Alexander Yosifov

Композиторът и диригент Александър Йосифов щеше днес да навърши 80 години

„ (…) Първите ми тръпки в музиката са на 3-годишна възраст в Стара Загора. Спомням си „Трубадур“, която баща ми Йоско Йосифов подготвяше с режисьора Драган Кърджиев. Майка ми ме водеше на всички репетиции и спектакли на операта. И тогава аз просто почувствах тази необходимост да бъда непрекъснато в контакт един път с музиката, и втори път със сцената. Тук стана и моето предопределение с определен вид музика – опера, оперета, балет, мюзикъл. Писал съм и симфонии, и естрадни песни, и за инструментални концерти, но операта е на сърцето ми. А и Стара Загора е най-оперният град. Изграждането на плеяда български музиканти, между които и чичо ми тенора Илия Йосифов, е свързано със Стара Загора. Град на липите и на творците. Има някаква вълшебна спойка от природни дадености в областта на творчеството – да възпитава и да поощрява големи личности в изобразителното изкуство, поезията, музиката, разбира се, изобщо в областта на културата“ …

(мисли на Александър Йосифов (12.08.1940–25.11.2016) в последното си интервю за Българското Национално Радио, направено в дома му)

Драги приятели на оперната, симфонична и забавна музика, днес на 12 август 2020 г. пиша за първи път статия за един всестранно работещ в почти всички жанрове на музикалното изкуство артист – уважаваният проф. Александър Йосифов, роден на днешния ден през 1940 г., който ни напусна завинаги преди малко повече от 4 години – на 25 ноември 2016 г.

От много време съм събирал материали за този голям деец в храма на музикалното изкуство, но едва днес на 12 август 2020 г., когато се навършват кръглите 80 години от рождението му, се реших да му посветя статия. В медиите има извънредно много сведения за него, особено когато се помина в края на ноември 2016 г. Редица медии му посветиха траурни статии и съобщения, които бяха твърде кратки, но имаше и по-подробни, в които се излагаха подробностите от живота и дейността му. По-късно в тази моя статия ще се спра на някои от тях, но днес искам на първо място да обърна внимание върху факта, че Българското Национално Радио, което е така тясно свързано с неговата дейност в епохата, когато Александър Йосифов дълги години – почти 18 години – беше директор на звукозаписната фирма „Балкантон“ и почти винаги е работил със записи, направени именно в БНР, именно днес му посвети една ретроспективна статия-предаване, заедно с много записи от неговата дейност, което оценявам като прекрасен реверанс-благодарност за тази съвместна работа. Цитирам извадки от това предаване, след това ще дам линк към него, за да се слушат по желание тези записи, за които загатнах по-горе:

БНР Архивен фонд

(откъси от предаването)

По тази публикация работи Анна Капитанова

12 август 2020 г.

Александър Йосифов – необятна композиторска вселена

„Първите ми тръпки в музиката са на 3-годишна възраст в Стара Загора. Спомням си „Трубадур“, която баща ми Йоско Йосифов подготвяше с режисьора Драган Кърджиев. Майка ми ме водеше на всички репетиции и спектакли на операта. И тогава аз просто почувствах тази необходимост да бъда непрекъснато в контакт един път с музиката, и втори път със сцената. Тук стана и моето предопределение с определен вид музика – опера, оперета, балет, мюзикъл. Писал съм и симфонии, и естрадни песни, и за инструментални концерти, но операта е на сърцето ми. А и Стара Загора е най-оперният град. Изграждането на плеяда български музиканти, между които и чичо ми тенора Илия Йосифов, е свързано със Стара Загора. Град на липите и на творците. Има някаква вълшебна спойка от природни дадености в областта на творчеството – да възпитава и да поощрява големи личности в изобразителното изкуство, поезията, музиката, разбира се, изобщо в областта на културата“ – споделя Александър Йосифов (12 август 1940 – 25 ноември 2016) в последното си интервю за Националното радио, направено в дома му.

Израснал в музикално-творческа среда, младият Йосифов скоро започва да пише музикално-сценични произведения и се превръща в един от най-уважаваните и жанрово-разнообразни композитори от втората половина на българския XX век. В Златния фонд на БНР се съхраняват редица изпълнения на негови творби. 

Александър Йосифов завършва Музикалното училище във Варна, където през 50-те баща му е диригент на Операта в града и след това неин директор. Служи във Военноморските сили и отговаря за художествената самодейност. Там прави първите си опити като композитор и написва песен, която подарява на Юрий Гагарин при неговото гостуване във Варна месец и половина след полета. Музикалната нотация на „Добър път в Космоса, майоре“ се съхранява в музея на космонавтиката в Русия.

Завършва композиция, оперно-симфонично дирижиране и пиано в Държавната консерватория. „Моят професор Панчо Владигеров – спомня си Александър Йосифов – казваше така: „Свирете пиано колкото е възможно повече, за да може това, което чувствате като музика, максимално да го изразите на пиано. Всяка една фигура на пианото, която вие не можете да изсвирите, ви ограничава във вашите изразни средства като композитор. И това е много точно. Аз много обмислям произведенията си предварително и сядам на пианото чак, когато съм усетил звученето вътре в мен. Тогава нещата се получават.“

Йосифов е автор на голям брой композиции в почти всички музикални жанрове. Пише опери и балети, създава хорово-оркестрови произведения, творби за симфоничен оркестър, камерна и филмова музика, поп песни, прави обработки на народно-песенното творчество.

След като завършва Академията, близо две години работи в Народния радиоансамбъл, като си сътрудничи с Коста Колев и Димитър Динев. „След време, казва той, установих, че фолклорната музика неусетно се е насаждала и насаждала в мене.“ Александър Йосифов създава и детска музика, като сред най-популярните му опери за деца са „Чудните приключения на Тошко Африкански“, „Пътешествието на Доктор Охболи в далечна Африка“, „Патиланци“ и други. Негови произведения се използват и в постановки на Радиотеатъра. Също така пише музиката към песни в изпълнение на Детския радиохор.

През 1968-а песента на композитора „Двама шопа из Европа“ в изпълнение на Коста Карагеоргиев печели първа награда на конкурса „Златният Орфей“. Това е годината, когато той е назначен за генерален директор на „Балкантон“ и заема поста до 1986-а. В този период взаимоотношенията между Александър Йосифов и Националното радио са особено продуктивни за развитието и съхранението на българската музика. „Аз измислих една много ефективна система между двете институции с наполовина финансови разходи и с участието на най-добрите звукооператори и технически оборудвани студиа в Радиото. Там се записваше, а при нас се обработваха записите за грамофонни плочи, произвеждаха се и се разпространяваха. Същевременно тези записи Радиото ги пускаше в ефир и съхраняваше в радиофонда“ – споделя Йосифов.

Благодарение на неговата дейност като директор българската музикална култура достига истински разцвет вътре в страната и широка популярност в чужбина. Самият той е част от този подем и като композитор. Автор е на редица шлагери, сред които „Боянският майстор“ на Лили Иванова, „Обич“ на Йорданка Христова, „Зов“ на Богдана Карадочева, „Старата бащина къща“ на Емил Димитров, „Синевá“ на Васил Найденов, „Знам, ще е хубав ден“ на Силвия Кацарова, „Не си родена още ти“ на Борис Годжунов, „Люлякови нощи“ на „Тоника СВ“ и още много други родни хитове. „Винаги, когато съм писал в живота си – казва композиторът – съм имал предвид конкретни изпълнители. От една страна са ме вдъхновявали, от друга – са ми давали възможност да разгърна според техния талант моите композиторски възможности.“ Една част от тези и други значими композиции на Александър Йосифов са по текстове на Павел Матев.

В Златния фонд на БНР се пази въздействащ запис от 1976 година, в който композиторът разказва за своята опера-оперета „Завръщане при началото“, писана по стихове на този българския поет.

Съществени са заслугите на Александър Йосифов в селектирането на ценни музикални произведения. С негово съдействие през 1976 година световноизвестният Борис Христов осъществява записи на албума „Български и руски църковни песнопения“ заедно с Българската хорова капела, а през 1978-а басът прави нови записи в храм-паметникът „Свети Александър Невски“ с църковния хор. По настояване на Александър Йосифов се записва финалът „Многая, лета!“ на фона на биещия камбанен звук от голямата катедрална камбана. Един песенен фрагмент, който безусловно предвещава началото на Българската нова година. С особено значение е поредицата от записи на Източно-православна църква – грузински, арменски, сръбски, словенски, румънски, руски, украински, беларуски, български и македонски песнопения. Това са 27 дългосвирещи плочи – записи на целите лайв-концерти от фестивала на църковно-славянската музика. В златната колекция на „Балкантон“ се намират оперните рецитали на големите Гена Димитрова, Анна Томова-Синтова, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Стоян Попов и много други, както и поредица авторски плочи на български автори, които чертаят историческото развитие на българското композиторско дело.

В периода 1986-1989 Александър Йосифов е заместник-председател на Комитета за телевизия и радио. През годините композиторът заема различни административни длъжности. Председателства Виенския клуб в София, а също така преподава в Националната музикална академия и в Нов български университет. В началото XXI век дирижира концерт на Солунската филхармония, оперен рецитал на Райна Кабаиванска в зала „България“, концерт на Анна Томова-Синтова и майсторския ѝ клас в Зала 1 на НДК, както и над 40 концерта с Академичния симфоничен оркестър на Музикалната академия. През 2000 година в Токио за първи път е изсвирена неговата „Симфония концертанте“ за две клавирни дуа и оркестър от 10 рояла. Една грандиозна за изпълнение творба – 24 пианисти, 48 ръце, на една сцена.

Александър Йосифов – личност, чиято дейност бележи върхове в българската музикална култура; композитор, който исторически я обогатява; педагог, който целенасочено я развива, и администратор, който я популяризира и допринася за съхранението на нейните стойности.

(край на цитата)

А ето и линка към самото предаване:

Колко хубаво написано е всичко най-важно, което може да се каже за Александър Йосифов – само това да знаехме за него, би било достатъчно да оценим огромния му принос в толкова различни жанрове на музиката, и то от най-различен характер.

Що се отнася до моите лични впечатления за него – те не са много, тъй като в годините на живота ми в България до 1974, когато заминах за Германия, той беше още в началото на артистичното си развитие – през 1974 г. е бил едва на 34 години. Но тогава още името му беше много известно на най-широк кръг почитатели на забавната музика. И аз тогава като млад мъж имах в Габрово доста контакти с лица, които работеха като музиканти в естрадни състави и знаех името му от творби, които е написал за редица естрадни певци в онова време, които после направиха световна кариера, като Емил Димитров, Лили Иванова, Богдана Карадочева, Йорданка Христова, Васил Найденов, Борис Годжунов и много други. Всеки който се интересуваше от забавна музика знаеше, че той е автор на редица шлагери и песни, като „Боянският майстор“ и „Реквием“ (по-късно) на Лили Иванова, „Обич“ на Йорданка Христова, „Зов“ на Богдана Карадочева, „Старата бащина къща“ на Емил Димитров, „Синевá“ на Васил Найденов, „Знам, ще е хубав ден“ на Силвия Кацарова, „Не си родена още ти“ на Борис Годжунов, „Люлякови нощи“ на „Тоника СВ“ и още много други родни хитове.

Разбира се, интересувах се и за негови творби в други жанрове, но от позицията на изтеклите години, горните данни и до днес са останали в спомените ми. Знам също, че в тия начални негови години той много е пътувал в България и в чужбина заедно с естрадни артисти, даже в Париж, Прага и другаде е бил заедно с Емил Димитров – спали са в една стая в хотел (това Александър Йосифов споделя в свои спомени в медията „168 часа“ малко преди да се помине през 2016 г.), а също и това, че е бил една от най-активните фигури при фестивалите „Златният Орфей“, където също е имал участия със свои творби. Знаем, че 2 пъти е бил лауреат на този фестивал.

Но аз си спомням и за други негови успехи специално в Полша, където Александър Йосифов е бил на голяма почит. Така през 1986 година (тогава бях за месец на почивка там със съпругата ми) чухме по радио и телевизия за големите му успехи в Гданск, където е премиерата на балета му „Кръстоносци” по романа на Хенрик Сенкевич. Тази постановка гастролира на много сцени в европейски оперни театри.

Също така в Гданск е поставяна детската опера „Чудните приключения на Тошко Африкански” и за 5 сезона там се играят рекордните 437 спектакъла!

Кой друг български композитор може да се похвали с такъв брой изяви на чужда сцена? Респект към това постижение на Александър Йосифов!

Лично за мен си остава като особен спомен онова, което научих по-късно за неговата решителна роля при организиране записите през 1978 г. на Борис Христов в България, когато се осъществиха същите специално в храма-паметник „Св. Александър Невски“ в София. Ето конкретни данни:

„ (…) Съществени са заслугите на Александър Йосифов в селектирането на ценни музикални произведения. С негово съдействие през 1976 година световноизвестният Борис Христов осъществява записи на албума „Български и руски църковни песнопения“ заедно с Българската хорова капела, а през 1978-а басът прави нови записи в храм-паметникът „Свети Александър Невски“ с църковния хор. По настояване на Александър Йосифов се записва финалът „Многая, лета!“ на фона на биещия камбанен звук от голямата катедрална камбана. Един песенен фрагмент, който безусловно предвещава началото на Българската нова година (…)“

(край на цитата)

Но как да не споменем и огромната роля на Александър Йосифов в записване и разпространяване в България и в чужбина особените постижения на най-добрите оперни певци на България в съответната епоха! Цитирам:

„ (…) Това са 27 дългосвирещи плочи – записи на целите лайв-концерти от фестивала на църковно-славянската музика. В златната колекция на „Балкантон“ се намират оперните рецитали на големите Гена Димитрова, Анна Томова-Синтова, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Стоян Попов и много други, както и поредица авторски плочи на български автори, които чертаят историческото развитие на българското композиторско дело (…)“

(край на цитата)

И накрая в този кратък предговор не мога да не наблегна и на особената роля на Александър Йосифов в жанра на оперната музика. Нека цитирам:

„ (…) По случай 1300-годишнината на българската държава Банчо Банов и Александър Йосифов създават операта “Хан Крум”, чиято премиера е през 1981 г. По-късно, през 1989 г., се осъществява грандиозната й премиера на хълма Царевец в Търново със 700 участници. Операта има голям успех и на европейските сцени. По либрета на Банчо Банов Йосифов написва и музиката на оперите “Златното копие”, “Арко Ирис”, балета “Кръстоносци” по романа на Х. Сенкевич. Гледаните днес от децата с голяма обич опери “Чудните приключения на Тошко Африкански”, “Робинзон Крузо”, “Патиланци”, “Пчелата Майя” и “Макс и Мориц” също са тяхно съвместно дело. Днес Йосифов признава, че поговорката “Няма незаменими хора” не важи за творческото му съдружие с Банчо Банов (…)“.

(край на цитата)

Нека спомена, че през 1981 г. аз също бях 10-12 дни в България по време на тържествата във връзка 1300-годишнината на българската държава. Бяхме поканени около 400 българи от целия свят и с 10 автобуса от 1 до 10 септември 1981 г. правихме обиколка на България – старт в София, после Банско, Пловдив, Бургас, Варна, Велико Търново, Плевен и пак в София. На 10 септември останахме за 2 дни в София, имаше една вечер голям концерт в Народния театър „Иван Вазов“ (помня, че пя Емил Димитров и други солисти от естрадата, също имаха участие Държавният ансамбъл за песни и танци „Пирин“ и други). Тогава не знаех за тази опера „Хан Крум”, сигурно премиерата е била след като си заминахме около 15 септември 1981 г. Бяха незабравими дни … В София бяхме настанени в тогавашния Парк Хотел „Москва“ – недалеч от Телевизионната кула.

До края на тази юбилейна статия ще изложа информации от биографията и дейността на Александър Йосифов, данни за неговото творчество, награди и отличия, както и коментари и статии от различни медии във връзка с кончината му през 2016 г.

На първо място ще цитирам по-голямата част от сравнително обширната му Уикипедия-страница (поправил съм редица правописни и стилови грешки):

Александър Йосифов е роден на 12 август 1940 г. в София. Син е на композитора, диригента и общественика Йоско Йосифов. Завършва музикалната гимназия във Варна, постъпва на служба във Военноморските сили и едновременно с това започва своите опити като композитор. Там написва и посвещава песен на първия космонавт в света Юрий Гагарин и при неговото посещение в България лично му я подарява. Песента и до днес е в музея на космонавтиката в Русия.

Александър Йосифов завършва Българската държавна консерватория в класа по композиция на проф. Панчо Владигеров, оперно-симфонично дирижиране при проф. Константин Илиев и пиано при проф. Жени Ковачева. Международно признание и успешно начало за кариерата на Александър Йосифов поставя първа награда за композиция, която той печели на конкурс за симфонични произведения в Триест (Италия) през 1968 г. През кариерата си е заемал и длъжността професор по оперно пеене с диригент в Националната музикална академия, а също така член на комисия към ВАК.

Декан и зам. ректор на Националната музикална академия. Дългогодишен професор в Националната музикална Аакадемия „Панчо Владигеров“ и в Нов български университет, с големи заслуги в областта на музикално-образователната дейност. Като педагог по специалността „Оперно пеене с диригент“ той е подготвил над 160 изпълнители и оперни певци, много от които пеят на световните оперни сцени.

Александър Йосифов е кавалер на „Почетен кръст за заслуги към Република Австрия“, почетен кръст за „Заслуги към културата на Полша“, на орден „Стара планина“ I степен, „Кирил и Методий“ I степен и др.

Бил е председател на Националния съвет за музика към Министерството на културата. Член е на Международната асоциация за клавирно дуо със седалище в Токио, Япония. Канен е многократно за председател и член на национални и международни музикални конкурси. От 1987 до 1990 г. е член на IMZ, Виена. Член на журито на фестивала „Златна роза“ в Монтрьо, Швейцария. Председател на Оперния фестивал в Стара Загора. Член е на Съюза на българските композитори. Председател на Националния съвет за музика към Министерството на културата. Президент на „Виенския клуб“ към посолството на Република Австрия в София.

Умира на 25 ноември 2016 г. в София.

Албуми с негова музика

Малки плочи

  • 1972 – „Пее Лили Иванова“ (Балкантон – ВТК 2946)
  • 1972 – „Новогодишна / Сурвакари“ (Балкантон – ВТК 2968)
  • 1973 – „Пътека до теб“ (Балкантон – ВТК 3032)
  • 1973 – „Как червената шапчица остана без шапчица“ (Балкантон – ВАМ 6547)
  • 1974 – „Тони Далара“ (Балкантон – ВТК 3195)
  • 1975 – „Йорданка Христова“ (Балкантон – ВТК 3230)
  • 1975 – „Александър Йосифов. Пет лалета“ (Балкантон – ВТК 3172)
  • 1976 – „Болгарская эстрада. Песни Александра Йосифова на слова Павла Матева“ (Мелодия – Г62-05827-8)
  • 1976 – „Земята е техния път“ (Балкантон – ВТК 3299)
  • 1978 – „Ален мак ’77“ (Балкантон – ВТК 3405)
  • „Новогодишна целувка“ (Балкантон – ВТВ 10108)

