operastars

Навършиха се 15 години от кончината на певицата Маргарет Прайс

Драги приятели на оперната музика, днес на 28 януари 2026 г. пиша за първи път статия за прочутата певица Маргарет Прайс (Margaret Price) от Уелс, Великобритания, която се помина на днешния ден преди 15 години – на 28 януари 2011 г. Тя е родена на 13 април 1941 г., кариерата й достига връх в десетилетията между годините 1970 и 2000. Умира на 69 години.

Преди да дам основните данни от живота и дейността на тази забележителна певица искам да обърна внимание на това, че нейният сценичен път започва твърде необичайно за една бъдеща оперна звазда в опери на Моцарт и Верди. Тя дълго време не е обучена музикално, не чете добре ноти и има желание като млада жена да стане учител по биология. Важна причина да не започне още от дете с музикално обучение макар и да има талант е баща й, който не иска дъщеря му да става професионален музикант. Но нещата се развиват в друга посока…

Понеже и аз имах доста въпроси за тази разнопосочност от мечти и действителност в живота на Маргарет Прайс, реших днес сутринта да попитам ИИ („Изкуствен интелект“) какво е мнението му за цялата тази история с певицата. Като прочетете моя въпрос към ИИ, ще разберете в какво се състояха моите проблеми:

Въпрос към ИИ:

„Драги ИИ, на днешния 28 януари през 2011 г. в Уелс се помина една от най-добрите лирични сопрани на епохата – Маргарет Прайс (Margarete Price), която в детството си има проблеми с краката, музикална е, но иска да стане биолог. Учителят й по музика в Уелс я праща за прослушване, после прави това в Лондон в “Ковънт Гардън”, където Джордж Шолти казва, че тя няма “чар” и е скептичен към нея. Прайс не се отчайва, учи допълнително музика и след години става световна звезда в опери от Моцарт и Верди, също като песенна певица – Брамс, Шуберт, Шуман, Рихард Щраус. Пее във Виенската опера, в Метрополитън опера в Ню Йорк, в Германия, Франция и другаде. Моля напишете вашето мнение, как е възможно това?“

Отговор на ИИ:

„Историята на Маргарет Прайс е класически пример за това как индивидуалният тембър и желязната дисциплина надделяват над субективните преценки на „авторитетите“. Ето как един „лишен от чар“ глас покори света:

Техническо съвършенство над визуалния театър: В епоха, в която оперната сцена започваше да изисква все повече актьорска игра, Прайс заложи на белкантовата чистота. Тя притежаваше инструментален контрол върху гласа си, който според „Gramophone“ е бил почти без конкуренция. Нейният леден, но богат тон беше идеален за Моцарт, където всяка неточност се чува.
Интелектуален подход (биологът в нея): Желанието ѝ да учи биология не е случайно. Тя подхождаше към партитурите с аналитична прецизност. Вместо да разчита на външен чар, тя изграждаше „вътрешен чар“ чрез фразиране. Записите ѝ на песни от Шуман и Брамс в „Discogs“ се считат за еталон точно заради този интелектуален прочит на текста.
Парадоксът на Шолти: Сър Джордж Шолти е известен със своя експлозивен и динамичен стил. Вероятно в началото той е търсил по-драматичен или „огнено“ присъстващ артист. Но както отбелязва „The Guardian“, тя доказа, че гласът сам по себе си е драматургия. Когато тя пееше Дездемона в „Отело“, усещането за уязвимост идваше от самото качество на звука, а не от театрални жестове.
Германската връзка: Маргарет Прайс намери своя истински духовен дом в Германия и Баварската държавна опера. Германската публика цени „Stimmkultur“ (културата на гласа). Там тя беше боготворена като „Bayerische Kammersängerin“, което доказва, че когато си върховна в занаята си, границите и първоначалният скептицизъм изчезват.

Прайс не стана звезда въпреки липсата на „чар“ според Шолти, а защото предефинира какво означава чар на сцената: абсолютната вярност към музиката.

Бихте ли искали да ви препоръчам конкретен емблематичен запис на Маргарет Прайс, с който да сравните нейното изпълнение на Моцарт срещу Верди?“

Аз: „С удоволствие, пратете ми линк моля“

ИИ: „За да усетите феноменалния диапазон на Маргарет Прайс, най-добре е да чуете контраста между нейната математическа прецизност при Моцарт и дълбокия драматизъм при Верди:

Моцарт: “Le nozze di Figaro” (Графиня Алмавива)
Това е нейната „визитна картичка“. В арията “Porgi, amor” ще чуете защо я наричат инструментално съвършена – гласът ѝ лети без никакво усилие, с чист, почти небесен тон.
- Чуйте изпълнението в „YouTube“ канала на „Warner Classics“.
Верди: “Aida” (Аида)
Мнозина са били скептични дали нейният лиричен глас може да издържи тежестта на Аида, но тя доказва обратното чрез интелигентно пеене. Нейната “O patria mia” е считана за една от най-красивите заради лекотата, с която взема високите ноти.
- Записът под диригентството на Клаудио Абадо е достъпен в платформата „Spotify“.
Песенно изкуство: Шуберт – “Die junge Nonne”
Тук можете да видите нейната способност да предава драматизъм без външни ефекти, само чрез нюансите на думите.
- Целият албум с Шуберт е наличен в „Apple Music“.

(край на моя деалог с ИИ)

Не знам какво е вашето мнение, драги читатели – аз лично съм впечатлен от тези думи на ИИ, казани в разстояние на секунди след запитването. Но нека изложа моите информации за Маргарет Прайс, за да можете да имвате едно цялостно впематление от нейната дейност.

Първо цитирам в превод от английски език нейната биография и описание на дейността й:

Дейм Маргарет Беренис Прайс, кавалер на Ордена на Британската империя, родена на 13 април 1941 г. , починала на 28 януари 2011 г., е сопрано от Уелс, Великобритания.

Ранни години

Прайс е родена в Блекууд, близо до Керфили в Южен Уелс. Родена с деформирани крака, тя претърпява операция на четиригодишна възраст и страда от болки в краката до края на живота си. Тя често се грижи за по-малкия си брат Джон, който е роден с умствено увреждане. Семейството има връзки в Кардиган и Северен Пембрукшир и често прекарва лятната си ваканция в Мойлгроув.

Баща ѝ, талантлив пианист аматьор, е против музикалната кариера на дъщеря си и затова тя никога не посещава музикално училище и се стреми към кариера като учител по биология. Тя е получила образованието си в средното училище „Понтланфрейт“, близо до Керфили. Когато е на 15 години, нейният учител по музика в училище организира прослушване при Чарлз Кенеди Скот, който я убеждава да учи при него в Музикалния колеж „Тринити“ в Лондон и ѝ осигурява стипендия. През следващите няколко години Прайс се обучава като мецосопран.

Кариера

След дипломирането си тя се присъединява към певците от хора „Амброзиън“, като участва в саундтрака на филма „Ел Сид“ на Чарлтън Хестън от 1961 г. Тя остава само за кратко в този ансамбъл и по-късно признава, че е имала известни затруднения по време на престоя си в тази група поради недостатъчните си умения за пеене по ноти в партитурите.

Непризната в нормалните състезания, тя е подкрепяна от вече обърналия се във вярата си баща, който пише до оперни театри, за да урежда прослушвания. В резултат на това Прайс прави своя оперен дебют през 1962 г., пеейки Керубино в „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт в Уелската национална опера.

След като баща ѝ пише до Кралската опера „Ковънт Гардън“ в Лондон през 1962 г., тя се явява на прослушване и е отхвърлена два пъти от музикалния директор Джордж Шолти, който казва, че „ѝ липсва чар“. Въпреки това, тя е приета като дубльорка, благодарение на кастинг директора Джоан Ингпен, и тя изгражда близки лични и професионални отношения с пианиста и диригент Джеймс Локхарт. Шолти добавя клауза към договора ѝ, в която се посочва, че никога не бива да очаква да пее водеща роля в главна опера, така че тя пее второстепенни роли като мецосопран. Пробивът ѝ идва през 1963 г., когато Тереза Берганза отменя представление и Прайс получава шанса да поеме ролята на номинираната ѝ дубльорка, отново в ролята на Керубино, изпълнение, което я прави известна за една нощ.

След това Локхарт убеждава Прайс да вземе допълнителни уроци по пеене, за да подобри техниката си и да развие блестящия висок диапазон, който я прави една от най-популярните лирични сопрани на 70-те и 80-те години на миналия век. През 1967 г. тя участва в Английската оперна група на Бенджамин Бритън в „Театралният директор“ от Моцарт и в ролята на Титания в „Сън в лятна нощ“ от Бритън. През 1968 г. критикът Дезмънд Шоу-Тейлър нарича пеенето ѝ „брилянтно, гъвкаво и с голям мащаб“ като Констанца в „Отвличане от сарая“ на Моцарт при Фестивала в Глайндбърн.

Тъй като Прайс не обича да пътува, тя винаги си е запазвала „домашна“ сцена, където отсяда и изнася представления през по-голямата част от годината. Първоначално това е „Ковънт Гардън“, но от 1971 г. тя се установява в Германия, първоначално в Кьолнската опера, където дебютира в „Дон Жуан“, а по-късно в Баварската държавна опера в Мюнхен, където живее до пенсионирането си през 1999 г. Така Прайс установява професионални отношения с Ото Клемперер, който дирижира първия ѝ запис на главна роля в цялостна опера – Фиордилиджи в „Така правят всички“ от Моцарт. Записът от 1972 г. утвърждава Прайс като специалистка в опери от Моцарт.

В следващите години Прайс гостува във важни оперни театри. Дебютът ѝ в Метрополитън опера е през 1985 г. като Дездемона в „Отело“ от Верди. През 1989 г. тя се изявява в продукцията на WNO на „Саломе“ в Бруклинската музикална академия в Ню Йорк, в представление, посещавано от принца и принцесата на Уелс.

Репертоар

Прайс е най-известна с ролите си в опери от Моцарт, особено на Фиордилиджи, Дона Анна в „Дон Жуан“, Графинята в „Сватбата на Фигаро“ (след като е пяла Керубино и Барбарина в началото на кариерата си) и Памина във „Вълшебната флейта“. Освен това, тя пее партии в опери от Верди, като Амелия („Бал с маски“, роля, която записва и с Лучано Павароти), Елизабет („Дон Карлос“) и Дездемона („Отело“) – дебютната ѝ роля в МЕТ, както и главната роля в „Аида“ (също с Павароти в Сан Франциско, която е запазена на видео), Ариадна в „Ариадна на Наксос“ от Рихард Щраус и Адриана в „Адриана Лекуврьор“ от Чилеа. Прайс е била много активна и като песенна певица, чувствайки се еднакво добре в романтичния идиом на Франц Шуберт и Роберт Шуман или Рихард Щраус и Втората виенска школа.

По време на кариерата си Прайс прави много записи на опери и на песни. Един от най-известните ѝ записи е като Изолда в пълния запис на Карлос Клайбер на „Тристан и Изолда“ от Рихард Вагнер – роля, която никога не е пяла на сцена. Тя е била камерна певица на Баварската държавна опера.

По-късни години

Прайс се пенсионирва и живее в 160-годишна фермерска къща в залива Сейбвр, част от Мойлегроув близо до Кардиган, Кередигион, с изглед към залива Кардиган. Оттам тя успешно развъжда и показва кучета от расата „Голдън ретривър“, като задните седалки на нейния автомобил „Chrysler“ са премахнати, за да се създаде това, което тя нарича „кучемобил“. Веднъж тя има изява след пенсионирането и, за да участва в концерт по случай Деня на възпоменанието в местната църква, нещо, което по-късно коментира така: „Това беше най-изнервящото събитие в живота ми. Никога повече няма да пея публично.“

Смърт

Маргарет Прайс умира на 28 януари 2011 г. от сърдечна недостатъчност в дома си в Сейбвр (Ceibwr), близо до Кардиган, на 69-годишна възраст.

