Veröffentlicht am

Die Bassariden Oper von Henze

Сцена от операта “Басаридите” на Ханс Вернер Хенце – постановка в “Дойче Опер Берлин” през 1966 г.

Драги приятели на оперната музика, на 6 август 2026 г. имаше юбилей не отделен оперен деец, а цяла опера – премиерата на тази дата през 1966 г. на операта „Басаридите“ (The Bassarids) от немския композитор Ханс Вернер Хенце (1926-2012). На тази дата се навършиха кръглите 60 години от световната й премиера на 6 август 1966 г. при Залцбургския фестивал в Австрия. Понеже на тази дата имах неотложен ангажимент и не можеше да пиша за операта, отлагам това за днес – 9 август 2026 г.

Нека започна с общи уводни бележки за тази опера:

60 ГОДИНИ ОТ ТРИУМФА НА ЕДИН СЪВРЕМЕНЕН ШЕДЬОВЪР: „БАСАРИДИТЕ“ НА ХАНС ВЕРНЕР ХЕНЦЕ

На 6 август 2026 г. отбелязваме забележителен юбилей — точно 60 години от световната премиера на операта „Басаридите“ (The Bassarids), едно от най-монументалните и силни оперни произведения на втората половина на XX век.

Създадена от изключителния немски композитор Ханс Вернер Хенце по либрето на знаменитите поети У. Х. Одън и Честър Калман (базирано на трагедията „Вакханки“ от Еврипид), тази опера остава в историята като истински музикален триумф на духа и емоцията.

В страницата на Уикипедия за операта “Басаридите” от Ханс Вернер Хенце има една снимка с надпис “Bacantes atacan do Penteu (Vaso atico)”. Този надпис е на галисийски или португалски език и се превежда като “Баканки атакуват Пентей (Атическа ваза)”. Снимката изобразява древногръцка керамика (червенофигурна класическа атическа ваза), която илюстрира кулминационната трагедия в мита.

Ключевите факти накратко:

  • Митологичният сюжет: Басаридите (или Маинади, Баканки) са разярените и изпаднали в религиозен екстаз последователки на бог Дионис (Бакхус). На вазата е запечатан моментът, в който те разкъсват тираничния цар на Тива – Пентей, който се е опитал да забрани култа към Дионис. Сред нападателките е и собствената му майка, Агава.
  • Литературната основа: Този разтърсващ сюжет е в основата на прочутата трагедия “Баканки” (“The Bacchae”) на Еврипид.
  • Операта на Хенце: Повече от две хилядолетия по-късно, композиторът Ханс Вернер Хенце използва точно това произведение за своята мащабна либрето-опера “Басаридите” (“The Bassarids”). Либретото е дело на гениалните поети У. Х. Одън и Честър Калман.
  • Историческата годишнина: Световната премиера се състои по време на Залцбургския фестивал на 6 август 1966 г. Под диригентството на Кристоф фон Донани, това събитие остава в историята като един от най-големите оперни триумфи на 20-и век.

(край на цитата за надписа на античната ваза)

В центъра на това психологическо и философско заглавие е вечният сблъсък между Разума и Екстаза. Конфликтът противопоставя аскетичния цар Пентей, който олицетворява реда, самоконтрола и закона, и опасния, еротичен бог Дионис (Бакхус), който носи хаос, освободени страсти и религиозно безумие. Музикално операта е изградена с гениална строгост — тя е замислена като четиричастна симфония в един акт, продължаваща близо два часа и половина без прекъсване.

ПРЕМИЕРИТЕ ПО СВЕТА

  • Световна премиера (6 август 1966 г., Залцбургски фестивал) – Изпълнена на немски език (в превод на Мария Босе-Шпорледер) в „Großes Festspielhaus“. Под диригентството на Кристоф фон Донани и режисурата на Густав Рудолф Зелнер, спектакълът предизвиква истински фурор.
  • Американска премиера (1968 г., Санта Фе) – Творбата е представена за първи път в оригиналния си английски вариант, което утвърждава международния ѝ статут.
  • Лондонска премиера (1974 г., „English National Opera“) – Продукция, дирижирана от самия композитор Ханс Вернер Хенце, приета с огромен интерес от британската публика.

Залцбургски ренесанс (2018 г.) – Знаменателно завръщане на фестивала в „Felsenreitschule“ под палката на Кент Нагано, което доказва, че операта е по-жива от всякога.

  • Берлински триумф (2019 г., „Komische Oper Berlin“) – Мащабна и зрелищна постановка на режисьора Бари Коски и диригента Владимир Юровски, в която участват над 200 артисти, превръщайки целия салон в гръцки амфитеатър.

КАКВО КАЗВА КРИТИКАТА? (ОТЗИВИ ПРЕЗ ГОДИНИТЕ)

„Басаридите“ винаги е предизвиквала силни полярни реакции, но критиците са единодушни за нейното величие:

„След премиерата през 1966 г. публиката остана едновременно изтощена и хипнотизирана от бруталната емоционалност на музиката… Творбата успя да заглуши всякакви политически протести чрез чистата си естетическа сила.“ — Немският културен печат (1966 г.).

Инересен факт: Един от възторжените критици след премиерата възкликва в пресата, че „Рихард Щраус най-накрая е намерил своя достоен наследник!“. Хенце обаче с усмивка отхвърля това сравнение с думите: „Къде са били ушите на този човек?!“, подчертавайки напълно автентичния си модерен език.

„Това е кървава трагедия за дуела между интелекта и екстаза. Едно от най-изненадващите и дръзки произведения на модерния музикален театър.“ — „BR-Klassik“ (2019 г.).

(край на критичнните белжки)

„Басаридите“ не е просто опера, а огледало на човешката психика, в което границата между цивилизацията и първичното е опасно тънка.

Операта „Басаридите“ на Хенце, базирана на „Вакханки“ от Еврипид, проследява трагичния сблъсък между разума, олицетворяван от цар Пентей, и хаотичните страсти, наложени от бог Дионис. Сюжетът преминава през четири части, в които Дионис омагьосва града, манипулира Пентей и води до кървава развръзка, в която майката на царя го убива в транс, преди Дионис да триумфира над Тива.

След изключително успешния спектакъл на Бари Коски в „Комише опер Берлин“ през есента на 2019 г., поставянето на „Басаридите“ по света претърпява сериозна пауза, дължаща се основно на пандемията от COVID-19 и огромните изисквания на творбата. Тъй като операта изисква колосален състав (над 200 души на сцена и огромен оркестров апарат), театрите масово избягват подобни партитури през следващите години.

