Andriana Yordanova

Вчера оперната певица Андриана Йорданова празнува рожден ден

Драги приятели на оперната музика, вчера на 20 октомври 2020 г. празнува рожден ден сопранът Андриана Йорданова, с която сме ФБ-приятели повече от 5 години. Понеже вчера писах статия за композиторката, пианистка и педагог в Люксембург Албена Врачанска-Петрович, която също празнува рожден ден на тази дата, отложих с един ден статията си за Андриана Йорданова, което правя днес на 21 октомври 2020 г.

Твърде дълга и интензивна е нашата „виртуални връзка“. Може би по една случайност научих за нея и нейната внушителна кариера – преди всичко извън България, в последно време на живописния остров Малта, където тя живее и работи като певица и вокален педагог от доста време. Независимо от това, тя често посещава България и родната Варна, от където е започнала и певческата й кариера преди години. Даже в навечерието на рождения й ден през 2018 г. тя ми изпрати линк към едно интервю с нея по варненската телевизия „Черно море“, излъчено на 2 октомври 2018 г. в предаването „Минути за култура“. Цитирам този линк, за да може всеки желаещ да научи това, което тя е споделила тогава:

Ето как започна през 2015 г. моята „виртуална връзка“ с Андриана Йорданова:

16.08.2015 година – начало:

Здравейте г-жа Йорданова, аз пиша от 2 години “оперни истории” във ФБ на “календарен принцип”. Имам редица читатели от цял свят, ако желаете, през октомври може да напиша статия и за Вас, до сега имам 120 имена на български артисти от миналото и днес. Ще Ви предложа приятелство, после ще видим. Желая Ви здраве и хубави дни на Малта. Сигурно познавате тенора Джозеф Калея (не знам дали така се чете), много го харесвам. Поздрави: Борис Контохов.

17.08.2015. Андриана: Здравейте, г-н Контохов, приятно ми е да се запознаем, макар и само тук, във въображаемото пространство, макар че то се превърна в реалност за много хора. С удоволствие ще си общуваме. Аз имам доста скромна кариера, но със някои симпатични и добри изпълнения. В момента работя над докторантурата си. Темата е „Операта в Малта между 1860 и 1960 година и българо-малтийските отношения в операта“. Ако ви е интересно мога да ви изпратя някои данни, снимки, критики. Критики за наши певци. До скоро.

17.08.2015. Борис: Благодаря Ви, радвам се, днес Никола Гюзелев има рожден ден, писах голяма статия за него, много го уважавах и харесвах. Успех в докторската работа – къде ще я предавате ?

Андриана: Здравейте. А аз познавах Никола Гюзелев, запознахме се в Италия в Академията на Борис Христов, по-точно извън академията, но имам хубава снимка с него и с колеги. Работата ще я предавам в София. А вижте кой е този – Борис Христов дава интервю в малтийската телевизия. Снимката ми е от човека, който е взел интервюто.

Борис: Много интересно, ще я копирам и при случай ще я покажа!

(край на диалога)

Нека на това място добавя, че тази снимка на Борис Христов е великолепна и уникална. Аз вече съм я помествал в мои статии вече няколко пъти, ще направя това и днес.

През следващите години редовно поддържахме връзката с Андриана Йорданова, като се осведомявах за нейната дейност в Малта, научавайки редица подробности. Ето една малка извадка от юли 2016 г. във връзка с вокален конкурс на остров Малта:

13.07.2016. Борис: Добър вечер Андриана, как мина конкурса, свърши ли вече?

Андриана: Здравейте, да, мина много добре. Първо място – Zandile Mzazi от Южна Африка, сопран. Второ място – Darian WORELL от САЩ. НО НАЙ-ВАЖНОТО Е, че трето място зае младият български бас Божидар Божкилов – страхотен глас, много хубаво пее, млад, млад, млад, някои хора от публиката казаха, че е заслужавал първа награда. Много се радвам за него. В момента се прибрах в хотела във Виена, и утре вечер се прибирам в Малта. Беше изживяване за мен, имаше много други добри, но, това е конкурс, уви.

(край на диалога)

Аз не съм чувал за този певец Божидар Божкилов, но през 2017 г. научих нещо за него от статия в портал „Под тепето“ в Пловдив, която информация ще цитирам:

Портал „Под тепето“, 31 май 2017 г.

Млади оперни звезди са избрани от световноизвестното сопрано Красимира Стоянова за концерт в „Дни на музиката в Балабановата къща”

На 3 юни от 18.30 часа на сцената на Балабановата къща ще се изявят двама блестящи млади певци – мецосопраното Салина Александрова и басът Божидар Божкилов.

(…) Божидар Божкилов на 19-годишна възраст дебютира в „Севилският бръснар” от Джовани Паизиело, като Дон Базилио и Нотариуса, на оперните сцени в Л`Акуила и Сулмона, Италия. И това е само началото на успешните му дебюти в „Травиата” и „Мадам Бътерфлай” във Флоренция и други градове на Тоскана; „Джани Скики” в Националната опера на Лотарингия в Нанси; „Евгений Онегин” в Софийската опера и балет и др. Носител е на множество престижни награди от международните певчески конкурси „Мария Каниля” – Сулмона; O.M.E.G.A – Флоренция; „Измаеле Волтолини” – Бусколдо, Мантуа; „Йоле де Мария” – Сицилия; „Cantando l`opera” – Неапол; „Спацио музика” – Орвието (Италия); „Люба Велич” – Виена (Австрия), „Николай Римски –  Корсаков” (Русия) и др.

Клавирният съпровод на двамата певци, отново със съдействието на Красимира Стоянова, е поверен на българската пианистка Вяра Шуперлиева – преподавател във вокалния факултет на Университета „Моцартеум” в Залцбург, Австрия.

(край на цитата)

Преди да премина към други информации за Андриана Йорданова, нека кажа, че тя е номинирана съвсем наскоро за наградата „КРИСТАЛНА ЛИРА`2019”, която се присъжда от Българското Национално Радио всяка година за постижения в областта на музикално-сценичните изкуства. Както ще видим, в раздела за певци се научават и редица нейни изяви през настоящия сезон.

Цитирам само тази част от номинациите, която се отнася за певци, хорови и оркестрови диригенти и такива в областта на вокалното изкуство:

„КРИСТАЛНА ЛИРА`2019”

Н О М И Н А Ц И И

ХОРОВО ИЗКУСТВО

ХОР „ВАНЯ МОНЕВА“ с диригент Ваня Монева – за юбилейния концерт по повод 25-годишнината на състава, проведен в зала „България“ на 8 юни 2019 г. в рамките на Международния фестивал „Софийски музикални седмици“.

ХОР НА ВАРНЕНСКИТЕ МОМЧЕТА И МЛАДЕЖИ при Хорова школа „Проф. Марин Чонев“ с диригент Дарина Кроснева – за юбилейния концерт по повод 50-годишнината на състава на 30 юни 2019 г. на сцената на Държавна опера – Варна, за тържественото откриване на 40-ия Международен хоров конкурс „Проф. Георги Димитров“ на 16 май 2019 г. за и участието му във Втория национален фестивал на детските и младежки хорове в рамките Конкурса.

ДЕТСКИ ХОР „ПИМ-ПАМ“ с диригент Ирена Христова – за юбилейния концерт „40 години детски хор „Пим-пам“ на 12 април 2019 г. в зала „България“ под диригентството на Григор Паликаров в рамките на „Европейски музикален фестивал“ 2019, за концерта „Да бъдем различни“ на 15 април 2019 г. в Дома на културата „Борис Христов“ – Пловдив – част от артистичната програма „Пловдив – европейска столица на културата`2019“ и за концерта „Бяла Коледа“ на 19 декември 2018 г. в зала „България“.

ОПЕРНО И ОПЕРЕТНО ИЗКУСТВО

ПЕТЯ ПЕТРОВА (мецосопран) – за ролята на Изабела в операта „Италианката в Алжир” от Джоакино Росини – съвместна продукция на Държавна опера – Стара Загора и Македонската опера и балет – Скопие, чието премиерно изпълнение се състоя на 9 март 2019 г. на сцената на Старозагорската опера.

АНДРИАНА ЙОРДАНОВА (сопран) – за многобройните й изяви през сезон 2018 / 2019 г., сред които: концерт с пианиста Ростислав Йовчев на фестивала „Софийски музикални седмици“, проведен на 24 юни 2019 г., камерна зала „България“; концерт в Астана, Казахстан на 18 октомври 2018 г.; концерт с Казански камерен оркестър, Казан, Русия на 30 ноември 2018 г.; концерт „Белкантови гласове“ в залата на Варненската опера, концерт с пианиста Ростислав Йовчев по повод 120-годишния юбилей на Панчо Владигеров, както и участия като солистка на оркестъра на Варненската опера в два тържествени концерта.

ПОСТАНОВЪЧЕН ЕКИП

ДЪРЖАВЕН МУЗИКАЛЕН И БАЛЕТЕН ЦЕНТЪР – СОФИЯ – за премиерата на мюзикъла „Фантомът на операта” на сър Андрю Лойд Уебър през сезон 2018 / 2019 г.

ДЪРЖАВНА ОПЕРА – СТАРА ЗАГОРА – за спектакъла на операта „Трубадур” от Джузепе Верди на стадион „Берое” – Стара Загора на 7 юли 2019 г.

ДЪРЖАВНА ОПЕРА – РУСЕ – за операта „Бохеми” от Джакомо Пучини – премиера на 9.02.2019 г. на сцената на Държавна опера – Русе.

ДИРИГЕНТ

МАКСИМ ЕШКЕНАЗИ – за многобройните му и стойностни изяви в България през сезон 2018 / 2019; за концерта „Tango & Campanella” от „Европейски музикален фестивал” 2019 на 31 май 2019 г. в зала „България” – съвместен проект с цигуларката Мила Георгиева, за концерта от цикъла „Споделете музиката в двореца Врана” на 10 юли 2019 г., проведен в зала „България” (поради лоши метеорологични условия).

ГЕОРГИ ДИМИТРОВ – за концерта със Софийската филхармония, посветен на 120 години от рождението на Панчо Владигеров, по повод откриването на „Европейски музикален фестивал” 2019 на 21 март 2019 г. в зала „България”.

ЙОРДАН КАМДЖАЛОВ – за изпълнението на Симфония № 5 от Густав Малер на 15 март 2019 г., при откриване на Международния фестивал „Мартенски музикални дни” – Русе, на 16 март 2019 г. във Фестивален и конгресен център – Варна и на 17 март 2019 г. в зала „България” и за изпълнението на Симфония № 4 от Антон Брукнер на 1 декември 2018 г. в Зала „Филхармония” – Русе, на 2 декември 2018 г. във Фестивален и конгресен център – Варна и на 3 декември 2018 г. в зала „България” с оркестъра на Държавна опера – Русе.

(край на цитата)

В днешната статия за Андриана Йорданова искам да се спра основно на нейни интервюта и изказвания по различни поводи. Тя е направила редица такива, особено в последно време, от които можем да научим последователно за биография, творчески път и различни изяви както в България, така и извън нея. Основен източник е едно голямо интервю през септември 2018 г. – в три части, което тя е направила с журналистката Татяна Капричева. Цитирам цялото интервю:

Андриана Йорданова интервю първа част

1 септември 2018 г.

Татяна Капричева: Представете се с няколко думи: къде сте учили, какво сте завършили?

Андриана Йорданова: Скъпа Татяна, първо искам да Ви благодаря за интереса към мен. Това е особено важно, тъй като от много години аз не живея в моя роден град и това е първото по-сериозно интервю, което давам. Както вече казах родена съм във Варна. Започнах училище в тогавашния Ленинград и след като учих там 2 години се върнах във Варна и продължих образованието си в Руското училище. Като казвам върнах се, имам предвид моето семейство – баща ми учеше в Русия, и майка, аз и малкото ми братче прекарахме 2 години там.

Татяна Капричева: Как избрахте пеенето съзнателен избор ли беше или някой Ви насочи?

Андриана Йорданова: В този период аз за първи път пях в училищния хор, но нямам много спомени от това, също така не си спомням особено да ми е харесало. Когато продължих 3 клас в Руското училище във Варна се записах в хора и станах солистка. Искам да спомена тук няколко имена на прекрасни учители, които всъщност бяха вдъхновителите на моята любов към пеенето. Това е на първо място моята учителка по пеене Таисия Федоровна Лазарова. Тя ни заведе за първи път на опера – това си беше част от програмата и почти насила, но… имаше своите прекрасни последствия. Раздаде ни билетчетата по време на урока по музика и каза – в 6.30 всички облечени официално и с цветя пред операта!! Да, и всички се изтупахме кой с букет от магазина, кой с откъснати клонки от градинките… Мисля, че първата опера, която гледах беше „Кармен“, с Тодор Костов и Алис Багдасарян. Беше много весело, защото той постоянно си запушваше носа: по-късно разбрах, че по този начин изчиства всякакви налепи вътре, които му пречат на пеенето – и между певческите фрази пускаше по някоя реплика като – по-насам, изчакай, изчакай… Разбрах защо – той трябваше да я убие и с един изкуствен нож и се опитваше да й помогне да застане по начин удобен за него да извърши по-впечатляващо убийството. Това беше доста смешно, но ефектно – когато той заби ножа, тя се свлече на колене и повлече един огромен ярко червен плат, който беше метнат по средата на сцената. Въпреки, че това беше комично, мен ме заинтригува страхотно. Това беше магия, същевременно показваше едни обикновени хора, които я създаваха… Бях определено заинтригувана..

Татяна Капричева: Разкажете някоя интересна история от този период?

Андриана Йорданова: Друг спомен от тези години е следният. Аз имах много плочи с руски мюзикъли като например Бременските музиканти. Имахме в хола една секция, която беше лакирана и пред нея танцувах и пеех, бясно препусках из хола и на силна музика пеех колкото можех! Един ден точно в разгара на еуфорията ми, се чу звънец… аз моментално спрях музиката и опитвайки се да успокоя дъха си, разбърканите коси, и превъзбудата, отворих вратата с невъзмутим вид. Леля Роси от горния етаж ме гледаше с изморени очи: „Андрианче, много хубаво пееш, ама аз се опитвам да почивам. Моля те, може ли да намалиш музиката…“ Аз с искрена почуда: „Пея? Аз? Нееее! Няма такова нещо…“ Тя се усмихна каза: „Добре, добре, ама намали музиката…“ Гледах в очите тая жена и нагло лъжех… Срамувах се! По-късно всички приятелки напуснаха хора и аз също реших, че не е гот и не ми е интересно да пея. Тогава моята класна Елена Стоилова дойде лично в къщи да говори с майка ми. Каза й че имам талант и трябва да продължа, че и тя някога е искала да пее, но баща й не й е разрешил. Сега цял живот съжалявала, че не е пробвала. Получих и голяма подкрепа от директорката на нашето училище Валентина Лаврентиева. Това бяха големи педагози! Така родителите ми решиха да потърсят по-професионално мнение и ме заведоха при Веселина Зафирова и в Детско-Юношеската опера.

В операта ме прослуша Тинка Сколуфанова и диригента Георги Занев. Приеха ме и започнах с кратки разпявания, балетни екзерзиси и актьорско майсторство.С Детската опера работехме върху „Едно почти пингвинско приключение“, и когато се наложи да се учи всичко на немски, аз се справих доста добре и по този начин, не само направих ролята на едната леля, но и се преборих за централната роля и в Амщетен и Баден бай Виин в Австрия – аз имах бойно кръщение на почти професионална сцена в чужбина. Разбрах, че наскоро е имало честване – 25 г. на Детско-Юношеската опера и са се събрали колеги, които продължават да се занимават с нашето изкуство. Жалко, че не са се сетили за мен, бих присъствала с удоволствие. По този начин аз се заинтересувах от операта и се влюбих в немския език, който по-късно продължих да уча. Сега ми е любим език за пеене.

Татяна Капричева: Как се развиха по-нататък нещата?

Андриана Йорданова: Завърших Руското училище, като продължавах с уроците си при Веселина Зафирова и имах желание да постъпя в Консерваторията, но не успях да кандидатствам. Тогава почти на майтап кандидатствах Руска филология и ме приеха. Завърших си 4 годишното обучение, защото езиците са ми също така страст и тогава постъпих в Консерваторията, сега Национална Музикална Академия „Панчо Владигеров“, където се дипломирах в класа по пеене на проф. Илка Попова. По това време вече се бях оженила и родила моята дъщеря Кая.

автор Татяна Капричева

(край на цитата)

Андриана Йорданова интервю втора част

2 септември 2018 г.

Татяна Капричева: Как се разви кариерата Ви по-нататък?

Андриана Йорданова: В Консерваторията работих с големи творци и това се отрази на моето развитие. Трябва да спомена, че тук попаднах на прекрасен педагог макар и не веднага. След първата година се наложи да сменя педагога и попаднах в класа на професор Илка Попова, която изигра огромна роля във формирането ми като певица и като педагог. В края на обучението ми каза: „Би било чудесно да ми станеш асистент, но си талантлива, иди по света, развивай се, а един ден ти така или иначе ще станеш педагог!“. Тя беше човека, който в трети курс ме изпрати да работя с диригента Иван Вульпе по Оперно пеене,  диригент, който имаше славата на много строг и доста взискателен педагог. Много хора се страхуваха от него, но моята професорка с лукава усмивка ми каза – ти ще се сработиш с него, ти обичаш да ти е трудно. Така и стана, още в 3-ти курс той ме покани да изпея Мюзета в абсолвентски спектакъл на колеги от 4-ти курс. Той ми сподели, че когато са го запитали защо предлага третокурсничка за ролята, когато има толкова много завършващи той отговорил – Ами, защото… защото я харесвам! Така дебютирах на сцената на Бургаска опера с Мюзета от Бохеми. През следващата година имах друг страхотен шанс, а именно да работя във Варненска опера. Правеше се операта на Моцарт „Така правят всички жени“. Трябваше им Фиордилиджи и имах наистина късмета да ме поканят да подготвя тази роля. Хубавото беше, че постановката беше нова, имаше време за подготовка и работа с колегите, с оркестъра, с режисьора. Много искам да спомена и особено да подчертая прекрасната работа на уникалния Кузман Попов – резултатът беше наистина прекрасен. Богата, логична, светла, красива постановка със смяна на 5 костюма, с много талантливи колеги. Имах щастието да пея със солистките на Варненска опера Костадинка Николова и Бойка Василева, мъжките роли бяха изпяти от Юри Николов, Станислав Стамболов, Росен Рангелов. За съжаление повечето се пръснахме по света и не сме на сцената на Варненска опера, а прекрасната певица Костадинка Николова не е сред солистите на операта. Всеки има своя съдба. В онези години имах от една страна късмет да пея на професионална сцена, но от друга това беше тежко време, когато се закриваха театри, съкращаваше се щата, никой вече не се интересуваше от постепенното развитие на млади певци, както е било в миналото. Настъпваха тежки години. Нямах шанс да постъпя на щат и да работя в родния ми град. Трябва да спомена обезателно и спектаклите на „Царицата на чардаша“, премиерата и постановката на Видин Даскалов. Бях си във Варна и общо взето не бях заета с много неща, разучавах нов репертоар, когато една колежка – сопран се обърна към мен и ми каза: „Знаеш ли поставяме „Царицата на чардаша“ и ни трябва Силва, аз съм Силва, но съм сама, може би ще се заинтересуват да вземат и теб. Познавам те, като много интелигентно момиче, сигурно ще я научиш бързо!“. Видин Даскалов ме хареса и каза – ето това е Силва. С него работихме малко, работата като режисьор беше извършена от Делчо Сапунджиев. Така се потопих в света на оперетата, който много обичам и безкрайно уважавам. Запознах се и с нови чудесни колеги, с които и до ден днешен сме приятели, например тенора Николай Павлов, чийто син Емил Павлов също пое по пътя на баща си и дядо си Златан Златанов, Катерина Тупарова, Александър Мутафчийски, с когото пък сме отдавна близки и дори се оказахме роднини.

Спечелих няколко стипендии, награда на конкурса „Христо Бръмбаров“, връчена от ръцете на Гена Димитров. Сега разбирам, че този конкурс май вече не съществува. Една от стипендиите беше за Академията на Борис Христов, където работих с Джанелла Борелли, прекрасен педагог, който вече не е сред нас. Почти по същото време спечелих друга стипендия за Евпорейския Оперен Тръст в Манчестър, където работих с диригента Кент Нагано, Костас Паскалис, Марта Лантиери и Рената Ското. Започнах да пътувам и да имам някои ангажименти в чужбина. Ходих и на някои майсторски класове. Отделно бих искала да спомена името на моя варненски учител Георги Койчев, който така нелепо си замина през декември 2017. Той беше също един изключително специален човек, имаше свой уникален начин на общуване, на преподаване, на съществуване. Беше изключително горд, че е ученик на Христо Бръмбаров, постоянно това име се споменаваше и на особена почит бяха простите, но основни принципи на пеенето. Особен пиетет той питаеше към прехода като един от пиластрите на италианското белканто и вокала „А“, върху който се гради всичко. Въздушната струя, опората, интерпретацията, актьорското въздействие – всичко това при него беше много практично обяснено. Беше много емоционален, викаше, подскачаше, радваше се, показваше ни непристойни жестове, които обожавах – той беше истински, когато сгрешиш и когато изпееш нещо красиво. Казваше: „Като овладееш прехода, ще чакаш височините и ще се наслаждаваш да ги пееш!“. Или:  „Дръж, дръж, дръж докато посинееш!!!“. Това ме кара да се усмихвам сега… и си го спомням с много любов. Той се стараеше да не затормозява съзнанието на учениците си с терминология. Всъщност след много години разбрах повечето неща – той е последовател на емпиричния метод, но същевременно беше изключително интелигентен и разбираше физиологичната и анатомична страна на пеенето. Беше немски възпитанник и обожаваше немската класическа песен – той, заедно с моята професор Попова ме накараха да заобичам този език и този стил. Като си спомня Веселина Зафирова беше ми дала като първа песен една прекрасна песен на Брамс. Тогава нямаше принтери, или тепърва започваха, аз я преписвах на ръка… все още си я пазя.

От моята професорка Илка Попова научих няколко основни принципа за живота изобщо, не само за пеенето. Тя ми казваше: „Андрианче, аз съм с теб само 4 години, няма да съм цял живот, но искам да те науча на няколко основни неща. Първо – педагогът трябва като лекаря да не навреди, второ – искам да те науча на вкус в пеенето, кое е хубаво, кое е лошо, кое може да си позволиш, а кое не може, след това искам да те науча така да пееш, че след завършването на консерваторията да отидеш при още по-добър педагог и да черпиш, да развиваш само в положителна посока таланта си!“. Така и стана. След години, когато работих и с моята малтийска педагожка Джулиет Бизацца при връщанията и в София аз се отбивах в Консерваторията и професорката ми казваше: „Хайде сега изпей ми нещо да си оплакна ушите!“. Тя с уважение и радост отбелязваше моето развитие и аз разбирах, че съм имала прекрасни учители. Същото стана когато през 2009 година направихме концерт с колегата Пламен Димитров. Нашият общ учител Георги Койчев дойде с цветя след концерта и каза: „Мама му, хванала си го прехода, страхотно… Е, имаш още да работиш върху гръдните, гръдните… Ама хванала си го белкантото…“. През 2017 година отбелязвахме годишнина на професор Попова и аз бях поканена да участвам в концерта. Пях щастлива! Това се случва много рядко. Тя ме гледаше от първия ред и чувствах тези големи сини очи впити в мен, бяха влажни. След концерта като ме поздравяваше ми се поклони… Това са малки спомени от не „велики“ спектакли в световни театри, но за мен те значат много. Още едно име не мога да подмина – Катя Вълева, една жена, която ме научи на много, дори не мога да го изкажа с думи. А думите са бледи за да опишат какво беше тя. Пианистка, с която научих 5 роли по време на студентството ми. Тя говореше 5 езика. На 60 години започнала да учи английски и си пишеха писма със сина си за да го усъвършенства. На 70 години ми показваше на пода какви упражнения да правя просто за добро самочувствие и здраве. Беше корепетитор на Гена Димитрова и всички ние научихме страшно много от нея. Казваше: „Ей, благодарение на вас, студентите, прочетох толкова много книги – като не идвате на уроците си в консерваторията…“. Никога няма да я забравя, нейната чисто бяла ризка и пола на едри райета е все още пред очите ми. Също така спагетите със зехтинец, пармезан и чубрица, да, чубрица! Нека да спомена още няколко имена на хора, които са ме учили и са ми дали много. Това са Боряна Ламбрева, Меги Каменова, Адриана Коцева, професорите Павел Герджиков, Светозар Донев и академик Пламен Карталов по-късно.

Татяна Капричева: С какво се занимавате сега?

Андриана Йорданова: Сега се занимавам, Слава Богу, все със същото – пея и преподавам. Оказа се, че професор Попова е права – съвместявам двете, макар че е много трудно. За мен на първо място стои красивото пеене, към което всички ние се стремяхме като начинаещи певци. Знам, че някои правят блестящи кариери, други изобщо не пеят. Аз съм помазана от Бога – продължавам да пея на свободна практика, като досега репертоарът ми е бил прекрасен и много съответстващ на гласа ми и техниката ми. Много държа да пея добре и да не допусна дефекти в това, което дължа на моите прекрасни педагози. Продължавам да се уча и да уча много хора, които искат да се занимават с това изкуство. Живея от повече от 17 години в Малта, където се чувствам добре и нямам време да мисля дали съм щастлива или не. Просто живея, работя и уча! Развивам не само певческата си кариера, но и академичната дотолкова, доколкото мога.

Татяна Капричева: Бъдещи проекти и творчески ангажименти?

Андриана Йорданова: Моите бъдещи ангажименти са свързани с Казахстан, Русия, Сицилия и Малта, разбира се.

Татяна Капричева: Какво ви вдъхновява? Кои роли още бихте изпяли?

Андриана Йорданова: Харесва ми този въпрос – какво ме вдъхновява. Трудно е да го обясня. Всяко едно нещо може да те вдъхнови, една книга, малко цвете, успешен урок, когато ученикът е изпял нещо красиво, един хубав филм или просто някой, който ти се е усмихнал. Аз често се питам дали разбирам и познавам себе си. Мисля, че не се познавам добре, защото в много случаи не мога да вземам бързи и категорични решения. Не мога да избирам. Обичам да се поставям в трудни ситуации, когато трябва да се преборя със себе си, но ми се струва, че нямам много воля като човек. Не е ли трудно, не ми е интересно. Особено, когато се отнася за програма за концерт – трудно решавам какво искам да изпея и да представя на публиката. Освен когато всичко е вече договорено и решено. Роли, които не биха ми навредили, които биха дали на публиката и на мен това, заради което пеем. Бих изпяла всяка роля, която има смисъл и не е претупана – това може би вече не е възможно в този забързан свят, където нещата са притиснати от срокове, липса на пари, необходимост просто да се направят нещата, без да са изработени в детайл. Обожавам „Мефистофел“ на Бойто, „Адриана Лекуврьор“, „Манон Леско“ и „Силата на съдбата“.

Автор Татяна Капричева

…..

Андриана Йорданова интервю трета част

3 септември 2018 г.

Татяна Капричева: Разкажете за културния живот на Малта?

Андриана Йорданова: Много обемна тема, за която може би ще трябва отделно интервю. Тази година Валета, столицата на Малта е културна столица на Европа. Затрупани сме със събития и аз не мога, а и нямам много желание и възможност да следя всичко. Тук има един театър – Маноел Театър, който е един от най-старите и най-красиви барокови театри в света. В последно време се поставят само барокови опери или от Моцарт. Преди години и в историческа перспектива тук се е играло всичко, но сегашното ръководство на театъра е преценило, че това са най-подходящите постановки за този тип театър. Опера се прави веднъж годишно, през март. През другото време театъра се дава под наем и може да се гледат от театрални постановки, до балет, фолклорни и други представления. В Малта през последните 10 години се родиха много фестивали, трудно ми е да изредя всички. Има още няколко концертни и конферентни зали, където се правят концерти и спектакли. Все повече млади малтийци се занимават с пеене, танци, актьорско майсторство, пътуват в чужбина и се опитват да правят кариери в най-различни професии, свързани със сцената. На този остров много дълго време е битувал постулата – „Музикант къща не храни“. Тук всеки музикант, с малки изключения, има постоянна работа и изкуството е като хоби. В много от случаите се изкарват добри пари дори с халтури. Има много млади и талантливи деца, които са вече тръгнали по професионалния музикантски път.

Татяна Капричева: Какво бихте искали да се промени във Варна относно музикалния живот – Вашите наблюдения?

Андриана Йорданова: Аз имам много малко наблюдения за музикалния живот във Варна, защото от много години си идвам само за няколко дена. За всички тези години само веднъж изпях един концерт и един спектакъл на Тоска. Това ми идване е за първи път толкова дълго, щастлива съм, че можах да порадвам моята публика с концерт, макар и поводът да беше малко тъжен. Може тук да благодаря колегите Пламен Димитров, баритон, Руслан Павлов, пиано за чудесното изживяване. Също така бих искала да изкажа благодарности и на ръководството на Варненска опера за организирането на този концерт. Отделно специални благодарности на Жанет Бенун, това неуморно перпетуум мобиле, което съм сигурна е помогнало с идеята на този концерт. Искам да кажа още веднъж, че трябва да ценим, помним и държим живи имената и изкуството на нашите талантливи варненски деятели, които вече не са сред нас! Ние дължим много на тях. Ако това интервю се прочете от ръководството на операта – поздравления за извършеното и пожелания за още по-мащабни, професионални, истински събития. Уви, не мога да кажа много като цяло за музикалния живот във Варна. Разбрах от афиша, че се правят най-различни спектакли в най-различни стилове и за най-различна публика. Всяка вечер има или спектакъл или концерт. Това е прекрасно, още повече, че е лято и има много публика, включително чуждестранна. Огромен плюс за варненци, нали така? Може би струпването на толкова много прояви леко изморява любителите на театъра, операта, музиката, като ги оставя без дъх от толкова много спектакли и концерти? А може би това е времето, когато е най-приятно да се гмурнеш в музиката? Хубаво е да се развиват различни стилове. Според мен трябва още повече да се запознава нашата публика с модерната музика, а също така със старинната музика – ренесанс, барок и т.н.

Татяна Капричева: Какво е състоянието на „Българският дух“ в Малта?

Андриана Йорданова: Много малко се знае в България за Малта, а и в Малта за България. Хората свързват Малта с Малтийските рицари и Малтийския сокол на Дашиъл Хамет, а малтийците свързват България… те дори не могат да разберат кое е България, Румъния и Унгария…Свързват я с туристически оферти за шопинг и нощен живот. Малко хора познават България добре, въпреки че в момента има доста малтийци, които си купуват имоти в България. В Малта има около 5000 българи, по неофициални данни. Повечето от тях работят в строителството, хотелиерството и кетъринга. Има и специалисти, които работят по професиите си в други области – образование, икономика, бизнес. Има и достатъчно количество джебчии, които периодически ме карат да се изчервявам, защото техните приключения са достояние на всички в новините. В Малта съществува Българо-Малтийска културна асоциация, но за съжаление тя не функционира така, както може би бихме желали. Създаде се преди 3 години Българско неделно училище, където децата на българите учат по програма от нашето министерство. По идея на малтийския посланик за България и Румъния Лино Бинко преди 3 години се започна една хубава традиция да се отбелязва празника на Светите братя Кирил и Методи. Вече трета година той с помощта на частни и официални лица, институции, спонсори, и особено важно – на Президентката на Малта Мери Луиз Колейро Прека, се провеждат събития в рамките на 2 дена – лекция, концерт и открит урок на Българското неделно училище. Така тук вече порадваха малтийската публика Бойко Цветанов, Ивайло Михайлов, Ивайло Донков, Миглена Павлова, Марин Гонев. Надяваме се, че с приключването на мандата на посланика и Президентката тези тържества няма да отидат в историята. Това зависи от нас – българите в Малта. Всичко това провокира интересът ми да проследя културните процесите в докторантурата си – „Операта в Малта и българо-малтийските отношения в музиката“. Аз приемам участие в културния живот в Малта и винаги, когато имам възможност помагам на българите тук. Веднъж бях помолена да изпея благотворителен концерт за събиране на средства за неделното училище. В концерта включих само български песни на Пипков, Владигеров, Прокопова, Черкин и др. В Малта се потопих в нова ситуация, манталитет и „култура“. В професионален план имах доста успехи и често се появявах в афиша на театъра, оперната и концертна сцена. Имах късмета да изпея доста интересни програми, а и да изиграя страхотни роли. Особено ценя ролята на Вителия в „Милосърдието на Тит“ на Моцарт. Също така интересна и благодатна за мен беше срещата ми с Малер и Вила-Лобос. Имам редовни участия в журита, включително на конкурса Люба Велич във Виена, водя мои майсторски класове, бях свързана с ежегоден Музикален фестивал като артистичен директор и организатор. Винаги съм се опитвала да успея и вмъкна българско име сред участниците и да ги спонсорирам за тяхното участие. От година и половина имаме и клуб за народни танци Балканско сърце – аз също съм танцьорка там. Дори някои мои колеги се шегуват – е, хайде сега и кариера в танците! Много ми харесва да танцувам нашите танци! Дори участвахме на голям фестивал в Милано – На мегдана на другата България. Имаме и фолклорен състав „Трополи“.

Доста ми е разнообразен живота, щастлива съм, че го имам такъв какъвто е! Не мога да не спомена един от най-важните хора в моя живот – моята дъщеря Кая, която на 12 години измени живота си заради мен и след като завърши средното си образование в Малта полетя към Англия за да завърши изключително успешно университетското си образование в 3-измерна анимация. В момента тя е на гребена на вълната – работи на отговорна длъжност за Лондонска компания, която прави едни от най-популярните филми в света – Играта на троновете, Красавицата и звяра, Междузвездни войни и много други. Това дете беше много специално от рождението си. Сега ни прави щастливи с успехите си на водещи позиции в компанията си! Това е едно варненско детенце, родено в най-трудните години – 1990, но формирало един спартански характер, с отворени за света очи, воля, работоспособност и безгранична интелигентност и човечност. Тя е човека в моя живот, който ме респектира най-много!

Татяна Капричева: Какво ще пожелаете на „Култура“ всеки ден?

Андриана Йорданова: Наскоро прочетох интервюто на мой познат от детските ми години – режисьора Галин Стоев. Гордея се с него. Интервюто ме зарадва и натъжи. Прочетете го, ще разберете какво имам предвид. Желая на Култура всеки ден – не само да има култура всеки ден, но нека има култура в самите нас. Тук нямам предвид думата култура в смисъла на популация от чехълчета и еуглени или посевни култури. Нека има образование, стремеж към знания, любов един към друг, разбирателство и желание да опознаеш другия. Повечето войни, неразбории и проблеми идват от непознаването и нежеланието да познаваме „културите“ на другите. Желая и на себе си да преоткривам света и срещам нова музика, нови хора, нови книги… По този начин се запознах и с Вас!

автор Татяна Капричева

(край на цитатите)

Тези, които прочетат цялото интервю във всичките му 3 части, ще научат всичко, което може да се разкаже за Андриана Йорданова. Тя е изложила в една чудесна форма целия си живот с най-малки подробности, описала е всеки по-важен момент от него и заедно с това говори за десетки личности от музикалния живот на България, с които е имала контакти или повод да сподели мнения и спомени.

На мен лично това четиво много ми хареса – запознах се с него едва ден преди да напиша първата си статия за нея и се радвам, че тя ми изпрати източника, от който да науча тия подробности. По тази причина го споделям с моите читатели – ред повече да не напиша за Андриана, тия нейни изявления са напълно достатъчни да научим всичко важно от живота и дейността й.

До края на тази статия ще добавя още някои подробности от различни източници в медиите.

На първо място – нейния репертоар, който цитирам в кратка форма:

Репертоар:

Mozart

‘Cosi fan tutte’ – Fiordiligi

‘Le Nozze di Figaro’ – Susanna, Contessa Almaviva

‘Don Giovanni’ – Donna Elvira, Donna Anna

‘Requiem’

Puccini

‘La Boheme’ – Mimi, Musetta

‘Madama Butterfly’ – Cio-cio-san

‘Gianni Schicchi’ – Lauretta

‘Tosca’ – Tosca

‘Turandot’ – Liu

‘Manon Lescaut’ – Manon

Verdi

‘Othelo’ – Desdemona

‘Don Carlo’ – Elisabetta

‘Un ballo in maschera’ – Amelia

‘Il Trovatore’ – Leonora

Rachmaninov

‘Aleko’ – Zemfira

Bizet

‘Carmen’ – Micaela

Leoncavallo

‘Pagliacci’ – Nedda

Gounod

‘Faust’ – Margueritte

Boito

‘Mefistofele’ – Margerita

Imre Kalman

‘Die Chardaschfuerstin’ – Sylva Varesk

Strauss

‘Der Zigeunerbaron’ – Safi

Pergolesi

‘Stabat Mater’

Scarlatti

Cantata Pastorale – ‘Non so qual piu m’ingombra’

Cantata Pastorale – ‘Oh,di Bethlemme altera’

Bach

Cantata 51 ‘Jauchzet Gott in allen Landen’

Haydn

‘The Creation’ – Gabriel

Mahler

Symphony No.4
Rueckert Lieder

Baroque arias from different operas of Vivaldi, Handel, Lully, Gluck, Monteverdi, Scarlatti, Cimarosa etc.

Songs and Lieder of Schubert, Schumann, Mendelssohn, Brahms, Haydn, Mozart, Rachmaninov, Tschaykovski, Glier, Bulgarian and French composers.

(край на цитата)

Втората информация е едно предаване на БНР, посветено на нея:

Музикално пътешествие в Малта с Андриана Йорданова

публикувано на 8.06.2013

• Андриана Йорданова на гости на „Каста дива“

В предаването на програма „Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства „Каста дива“ гостува оперната певица Андриана Йорданова, която от години се е установила в Малта. През нейните очи и сърце погледнахме към това екзотично средиземноморско кътче и към музикалния живот там.

Освен като преподавател и артист от този сезон Андриана Йорданова влиза и в амплоато на артистичен директор на Международния музикален фестивал в Малта, който ще се проведе от 12 до 20 юли.

Тя е един от успелите българи по света, които пазят националното си чувство и хъс да работят за българската кауза, затова ще спонсорира участието на едно българско дете на фестивала.

Чуйте повече в звуковия файл.

Програма Хоризонт Музика Каста дива   

´´´´´´

Линк към предаването:

http://bnr.bg/post/100065249/muzikalno-pyteshestvie-v-malta-s-andriana-iordanova

(край на цитата)

Третата информация е от 2016 г. (на английски език):

Andriana on the art of German song

Posted on July 29, 2016 Posted in Press Releases

DENISE AZZOPARDI interviews Malta-based Bulgarian soprano Andriana Yordanova prior to her performance of Mahler’s captivating song cycle Rückert-Lieder in the Malta Philharmonic Orchestra’s second orchestral concert. She learns of Andriana’s great passion for German song and the profound love she has for this composer’s music. Malta Today, Dianne Azzopardi – 1 February 2016

….

The art of German song | Andriana Yordanova

DENISE AZZOPARDI interviews Malta-based Bulgarian soprano Andriana Yordanova prior to her performance of Mahler’s captivating song cycle Rückert-Lieder in the Malta Philharmonic Orchestra’s second orchestral concert. She learns of Andriana’s great passion for German song and the profound love she has for this composer’s music

1 February 2016,
by Teodor Reljic

What is your connection with Mahler and his music, particularly the song cycle known as Rückert-Lieder that you will be performing during the concert?

My adventure with Mahler started only last year when I was invited to sing his Rückert-Lieder and 4th Sympony accompanied by the Malta Philharmoci Orchestra. Prior to that, at the Sofia Conservatory, I was concentrating on his symphonies, his life, and art as part of our history of music lessons. Mahler’s Lieder comes as a very speacial treat to a singer! One has to grow mentaly emotionaly, vocally, and spiritually, and ideally must have gone through a lot in life to be able to perform these songs. I cannot imagine a young singer tackling this music and its lyrics. I am very content to have been recognised for the part.

The Rückert-Lieder song cycle consists of five songs. What are they about, which is your favourite and why?  

The first four songs were composed in 1901, with the fifth – the Liebst du um schoenheit – having been added the following year, and which was not orchestrated by Mahler. However, all songs were premiered together. This songs cycle is known as Rückert-Lieder by tradition since Mahler used Rückert’s poems in other songs, and he is not the only composer who used this German poet’s texts. Schumann’s Widmung – another of favourite of mine – is one example.

The fifth song in the cycle wasn’t included in the programme for this upcoming concert originally, so I asked the maestro and the management to incorporate it as I feel that the text is so superb. The songs are about human beings, their love and purpose in life, death, fragility and weaknesses, and their relationship with God. Mahler had a very strange relationship with God and very intrusive thoughts about Him. It was often said that he had telephone conversations with God.

All songs in the cycle have an impact on me in some way or another. I can’t say that I have a favourite, as I listen to one and I think it is the best piece ever. Then the next one comes along and I feel even more inspired – each one permits me to dicsover more about myself and humanity .

Does this song cycle present any challenges for the singer?

As I mentioned previously, these songs require a certain maturity and understanding. The lyrics are a challenge in themselves – Rückert’s poems are very simple, yet very deep and philosophical. The marriage between words and music is a match made in heaven, and the songs present five different tones of voice, five different moods, and five different emotions.

The music has an interesting texture, long phrases, and unusual and unexpected turns. It serves as a great adventure for the singer. Even though the pieces present a number of challenges, there are many familiar melodies and sounds. Let us not forget that Mahler was of Jewish origin, influenced by the sounds of Austrian, German, Moravian, Slovak, Hungarian, and gypsy folklore tunes. I am happy to be worthy of singing this great composer’s songs.

What do you focus on when preparing for a performance such as this?

The words and their meaning are of great importance to me. They are the backbone of the Rückert-Lieder. When preparing, I first read the words and understand them. I then look for translations of the text in the different languages that I speak to gain a deeper understanding. My next step is to learn the music and appreciate how beautifully it fits with the text and phrases.

I first encountered these songs in Sofia while collaborating with a pianist who had worked with Elisabeth Schwarzkopf and who gave me a good base for developing the songs. I hope that this will not be the only time that I get to perform this song cycle.

How do you feel about singing Lieder [songs in German]?

My love for German song started long ago, even before my studies at Sofia National Academy. I sang my first song in German when I was 15 – it was by Brahms – then I picked a song by Mendelsohn for my first-round entrance exam for Sofia Academy. I started to develop an interest in the German language when I was 15, and it grew into being one of my favourites. There is a lot to learn as a singer, and I am happy to discover more as I further my musical knowledge.

What can anyone in the audience who cannot understand German or is unfamiliar with Lieder do to better appreciate this kind of music?

Anyone having a particular interest in vocal music can do their research. However, if this is not the case, the audience can still appreciate the music and sound of the language, the beautiful never-ending lines and phrases, and the surprising turns and unexpected accents, which are strong and expressive. I wish the audience will gather a great interest in Mahler’s music after having attended this concert. I don’t want this to be just another concert in someone’s life.

Mahler’s music is very deep, and it grows on you every time you listen to it. Therefore, one evening is not enough to experience the grandeur of this composer. I still consider this to be the beginning of my journey with regard to Mahler’s music, and I hope it will be the same for the audience.

The MPO Orchestral Concert, featuring music by Debussy and Maher, will take place at Teatru Manoel on February 5 at 20:00. For bookings, log on to www.teatrumanoel.com.mt, bookings@teatrumanoel.com.mt or phone on 2124 6389. For further information, visit www.maltaorchestra.com

(край на цитата)

Четвъртата информация е от октомври 2018 г. (цитат на английски език):

Октомври 2018 г.

Puccini Festival in Kazakhstan

In the autumn of 2018, the European Foundation for Support of Culture together with the  Kazakh National University of Arts – Kaznua will hold a festival dedicated to the 160 th anniversary of the birth of the Italian composer Giacomo Puccini in Astana, Kazakhstan.

Giacomo Puccini was one of the leading composers of the verismo style in music. Some researchers call him the greatest composer of Italian opera after Verdi. At the same time his artistic world differs from the world of Verdi, since it developed in a different historical period. His first opera, Le Villi, which was a great success, was staged in 1884. The opera Manon Lescaut received even greater acclaim in 1893 in Turin. The public went into raptures over Puccini and this love and glory grew thanks to the new creations of the composer. Puccini’s music has been glorified by unanimous admiration and, even now, all operas by Puccini are included in the repertoire of opera theatres, which is very rare.

In Kazakhstan, in honour of the 160 th anniversary of Puccini’s birth, a series of anniversary concerts will be held together with master classes by professors from leading music schools of the world.

On the stages of the most famous theatres of Astana, the opera masterpieces of the composer will be performed by: the winner of international competitions, opera singer Baluan Berkenov; the opera diva of the Manoel Theatre ANDRIANA YORDANOVA; the Kazakh State Orchestra “Academy of Soloists”  under the direction of the famous Italian conductor Gabriele Pezone.

During master classes, young talented singers will sing compositions of Giacomo Puccini and famous Maltese composes.

(край на цитата)

И накрая – за моите читатели в чужбина, една информация на немски и английски език за тези, които не знаят български език, а искат да научат подробности за Андриана Йорданова:

Mag. Dr. pfil. Andriana Yordanova, Malta
soprano

Die in Bulgarien geborene Sopranistin Andriana Yordanova begann mit dem Singen im Schulchor und sang später als Solistin im Kinderoper in Varna, Bulgarien. Mit 15 Jahren hatte sie ihre ersten Auftritte in Bulgarien sowie im Ausland  in Baden bei Wien-und Amstetten als Solisten einer Kinderopern-Tour.

Sie schloss ihr Studium mit  dem Master an der Vokalfakultät der Nationalen Musikakademie in Sofia unter der Leitung von Prof. Ilka Popova und in ihrer Heimatstadt mit dem Bariton Georgy Koichev ab. Während ihres Studiums gewann sie einen Preis im ersten akademischen Wettbewerb sowie einen Preis im Hristo Brumbarov Wettbewerb im Singen aktuellen Arien verbunden mit einem Stipendium von Kraft Jacobs Suchard.

Im Jahr 1997 gewann sie ein Stipendium während einem Tosca-Kurs in dem europäischen Opernzentrum von Manchester unter der Leitung von Kent Nagano, Marta Lantieri, Kostas Paskalis und Renata Scotto. Im selben Jahr gewann sie ein Stipendium der „Accademia d’Arte e Cultura Boris Christoff ” in Rom und studierte unter der italienischen Mezzosopranistin Giannella Borelli.

Ihr Debut auf der professionellen Bühne erfolgte in der Rolle der Musetta in “La Bohème” an der Staatsoper von Burgas. An der Staatsoper in Varna spielte sie die Rolle der Sylva Varescu in der klassischen Wiener Operette “Die Czardasfürtsin” von Imre Kálmán und der Fiordiligi in Mozarts “Così fan tutte”. Ihr Repertoire umfasst Safi im “Zigeunerbaron”, Anna Glavary in “Die lustige Witwe”, Nedda in “Pagliacci”, Donna Elvira in “Don Giovanni”, Zemfira in “Aleko”, Mimì in “La Boheme”, Tosca in “Tosca “, Vitellia in” La Clemenza di Tito “, Micaëla in” Carmen “, Violetta Valery in” La Traviata “usw.

Ihre Erfahrungen beinhalten Auslandsaufenthalte in Deutschland, der Schweiz, Österreich, Ägypten und der Türkei.  Im Jahr 2002 wurde sie nach Malta eingeladen um Konzerte zu geben. Ab 2002 lebt sie auf Malta und gibt zu besonderen Anlässen Konzerte in Malta sowie in Bulgarien, Italien und Russland. In der Malteser Sopranistin Juliette Bisazza Zanni traf sie ihre Mentorin.

Ihr Repertoire umfasst eine breite Palette von Opern und Operetten, Barockmusik, Lieder und Komponisten des 20. Jahrhunderts in Italienisch, Französisch, Deutsch und Russisch . Derzeit ist sie Sprachtechniklehrerin  der Johann Strauss School of Music und der Masquerade Theatre Arts School. Als ehemalige Direktorin der “Musikschule Yuri Rozum” leitet sie jetzt das Opernstudio  “Atelier Lyrique” in Malta, wo sie  Meisterklassen für junge Opernsängern ganisiert. Als Mitglied der Europäischen Kulturstiftung ist sie beim Malta International Music Festival seit dem ersten Mal involviert und außerdem ist sie bei vielen Veranstaltungen zur Förderung der Kultur sowie junger begabter Musiker in Malta und im Ausland engagiert.

Ihr Repertoire umfasst eine breite Palette von Italienisch, Französisch, Deutsch und Russisch Opern und Operetten, Barockmusik, Lieder und Komponisten des 20. Jahrhunderts. Derzeit ist sie lehren Sprachtechnik bei Johann Strauss School of Music, Masquerade Theatre Arts School. Sie ist der ehemalige Direktor der “Musikschule Yuri Rozum” und Leiter des Opernstudios “Atelier Lyrique” in Malta, wo sie Meisterklassen für junge Opernsänger. Als einer der Mitgliedstaaten der Europäischen Kulturstiftung ist sie in der Malta International Music Festival seit seiner ersten Auflage beteiligt und ist in vielen Veranstaltungen zur Förderung der Kultur sowie junge begabte Musiker in Malta und im Ausland beteiligt.

(край на цитата)

Andriana Yordanova is a Bulgarian soprano based in Malta, who started her career as a soloist in the school choir and the Children’s opera in her home town of Varna. Her first performances at home and abroad were in 1985 in Amstetten and Baden bei Wien, Austria with the central role in a children’s musical.

She holds a Master degree in Russian Language and Literature from the Sofia University and a Master degree in Music studies from the National Music Academy. At the same academy, under the guidance of professor Popova, she completed her PhD in Music. During her studies she won a prize in the First Academic Competition and a bursary from Kraft Jacobs Suschard. She also took part in various student productions and TV broadcastings as well as made her debut on professional stage. In her home town she was under the guidance of the baritone Georgi Koytchev.

In 1997 she won a scholarship and followed a Tosca course in the European Opera Centre in Manchester under the direction of Kent Nagano, Professor Marta Lantieri, Kostas Paskalis, and Renata Scotto. The same year she won a scholarship at ‘Academia d’Arte e Cultura Boris Christoff’ in Rome and studied under the Italian mezzo-soprano Gianella Borelli.

Back in Bulgaria she won the special prize for contemporary aria at the International singing competition ‘Hristo Brambarov’ in Sofia with the aria of Magda Sorel from ‘The Consul’ by Menotti and received it from the hands of the great Ghena Dimitrova. In 2001 she attended a master class of the renowned Bulgarian tenor Kaludi Kaludov in Varna.

During her studies as a soloist of the Choir at the Russian Church in Sofia she took part in many tours performing orthodox sacred music in Germany. After the third year at the Sofia Music Academy she was given the opportunity to make her debut with the role of Musetta in ‘La Boheme’ of Puccini at the State Opera House in Bourgas under the baton of the great Bulgarian conductor Professor Ivan Vulpe.

At the State Opera House in Varna she performed the roles of Sylva Varescu in the classical Viennese operetta ‘The Princess of Czardas’ of Imre Kalman and of Fiordiligi in Mozart’s ‘Cosi Fan Tutte’. She also performed the role of Anna in ‘Nabucco’, Tebaldo and Voce del Cielo in ‘Don Carlo’ in the productions of the State Opera House Varna for the International Varna Summer Music Festival.

In 2002 she made her debut as another Puccinian heroine – Mimi from ‘La Boheme’ under the baton of the Italian conductor Luciano Di Martino at State Opera House Stara Zagora.

She performed extensively in her home country. Her overseas performances include tours in Germany, Switzerland, Austria, Egypt and Turkey. In 2001 she was invited to give recitals in Malta. After transferring to Malta in 2002 she became one of the leading singers on the island. Between 2002 and 2009 she performed on many occasions and also at extensive personal recitals.

Her repertoire includes a vast range of Italian, French, German and Russian operas and operettas, baroque music, Lieder and 20th century composers. She currently teaches voice technique at Johann Strauss School of Music in Malta, and she is a lecturer at the University of Malta in Voice.

(край на цитата)

Нека днес на 21 октомври 2020 г. поздравим Андриана Йорданова за нейния рожден ден вчера на 20 октомври, като й пожелаем добро здраве, лично щастие и нови музикални успехи.

За много години, мила Андриана, благодаря ти за хубавото ни многогодишно приятелство, макар и виртуално. Дано един ден се видим и запознаем в действителност!

……

След статията при някоя от снимките:

Един линк към концерт на Андриана Йорданова във Варна през август 2018 г.:

http://tatyanakapricheva.eu/2018/08/05/концертът-популярни-арии-и-дуети/ (…) И още два акцента – оперния концерт на Vocal Productions NYC с възпитаници на вокалния педагог, баса Валентин Пейчинов, който работи в Ню Йорк (2.08.) и концерта на Пламен Димитров и Андриана Йорданова в памет на напусналия ни през 2018 г. варненски баритон и вокален педагог Георги Койчев (3.08.). …… …..