Почести

Баварска камерна певица
Командир на Ордена на Британската империя (CBE), 1982 г.
Дама-командир на Ордена на Британската империя (DBE), 1983 г.

(край на цитата)

От източници на немски и руски езици цитирим други информации за Маргарет Прайс (някои се повтарят с тия от горните описания):

Дейм Маргарет Беренис Прайс, родена на 13 април 1941 г. в Блекууд, Уелс, Великобритания, починала на 28 януари 2011 г. в Кабре Бей, Кередигион, Уелс, Великобритания, е уелска оперна певица (лирично сопрано), известна през 70-те и 80-те години на миналия век с интерпретациите си на роли в опери от Моцарт и Верди, както и с песенния си репертоар. Тя е Дейм-командир на Ордена на Британската империя.

Биография

Ранен живот

Дейм Маргарет Прайс е родена на 13 април 1941 г. в Блекууд, Уелс. Тя има деформирани крака от детството си. Въпреки че е претърпяла сериозна операция на четиригодишна възраст, Маргарет страда от болки в краката през целия си живот. От детството си тя се грижи за по-малкия си брат Джон, който е роден с умствена изостаналост.

Баща й, талантлив пианист аматьор, е против музикалната кариера на дъщеря си, така че Маргарет първоначално учи биология. На 15-годишна възраст нейният учител урежда прослушване за Маргарет при Чарлз Кенеди Скот, който я убеждава да учи пеене и й присъжда стипендия. През следващите няколко години Маргарет учи в Музикалния колеж „Тринити“ като мецосопран.

Кариера

След завършване на обучението си, Маргарет Прайс прави няколко записа, включително саундтрака към филма „Ел Сид“. Оперният ѝ дебют се състои през 1962 г. като Керубино в „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт в Уелската национална опера. Същата година Маргарет Прайс се явява на прослушване в „Ковънт Гардън“, но е отхвърлена два пъти, защото музикалният директор Джордж Шолти смята, че певицата няма чар. Въпреки това, Прайс е наета като дубльорка и се радва на плодотворно сътрудничество с композитора Джеймс Локхарт. Шолти все още вярва, че Прайс няма да може да постигне водещи роли, така че певицата дълго време пее малки партии в мецосопранов репертоар.

Маргарет Прайс става известна през 1963 г., след като замества болната Тереза Берганза в ролята на Керубино в „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт. След това Джеймс Локхарт убеждава Маргарет Прайс да продължи уроците си по пеене, за да подобри вокалната си техника и да развие високия си диапазон, което води до превръщането на Прайс в една от най-известните и популярни лирични сопрани на 70-те и 80-те години на миналия век.

През 1967 г. Прайс изпълнява ролята на Титания в „Сън в лятна нощ“ от Бенджамин Бритън. Изпълнението ѝ през 1968 г. като Констанца в „Отвличане от сарая“ на Моцарт в операта на фестивала в Глайндбърн е описано от критиците като „брилянтно, гъвкаво и мащабно“.

Маргарет Прайс не обича да пътува и предпочита да се изявява в един театър. Първоначално тя дълго време се изявява в „Ковънт Гардън“. След това продължава кариерата си в Кьолнската опера, където дебютира през 1971 г. в „Дон Жуан“ от Моцарт. След това пее в Баварската държавна опера в Мюнхен до 1999 г., когато се пенсионирва.

Маргарет Прайс си сътрудничи плодотворно с диригента и композитор Ото Клемперер, с когото прави първия си запис – ролята на Фиордилиджи в пълен запис на „Так правят всички“ на Моцарт. През 1972 г. този запис утвърждава Прайс като специалист по репертоара на Моцарт.

В следващите години Прайс се изявява като гост-певица на много от големите световни сцени, включително дебюта си в Метрополитън опера през 1985 г. като Дездемона в „Отело“ от Верди. През 1989 г. Прайс изпълнява ролята на Саломе в едноименната опера от Рихард Щраус в Бруклинската музикална академия в Ню Йорк в присъствието на принц Чарлз и принцеса Даяна.

Репертоар

Маргарет Прайс става известна с ролите си в опери от Моцарт, по-специално Фиордилиджи („Така правят всички“), Дона Анна („Дон Жуан“, където тя също пее Церлина), Графинята („Сватбата на Фигаро“, където тя също пее Керубино и Барбарина в началото на кариерата си) и Памина („Вълшебната флейта“). Освен това, Маргарет Прайс изпълнява роли в опери на Верди, като Амелия („Бал с маски“), Аида („Аида, Сан Франциско“) – и двете роли Прайс записва на видео с Лучано Павароти, Елизабет („Дон Карлос“), Дездемона („Отело“, дебютът ѝ в Метрополитън опера), Елвира („Ернани“), както и ролите на Ариадна („Ариадна на Наксос“ от Р. Щраус), Норма в едноименната опера от Белини, Адриана Лекуврьор в едноименната опера от Чилеа и Мими („Бохеми“ от Пучини).

Един от най-известните записи на Маргарет Прайс е ролята на Изолда в пълната опера на Вагнер „Тристан и Изолда“, дирижирана от Карлос Клайбер – роля, която тя никога не е изпълнявала на сцена. Други забележителни записи с участието на певицата включват запис на Реквием от Моцарт, носител на наградата „Грамофон“, и запис на „Бал с маски“ от Верди с Лучано Павароти на лейбъла „Decca“.

През цялата си кариера Маргарет Прайс често е изпълнявала и записвала репертоар от песни на Шуберт, Шуман, Рихард Щраус, Брамс и композитори от Новата виенска школа като Албан Берг.

По-късни години и смърт

След като се оттегля от певческата си кариера, Маргарет Прайс се завръща в Уелс и се пенсионирва в дома си в залива Кабре, близо до Кардиган (Кередигион), с изглед към Ирландско море. Тя прави последната си публична изява на концерт в местна църква, след което се пенсионирва и започва да развъжда кучета „голдън ретривър“, като дори маха задните седалки на колата си „Крайслер“ за техен комфорт.

Дейм Маргарет Прайс умира от сърдечна недостатъчност на 28 януари 2011 г. в дома си в Кабре Бей, близо до Кардиган, на 69-годишна възраст.

Награди и признание

Почетно звание „Баварска камерна певица“ (на немски: Bayerische Kammersängerin) на Баварската държавна опера

1982 г. — Командир на Ордена на Британската империя (CBE)

1983 г. — Дейм-командир на Ордена на Британската империя (DBE)

(край на цитата)

От източник на италиански език цитирам репертоара на Маргарет Прайс:

Repertorio (без превод)

Repertorio operistico

Ruolo	Titolo	Autore
Marzelline	Fidelio	Beethoven
Norma	Norma	Bellini
Tytania	A midsummer night’s dream	Britten
Tatiana	Evgenij Onegin	Čajkovskij
Adriana Lecouvreur	Adriana Lecouvreur	Cilea
Konstanze	Die Entführung aus dem Serail	Mozart
Barbarina Cherubino Contessa d’Almaviva	Le nozze di Figaro	Mozart
Donna Anna Zerlina	Don Giovanni	Mozart
Fiordiligi	Così fan tutte	Mozart
Pamina	Die Zauberflöte	Mozart
Liù	Turandot	Puccini
Salomè	Salome	Strauss
Primadonna/Ariadne	Ariadne auf Naxos	Strauss
Cathleen	Riders to the Sea	Vaughan Williams
Giovanna d’Arco	Giovanna d’Arco	Verdi
Amelia Grimaldi	Simon Boccanegra	Verdi
Amelia	Un ballo in maschera	Verdi
Elisabetta di Valois	Don Carlo	Verdi
Aida	Aida	Verdi
Desdemona	Otello	Verdi
Nannetta	Falstaff	Verdi
Un paggio	Lohengrin	Wagner
Isolde	Tristan und Isolde	Wagner
Agathe	Der Freischütz	Weber

(край на цитата)

Също отизточник на италиански език цитирам дискографията на Маргарет Прайс:

Discografia parziale

Opere

Anno	Titolo Ruolo	Cast	Direttore	Casa
1970	Le nozze di Figaro Barbarina	Geraint Evans, Reri Grist, Teresa Berganza	Otto Klemperer	EMI
1971	Così fan tutte Fiordiligi	Yvonne Minton, Luigi Alva, Lucia Popp	Otto Klemperer	EMI
1977	Otello Desdemona	Carlo Cossutta, Gabriel Bacquier	Georg Solti	Decca
1978	Don Giovanni Donna Anna	Bernd Weikl, Stuart Burrows, Sylvia Sass	Georg Solti	Decca
1981	Tristan und Isolde Isolde	René Kollo, Kurt Moll, Brigitte Fassbaender	Carlos Kleiber	Deutsche Grammophon
1982	Un ballo in maschera Amelia	Luciano Pavarotti, Renato Bruson, Christa Ludwig	Georg Solti	Decca
1984	Die Zaüberflote Pamina	Peter Schreier, Luciana Serra, Kurt Moll	Colin Davis	Philips
1986	Le nozze di Figaro Contessa d’Almaviva	Thomas Allen, Kathleen Battle, Ann Murray	Riccardo Muti	EMI
1992	Turandot Liù	Éva Marton, Ben Heppner, Bruno de Simone	Roberto Abbado	RCA
1994	Ariadne auf Naxos Ariadne	Sumi Jo, Gösta Winbergh	Kent Nagano	Virgin Classics

´´´´

Musica Sinfonica

Beethoven: Symphony No. 9 Op. 125 “Choral” & Choral Fantasy Conclusion – Zubin Mehta/Dame Margaret Price/Emanuel Ax/Jon Vickers/Marilyn Horne/Matti Salminen/New York Choral Artists/New York Philharmonic, 1983/1984 Sony/RCA
Handel, Messiah – Margaret Price/Hanna Schwarz/Stuart Burrows/Simon Estes/Symphonie-Orchester/Chor Des Bayerischen Rundfunks/Sir Colin Davis, 1985 Philips
Liszt: 3 Petrarch Sonnets & Lieder – Cyprien Katsaris/Dame Margaret Price, 1999 Warner
Mahler: Symphony No. 4 in G – Dame Margaret Price/San Francisco Symphony/Edo de Waart, 1982 Universal
Mendelssohn: Sinfonie No. 2 “Lobgesang” – Dame Margaret Price/Sally Burgess/London Philharmonic Orchestra/Riccardo Chailly, 2003 Philips
Mozart: Requiem – Dame Margaret Price/Trudeliese Schmidt/Francisco Araiza/Theo Adam/Rundfunkchor Leipzig/Staatskapelle Dresden/Peter Schreier, 2001 Philips
Margaret Price Sings Mozart, 1994 RCA
Schubert – The Hyperion Schubert Edition, Vol. 15 – Margaret Price – Schubert & the Nocturne III – Margaret Price/Graham Johnson, 1991 Hyperion
Strauss Lieder avec piano Sawallisch – Dame Margaret Price, 2011 EMI
Verdi: Requiem – Dame Margaret Price/London Philharmonic Choir/Jesus Lopez-Cobos/Giuseppe Giacomini/Robert Lloyd/Lívia Budai-Batky/London Philharmonic Orchestra, 2010 LPO
Wagner, Tristano e Isotta – Kleiber/Price/Kollo/Moll/Götz, 1981 Deutsche Grammophon
Great Singers Live: Margaret Price – Dame Margaret Price/Munich Radio Orchestra, 2011 BR-Klassik
Margaret Price Recital – Dame Margaret Price/James Lockhart, 1969 Decca

(край на цитата)

През 2021 г. немската медия „Klassik begeistert“ помества хубава статия за Маргарет Прайс, кояато цитирам в оригинал и в превод на български:

Портал „Klassik begeistert“

27. Januar 2021

Andreas Schmidt

Margaret Price – eine Stimme für die Ewigkeit

Im Jahr 1999 beendete Margaret Price ihre Karriere, verließ München und kehrte in ihre walisische Heimat zurück, wo sie sich der Hundezucht widmete.