Въпреки липсата на мащабни изцяло нови сценични премиери, животът на операта продължава по следните начини:

Излъчвания по престижни европейски медии (2024–2025 г.)

Тъй като творбата е изключително скъпа за поставяне на живо, фокусът се премества върху споделянето на вече заснети еталонни продукции:

  • Италианската национална телевизия RAI (RAI 5) направи поредица от официални излъчвания на операта в началото на 2024 г. и през януари и март 2025 г. Италианската критика и публика се върнаха към шедьовъра чрез заснетия спектакъл на режисьора Марио Мартоне от „Teatro dell’Opera di Roma“.
  • Платформата „OperaVision“ поддържаше ограничен стрийминг до средата на 2022 г. на берлинската постановка от 2019 г., което поддържаше международния професионален интерес към заглавието.

2026: Годината на Хенце (100 години от рождението му)

Настоящата 2026 година отбелязва 100-годишния юбилей от рождението на Ханс Вернер Хенце (роден на 1 юли 1926 г.). По този повод Фондация „Ханс Вернер Хенце“ организира мащабни чествания по цял свят под наслов „100 Jahre Hans Werner Henze“.

  • В Германия (Хамбург, Берлин, Кьолн, Мюнхен) и Италия (Рим, Сиена) се изпълняват негови симфонични и по-малки оперни творби (като „El Cimarrón“ и „La Piccola Cubana“).
  • Самата опера „Басаридите“ се завърна в полезрението на голямата критика чрез радиоефира — престижното немско радио „SWR Kultur“ излъчи цялостното произведение на 28 юни 2026 г. като централен акцент в честванията за юбилея на композитора.

Следващата голяма стъпка за „Басаридите“ на жива сцена се очаква именно покрай настоящия празничен сезон за композитора, тъй като операта традиционно изисква дългогодишно планиране от страна на големите фестивали.

(край на уводните бележки)

Любопитно: Поради огромната си техническа сложност и колосален състав, „Басаридите“ никога не е поставяна на сцена в Русия, Полша или Чехия. Единственият голям „източен“ триумф на творбата остава зад диригентския пулт – под палката на великия руски маестро Владимир Юровски по време на берлинската премиера през 2019 г. Цитирам подробности:

Защо липсват сценични продукции в този регион?

  1. Колосалният мащаб и финансовата бариера: Операта изисква огромен оркестров състав, троен хор и над 200 души на сцената. Извън богатите западноевропейски фестивали и немските субсидирани театри, много малко оперни домове по света могат да си позволят този разход за модерно заглавие.
  1. Политическият парадокс в миналото: Въпреки че Хенце беше известен с левите си и комунистически убеждения, неговият авангарден, сложен и додекафоничен музикален език се считаше от съветската цензура за „буржоазен формализъм“. Поради тази причина големите му оперни творби бяха системно пренебрегвани от театри като „Болшой“ или „Мариинский“ по времето на СССР.

Руската връзка: Владимир Юровски

Единственият истински голям руски пробив за тази опера е свързан не с руска сцена, а с руски диригент. Прочутият маестро Владимир Юровски беше музикален директор и диригент на феноменалната постановка на „Басаридите“ в „Komische Oper Berlin“ през 2019 г.. Неговият прочит на сложната партитура беше бурно аплодиран от международната критика и той лично я нарече „едно от най-големите предизвикателства в диригентската ми кариера“.

Полската връзка: Кшищоф Варликовски

Подобна е ситуацията и с Полша. Операта не е поставяна на полска земя, но един от най-великите съвременни полски режисьори – Кшищоф Варликовски, е силно свързан с естетиката на Хенце. Въпреки че не е режисирал точно „Басаридите“, неговите постановки на други авангардни опери в Мюнхен и Залцбург (като „Le Grand Macabre“ на Лигети) прокараха пътя за възприемането на този тип мащабен модернистичен театър в Източна Европа.

След тези най-общи бележки за операта „Басаридите“, ще се спра на подробности относно нейното написване, сюжет, съдържание, музика, записи, премиери по света.

„Басаридите“ (на немски: Die Bassariden ) е опера в едно действие с интермецо , с музика от Ханс Вернер Хенце по английско либрето от У. Х. Одън и Честър Калман , по „Вакханките“ на Еврипид .

Конфликтът в операта е между човешката рационалност и емоционалния контрол, представени от царя на Тива Пентей , и необузданата човешка страст, представена от бог Дионис (Бакхус).

Предистория

Операта е построена като класическа симфония в четири „ части “: 

Хенце отбелязва, че цитира от „Страсти по Матей“ на Йохан Себастиан Бах и Английската сюита № 6 в ре минор.  Одън и Калман пишат за промените, които са направили в оригинала на Еврипид за целите на тази опера.

История на представянето

За първи път операта е изпълнена в немски превод от Мария Басе-Шпорледер в Залцбург на 6 август 1966 г. под диригентството на Кристоф фон Донани .

Първото представление, използващо оригиналния английски текст, е премиерата в САЩ в оперния театър на Санта Фе на 7 август 1968 г. Композиторът дирижира, а постановката е дело на режисьора Бодо Игеш . Актьорският състав в Санта Фе включва Лорън Дрискол като Дионис, Питър Хароуър като Кадъм, Реджина Сарфати като Агаве, Чарлз Бреслър като Тирезий, Джоан Каплан като Берое, Джон Риърдън като Пентей, Евелин Мандак като Автоноя и Томас Джамерсън като капитан на Кралската гвардия. 

Концерт, планиран да бъде изнесен от Би Би Си в Лондон на 22 септември 1968 г., е отменен, така че британската премиера се е състояла в „Английската национална опера“ през октомври 1974 г., като композиторът е дирижирал. 

През октомври 1990 г. в зала „Севърънс“ в Кливланд, Охайо, са изнесени две концертни изпълнения на оригиналния английски език от оркестъра и хора на Кливланд със солисти Върнън Хартман, Кенет Ригел и, в ролята на Агаве, Аня Силя. Дирижира Кристоф фон Донани, който по това време е бил женен за Аня Силя. Същата продукция е повторена в зала „Карнеги“ през ноември 1990 г. на премиерата в Ню Йорк, на която присъства и композиторът. 