´´´´´´´´´´

Дългосвирещи плочи

  • 1974 – „Александър Йосифов / Р. Габичвадзе“ (Балкантон – ВКА 1404)
  • 1974 – „Александър Йосифов / Панчо Владигеров“ (Балкантон – ВСА 1584)
  • 1974 – Александър Йосифов. Вълкът и седемте козлета“ (Балкантон – ВЕА 1336)
  • 1975 – „Александър Райчев / Александър Йосифов“ (Балкантон – ВХА 1335)
  • 1976 – „Александър Йосифов. Априлци“ (Балкантон – ВСА 1969)
  • 1976 – „Болгарская эстрада. Песни Александра Йосифова на стихи Павла Матева“ (Мелодия – С60–08223)
  • 1977 – „Лили Иванова изпълнява песни от Александър Йосифов“ (Балкантон – ВТА 2123)
  • 1977 – „Снежанка и седемте джуджета“ (две плочи) (Балкантон – ВЕА 2133, ВЕА 2134)
  • 1977 – „Александър Йосифов / Атанас Косев“ (Балкантон – ВСА 10104)
  • 1980 – „Камбаните на монумента Знаме на мира“ (Балкантон – ВХА 10625)
  • 1980 – „Александър Йосифов. Завръщане при началото“, т. Павел Матев, опера-оратория (две плочи) (Балкантон – ВОА 10492, ВОА 10493)
  • 1982 – „Александър Йосифов. Детски свят“ / „Червени връзки, вейте се!“ (две плочи) (Балкантон – ВСА 10852, ВСА 10853)
  • 1983 – „Александър Йосифов. Избрани песни“ (Балкантон – ВТА 11150)
  • 1983 – „Александър Йосифов. Панорама на българското музикално творчество“ (Балкантон – ВСА 1300/ 409)
  • 1984 – „Камбаните на монумента Знаме на мира“ (Балкантон – ВКА 10741)
  • 1985 – „Александър Йосифов. Деветият ден на май“ (Балкантон – ВСА 11075)
  • 1986 – „Александър Йосифов. Арко Ирис“, опера в две части, пет картини (три плочи) (Балкантон – ВОА 11655, ВОА 11656, ВОА 11657)
  • 1988 – „Александър Йосифов“ (Балкантон – ВСА 11838)
  • 1989 – „Александър Йосифов. Патиланци“ (опера за деца) (Балкантон – ВОА 12410)

´´´´

Компактдискове

  • 2000 – „Александър Йосифов. Композиции“ (Gega New – GD 161)

Административна дейност

  • Генерален директор на завода за грамофонни плочи „Балкантон“ (1968 – 1986).
  • Заместник-председател на Комитета за телевизия и радио (1986 – 1989).
  • Заместник-министър на просветата и образованието (1989 – 1991).
  • Заместник-директор на Софийска национална опера (1991 – 1993).
  • Последователно декан на вокалния факултет и заместник-ректор на Националната музикална академия „Панчо Владигеров“ – София (2000 – 2008).
  • Председател на Комисията за музика и изкуства към ВАК (2006 – 2010).

´´´´´´´´

Периодът в „Балкантон“

От 1968 до 1986 г., в продължение на 18 години, Александър Йосифов е генерален директор на завода за грамофонни плочи „Балкантон“. В репертоара и музикалните издания той провежда политика на отразяване на върховите постижения на българските музиканти и осъществява записи на произведения от световната класика и съвременните български композитори. С особена популярност се ползват сериите записи, като:

  • Поредица авторски плочи на всички български композитори – над 100;
  • Комплект „Густав Малер“ – симфонии в изпълнение на Софийска филхармония с диригент Емил Табаков;
  • Квартетите на Бетовен и Моцарт в изпълнение на квартет „Димов“;
  • Верди – „Реквием“, оперите „Аида“, „Кармен”, с Никола Николов, Юлия Винер, Александрина Милчева, Никола Гюзелев и диригент Иван Маринов;
  • Мусоргски – „Хованщина“ и „Борис Годунов“ с Никола Гюзелев и диригент Руслан Райчев;
  • с Райна Кабаиванска – записи на оперите: „Тоска“, „Мадам Бътерфлай“, „Манон Леско“, „Адриана Лекувръор“, „Франческа да Римини“;
  • Оперни рецитали на Гена Димитрова, Ана Томова-Синтова, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Стоян Попов, Нели Божкова и много други – над 250 плочи;
  • Поредица грамофонни плочи с бележития бас Борис Христов – те са по лична инициатива на Йосифов, който спомага за връщането на Борис Христов в България и му предоставя възможност многократно да осъществява записи в „Балкантон“. С Борис Христов са записани църковно славянска литургия и „Многая лета“ с хора на Храм – паметника „Александър Невски“, Гречанинов – „Литургия Доместика“, песни от Гречанинов и т. н.;
  • Поредица от записи на църковно-славянска и българска музика;
  • Антология на българския фолклор;
  • „Мистерията на българските гласове“, ансамбъл „Филип Кутев“, „Пирин“ и др.;
  • Поредица за децата, записи на приказки – над 100 заглавия;
  • Панорама на българското хорово изкуство и т. н.

…..

В направление „Международна търговия“, „Балкантон“ под ръководството на Александър Йосифов установява контакти с едни от най-големите звукозаписни фирми в света и разпространява с успех заглавия от каталога на „Балкантон“. Фирмата „EMI“ издава записите на Борис Христов и оперни рецитали; фирмата „RCA“ разпространява всички опери с Райна Кабаиванска; Марсел Селие издава по цял свят „Мистерията на българските гласове“ и т. н.

За първи път в България „Балкантон“ издава поредица от плочи с майсторите на световния джаз и купува лицензи на западно-европейски поп изпълнители.

Награди и отличия

  • Носител е на 19 награди от конкурси за композиция в: Япония (4 пъти, между които „Гран при“, ­Канебо, 1999); Италия (2 пъти), Гърция (2 пъти), Полша (2 пъти), Югославия, Германия, Чехия, Русия, Турция, Бразилия.
  • 2 пъти „Златният Орфей“;
  • Първа награда на Трети национален конкурс за симфонично произведение „Балетна музика в 7/8“ (2003).
  • Носител е на Почетния кръст за изкуство на Министерството на културата на­ Полша.
  • Почетен гражданин на Стара Загора.
  • Удостоен с почетния знак „Златен век“ – печат на Симеон Велики (2014)

………

Творчество

Автор е на над 1500 композиции във всички музикални жанрове: 26 опери и балети с 57 премиери и над 2000 спектакъла в България и в чужбина; кантатно-ораториални творби; 7 симфонии, 10 инструментални концерта; 52 опуса за клавирни дуа; хорова и детска музика; над 600 поп песни и 300 обработки на народни песни и танци.

През 1986 г. в Гданск, Полша, е премиерата на балета „Кръстоносци“ по романа на Хенрик Сенкевич. Тази постановка гастролира на много сцени в европейски оперни театри.

Особено популярни сред публиката са и детските опери на композитора, които са над 10 и се представят във всички оперни театри на България.

В Гданск, Полша, е поставяна и детската опера „Чудните приключения на Тошко Африкански“, като за 5 сезона там се играят рекордните 437 спектакъла.

Автор е на 58 опуса за клавирно дуо, които в последните години му донасят изключително международно признание. Новост в световната музикална литература са неговите „Канон и токата“ за два рояла на 16 ръце, изпълнявани с голям успех в Япония, за които получава „Специалната награда“ на Международния конкурс за композиция в Токио през 1997 г. На същия конкурс през 1999 г. Александър Йосифов печели голямата награда „Grand Prix Kanebo“ за „Прелюд и фуга № 2“ за две клавирни дуа.

Уникално по форма е и неговото произведение „Симфония концертанте“ за две клавирни дуа и оркестър от 10 рояла (24 пианисти – 48 ръце), чиято световна премиера е в зала „Metropolitan Art Space“ в Токио, Япония през ноември 2000 г.

Творбата му „Архаичен танц“ за два рояла, 12 пианиста – 24 ръце е изпълнена с успех на фестивал в Bad Herrenalb, Германия през 2003 г. и на сцената на „Sayed Darwish Theatre“ – Alexandria Opera House в Египет през януари 2011 г. Включена е в компактдиска „Bolero Night“.

Сред изявите му на диригент са концерт със Солунската филхармония през 2000 г., оперен рецитал на Райна Кабаиванска със Софийската филхармония в зала „България“, 2004 г., концерт с Анна Томова-Синтова и майсторския ѝ клас в Зала 1 на НДК, 2009 г., над 40 концерта с Академичния симфоничен оркестър на Националната музикална академия „Панчо Владигеров“.

Александър Йосифов пише много в областта на попмузиката. Негови произведения са изпълнявани на концерти и записвани за радио- и телевизионни предавания в различни страни. Голяма част от творчеството му е издадено.

….

Музикално-сценични произведения

Опери и оперети

Година Заглавие Вид Град
1965 Моряшка чест оперета Русе
1976 Завръщане при началото опера-оратория Стара Загора
1980 Хан Крум – Ювиги опера София
1982 Златното копие комична опера Държавен музикален театър
1983 Арко Ирис опера София
2002 Съдба за двама опера София

……

Опери за деца:

  • „Чудните приключения на Тошко Африкански“ (1981; 1982, Стара Загора),
  • „Робинзон Крузо“ (1982; 1985, Стара Загора),
  • „Патиланци“ (1986; 1987, София ­ НДК),
  • „С бати Николай на разходка в зоопарка“, ­ телевизионен мюзикъл (1986),
  • „Чудните приключения на пчелата Мая“ (1988; 1990, София ­ НДК),
  • „Макс и Мориц“ (1992),
  • „Чудните приключения на Пинокио в незнайния град“ (1994, Стара Загора),
  • „Пътешествието на Доктор Охболи в далечна Африка“ (1998).

……

Балети

…..

Хорово-оркестрови

Оратории за солисти, хор и симфоничен оркестър

  • „Зеленото дърво“ (1966),
  • „Големият бял път“ (1970),
  • „Завръщане при началото (1975).

…..

За рецитатор, солисти, хор, 2 клавирни дуа и струнни и ударни „Към XXI век“ (1998).

За симфоничен оркестър

Симфонии: № 1 (1968), № 2 (1969), № 3 за соло бас и симфоничен оркестър (1970), № 4 (1975), № 5 „Прабългари“ (1980), № 6 „Полифоника“ (1992) (вариант за камерен оркестър, 1992), № 7 (1992). Увертюри: „Революцията“ (1966), „Младежка увертюра“ (1975), „Децата на планетата“ (1983), Токата (1992), „Пагане ­Жрицата“ ­балетна музика (2003). Концерт за оркестър: № 1 (1978), № 2 (1981). Концерти за пиано и оркестър: № 1 (1972) „На Панчо Владигеров“, № 2 (1976), № 3 (1992), № 4 (1998) „В памет на Панчо Владигеров“; № 5 „На пианиста и композитора Йовчо Крушев“ (2004); Концерти за цигулка и оркестър: № 1 (1979) „На Стойка Миланова“, № 2 (1983) „На Минчо Минчев“. Концерти за две пиана и оркестър: № 1 (1973), № 2 (1989);

  • Симфония-концертанте за 2 клавирни дуа и 10 рояла на 40 ръце (2000).
  • Симфония-концертанте за виолончело и оркестър (1984).

За струнен оркестър: Концерт за стр. орк. (1984), „Симфония Бреве“ (1988). „Прелюд и фуга“. № 1 (1997), № 2 (1998), № 3 (1999). Концерти: за клавирно дуо и стр. орк. № 2 (1992); за цигулка, виолончело и стр. Орк. (1993); за флейта и стр. орк. (1994); за кавал и стр. орк. (1996); за обой и стр. Орк. (1996). 3 концертини за две пиана и стр. орк.

Вокална музика:

  • За сопран и пиано: „Сезоните на моята душа“ – ­цикъл 12 песни, текст Е. Крист (1996).
  • За мецосопран и пиано: Цикъл пет песни (1992).
  • За тенор и пиано: „Аве Мария“ (1998), „Пробудна песен“, текст Христо Ясенов, и „Към Родината“, текст Николай Лилиев (1999).
  • За бас и пиано: Цикъл 5 песни (1993).

…….

Дирижиране: Дирижирал е някои от майсторските класове по оперно пеене на Райна Кабаиванска.

Следват още: Камерна музика, клавирни дуа, творби за пиано, музика към игрални филми, Поп музика, Народна музика – отделни заглавия тук няма да цитирам.

(край на цитата)

През 2001 г. в медията „Сега“ е публикувана хубава статия за Александър Йосифов, която допълва с нови данни онова, което беше изложено по-горе. Цитирам тази статия:

Портал „Сега“

7 юли 2001 г.

Александър Йосифов е потомствен музикант

Големият композитор казва, че талант без труд и труд без талант са равни на нула

Известният в цял свят композитор Александър Йосифов е работохолик и мечтател. След като приключи поредното си ново музикално произведение над белия нотен лист, той си задава веднага въпроса: “Какво следва оттук нататък?” Маестрото признава, че когато спре, макар и за малко да твори, се чувства най-изнервен. След всяка премиера на свое произведение у него, макар и за кратко, се настанява страхът. Той е породен от още неоформената в съзнанието му идея за нова творба. “Когато се покланям на сцената, аз мисля за бъдещо произведение – опера, оперета, симфония, естрадна песен “, казва Йосифов. Композиторът твърди, че за да има успех написаното от него, той винаги се съобразява с фактите: защо, кога, за кого го пише. Дори в кой момент, с кой пръст, коя струна да натисне…

Маестрото е от този тип творци, които реализират и най-големите си мечти. В края на миналата година негова пиеса за 48 ръце взриви Токио – Александър Йосифов дирижира премиерата на уникалната си симфония за 12 рояла в “Токио метрополитън арт спейс” с 2800 места. Публиката избухва в нестихващи аплодисменти след финала на невероятната симфония “Кончертанте” за 12 рояла, 24 пианисти и 48 ръце. Сцената е изпълнена с пиана, а зад всяко от тях стоят по двама изпълнители. Роялите идват направо от складовете на световноизвестните производители “Kawai Music Instruments” и “Yamaha”. В световен мащаб “Кончертанте” е титанична, защото до този момент не е писано произведение за толкова много пиана. Главният директор на Международната асоциация за дуопиано – проф. Сачико Кодама – е изненадана не само от пиесата, но и от факта, че Йосифов успява да организира за работа ансамбъла от японски пианисти само за 1 седмица, докато проф. Кодама е мислела, че ще трябва една година репетиции за подобна творба.

