94 години от рождението на певеца Йордан Знаменов
Драги приятели на оперната музика, на 4 февруари 2018 г. започнах статията си на оперна тема със следните думи:
„Драги приятели на оперната музика, след първата за февруари 2018 г. статия за български оперен певец – роденият на 1 февруари 1923 г. Стоян Кисьов и след голямата статия за Стоянка Мутафова на 2 февруари по случай нейната 96-годишнина, днес на 4 февруари ще припомня една годишнина – 92 години от рождението на друг голям български оперен певец – тенорът Йордан Знаменов, роден на този ден през 1926 година – 3 години след Кисьов, поминал се на 22 юни 2005 г., и двамата оставили светли следи в българското оперно изкуство“.
(край на цитата)
Имам намерение и през настоящата 2020 г. да напиша в този ден статия за Йордан Знаменов – той заслужава напълно това, но в същия ден е роден и диригентът Месру Мехмедов (1935-1971) – отдавна не съм писал за него. Поради тази причина отложих статията си за Йордан Знаменов с един ден напред – именно днес на 3 февруари, в който ден нямам дата за оперен деец. Така че днес започвам с текста от 2018 година:
„Помните ли какво писах за Стоян Кисьов преди 2 дни по отношение на информациите за него? Ще припомня: „Стоян Кисьов е между ония заслужили български оперни дейци, за който няма написан поне един скромен материал нито в Интернет, нито в някоя печатна медия, нито в предаванията на Българското радио или телевизия да са посветени материали за него. Ако имаше нещо, щях да го открия в електронните медии – няма такова нещо. Колкото и да търсим, ще намерим нещо за други лица с името Стоян Кисьов, но те нямат нищо общо с певеца. Вече не се изненадвам, колко пъти в моята работа от четири години и половина се срещам с подобни случаи и с болка ги изтъквам. Така е и със Стоян Кисьов. Докато е бил жив до 2005 г., никой официален орган не го е потърсил за интервю или разговор, който после да остане в електронните архиви и ние днес да ползваме тази информация. Що се отнася до Уикипедия, той няма страница в нея. Сигурно не е гостувал в чужбина, иначе щеше да се намери нещо за него на латиница“.
(край на цитата)
Сега правя подобен паралел и с Йордан Знаменов – никаква страница в Уикипедия, нито материали в медиите, с изключение на две предавания на Българското радио, които все пак дават известна картина за дейността му. Без тях и аз днес едва ли можех да напиша нещо съществено за този толкова заслужил артист, останал в забрава за съвременните оперни любители. Както се казва в едно от тези две предавания на БНР – това от 19 март 2010 г. – може би и самият Знаменов не е обичал да стои в „светлината на прожекторите“ и преди смъртта си през 2005 г. не е оставил нито едно интервю – нито в пресата, нито в електронните медии. Негови колеги са казвали, че бил затворен, скромен и не особено контактен. Даже и една негова снимка не е публикувана в медиите.
Тук бих отправил известна критика и до самите оперни театри, където е работил, преди всичко Пловдивската, Софийската и Варненска опери. Докато в редица оперни театри в цял свят има фотоархиви за повечето от техните артисти, това не може да се каже за българските оперни театри. Често се намират снимки при биографии, поместени в сайтовете на такива театри, но те са за артисти, които имат изяви в момента, а за ония, които вече не работят, това е изключение. В Интернет има само линкове към негови отделни изяви в различни опери и в различни оперни театри без конкретни подробности, което е непростимо за такъв певец особено като дългогодишен солист на Софийската опера.
Нека цитирам на първо място статиите в БНР, които са меродавни източници за информация. Моите лични спомени за Йордан Знаменов са бегли и неточни, понеже съм бил на негови изяви във Варна и в София през 60-те години, но след 60-65 години тези спомени съвсем избледняват. Имал е изяви и в Пловдивската опера, на които не съм бил. Разбира се, помня много добре, че Йордан Знаменов беше изключително добър интерпретатор на роли в съвременни български опери в тази епоха, като „Боянският майстор“ от Константин Илиев, „Луд гидия“ от Парашкев Хаджиев, „Паисий Хилендарски“ от Алла Герова и други. За участията му в опери не от български композитори, които са също особено успешни, ще пиша по-късно, както и за конкретните изяви в български опери.
Ето цитат за първото предаване по БНР:
75 години БНР: представяме редки архивни записи на Софийската опера с участието на тенора Йордан Знаменов
публикувано на 19.03.2010 г.
Тази събота ще припомним една от ярките личности на българското оперно изкуство – тенора Йордан Знаменов.
Роден е в Асеновград на 4 февруари
1926 г. Завършва Българската
държавна консерватория през 1953 г.
в класа на Петър Райчев. Дебютира
през 1955 г. като Парис от
„Хубавата Елена” на Офенбах. От 1960 до
1963 г. е солист на Пловдивската
опера, но на 3 октомври 1962 г.
дебютира в София в ролята на Илия
от „Боянският майстор”
на Константин Илиев. На 36-годишна възраст
Йордан Знаменов става един от водещите
солисти на най-престижния български
музикален театър – Софийската опера.
Още преди това – като солист в Пловдив,
е поканен да направи студийни регистрации
в БНР. Е, записва само две арии – от
„Андре Шение” и “Риголето”, затова
пък други негови колеги не могат да се
похвалят дори и с това.
Освен тези две арии, осъществени през 1960 година със СО на БНР и Руслан Райчев на пулта, в оперната вечер ще звучат фрагменти от спектакли на Софийската опера, запазени в Златния фонд на БНР и в архивите. Това са „Аида” с Маргарита Радулова от 1967 г., още една „Аида” с участието на Ирина Архипова, „Тоска” от 1967 г. с Елеонора Андреева в главната роля, „Набуко” със Стоян Попов и Гена Димитрова от 1968 г., „Сказание за невидимия град Китеж и девицата Феврония” на Римски-Корсаков с участието на Галина Савова от 1969 г. и „Дон Карлос” от 1971 г. – отново с Галина Савова, „Боянският майстор” на Константин Илиев – премиера на единствената постановка от 1962 г. в София и „Луд гидия” от Парашкев Хаджиев на Пловдивската опера от 1961 г.
Йордан Знаменов си отиде малко след
като навърши 79 години –
на 22 юни 2005 г. Не остави
нито едно интервю – нито в пресата, нито
в електронните медии. Негови колеги
казват, че бил затворен, скромен и не
особено контактен. Преди няколко дни
неговата втора съпруга – актрисата
Ромелия Знаменова, бе любезна да сподели
в нашето студио спомените си за живота
с Йордан Знаменов. Това интервю в никакъв
случай не претендира за ролята на високо
професионален разговор, представящ
изчерпателно всички страни от творческата
личност на един музикант. Затова пък е
искрен и неподправен разказ на един жив
свидетел на историята на столичния
оперен театър от средата на 60-те до
средата на 80-те години на ХХ век – разказ,
изпълнен с любов и признание.
събота,
20 март от 20.00 часа
Програма Христо Ботев Музика На опера в събота
(край на цитата)
Изключителна ценна информация за Йордан Знаменов, която попълва липсата от други източници за него в медиите.
Второто предаване за него е съвсем съвременно – то бе обявено в Интернет и излъчено на 3 февруари 2016 г. отново по БНР. Ето цитат:
Спомен за тенора Йордан Знаменов
публикувано на 03.02.2016 г.
Автор: Красимира Йорданова
Помните ли тенора Йордан Знаменов? Това ни пита Красимира Йорданова в рубриката на “Алегро виваче”, посветена на българското музикално минало.
Йордан Знаменов е роден
в Асеновград на 4 февруари 1926 г. Завършва
Консерваторията през 1953 година в класа
на Петър Райчев. Дебютира през 1955 година
като Парис в оперетата „Хубавата Елена”
на Жак Офенбах. От 1960 до 1963 година е
солист на Пловдивската опера, а на 3
октомври 1962 г. дебютира в София в ролята
на Илия от „Боянският
майстор” на Константин Илиев. На
36-годишна възраст Йордан Знаменов става
един от водещите солисти на Софийската
опера. Още преди това – като солист в
Пловдив, е поканен да направи студийни
записи в БНР.
