Днес е годишнина от рождението на австрийската певица Вилма Лип
Драги приятели на оперната музика, днес на 26 април 2020 г. е родена през далечната 1925 година – точно преди 95 години една от най-известните сопрани през периода на втората половина от миналия век, не само в нейната родина Австрия, но и в цяла Европа и извън нея – сопранът Вилма Лип (Wilma Lipp), оставила златни страници в музикалната история на света, една всестранно надарена певица с огромен репертоар, не само оперен, но и оперетен.
В разстояние на повече от 40 години – от 1943 до началните години на новия 21-и век Вилма Лип неуморно гастролира по световните оперни сцени и концертни зали, първо във Виена, където остава до края на кариерата си член на ансамбъла на Виенската държавна опера, имайки участия в над 1200 спектакъла с 54 различни оперни и оперетни роли, а заедно с това има гастроли в големите оперни театри в Европа – Миланската Скала, Ковънт Гардън в Лондон, Парижката опера, Държавните опери в Цюрих, Берлин, Мюнхен, Хамбург и другаде, както и на редица авторитетни музикални фестивали като в Залцбург, Байройт, Единбург, Брегенц и други.
Пословичната работоспособност на Вилма Лип е за пример – заедно с редица от главните сопранови роли в традиционния оперен репертоар тя разучава последователно редица нови роли от най-различни стилове и жанрове, навлиза и в най-хубавите оперетни творби: „Прилепът“, „Паганини“, „Страната на усмивките“, „Виенска кръв“, „Птицепродавецът“, „Една нощ във Венеция“ и други. След като приключва с активната си вокална дейност, Вилма Лип продължава да работи като вокален педагог в „Моцартеума“ в Залцбург – цели 18 години и чак през 1998 г. преустановява дейността си като певица и педагог.
След един напълно отдаден на музикалното изкуство живот и стигнала до достойна възраст, на 26 януари 2019 г. – малко повече от преди една година – Вилма Лип умира на 93 години в Австрия и оставя на поколенията едно голямо музикално наследство.
По-късно в статията ще пиша подробно за всички тия етапи, но нека още от сега кажа, че в началото на кариерата си – около 1942 г. наред с големите шансове за успехи тя е имала и доста късмет – големият пробив идва след като се налага да замести недиспонирана певица в главна роля в опера от Моцарт, и то на сцената на Виенската държавна опера. И както често става – изгрява звездата й. Но както е известно, зад такива успехи стои винаги една основна подготовка и много талант, които очевидно Вилма Лип притежава в необходимото количество. Само като се погледне в репертоара й по-късно се забелязва голямата му широта – повече от 60-70 роли, като се започне от опери в барока, премине се през класицизъм, романтизъм, съвременно оперно изкуство. Наред с немскоезичния репертоар, включително опери от Вагнер и Рихард Щраус, не липсват заглавия от италианския, френския и други репертоар, има заглавия на опери, които рядко са играни и такива, които са почти неизвестни на широкия слушател. Искам само да цитирам имена на съответните композитори (не са подредени по никъв критерий):
Рихард Щраус, Паул Хиндемит, Жорж Бизе, Карл Орф, Ханс Пфицнер, Рихард Вагнер, Готфрид фон Айнем, Ханс Вернер Хенце, Карл Целер, Волфганг Амадеус Моцарт, Йохан Щраус, Бедржих Сметана, Джузепе Верди, Лудвиг ван Бетовен, Даниел-Франсоа Обер, Джакомо Пучини, Енгелберт Хумпердинк, Джоакино Росини, Жак Офенбах, Фридрих фон Флотов, Вилибалд Глук, Руджеро Леонкавало.
По-късно ще се спра на подробности, сега исках само да обърна внимание на тия основни неща, които характeризират дейността на тази знаменита певица.
Сега ще се спра на основни данни от биографията и творческия й път.
Вилма Лип (Wilma Lipp), родена на 26 април 1925 г. във Виена (квартал Дьоблинг), починала на 26 януари 2019 г. в Ининг на Амерзее (Inning am Ammersee) е австрийска оперна певица – сопран.
Тя произхожда от семейство с интелектуални корени и склонност към изкуствата – баща й е виден архитект във виенския регион Хицинг (Hietzing). Когато Вилма е на 11 години, започва да получава вокално обучение, първо при Фреди Зиндл и Паола Новикова, после при Тоти дал Монте в Милано, както и при Анна Вар-Милденбург в Музикалната академия във Виена.
През 1943 г., когато Вилма Лип е на 17 години, е нейният дебют във Виена в ролята на Розина от „Севилският бръснар“ на Росини при една изява на открито на виенския „Платц на героите“ (Wiener Heldenplatz). През същата година тя има песенна изява във виенската концертна зала (Wiener Konzerthaus) с арията на Джилда „Caro nome“ от операта „Риголето“ на Верди.
КАРИЕРА ВЪВ ВИЕНСКАТА ДЪРЖАВНА ОПЕРА
През 1945 г. Вилма Лип е приета на обучение във Виенската държавна опера като стажантка, но наскоро след това е включена в ансамбъла на театъра. Нейният дебют там е на 26 юни 1945 г. при заместване на титулярката поради недиспониране в ролята на Кейт Пинкертон в операта „Мадам Бътерфлай“ от Пучини (тази роля тя е играла още 23 пъти до октомври 1947 г.).
В началото на кариерата си там Вилма Лип играе роли като: Есмералда („Продадена невеста“ от Сметана), Пясъчното момче и Момчето от влажната местност в операта „Хензел и Гретел“ от Хумпердинк, Барбарина в „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт, Графиня Чепрано в „Риголето“ от Верди, Италианската певица в „Капричио“ от Рихард Щраус и други малки роли. Първата значителна роля, която Вилма Лип получава във Виенската опера е тази на Адела в оперетата „Прилепът“ от Йохан Щраус – една роля, която тя играе с голям успех 39 пъти – дебют на 6 ноември 1945 г., за последен път през септември 1953 г. В по-късните години на кариерата си във Виенската опера Вилма Лип играе и като Розалинда в тази оперета – общо 6 пъти през годините от 1975 до 1977.
От 1948 г. започват нейните значителни оперни роли в този театър. Една от тези легендарни роли е тази на Царицата на нощта във „Вълшебната флейта“ от Моцарт – дебют в нея на 13 януари 1948 г. (също поради недиспониране на титулярката). След това тя има още 127 изяви в тази роля – чак до 4 декември 1956 г., както и едно гостуване извън Виена – на 13 май 1951 г. във Висбаден / Германия.
Интересна е тази история с грандиозния скок на Вилма Лип от „вторите редици“ към челните места! Ето причината: титулярката Мария Щадер (Maria Stader) отказва участието си в навечерието на премиерата и диригентът на постановката – известният Йозеф Крипс вижда възможността да даде шанс на Вилма Лип, която авансира от ролята на Папагена, в която е предвидена като втора артистка за премиерата, до ролята на Княгинята на нощта при тази премиера. По този начин даденият й шанс се оказва основата на пробива, който й се удава.
Но това не е само във Виенската опера – в началото там, после в Залцбург на Музикалния фестивал и накрая – световни изяви в тази партия от операта на Моцарт.
Заедно с Йозеф Крипс (Josef Krips) Вилма Лип работи през следващите години и извън Виенската опера в други музикални жанрове – той е диригент при редица концерти на Вилма Лип, даже при някои нейни песенни концерти я съпровожда на пиано. Особен успех двамата имат при такъв песенен рецитал през 1964 г. в прочутия „Wiener Musikverein“.
През 1953 г. Вилма Лип получава почетната титла „Камерзенгерин“ на Виенската държавна опера, когато е едва на 28 години – първи случай в историята на оперния театър за даване на това звание на толкова млад артист. Този прецедент тогава е бил широко обсъждан. Но както ще видим сетне, Вилма Лип се развива чак до края на активната си кариера съвсем последователно и достига до наимеверно число изяви във Виенската опера – участие в около 1200 спектакъла в десетки опери, в някои имайки и по няколко роли в течение на времето. Малко по-долу аз ще дам пълен списък на ролите й, от където ще останем възхитени – аз лично, след като вече 7 години пиша моите „оперни истории“ и съм срещнал биографиите на стотици певици и певци с кариера във Виенската държавна опера, не съм срещал артист с толкова различни и такъв голям брой роли като Вилма Лип.
Известно е, че около 1953-1955 г. Виенската държавна опера е подложена на големи ремонти и там не се играе няколко сезона. След новото отваряне през 1955 г. Вилма Лип продължава участията си. Тя играе освен в ролите на Констанца и Царицата на нощта и други роли от опери на Моцарт, също така и в опери от Пучини (Мими и Мюзета в „Бохеми“, Нела в „Джани Скики“), Бизе (Фраскита и Микаела в „Кармен“), Софи в „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус и много други. От 1958 г. тя приема в репертоара си редица лирични партии, като го разширява неимоверно: Маргерита във „Фауст“ от Гуно, Антония в „Хофманови разкази“ от Офенбах, Неда в „Палячи“ от Леонкавало, Ева в „Майсторите певци от Нюрнберг“ от Вагнер. Към ролите си в опери от Моцарт прибавя и драматични партии като: Памина във „Вълшебната флейта“, Графиня Алмавива в „Сватбата на Фигаро“ и Донна Елвира в „Дон Жуан“. В тази последна роля има особено голям успех при Фестивала в Залцбург през 1961 г.
Накрая нека добавя и роли като: Дъщерята в „Кардилак“ от Паул Хиндемит, Евридика в „Орфей и Евридика“ от Глук, Мари в „Продадена невеста“ от Сметана, Розалинда в „Прилепът“ от Щраус и Алис Форд във „Фарстаф“ от Верди.
При откриването на виенския „Theater an der Wien“ през 1962 г. Вилма Лип участва за пръв път не като Царицата на нощта, а в ролята на Памина във „Вълшебната флейта“ от Моцарт. Неин партньор е великолепният Николай Гедда в ролята на Тамино, дирижира Херберт фон Караян.
Както споменах малко по-горе, на сцената на Виенската държавна опера Вилма Лип има около 1200 изяви. Освен на сцената на този театър тя има особено интензивно участие в областта на сакралната музика – редовни изяви в концерти в залата на „Musikverein“, а извън Виена – редица концертни турнета в Европа, Северна и Южна Америка.
Както споменах в началото на този раздел, прилагам подробен списък на всички изяви на Вилма Лип на сцената на Виенската държавна опера (подредени по азбучен ред на оперните заглавия):
ARIADNE AUF NAXOS
Najade | 4 Vorstellungen | 08.06.1947–30.12.1947
ARIADNE AUF NAXOS
Zerbinetta | 9 Vorstellungen | 16.06.1949–08.03.1954
CAPRICCIO
Eine italienische Sängerin | 6 Vorstellungen | 02.06.1951–01.06.1952
CARDILLAC
Die Tochter | 6 Vorstellungen | 31.01.1964–02.06.1964
CARMEN
Frasquita | 34 Vorstellungen | 21.10.1948–24.03.1958
CARMEN
Micaëla | 11 Vorstellungen | 07.09.1962–03.12.1972
CARMINA BURANA
Sänger | 8 Vorstellungen | Sonstiges | 10.03.1957–16.06.1958
CATULLI CARMINA
Lesbia | 3 Vorstellungen | Sonstiges | 10.03.1957–25.03.1957
DAS CHRISTELFLEIN
Das Elflein | 3 Vorstellungen | 19.11.1952–21.12.1952
DAS RHEINGOLD
Woglinde | 9 Vorstellungen | 23.12.1958–01.04.1964
DER BESUCH DER ALTEN DAME
Seine Frau | 16 Vorstellungen | 22.12.1977–13.02.1981
DER JUNGE LORD
Frau Oberjustizrat Hasentreffer | 8 Vorstellungen | 09.06.1978–06.03.1979
DER ROSENKAVALIER
Sophie | 56 Vorstellungen | 22.03.1951–06.10.1968
Jungfer Marianne Leitmetzerin | 21 Vorstellungen | 26.12.1977–05.06.1981
DER VOGELHÄNDLER
Die Briefchristl | 23 Vorstellungen | 07.06.1952–15.01.1955
DIE ENTFÜHRUNG AUS DEM SERAIL