През март 1968 г. „Басаридите“ е изпълнена в театър „Ла Скала“ в Милано, дирижирана от Нино Сандзоньо, в италиански превод от Феделе Д’Амико. През юни 2018 г. продукция под диригентството на Кент Нагано с Виенската филхармония е изпълнена в Мадрид в „Auditorio Nacional de musica”, преди да се отправи към Залцбургския фестивал за представления през юли/август 2018 г.  Тези представления са на английски език. 

Роли

РоляТип гласПремиера, 6 август 1966  Диригент: Кристоф фон Донани 
Дионис , глас и непознаттенорЛорън Дрискол
Тирезий , стар сляп пророктенорХелмут Мелхерт
Кадъм , основател и бивш цар на ТивабасПитър Лагер
Агава , дъщеря му, майка на ПентеймецосопранКерстин Майер
Берое, стара робиня , някога дойка на Семела и ПентейконтраалтоВера Литъл
Капитан на Кралската гвардиябаритонУилям Дули
Пентей, цар на ТивабаритонКостас Паскалис
Автоноя , дъщеря на КадъмсопранИнгеборг Халщайн
Робиня в дома на Агаване пее
Дъщеря ѝне пее
Хор от басариди , граждани на Тива, стражи, слуги

……

Синопсис

Действието се развива в древна Тива. Преди операта Дионис е заявил, че възнамерява да си отмъсти на Агава и жените от Тива, защото са отрекли неговата божественост.

В началото на операта Кадъм, царят на Тива, абдикира от трона си в полза на внука си Пентей. Пентей научава за култа към Дионис, който включва диво и ирационално веселие. Пентей планира да забрани култа в града си. В града пристига непознат и съблазнява гражданите към все по-неистово честване на бог Дионис. Тъй като Пентей не осъзнава собствените си ирационални, „дионисиеви“ импулси или се опитва да ги потисне, Дионис може да го омая и да се намеси в природата му до степен, че Пентей се дегизира като жена и отива на планината Китерон, където се провежда веселието. В хода на събитията магията над гражданите се разпростира върху Агава, майката на Пентей, и Автоноя, сестрата на Пентей. Пентей е убит и разкъсан на парчета, а градът му е разрушен. Без да го осъзнава, Агава държи отрязаната глава на сина си в ръцете си. Непознатият се разкрива като самият Дионис.

Описание на отделните действия:

Първа част

Хората очакват пристигането на Пентей, когото неговият застаряващ дядо Кадъм е назначил за свой наследник като владетел на Тива. Далечен вик предвещава появата на бог Дионис на планината Китерон и тълпата бърза да му отдаде почит. Старият, сляп пророк Тирезий също е очарован от новия култ и неговите танци. Той съветва Кадъм да не презира младия бог, тъй като скоро ще придобие власт. Агава обаче се съмнява в божествеността на племенника си Дионис. Берое, дойката както на Пентей, така и на Дионис, мълчи. Кадъм е нерешителен. Той иска да избегне всякакви проблеми с боговете. Тогава се появява капитанът на царската гвардия и прочита прокламация от новия владетел Пентей: Той обявява Дионис за измамник и забранява култа му. Всички негови последователи са изправени пред отлъчване. За да подчертае забраната си, Пентей лично гаси пламъка на олтара на гробницата на Семела. Агава е впечатлена от решимостта на сина си. Но тогава глас вика Китерон. Хората не могат да устоят и Агау и сестра ѝ Автоноя, сякаш омагьосани, се присъединяват към тълпата.

Втора част

Кадъм отново предупреждава внука си да не пренебрегва боговете. Той вярва в божествеността на Дионис и по време на собственото си царуване е почитал всички богове. Пентей обаче смята новия култ за лъжа. Той нарежда на капитана да арестува всички последователи и да ги доведе пред него. Отказът ще бъде наказан със смърт. Той обяснява основните принципи на своята вяра на Берой: За него само истината и добротата имат значение. Дионис, от друга страна, е „божество“ и „враг на светлината“. Пентей се заклева на Берой, че отсега нататък ще се въздържа от вино, месо и жени. Капитанът представя на царя група вакханки (последователи на Дионисиевия култ), включително Агава, Автоноя, Тирезий и млада майка с дъщеря си. Един млад мъж привлича вниманието на Пентей, защото за разлика от останалите, не е в транс. Пентей нарежда на капитана да измъчва затворниците, за да открие местонахождението на техния водач. Самият той разпитва майка си Агава, но в отговор получава само екстатична ария. Мъченията на капитана също се оказват неуспешни. Берое се опитва да посочи на Пентей, че странният младеж е самият Дионис. Пентей обаче отказва да го слуша. Той затваря майка си и леля си и изгонва Тирезий. След това се обръща към младия мъж, за да го разпита. Младият мъж твърди, че Дионис е с него. Казва, че името му е Акоет, че е син на лидийски търговец и че е срещнал бога на Хиос. Там той намира красиво дете и по молба на Дионис го довежда на Наксос (Морското пътешествие на Дионис). Пентей го отвежда, за да бъде измъчван и той.

Трета част

Първа сцена

Затворниците бягат по време на земетресение. Жертвеният пламък на гробницата на Семела внезапно се разпалва отново. Пентей е все по-запленен от красотата на младежа, но продължава да отхвърля ритуалите му. Младият мъж кара Берой да му донесе огледалото на майка му и показва на Пентей събитията на планината Китерон.

Интермецо

Градина с митологични статуи, оградена от арката на просцениума и страничните ложи на театър в стил рококо.

Агава, Автоноя, Тирезий и капитанът се обличат за пасторалната пиеса „Съдът на Калиопа“. В нея Агава играе богинята Венера, Автоноя – нейната съперница Прозерпина, а капитанът – красивия юноша Адонис, на когото и двамата се възхищават. Тирезий играе арбитъра под прикритието на Калиопа, музата на епичната поезия. Тя предизвиква двете жени да оправдаят твърденията си. Венера започва: Кипърският крал Кинирас се хвали с красотата на дъщеря си Мира, обявявайки я за по-красива от Венера. Венера отмъщава за тази обида, като накарва Мира да се влюби в собствения си баща. Една нощ, когато Кинирас бил силно пиян, Мира се възползва от възможността да преспи с него и забременява. Баща ѝ е толкова разярен, че иска да я убие. В беда Мира призвава Венера за помощ. Когато Кинирас я удря с меча си, Венера превръща Мира в миртово дърво, което се разбива под удара, освобождавайки бебето Адонис. Така Венера изиграва решаваща роля в раждането му. След това Прозерпина я помолва да разкаже останалата част от историята: Венера осъзнава, че детето по-късно ще порасне в красив млад мъж и следователно ще бъде в опасност. Затова го заключва в сандък, който занася в подземния свят, царството на Прозерпина и Плутон. Там Прозерпина отваря сандъка и научава момчето на изкуството на любовта. Калиопа осъзнава, че и двете жени имат равни права върху Адонис, но че той също се нуждае от време за себе си. Следователно, той трябва да живее с Венера една трета от годината (под Козирог), с Прозерпина друга трета (под Змия) и да бъде свободен през последната трета (в Лъв). Венера обаче обвързва Адонис със себе си с магическата си лента за цялата година. Нейният ревнив съпруг, Марс, убива Адонис под формата на глиган. Пиесата завършва с оплакване от всички замесени.

Втора сцена:

Пентей е отвратен от това, което вижда. Той обаче не е сигурен дали може да се довери на огледалото. Може да научи пълната истина само ако сам отиде на планината Китерон. Непознатият го съветва да се преоблече като жена за безопасност. Берой осъзнава, че Дионис възнамерява да примами братовчедка му в капан. Посочвайки, че тя е била тяхната дойка, тя го моли да пощади братовчедка му. Дионис отказва да слуша. Той обвинява Берой, че не е защитил майка му Семела. На планината Пентей, преоблечен, наблюдава дивото веселие на поданиците си, докато в Тива Берой вече оплаква загубата си. Старият Кадъм тревожно решава да застане на стража пред храма. На планината Китерон басаридите възторжено хвалят Дионис. Глас им съобщава, че сред тях се крие непознат. Пентей е разпознат и тълпата се нахвърля върху него. Собствената му майка, Агава, го убива, вярвайки, че е лъв, и взема главата му като трофей. Останалите празнуват постъпката им.

Четвърта част

Все още в транс, Агава носи предполагаемата лъвска глава в Тива и я показва на Кадъм. Берой изисква обяснение от нея относно местонахождението на царя. За да разчупи транса ѝ, Кадъм ѝ напомня за миналото и семейството ѝ, като я подканва да разгледа главата по-внимателно. Едва сега Агава осъзнава, че е убила собствения си син. Междувременно хората на капитана са намерили останалата част от тялото на планината Китерон и са я донесли в града. В отчаяние Агава сама желае смъртта. Хората обаче не се чувстват виновни за случилото се. Агава се обръща към мъртвия си син с последни думи, заявявайки, че действията им са волята на боговете. Дионис сега се разкрива открито. Той прогонва кралското семейство от града и нарежда на капитана да изгори двореца. Отмъщението му за смъртта на майка му вече е пълно. Той изисква, в името на баща си Зевс, Прозерпина да освободи Семела. Заедно с майка си, която сега се казва Тиона, той се възнася на небето. Пред гробницата на Семела са останали две статуи, пред които хората се поклоняват.

(край на описанието)

Инструментация

  • Ударни инструменти (8 изпълнители):

……

Музика

Операта се изпълнява без антракт. Формално тя съответства на четиричастна симфония. Съответно, отделните части не са обозначени като актове, а като движения. Те свидетелстват за ангажираността на Хенце с произведенията на Густав Малер.

Първата част е в сонатна форма. В експозицията са въведени двата контрастни принципа на Пентей и Дионис. Пентей притежава „блокови плътни звуци“ с фанфарни мотиви, докато Дионис има „въртящи се, пищни звукови светове“. На двата персонажа са приписани различни „дванадесеттонови ладове“: този на рационалния Пентей е по-диатоничен, докато този на Дионис съдържа повече хроматизъм. Двете теми не следват една друга като блокове, а се преплитат по сложен начин.

Втората част е скерцо с оргиастични танци. Арията на Дионис цитира началото на сарабандата от първата част на „Clavier-Übung“ на Йохан Себастиан Бах.

Третата част, в която двамата антагонисти се срещат, е адажио. Тя е прекъсната от интермецо с напълно контрастен характер и води до фуга. Тази част съдържа цитат от Петата симфония на Малер в дуета между двамата протагонисти.

Четвъртата част е сложна пасакалия, която преминава в погребален марш. Ритъмът на последния също оформя апотеоза на Дионис. Хенце нарича тази музика „Dies irae на боговете“ и „Lacrymosa на Ерос“.

Отделните части на операта плавно преливат една в друга. Преходът към втората част, например, се формира от съблазнителния глас, който примамва народа към Китерон. Има и плавни преходи в началото и края на интермецото. Развитието на двете контрастни теми прониква в цялата опера. В този процес музикалният материал на Дионис постепенно придобива значение и в крайна сметка измества този на Пентей.

В допълнение към вече споменатите примери, има и други цитати от „Страсти по Матей“ на Бах и неговата Английска сюита в ре минор. Хенце черпи вдъхновение за ритмите от южноиталиански народни песни.

Значителна роля в операта на Хенце е отредена на хора. Той не само коментира действието подобно на древногръцкия театрален хор, но и осигурява „вълшебен звуков пейзаж“. Радостният вик „Аяялая“ от езика на инуитите се чува многократно. Някои части, отредени на хора в оригиналната пиеса на Еврипид, са дадени на солисти: медицинската сестра Берое, капитана и сестрата на Агава, Автоноя. Ролите на Агава, Кадъм и Тирезий са разширени и по-сложни, отколкото във „Вакханките“.

…..

Записи

(край на цитата)

Премиери по света

…..

Хенце вече беше премахнал интермецото за представлението, което режисира в Санта Фе през 1968 г. От 1992 г. нататък той смяташе тази версия, която беше с около 20 минути по-кратка, за окончателна. Вместо това, преработената версия съдържа раздел с продължителност само няколко секунди, докато интермецото беше обявено за самостоятелно произведение. Нов, по-малък ансамбъл от инструменти позволява изпълнения в по-малки оперни театри. Съществува и версия на Интермецото за клавесин и мандолина, създадена от Хенинг Браул за лондонското представление през 1974 г. 

(край на цитата)

След като на 1 юли 2026 г. се навършиха кръглите 100 години от рождението на Ханс Вернер Хенце, редно е в тази статия за операта му „Басаридите“ да дам и основни биографични данни за автора, както и най-важните етапи от многостранната му дейност. Цитирам тия данни от различни източници:

Ханс Вернер Хенце (1 юли 1926 г. – 27 октомври 2012 г.) е немски композитор. Неговото обширно творчество е изключително разнообразно по стил, повлияно от сериализма , атоналността , неокласицизма , италианската музика , арабската музика и джаза , както и от традиционните школи на немската композиция. По-специално, сценичните му произведения отразяват „последователното му култивиране на музика за театър през целия му живот“.

Хенце е известен и с политическите си убеждения. Той напуска Германия и се мести в Италия през 1953 г. поради предполагаема нетърпимост към лявата му политика и хомосексуалността. В края на живота си той живее в село Марино в централната италианска област Лацио и в последните си години продължава да пътува много, по-специално до Великобритания и Германия, като част от работата си. Като отявлен марксист и член на Италианската комунистическа партия , Хенце създава композиции в чест на Хо Ши Мин и Че Гевара . На премиерата на неговия реквием за Че Гевара през 1968 г. в Хамбург, озаглавен „Das Floß der Medusa“ ( „Салът на Медуза“ ), поставянето на червено знаме на сцената предизвиква бунт и арест на няколко души, включително либретиста. Хенце прекарва една година от 1969 до 1970 г. в преподаване на остров Куба .

Живот и творчество

Ранни години

Хенце е роден в Гютерсло , Вестфалия , най-голямото от шест деца на учител, и проявява ранен интерес към изкуството и музиката. Това, както и политическите му възгледи водят до конфликт с консервативния му баща. Бащата на Хенце – Франц, е воювал в Първата световна война и е ранен при Вердюн . Той работи като учител в училище в Билефелд , създадено на прогресивна основа, но то е затворено през 1933 г. по правителствена заповед, защото прогресивният му стил не е в съответствие с официалните възгледи. След това Франц Хенце се премества в Дюне, малко селце близо до Бюнде , където попада под влиянието на нацистката пропаганда. Книги на еврейски и християнски автори са заменени в дома на Хенце с литература, отразяваща нацистките възгледи; от цялото семейство се очаква да се придържа към новото мислене на Франц. По-големите момчета, включително Ханс, са записани в „Хитлерюгенд“ .

Въпреки че в дома на Хенце се говори за актуални събития, Ханс успява да чуе и предавания на класическа музика (особено Моцарт ) и в крайна сметка баща му осъзнава, че синът му има призвание като музикант. Хенце започва обучението си в държавното музикално училище в Брауншвайг през 1942 г., където учи пиано, ударни инструменти и теория. Франц Хенце се завръща в армията през 1943 г. и е изпратен на Източния фронт, където умира. Хенце е принуден да прекъсне обучението си, след като е призован в армията през 1944 г., към края на Втората световна война . Обучава се за радист. Скоро е заловен от британците и държан в лагер за военнопленници до края на войната. През 1945 г. става акомпанятор в градския театър в Билефелд и продължава обучението си при Волфганг Фортнер в университета в Хайделберг през 1946 г.

Хенце има няколко успешни изпълнения в Дармщат , включително незабавен успех през 1946 г. с необароково произведение за пиано, флейта и струнни инструменти, което го привлича към вниманието на музикалните издатели „Schott’s“ . Той също така участва в известното лятно училище за нова музика в Дармщат , ключов инструмент за разпространение на авангардни техники. В лятното училище през 1947 г. Хенце се насочва към серийната техника .

В ранните си години той работи с дванадесеттонна техника , например в своята Първа симфония и Първи концерт за цигулка от 1947 г. Балетът на Садлър „Уелс“ посещава Хамбург през 1948 г.; това вдъхновява Хенце да напише хореографска поема „ Балетни вариации“ , която завършва през 1949 г. Първият балет, който вижда, е „ Сцени от балета“ на Фредерик Аштън . Той пише благодарствено писмо до Аштън, представяйки се като 22-годишен композитор. Следващия път, когато пише на Аштън, прилага партитурата на своите „Балетни вариации“ , която се надява Аштън да намери за интересна. Това произведение е изпълнено за първи път в Дюселдорф през септември 1949 г. и е поставено за първи път във Вупертал през 1958 г. През 1948 г. Хенце става музикален асистент в „Дойчер театър“ в Констанц , където е създадена първата му опера „ Чудният театър “ , базирана на произведението на Сервантес. 

През 1950 г. той става балетен диригент в Хесенския държавен театър  във Висбаден , където композира две опери за радио, първия си концерт за пиано, както и първата си сценична творба с истинско значение – операта с джаз влияние „ Булевардът на самотата“ , модерна интерпретация на традиционната история за Манон Леско. Неговият балет „Ундине“ е композиран за Английския кралски балет и е хореографиран от Аштън за постановка през 1958 г.

Преместване в Италия

Хенце напуска Германия през 1953 г. в отговор на хомофобията и общия политически климат в страната. Неговият издател „Schott’s“, също предлага на Хенце авансово плащане на авторски права, при условие че напусне диригентските си постове, за да се съсредоточи върху композирането. Този финансов стимул позволява на Хенце да се премести в Италия, където остава през по-голямата част от живота си. Той се установява на остров Иския в Неаполитанския залив. На острова живеят и композиторът Уилям Уолтън и съпругата му Сузана, които проявяват голям интерес към младия немски композитор. „Quattro poemis“ на Хенце за оркестър през 1955 г. ясно показва, че той се е отдалечил далеч от принципите на дармщатския авангард. През януари 1956 г. той напуска Иския и се мести на континента, за да живее в Неапол . Първоначално той претърпява допълнително разочарование с противоречиви премиери на операта „König Hirsch“ , базирана на текст от Карло Гоци, и балета „Maratona di danza“ , с либрето от Лукино Висконти. Въпреки това, след това той започва дълготрайно и плодотворно творческо партньорство с поетесата Ингеборг Бахман . Работейки с нея като либретист, той композира оперите „Принцът от Хомбург“ (1958) по текст на Хайнрих фон Клайст и „Младият лорд“ (1964) по Вилхелм Хауф, както и „Серенади и арии“ (1957) и неговата Хорова фантазия (1964).

Той композира своите „Пет неаполитански песни“ за Дитрих Фишер-Дискау скоро след пристигането си в Неапол. По-късен престой в Гърция му дава възможност да завърши произведението си, базирано на Хьолдерлин, „Камерна музика 1958“, посветено на Бенджамин Бритън и премиерно изпълнено от тенора Питър Пиърс, китариста Джулиан Брийм и осемчленен камерен ансамбъл.

През 1961 г. Хенце се премества в уединена вила „Ла Лепрара“ на хълмовете на Марино, с изглед към река Тибър южно от Рим. Това време също така сигнализира за силна склонност към музика, включваща глас.

От 1962 до 1967 г. Хенце преподава майсторски класове по композиция в „Моцартеум“ в Залцбург, а през 1967 г. става гостуващ професор в колежа Дартмут в Ню Хемпшир. Един от най-големите му успехи е премиерата на операта „Басаридите“ на Залцбургския фестивал.

В следващия период той значително засилва политическата си ангажираност, което влияе и върху музикалното му творчество. Например, премиерата на неговата оратория „Das Floss der Medusa“ в Хамбург се проваля, когато неговите сътрудници от Западен Берлин отказват да свирят под портрет на Че Гевара, възразявайки и срещу революционно знаме, поставено на сцената. Неговите политически убеждения влияят и на Шестата му симфония (1969), Втори концерт за цигулка (1971), „Voices“ (1973) и произведението му за говорим текст и камерен оркестър „El Cimarrón“, базирано на книга на кубинския автор Мигел Барнет за избягали чернокожи роби по време на колониалния период на Куба.

Утвърден композитор

Неговата политическа критика достигна своя връх през 1976 г. с премиерата на операта му „Идваме до реката“ .

През същата година Хенце основава „Cantiere Internazionale d’Arte“ в Монтепулчано за популяризиране на нова музика, където детската му опера „Поличино“ е премиерно изпълнена през 1980 г. От 1980 до 1991 г. той води клас по композиция в музикалното училище в Кьолн. През 1981 г. основава работилниците „Mürztal“ в австрийския регион Щирия , същия регион, където през 1984 г. създава Младежкия музикален фестивал в Дойчландсберг. През 1988 г. основава Мюнхенското биенале, „международен фестивал за нов музикален театър“, на който е артистичен директор.

Неговите собствени опери отново стават по-конвенционални, например „Английската котка“ (1983) и „Das verratene Meer“ (1990), базирана на романа на Юкио Мишима„Gogo no Eiko“ , известен на английски като „Морякът, който падна от благодатта на морето“.

По-късните му произведения, макар и по-малко противоречиви, продължават политическата и социална му ангажираност. Неговият Реквием (1990–93) се състои от девет „свещени концерта“ за пиано, тромпет и камерен оркестър и е написан в памет на Майкъл Винер , артистичен директор на Лондонската симфониета. Хоровата Девета симфония (1997), посветена на „героите и мъчениците на германския антифашизъм“, е написана по либрето на Ханс-Улрих Трайхел, базирано на мотиви от романа „Седмият кръст“ от Ана Зегерс. Тя е отхвърляне на нацизма, който самият Хенце е преживял в младостта си. Последният му успех е премиерата през 2003 г. на операта „ L’Upupa und der Triumph der Sohnesliebe“ (на български: Упадъкът и триумфът на синовната любов) на Залцбургския фестивал, с текст, който той сам е написал, базиран на сирийска приказка. Други късни композиции включват „Себастиан в тъгата“ (2004) за голям оркестър и операта „Федра“ (2007).

Хенце е живял с партньора си Фаусто Морони от началото на шейсетте години на миналия век, а Морони е планирал и засадил градината на хълма около Ла Лепрара. Морони се е грижил за композитора, когато той е претърпял нервен срив, по време на който е едва говорил и е трябвало да бъде насърчаван да се храни. През 2007 г., малко след внезапното възстановяване на Хенце, Морони е починал след продължителна битка с рака. „Elogium Musicum“ (2008), за голям оркестър и хор, изпълняващи латински текст на Хенце, е паметник на неговия партньор от повече от четиридесет години.

През 1995 г. Хенце получава Вестфалската музикална награда, която носи неговото име от 2001 г. Поканен от Валтер Финк, той е десетият композитор, представен в годишния „Komponistenporträt“ на музикалния фестивал в Рейнгау през 2000 г., но поради заболяване не присъства. Музиката включва неговия Реквием . На 7 ноември 2004 г. Хенце получава почетна докторска степен по музикология от „Hochschule für Musik und Theater München“ (Университет за музика и сценични изкуства, Мюнхен). През 1975 г. става почетен член на Кралската музикална академия в Лондон.  Английската версия на автобиографията му, „Бохемски квинти“ , е публикувана през 1998 г. 

Малко преди смъртта на Хенце, Доналд Маклауд го интервюира за поредицата „Композитор на седмицата“ на „BBC Radio 3“ (излъчена около 2010 г., включваща записи на произведения на Хенце). През 2023 г. откъси от тези интервюта са преизлъчени в специална поредица, отбелязваща осемдесетата годишнина на предаването. 

Ханс Вернер Хенце умира в Дрезден на 27 октомври 2012 г. на 86-годишна възраст


Произведения

Музиката на Хенце е съчетала неокласицизъм, джаз, дванадесеттоновата техника, сериализъм и някои рок или популярна музика. Въпреки че е изучавал атонализъм в началото на кариерата си, след преместването му в Италия през 1953 г. музиката на Хенце става значително по-неаполитанска по стил. Неговата опера „König Hirsch“ („Кралят елен“) съдържа пищни, богати текстури. Тази тенденция се проявява по-нататък в пищната балетна музика, която той пише за „Ундине“ на английския хореограф Фредерик Аштън, завършена през 1957 г.

Докато Менделсон и Вебер имат важни влияния, музиката за „Ундине“ съдържа джаз и в нея има много напомняния за Стравински – не само Стравински, неокласическият композитор, но и композиторът на „Пролетно тайнство“. Неговият „Maratona di danza“ , от друга страна, изисква много по-тясно интегриране на джаз елементи, допълнено от сценичен оркестър, което е много различно от по-романтичната „Ундине“ . Хенце получава голяма част от тласъка за балетната си музика от предишната си работа като балетен съветник в Хесенския държавен театър във Висбаден.

Текстурите за кантатата „Камерна музика“ (1958, преработена 1963) са далеч по-сурови; Хенце се връща към атонализма в „Антифона“ , а по-късно другите стилове, споменати по-горе, отново стават важни в музиката му.

Награди

(край на цитата)

Тъй като 100-годишнината от рождения ден на Ханс Вернер Хенце беше точно на 1 юли 2026 г., в Германия и Италия се организираха (и все още се провеждат) изключителни събития. Музикалният свят преоткрива неговото наследство под мотото „музикален хуманист, бунтовник и индивидуалист“.

Ето най-важните акценти и новини около юбилея:

1. Големите фестивални акценти (Лято 2026)

  • Залцбургският фестивал (август 2026): Централно събитие в момента е новата престижна продукция на операта „Принцът на Хомбург“ (Der Prinz von Homburg) под диригентството на Инго Мецмахер и с участието на Радио-симфоничния оркестър на Виена (ORF).
  • Фестивалът в Екс ан Прованс (юли 2026): Представи феноменален прочит на камерния му шедьовър „Ел Симарон“ (El Cimarrón) в „Théâtre du Jeu de Paume“.
  • Италианският ренесанс (Сиена и Монтепулчано): Тъй като Хенце прекара по-голямата част от живота си в Италия, „Accademia Musicale Chigiana“ в Сиена и основаният от самия него фестивал „Cantiere Internazionale d’Arte“ в Монтепулчано организираха мащабни летни седмици, посветени изцяло на вокалното и инструменталното му творчество.

2. Медийни премиери и непоказвани архиви

  • Документалният филм на „ARTE“: На самия 1 юли платформата „ARTE Mediathek“ пусна премиерно новия документален филм „Ханс Вернер Хенце – композитор, комунист, денди“. Лентата съдържа напълно непоказвани досега архивни кадри и интервюта с негови ученици и съвременници.
  • Историческият запис на сър Саймън Ратъл: Германското национално радио излъчи на 1 юли грандиозното изпълнение на ораторията „Поясът на Медуза“ (Das Floß der Medusa) под палката на сър Саймън Ратъл, Симфоничния оркестър на Баварското радио (BRSO) и обединените радиохорове на BR и WDR.

3. Изключително културно откритие: „Кубинският дневник“

  • Фондация „Ханс Вернер Хенце“ изненада изследователите, като публикува за първи път в пълния му вид личния „Кубински дневник“ (Cubanisches Tagebuch) на композитора от престоя му в Куба през 1969–1970 г. Изданието е придружено от уникални илюстрации и коментари, хвърлящи светлина върху бурния му политически и творчески живот.

4. Нов златен стандарт в звукозаписа

  • Музикалното издателство „Schott Music“ и лейбълът „WERGO“ издадоха луксозната колекция „Hans Werner Henze Edition: Sinfonia“. Тя включва 5 диска с неговите фундаментални симфонични творби, изпълнени от Симфоничния оркестър на Берлинското радио (RSB) под диригентството на Марек Яновски.

Този 60-годишен юбилей на „Басаридите“ съвпада по изключителен начин с глобалните чествания през настоящата 2026 година, когато светът отбелязва 100 години от рождението на самия Ханс Вернер Хенце (1 юли 1926 г.). От големите фестивали в Залцбург и Екс ан Прованс до нови документални филми по „ARTE“ — творчеството на този велик музикален хуманист днес се преоткрива с нова сила.

А за онези, които искат да усетят магията на Хенце на живо днес: неговата емблематична опера „Принцът от Хомбург“ (по либрето на Ингеборг Бахман) е сред централните акценти на тазгодишния Залцбургски фестивал. На 20 август 2026 г. във „Felsenreitschule“ Инго Мецмахер и Георг Нигъл ще вдъхнат нов живот на този шедьовър — ярък знак, че 100 години след рождението си, Хенце остава стълб в световния музикален театър.

Постановката на „Принцът от Хомбург“ (Der Prinz von Homburg) на Ханс Вернер Хенце е едно от най-престижните събития в програмата на тазгодишния Залцбургски фестивал (Salzburger Festspiele 2026).

Ето ключовите подробности, които са изключително интересни за моите читатели във ФБ и в моя блог „operastars.de“:

Детайли за продукцията в Залцбург

  • Формат и дата: Творбата се представя в престижното заглавие на фестивала като концертно изпълнение (concertante), което поставя изцяло фокуса върху гениалната партитура на Хенце. Голямото събитие ще се състои на 20 август 2026 г.
  • Локация: Спектакълът ще се играе в легендарната „Felsenreitschule“ (Летния манеж) в Залцбург — място с уникална акустика, където Хенце традиционно е триумфирал през годините.
  • Звезден състав: Диригент на проекта е прочутият Инго Мецмахер — един от най-големите експерти в света по отношение на съвременната опера и творчеството на Хенце. Сложните вокални партии са поверени на изключителни артисти: баритонът Георг Нигъл изпълнява главната роля на Принца, а тенорът Максимилиан Шмит влиза в образа на Фридрих Вилхелм.
  • Оркестър: На сцената ще свири Радио-симфоничният оркестър на Виена (ORF), а събитието ще бъде записано и излъчено по австрийското национално културно радио Ö1 (ORF).

Защо тази опера е толкова специална?

„Принцът от Хомбург“ е създадена в периода 1958–1959 г. по едноименната класическа драма на Хайнрих фон Клайст. Любопитното тук е, че либретото е дело на великата австрийска поетеса Ингеборг Бахман — дългогодишна муза, близка приятелка и съратница на Хенце.

Двамата умишлено пренаписват историята на Клайст, за да „денаталиризират“ (изчистят от милитаризъм) германския сюжет. Вместо за сляпо подчинение на армията, те създават психологическа драма за конфликта между личното чувство (сънищата, интуицията на Принца) и суровия закон на държавата. Музиката е изящна, силно експресивна и показва как Хенце умело съчетава додекафонията с красив, почти романтичен лиризъм.

(край на цитатите за Ханс Вренер Хенце и за операта му „Принцът от Хомбург“)

Нека днес на 9 август 2026 г. почетем 60 години от премиерата на операта „Басаридите“ (The Bassarids) от немския композитор Ханс Вернер Хенце, които се навършиха на 6 август т.т. Тази опера – както се вижда от детайлите в статията, е получила през тия 60 години голяма известност чрез много продукции по целия свят.

Честит юбилей на операта „Басаридите“!

……

Записи:

THE BASSARIDS (Trailer) | Composed by: Hans Werner …

https://www.google.com/search?q=you+tube+oper+Die+Basariden+von+hans+henze&sca_esv=1d313cea702fae5e&biw=1366&bih=625&sxsrf=APpeQnulCm1UN-tEo3CJqpr6nkwz5d5T1w%3A1786263087407&ei=LzZ4aoO5GLH97_UP44vQwAI&ved=0ahUKEwjDjLPGjJOWAxWx_rsIHeMFFCgQ4dUDCBA&uact=5&oq=you+tube+oper+Die+Basariden+von+hans+henze&gs_lp=Egxnd3Mtd2l6LXNlcnAiKnlvdSB0dWJlIG9wZXIgRGllIEJhc2FyaWRlbiB2b24gaGFucyBoZW56ZTIFECEYnwVI6LMBULsWWMqEAXABeACQAQCYAYYCoAH3HaoBBjIuMjMuMbgBA8gBAPgBAZgCGqACjh7CAggQABjvBRiwA8ICCxAAGIAEGKIEGLADwgILEAAYiQUYogQYsAPCAgUQABjvBcICCBAAGIAEGKIEwgIIEAAYiQUYogSYAwDiAwUSATEgQIgGAZAGBZIHBjMuMjEuMqAHknOyBwYyLjIxLjK4B4QewgcGMC4xLjI1yAd9gAgB&sclient=gws-wiz-serp#fpstate=ive&vld=cid:410348f3,vid:5j5WXv9oa4Y,st:0

….

Hans Werner Henze: Die Bassariden

https://www.google.com/search?q=you+tube+oper+Die+Basariden+von+hans+henze&sca_esv=1d313cea702fae5e&biw=1366&bih=625&sxsrf=APpeQnulCm1UN-tEo3CJqpr6nkwz5d5T1w%3A1786263087407&ei=LzZ4aoO5GLH97_UP44vQwAI&ved=0ahUKEwjDjLPGjJOWAxWx_rsIHeMFFCgQ4dUDCBA&uact=5&oq=you+tube+oper+Die+Basariden+von+hans+henze&gs_lp=Egxnd3Mtd2l6LXNlcnAiKnlvdSB0dWJlIG9wZXIgRGllIEJhc2FyaWRlbiB2b24gaGFucyBoZW56ZTIFECEYnwVI6LMBULsWWMqEAXABeACQAQCYAYYCoAH3HaoBBjIuMjMuMbgBA8gBAPgBAZgCGqACjh7CAggQABjvBRiwA8ICCxAAGIAEGKIEGLADwgILEAAYiQUYogQYsAPCAgUQABjvBcICCBAAGIAEGKIEwgIIEAAYiQUYogSYAwDiAwUSATEgQIgGAZAGBZIHBjMuMjEuMqAHknOyBwYyLjIxLjK4B4QewgcGMC4xLjI1yAd9gAgB&sclient=gws-wiz-serp#fpstate=ive&vld=cid:e598c7fc,vid:Pfjrcf0aCTQ,st:0

…..

Henze: Die Bassariden, Opera (1966): Mänadenjagd

https://www.google.com/search?q=you+tube+oper+Die+Basariden+von+hans+henze&sca_esv=1d313cea702fae5e&biw=1366&bih=625&sxsrf=APpeQnulCm1UN-tEo3CJqpr6nkwz5d5T1w%3A1786263087407&ei=LzZ4aoO5GLH97_UP44vQwAI&ved=0ahUKEwjDjLPGjJOWAxWx_rsIHeMFFCgQ4dUDCBA&uact=5&oq=you+tube+oper+Die+Basariden+von+hans+henze&gs_lp=Egxnd3Mtd2l6LXNlcnAiKnlvdSB0dWJlIG9wZXIgRGllIEJhc2FyaWRlbiB2b24gaGFucyBoZW56ZTIFECEYnwVI6LMBULsWWMqEAXABeACQAQCYAYYCoAH3HaoBBjIuMjMuMbgBA8gBAPgBAZgCGqACjh7CAggQABjvBRiwA8ICCxAAGIAEGKIEGLADwgILEAAYiQUYogQYsAPCAgUQABjvBcICCBAAGIAEGKIEwgIIEAAYiQUYogSYAwDiAwUSATEgQIgGAZAGBZIHBjMuMjEuMqAHknOyBwYyLjIxLjK4B4QewgcGMC4xLjI1yAd9gAgB&sclient=gws-wiz-serp#fpstate=ive&vld=cid:347d22f1,vid:RQQKOqLDY9c,st:0

…..

Hans Werner Henze – Die Bassariden

https://www.google.com/search?q=you+tube+oper+Die+Basariden+von+hans+henze&sca_esv=1d313cea702fae5e&biw=1366&bih=625&sxsrf=APpeQnulCm1UN-tEo3CJqpr6nkwz5d5T1w%3A1786263087407&ei=LzZ4aoO5GLH97_UP44vQwAI&ved=0ahUKEwjDjLPGjJOWAxWx_rsIHeMFFCgQ4dUDCBA&uact=5&oq=you+tube+oper+Die+Basariden+von+hans+henze&gs_lp=Egxnd3Mtd2l6LXNlcnAiKnlvdSB0dWJlIG9wZXIgRGllIEJhc2FyaWRlbiB2b24gaGFucyBoZW56ZTIFECEYnwVI6LMBULsWWMqEAXABeACQAQCYAYYCoAH3HaoBBjIuMjMuMbgBA8gBAPgBAZgCGqACjh7CAggQABjvBRiwA8ICCxAAGIAEGKIEGLADwgILEAAYiQUYogQYsAPCAgUQABjvBcICCBAAGIAEGKIEwgIIEAAYiQUYogSYAwDiAwUSATEgQIgGAZAGBZIHBjMuMjEuMqAHknOyBwYyLjIxLjK4B4QewgcGMC4xLjI1yAd9gAgB&sclient=gws-wiz-serp#fpstate=ive&vld=cid:537f57fa,vid:N_9_gyjOCHc,st:0

…..

TRAILER | THE BASSARIDS Henze – Komische Oper Berlin

https://www.google.com/search?q=youtube+oper+Die+Bassariden+von+hans+henze&sca_esv=1d313cea702fae5e&sxsrf=APpeQnuqXQaHSksJ-Fph52pT8IQdd4sktQ:1786263135754&ei=XzZ4aq3SLdSG9u8PheHxoQg&start=10&sa=N&sstk=AU9db-Do1HFTLpXVMsDAOxMj27vbbHqRovI3hRsrgns05hD9Jd8zscTAOKhS3BjKk06CrfrpD-wuOaSiALqearK4MBTW2G-HhFYXpw&ved=2ahUKEwjt_bndjJOWAxVUg_0HHYVwPIQQ8tMDegQIGxAG&biw=1366&bih=625&dpr=1#fpstate=ive&vld=cid:9c03e320,vid:a5fuuihCdDk,st:0

…..