Днес преди 100 години е роден големият немски тенор Волфганг Виндгасен
Драги приятели на оперната музика, днес на 26 юни 2014 г. оперният свят си спомня за един бележит немски тенор – знаменитият Волфганг Виндгасен (Wolfgang Windgassen), роден на този ден преди 100 години. Ако днешните по-млади любители на това изкуство са слушали малко за него, те трябва да знаят, че той е оставил не само в родината си отлични спомени от дългогодишната си певческа кариера преди всичко като изявен Вагнеров тенор, участвал в почти всички оперни постановки на Вагнерови опери след края на Втората световна война.
Точно 20 години – от 1951 до 1970 г. той е участвал всяка година на Вагнеровия фестивал в Байройт в почти всички главни роли, като Ерик, Танхойзер, Лоенгрин, Логе, Зигмунд, Зигфрид, Валтер фон Щолцинг, Тристан и Парсифал. С подкрепата на Виланд Вагнер и под негово ръководство Виндгасен израства не само гласово, но и в сценично отношение като един от най-добрите интерпретатори на тези роли в следвоенна Германия. Режисьорът и ръководител на Фестивала в Байройт Виланд Вагнер се обръща при разговорите си с него с думите „Mein Held“ (герою мой) – и двамата са очевидно „героите“ на следвоенния Байройт – Виланд Вагнер в сценичното и художествено оформление и съответната режисура, Волфганг Виндгасен – като отличен певец и задълбочен драматичен артист. Неговата многогодишна партньорка Марта Мьодл (Martha Mödl) е казала един път за него: „той не играе и пее ролите си, той е просто Тристан, Зигфрид и Парсифал. Именно такива представи за вникване в ролите може би е имал Рихард Вагнер.“ Големият диригент Карл Бьом казва:
„Виндгасен е един от малкото щастливи случаи, когато природата е допринесла за събирането на толкова артистични качества: глас, музикалност, външен вид, интелигентност и съзнание на най-високо ниво за артистична отговорност…. Който притежава поне една искра в способността да приема художествена интерпретация, трябва да е впечатлен от неописуемата сила на играта на Виндгасен. На този, на който не му прави впечатление това, според мене не може да му се помогне“.
(край на цитата)
Моята лична преценка е, може би Виндгасен е наследник на един от най-изявените немски тенори от първата половина на 20-и век – Ернст Краус (Еrnst Kraus, 1863-1942), който като Вагнеров тенор е бил върхът на певческото изкуство в тези опери. В музикалните архиви всички любители на Вагнер могат да намерят достатъчно сведения за този изключителен певец и артист Ернст Краус.
В моите „оперни истории“, специално от есента и зимата на миналата година имах възможност при юбилейни дати да пиша за някои големи немски тенори, като тримата „Петровци“ – Петер Зайферт (Peter Seiffert), Петер Шрайер (Peter Schreier) и Петер Хофман (Peter Hoffmann) и други, някои от които са изявени Вагнерови изпълнители. Ако трябва да спомена още имена, то през втората половина на миналия век особени заслуги имат тенорите Рене Коло (Renè Kollo), Зигфрид Иерузалем (Siegfried Jerusalem), Манфред Юнг (Manfreg Jung) и особено рано починалия Фриц Вундерлих (Fritz Wunderlich) – едно от „немските тенорови чудеса“ между 1955 и 1966 г. Нещастна съдба е имал Вундерлих – на върха на кариерата си, малко преди да навърши 35 години и няколко дни преди да отлети за Америка за дебюта си на сцената на МЕТ в Ню Йорк, Вундерлих преживява голямо нещастие – пада по стълбището в дома на приятеля си Готлоб Фрик, получава сериозни наранявания в черепа и още на следния ден умира в болницата в Хайделберг. Дълги години немските любители на оперното изкуство не могат да забравят този несравним глас с чуден лиричен тембър и прекрасна игра главно в опери от Моцарт, в които е участвал на най-големите европейски оперни сцени. Аз лично през годините 1990-2000, когато следях редовно сп. „Opernwelt“, съм чел десетки рецензии по случай негови годишнини за изкуството на Вундерлих, както и на биографични книги за него. И сега все още това име се споменава като синоним на най-високо певческо и актьорско майсторство.
Разбира се, в новото хилядолетие в Германия се появиха десетки имена на бележити тенори, играещи по тукашните сцени, както и в Европа и в другите континенти. Ако трябва да спомена поне две имена, те са на Йонас Кауфман (Jonas Kaufmann) и Клаус Флориан Фогт (Klaus Florian Vogt), които имат големи успехи в последно време. За мен Кауфман е любим певец и артист, неговата игра и глас особено ме привличат, защото е много разностранен, много добър като Дон Хосе в „Кармен“ или Каварадоси в „Тоска“ (на 24 юни т.г. е играл при мегапродукцията на „Манон Леско“ от Пучини на сцената на „Ковънт Гардън“ в Лондон, предавана „на живо“ в целия свят от компанията UCI („UCI Events“), но също и като чудесен Лоенгрин и Парсифал в оперите на Вагнер.
Понеже пиша за Йонас Кауфман, който съвсем наскоро беше включен в листата на „най-добрите 10 тенора в историята на вокалното изкуство“, ето един интересен отзив в английските медии във връзка с „Манон Леско“ в Лондон (преведен на немски език в бюлетин на DPA):
DPA
„Jonas Kaufmann in Großbritannien als Superstar gefeiert“.
Der deutsche Tenor Jonas Kaufmann ist in London als liebeskrank-tragischer Held in Giacomo Puccinis Oper „Manon Lescaut“ gefeiert worden.
Der 44-Jährige trat im Royal Opera House Covent Garden in der Hauptrolle des Chevalier des Grieux auf, seine Liebe Manon wurde von der lettischen Sopranistin Kristine Opolais gespielt. Das Paar erntete bei der Premiere am Dienstagabend viel Applaus.
Dagegen stieß die moderne Inszenierung von Jonathan Kent auf weniger Begeisterung unter den Zuschauern, und wurde mit lauten Buhrufen bedacht. „Manon Lescaut“ wurde erstmals seit 30 Jahren am Royal Opera House aufgeführt. Die neueste Produktion gilt als ein Highlight der Saison und wird am 24. Juni auch in Kinos übertragen.
Kaufmann wird in britischen Medien unterdessen als „Superstar“ der Opernwelt gefeiert. Covent Gardens Musikdirektor Antonio Pappano, der am Dienstagabend dirigierte, verglich den Deutschen kürzlich mit Opernstar Plácido Domingo. Das betreffe Stimme, Sprachtalent und schauspielerische Fähigkeit.
„Es gibt seit Plácido niemanden, der die Freiheit und Breite des Repertoires von Jonas hat“, sagte Pappano dem „Telegraph Magazine“.
(dpa)
(край на цитата)
Превод:
„Йонас Кауфман отпразнуван във Великобритания като суперзвезда“.
Немският тенор Йонас Кауфман е отпразнуван в Лондон в ролята на трагично влюбения до болест герой в операта „Манон Леско“ от Джакомо Пучини. Четиридесет и четири годишният певец гастролира в главната роля на Chevalier des Grieux, в ролята на неговата любима Манон игра сопраното от Латвия Кристине Ополайс. Двойката пожъна при премиерата във вторник вечерта бурни овации. За разлика от тях модерната постановка на Jonathan Kent беше посрещната студено от публиката, като част от същата я изпрати с недоволство и „Buh“-викове (бел. Б.К.: в немскоезичните страни – подвиквания като „Ууу“). „Манон Леско“ беше представена за пръв път в „Royal Opera House“ след 30 години. Новата продукция се счита за един от върховете на сезона и ще бъде представена на 24 юни като кинопродукция. Кауфман е отпразнуван в британските медии като „суперзвезда“ на оперния свят. Музикалният директор на „Ковънт Гардън“ Антонио Папано (Antonio Pappano), който дирижира във вторник този спектакъл, наскоро сравни немския тенор с оперната звезда Пласидо Доминго. Това се отнася до гласа, дикцията и артистичните му способности. „След Пласидо няма такъв тенор, който да има свободата и ширината на репертоара си като този на Йонас“ – казва Папано.
(край на превода)
Подобни комплименти получава заслужено и Клаус Флориан Фогт като „нов Вагнеров тенор“ от няколко години. Интересно е, че Фогт преди да „запее“, е бил оркестрант в оперен театър, съпругата му го инспирира да започне вокална подготовка. Подобен е случаят с Вагнеровия тенор Зигфрид Йерузалем, който преди да стане бележит певец, е бил доста години фаготист в Държавната опера в Щутгарт.
Не е излишно да цитирам тук ангажиментите на двамата певци Кауфман и Фогт, за да се добие по-пълна представа за репертоара им през последните години.
Йонас Кауфман (от сезон 2013 до 2015):
Jul 15 Recital Tenor München(Fest) Jun 15 Cavalleria rusticana NoRole it Milano(Scala) ML: C Rizzi; R: Martone Mai 15 Concert ténor Paris(CE) ML: Rieder; Mai 15 La forza del destino Don Alvaro it München(SO) ML: A Fisch; R: Kušej Apr 15 Concert Tenor Baden-Baden(Fest) ML: Rieder; Jan-Feb 15 Andrea Chenier Andrea Chénier London(RO) ML: Pappano; R: McVicar Nov-Dez 14 Manon Lescaut Renato Des Grieux München(SO) ML: Altinoglu; R: Neuenfels Sep 14-Mär 15 Carmen Don José New York(Met) ML: Heras-Casado / Langrée; R: Eyre Aug 14 Concert tenor Melbourne(OA) ML: Rieder; Aug 14 Concert Tenor Sydney(OA) ML: Rieder; Aug 14 Concert tenor Peralada ML: Rieder; Jul 14 La forza del destino Don Alvaro it München(Fest) ML: A Fisch; R: Kušej Jun-Jul 14 Manon Lescaut Il Cavaliere des Grieux it London(RO) ML: Pappano; R: Jonathan Kent Mai 14 Recital Tenor Baden-Baden(Fest) Apr 14 Recital Tenore Milano(Scala) Apr 14 Recital ténor Paris(CE) Mär 14 Winterreise Ténor Genève(Opera) Mär 14 Winterreise tenor Barcelona(Liceu) Mär 14 Concert tenor Chicago(Opera) ML: Andrew Davis; Feb-Mär 14 Werther Werther fr New York(Met) ML: Altinoglu; R: Eyre Dez 13-Jan 14 La forza del destino Don Alvaro it München(SO) ML: A Fisch; R: Kušej Nov 13 Il trovatore Manrico München(SO) ML: Carignani; R: Py Okt 13 La fanciulla del West Dick Johnson it Wien(SO) ML: Welser-Möst; R: Marco Arturo Marelli Aug 13 Don Carlos Don Carlos it Salzburg(Fest) ML: Pappano; R: Peter Stein Jul 13 Don Carlos Don Carlos it München(Fest) ML: Zubin Mehta; R: Jürgen Rose Jul 13 Concert Tenor Baden-Baden(Fest) ML: Chichon; Jul 13 Il trovatore Manrico München(Fest) ML: Carignani; R: Py Jun 13 Recital Tenore Milano(Scala) Mai 13 Don Carlos Don Carlos London(RO) ML: Pappano; R: Hytner Mär-Apr 13 Parsifal Parsifal Wien(SO) ML: Welser-Möst; R: Mielitz Feb-Mär 13 Parsifal Parsifal de New York(Met) ML: D Gatti / A Fisch; R: François Girard Dez 12 Lohengrin Lohengrin Milano(Scala) ML: Barenboim; R: C Guth Okt 12 Fidelio Florestan de Paris(CE) ML: Eivind Gullberg Jensen; Okt 12 Tosca Cavaradossi it München(SO) ML: C Montanaro; R: L Bondy Sep-Okt 12 Fidelio Florestan de München(SO) ML: Eivind Gullberg Jensen; R: Bieito |
|---|
(край на цитата)
Клаус Флориан Фогт (от сезон 2012 до 2015) :
Mai 15 Concert Tenor Hannover Mär-Apr 15 Die tote Stadt Paul Hamburg(SO) ML: Simone Young; R: Karoline Gruber Jan-Feb 15 Ariadne auf Naxos Bacchus de Paris(Opera) ML: Schønwandt; R: L Pelly / Mélinand Dez 14-Apr 15 Lohengrin Lohengrin de Berlin(Deutsche) ML: Runnicles; R: K Holten Dez 14 Fidelio NoRole de Milano(Scala) ML: Barenboim; R: Deborah Warner Okt 14 Concert Tenor Baden-Baden(Fest) ML: S Solyom; Sep 14-Jul 15 Lohengrin Lohengrin Zurich(Oper) ML: Simone Young; R: Homoki Jul-Aug 14 Lohengrin Lohengrin Bayreuth(Wagner) ML: Nelsons; R: Neuenfels / Henry Arnold Mai-Jun 14 Die Walkure Siegmund Barcelona(Liceu) ML: Josep Pons; R: Carsen Apr-Jun 14 Ariadne auf Naxos Bacchus Wien(SO) ML: M Boder / Welser-Möst; R: Bechtolf Apr 14 Lohengrin Lohengrin Wien(SO) ML: Bertrand de Billy; R: Homoki Apr 14 Parsifal Parsifal de Berlin(Deutsche) ML: Axel Kober; R: Philipp Stölzl / Kurotschka Feb-Jun 14 La Damnation de Faust Faust fr Berlin(Deutsche) ML: Runnicles; R: Spuck Nov-Dez 13 Die tote Stadt Paul de Helsinki(Opera) ML: M Franck; R: K Holten Aug 13 Die Walkure Siegmund Luzern(Fest) ML: Jonathan Nott; Aug 13 Lohengrin Lohengrin Bayreuth(Wagner) ML: Nelsons; R: Neuenfels Jul 13 Concert Tenor Bad Kissingen ML: Johan Arnell; Jul 13 Lohengrin Lohengrin de München(Fest) ML: Koenigs; R: Richard Jones Jun 13 Der fliegende Hollander Erik de München(Fest) ML: A Fisch; R: Konwitschny Apr 13 Der fliegende Hollander Erik de München(SO) ML: A Fisch; R: Konwitschny Apr-Mai 13 Die Meistersinger von Nurnberg Walther von Stolzing Hamburg(SO) ML: Simone Young; R: Konwitschny Feb-Mär 13 Der fliegende Hollander Erik Milano(Scala) ML: Haenchen; R: Homoki Feb-Mär 13 Lohengrin Lohengrin de Berlin(Deutsche) ML: Runnicles; R: K Holten Dez 12-Jan 13 Rusalka El príncep Barcelona(Liceu) ML: Andrew Davis; R: Herheim Nov 12 Lohengrin Lohengrin de München(SO) ML: Koenigs; R: Richard Jones Okt 12-Apr 13 Parsifal Parsifal de Berlin(Deutsche) ML: Runnicles; R: Philipp Stölzl / Kurotschka Sep 12 Lohengrin Lohengrin Barcelona(Liceu) ML: Sebastian Weigle; Jul-Aug 12 Lohengrin Lohengrin Bayreuth(Wagner) ML: Nelsons; R: Neuenfels / Henry Arnold Jul 12 Die Walkure Siegmund de München(Fest) ML: Nagano; R: Kriegenburg Jun 12 Lohengrin Lohengrin de Tokyo(NNT) ML: Schneider.cond; R: von Stegmann Apr 12 Eine florentinische Tragodie NoRole Barcelona(Liceu) ML: Marc Albrecht; R: Homoki Apr 12 Der Zwerg NoRole Barcelona(Liceu) ML: Marc Albrecht; R: Homoki Mär-Apr 12 Die Walkure Siegmund München(SO) ML: Nagano; R: Kriegenburg Jan 12 Der fliegende Hollander Erik de München(SO) ML: Kazushi Ono; R: Konwitschny |
|---|
(край на цитата)
Както виждаме, много богат и разнообразен репертоар, също и песенни рецитали. При Фогт ми направи впечатление, че той разширява постепенно ролите си, излизайки от Вагнеровия репертоар (Бетовен, Рихард Щраус, Ектор Берлиоз), включвайки и такива „по-забравени“ опери, като „Мъртвият град“ от Ерих Волфганг Корнголд (1897-1957), в която опера през есента на 2013 г. е пял в ролята на Паул в Хелзинки, а през 2015 г. ще играе в Хамбург – една извънредно интересна опера на този австрийски композитор с еврейски корени, напуснал Австрия но време на националсоциализма и изградил завидна кариера като филмов композитор в Холивуд. Операта е композирана много по-рано – още през 1920 г. Кога ли ще чуем тази импресионистична опера с чудесни мелодии на солисти и оркестър на българска сцена? Има много хубави сола и дуети в стила на веризмото. Аз съм я слушал преди години с Рене Коло като Паул и Карол Неблет като Мари (запис от 1975 г. на фирма „RCA/BMG-Ariola“ 2 CD’s, заедно с Мюнхенския радиосимфоничен оркестър, диригент Ерих Лайнсдорф).
След това отклонение в „света на немските тенори“ да се върнем на Волфганг Виндгасен – днешият юбиляр, роден точно преди 100 години. Неговият репертоар не обхваща само Вагнерови роли. Запомнени са интерпретаците му като Адолар в операта „Euryanthe“ от Карл Мариа фон Вебер, Императорът в „Жената без сянка“ от Рихард Щраус, Флорестан във „Фиделио“ от Бетовен, Отело в едноименната опера от Верди. Виндгасен е играл и главни роли в оперети, като Айзенщайн в „Прилепът“ от Йохан Щраус, както и като Принц Орлофски в една телевизионна продукция.
