Днес се навършват 91 години от рождението на певицата Юлия Винер
Посвещавам днешната ми статия на моите ФБ-приятелки Радостина Николаева и Гергана Русекова, които играят съответно в ролите на Леонора и Азучена в „Трубадур“ от Верди на сцената на Софийската опера. През 1954 г. днешната юбилярка Юлия Винер блестеше в ролята на Леонора!
Драги приятели на оперната музика, на днешния 17 юни 2020 г. ще отбележа 91-я рожден ден на една заслужила българска оперна певица, която за съжаление вече не е между нас – незабравимата и чаровна Юлия Винер (1929-2010), една от моите любими оперни певици от младостта ми, на която дължа твърде много да се привържа към това изкуство, особено по време на студентските ми години в София между 1951 и 1956 г., също и по-късно. Ако тя беше жива, днес щеше да навърши 91 години. Жалко, помина се преди малко повече от 10 години – на 22 октомври 2010 г.
Юлия Винер беше за своето време едно изключение на оперния живот в България – много талантлива, с изящни черти на оперна дива, винаги усмихната при приемане на овациите след даден спектакъл с нейно участие. Бил съм свидетел на много от най-добрите й постижения на сцената на Софийската държавна опера, още от началото – когато през 1954 г. дебютира с голям успех в ролята на Леонора в „Трубадур“ от Верди. Правя веднага паралел – тия дни през юни 2020 г. усилено се репетира в Софийската опера същата творба на Верди – с участието в главните дамски роли на моите добри ФБ-приятелки Радостина Николаева, която играе в ролята на Леонора, и Гергана Русекова – Азучена. Снощи гледах в Интернет-портал видео от репетиция на „Трубадур“, при която беше и знаменитият баритон Владимир Стоянов, който ще играе ролята на Граф ди Луна. Браво нови звезди на Софийската опера, как би се радвала Юлия Винер да ви гледа в тази опера!
И по-късно, когато тя навлезе в лирико-драматичния репертоар на италианския майстор, Юлия Винер покоряваше с играта и с вокалните си качества присъстващите на „Аида“, на „Отело“ и на „Дон Карлос“ – роли, в които тя блестеше заедно с най-добрите сили на Софийската опера. Няма да забравя играта й като Тоска с партньор незабравимия Никола Николов (след статията ще приложа снимка от съвместното им участие).
През зимата на 1955 срещу 1956 г. имах и едно интересно преживяване, свързано с нея. Точно срещу Нова година можах да бъда в малка компания с нея и нейни познати и да разменя няколко думи по време на новогодишното парти. Мой приятел от Габрово – шофьор в гаража на ЦК на БКП ми беше предложил да бъда с него (нямах друг ангажимент тази нощ) в Боровец в един хотел, където той трябваше да закара група от гости и да остане там до сутринта. Аз се съгласих, пристигнахме там на 31 декември около 20 часа и бяхме в ресторанта на хотела, малко встрани от официалните гости – около 10-12 души. Вечеряхме отделно, но после между 21 и 24 часа се включихме двамата в групата – имаше танци, разговори и забавления. Понеже познавах вече Юлия Винер от няколко оперни спектакъла преди това – тя не беше все още така известна, при един танц изказах впечатленията си от играта й специално в „Трубадур“. Тя беше почти на моя възраст – весела, засмяна, мила и дружелюбна. Малко след полунощ ние с приятеля ми се оттеглихме в нашата стая – рано на другия ден трябваше да си заминем за София, друг шофьор щеше да върне гостите. Юлия Винер беше дошла отделно – не знам точно с каква компания, така че повече не сме разговаряли тогава. Вече не помня точно, но по-късно научих, когато работех в Габрово, че тя има значителна кариера и в чужбина (ще стане въпрос за това), главно в Държавната опера в Берлин. През 60-те години съм гледал в София нейни участия в оперни спектакли.
За Юлия Винер след толкова години едва в последно време научих известни подробности, след като не живея от 1974 г. в България. В електронните медии не са много материалите за нея, в Уикипедия има малка страница на български език за нея, докато на кирилица при влизане в Google с нейното име се изреждат стотици линкове за личности със същото име, главно от Русия, Израел и други страни. Така е и на латиница.
Там има парадокс – понеже фамилията й е „Wiener“, което се свързва с града Виена, в източниците на немски език има десетки линкове за събития, личности и други в столицата на Австрия, което при наличие на свободно време доставя известно удоволствие да се четат различни събития в австрийската столица. За мен като математик, знаейки донякъде принципите за търсене на понятия в електронните търсачки, основани до голяма степен на математическата логика и теорията на множествата, това е доста весело – компютърът не може да знае дали „Wiener“ е прилагателно (става въпрос за „нещо от Виена“) или е презиме на даден човек. Как да е, това между другото.
Първо ще се спра на източници за певицата на латиница. Както може да се очаква, в речника на Kutsch & Riemens от 1997 г. има статия за нея – тя е пяла и на Запад – около 30 реда за Юлия Винер. Има разлика в годината на раждане – 1932 вместо 1929. Ето превода:
„Юлия Винер (Julia Wiener), сопран, родена на 17 юни 1932 г. в София. Баща й е бил професор по математика в Софийския университет. През годините 1949-1952 получава музикалното си образование в Държавната консерватория в София. През 1951 г. тя спечелва първа награда при Международния певчески конкурс в София. През 1954 г. е дебюта й в Софийската народна опера в ролята на Леонора в „Трубадур“ от Верди. Повече от 20 години тя принадлежи към най-известните солисти на тази водеща оперна сцена. От 1961 г. тя е заедно с това постоянен гост на Държавната опера в Берлин. Постига международни успехи в Западна Европа – гостува във Франция, Белгия, Нидерландия, Швейцария, има също успешни изяви на оперните сцени в СССР, Румъния, Югославия, Унгария, Чехословакия, Полша. Юлия Винер има гастроли също и в САЩ. Основно място за артистичните й изяви е все пак Народната опера в София. Нейните особени успехи са преди всичко в лирико-драматичните партии от славянската, френска и италианска оперна литература, в които се изявява като голяма артистка. През по-късния период на певческата си кариера тя включва и партии от опери на Рихард Вагнер. Юлия Винер има значителна кариера и като концертна певица. Записи на музикални носители: пълен запис на „Княз Игор“ от Бородин като партньорка на Борис Христов (фирма „HMV“), партията на Аида от едноименната опера на Верди (фирма „Harmonia mundi“), редица записи при българската фирма „Балкантон“.
(край на цитата)
Друга информация за Юлия Винер на латиница намираме в източника със 100-120 имена на български оперни певци, който често цитирам – портала „Bulgarian Opera Stars“ на г-н Франк Фишър в САЩ. Тук на английски език са дадени почти същите данни от речника на Kutsch & Riemens. По-точно са дадени сведения от оперния й репертоар (цитирам): „главни роли в кариерата й като: Леонора в „Трубадур“, Дездемона в „Отело“, Кралица Елизабет в „Дон Карлос“, Лиза в „Дама Пика“ от Чайковски, Елизабет в „Танхойзер“ от Вагнер. Също и други роли в опери от Рихард Вагнер“. Посочват се и нейни изпълнения в „Макбет“ от Верди и „Турандот“ от Пучини.
Жалко, че електронният архив на Държавната опера в Берлин не е така организиран, като този на Виенската държавна опера например, където при даване името на определен артист веднага се получават всички негови участия след Втората световна война. Иначе можеше да се научи какви роли и кога Юлия Винер е изпълнявала в Берлин. От други източници научавам, че в Германия Юлия Винер е получила почетната титла „Kammersängerin“. Също научих допълнително, че е пяла там в една от най-трудните опери на Рихард Щраус – „Жената без сянка“.
Юлия Винер е известна и като отличен вокален педагог, работила дълги години след приключване на вокалната си кариера. Нямам примери за отделни лица, освен за една българска певица – мецосопранът Кремена Дилчева от Стара Загора, която има значителна международна кариера, преди всичко в ансамбъла на Баварската държавна опера в Мюнхен. Ето една интересна справка за нея на английски език:
„The Mezzosoprano Kremena Dilcheva was born in Stara Zagora, Bulgaria and took her first piano and ballet lessons at the age of five. She attended the local musical school and showed, in a number of piano concerts, her early talent in music.
Kremena graduated with honours the Musical Academy in Sofia and was also a student of the former Berlin State Opera Kammersängerin Soprano JULIA WIENER. In a two-year master class taught by Prof. Daphne Evangelatos at the High School for Music and Theater (Hochschule für Musik und Theater) in Munich, Germany Kremena enriched further her signing talent. The mezzosoprano was a member of the Junges Ansamble in the Bayerische State Opera.
Kremena’s international career began immediately after her graduation. Her participation in Sarti’s opera “Gulio Sabino” staged by the prestigious Opera Studio of Teatro alla Scala di Milano was recorded on a CD. For her performance as Annio in Mozart’s La clemenza di Tito in Ulm, Germany Kremena was nominated as the “best new young opera singer” by the international magazine Opernwelt. Since then, Kremena has been performing in a number of famous theaters in Germany, Italy and abroad. Her repertoire includes, among others, such roles as: Cherubino, Sesto, Rosina, Romeo, Dorabella and many others.
Important step in Kremena’s career was meeting Mr. James Levine at the beginning of 2003, when she participated in the Opera Moses und Aaron by Schonberg, conducted by the Maestro. Right after that Mr. Levine invited her to participate as Judith in Bartok’s opera “Bluebeard’s Castle”, which was recorded in a CD by Oehms Klassik. Later Kremena took part in 12 concerts with Mr. Levine, among which: Parsifal, Wagner and Midsummernight`s Dream, Mendelssohn, the latter of which was performed with great success in front of 8000 people at the Annual Open-air concert at Odeonsplatz in Munich, Germany.
In 2012 Kremena sang for a first time in China, performing with great success Lisinga in Gluck’s opera “Le Cinesi”, staged at the prestigious Peking – Mei Lanfang Grand Theater in Peking, China.
The mezzosoprano took part in a number of important festivals, such as: Ravenna Festival, Italy; “Festival Musica Mallorca”- (Gold Award); Knowlton Festival, Canada; Donizetti Festival, Italy; Schloss San-Souci Festspiele, Germany, ect.
Kremena has been working with the following Maestros: James Levine, Friedrich Haider, Ottavio Dantone, George Pehlivanian, Theodor Guschlbauer, Emil Tabakov, Alkis Panayotopoulus, Ariel Zuckermann, Pietari Inkinen and many others.“
(край на цитата)
Не познавам тази певица Кремена Дилчева, но съм впечатлен от написаното за нея. Наскоро открих интересна информация за нея на български език, която искам да споделя с вас – Кремена Дилчева е певица със световна слава, открита е от големия диригент Джеймс Ливайн. Ето цитат:
Портал „Kafene.bg“ 13 август 2012 г.
Талантливото българско мецосопрано Кремена Дилчева се завръща на българска сцена на 13 август с Оперния гала концерт от програмата на фестивала „Опера в Летния театър – 2012”, организиран от Община Варна, Театрално-музикален продуцентски център – Държавна опера Варна и Дворец на културата и спорта Варна, с подкрепата на Министерство на културата.
Кремена Дилчева ще се представи пред варненската публика с квартет от операта „Риголето”, в който ще изпълни партията на Мадалена, с дует от операта „Дон Жуан” като Церлина и с коронната изява на мецосопраните – Хабанерата на Кармен от едноименната опера на Бизе. „С голямо удоволствие се връщам на българска сцена и особено се радвам, че това става във Варна с оркестъра на Варненската опера и маестро Борислав Иванов” – признава певицата.
Кремена Дилчева свързва кариерата си със сцените на Германия и Италия, където живее в последните години. Сега тя пристига във Варна след участие в операта „Борис Годунов” в Театро Массимо в Палермо. Сред последните и изяви са концерт, посветен на 100-годишнината на легендарната италианска певица Магда Оливеро в театро Сан Бабила в Милано, където партнира на именития баритон Лео Нучи, партия в операта „Джема ди Верджи” на фестивала „Доницети” в Бергамо и концерт с песни на Малер, Шуберт, Шуман и Брамс.
След Варна на талантливата българка й предстои голямо турне в Националната опера на Пекин с произведението на Глук „Le cinese”, което представлява германо-китайски проект, съвместна продукция на Пекинската опера и “L’arte del mondo”.
Младата българка, откритие на Джеймс Ливайн, идва в Летния театър след изяви в Миланската Ла Скала и Мюнхен. Тя отбелязва няколко ключови момента в своята кариера след завършването на Националната музикална академия във София. Кремена признава, че се е изградила като певица под наставничеството на признатата българската певица и педагог ЮЛИЯ ВИНЕР – ЧЕНИШЕВА. Първият момент в чужбина е в студиото на Миланската Ла Скала, когато записва операта „Джулио Сабино” под диригентството на Отавио Дантони. Следва майсторският клас при Дафне Евангелатос в Мюнхен и успоредно с това – ангажимент в Улм след изпълнение на ролята на Анио от операта „La clemenza di Tito”. По това време престижното издание „Opernwelt” я избира за най-добра млада певица на годината.
Значим момент в нейното израстване е работата й с Джеймс Ливайн. Срещата с големия маестро се случва, когато Кремена е в студиото в Мюнхен. Тогава Ливайн готви концертно изпълнение на операта „Мойсей и Аарон” от Шьонберг, в която Кремена участва заедно с четирима солисти. „Имах осем солови такта – спомня си тя, – но в момента, в който ме чу, маестрото веднага ми даде ролята на Юдит от операта „Херцог Синята Брада” от Бела Барток. Партньор ми беше басът Джон Томлинсън – също голям артист. Последваха 12 съвместни концерта, включително и на открито в Мюнхен пред повече от 10 000 зрители.”
„Колкото по-голям е диригентът, толкова по-лесно се работи с него – споделя Кремена. – Той не те кара да се чувстваш малък, а напротив, дава ти пълна свобода, пълно спокойствие и извлича от тебе всичко – повече от максимума ти дори. Ливайн е диригент, който ти оказва невероятна подкрепа. Тогава ние направихме само две репетиции с оркестъра. Аз бях свъсем млада, за мен беше абсолютен дебют, но аз още си спомням точно неговите думи преди първото изпълнение: „Кремена, харесвам вашия глас и вашата техника. Ако нещо се притесните, погледнете към последния ред, ще видите моите очи и всичко ще бъде наред.” Срещата с Ливайн беше незабравимо преживяване, нещо което остава с мен завинаги и ми дава кураж на сцената всеки път.”
Концертът е под патронажа на кмета на Варна Кирил Йорданов и е в подкрепа на кандидатурата на Варна за европейска столица на културата през 2019 г.
(край на цитата)
Както е известно, Юлия Винер се помина на 81-годишна възраст на 22 октомври 2010 г. в София. Не са много информациите на български език както за кариерата й, така и за годините след това. Три години след смъртта й Българското национално радио посвети предаване за нея на 4 декември 2013 г., съдържащо спомени и нейни изпълнения.
Проф. Боянка Арнаудова, която дълги години е била драматург на Софийската народна опера и добре познава творческия път на Юлия Винер, анализира в това предаване живота на артистката и предлага подходящи музикални изпълнения. Ето кратък текст на немски език към това предаване:
„In dieser Ausgabe unseres Musikstudios stellen wir die unvergessene bulgarische Opernsängerin Julia Wiener vor, die drei Jahrzehnte lang nicht nur zu den besten Opernkünstlern unseres Landes gehörte, sondern auch Bulgarien als ein Land hervorragender Stimmen popularisierte. Ihre Interpretationen von Standartwerken für Sopran gehören bis heute zu den beeindruckendsten und gelten als Muster für Nachwuchssängerinnen. Prof. Bojanka Arnaudowa analysierte ihr Leben und Schaffen und wählte passende Musikbeispiele aus.“
Превод: „В това издание на нашето музикално студио ви представяме незабравимата българска оперна певица Юлия Винер, която не само три десетилетия принадлежеше към най-добрите оперни артисти на страната, но и популяризираше България като страна на превъзходни гласове. Нейните интерпретации на основни произведения за сопрано принадлежат и до днес до най-впечатляващите и служат за образец на младите израстващи певици. Проф. Боянка Арнаудова анализира живота на Юлия Винер и нейното творчество, и подбира подходящи музикални примери.“
(край на превода)
Както споменах по-горе, за Юлия Винер има кратка страница на български език в Уикипедия. Там са споменати и други години за раждане – на едно място 1929, на друго – 1930, различни от тази в източниците на латиница – 1932. Интересно, след толкова години как никой автор не се сети да промени различните години на раждане. Аз приемам като такава годината 1929. Не знам дали е така, не е толкова важно вече.
Ето и някои цитати, за които дотук не се каза: „Юлия Яковлевна Винер-Ченишева е известна българска оперна певица и музикален педагог. Една от най-прочутите български певици от 20-ти век. Почетна прима на Националния оперен театър. Нейните превъплъщения в Леонора от „Трубадур“, Турандот, Тоска и Аида от едноименните опери, Мюзета от „Бохеми“, Елизабета от „Дон Карлос“, Дездемона от „Отело“, Виолета от „Травиата“ многократно са изправяли на крака възторжената публика в продължение на повече от три десетилетия.
В продължение на 15 години е солистка на Берлинската държавна опера. През 1999 г. е удостоена с орден „Стара планина“ първа степен. Умира на 22 октомври 2010 година в София.“
(край на цитата)
От едно интервю на Юлия Винер, което ще приложа по-долу, научаваме за нейни роли в София и в Берлин. Тя е пяла и в опери от български композитори, като най-добре се е чувствала в роля от операта „Момчил“ от Любомир Пипков, а в Берлин е имала успехи в редица опери.
Оперният и оперетен певец Арон Аронов отбелязва в свои спомени, че е имал съвместно участие с Юлия Винер в „Ернани“ от Верди: „Първия си професионален дебют прави (става въпрос за Арон Аронов) през 1965 г. във Варненската опера с Алфред от „Травиата“. Следват участия в Софийската опера като Манрико в „Трубадур“ с Александрина Милчева (мецосопран), Стефка Евстатиева (сопран) и Николай Смочевски (баритон), като Ернани в „Ернани“ с ЮЛИЯ ВИНЕР, Щева Бурия в „Йенуфа“.
Що се отнася до прочутия запис с участие на Юлия Винер в „Княз Игор“ от Бородин заедно с Борис Христов, ето подробна информация:
Borodin: Prince Igor / Christoff, Cherliiski, Wiener, Semkow
Borodin / Semkow, Jerzy
Release Date: 07/12/2011
Label: Emi Classics Catalog #: 48223 Spars Code: DDD
Composer: Alexander Borodin
Performer: Todor Todorov, JULIA WIENER, Constantin Chekerliski, Boris Christoff, …
Conductor: Jerzy Semkow
Orchestra/Ensemble: Sofia National Opera Chorus, Sofia National Opera Orchestra, Belgrade National Opera Chorus
Number of Discs: 2
Recorded in: Stereo
CD: $24.99
(по-подробна информация):
Prince Igor by Alexander Borodin
Performer: Todor Todorov (Tenor), JULIA WIENER (Soprano), Constantin Chekerliski (Baritone),
Boris Christoff (Bass), Kiril Dulgerov (Tenor), Andrei Milkovsky (Baritone),
Luben Mihailov (Tenor), Reni Penkova (Mezzo Soprano), Radka Gaeva (Soprano),
Liliana Bareva (Soprano)
Conductor: Jerzy Semkow
Orchestra/Ensemble: Sofia National Opera Chorus, Sofia National Opera Orchestra, Belgrade National Opera Chorus
Period: Romantic
Written: 1869-1887; Russia
Date of Recording: 05/1966
(край на описанието)
В електронните медии на български език може да се намери един материал на Виктор Наумов, който разказва някои подробности за Юлия Винер малко след смъртта й през 2010 г. Ето части от него:
„На 22 октомври 2010 г. в отвъдното се пресели почетната прима на Националния оперен театър Юлия Винер – Ченишева, чийто глас е озвучавал оперните сцени в Берлин, Париж, Москва, Барселона, Мадрид… До последно звездата приемаше гости и журналисти в уютния си дом в центъра на София, на една ръка разстояние от сградата, където бе преминала най-светлата част от живота й.
Приживе Юлия Винер не обичаше да дава интервюта, но не от високомерие, а по съвсем прозаична причина – липса на време. “Правила съм дори по пет спектакъла седмично – две премиери “Турандот”, една генерална репетиция, един “Дон Карлос”, една “Аида” и една лейди Макбет. Тогава цъфтях!”, довери малко преди смъртта си именитата певица.
Тя е издънка на два рода, слели гените си в България. По майчина линия се родее с богаташа Добри Ганчев, учител по български език на цар Фердинанд. Певческата си дарба пък е наследила от своята шуменска баба Хаджийка, която, като запеела, гласът й се чувал през девет махали в десета. А баща й идва от Русия. Всички в рода му са математици. Завършва икономика в София и става един от основоположниците на застрахователното дело у нас.
Бъдещата прима обаче изобщо не си пада по точните науки, а пък математиката направо я ненавижда. Но пък от невръстно дете мечтае да стане балерина. Водят я на уроци при г-жа Петровска, но тя й подрязала крилцата, казвайки на майка й: “Госпожа Винер, къде сте тръгнали с това дете с тези дебелички крачета, какъв балет?” И малката Юлия започва да учи пиано. Малко е мързелива, защото научава всичко от “раз”, и си намира предлози да не се застоява пред пианото. Именитият пианист Ото Либих я преценил като много талантлива, но “със слаба китка”. И затова щяла да свири блестящо Шопен, но нямало да може да направи кариера. Така най-после започва да учи пеене, мислейки, че е най-лесното. Подвежда я нейната учителка по пиано. Впоследствие разбира, че и това изкуство изисква невероятни усилия и пълно отдаване. В консерваторията я приемат от раз, но има проблем – Юлия е с една година по-малка. Близки на семейството обаче й уреждат “добавка” в паспорта и 17-годишната девойка благополучно пристъпва прага на елитното учебно заведение.
Оттук до световната слава остават само няколко години, изпълнени с много труд и амбиция. “Имах късмет, че не съм изпълнявала роли, които не са ми харесвали. Не бях силна в българските опери, но например “Момчил” ми пасна като ръкавица. Само една-единствена опера не съм обичала, но тя тук не се игра, а в Берлин. И добре, че беше за кратко – “Жената без сянка” от Рихард Щраус. Не обичам този автор за разлика от Анна Томова-Синтов, която го обича и хубаво го пее”, довери в едно от последните си интервюта Юлия Винер – Ченишева. Говори се, че много от колегите й са били покорени и от женския й чар. Като поклонник № 1 обаче остава Петър Райчев, който твърдял, че у нея освен певческия талант имало и “един живец”. Въпреки това той прозорливо я съветва да спре да пее навреме, защото ролите й били все на млади момичета и когато станела на 80, просто “нямало да е същото”. Напук на пълчищата ухажори гласовитата дама намира любовта в лицето на оперния режисьор Димитър Ченишев. Според една стара градска легенда обаче през 70-те е имала кратък брак с близо 25 години по-млад мъж, в момента уважаван учен-арабист.
По думите на Винер мъжът й много й помогнал да добие “самочувствие на артистка”. Де факто той й съставил “план за действие”. “Димитър беше първият човек, който ми каза: “Как така нямаш самочувствие?! Защо си се свила като бито коте на сцената?!
Пееш, пееш, другите се фъчкат, а пък ти…” Той ми създаде самочувствието. Винаги казваше: “За мен на първо място е твоето пеене!”, сподели приживе ветеранката на Националната опера.
Колеги на Винер обаче нашепват, че над рода на съпруга й тегнела черна прокоба, която моряла най-младите в него. И в това вероятно има голяма доза истина, тъй като синът на Димитър Ченишев напуска този свят само на 18 години, “от лекарска грешка”, по думите на оперната легенда. Трагедията се разиграва на Витоша. На момчето внезапно му прилошава, но вместо да предприеме някакви бързи мерки, лекарка нарежда да го смъкнат долу. И по пътя младежът издъхва. На 19 септември 2007 г. пък рухналата сграда-убиец на столичната улица “Алабин” затри 26-годишната Деница Ченишева. Нейният дядо е брат на съпруга на Юлия Винер. Младата жена бе затрупана в „Пежото“ си заедно с близката си приятелка – 24-годишната Петрина, и остави 3-годишно дете сираче. 7 години преди това загива и баща й. Той държи железарски магазин на столичната ул.”Бачо Киро” 5 и след свада с пиян клиент е прострелян с три куршума. Последният се забива в корема и е фатален. На другия ден бащата на Деница умира в “Пирогов”. Поредното нещастие в семейството депресирало навлязлата във възраст певица и сериозно подкопало здравето й, твърдят нейни съседи. Още в първите часове след рухването на сградата Юлия Винер се разрида пред медиите и призна, че Деница е била нейната любимка.
“Потресена съм от трагедията! Идиоти реститути я убиха, това е страшно. За пари са готови на всичко – да убият млади хора. Деница беше много интелигентно дете и много талантливо. Познавам я от бебе, учехме заедно пеене, беше много музикална”, изплака болката си от загубата на младата жена оперната примадона.
Виктор НАУМОВ
На 2 декември 2011 г. в. „Култура“ публикува голяма статия от проф. Боянка Арнаудова, която дава пълна представа за творческия път и живота на Юлия Винер. Ще цитирам днес тази интересна статия:
За Юлия и операта
Преди година ни напусна една от големите български оперни певици Юлия Винер. С нея е свързана голяма част от историята на Софийската опера и на българското музикално-изпълнителско изкуство.
Родена е през 1929 г. в София. Завършва Музикалната академия през 1951 г., а от 1953 е назначена в Софийската опера, където в продължение на 34 години е примадона. Паралелно с дейността си в Операта, гастролира из цяла Европа и в Китай, самостоятелно и със състава на Операта. Лауреат е на Второто общобългарско състезание за певци и инструменталисти – 1951, на Международния певчески конкурс в Тулуза, Франция, и на Световните младежки фестивали в Букурещ и Варшава.
Едва 35-годишна е удостоена със званието народна артистка и лауреат на Димитровска награда – в епохата, голямо признание за художествени постижения. От 1961 г. в продължение на 15 години е постоянен гост-солист на Берлинската Щатсопера.
Има над 25 роли от лирико-драматичния сопранов репертоар, записи в Златния фонд на Българското Радио, издания на грамофонни плочи от „Балкантон” и филми в Националната телевизия. Многобройни са участията й в концерти с различни български и европейски камерни и симфонични състави. В материала използвам думи на Юлия Винер от интервю, което съм правила през 1988 г.
„Имах възможност да живея навсякъде по света, можех да остана в Берлин, където ми предлагаха прекрасни условия, престижното място на водеща солистка на старата и прочута Берлинер Щатсопер, но в София съм родена, тук е домът ми, приятелите, тук започна кариерата ми – в Софийската опера. Самият факт, че се върнах, говори, че прекалено много обичам своя град, родината си, театъра си и публиката, за която пея. Тук завърших Музикалната академия. Бях в класа по пеене на проф. Елена Ангелова-Орукин, която бе завършила пеене в Берлин. В София направих първите си стъпки на сцената, получих първите си аплодисменти, похвали и много високи награди“.
Началото на пътя
От дете учи пиано, но не обича да свири и да се упражнява, все й се играе. После и тя, и майка й за кратко мечтаят да стане балерина, но педагожката отсича, че фигурата на момиченцето не е подходяща (Юлия Винер си беше пухкава, закръглена). Запазва, обаче, пиетет към балетното изкуство за цял живот. Когато завършва училище, решава да учи пеене, смятайки, че това е най-лесно. Има глас, има и желание. Обясняваше, че по това време се е самоопределяла като мързелива, нетърпелива, непокорна, обичаща сама да решава проблемите си.
„Бях доста разочарована, когато ми стана ясно, че при един инструмент с търпение можеш да свириш пет-шест-седем часа и да постигнеш нещо, дори със среден талант, а при пеенето, независимо от това, че притежаваш красив глас, трябва безумно много да работиш, за да станеш добра певица. Разочарована, защото си представях нещата много лесни. Успеха, мислех си, идва без много усилия, стига да имаш талант… Постепенно, с много воля, си изградих режим и певчески навици. Научих се на строга дисциплина, което ми помагаше много и в живота. Осъзнах, че гласът е фино и капризно оръжие, което не можеш да си позволиш да форсираш, но трябва да поддържаш в идеално състояние, за да ти служи пълноценно. Смятам певческият труд за тежък именно защото в малко време трябва да получиш наситеност и качество. Инструменталистите започват от малки, а певците – едва след мутацията на гласа. И имат много да наваксват в музикалното си формиране. Инструментът ни е в гърлото, той е зависим от физическото и психическото състояние, което в значима степен определя постиженията. Дори и опитен певец трудно би се справил с едно неразположение или стрес. Затова сме някак крехки, уязвими, често много лесно раними. Пееш, пееш и тъкмо налучкаш нещо, а следващия път не се знае дали отново ще го направиш. Затова постигнатото трябва да се поддържа с много труд и упоритост. Неспирно. Затова живеем в едно постоянно напрежение, защото трябва всеки път, когато си на сцената, да се доказваш, да не допускаш да слезеш надолу, а напротив, да полагаш усилия да изкачиш още едно стъпало, да покажеш, че можеш още“.
В Музикалната академия, от втората година нататък, Юлия Винер започва да работи – почти до края на кариерата си – с известния бас и педагог Димитър Кожухаров. Споделяше, че след като научи партията си, започва да я изработва с него и когато това не е било възможно, не се е чувствала уверена и нещата не са ставали, както тя иска. Той идваше до смъртта си на нейните спектакли, после правеха анализ на изпълнението, разпяваше я преди отговорни представления. Което, честно казано, ми се виждаше странно за голяма и прочута певица. И когато е ставало дума, ми обясняваше, че Кожухаров я учил да не се плаши от трудностите, да се стреми към тежките партии, да поддържа формата си и на много други, изключително важни неща за професията. През ноември 1954 г. 25-годишната Юлия Винер изпълнява с голям успех партията на Леонора от „Трубадур”. В разговори големият диригент Асен Найденов, по това време вече главен диригент на операта, си спомняше дебюта на Юлия Винер; как е направила впечатление не само с мекотата и блясъка на гласа си, но и с музикалност и красиво изработена фраза.
Интересен биографичен детайл. Когато през 1951 се явява на Второто общобългарско състезание за инструменталисти и певци, големият композитор Веселин Стоянов е в журито, което й отсъжда трета награда. Проф. Стоянов разговаря след конкурса с нея и й казва, че ако стане директор на операта, първата заповед за назначение ще е за нея. И на 1 април 1953 г. телефонът у дома й звъни – канят я да подпише заповедта за назначението си в Операта. Юлия решава, че това е първоаприлска шега, но все пак отива в театъра и разбира, че е факт влизането й в Националната опера. Първо признание за показаните данни, качества и потенциал, който много бързо ще разкрие в големия сопранов репертоар. Всяка година ще излиза в една голяма опера, вписвайки се в групата основни изпълнители на театъра, наред с големите тогава сопрани, като Рада Конфорти или Катя Спиридонова. Ето списъка на ролите й само за първите 8 години в Операта:1955 – Ярославна от „Княз Игор”,1956 – Аида, 1957 – Лиза от „Дама пика”, 1958 – Дездемона от „Отело”, 1959 – Сента в „Летящият холандец”, 1960 – Елизабет в „Дон Карлос”, 1961 – Виолета в „Травиата”, 1963 – Тоска и Дона Анна в „Дон Жуан” и т.н.
Към върховете в пеенето
„Пеенето изисква себеотдаване, изисква от певеца липса на всякаква меркантилност, не ти позволява да го направиш самоцел. Мисля, че на младите певци не им е ясно, че като влезе човек в операта, има да учи двайсет пъти повече. Големите оперни театри имат педагози, които отговарят за спектакъла: присъстват, записват си грешките и правят препоръки на изпълнителите. Но у нас няма такава практика, за съжаление. Амбицията на певеца трябва да бъде: да работи върху себе си така, че да се изяви, и то без да е с железни лакти… Певецът не може да си позволи почивка, не трябва никога да се задоволява с постигнатото, колкото и банално да звучи. Никога не съм спирала, дори когато бях на върха на възможностите и постиженията си. Защото успехът може много бързо да те приспи. Моето послание към младите е да се трудят ежедневно, да търсят неспирно нови и нови детайли в ролите си, но и да не спират да желаят нови роли. Осъзнатото и правилно насочвано движение ни води напред. Винаги съм се борила за мястото си в Операта. И за роли, защото застоят ми е непоносим“.
Юлия Винер беше царствена и красива на сцената, умееше да носи богато бродираните и апликирани стилни костюми (нерядко тежащи с десетки килограми), да се движи и жестикулира елегантно, изискано и според етикета на епохата. Тя бе неуморна в работата си над всяка роля, приемаше и предизвикателства – например, да участва в комичната опера на Доницети „Viva la mamma”. Та тя си беше призната трагичка. Бяха незабравими с Павел Герджиков – не само публиката, но и те самите се забавляваха искрено. Тогава Юлия показа, че за майстора няма забранени артистични зони.
Освен вокално-актьорската подготовка, тя винаги се интересуваше и от проектите за декора и костюмите, беседваше с художниците, моделиерите, стремеше се да опознава автора и цялата пиеса, да се потопи във времето на действието, да разбере психиката на образите – не само този, който интерпретира. Което е от огромно значение за всеки оперен артист. Може би в това отношение й влияеше съпругът й, режисьорът Димитър Ченишев.
Великолепна Аида! Винаги я пееше с удоволствие и вдъхновение. Помня я, облечена в костюм в керемидено червено, със златни сандали, гримирана като етиопка, много ефектна на фона на пирамидите и египетските богове. Гласът й се лееше свободно, извайвайки образа с многобагрени и фини нюанси, с отлична техника. Имаше дарбата да пее разкошни пианисими, беше толкова стабилна певица, че никога не скъса и не изпя грозен висок тон. В Аида има едно проблемно „до” в Нилската сцена, което нерядко създава неприятности на сопраните. Не и на Юлия! А как незабравимо пееха с великолепните баритони Стоян Попов, Сабин Марков и Никола Смочевски дуета на Аида и Амонасро, или с тенора Никола Николов (Радамес) финала на операта! Леонора от „Трубадур” също бе върхова роля, която е изпяла десетки пъти; винаги аплодирана възторжено от публиката – особено в тежките финални сцени (Miserere) и в затворническата кула с Манрико. Великолепният й сопран се носеше мощно и вълнуващо – ту нежно лиричен, ту силно акцентиран драматично. Веригата от върхове продължава с Елизабет от „Дон Карлос”. В тази опера най-трудната ария на кралица Елизабет Верди е сложил на края. Юлия с хумор разказваше, че дядо Верди е наказал сопраното и го е оставил да чака с часове, след като всички герои се покажат и получат овации. И ако има още глас да си изпее „нещото”… Но за нея, опитната, умееща да разпределя силите и енергията си, това не беше проблем и винаги победоносно завършваше, пеейки перфектно вокалните акробатики, постигайки разтърсващите драматични състояния на нещастната кралица. Естествено, неизменно биваше възнаграждавана със спонтанен аплаус. Така Юлия Винер си оставаше незасенчената и неуморна истинска звезда на театъра. Много може да се пише за Елвира от „Ернани”, Амелия от „Бал с маски”, Дездемона от „Отело”, Тоска, Турандот, Лиза от „Дама пика”, Татяна от „Евгени Онегин”, Елена от „Момчил” на Пипков – все образи, наситени с емоционалност, изпълнени с майсторство – в пресъздаването на стила и характера на музиката. А над всичко доминираше блясъкът и великолепието от цветове, присъщи на необикновеният й глас.
Много я харесвах и в опери на Вагнер. Великолепна Сента от „Летящият холандец” и Елза от „Лоенгрин”, с отличен немски език и усет към спецификата на Вагнеровия изказ. Бе царствена Марина от „Борис Годунов” и смела, всеотдайна Ярославна от „Княз Игор”,с които се представи на много оперни сцени по Западна Европа със състава на Софийската опера и бе високо оценявана от музикалната критика в Париж, Лозана, Брюксел, Амстердам, Виена и т.н.
За отговорността на артиста
За Юлия сцената бе свещено място. Тя влизаше в операта като в храм, уважаваше колегите си и винаги идваше на спектакли да ги слуша. Подкрепяше младите, но беше много откровена в оценките си, което понякога й навличаше неприятности. Независимо от това, всички внимателно я слушахме, защото се знаеше, че Юлия има не само точно ухо и огромен опит, но високи критерии, по които мереше постиженията – и собствени, и на колеги. Работеше неуморно, обичаше процеса на подготовката на спектакъла, репетираше без капризи, винаги внимателна към постановчиците, мислеше върху образите си и имаше мнение, което изказваше с убеденост. Пословична беше с режима си преди спектакъл, винаги внимаваше и пазеше гласа си, подготвяше се психически. Много пъти съм я наблюдавала на турнетата на Операта с каква отговорност се отнасяше към изявите си, как се вълнуваше от отзивите в пресата. Посветила бе живота си на сцената, на която се отдаде до край. Държеше на реномето си и не допусна никога провал или небрежност. Беше добър и отзивчив човек, обичаше в почивките между репетициите да приседне на прочутия някога 6 етаж, което бе пространство за социален живот на това малко и затворено общество, наречено Софийска опера. Тук се разказваха истории за отминали, но и не толкова далечни оперни времена и личности, случки, пътешествия, говореше се за постановките, коментираше се много оживено всичко, което се отнася до певци и опера.
Тя ми е разказвала как през 60-те години се е пътувало до Берлин – дълъг път в онези далечни времена. Как там е пяла Верди на немски, а после, като се върнала тук – на български; имаше опери, като „Аида”, „Трубадур” и др., които пееше на 3 езика италиански, български и немски) и ги поддържаше така години наред. Освен оперен репертоар, Юлия Винер имаше и многобройни участия с наши и чуждестранни оркестри – в Девета симфония, Реквиеми от Верди и Моцарт, „Годишните времена” от Хайдн и т.н. Пяла е с всички големи български диригенти и певци, носител е на званието Камерзенгерин на Германия.
Много й беше тежко, когато наближи да се пенсионира. Изстрада раздялата със сцената… Но си отиде от театъра с вдигната глава и аплодирана от публиката (финалната в кариерата й премиера бе на „Фалстаф” – Алиса Форд). Последното десетилетие от живота си учеше млади певци със същата всеотдайност, с която работеше в Операта. И внезапно, на 21 октомври 2010 г., животът й се прекърши. Отиде си една забележителна певица, вписала таланта и постиженията си в голямата история на българския оперен театър, на нашето певческо изпълнителско изкуство.
„Аз съм поразглезена от певческата си съдба: никога не съм пяла нещо насила. Но, общо взето, всичко, което съм мечтала, съм изпяла. Празника на изкуството трябва сами да си го създаваме!“
Боянка Арнаудова
(край на статията)
Действително една забележителна статия на проф. Боянка Арнаудова, която задълбочено и от много лични наблюдения описва детайлите от живота и кариерата на Юлия Винер.
На 27 юни 2014 г. Радио София посвети специално предаване, посветено на Юлия Винер във връзка с 85 години от рождението й. Значи Радио София приема годината 1929 за година на раждането й. Ето подробности:
85 години от рождението на Юлия Винер
публикувано на 27.06.2014
Автор: Цветана Тончева
В съботната оперна вечер националната програма „Христо Ботев” припомня името на Юлия Винер – едно от най-ярките явления в историята на българската музикална култура. Още преди около три десетилетия я нарекоха „епоха в българския оперен театър”, тъй че гласът й отдавна е част от родната „оперна митология”. Свикнали сме да слушаме легенди за знаменитото съзвездие български оперни корифеи от втората половина на ХХ век: Димитър Узунов, Никола Николов, Любомир Бодуров, Стоян Попов, Надя Афеян, Катя Попова, Лиляна Барева… списъкът е дълъг, а нейната звезда сияе с непомръкващ блясък – като изумителните й изпълнения, които и днес звучат толкова убедително и ярко, колкото и през 1950, 1967 или 1988. Юлия Винер бе изключителен творец и невероятно атрактивна личност, преизпълнена с положителни емоции. Не случайно на финала на едно доста дълго и изчерпателно интервю, което направих в дома й малко преди 70-ия й рожден ден, тя спокойно и простичко заяви: „Аз съм доволна от своя живот, аз съм доволна от своя живот… Е, може да е имало удачи, неудачи, всичко друго, но… аз съм доволна, защото на никого лошо не съм направила. Аз поне не съм! Че са ми правили – то е друг въпрос… Да падне на техните души…”. Юлия Винер. Един голям артист, един смислен, дълбок, творчески, ярък, ненапразно изживян живот.
В оперната вечер ще прозвучат изпълнения на Юлия Винер, както и части от спектакли с нейно участие, запазени в Златния фонд на БНР, сред които:
Седма картина на „Трубадур” от Верди, премиера на Софийската опера от 28 юни 1967 година с диригент Борис Хинчев, в ролята на Граф ди Луна – Стоян Попов;
Фрагмент от първо действие на „Лоенгрин” от Вагнер, премиера на Софийската опера от 19 април 1968 година с диригент Асен Найденов, в ролите – Николай Стоилов, Стоян Попов, Любомир Бодуров, Надя Афеян, Сабин Марков;
„Либера ме” от Реквием на Верди – документален запис от 25 юни 1968 година със Софийската филхармония и БХК „Светослав Обретенов”, дирижирани от Константин Илиев;
Цялостен запис на спектакъл на Софийската опера от 5 март 1959 година – операта „Аида” от Верди, с диригент Асен Найденов.
В ролите участват:
Царят на Египет – Иван Масларов
Амнерис
– Надя Афеян
Аида – Юлия Винер
Радамес
– Димитър Узунов
Рамфис – Борис Игнатов
Христов
Амонасро – Иван Хр. Попов
Вестител
– Борис Богданов
Жрица – Серафима Динева
(край на цитата)
Цитирам линк към това предаване на БНР, за да се чуят при желание записите на Юлия Винер:
http://bnr.radio/old/post/100427304
През 2015 г. във връзка с 5 години от смъртта на Юлия Винер музикологът, писател и преводач Огнян Стамболиев помества в сайта на Софийската опера хубава статия за певицата, в която описва основните моменти от биографията и дейността й. Ще завърша днешната юбилейна статия за Юлия Винер с тази публикация:
АБСОЛЮТНАТА ПРИМАДОНА – Пет години без Юлия Винер
В продължение на повече от три десетилетия Юлия Винер-Ченишева (1929–2010) беше абсолютната примадона на националната ни сцена. Може да се каже, че малко бяха оперите, в които тя не участваше, особено тези от големия, класическия репертоар. Нейният пробивен, изразителен плътен и силен драматичен сопран се отличаваше не само със специфичната, неповторима красота на тембъра, но и с големия си диапазон, с отличната техника и съвършената певческа линия. В своите близо 60 роли тя винаги беше първата, премиерната изпълнителка, предпочитана от диригентите и режисьорите. Винаги стабилна, готова. Тя не отлагаше спектакъл или репетиция, не маркираше, беше по немски прецизна, съвършена.
Родена е в София, на 17 юни 1929, под знака на артистичните и неспокойни Близнаци. Произхожда от семейство на руски евреи белоемигранти. Учи музика от дете. От 1947 до 1951 е в Консерваторията, в класа на проф. Елена Ангелова-Орукин. След две години се явява на конкурс и е приета за редовна солистка на Софийската народна опера.
Дебютът й е на рождения й ден – 17 юни 1954 г. (!) в една голяма и твърде трудна, особено в певческо отношение роля – Леонора от Вердиевия „Трубадур”. Диригентът Асен Найденов е във възторг от качествата и сигурността на дебютантката. Той ще стане „нейният диригент”, а тя – „неговата певица”. Ще работят дълги години заедно плодотворно на националната ни сцена. Зареждат се роля след роля: Амелия от „Бал с маски”, Ярославна от „Княз Игор”, Лиза от „Дама Пика”, Татяна от „Евгений Онегин”, Донна Анна от „Дон Жуан”, Дездемона от „Отело”, Сента в „Летящият холандец”, Елза от „Лоенгрин”, Тоска, Виолета Валери, Мюзета, Аида, Леди Макбет, Мадалена от „Андре Шение”, Турандот, Абигаил от „Набуко”, Одабела от „Атила”, Луиза Милер… Роли различни, проблемни, изискващи гласов формат, музикалност, усет към стила на автора. В тях забележителната й вокална техника и фразировка, умелия преход в различни по сила динамични степени, както и отличното медзавоче във височините, бяха наистина несравними, образец на голямо певческо майсторство.
Юлия Винер изграждаше своите героини главно по вокален и музикален път. В сценичен план търсеше едрите щрихи, окрупнените жестове, сдържаните мизансцени – една външна статика при една вътрешна динамика. Притежаваше красива сценична външност, изразително лице и мимика и типично излъчване на драматичка. Особено впечатляващи бяха нейните Аида и Елизабет от „Дон Карлос”, в които талантът й блесна по един неповторим начин. Това бяха и най-дълго играните й роли в София, в страната, а и в чужбина.
Заедно с примата сред мецосопраните Надя Афеян (1917-2000), Юлия Винер беше постоянен гост-солист на Берлинската Щатс опера. Там цели 12 години носеше тежкия сопранов репертоар, при това на немски език (!) и бе изключително високо оценена от публиката и критиката. Получи и званието „камерзенгерин”, близко до нашето „народен артист”, с което бе удостоена още като млада, през 1965. Беше, както казват италианците, наистина „la prima donna assoluta” (абсолютната примадона). Днес нямаме първо сопрано от нейната класа.
Огнян СТАМБОЛИЕВ
(край на цитата)
През 2019 г. се появи в медиите нова информация за Юлия Винер, написана от г-н Васил Богданов – оперен любител, който през 2014 г. заложи един специален сайт в Интернет, наречен „На опера“ (сайт за оперна култура) – едно много полезно начинание. Цитирам тази статия:
Сайт „На опера“
Юлия Винер-Ченишева става оперна певица… от мързел
Posted on 30.08.2019 by Васил Богданов
Шармантна, с осанка на императрица и поглед, който може да стопи айсберг от разстояние на сцената – така си спомнят Юлия Винер ценителите на оперното изкуство в столичните музикални среди. Сопраното с изключително драматично присъствие и гъделичкащ сетивата вокален диапазон е сред най-успешните ни културни експорти през 60-те и 70-те години, но няма нито един издаден албум на CD до момента. Единадесет от емблематичните й дуети и арии начело с Леонора в „Трубадур“ са събрани от музикална компания Gega New в поредицата „Прочутите оперни гласове на България“.
Родът на Юлия Винер е изтъкан от прочути математици и архитекти, баща й е сред основателите на застрахователното дело в България, а дядо й е бил учител по български език на Фердинанд. Певицата смята, че е наследила гласа от баба си и започва да го развива… от мързел. Първите си стъпки в изкуството тя прави като балерина, но пухкавата й фигура не се вписва в стереотипа за професионален танцьор. Сяда зад пианото и показва феноменална памет за мелодията, но отказва да се упражнява, а учителят й спестява мъките, като заявява на родителите: „Тя винаги ще бъде една добра пианистка за Шопен, но няма да направи кариера! Има слаба китка.“
Юлия решава, че с пеене ще хаби най-малко енергия и време в зубрене на ноти и записва Консерватория с измама – добавя две години към документите си, тъй като минималният възрастов праг за студентите е 18. Влиза в класа на проф. Елена Ангелова-Урукин, но неин ментор завинаги остава прочутият бас Добри (Б.К.: не Добри, а Димитър) Кожухаров.
Дебютира в Софийска опера на 23 г. с Леонора в „Трубадур“ (Верди). Лиза от „Дама Пика“, Виолета в „Травиата“, Дездемона в „Отело“ и Анна (Б.К.: не Анна, а Донна Анна) в „Дон Жуан“ са само част от ролите, с които покорява Европа. Най-обичана Юлия е в Берлинската щатс опера, където е солист в продължение на 12 години.
От всяко свое пътешествие Винер се връща с ново попълнение в екстравагантния си гардероб, като най-впечатляваща в оскъдицата на соца е появата й в Софийската опера с палто от тюлен, трофей от скандинавски круиз. Отвъд Желязната завеса примадоната е посрещана не по дрехите, а по колосалния Вердиев репероар, който изпълнявала съвършено на немски и италиански.
Юлия Винер е щастливо омъжена за режисьора Димитър Ченишев, който я подкрепя безусловно и се посвещава на кариерата й. Гласът й утихва завинаги през 2010 г. на родна земя.
(край на цитата)
В статията на Васил Богданов имаше две малки грешки, които поправих. Първо – „неин ментор завинаги остава прочутият бас Добри (не Добри, а Димитър) Кожухаров“ и при операта „Дон Жуан“ не трябва да се пише „Анна“, а „Донна Анна“).
Нека днес на 17 юни 2020 г. – рождения ден на Юлия Винер да си спомним за тази голяма оперна певица и отдадем заслужена почит към делото й. Днес се навършват о 91 години от рождението й.
Мир на праха й!
……………..
IN MEMORIAM JULIA WIENER-CHENISHEVA (1929 – 2010)
Bulgarian soprano was born in Sofia on 17 June 1929. Her father was a professor of mathematics at the University of Sofia. During her years of study at the State Academy of Music between 1949 and 1952, she won first prize in the 1951 International Singing Competition in Sofia. Following her debut in 1951 singing the role of Leonore in Il Trovatore with the Sofia National Opera she became a leading singer with that company for more than 20 years. Since 1961, international guest appearances have taken her to the major opera stages of Berlin, France, Belgium, Holland, Switzerland, Russia, Czechoslovakia, Hungary and the United States. Major roles in her career included Leonora in Trovatore, Aida, Desdemona, Elisabetta, Lisa and Elisabeth in Tannhäuser. Known as a specialist in the lyric-dramatic characters of the Italian, French and Slavic repertoire, later in her career she added many of the German roles in the operas of Richard Wagner. Julia Wiener-Chenisheva passed away after a brief ilness at the age of 81 in Sofia.
´´´´´´´´
Участие на Юлия Винер в Реквием от Верди:
Requiem II: “Libera me”
Requiem II: “Libera me” · Giuseppe Fortunino Francesco Verdi · Philharmonisches Orchester Sofia · “Svetoslav Obretenov” Bulgarian Choir · Georgi Robev · Ivan Marinov · Julia Viner-Chenisheva · Alexandrina Milcheva · Lyubomir Bodourov · Nikola Gyuzelev
´´´´
Изпълнение на Юлия Винер:
Julia Wiener, Sopran singt das Lied von der Weide und “Ave Maria” aus “Othello” von Giuseppe Verdi begleitet vom Berliner Rundfunk-Sinfonieorchester unter der Leitung von Ruslan Rajtschew (Aufnahme ca. Mitte der 1960er Jahre/Eterna-Schallplatte)
……