Чуйте още интересни подробности за кариерата на певеца и репортаж от генералната репетиция на операта “Гергана” от Маестро Атанасов през 1968 г., със споделеното от Йордан Знаменов, съхранено в Златния фонд на БНР. В тази постановка партньорка на тенора е младата Гена Димитрова. Чуйте в звуковия файл!
(край на цитата)
Макар и някои пасажи да са повторения на предаването от 2010 година, похвално е, че Радиото обръща внимание на 90-годишния юбилей на певеца, което щеше да е за похвала и при трите оперни театра, в които активно е участвал преди години. Жалко, няма в Интернет информации за такива събития, което често е практика на определени оперни театри. Какви ли са критериите?
Цитирам линка към предаването от 2016 г. Така може да се слушат при желание ония неща, които са останали в Златния фонд на Радиото:
http://bnr.bg/post/100654787/spomen-za-tenora-iordan-znamenov
Както писах в началото, Йордан Знаменов участва в редица опери от български композитори, за някои от които има писмени сведения с повече подробности. От една банка данни за тях цитирам отделни негови участия, без да са фиксирани самите роли, само имената на съставите:
|
|
|
Боянският майстор |
Боянският майстор Автор(и): Константин Илиев – Композитор; Михаил Хаджимишев – Либретист; |
Синтетични форми; В зала;
България; София; Софийска
опера; ; Софийска опера;
Изпълнител(и): Васил Казанджиев – Диригент; Михаил Хаджимишев – Художник; Ани Хаджимишева – Художник; ЙОРДАН ЗНАМЕНОВ – Певец; Георги Генов – Певец; Асен Селимски – Певец; Павел Герджиков – Певец; Димитър Кожухаров – Певец; Лили Йорданова – Певец; Бойка Косева – Певец; Иван Михайлов – Певец; Ана Алексиева – Певец; Надя Шаркова – Певец; |
|
Паисий Хилендарски |
Паисий Хилендарски Автор(и): Найден Геров – Композитор; Алла Герова – Либретист; |
Синтетични форми; В зала;
България; Варна; Варненска
опера; ; Варненска опера;
Изпълнител(и): Недялко Недялков – Диригент; Михаил Хаджимишев – Режисьор; Ани Хаджимишева – Художник; Петко Мечков – Хормайстор; Йордан Чифудов – Певец; ЙОРДАН ЗНАМЕНОВ – Певец; Бойка Косева – Певец; Янка Кючюкова – Певец; Васил Димитров – Певец; Ранко Дюлгеров – Певец; Георги Койчев – Певец; Радко Карбов – Певец; Никола Господинов – Певец; Румяна Мишева – Певец; Никола Йорданов – Певец; Александър Урумов – Певец; Слави Филев – Певец; Валери Шадура – Певец; Жорж Гюров – Певец; |
В сайта на Варненската опера четем:
През годините в състава на Варненска опера работят диригентите: Христо Манолов, Йоско Йосифов, Борис Черпански, Борислав Иванов, Иван Маринов, Влади Анастасов, Георги Занев, Иван Филев и Христо Игнатов, хормайсторите Димитър Младенов, Яким Попилиев, Петко Мечков, Кръстю Марев, Кръстан Мисирков, Елена Пушкова, Любомира Александрова и Малина Хубчева, художниците Ангел Атанасов и Лора Маринова, режисьорите Събчо Събев, Илия Иванов, Драган Мицов, Христо Попов, Николай Николов и Кузман Попов, хореографите Анастас Петров, Асен Манолов, Галина и Стефан Йорданови, Желка Табакова, Калина Богоева, певците Добринка Влахова, Лиляна Анастасова, Янка Кючукова, Станка Николова, Мария Бохачек, Лиляна Чорбаджийска, Татяна Николова, Бойка Василева, Стефан Циганчев, Йордан Чифудов, Тодор Костов, Ранко Дюлгеров, ЙОРДАН ЗНАМЕНОВ, Георги Койчев, Трендафил Казаков, Михаил Зидаров, Никола Господинов, Делчо Сапунджиев, Арсений Арсов, Нико Исаков и балетистите Лидия Диамандиева, Диана Аврамова, Екатерина Чешмеджиева, Нина Коваленко, Любка Петрова, Тошко Иванов, Даниел Апостолов, Любен Петров, Любомир Кацаров, Константин Илиев (…)
(…) Операта
“Ернани” носи слава не само на
Виктор Юго, но и на Джузепе Верди, който
композира своята безсмъртна опера със
същото заглавие през 1844 г. Либретото на
Франческо Пиаве следва в общи линии
оригинала, но опростява сюжета и предлага
различна развръзка със самоубийството
на Ернани. Операта бележи етап в
творчеството на Верди чрез акцента
върху психологическите характеристики
на героите, които като двигатели на
действието триумфират със соловите си
партии над доминиращия дотогава в
оперната структура хор. Възвишени,
гневни, нежни или изпепеляващи, човешките
страсти в “Ернани” са изобразени
с онази завладяваща музикалност, която
формира стила на Верди – един от
най-големите композитори в света на
операта. Премиерата на “Ернани”,
състояла се на 9 март през далечната
1844 г. във Венеция, има огромен успех.
В
историята на Варненската опера първата
премиера датира от 2 октомври 1960 г.,
диригент Йоско Йосифов, режисьор Драган
Кърджиев, художник Мариана Попова,
балетмайстор Пенка Стойчева. В главните
роли се представят ЙОРДАН ЗНАМЕНОВ,
Георги Койчев, Стефан Циганчев, Лиляна
Анастасова и др. Преди 20 години (13 юли
1989) публиката аплодира втората премиера
с диригент Михаил Ангелов, режисьор
Никола Николов, художници Стефан Савов
и Евгения Раева, хореография Асен
Гаврилов. В ролите: Цветан Михайлов,
Валентина Чавдарова, Иван Консулов,
Помпей Харащяну и др. Третата премиера
на “Ернани” на варненска сцена
предстои на 16 и 17 юли 2010 г. от 21.00 ч. в
Летния театър.
(край на цитата)
По отношение участия на Йордан Знаменов на сцената на Софийската народна опера има различни информации, една от които се отнася за операта „Мадам Бътерфлай“ от Пучини. За нея цитирам откъси от спомени на Огнян Стамболиев:
На 11 март 1972 г. излезе третата столична постановка на „Мадам Бътерфлай“
в превод на Михаил Хаджимишев, дело на режисьора проф. Петър Щърбанов и художничката проф. Мария Трендафилова. На диригентския пулт беше младата Радосвета Бояджиева, наскоро специализирала в Русия и Германия. По-късно „Мадам Бътерфлай” се пое от забележителния пучиниев интерпретатор у нас проф. Борис Хинчев, който дирижира блестящо повечето от оперите на този автор на софийска и русенска сцена. Много са певиците, превъплътили се успешно в трудната заглавна роля на столична сцена: Катя Попова, Пенка Маринова, Милкана Николова, Благовеста Карнобатлова, Галя Йончева, Мария Бохачек, Райна Кабаиванска. Гостували са големи изпълнителки от много страни на света, сред тях и първата носителка на наградата от Токио „Мадам Бътерфлай” Мария Биешу от Молдова. Сред най-добрите изпълнители на теноровата партия бих посочил: Николай Здравков (получил държавна награда за нея!), Тодор Тодоров, ЙОРДАН ЗНАМЕНОВ ….
В края на информацията за тази опера четем още:
ПП: Две весели случки, свързани с „Мадам Бътерфлай” в София
(Из спомените на хористката от Софийската опера Злата Божкова):
„За представленията на „Мадам Бътерфлай” винаги довеждаха по някое малко момиченце. То представляваше детето на нещастната гейша. Една вечер по липса на момиченце за тази роля, облякоха в миниатюрното пъстро кимоно мъничкия син на колегата от хора Казанджиев. Кротичко детенце, то стоеше мирно и внимателно слушаше какво пеят майка му Бътерфлай и Консулът. Но когато чичо Консул изпя: „Мило, как се казваш?” – без, разбира се, да очаква отговор от детето, както е по автор, то изведнъж се обади с тънкото си и звънливо гласче: „Ицко Казанджиев!”. Стискайки го силно в прегръдките си, за да замълчи, Бътерфлай продължи да отговаря на Консула от страна на детето:
– Днес моето име е тъга, а утре, когато моят татко се върне, радост, радост ще се казвам аз!
– Не-е-е! Ицко Казанджиев – извика още по-силно детето!”