Композитор, диригент, преподавател в ДМА “Панчо Владигеров” и Нов български университет, маестрото е автор на множество музикално-сценични произведения, симфонични концерти, на камерна и хорова музика за деца, на хорови, естрадни песни и обработки на народни песни и танци, а също така и на текстови творби, на авторски либрета за детски опери, съавторства за оперни либрета, текст за оратория и за детски музикален цикъл.

Йосифов смята, че решаващ фактор за неговата кариера е, че той е потомствен музикант. Неговият дядо Александър е създател на читалище “Искра” в Казанлък, където сформира оперна трупа. В нея играе цялото му семейство – жена му Райна, както и децата му Йоско, Илия и Малина. Коронен номер на съпрузите Александър и Райна Йосифови била операта “Трубадур”. Двамата изпълнявали дълги години ролите на Леонора и граф ди Луна. Най-близки приятели на дядо Александър са академик Петко Стайнов и професор Стоян Брашованов. Под тяхно въздействие се оформя музикалният мироглед на Йоско Йосифов – бащата на бъдещия композитор и диригент Александър Йосифов. Йоско е ученик на Панчо Владигеров. Завършва Музикалната академия в София и е диригент на хор “Родна песен”. От 1939 до 1945 г. е диригент на Радио Стара Загора и диригент на обществената опера в града. През 1947 г. той е назначен за главен диригент на Варненската опера и филхармония, където остава до пенсионирането си през 1969 година. В репертоара си като диригент Йоско Йосифов има над 2400 оперни спектакъла и концерта и над 56 постановки.

Покрай многото си ангажименти Йоско намира време за своето хоби. Той е страстен ловец и рибар. На сина си Александър обяснявал, че по време на лов усещал темпото на някои от бъдещите си музикални произведения.

Майката на Сашо – Ефтимия или Ева – е от известен старозагорски род на експерти по тютюните. Тя също боготворяла музиката и присъствала заедно с малкия Сашо на почти всички сценични изяви на своя съпруг. От тригодишен той сяда и зад пианото, което по-късно става неговият любим музикален инструмент. Друг от рода на Йосифови, който изиграва решаваща роля за музикалното бъдеще на Александър, е неговият вуйчо Илия. Той е роден през 1912 година. Завършва Музикална академия във Виена в класа на проф. Бранд. По-късно е първият солист на Софийската опера до 60-те години на миналия век и поддържа целия лиричен теноров репертоар. Илия изгражда над 48 образа в различни опери: Алфред, граф Алмавива, Пинкертон, Рудолф и много др.

Тенорът Илия Йосифов е същевременно и професор в ДМА и има свои класове с талантливи певци. Негови ученици например са редица оперни величия като Райна Кабаиванска, Иван Консулов, Нели Айлъкова, Николай Здравков и др. От вуйчо си Александър Йосифов разбира, че задачата на преподавателя по музика е да отваря вратите пред талантливите студенти. Днес професор Йосифов се придържа стриктно към това правило. Като преподавател с клас по оперно пеене с диригент той има много любими студенти. Повечето от тях вече печелят слава по световните сцени. Те поддържат непрекъснати контакти със своя професор.

Александър Йосифов държи изключително много на Българската държавна консерватория, в която навремето завършва специализираните класове по композиция при проф. Панчо Владигеров, оперно-симфонично дирижиране при проф. Константин Илиев и пиано при проф. Жени Ковачева.

Преди да стане студент, той вече е известен като автор на песента “На добър час, майоре!”, която написва като моряк през 1961 г. Тя е посветена на Юрий Гагарин. Когато летецът пристига във Варна, Йосифов му подарява лично нотите. Днес те са в музея на Звездното градче. Като студент той става популярен и с песните си “Чудо”, “Веселите токчета”, “Априлски вятър” и др. Впоследствие естрадният жанр привлича властно композитора и той е автор на хитовете “Реквием”, “Боянският майстор”, “Алеята на влюбените” и др.

От 1968 до 1986 г. Александър Йосифов е директор на “Балкантон”. По негово време се правят записи на най-големите произведения на българското вокално и инструментално изкуство. Той смята, че от 1981 г. в творческия му път настъпва нов период. Почти десет години работи в съавторство с големия наш баснописец, преводач и драматург Банчо Банов. По случай 1300-годишнината на българската държава двамата създават операта “Хан Крум”, чиято премиера е през 1981 г. По-късно, през 1989 г., се осъществява грандиозната й премиера на хълма Царевец в Търново със 700 участници. Операта има голям успех и на европейските сцени. По либрета на Банчо Банов Йосифов написва и музиката на оперите “Златното копие”, “Арко Ирис”, балета “Кръстоносци” по романа на Х. Сенкевич. Гледаните днес от децата с голяма обич опери “Чудните приключения на Тошко Африкански”, “Робинзон Крузо”, “Патиланци”, “Пчелата Майя” и “Макс и Мориц” също са тяхно съвместно дело. Днес Йосифов признава, че поговорката “Няма незаменими хора” не важи за творческото му съдружие с Банчо Банов.

За своите 60 години, които за творец не са много, Йосифов има интересни спомени. Един от тях е свързан с приятелството му с големия наш бас Борис Христов. Маестрото посещава често неговото жилище в Рим и е удивен от богатата библиотека на певеца. Тук той вижда комплекти от литература, които великият българин ползва, за да се подготви за ролята на крал Филип II от “Дон Карлос”. Христов чете “История и география на средните векове”, “История на Испания”, “История на испанския костюм”, “Дипломация, връзки и войни на Испанската империя”. Същата подготовка той влага и за ролята на Борис Годунов. С нотите на оперите и с бележките на певеца към тях днес според Йосифов може да се напише историята на образите, създадени от гениалния бас. Благодарение на дружбата им Александър уговаря с Борис Христов и много уникални записи на източноправославно пеене. Според композитора Христов е оставил на българския народ най-голямото музикално наследство – “Многая лета” с камбаните на “Св. Александър Невски”.

Маестрото има космополитен характер, а приятелите и наградите му са от цял свят. След Япония той мечтае да покори Египет и далечна Африка с голяма опера. “Нищо не е по-лесно от композирането. Трябва само да си спомниш онази музика, която още никой не е написал”, казва в края на разговора ни проф. Александър Йосифов с присъщата си енергичност и загадъчна усмивка.

(край на цитата)

Една великолепна статия – заслужава да се прочете няколко пъти!

Сега ще цитирам няколко статии и съобщения, свързани с кончината на Александър Йосифов през 2016 г.:

Портал „Площад СЛАВЕЙКОВ“

25.11.2016

На 76-годишна възраст почина композиторът Александър Йосифов.

Той е автор на повече от хиляда музикални произведения в почти всички музикални жанрове – 26 опери и балети с 57 премиери и над 2000 спектакъла в България и в чужбина; кантатно-ораториални творби; 7 симфонии, 10 инструментални концерта; 52 опуса за клавирни дуа; хорова и детска музика; над 300 обработки на народни песни и танци.

Автор е и на повече от 600 естрадни и поп песни, изпълнявани от Лили Иванова, Богдана Карадочева, Йорданка Христова, Емил Димитров, Борис Гуджунов, Васил Найденов и др. Сред тях са „Боянският майстор“, „Молба“, „Реквием“, „Не си родена ти“, „Синевá“ и много други.

Йосифов е печелил десетки награди от конкурси за композиция у нас и в чужбина, включително е и двукратен носител на „Златен Орфей“. Той бе и дългогодишен професор в Националната музикална академия „Панчо Владигеров” и в Нов Български Университет.

Поклонението ще се състои във вторник от 14 часа в църквата „Свети Седмочисленици“ в София.

(край на цитата)

Портал „OFF News“

Почина композиторът Александър Йосифов

25 ноември 2016

На 76-годишна възраст почина композиторът Александър Йосифов.

Той е автор на повече от хиляда музикални произведения, както и носител на десетки награди от конкурси за композиция по света и у нас, включително и двукратен носител на наградата “Златен Орфей“.

Поклонението ще се състои във вторник от 14 часа в църквата “Свети Седмочисленици“ в София.

Проф. Александър Йосифов е роден на 12 август 1940 г. в София и е потомствен музикант. Негов баща е композиторът и диригент Йосиф Йосифов, който е сред основателите на Старозагорската и Варненската опера, а чичо му е световно известният тенор от 40-те и 50-те години на миналия век – Илия Йосифов. След като завършва музикалната гимназия във Варна, Александър Йосифов постъпва на служба във Военноморските сили и едновременно с това започва своите опити като композитор. Там написва и посвещава песен на първия космонавт в света Юрий Гагарин и при неговото посещение в България лично му я подарява. Песента и до днес е в музея на космонавтиката в Русия.

Александър Йосифов завършва висше музикално образование в Националната музикална академия в София в класа по композиция на проф. Панчо Владигеров, оперно-симфонично дирижиране при проф. Константин Илиев и пиано при проф. Жени Ковачева. Международно признание и успешно начало за кариерата на Александър Йосифов поставя първа награда за композиция, която той печели 28-годишен на конкурс за симфонични произведения в Триест (Италия) през 1968 г.

Проф. Александър Йосифов е автор на повече от 1 500 опуса във всички музикални жанрове. С особена популярност се ползват неговите 28 опери и балети със 100 премиери и над 2 000 спектакли в България и чужбина. Операта „Хан Крум Ювиги” е гастролирала на сцената на „Большой театър” с два спектакъла и концертно изпълнение на отделни действия на сцените на Щатсопер във Виена, и театър „Шан’з Елизе” – Париж през 1981 г.

Особено популярни сред публиката са и детските опери на композитора, които са над 10 и се представят във всички оперни театри на България.

Проф. Александър Йосифов е автор на 6 симфонии, 5 концерта за пиано и оркестър, 3 концерта за цигулка и оркестър, концерт за виолончело и оркестър, за кавал и оркестър, за флейта и оркестър.

Той е носител на 20 международни награди от конкурси за композиция в Япония (4 пъти), Италия (2 пъти), Гърция (2 пъти), Турция, Русия, Германия, Словакия, Полша, Югославия и България.

Негови произведения са изпълнявани на концерти, записвани за радио и телевизионни предавания и издавани на CD в тези страни, както и в Бразилия, Австрия, Франция, Швейцария, Португалия, Канада, Египет, САЩ и др.

Александър Йосифов е дългогодишен професор в Националната Музикална Академия „Панчо Владигеров” и в Нов Български Университет, с големи заслуги в областта на музикално-образователната дейност.

Президент и съосновател на Виенския клуб към посолството на Република Австрия в София, в чието си качество е активен поддръжник на идеята за приобщаване на българската творческа среда към най-доброто от австрийската културна традиция.

(край на цитата)

Сайт  ДЪРЖАВНА ОПЕРА СТАРА ЗАГОРА

Почина проф.Александър Йосифов

25.11.2016

Почина почетният гражданин на Стара Загора проф. Александър Йосифов


На 76-годишна възраст почина композиторът Александър Йосифов. Той е избран за Почетен гражданин на Стара Загора с решение на Общинския съвет в града от 29.09.2000 г.
Александър Йосифов е дългогодишен професор в Националната Музикална Академия „Панчо Владигеров” и в Нов Български Университет, с големи заслуги в областта на музикално-образователната дейност. Президент и съосновател на Виенския клуб към посолството на Република Австрия в София, в чието си качество е активен поддръжник на идеята за приобщаване на българската творческа среда към най-доброто от австрийската културна традиция.


Проф. Йосифов е автор на повече от хиляда музикални произведения, както и носител на десетки награди от конкурси за композиция по света и у нас, включително и двукратен носител на наградата “Златен Орфей“. Особено популярни сред публиката са и детските опери на композитора, които са над 10 и се представят във всички оперни театри на България. Дългогодишен председател на Инициативния комитет за организирането на Фестивал на оперно и балетно изкуство в Стара Загора. През миналата година с неговата опера за деца “Пинокио” Държавна опера-Стара Загора отбеляза 75 години от рождението му.


Поклонението ще се състои във вторник от 14 часа в църквата “Свети Седмочисленици“ в София.

(край на цитата)

Ще завърша днешната юбилейна статия за Александър Йосифов с данни от неговата лична страница в Интернет:

„ (…) Проф. Александър Йосифов е изтъкнат български композитор, диригент и музикален педагог. Роден е на 12 август 1940 г. в София и е потомствен музикант. Негов баща е композитора и диригент Йосиф Йосифов, който е сред основателите на Старозагорската и Варненската опера, а чичо му е световно известният тенор от 40-те и 50-те години на миналия век Илия Йосифов. След като завършва музикалната гимназия във Варна, Александър Йосифов постъпва на служба във Военноморските сили и едновременно започва своите опити като композитор. Там написва и посвещава песен на първия космонавт в света Юрий Гагарин и при неговото посещение в България лично му я подарява. Песента и до днес е в музея на космонавтиката в Русия. Александър Йосифов завършва висше музикално образование в Националната музикална академия в София в класа по композиция на проф. Панчо Владигеров, оперно-симфонично дирижиране при проф. Константин Илиев и пиано при проф. Жени Ковачева.
Международно признание и успешно начало за кариерата на Александър Йосифов поставя първа награда за композиция, която той печели 28-годишен на конкурс за симфонични произведения в Триест, Италия през 1968 г.

Александър Йосифов е автор на голямо по мащаби и стилово разнообразие творчество – повече от 1 500 опуса във всички музикални жанрове.
С особена популярност се ползват неговите 28 опери и балети със 100 премиери и над 2 000 спектакли в България и чужбина.

