на пеенето, да ти помогне техниката да се закали, защото това са мускули, които се изграждат с годините. Няма начин певец да се стане за една година, няма начин и за две години. Това са етапи, през които един опитен учител, майстор педагог, но и човек, който е бил на сцената и познава степените на съзряване, те води заедно със себе си. Той те предупреждава и откъде идват всички опасни демони, които повеждат певеца в посоки, които могат да го заведат в задънена улица или направо да го унищожат. Да му вземат главата, казано малко на жаргон.

– Това означава, че това е един вид лично предание. Интересно е сравнението с учителя по бойни изкуства. Това е личен ментор и лично предание?

– Това е личен и дългогодишен ментор и за мен е изключително щастие срещата ми с моята учителка Александрина Милчева, която за мой късмет също е българка и не се налагаше да я гоня по световните сцени, за да съм близо до нея. То дори не е само щастие, аз го определям като един от паметните мигове в моя живот – да я срещна и да работя толкова години с нея. Тя е един от най-фантастичните живи певци в момента, а тази година ще се честват 80 г. от нейното рождение. Ако човек затвори очи и слуша пеенето й, ще чуе буквално една млада жена, която не е загубила нито грам от качествата и въздействието на невероятно красивия си глас и на уникалната си техника. И аз имах шанса да бъда близо до тази певица. Това е дар!

– Има ли възраст операта, колко може да продължава пеенето?

– Ако говориш с някой човек по телефона, сравнително много точно можеш да определиш дали говориш с момиче, със зряла или възрастна жена. Гласът и външността са индикация за нашата възраст. Много рядко човек може да запази свежестта на гласа си. Но може да се постигне и с гласа, и с външността, ако си положил грижи за тях И ако запазиш вътрешния си барометър млад. В певческото дълголетие по-облагодетелствани са ниските гласове – баритони и мецосопрани, за разлика от тенори и сопрани, които имат по-малък певчески живот. Несправедливо е, но е така. Ако човек не работи и не полага грижи, ако не спазва хигиена на гласовия си апарат, ако не се упражнява, има опасност да загуби гласа си около 40-те си години. Пълно е с такива примери. Точно когато си натрупал културата и емоционалната зрялост, инструментът започва да отказва вследствие на неправилна техника или претоварване или неправилен репертоар. Човек не пее само с гласните си струни, необходимо е цялото му тяло да е в кондиция. Ако не е така, получава се едно характерно „клатене“ на гласа, както го наричаме – старческо вибрато, което с възрастта става все по-забележимо и неконтролируемо.

Не обичам да давам съвети, но ако мога да си позволя един за хората, които са решили да се посветят на тази професия, това е да чуят как пее преподавателят, при когото отиват да учат. Той трябва да е човек, който е стъпвал на сцена и знае какво е да издържиш един спектакъл на една Вагнерова опера, но и опера на Верди, на Моцарт. Това са три-четири часа няколко пъти в седмицата, трябва да можеш да издържиш физически. Това не е шега, макар отстрани да изглежда лесно постижимо. Учителят трябва да знае как да научи и поведе този, който е поверил гласа си, съдбата си в негови ръце. Той трябва да е човек, който показва с моженето си на какво ви учи. Затова преподавателите трябва да бъдат певци.

– Чувал съм от опитни преподаватели, че в България певците не се подготвят за моцартово или бароково пеене. Тук наистина няма много изпълнения например на кантати от Бах, на Хендел, на предкласици. Какво вярно има в това?

– Правят се, но наистина по-рядко. Трябва да кажа, че преди години често се изпълняваха Бахови кантати по Великден от ентусиасти, много интелигентни и подготвени. И това беше великолепно начинание на Йосиф Герджиков, Гого Колчаков, основатели на Баховото общество.

Тук искам да засегна нещо, от което ми става малко тъжно. За жалост при нас тук, на Балканите, в някаква степен фината енергия, фините настройки като естетика са орязани. Не знам дали това е следствие от това, което сме преживели, или ние сме устроени като цяло леко по-грубовато. Бароковото пеене е много фино емоционално пеене, то е филигранно и орнаментирано. Красотата му е в детайла, в играта с цветовете и динамиките, а не в постоянното фортисимо, което не мога да си обясня защо се е превърнало в основно изискване тук. Сигурна съм, че това е период, който ще мине, още се учим. За жалост у нас култура се прави сравнително отскоро в сравнение със Западна Европа. Един ден ще осъзнаем, че красотата на пеенето е в богатството на цветове и динамики. Не само в красивите гласове, които в България са наистина в изобилие. 