Blondchen | 6 Vorstellungen | 05.12.1946–14.03.1948
DIE ENTFÜHRUNG AUS DEM SERAIL
Konstanze | 82 Vorstellungen | 06.09.1948–26.10.1961
DIE FLEDERMAUS
Adele | 39 Vorstellungen | 06.11.1945–23.09.1953
DIE FLEDERMAUS
Rosalinde | 6 Vorstellungen | 31.12.1975–20.02.1977
DIE MEISTERSINGER VON NÜRNBERG
Eva | 25 Vorstellungen | 05.11.1961–07.06.1971
DIE VERKAUFTE BRAUT
Esmeralda | 26 Vorstellungen | 10.07.1945–13.09.1946
DIE ZAUBEFLÖTE (GASTSPIEL IN WIESBADEN)
Königin der Nacht | 1 Vorstellung | Gastspiel | 13.05.1951
DIE ZAUBERFLÖTE
Königin der Nacht | 128 Vorstellungen | 13.01.1948–04.12.1956
DIE ZAUBERFLÖTE
Papagena | 1 Vorstellung | 14.01.1948
DIE ZAUBERFLÖTE
Pamina | 88 Vorstellungen | 24.02.1957–22.11.1972
DON GIOVANNI
Zerlina | 9 Vorstellungen | 22.02.1958–28.02.1959
DON GIOVANNI
Donna Elvira | 51 Vorstellungen | 03.12.1959–26.06.1975
ELEKTRA
Fünf Mägde | 3 Vorstellungen | 07.12.1979–10.05.1980
FALSTAFF
Alice Ford | 7 Vorstellungen | 06.11.1968–25.09.1969
FAUST
Marguerite | 18 Vorstellungen | 16.02.1963–27.06.1973
FIDELIO
Marzelline | 28 Vorstellungen | 12.12.1956–14.01.1962
FRA DIAVOLO
Zerline | 11 Vorstellungen | 24.06.1948–13.10.1950
GASTSPIELE: DIE ENTFÜHRUNG AUS DEM SERAIL
Konstanze | 3 Vorstellungen | Gastspiel | 22.03.1949–27.03.1949
GIANNI SCHICCHI
Nella | 6 Vorstellungen | 25.01.1980–20.01.1981
GÖTTERDÄMMERUNG
Woglinde | 5 Vorstellungen | 12.06.1960–06.06.1962
HÄNSEL UND GRETEL
Taumännchen | 2 Vorstellungen | 21.11.1945–25.12.1945
IL BARBIERE DI SIVIGLIA
Rosina | 8 Vorstellungen | 07.03.1949–15.02.1954
KONZERT
Solisten | 1 Vorstellung | Konzert | 27.04.1965
LA BOHÈME (PUCCINI)
Musetta | 21 Vorstellungen | 25.10.1952–05.10.1958
LA BOHÈME (PUCCINI)
Mimì | 14 Vorstellungen | 19.01.1962–18.01.1972
LA CLEMENZA DI TITO
Servilia | 3 Vorstellungen | 30.10.1949–07.11.1949
LE NOZZE DI FIGARO
Barbarina | 16 Vorstellungen | 18.03.1948–04.07.1949
LE NOZZE DI FIGARO
Contessa Almaviva | 36 Vorstellungen | 16.11.1969–24.11.1975
LES CONTES D’HOFFMANN
Olympia | 46 Vorstellungen | 12.10.1946–31.10.1957
LES CONTES D’HOFFMANN
Antonia | 46 Vorstellungen | 27.10.1957–01.04.1976
MADAMA BUTTERFLY
Kate Pinkerton | 24 Vorstellungen | 26.06.1945–23.10.1947
MARTHA
Lady Harriet Durham | 40 Vorstellungen | 09.10.1945–23.06.1955
MATHIS DER MALER
Regina | 7 Vorstellungen | 17.05.1958–12.01.1959
ORPHEUS UND EURYDIKE / ORFEO ED EURIDICE
Eurydike | 3 Vorstellungen | 15.12.1959–02.01.1960
PAGLIACCI
Nedda (Colombina) | 53 Vorstellungen | 08.03.1959–29.03.1976
Drei Engelstimmen | 15 Vorstellungen | 27.02.1949–05.11.1958
PARSIFAL
RIGOLETTO
Die Gräfin Ceprano | 33 Vorstellungen | 21.04.1946–18.12.1947
RIGOLETTO
Gilda | 15 Vorstellungen | 06.10.1949–16.03.1953
SIEGFRIED
Stimme des Waldvogels | 10 Vorstellungen | 23.12.1957–03.06.1962
UN BALLO IN MASCHERA
Oscar | 14 Vorstellungen | 07.06.1951–21.04.1956
(край на цитата)
ГОСТУВАНИЯ
Извън Виенската държавна опера Вилма Лип също има важни и многобройни изяви. Първото й гостуване извън Виена е през 1948 г. при Музикалния фестивал в Залцбург – в ролята на Констанца в „Отвличане от сарая“ на Моцарт. Дирижира Йозеф Крипс.
Следват гастроли в Миланската Скала през 1950 г. в ролята на Царицата на нощта и Констанца, в Парижката опера, в Държавните опери в Берлин и в Мюнхен (Баварската опера), в Кралската опера „Ковънт Гардън“ в Лондон (през 1950 и 1951 г.), и отново при Музикалния фестивал в Залцбург (като Констанца, Блондхен, Царицата на нощта и Сервилия („Милосърдието на Тит“ от Моцарт), при Фестивалът на Вагнер в Байройт (през 1951 г. като Валдфогел (Горската птичка) в „Зигфрид“ от тетралогията „Пръстенът на нибилунга“), при Музикалния фестивал в Брегенц / Австрия (като Анина в оперетите „Една нощ във Венеция“ и Адела в „Прилепът“ от Йохан Щраус, както и Фрау Флут във „ВесеЛипе уйндзорки“ от Ото Николай и Мари в „Продадена невеста“ от Сметана), и при Фестивала в Единбург (Констанца в „Отвличане от сарая“).
През 1950 г. Вилма Лип пее партията на Констанца при първия цялостен запис на тази опера в съответно студио под диригентството на Йозеф Крипс заедно с колеги от „Wiener Mozartensemble“. Тази партия Вилма Лип поема от Ерна Бергер при Фестивала в Залцбург, когато същата се разболява. Наскоро след това Вилма Лип гастролира в редица големи оперни театри по света в голяма част от основните сопранови партии от тогавашния репертоар на оперните театри, също така и в ролите на Виолета в „Травиата“ от Верди, в „Манон“ от Масне и други.
През 1962 г. е нейният дебют в САЩ – в Сан Франциско в партията на Софи в „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус, като Алис Форд във „Фалстаф“ от Верди, Неда в „Палячи“ и Микаела в „Кармен“. Следват гастоли в Южна Америка – в Бразилия и в Буенос Айрес, после пак в Европа – в Брюксел и Цюрих, където отново пее и в оперети (Лиза в „Страната на усмивките“, Анна Елиза в „Паганини“).
ПО-КЪСНА КАРИЕРА
В началото на 70-те години Вилма Лип започва бавно да се оттегля от сцената. През тия последни години тя пее не само в „своя постоянен“ театър – Виенската държавна опера, но и във Виенската народна опера (Volksoper Wien) – между другите заглавия, също и като Лаура, Микаела и Графиня Цедлау (в оперетата „Виенска кръв“ от Щраус), също и при Музикалния фестивал в Брегенц (в ролите на Розалинда, Лаура и при концерти), в Държавната опера в Цюрих и при Фестивала в Залцбург.
Като последна нейна роля, с която тя взема сбогом от оперната сцена след близо 40 години вокална кариера е тази на Мариане Лайтмецерин в „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус, в която роля тя играе за последен път на сцената на Виенската държавна опера на 5 юни 1981 г. – след общо 56 изяви преди това в ролята на Софи и 21 изяви като Мариане в годините от 1977 до 1981. В тази последна роля Вилма Лип се представя накрая и при Фестивала в Залцбург през 1981 г.
Както вече стана въпрос, Вилма Лип има не само забележителна оперна кариера, тя гостува и като солист в концертни изпълнения или такива със симфоничен оркестър, в творби с ораториално-кантатен характер. Така например през 1951 г. е солистка при изпълнение на ораторията »Christus auf dem Ölberg« от Бетовен на хълма в Йерусалим.
През 1982 г. Вилма Лип получава титлата „Почетен член на Виенската държавна опера“. През годините 1983 и 1984 тя поема още няколко пъти ролята на Мариане Лайтмецерин в „Кавалерът на розата“ при Фестивала в Залцбург.
През 1986 г. Вилма Лип има още една изява в тази роля в Оперния театър в Торино / Италия.
По време на цялата кариера на Вилма Лип тя е възхвалявана не само за чудесния си глас, но и за техническата перфектност на изпълненията, за подвижността на виртуозния й колоратурен сопран в един репертоар, в който имат особена тежест партиите в опери от Моцарт. Наред с това, тя е прекрасна изпълнителка на песни и солистка в концерти, оратории и други творби.
ДЕЙНОСТ КАТО ВОКАЛЕН ПЕДАГОГ
След приключване на активната си вокална дейност, Вилма Лип се отдава на успешна педагогическа дейност – тя е в продължение на 18 години вокален педагог в „Моцартеума“ в Залцбург. Нейни ученици са между другите Kathleen Cassello, Birgid Steinberger, Ingrid Habermann, Eva Lind и Iride Martinez. Тези певици са особено добри в „роли на Вилма Лип“. (Моя бележка – Б.К.: От дълги години тук в Германия и до сега чувам много често в радио и телевизия името на Ева Линд – чудесна певица с прекрасен глас и много привлекателна външност, която прави знаменита кариера не само в оперните театри).
През 1998 г. Вилма Лип преминава на 73 години в пенсия и се оттегля окончателно от светския живот и вокалното изкуство. По отношение на личния й живот, в биографията е написано така: „омъжена е била няколко пъти, също и известно време с Рудолф Гамсйегер (Rudolf Gamsjäger) – музикален мениджър и директор на Виенската държавна опера“.
След един дълъг и почти изцяло отдаден на музиката живот, след кратко боледуване Вилма Лип умира на 26 януари 2019 г. във Виена – на 93 години. Погребана е в почетен гроб във Виенското централно гробище (Gruppe 40, Nummer 204).
За многогодишната си музикална дейност Вилма Лип е получила редица медали и отличия. Цитирам списък на немски език:
Auszeichnungen
- 1966: Nicolai-Medaille der Wiener Philharmoniker
- 1977: Ehrenmedaille der Bundeshauptstadt Wien in Gold
- 1982: Ehrenmitglied der Wiener Staatsoper
- 2004: Goldenes Ehrenzeichen für Verdienste um das Land Wien
(край на цитата)
Преди да дам списък на дискографията на Вилма Лип, искам да цитирам списък на филмов материал, свързан с дейността на Вилма Лип (източник на немски език):
Filmmateria
- Unsterblicher Mozart – Wilma Lipp als Konstanze (Ausschnitte aus „Die Entführung aus dem Serail“, „Don Giovanni“ und „Die Hochzeit des Figaro“)
- Das Dreimäderlhaus – Wilma Lipp ist am Ende des Filmes selbst mit Schuberts „Ave Maria“ zu sehen.
- Der Kardinal – Wilma Lipp spielt die Rolle einer Katholikin in der NS-Zeit.
- „Der Rosenkavalier“ – Salzburger Festspiele 1982, Musikalische Leitung und Regie: Herbert von Karajan
- Wochenschau – Film der Nachkriegszeit, Wilma Lipp singt den „Frühlingsstimmenwalzer“ anlässlich des Besuches von John F. Kennedy
- Karussell 1967 – TV-Show mehrere Folgen, Wilma Lipp singt Operettenmelodien
- „The Salzburg festival“ – Film von Tony Palmer, Wilma Lipp wird bezüglich Regietheater interviewt und hält mit ihrem Missfallen über Doris Dörries „Rigoletto“ an der Bayerischen Staatsoper nicht hinterm Berg
- „Zeitzeugen – Wege zur Zweiten Republik“ – Dokumentation, hrsg. von der Universität Salzburg u. dem Landesstudio Salzburg des ORF. Kremayr & Scheriau, Wien 1987
- „50 Jahre Wiedereröffnung Wiener Staatsoper“ – Wilma Lipp; Elisabeth Schwarzkopf, Sena Jurinac als Ehrengäste der Gala 2005 (край на цитата)
Цитирам дискографията на Вилма Лип (източник на немски език):
Tonträger
(край на цитата)
Направи ми впечатление, че в горната дискография има две позиции, в които участват и българските певци Николай Гяуров и Анна Томова-Синтова. Цитирам:
| Faust (Gounod) | Ghiaurov, Höngen, Kmentt, Lipp (Marguerite), Sereni | Georges Prêtre | 1961 |
| Der Rosenkavalier (Strauss) | Baltsa, Lipp (Leitmetzerin), Perry, Tomowa-Sintow | Herbert von Karajan | 1984 |
(край на цитата)
Нека днес на 26 април 2020 г. почетем 95 години от рождението на голямата австрийска певица Вилма Лип, починала преди малко повече от една година – на 25 януари 2019 г.
Мир на праха й!
…..
Цитирам линк към информация заедно с изпълнения на певицата Вилма Лип (1925-2019):
……
Цитирам линк към информация заедно с изпълнения на певицата Вилма Лип (1925-2019):
…..
Цитирам линк към изпълнение на певицата Вилма Лип (1925-2019) – eдна от коронните й роли – Царицата на нощта във „Вълшебната флейта“ от Моцарт:
……