Днес е годишнина от рождението на тенора от Чили Рамон Винай
Драги приятели на оперната музика, нашият оперен календар през август 2026 г. ще завърши със статия за един южноамериканец – чилийският тенор (в началото на кариерата си баритон, в края й – пак баритон) Рамон Винай (Ramon Vinay), който в средата на миналия век, когато е пял преди всичко в САЩ, е бил смятан за най-добрият изпълнител на Отело в едноименната опера от Верди. Този етикет остава и по-късно, когато дейността му се развива и в Европа.
Днес на 31 август 2026 г. се навършват 115 години от рождението на Рамон Винай. Той е роден на тази дата през далечната 1911 г. в Чили, починал на 4 януари 1996 г. (на 84 години) в Пуебла, Мексико, вследствие на инфаркт.
Преди да премина към уводни бележки и дейност на певеца, нека споделя един куриоз, когато Рамон Винай решава да слезе от оперната сцена през 1969 година:
Историческият бенефис в Сантяго (22 септември 1969 г.)
След десетилетия на световна слава, Рамон Винай избира сцената на „Teatro Municipal“ в Сантяго, за да се сбогува официално с оперната си кариера. Заглавието не може да бъде друго – неговият съдбовен „Отело“ от Верди. Това, което се случва в тази вечер обаче, остава прецедент в историята:
- Вокалният подвиг (Яго и Отело в една вечер): За да демонстрира целия си феноменален вокален диапазон и метаморфозите в кариерата си, Винай изпълнява две коренно различни роли в рамките на един спектакъл.
- I и II действие: Винай излиза на сцената в баритоновата роля на злодея Яго. В тези действия негов партньор в ролята на Отело е американският тенор Клод Хийтър (Claude Heater), а като Дездемона блести Нора Лопес (Nora López).
- III и IV действие: След антракта настъпва шокираща за публиката рокада. Винай сваля костюма на Яго и излиза под прожекторите в своята коронна тенорова роля – Отело. Партията на Яго за остатъка от операта се поема от чилийския баритон Ернесто Кан (Ernesto Kahn).
- Психологическият дуел: Изпълнявайки и подстрекателя (Яго), и жертвата на ревността (Отело) в една и съща вечер, Винай прави невероятна актьорска дисекция на човешката психика.
- Драматичният финал: Свидетели на спектакъла разказват за разтърсващото му изпълнение на финалната ария „Niun mi tema“. Когато Отело осъзнава грешката си и забива камата в гърдите си, Винай, изтощен до краен предел от двойното вокално натоварване, изпява последните стихове „Un bacio ancora… ah, un altro bacio…“ пропълзявайки тежко по стъпалата към леглото на Дездемона. Публиката изпада в екстаз, последван от десетки минути нестихващи овации със сълзи на очи.
(край на цитата)
Сега ще изложа уводни бележки и „визитната картичка“ на певеца:
Рамон Винай – Свещеният Отело с глас от стомана и кадифе
В историята на оперното изкуство има гласове, които дефинират дадена епоха, и артисти, които се превръщат в абсолютен еталон за конкретна роля. Чилийският певец Рамон Винай (Ramon Vinay) постига и двете. Надарен с уникален вокален диапазон, който му позволява да започне и да завърши кариерата си като баритон, в средата на миналия век той се утвърждава като най-великия драматичен тенор на своето поколение. Неговото превъплъщение в образа на Отело от едноименната опера на Верди остава ненадминат връх, покорил първо Съединените щати, а след това и най-престижните европейски сцени. Винай не просто пееше ролята – той беше Отело.
„Визитна картичка“ на артиста:
Биографични данни
- Пълно име: Рамон Марио Франсиско Винай Сепулведа (Ramón Mario Francisco Vinay Sepúlveda).
- Дата и място на раждане: 31 август 1911 г. в Чиян, Чили (в някои източници погрешно се посочва 1912 г.).
- Произход: Син на френски предприемач и чилийска майка. На 5-годишна възраст губи майка си и по-късно заминава с баща си за Франция.
- Дата и място на смъртта: 4 януари 1996 г. (на 84 години) в Пуебла, Мексико, вследствие на инфаркт.
- Личен живот: Има бурен личен живот; женен в Мексико, но по-късно свързва живота си със сопраното Лъшания Мобли (индианска принцеса от племето „чикасо“). Края на живота си прекарва в Мексико при децата от първия си брак. Погребан е с държавни почести в родното си Чили.
Обучение и образование
- Ранни стъпки: Първоначално учи във Франция, където проявява желание да стане цигулар, но баща му не одобрява това.
- Преместване в Мексико: На 15-годишна възраст е изпратен от баща си в Мексико, където работи в текстилната индустрия и търговията.
Вокални педагози: Започва сериозни занимания по пеене в Мексико Сити при известния вокален педагог Хосе Пиерсон (José Pierson), който първоначално го определя като бас, а след това го развива като баритон.
- Трансформация в тенор: В началото на 40-те години преминава допълнително обучение при прочутия белгийски тенор Рене Мезон (René Maison) в Ню Йорк, който му помага да изведе нагоре мощния си регистър и да се трансформира в драматичен тенор (Heldentenor).
Кариера в Европа и по света
- Баритонов дебют (I фаза): Дебютира през 1938 г. (някои източници сочат 1931 г.) в Двореца на изящните изкуства в Мексико Сити в ролята на Алфонс XI в „Фаворитката“ от Доницети. Пее стандартния баритонов репертоар в Латинска Америка.
Теноров триумф (II фаза): Дебютира като тенор през 1943 г. в ролята на Дон Хосе („Кармен“) в Мексико. През 1944 г. изпълнява първия си Отело, който ще изпее над 250 пъти в кариерата си.
- В САЩ:
През 1946 г. дебютира в Метрополитън опера (Ню Йорк) като Дон Хосе. Остава водещ солист на Метрополитън в продължение на 16 сезона (1945–1961), като открива сезона през 1948 г. именно с легендарния си Отело.
- В Европа:
- Миланската Скала: Открива сезона 1947/1948 г. с Отело.
- Залцбургски фестивал: Блести като Отело под диригентството на Вилхелм Фуртвенглер през 1951 г.
- Байройтски фестивал: Превръща се в централна фигура във възраждането на Вагнеровия фестивал през 50-те години (1952–1957). Изпълнява главните тенорови роли в „Тристан и Изолда“ (под диригентството на Херберт фон Караян), „Парсифал“, „Танхойзер“ и Зигмунд в „Валкюра“.
- „Ковънт Гардън“ (Лондон) и Парижката опера: Редовен и желан гост.
- Завръщане към баритона (III фаза): Поради вокално изтощение в горния регистър, през 1962 г. се завръща към баритоновия репертоар. Отново пее в Байройт, но този път като Телрамунд в „Лоенгрин“. Други емблематични негови баритонови роли в този период са Яго („Отело“), Скарпия („Тоска“) и Фалстаф.
- Сбогуване със сцената: На 22 септември 1969 г. в Сантяго (Чили) прави уникално бенефисно представление на „Отело“ – в първите две действия пее баритоновата роля на злодея Яго, а в трето и четвърто действие изпълнява теноровата партия на Отело. Между 1969 и 1971 г. е артистичен директор на операта в Сантяго.
Отзиви на колеги и критици
- Маестро Артуро Тосканини: Избира именно Винай за своя исторически радиозапис на „Отело“ през 1947 г. с Националния симфоничен оркестър на „NBC“ (смятан от критиката за един от най-добрите записи на операта изобщо). Тосканини подчертава, че Винай притежава изключително внушително сценично присъствие, съчетано с невероятен актьорски талант.
- Карло Бергонци (легендарен тенор): Официално заявява, че Рамон Винай е единственият тенор, чийто глас е напълно подходящ и адекватен за трагичния образ на ревнивия мавър Отело.
- Музикалната критика: Описва гласа му като „баритонов по цвят, но изключително експресивен“. Критиците отбелязват, че съчетанието от неговия висок ръст, внушителна фигура и способността му драматично да извайва образите го прави „сценичен звяр“. За разлика от чисто лиричните тенори, неговият Отело притежава тъмна, зловеща и дълбока психологическа уязвимост.
Награди и признания
- Национално признание в Чили: През целия си живот Винай държи на сцената да бъде представян изрично като „чилиянец от Чиян“. След смъртта му чилийското правителство организира официален държавен траурен акт в негова чест в „Театро Муниципал“ в Сантяго.
- Погребение до великите: Тленните му останки са положени в гробището в Чиян, в непосредствена близост до гроба на друг колос на чилийската музикално изкуство – пианиста Клаудио Арау.
Живо наследство (Стипендия „Рамон Винай“): В края на 2019 г. в Чили е основана фондацията „Рихард Вагнер“, която през декември 2020 г. учредява официалната престижна стипендия „Рамон Винай“ (Ramón-Vinay-Stipendium). Тя се присъжда ежегодно на млади, талантливи оперни певци, за да подпомага кариерното им развитие в памет на легендарния артист.
(край на „визитната картичка“ на Рамон Винай)
Днешната ми статия за Рамон Винай е втора след такава, която писах преди много години – през август 2014 г., почти в началото на моята дейност като оперен хронист във ФБ. Днес разширявам тази статия с нови данни и повече подробности за дейността му.
Първо начални биографични бележки, взети от източници на английски, испански и немски езици:
Рамон Винай е роден на 31 август 1911 г. в градчето Чиян в централната част на Чили. Баща му е французин, изселил се през Мексико и Перу в Чили. Майка му – италианка, чиито семейство живее в Мексико, сключва брак през 1907 г. с бащата и после заминават за Чили. Съдбата на това семейство с четири малки деца не е била лека – по време на служебно пътуване през 1914 г. във Франция бащата е бил заставен да постъпи като войник във френската армия, за да воюва по време на Първата световна война. След три години той дезертира от армията и се завръща в Чили обратно през 1917 г. През това време съпругата му се поминала и малкият Рамон (трето по ред дете) останал без майка, заедно с останалите 3 деца. Бащата прави постъпки да се завърне с децата си във Франция и след като получава официално амнистия от френското правителство, той се завръща заедно с децата си и се установява в града Digne. Тук Рамон завършва основното си образование и като 17-годишен решава да се изсели в Мексико против волята на баща си. Най-напред Рамон работи там във фирмата на баба си (по майчина линия), а след това заедно с един от братята си основават малка фабрика за производство на опаковки за медикаменти.
Две години след това – през 1930 г. Рамон открива влечението си към певческото изкуство и започва да се занимава с пеене при известния педагог Jose Pieson. Една година по-късно – на 16 септември 1931 г. Винай дебютира в баритоновата партия на Дон Алфонсо в операта „Фаворитката“ от Донецити на сцената на „Теatro de las Bellas“ в столицата на Мексико. По-късно той пее няколко години в мексиканското радио. След като продължава образованието си и спечелва певчески конкурс, спонсориран от компанията „Кока Кола“, Винай получава договор в столичната опера и дебютира през 1938 г. като Граф Луна в „Трубадур“ от Верди. В този театър той пее баритонови роли в течение на 6 сезона, като ролите на Риголето в „Риголето“ и на Жермон в „Травиата“ от Верди, на Тонио в „Палячи“ от Леонкавало. Едва след допълнително обучение в Ню Йорк неговият глас се оформя окончателно като теноров и Винай започва от 1943 г. нова кариера в тенорови партии – Дон Хосе в „Кармен“ от Бизе, а през 1944 г. има огромен успех в една от най-добрите си роли – Отело в операта от Верди, която пее в столицата на Мексико. Това отваря пътя му към Ню Йорк – първо в „New York City Center Opera“, където през 1945 г. пее в ролята на Дон Хосе, а през 1946 г. е дебюта му в МЕТ със същата роля. През следващите няколко години Винай гостува многократно в МЕТ с голям успех в нови роли, като Отело и Радамес в оперите на Верди, Самсон в „Самсон и Далила“ от Сен Санс, Каварадоси в „Тоска“ и Де Грийо в „Манон Леско“ от Пучини. Особеният успех като Отело допринася за това, че диригентът Артуро Тосканини му предлага да участва в тази роля при предаване на операта по радиото, после при записа й на плоча.
От 1947 г. започват изявите на Винай в Европа – най-напред като Отело в Миланската Скала и на „Arena di Verona“, на фестивала в Залцбург под диригентството на Вилем Фуртвенглер (1951 г.), в „Ковънт Гардън“ в Лондон, в Парижката и във Виенската опери, във Флоренция. Винай държи особен рекорд – над 250 участия в тази роля, което никой до тогава не е постигал.
От 1950 г. започва интересът на Винай към Рихард Вагнер – в операта в Сан Франциско той пее за пръв път ролята на Тристан в „Тристан и Изолда“, а от 1952 г. започват участията му в Байройт – първо като Тристан, после Зигмунд и Парсифал през 1953 г., Танхойзер през 1954 г., като в Байройт пее чак до 1957 г. През 1955 г. той пее в МЕТ с голям успех ролята на Танхойзер. Също в МЕТ през сезона 1954/1955 Винай участва в ролята на Ирод в операта „Саломе“ от Рихард Щраус, като през 1962 г. той пее за последен път тази роля като тенор на сцената на МЕТ.
След тази изява Винай продължава оперната си дейност като баритон – както е било в началото. В Байройт той пее няколко месеца по-късно Телрамунд в „Лоенгрин“, след това Холандецът в „Летящият холандец“ и Курвенал в „Тристан и Изолда“. Опитвал е и басовата партия на Вотан в „Рейнско злато“ (не с особен успех), както и тия на Дон Базилио в „Севилският бръснар“, Варлаам в „Борис Годунов“, Commendatore в „Дон Жуан“ и на Великият инквизитор в „Дон Карлос“. В баритоновите партии обаче Винай постига значителни успехи, най-вече като Скарпия в „Тоска“, Яго в „Отело“, Нерон в „Коронацията на Попея“ от Монтеверди, Жермон в „Травиата“, Амонасро в „Аида“, Фалстаф във „Фалстаф“, Марчело в „Бохеми“, Джани Скики в едноименната едноактна опера от Пучини, Доктор Шьон в „Лулу“ от Албан Берг, Ескамилио в „Кармен“, Тонио в „Палячи“ от Леонкавало.
След една завидна международна кариера Рамон Винай приключва активната си дейност на 22 септември 1969 г. в „Teatro Municipal“ в Сантияго в коронната си роля в операта „Отело“. Интересното е, че в първите две действия участва като баритон в ролята на Яго, а в трето и четвърто – в теноровата партия на Отело.
Като пиша тия редове си мисля, също и Пласидо Доминго, след като приключи преди 7-8 години певческата си дейност като тенор, той направи същото – през последните години пее баритонови партии. Той беше изключително добър Отело във върха на кариерата си (особено с Кири Те Канава като Дездемона).
Винай продължава още до 1974 г. да участва в по-редки оперни представления главно в САЩ и в някои песенни рецитали. В историята на оперното изкуство той ще остане преди всичко като Отело под диригентството на Тосканини (1947 г.), като Тристан с диригент Херберт фон Караян (1951 г.) и като Зигмунд и Парсифал с диригент Клеменс Краус (1953 г.). С голямата си музикалност и особено представяне на сцената той ще бъде запомнен като „Отело“-то на 20-и век, заедно с колегите си Йон Викерс и Марио дел Монако.
Винай е женен във втори брак за сопраното Теси Мобли, родена в Оклахома. Именно от този брак идва и нейният артистичен псевдоним Lushanya Vinay (Лъшания Винай).
Как се развива тяхната история:
- Запознанство: Двамата се запознават в Мексико през 1944 г., където Теси Мобли гостува с ролята на Тоска, а Рамон Винай по това време изгражда кариерата си там.
- Голямата саможертва: След като се омъжва за него, Теси взема решението да прекрати собствената си успешна кариера като сопрано, за да стане личен мениджър на съпруга си и да управлява неговите ангажименти.
- Живот в чужбина: Като артистично семейство, те живеят дълги години в Европа (Франция и Испания) и САЩ, следвайки неговите международни оперни изяви.
Благодарение и на нейната подкрепа, Рамон Винай се превръща в един от най-великите изпълнители на ролята на Отело в историята на операта.
От началото на 90-те години Рамон Винай получава известни здравословни проблеми, лекува се в САЩ, докато децата му от първия брак с мексиканката Мария Брондо го вземат при себе си в Мексико.
На 4 януари 1996 г. Винай умира от последствията на сърдечен удар. Неговите тленни останки са пренесени по желание на правителството на Чили в Сантяго, където в „Teatro Municipal“ се организира траурен акт. После е погребан в гробището на родния си град Чиян. Неговият гроб се намира в съседство с този на световно известния чилийски пианист Клаудио Арау (1903-1991).
(край на началните биографични бележки)
Ще дам някои допълнения към горните данни (някои може да се дублират) :
Рамон Винай(31 август 1911 г. – 4 януари 1996 г.) е известен чилийски оперен тенор с мощен, драматичен глас. Вероятно е най-запомнен с участието си в главната роля в трагичната опера „Отело“ от Джузепе Верди.
Той започва оперната си кариера като баритон в Мексико през 1938 г. По-късно преминава към тенор, като прави втори дебют през 1943 г. и изгражда успешна международна кариера след Втората световна война. Винай в крайна сметка се завръща към баритоновата си кариера през 1962 г. и се оттегля от сцената през 1969 г.
Дори като тенор обаче, вокалният му тембър запазил тъмната си, баритонална окраска.
Той е син на Жан Винай Роберт и Роса Сепулведа. Роден в Чиян, Чили, Винай се обучава при известния ученик на Ламперти, Хосе Пиерсон, в Мексико. Винай печели особена известност в целия оперен свят с интерпретацията си на ролята на Отело. За известно време той сам си придава тази роля. Може би най-значимата му поява като Отело се случва през 1947 г. в радиопредаване на операта под диригентството на Артуро Тосканини. Негови колеги по този повод са Херва Нели, Джузепе Валденго и Нан Мериман, заедно със Симфоничния оркестър и хора на „NBC“. Това изпълнение впоследствие е издадено от „RCA Victor“ както на „LP“, така и на „CD“. През последните години то се появява на „CD“-та, издадени от други компании, по-специално от лейбъла „Guild“. Много критици го смятат за най-добрата цялостна „Отело“, записана някога.
Винай е добър актьор и първият тенор, изпял ролята на Отело по телевизията. Това е през 1948 г. в първото телевизионно предаване на цяла опера от Метрополитън опера. Той също така пее Отело в Чиланската Скала, в Залцбург и в Кралската опера „Ковънт Гардън“. Като цяло я е изпълнявал стотици пъти. Твърди се, че е един от двамата оперни певци, които са пяли едновременно Отело и Яго (баритонът злодей) в трагичния шедьовър на Верди през кариерата си (другият е Карлос Гичандут).
Като цяло, теноровият репертоар на Винай е сравнително богат. Той обхваща и тежки вагнерови роли (той пее на фестивала в Байройт през 1952-57 г.), както и Канио в „Палячи“ от Леонкавало, Дон Хосе в „Кармен“ от Бизе и Самсон в „Самсон и Далила“ от Сен-Санс. Освен Яго, баритоновите партии, които изпълнява, включват Телрамунд, Бартоло, Фалстаф и Скарпия. През 1971 г. той се завръща за кратко от пенсиониране, за да се изяви като Великия инквизитор в „Дон Карлос“ от Верди, роля, първоначално написана за бас.
От 1969 до 1971 г. той е артистичен директор на оперния театър в Сантяго, Чили.
Рамон Винай е бил национален патрон на „Delta Omicron“, международно професионално музикално братство.
Той умира в Мексико на 84-годишна възраст.
(край на цитата)
Цитирам една конкретна информация за изявите на Рамон Винай на фестивала в Байройт:
Рамон Винай
Ангажименти в Байройт
| Година | Опера | Роля |
|---|---|---|
| 1962 г. | Лоенгрин | Фридрих фон Телрамунд |
| 1957 г. | Валкюри | Зигмунд |
| 1957 г. | Парсифал | Парсифал |
| 1956 г. | Валкюри | Зигмунд |
| 1956 г. | Парсифал | Парсифал |
| 1955 г. | Валкюри | Зигмунд |
| 1955 г. | Парсифал | Парсифал |
| 1954 г. | Танхойзер | Танхойзер |
| 1953 г. | Тристан и Изолда | Тристан |
| 1953 г. | Валкюри | Зигмунд |
| 1953 г. | Парсифал | Парсифал |
| 1952 г. | Тристан и Изолда | Тристан |
(край на цитата)
Сега ще цитирам оперния репертоар на Рамон Винай (източник на италиански език):
Repertorio
| Ruolo | Titolo | Autore |
|---|---|---|
| Cyrano di Bergerac | Cyrano di Bergerac | Alfano |
| Don José | Carmen | Bizet |
| Julien | Louise | Charpentier |
| Canio | Pagliacci | Leoncavallo |
| Nerone | L’incoronazione di Poppea | Monteverdi |
| Des Grieux | Manon Lescaut | Puccini |
| Barone Scarpia Mario Cavaradossi | Tosca | Puccini |
| Griška Kuter’ma | La leggenda dell’invisibile città di Kitež e della fanciulla Fevronija | Rimskij-Korsakov |
| Don Bartolo | Il barbiere di Siviglia | Rossini |
| Samson | Samson et Dalila | Saint-Saëns |
| Herodes | Salomè | Strauss |
| Aegisth | Elektra | Strauss |
| Grande Inquisitore | Don Carlo | Verdi |
| Radamès | Aida | Verdi |
| Jago Otello | Otello | Verdi |
| Sir John Falstaff | Falstaff | Verdi |
| Tannhäuser | Tannhäuser | Wagner |
| Lohengrin Telramund | Lohengrin | Wagner |
| Loge | Das Rheingold | Wagner |
| Siegmund | Die Walküre | Wagner |
| Siegfried | Götterdämmerung | Wagner |
| Tristan | Tristan und Isolde | Wagner |
| Parsifal | Parsifal | Wagner |
(край на цитата)
Както постъпвам с певци и певици, за които пиша, и които са имали изяви на сцената на Виенската държавна опера, проверих за такива участия на Рамон Винай там. Оказа се, че той не е имал изяви във Виена, но е гостувал с техен ансамбъл в Брюксел през май 1958 г. при две изяви в операта „Саломе“ от Рихард Щраус, където играе в ролята на Ирод. Цитирам от архива на Виенската държавна опера:
Ramon Vinay als „Herodes“ in „Salome“
Donnerstag, 8. Mai 1958
GASTSPIEL IN BELGIEN – Brüssel
Samstag, 10. Mai 1958
GASTSPIEL IN BELGIEN – Brüssel
´´´´
Цитирам също и състава на ансамбъла при първата изява на 8 май 1958 г.:
Besetzung | 08.05.1958
| Dirigent | Karl Böhm |
|---|---|
| Regie | Paul Hager |
| Herodes | Ramon Vinay |
| Herodias | Jean Madeira |
| Salome | Christel Goltz |
| Jochanaan | Hans Hotter |
| Narraboth | Anton Dermota |
| Ein Page der Herodias | Hilde Rössel-Majdan |
| Erster Jude | Peter Klein |
| Zweiter Jude | Fritz Sperlbauer |
| Dritter Jude | William Wernigk |
| Vierter Jude | Erich Majkut |
| Fünfter Jude | Erich Kunz |
| Erster Nazarener | Oskar Czerwenka |
| Zweiter Nazarener | Duncan MacLeod |
| Erster Soldat | Franz Bierbach |
| Zweiter Soldat | Harald Pröglhöf |
| Ein Cappadocier | Ljubomir Pantscheff |
| Ein Sklave | Anny Felbermayer |
| Ein Henker | Ludwig Mikura |
(край на цитата)
В ролята на човек от Кападокия играе българският бас Любимир Панчев (1913-2003),
който дълги години е член на ансамбъла на Виенската държавна опера, т.н. „Цар на малките роли“, с хиляди изяви в редица опери. За него има статия в моя оперен блог „operastars.de“, която може да се прочете чрез линка:
https://www.operastars.de/category/pantscheff-ljubomir/
(край на цитата за Виенската държавна опера)
Що се отнася до изявите на Рамон Винай в Метрополитън опера в Ню Йорк, техния общ брой е внушителен: 170 изяви в периода от 22 февруари 1946 г. до 31 март 1966 г. В отдела за биографични данни в моята статия аз дадох редица заглавия на опери, в които той участва в МЕТ. Тук няма да ги изброявам отделно, само ще дам сведения за дебюта му и за последната му изява в МЕТ.
Дебюта на Рамон Винай в Метрополитън опера е в ролята на Дон Хосе в „Кармен” от Бизе на 22 февруари 1946 г. Следват още 23 изяви в тази опера, последния път на 26 май 1953 г. в Мейпъл Лийф Гардънс, Торонто, Онтарио, Канада.
Последната изява на Рамон Винай в Метрополитън опера е в ролята на д-р Бартоло в „Севилският бръснар“ от Росини на 31 март 1966 г.
Всичките му роли в МЕТ обхващат голяма част от репертоара му, преди всичко опери от Бизе, Росини, Рихард Щраус, Рихард Вагнер, Сен Санс, Леонкавало, Пучини, Верди, Шарпантие.
Докато в началото Рамон Винай играе главно в ролите на Радамес, Отело, Самсон, Дон Хосе, постепенно той навлиза и в ролите си в опери от Вагнер, където във втората декада на дейността си в МЕТ преобладават негови участия именно в опери от Вагнер. В архива на МЕТ са отразени всички тия 170 изяви и всеки любопитен меломан може сам да влезе в този архив в Интернет и да се осведоми за подробности.
Сега искам да се спра на партньорствата на Рамон Винай с вякои прочути негови колежки от тази епоха, като Биргит Нилсон, Марта Мьодл и Астрид Варнай. Сценичните партньорства на Рамон Винай, особено в контекста на Вагнеровия ренесанс през 50-те години на миналия век, са абсолютно ключови. Неговите дуети с трите най-велики вагнерови сопрана на епохата – Марта Мьодл, Биргит Нилсон и Астрид Варнай – раждат едни от най-емоционално суровите и вокално незабравими моменти в историята на операта.
Легендарните сценични партньорства: Сблъсъкът на титаните
Във Вагнеровия репертоар Рамон Винай се доказва не просто като певец, а като изключителен актьор-трагик. Неговият тъмен, баритонов теноров цвят пасва идеално на съдбовния характер на герои като Тристан и Зигмунд. На сцената той си партнира с трите „кралици“ на следвоенния Байройт, създавайки уникална химия с всяка от тях:
Марта Мьодл (Martha Mödl) – Психологическата стихия
- Тандемът: Партньорството между Мьодл и Винай се смята от критиката за една от най-експлозивните, диви и емоционално опустошителни двойки в историята на операта. И двамата притежават тъмни гласове с мецосопранови/баритонови корени, което придава на дуетите им уникален, плътен и изключително зловещ на места драматизъм.
- Върхът: Историческият „Тристан и Изолда“ в Байройт през 1952 г. под диригентството на Херберт фон Караян. Мьодл и Винай не търсят вокално лустро или вокален комфорт; техният любовен дует във второ действие е наелектризиращ, преливащ от еротична обсесия, ярост и съдбовно изтощение. Двамата споделят и паметни вечери в „Парсифал“ като Кундри и Парсифал.
Биргит Нилсон (Birgit Nilsson) – Контрастът между мрак и светлина
- Тандемът: Когато младата шведка Биргит Нилсон изгрява на световната сцена, тя носи коренно различна енергия от Мьодл. Нейният глас е лазерен, блестящ и кристално чист, което създава хипнотизиращ контраст с тъмната, интровертна и изстрадана вокална линия на Винай.
Върхът: Легендарното им представяне в „Тристан и Изолда“ през 1958 г. в Кралската опера „Ковънт Гардън“ в Лондон под диригентството на Рафаел Кубелик. Запазените записи от Трето действие показват потресаващ театър: Винай пее на предела на човешките сили, пресъздавайки халюцинаторния делириум на умиращия Тристан, докато Нилсон заслепява с вокално сияние. Двамата си партнират и в „Валкюра“ (Нилсон като Брюнхилда, Винай като Зигмунд) в забележителни лайв изпълнения.
Въпреки че в архива „Music Preserved“ са оцелели само откъси, те все пак са мощно доказателство за това представление. Трети акт на „Тристан“ ни отвежда в един от най-интензивните драматични светове на Вагнер: копнеж, изтощение, спомен и трансцендентност, всички запечатани в музика с изключителна емоционална концентрация.
Винай и Нилсон внасят много различни, но еднакво завладяващи качества в този репертоар с мрачната, вътрешна интензивност на Винай и омайващото излъчване на Нилсон. В съчетание с дирижирането на Кубелик, тези оцелели откъси предлагат поглед към това забележително изпълнение в „Ковънт Гардън“.
(край на цитатите за сценични партньорства)
Сега ще изброя дискографията на Рамон Винай (източник на латиница):
Discographie
- Bizet : Carmen (Stokowski / Heidt, Pease, M. Koshetz) – Eklipse
- Leoncavallo : Pagliacci (Antonicelli / Quarteraro, Warren, Thompson) – Guild
- Camille Saint-Saëns : Samson et Dalila (Cellini / Stevens) – VAI
- Verdi : Otello (Toscanini / Nelli, Valdengo) – RCA
- Verdi : Otello (Busch / Albanese, Warren) – Preiser Arkadia
- Verdi : Otello (Furtwängler / Martinis, Schöffler) – EMI
- Verdi : Otello (Cleva 1950-1951 / extraits / Steber, Guarrera) – Preiser
- Verdi : Otello (Beecham 1958 / Stella, Taddei, Modesti) – Idis
- Richard Wagner : Lohengrin (Sawallisch / Thomas, Silja, Varnay, Crass) – Philips
- Richard Wagner : Parsifal (Krauss / Mödl, London, Weber, Uhde, Greindl) – Arlecchino
- Richard Wagner : Parsifal (Knappertsbusch / Mödl, Fischer-Dieskau, Greindl) – Myto
- Richard Wagner : L’Anneau du Nibelung (Keilberth / Mödl, Resnik, Hotter, Windgassen, Uhde, Weber) – Melodram
- Richard Wagner : L’Anneau du Nibelung (Krauss / Varnay, Hotter, Resnik, Greindl, Malaniuk) – Gala
- Richard Wagner : Tannhäuser (Keilberth / Brouwenstijn, Fischer-Dieskau, Greindl) – Melodram
- Richard Wagner : Tristan et Isolde (Jochum / Varnay, Neidlinger, Weber, Malaniuk) – Melodram
- Richard Wagner : Tristan et Isolde (Karajan / Mödl, Weber, Hotter, Malaniuk) – Myto
- Récital live (Airs de Verdi, Leoncavallo, Saint-Saëns, Wagner, duos avec Ljuba Welitsch) – Melodram
- Four Famous Met-Tenors of the Past (Peerce, Björling, Tucker) – Preiser – LV
- Met – 100 Singers – RCA
(край на цитата)
Цитирам в превод от немски и испански език на български две статии за Рамон Винай от последно време, които дават допълнителна информация за дейността му:
Портал „OperaWire“
31 август 2017 г.
Баритоновата и басовата (!) роли на драматичния тенор Рамон Винай
Рамон Винай беше един от най-великите драматични тенори на всички времена, а тъмният му и мощен глас често е цитиран като блестящ пример за това как трябва да звучи „Отело“ на Верди. Всъщност, Карло Бергонци е заявил, че гласът на Винай е единственият, който намира за подходящ за ролята на трагичния мавър.
Винай, роден на 31 август 1912 г. в Чили, всъщност започва кариерата си като баритон, преди да поеме драматичните тенорови роли на Вагнер и други подобни. В края на кариерата си той се завръща към този баритонален репертоар, следвайки път, който оттогава е следван от Пласидо Доминго.
Ето един поглед към баритоновите роли на Винай.
Алфонс
Първата роля, която Винай някога е пял, е тази от „Фаворитката“ на Доницети с гастролираща оперна трупа.
Яго
След като дните му като Отело сякаш приключили, Винай се обърнал за известно време към злодейската роля на Яго. Обаче, в това, което трябвало да бъде последното му изпълнение на сцена, Винай, който играел Яго, внезапно се появил като Отело в последния акт на представлението.
Телрамунд
Въпреки че е бил известен вагнерианец, изиграл е Парсифал, Зигфрид, Зигмунд, Танхойзер и дори Тристан с голям успех в Байройт, Винай не е бил известен Лоенгрин. Той обаче е изпълнил злодейския Телрамунд с голям успех, а неговата версия е осветена на запис, дирижиран от Волфганг Завалиш.
Фалстаф
Както и при Телрамунд, това е роля, към която Винай се насочва в края на кариерата си. Спектакъл от Венеция през 1965 г. е записан и запазен за поколенията с актьорски състав, включващ Руджеро Раймонди като Пистола, Лаура Лонди като Алис и Оралия Домингес като Куикли.
Той е лял и други баритонови роли на Верди, включително Риголето и Амонасро, въпреки че тези изпълнения са били от началото на кариерата му.
Скарпия
Той е пял тази роля в операта „Тоска“ през ранните си години като баритон в Мексико и след това в крайна сметка се завръща към ролята на злодея в по-късните години от кариерата си. В тази роля е игпал не с друг, а с Биргит Нилсон в главната роля на Тоска.
Бонус – Преглед на басова роля
Представяли ли сте си някога драматичен тенор да изпълнява басова роля? Е, Винай е направил точно това, изпълнявайки дуета от „Дон Карлос“ между крал Филип и Великия инквизитор през 1971 г. Джеймс Ливайн дирижира Кливландския оркестър в зала „Севърънс“.
…..
За Дейвид Салазар: Преди да създаде блога „OperaWire“, Дейвид Салaзар (главен редактор) е работил като репортер за „Latin Post“, където е интервюирал големи оперни звезди, номинирани за „Оскар“, носители на „Златен глобус“ и гиганти от филмовата индустрия.
Дейвид има магистърска степен по медиен мениджмънт от университета „Фордъм“. По време на престоя си във „Фордъм“ той е учил в чужбина в Ягелонския университет в Краков, Полша. Той също така има двойна бакалавърска степен по филмово продуциране и журналистика от университета „Хофстра“.
(край на цитата)
Цитирам превод на втората статия от испански език:
Портал “Opera Actual”
01.01.2021
Марсело Червело
Рамон Винай, Лъвската лапа
25 години след смъртта му
Чилийският певец е първият испанец, поканен на фестивала в Байройт. Звезда в МЕТ и в Миланската Скала, той е еталон за интерпретация на роли като Отело, Зигмунд, Тристан и Танхойзер.
Изминаха двадесет и пет години от смъртта на чилийския певец Рамон Винай в мексиканския град Пуебла, където е живял. Той е един от драматичните тенори – баритон преди и след това – които са оставили незаличим отпечатък в историята на пеенето. С него почина и лъв, който остави след себе си спомена за неустоимо присъствие през 50-те години на миналия век на емблематични места като Миланската Скала и фестивала в Байройт – първият латиноамериканец, който е красил сцената му – и Залцбург, печелейки повече истински ценители, отколкото критици и теоретици, които винаги са се отнасяли към него с лошо прикрито безразличие.
Рамон Марио Франсиско Винай Сепулведа е роден в чилийския град Чиян на 31 август 1911 г. в семейство, съставено от французина Жан Винай и чилийката Роза Сепулведа, и от най-ранните си години проявява особена предразположеност към музиката. След престой във Франция, който не е добре документиран, той емигрира със семейството си в Мексико, където завършва образованието си, докато работи като служител в бизнес с кожи.
Малко известен, но не по-малко важен анекдот разказва за първото му признание – едно косвено преживяване: следвайки млада жена, която е привлякла вниманието му, той се озовава в театралната Академия за изящни изкуства, където, когато го питат какво прави там, където се провеждат в момента прослушвания на певци, той отговаря с характерната си спонтанност: „Дойдох да пея.“ И така и прави.
Вокалното му обучение започва под ръководството на маестро Хосе Пиерсон – по-късно усъвършенствано от известния белгийски тенор Рене Мезон – и дебютира като баритон с гастролираща трупа в ролята на крал Алфонсо във „Фаворитката“ от Доницети. Той се изявява и във филм („Фантазия ранчера“) със същия гласов тип и представя на сцената някои от най-показателните роли в баритоновия репертоар, като Скарпия, Риголето и граф Луна в „Трубадур“. Бъдещето му обаче се отваря истински, когато, задълбочавайки се във вокалната си идентичност, решава да премине към тенор. Аржентинецът Карлос Гичандут не го оставя сам в подобни решения, а Пласидо Доминго, пътувайки в обратна посока, затваря кръга през 21-ви век.
Дебютът му като тенор се състои в Мексико през 1943 г. с Дон Хосе в „Кармен“, а скоро след това добавя и Отело в операта на Верди, която ще стане неговата емблематична роля. Две години по-късно той пристига в Операта в Сити Центъра на Ню Йорк, отново с Дон Хосе, а през 1946 г. дебютира в Метрополитън опера. Дебютът му в Миланската Скала се състои в откриващата вечер на сезон 1947-48 с пет представления на „Отело“ от Верди, където се присъединява към Мария Канилия (която се редува с Клара Петрела) и Джино Беки под диригентството на Виторио де Сабата. Той повтаря ролята на венецианския мавър в Миланската Скала през сезон 1949-50, като Тебалди, Беки и Силвери споделят ролята на Яго, и повтаря през следващия сезон със същите колеги и под диригентството на де Сабата.
В Миланската опера той пее и в „Кармен“ с Федора Барбиери и диригента Антонино Вотто, „Самсон и Далила“ със същото мецосопрано и де Сабата – по-късно ще го направи с Джулиета Симионато и Гавацени – завършвайки приноса си към този театър с премиерата на италианската версия на „Сирано дьо Бержерак“ от Алфано и, почти като странична роля, с Егист в „Електра“ от Рихард Щраусп од диригентството на Димитри Митропулос.
Винай пее и в няколко други италиански театъра и дори на „Арена ди Верона“ (1948 г.) в „Отело“, което ще обедини гласа му с този на Рената Тебалди и Карло Талябуе, дирижирани от Антонино Вотто. В Метрополитън опера той се изявява в продължение на 20 сезона в заглавия като „Аида“, „Луиза“ и „Рейнско злато“, в допълнение към вече споменатите. От 1952 до 1957 г. той участва активно във Вагнеровия фестивал в Байройт в роли като Тристан, Танхойзер, Парсифал и Зигмунд. В „Лицеу“ в Барселона, където не успява да пристигне с тази трупа за фестивала през 1955 г., както е планирано, дебютира на следващата година със „Самсон и Далила“. Завръща се за откриването на сезон 1958-59 с „Отело“ редом с Марчела Побе и Анселмо Колзани, завършвайки сътрудничеството си с театъра със „Сирано дьо Бержерак“, с Ана ди Кавалиери (сценично име на Ан Макнайт), която вече е играла с него в Миланската Скала – Хосе Симора, Агостино Ферин, Алфредо Мариоти и великия Пиеро де Палма, оставайки много лоялен към традицията на барселонския театър както преди, така и след тези представления.
В последния етап от кариерата си Винай се завръща към пеенето като баритон в роли като Телрамунд в „Лоенгрин“ в Байройт и Яго заедно с Марио дел Монако в Далас, и двете през 1962 г., както и Доктор Шьон в „Лулу“ от Албан Берг и дори Доктор Бартоло в „Севилският бръснар“. Последното му официално изпълнение се състои в Общинския театър на Сантяго, Чили, през 1969 г., въпреки че продължава да изнася концерти до 1974 г., годината на окончателното си пенсиониране. През тези последни години той работи и като режисьор в театъра в чилийската столица и дори заема поста генерален директор до 1972 г.
Широк и резонансен глас
Гласът на Винай, широк и резонансен, с мощен среден регистър и постоянен, макар и не особено писклив, горен регистър, винаги му позволява да преодолява трудностите на взискателния и изключително героичен репертоар. Неговите баритонални резонанси, които никога не го напускат, са смесица от изразителна искреност и висококачествени актьорски умения, които го правят завършен артист. Докато специалист като Родолфо Челети, толкова добре информиран, колкото и критичен към определени певци, можеше да го обвини, че винаги използва приглушен глас и кратък контрол на дишането, други експерти като Джанкарло Ландини никога не пропускат да похвалят солидността на средния му регистър и добрия му вкус във фразирането. Публиката, която го обожаваше, никога не се поколеба да избира между тези две мнения.
Въпреки че дискографията на чилийския артист е значителна сама по себе си, само два от неговите записи са издадени от официални лейбъли. Такъв е случаят с „Отело“ на Тосканини за „RCA“ през 1947 г., с Херва Нели и Джузепе Валденго, и „Лоенгрин“ на Завалиш от 1962 г., в която той отстъпва вокалното значение на Джес Томас и където е акомпаниран и от Аня Силя и Астрид Варнай. Останалата част, достъпна на записи, издадени под паралелни лейбъли, е илюстрирана предимно от записи на живо от продукции в Байройт, по-специално различните версии на неговия Зигмунд във „Валкюри“: през 1953 г., с Варнай, Резник и Хотер под диригентската палка на Клеменс Краус („Фойе“); през 1955 г. с Мьодл и Хотер, с Кайлберт („Алегро“); или през 1957 г. с Варнай, Хотер и Нилсон в ролята на Зиглинда („Golden Melodram“). Към тях се присъединяват неговата опера от 1952 г. „Тристан и Изолда“ с Караян (Мьодл, Хотер, Вебер) и Йохум, както и „Парсифал“ на Краус с Мьодл, Лондон и Вебер, „Парсифал“ на Кнапертсбуш с Мьодл и Фишер-Дискау и „Танхойзер“ на Кайлберт с Браувенщайн и Фишер-Дискау.
Още по-редки са неговите записи на опери от други композитори като Сен-Санс („Самсон и Далила“ от представление в театър „Колон“ в Буенос Айрес с диригент Бийчам, с участието на Бланш Тебом, допълнено в предложението на „Melodram“ с откъси от „Палячи“ и „Отело“) или Бизе (ранна „Кармен“, дирижирана от Стоковски), или Леонкавало („Палячи“ с едно от малкото записани участия на Флоренс Куартараро). Може да бъде намерен и друг запис на неговия „Отело“ с диригент Фриц Буш и Леонард Уорън и Лисия Албанезе в актьорския състав („Preiser“), и не може да се изключи, че разкопките на пиратски записи може да донесат и други изненади. „Melodram“ издаде рецитал на тенора, който също така участва в няколко антологии на тенори и певци от Метрополитън опера в Ню Йорк.
Рамон Винай, който се е оженил за Теси Мобли, сопрано от Оклахома, почина на 4 януари 1996 г., а останките му почиват в „Paseo de los Artistas“ (Алеята на артистите) на общинското гробище в Чиян, недалеч от мястото, където е погребан друг именит чилиец, роден в същия град, пианистът Клаудио Арау. Едуардо Арноси публикува някои думи, които е чул от Винай: „Възможно е моята чаша да не е била толкова пълна, колкото на другите, но и да не е била напълно празна. Да кажем, че винаги е поддържала поне известно средно ниво.“ Въпреки такава дискретност от негова страна, за неговите сънародници и за любителите на операта като цяло, неговият принос към света на оперната интерпретация е изключителен. Тези, които са го слушали, знаят това.
(край на цитата)
Цитирам едно съобщение от 2021 г.:
Портал „Фондация „Рихард Вагнер“
13.02.2021 г.
Фондация „Рихард Вагнер“ в Чили стартира стипендията „Рамон Винай“
Фондация „Рихард Вагнер“ в Чили, създадена в края на 2019 г., стартира стипендията „Рамон Винай“ през декември 2020 г. в чест на чилийския тенор.
Рамон Винай играе видна роля на фестивала в Байройт през сезоните между 1952 и 1957 г. Винай се е изявявал в роли като Тристан, Зигмунд, Парсифал и Танхойзер. Последната му роля е на Телрамунд, когато се завръща към баритоновия
регистър, с който започва кариерата си на лиричен певец.
Стипендията „Рамон Винай“ е създадена в подкрепа на певци и се присъжда в допълнение към традиционната стипендия „Рихард Вагнер“. Първият носител на тази стипендия е чилийският героичен тенор Леон де ла Гуардия.
(край на цитата)
Като финал на настоящата статия за Рамон Винай искам да обобщя някои аспекти на многостранната му дейност, като добавя контекста за съдбата му:
Последен концерт в Чили
Това събитие е истински паметник в оперната история. Последният оперен спектакъл на Рамон Винай в Чили е не просто сбогуване, а невиждан вокален и актьорски подвиг, за който критиците говорят с десетилетия. Ето подробната хроника на това уникално събитие:
Историческият бенефис в Сантяго (22 септември 1969 г.)
След десетилетия на световна слава, Рамон Винай избира сцената на „Teatro Municipal“ в Сантяго, за да се сбогува официално с оперната си кариера. Заглавието не може да бъде друго – неговият съдбовен „Отело“ от Верди. Това, което се случва в тази вечер обаче, остава прецедент в историята:
- Вокалният подвиг (Яго и Отело в една вечер): За да демонстрира целия си феноменален вокален диапазон и метаморфозите в кариерата си, Винай изпълнява две коренно различни роли в рамките на един спектакъл.
- I и II действие: Винай излиза на сцената в баритоновата роля на злодея Яго. В тези действия негов партньор в ролята на Отело е американският тенор Клод Хийтър (Claude Heater), а като Дездемона блести Нора Лопес (Nora López).
- III и IV действие: След антракта настъпва шокираща за публиката рокада. Винай сваля костюма на Яго и излиза под прожекторите в своята коронна тенорова роля – Отело. Партията на Яго за остатъка от операта се поема от чилийския баритон Ернесто Кан (Ernesto Kahn).
- Психологическият дуел: Изпълнявайки и подстрекателя (Яго), и жертвата на ревността (Отело) в една и съща вечер, Винай прави невероятна актьорска дисекция на човешката психика.
- Драматичният финал: Свидетели на спектакъла разказват за разтърсващото му изпълнение на финалната ария „Niun mi tema“. Когато Отело осъзнава грешката си и забива камата в гърдите си, Винай, изтощен до краен предел от двойното вокално натоварване, изпява последните стихове „Un bacio ancora… ah, un altro bacio…“ пропълзявайки тежко по стъпалата към леглото на Дездемона. Публиката изпада в екстаз, последван от десетки минути нестихващи овации със сълзи на очи.
Последното вокално сбогуване (1974 г.)
Въпреки че спектакълът през 1969 г. е неговото официално сбогуване с оперната сцена, Рамон Винай пее за последен път пред своята родна публика през март 1974 г. Тогава той прави серия от прощални оперни рецитали (концерти) в различни градове из Чили, с което окончателно затваря житейската си страница като активен певец и се посвещава на режисурата.
Краят на един титан: Завръщане в родната земя
Последните години от живота на великия тенор са белязани от тежка лична драма. След кончината на втората му съпруга, сопраното Лъшания Мобли през 1990 г., нейното семейство прави опит да обяви Винай за недееспособен с цел финансови облаги. Той е затворен в различни санаториуми в САЩ, където дори е подложен на агресивна електрошокова терапия. Спасението идва от децата от първия му брак, които успяват да го изведат оттам и да го приберат при себе си в Мексико.
- Кончината: На 4 януари 1996 г. Рамон Винай умира в Пуебла, Мексико, на 84-годишна възраст от последствията на тежък сърдечен удар.
- Държавни почести: Тленните му останки са пренесени изрично по желание и под егидата на правителството на Чили в столицата Сантяго. Там, в историческия „Teatro Municipal“ – сцената на неговите младежки триумфи – се организира тържествен държавен траурен акт.
- Вечният дом: След поклонението той е погребан в гробището на родния си град Чиан.
- Съседство на гении: По волята на съдбата и историята, неговият гроб днес се намира в непосредствено съседство с този на другата най-голяма гордост на чилийската класическа музика – световноизвестния пианист Клаудио Арау (1903–1991), който също е родом от Чиан. Така двамата най-велики музикални посланици на Чили за XX век почиват заедно.
Нека днес на 31 август 2026 г. почетем 115 години от рождението на певеца от Чили Рамон Винай, оставил златни страници в световната музикална съкровищница чрез многостранната си вокална дейност.
Мир на праха му!
…..
Записи:
Ramón Vinay: “Winterstürme wichen dem Wonnemond …
´´´´
Ramon Vinay 100 th Birthday-Memory “Ein Schwert verhiess …
´´´´´´
Ramon Vinay Gre Brouwenstijn Tannhauser full opera (1954 …
´´´´
Ramón Vinay: “O diese Sonne!” (Wagner’s “Tristan und Isolde”)
´´´´
Martha Mödl & Ramón Vinay: “Siegmund! Sieh auf mich …
´´´´
Birgit Nilsson & Ramón Vinay: “Wie aus der Ferne” (Wagner’s …
´´´´´