++++++
Другарят Добри Терпешев от ЦеКа отива за билети в Софийската опера:
– Дайте ми два билета на хубави места.
Касиерката пита:
– За „Мадам Бътерфлай” ли?
– Не, за Мадам Терпешева.
(край на цитата)
Това бяха всички информации за Йордан Знаменов, които могат да се намерят в електронните медии.
През 2017 г. открих в банка данни за оперни постановки на италиански език и единствената информация при търсене на латиница с името му в Гугъл – запис на операта „Набуко“ от 1968 година – постановка на Софийската народна опера. Цитирам:
NABUCCO
(NABOCODONOSOR)
Giuseppe
Fortunino Francesco Verdi
Dramma
lirico, 4 parti (Temistocle Solera, da Auguste Anicet-Bourgeois,
Francis Cornue & Antonio Cortesi), 1841/1842.
Prima rappresentazione: Milano, Teatro alla Scala, 9 marzo 1842.
Personaggi: Nabucodonosor (Br); Ismaele (T); Zaccaria (Bs); Abigaille (S); Fenena (S); Il gran sacerdote di Belo (Bs); Abdallo (T); Anna (Ms).
● 1949, dicembre, 20, Napoli, San Carlo.
Interpreti: Gino Bechi; Gino Sinimberghi; Luciano Neroni; Maria Callas; Amalia Pini; Igino Riccò; Luciano Della Pergola; Silvana Tenti (S). Coro e Orchestra Teatro “di San Carlo” Napoli, dir. Vittorio Gui.
……………..
●
1968, maggio, 28, Sofija, Opera nazionale.
Interpreti:
Stojan Popov; JORDAN
ZNAMENOV; Nikolaj
Ghiaurov; Ghena
Dimitrova; Adrjana Stamenova; Stefan Elenkov; Milen Paunov; Margarita
Kojčeva. Coro e Orchestra Radio nazionale bulgara, dir.
Ruslan Raičev (cantato in bulgaro e in
italiano [Zaccaria]).
Gala,
GL 100.776 (CD mono, ricostruzione tecnica
digitale; con recital
Borodin, Verdi, Leoncavallo, Rossini, Rakhmaninov, in 2 dischi),
115’01”
(край на цитата)
На кирилица може да се намери следната информация за този запис на „Набуко“ с участие на Йордан Знаменов:
портал „vbox7“
Гена Димитрова и Йордан Знаменов в първо действие от Набуко – 1968 г. София – на български език
(край на цитата)
Чета по-горе в информацията на латиница името на тенора Милен Паунов (сигурно е изпълнявал ролята на Абдало, Знаменов положително е бил Исмаел) – един от известните тенори на Софийската опера, който често е гостувал и в чужбина при гастроли на операта, особено във Виенската държавна опера, за когото днес не може да се намери и един ред в Интернет. Ако влезете на кирилица с името му в Гугъл, ще попаднете на десетки линкове за българския боксьор Милен Паунов, но за певеца Милен Паунов няма нито ред, все едно че такъв певец не е съществувал! Как е възможно това – поне да има една негова снимка и няколко реда в сайта на Софийската опера. Същото се отнася и до Маргарита Койчева, която изпълнява ролята на Анна в „Набуко“. Нито един ред и снимка в архива на Софийска опера. Няма такъв оперен театър в света, който да мисли, че играе особена роля в музикалния живот на планетата, а от друга страна да е „занемарил така силно“ собствения си архив! Нямам думи.
Все пак в един единствен линк за Милен Паунов се стига до интервю на незабравимия бас Никола Гюзелев, който в един разговор с Елена Драгостинова казва нещо, свързано с Милен Паунов. Цитирирам този абзац:
„– Кои партньори
обичате?
– Представете си в “Дон
Карлос” диалога ми с баритона. Трае
около петнайсет минути! Това е много
време, много наситено. А ако имаш пред
себе си дърво – какъв дует ще направиш,
какво действие, какъв диалог? Асен
Селимски беше добър партньор, умееше
да бъде и опора, и опонент на сцената,
да бъде силен и равнозначен. МИЛЕН ПАУНОВ
казваше за безразличните партньори:
“Такъв да го боцнеш в корема – няма
да реагира.” А колкото до партньорството
на диригентите – те трябва да разбират
и от музиката, и от човешкия глас, и от
театралното действие.
– Преди
години представихте концепция за това
как бихте ръководили Софийската опера.
Приличаше на манифест.
– Да, но
не ми се даде да ръководя Операта.
–
Какво бихте искали да се направи за
културата?
– Искам да се убедя, че
все пак нещо се прави. Имам усещането,
че години наред се точи върволица от
политици, които идват, колкото да поотупат
изпосталелия народ като брашнен чувал.
И не си дават сметка, че силният народ
означава силна държава.
(край на цитата)
Колко силни думи, как хубаво звучат и след многото години, изминали от това интервю. Не съм знаел, значи Никола Гюзелев е искал да оглави Софийската опера, но не са му дали това… Типично по български, и сега е така!
Да се върна на „Набуко“ в горния запис. Понеже нямам снимки на Йордан Знаменов, след статията ще приложа такива на негови партньори в тази опера, както и на диригента Руслан Райчев – този великолепен артист, който направи толкова много за реномето на Софийската опера в редица страни на Европа чрез нейни гостувания. Всички те са известни български артисти от близкото минало и заслужават да се припомни тяхната кариера. За редица от тях съм писал статии, но например за Адриана Стаменова още не. С нея сме отдавна ФБ-приятели, често тя ми праща нейни постинги от Италия, където живее от редица години. Но от 2 години вече нямам контакт с нея.
Както забелязваме, само Николай Гяуров пее на италиански език в ролята на Закария, всички останали солисти пеят на български език – така беше по това време в България. Но Гяуров пее в Италия и другаде на оригиналния език на съответната опера и това е причината като гост в София да не променя стила.
На 30 януари 2018 г. писах статия за баса Павел Манолов, където е имало подобна ситуация при операта „Дон Карлос“ от Верди, където Николай Гяуров е гостувал в София. Не всички са чели тази статия, нека ви припомня случая (това са мои думи от 2018 г., но те важат и сега – след 2 години, само датите са други):
„Вчера на 29 януари 2017 г. си спомних за тия забележки и реших да помоля Михаил Светлев за допълнение към горния му коментар. Той беше любезен да отговори почти веднага на молбата ми – сутринта в пощата ми дойде следния негов коментар:
Михаил Светлев на 30.01.2017 г.:
„Като допълнение и обобщение към
миналата година, мога да добавя голямото
му чувство за хумор и приятелското
отношение към всички (б.а.
Б.К.: става въпрос за Павел Манолов).
Идваше по време на паузите в гримьорната
на хористите и се разказваха вицове
или коментираше нещо от операта.
За случая с Гяуров в “Дон Карлос” е, че всички български певци са пяли както на представления, така и на аудио записа, на български език. Само Гяуров е имал привилегията да пее на италиански … И когато в ролята на “Великият инквизитор” (който е сляп) е пял Павел Манолов, се появява на сцената и пита, т.е. пее: “Пред Краля ли стоя” ? Гяуров му отговаря: „СИ“. Това “недоволство” го е разказвал стотици пъти … Той почти на всички нас казваше “МИЛО“ ! Хубав топъл изравнен дълбок бас. Първокласен колега, обичан от всички. А случая със “Спарафучааал” (2 минути) е, че се казва СпарафучИл, но понеже е много нисък тон, басовете обичаха да се изявяват като го пееха на “а” и го държаха колкото могат по- дълго. Пафката беше известен с времетраенето на този последен тон …“ (край на цитата) Действително, като погледнем цитата от записа на „Дон Карлос“ през 1960 г. (по-горе в статията ми), виждаме забележката, че Гяуров пее на италиански език, докато останалите солисти – на български език“. (край на цитата от статията за Павел Манолов и моята за Йордан Знаменов през 2018 година) През 2018 и 2019 г. до сега няма нови информации за Йордан Знаменов, освен две такива, които открих тия дни при справки с името му на латиница. Това са списъци на ансамблите при две оперни изяви в опери от български композитори с негово участие – в Софийската и във Варненската опери. Цитирам: Konstantin Iliev – Boyanskiya Maistor Sofia National Opera – 3 October 1962 – Vassil Kazandjiev (c) Character Artist Iliya Jordan Znamenov Kitan Georgi Genov Kaloyan Pavel Gerdjikov Desislava Lili Jordanova Stanoi Ivan Mihailov Parvan Ivan Koichev Father Gavril Nikola Ghiuselev Nikodim Kosta Getzov Kalistrat Ivan Masiarov Petar Atanas Atanassov Master Dragan Svetoslav Ramadanov …… Georgi Atanassov: Gergana Varna Opera – Josko Jossifov (c) Libretto by Ljubomir Bobevski after a poem by Petko R. Slaveikov Premiere: Balgarska Operna Druzhba – 6 June 1917 Character Description Artist Gergana Village girl engaged to Nikola Tinka Skolufanova Christina Mother of Gergana Stanka Nikolova Gorana Girlfriend of Gergana Sofia Bozjilova Latina Friend of Gergana Lilyana Nikolova Nikola Sweetheart of Gergana Jordan Znamenov Old Nedialko Grandfather of Gergana Stefan Tsiganchev Tzvetan Friend of Nikola Valeri Shadura Zlatan Friend of Nikola Georgi Koinchev Granny Tzona Grandmother of Gergana Ana Kostakeva Selim Bei Turkish ruler Nikola Jordanov Muhtar Aga Assistant to Selim Bei Konstantin Kotzev (край на цитата) Преди да приключа статията си днес искам да подчертая, че след подобната статия за Йордан Знаменов през 2017 г. се получиха във ФБ на стената ми редица коментари от негови колеги, които споделиха спомени във връзка с текста и с една снимка, където бях показал сопраните Адриана Стаменова и Стефка Евстатиева, с които той е имал общи изяви. Също коментар направи и тенорът Михаил Светлев, понеже в текста на статията писах неща, свързани с негов спомен за Йордан Знаменов. Понеже тия коментари допълват картината за този „твърде непознат“ певец, нека припомня в сбита форма част от тези коментари: Отзиви след снимката на Стефка Евстатиева и Адриана Стаменова на 4.02.2017 Текст към снимката: „Като няма снимки на Йордан Знаменов, нека да покажа такива на негови колеги и колежки, с които е имал съвместни участия. Една от тях е Адриана Стаменова (в дясно на снимката), в ляво е Стефка Евстатиева, в средата не знам коя е тази певица. Моля който знае коя е въпросната дама, да напише коментар под снимката, за да я внеса в архива си. (Поправка: дамата в средата на снимката е руската певица Елена Образцова. Както Стефка Евстатиева добави чрез диалог във ФБ, снимката е от октомври 1984 г. когато българките отиват да поздравят Образцова след неин спектакъл, а те са имали на 3 октомври изява в “Дон Карлос” от Верди в Братислава, където са играли в главните роли, Образцова е имала изява в друга опера. Цитирам думите на Стефка: “Беше след спектакъла на Елена Образцова и ние с Адриана отидохме да я поздравим. Елена току що се беше разгримирала и затова, може би не я разпознахте (acqua e sapone” ).“ ……… Stefka Evstatieva: Да, приятели, Елена Образцова е. Бяхме в Братислава и имаше гала вечери. Елена пя Марина Мнишек, а ние с Адриана, ха сега де… май „Дон Карлос“. Като се прибера ще проверя и aко греша ще ви пиша, aкo разбира се Адрианчето не ме поправи (…) Ето, отварям тефтера и пише, че на 3-ти октомври 1984 г. сме пяли „Дон Карлос“ в Братислава, Адриана Стаменова Еболи, а аз Елизабета, а Филип е бил Евгений Нестеренко, забележителен бас, който изгря на конкурса за млади оперни певцив София. Беше след спектакъла на Елена Образцова и ние с Адриана отидохме да я поздравим. Елена току-що се беше разгримирала и затова, може би не я разпознахте (acqua e sapone). Eлена беше сложила една забележителна брошка медальон, който ме впечатли и тя ни разказа как го е получила като подарък от Карлос Кабаие, импресариото й за Испания. Adriana Stamenova Porta: Sig. Kontohow, tasi snimka mi ia podariha vav Bratislava cuden spomen ot taka hubavata i sardecna sresta sas Elena Obraszova, koiato toku sto besce piala