Операта „Хан Крум Ювиги” е гастролирала на сцената на „Болшой театър” с два спектакъла и концертно изпълнение на отделни действия на сцените на Щатсопер във Виена, и театър „Шан’з Елизе” – Париж през 1981 г. „Хан Крум Ювиги” е поставена и на хълма Царевец, Велико Търново в рамките на фестивала „Сцена на вековете” през 1989 г. и е заснета от Българската национална телевизия.

През 1986 г. в Гданск, Полша е премиерата на балета „Кръстоносци” по романа на Хенрик Сенкевич. Тази постановка гастролира на много сцени в европейски оперни театри.

Особено популярни сред публиката са и детските опери на композитора, които са над 10 и се представят във всички оперни театри на България. В Гданск, Полша е поставяна „Чудните приключения на Тошко Африкански” и за 5 сезона там се играят рекордните 437 спектакъла.

Александър Йосифов е автор на 6 симфонии, 5 концерта за пиано и оркестър, 3 концерта за цигулка и оркестър, концерт за виолончело и оркестър, за кавал и оркестър (свирен често от Теодосий Спасов – моя бележка – Б.К.), за флейта и оркестър.

Автор е на 58 опуса за клавирно дуо, които в последните години му донасят изключително международно признание. Новост в световната музикална литература са неговите „Канон и токата” за два рояла на 16 ръце, изпълнявани с голям успех в Япония, за които получава „Специална награда” на Международния конкурс за композиция в Токио през 1997 г. На същия конкурс през 1999 г. Александър Йосифов печели голямата награда „Grand Prix „Kanebo“ за „Прелюд и фуга № 2“ за две клавирни дуа.

Уникално по форма е неговото произведение „Симфония концертанте” за две клавирни дуа и оркестър от 10 рояла (24 пианисти – 48 ръце), чиято световна премиера е в зала „Metropolitan Art Space” в Токио, Япония през ноември 2000 година.

Творбата му „Архаичен танц” за два рояла, 12 пианиста, 24 ръце е изпълнена с успех на фестивал в Bad Herrenalb, Германия през 2003 г. и на сцената на „Sayed Darwish Theatre“ – Alexandria Opera House в Египет през януари 2011 г. и е включена в CD „Bolero Night“.

Творчеството на композитора включва също хорова и детска музика, вокални песни, над 800 естрадни песни, над 300 обработки на народни песни, авторска музика към игрални и документални филми.

Александър Йосифов е носител на 20 международни награди от конкурси за композиция в Япония (4 пъти), Италия (2 пъти), Гърция (2 пъти), Турция, Русия, Германия, Словакия, Полша, Югославия и България. Негови произведения са изпълнявани на концерти, записвани за радио и телевизионни предавания и издавани на CD в тези страни, както и в Бразилия, Австрия, Франция, Швейцария, Португалия, Канада, Египет, САЩ и др.

Александър Йосифов е дългогодишен професор в Националната Музикална Академия „Проф. Панчо Владигеров” и в Нов Български Университет с големи заслуги в областта на музикално-образователната дейност.

Като педагог по специалността „Оперно пеене с диригент” той е подготвил над 160 изпълнители и оперни певци, много от които пеят на световните оперни сцени.

Сред изявите му на диригент са концерт със Солунската филхармония – 2000 г., оперен рецитал на Райна Кабаиванска със Софийската филхармония в зала „България” – 2004 г., концерт с Анна Томова-Синтова и майсторския й клас в НДК, зала 1 – 2009 г., над 40 концерта с Академичния симфоничен оркестър на Националната Музикална Академия „проф. Панчо Владигеров”. През 2009 и 2010 г. провежда в камерна зала „България” концерти със студентите по оперно пеене от Нов Български Университет.

Александър Йосифов е кавалер на „Почетен кръст за заслуги към Република Австрия”, почетен кръст за „Заслуги към културата на Полша”, на орден „Стара планина” I степен, „Кирил и Методий” I степен и др.

Бил е председател на Националния съвет за музика към министерството на културата. Член е на Международната асоциация за клавирно дуо със седалище в международни музикални конкурси. От 1987 до 1990 г. е член на IMZ, Виена.
Член на журито на фестивала „Златна роза” в Монтрьо, Швейцария. Александър Йосифов е председател на Оперния фестивал в Стара Загора. Член е на съюза на българските композитори. Президент и съосновател на Виенския клуб към посолството на Република Австрия в София, в чието си качество е активен поддръжник на идеята за приобщаване на българската творческа среда към най- доброто от австрийската културна традиция.

(край на цитата)

Цитирам и един линк към медия в Интернет, където има и записи на негови творби. Статията е поместена след смъртта му:

https://nova.bg/news/view/2016/11/25/166091/%D0%BF%D0%BE%D1%87%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%BF%D0%BE%D0%B7%D0%B8%D1%82%D0%BE%D1%80-%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%8A%D1%80-%D0%B9%D0%BE%D1%81%D0%B8%D1%84%D0%BE%D0%B2-%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BE

……

Нека днес на 12 август 2020 г. почетем 80 години от рождението на големия музикален деятел Александър Йосифов, оставил значителни следи в историята на българското музикално изкуство.

Мир на праха му!

…….

Лили Иванова ‎– Реквием / Lili Ivanova – Rekviem

Лили Иванова ‎– Реквием Lili Ivanova – Rekviem Balkanton/Балкантон 7inch Vinyl, 1969, ВТМ 6052 Текст: Й. Милев Музика: АЛЕКСАНДЪР ЙОСИФОВ Аранжимент – Здр. Радоев Диригент – Здравко Радоев, Съпровожда Вокална група и оркестър с диригент Николай Куюмджиев

….

Молба – Лили Иванова. Текст: Павел Матев. Музика: АЛЕКСАНДЪР ЙОСИФОВ

„Ти идеш от снега. И толкова си бяла. Простри ръце! Под снежно наметало навярно всички ангели вървят. Нечуваната красота пристига. Ела! И влез такава в мойта книга. Видение. Прозрение. И път. Неназована укротена нежност ми обещава слънце и безбрежност. Събудена и влюбена бреза. И щом отминат зимните недели, ти остани – в зелените предели. Пак бяла. Цвят от момина сълза.“

….

Теодосий Спасов и АЛЕКСАНДЪР ЙОСИФОВ – Концерт за Кавал и Струнен оркестър

“Концерт за Кавал и Струнен оркестър” албум: Теодосий Спасов и Александър Йосифов, Теодосий Спасов – кавал Александър Йосифов – композитор, диригент

…..

Пътеките

Пътеките · Лили Иванова Лили изпълнява песни от Александър Йосифов ℗ BALKANTON AD Released on: 1977-03-09 Composer: Aleksander Yosifov Lyricist: Pavel Matev

…..

Звезда

Звезда · Лили Иванова Лили изпълнява песни от Александър Йосифов ℗ BALKANTON AD Released on: 1977-03-09 Composer: Aleksander Yosifov Lyricist: Krastyo Stanichev

…..

Schreibe einen Kommentar

Deine E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht.