Тенорът от Австрия Волфганг Нойман празнува днес рожден ден
Драги приятели на оперната музика, днес на 20 юни 2015 г. ще отбележа един кръгъл рожден юбилей на оперен певец, този път той не е българин. През последната седмица писах все за родни артисти, днес ще припомня биографията и творческия път на един особено профилиран австрийски тенор, който преди 5 години приключи с певческата си дейност – Волфганг Нойман (Wolfgang Neumann), роден точно преди 70 години.
Предполагам, че този артист не е познат на българските оперни любители, макар че е гостувал по всички големи и известни оперни сцени в света – Виена, Брюксел, Цюрих, Осло, Лисабон, Барселона, САЩ (Далас, Ню Йорк – МЕТ), Чили, Аржентина, както и в редица оперни театри в Италия, Германия, Франция и другаде. Волфганг Нойман играе в роли от различни епохи, както и в опери от съвременни автори, наред с класическите опери на Верди, Пучини, Чайковски, Рихард Щраус и десетки други. Музикалната критика го оценява като изключителен певец в опери на Вагнер, където редица години играе главни роли, също и при музикалните фестивали в Байройт и в Залцбург. Особено успешни са неговите участия при премиери на нови опери на различни сцени, като в операта „Мойсей и Аарон“ от Шьонберг (за тази опера писах специална статия миналата година). Нойман е известен концертен певец, солист в големи симфонично-ораториални творби, като „Gurrelieder“ от Шьонберг и „Lied von der Erde“ от Густав Малер. В тази статия по-късно ще се спра по-подробно на репертоара му.
Точно преди 5 години – през сезона 2009/2010 Волфганг Нойман се раздели със сцената след дълга и успешна певческа кариера. В последните 30 години той беше член на ансамбъла на Държавната опера в Манхайм. По този случай той даде интервю тогава в Манхайм, което ще предам в оригинал и в превод по-долу:
Das Interview: Wolfgang Neumann über seinen Abschied vom Nationaltheater Mannheim nach 30 Jahren
„Leben ohne Termindruck“
Von unserer Mitarbeiterin Waltraud Brunst
Es ist ein Tag des Abschiednehmens, morgen im Mannheimer Nationaltheater. Es ist ein Abschied von der Spielzeit 2009/2010, ein Abschied vom doch sehr erfolgreichen “Ring 2000” der Ära Schwab, ein Abschied auch von einem langjährigen, hochverdienten Ensemblemitglied, dem Heldentenor Wolfgang Neumann. Vor seinen beiden letzten schweren Helden – der 65-Jährige bewältigt im Abstand von drei Tagen beide Siegfriede in “Siegfried” und “Götterdämmerung” – spricht er über seine Zeit im Ensemble und ein Leben abseits der Bühne.
– Herr Neumann, der Ruhestand naht. Es soll Orchestermusiker geben, die dann ihr Instrument nicht mehr anrühren. Ist so etwas auch bei Sängern vorstellbar?
– Wolfgang Neumann: Nein, solange die Stimme voll da ist. Gut ist jedenfalls, dass der Termindruck weg ist.
– Sie haben 30 Jahre am Mannheimer Nationaltheater verbracht, meist im Festengagement, eine Zeitlang als Gast. War es dem weltweit erfolgreichen Heldentenor zwischen Wien, Bayreuth und New York wichtig, ein Stammhaus zu haben?
– Neumann: Ja, und gerade dieses. Das Mannheimer Nationaltheater ist ja nicht nur wegen seiner Tradition einzigartig in der Welt, sondern auch wegen des enthusiastischen Mitgehens des Publikums, das die Sänger so unterstützt. Das ist ja eine Wechselwirkung. Ich muss mich mit meinen Rollen identifizieren, mit Leidenschaft, um damit die Menschen zu bewegen.
– Sie haben erst ein Handwerk gelernt und sich damit Ihr Gesangsstudium verdient. Haben Sie vielleicht deshalb in diesen irrealen Welten nie die Bodenhaftung verloren?
– Neumann: (lacht) Sicherlich, das gibt eine gewisse Erdung. Davon abgesehen habe ich auch im sogenannten Proletariat fabelhafte Leute kennengelernt. Der Schmied beispielsweise, der unsere Pferde betreut, ist ein wahrer Geistesgigant.
– Haben Sie Ihre endgültige Berufswahl je bereut?
– Neumann: Nein, nie! Das hat mir so viel gegeben. Natürlich war es nicht immer leicht, aber auch schwere Zeiten und letztendlich gelöste Probleme bringen einen doch weiter.
– Es gibt ja in Ihrem Beruf bei leichter Indisposition das Dilemma Singen oder Absagen. Standen Sie oft vor dieser immer schwierigen Entscheidung?
– Neumann: Ein paar Mal schon. Aber zum Glück bin ich doch recht gesund.
– Erzählen Sie uns doch etwas über das Schlüsseljahr 1988!
– Neumann: Ja, das war ein ganz wichtiges Jahr für mich. Als meine Frau (die Opernsängerin Marianne Seibel, früher Bayerische Staatsoper) und ich kaum noch damit rechneten, kündigte sich unsere Tochter an, die 1988 geboren wurde. Ich steckte beruflich sehr bewusst zurück, wie man sagt, um die ersten Jahre mit unserem Kind mit zu erleben. Das heißt, ich ging in kein Festengagement, sang aber natürlich weiter, etwa den “Ring” an der Met, aber auch in Berlin, Dresden, Leipzig, Karlsruhe, Darmstadt und immer wieder in Mannheim, später dann auch wieder hier im Festengagement für die “schweren” Helden wie Siegfried, Tristan, Tannhäuser, Otello. In den “freien” Jahren habe ich mich verstärkt um die Familie gekümmert; in Babypflege bin ich absolut autark (lacht). Ich habe in dieser Zeit aber auch intensiv an meiner Stimme gearbeitet und meine handwerklichen Fähigkeiten reaktiviert.
– Sie gelten ja im Kollegenkreis, sogar unter Fachkollegen, als sehr beliebt und äußerst zuverlässig.
– Neumann: Das freut mich. Ja, ich denke schon, dass ich kollegial bin. Einmal bin ich für eine Dreiviertelstunde “Otello”-Ensembleprobe von Lissabon hin- und wieder zurückgeflogen.
– Gibt es noch unerfüllte Wünsche in Sachen Wagner?
– Neumann: Eigentlich habe ich alles gesungen, allein neun verschiedene Tristan-Produktionen in aller Welt. Nur der Mime. . . Der ist ja ein paar Mal davor, die Weltherrschaft zu erringen, und dann versagen ihm die Nerven. Diese Verzweiflung mal zu spielen, diese Facetten! Ich war ja immer in den skurrilen Charakterrollen sehr erfolgreich – Aron, Aegisth, Herodes, Loge. Ich denke, dass eins das andere, also die Charakter- die Heldenpartien, durchaus befruchtet.
– Für welchen Komponisten außer Wagner schlägt Ihr Herz noch?
– Neumann: Ha, Puccini! Wäre zwar nicht gerade mein Fach, aber einmal den Scarpia singen, das Tedeum im ersten Akt! Überhaupt mag ich Verismo, aber auch Strauss und neuere, zeitgenössische Komponisten.
– Welchen nichtmusikalischen Hobbys werden Sie künftig mehr Raum geben?
– Neumann: Familie, Haus, Garten, Freunde, Pferde – einfach leben ohne Termindruck. Und natürlich singen, solange die Stimme in Ordnung ist.
© Mannheimer Morgen, Donnerstag, 29.07.2010
Следва превод на български език:
Интервю: Волфганг Нойман за раздялата си с „Националния театър Манхайм“ след 30 години
„Живот без напрежение заради ангажиментите“
От нашата сътрудничка Валтрауд Брунст
Утре в Националния театър в Манхайм е денят на раздялата. Това е раздялата със сезона 2009/2010, раздялата с твърде успешния „Ринг 2000“ на ерата Шваб, раздялата с един дългогодишен и високо заслужил член на ансамбъла – героичният тенор Волфганг Нойман. За своите два последни трудни герои – Зигфрид в оперите „Зигфрид“ и „Залезът на боговете“, които 65-годишният интерпретира с промеждутък от 3 дни, той говори сега за дейността си в ансамбъла и живота си извън сцената.
– Господин Нойман, пенсионирането наближава. Има оркестрови музиканти, които след това не се докосват до инструментите си. Възможно ли е това при певците?
– Волфганг Нойман: Не, докато гласът е все още напълно добър. Хубаво е това, че натискът на ангажиментите (термините) вече липсва.
– Вие прекарахте 30 години в Националния театър в Манхайм, повечете години като постоянен член, известно време като гост. Беше ли това важно да имате един „постоянен театър“, след като сте прочут героичен тенор, който играе между Виена, Байройт и Ню Йорк?
– Волфганг Нойман: Да, именно това. Националният театър в Манхайм е не само изключение в целия свят заради традицията си, но и заради това, че има ентусиазирана публика, която посещава спектаклите и подкрепя певците. Това е едно особено взаимно въздействие. Аз трябва да се идентифицирам с моите роли, с вдъхновението и страстта, с които да въздействам на хората.
– Вие най-напред сте изучили един занаят, за да финансирате вокалното си обучение. Може би поради това никога не сте загубили здравата „земна“ връзка в този нереален свят на операта?
– Волфганг Нойман (смее се): Разбира се, има такова „заземяване“. Независимо от това, аз можах да се запозная тогава с прекрасни личности в т.н. „пролетариат“. Ковачът например, който са грижи за нашите коне, е един истински духовен гигант.
– Съжалявате ли за Вашия окончателен професионален избор?
– Волфганг Нойман: Не, никога. Той ми даде толкова много. Разбира се, не винаги беше леко, но също и тежки времена и в крайна сметка решените проблеми придвижват даден човек по-нататък.
– Във Вашата професия съществува при леко недиспониране дилемата „да пея“ или „да откажа“. Стояли ли сте често пред това все по-тежко решение?
– Волфганг Нойман: Да – няколко пъти. За щастие съм здрав.
– Разкажете ни нещо за решителната година 1988!
– Волфганг Нойман: Да, това беше една много важна година за мене. Именно, след като моята съпруга (оперната певица Мариане Зайбел (Marianne Seibel), пяла във Баварската държавна опера) и аз още не предполагахме, че тя е бременна и през 1988 г. ще се роди дъщеря ни. Тогава аз съзнателно сложих професията на заден план, ако мога така да кажа, за да съм през първите години след раждането с нашето дете. Това означава, че аз не поех никакъв постоянен ангажимент, пях обаче и по-нататък, например в „Пръстенът на нибелунга“ в МЕТ Ню Йорк, също и в Берлин, Дрезден, Лайпциг, Карлсруе, Дармщадт и винаги в Манхайм. По-късно – вече като постоянен член на ансамбъла в Манхайм – в „тежките герои“ като Зигфрид, Тристан, Танхойзер, Отело. През „свободните“ години се грижех повече за фамилията си, по отношение на „грижите за дете“ съм напълно обучен и самостоятелен (смее се). В този период аз се занимавах сериозно с гласа си, също възстанових и моите способности в старата ми професия.
– Вие се ползвате със симпатии в кръга на колегите си, също и сред колеги-солисти, а така също имате реномето на „много надежден“.
– Волфганг Нойман: Това ме радва. Да, така мисля и аз, че съм добър колега. Един път летях от Лисабон и обратно за 45-минутна ансамблова репетиция на операта „Отело“ от Верди.
– Има ли още неизпълнени желания по отношение на Рихард Вагнер?
– Волфганг Нойман: Фактически изпях всичко, даже девет различни продукции на „Тристан и Изолде“ по целия свят. Само „Der Mime“ …. Той е няколко пъти в състояние да покори света, и тогава му отказват нервите. Това раздвоение да се играе, тези нюанси! Аз имах винаги голям успех при особено характерни роли – Аарон, Aeгист, Херодес, Логе. Аз мисля, че всяка роля обогатява другата, т.е, характерната се отразява на героичната.
– За кой композитор освен Вагнер сърцето Ви бие по-бързо?
– Волфганг Нойман: Ха, Пучини! Не е моя партия, но бих желал да пея Скарпия, „Те Деума“ в първо действие! Изобщо обичам стила веризмо, но също така и Рихард Щраус, както и съвременните композитори.
– На кои хобита извън музиката бихте отделили повече внимание?
– Волфганг Нойман: Фамилията, къщата, градината, приятелите, конете – просто да се живее без натискът на термините. И разбира се да пея, докато гласът е в ред.
© „Mannheimer Morgen“, Четвъртък, 29.07.2010
(край на превода)
А сега ще се спра на биографични данни и такива за кариерата на Волфганг Нойман по години.
Австрийският тенор Волфганг Нойман (Wolfgang Neumann) е роден на 20 юни 1945 г. във Вайерн (провинция Стайермарк), но израства в Германия. Най-напред той изучава и работи техническа професия. После учи вокално изкуство при Erwin Röttgen в Есен и в Консерваторията в Дуисбург при Friedrich Brenn, Ulrich Rapp и Wolfgang Bständig. В началото на кариерата си пее като баритон в Рендсбург и в хора на театъра в Оберхаузен. След това се преобучава като тенор и дебютира през 1971 г. като солист-тенор в Градския театър в Билефелд в ролята на Макс в операта „Вълшебният стрелец“ от Вебер. През 1978 г. се премества в Градския театър в Аугсбург / Бавария. През 1980 г. получава ангажимент като първи героичен тенор в Националния театър в Манхайм, към ансамбъла на който принадлежи до 1988 г. Там сключва договори за гостуване в Държавните опери в Мюнхен (от 1981 г.), Хамбург (1982-1985) и във Виенската държавна опера (1982-1983 и 1988-1989). Във Виена той участва 10 пъти в операта „Мойсей и Аарон“ от Арнолд Шьонберг и 2 пъти в „Зигфрид“ и „Залезът на боговете“ от тетралогията на Рихард Вагнер. Ето точния план на изявите му там:
| Titel des Werks | Rolle/Funktion der Person | Datum der ersten/letzten Vorstellung | Anzahl der Vorstellungen | |
|---|---|---|---|---|
| Götterdämmerung | Siegfried | 04.10.1998 | 1 mal | |
| Moses und Aron | Aron | 14.12.1982–13.05.1989 | 10 mal | |
| Siegfried | Siegfried | 27.09.1998 | 1 mal |
(край на цитата)
Дебюта на Волфганг Нойман във Виенската държавна опера е на 14 декември 1982 г. в ролята на Аарон в „Мойсей и Аарон“ от Шьонберг. Тази му роля е особено успешна в цялата му кариера. Ето цитат за състава при дебюта му във Виена (през миналата година аз писах специална статия за тази опера с много подробности):
MOSES UND ARON
Dienstag, 14. Dezember 1982 | 19:30 | in deutscher Sprache
15. Aufführung in dieser Inszenierung
Neueinstudierung
- Christoph von Dohnányi | Musikalische Leitung
- Götz Friedrich | Inszenierung
- Rudolf Heinrich | Bühnenbild und Kostüme
- Erich Walter | Choreographie
- Norbert Balatsch, Helmuth Froschauer | Einstudierung der Chöre
- Franz Mazura | Moses
- Wolfgang Neumann | Aron
- Gabriele Sima | Ein junges Mädchen
- Czeslawa Slania | Eine Kranke
- Wilfried Gahmlich | Ein junger Mann
- Gottfried Hornik | Ein anderer Mann
- Hans Helm | Ephraimit
- Kurt Rydl | Ein Priester
- Charles Naylor | Ein Jüngling
- Donna Robin, Marjorie Vance, Margareta Hintermeier, Axelle Gall | Vier nackte Jungfrauen
- Friedemann Hanke, Reid Bunger, Hans Christian | Drei Älteste
- Donna Robin | Eine Solostimme
- Donna Robin, Waltraud Winsauer, Axelle Gall, Kurt Equiluz, Noël Ramirez, Friedemann Hanke | Sechs Solostimmen
- Kurt Equiluz, Waldemar Kmentt, Franz Kasemann, Ewald Aichberger, Horst Nitsche, Anton Wendler, Heinz Holecek, Edward Gauntt, Robert Riener, Thomas Mayr, Noël Ramirez, Alfred Šramek | Die zwölf Stammesfürsten
- Gerhard Dirtl, Ferdinand Liederer | Drei Schlächter
(край на цитата)
Внушителен ансамбъл – той и Франц Мазура в двете главни роли, също и Курт Ридл, и Кристоф фон Донани като диригент, а легендарният Гьотц Фридрих (дълги години директор на „Deutsche Oper Berlin“ като режисьор).
Последната изява на Волфганг Нойман във Виенската държавна опера е на 4 октомври 1998 г. в ролята на Зигфрид в „Залезът на боговете“ от Вагнер. Цитирам състава на ансамбъла при тази последна изява на Нойман във Виена:
Besetzung | 04.10.1998
| Dirigent | Peter Schneider |
|---|---|
| Inszenierung | Adolf Dresen |
| Bühnenbild und Kostüme | Herbert Kapplmüller |
| Choreinstudierung | Ernst Dunshirn |
| Siegfried | Wolfgang Neumann |
| Brünnhilde | Hildegard Behrens |
| Gutrune | Anne Schwanewilms |
| Hagen | Matti Salminen |
| Gunther | Peter Weber |
| Alberich | Oleg Bryjak |
| Waltraute | Regina Mauel |
| Erste Norn | Jutta Geister |
| Zweite Norn | Margareta Hintermeier |
| Dritte Norn | Sharon Markovich |
| Woglinde | Viktoria Loukianetz |
| Wellgunde | Katalin Halmai |
| Flosshilde | Svetlana Serdar |
(край на цитата)
И тук участват артисти от голям формат в главните роли като Хилдегард Беренс и Мати Салминен.
Продължавам с кариерата на Волфганг Нойман: гостувания преди всичко в роли от опери на Вагнер позволяват на Нойман в течение на годините да получи световна известност – в „Théatre de la Monnaie“ в Брюксел (1979 като Зигмунд), в Оперния театър в Цюрих (1980), в Оперния театър в Осло (1981 при премиерата на „Тристан и Изолде“ в Норвегия в главната роля на Тристан), в „Deutsche Oper Berlin“ (1983), в „Teatro San Carlos“ в Лисабон (1982), в „Teatro Liceo“ в Барселона (1984-1986, както и при премиерата на „Мойсей и Аарон“ в Испания), в Оперния театър в Далас / САЩ (1984-85) като Зигфрид в „Пръстенът на нибелунга“, в Сантиаго / Чили (1986), Монте Карло (1983 като Тристан), в „Teatro Comunale“ в Болоня (1983 също като Тристан), в Марсилия (1988 като Макс във „Вълшебният стрелец“ от Вебер), в Оперния театър в Катания / Италия (1987 като Ирод в „Саломе“ от Рихард Щраус), в Монреал / Канада (1986), при „Maggio musicale“ във Флоренция (1983 като Танхойзер), също и в „Teatro Comunale“ във Флоренция.
През 1988 г. е дебюта на Волфганг Нойман на сцената на МЕТ в Ню Йорк – Зигфрид в „Пръстенът на нибелунга“ (диригент Джеймс Ливайн). През 1990 г. той играе в „Teatro Colon“ в Буенос Айрес при концертното изпълнение на операта „Риенци“ от Вагнер в главната роля. През 1989 г. той изпълнява на Оперните празници в Мюнхен партията на Кардинал Албрехт в операта „Матис художникът“ от Паул Хиндемит. През 1994 г. играе в Държавния театър в Карлсруе ролята на Зигфрид в тетралогията „Пръстенът на нибелунга“, през 1995 г. – ролята на Танхойзер при Фестивала в Байройт (тази роля играе и в Оперния театър в Лайпциг). През 1995 г. наново е във Виенската държавна опера като Аарон в „Мойсей и Аарон“ в операта на Шьонберг (в архива на театъра това участие не е отразено).
На сцената на МЕТ в Ню Йорк Волфганг Нойман има общо 15 изяви през годините от 1988 до 2002 в следните опери: „Зигфрид“ от Вагнер (в ролята на Зигфрид заедно с Валтрауд Майер в ролята на Брюнхилде, общо 4 изяви), „Залезът на боговете“ от Вагнер (също в ролята на Зигфрид, общо 3 изяви), „Воцек“ от Албан Берг (в ролята на Tambourmajor, общо 4 изяви) и „Електра“ от Рихард Щраус (в ролята на Егист, общо 4 изяви).
От многото роли, които Волфганг Нойман играе през цялата си кариера, особено успешни са: Ерик в „Летящият холандец“, главният герой във „Риенци“, Тристан, Лоенгрин, Зигфрид и Логе в оперите от Вагнер, Отело в едноименната опера от Верди, Кайзерът в „Жената без сянка“, Ирод в „Саломе“, Бакхус в „Ариадна на Наксос“ от Рихард Щраус, ролята на Tambourmajor във „Воцек“ от Албан Берг, Туриду в „Селска чест“ от Маскани, Канио в „Палячи“ от Леонкавало, Херман в „Дама Пика“ от Чайковски, Калаф в „Турандот“ от Пучини, Едмунд в „Крал Лир“ от Ариберт Райман.
Волфганг Нойман е известен и като отличен изпълнител на солови песни и участия в симфонично-ораториални творби, като солист в „Gurrelieder“ от Шьонберг и „Lied von der Erde“ от Густав Малер. Записал е и много свои изяви в опери и други. Ето част от дискографията му (на немски език):
DGG, Capriccio (Jim in „Aufstieg und Fall der Stadt Mahagonny“ von Kurt Weill, заедно с немската певица Аня Силя)
Bella Musica (Siegfried im „Siegfried“ von Richard Wagner)
Videography:
Alban Berg: Wozzeck (Dalayman, Struckmann, Devlin; Levine, Lamos, 2001) [live]
……
Волфганг Нойман има участие и в операта (сценична акция) „Intolleranza 1960“ от италианския композитор Луиджи Ноно (писах в моя статия за тази опера преди няколко месеца), заснета през 2001 г. на музикален носител в изпълнение на състав от Бремен:
„Intolleranza 1960“
Chor und Extrachor des Theather Bremen, Chor
WOLFGANG NEUMANN, Tenor
Anne-Katrin Auch,
Judy Berry, Sopran
Wolfgang von Borries,
Heinrich Bröckerhoff ,
Bartholomeus Driessen, Bass
Maria Kowollik, Alt
Achim Rikus, Counter Tenor
Ina Schlingensiepen, Sopran
Theo Wiedebusch, Choreinstudierung
Gabriel Feltz, Dirigent
Szenische Aktion in zwei Teilen nach einer Idee von Angelo Maria Ripellino
Deutsche Übersetzung von Alfred Andersch
Live Aufnahme vom Februar 2001 aus dem Theater am Goetheplatz in Bremen
Eine Koproduktion mit Radio Bremen.
(край на цитата)
Записът и изпълнението са получили оценката „Ausgezeichnet“ (отличен).
Цитирам оперния репертоар на Волфганг Нойман от източник на немски език (списъкът не е пълен):
Repertoireauszug
- Rienzi – Rienzi
- Erik – Der fliegende Holländer
- Tannhäuser – Tannhäuser und der Sängerkrieg auf Wartburg
- Lohengrin – Lohengrin
- Loge – Das Rheingold
- Siegmund – Die Walküre
- Siegfried – Siegfried und Götterdämmerung
- Tristan – Tristan und Isolde
- Parsifal – Parsifal
- Hermann – Pique Dame
- Otello – Otello
- Canio – Pagliacci
- Calaf – Turandot
- Herodes – Salome
- Aegisth – Elektra
- Kaiser – Die Frau ohne Schatten
- Bacchus – Ariadne auf Naxos
- Tambourmajor – Wozzeck
- Aron – Moses und Aron
- Edmund – Lear
(край на цитата)
Нека днес на 20 юни 2015 г. да поздравим тенора Волфганг Нойман с неговата кръгла 70-годишнина и да му пожелаем добро здраве и да продължава да има песенни изяви. Четох в един линк, че миналата година е имал малко участие на благотворителен концерт в Австрия. Както той казва в интервюто си по-горе, „ще продължа да пея докато гласът ми позволява това“.
За много години, г-н Волфганг Нойман !
…………………..
Записи:
Arnold Busshoff Wolfgang Neumann Tenor Bass Duett aus Paulus…
´´´´