Освен многобройните си участия в Германия в продължение на повече от 20 години, той е гостувал във всички известни оперни театри в Европа (във Виена, Лондон, Париж, Милано, Барселона), в Южна Америка (Буенос Айрес), Австралия (Сидни) и в САЩ (МЕТ в Ню Йорк, Сан Франциско). Въпреки многото предложения за още повече международни изяви, Виндгасен е верен на своя „основен оперен театър“ – Държавната опера в Щутгарт, където е започнал кариерата си през 1945 г. и където от 1972 до 1974 г. – годината на смъртта му – е бил художествен директор на тази опера. В неговата биография се споменава, че при гостувания на Виндгасен извън Щутгарт, „когато е било възможно да се поддържа телефонен контакт между него и Щутгартската опера, той се е обаждал сутрин много рано, за да провери дали вечерното представление е осигурено или имат някаква нужда от него“.
Сега ще се спра на биографията и дейността на Волфганг Виндгасен. Той е роден на 26 юни 1914 г. в Annemasse, департамент Haute-Savoie във Франция. Че той ще бъде може би най-обичаният Вагнеров тенор през втората половина на 20-и век – това му е заложено още в детската люлка. Бащата Фриц Виндгасен е бил прочут тенор в героични роли (Heldentenor) в Касел и в Щутгарт, майка му Vali von der Osten – колоратурно сопрано в Касел. Сестрата на майка му – Eva von der Osten e била любимо сопрано на оперните посетители в Дрезден. При втория си брак Волфганг Виндгасен е бил оженен със сопраното Lore Wissmann.
Началото на професионалната си кариера Виндгасен започва като технически помощник в Държавната опера в Щутгарт. След това започва вокално обучение при Alfons Fischer и при баща си във Висшето музикално училище в Щутгарт, който е там професор по вокално изкуство. Дебюта му като оперен певец е през 1939 г. в ролята на Пинкертон в „Мадам Бътерфлай“ от Пучини в Градския театър в Пфорцхайм. След края на Втората световна война Виндгасен постъпва през 1945 г. в Държавната опера в Щутгарт, където отначало пее в лирични роли, като Тамино във „Вълшебната флейта“ от Моцарт, Хофман в „Хофманови разкази“ от Офенбах, както и много роли в италиански репертоар („Травиата“, „Бал с маски“, „Риголето“, „Силата на съдбата“, „Аида“, „Бохеми“, „Тоска“, „Мадам Бътерфлай“, „Палячо“, „Селска чест“). Играе и роли от междинния жанр, като Флорестан във „Фиделио“ от Бетовен и Макс във „Вълшебният стрелец“ от Вебер. През 1946 г. Виндгасен пее при премиерата на операта „Матис художникът“ от Паул Хиндемит в Щутгарт и във Швалб.
От 1950 г. започват изявите му във Вагнерови опери. Първият му Зигмунд във „Валкюра“ в Щутгарт през 1951 г. има огромен успех. От 1951 чак до 1970 г. той пее редовно при Музикалния фестивал в Байройт (в началото писах подробности за това). Изявите му извън Германия специално във Вагнерови опери имат огромен успех. Виндгасен пее редица години на сцената на Виенската държавна опера. Ето извадка от архива на операта:
Vorstellungen mit Wolfgang Windgassen :
| Titel des Werks | Rolle/Funktion der Person | Datum der ersten/letzten Vorstellung | Anzahl der Vorstellungen | |
|---|---|---|---|---|
| Carmen | Don José | 17.03.1954 | 1 mal | |
| Das Rheingold | Loge | 23.12.1958–10.06.1972 | 15 mal | |
| Der fliegende Holländer | Erik | 06.10.1954–28.12.1972 | 26 mal | |
| Die Meistersinger von Nürnberg | Walther von Stolzing | 04.11.1956–18.06.1970 | 24 mal | |
| Die Walküre | Siegmund | 08.12.1957–16.04.1970 | 25 mal | |
| Die Zauberflöte | Tamino | 05.10.1954–26.04.1962 | 5 mal | |
| Elektra | Aegisth | 11.12.1961–21.01.1974 | 12 mal | |
| Fidelio | Florestan | 12.10.1953–26.10.1971 | 38 mal | |
| Götterdämmerung | Siegfried | 12.06.1960–12.06.1966 | 10 mal | |
| Les Contes d’Hoffmann | Hoffmann | 13.11.1953–29.04.1954 | 4 mal | |
| Lohengrin | Lohengrin | 07.10.1953–25.09.1966 | 6 mal | |
| Madama Butterfly | B.F. Pinkerton | 06.04.1954 | 1 mal | |
| Palestrina | Bernardo Novagerio | 12.05.1970 | 1 mal | |
| Parsifal | Parsifal | 01.11.1959–08.04.1971 | 6 mal | |
| Rigoletto | Der Herzog von Mantua | 06.03.1954 | 1 mal | |
| Siegfried | Siegfried | 23.12.1957–30.05.1968 | 17 mal | |
| Tannhäuser und der Sängerkrieg auf Wartburg | Tannhäuser | 30.10.1956–17.06.1965 | 13 mal | |
| Tosca | Mario Cavaradossi | 06.11.1956–02.12.1956 | 3 mal | |
| Tristan und Isolde | Tristan | 30.06.1957–15.02.1970 | 18 mal |
(край на цитата)
Една респектираща цифра – над 200 изяви на тази авторитетна европейска сцена между годините 1953 и 1974 – годината на смъртта му.
Дебюта му на сцената на Виенската държавна опера е на 7 октомври 1953 г. в ролята на Лоенгрин в операта от Вагнер. Цитирам състава на ансамбъла при този негов дебют:
Besetzung | 07.10.1953
| Musikalische Leitung | Rudolf Moralt |
|---|---|
| Inszenierung | Rudolf Hartmann |
| Bühnenbild und Kostüme | Emil Preetorius |
| Chordirektion | Richard Rossmayer |
| Heinrich der Vogler | Otto Edelmann |
| Lohengrin | Wolfgang Windgassen |
| Elsa von Brabant | Hilde Zadek |
| Friedrich von Telramund | Karl Kamann |
| Ortrud | Elisabeth Höngen |
| Der Heerrufer des Königs | Hans Hotter |
| Vier brabantische Edle | Hermann Gallos, Erich Majkut, Harald Pröglhöf, Ljubomir Pantscheff |
| Vier Edelknaben | Liselotte Maikl, Berta Seidl, Dorothea Frass, Hilde Rössel-Majdan |
(край на цитата)
Последната изява на Волфганг Виндгасен на сцената на Виенската държавна опера е на 21 януари 1974 г. в ролята на Егист в операта „Електра“ от Рихард Щраус. Цитирам състава на ансамбъла при тази негова последна изява:
Besetzung | 21.01.1974
| Dirigent | Karl Böhm |
|---|---|
| Regie und Inszenierung | Wieland Wagner |
| Chorleitung | Norbert Balatsch |
| Klytämnestra | Astrid Varnay |
| Elektra | Birgit Nilsson |
| Chrysothemis | Leonie Rysanek |
| Aegisth | Wolfgang Windgassen |
| Orest | Eberhard Waechter / Wächter |
| Der Pfleger des Orest | Frederick Guthrie |
| Die Vertraute | Axelle Gall |
| Die Schleppträgerin | Unni Rugtvedt |
| Ein junger Diener | Karl Terkal |
| Ein alter Diener | Ljubomir Pantscheff |
| Die Aufseherin | Gildis Flossmann |
| Fünf Mägde | Unni Rugtvedt, Axelle Gall, Rohangiz Yachmi, Emmy Loose, Lotte Rysanek |
(край на цитата)
Тук четем името на българския бас Любомир Панчев в ролята на Стария прислужник. Панчев е дълги години член на ансамбъла на Виенската държавна опера. Макар и да играе в малки роли, той има няколко хиляди участия и затова често е нарчан „царят на малките роли“. За него съм писал вече статия.
Още по време на певческата си кариера, от 1970 г. Виндгасен започва да инсценира и оперни постановки, от 1972 до 1974 г. е художествен директор на Държавната опера в Щутгарт, от 1963 до 1972 г. той е Президент на „Сдружението на работещите в немските оперни театри“.
На 8 септември 1974 г. Волфганг Виндгасен умира в Щутгарт внезапно след сърдечен удар. Преди това – на 60-я си рожден ден 26 юни той пее в ролята на Танхойзер на сцената на Държавната опера в Щутгарт, през януари пее във Виена в операта „Електра“ от Рихард Щраус. Погребан е с почести в Щутгарт. Една седмица след това авторитетното списание „Der Spiegel“ помества кратка статия за него. Ето текста:
Der Spiegel Nr. 38/1974
16.09.1974
Wolfgang Windgassen gestorben
Wolfgang Windgassen, 60. Über dreitausendmal hat der Tenor auf der Bühne gestanden, am liebsten und erfolgreichsten als Wagner-Held. Nachdem er 1951, mit Bayreuths Neubeginn, den Parsifal grandios bewältigt hatte, zählte er 19 Jahre lang zu den verläßlichsten Stimmen auf dem Grünen Hügel. “Windgassen und Isolde” schmeichelte das Publikum seinem Tristan; Wieland Wagner, dessen Bühnenrevolution er mit Wohlklang einsegnete, nannte ihn “einen unserer allerbesten“. Am stärksten fühlte sich Windgassen der Stuttgarter Oper verbunden: Dort hatte der Kammersänger-Sohn 1932 noch Kulissen geschoben und Prospekte bemalt, dort wurde er 1945 ins Ensemble aufgenommen, dort wagte er sich 1970 als Operndirektor auf Lebenszeit sogar ins Kulturmanagement. Windgassen, der die zeitgenössische Tonkunst ablehnte und sich auch als Wagner-Regisseur versuchte, starb vorletzten Sonntag an Herzversagen.
(край на цитата)
Превод:
Волфганг Виндгасен се помина
Волфганг Виндгасен – на 60 години. Повече от 3000 пъти застана на сцената този тенор, най-често в любимите му вагнерови роли, в които има най-големи успехи. След като през 1951 г. в ролята на Парсифал постига грандиозен успех в новата епоха на Байройт, в продължение на 19 години той принадлежи към групата на най-способните гласове на „Grünen Hügel“ (бел. Б.К.: зеленият хълм – така се нарича местността, в която е построена оперната сграда в Байройт). „Виндгасен и Изолда“ – така ласкаво наричаше публиката неговия Тристан. Виланд Вагнер, чиято сценична революция Виндгасен допълваше с прекрасното озвучаване на гласа си, го наричаше „един от нашите най-добри артисти“. Виндгасен се чувстваше най-привързан към Държавната опера в Щутгарт: там още през 1932 г. той монтираше декори и изработваше проспекти, там беше включен през 1945 г. в ансамбъла на операта, там той се реши през 1970 г. да поеме поста на „Директор на операта“ до края на живота си, както и да се включи в културния мениджмент на този оперен театър. Виндгасен, който се дистанцираше от съвременното музикално изкуство и режисира опери от Вагнер, се помина на предпоследния неделен ден след сърдечен удар“.
(край на превода)
Още през 1972 г. Волфганг Виндгасен е удостоен с голямата немска награда „Großes Verdienstkreuz der Bundesrepublik“.
По-долу цитирам неговите участия в Байройт:
Mitwirken in Bayreuth (Оперни роли в Байройт)
(край на цитата)
На края в тази статия цитирам списък на дискографията на Волфганг Виндгасен (на немски език):
Diskographie
Auswahl, soweit nichts anderes angegeben, handelt es sich um Gesamtaufnahmen:
Einen Überblick über die Vielseitigkeit des Künstlers bringt die CD
- Windgassen – Ein Sängerporträt. Aufnahmen 1950 bis 1958. Dir.: Ferdinand Leitner u. a. (Uracant in Zusammenarbeit mit dem SWR).
- Florestan in Ludwig van Beethoven: Fidelio. Wien 1953. Dir.: Wilhelm Furtwängler (EMI).
- Florestan in Ludwig van Beethoven: Fidelio. Wien 1953. Dir.: Herbert von Karajan (Walhall).
- Otello in Giuseppe Verdi: Otello (Querschnitt) 1953. Dir.: Otto Gerdes (Deutsche Grammophon).
- Galba in Eugen d´Albert: Die toten Augen. Stuttgart 1951. Dir.: Walter Born (Myto Records).
- Aegisth in Richard Strauss: Elektra (HRE).
- Gerard in Carl Maria von Weber: Euryanthe. Stuttgart Oper live 8. Januar 1954 Dir.: Ferdinand Leitner (Walhall).
………
Werke von Richard Wagner:
- Rienzi in Rienzi 1957. Dir.: Lovro von Matacic (Living Stage).
- Erik in Der Fliegende Holländer 1953. Dir.: Ferenc Fricsay, (Deutsche Grammophon); Bayreuth 1955. Dir.: Hans Knappertsbusch (Melodram).
- Tannhäuser in Tannhäuser. Bayreuth 1955. Dir.: André Cluytens (Walhall).
- Tannhäuser in Tannhäuser. Bayreuth 1962. Dir.: Wolfgang Sawallisch (Philips).
- Lohengrin in Lohengrin. Bayreuth 1953. Dir.: Joseph Keilberth (Teldec).
- Walther von Stolzing in Die Meistersinger von Nürnberg (Ausschnitte) 1952. Dir.: Ferdinand Leitner u. a.
- Walther von Stolzing, Bayreuth 1956 Dir.: André Cluytens (Music and Arts); Bayreuth 1960, Dir.: Hans Knappertsbusch (Melodram).
- Tristan in Tristan und Isolde. Bayreuth 1966, Dir.: Karl Böhm (Deutsche Grammophon).
- Tristan, Staatsoper Stuttgart 1973, Dir.: Carlos Kleiber (Living Stage).
- Tristan (Szenen). Dir.: Hermann Weigert, Ferdinand Leitner.
- Parsifal in Parsifal. Bayreuth 1951 (Teldec), Bayreuth 1952 (Archipel records), Bayreuth 1954 (Melodram), Dir.: Hans Knappertsbusch
………
Der Ring des Nibelungen:
- Siegmund in Die Walküre. Stuttgart 1951 (nur 1. Aufzug). Dir.: Ferdinand Leitner (Deutsche Grammophon).
- Loge in Das Rheingold. NDR Hamburg 1952. Dir.: Wilhelm Schüchter (Gebhardt).
- Loge in Das Rheingold, Siegmund in Die Walküre. RAI Roma 1953, Dir.: Wilhelm Furtwängler (EMI, Gebhardt).
- Siegfried in Siegfried und Götterdämmerung. Bayreuth 1953, Dir.: Clemens Krauss. (Archipel)
- Siegfried in Siegfried und Götterdämmerung. Bayreuth 1953, Dir.: Joseph Keilberth (Andromeda).
- Siegmund in Die Walküre. Bayreuth 1956. Dir.: Hans Knappertsbusch (Melodram).
- Siegfried in Siegfried und Götterdämmerung. Bayreuth 1955 (stereo!), Dir.: Joseph Keilberth (Decca/Testament).
- Siegfried in Siegfried und Götterdämmerung. Bayreuth 1956 und 1958, Dir.: Hans Knappertsbusch (Melodram).
- Siegfried in Götterdämmerung. Bayreuth 1957, Dir.: Hans Knappertsbusch (Melodram).
- Siegfried in Siegfried (1962) und Götterdämmerung (1964). Dir.: Georg Solti (Decca).
- Loge in Rheingold, Siegfried in Siegfried und Götterdämmerung. Bayreuth 1967, Dir.: Karl Böhm (Philips).
(край на цитатите)
Нека днес на 26 юни 2014 г. да почетем големия тенор Волфганг Виндгасен по случай 100 години от рождението му на 26 юни 1914 г.
…………
Записи:
Wolfgang Windgassen – In fernem Land – Lohengrin (Wagner)
….
Wolfgang Windgassen – Parsifal “Amfortas! Die Wunde!” from Act II – Orchestre Philharmonique de L’Ortf – 1964
…..
Wolfgang Windgassen – Traum durch die Dämmerung
Richard Strauss, op. 29: Drei Lieder nach Gedichten von Otto Julius Bierbaum für hohe Stimme mit Pianofortebegleitung – N. 1 Traum durch die Dämmerung Piano – Hubert Giesen
….
Wolfgang Windgassen – Otello – Dio, mi potevi
…..
Lohengrin 3 Akt 2 Szene 1965 konzertant Windgassen, Böhme, Grümmer, Strauss; Krauss
´´´´
Der Tenor Wolfgang Windgassen (English Subtitles)
22.11.1962: Beitrag in der SWR Abendschau über den Kammersänger Wolfgang Windgassen (Württembergische Staatsoper) als Mensch, Amateurtechniker und Künstler. Am Ende: Gralserzählung aus Lohengrin (abgeschnitten).
22nd Nov. 1962: German TV report on the Heldentenor Wolfgang Windgassen (of the State Opera Wurttemberg, today State Opera Stuttgart) as human, amateur technician and artist. At the end: Lohengrin’s narrative on the Holy Grail (cut off).
…..