Днес празнува рожден ден прочутата цигуларка проф. Гинка Гичкова

Драги приятели на музиката, днес на 22 октомври 2026 г. правя едно изключение – не пиша статия на тема от оперното изкуство. Това не е за първи път – и други път съм излизал от традиционната сфера на дейност, когато виден представител на българското музикално изкуство има кръгъл рожден ден. Днешното изключение се отнася до една личност, която днес навършва достойните 80 години и преди 55 години съм я слушал на концерт в София. Това е прекрасната българска цигуларка проф. Гинка Гичкова, моя ФБ-приятелка, на която днес посвещавам статия за първи път.

Ще изложа уводни бележки и „визитна картичка“ на юбилярката:

Драги приятели на оперната, инструментална и симфонична музика, днес на 22 октомври 2026 г. българската музикална култура има повод за национална гордост. Своя забележителен 80-годишен юбилей празнува една от най-ярките и харизматични фигури в историята на нашето цигулково изкуство – голямата българска цигуларка и уважаван педагог проф. Гинка Гичкова. Надарена с изключителна артистичност, ярък индивидуален почерк и дълбоко музикално прозрение, тя превърна цигулковия лък в продължение на своята душевност, изграждайки вдъхновяваща кариера на родната и международната сцена. Като лауреат на престижни световни конкурси и дългогодишен професор, тя е част от онази „златна генерация“ български изпълнители, които издигнаха родната школа до най-високите световни стандарти и прославиха страната ни по света. Радвам се днес, като неин ФБ-приятел и почитател на изкуството й да посветя тази статия на нейния житейски и творчески триумф.

Визитна картичка: Проф. Гинка Гичкова

Биографични и образователни данни

Ранни стъпки: Родена е на 22 октомври 1946 г. в град Шумен – люлка на богати музикални традиции. Още от дете показва изключителен и самороден талант за цигулката.

Академично образование: Завършва Българската държавна консерватория (днес НМА „Проф. Панчо Владигеров“) в класа на великия български виртуоз и педагог проф. Емил Камиларов, от когото наследява бляскавата техническа прецизност и паганиниевски плам.

Международно признание и лауреатски звания

Триумфът в Монреал: Още в младежките си години постига огромен успех, като печели престижно лауреатско звание на Монреалския международен конкурс за изпълнители (Montreal International Music Competition) в Канада – един от най-авторитетните форуми в света по онова време.

Европейски сцени: Успехът в Канада е естествен стадий на признанията ѝ от други колосални европейски конкурси, сред които Международният конкурс за цигулари „Хенрик Виенявски“ в Познан (Полша) и престижният международен форум в Женева (Швейцария).

Професионална и педагогическа дейност

Камерно изкуство: Емблематично за нейната кариера остава дългогодишното и вдъхновено камерно партньорство с бележитата пианистка проф. Савка Шопова-Маркова, с която изнасят десетки концерти и правят записи на най-високо ниво.

Педагогически принос: Дългогодишен обичан професор по цигулка в Националната музикална академия в София, както и в Северногръцката консерватория в Солун, където възпитава поколения успешни цигулари, свирещи днес в елитни оркестри по целия свят.

(край на „визитната картичка“ на юбилярката)

След тези уводни бележки ще се спра на различни данни от живота и дейността на Гинка Гичкова.

Първо ще започна с едно приятно събитие от 2006 г., когато Гинка Гичкова навърши 60 години и от родния й град Шумен дойде чудесното съобщение, че там тя получава званието “Почетен гражданин на Шумен“. Цитирам официалното съобщение:

Портал „Община Шумен“

2006 година

Д О К Л А Д Н А З А П И С К А

от Веселин Здравков Златев

Кмет на Община Шумен

ОТНОСНО: Удостояването на проф. Гинка Захариева Гичкова със званието “Почетен гражданин на Шумен“

”УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ, ДАМИ И ГОСПОДА ОБЩИНСКИ СЪВЕТНИЦИ,

Професор Гинка Гичкова е родена на 22 октомври 1946 г. в гр. Шумен. Започва обучението си по цигулка на петгодишна възраст при известния педагог Веселин Спиров. Продължава образованието си във Варненското музикално училище “Добри Христов” и Държавната музикална академия в класа на проф. Емил Камиларов, когато следват години на успехи и признание на таланта на младата цигуларка. Те са свързани с множество награди и отличия: Конкурс на Русенска филхармония, Международен конкурс “Хенрик Виенявски” – Полша, Международен конкурс в Монреал – Канада, Международен конкурс за цигулари в Женева – Швейцария.

Периодът след завършване на музикалното образование на цигуларката се свързва с богата и активна концертна дейност като концертиращ артист в Дирекция “Музика”. Гостува на всички симфонични оркестри в страната, както и на филхармонии в Швейцария, Германия, Унгария, Чехия, Румъния, Тунис. Работи с диригентите Д. Петков, К. Илиев, Е. Чакъров, В. Стефанов, Й. Дафов, М. Таварес, Й. Конта и др. Това е и периодът, през който Гинка Гичкова гостува всяка година на Шуменската филхармония.

Повече от 40 години Гинка Гичкова творчески сътрудничи с пианистката Савка Шопова-Маркова, довело до изграждането на забележителен камерен състав, утвърден в България и известен в чужбина – Гърция, Испания, Португалия, Индия, Русия, Кипър, Куба, Австрия. Изнесените концерти включват основния камерен, класически и съвременен репертоар за цигулка и пиано.

Преподавателската дейност на Гинка Гичкова е свързана преди всичко с ДМА “Панчо Владигеров”. Тя започва като хонорован преподавател по цигулка, назначена е по-късно за редовен и днес е професор. От 1992 г. преподава и в Северно Гръцката консерватория в Солун, където води и летни курсове по интерпретация. Нейни ученици са лауреати и носители на първи награди от наши и международни конкурси. Била е член на жури по цигулка и камерна музика на конкурси в България и чужбина. Изявената българска цигуларка е учредител на Фондация “Панчо Владигеров”. Спомогнала е за развитието на музикалния живот в Шумен с многобройните си изяви в града – самостоятелни концерти и съвместни с Държавна филхармония – Шумен, постоянно сътрудничество с ОШИ “Андрей Стоянов”, а през последните години и чрез концертни изяви на нейни ученици. Цялостната й творческа, преподавателска и обществена дейност е допринесла за утвърждаването на българското изпълнителско изкуство у нас и в чужбина.

Във връзка с гореизложеното и 60-годишнината на проф. Гинка Гичкова предлагам Общински съвет Шумен да РЕШИ:

Присъжда званието “Почетен гражданин на Шумен” по чл. 25 от Статута на символите, почетните знаци и звания на Община Шумен на проф. Гинка Захариева Гичкова.

КМЕТ НА ОБЩИНА ШУМЕН: (В. Златев)

(край на цитата)

Действително това е едно голямо събитие в живота на Гинка Гичкова, което е резултат на огромната й дейност в България и чужбина.

Десет години по-късно – през 2016 г., когато Гинка Гичкова навърши 70 години, нейният ученик – известният днес цигулар Стоимен Пеев, от дълги години водещ член на авторитетния струнен ансамбъл „Софийски солисти“ и първи цигулар на струнен квартет “София”, написа мили думи за своята учителка. Цитирам:

Портал „Галерия на думите“

октомври 2016 г.

Стоимен Пеев

На Гинка Гичкова с любов и преклонение!

Една от най-големите български цигуларки – Гинка Гичкова празнува през тази година своя житейски юбилей.

Дългогодишната й творческа дейност е свързана с покоряването на много сцени в почти всички континенти в света. Дуото с забележителната пианистка акомпаняторка Савка Шопова-Маркова ще остане в историята на българското изпълнителско изкуства като образец на висок професионализъм, огромен репертоар и моменти на най-чиста духовна наслада за многобройните им почитатели.

Като професор в НМА “проф. Панчо Владигеров”, в продължение на повече от три десетилетия Гинка Гичкова е възпитала много талантливи поколения български цигулари,които разнасят славата на българското изпълнителско изкуство по много страни.

(край на цитата)

Пет години по-късно – през 2021 г., когато Гинка Гичкова навърши 75 години, Българското Национално Радио й посвещава специално предаване. Цитирам:

БНР

Гинка Гичкова – живот, отдаден на изкуството

публикувано на 02.11.2021

Автор: Мария Вълчанова

Живот, отдаден на изкуството и сцената – това е творческият път на една от най-активно концертиращите български изпълнителки през последните 50 години.

Виртуозната цигуларка, дългогодишен педагог и изявен музикален общественик – проф. Гинка Гичкова, е родена на 22 октомври 1946 г. в град Шумен, където на петгодишна възраст започват първите ѝ занимания по цигулка.

Образованието ѝ продължава в Музикалното училище „Добри Христов” във Варна, а в НМА има щастието да учи в класа на известния български цигулар и педагог проф. Емил Камиларов. Тогава идва и признанието на нейния изпълнителски талант и тя печели редица отличия, сред които наградата на Русенската филхармония, както и награди от международни конкурси: „Хенрик Виенявски“ в Полша, състезанията за цигулари в Женева и Монреал.

Като активно концертиращ артист-солист, Гинка Гичкова гостува на всички български оркестри, както и на филхармонии в Германия, Унгария, Чехия, Румъния, Тунис и Швейцария, а сред диригентите, с които музицира, блестят имената на Добрин Петков, Константин Илиев, Емил Чакъров, Васил Стефанов, Йосиф Конта. Повече от 40 години продължава сътрудничеството ѝ с българската пианистка проф. Савка Шопова-Маркова. Двете сформират една от най-дълготрайните български сонатни двойки, а техните почитатели ги възприемат почти като духовни сестри. Репертоарът на дуото Гинка Гичкова – Савка Шопова е изключително богат, с диапазон от предкласиката до съвременността. Двете активно концертират в България, Гърция, Испания, Португалия, Русия, Кипър, Австрия, дори в Куба и Индия.

Проф. Гинка Гичкова е дългогодишен преподавател в НМА „Проф. Панчо Владигеров”, а през 90-те години на отминалото столетие и в Северногръцката консерватория в Солун, където води и летни курсове. Тя е и изявен музикален общественик, учредител на фондация „Панчо Владигеров“. Дълги години активно участва в културния живот на град Шумен.

Освен увлекателния разказ на проф. Гинка Гичкова за изминатия от нея творчески път, своите благопожелания към любимата си преподавателка и спомени от общуването си с нея споделят и четирима от изявените ѝ студенти: Йордан Димитров, Стоимен Пеев, Красимир Джамбазов и Галина Койчева. В предаването звучат нейни майсторски изпълнения на творби от различни автори и епохи.

(край на цитата)

Цитирам линк към горното предаване на БНР, за да се чуят приветствията на споменатите по-горе личности:

https://old-news.bnr.bg/post/101550412

През годините на активната си концертна дейност Гинка Гичкова често е гостувала в родния си град като солист на Шуменския симфоничен оркестър, т.н. „Симфониета Шумен“. В Интернет има кратка статия от този оркестър, посветена на нея. Цитирам:

Портал „Симфониета Шумен“

(без дата)

Проф. Гинка Гичкова

Изтъкната българска цигуларка, педагог и общественик с над 50 години посветен творчески път на сцената и в музикалното образование.

Родена: 1946

Националност: България

Изяви в: Редица държави от цял свят

Родена на 22 октомври 1946 г. в Шумен, проф. Гинка Гичкова е една от най-изтъкнатите български цигуларки и концертни артисти на последните десетилетия. Започва да свири на цигулка още на петгодишна възраст. Образованието си продължава в Музикалното училище „Добри Христов“ във Варна и в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“, където е ученичка на проф. Емил Камиларов.

Лауреат е на редица национални и международни конкурси, сред които „Хенрик Виенявски“ (Полша), Женева и Монреал. В продължение на десетилетия е активен солист и камерeн изпълнител, гостувала на оркестри в България, Европа, Азия и Северна Африка, включително Германия, Чехия, Швейцария, Индия и Куба.

Нейното дългогодишно артистично партньорство с пианистката проф. Савка Шопова-Маркова оставя ярка следа в българската камерна музика.

Паралелно с концертната си дейност, проф. Гичкова е дългогодишен преподавател по цигулка в НМА „Проф. Панчо Владигеров“ и Северногръцката консерватория в Солун. Активна обществена фигура, тя е сред основателите на фондация „Панчо Владигеров“ и има значим принос към културния живот в родния си Шумен.

(край на цитата)

Понеже на много места в моята статия става дума за конкурса в Монреал, Канада, ще дам кратки бележки за този световно известен конкурс. При това, когато Гинка Гичкова участва в него, тя е студентка в Българската държавна консерватория в класа на легендарния български виртуоз проф. Емил Камиларов (самия той е носител на наградата „Паганини“). Успехът ѝ в Канада се нарежда до отличията ѝ от други колосални европейски форуми като Международния конкурс за цигулари „Хенрик Виенявски“ в Познан, Полша и конкурса в Женева (цитат от статия в Интернет за този конкурс в мой превод на български):

Международен музикален конкурс в Монреал

Международният музикален конкурс в Монреал („CMIM“) е състезание от елитно ниво за класически музиканти, които се интересуват от международна кариера като професионални концертни артисти. Пианисти, цигулари и вокалисти се състезават, като се редуват ежегодно. Първоначалната форма на конкурса е проведена за първи път през 1965 г. и е продължила до 1991 г. След това е преустановена и е възобновена през 2001 г. от покойния Андре Бурбо и от покойния френско-канадски бас Жозеф Руло.

„CMIM“ предлага три дисциплини – пеене, цигулка и пиано – на ротационен принцип в рамките на тригодишен цикъл. „CMIM“ се състои от четири кръга: предварителен кръг (базиран на видеозаписи), първи кръг, полуфинали и финали. Наградените получават награди и стипендии на стойност над 150 000 долара. Изданието за 2024 г., посветено на пианото, ще бъде последвано от издание за вокал през 2025 г. и издание за цигулка през 2026 г.

Андре Бурбо беше президент на състезанието от първото му издание през 2002 г. и беше наследен от Франсоа Р. Роа през 2018 г.

От май 2004 г. „CMIM“ е член на Световната федерация на международните музикални конкурси.

През септември 2023 г. Шантал Пулен и Шира Гилбърт бяха назначени за изпълнителен директор и артистичен директор на „CMIM“.

Лауреати на конкурса – първа и втора награди (извадка за българско участие)

1966 г.

цигулка

Владимир Ланцман (СССР) – първа награда

Хидетаро Сузуки (Япония) и Георги Бадев (България) – втора награда

(край на цитата)

В горната извадка не виждаме името на Гинка Гичкова. Вероятна тя е получи трета награда, но няма данни за това в архива на конкурса.

По-горе четем името на прочутия български цигулар проф. Георги Бадев, който е спечелил втора награда при конкурса през 1966 г. Георги Бадев беше широко известен цигулар и педагог, дълги години работил в Япония като професор по цигулка, който се помина през 2015 г. Беше женен за моя приятелка от детските ми години – Пепа Шандуркова от Габрово, дъщеря на виден габровски фотограф, близък приятел на моя баща.

Ще дам кратки сведения за този виден български цигулар и педагог:

Проф. Георги Бадев (1939–2015) е един от най-ярките и значими български цигулари от втората половина на XX век, както и изключителен музикален педагог. Наричан от близките си просто „Джо“, той оставя дълбока следа в българската и световната класическа музика.

Ето най-важното за неговия живот и забележително творчество:

Ранни години и воля: Роден е във Видин и започва да учи цигулка от 6-годишен. Като дете претърпява инцидент с избухнали взривни материали, при който губи върховете на пръстите на лявата си ръка (с която се свири по грифа), но с огромна воля и упоритост преодолява това препятствие и се завръща към цигулката.
Образование и ментори: Възпитаник е на Интерната за даровити деца в София. През 1961 г. завършва Българската държавна консерватория в класа на именития проф. Владимир Аврамов. През 1971 г. получава изключителната възможност да специализира в САЩ при световноизвестния виртуоз Исак Щерн.
Международно признание: Георги Бадев е лауреат на престижни световни конкурси, сред които конкурсите в Москва, „Кралица Елизабет“ в Брюксел (1959 г.) и Монреал в Канада (1966 г.), което дава мощен старт на международната му кариера.
Сценична кариера: Дълги години е концертмайстор на Софийската държавна филхармония и предпочитан солист на легендарни диригенти като Добрин Петков и Константин Илиев. Известен е с това, че представя пред българската публика за първи път сложни модерни произведения, сред които концертите за цигулка на Албан Берг, Бела Барток и Игор Стравински.
Педагогическа дейност: Като дългогодишен професор в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ в София, той възпитава поколения успешни български цигулари. Неговият международен авторитет го отвежда и в Япония, където дълги години преподава в престижната Музикална академия „Мусашино“ в Токио

Проф. Георги Бадев прекара около 10 години в Япония, където работи и преподава.

Той заема престижната позиция на професор по цигулка в Музикалната академия „Мусашино“ в Токио („Musashino Academia Musicae“). Престоят му там е през по-късния период от неговия живот (предимно през 90-те години и началото на новия век).

В Япония той е изключително ценéн и уважаван заради своята европейска школа, прецизност и огромен опит, като успява да изгради силна връзка между българските и японските традиции в цигулковото изкуство. Дори докато живее в Токио, той редовно се завръща в България, за да изнася концерти, рецитали и да се среща с колеги и ученици.

(край на цитата за проф. Георги Бадев)

Понеже при данните за проф. Георги Бадев, както и за педагогическата работа на проф. Гинка Гичкова става въпрос за тяхната дейност като педагози, ще цитирам данни за двамата от сайта на Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ в София:

Сайт на „Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ София

Катедра „Струнни инструменти“

Когато се създава Музикалната академия през 1921 г., инструментите цигулка, виола, виолончело и контрабас се преподават в обща катедра – „Струнни инструменти“. В периода между двете световни войни изпъква името на проф. Ханс Кох от Прага (ученик на Отакар Шевчик), работил в София и подготвил едни от най-изтъкнатите цигулкови педагози у нас – професорите Владимир Аврамов и Леон Суружон. В началото на 50-те години на ХХ век се обособяват катедрите „Цигулка“ и „Струнни инструменти“, които съществуват самостоятелно до 2020 г., когато се обединяват отново. В началото на 60-те години към катедра „Струнни инструменти“ се присъединява и специалността „Арфа“, а през 1993 – „Класическа китара“. От 2017 се осъществява обучение и по фолклорните инструменти гъдулка и тамбура, както и по келтска арфа.

Специалност „Цигулка“

Изтъкнати цигулари от първата половина на XX век, по-късно професори в Академията, специализират при най-големите световни авторитети на своето време: Саша Попов – при Шевчик и Прил във Виена, Никола Абаджиев и Тодор Въжаров – при Анри Марто, Камен Попдимитров – при Люсиен Капе, Христо Обрешков – при Георг Куленкампф, Недялка Симеонова – при Леополд Ауер, Петър Христосков – при Густав Хавеман, Леон Суружон – при Джордже Енеску и Ивон Аструг. След Втората световна война българското цигулково изкуство е под силното влияние на руската школа. Боян Лечев специализира при Давид Ойстрах, Боян Данаилов – при Леонид Коган, Михаил Чиликов – при Юрий Янкелевич, Георги Близнев – при Михаил Вайман, Дора Иванова – при Игор Безродни, Емил Камиларов (свирил с цигулката на Паганини) специализира в Ленинград, Стойка Миланова – при Давид Ойстрах и Евгения-Мария Попова – при Леонид Коган. Някои цигулари и педагози от по-младото поколение учат в западноевропейски страни – Велика Цонкова специализира при проф. Ифра Нийман в лондонското училище за музика „Гилдхол“.

Преподаватели от цигулковата катедра са лауреати на най-авторитетни национални и международни конкурси: Емил Камиларов („Паганини” – Генуа), ГЕОРГИ БАДЕВ („Кралица Елизабет“ – Брюксел), Стойка Миланова („Кралица Елизабет“ – Брюксел, „Карл Флеш“ – Лондон), ГИНКА ГИЧКОВА (Монреал), Александър Илчев („Енеску“ – Букурещ), Елисавета Казакова („Тибор Варга“ – Швейцария), Йосиф Радионов (Осака), Велика Цонкова („Ян Коциян“ – Чехия), Галина Койчева („Панчо Владигеров“ – Шумен).

Богата и ценна е концертната и звукозаписната дейност на професорите: Недялка Симеонова, Владимир Аврамов (солист и примариус на прочутия квартет „Аврамов“), Леон Суружон, Боян Лечев (осъществил премиерите на редица значителни български цигулкови творби), Петър Христосков, Емил Камиларов, Георги Бадев, Стойка Миланова (носител на международни отличия за звукозапис), Евгения-Мария Попова, Йосиф Радионов, Велика Цонкова.

Членове на катедрата участват редовно в журита и майсторски класове у нас и в чужбина. Днес изтъкнати български цигулари, завършили НМА, заемат позиции като педагози, концертмайстори и солисти към най-престижни музикални и образователни институции по цял свят.

Специалностите от ниския щрайх

Първият клас по виола е сформиран от Коста Киров през 1938 г. Особено значение за специалността има проф. Стефан Сугарев (1907 – 1958) – първи ръководител на катедра „Струнни инструменти“, пропагандатор на виоловото изкуство у нас, обучил и възпитал голям брой инструменталисти и педагози. През годините се откроява и името на проф. Александър Нейнски – ректор на БДК в периода 1968 – 1971 и 1985 – 1987.

Първият педагог и основател на класа по виолончело в Музикалната академия е проф. Иван Цибулка. Той е преподава и контрабас. През 70-те и 80-те години на ХХ век по виолончело преподават проф. Здравко Йорданов, доц. Светослав Манолов, проф. Богомил Караконов, Анна Атанасова.

Първият български педагог контрабасист е Тодор Георгиев. Учил за кратко във Франкфурт при Курт Мьохел, след завръщането си в България е първи басист в Народната опера и Народната филхармония – сборен оркестър преди основаването на АСО. От 1921 до 1926 води класа по контрабас в ДМА. От 1944 до 1952 преподаватели са Цанко Трифонов (водач на контрабасовата група в Софийската опера) и Асен Вапорджиев.

(край на цитата)

Цитирам статия от 2022 г. във връзка с концерт, посветен на 75 години от рождението на Гинка Гичкова:

Портал „Култура всеки ден“

2 септември 2022 г.

Татяна Капричева

Концерт на проф. Милко Коларов по повод 75 години на проф. Гинка Гичкова

Проф. Гинка Гичкова е родена в Шумен през 1946 г. и е възпитаничка на Музикалното училище „Добри Христов” Варна (днес НУИ „Добри Христов” Варна) и НМА „Панчо Владигеров” София. Следва при изтъкнатия цигулар и педагог Емил Камиларов. Гинка Гичкова е носител е на много национални и международни награди и е сред лауреатите на конкурса „Хенрик Виенявски” Полша и на цигулковите състезания в Женева и Монреал. Развива динамична професионална кариера като активен концертиращ артист-цигулар, като солира с всички български симфонични състави и филхармониите на редица страни като: Германия, Унгария, Чехия, Румъния, Тунис, Швейцария и др.

Партнира си с известни имена от диригентското изкуство като: Константин Илиев, Емил Чакъров, Васил Стефанов, Йосиф Конта и др. Като камерен изпълнител се изявява във формация сонатно дуо с пианистката проф. Савка Шопова–Маркова, като камерният им състав се отличава с дълготрайно творческо дълголетие, стил и мащабна концертна дейност на три континента в страните: България, Гърция, Испания, Португалия, Русия, Кипър, Австрия, Куба и Индия. Изключително ползотворна и приносна в развитието на българската цигулкова школа и в оформянето на младите цигулкови таланти е и нейната преподавателска работа в НМА „Проф. Панчо Владигеров” София и в Северногръцката консерватория в Солун, Гърция, където съгражда цигулкови творци и води летни майсторски класове. В областта на обществената дейност се слави като учредител на фондация „Панчо Владигеров”, като активно се включва и в музикалния и културен живот на Шумен. Сред учениците на проф. Гинка Гичкова, изявяващи се вече като изпълнители и преподаватели са: Галина Койчева, Стоимен Пеев, Йордан Димитров, Красимир Джамбазов и др.

На 27.03.2022 г. от 11.00 ч. В ГХГ „Б. Георгиев“ Варна се състоя Концерт на Милко Коларов по повод 75 години на проф. Гинка Гичкова. Тази изява бе осъществена по идея на изтъкнатия варненски композитор, а предпочитаният от него и отдавна станал вече традиция формат – неделно матине – всъщност бе част от съпътстващата програма на ММФ „Варненско лято“.

Концертът бе артистично изместен по това време на годината и наистина се открои от останалите изяви от културния афиш на града. Препълнената зала очакваше с нетърпение и интерес музикалното събитие. Проф. Милко Коларов има способността винаги да изненадва публиката с красиви нови произведения, годишнини или посвещения, като винаги обръща внимание на аудиторията да бъде будна за истинското и стойностно изкуство.

Нещо повече, много старателно и прецизно избира своите солисти и изпълнителски състави, без капка сантимент, винаги най-доброто, в името на художествеността и изкуството. Този концерт също не правеше изключение в отработения през годините художествен, естетичен и програмен рисунък на изявите на Милко Коларов, а чудесният и уважителен повод озари атмосферата още по-празнично в чест на светлата 75–годишнина на проф. Гинка Гичкова.

Какъв по-хубав подарък може да има човек от един великолепен концерт с музикалните фойерверки на „Симфониета“ и Маестро Коларов, с прекрасен солист и младежки певчески колективи, с прелестна стегната програма в духа на австрийската музикална класика. Изпълнителският състав – Оркестър „Симфониета“, както и диригента Милко Коларов бяха посрещнати с топли аплодисменти и изявата започна с творбата на Йозеф Хайдн – Концерт за цигулка и оркестър в до мажор, със солист Стоимен Пеев.

Цигуларят имаше прекрасен тон и стил на музициране, изключително подходящ за класическо произведение. Маестро Коларов уверено, с категоричен жест и дълбоко вътрешно изживяване на музиката ръководеше музикалната продукция. Оркестърът беше дискретен и акомпаниращ, където е необходимо и ярко заявяващ се в самостоятелните си изяви. Контрастните динамики и великолепното свирене на изпълнителите на сцената се превърнаха в музикална терапия за присъстващите, а виртуозитетът на солиста в каденцата усили още повече терапевтичния ефект. Точно в този момент, изненадващо за всички падна партитурата на диригента, който продължи, разбира се, вещо да дирижира творбата, като нито той, нито солистът или оркестрантите, не се повлияха от това.

Само концертмайсторът Красимир Щерев с бърза и точна реакция светкавично възстанови баланса. Първата част на концерта завърши красиво и царствено. Публиката, бидейки разнородна, симултанно аплодира, понеже беше възхитена от чутото, а след това спокойно зазвуча и прелестната втора част на концерта – дълга, безмерно красива кантилена, с дълбоко дихание и прекрасно взаимодействие между солист, диригент и оркестър.

Третата част на творбата освежи още повече атмосферата, със своята рондообразност и игрива пъстрота. Искрящото настроение импулсира допълнително публиката, която възнагради щедро изпълнителите след финалните акорди. Сочни, богати и нескончаеми аплодисменти – напълно заслужени – се разпръснаха стереофонично из цялата зала. Веднага на техния фон, младите певци от двата представителни хора на морската столица: Хор на варненските момчета и младежи, с диригент Дарина Кроснева и Детски хор „Добри Христов“ с ръководител Галина Станишева, започнаха акуратно да се подреждат за следващото стилно произведение – Меса в сол мажор от Франц Шуберт.

Междувременно Стоимен Пеев се обърна към своята преподавателка проф. Гинка Гичкова, която присъстваше в залата и напомни на всички за красивия повод днес. С усмивка на лице известната личност, музикант и дългогодишен педагог се присъедини на сцената за топло приветствие. Тя се обърна към публиката с: „Добре дошли!“ и с огромна благодарност към Маестро Милко Коларов за този концерт-подарък за идеята и уважението към нея. След сърдечни и благодарствени прегръдки проф. Гинка Гичкова сподели възторжено: „Вярвам, че бъдещето е в младата смяна. Имах много ученици през годините от Варна и хубав клас в Музикалната академия. Сега Галя Койчева и Стоимен Пеев поеха щафетата и те на свой ред имат много талантливи ученици в Академията! Пожелавам на почитаемата публика днес още щастливи мигове в тази зала!“

Голям букет и още бурни тържествени аплодисменти украсиха празничния подиум. Разноцветни, красиви и вдъхновени младите изпълнители от Хор на варненските момчета и младежи и Детски хор „Добри Христов“ към ОДК Варна засияха на сцената с младежкия си ентусиазъм. Излязоха и певците солисти: Ирина Жекова, сопран, Валерий Георгиев, тенор и Евгений Станимиров, бас, заедно с Маестро Коларов, разбира се и то под сърдечните аплаузи на публиката.

Получи се една голяма цезура – пълна с трепетна тишина и очакване. Остарелият пулт отново донесе лек смут, защото партитурата пак падна и Диригентът отчетливо поиска този път да го заменят с друг. Едва тогава концертът продължи с великолепната Меса в сол мажор от Шуберт. В първата част „Kyrie eleison“ малките изпълнители пееха вълшебно, наизуст и следяха дисциплинирано диригента.

Чувстваше се, че и проф. Милко Коларов много обича тази творба и беше в свещенодействие с нея. Сопранът се заяви сериозно и драматично с „Kriste eleison“. Патетиката обхвана целия изпълнителски състав (солисти, хор и оркестър). Публиката си позволи да аплодира всяка част, което не допадна на Маестрото и той се опитваше да образова в движение присъстващите, с шеговитата, но произнесена със сериозен тон фраза: „Май много ви хареса…“ В „Gloria“ хоровете показаха мощ и плътен звук и технично се редуваха със солистите.

В протежение на творбата се постигна голям психологически заряд, високо драматургично напрежение и поредица от кулминации, а младите изпълнители пееха перфектно, с увереност на латински език. В „Sanctus“ певците и инструменталистите показаха още умения и точност в изграждането на полифоничната тъкан на фугатото, което потвърди тяхната висока музикантска и певческа култура и амплитудата на старателно вложените усилия.

В „Benedictus“ се изявиха по-осезаемо тримата солисти, а в „Ноsanna in exelsis“ доминираше хоровото начало. „Miserere nobis“ вля много мрак и скръб с драматично въздействие, а „Agnus Dei“ доведе музикалната събитийност до най-ниската точка – неочакван край и безмълвна тишина….Това беше чудесен, задълбочен и музикантски прочит на всички музиканти от целия изпълнителски състав, резултат от сериозен и плодотворен труд.

Финалните аплодисменти бяха гръмки, стройни и възторжени. Публика и музиканти взаимно се аплодираха и си разменяха сияещи усмивки.

Маестро Милко Коларов отправи поредния си призив-завет: „Борим се да показваме добри изпълнители и творби от световната музикална класика!“ и „Изкуството е възможно и се прави само с Приемственост!“ Накрая завърши с надеждата: „Хората да се уморят от глупостта си…“ Голяма е мъката на твореца, който има високи критерии и не може да свикне (а и не трябва) с ширещата се безпринципност, комерсиалност и безнравственост. Пътят към успеха би трябвало винаги да минава през истинското изкуство, само тогава то става образец и пътеводна звезда за поколенията.

(край на цитата)

Ще цитирам една хубава публикация от 2025 г. за проф. Гинка Гичкова от медията „БЛИЦ“, в която тя споделя при интервю с журналист много от най-важните моменти в живота си:

Портал „БЛИЦ“

11 декември 2025

Публиката на Толедо в шпалир пред български виртуози

Професор Гинка Гичкова и пианистката Савка Шопова 40 години прославят родината си по целия свят

Целият живот на професор Гинка Гичкова е музика. Безкрайно свирене, концерти, турнета по целия свят, лауреатски звания, ученици, които вече също са професори. И всичко това благодарение на една цигулка, която се превръща в нейна съдба

– Професор Гичкова, кога за първи път взехте в ръцете си цигулка?

– Била съм на три години, когато съм казвала – ще свиря на чучулка. В Шумен, в къщата ни, имаше квартиранти. Жената беше виенчанка и свиреше на цигулка. Чувах звуци, но не знаех от къде идват.

В града ни живееше господин Веселин Спиров. Учил в Австрия при големи цигулкови педагози, но като истински патриот, се връща в Шумен с ясната цел да бъде полезен на младите. Така в махалата се събрала елитна компания: Панчо Владигеров, брат му Любен, композиторът Веселин Стоянов… Основна тема на разговорите им била музиката: кой какво е написал, изсвирил, открил.

– При кого от всички тях ви заведе майка ви?

– При господин Спиров. Бях на 4-5 години. Той обаче каза, че съм още малка за началото. А баща ми, царски трудов офицер, когото от поручик произведоха в капитан, обеща парите от повишението на заплатите му да бъдат за моите уроци по цигулка

– И кога започнахте?

– На пет години и половина. В първата ми тетрадка, върху нотната стълбица, Спиров нарисува мишка, там където трябваше да е нотата Ми, на Ла – лале, на Ре – рекичка, на Сол – солница. Освен това ми даде една малка цигулка.

Майка ми беше достатъчно заета. Имах брат и сестра близнаци, по-малки от мен, но въпреки това ме придружаваше на всеки урок. После с едно вретено ми коригираше пръстите. Лятото прекарвах на село и за да намаля времето за свирене, местех стрелките на часовника.

– И сте се готвили да станете музикант?

– Не, мечтаех да стана лекарка. Преследвах докторите, когато отиват при болни деца в махалата, за да гледам как им слагат инжекции. В шести клас направих концерт. С парите, събрани от него, в прогимназия “Панайот Волов”, където учех, направиха чешмичка. Тя и до днес е там.

– Вашият учител Спиров е искал да останете при него, да не ходите в музикално училище. Защо не го послушахте?

– Семеен приятел, който свиреше на фагот във варненската филхармония, настоя да ме чуе професор Христосков. Още мислех, че ще ставам лекарка, но след това прослушване професорът каза: Чудесно! И препоръча да се явя на изпит за музикалното училище. Явих се, свирих Менделсон, приеха ме. Господин Димитър Райчев, новият ми преподавател, беше също от Шумен. Дотук добре, но още на първия изпит по солфеж ми писаха двойка. Винаги съм била отличничка и стана голяма драма. Рев до небесата. Това, което учих по солфеж после, обаче помня и мога да повторя и сега. В крайна сметка завърших с отличие. Няма да забравя – имахме екскурзия, гостуване в Пловдивската музикална гимназия. Предвиждаше се да свиря на концерта, който трябваше да изнесем там, но знаех, че родителите ми нямат пари и не мога да отида. Тогава ме извика директорът господин Мирчев и каза, че училището ще поеме разходите ми за пътни.

– Кога за първи път се видяхте с бъдещия си професор Емил Камиларов?

– Като ученичка се явявах на много конкурси. През 1964 г. имаше Общобългарско състезание в София. В журито беше Дина Шнайдерман, съпругата на професор Камиларов. На състезанието Минчо Минчев, който е четири години по-малък от мен, взе първа награда, а аз – втора. Тогава попитах госпожа Шнайдерман: Как мога да уча при вас? Като дойдете в класа на професор Емил Камиларов – отвърна тя. Това реши нещата. На приемните изпити бях първа от кандидатите провинциалисти.

– Какво научихте от новите си преподаватели?

– Важни неща от занаята. Например как да си освободя ръцете. Не бяха строги, но с обикновени думи можеха да те накарат да потънеш в земята. Веднъж ми казаха: Хубаво свири, но много фалшиво. Ужас. Явно емоцията, с която съм свирила, ме е надвила. Много добри учители. Няма такива сега. Ако съм днес нещо, всичко дължа на тях.

– Как тръгна животът ви вече с диплома в ръка?

– Разпределиха ме в Бургаската филхармония, но професорите ми ме взеха за свой хоноруван асистент.

– Как се събрахте с пианистката Савка Шопова, с която концертирахте повече от четири десетилетия?

– Савка е петнадесет години по-голяма от мен, свиреше в класа на професор Камиларов. У тях ме заведе неин братовчед и ме представи като “едно талантливо дете”. Аман от такива – беше нейната реакция – като засвирят, лошо да ти стане. Но не стана лошо, а повече от 40 години свирихме заедно. После се отвори място за щатен асистент и тръгнах и по пътя на педагога, докато стана професор.

– Надминаха ли някои ваши ученици учителя си?

– Сигурно, но има още години пред тях. Галина Койчева е концертмайстор на оркестъра на Радиото, вече е професор. Името на главния асистент Стоимен Пеев тепърва ще се чува. И двамата са много талантливи. Но аз не си позволявах като преподавател да имам фаворити. От студентите ми, въпреки че са имали различни способности, изисквах еднакво.

– За толкова години със Савка Шопова сигурно имате хиляди концерти. Кое е най-престижното място, на което сте свирили?

– Не мога да кажа. След концерта ни в Толедо тръгваме да си вървим, минал е час от края му, а отвън публиката ни чака. Направила шпалир. В Германия свирим Бах на бис и виждам как жени попиват сълзите от очите си. А в селото на баща ми, Видинско, родата вместо с цветя, идва с бутилки ракия

– Имате ли ритуали преди концерт?

– Имам скрито кръстче. Моля се на Господ да ме слушат ръцете. После започнах да му благодаря след концертите. Заради дарбата, която ми е дал. Той ми е помагал. Егото на човека е силно. Имала съм концерт, свирила съм добре, усмихвам се, ласкаят ме, ръцете са ме слушали. Направо летя над земята. Не стъпвам. За това трябва да благодаря. Защото е имало и обратното.

– Толкова години сте заедно с цигулката. Всеки ден ли свирите?

– Всеки ден свирех, докато паднах и се контузих. Това беше преди 15 години и се оказа най-добрият повод да се разделя със свиренето. Смятах, че съм приключила, но сега започнах отново. Всеки ден по час и половина. Вече съм готова отново да изляза на сцената.

– С каква цигулка свирите?

– Богомил Терзиев – лютиер, през 1967 г. ми предостави една, за да се явя на конкурс. После ми предложи да я купя за 800 лева, но по настояване на съпругата си намали на 700, защото имах само толкова. После върнах този инструмент, доплатих, и днес цигулката ми е от майстор французин, правена в Италия.

– Вашият идол сред световните имена?

– Хенрих Шеринг. През 1967 г. той бе в журито на конкурса “Виенявски” в Полша. Приживе идва у нас. Изнесе концерт и направи майсторски клас със Стойка Миланова. А аз му подарих негова снимка от тогава.

Щрихи от биографията

♦ Проф. Гинка Гичкова е родена на 22 октомври 1946 г. в Шумен. Тя е една от най-изтъкнатите български цигуларки и концертни артисти на последните десетилетия. Свири на цигулка от петгодишна. Завършва Музикалното училище “Добри Христов” във Варна и Националната музикална академия “Проф. Панчо Владигеров”. Ученичка е на проф. Емил Камиларов.

♦ Гинка Гичкова е лауреат на редица национални и международни конкурси, сред които “Хенрик Виенявски” (Полша), в Женева и Монреал. В продължение на десетилетия е активен солист и камерeн изпълнител, гостувала е на оркестри по целия свят. Нейното дългогодишно артистично партньорство с пианистката проф. Савка Шопова-Маркова оставя ярка следа в българската камерна музика. Паралелно с концертната си дейност, проф. Гичкова е дългогодишен преподавател по цигулка в НМА “Проф. Панчо Владигеров” и Северногръцката консерватория в Солун. Тя е сред основателите на фондация “Панчо Владигеров” и има значим принос към културния живот в родния си Шумен.

(край на цитата)

Проф. Гинка Гичкова вече не преподава активно в ежедневния академичен смисъл, тъй като е в заслужена пенсионна възраст, но нейната педагогическа и обществена дейност не е спряла напълно.

Ето какво прави тя през последните години:

Журиране в престижни конкурси: Тя продължава да бъде канена като авторитетен член на жури в големи национални и международни цигулкови конкурси в България. Опитът ѝ от десетилетия на сцената я прави един от най-уважаваните оценители на младите таланти у нас.

Майсторски класове: Периодично предава опита си, като провежда специализирани майсторски класове по цигулка за напреднали ученици от музикалните училища в страната (например в Пловдив, Варна и др.).

Последната публикация в днешната ми статия за проф. Гинка Гичкова е от настоящата 2026 г. и е свързана именно с тази дейност – участие в жури на цигулкови конкурси. Цитирам:

Портал „ХNews“ (Хасково новини)

21 октомври 2026 г.

Наградиха победителите в конкурса за млади цигулари „Проф. Недялка Симеонова“ в Хасково

Автор > Xnews.bg > 18.10.2026

С галаконцерт на победителите завърши Международният конкурс за млади цигулари „Проф. Недялка Симеонова“ Хасково 2026. Председателят на журито проф. ГИНКА

ГИЧКОВА и членът на престижната комисия проф. д-р Галина Койчева-Мирчева връчиха наградите, осигурени от Община Хасково.

В първа възрастова група първа награда заслужи Апостол Атанасов, втора е Анна Казакова, трети – Александър Димитров. Във втора възрастова група победител е Симеон Стойчев, на второ място журито класира двама бъдещи виртуози на цигулката – Филип Василевски и Елена Калинова, третите места също са за двама цигулари – Тонислав Тончев и Косара Александрова.

В трета възрастова група първата награда получи Владимир Меранлиев, на второ място е Марияна Стоева, трета награда не беше присъдена.

На галаконцерта на победителите бяха представени произведения на Виенявски в изпълнение на Апостол Атанасов, на Панчо Владигеров в изпълнение на Симеон Стойчев, на Прокофиев в изпълнение на Марияна Стоева.

Гала концертът завърши с ювелирното изпълнение на емблематичната за Недялка Симеонова „Севдана“ от Георги Златев-Черкин. Изпълнител – носителят на първа награда в трета възраства група Владимир Меранлиев, съпровод Мария-Елена Средева.

Кулминацията на Музикални дни „Проф. Недялка Симеонова“ е тази вечер от 19:00 ч. в ОНЧ „Заря-1858“ с 3D холограмния спектакъл-концерт на „Симфониета“ – Враца. Диригент: Христо Павлов, Солисти: Мартина Табакова – пиано и Георги Черкин – пиано, В програмата: Й. Брамс – Унгарски танци, А. Дворжак – Славянски танци, К. Дебюси – Лунна светлина и К. Сен-Санс – Концертна фантазия “Карнавал на животните”.

Организатор на дните на класическата музика е Община Хасково, а този концерт е организиран с финансовата подкрепа на Национален фонд “Култура”, програма ”Създаване и разпространение – големи проекти“.

(край на цитата)

Ще завърша днешната юбилейна статия за проф. Гинка Гичкова с подходящ финал:

Епилог

В заключение на днешния ни празничен преглед, нека от сърце пожелаем на прекрасната проф. Гинка Гичкова крепко здраве, дълголетие, неизчерпаема бодрост на духа и още много споделени щастливи мигове с изкуството и любимите хора. На 80 години тя продължава да бъде блестящ фар за младите поколения музиканти, пример за безкомпромисен професионализъм и благородство. Нейният принос към българската изпълнителска школа и педагогика е епохален, а следата, която оставя в сърцата на своята публика и ученици – незаличима.

Лично поздравявам най-сърдечно проф. Гичкова за внушителния й 80-годишен юбилей, като изразявам своя дълбок поклон пред нейния огромен принос към българското и световното цигулково изкуство. Благодаря й за всеотдайността, с която десетилетия наред запалва искрата на музиката в сърцата на поколения млади таланти. Пожелавам й крепко здраве, неспирен бодър дух и топла споделеност с любимите хора. Нека хармонията, която създава на сцената и в преподавателския кабинет се връща при нея под формата на обич и признателност!

Честит юбилей, уважаема проф. Гичкова! За много години!

……

Записи: