Bistra Atanasova

Днес Бистра Атанасова щеше да празнува рожден ден

Драги приятели на оперната музика, днес на 31 юли 2020 г., в последния ден на месец юли, нямам предвидена дата за статия, но вече бях запланувал преди дни такава – за една моя съгражданка в Габрово и лична приятелка – милата проф. д-р Бистра Атанасова, която преди 2 дни – на 29 юли щеше да навърши 76 години. В този ден имах статия за мецосопрана Валентина Куцарова, вчера писах такава за големия немски тенор Петер Шрайер (1935-2019), който също имаше годишнина от рождението си на 29 юли, така че отложих статията за Бистра Атанасова за днес – 31 юли.

Това няма да е първа статия за тази възторжена радетелка на музикалния театър в България, която уважих за първи път през 2019 г. точно на кръглия й рожден ден – тя навърши 75 години на 29 юли. Как се радвах тогава, че сторих това – дни след обнародването на статията във ФБ тя ми се обади по телефона и ми благодари … По някакъв начин съществуването на такава статия е стигнало до ушите й (сигурно от наши общи приятели – имаме такива) и си поговорихме на различни теми. Имаме такива – дълги години, когато и двамата живеехме още в Габрово, сме прекарвали дълги часове с нея и семейството й преди да се омъжи – родителите и сестра й Милена, те бяха наши съседи.

Но ето че дойде и трагедията, която най-малко съм очаквал: в средата на март 2020 г. моя близка приятелка в Габрово, която е такава и с нея, ми съобщи тъжната вест, че Бистра е починала на 11 март и ако искам да науча повече подробности – има вече такива в Интернет.

Бях много опечален, но нищо не можеше да направя, освен да потърся сведения и действително намерих такива в медиите. Хареса ми едно предаване на БНР за нея, излъчено един ден след кончината й и ще го цитирам тук:

БНР

Проф. Бистра Атанасова – In memoriam

публикувано на 12.03.2020

На 11 март 2020 на 75-годишна възраст почина проф. Бистра Атанасова – режисьор, писател и педагог. Изключително енергична, силно емоционална, болезнено откровена, възторжена, гневна, борбена, полемична и поетична, повече от ярка творческа личност. Проф. Атанасова създаде специалността „Актьорско майсторство за музикален театър“ в НАТФИЗ.

Завършила е режисура във водещия Московски театрален институт ГИТИС в класа по режисура на Мария Осиповна Кнебел – ученичка на самия Константин Станиславски. Голяма част от професионалния и личния ѝ живот беше свързана с музиката, по-специално с музикално-сценичните изкуства. 

През 2015 г. излезе автобиографичната ѝ книга „На един дъх“ – хроника на личния и професионалния ѝ живот, в която огромно количество факти, срещи, личности, изживявания, истории и размисли буквално отнемат дъха на очарования читател. Във финалните страници Бистра Атанасова е написала: „И тъй, през последната година от режисьор и педагог се превърнах в литературен деятел – нещо, което почти непрекъснато съм правила, но винаги между другото. Липсата на редовна работа много ми тежи, защото винаги съм била работохолик. Знам, че още имам сили да работя, но НЕ СЕ НАУЧИХ ДА НЕ КАЗВАМ ТОВА, КОЕТО МИСЛЯ, да пробивам, а най-малко – да се натрапвам или подмазвам“.

Поклонението ще се извърши в неделя – 15 март, от 14 часа в храм „Свети Седмочисленици“ в София.

В звуковия файл предлагаме част от интервю от 2015 г., в което проф. Бистра Атанасова припомня историята на създаването на детската опера „Бяла приказка“ с либрето на Валери Петров и музика на съпруга на Бистра Атанасова – композитора Георги Генков, поставена за първи път в Софийската опера през 1985 г.

(край на цитата)

Цитирам линк към горното предаване на БНР:

https://www.bnr.bg/post/101240018

Сега всичко е ясно – изминаха няколко месеца, всички сме под влиянието на световната „корона“-криза и сме редуцирали пътувания и срещи с хора, обаче аз бях решил и тази година да отделя внимание на милата Бистра, още повече, че тя не е вече между нас. Поради това, че през 2019 г. поместих тук във ФБ една доста подробна статия за нея, днес ще я повторя без изменения – няма какво да се добави. Новото – това че тя ни напусна завинаги, казах в началото.

Цитирам статията за Бистра Атанасова без да сменям дати и година – все едно че сега е написана:

„Драги приятели на оперната музика, на оперетата и мюзикъла, днес на 30 юли 2019 г. пиша след дълго колебание не голяма статия за една личност от света на горните изкуства – милата проф. д-р Бистра Атанасова, за която имам съвсем малко конкретни сведения относно творческия й път, но понеже тя ми е близка от дълги години, искам да й посветя нещо написано от мен, което да подчертае дългогодишните ми хубави спомени от моята и нейната младост, протекли в град Габрово, където и двамата сме родени и отраснали.

Бистра Атанасова навърши вчера на 29 юли достойните кръгли 75 години и това е повода да пиша за нея. Понеже вчера имаше рожден ден певицата Валентина Куцарова, на която посветих статия, отложих тази за Бистра Атанасова за днес.

Аз я познавам и запомнил още от нейните години в Априловската гимназия в Габрово, когато бях млад учител в Габрово от началото на учебната 1957-58 г. Тяхното семейство живееше първоначално в друг квартал на града, но именно тогава те си построиха заедно с две други семейства жилищен блок на 40 м. от нашата къща на ул. „Омуртаг“ в квартала „Баждар“ и станахме съседи. В тия години – около 1957-58, беше много трудно в Габрово да се получи свободен телефонен номер (може ли днешната генерация млади хора да не се начуди на този парадокс тогава?), а у нас живееше един лекар от София, близък на майка ми – д-р Христо Колчев, който като такъв получи номер и след като си замина за София, номерът и телефонът останаха у нас. С две думи, близките ни съседи при нужда са идвали отвреме-навреме да си услужат с някой спешен разговор. Именно бащата на Бистра – уважаваният габровски адвокат Атанас Атанасов, със семейството на когото после станахме близки, известно време „ни е гостувал“ при нужда от спешен телефонен разговор, особено вечер. Сетне той получи телефон в дома си, но връзките ни останаха, предадоха се на децата им Бистра и Милена, както и на милата леля Мара Атанасова – майка им.

Нека веднага добавя, че това беше едно високо интелектуално семейство, с което ни свързаха дългогодишни връзки чак до сега. Леля Мара беше художник с редица увлечения и в други изкуства, Бистра и Милена – още като ученички в гимназията показаха силни влечения в областта на театралното и музикално изкуство и това ми правеше особено впечатление. Особено след като аз се ожених в началото на 1961 г. за моята Ренате от Полша, двете сестри свързаха контакти с моята съпруга. Бистра беще само 5 години по-млада от жена ми, така че двете девойки бяха чести гости на дома ни, което продължи и сетне.

След като Бистра замина да учи в Москва мисля през 1962 г., Милена продължи да ни гостува, ние сме били чести гости на семейство Атанасови, а след като се роди през 1962 г. и нашият син, чичо Наси (така наричахме Атанас Атанасов), след като си купи и лека кола, често слагаше до кормилото детето ни – то стана негов любимец в свободното му време. По-късно, около 1964 г. леля Мара нарисува маслен портрет на сина ни, който включи в нейна художествена изложба в града. Тя беше един от видните художници в Габрово, която дейност продължи и след като семейството им замина по-късно за София. Този портрет стои и до днес тук в жилището ни в Германия като спомен от тия хубави години в Габрово.

Бистра Атанасова помня още като отлична рецитаторка и с определени артистични наклонности в ученическите й години. Тези й таланти се развиха постепенно и в други сфери, особено при обучението й в Москва, като при ваканциите й редовно ни е гостувала и осведомявала за живота си там. Вече по-късно, когато тя завърши, омъжи се за режисьора Николай Гунов, който постъпи на работа в Габровския драматичен театър и семейството им получи жилище на ул. „Стефан Караджа“, много вечери сме си гостували взаимно и сме имали интересни разговори и преживявания.

Не е редно да се спирам на конкретни случки, искам само да обърна внимание, че винаги съм се интересувал от нейното развитие до 1974 г., когато моето семейство напусна България и заминахме за Германия.

С голямо удоволствие после съм научавал подробности за нейния успех като оперен режисьор, преподавател в различни висши учебни заведения и деец в различни сфери на музикално-сценичните изкуства. Имали сме контакти с фамилията на родителите й и сестра й Милена, при мои гостувания в София съм бил у тях на ул. „Гурко“, когато вече се родиха и децата им. Бил съм на гости и в дома на родителите около улица „Ангел Кънчев“ (не помня точното име на улицата) през 1983 г. при мое служебно пътуване до София, където бях техен гост около една седмица. Родителите са ни гостували тук в Германия след това. Все помня, леля Мара продължаваше още да рисува, в дома им беше пълно с разни нейни картини – портрети, натюрморти, скици, тя готвеше през 1983 г. някаква изложба в София, беше „под пълна пара“. Десетина години по-късно беше моята последна среща с нея – вече болна, почти на легло, бях на посещение в София, но й се обадих (чичо Наси вече беше покойник). Тя ми отвори вратата, движеше се трудно, но много се зарадва, даде ми при тръгване цяла поредица от ретроспективни картички на нейни рисунки, пазя ги тук в Германия като ценен подарък, заедно с редица други нейни картини, които ни е подарила през годините. Милата леля Мара, винаги си спомням с благодарност за нея, една прекрасна жена – майка, съпруга и заедно с това влюбена в художественото изкуство до последния миг на живота си …

Бистра е наследила от майка си тази страст и отдаденост в служба на изкуствата – това проличава от редица нейни изявления и дейности, рецензии и думи на критици и приятели, които не пестят думите си при съответни преценки. Давам един пример:

Една умна и чувствителна жена разказва за живота си – бурен, преминал като на един дъх, озарен от Любов и Изкуство, от паметни срещи със знаменити личности и тяхното творчество“ (...) Скоро би трябвало да навърша седемдесет години. Имам чувството, че са минали на един дъх (…) Изключително енергична (може би дори хиперактивна), силно емоционална, болезнено откровена, възторжена и гневна, борбена, полемична и поетична, повече от ярка творческа личност“

(край на цитата)

(Нейни думи и думи на проф. д-р Румяна Каракостова при представяне на новата книга на режисьорката Бистра Атанасова – хроника на личния и професионалния й живот).

А ето и думи на самата Бистра Атанасова във връзка с някои днешни проблеми на изкуството:

„Трябва да научим младата публика да възприема качественото изкуство (…) Целта ми е да имам винаги една млада публика, която впоследствие да стане годна да възприема не чалгата, а качественото изкуство – независимо дали ще бъде мюзикъл, камерна опера, голяма опера, драматичен театър и т.н., но да бъде сериозно изкуство (…) Културата у нас в момента гине в чалгата – затова трябва да бъдем много активни с идните поколения. Интересът към нашата специалност е продиктуван от факта, че тук младите могат да научат един истински хубав занаят – да пеят, да танцуват, да изглеждат завладяващо на сцената, да предлагат истинско, стойностно развлечение на публиката“.

(край на цитата)

Тия думи са достатъчни, за да разберем кредото в дейността на Бистра Атанасова, което опеределя същността на цялата й многостранна работа до сега. За редица детайли ще стане въпрос по-късно.

Нека сега се спра по-обстойно на биография и дейност на юбилярката. Първо ще дам едно общо описание в тази насока:

Проф. д-р Бистра Атанасова е родена на 29 юли 1944 г. в Габрово във фамилията на адвокат и художничка – Атанас Атанасов и Мара Мирчева. И двамата родители произхождат от фамилии с артистични наклонности. Атанас Атанасов е не само един от най-добрите габровски адвокати, но и дълги години преподавател по различни правни дисциплини във Висшето тъговско училище в Свищов, където редовно пътува от Габрово, заедно с дейността си на адвокат. Мара Мирчева-Атанасова произхожда от артистична габровска фамилия, нейната племенница Теменуга Мирчева е известна концертна и оперна певица в средата на миналия век, със завършено музикално образование. Самата Мара Мирчева-Атанасова е завършила Художествената академия в София, през целия си живот рисува и участва активно в живота на художниците в Габрово (после и в София), главно с общи и самостоятелни изложби и други дейности.

Бистра Атанасова учи в Габрово, където завършва през 1962 г. Априловската гимназия, като по време на учението си показва различни литературни и артистични наклонности. Веднага след това постъпва като студентка в Москва в прчутия институт ГИТИС, където е студентка по режисура на известната проф. Мария Осиповна Кнебел (1898-1985), който иститут завършва с пълно отличие. Мария Кнебел е ученичка на Станиславски и един от най-добрите познавачи на системата му. Бистра Атанасова подчертава по-късно при всеки възможен случай тази голяма роля в обученето си, която е получила от опита на Мария Кнебел. ГИТИС (Росси́йский институ́т театра́льного иску́сства) е висше учебно заведение, най-голямото в областта на театралните изкуства в Европа и едно от най-големите в света.

На това място искам да дам кратки биографични бележки (на английски език) за проф. Мария Осиповна Кнебел:

Maria Osipovna (Iosifovna) Knebel (Russian: Мари́я О́сиповна (Ио́сифовна) Кне́бель; 31 May [O.S. 19 May] 1898 – 1 June 1985) was a Russian theatre practitioner. Having trained with Konstantin Stanislavski, Vladimir Nemirovich-Danchenko, and Michael Chekhov, her work integrated the approaches and emphases of all three, with a particular focus on Stanislavski’s technique of “active analysis” in the rehearsal of plays. She worked as a character actor, a theatre director, and a teacher. Her students included the actor Oleg Yefremov, the playwright Victor Rozov, and the directors Anatoly Vasiliev and Adolf Shapiro. In 1958, she was named a People’s Artist of the RSFSR.

Her roles as an actor included Charlotta in Anton Chekhov‘s The Cherry Orchard, the madwoman in Alexander Ostrovsky‘s The Storm, and Sniffles in Maurice Maeterlinck‘s The Blue Bird at the Moscow Art Theatre.

In 1968, she directed a production of Chekhov’s The Cherry Orchard at the Abbey Theatre in Dublin.

(край на цитата)

След завръщането си в България Бистра Атанасова е в Габрово заедно със съпруга си – театралният режисьор Николай Гунов, след това семейството им заминава за София, където тя дълги години преподава актьорско майсторство в НAТФИЗ, където през 1995 г. за първи път в България открива специалността „Актьорство за музикален театър“, която през годините постига огромен успех. Спектаклите на проф. Атанасова със студентите й от специалност „Актьорство за музикален театър“ гостуват в много градове в страната, както и в Националната опера, да не споменаваме успехът им на сцената на НАТФИЗ.

По-късно проф. Атанасова пренася специалността в Нов български университет и в Югозападния университет „Неофит Рилски“, където тя се радва на още по-голяма популярност.

Преподавала е актьорство и в Музикалната Академия „Проф. Панчо Владигеров“, където също поставя няколко изключително успешни спектакъла. Поставяла е не една опера на сцената на Националната Опера и Балет, ставайки любимка на певците, поради взискателността си към перфектна актьорска игра, съчетана със задълбочено познаване на музикалния материал.

(край на описанието)

Цитирам една статия от 2012 г., поместена в медия от Кюстендил, в която става въпрос за дейност на Бистра Атанасова в този град:

„Наблюдател“ – on line издание в Кюстендил

Спектакълът „Ах, този мюзикъл” на кюстендилска сцена

Начало / КУЛТУРА2012-04-26





Проф. Бистра Атанасова: Трябва да научим младата публика да възприема качественото изкуство

Именитата преподавателка препоръчва на възпитаниците си да създадат частен музикален театър

В читалище „Братство” бе представен спектакъл-мозайка от подбрани мюзикъли. Постановката подготвиха студентите от специалност „Музикален театър”, с помощта на студенти-хореографи и солистите на Камерна опера – Благоевград – Теодора Петрова и Юрий Николов. Инициатор и организатор на културното събитие бе ЮЗУ „Неофит Рилски”- Факултет по изкуствата, със съдействието на общинския отдел “Култура и духовно развитие”.

Сценарият е на проф. д-р Бистра Атанасова, създател и ръководител на специалност „Музикален театър” в Катедрата по музика на Факултета по изкуствата в ЮЗУ. Режисьор-педагог, тя е и един от малкото учени у нас, изследващи спецификата на преподаване на актьорското майсторство за различни специалности. Има специализация по Музикална и театрална педагогика от Парижката консерватория. Преподава на 17 студенти в специалност „Музикален театър” в ЮЗУ. Проф. Атанасова ги учи да създават само качествена култура, и категорично да се разграничават от чалгата.

Хореографията на спектакъла е дело на доц. д-р Желка Табакова, музикалното оформление – на Йордан Рибаров, музикалното ръководство осъществи доц. Галя Попова.

                  Проф. Бистра Атанасова бе любезна да отговори на няколко въпроса, зададени от наш репортер.

                 – Проф. Атанасова, отново сте в Кюстендил, какъв е поводът?

                 – За трети път сме тук, първо на кюстендилска сцена играхме „Копче за сън” от Георги Генков и Валери Петров в камерната зала на общинския драматичен театър. След това имахме концерт – най-разнообразен, заедно с хореографите от ЮЗУ и това е цялостното, последното ни представление – „Ах, този мюзикъл”. Спектакълът идва тук след премиерата в Камерната опера в Благоевград през есента на м.г. Аз преподавам актьорско майсторство, сега готвим магистратури по режисура и актьорско майсторство. Най-близките ми съратници са хореографът доц. Желка Табакова, вокалната педагожка Павлета Семова и Мариана Гошева – те преподават пеене. Тава са трите основни дисциплини, които градят мюзикъла като вид изкуство, като жанр: едновременното пеене на живо, танци и актьорско майсторство.

                  – Кои мюзикъли са включени в спектакъла, който представяте?

                  – Първият е „Кабаре”, даже формата на представлението е такава, защото в кабарето може да се покаже всичко: и смешно, и тъжно, и шарено. Другото заглавие е „Моята прекрасна лейди” – класически танцов мюзикъл, балетна редица. Имаме подготвена и първата рок опера „Исус Христос”, но тя не е включена в това представление. Представяме също фрагменти от „Уестсайдска история”, от „Клетниците” (на Жан Берг по романа на В. Юго) и един виртуозен дует от „Фантома на операта“ – Красин пее преподавателката по пеене, а Фантомът е мой бивш студент от НАТФИЗ.

                  В момента готвим и детски спектакъл, защото е много важно децата от 5-6-годишна възраст да започнем да ги интригуваме с истинско и качествено изкуство. Целта ми е да имам винаги една млада публика, която впоследствие да стане годна да възприема не чалгата, а качественото изкуство – независимо дали ще бъде мюзикъл, камерна опера, голяма опера, драматичен театър и т.н., но да бъде сериозно изкуство.

                 – Как се приемат вашите представления?

                  – Изключително съм удовлетворена и щастлива, че хората възторжено ни приветстват, много се радват и специално идват да ни поздравяват. Много добре ни приема и кюстендилската публика. Искаме да събудим интереса на учениците, особено на абитуриентите, към нашето изкуство. Градът ви е много хубав, с мили хора, помагат ни отдела за култура към общината, от читалището, много съм им благодарна.

                   – Има ли интерес към специалността „Музикален театър” и трудна ли е реализацията след завършването й!

                   – Реализацията на предишните випуски е много добра. Но за съжаление те се изявяват основно в чужбина. Някои са в Музикалния театър, други са в групи и т.н., печелят добре, винаги изпълняват качествена музика. Но все още не са направили едно ядро, за да се обединят и да създадат частен музикален театър – за да работят само това, да правят турнета у нас и зад граница.

                   Културата у нас в момента гине в чалгата – затова трябва да бъдем много активни с идните поколения. Интересът към нашата специалност е продиктуван от факта, че тук младите могат да научат един истински хубав занаят – да пеят, да танцуват, да изглеждат завладяващо на сцената, да предлагат истинско, стойностно развлечение на публиката. Нашите такси са най-ниски в България – това образование е просто подарък в сравнение с условията, които предлагат за същата специалност НБУ, Музикалната академия и др. Ние поддържаме най-високо професионално ниво на обучение, имаме и чудесна материална база – собствена сцена, с осветление, отопление, пълно озвучаване…, великолепно е.

                  В момента имам 17 студенти. Но аз съм безкомпромисна – на този, който не става, му казвам – „Мойто дете, не си губи времето и не си давай парите напразно, за това не ставаш, намери си място другаде, където си добър!”

Автор: Райка Добрева

(край на цитата)

През 2015 г. Българското Национално Радио излъчва специално предаване, посветено на дейността на Бистра Атанасова в музикално-сценичните изкуства, но и в областта на литературата, където тя показва също големи интереси и умение да пише. Цитирам информация за това предаване:

БНР

Бистра Атанасова – „На един дъх” или от „Предградието”, през всичките „Младости” до „Камбаните”…

публикувано на 12.11.2015

Автор: Цветана Тончева

Една умна и чувствителна жена разказва за живота си – бурен, преминал като на един дъх, озарен от Любов и Изкуство, от паметни срещи със знаменити личности и тяхното творчество“... Написаното от Румяна Каракостова е най-доброто представяне на новата книга на режисьорката Бистра Атанасова – хроника на личния и професионалния й живот. „Скоро би трябвало да навърша седемдесет години. Имам чувството, че са минали на един дъх“ – споделя авторката в самото начало. Докато бавно прелиствах тази автобиография, имаше моменти на реален световъртеж от огромното количество факти, срещи, личности, изживявания, истории, които преминават с бясна скорост пред изумения читател. Изключително енергична (може би дори хиперактивна), силно емоционална, болезнено откровена, възторжена и гневна, борбена, полемична и поетична, повече от ярка творческа личност.

Със същата Бистра Атанасова се срещнах и „на живо”, за да ви представя тази част от дейността й, която най-напред би заинтересувала слушателите на „Звездния експрес” – връзката й с музикално-сценичните изкуства.


Слушайте двете ни издания – на 13 и 20 ноември, за да се запознаете с режисьора и педагога професор Бистра Атанасова.

В звуковия файл предлагаме част от интервюто с Бистра Атанасова, която няма да прозвучи в предаването. Основна тема е тъй наречената „система на Станиславски”, с която професор Атанасова се запознава по време на студентските си години във водещия московски театрален институт ГИТИС в класа по режисура на Мария Осиповна Кнебел – ученичка на самия Константин Сергеевич Станиславски.

  • Интервю с Бистра Атанасова


петък, 13 ноември от 14.00 часа   

(край на цитата)

Циирам линк към това предаване на БНР, за да чуем думите на Бистра Атанасова:

http://bnr.bg/post/100624887/bistra-atanasova-na-edin-dah-ili-ot-predgradieto-prez-vsichkite-mladosti-do-kambanite

Аз лично познавам писателските интереси на Бистра Атанасова, тъй като нашата последна среща на живо беше свързана именно с тази й дейност – през 2013 или 2014 г. (не си спомням точно) през месец септември тя представи в Габрово книгата си за нейния втори съпруг – композитора Георги Генков, който се помина през 2010 г. Там получих екземпляр от тази книга, имахме време малко да поговорим за новините около семействата ни и аз бях особено щастлив при тази мила среща.

Именно на тази „литературна тема“ ще бъдат информациите ми до края на тази статия.

През 2010 г. Бистра Атанасова издава една интересна педагогичска книга по актьорско майсторство, за която давам някои сведения:

Педагогиката – радостен път към Голгота

Бистра Атанасова

Издадена
Издателство
Категории
Корица Мека
Страници 136
Размери 14.30 / 20.40 / 0.80 cm
Тегло 0.174 kg
ISBN 9789546807656

Описание

Актьорското майсторство за различните специалности

“Това, което съм написала, не е учебник. Първо, защото смятам, че учебник по изкуство и то изпълнителско, като актьорството, не може да се напише, тъй като задължителността на съжденията е неосъществима. Второ, защото никой не може да се научи на актьорско майсторство по учебник. И трето, всички най-интересни и полезни теоретични изследвания и препоръчителни методи в изкуството са написани не под формата на учебници. Даже Станиславски е намерил романистичен подход, за да изложи системата си.


По тази причина пиша в първо лице единствено число – не обичам, пък и се стеснявам от нечестната, безлична форма, а също и от нескромната царска (“ние”), както ни задължаваха да пишем по време на комунизма. Макар че формата “ние” на латински има две значения: pluralis majestatis (величествено) и pluralis modesti (скромно). За съжаление, и двете значения не ме удовлетворяват напълно.

Не се срамувам, а изпитвам нужда да споделя дългогодишния си опит в областта на педагогиката – вече четиридесет години преподавам актьорско майсторство и режисура в цялата палитра на театрални, филмови и музикални специалности. Разбира се, почти винаги съм подкрепяла тази дейност с режисьорско-постановъчна – в драматичния, музикалния театър, опера, телевизия. Но най-много време, усилия и любов съм отдала на педагогиката. Писала съм доста – главно с цел да осмисля практическия опит. Но не очаквайте да прочетете сух научен труд, изпълнен със завързани “дълбокомислени” постулати, изобилстващи с чуждици и измислени думи, с които да изтъкна богатата си ерудиция. Ще се опитам да ви разкажа простичко за изводите от опита си, които могат да са от полза на колегите и някои от по-зрелите, мислещи и образовани студенти…”


Бистра Атанасова

….

СЪДЪРЖАНИЕ

Въведение
Учителят
Ученикът
Актьорското майсторство като учебна дисциплина
Първи курс
Театрална, музикална и кино-телевизионна режисура
Оперно (класическо) пеене
Музикален театър (актьорство за мюзикъл)
Заключение
Библиография

(край на цитата)

За книгата относно съпруга й Георги Генков, за която стана въпрос по-горе, ще дам някои сведения, както и за самия композитор. При наши срещи с Бистра Атанасова, тя ми е говорила за този изключителен човек и музикант, така че аз искам в днешната ми статия за нея да напиша и данни за него:

Георги Генков

Опит за портрет

Бистра Атанасова

233 стр., издадена 2013 г.

3.03.1929 г. – 25.12.2010 г. София

Георги Генков завършва ДМА (днес НМА “Проф. П. Владигеров”) с цигулка (1951). През 1951­-61 работи като оркестрант в оркестъра на Младежкия театър. Композитор и музикален ръководител в Централния куклен театър (1962­-81). Композитор и диригент в театър “Сълза и смях” ­София. Член GEMA, СБФД, САБ.

Музикално-сценични произведения:


Детска опера:

“Бяла приказка” ­ за деца, либр. В. Петров, реж. Б. Атанасова (1985, София).

Детски мюзикъли:

“Меко казано” (1979), “В лунната стая” ­ за деца, по В. Петров и муз. на П. И. Чайковски (1983), “Морско синьо” (1985) (всичките по либр. на В. Петров, реж. М. Младенова, Театър “София”) и др.

Тетрална музика:

“Меко казано” от В. Петров (1994, ДТ ­ Перник);
“Госпожа Министершата” от Ст. Л. Костов (1995, “Сълза и смях”);
“Дългият път на деня към нощта” от Ю. О‘Нил (1996, “Сълза и смях”);
“Приказка за истинската принцеса” (1996, ДТ ­ Перник);
“Копче за сън”, от В. Петров (1999, НАТФИЗ “Кр. Сарафов”);
“Тигърчето Спас” от Р. Москова (2001, Центр. куклен театър) и др.

Музика към филми (игрални):

“В края на лятото”, реж. Д. Мундров (1967);
“Г-н Никой”, реж. Ив. Терзиев (1969);
“Герловска история”, реж. Гр. Островски (1971);
“Вятърът на пътешествията”, реж. Л. Бояджиева (1972);
“10 дни неплатени”, реж. Я. Вазов (1972);
“Мъже без работа”, реж. Ив. Терзиев (1973);
“Нона”, реж. Гр. Островски (1973);
“Очакване”, реж. Б. Шаралиев (1973);
“Трудна любов”, реж. Ив. Андонов (1974);
“Дами канят”, реж. Ив. Андонов (1980);
“Търновската царица”, реж. Я. Янков (1981);
“Бяла магия”, реж. Ив. Андонов (1982);
“Бронзовият ключ”, реж. Ив. Андонов (1983);
“Опасен чар”, реж. Ив. Андонов (1984);
“13-ата годеница на принца”, реж. Ив. Гръбчева (1987);
“Време разделно”, реж. Л. Стайков (1988);
“Вечери в Антимовския хан”, реж. П. Павлов (1988);
“Аз, Графинята”, реж. П. Попзлатев (1989);
“Под игото”, реж. Я. Янков (ТВ, 9-сериен, 1990);
“Карнавалът”, реж. Ив. Гръбчева (1990);
“Здравей, бабо”, реж. М. Евстатиева-Биолчева (1991);
“Мълчанието”, реж. Кр. Крумов (1991);
“Тони”, реж. Д. Петров (1991);
“Нещо във въздуха”, реж. П. Попзлатев (1993) и др.

(край на цитата)

В следващата информация става въпрос за представяне на книгата през юни 2013 г. в София:

Портал „Kafene.bg“

Представят книга за композитора Георги Генков

04.06.2013

На4 юни 2013 г. (вторник) от 17.00 ч. в Музикалния център „Борис Христов“ще се състои представяне на книгата на Бистра Атанасова „Опит за портрет“, посветена на творчеството на композитора Георги Генков.

Георги Генков (3.3.1929 – 25.12.2010 г.)

Завършва ДМА (днес ДМА „Проф. П. Владигеров“) със специалност цигулка. Работил е като оркестрант в оркестъра на Младежкия театър, като композитор и музикален ръководител в Централния куклен театър, а в театър „Сълза и смях“ – като композитор и диригент.

Един от най-ярките творци в областта на театралната и филмова музика. Автор е на музиката към 45 куклени и 47 театрални представления, 52 игрални филма, 120 анимационни и 26 късометражни филми, 18 телевизионни пиеси, около 15 естрадни песни и др. Подбрал е, аранжирал и записал на CD около 250 детски песни. Многократно е награждаван на театрални и филмови фестивали и др.

(край на цитата)

През март 2019 г. Българското Национално Радио излъчва предаване, посветено на Георги Генков. Цитирам:

БНР Архивен фонд Музика |

03.03.2019

Неговото име се откроява с творческа естетика и стил в българския театър и кино от 60-те години до края на миналото столетие. Той оставя своя изискан отпечатък върху музиката на повече от 100 театрални постановки, над 200 филма, както и в няколко симфонични сюити, албуми с детски песни и популярна музика. Работил с почти всички режисьори на българското кино, относително най-дълго с Иван Андонов, като създава музиката за всички негови анимационни и голяма част от игралните му филми.

Музикантският си път започва като цигулар, но можел да стане и пианист. Още като дете учи пиано с майка си Мара Генкова – професионален музикант и първата българска жена композитор.

„Тя наистина беше много добра пианистка, само че не беше добър педагог и затова не се научих да свиря на пиано… След това баща ми ми купи цигулка и ме прати да уча при Тодор Лечев. И до последната година в Академията мечтаех да стана цигулар, но така и не станах. Да бъдеш цигулар, това е нещо вродено…“

      „Започнах да ставам композитор след като разбрах, че не мога да стана цигулар“ – запис от 2003 г.

Георги Генков е роден на 3 март 1929 г. в София. Завършва цигулка и теоретичен отдел в Държавната музикална академия. В периода 1951–1961 г. е оркестрант в „Народен театър за младежта“. Още първите му композиционни опити и сериозни успехи са свързани с театралната и филмова музика. Първата театрална музика, която композира, е към спектакъла „Кучето на градинаря“ от Лопе де Вега в театър „Трудов фронт“, а първите му стъпки във филмовата музика са за филмите „Бедната улица“, „Маргаритка, мама и аз“. От 1961 г., в продължение на двадесет години, творческата биография на Генков е свързана с Централния куклен театър, където е композитор и музикален ръководител. Там звучат авторските му произведения към куклените представления за деца: „Мечо Пух“, „Снежанка и седемте джуджета“, „Д-р Охболи“ и към първия спектакъл за възрастни „Съкровището на Силвестър“. Детските му мюзикъли: „Меко казано”, „В лунната стая”, „Морско синьо” („Пук”), „Копче за сън” и операта „Бяла приказка” (по петте приказки на Валери Петров) са признати за класически образци в жанра.

      Композиторът разказва за братя Райкови и основания от тях детски пантомимен куклен театър „Щурче“ – запис от 1989 г.

От 1982 до 1996 г. Георги Генков е композитор и диригент в театър „Сълза и смях“. Посвещава четири години от живота си (1995-1999) в обучение на млади колеги, четейки лекции в кино-департамента на Нов български университет.

Почувствал стила на филма и намерил формата, композиторът се стреми чрез музиката да подсили преживяването на зрителя. Негови са музикалните композиции, създали неповторимата звукова атмосфера в едни от най-популярните български филми: „Пленено ято“, „Господин Никой“, „Герловска история“, „Нона“, „Очакване“, „Трудна любов“, „Дами канят“, „Бяла магия“, „Опасен чар“, „Търновската царица“, „Вечери в Антимовския хан“, „Адиос, мучачос“, сериалът „Под игото“, „Аз Графинята“, „Нещо във въздуха“, „Време разделно“…

„Авторът на филмова музика е нещо като актьор. Той трябва да се превъплъщава в различни роли, да сменя костюмите си и да навлиза в най-различни стилове – от ранна предкласика до съвременния джаз“ – казва Георги Генков. За непреходността на творбите му свидетелстват многобройните национални награди от Съюза на композиторите, Съюза на артистите, Фондация „Аскеер“ и Съюза на филмовите дейци.

През 2000 г. БНТ заснема филм-портрет за композитора „Един свят по-високо от нас“. Защото за Георги Генков тя – „музиката е един свят, някъде по-високо от нас…“

(край на цитата)

Един ден след кончината на Георги Генков – на 26 декември 2010 г. в медия се публикува следното съобщение:

Портал „Blitz.bg“

Почина композиторът Георги Генков

26 декември 2010 г.

Композиторът Георги Генков почина на 25 декември на 81 години, съобщиха от Съюза на българските композитори. През целия си съзнателен живот той бе всеотдаен труженик в попрището на изкуството, като създаде музика към едни от най-ярките български филми, театрални постановки, детски мюзикъли.

Прекланяме се пред светлата памет на колегата, приятеля и светлата личност, пишат в скръбната вест от Съюза на композиторите.

Георги Генков – композитор и диригент, е роден на 3 март 1929 г. в София. Завършва Музикалната академия с цигулка и композиция през 1951 г. През 1951-1961 г. е оркестрант в оркестъра на Младежкия театър. Композитор и музикален ръководител е на Централния куклен театър през периода 1962-1981 г. Работил е като композитор и диригент в театър “Сълза и смях”. Георги Генков е един от най-ярките творци в областта на театралната и филмовата музика, писал е музиката за филми като “Дами канят”, “Време разделно”, “Адиос, мучачос”, “Аз, графинята” и други.

Многократно е награждаван на театрални и филмови фестивали и на други форуми на изкуството.

(край на цитата)

В първия си брой през новата 2011 г. в. „Култура“ помества статия на проф. д-р Румяна Каракостова във връзка с кончината на Георги Генков. Цитирам:

„Култура“ – брой 1 (2619), 14 януари 2011 г.

Румяна Каракостова

Георги Генков (1929-2010)

Той е сред малцината български театрални и филмови композитори на ХХ век, които завещаха на поколенията национално представителни еталони във всички театрални и филмови жанрове.

Характерният му творчески стил – пределно лаконичен в изказа, но с невероятен усет за драматургия и ярко асоциативен, остави своя изискан отпечатък върху естетическия профил на повече от 100 театрални постановки и над 200 филма, както и в няколко симфонични сюити, албуми с детски песни и популярна музика. Многобройните национални награди от Съюза на композиторите, Съюза на артистите, Фондация „Аскеер” и Съюза на филмовите дейци свидетелстват най-вече за онази част от неговата музика, която приживе е влязла в златния репертоарен фонд на българския театър и българското кино. Именно с подобна непреходна стойност е авторската му музика към куклените представления за деца „Мечо Пух”, „Снежанка и седемте джуджета”, „Д-р Охболи”, „Часовникарят” и към първия спектакъл за възрастни „Съкровището на Силвестър” (по сценарий на Анжел Вагенщайн). За класически образци в жанра са признати детските му мюзикъли „ Меко казано”, „В лунната стая”, „Морско синьо” („Пук”), „Копче за сън” и операта „Бяла приказка” (по петте приказки на Валери Петров).

Още се помнят и драматичните спектакли с неговата филигранна в тембровата си драматургия музика: „Г-жа Министершата” от Бранислав Нушич, „Дългият път на деня към нощта” от Юджин О’Нийл, „Солунските съзаклятници” от Георги Данаилов, „Сняг” и „Честна мускетарска” от Валери Петров, „Опит за летене” от Йордан Радичков. В представителните публикации за българско кино името му се цитира в постановъчните екипи на най-успешните ни анимационни филми, между които „Опашката”, „Птици”, „Мелодрама”, „Есперанца”, „Картини от една изложба”, „Бунар”, „Малък епос” и особено като композитор на първите анимационни филми за възрастни.

Музиката на Георги Генков създава и неповторимата звукова атмосфера в едни от най-популярните български игрални филми: „Бедната улица”, „Маргаритка, мама и аз”, „Пленено ято”, „Господин Никой”, „Герловска история”, „Нона”, „Очакване”, „Трудна любов”, „Дами канят”, „Бяла магия”, „Опасен чар”, „Търновската царица”, „Вечери в Антимовския хан”, сериалът „Под игото”, „Аз, Графинята”, „Илюзия”, „Нещо във въздуха”, „Време разделно”…

Отиде си една светла личност и пословично скромен човек. 

(край на цитата)

Нека си спомним днес на 30 юли 2019 г. за Георги Генков и заедно с това поздравим Бистра Атанасова за нейната 75-а годшнина вчера на 29 юли. Да й пожелаем добро здраве, лично щастие и нови музикално-сценични и педагогически успехи в бъдещата й дейност.

За много години, драга Бистра!“

(край на статията ми от 2019 г.)

Драги приятели, какво ново да добавя сега през 2020 г. – новото аз добавих още в началото и то е много печално – милата Бистра Атанасова си отиде от нас точно тогава, когато имаше повече време да отдели за децата и за внуците си и за нейното голямо хоби – да пише … Тя ми беше споделила преди няколко години за това, беше го споделила и с други свои приятелки, които са ми казвали…

Остава днес на 31 юли 2020 г. – 2 дни след деня на нейното рождение, което тя не можа да празнува за 76-и път, да сведем глави пред светлата й памет и да се помолим за вечния й покой. Приживе тя нямаше време за почивка, винаги беше в движение – физическо и духовно …

Мир на праха й!

…..