Днес празнува кръгъл рожден ден композиторката Албена Врачанска-Петрович
Драги приятели на оперната музика, днес на 20 октомври 2020 г. пиша за пръв път статия за композиторката Албена Врачанска-Петрович, която наред с творби в най-ралични жанрове на музикалното изкуство има и редица оперни произведения. Това е и една от причините днес да й посветя статия – при това днес тя празнува кръгъл рожден ден – 55 години, по който случай искам да я поздравя тук още в началото на тази статия.
Нека също така отбележа, че с Албена Врачанска (в моята статия по-късно ще пиша само така името й за краткост) сме от средата на юли 2018 г. ФБ-приятели, като си разменяме при различни поводи информации. Тя следи също и моите „оперни истории“, което винаги констатирам с респект, въпреки че нейната професионална кариера е свързана с много натоварена дневна програма, понеже тя не само пише музика, но и преподава, дирижира хорове и има и други административни дейности. Тя от 1996 г. живее и работи в Люксембург, където в продължение на 25 години вече си е изградила впечатлително име не само в музикалния живот на малката държава – херцогство, но и в редица други държави. За всичко това ще стане въпрос в статията ми, но нека също тук в началото отбележа нейната голяма продукивност като композитор – до сега е създала над 600 музикални произведения в различни жанрове, които се изпълняват в редица държави по света. Ето техния списък: САЩ, Бразилия, Австралия, Андора, Германия, Русия, Италия, Франция, Испания, Португалия, Белгия, Нидерландия, Швейцария, Люксембург, Дания, Австрия, България, Хърватия, Словакия, Словения, Чехия, Сърбия, Северна Македония, Гърция, Косово, Полша и Украйна.
След като в последните дни се запознах основно от информациите за нея относно музикалното й дело, особено ме впечатли факта, че Албена Врачанска е президент-основател на „Club des Artistes en Herbe“ (Клуб на младите артисти). Също така Международния конкурс по композиция „Artistes en Herbe 2010, Люксембург“ е неин мащабен проект, който e в процес на реализация и всяка година в продължение вече на 10 години той се провежда редовно и добива все по-голяма известност.
Ето още някои нейни постижения: Удостоена е с “Наградата за Култура 2007”, както и звание за заслуги към културния живот на община Есперанж в Люксембург. През 2007 г. тя е член на журито на Международния конкурс по композиция „Валентино Буки“ в Рим, Италия. Албена Врачанска е рицар на Ордена за заслуги на Великото херцогство Люксембург (l’Ordre de Mérite du Grand-Duché de Luxembourg). Носител е на сребърен медал на „L’UNION SAINT PIE X“, Сребърен медал на „UNION GRAND-DUC ADOLPHE“, Артистичен директор е на Фестивал „New Classic Stage“ и на „Les Concerts du Foyer Européen“ в Люксембург. Член е на Управителния Съвет на FLAC (Федерация на Люксембургските Композитори). Член е на Съюза на Българските композитори.
За редица други дейности и инициативи ще стане дума по-късно. И в края на този малък предговор нека отбележа, че макар вече и 25 години тя да е извън България, връзките й с родината не се прекъсват – нейни творби се изпъляват по различни поводи в България, а от известно време тези връзки са много активни по отношение на оперното й творчество, ообено връзката с Държавна опера Стара Загора. Нека като финал на предговора ми дам следния факт:
През 2017 г. тя написва по поръчка на Ансамбъл „Арс Нова Лукс“ нова опера – монодрама без сценично действие – „Ermesinde’s Long Walk“ (Дългият път на Ермезинда), по либрето на Питър Табит Джоунс, специално написано за случая. Темата отново е философско обобщение, общочовешка, и сега преплита исторически образ на жена-владетел с възприятието на нашето съвремие. Премиерата е във Филхармонията на Люксембург със солистка Луиза Мауро. През 2018 г. тази опера е представена на ФОБИ (Фестивал на Оперното и Балетно Изкуство) в Стара Загора, като солистка е Петя Петрова.
През 2018 г. по поръчка на Държавна опера Стара Загора, по-точно на далновидния й директор Огнян Драганов, Албена Врачанска композира две едноактни камерни опери „The Lovers“ и „Jealousy“ – свързани с оперния диптих „Любов и ревност“, либрето на Питър Табит Джоунс и Светла Георгиева.
Сега ще премина към биографични данни и творчество на Албена Врачанска. В това отношение има редица информации в медиите, както и лични сведения, които тя ми изпрати в последно време.
За нея има Уикипедия-страници на български, английски и люксембургски езици, като тази на английски език е особено подробна. Тук ще цитирам тази на български език:
Албена Врачанска е български композитор, пианист и педагог, родена на 20 октомври 1965 г. в София. Тя живее и работи в Люксембург. Автор е на повече от 600 музикални произведения в различни жанрове.
Албена Врачанска е внучка на самобитния фолклорен композитор Андрей Врачански. За първи път представя своя творба пред публика на Международната Асамблея „Знаме на мира“ през 1979 г.
Тя е ученичка на музикантите Пламен Джуров, Александър Райчев, Божидар Спасов, Лазар Николов. Завършва Националната Музикална Академия в София със специалност “Композиция”. Работи на Международния фестивал Аполония в Созопол, а по-късно като музиколог и музикален мениджър в Столична агенция “Музика” София. От 1996 г. Албена се установява в Люксембург, където специализира съвременни композиционни техники, музикален анализ и компютърна музика под ръководството на Клод Леннерс.
През 2007 г. тя получава поръчка от “Културна година 2007 – Люксембург и регион” за композицията “Gladius” за електрическа китара и оркестър. Удостоена е с “Наградата за Култура 2007”, както и звание за заслуги към културния живот на община Есперанж. През 2007 г. тя е член на журито на Международния конкурс по Композиция „Валентино Буки“ в Рим, Италия. Президент-основател е на „Club des Artistes en Herbe“ (Клуб на младите артисти). Международен конкурс по композиция „Artistes en Herbe 2010, Люксембург“ е неин мащабен проект, който e в процес на реализация.
Композиции
Получава многобройни поръчки, по-значителни нейни произведения са:
- “Wann de piano rose gett” (Когато пианото се сърди )- музикална книга, текст: Никол Паулус, илюстрации: Катрин Рабер, Edition “Phi”
- “Poémes Os” по текст на Ursula Le Guin от “La Vallée de l’éternel retour”
- “Le paradis brule” (Раят в пламъци) по текст на Анисе Колц
- “El bosque encantando” (Омагьосаната гора) – звуков пейзаж за 2 соло-джидериду, туба и симфоничен оркестър
- “Pygmalion” – опера-балет
- “Concerto” за туба и симфоничен оркестър
- “Blaues labyrinth” – инструментална опера за духови и ударни инструменти
Забележка: Джидериду е музикален инструмент на австралийските аборигени. Аборигените са първите заселници на Австралийския континент, продължаващи да съществуват като самостоятелна група и след нашествието на европейците.
(край на цитата)
Много по-подробна и изчерпателна е биографията на Албена Врачанска, която тя ми изпрати лично и която сега цитирам по-долу:
Албена Врачанска, родена на 20 октомври 1965 г., е внучка на самобитния композитор Андрей Врачански. Участва като дете композитор в Международната Асамблея „Знаме на мира“ през 1979 г. и после се обучава по композиция при Пламен Джуров. Завършва Музикалното училище „Панайот Пипков“ в Плевен с пиано и Музикалната академия в София с композиция. От 1996 г. се установява в Люксембург, където учи съвременни композиционни техники, музикален анализ и компютърна музика при Клод Ленерс.
В творчеството си има над 600 творби от различни жанрове, част от които са публикувани от издателствата „Schott Music International“, „Editions Octanphare“ и „Luxembourg Music Publishers“. Тя е рицар на Ордена за заслуги на Великото херцогство Люксембург (l’Ordre de Mérite du Grand-Duché de Luxembourg). Носител е на сребърен медал на „L’UNION SAINT PIE X“, Сребърен медал на „UNION GRAND-DUC ADOLPHE“, Артистичен директор е на Фестивал „New Classic Stage“ и на „Les Concerts du Foyer Européen“ в Люксембург. Член е на Управителния Съвет на FLAC (Федерация на Люксембургските Композитори). Член е на Съюза на Българските композитори.
Албена Врачанска се реализира като композитор благодарение на всеотдайно и задълбочено отношение към призванието си въпреки трудностите които съпътстват живота на емигранта, особено в първите години. Научава 5 чужди езика, за да се справя с комуникацията. През 2001 г. композира музиката към музикалната книга „Когато пианото се сърди“ (Wann de Piano rose gett), публикувана от CID Femmes и PHI. Годината 2007 е особено успешна за Албена Врачанска – композицията й за електрическа китара и инструментален ансамбъл Gladius e поръчана за събитието „Културна година 2007 – Люксембург и регион“; удостоена е и с отличието „Награда за култура 2007“ на Община Есперанж; член е в журито на Международния конкурс по композиция „Валентино Буки“ в Рим / Италия.
През 2010 г. в Люксембургската филхармония е осъществена премиерата на интердисциплинарния й проект „Завръщането на пеперудите“ (Le Retour des Papillons), съчетаващ авторска музика, пантомима, светлинни ефекти и видео елементи, докато 2011 посвещава на комплексния си педагогически проект – музикалният театър за деца “Влюбеното зайче“ и илюстрована музикална книга с компактдиск. Същата година композира „Да срещнеш птица“ (за цигулка и пиано) и „Magnifico“ (концертна пиеса за тромбон и ансамбъл).
През 2013-2014 създава множество камерни произведения и пиеси за пиано, симфоничната увертюра „Мигновение“ – поръчана от престижния симфоничен оркестър на Люксембург OPL. Симфоничната поема „Мелузина“, мистичният образ е поръчана и изпълнена от оркестър „MODUS 21“ в Грац / Австрия. Операта й „The Dark“ (Мракът), след премиерата си в Люксембург от „United Instruments of Lucilin“ получава покани на фестивали в България, Косово и Испания. Следващата си опера – монодрама по либрето на Питър Табит Джоунс, написана през 2017 г. се нарича Музикална Фреска „Ermesinde’s Long Walk“.
Следва оперният диптих „Любов и ревност“ по поръчка на Държавна опера Стара Загора, като премиерата на 15.05.2018 е посрещната с огромен ентусиазъм от учадстващите артисти. Посвещава на „Софийски солисти“ Двоен концерт за баритон, саксофон, пиано и струнен оркестър. Следват радио-операта „Синьото пиано“, която е написана специално за Фестивал „ppIANISSIMO 2020“ по либрето на Матиас Фогт в превод на Мадлена Маринова и Виртуална опера „The door of Never“ по текст на Ирина-Калина Гудева.
През септември 2020 г. Албена Петрович Врачанска е Композитор във Фокус на Фестивал „Софийски музикални седмици“, където представя 3 световни премиери и 4 български премиери на свои произведения. Най-централно място във фестивала заема оперният диптих „Любов и ревност“ по либрето на Питър Табит Джоунс и Светла Георгиева, с режисьор Огнян Драганов, представен от Държавна опера Стара Загора и камерен оркестър „Софийски солисти“.
До момента Албена Врачанска има три авторски диска – „CRYSTAL DREAM“ за соло пиано, излязъл под лабел GEGA през 2016 г. с изпълнител Ромен Носбаум и „THE VOYAGER“, който излиза под „solo.musica.de“ през март 2019 г. с изпълнители Вероника Носбаум – сопран и Ромен Носбаум – пиано, като получава номинации в 3 категории за престижната награда „Opus Klassik 2019“. Най-новият диск „BRIDGES OF LOVE“ с българската пианистка Пламена Мангова излиза през март 2020 г. и освен че получава 2 номинации за „Opus Klassik 2020“, привлича вниманието на международната професионална преса (Fono Forum, piano News, etc).
Други реномирани артисти включват нейни произведения в свои проекти, концерти и дискове, като Борислава Танева, Зала Кравос, Анжела Трематоре, Жоан Марти-Фраскиер и др.
Произведенията й са изпълнявани в САЩ, Бразилия, Австралия, Андора, Германия, Русия, Италия, Франция, Испания, Португалия, Белгия, Нидерландия, Швейцария, Дания, Австрия, Хърватия, Словакия, Словения, Чехия, Сърбия, Северна Македония, Гърция, Косово, Полша, Украйна, Люксембург и България.
Албена Врачанска е основател и президент от 2009 г. на Международния конкурс по композиция „Artistes en Herbe“, организиран с подкрепата на люксембургското Министерство на културата. Този конкурс е уникален в Западна Европа с регламента си, който е предназначен за деца и млади композитори в секция JUNIOR и за написване на педагогически произведения в секция SENIOR.
(край на цитата)
Още в началото на статията ми и малко по-горе в нейната биография става въпрос за това, че Албена Врачанска е основател и президент от 2009 г. на Международния конкурс по композиция „Artistes en Herbe“. По-долу цитирам информация на немски език за този конкурс през различните години, след което ще дам мой превод на български език:
INTERNATIONALER KOMPONISTENWETTBEWERB
Ausgaben in 2010, 2013, 2015, 2017, 2020
Albena Petrovic Vratchanska ist Präsidentin und Gründerin des Internationalen Kompositionswettbewerbs “Artistes en Herbe” in Luxemburg, dessen Ausgaben 2010, 2013, 2015 und 2020 unter der Schirmherrschaft des luxemburgischen Kulturministeriums und mit Unterstützung erfolgten vom “Fonds Culturel National”, vom SACEM Luxemburg, dem Konservatorium der Ville de Luxemburg, dem BGL-BNP Paribas, dem Musikunternehmen, Pianos Kleber.
Der Luxemburger Internationale Kompositionswettbewerb “Artistes en Herbe” ist einzigartig in Westeuropa. Kinder im jüngsten Alter werden zum Kompositionswettbewerb in der Kategorie “Junior” zugelassen. In der Kategorie “Senior” sind erwachsene Komponisten eingeladen, zu komponieren, um das Bildungsrepertoire für Kinder zu bereichern.
Die zweite Phase dieses Wettbewerbs ist das Internationale Kompositionsforum 2011-2012 und 2014 mit Unterstützung des Kulturministeriums und von SACEM Luxembourg.
Der Wettbewerb 2013 und 2015 war ein unerwarteter Erfolg. Dieser Wettbewerb ist einzigartig in seiner Art in Westeuropa mit den Regeln, nach denen Kinder ab dem jüngsten Alter in der Kategorie “Junior” zugelassen werden. Das Bildungsziel wird durch die Bestimmungen gestärkt, nach denen erwachsene Komponisten eingeladen sind, für Kinder zu schreiben, und dies in der Kategorie “Senior”.
(край на цитата)
Превод:
МЕЖДУНАРОДЕН КОНКУРС ЗА КОМПОЗИТОРИ
Издания през 2010, 2013, 2015, 2017, 2020
Албена Петрович Врачанска е президент и основател на Международния конкурс за композитори „Artistes en Herbe” (Подрастващи артисти) в Люксембург, чиито издания през годините 2010, 2013, 2015 и 2020 са под егидата на Министерство на културата в Люксембург и с подкрепата на “Fonds Culturel National”, на SACEM Luxemburg, на Консерваторията в Люксембург (Conservatoire de la Ville), на банката BGL-BNP Paribas, както и на къщата за музикални инструменти „Пиана Клебер“. (Моя бележка Б.К.: “Fonds Culturel National” е организация за помощи и инвестиции в областта на културата, а „SACEM Luxemburg“ е организация, която се грижи за опазване авторските права на музиканти (също и композитори) от целия свят по отношение финансовите права, които получават за творчеството или за изпълненията си.
Международният конкурс за композитори „Artistes en Herbe” е уникален в Западна Европа. Деца в ранна възраст се допускат да участват в този конкурс в категорията “Junior”. В категорията “Senior” се поканват възрастни композитори да композират, за да обогатяват образователния репертор на децата.
Втората фаза на този конкурс е Международният композиторски форум 2011-2012 и 2014, който се подкрепя от Министерство на културата и от SACEM Люксембург.
Конкурсът през годините 2013 и 2015 има неочакван успех. Този конкурс е също уникален по своята същност в Западна Европа с правилата си, според които деца от най-ранна възраст се допускат за участие в категорията “Junior”. Цел на обучението е то да се засилва чрез факта, че се поканват възрастни композитори да творят за децата, и това става в категорията “Senior”.
(край на превода)
Накрая в горната информация се дава линк към допълнителни подробности за горния конкурс. Цитирам този линк:
Във връзка с въпросния конкурс през различните години и на различни места се изнасят концерти, за които искам да дам също информация. Цитирам техен списък също на немски език, но тук няма да правя превод на български език, тъй като данните в оригинала се разчитат твърде лесно:
KONZERTE
GRASKÜNSTLER
ASSOCIATION WITHOUT LUCRATIVE GOAL, gegründet 2007, mit dem Ziel, junge und sehr junge Talente im Bereich Musik durch verschiedene kulturelle Projekte zu entdecken, zu überwachen und zu fördern – Workshops, Meisterklassen, Festivals, Konzerte, Wettbewerbe und Veröffentlichungen.
Die pädagogische und künstlerische Initiative, die die Musiklandschaft in Luxemburg für immer verändern wird, insbesondere im Bereich der Komposition und des pädagogischen Ansatzes für die frühe Entwicklung junger Pianisten.
Im Laufe der Jahre wird die gezielte Entdeckung und Förderung junger Talente auf drei Plattformen fortgesetzt: Konzerte, Kompositionswettbewerb, Kompositionsforum. Daher ist die Schaffung der „Weekend Piano School“ als neue Plattform für moderne Bildung heute ein logisches Ergebnis von 11 Jahren Arbeit in die gleiche Richtung, die Früchte getragen hat. Eine Generation von frühen Talenten ist in die professionelle Szene geflogen. Viele der jungen Pianisten, die sich innerhalb des Vereins entwickelt haben, beenden jetzt ihr Studium. Unser Engagement führt uns auf neue Wege und Ansätze, die angepasst wurden, um unsere Mission fortzusetzen.
2007: im europäischen Foyer – Im Juli wird das erste Konzert von Kindermusikern mit dem Titel „Wunderkind“ organisiert, gefolgt von regelmäßig in der Presse veröffentlichten Konzerten.
2009: Die Rechtsform der ASBL „Artistes en Herbe“ sowie die Satzung und Logistik wurden geschaffen.
2010: Internationaler Kompositionswettbewerb “Artistes en Herbe” 1. Auflage. Erstes Konzert mit Orchester und Solisten – Kinder in der Abtei Neumünster.
2011: Im Anschluss an den Internationalen Kompositionswettbewerb wurde das Kompositionsforum ins Leben gerufen. Ein Musiktheater und ein Buch mit CD „Den Vérleiften Hues“ in der Abtei Neumünster. Zweites Konzert mit Orchester und Solisten – Kinder
2012: Konzert mit Orchester und 7 weiteren Konzerten
2013:
Internationaler Kompositionswettbewerb “Artistes en Herbe”
2. Auflage
Konzert mit dem Orchester Estro Armonico am
Konservatorium der Stadt Luxemburg
2014: International Composition Forum nach dem Wettbewerb 7 Konzerte in Luxemburg und Sofia, darunter eines mit Orchester
2015: Internationaler Kompositionswettbewerb “Artistes en Herbe” 3. Auflage; Internationales Kompositionsforum als Ergebnis des Wettbewerbs; 8 Konzerte in Luxemburg und Sofia, davon 2 mit Orchestern (Estro Armonico, Foyer Européen)
2016: Internationales Kompositionsforum als Ergebnis des Wettbewerbs: 9 Konzerte in Luxemburg, Prag und Sofia, davon 2 mit Orchester (PIONEER, Foyer Européen)
2017: Internationaler Kompositionswettbewerb “Artistes en Herbe” 4. Auflage bei PHILHARMONIE – Luxemburg, Kammermusikhalle; 5 Konzerte in Luxemburg, davon 2 mit Orchester (KKO Mannheim und Foyer Européen) Internationale Meisterklasse für zeitgenössische Musik im Centre ArcA – Bertrange.
2018: 2 Internationale Meisterkurse für zeitgenössische Musik im ALTRIMENTI Center 4 Konzerte und Gründung der WEEKEND PIANO SCHOOL mit Altrimenti
(край на цитата)
Цитирам статия на музиковедът Мадлена Маринова относно един от последните оперни проекти на Албена Врачанска, за който стана въпрос по-горе:
„Любов“ и „Ревност“ – нови опери от 21-и век
След световната премиера в Старозагорската опера през май 2018 г. и люксембургската през 2019 година идва ред и на софийската публика да съприживее диптиха „Любов и ревност“ – двете едноактни опери „Любов“ („Любовниците“) и „Ревност“, реализирани в общ сценичен замисъл. Макар че са създадени от композитора Албена Врачанска преди две години, те имат вече своеобразна история. Основен фактор в нея е режисьорът Огнян Драганов. Той прави своята модерна режисьорска версия във връзка с турнето на спектакъла в Люксембург. Обстоятелствата изискват постановката да бъде мобилна, да може да се играе на поделена с оркестъра сцена, и разбира се, да е в съответствие с музиката на композитора.
Премиерата в София на 29 септември 2020 г. на сцената на театър „Сълза и смях“ бе въодушевяващ културната общественост момент в програмата на 51-то издание (6-30.09.2020) на Международния фестивал „Софийски музикални седмици“ – един от най-престижните фестивали не само за България. Фестивалът е част от Календара на културните събития на Столичната община за 2020 г. и е носител на знака за качество „Европа за фестивалите, фестивалите за Европа“ на Европейската фестивална асоциация. Съорганизатори са Министерството на културата на България, Столичната община и Софийската филхармония. Политиката на фестивала е изключително прогресивна и подкрепя новата музика – поне десет премиери на творби на талантливи съвременни композитори, предимно български, са включени в програмите през последните две години.
Откриването на премиерния спектакъл на „Любов и ревност“ в София направи артистичният директор на фестивала Момчил Георгиев. Той награди Албена Врачанска с почетен юбилеен плакет за заслуги във връзка с петдесетата годишнина на „Софийски музикални седмици“ и за принос в изграждането и поддържането на културен мост между България и Люксембург. За 51-то издание Албена Врачанска е избрана за „Композитор във фокус“ – инициатива, осъществена от организаторите за първи път в историята на фестивала тази година, когато светът отбелязва 250 години от рождението на Бетовен.
