Сопранът Цветана Бандаловска празнува днес рожден ден

Драги приятели на оперната музика, днес на 15 април 2023 г. (в България днес е Велика събота преди Великден) пиша статия за втори път за българската певица Цветана Бандаловска, за която писах за пръв път статия миналата година на тази дата и която днес празнува рожден ден. Радвам се да я поздравя с този ден, както и с предстоящия Великден!

Ето как започнах статията си за Цветана Бандаловска миналата година на 15 април 2022 г.:

„Драги приятели на оперната музика, днес на 15 април 2022 г. почти ще затворя един особен кръг, който отворих преди 3 години, когато реших да започна писането на статии, посветени на всички главни солисти на Софийската опера и балет.

Това беше една задача, чрез която аз исках да посветя специално време за ония основни сили на този водещ оперен театър в България, защото той има огромни традиции, а през последните 20 години неговия облик се промени. Почти в началото на новия век в състава му влязоха десетина нови солисти, преди всички жени, които обновиха този състав, разшириха диапазона на оперните заглавия, които влизат в основния репертоар на театъра и особено с включването от 2010 г. на опери от Рихард Вагнер и Рихард Щраус, без тия нови солисти не би било възможно осъществяването на такъв труден и отговорен репертоар. Имам предвид преди всичко тетралогията на Вагнер „Пръстенът на нибелунга“, оперите му „Парсифал“ и „Тристан и Изолда“, както и оперите на Рихард Щраус „Саломе“, „Електра“ и сега в последно време „Ариадна на Наксос“.

Кои бяха тия основни солисти от Софийската опера и балет, на които аз посветих до сега вече статии? Ще ги изброя (не по азбучен ред): Габриела Георгиева, Радостина Николаева, Гергана Русекова, Лиляна Кехайова, Силвана Пръвчева, Мариана Цветкова, Атанас Младенов, Даниел Дамянов, Хрисимир Дамянов, Мартин Илиев. Ако се вгледаме по-внимателно, липсва само още едно голямо име – на сопрана Цветана Бандаловска, за която е именно днешната ми статия. До тук споменавам само артисти от Софийската опера и балет, но нека припомня нещо, за които вече съм писал:

Както и в други статии, които писах в последно време, искам в бъдещите ми публикации да запозная моите читатели във ФБ и в блога ми „www.operastars.de“ последователно с най-добрите и заслужили артисти в българските оперни и оперетни театри. Няма да изброявам всички имена, но през последните 7-8 години наред с редица заслужили български оперни и оперетни артисти от далечното и близко минало, при случай че знам рождените дати на съвременни дейци, също пиша статии за тях – както такива от Софийската опера и Музикалния театър в София, така и от другите оперни театри в България – Русе, Варна, Стара Загора, Бургас, Пловдив. Вярно е, особено тази и предните няколко години писах най-вече за солисти от Софийската опера, като тия, които изброих по-горе, плюс още следните: Елена Стоянова, Димитър Станчев, Мартин Цонев (често гост в опери от Вагнер и Мусоргски)

Писах статии и за български артисти в другите оперни и оперетни театри, някои и гости от чужбина на техните сцени. Ето техните имена: Веселина Кацарова, Надя Кръстева, Красимира Стоянова, Соня Йончева, Светла Кръстева, Елена Баръмова, Светла Василева, Таня Иванова, Валентина Куцарова, Даниела Димова, Андриана Йорданова, Виолета Шаханова, Владислава Гарвалова, Андреана Николова, Катерина Тупарова, Мария Цветкова-Маджарова, Офелия Христова, Людмила Михайлова, Даниела Дякова, Калуди Калудов, Бойко Цветанов, Орлин Анастасов, Арсений Арсов, Пламен Бейков, Камен Чанев (мир на праха му!), Кирил Манолов, Юлиан Константинов, Александър Крунев, Деян Вачков, Иван Момиров, Петър Данаилов, Бисер Георгиев, Борис Луков, Орлин Горанов, Нико Исаков, Ивайло Михайлов, Михаил Михайлов, Александър Мутафчийски, Диман Панчев, Михаил Пулиев, Елена Чавдарова-Иса и други.

Както виждаме, един внушителен списък от общо над 50 певици и певци. Разбира се, има още редица други имена, които не са включени по най-различни причини – липса на данни за рождена дата, или липса на биографични данни и творчески път в източници от Интернет. И на последно място – не мога да пиша повече от 1 до 2 статии на ден, а 365 дни в годината не стигат за всички, както и за редица чужди артисти, за които също трябва да се знаят основни данни.

Сега конкретно за Цветана Бандаловска. Отдавна трябваше да пиша за нея, но допреди една година не знаех датата на раждане, а аз пиша на календарен принцип. С нея сме ФБ-приятели от доста време, но едва през последните години контактите ни станаха по-интензивни. Въпреки това аз постоянно съм следил нейната вокална дейност, събирал съм сведения, отзиви, рецензии и други данни за дейността й и днес ще изложа в систематична форма онова, което съм събрал и селекционирал.

На първо място ще се спра на нейната биография и творческа дейност.

Цветана Бандаловска (сопран) е родена в гр. Сиктивкар, столица на Република Коми, Русия, където баща й работи с договор. Както е добре известно, през 70-те години на миналия век много българи пребивават там на работа, главно във връзка с дърводобив в тези северни региони на Русия. В Коми бащата на Цветана се запознава с местна жителка на републиката и се оженват, от който брак в средата на 70-те години на 15 април се ражда Цветана. След изтичане договора на бащата семейството им заедно с малката Цветана си идват в България, като се установяват постоянно в София, така че детето се развива под влиянието и на двата езика – на майката и на бащата. Цветана е на десет години, когато семейството й се премества от Коми в България.

Цветана Бандаловска завършва Музикалната академия „Панчо Владигеров” като магистър по класическо пеене в класовете на проф. Сима Иванова и именитата певица доц. Христина Ангелакова. По-късно специализира психо-техника по актьорския метод на Майкъл Чехов към Фондация „Майкъл Чехов” в София. Лауреат е на редица конкурси: конкурса „Борис Христов” през 2004 г., където получава сребърен медал (златен не е присъден), който й връчва знаменитата Гена Димитрова; представлява  България на конкурсите „Певец на света” в Кардиф, Уелс през 2005 г. и „Опералия” на Пласидо Доминго във Вашингтон, САЩ през 2001 г. и други.

Участва в майсторските класове на световните прими Гена Димитрова и Райна Кабаиванска, на диригента проф. д-р Густав Кун. Продължава да се усъвършенства под ръководството на изключителния мецосопран Александрина Милчева и световноизвестния тенор Салваторе Физикелла.

От 2001 г. Цветана Бандаловска е първа солистка и любимка на публиката на Националната опера, на чиято сцена превъплъщава роли като: Мими в „Бохеми”, Лиу в „Турандот”, Чо-Чо-Сан в „Мадам Бътерфлай” от Джакомо Пучини, Маргарита във „Фауст” от Шарл Гуно, Донна Елвира в „Дон Жуан”, Памина във „Вълшебната флейта”, Фиордилиджи в „Така правят всички” от В. А. Моцарт, Норма в едноименната опера от Белини, Кралица Елизабет в „Дон Карлос“, Леонора в „Трубадур“ и Анелия в „Бал с маски“ от Верди, Елза в „Лоенгрин”, Изолда в „Тристан и Изолда“, Фрая и Зиглинда в „Рейнско злато” и „Валкюра”, Гутруна в „Залезът на боговете” от Рихард Вагнер, Саломе в едноименната опера от Рихард Щраус, Хризотемис в „Електра“ също от Рихард Щраус и много други. В последно време подготвя главната роля в операта „Ариадна на Наксос“ от Щраус, която ще има премиера в края на април 2022 г.

Участвала е също в международни фестивали в Унгария, Турция, Швейцария, Русия и Италия. Пяла е в „Девета Симфония” на Лудвиг ван Бетовен в „Забранения град” в Пекин, Китай с „Оркестъра на нациите” под палката на прочутият пианист и и диригент Юстус Франц през 2004 г. През 2007 г. участва при концертно изпълнение в София на операта „Лоенгрин“ от Вагнер в ролята на Елза, а в Англия пее на фестивала във „Winslow Hall“, през 2017 г. участва в „Бал с маски“ от Верди в ролята на Амелия, а през 2018 г. – в “Трубадур“ от Верди в ролята на Леонора. Гостувала е в Япония в ролята на Чо Чо Сан в „Мадам Бътерфлай” от Пучини.

Репертоарът й включва също така и творби от световната и българска камерна музика. През 2004 г. в творчески тандем с доц. Благовеста Константинова представя интегрално песните на Рихард Вагнер за първи път в България. Няколкократно е била гост на Коледните концерти на “Хора на софийските момчета”. Записвала е за Националното радио и телевизия.

Гастролирала е във Франция, Италия, Испания, Русия, Тайван, Китай, Япония, Тунис и др. През 2009 г. става първата българска певица представила на българска сцена ролята на Саломе от едноименната опера на Рихард Щраус, подготвена под ръководството на знаменитата Анна Томова-Синтова.

През 2011 г. Министерството на културата награждава Цветана Бандаловска с почетна грамота за принос в развитието на българската култура, а съюза на музикалните и танцови дейци й присъжда наградата „Кристална лира” за изпълнението й на ролята на Зиглинда в операта „Валкюра” от Рихард Вагнер.

(край на биографичните бележки)

Това са само най-общи сведения от биографията й, а редица подробности за дейността на Цветана Бандаловска се научават от десетките публикации, предавания по Българското Радио и други, които сега ще посоча.

На първо мвясто искам да цитирам едно доста подробно предаване на БНР от 2013 г., посветено на Цветана Бандаловска:

БНР

Сопраното Цветана Бандаловска: „Зареждам се чрез изкуството, обичам го, това е призванието ми”

публикувано на 27.03.2013

Интервю с Цветана Бандаловска

„Очакване”, по текст на Юго, музика – Вагнер, изп. Цветана Бандаловска и Благовеста Константинова – пиано

Песен за Тулския цар, сцена и ария на Маргарита с бижутата от оп. „Фауст” от Гуно, изп. Цветана Бандаловска, СО на БНР, дир. Борис Спасов

Цветана Бандаловска е сред младите певци, които продължават да носят славата на българските оперни гласове. Била е на десет години, когато семейството й се премества от Сиктивкар, Коми в България. Днес признава, че тук се чувства у дома, че България е в сърцето й. От 2001 година е солист в трупата на Националния театър за опера и балет в София. Наред с това участва в спектакли и камерни концерти по цял свят.

„Винаги съм искала да бъда на сцена, да пея, да танцувам“ – разказва Цветана Бандаловска. „Любовта ми към операта започна след като гледах филма за живота на Винченцо Белини „Каста дива”. Много го харесвам и до днес, а едноименната ария беше моето проглеждане какво ще правя занапред. Решението ми бе еднозначно – избрах операта. От 6-годишна свиря на пиано, не бях музикално неграмотна, когато отидох в Музикалната академия в София. Там, съвсем случайно, срещнах проф. Сима Иванова. Тя ме чу и каза: „Вие имате прекрасен глас, ще се занимавам с вас” – и започнахме. Всеки ден работихме, предаде ми цялото си знание. Всичко се случваше като „по вода”, чудеса – едно след друго. Веднага ме приеха в Академията и се представих на голям национален конкурс, носещ името на оперния певец и вокален педагог Христо Бръмбаров. Спечелих ІІ награда. Така се стекоха обстоятелствата в живота ми, че винаги оставах на второ място. Но това не ме притеснява, аз не съм конкурсна певица. Това е друго амплоа. На мен, както и на колегите ми, ни се налага да се явяваме на прослушване за дадена роля, което има състезателен характер. А това, според мен, убива изкуството, стресира певците. Не ми допада. Аз съм силна в изграждане на образите, сцената е мястото, на което се случва магията на изкуството“.

Сред ролите, които Цветана Бандаловска пее в Националната опера в София е на Саломе, но в едноименното произведение на Рихард Щраус. Певицата участва в първото сценично представяне на творбата в България през 2009 година. То се превръща в истински триумф за целия постановъчен екип.

„За мен беше голямо щастие да изиграя Саломе от Рихард Щраус, това е една моя сбъдната мечта“ – споделя Цветана. Имах късмета да я подготвям с нашата голяма примадона – Анна Томова-Синтова – специалист в музиката на Рихард Щраус. Когато й изпратих запис на готовия спектакъл, тя ми писа: „Цветана, това е нашата Саломе”, защото самата тя никога не я е пяла сценично, само концертно. Ролята ми е много скъпа и е едно мое постижение. Мечтая да изиграя Норма, щателно я подготвям. Смятам, че към нея трябва да се подхожда не само вокално. Трябва да се разбере какво е да бъдеш жрец. Не случайно Вагнер казва, че ако се случи природно бедствие единствената опера, която си струва да се спаси е „Норма” от Белини. Той е бил впечатлен и вдъхновен от нея. Малко певци могат да влязат в този образ. Да обединиш вечността и да я свалиш от небесата към сърцата на хората – това е голямо изкуство. Затова Мария Калас засега е единствената, според мен, пресъздала Норма най-добре“.

В момента Цветана Бандаловска репетира ролята на Гутруна в „Залезът на боговете”, последната част на тетралогията на Вагнер „Пръстенът на нибелунга”. Премиерата е на 22 май, рожденият ден на композитора. „Ролята не е много голяма, но е важна, при Вагнер няма второстепенни герои“ – казва Цветана.

Още като студентка в Музикалната академия Цветана Бандаловска изпълнява интегрално песните на Вагнер. Тя има особен афинитет към музиката му. Негови творби звучат и по време на концерта й, включен в програмата на Празниците на изкуствата „Аполония” 2012 г. Заедно с пианиста Веско Стамболов показват добър вкус и прекрасна интерпретация на произведения от Йоханес Брамс, Рихард Вагнер и Рихард Щраус.

„Камерната музика е елитарно изкуство“ – продължава Цветана Бандаловска. Човек трябва да има определени сетива за нея. Всяка песен е една малка вселена, има много детайли. Моето отношение към камерната музика е любов. Интересно ми е да работя, предизвикателство е за мен. Камерните концерти са много по-трудни от оперните спектакли. Те са изпълнени с напрежение за един артист, изискват дълга подготовка. В операта щрихът е по-голям, там рисуваме с голямата четка. Камерната музика много помага за ролите ми в театъра“.

Цветана Бандаловска пее с лекота и Вагнер, и Моцарт, и руска, и италианска музика. Често пътува. Участвала е в международни фестивали в Турция, Швейцария, Русия и Италия. Наскоро, в Красноярск е пяла в ролята на Мадам Бътерфлай от едноименната опера на Пучини. Там се запознава със световноизвестната певица Елена Образцова. Лятото я очакват концерти с камерна музика в България и Испания. Има ангажименти и в Моцартовата опера „Така правят всички”, където изпълнява Фиордилиджи.

„За мен е важно с кого работя“ – разказва Цветана. „Искам да се срещам с прекрасни режисьори и диригенти, които да ме провокират да са развивам. На коя сцена пея – това са неща от външния свят. Аз чисто като човек съм насочен към вътрешното си развитие. Зареждам се чрез изкуството, обичам го, това е призванието ми. Богатството, което носят произведенията обогатява моето същество. Много неща уча от образите, които правя. На почитателите на Радио България пожелавам повече да се вглеждат в себе си, да четат големите класици, да слушат качествена музика. Да следват своя път, да бъдат в хармония със себе си, така ще бъдат в хармония с другите“.

Radio Bulgaria Музика   

(край на цитата)

Цитирам линк към горното предаване на БНР:

http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100235817/sopranoto-cvetana-bandalovska-zarejdam-se-chrez-izkustvoto-obicham-go-tova-e-prizvanieto-mi

Едно чудесно предаване, в което Цветана Бандаловска подчертава своите лични качества като артистка и като характер: задълбочена, вглъбена в себе си и в изкуството, което прави, желаеща преди всичко да бъде в хармония със себе си и с другите. Моето мнение е, че тя е един рядко срещащ се човек на тази възраст, изцяло отдала се на музикалното и драматично поприще, което е избрала в живота си.

На това място трябва да споделя, че аз имам много ценно приятелство от доста години с Цветана Бандаловска. Станахме ФБ-приятели в началото на 2015 г., когато тя подготвяше тежката роля на Изолда в операта „Тристан и Изолда“ от Вагнер на сцената на Софийската опера и балет с премиера 1 март 2015 г. Аз знаех за тази нейна роля и понеже съм особен почитател на Вагнер, поисках нейното ФБ-приятелство, като й написах няколко реда. Нека припомня:

28.02.15, 22:13

Желая Ви голям успех утре като Изолда, уважаема г-жа Бандаловска. В тази трудна Вагнерова опера е голяма смелост да се наеме човек с тази роля, но както казва Шварценегер: “никога човек на трябва да казва думата “не” (става въпрос за хора от света на изкуствата). Тази вечер той получи в Хамбург специалната награда на “Златна камера” за цялостното си филмово творчество. Аз живея в Германия и знам че утре ще пеете, затова искам да Ви вдъхна кураж – вярвайте в силите си и ще постигнете успех. Затова Ви дадох този пример. Сърдечни поздрави – Борис Контохов, оперен любител (Boris Kontohow, Deutschland).

Интересно, минаха почти 10 месеца, през които аз не получих отговор от Цветана Бандаловска, но за голяма моя изненада, в края на януари 2016 г. дойде следното съобщение в личната ми поща във ФБ:

26.01.16, 19:55

Уважаеми г-н Контохов, сърдечно Ви благодаря за хубавото съобщение – вдъхновение към моята Изолда. Поради странна причина, която не мога да установя, прочетох чак сега вашето хубаво пожелание. Но мисля, никога не е късно за едно “Благодаря!”. Затова бих искала да го получите и да узнаете за моята признателност и благодарност към Вашето внимание към мен. Бъдете здрав и Ви пожелавам една много хубава година с хубава музика и духовни преживявания! Сърдечни поздрави, Цветана Бандаловска.

(край на цитата)

От този ден нашата връзка стана постоянна, без да прекаляваме поради голямата ни заетост – както нейна, така и моя. Пожелаваме си взаимно здраве и успехи при всяка нова година, аз следя нейните участия и й пиша за това редица подробности. Ето един неин поздрав от началото на 2019 г.:

08.01.19, 01:29

Честита новата 2019 година г-н Контохов! Благодаря Ви за статията и вниманието. Да, наистина “Саломе” е много скъпа моя роля и имах голям шанс да я подготвя с Анна Томова-Синтова и да я преживея пълнокръвно. Бъдете здрав и всичко най-хубаво да Ви спохожда!

(край на цитата)

В средата на май Цветана Бандаловска ми изпрати съобщение за един важен неин концерт в София:

16.05.19, 07:07

“Opus Dei” – Концерт с песни на В. А. Моцарт и Р. Щраус

Do., 30.05.2019 · Зала “България” / Bulgaria Hall · Sofia

(край на цитата)

В края на септември 2019 г. аз писах статия за големия тенор Спас Венков и информирах за това Цветана Бандаловска, имайки предвид нейната склонност към музиката на Вагнер. Цитирам тия две информации:

23.09.19, 22:15

Здравейте мила Цветана, вие сте отлична изпълнителка на Изолда … Днес на 23 септември 2019 г. се навършват 91 години от рождението на вагнеровия тенор Спас Венков (1928-2013) .. Той е пял над 200 пъти Тристан по целия свят. Написах и пуснах преди минути подробна статия за него с прекрасни снимки … Не си правя реклама, но едва ли някой е писал подобна статия в България за него до сега ..Нищо че е виртуална! Приятна вечер и нощ!

…….

Следва отговор на другата сутрин:

24.09.19, 06:43

Благодаря Ви сърдечно, че ме известявате за Вашата статия, уважаеми г-н Контохов. Прочетох я с интерес. Постарали сте се да обхванете важните моменти от изключителната кариера на изумителния певец Спас Венков. Той е своего рода богатир с подвизите си. Безстрашен, непоклатим в работата си, изключителен професионалист. А всички знаем, че Клайбер никак не бил лесен, бил е безкомпромисен. Това много може да говори, колко е ценял таланта на Венков и високия критерий по който той го е поканил за Тристан. Браво, благодаря Ви! Аз съм слушала негови записи и съм се възхищавала. Съжалявам само, че не съм имала възможност да се срещне с него лично. Когато правихме българския “Пръстен”, той не е бил вече добре със здравето, а “Тристан и Изолда” поставихме късно, той вече не е бил на тази земя. Поклон пред този голям артист. Прекрасно е, че имаме поне записите му. С Благодарност към Вас, че пишете за артистите и така пазите паметта им. Достойно за възхищение дело. Пожелавам Ви плодотворен и светъл ден!

(край на цитата)

През годините после нашата връзка продължи. Аз не искам тук да давам повече сведения от нашата лична кореспонденция с Цветана Бандаловска, но искам да й благодаря за това, че постоянно ме импулсира да продължавам с писането на моите „оперни истории“, което посочвам със следния цитат на Цветана Бандаловска от 2020 г.:

07.05.20, 06:06

Благодаря Ви, че подържате паметта на артистите с Вашите изчерпателни статии. Бъдете жив и здрав. Изпитвам огромен респект към Вашето дело и ги чета с удоволствие. Аз вярвам,че всяко зло наистина е за добро, така че изпитанието за света е необходимо и който има съзнание, ще излезе по-мъдър и по-креативен. С пожелание за всичко най-хубаво, по-скорошно отминаване на ограниченията и приятен ден (…) Пожелавам Ви да сте здрав, все така вдъхновен да напомняте за ценните хора в изкуството и нека в душата Ви да царят мир, благоденствие, любов и радост! Следващата година със сигурност ще е по-добра, но и различна. Усещането за влизане в нова епоха на човечеството е силно и очевидно. Живеем в много интересно време, нали? Бъдете благословен!

(край на цитата)

Особено съм доволен, че ние с Цветана Бандаловска успяхме най-сетне да се срещнем „на живо“ през лятото на 2021 г., когато аз гостувах в София за десетина дни. Ще дам кратки данни за тази среща:

„ (…) На следния ден – сряда (14 юли 2021 г.) имах прекрасна среща в 10 часа със сопрана от Софийската опера Цветана Бандаловска, която виждам за пръв път. Това стана в едно приятно кафене зад “Руската църква” в центъра на София. Отдавна с Цветана сме ФБ-приятели, знам много за нея, особено за ролите й в опери от Вагнер и я ценя особено високо за изкуството й, както и за личните постинги във ФБ, които сме си разменяли често. Не мога да забравя високото й емоционално послание, което ми написа в началото на ноември 2019 г., когато писах във ФБ за смъртта на моята Ренате. Нейните съболезнователни думи тогава ми направиха дълбоко впечатление. Ето някои от тях: „ (…) А на Вас сили да продължите живота си и да продължавате да радвате читателите на “оперните истории”. Вярвам, че смъртта е само преминаване в друг свят, който е родината на нашите души и там ще срещнем любимите си близки, когато ни дойде времето. Царство й небесно на Ренате, тя винаги ще е до Вас, дори развъплътена, тя стои близо и общува с душата Ви. Бъдете благословени!“

(край на цитата)

Малко след час от началото на срещата ни със Цветана при нас дойдоха и моята състудентка от годините 1951-1956 Райна Несторова, заедно с внучката си Теодора Несторова, която живее в САЩ и е оперна певица в началото на една голяма кариера. Райна ми беше казала още преди това за гостуването на внучката си, която е поканена в БНР да направи записи на песни от Трифон Силяновски по текст на австрийския поет Райнер Мария Рилке. Много интересен проект, за който самата Теодора разказа подробности. Именно по тази причина аз бях поканил Райна и нея на нашата среща с Цветана, която се запозна с Теодора и така двете певици свързаха полезен контакт. Теодора е още много млада, но очевидно има големи амбиции и положително ще има и други гостувания в България.

Срещата ни завърши около 14:30 часа и всеки се прибра в жилището си.“

(край на цитата)

След тия малки отклонения ще се върна наново на дейността на Цветана Бандаловска.

Преди време попаднах на нейно изказване във връзка с една от любимите й роли – на Чо Чо Сан от операта „Мадам Бътерфлай“ на Пучини, която роля тя играе не само на сцената на Софийската опера и балет, но и и при гостувания в чужбина. Цитирам това забележително изказване:

Сайт на Софийската опера и балет

(без дата)

Цветана Бандаловска за Бътерфлай:

“Работих вокалната партия фраза по фраза с нашата изключителна изпълнителка на тази роля Христина Хаджиева, а после с незабравимия диригент Борис Хинчев. Помня, че тогава нямаше толкова лесен достъп до интернет, нямаше Ютюб и материалите за Япония бяха оскъдни. Имах само два записа на операта и разчитах повече на индивидуалната си работа с учители. Ходих и се рових в библиотеките, за да разбера по-дълбоко японската култура и естетика. Помня, че вкъщи имах японски кът, там седях, четях, а по стаите ходех със завързани колене, за да свикна да се движа като гейша, за да намеря грацията и лекотата в тялото. Сигурно съм изглеждала доста комично на моите близки. Благодаря на Кумико, съпругата на нашия именит диригент Борис Спасов, която много подробно ми показа японските специфики на физическия израз на моята героиня. Помня как анализирах и се потапях въображаемо във всеки момент от операта, постепенно Чо-чо-сан се настани във всяка моя клетка, аз знаех нейното минало, болките и радостите ѝ, тя ми говореше.

Може би за някои това ще прозвучи налудничаво, но при мен творческият процес минава в диалог с моята героиня – задавам ѝ въпроси, а тя ми отговаря. При едни гастроли в чужбина се случи така, че бях единствената европейка сред азиатки – Сузуки беше от Китай, а хористките бяха японки. Това беше толкова притеснително и необичайно за мен, но се оказа, че знам повече за японската култура от моите японски колежки. Те се удивляваха на умението ми да си служа с ветрилото по техния традиционен начин, да се движа като гейша, и не ми вярваха, че не съм била в Япония на обучение. От реакциите им заключих, че най-вероятно съм успяла да създам свой автентичен образ.

С всяко изпълнение на сцената образът като живо същество ми разкрива тънкостите в партията. С времето получавам от него все нови прозрения за определени сцени, реакции и музикални интонации заложени от композитора. Днес вече знам, че това знание и умения не могат да се получат наготово, а се дължат на индивидуална вътрешна работа. Вярвам също, че това е специална партия и не е подходяща за всяка певица. Казвали са ми, че Христо Бръмбаров е твърдял, че не можеш да се научиш да бъдеш Бътрефлай, а трябва да си родена за нея. С опита разбирах какво е имал предвид. Изискват се не само подходяща вокалност и артистичност, но и букет от други качества, свързани с особена сетивност, финес, мекота и умение да предадеш чувството-форма към публиката. В същото време е необходимо вътрешно да останеш непоклатима, например Бътерефлай не плаче, когато умира, тя е по-твърда от стомана в този момент, въпреки потресаващата за зрителя сцена на раздялата с детето ѝ.

Ето това е типична японска черта – честта и дългът са на първо място. Никога не забравям също така, че това е опера с японска естетика, но композирана от страстен италианец за европейска публика, а това добавя нов нюанс към изпълнението на ролята. Трябва да отбележа, че процесът на развитието в образа ми продължава и до днес. Всеки път като отворя клавира имам чувството, че съм в самото начало и се надявам да открия още много за моята Бътерфлай в бъдеще. Тук трябва да благодаря на съдбата, на моите учители, на всички хора, които ми помогнаха да изградя и изпълня тази роля. Обещах на своите учители да предам един ден наученото на следващото поколение. Това за мен ще е огромна радост.”

(край на цитата)

— mit Tsvetana Bandalovska.

Нашата мила публика споделя своите впечатления:

“Прекрасен фестивал „Музи на водата“! Чудесно е обстоятелството, че той се провежда на брега на това красиво езеро! Възхитително е това съчетание в тази лятна вечер да се чуе любимата ни музика на Пучини, да се наслаждаваме на великолепни гласове и на изключителната артистичност на вашите изпълнители! Цветана Бандаловска толкова искрено се вживява в ролята на Мадам Бътерфлай, че нейната изява силно развълнува цялата аудитория и всички емоционално съпреживяхме нейната драматична съдба! На такъв артист няма как да не му повярваш!”

(Анна и три нейни приятелки от Санкт-Петербург)

´´´´´´

„Очаровани сме от този спектакъл! Направили сте чудесен избор на изпълнителите, а те демонстрираха необятни гласови възможности! Всички със завладяваща артистичност изпълниха своите роли и предизвикаха нашето искрено съпричастие към случващото се на сцената! Декорите и костюмите са чудесни! Цветана Бандаловска, Мартин Илиев, Иванка Нинова и Венцеслав Анастасов, както всички участници и оркестърът заслужиха тези бурни аплодисменти, с които възнаградихме тяхното изкуство!“

(Ивелина Дичева и Торела Алтъпармакова)

´´´´

„Възхитени сме от този спектакъл! Това е една блестяща постановка! Дано повече зрители от България и по света да могат да видят тези ваши класически представления! Изненадани сме искрено от демонстрираните внушителни възможности на Софийската опера! Щастливи сме, че успяхме да се насладим на едни изумителни артисти, на прекрасния ви оркестър и цялостната естетика на това затрогващо представление!“

(Ченмин Лиу и Йън от Китай)

´´´´´´

„Тази вечер имахме шанса да попаднем на този спектакъл нашата малка група приятели от Испания! Въпреки, че не можехме да следим диалозите между героите, поради това, че не знаем италиански, ние като че ли успяхме да разберем смисъла на изпятото от вашите великолепни артисти чрез техните артистични реакции и чувственото им поведение! Това е забележително, удивително представление! Ние не очаквахме, че ще попаднем на такова красиво място и ще видим толкова живописно изградена сцена! Възхитени сме от всичко това, което днес ни предложи Софийската опера!“

(Диана, Роберт и Феликс от Испания)

´´´´´´

(край на цитатите)

В тази втора част ще започна наново с предаване на БНР от 2016 година, посветено на Цветана Бандаловска. Цитирам:

БНР

Тази вечер е премиерата на “Норма”

Цветана Бандаловска: “Норма” е операта, която ме вдъхнови да стана оперна певица

публикувано на 25.03.2016

Днес – на първата премиерна вечер на спектакъла, в ролята на Норма публиката ще види Габриела Георгиева

След повече от тридесет години меломаните ще имат удоволствието да чуят и видят “Норма” на Винченцо Белини на сцената на Националната ни опера.

В три поредни дни – от днес до неделя, са премиерните спектакли. Постановката, сценографията и костюмите са дело на световния режисьор Уго де Ана, който за трети път работи с нашата трупа и за ролята на Норма е ангажирал сопраните Цветана Бандаловска, Габриела Георгиева и Радостина Николаева.

Диригентът на спектакъла маестро Григор Паликаров определя “Норма” като „опера, която разчита на певците много повече, отколкото други оперни образци“. Една от изпълнителките на Норма – Цветана Бандаловска, казва, че: „Норма не може да бъде първа роля, защото за нея трябва да бъдеш подготвен“, а Габриела Георгиева допълва, че за нея „Норма винаги е била символът на операта, а арията “Каста дива” е най-красивото нещо, което е изпято от сопран“.

Днес – на първата премиерна вечер на спектакъла, в ролята на Норма публиката ще види Габриела Георгиева.

Какво казаха пред Даниела Бенишева за Норма и превъплъщението си в нейния образ двете именити сопрани Цветана Бандаловска и Габриела Георгиева, както и откъс от “Каста дива” – емблематичната ария от “Норма” на Белини – чуйте в звуковия файл.

Радио София Акценти от програмата Ритъмът на столицата   

(край на цитата)

Цитирам линк към предаването на БНР:

https://www.bnr.bg/sofia/post/100673715?forceFullVersion=1

Както забелязваме, Цветана Бандаловска има склонност да взема отношение по своите главни роли, които играе в Софийската опера и балет, като описва в сайта на театъра своите чувства, мисли и разбирания по тези роли. Това видяхме малко по-горе при подробния анализ на ролята й в „Мадам Бътерфлай“ от Пучини. Подобно нещо тя прави през 2020 г. с друга много важна нейна роля – главната роля на Хризотемис в „Електра“ от Рихард Щраус. Този път обаче тя прави рецензия на изкуството и на другите свои колеги, които вземат участие в тази продукция. С други думи, сега тя е в отличната роля на оперен коментатор. Цитирам нейната публикация:

Сайт на Софийската опера и балет

Тsvetana Bandalovska

2 декември 2020

Мисли и чувства по повод дългоочакваната премиера на “Електра”

Случи се! Дадох си сметка какъв късмет и огромно щастие е да се случи в живота на един артист такова събитие. Не съм и подозирала, че това ще бъде моя реалност. Така беше с оперите на Вагнер – за българската действителност това беше немислимо, но се превърна в историческо събитие. Всички, които бяхме въвлечени научихме много за тази музика и философията й, това изгради един друг светоглед, който е много различен от гледна точка на италианския традиционен репертоар (който обожавам).

Преди няколко дни осъществихме “Електра”- опера, която малко театри си позволяват. Една година труд, с две отлагания на примиерата, тя все пак се роди. Роди се в много трудно време, в ден който загубихме любимия ни, непрежалим колега и приятел Камен Чанев в дни на тревога и страх. Но имахме куража и лудостта да не се откажем, а да завършим започнатото. Животът и смъртта се преплетоха безмилостно тези седмици.

Повечето от участващите бяха по любов в тази продукция. А тези, които не познаваха щраусовия език постепенно се влюбиха в това странно и велико произведение. Нищо от това нямаше да е възможно, ако нямахме в театъра нашия директор акад. Карталов, защото за да се захванеш с такава голяма лъжица се изисква доза лудост. Е, оказа се, че той намери и други “луди” в своя подкрепа и едната от тях съм аз. Нищо не става без риск. Излизането от познатите пътеки отключва неподозирани заложби и отваря нови хоризонти, а това води до качествено изменение на гледната точка към света и самия себе си. Поражда творчески подход към живота.

Благодарна съм на моя театър Софийската опера и балет (наричам го така, защото е мой втори дом от дълго време), на ръководството и моите обожаеми колеги за шанса да бъдем точно в този момент, тук и сега в това тежко време, в това приключение.

“Електра” има много нива на разбиране, изисква се наистина години за да се проникне в загадките скрити в него. Моят образ Хризотемис беше от страната на светлината, макар и отразяващ само един аспект на цялото. Той ми донесе неимоверна радост заради красотата и светлината излъчващата се от него, и заради кристалната вокална партия.

Благодаря с много признание на акад. Карталов за неговата смелост, режисьорски решения и провокации, с обич благодаря на моите две Електри, толкова различни една от друга, Diana Gouglina – фино демонична и Liliya Kehayova-Tsankova – страстно фъркотевична, на чудната Radostina Nikolaeva – сестра по роля, учихме се една от друга и си помагахме през цялото време, на Yolanta Smolyanova, без нея ролите нямаше да бъдат научени така перфектно, много любов и търпение ни даде тя през тези месеци, а вчера тя спаси спектакъла, като изсвири изумително цялата опера и беше нашият оркестър. Благодаря и на Matthias Fletzberger, който работи с всички нас за по-добро овладяване на щраусовата партитура, немски език и вокална линия. Благодаря на Vera Petrova – нейното вещо око и способност да провокира ни дадоха полет. На Stefka Georgieva и Сузана Шомова благодарност за изключителната издръжливост и ведрост като асистент-режисьори в сложното синхронизиране на сценичния процес.

Благодарност за изключителната сценография на Sven Jonke и всички артисти от ателиетата сътворили го, красивите костюми на Leo Kulash, сътворени от прекрасните дами в шивашкото ателие начело с Еми Петрова, изумителната хореография на Fredy Franzutti и осветление на Andrew Hajinyak. Благодаря на колегите си: Atanas Mladenov е Орест – мечта, Gergana Rusekova – Клитемнестра с електрически заряд и с глас на богиня, Jordanka Milkova ни прониза с дълбокия си глас на страдаща и пържеща се в собствената вина Клитемнестра, Silvia Teneva, Ina Petrova, Aleksandrina Stoyanova-Andreeva, Violetta Radomirska, Rumyana Petrova, Bayasgalan Dashnyam – вие сте удивителни със своето изпълнение, всяка една от вас е вокална перла и лице, което се запомня за дълго време, Silvana Pravtcheva, Stanislava Momekova, Aila Dobreva, Diana Vassileva, Dimitar Stanchev, Emil Pavlov, Angel Antonov, Angel Christov, Petar Buchkov – бяхте забележителни в малките, но трудни роли.

Огромно благодаря на оркестъра и прекрасния, слънчев диригент Evan-Alexis Christ, който ни даде криле!

Благодаря на всички, които работят зад сцената, Yanka Doytchinova – грим, Mariana Dermendjieva, Desislava Georgieva – нашите гардероб-богини. Специални благодарности на Svetoslav Nikolov за красивите кадри, хванати с умение и усет.

Благодаря на публиката, която дойде и ни подкрепи, а вчера, тя прояви разбиране и остана, дори когато трябваше да пеем без оркестър.

Чувствам се щастлива и благословена, и бих искала да предам това светло чувство и на вас, скъпи мои приятели! Бъдете здрави и благословени!

(край на цитата)

Този път и аз взех отношение по този забележителен текст, като написах следните редове до Цветана Бандаловска във ФБ, след като се запознах с горния текст:

31.05.2021

Мила Цветана, пиша ти тия редове в „късна доба“ – в момента тук в Германия е 1 часа посрещ нощ, но аз съм „нощна птица“, лягам късно, така свикнах откак Ренате си отиде и отлетя безвъзвратно от мен след 59 години съвместен живот. Спя един час и след обед и по това време – между 23 и 1-2 съм най-работоспособен.

Повод да ти пиша са два факта – преди малко слушах по моето радио „Смъртта на Изолда“, не само крайната голяма ария на Изолда, но и въведението на оркестъра. Винаги с голяма радост слушам този откъс, той според мен е едно от най-великите „хрумвания“ на Вагнер – в него има такава дълбока философия, такова изграждане на лайтмотива с типичните за Вагнер модулации и смени на темпа и гами, но края е фамозен. При това пя Валтрауд Майер, която обожавам. Преди минути завърши, дирижира Кент Нагано.

Затова си помислих за теб, понеже си пяла тази несравнимо хубава и трудна партия, и аз се вживявам, като си представям как изглеждаш. Дано Бог даде докато съм жив да те видя като Изолда. Знам, че от доста години Карталов прави през лятото някои повторения на творби от Вагнер, дано това лято бъде така, защото аз на 21 юни летя за София, веднага с кола се прибирам в Габрово (имам вече двете ваксинации), за да уреждам там разни неща – не съм бил вече 2 години. Мисля около 8-9 юли да дойда до София поне за 10 дни, имам там близки роднини, при които отсядам всяка година и те ме очакват с нетърпение. При това първият ми братовчед Колю, където отсядям, навършва 90 години и много ще се радва. Затова имам малка молба, напиши ми моля твоя мобилен телефон, ако си в София тогава, да се срещнем поне да пием по едно кафе някъде около Операта, аз ще имам време, а може и да имате някое представление и да дойда.

Втората причина днес да ти пиша е следната: снощи попаднах случайно на твоя статия във ФБ, която си писала в декември 2020 г. в навечерието на премиерата на „Електра“. Виж мило момиче, ти имаш много таланти – така хубаво си я написала, толкова картинно и емоционално, направо се възхитих. Дано някой път да мога да те видя и в тази роля, „Електра“ съм гледал преди години в Берлин, мисля – през средата на 80-те години, когато работех във Франкфурт в голяма IT-фирма и пътувахме често с колеги в командировки за Западен Берлин. Мисля, че тогава игра (вече не помня в коя роля) Гуинет Джоунс от Уелс, велика певица, която е пяла (това четох после) и в трите главни роли в „Електра“. Мисля и други сопрани (и мецосопрани), като Леони Рюзанек са играли и трите роли. Как да е, много хубаво пишеш, аз вече съм забелязъл, че имаш и този талант.

Накрая радвам се, че подготвяш роля в „Ариадна на Наксос“, виждам, че както Вагнер, така и Щраус те увличат, прекрасно е, аз отдавна свикнах с тази музика, още като ученик, когато съм приказвал с мои съученици в Габрово и им казвах, че чета и слушам много музика от Вагнер, а те се смееха: „Как можеш Борьо да слушаш такава музика, нищо не се разбира, много е тежка …“. Не знам какво съм им отговарял, бих им казал сега това, което ти пишеш в тази статия за „Електра“:

„(…) Случи се! Дадох си сметка какъв късмет и огромно щастие е да се случи в живота на един артист такова събитие. Не съм и подозирала, че това ще бъде моя реалност. Така беше с оперите на Вагнер – за българската действителност това беше немислимо, но се превърна в историческо събитие. Всички, които бяхме въвлечени научихме много за тази музика и философията й, това изгради един друг светоглед, който е много различен от гледна точка на италианския традиционен репертоар …“.

(край)

Лека нощ, скъпа Цветана, радвам се че те познавам, нищо че още не сме се виждали, и то ще стане …

(край на цитата)

В допълнение на горните редове подчертавам, ча през юли 2021 г. ние се срещнахме в София на кафе с Цветана Бандаловска, което отразих вече в първата част на днешната статия.

Продължавам с други сведения за днешната юбилярка, по възможност в хронологичен ред:

Портал „24chasa.bg“

26.04.2011

Викаха и тропаха от възторг пред сопраното Цветана Бандаловска

Викаха и тропаха от възторг пред сопраното Цветана Бандаловска на Великденското представление на “Валкюра” в Софийската опера в събота. Бандаловска пресъздаде покъртителен образ на обезумялата от скръб Зиглинде, която е загубила своя любим. Тя е на снимката вляво. До нея е голямата певица Мариана Цветкова, която изпълни ролята на Брюнхилде. Режисьорът Карталов беше събрал звезден състав за втората част от тетралогията “Пръстенът на нибелунга” от Рихард Вагнер.

Това беше предпоследният спектакъл на “Валкюра” за сезона. Въпреки празника залата беше пълна, а в края аплодисментите бяха бурни като на рок концерт.

(край на цитата)

Фейсбук

Tsvetana Bandalovska

22. Mai 2018, um 00:50

Почивайте в мир, скъпа г-жо Ангелакова, така Ви наричах винаги, никога не си позволих просто Христина, от уважение и благодарност! Благодаря за всичко и се моля душата Ви да има покой и лек път нагоре към Всевишния! Съжалявам, че не се чухме повече и доста неща останаха неизказани. Но ми остава утехата, че където сте сега се вижда по-добре и по-ясно всичко и всеки.

Дълбоко съм потресена и натъжена!

(край на цитата)

29 май 2019 г. зала „България“ София

Концерт песни от Моцарт и Рихард Щраус

Марияна Панова – сопран
Цветана Бандаловска – сопран
проф. Боряна Ламбрева – пиано
Асен Караниколов – актьор, четец

Концертът е в рамките на фестивала “Софийски музикални седмици”

Причината да направим този концерт е общата ни любов към творчеството на двамата гении и желанието да споделим с публиката радостта и съкровените си преживявания от досега с тяхната музика. Идеята да обединим вокални произведения от Моцарт и Рихард Щраус в един концерт узря постепенно с все по-задълбоченото запознаване с тях като творци и личности, с посланията, които са оставили на света чрез музиката си, както и чрез част от това, което е достигнало до нашето време като знание за идеалите, стремежите и въжделенията им. Според нас вдъхновението и творческите проявления на двамата композитори са свързани през времето с невидима нишка. Те изследват пътя на Човека, неговите търсения и преобразявания като успяват по свой неповторим начин да трансформират преживяванията му – радост, ликуване, страдание, болка, сълзи, любов – в безсмъртни перли на Душата.

Ще надникнем по-дълбоко в световете на Моцарт и Щраус чрез някои от техните писма, прочетени от Асен Караниколов, подбрани специално за този концерт-спектакъл.
Ще обединим музика, поезия и размисли в едно, за да разкрием поне една малка част от Делото на Боговете – „Opus Dei“ на Моцарт и Щраус.

„Нито възвишеният интелект, нито въображението, нито двете заедно не стоят в основата на гения. Любов, любов, любов – това е душата на гения.“
(В. А. Моцарт)

„Бъдете вдъхновени като Бетовен, владейте контрапункта като Бах, умейте да оркестрирате като Моцарт, бъдете истински правдиви синове на своя век – и тогава ще бъдете съвременни.“ (Рихард Щраус)

(край на цитата)

Портал „theatre.art.bg“

Цветана Бандаловска

Cvetana Bandalovska

Цветана Бандаловска е родена в гр. Сиктивкар, Коми, Русия. Завършва ДМА „Панчо Владигеров”, като магистър по класическо пеене в класовете на проф. Сима Иванова и доц. Христина Ангелакова. Специализира психо-техника по актьорския метод на Майкъл Чехов към фондация „Майкъл Чехов” в София.

Лауреат е на редица конкурси, един от тях е конкурса „Борис Христов” през 2004 г., на който е удостоена със сребърен медал, връчен й от знаменитата Гена Димитрова. Също така е избрана да представя България на конкурсите „Певец на света” в Кардиф, Уелс през 2005 г. и „Опералия” на Пласидо Доминго във Вашингтон, САЩ, през 2001 г.

Участва в майсторските класове на световните прими Гена Димитрова и Райна Кабаиванска, на диригента проф. д-р Густав Кун. Нейното усъвършенстване продължава под ръководството на Александрина Милчева и тенора Салваторе Физикелла.

От 2001 г. е солистка в Софийската опера, на чиято сцена превъплъщава роли като: Мими в „Бохеми”, Лиу в „Турандот”, Чо-Чо Сан в „Мадам Бътерфлай” от Пучини; Маргарита от „Фауст” на Гуно, Дона Елвира в „Дон Жуан”, Памина във „Вълшебната флейта” на Моцарт; Елза в „Лоенгрин” от Вагнер и много други.

Участвала е в международни фестивали в Унгария, Турция, Швейцария, Русия и Италия. Пяла е в Девета симфония от Бетовен в „Забранения град” в Пекин, Китай, с „Оркестъра на нациите” под диригентството на Юстус Франц, през 2004 г. Репертоарът й включва творби от световната и българската камерна музика.

През 2004 г., заедно с доц. Благовеста Константинова, представя интегрално песните на Р. Вагнер за първи път в България. Гастролирала е във Франция, Италия, Испания, Русия, Тайван, Китай, Тунис и др. През 2009 г. става първата българска певица, представила на българска сцена ролятa на Саломе от едноименната опера на Р. Щраус.

(край на цитата)

Изяви на Цветана Бандаловска в последните години, взети от същия портал „theatre.art.bg“, но предадени в низходящ хронологичен ред:

НЕБИВАЛ НОВОГОДИШЕН КОНЦЕРТ В СОФИЙСКАТА ОПЕРА И БАЛЕТ

01.01.2019

Истински щастливци се оказаха верните зрители на Софийската опера и балет, които успяха да се снабдят с билети за двата Новогодишни спектакъла на първия ни оперен театър на 30 и 31 декември 2018 г. С много малка разлика в програмата през двете вечери, публиката възторжено оцени 16-те оперни и балетни изпълнения в първата част на концерта и 13-те – във втората част.

Съзнателно програмата на двата концерта не бе оповестена предварително, което осигури една благородна изненада за аудиторията, изпълнила голямата зала до последното място. Като чудесна традиция можем да посочим краткия видеоклип прожектиран при откриването на концерта, в който бяха представени всички премиери и значителни прояви на Софийската опера и балет, както на софийска сцена, така и при знаменателните гостувания в през 2018 г. в Италия, Полша, Япония, Москва – Болшой театър, редом с представленията на откритите сцени сред Белоградчишките скали и Парка на Военната академия „Г.С. Раковски“ в София. Оркестърът на Операта озвучи тържествено тази вълнуваща филмова история с изпълнение на увертюрата „Крадливата сврака“ от Джоакино Росини.

Трудно е да се опише богатството на творческата палитра от оперни и балетни изпълнения, сътворени по идея на Маестро Пламен Карталов и реализирани под режисурата на зам. директора по художествените въпроси Вера Петрова.       

Цитирам изявите на Цветана Бандаловска при тия концерти:

„ (…) Втората част на Новогодишния спектакъл започна с „Бал на Ларина“ (“Вот так сюрприз“) от операта „Евгений Онегин“ от П.И. Чайковски. След това завладяващо изпълнение на хора ЦВЕТАНА БАНДАЛОВСКА се превъплъти великолепно във Вителия, изпълнявайки арията “Deh, se piacer mi vuoi” от операта „Милосърдието на Тит“ (В.А. Моцарт). Лилия Кехайова с небивало очарование се представи с арията на Донна Елвира от операта „Дон Жуан“ (.В.А. Моцарт)“.

(край на цитата)

Премиера на операта “Кармен” на 3 ноември в Софиска опера и балет

18.10.2017

(…) МИКАЕЛА:  Ирина Жекова, Цветана Бандаловска

(край на цитата)

Спектакъла “Пандора” ще бъде представен за последен път в изпълнение на живо от камерен оркестър “Софийски солисти”

18.04.2016

23  АПРИЛ  “ПАНДОРА”

Спектакълът е награден с „Кристална лира 2015″ на СБМТД, с наградата на София за най-добро танцово представление за 2015 г. и е номиниран за наградата „Музикант на годината 2015“ на Алегро виваче, БНР.

•  музика – Пол ван Брюхе, Петър Дундаков  
• хореография – Боряна Сечанова,  
• сценография и костюми – Никола Налбантов,
• диригент  – Пламен Джуров
• текст на песните – Берто Рейндерс,  
• превод – Димитър Кабаков,  
• Репетитор – Олеся Пантикина
• със специалното участие на ЦВЕТАНА БАНДАЛОВСКА
• Евелина Христова, Даниела Димитрова,
• Камерен ансамбъл „Софийски солисти“,
• в изпълнение на Балет „Арабеск“

……

„Пандора“ – новият спектакъл на Балет „Арабеск“ е един от най-предизвикателните проекти на трупата от последните 10 години по музика на холандския композитор Пол ван Брюхе и българския композитор Петър Дундаков. Един спектакъл на Боряна Сечанова, който изследва съзнанието на съвременния човек като действително вместилище на доброто и злото. Пандора – като наказание, отмъщение или изкупление на моралния хаос. Сценографията и костюмите са създадени от Никола Налбантов, текстовете на песните са на холандския либретист Берто Рейндерс, преводът на текстовете е на Димитър Кабаков.

Специално създадената за спектакъла партитура ще се изпълнява на живо от камерния ансамбъл „Софийски солисти“ с диригент Пламен Джуров и певиците  ЦВЕТАНА БАНДАЛОВСКА – сопрано, Евелина Христова – алт и Даниела Димитрова – контра алт.

Проектът изследва мита за Пандора като рефлексия на мита за Прометей, чиито корени се губят в най-великата криза на човечеството – в прехода на неговото очовечаване.

(край на цитатите)

Ще започна тази последна част от статията за Цветана Бандаловска с едно предаване за нея на БНР от 2014 г.. Цитирам:

БНР

Звукови хроники “Занаят в изкуството и изкуство в занаята”: Цветана Бандаловска

публикувано на 12.02.2014

Автор: Елена Хубанова

Чуйте предаването

„От добрия занаятчия хората могат да са много доволни, но не и развълнувани” – казва гостът в предаването оперната певица Цветана Бандаловска.

„Трябва да имаш овладян инструмент, но трябва да забравиш за това, когато излизаш на сцената. В този момент се случва нещо, което ти не разбираш докрай какво е. Това е магичният момент.”

(край на цитата)

Линк към предаването: https://img.bnr.bg/hristobotev/post/100295287

Мой коментар Б.К.: В предаването от близо 30 минути модераторката Елена Хубанова и певицата Цветана Бандаловска водят разговор в „Звукови хроники“, след като слушателите са чули няколко нейни изпълнения и няколко други инструментални такива. Ако трябва да изкажа и моето мнение, то е великолепно – аз също слушах тия нейни изпълнения при подготовка на моята статия.

Отдавна съм се убедил, че Цветана Бандаловска е не само превъзходна оперна певица, но и отлична камерна изпълнителка. Повече от 20 години тя е член на солистичния състав на Софийската опера и в течение на времето успя да усъвършенства своя гласов инструмент почти до максимума му, като освен редица тежки солови оперни роли, тя участва често в солови песенни концерти или заедно с други свои колеги.

В това предаване тя изтъква връзката и разликата между „занаят“ и „изкуство“. Това казва и тя: „трябва да умееш така да изпълниш съответната творба, че действително това да бъде изкуство, никой друг да не може да направи същото“. Тя обръща внимание конкретно на впечатлението, което е предизвикало при нея наблюдаването на картината на Леонардо да Винчи „Мона Лиза“, когато е разглеждала тази картина в Лувър – особеното въздействие, което дълго време я държи в плена си. „Това е пример за истинско изкуство, всеки момент виждаш като че ли друг образ, който сменя лика си, макар че картината е сравнително малка“, казва тя …

На други места ще се спра по-подробно на изкуството на Цветана Бандаловска, то е толкова разнопосочно, включва творби както от Моцарт, Бетовен, Гуно, Брамс, Белини, така и такива от Верди, Пучини, Вагнер, Рихард Щраус и редица други.

(край на цитата)

През 2020 г. двете певици Цветана Бандаловска и Радостина Николаева правят интересен анализ на ролите си в операта „Електра“ от Рихард Щраус, който анализ е публикуван в сайта на Софийската опера и балет. Това е анализ подобен на тия два, които прави Цветана Бандаловска в предните части на моята статия, в ролите си в „Мадам Бътерфлай“ и също в „Електра“. Цитирам:

Софийска опера и балет

18 ноември 2020 г.

РАДОСТИНА НИКОЛАЕВА И ЦВЕТАНА БАНДАЛОВСКА ТЪЛКУВАТ ОБРАЗА НА ХРИЗОТЕМИС В ОПЕРАТА „ЕЛЕКТРА“ ОТ РИХАРД ЩРАУС

Радостина Николаева

За мен Хризотемис е последната роля, която работя и която ми предстои да представя пред публиката. За пръв път се сблъсквам със стила на този гениален композитор, който ме провокира.  Във вокално отношение образът е наситен емоционално и доста сложен за интерпретация. Хризотемис е по-малката сестра на Електра, която се опитва да оцелее в този сложен свят, въпреки тъмнината и бруталността на събитията с които се сблъсква….

Тя твърди, че мрази както майка си, така и Егист за убийството им на Агамемнон, но не вижда смисъл да „представлява заплаха, без сила да навреди“. Подобно на по-широкото гръцко общество, Хризотемис смята, че жените са слаби, особено на фона на властта като тази на Егист. Тя остава колеблива през цялата пиеса и никога не е съгласна с плана на Eлектра. Има своя малък момент на бунт. 

С Маестро Карталов и моите колеги работихме много интензивно. Всички с голяма отдаденост. Имахме щастието да начертаем мизансценно цялата опера и на голяма сцена….Очаквам с нетърпение пълната реализация на това екстремно и драматично заглавие и същевременно завладяващо и спиращо дъха.

Цветана Бандаловска

Името на Хризотемис се превежда като „златен закон”. За мен златният закон е Любовта. Възприемам образа на Хризотемис като скритата и подтиснатата част на страдащата за баща си и жадуваща за мъст Електра. Моята героиня носи желанието за живот, въпреки страданието и изживяната мъка. Тя се опитва да „събуди” Електра от кошмара, в който се намира, да ѝ покаже пътя към освобождението, който е различен от този на отмъщението. На пръв поглед Хризотемис изглежда малодушна и слаба, но всъщност тя носи по-мъдрата гледна точка.

Интересно е, че финалът на Рихард Щраус и Хуго фон Хофманстал крие доза загадка. Електра умира физически в голяма част от сценичните интерпретации, по ремарка на композитора обаче тя „пада с втренчен поглед” . Тогава аз си задавам въпроса защо финалният акорд е мажорен?  Моето мнение е, че настъпва разрешение на конфликта, заложен в началото на операта. В единият случай можем да интерпретираме, че Електра умира физически, изтощена от гнева и злото, което е изпило жизнените ѝ сили, но има и друга гледна точка – умира тъмната страна на Електра, умира болестта в нея, породена от мъст и гняв. Аз съм склонна да приема втория вариант, защото с появата и действията на Орест, Електра отново придобива сила и смисъл за живот. Тя е излекувана от разрушителните си страсти. Целостта се възтановява както в царството на Микена, така и в личността на Електра.

Музиката на Рихард Щраус улеснява до голяма степен задачата ми, защото атмосферата, ритъмът на действието, интонацията на вокалната ми линия вече са създадени от композитора. Мой дълг е да вникна в замисъла на автора.

Оттук нататък аз ежедневно общувам с моя образ и го отглеждам като цвете. Виждам го през вътрешния ми поглед и той израства чрез творческото ми въображение. Разбира се, репетициите са важна част от процеса за цялостното му физическо и психическо въплъщение. Останалото, разбира се, е тайната на алхимичния процес в изкуството на всеки творец и ми се струва невъзможно да се разкаже.

Благодарна съм на маестро Карталов за това, че поставяйки заглавието „Електра”, сбъдва една от мечтите ми. Съветите му са често свързани с естетическото и правдивото на сцената. Той улавя със сетивността си всеки фалш в актьорската игра. За мен забележките му са креативни, защото той е като огледало, в което мога да се огледам. Това е много важен момент от нашата работа, а не с всеки режисьор се получава.

Доверявам се напълно на преценката, опита и големия му талант, защото познавам неговата способност проницателно да вижда нещата в детайли и тяхната цялост. Разбира се, понякога имаме спорове от творчески характер, но те са част от процеса и аз бих се притеснявала, ако ги няма.

Бих искала да използвам два цитата. Първият е от комедията „Животът на Браян” на Монти Пайтън. Във финалната трагична сцена разпънатите на кръст пеят „Винаги гледай от светлата страна на живота”. Вторият цитат е от моята героиня  Хризотемис, тя казва на Електра : „Любовта е всичко, кой може да живее без любов? („Liebe ist alles, wer kann leben ohne Liebe“).

Обединявайки двата цитата, бих искала моето послание да звучи към публиката така: Дори в най-мрачните моменти в живота, не губете надеждата и светлината в душата си. Ако нашето верую е светлина и любов един към друг, тогава светът ще стане наистина по-добър!

(край на цитата)

Ще завърша днешната обзорна статия за Цветана Бандаловска с едно съобщение за ролята й на Кралица Елизабет в операта „Дон Карлос“ от Верди на сцената на Софийската опера и балет. Няма да цитирам целия текст, защото след първите редове се повтаря биографията на певицата, която вече писах тук в началото на статията.

Сайт на Софийска държавна опера

На 12.12.2015 в 19:00 ч. – Цветана Бандаловска в ролята на Елизабет от “Дон Карлос” на Джузепе Верди

„Нека отбележим още по-пленяващата Цветана Бандаловска с нейния носещ сопранов глас и Вагнеров талант“ (Габриеле Хелбих, Списание “Das Opernglas”, юли 2010 г., Германия).

Цветана Бандаловска е родена в гр. Сиктивкар, Коми, Русия. Завършва ДМА „Панчо Владигеров”, като магистър по класическо пеене в класовете на проф. Сима Иванова и доц. Христина Ангелакова. Специализира психо–техника по актьорския метод на Майкъл Чехов към фондация „Майкъл Чехов” в София.

Лауреат е на редица конкурси, един от тях е конкурса „Борис Христов” през 2004 г., на който е удостоена със сребърен медал, връчен й от знаменитата Гена Димитрова. 

Също така е избрана да представя България на конкурсите „Певец на света” в Кардиф, Уелс през 2005 г., и „Опералия” на Пласидо Доминго във Вашингтон, САЩ през 2001 г. (…) (със съкращения)

(край на цитата)

През 2022 г. се случиха доста нови неща, засягащи днешната юбилярка Цветана Бандаловска. На първо място ще отбележа това, че при моето гостуване в София в началото на май 2022 г. успях да я гледам в един спектакъл на „Ариадна на Наксос“, като освен това се срещнахме с нея на чаша кафе една сутрин в малка сладкарница на ул. „Врабча“. С нея дойде и певицата и вокален педагог Христина Хаджиева, с която аз още не се бях срещал, но сме ФБ-приятели. Тия две събития съм отразил в мои спомени, които сега ще цитирам по-подробно:

Първо за посещението на „Ариадна на Наксос“ на 15 май 2022 г.:

„ (…) Малко преди 16 часа отидох на касата на Софийската опера, за да си взема билета за “Ариадна на Наксос”, който ми беше резервирала още от Германия певицата Цветана Бандаловска, която щеше да играе днес в ролята на Ариадна. Не трябваше да плащам нищо – сумата беше вече заплатена от нея. На това място нека отбележа, че цените на билетите в Софийската опера са на относително високо ниво, особено за места в първите редове на салона – около 40 или 50 лева. Но за преките участници в даден спектакъл има намаление – при билет от 40 или 50 лева се доплаща около 15 лева. Нека веднага добавя, че при този регламент аз имам добър късмет, защото само за 15 лева сядам на един от първите редове и се наслаждавам на изпълнението от близко, което особено ценя. Така че както Цветана, така и Атанас Младенов, който ми запази два билета за следващата неделя, когато пак от 16 часа се играеше операта-оратория “Св. Св. Кирил и Методий” от Живка Клинкова, също имах запазени билети от него в първите редове на салона. За това посещение ще пиша по-късно, при него Наско изпълняваше главната роля на Методий.

Сега за “Ариадна на Наксос” – билета ми беше на осми ред, но понеже първите два реда останаха почти празни, малко преди да започне спектакъла седнах на първия ред най-вляво, така че имах щастието да следя действието от непосредствена близост. Салонът този следобед беше почти 70% зает, и днес наново забелязах Веселина Младенова в публиката зад мен, дошла наново да гледа сина си Атанас, който пак щеше да играе Учителят по музика, както и при вчерашното представление. В другите главни роли участваха: Цветана Бандаловска – Ариадна, Мариана Цветкова – Композиторът, Диана Василева – Цербинета и Бакхус – Костадин Андреев. Тази вечер можах да гледам и моята добра приятелка Силвана Пръвчева в ролята на нимфата Ехо, която, както и другите нимфи Наяда и Дриада също имат хубави участия в оперния спектакъл.

За изкуството специално на Цветана и Мариана мога да кажа само хубави думи – за пръв път гледам “на живо” техни изпълнения и то от 4-5 метра разстояние, да констатирам на каква висота е тяхното изкуство, както гласово, така и сценично и им го казах при срещата ни после зад сцената. За пръв път слушам и Диана Василева, която не познавам, но вчера Станислава Момекова ми хареса повече – нейните гласови възможности са по-високи, а тази тежка роля изисква и големи драматични възможности. Наско Младенов наново беше великолепен Учител по музика, в някои от другите по-малки роли днес пяха също други артисти. Искам да кажа няколко думи и за Бакхус, който днес игра Костадин Андреев. Знам много за този знаменит тенор на Софийската опера, който години наред изнася почти всички главни тенорови роли в този театър, включително и в особено тежките роли в опери от Вагнер. На живо съм го гледал при една репетиция на “Парсифал” през 2017 г., когато при престой в София по покана на Митко Сотиров (тогава в Пиара на театъра) посетих тази открита репетиция. Не искам да правя специално сравнение, но вчера представянето на Мартин Илиев в същата роля ми се понрави повече, особено при сравнение гласовите постижения на двамата. Имам чувството, че голямото натоварване на Андреев все в тежки и отговорни роли дава вече отпечатък на тия гласови постижения. Иначе като драматичен артист той е много подвижен и играта му ми допадна също. В последно време Андреев е бил и болен, може би това има значение за днешното му представяне.

Както и вчера, след края на спектакъла аз станах от стола си, почти на ръба на оркестрината бурно аплодирах солистите, които се явяваха няколко пъти на аванссцената, а няколко метра над мен в ляво стоеше в ложата Пламен Карталов, който ме забеляза и ми се усмихна. После като отидох след спектакъла зад сцената, за да поздравя лично моите познати певци, той беше също там и ми направи веселата забележка: “Г-н Контохов, вие и тази вечер сте пак тук!” Отговорих нещо, но бързо се отправих първо към Цветана и Мариана, за да ги поздравя. Направихме си няколко хубави снимки с моята камера, като ня някои от тях бяха и Наско, Силвана Пръвчева, а на две от тях в дясно е и диригентът на спектакъла – Евън-Алексис Крист, както и Диана Василева, заедно с малкото си момиченце. Чудесен спомен от една изява с толкова много мои приятели-солисти!“

(край на цитата)

Сега за срещата с Цветана Бандаловска и Христина Хаджиева при чаша кафе, няколко дни след горния спектакъл:

(…) Денят 20 май 2022 г. (петък) беше особено напрегнат за мен – имах уговорени редица срещи и разговори, на първо място с певиците Христина Хаджиева и Цветана Бандаловска, с които исках да се срещна още в сряда, но тогава отложихме срещата по взаимно съгласие. Това стана днес от 11 час в кафенето на “Врабча” 1, срещу входа на Софийската опера.

Между другото, сопранът Христина Хаджиева, която преди години беше една от най-добрите солистки на Софийската опера, е родом от Габрово и аз познавах нейната сестра Пенка Хаджиева, която през 60-те и 70-те години беше солистка на самодейната оперета в Габрово и там сме се срещали по различни поводи. Освен посещението на оперети, нейният съпруг беше шеф на Плановия отдел в завод “Георги Генев” в Габрово, където известно време в този отдел работи моята съпруга Ренате в годините 1969 и 1970. Тогава често съм бил в този отдел при съвместни посещения на персонала или при гостувания в ресторанти или по друг повод, като съм виждал и говорил и с Пенка Хаджиева. Тогава не знаех, че тя има сестра – именно Христина, която в тия години учеше в музикалното училище във Варна. След това ние заминахме през 1974 г. с Ренате и сина ни за Германия, Христина стана известна оперна певица и направи голяма кариера както в Софийската опера, така и в други оперни театри в България и в чужбина. След като Христина приключи кариерата си, тя стана прочут вокален педагог, прекара много години като такъв в Тунис и наскоро се завърна в България. Именно при този престой в Тунис ние с нея станахме ФБ-приятели и аз редовно следях нейната дейност там, като междувременно разбрах, че тя е сестра на покойната вече Пенка Хаджиева. По това време станах ФБ-приятел и с нейния племеник Марин Велчев – син на Пенка, който е музикант и даже преди няколко години се запознахме на живо в Габрово при мой престой там.

Наскоро аз събрах много материали за дейността на Христина Хаджиева и по повод на рождения й ден написах голяма статия за нея във ФБ, която се посрещна с особен интерес от моите читатели, понеже имах много снимки и нейни записи в Ю Тюб, които бях приложил в края на статията. Междувременно научих, че Христина е близка приятелка с Цветана Бандаловска, при което Христина като вещ вокален педагог й помага в нейната особено тежка и отговорна работа като една от първите солистки на Софийската опера през последното десетилетие. Това беше и причината, още докато бях в Германия да се разберем с Христина, че при възможност за среща в София да дойдат и двете, което стана възможно именно днес на 20 май 2022 г.

Точно в 11 часа аз бях в кафенето на “Врабча 1”, когато двете дойдоха, седнахме на една маса и прекарахме повече от час и половина в интересен разговор на различни теми с двете дами. Аз съм имал редица контакти с Цветана още от 2021 г., когато в София се срещнахме през лятото за пръв път, но едва през 2022 г. при второто посещение на “Ариадна на Наксос” в неделя на 15 май след обед (писах за това) можах да я слушам “на живо” и бях възхитен от играта й в ролята на Ариадна, за което вече писах. Така че днес имах възможност още един път да я поздравя за успехите й, при което се оказа, че тя работи постоянно с Христина Хаджиева и ползва нейния огромен опит. Много ми хареса това приятелство – освен това Христина се оказа чудесен човек за споделяне на мисли в разни посоки, с която сме си писали редица постинги във ФБ, но едва днес имахме възможност да се срещнем на живо. В края на срещата си направихме снимки с моята фотокамера и след този хубав разговор те си заминаха.

(край на цитата)

По отношение на нови роли на Цветана Бандаловска в Софийската опера и балет, освен изявите й в “Ариадна на Наксос”, за което писах по-горе, през есента на 2022 г. тя има изяви и в главната роля на Лиза в „Дама Пика“ от Чайковски в нова постановка на Вера Петрова. Цитирам информация по това събитие:

Сайт на Софисйката опера и балет

07 номеври 2022 г.

СОФИЙСКАТА ОПЕРА С ПЪРВА ПРЕМИЕРА ЗА СЕЗОНА – „ДАМА ПИКА“

Софийската опера и балет представя операта „Дама Пика“ по музиката на П.И. Чайковски. Първата премиера за сезона е на 18-ти ноември.

По този повод гости в студиото на „Добро утро, Европа“ бяха режисьорката на операта Вера Петрова сопраното Цветана Бандаловска, която изпълнява главната роля на Лиза.

„Това е творчески процес, а той няма край. Всъщност ние ще видим това, което сме създали, на самата премиера, защото публиката е много важен партньор. Без публика това не може да се случи. Тогава се случва и магията“, сподели Цветана Бандаловска.

„Очаквам всички зрители, които чувстват, че имат нужда да останат будни от край до край в заглавието, с нас, в прекия и преносния смисъл, да заповядат на нашата премиера, където ще влезем в едно фантастично съновидение, което е под формата на филм“, каза Вера Петрова.

Повече за премиерата и какво още споделиха Вера Петрова и Цветана Бандаловска вижте във видеото.

https://euronewsbulgaria.com/news/5909/sofiyskata-opera-s-purva-premiera-za-sezona–dama-pika

(край на цитата)

Във връзка с тази нова роля, Цветана Бандаловска прави свое кратко представяне, което може да се гледа и слуша с помощта на следния линк:

https://www.facebook.com/watch/?v=3065270670441390

Ще завърша днешната статия с едно мнение, което музиколожката Светлана Димитрова изказва за Цветана Бандаловска в една рецензия за „Дама Пика“ на 10 декември 2022 г.:

„ (…) Мисля си, че Лиза е поредната роля мечта за Цветана Бандаловска. Ранима, крехка, отчаяно отдадена на обзелото я любовно опиянение – такава усетих нейната героиня, със специално изследване на тембровите нюанси за отделните състояния – нежни пианисими, метални височини, плавна кантилена. Във втората вечер с нетърпение очаквах Диана Гуглина. И в живота не можеш да подминеш срещата с нея безразлично. Още с първото си явяване на сцената тя обсебва вниманието. Пламтящ огън под ледена красота е нейната Лиза – великолепна визия и страстно вокално изживяване“.

(край на цитата)

Нека днес на 15 април 2023 г. поздравим сопраното Цветана Бандаловска за рождения й ден, като й пожелаем добро здраве, лично и семейно щастие, както и да осъществи музикалните си задачи, които стоят в плановете й. Сега тя е в състояние да играе всички мечтани роли, защото упоритата и целенасочена работа с гласа и с овладяване на необходимите драматични умения доведоха до една такава възможност.

За много години, драга Цветана!

….

Изпъленния на Цветана Бандаловска след статията:

Цветана Бандаловска кани на опера:

https://www.youtube.com/watch?v=n4W_s-dtSdY

……

„Мадам Бътерфлай“ на Цветана Бандаловска

……

Цветана Бандаловска кани на „Електра“ от Рихард Щраус:

……..

Tsvetana Bandalovska “Il ne revient pas”- Marguerite

Ch. Gounod, “Faust” February 2011

https://www.youtube.com/watch?v=ynP8bLG1sFU

……

Tsvetana Bandalovska – “Air des bijoux”

08.01.2012

……

БНТ- 02.01.2012 – Дон Карлос – гост Цветана Бандаловска

…..

Produce Рахманинов Сирень Цветана Бандаловска

В Пролетния концерт на Ансамбъл “МУЗИКА ЕЗОТЕРИКА'” бяха включени и две песни от Сергей Рахманинов за сопран и пиано, които Петър Ганев оркестрира за струнен сопран и квартет. Първата, със заглавие “Сирень” ( в превод – Люляци ) беше изпълнена чудесно от Цветана Бандаловска

……

“Opus Dei” – Концерт с песни на В. А. Моцарт и Р. Щраус

Do., 30.05.2019 · Зала “България” / Bulgaria Hall · Sofia

https://www.facebook.com/events/2369217480030668/

…..

Молитва “Чуй, Господи, мойта молитва” – Цветана Бандаловска

20.02. 2016. Седми концерт от цикъла “Музикалното творчество на Петър Дънов” Знаменитата певица Цветана Бандаловска разкри величието на тази свещена молитва и развълнува дълбоко публиката!

……

Aleluya, Tsvetana Bandalovska, Sofia boys choir

Цветана Бандаловска, Хор на софийските момчета, Коледен концерт, 2011

……