Boris Ghodunov a nie sas Stefka Evstatieva peehme “Don Carlos” i besce ako ne se laja 1984 godina, as toku sto biah rodila moia sin! Tasi cudna snimka, prekrasen spomen slojih na moita straniza, sled tova si pisahme i rasgovariahme sas Stefi i posle sas sor uspiah da i ya ispratia ! As ne sam goliam ekspert sas kompiutera, no se spraviam gore – dolu! Spomniam si oste kato se vidiahme nie trite grazii, zeluvki pregradki, rasgovariahme sa tosi scapozenen podarak ot Carlos Caballe i ot koeto biju Elena besce vav lud vastorg! Sled tova Elena me pitasce kak peia dadeni frasi dali sas “DO” ili bes!!! Mnogo sardecen i priatelski rasgovor mejdu nas trite, kato istinski koleghi ! As ne biah vijdala Elena ot Conkursa “Ciaikovski” vav Moskva, kogato tia besce bremenna sas dasterickata si. Na tosi Festival vav Bratislava sas nas peesce sasto Evgeni Nesterenko mnogo dobar pevez i mnogo sardecen kolega, sas kogoto as biah vece piala na drugi mesta !!! Nadiavam se ce tasi moia i na Stefi informazii, sa tasi hubava sresta,ste obogatiat vasciata preziosna kolekzia. Sardeni posdravi!!!Mnogo se radvam ce stava vapros sa men po mnogo povodi, blagodaria vi sa vnimanieto!!! Adriana Stamenova Porta …… Михаил Светлев на 4.02.2017 след статията ми: Боре, пак си създал една прекрасна статия и хроника за тези които България малко познава. За СТОЯН Кисьов мога да допълня, че е пял във Варненска опера предимно Туриду в „Селска чест” и Манрико в “Трубадур “. Тъжното е, че бил много чувствителен и както по-късно в живота си го доказва, огромен идеалист. Пее по времето на Петър Райчев, Рамаданов, Узунов, Колето Николов и т.н. Недоброжелателни колеги са му се присмивали предимно относно сценичното му и артистично поведение. Защото създава семейство и има три деца, се принуждава, вместо да търпи подигравки, да стане хорист в Софийската опера. Писани са статии за него и неговата педагогическа дейност. но това е останало в общи линии. ЙОРДАН ЗНАМЕНОВ помня и познавам добре, а той винаги поглеждаше в хоровата зала, когато Стоян работеше по моето “оперно възпитание”. Дори почти винаги обменяхме по някой висок тон. Те бяха приятели с Кисьов още от варненските времена. Знаменов обичаше много професията си. И той се чувстваше пренебрегван, а особено му тежеше факта, че от дълго време беше водещ тенор, но че на други солисти, по друга линия се даваха големи жилища, а той живееше от години само в една стая със семейството си. Хранеше се предимно в оперния стол, а когато влезнеше с красивата си млада съпруга, на мнозина им заставаше хапката в устата. Може би и това е една причина да бъде и по-затворен. Извинявай за многословието, но ние ветераните си отиваме един след друг и поне чрез теб Боре, да споделя и аз нещо по този повод. (край на цитата) |
Нека с горните интересни спомени на трима много заслужили дейци на българското оперно изкуство, както и с двете весели истории от „Мадам Бътерфлай“ и записа на операта „Набуко“ приключа днешната статия за тенора Йордан Знаменов, чиято 94-годишнина от рождението му на 4 февруари 1926 г. почитаме днес на 3 февруари 2020 година.
За съжаление, както вече писах, не мога да покажа негови снимки, няма такива. Ще покажа факсимилета от програми за негови оперни участия, както и снимки на някои негови колеги, с които е имал съвместни изяви. Една от тях е Адриана Стаменова – сега живее в Италия, моя добра ФБ-приятелка. Тя участва в записа на операта „Набуко“ от 1968 г. Също снимка на Стефка Евстатиева, която взе дейно участие в коментарите през 2017 година, както и на някои други.
Мир на праха на Йордан Знаменов. В края на юни т.г. ще се навършат 15 години от кончината му през 2005 година – все още няма една негова снимка в сайтовете на трите оперни театри, в които е имал редица изяви – в София, Варна и Пловдив. Дано нещо се промени!
…..