– Не ви ли пречи това, че трябва да изпълнявате и актьорски нещо? Не е ли музиката красива сама по себе си, та трябва да се прибави към нея и неизбежната бутафория, ще ме простите за този израз, на оперното представяне? Как се избягва тя, как се движиш по ръба хем да не е истински театър, но да се задържи красотата на музиката в тази форма?

– За голяма радост вече и в България има канали, на които понякога могат да се гледат постановки, в които симбиозата на актьорска игра и музика и пеене е завършена. И там няма компромис нито с едното, нито с другото. А бутафорията е нещо, с което т.нар. съвременни режисьори се опитват да се борят понякога доста драстично. Но от позиция на вековната традиция това е пак някакъв експеримент. Цели се нищо да не е бутафорно. Операта е най-синкретичното изкуство, което съчетава в себе си музика, балет, актьорско майсторство, светлина, цветове – всичките ефекти и прийоми на изкуството в едно. Идеалната синкретичност би била нищо да не е за сметка на друго, всеки от нас се опитва да го прави максимално близко. При нас изразяването – музикалното и актьорското, са толкова слети, че съм имала случай от колеги, които отиват на прослушване за роли, да се изисква просто да представят арията, а те се разхождат напред-назад, рефлектирайки постановката, в която са участвали. До такава степен движение и пеене са взаимно зависими. Ще го обясня, вие ще го разберете – пианист сте – когато, примерно, ви питат не е ли трудно да свирите едно нещо с едната ръка, а различно – с другата. Лявата без дясната не функционира. При нас на сцена играта без пеенето не е завършена. 

– Според вас кой композитор най-пълно олицетворява операта?

– Много труден въпрос за мен. Поради щастливата случайност, че гласът ми е много подвижен, пея много Росини и той е един от любимите ми композитори. Но не мога да кажа, че е единственият любим. Не мога да не спомена Верди, Белини, Пучини. Това са различни бои. Но все пак като говорим за опера, най-популярен е може би Верди.

– Чувал съм от певци, които не са много известни, че и в операта си има мафия, която контролира кой да излезе на големите сцени, и много талантливи хора по тази причина не успяват. Какво е вашето мнение?

– Разбира се че има различни механизми, които функционират в нашата професия, както във всяка сфера, по правилото „точният човек на точното място“. Да, може и да се нарече мафия, често качеството на някои певци не винаги отговаря на нивото им на известност. Но къде не така? Операта напоследък се популяризира по един много комерсиален начин, ако говорим за звездите, които се промотират през последните години. Това са огромни машини, които създават образ, рекламират този образ и печелят от него. Най-често тези образи биват експлоатирани най-безпощадно и бързо замествани със следващия образ и много малко от тях оцеляват. Както виждаме през последните години, качеството е изместено от количеството във всяка сфера на живота и това важи и за изкуството. Промотират се нови звезди, но тук вече не говорим за специфичната оперна публика, защото целта е комерсиализация, цели се широк пазар, целят се пълните стадиони, целят се хайлайфови арии, не става дума за цели постановки. Но все пак някои от тези звезди оцеляват, пример за това е Анна Нетребко с блестяща кариера и явно много силен характер и можене. Тя оцеля в тази месомелачка много достойно и във все по-добра форма. Но за жалост такива като нея са единици. Има една голяма група бивши звезди, за които вече дори не се говори.

Аз дълбоко вярвам в съдбата и кармата, това е призмата, през която наблюдавам всичко, което се случва с мен и около мен, и смятам, че ако нещо трябва да се случи на някого, то се случва. Ние винаги можем да намерим оправдание, че имаме блестящи качества, но поради несправедливи обстоятелства не можем да се реализираме. Вярно, на сцената има много хора, които правят кариера, но имат по-малко качества от други. Но нима не е така във всички други сфери. Късмет и карма! От нас се изисква само да се развиваме и да се стараем да сме безупречни. Да се стараем… Никой никому не може да гарантира успех, но когато човек не се стреми самоцелно към него, случва се и да дойде.

Преди няколко дни бях в Пловдивската опера и гледах един „Дон Карлос“, много добър спектакъл, какъвто не очаквах в т.нар. провинциален театър. Казвам го с тъга, защото видях великолепна постановка на много високо ниво при по-малки бюджети от тези в столицата. Тези певци, които гледах там – Камен Чанев, Ивайло Джуров, Петър Данаилов в трите главни мъжки роли, могат да пеят във всеки европейски театър и да бъдат звездите му. В нашия живот във всяка една сфера – спорт, журналистика, музика, икономика, важат едни и същи правила – любов, посвещение на това, което истински обичаш, а ако Фортуна намине – добре е дошла… 

– Има много българи, които пеят в едни от най-добрите европейски и световни театри, но в България като че ли малко се говори за тях. Защо според вас е така?

– Освен че няма критика, в България няма достатъчно култура, няма достатъчно ангажираност. Не знам как в тази наша малка страна има толкова много хора, които могат да пеят опера. Като цяло образованието е доста добро, имаме няколко действащи певци и преподаватели – тук, в София, не мога да не спомена моята учителка Александрина Милчева и прекрасната певица Дарина Такова, Петър Данаилов и други колеги певци, разбира се, но от тези имам преки наблюдения като чудесни певци. Хора, които са врели и кипели на сцената, които са живели на сцената и могат да преподадат на учениците си пеене от най-висока класа. Младите хора завършват, могат да пеят, но няма къде да го правят. Или го правят за средства, с които не могат да издържат семействата си. И тогава идва вторият вариант – да напуснат България, да бъдат далеч от близките си, но да имат един достоен живот и това, което правят, да се цени. Да упражняват професията, която ги кара да се чувстват живи. И тези, които могат да отидат да пеят на западноевропейски сцени, го правят, защото любовта към музиката е най-голямата любов, която изпитват. Искам да вярвам и избирам да вярвам, че това ще се промени, че музиката, изкуството във всяко от неговите магически проявления няма да бъде второстепенно, а сред приоритетите в годините пред нас. Може да звучи малко патетично – нека… Но ако не вярвах в това, нямаше да посветя живота си на музиката. 

(край на цитата)

Лично на мен горното интервю много ми допадна … Виолета Радомирска дълги години е била в чужбина, и то на места, където се прави истинско изкуство, като изискванията са неимоверно големи и е имала какво да наблюдава и да сравнява. От всеки абзац прозира дълбока професионална и житейска мъдрост, която е проверена в течение на годините. Искам да изкажа моя респект!

Ще цитирам едно предаване на БНР от 26.02.2018 г., в което става въпрос за Виолета Радомирска:

БНР

Виолета Радомирска – една детска мечта, превърнала се в житейски път

излъчено на 26.02.2018 г.

Оперната певица Виолета Радомирскави представихме в предаването “Кой кой е”. Повече от 20 години тя живее и работи в Швейцария, но е пяла и на много други световни сцени, където е канена. За съжаление българската публика не я познава добре, но може би с времето и това ще се промени. Преди дни мецосопраното пя “Кармен” в постановката на акад. Пламен Карталов, а в средата на март, заедно с Красимира Стоянова, Камен Чанев и Максим Кузмин – Караваев, ще бъде солист в “Реквием” от Верди.

Изборът да стане музикант Виолета прави едва 4-годишна. И до днес обаче не е изменила на детската си мечта и с усмивка отбелязва, че ако човек прави нещо, трябва да го прави на добро ниво и с много отдаденост. При нея това е… музиката.

Певицата говори с огромно уважение и вдъхновение за своята учителка Александрина Милчева, като казва, че я усеща като член на собственото си семейство, като приятел и най-вече признава, че “ако аз не бях срещнала тази жени, аз нямаше да съм на сцена”. “Пеенето трябва да е искрено, честно и директно”. На това учи своите ученици примата Александрина Милчева. Виолета Радомирска е благодарна за съветите й и за обичливата й строгост. Младата певица, обаче, никога досега не я е канила на свои спектакли. Защо? Чуйте в разговора на Даниела Бенишева с Виолета Радомирска.

(край на цитата)

Цитирам линк към това предаване на БНР:

https://bnr.bg/post/100938236/violeta-radomirska-za-edna-detska-mechta-prevarnala-se-v-jiteiski-pat

До края на тази статия ще дам още няколко информации за изяви на Виолета Радомирска в последно време:

28.07.2019
© Actualno.com

Анелия Костова

Виолета Радомирска като Кармен: Желанието и животът са по-силни от всичко

Светът не избра Белоградчишките скали за едно от новите седем чудеса, но режисьорът Пламен Карталов превърна естествения декор на скалите в естествен фон на оперни спектакли и балет. За 4-та поредна година под едрите звезди на лятното небе музиката на Жорж Бизе звучи фантастично, а декорът на Белоградчишките скали има особено въздействие.

Преди спектакъла се срещам с Виолета Радомирска – българска оперна певица, мецосопран, която повече от 20 г. живее в Швейцария. А сега е в ролята на Кармен в представлението на Софийската опера и балет в Белоградчик. Родена в София, още като дете изпълнява солови партии за детския радиохор. През 1995 г. започва обучението си в Музикалната академия, където учи пеене при Александрина Милчева. Две години по-късно изпълнява на сцената на Софийската опера първата си значима роля в “Севилският бръснар”.

Пее предимно в Германия, Швейцария и Австрия. Заминава през 1999 г. за Цюрих. „Няколко години получавах стипендия от местен бизнесмен, който подкрепя десет български музиканти в онези изключително тежки години – в края на правителството на Жан Виденов през 1996–1997 г., когато думата „култура“ не се и споменаваше“, казва тя. Лично интендантът на Цюрихската опера Александър Перейра е определил кои точно музиканти да получат тази стипендия. Сред тях е и Виолета. Две години, докато певицата специализира, тя получава тази стипендия. След като завършва обучението си, я канят да се явява на кастинг за оперното студио в Цюрих.

Публиката изпрати Кармен на Радомирска с продължителни аплодисменти, както и с множество аплаузи за колегите й. Ето какво сподели тя пред „Actualno.com“:

– Какво е да пеете Кармен тук, сред скалите на Белоградчик?

– Декорът е по-скоро за зрителите. За мен Кармен дали е в зала, дали е тук, разлика не усещам. За мен е достатъчно да виждам публиката и влизам в образ.

– За кой път изпълнявате тази роля?

– За много… (замисля се). Загубила съм бройката, но ще Ви кажа, че е между 15-20.

– Има ли нещо от нея у вас? Бунтарка ли сте?

– Не, не съм и конформист, не съм и бунтар. По-скоро човек влиза в образ, приема се и изживява други емоции, други образи, които в реалния живот не би могъл.

Какво научихте от тази роля?

– За първи път изпях ролята с режисурата на една великолепна испанска режисьорка – Мария Елена Мексия, която сама в себе си имаше испанска кръв и много обстоятелствено ми обясняваше. Дебютът ми в ролята беше в Пловдив преди 3 години. От Кармен научих, че желанието и животът са по-силни от всичко.

С тези думи се разделям с красивата Кармен на Виолета Радомирска. “Опера на
върховете” е в разгара си. Остава да се види още “Мюзикълът “Мамма миа”. Той се играе още от миналата година. Спектаклите се посещават не само от гражданите на Белоградчик и околните градове, но идват и хора от съседните страни Сърбия и Румъния, както и от цяла Европа. Изключително интeресна е и фестивалната импресия „Вагнер Магура – Богове, Великани, Джуджета, Валкюри”. Освен насладата от музиката, ще може да дегустирате и вино. В рамките на около два часа, в самата пещера, хората могат да се насладят на изпълненията на живо и както в самата опера, действието се развива сред джуджета и митични фигури, такива каквито има в тетралогията на Рихард Вагнер. Почитателите на Рихард Вагнер от 26–31 юли могат да видят спектаклите в пещера “Магурата” – “Вагнер Магура”. Същата импресия ще се играе и от 1 до 4 август. Началото там е в 11 часа. Препоръчително е хората да са с ниски спортни обувки, с равна подметка, да си носят и топла дреха, защото температурата в пещерата е 12 градуса.

Създадена е организация за провеждане на фестивала. Девойки посрещат още на паркинга посетителите и им раздават рекламни материали и листовки с исторически бележки за Белоградчишката крепост. Предприети са охранителни мерки, а автобусите докарват всеки час туристи и любители на музиката.

(край на цитата)

Цитирам линк към тази инфорпмация:

https://www.actualno.com/vidin/violeta-radomirska-kato-karmen-jelanieto-i-jivotyt-sa-po-silni-ot-vsichko-video-news_772312.html

Сега една информация за участие на Виолета Радомирска в операта „Дама Пика“ от Чайковски:

Виолета Радомирска за „Дама Пика“ в Софийската опера:

Предпремиерно – солистите разказват за “Дама пика”

На 18 ноември в 19 ч. Софийската опера и балет вдига завесата за първата премиера за сезон 2022/23. Очаква ни “Дама Пика” – една фантастична приказка по музика на П. И. Чайковски, базирана на едноименния роман от Александър Пушкин. Постановката е на Вера Петрова, диригент – Андрей Галанов. В следващите дни ще ви представим солистите, които участват в премиерните спектакли. Следете страниците ни

(край на цитата)

Една изява на Виолета Радомирска през 2022 г. във Варна:

Портал „Sofiapress.com“

ВИОЛЕТА РАДОМИРСКА ЗА ПРЪВ ПЪТ СЪС СВОЯТА КАРМЕН ВЪВ ВАРНА – 20 юли 2022, 21.00, Опера в Летния театър – Варна 2022

16.07.2022 – by redactor

Именитата българска певица Виолета Радомирска, възпитаничка на примата Александрина Милчева, свързала досегашния си творчески път предимно с швейцарската и германската оперна сцена, пяла също в Миланската скала, ще гостува през 2022 г. за пръв път във Варна. Под диригентската палка на маестро Григор Паликаров, в XIII издание на Опера в Летния театър тя ще представи на 20.07.2022 г. своята Кармен, една от любимите роли в богатия й репертоар. С образа на пламената, свободолюбива и своенравна циганка, Виолета Радомирска жъне аплодисменти в Опера Цюрих, също в оперните театри на Люцерн и Бил, с Кармен гостува и на сцената на Софийска опера и балет.

В ролята на Дон Хозе ще се превъплъти великолепният тенор, режисьор и вокален педагог Ивайло Михайлов, възпитаник на Валери Попова и Калуди Калудов. Ивайло Михайлов, подобно на Виолета Радомирска, също е пристрастен към своя герой, влюбения войник, готов на всички заради Кармен. Тази своя коронна роля той изпълнява в Coliseo do Porto през 2014 г., Сполето, Перуджа, Орвието, Италия през 2017 г. и на още много други сцени у нас и в чужбина. Ивайло Михайлов е познат на варненската публика от участията му с централните тенорови партии в редица спектакли на Варненската опера, като „Ернани“, „Кармен“, „Набуко“, „Травиата“, „Тоска“, „Мадам Бътерфлай“.

В спектакъла на „Кармен“ на 20.07.2022 г., с режисьор Сребрина Соколова, любовната връзка между Кармен – Виолета Радомирска и Дон Хосе – Ивайло Михайлов ще взриви неустоимият тореадор Ескамилио, в изпълнение на солиста на Държавна опера Варна с международна кариера Свилен Николов. Сложната интрига ще подчертае с всеотдайността си влюбената в Дон Хосе Микаела, представена във вълнуващата интерпретация на сопраното Ирина Жекова. Цунига ще бъде басът Евгений Станимиров, Моралес – баритонът Иво Йорданов. Участват оркестърът, хорът и балетът на Държавна опера Варна, заедно с хора на Варненската детско-юношеска опера с диригент Ганчо Ганчев.

(край на цитата)

Както писах в началото, през месец май на настоящата 2023 г. лично се запознах в София с Виолета Радомирска. Това стана на чаша кафе близо до сградата на Софийската опера и балет, където в продължение на няколко часа разменихме интересни мисли по разни въпроси, главно музикални. На срещата ни беше и нейният съпруг – певецът Тодор Котопанов, с когото съм от много години ФБ-приятел. Той е внук на известната в миналото певица и вокален педагог проф. Сили Бръчкова, за която писах голяма статия преди години. Именно тази статия беше повод да влезя във връзка с него тогава.

Радвам се на тия двама артисти, които са отдали живота си на певческото изкуство!

Ще завърша днешната статия за Виолета Радомирска с едно интервю на двамата, което е поместено във Фейсбук:

Интервю с Виолета Радомирска и Тодор Котопанов:

Линия култура

11 януари 2022 г.

Виолета Радомирска и Тодор Котопанов – посланици на българското оперно изкуство на световните сцени

Цитирам линк към това интервю:

https://www.facebook.com/watch/?v=333670905099479

Нека днес на 3 август 2023 г. поздравим мецосопрана Виолета Радомирска във връзка с рождения й ден на 17 юни, като й пожелаем добро здраве и нови музикални успехи. Направеното до сега от нея е гаранция за нови постижения в музикалното изкуство.

За много години, драга Виолета!

……

Изпълнение на Виолета Радомирска:

Violetta Radomirska, Carmen, GEORGE BIZET, Seguidilla

https://www.google.de/search?q=you+tube+violetta+radomirska&source=hp&ei=CXvLZMnjIcqXi-gPt4KMuAk&iflsig=AD69kcEAAAAAZMuJGTh-n2pU_AzJfs7g7Y-vG3w8-RkK&ved=0ahUKEwiJjJrxncCAAxXKywIHHTcBA5cQ4dUDCAw&uact=5&oq=you+tube+violetta+radomirska&gs_lp=Egdnd3Mtd2l6Ihx5b3UgdHViZSB2aW9sZXR0YSByYWRvbWlyc2thMgcQIRigARgKSLLEAVAAWOWoAXABeACQAQCYAXCgAZITqgEEMzAuM7gBA8gBAPgBAagCCsICERAuGIAEGLEDGIMBGMcBGNEDwgILEC4YgAQYsQMYgwHCAggQLhixAxiABMICCxAuGIMBGLEDGIAEwgIIEC4YgAQYsQPCAgsQABiABBixAxiDAcICBBAAGAPCAgUQABiABMICBRAuGIAEwgIEEAAYHsICCxAuGIAEGMcBGNEDwgILEC4YgAQYxwEYrwHCAgYQABgHGB7CAgsQLhiKBRixAxiDAcICEBAuGAMYjwEY6gIYjAMY5QLCAhAQABgDGI8BGOoCGIwDGOUCwgIREC4YgwEYxwEYsQMY0QMYgATCAhAQLhjHARixAxjRAxiABBgKwgILEAAYigUYsQMYgwHCAggQABiABBjJA8ICCBAAGIoFGJIDwgIHEAAYgAQYCsICDRAAGA0YgAQYsQMYgwHCAgoQABgNGIAEGLEDwgIGEAAYAxgNwgIHEAAYDRiABMICBhAAGBYYHsICBhAAGB4YDcICCBAAGAgYHhgNwgIEECEYFQ&sclient=gws-wiz#fpstate=ive&vld=cid:3643ef5d,vid:C-bvEp50ssA

´´´´

Изпълнение на Виолета Радомирска:

Violetta Radomirska. Olga’s aria, “Yevgeny Onegin” by Pyotr Ilych Tchaikovsky

´´´´

Изпълнение на Виолета Радомирска:

Carmen, Habanera, Violetta Radomirska, State Opera Plovdiv, 2016

´´´´

Изпълнение на Виолета Радомирска:

Violetta Radomirska \Mezzosoprano\

´´´´´´

Изпълнение на Виолета Радомирска:

Violetta Radomirska – Cavatina di Tancredi – Rossini

Violetta Radomirska – mezzo – Cavatina di Tancredi – Rossini – China National Symphony Orchestra

´´´´

Изпълнение на Виолета Радомирска:

Violetta Radomirska “Scherza infida” Ariodante Handel

“Ariodante” Theater Aachen, Role: Ariodante – Violetta Radomirska 3 February to 12 May 2013

´´´´´´