Албена Врачанска е внучка на самобитния композитор Андрей Врачански, живее е работи в Люксембург от 1996 г. Инициатор е на значими музикални проекти. Най-забележителен от тях е „International Composers Compétition Artistes en Herbe“. Носител е на престижни награди, между които особено ценна е „Кавалер на Ордена за заслуги към Великото херцогство Люксембург“. Автор е на повече от 600 музикални произведения в различни жанрове, сред които пет камерни опери (три от тях са монодрами без сценично действие), докато „Любов и ревност“ са пълнокръвни музикално-сценични творби, всяка от които може да бъде поставена и самостоятелно.
Настоящата софийска премиера е предшествана от международна – с две представления в Националния театър на Великото херцогство Люксембург на 6 и 7 декември 2019 г. Тогава, присъствайки лично, станах свидетел как екзалтираната публика в препълнената зала аплодира, изправена на крака в продължение на 15 минути целия изпълнителски и авторски състав. На сцената приемаха овациите българските певци и люксембургските музиканти от Ансамбъла за съвременна музика „Лучелин“, постановъчният екип и особено режисьорът Огнян Драганов, композиторът Албена Врачанска, либретистите Светла Георгиева и Питър Табит Джоунс, диригентът Алекс Сансо, солистът Жоан Марти Фраскиер (саксофон), хорът и изпълнителите на главните роли Нели Начева, Елена Баръмова, Игнат Желев, Тереза Бракалова и Николай Моцов. В Люксембург билетите бяха напълно разпродадени, дори имаше останали зрители извън залата, а международният медиен интерес беше подобаващ.
Представените две иновативни опери са по поръчка на Държавната опера в Стара Загора по идея на Огнян Драганов, Албена Врачанска реализира композиторския прецес с подкрепата на Митистерството на културата на Люксембург. Огнян Драганов е не само настоящ директор на най-стария извънстоличен оперен театър в България, не само режисьор, но и изключително модерно мислещ визионер, енергичен деятел, фокусиран върху бъдещото развитие на Старозагорската опера, която от няколко години вече е една от водещите в страната. Гастролирал е като режисьор с операта в различни други български градове и многократно в чужбина. Под негово ръководство Старозагорският оперен театър поема отговорности за поставяне на нови заглавия въпреки рисковете. Успехът на „Любов и ревност“ е окуражаващ – българската оперна публика открива с интерес новата постановка.
Изпълнителският състав в София бе частично променен поради пандемични причини – диригентът Алекс Сансо и саксофонистът Жоан Марти Фраскиер не можаха да дойдат от Испания, но имаха достойни заместници в лицето на Мирослав Георгиев с впечатляващ диригентски дебют (в досегашните представления той изпълнваше партията на пианото) и саксофониста Огнян Михов, който много достойно се справи с нестандартна за един инструменталист сценична задача. Известният в международен мащаб пианист Сергей Редкин, лауреат на конкурса „Чайковски“, осигури безупречно нелеката клавирна партия.
Партиите на пианото и особено на саксофона имат специално значение в музикалната композиция – Албена Врачанска си служи с темброва драматургия, в която саксофонът е олицетворение на самотата; всяка една от двете опери има увертюра от соло саксофон и ударни, които въвеждат зрителя в психологическата атмосфера на предстоящото действие. Саксофонистът свири сам на сцената и мизансценът е създаден с определени драматургически задачи – това е нововъведение в оперния жанр, при което една инструментална партия е равноправна с вокалните и има равнопоставена драматургична роля с тях. Режисьорското решение на тази инструментална партия включва саксофониста в действието и го извежда на сцената. Подходът на Огнян Драганов следва историческите оперни традиции – от комедия „дел арте“ през Брехтовия театър до впечатляващо новаторски, модерни виждания, които са в унисон с концепцията на композитора. Хорът е основна движеща сила, енергиен поток, който обхваща и държи структурата в драматургията на творбата. Той не е само коментатор на действието, а всеки от хористите е индивидуално ангажиран на ауратично ниво със солистите. В пластичното решение хор и солисти са дълбоко свързани помежду си. Хористите Марин Русинов, Костадин Якшев, Пролет Пенчева, Стоян Буюклиев, Инна Андреева и Ивона Иванова в ролите на Посетители – в „Любов“ и на Невидимите – в „Ревност“ излъчваха изключителен ентусиазъм, ангажираност, отдаденост и постигнаха запомнящо се взаимодействие с оркестър „Софийски солисти“. Всеки едни от тях изгради характер и самостоятелен образ, подчертаващ цялостното драматургично развитие: Ивона Иванова – като предизвикателен топ модел, Инна Андреева – свежа, крехка и невинна, Пролет Пенчева – компетентна, авторитарна и решителна. Типологично те са не само певици и хор, но три актриси, които пресъздават многообразието на женските образи.
В първата комерна опера „Любов“ по либрето на Светла Георгиева върху нейния разказ „Малката текила“ убедително се превъплатиха в главните роли на Жена – Елена Баръмова, на Самотната – Нели Петкова и на Мъж – Игнат Желев. Словесният текст е на български език. Нели Петкова, която има огромен потенциал и от нея може да се очаква професионално развитие и кариера, е име, което публиката си струва да запомни и следи. Занапред предстои тя да разгърне щедрия си артистичен талант и прекрасна вокална техника.
Откритие за софийската сцена и софийската публика е мецосопранът Тереза Бракалова в ролята на Тя, която в партньорство с вече добре познатия тенор Николай Моцов в ролята на Той изведе до затрогващата убедителност изпълнението на втората камерна опера „Ревност“. Либретото на Питър Табит Джоунс е написано на английски език и е по идея и концепция на композитора. Превод на български език от Бисера Виденова и Ванцети Василев беше предложен на публиката в безплатна луксозна брошура. „Ревност“ се изпълнява на оригиналния английски език. Нямаше затруднения с възприемането на чуждоезичния текст благодарение на прецизната артикулация и произношение на певците. Психологически задълбочено пресъздадените от Тереза Бракалова и Николай Моцов образи провокираха развълнувани зрителски реакции, повлияни от въздействието на актьорското им майсторство. В лаконичен контекст и с минималистични изразни средства – принцип, който обединява автори, режисьор и актьори в този спектакъл – единствено с глас, изражение и добре премислени режисьорски решения се стига до запомнящ се емоционален ефект. Сценографията и костюмите са дело на Денис Иванов, а хореографията – на Ромина Славова.
В София не липсваше медиен интерес, но той беше насочен повече към инициативата „Композитор във фокус за 2020 г.“ на фестивала „Софийски музикални седмици“, отколкото съсредоточен върху премиерата на оперния диптих – може би единствена премиера на новосъздадена музикално-сценична творба за възрастни от български композитор през последните десетилетия. Албена Врачанска даде няколко интервюта за официални медии, но така и не успя да хвърли необходимата светлина върху своето най-мащабно до момента произведение. Нека пожелаем пълноценен живот на творбата, какъвто тя доказа, че заслужава!
Адмирации за усилията на екипа от опрения театър в Стара Загора, за таланта, себеотдаването и вдъхновението! Адмирации за Международния фестивал „Софийски музикални седмици“ за поканата и подкрепата на спектакъла „Любов и ревност“!
от Мадлена Маринова
……….
ОПЕРНО ТВОРЧЕСТВО НА АЛБЕНА ВРАЧАНСКА
Оперният жанр заема изключително важно място в творчеството на Албена Врачанска. Този жанр и неговото творческо преосмисляне през 21-и век заема основно място в нейния каталог – общо 8 заглавия и още две в проект, са вече факт – на камерни опери, опера-монодрама, радио опера, виртуална опера, „джобна“ опера. Още от дете тя решава, че един ден ще пише опери – решение, взето след участие в постановка на „Бохеми“, където тя пее в детския хор. Как се пише опера е въпрос, който си задава в продължение на години, защото младостта й преминава в периода на най-голямата криза в оперния жанр. Днес не може да се пише както преди 100 години, тя е съгласна с това, но и екстремните експерименти не я привличат. Години преминават в търсене на личното си решение, и когато тя го намира, ще съдържа част от традициите и нещо ново – историческо развитие на жанра, но както тя го вижда, а не точно както други композитори предлагат.
Първата крачка е направена с операта „The Dark“ (Мракът), която определено носи много иновативни елементи. Албена я пише между 2011 и 2015-та, едновременно либрето и музика. Толкова дълго не защото работата е обемна, но защото темата е много абстрактна и пълна с препратки към гръцка митология, литература и към нейни собствени биографични детайли. Образът на Евридика без Орфей, една съвременна трактовка на този митичен образ обобщава както чувства и вълнения на вечната жена, така и личното светоусещане на авторката. Това е опера – монодрама без сценично действие, което позволява още по-концентрирано въздействие на звуковите и темброви находки в партитурата. Много нови звучности които Албена открива, използвайки комбинации от познати инструменти и техники с напълно нови, за пръв път използвани в тази опера. Представена е през юни 2016 в Казематите на Люксембург – под земята, на тъмно за изпълнители и публика. Трите представления са приети с голям интерес, благодарение на елитното френско сопрано Донатиене Мишел-Дансак и Ансамбъл „Лучилин“ от Люксембург. После се представя на фестивали в България, Косово и Испания.
През 2017 тя написва по поръчка на Ансамбъл „Арс Нова Лукс“ нова опера – монодрама без сценично действие – „Ermesinde’s Long Walk“ (Дългият път на Ермезинда), по либрето на Питър Табит Джоунс, специално написано за случая. Темата отново е философско обобщение, общочовешка, и сега преплита исторически образ на жена-владетел с възприятието на нашето съвремие. Премиерата е във Филхармонията на Люксембург със солистка Луиза Мауро. През 2018 тази опера е представена на ФОБИ (Фестивал на Оперното и Балетно Изкуство) в Стара Загора, като солистка е Петя Петрова.
През 2018 по поръчка на Държавна опера Стара Загора, по-точно на далновидния й директор Огнян Драганов, Албена Врачанска композира две едноактни камерни опери „The Lovers“ и „Jealousy“ – свързани с оперен диптих „Любов и ревност“, либрето на Питър Табит Джоунс и Светла Георгиева. Това са изключително кондензирани едноактни опери, за които Албена твърди, че са изцяло изградени върху оперните традиции, проследени по исторически вертикален разрез, започвайки от обобщителните образи на „Комедия дел Арте“, с елементи на веризма и включително отдавайки дължимото на тембровата драматургия на Вагнер.
През 2019 следва нова виртуала опера – „The door of Never“ по текст на Ирина-Калина Гудева.
През 2020 тя написва новата радио опера – „The blue Piano“ (Синьото пиано), по либрето на Матиас Теодор Фогт и превод на Мадлена Маринова.
През 2021 предстоят постановки на две нови заглавия.
……
До края на тази юбилейна статия за Албена Врачанска ще цитирам в хронологичен ред информации и различни съобщения за нейното творчество, изяви, дадени от нея интервюта и други материали, както в медии на български език, така и на други езици.
Започвам с извадка от статия на музиколожката Екатерина Дочева, поместена във в. „Култура“:
Въображения на паметта
в. „Култура“ – брой 33 (2825), 2 октомври 2015 г.
Екатерина Дочева
„ (…) Пианистът Людмил Ангелов го създаде и отглежда развитието му. Програмата му работи много внимателно със и за публиката, търси равновесието между границите на паметта и непознатата територия. Може би именно затова събитието бе открито от люксембургския пианист Франко Тристано (1981), който миналата година закри фестивала „Пианисимо”. А и програмата му съдържаше пиеси от миналогодишния му рецитал – негови и на сънародниците му Клод Ленерс и АЛБЕНА ПЕТРОВИЧ-ВРАЧАНСКА (с български произход). Дори започна по същия начин със своята пиеса “Hello” – с дълго повтарящия се синкопиран ритъм, напомнящ джаз-мераците на навлизащ в музиката с по-действена фантазия в хармоничния език, преминавайки без пауза към Трите токати на ренесансовия Джироламо Фрескобалди, пробудени в една необичайна за съвременен прочит легатирана лиричност – това бе единственото преминаване през епохите (…)“.
(край на цитата)
Портал „ГЛАС Ловеч“
Всяко докосване до музиката на Албена Петрович Врачанска се превръща в събитие – интервю с твореца
9 октомври 2015 г.
Албена Петрович Врачанска
Всяко докосване до музиката на Албена Петрович Врачанска се превръща в събитие, твърдят музикалните специалисти. За 31 октомври тази година от 19 часа е обявен клавирен концерт „Кристален сън“ на Роман Носбаум (Люксембург) в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров” в столицата, с музиката на Албена Врачанска. Входът е свободен, а след изявата ще има разговор с творците.
Албена Петрович Врачанска е актуален люксембургски композитор и педагог. Родена е в София и е внучка на самобитния фолклорен композитор Андрей Врачански. Още 14-годишна тя за първи път представя своя творба пред публика на международната асамблея „Знаме на мира“ през 1979 г. От 1996 г. живее и работи в Люксембург. Носител е на Орден за заслуги към Великото херцогство Люксембург. Наградена е още с “Cultural Award 2007” от община Есперанж и е била член на журито на Международния конкурс по композиция „Валентино Буки” в Рим.
Албена Врачанска е автор на повече от 600 произведения в различни музикални жанрове. Музиката й е изпълнявана освен в Люксембург в Германия, Италия, Франция, Белгия, България, Словакия, Словения, Сърбия, Австрия, Хърватия, САЩ, Австралия, Русия, Чехия.
Албена Петрович Врачанска е основател и президент на международния конкурс по композиция „Artistes en Herbe” (Подрастващи артисти) под патронажа на Министерство на културата на Люксембург. Този конкурс е уникален в Западна Европа – деца могат да участват в различни възрастови групи в категория “Junior”, а в категория „Senior” възрастните композират музика с цел обогатяване на педагогическия репертоар.
С Албена Петрович Врачанска разговаря музиковедът Мадлена Маринова.
– Като начало да те запитам – защо замина за чужбина? Кога и как напусна родината?
– Това стана през първите години на посткомунистическия период, настъпил след края на 1989. Тогава нашето поколение се бореше за оцеляването си и мнозина напуснахме масово родината. Беше една голямата емиграционна вълна след „Студената война“ и рухването на Берлинската стена. За нас тогава нямаше и път назад – емигрирахме и конструирахме нашия нов живот в чужбина. Кой по-добре, кой по-малко добре, понякога на хиляди километри от дома, пръснати по всички континенти. Песента “The Wind of Change” (Вятърът на промяната) беше нашият химн, с който заминавахме и изнасяхме културния и интелектуалния потенциал.
– Разкажи ни за своя дядо Андрей Врачански.
– Дядо ми беше композитор на народни хора, миналата година в Радио София записаха десетте най-известни, сред които „Моята годеница” и „Пролетни мечти”. Надявам се, че скоро фирмата GEGA ще издаде диск с творби на Андрей Врачански. Баща ми от своя страна написа книгата „Андрей Врачански – познатият и непознатият”. Издателство „Музика” я пусна в мрежата на книжарниците през 2013 г. Ако талантът на моя дядо е неоспорим и преклонението пред него идва посмъртно, пак е добре. Казано е, че по-добре късно, отколкото никога.
– Напоследък все по-често се връщаш в родината…
– Изглежда, че “Wind of Change” започва да духа в обратна посока – масово се завръщаме. Е, не завинаги, но все по-често и за повече време. Искаме да донесем обратно онова, което изнесохме. Сякаш изплащаме чувството за вина към онези, които не заминаха и изстрадаха всички кризи на родината.
– Кои са последните ти изяви в България?
– Откриването на международния фестивал „Пиано Екстраваганца“ стана на 25 септември във Военния клуб в София. Гостуваше световно известният люксембургски пианист Франческо Тристано, който изсвири моята пиеса “Burning Shadows”, написана през 2013 година специално за фестивала „Пианисимо”.
– Как можем да опишем твоята музика за един незапознат слушател?
– Слушателите най-често са незапознати, което ги прави идеални – непредубедени и с чисто сърце. Музиката ми е искрена и романтична, което си личи в заглавията – „Кристален сън” (“Crystal Dream”), „Горещи сенки”, „Скрити писма”, „Завръщането на пеперудите”, „Обожавам” (“Adoro”), „Самотен дух”, „Другата луна”, „Да видиш птица” (“To Meet a Bird”). Изразните средства, с които си служа, са съвременни. Понякога си измислям неща, които никъде не съм чула или видяла. Това са звукови ефекти, тембри, текстови добавки в чисто инструментална фактура. Слушателите спонтанно реагират и много… аплодират. „Посланието”, или творческият смисъл на моята музика – това е едно дълбоко духовно проникване в българските традиции, страданията и разочарованията, радостта и оптимизма, както и преход в друг емоционален еквивалент – надежди, мечти, завръщане, красиво бъдеще.
– Кои инструменти предпочиташ?
– В последните години композирам и оркестрови произведения (на 11 декември тази година в НДК в София ще прозвучи пиесата ми за оркестър „Мигновение”), но винаги съм предпочитала камерната и вокалната музика. Моят любим инструмент е пианото. Впрочем първият ми компактдиск „Кристален сън” фирмата GEGA ще издаде през януари 2016 г. в София.
– Какво е композицията – професия или удоволствие?
– Занимавам се несъзнателно с композиция от момента, в който започнах да свиря на пиано. Определено предпочитах да импровизирам и да се забавлявам с нови звукови открития, отколкото да се упражнявам с педагогическия репертоар, на който никак не се радвах. В момента, в който баща ми видя, че чета книжка, свирейки паралелно гами, стана голям скандал. А когато забеляза, че импровизирам, ми предложи да записвам с ноти измислените мелодии. За мен беше откритие – „ето какво искам да правя”, казах си, и използвах преимуществото да не свиря само скучни гами.
– А какво те води сега отново в родината?
– Един концерт с клавирното творчество – представяме пиесите ми за пиано от последните две-три години. Роман Носбаум ще ги изпълни на 31 октомври в София. Искам да поканя чрез вестника и всички ловешки почитатели на музиката, входът е свободен. А зная, че в Ловеч има сериозна музикална публика и ще се радвам да се срещнем.
Разговора води Мадлена Маринова
(край на цитата)
Портал „Животът днес“
Албена Врачанска – От „Знаме на мира“ до орден за заслуги към Люксембург
Албена Врачанска
Тя е одухотворена и усмихната жена, която представя на публиката своя музикален свят. Живяла дълго време в малкото и добре подредено херцогство Люксембург, тя се завръща все по-често в България, за да бъде своеобразен музикален мост между двете държави.
Албена Петрович Врачанска е люксембургски композитор от български произход, чиято музика е изпълнявана в цяла Европа, САЩ и Русия. А през изминалата седмица приключи записите за своя първи компактдиск, озаглавен „Кристален сън”. Шестте клавирни творби Албена е писала в последните три години. Обича да композира за пиано, обича и да „подарява” свои произведения на пианистите, с които работи. Даже често се „заиграва” с техните имена, които прави основни музикални теми. Може би затова и в компактдиска всички пиеси са посветени на различни пианисти. Своеобразните композиторски „подаръци” записва младият пианист от Люксембург Ромен Носбаум, който ги представи на своя клавирен концерт в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров”.
Като композитор Албена Петрович Врачанска обича да експериментира и да насища своите творби със звукови ефекти. Във всяка част от концертния роял, която може да възпроизведе звук или шум, Албена вижда възможност да използва като изразно средство. Самата тя определя музиката си като едно дълбоко духовно проникване в българските традиции, което поражда и страдание, и разочарование, но и надежди и мечти. Затова съвсем естествено в някои от пиесите е вплетен и характерният за българския фолклор неравноделен ритъм. Но не само и единствено защото е българка, а и защото е внучка на композитора Андрей Врачански, чието творчество е доминирано от българския фолклор. От първата композиция, представена на асамблеята „Знаме на мира”, до Ордена за заслуги към Великото херцогство Люксембург Албена Петрович Врачанска продължава да ни представя своя музикален свят такъв, какъвто го чувства.
(край на цитата)
БНР
„Кристалният сън“ на Албена Петрович-Врачанска
публикувано на 13.11.2015
Автор: Албена Безовска
Албена е композитор, хоров диригент, пианист и педагог – все професии, за които на български език използваме мъжки род. Освен това е артистична и очарователна дама, заредена с позитивизъм. Родена е в София, тук е получила музикалното си образование, но повече от две десетилетия живее в Люксембург, където отдавна има свое място в културния живот на Великото херцогство. Албена е дъщеря и внучка на музиканти.
Интервю с Албена Петрович-Врачанска
„Моят баща, който беше тромбонист и диригент – разказва тя, – не искаше да се занимавам с музика и много упорито отклоняваше опитите ми. Казваше, че пея фалшиво, освен това намираше професията неподходяща за жена. Може би именно това ме стимулира да не се отказвам, а постоянно да моля родителите си да ме запишат на уроци. Наричаха ме „късното дете“ – за разлика от повечето си връстници, аз започнах да свиря на пиано почти на 10 години. Моят дядо Андрей Врачански е написал много музика в народен стил, а също – маршове и валсове за духови състави. Баща ми правеше оркестрации, беше диригент на военен оркестър. Като музикант и изпълнител се формирах в България, а в Люксембург специализирах композиционни техники на ХХ век. Първият ми учител беше композиторът Пламен Джуров – за голям мой късмет, защото отрано бях посветена в съвременната музика. Благодарение на него постоянно търсех новото, а класическите форми по-късно продължих да изучавам в НМА, при проф. Александър Райчев“.
В Люксембург Албена най-активно се изявява като пианист и педагог. Преподава в Европейското училище, организирала е и ръководи клуб „Artistes en Herbe“ („Подрастващи артисти“), който обединява талантливи деца от различни музикални школи. Основала е и конкурс по композиция със същото име. Това е единственото подобно състезание в цяла Западна Европа. Има раздели за деца в три възрастови групи, както и раздел за педагогически репертоар за всички инструменти. Тази дейност е донесла на Албена титлата Кавалер на Ордена за заслуги на Великото херцогство Люксембург (CHEVALIER de l’Ordre de Mérite du Grand-Duché de Luxembourg) – най-голямата люксембургска награда, която се дава за високи постижения в областта на културата. Ето още за предисторията на тези успехи:
„В периода 1991–1995 г. много български музиканти се преместиха в други страни по икономически причини, у нас просто нямаше работа. Аз заминах за Люксембург като пианист в пиано бар. Не се аклиматизирах веднага. В Люксембург се говорят три езика и аз трябваше спешно да ги науча. От самото начало не съм преставала да свиря, да преподавам уроци по пиано и да дирижирам любителски хорове. И до днес ръководя три подобни състава и три дена в седмицата съм ангажирана с тях. Често включвам български песни в репертоара, изнасяли сме и много концерти само с български творби. Често пиша авторската си музика по поръчка. Понякога мисля седмици наред, но нищо не се случва и просто изведнъж става чудото и в мигновение получавам идеята, която всъщност вдъхновява работата над партитурата. Имам доста приятели, които изпълняват произведенията ми. През последните години те звучат в много различни страни. Мисля, че няма разлика между проблемите, които композирането поставя пред мъжете и жените творци. Дори мисля, че понякога за жените е по-лесно. В страни като Италия, Германия, Люксембург и др. има асоциация за жени композиторки. В Германия дори има издателство, което е предназначено само за жени композитори. В този смисъл т.нар. „нежен пол“ е крачка напред“.
Преди дни в София завършиха записите за новия албум, в който са събрани авторски пиеси на Албена. Всички те са в изпълнение на Ромен Носбаум. Албумът ще бъде издаден от „Гега Ню“ в началото на 2016 г. На 31 октомври се състоя предпремиерното представяне на албума.
„Идеята се роди след поредица от интересни предложения. Преди три години собственикът на голямото нотно издателство Shcott Music ми поръча пиеса за сборник, който подготвяше. В сравнително кратък период получих и други поръчки. Логично беше да помисля за издаването на диска, а обединяващото начало в случая е изпълнителят“.
Концертът и записите бяха повод за люксембургския пианист Ромен Носбаум да посети за първи път страната ни, макар отдавна да е свързан с нея.
„Харесвам тази музика – споделя Ромен, – тя е много емоционална, много пианистично композирана. Когато става дума за съвременни произведения, понякога хората имат проблем с възприемането им. Пиесите, написани от Албена са много приятни за слушане. Когато навлизаш в света на който и да е композитор понякога изпитваш дискомфорт, но за мен нямаше такава граница. Участвам в този проект заради Албена, която освен талантлив композитор е много интересен човек. Аз съм учил в Швейцария, в класа на българката Рада Петкова. Мога да кажа, че и до днес тя е най-важният учител в живота ми. Така че съм взел нещо от българската пианистична школа. Светът на музиката е много приятелски и много малък. Имах наситен график тук, но успях да се запозная с доста български музиканти. Концертът ни беше в НМА, срещнах се със студенти, атмосферата беше прекрасна. Хората обичат музиката, а това е много, много важно. Щастлив съм от всичко това!“
Премиерата на „Кристален сън“ е на 25 януари в Люксембург, в залата на филхармонията.
(край на цитата)
Цитирам линк към това предаване на БНР:
https://bnr.bg/vidin/post/100625839/kristalniat-san-na-albena-petrovich-vrachanska
Портал „Klassik-heute.de“
Innenwelten hautnah inszeniert
UA von “Music in the Dark” von Albena Petrovic Vratchanska in Luxemburg
Music In The Dark
Foto: Stefan Pieper
24.06.2016
Vereinzelt fallen sogar Wassertropfen von der Decke des höhlenartigen Raumes. Sie vermengen sich mit den Tönen, Klangereignissen und vokalen Gesten in Albena Petrovic Vratchanskas soeben uraufgeführten Musiktheater Oper Music in the Dark.
Alles kommt aus allen Richtungen in den weitverzweigten Labyrinthen der Luxemburger Casemates Du Bock, sind doch die Ausführenden, nämlich die französische Sopranistin Donatienne Michel-Dansac und die Spieler des international profilierten Ensemble Lucilin in mehreren Nischen des dunklen Gewölbes verteilt!.
Genauso verzweigt mutet die zugrunde liegende Ideenwelt von Albena Petrovics erstem musiktheatralisches Werk an. Music in the Dark hätte zu keinem früheren Zeitpunkt in der Biographie der aus Bulgarien stammenden und schon seit 20 Jahren in Luxemburg lebenden Komponistin, Pianistin und Musikpädagogin entstehen können, scheint hier doch ein komplexer Erfahrungsschatz Voraussetzung zu sein. „Ich bin ich und doch ganz viele“ – und dies aus dezidiert weiblicher Perspektive – könnte man als Grundanordnung dieser Komposition sehen. So vereint frau im eigenen Wesen sehr gegensätzliche Charakterzüge. Dunkel und mit Widerstreit zuhauf geht es zu in der Unterwelt des Bewusstseins. Um so viel Tiefgang zu stemmen, setzt Music in the Dark auf die Konzentration von reiner Musik und verzichtet dafür weitgehend auf optische Inszenierungen – von einigen sparsamen szenischen Effekten und der mächtigen Atmosphäre an diesem unvergleichlichen Ort mal abgesehen…
Tumulthaft wirkt der Prolog, wenn sämtliche Akteure von draußen hereinkommen und sich in hitziger Lautpoesie ergehen, in die sich harte perkussive Schläge mischen. Dann nehmen Donatienne Michel-Dansac und die InstrumentalistInnen ihre Positionen in mehreren Nischen des Höhlengewölbes ein. Dieses wohl profilierteste Luxemburger Ensemble für Neue Musik ist im Herstellen einer präzisen Synchronisierung auch ohne Dirigent souverän genug. Also erzeugen die vielgestaltigsten Klänge und ebenso unberechenbare Vokalparts auf Anhieb einen eigenwilligen Spannungszustand zwischen Kontinuum und Entwicklungsprozess. Selten hat man in gerade mal einer Stunde eine nachhaltigere Auflösung von jedem Zeitgefühl erlebt. Ein ordnendes Metrum wirkt in Albena Petrovichs Tonsprache eher hintergründig. Dafür ist ein eigenwillig in sich ruhender, rezitativischer Atem umso charakteristischer.
Bestens präpariert für das fordernde Hörerlebnis in den Luxemburger Kasematten ist, wer die zurzeit vielbeachtete CD mit Klavierstücken von iAlbena Petrovic gründlich hören konnte, um nun diese Aufführung umso interessierter mit zu erleben. Alle Hierarchien scheinen aufgehoben: Instrumente und Stimme könnten gleichermaßen selbstständige Akteure sein. Vergleichbare Konzepte von Karlheinz Stockhausen haben auf Albena Petrovic nach eigenem Bekunden eine starke Ausstrahlung gehabt. Hier kann jeder alles sein, wie auch in den verzweigten Netzwerken der Psyche alles miteinander zusammenhängt. Spitze Glockenschläge gleißen durch das Höhlengemäuer der Kasematten. Spährische Drones einer Bassflöte oder einem Syntheziser reiben sich mit funkelnden Streicherclustern. Holzblöcke pochen beunruhigend. Nudelhölzer rollen über das Fell der Kesselpauke. Eine tiefe Flöte kommentiert das Geschehen, oder es ergeht sich ein Saxophon in hysterischen Flagoletts. Die Leistung von Albena Petrovich besteht in der dezidierten Ausformulierung einer zwingenden Rhetorik mit solch mutig eingesetzten Mitteln.
Einfach fassbar ist dies nicht, wirkt aber trotz aller Sperrigkeit eigentümlich sinnlich. Stimmlich virtuos ist Donatienne Michel-Dansac in diesen ganzen Verflechtungen und Verschaltungen unterwegs. Von einem Moment zum anderen wechselt sie zwischen perkussiver Lautpoesie, dynamisch expandierender Koloratur und elegisch träumerischer Linie hin und her. Sirenenhafte Glissandi, die manchmal in spitzes Auflachen münden, gehen einher mit eigenwilligen Zwischenwelten zwischen Sprache und Gesang – man könnte fast an Schönbergsche Melodramen denken.
Was sich unter dieser kaleidoskopartigen Oberfläche inhaltlich abspielt, bleibt weitgehend der eigenen Assoziationsgabe anheim gestellt. Viele Sprachidiome von lateinisch über französisch bis bulgarisch kommen türmt das Libretto auf. Im Kern geht es dabei immer um die weibliche Psyche, nicht zuletzt im Spiegel mannigfaltiger literarischer Ideen: So standen etwa Medea, Persephone und Eurydike Pate – griechische Sagengestalten, von denen jede einzelne schon genug Ambivalenz verkörpert. Aber bei allem Agieren und Reagieren geht es darum, das eigene Ich nicht zu verlieren. An diesem Punkt redet dieses instrumentale und vokale Theaterspiel auch mal deutlich Klartext:„Je Suis…..“ – ich bin, ruft, singt Donatienne Michael Dansac, erfüllt von kraftvollem Stolz.
Nach dieser eindringlichen Stunde, die das Zeitgefühl aufgehoben hat, fühlte man sich nicht wie ein konventioneller Opernbesucher, der aus der Distanz des Plüschsessels das Bühnengeschehen goutierte. Der rauhe Charme dieser spektakulären Luxemburger Örtlichkeit und ebenso diese mit nichts vergleichbare Musik und deren treffsichere Raumklang-Inszenierung hatten jeden, der dabei war, zum Teilnehmer werden lassen.
Da verwundert es, dass das künstlerische Bespielen solcher Örtlichkeiten in Luxemburg bislang noch weitgehend Pioniercharakter hat. Denn es gibt hier doch viele hervorragende Möglichkeiten – allein die vielen Burgen, die diesem kleinen, freundlichen und kulturbeflissenen Land ihr Gepräge geben. Inszenierungen, wie diese von Albena Petrovic Vratchanska helfen zu sensibilisieren für die ästhetischen Abenteuer der Neuen Musik und nicht minder für das authentische Erleben historischer Örtlichkeiten über das museale und touristische hinaus!
Stefan Pieper [24.6.2016]
(край на цитата)
GRAZ / Stefaniensaal: DAS ETWAS ANDERE KONZERT ZUM MUTTERTAG – Starke Frauen und das Wahre, Schöne, Gute
16.05.2017 | Konzert/Liederabende
Von Stefan Pieper
(…) Weibliche Komponistinnen sind in der Historie rar – umso stärker artikulieren sich die Komponistinnen der Gegenwart und dies gerne auch in radikaler Diktion. ALBENA PETROVIC-VRATCHANSKA, gebürtige Bulgarin und heute in Luxemburg lebend, hatte sich schon in ihrer vorausgehenden Kammeroper „Music in the Dark“ mit weiblicher Psyche beschäftigt. In ihrer aktuellen sinfonischen Dichtung „Melusine“ überträgt sie dies auf das Format einer sinfonischen Dichtung und zog eine außermusikalische literarische Idee heran, wie es schon Franz Liszt vormachte. Angetan hat es ihr die mittelalterliche Mythenfigur der Melusine: eine sagenhafte Frau, die ihrem Gatten das Versprechen abnahm, sie einen Tag lang in Ruhe zu lassen und auch nicht zu beobachten. Im Falle der Zuwiderhandlung – und das passiert dann nach 25 Jahren – verwandelt sich die holde Schöne in eine Wassernixe und verschwindet für immer in den Katakomben einer Burg, die am Wasser liegt und damit aus dem männlichen Einflussbereich (…)
(край на цитата)
Sofia Live Club
Mракът / The Dark
13 октомври 2017
Опера “Мракът”
Великият Орфей, син на речния бог Еагър и красивата муза Калиопа, живеел в Тракия. Жена на Орфей била прекрасната нимфа Евридика и той нежно я обичал. Но певецът не се радвал дълго на щастлив живот с нея…. Албена Петрович-Врачанска (Люксембург / България), музика и текст Донасиен Мишел-Данзак (Франция), сопрано Ансамбъл “United instruments of Lucilin” (Люксембург) Андре Понс-Валдес, цигулка Даниел Хенико, виола Ингрид Шонлауб, виолончело Софи Дешаес, флейта Оливие Слиепан, саксофон Паскал Майер, пиано Ги Фриш, ударни инструменти Българска премиера (край на цитата) ФЕЙСБУК
Пламен Джуров (при снимка във Фейсбук). 25 юни 2018 г. – Концерт в рамките на цикъла “Музиката на Европа” Люксембург.
Много интересен, предизвикателен концерт на трио водещи инструменталисти (и композитори) от Люксембург. В основата на това събитие са Албена Врачанска, Борислава Танева и Найден Тодоров. Албена навсякъде казва, че аз съм нейният учител по композиция. Не крия, че това ме ласкае. Тя беше ученичка в Музикалното училище, а аз – млад диригент в Плевенската филхармония. Сега тя е забележителна фигура в Люксембург, прекрасен медиатор и страхотен организатор. И много, много изобретателна композиторка … Не съм сигурен, че имам заслуги, но се гордея с нея!
(край на цитата)
Портал „Дарик Радио“
Мелодии за глас и пиано от Албена Врачанска
27.05.2019 | Драгомир Симеонов
Албена Петрович Врачанска e български композитор, който живее и твори от 25 години в Люксембург. Тя ни е на гости, за да представи новия си албум “The Voyager”: Мелодии за глас и пиано.
Носител е на люксембургското признание “Кавалер на ордена за заслуги на страната”. Написала е над 600 произведения в различни жанрове.
Чуйте:
(Цитирам линк към предаването):
https://darikradio.bg/melodii-za-glas-i-piano-ot-albena-vrachanska.html
(край на цитата)
В профила на Албена Врачанска във ФБ: (на 10 май 2020):
New Review by Michael Zerban / O-Ton for Albena Petrovic-Vratchanska‘ latest release “Bridges of Love”. Released by Solo Musica.
“Mehr als 600 Werke umfasst das Kompositionsschaffen von Albena Petrovic in unterschiedlichsten Genres. Pianistin Plamena Mangova hat das Album „Bridges of Love“ eingespielt, das Höhepunkte des Klavierschaffens und Neukompositionen von Petrovic vereint. Beim Münchner Label „Solo Musica“ ist das Album jetzt erschienen.”
(край на цитата)
Това бяха всички материали в днешната ми статия за Албена Врачанска.
Нека днес на 20 октомври 2020 г. да я поздравим за кръглия й рожден ден, като й пожелаем здраве, лично щастие и успешна музикална дейност като композитор, педагог и диригент. Досегашната й кариера доказва нейната самобитна и оригинална композиторска насока, която положително ще доведе до нови и още по-успешни произведения в различни жанрове.
За много години, драга Албена!
………