Zornitsa Popova – operastars

Вчера се навършиха 95 години от рождението на българската композиторка Зорница Попова.

„Ако си истинска Зорница,
зора на моята душа
бъди ми ти звезда-сестрица,
за да не мога да греша!

Песните ти вдъхновени,
пропити с обич и печал
за мен са светло вдъхновение
и недостигнат идеал!“

(стихове на Даниела Маринова – певица и ученичка на Зорница Попова)

Драги приятели на музиката, особено любители на естрадната (сега казваме поп музика), вчера на 26 ноември 2021 г. се навършиха кръглите 95 години от рождението на една от най-успешните и заслужили за българската естрадна музика композитори – починалата през 1994 г. Зорница Попова. Особено важен факт в нейната биография е това, че тя е първата жена – член на Съюза на българските композитори.

Понеже вчера на 26 ноември се навърши една година от смъртта на незабравимия тенор Камен Чанев и аз написах голяма статия за него по този повод, отложих за днес – 27 ноември статията си за Зорница Попова.

Още в годините ми до 1974 г. в България аз познавах добре името и дейността на Зорница Попова. Като всеки млад човек и аз се интересувах наред с класическата музика и с такава от по-забавните жанрове, както тогава, пък и сега се нарича естрадната музика. Тя беше в бурен разцвет не само по редица други държави, но и в България, където десетки композитори, автори на текстове, певци и певици се бяха посветили на тази дейност. Всеки знае, че по това време се организираха редица национални и международни фестивали за естрадна музика, като „Златният орфей“ у нас и много други особено в страните от т.н. „социалистически лагер“ – в Полша, ГДР, Чехия, Унгария и останалите страни от този лагер. Винаги на тия фестивали е имало изяви и на български певици и певци, звучали са и песни на наши композитори. Този жанр като популярен и обичан от широките кръгове на населението даваше импулс на автори и изпълнители, поддържаше се и от официалните органи на културния сектор и очевидно резултатите бяха внушаващи.

По-късно за Зорница Попова се казва, че почти всяка българска естрадна звезда има в репертоара си песен на композиторката. Талантливата авторка е подавала ръка на изпълнители, когато те са били напълно неизвестни и безрезервно им е помагала да открият себе си в музиката. Навреме, безкористно и човечно.

Няма да се спирам на подробности, но в тия времена – годините след 1960, жанра на естрадната музика (сега казваме поп музика) в България се обогати с редица хубави песни, които се пееха по радио, телевизия, концерти, фестивали и по домовете на хората, които обичат музика. Именно тогава се чу и името на Зорница Попова като една от малкото жени, които се занимават с писане на такава музика. Аз тогава не съм се интересувал специално от този вид музика, но при слушане на мелодии по радио и телевизия поне съм запомнил имената на десетина основни автори на такава музика. Името на Зорница Попова се споменаваше почти на всички фестивали „Златният орфей“, който редовно съм следял, но добре си спомням, че Зорница Попова рядко получаваше призови награди за свои песни, макар че тя имаше много почитатели, особено между изпълнителите. Този факт сега е отбелязан в нейната официална Уикипедия-страница и аз искам да го цитирам:

„ (…) Песни от Зорница Попова са класирани на всички конкурси на фестивала „Златният Орфей“ от 1967 г. насам, но журитата я игнорират напълно и тя получава първата си награда едва през 1988 г. с песен, чието заглавие недвусмислено говори за нейната природа – „Отчаяние няма“, изпълнена от Георги Христов (…)“.

(край на цитата)

Аз не знам причините, няма и да питам, но от друга страна тя е получила такива комплименти особено от певци и певици, които са изпълнявали нейни песни, така че такова игнориране от журитата е за учудване. Но подобни изводи правят и други лица – попадна ми следния цитат за нея:

„ (…) Почти от основаването на международния фестивал на българската забавна песен „Златният Орфей” (средата на 60-те години на миналия век) Зорница Попова участва със свои композиции във всички негови издания, но дълго време остава в сянка (…)“.

(край на цитата)

Ще цитирам извадки от някои изказвания на певци, които са били нейни ученици или са изпълнявали нейни песни (по-късно в статията ще има подробности):

„ (…) Безкрайно съм благодарен на Зорница Попова не затова, че първа ми подаде ръка, а затова, че изгради в мен културата на общуване с екипа с който работя. Тя ме научи, че песента е мост към публиката и чрез музиката и текста ние, изпълнителите се докосваме до сърцата на нашите слушатели! (Васко Василев-Базилио)“

„ (…) Зорница Попова беше един много земен и скромен човек, човек незабележим бих казала, но пък достатъчно забележим, оставящ след себе си една неповторима следа чрез музиката, която тя пишеше. Аз бих я сравнила с много композитори, които дадоха музиката от себе си, за да популяризират България и таланта на българина. Зорница е една от тях и аз благодаря на Бога, че нея я имаше тук на тази земя и че тя подари частица от своето сърце на всички нас, които изпяхме нейните песни. (Росица Ганева)“

„ (…) Зорница Попова за мен е … част от мен. Няма да забравя как ходехме с нея всеки ден в онкологията за да видим мама, след като само преди 3 месеца баща ми беше починал. Тя беше плътно до мен всеки ден, защото виждаше, че аз оставам сама. На всички международни участия и турнета аз я вземах с мен – турне в Унгария, Чехия, Полша, на всички участия в Германия – телевизионни, концертни, рекламни. В Гърция и Кипър дойде също (…) Тя ми даваше много сила да преодолявам тежките моменти в живота си. Зорница е в моето сърце и ще остане завинаги там. (Кичка Бодурова)“

„ (…) При Зорница Попова намирахме отзивчив и съпричастен слушател. Там изливахме мъките и радостите си и получавахме приятелски съвет или напътствие. Често я заварвахме на пианото пред разтворен нотен лист. Тя съчиняваше поредната си песен. Винаги имаше готови полусурови песни, които с удоволствие показваше и предлагаше на своите приятели. Имаше странно хоби да открива съвсем млади и едва прохождащи певци или певици, на които даваше шанс да запишат нейна песен в студиото на Българското Радио и с това да започнат кариерата си (…) Искрено се радваше на успехите на всеки свой колега и помагаше с подкрепата си всеки от нас. (Мими Иванова и Развигор Попов)

(…) Пет години бях ученичка на композиторката Зорница Попова, но след усиления труд не успях да вляза в Музикалната Академия “Панчо Владигеров” – София. Няма да забравя денят, когато ме скъсаха на изпита по ПЕЕНЕ на трети тур. Попитаха ме при кого се подготвям и като мислех, че ще е за добре казах името на Зорница Попова. Разбрах от комисията, че името на Зори не им се понрави. Затова и ме скъсаха. Беше 12 юли – хубав слънчев ден! Позвъних с разплакани очи пред вратата на композиторката. Отвори малката велика жена “Зори”. Щом ме видя и сама си отговори – “ЯСНО, НЕ СА ТЕ ПРИЕЛИ”. Посъветва ме: “Пей без Консерватория! Аз съм те научила и дала много, за да продължиш напред!“. Есента трябваше отново да се видим, но заминах за чужбина. След една година се върнах, когато разбрах, че съм загубила моята ЗОРИ!

Ако си истинска Зорница,
зора на моята душа
бъди ми ти звезда-сестрица,
за да не мога да греша!

Песните ти вдъхновени,
пропити с обич и печал
за мен са светло вдъхновение
и недостигнат идеал!

(Даниела Маринова)

(край на цитатите с изказвания на артисти)

След този малък увод ще дам биографични бележки и описание на дейноста на Зорница Попова.

Зорница Попова е българска композиторка, контрабасистка, родена на 26 ноември 1926 г. в София, починала на 2 юни 1994 г. също в София. Тя е и първата жена – член на Съюза на българските композитори. Композира поп музика. През живота си е писала песни за почти всички певци, нейни съвременници в българската поп музика.

Завършва БДК – Теоретичен факултет, специалност пиано – 1954 г. Успоредно с това учи и контрабас и още като студентка постъпва в оркестъра на ДМТ „Стефан Македонски“, където работи до 1974 г. Член е на СБК от 1985 г. Започва да се занимава със забавна музика в средата на 60-те години на миналия век. Първата ѝ композиция е оркестровата пиеса „Шега“, изпълнена от ЕО на КТР с диригент Милчо Левиев – 1964 г. Две години по-късно Кирил Семов изпълнява и първата нейна песен – „Въртележка“. Оттогава тя създава стотици песни, много от които се превръщат в шлагери (повече от 130 са издадени на грамофонни плочи от „Балкантон“).

Забележителен факт е, че 19 български певци са дебютирали с нейни песни: Мария Нейкова, Мими Иванова, Доника Венкова, Георги Христов, дует „Ритон“, Веселин Маринов, Кичка Бодурова, Мария Косара. Нейни песни са класирани на всички конкурси на фестивала „Златният Орфей“ от 1967 г. насам, но журитата я игнорират напълно и тя получава първата си награда едва през 1988 г. с песен, чието заглавие недвусмислено говори за нейната природа – „Отчаяние няма“, изп. Георги Христов; печели I награда, повторена 4 години по-късно от „Аз и ти без него“, отново изпълнена от Георги Христов. Преди това сред наградените са: „Всяко начало“ (изп. Бисер Киров) – III награда на радиоконкурса „Пролет“ – 1980 г., „Днес си малко странна“ (изп. Георги Христов) – II награда през 1987 г. и I награда на слушателите за „Нещо невероятно“ – изп. Росица Кирилова и Георги Христов, „Колко радост има“ (изп. Йорданка Христова) – трета награда на „Шлагерфестивал“ в Дрезден – 1979 г., „Песен за стария моряк“ – първа награда – 1987 г. и „Моряшка любов“ (изп. Георги Христов) – награда на СБК на конкурса „Песни за морето, Бургас и неговите трудови хора“ – 1985 г. „Слънцето е в моите коси“ (изп. Мими Иванова и Развигор Попов) е обявена за „Мелодия на годината“ в едноименния телевизионен конкурс през 1976 г.

През 1985 г. Зорница Попова е удостоена с награда за цялостно творчество от СБК. Създава песни по поръчка на Радио „Берлин” по немски текстове на Д. Шнайдер и Х. Хофман (изпълнители са български певци). Постоянна членка е на журито на конкурса „Песни за морето“ в Рощок, Германия. По-голяма част от песните ѝ са създадени в сътрудничество с поета Йордан Янков. Година по-рано печели още една, втора, награда на „Златният Орфей“ с песента „Обич без милост“, III награда на фестивала в Кавън, Ирландия получава за „Страх от любов“, и двете изпълнени от Ивелина Балчева.

Умира на 2 юни 1994 г. в София след боледуване. Месец след смъртта ѝ признателните изпълнители организират концерт в нейна памет под надслов „Вик за близост“ (по едноименния шлагер на Росица Кирилова и Нели Рангелова). Ивелина Балчева ѝ посвещава албума си „Зорница“ през 1995 г., Мария Косара – дебютния си албум „Най-доброто вино“ – 1995 г., а Кичка Бодурова – песента „Една звезда“ – 1996 г. През 2011 г. излизат два компактдиска с песни по музика на Зорница Попова и текстове на Йордан Янков: „20 златни български хита – 5“ и „20 златни български хита – 6“.

(край на биографичните бележки)

Дискография на Зорница Попова

Малки плочи

1973 – „Песни от Зорница Попова“ (EP, Балкантон – ВТМ 6535)
1975 – „Йорданка Христова и Боян Иванов“ (SP, Балкантон – ВТК 3242)
1978 – „Цветан Панков“ (SP, Балкантон – ВТК 3464)
1978 – „Слънцето е в моите коси“/ „Мечо Пух“ (SP, Балкантон – ВТК 3437)
1990 – „Снежина Темелкова“ (SP, Балкантон – ВТК 3979) …….

Дългосвирещи плочи

1984 – „Зорница Попова. Избрани песни“ (Балкантон ‎– ВТА 11306)
1989 – „Зорница Попова. Избрани песни“ (Балкантон ‎– БТА 12375)

…….

Аудиокасети

1992 – „Честни сини очи“ (Балкантон – ВТМС 7616)

……

Компактдискове

2010 – „20 златни български хита 5“
2010 – „20 златни български хита 6“

……..

Хитове на Зорница Попова

Боса по асфалта – Росица Кирилова – т. Йордан Янков (1986)
Има шанс, няма шанс – Росица Кирилова – т. Йордан Янков (1987)
Кажи, че ме обичаш – Кичка Бодурова – т. Йордан Янков (1983)
Думи за любов – Кичка Бодурова
Ваза с цветя – Кичка Бодурова – т. Йордан Янков (1985)
Огън за двама – Лили Иванова – т. Йордан Янков (1980)
Не ми отнемай всичко – Лили Иванова – т. Йордан Янков (1982)
Не знам дали си ти – Лили Иванова и Асен Гаргов – т. Йордан Янков (1983)
Слънцето е в моите коси – Мими Иванова – т. Йордан Янков (1978)
Мечо Пух – Мими Иванова – т. Йордан Янков (1978)
Скрито-покрито – Братя Аргирови – т. Йордан Янков (1989)
Нещо невероятно – Георги Христов и Росица Кирилова – т. Георги Начев (1988)
Колко радост има – Йорданка Христова – т. Димитър Ценов (1975)
Моят рожден ден – Мария Нейкова – т. Димитър Ценов (1972)
Сбогом – Доника Венкова – т. Димитър Ценов (1973)
И още нещо – Тоника СВ – т. Йордан Янков (1983)
Дон Кихот и Дулсинея – Дует Ритон – т. Йордан Янков (1987)
Между не и да – Дует Ритон – т. Йордан Янков (1982)
Джалма – Дует Ритон – т. Живко Колев (1994)
Гледай мен – Катя Филипова – т. Йордан Янков
Точно навреме идваш – Катя Филипова – т. Йордан Янков
Твоите вечни въпроси – Катя Филипова – т. Йордан Янков (1980)
Колко радост има – Йорданка Христова – т. Димитър Ценов (1975)
Нощен експрес – група Кукери – т. Йордан Янков (1985)
Песен за стария моряк – Георги Христов – т. Йордан Янков (1987)
Приеми ме такава – Мими Иванова – т. Йордан Янков (1983)
Съдба – Стефка Берова и Йордан Марчинков – т. Надежда Захариева (1981)
Странници – Стефка Берова и Йордан Марчинков – т. Жива Кюлджиева (1979)
Дай ми от своя сън назаем – Мустафа Чаушев – т. Йордан Янков (1986)
Един чадър и една усмивка – Мустафа Чаушев – т. Йордан Янков (1986)
Вечерна Боса Нова – Емилия Маркова
Почакай, мамо – Цветан Панков – т. Йордан Янков (1978)

…….

Певци, изпълнявали песни по музика на Зорница Попова

…..

Памет за Зорница Попова

През 2011 г. в Сан Диего, Калифорния е създадена фондация „Зорница Попова“.
През 2017 г. Иван Георгиев пише книгата „Вик за близост. Звездите за своята Зорница“, която е сборник с интервюта и разкази на певци и изпълнители за Зорница Попова и създаването на едни от най-знаменитите ѝ хитове.

(край на цитатите)

През 2013 г. Българското Национално Радио излъчва предаване посветено на Зорница Попова във врзъка с 85 години от рождението й. Цитирам:

БНР

85 години от рождението на композитора Зорница Попова

публикувано на 25.11.2013

Песните, които Зорница Попова е създала, са дали успешен старт в кариерата на редица изпълнители от забавния жанр. Ако беше сред нас, в края на ноември щеше да отбележи своята 85-а годишнина. Въпреки, че тя напуска този свят преди две десетилетия, мнозина пазят жив спомена за нея и приноса й към българската естрада.

Зорница Попова е родена в София. Завършва Националната музикална академия с две специалности – пиано и контрабас. Още в студентските си години тя започва работа в оркестъра на Музикалния театър в столицата. Първите си композиции създава в средата на 60-те години на миналия век. Дългогодишен неин сътрудник и текстописец е поетът и преводач Йордан Янков.

Песните на Зорница Попова печелят фестивали и конкурси у нас и в чужбина. Тя е автор на много от хитовете в репертоара на Кичка Бодурова. В интервю запазено в „Златния фонд” на БНР, певицата разказва: „Аз винаги я взимах с мен на турнета в чужбина и тя се радваше, че не съм я забравила, когато съм станала известна. Още си спомням как в предсмъртния си час майка ми й каза, че ме поверява на нея. Тя се грижеше за мен, свързваха ни не само песните, наистина бяхме много близки”.

Признателни за подкрепата й са Здравко и Катя от популярния дует „Ритон”. „Трябва да чакаш” е песента, с която те спечелват българската публика през 1980 г. В интервю нежната половинка от двойката, си спомня: „Първата песен, която записахме на български, бе на Зорница Попова. Тя бе сред малкото автори, които подаваха ръка на младите изпълнители. Предоставяше песни, въпреки че имаше риск те да не ги реализират успешно. Това беше първият ни хит”.

Голямото признание в кариерата на Зорница Попова, уви, идва в края на нейния жизнен и творчески път. Почти от основаването на международния фестивал на българската забавна песен „Златният Орфей” (средата на 60-те години на миналия век) тя участва със свои композиции във всички негови издания, но дълго време остава в сянка. Дългоочакваният момент настъпва през 1988 г. – когато песента й „Отчаяние няма” в изпълнение на Георги Христов печели първа награда. Успехът й на същия фестивал се повтаря четири години по-късно с „Аз и ти без него”, отново изпята от Георги Христов.

Зорница Попова е лауреат на форума „Песни за Бургас и морето”, радиоконкурса „Златна пролет”… През 1976 г. нейната песен „Слънцето е в моите коси” е отличена в телевизионния конкурс „Мелодия на годината”.

След кончината на Зорница Попова през 1994 г. известни изпълнители организират концерт в нейна памет. Година по-късно певицата Ивелина Балчева й посвещава албума „Зорница”.

(край на цитата)

Линк към статията на БНР:

https://bnr.bg/radiobulgaria/post/100239310/85-godini-ot-rojdenieto-na-kompozitora-zornica-popova

Преди 4 години – през 2017 г. е поместена статия в Интернет за Зорница Попова във връзка с издаването на сборник от спомени на звезди от българската поп сцена, посветен на Зорница Попова. Става въпрос за книгата „Вик за близост. Звездите за своята Зорница“, която е сборник с интервюта и разкази на певци и изпълнители на Зорница Попова и създаването на едни от най-знаменитите ѝ хитове. Автор е журналистът Иван Георгиев.

Портал „Дума“

10 февруари 2017 г.

Зорница Попова – създателка на хитове

Биографичният сборник разкрива интересни факти от историята на българската поп музика.

Издателство “Ентусиаст” публикува първата книга-изповед на звезди от българската поп сцена, посветена на българската композиторка и контрабасистка Зорница Попова. Сборникът с интервюта на журналиста Иван Георгиев разказва за участието на авторката в създаването на едни от най-знаменитите хитове на родната сцена. След прочита на тази книга личността на Зорница Попова става много по-близка на читателя, но и все така обвита в тайнственост, отбелязват издателите.

Зорница Попова e популярна и талантлива композиторка, създала поп хитовете на 60-те, 70-те, 80-те и началото на 90-те години. Тя е първата жена, успяла да проникне в този изцяло мъжки бранш и да бъде приета в Съюза на българските композитори. И макар че личността й остава в сянка през годините, именно тя е талантът, който стои зад непреходните шлагери “Боса по асфалта” в изпълнение на Росица Кирилова, “Джалма” – вечния хит на дует “Ритон”, “Слънцето е в моите коси”, изпята от Мими Иванова, и десетки други. Още звезди, изявили се с нейни песни, са Лили Иванова, Братя Аргирови, Мустафа Чаушев, Стефка Берова и Йордан Марчинков, както и формация “Тоника СВ”.

В сборника “Вик за близост” авторът интервюира едни от най-популярните и до днес имена сред вокалните изпълнители, които достигат до своите звездни върхове благодарение на творчеството на Зорница Попова. Сред тях са Йорданка Христова, Мими Иванова, Кичка Бодурова, дует “Ритон”, Георги Христов, Росица Кирилова, Нели Рангелова.

Почти всяка българска естрадна звезда има в репертоара си песен на композиторката. Талантливата авторка е подавала ръка на изпълнители, когато те са били напълно неизвестни и безрезервно им е помагала да открият себе си в музиката. Навреме, безкористно и човечно. Неслучайно в книгата някои от тях я наричат своя духовна майка. Целият живот на Зорница Попова преминава под знака на реализирания собствен и чужд талант.

Журналистът Иван Георгиев е арт директор на в. “Минаха години” и редактор във в. “Уикенд”. Посветил интересите си на историята на българската поп и рок музика, той е автор на биографията на Паша Христова “Една българска роза”, на фотокнига за Маргарита Хранова – “Минутите, които разпилях с любов”, на два тома с очерци за легенди на българската естрада – “Съдби на 33 оборота” и “Легендите на БГестрадата”, редактор е на редица автобиографии на именити поп певци.

(край на цитата)

Една полезна инициатива за запазване паметта относно дейността на Зорница Попова е създаването в Америка през 2011 г. на Фондация “Зорница Попова” – идея на Даниела Маринова, която цели 5 години в младежката си възраст е била нейна ученичка по вокално изкуство, но въпреки това след явяване на приемен изпит в Софийската музикална академия не е приета за студентка (писах за това в началото на статията).

Даниела Маринова живее в Калифорния и по нейна инициатива в края на 2010 година там е открит клуб на българите, които живеят в САЩ и който носи името на Зорница Попова. Този клуб през следващата 2011 г. прераства във фондация, която носи нейното име.

Цитирам информация на Даниела Маринова с подробности относно този клуб, прераснал във фондация “Зорница Попова”:

„На 12 декември 2010 г. в Сан Диего – Калифорния бе открит фен-клуб за българските емигранти, живеещи зад океана. По идея на певицата Даниела

Маринова клубът носи името на обичаната Зорница Попова – композитор на едни от най-обичаните български песни, дала много за популяризирането на нашата музика!

Клубът е бивш кънтри клуб, който е предоставен от американеца Николас Родригес, негов собственик и управител. Основната цел на Клуба е нашите сънародници да прекарват своето свободно време в слушането на музика и по-точно песните, които им липсват зад океана.

По-късно тази идея за популяризирането на българската популярна музика прерасва във Фондация “Зорница Попова”.

(край на цитата)

След това съобщение Даниела Маринова помества в Интернет списък на ръководството на фондацията, заедно с техни снимки. Аз цитирам имената им, а снимките ще поместя след статията, както правя винаги в моите статии за оперни дейци.

Екип на Фондация “Зорница Попова”:

Даниела Маринова, основател на фондацията

Милена Минчева, председател

Траяна Калудова, финансов мениджър

Иван Михайлов, комуникации и връзки с обществеността

Мадлен Николова, фотограф (www.vipfotovideo.com)

Богомил Димитров, оператор
Иван Цветанов, маркетинг и реклама

(край на цитата)

Една задача на тази фондация е да събере и публикува спомени на певици и певци, които са изпълнявали песни на Зорница Попова или са учили при нея. Това вече е направено и такива спомени са публикувани в Интернет. Аз ще завърша моята статия за Зорница Попова именно с извадка от тия спомени:

Изказвания на певици и певци за Зорница Попова (събрани и публикувани от Фондация „Зорница Попова“):

Васко Василев-Базилио

За мен Зорничка е много ценна, защото тя е човекът, който ми подаде ръка за първи път. Първата песен в моята кариера е по нейна музика, текста е на Йордан Янков, а аранжимента на Димитър Гетов. Записахме я заедно с нея. Втората песен, която записахме заедно е „Повиках те да помълчим“. Песен, която за мен е много ценна, защото беше одобрена от Зорничка в болницата в Пирогов, малко преди тя да си отиде от този свят. Прие ме въпреки състоянието в което се намираше. И това за мен бе знак, че тя е един прекрасен човек, човек който обича приятелите с които работи и хората на които иска да помага. Защото творчеството за нея е от много голямо значение. Всичко, което съм изпитал в срещите и познанството ми със Зорничка е било само позитивно.

Никога няма да забравя първата ни среща, когато тя по свой си начин се опита да ме изпробва, за да разбере дали аз наистина искам да се занимавам с музика или това е само моментно увлечение. След няколко срещи тя реши вече, че трябва да ми напише песен и да даде начало на моята творческа кариера. Другото нещо, което ме впечатли беше това, че тя сама пожела да дойде на записите, които направихме в Първо студио на БНР и в студио „Спешен случай“. А това не се случва с всеки творец-композитор.

Непрекъснатият творчески заряд, който инжектираше в мен, положителната емоция, която излъчваше самата тя, приятелството и човещината й ми дадоха знак, че по този път може да се върви много уверено и че аз наистина съм избрал правилната посока и правилния човек, за да започна своята кариера. През всичките тези години в които се познавахме, Зорничка винаги е демонстрирала една човещина, едно истинско приятелство. С нея човек можеше да сподели и много лични преживявания.

Онова, което ме е притегляло да работя с нея е, че имах възможността да изповядвам себе си. И знаех, че това, което ще се напише ще бъде част от моя живот. Това първо начеване на подобен начин на музициране и мислене се превърна в мой стереотип в работата ми с хора, с които имам много близки взаимоотношения. Само пред тях, като пред лекар разкривам душата си, за да бъде открита болката ми. Така авторите, композиторите и съответно екипа с който работя, виждат какъв е емоционалния заряд към който се стремя, за да бъде написан най-точния текст, най-точната музика.

Всички песни, които съм записал в моя творчески път са песни, които изповядват моята лична драма, моят личен успех, моите положителни и отрицателни изживявания. А именно това ни прави по-достъпни и по-магични за нашата публика.

Безкрайно съм благодарен на Зорничка не затова, че първа ми подаде ръка, а затова, че изгради в мен културата на общуване с екипа с който работя. Тя ме научи, че песента е мост към публиката и чрез музиката и текста ние, изпълнителите се докосваме до сърцата на нашите слушатели!

…….

Росица Ганева

Много се радвам, че вашата фондация е предприела тези стъпки за популяризиране творчеството на Зорница Попова. Защото има хора които са я позабравили малко, такива които нямат представа дори какво е Зорница Попова, коя е тя и каква е музиката, която тя сътвори по време на житейския си път тук на Земята. Аз благодаря и приветствам това ваше начинание. И така от мен – Роси Ганева какво мога да кажа. Зорница беше един много земен и скромен човек, човек незабележим бих казала, но пък достатъчно забележим, оставящ след себе си една неповторима следа чрез музиката, която тя пишеше. Аз бих я сравнила с много композитори, които дадоха музиката от себе си, за да популяризират България и таланта на българина. Зорница е една от тях и аз благодаря на Бога, че нея я имаше тук на тази земя и че тя подари частица от своето сърце на всички нас, които изпяхме нейните песни. Искрено се надявам тя да бъде на добро място сега и дано това да е така!

…….

Петранка Петрова – служител в БНР

За мен е чест, че познавах Зорница Попова! Съзнателният ми живот мина с нейните песни. Тя не е умряла, щом песните й звучат и ще продължават да звучат. Няколко поколения израснаха с творчеството й, затова тя винаги ще живее в сърцата ни и в спомените ни. Бъди благословена “звездице”, огрявай ни от небосклона, вдъхновявай ни за добро. Ще те обичаме вечно!

……

Кичка Бодурова

Зорница за мен е … част от мен. Няма да забравя как ходехме с нея всеки ден в онкологията за да видим мама, след като само преди 3 месеца баща ми беше починал. Тя беше плътно до мен всеки ден, защото виждаше, че аз оставам сама. На всички международни участия и турнета аз я вземах с мен – турне в Унгария, Чехия, Полша, на всички участия в Германия – телевизионни, концертни, рекламни. В Гърция и Кипър дойде. Тя бе като мой мениджър. Беше много щастлива от това и се радваше, че аз я имам като част от мен и моя професионален успех. Казваше: “ей ти си единствена дето не ме забравяш”. А аз просто я обичах много. Защото тя както казах бе част от мен. Тя бе до мен, когато аз оставах сама в големия град. Даваше ми топлината на дома, която ми липсваше. Всяка вечер приготвяше вкусни вечери и нескончаеми разговори за музиката, за изкуството въобще. И затова колко съм хубава и талантлива и че един ден България ще се гордее с мен и всички ще ме обичат. Тя ми даваше много сила да преодолявам тежките моменти в живота си. Зорница е в моето сърце и ще остане завинаги там.

…..

Мими Иванова и Развигор Попов

Зорничка или Зорка, както приятелите наричахме Зорница Попова, живееше близо до Орлов Мост на самото Цариградско Шосе с майка си в партерен апартамент. У тях се влизаше почти направо от улицата. Ако прозорецът й светеше вечер, всеки беше добре дошъл по всяко време. При нея намирахме отзивчив и съпричастен слушател. Там изливахме мъките и радостите си и получавахме приятелски съвет или напътствие. Често я заварвахме на пианото пред разтворен нотен лист. Тя съчиняваше поредната си песен. Винаги имаше готови полусурови песни, които с удоволствие показваше и предлагаше на своите приятели. Имаше странно хоби да открива съвсем млади и едва прохождащи певци или певици, на които даваше шанс да запишат нейна песен в студиото на Българското Радио и с това да започнат кариерата си. Беше прекрасен музикант. Свиреше на пиано и на контрабас. Вечер работеше в оркестъра на Музикалния театър с голямо удоволствие. Искрено се радваше на успехите на всеки свой колега и помагаше с подкрепата си на всеки от нас. Беше сърдечен приятел с всички. Сякаш нямаше врагове. На всеки предлагаше горещо кафе, а цигарата не сваляше от устните си. Страстен пушач до степен на самоубийство. Загубихме я твърде рано, но винаги ще я помним с цигарата, кафето, поредната нова песен и сърдечната приятелска усмивка. Зорке, обичаме те ! …

……

Даниела Маринова

Пет години бях ученичка на композиторката Зорница Попова, но след усиления труд не успях да вляза в Музикалната Академия “Панчо Владигеров” в София.

Няма да забравя денят, когато ме скъсаха на изпита по ПЕЕНЕ на трети тур. Попитаха ме при кого се подготвям и като мислех, че ще е за добре, казах името на Зорница Попова. Разбрах от комисията, че името на Зори не им се понрави. Затова и ме скъсаха. Беше 12 юли – хубав слънчев ден! Позвъних с разплакани очи пред вратата на композиторката. Отвори малката велика жена “Зори”. Щом ме видя и сама си отговори – “ЯСНО, НЕ СА ТЕ ПРИЕЛИ”. Посъветва ме: “Пей без Консерватория! Аз съм те научила и дала много, за да продължиш напред!“. Есента трябваше отново да се видим, но заминах за чужбина. След една година се върнах, когато разбрах, че съм загубила моята ЗОРИ!

Ако си истинска Зорница,
зора на моята душа
бъди ми ти звезда-сестрица,
за да не мога да греша!

Песните ти вдъхновени,
пропити с обич и печал
за мен са светло вдъхновение
и недостигнат идеал!

(край на цитатите)

Нека днес на 27 ноември 2021 г. си спомним за композиторката Зорница Попова във връзка с 95 години от рождението й, които се навършиха вчера на 26 ноември. Достатъчно е само да помислим за броя на певците и формациите, които са изпълнявали нейни песни – техният брой е внушителен – над 60 (цитирах списък в моята статия). Нека припомня само някои имена: Лили Иванова, Богдана Карадочева, Йорданка Христова, Емил Димитров, Маргарита Горанова, Маргрет Николова, Михаил Белчев, Георги Кордов, Бисер Киров, Орлин Горанов, Стефка Оникян, Георги Христов, Маргарита Хранова, Росица Ганева, Росица Кирилова, Кичка Бодурова, Нели Рангелова, Мими Иванова, Развигор Попов, Стефка Берова, Йордан Марчинков, Катя Филипова, Даниела Маринова, Паша Христова, Петя Буюклиева, Мустафа Чаушев, Дует Ритон, Тоника СВ, Трамвай номер 5, Ани Богданова, Георги Кордов, Събина Тянкова.

Мир на праха й!

………

ЦЕЛУВАМ ИЗГРЕВА – ЗОРНИЦА ПОПОВА

Текст: Величка Петкова; Музика: Красимир Първанов; Изпълнение: Зорница Попова и Красимир Първанов

…..

Музикални следи – Зорница Попова

(мнение след видеото (Стойо Дженков): Поклон пред гениалната композиторка! Няма значение призната, не призната. Не са я признали разни “големи мъже”, страдащи от комплекси с половете! Тя е топ-композиторка и за изпълнители, и за публика)