„Die Unverwechselbarkeit ihres großen, reinen Tones, die Schönheit ihres Timbres und nicht zuletzt die makellose Textbehandlung machen aus ihr eine Ikone der Gesangskunst.“

von Peter Sommeregger

Die walisische Sängerin, die in diesem Jahr ihren 80. Geburtstag hätte feiern können, hat leider nicht einmal ihren 70. Geburtstag erlebt, sie starb vor genau zehn Jahren an einem Herzleiden.

Dieses Herz verstand die am 13. April 1941 im walisischen Blackwood geborene Künstlerin in alle ihre Interpretationen wie kaum eine zweite Sängerin einzubringen. Egal, ob es ein Schubert-Lied war, oder ein veristischer Reißer wie Cileas „Adriana Lecouvreur“, in ihrem Gesang schwang immer mehr mit als ihre – allerdings phänomenale – Gesangstechnik. Vielleicht war sie genau deshalb wählerisch und vorsichtig bei der Auswahl ihrer Rollen, die insgesamt überschaubar blieben.

Das in eine musikalische Familie geborene Mädchen wollte ursprünglich Biologielehrerin werden, doch der Musiklehrer ihrer Schule erahnte ihr großes Potential und konnte sie zu einem Gesangsstudium in London überreden. Danach ging alles sehr schnell, bereits mit 21 debütierte Margaret Price als Cherubino an der Welsh National Opera in Cardiff, schon ein Jahr später wurde sie an die Londoner Covent Garden Opera engagiert, wo sie zunächst kleine Rollen übernahm, aber ihren Durchbruch erlebte, als sie kurzfristig für die erkrankte Teresa Berganza – wieder in der Rolle des Cherubino – einsprang. Sie setzte anschließend ihre Studien bei dem Dirigenten und Klavierbegleiter James Lockhart fort, der sie später auch häufig bei Liederabenden begleitete.

Auch der große Otto Klemperer war auf sie aufmerksam geworden, unter ihm entstand ihre erste wichtige Schallplattenaufnahme, die Fiordiligi in „Così fan tutte“. Ihre Karriere nahm rasch an Fahrt auf, bereits während der 1960er Jahre führten Gastspiele sie an alle großen Opernbühnen der Welt. Margaret Price wollte aber gerne ein Stammhaus haben, an dem sie sich im Rahmen eines Ensembles ihr Repertoire erarbeiten konnte. Ab 1971 wurde die Kölner Oper dieses Stammhaus, in dem berühmten Mozart-Zyklus des Dirigenten John Pritchard erarbeitete Price sich die Partien Mozarts, mit denen sie weltweit die größten Erfolge feiern sollte.

Ende der 1970er Jahre wechselte sie nach München an die Bayerische Staatsoper. Ihre Donna Anna in Mozarts „Don Giovanni“ wurde zu ihrem umjubelten Münchner Debüt, von diesem Tag an war und blieb sie der erklärte Liebling des Münchner Opernpublikums. Ihre beträchtliche Leibesfülle vergaß man nach spätestens fünf Minuten, denn neben ihren stimmlichen Qualitäten war Margaret Price durchaus schauspielerisch begabt.

Während ihrer gesamten Karriere widmete sie dem Liedgesang einen großen Teil ihrer Auftritte. Vor allem die Lieder Schuberts, Mendelssohns und Richard Strauss‘ trug sie mit einer Meisterschaft vor, die zusätzlich durch ihr idiomatisch perfektes Deutsch verstärkt wurde. Man muss dankbar sein, dass Margaret Price neben herausragenden Opernaufnahmen auch sehr viele Lieder eingespielt hat. Sie sind ein klingendes Erbe dieser singulären Künstlerpersönlichkeit.

Furore machte auch ihre Studio-Aufnahme von Wagners „Tristan und Isolde“ unter Carlos Kleiber. Es gelang ihr, der Partie der Isolde, die sie nie auf einer Bühne gesungen hätte, neben ihrer leuchtenden Höhe auch noch eine lyrische Verinnerlichung zu verleihen, die diese Aufnahme auch nach Jahrzehnten noch zum Maß aller Dinge macht. Ein ebenfalls wichtiges Tondokument ist die Einspielung des 2. Streichquartetts von Arnold Schönberg mit dem La Salle Quartett, in der sie das anspruchsvolle Sopransolo singt.

Die Sängerin galt in mancher Beziehung als schwierig, manche Rollen legte sie unerwartet zurück, Erklärungen dafür blieb sie schuldig. Privat weiß man von ihr nur, dass sie sich lebenslang engagiert um ihren jüngeren, behindert geborenen Bruder kümmerte.

Im Jahr 1999 beendete Margaret Price ihre Karriere, verließ München und kehrte in ihre walisische Heimat zurück, wo sie sich der Hundezucht widmete. Unerwartet starb sie dort am 28. Januar 2011. Die Unverwechselbarkeit ihres großen, reinen Tones, die Schönheit ihres Timbres und nicht zuletzt die makellose Textbehandlung machen aus ihr eine Ikone der Gesangskunst. Bis jetzt hat sich niemand gefunden, der ihr das Wasser reichen könnte!

(край на цитата)

Превод:

Портал „Класическата музика вдъхновява“
27 януари 2021 г.

Андреас Шмит

Маргарет Прайс – Глас за вечността

През 1999 г. Маргарет Прайс прекратява кариерата си, напуска Мюнхен и се завръща в родния си Уелс, където се посвещава на развъждането на кучета.

„Непогрешимото качество на богатия, чист тон, красотата на тембъра ѝ и не на последно място безупречната ѝ дикция я правят икона на вокалното изкуство.“

От Петер Зомерегер

Уелската певица, която тази година щеше да отпразнува 80-ия си рожден ден, за съжаление не доживява дори до 70-ия си рожден ден; тя почина точно преди десет години от сърдечно заболяване.

Това сърце, което артистката, родена на 13 април 1941 г. в Блекууд, Уелс, е разбирала как да влага във всичките си интерпретации като малко други певци. Независимо дали става дума за песен на Шуберт или за вдъхновен от веризма трилър като „Адриана Лекуврьор“ от Чилеа, в пеенето ѝ винаги е имало нещо повече от феноменалната ѝ техника. Може би точно затова е била селективна и предпазлива в избора на ролите си, които са останали сравнително малко.

Родена в музикално семейство, Маргарет Прайс първоначално е искала да стане учителка по биология, но учителят по музика в училището ѝ разпознава големия ѝ потенциал и я убеждава да учи пеене в Лондон. След това всичко се случва много бързо. Само на 21 години тя дебютира като Керубино в Уелската национална опера в Кардиф, а само година по-късно е ангажирана от лондонската опера „Ковънт Гардън“, където първоначално изпълнява по-малки роли. Пробивът ѝ идва, когато заема мястото на болната Тереза Берганза – отново в ролята на Керубино. След това тя продължава обучението си при диригента и пианист Джеймс Локхарт, който по-късно често я акомпанира в рецитали.

Великият Ото Клемперер също я забелязва и под негово ръководство тя прави първия си важен запис, „Фиордилиджи в „Така правят всички“. Кариерата ѝ бързо набира скорост и през 60-те години на миналия век гостувания я отвеждат във всички големи оперни театри по света. Маргарет Прайс обаче копнее за домашна опера, където да може да развива репертоара си като част от ансамбъл. От 1971 г. Кьолнската опера става този дом. В известния цикъл на Моцарт от Джон Причард, Прайс усвоява ролите на Моцарт, с които ще постигне най-големите си успехи по целия свят.

В края на 70-те години на миналия век тя се премества в Мюнхен, за да се присъедини към Баварската държавна опера. Нейната Дона Анна в „Дон Жуан“ от Моцарт бележи нейния аплодиран дебют в Мюнхен и от този ден нататък тя е и остава безспорна любимка на мюнхенската оперна публика. Значителната ѝ пищност е забравена след не повече от пет минути, защото освен вокалните си качества, Маргарет Прайс е и надарена актриса.

През цялата си кариера тя посвещава голяма част от изпълненията си на авторската песен. Тя изпълнява песни на Шуберт, Менделсон и Рихард Щраус с майсторство, допълнително подсилено от нейния идиоматично перфектен немски. Трябва да сме благодарни, че освен изключителните оперни записи, Маргарет Прайс е записала и много песни. Те са звучно наследство на тази уникална артистична личност.

Нейният студиен запис на „Тристан и Изолда“ от Вагнер под диригентството на Карлос Клайбер също предизвиква сензация. Тя успява да вдъхне ролята на Изолда, която никога не би изпяла на сцена, не само с блестящите си високи ноти, но и с лирична интроспекция, която прави този запис златен стандарт дори десетилетия по-късно. Друг важен запис е изпълнението ѝ на Струнен квартет № 2 на Арнолд Шьонберг с квартет „Ла Сал“, в който тя пее взискателното сопраново соло.

Певицата е смятана за трудна в някои отношения; тя неочаквано се оттегля от определени роли, без да дава обяснения. В частен план, всичко, което се знае за нея, е, че през целия си живот се е посветила на грижите за по-малкия си брат, който е роден с увреждане.

През 1999 г. Маргарет Прайс прекратява кариерата си, напуска Мюнхен и се завръща в родния си Уелс, където се посвещава на развъждането на кучета. Тя умира неочаквано там на 28 януари 2011 г. Неповторимото качество на богатия, чист тон, красотата на тембъра ѝ и не на последно място безупречната ѝ дикция я правят икона на вокалното изкуство. До ден днешен никой не се е доближил до това да я постигне!

(край на превода)

В друга немска медия са дадени също много сведения за Маргарет Прайс, като при голяма част те са отразени в календарен вид – хронологично – по години. Цитирам в оригинал и в превод на български:

Портал „Klassik heute“

(без дата)

Margaret Price

brit. Opernsängerin, Sopran

Biographie

Am 13. April 2021 wäre die walisische Sopranistin Margaret Price 80 Jahre alt geworden. Sie studierte am Trinity College in London und debütierte 1962 an der Welsh National Opera als Cherubino in Mozarts Le nozze di Figaro. Als sie ein Jahr später für die erkrankte Teresa Berganza die gleiche Rolle an der Covent Garden Opera in London übernahm, errang sie einen großen persönlichen Erfolg und wechselte kurz darauf vom Mezzo- zum Sopranfach.

Mozart- und Verdi-Partien brachten ihr in den Folgejahren Auftritte an allen großen Häusern und begründeten ihren internationalen Ruhm. 1971 sang sie in der Ponnelle-Inszenierung von Mozarts Don Giovanni die Donna Anna in Köln und feierte an der New Yorker Met Triumphe als Desdemona neben Plácido Domingo in Verdis Othello. Daneben war sie eine gefeierte Liedinterpretin mit einem Schwerpunkt bei Franz Schubert, Felix Mendelssohn Bartholdy und Richard Strauss. Ein einmalige Experiment blieb ihr Ausflug ins hochdramatische Fach, als sie unter der Leitung von Carlos Kleiber die Isolde in Wagners Tristan und Isolde für eine Schallplattenaufnahme sang, die Rolle jedoch nie auf der Bühne darstellte. 1999 beendete sie ihre Karriere und zog in ihre walisische Heimat, wo sie an einem Herzversagen 2011 im Alter von 69 Jahren starb.

Dieser Artikel ist mehr als 15 Jahre alt.

Tabellarische Biographie

13.4.1941	geboren in Trededgar, Wales (Großbritannien). Die große Musikalität der 15jährigen Schülerin wird von ihren Lehrern erkannt, die ihr raten, ihre Stimme ausbilden zu lassen. Es bedarf einiger Überredungskunst, ihren Vater von dieser Berufsausbildung zu überzeugen und sie nach London gehen zu lassen, wo sie ihre Ausbildung am Trinity College absolivert und zunächst Chorsängerin bei den Ambrosian Singers wird.
1962	Debüt an der Welsh National Opera als Cherubin in Mozarts Le Nozze di Figaro.
1963	Für die erkrankte Teresa Berganza springt sie als Cherubin in Mozarts Fiagro ein und erringt einen ersten großen Erfolg. Es folgen Engagements zu den Festspielen von Glyndebourne, wo sie als Konstanze (Entführung aus dem Serail) und Fiordiligi (Cosi fan tutte) singt.
1969	USA-Debüt an der San Francisco Opera in Mozarts Zauberflöte als Pamina und in Verdis Falstaff als Nanetta.
1971	Großen Erfolg hat sie an der Kölner Oper, wo sie in der Ponnelle-Inszenierung von Mozarts Don Giovanni die Donna Anna singt. Ihr internationaler Ruf als bedeutende Mozart-Sängerin ist von diesem Zeitpunkt an gegeben. Im gleichen Jahr Engagement an die Bayerische Staatsoper als Amelia in Verdis Simone Boccanegra.
1979	Bellinis Norma an der Oper Zürich.
1983	Elsa in Wagners Lohengrin an der Mailänder Scala.
1984	Ariadne auf Naxos unter Wolfgang Sawallisch an der Bayerischen Staatsoper. An diesem Haus singt sie außerdem die Mozart-Partien Konstanze (Entfühung), Contessa (Figaros Hochzeit) und Donna Anna (Don Giovanni). Ihre zahlreichen Liederabende werden oft von Wolfgang Sawallisch begleitet und sie wird mit dem Titel Bayerische Kammersängerin ausgezeichnet.
1985	An der New Yorker Met singt sie an der Seite von Plácido Domingo Desdemona in Verdis Otello.
1999	Abschied von der Opernbühne. Als Konzert- und Liedsängerin ist Margaret Price aber nach wie vor aktiv.
2007	Am 12.12.2007 Konzert mit Strauss-Liedern mit dem London Symphony Orchestra unter der Leitung von André Previn in der Royal Festival Hall.
2011	Am 28. Januar stirbt Margaret Price im Alter von 69 Jahren an Herzversagen in ihrem Haus in Wales.

(край на цитата)

Превод:

Портал „Klassik heute“
(без дата)

Маргарет Прайс
Британска оперна певица, сопрано

Биография

На 13 април 2021 г. уелското сопрано Маргарет Прайс щеше да навърши 80 години. Тя учи в „Тринити Колидж“ Лондон и дебютира през 1962 г. в Уелската национална опера като Керубино в „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт. Когато година по-късно замества болната Тереза Берганза в същата роля в Кралската опера „Ковънт Гардън“, тя постига голям личен успех и скоро след това преминава от мецосопран към сопран. Ролите на Моцарт и Верди водят до участия във всички големи оперни театри през следващите години и утвърждават международната ѝ слава. През 1971 г. тя пее Дона Анна в продукцията на Понел на „Дон Жуан“ от Моцарт в Кьолн и триумфира в Метрополитън опера в Ню Йорк като Дездемона заедно с Пласидо Доминго в „Отело“ от Верди. Тя е била и известна интерпретаторка на песни, специализирана в произведенията на Франц Шуберт, Феликс Менделсон-Бартолди и Рихард Щраус. Нейният опит в драматичния сопранов репертоар остава уникален експеримент, когато тя пее Изолда в „Тристан и Изолда“ от Вагнер за запис под диригентството на Карлос Клайбер, въпреки че никога не изпълнява ролята на сцена. През 1999 г. тя прекратява кариерата си и се мести в родния си Уелс, където умира от сърдечна недостатъчност през 2011 г. на 69-годишна възраст.

Биографична таблица

13 април 1941 г.
родена в Тредедгар, Уелс (Великобритания). Големият музикален талант на 15-годишната ученичка е признат от нейните учители, които я съветват да обучи гласа си. Необходими са известни усилия, за да убеди баща си в достойнствата на това професионално обучение и да ѝ позволи да отиде в Лондон, където завършва обучението си в „Тринити Колидж“ и първоначално става хористка в „Амброзиан Сингърс“.

1962 – Дебютира в Уелската национална опера като Керубино в „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт.

1963 – Тя замества болната Тереза Берганза в ролята на Керубино във „Фигаро“ от Моцарт и постига първия си голям успех. Следват ангажименти на фестивала в Глайндбърн, където пее Констанца („Отвличане от сарая“) и Фиордилиджи („Така правят всички“).

1969 – Дебютира в САЩ в операта в Сан Франциско във „Вълшебната флейта“ от Моцарт като Памина и във „Фалстаф“ от Верди като Нанета.

1971 – Тя постига голям успех в Кьолнската опера, където пее Дона Анна в продукцията на Понел на „Дон Жуан“ от Моцарт. По това време се утвърждава международната ѝ репутация като водещо моцартовско сопрано. През същата година тя се присъединява към Баварската държавна опера като Амелия в „Симон Боканегра“ от Верди.

1979 – Норма от Белини в Оперния театър в Цюрих.

1983 – Елза в „Лоенгрин“ от Вагнер в „Ла Скала“ в Милано.

1984 – „Ариадна на Наксос“ под диригентството на Волфганг Завалиш в Баварската държавна опера. На тази сцена тя изпълнява и ролите на Моцарт: Констанца („Отвличане от сарая“), Графиня („Сватбата на Фигаро“) и Дона Анна („Дон Жуан“). Многобройните ѝ рецитали често са акомпанирани от Волфганг Завалиш и е удостоена със званието „Баварска камерна певица“.

1985 – В Метрополитън опера в Ню Йорк тя пее Дездемона в „Отело“ от Верди редом с Пласидо Доминго.

1999 – Оттегляне от оперната сцена. Маргарет Прайс остава активна като концертна и рецитална певица.

2007 – На 12 декември 2007 г. тя изпълнява песни от Рихард Щраус с Лондонския симфоничен оркестър под диригентството на Андре Превен в Кралската фестивална зала.

2011 – На 28 януари Маргарет Прайс умира от сърдечна недостатъчност на 69-годишна възраст в дома си в Уелс.

(край на превода)

Сега ще дам повече подробности за изявите на Маргарет Прайс във Виенската държавна опера и в МЕТ Ню Йорк

Виенска държавна опера:

Così fan tutte

Fiordiligi | 6 Vorstellungen | 24.11.1976–07.01.1980

Die Entführung aus dem Serail

Konstanze | 2 Vorstellungen | 04.10.1972–08.11.1973

Don Giovanni

Donna Anna | 4 Vorstellungen | 23.05.1973–17.04.1976

Gala der Stars

Arie der Adriana aus “Adriana Lecouvreur” | 1 Vorstellung | Konzert | 22.01.1986

Le nozze di Figaro

Contessa Almaviva | 14 Vorstellungen | 11.12.1976–20.09.1989

Otello

Desdemona | 3 Vorstellungen | 04.09.1982–12.09.1982

Un ballo in maschera

Amelia | 4 Vorstellungen | 19.10.1986–12.06.1988

(край на цитата)

Както четем, тя има във Виена общо 31 оперни изяви в 6 опери и едно концертно участие през 1986 г.

Дебюта на Маргарет Прайс във Виена е на 4 октомври 1972 г. в ролята на Констанце в „Отвличане от сарая“ на Моцарт при следния ансамбъл:

Besetzung | 04.10.1972

Dirigent	Josef Krips
Nach einer Inszenierung von	Werner Düggelin
Bühnenbilder und Kostüme	Jörg Zimmermann
Chorleitung	Norbert Balatsch
Bassa Selim	Alexander Trojan
Konstanze	Margaret Price
Blonde	Renate Holm
Belmonte	Peter Schreier
Pedrillo	Murray Dickie
Osmin	Manfred Jungwirth

(край на цитата)

Последната изява на Маргарет Прайс във Виена е на 20 септември 1989 г. в ролята на Графинята в „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт при следния ансамбъл:

Besetzung | 20.09.1989

Dirigent	Iván Fischer
Inszenierung	Jean-Pierre Ponnelle
Ausstattung	Jean-Pierre Ponnelle
Choreinstudierung	Helmuth Froschauer
Conte Almaviva	Thomas Hampson
Contessa Almaviva	Margaret Price
Susanna	Marie McLaughlin
Figaro	Manfred Hemm
Cherubino	Gabriele Sima
Marcellina	Margarita Lilowa
Don Basilio	Heinz Zednik
Don Curzio	Horst Nitsche
Don Bartolo	Rudolf Mazzola
Antonio	Peter Köves
Barbarina	Noriko Sasaki
Bauernmädchen	Dagmar Mihelic

(край на цитата)

Българското мецосопрано Маргарита Лилова участва в ролята на Марселина.

На сцената на МЕТ в Ню Йорк Маргарет Прайс има общо 32 изяви както следва (извадка от архива на МЕТ):

„Otello“
Metropolitan Opera House, Montag, 21. Januar 1985

Debüt: Margaret Price заедно с Пласидо Доминго

Дездемона

общо 5 изяви

„Don Carlo“
Metropolitan Opera House, Fr., 27. Januar 1989

Кралица Елизабет

общо 6 изяви

„Le Nozze di Figaro“
Metropolitan Opera House, Di, 1. November 1994

графиня Алмавива

общо 21 изяви

……

Маргарет Прайс има и редица концертни изяви с песни както при солов рецитал на 1 ноември 1987 г., така и като солистка в други концзерти. Цитирам от архива на МЕТ:

Margaret Price – James Levine Rezital
Metropolitan Opera House November 1, 1987 MARGARET PRICE Soprano JAMES LEVINE Piano Mozart: Ch'io mi scordi di te? Schubert: Du bist die Ruh' Die Forelle Der blinde Knabe Liebhabaer in allen Gestalten Der König in Thule Gretchen am Spinnrade Mahler: Four Songs from Des Knaben Wunderhorn: Rheinlegendchen Wer hat dies Liedlein erdacht? Wo die Schönen Trompeten blasen Das irdische Leben Strauss: Heimliche Aufforderung Freundliche Vision Ruhe, meine Seele Cäcilie Encores: R. Strauss: Morgen Welsh Traditional: Dafydd Irish traditional: I Know Where I'm Going R. Strauss: Zueignung

……

Други концерти в МЕТ:

Das MET Orchester
Carnegie Hall, New York, Sonntag, 22. Januar 1995, Matinee

Vier Lieder, Opus 27: Morgen; Heimliche Aufforderung;
Ruhe, meine Seele; Cäcilie
Margaret Price

Four Last Songs
Margaret Price

…….

Das MET-Orchester
Kennedy Center, Washington, DC, Samstag, 6. Mai 1995

Strauss: Vier letzte Lieder
Margaret Price

…..

The MET Orchestra
Hill Auditorium, Ann Arbor, Michigan, Donnerstag, 11. Mai 1995

Strauss: Vier letzte Lieder
Margaret Price

…..

Das MET-Orchester,
Davies Symphony Hall, San Francisco, Kalifornien, Montag, 15. Mai 1995

Strauss: Vier letzte Lieder
Margaret Price

…..

Das MET-Orchester,
Segerstrom Hall, Costa Mesa, Kalifornien, Mittwoch, 17. Mai 1995

Strauss: Vier letzte Lieder
Margaret Price

…..

Das MET-Orchester
Tilles Center, Brookville, New York, Samstag, 20. Mai 1995

Strauss: Vier letzte Lieder
Margaret Price [Letzter Auftritt]

(край на цитатите)

Във връзка с кончината на Маргарет Прайс на 28 януари 2011 г. в редица медии в Германия, Великобритания и САЩ са поместени много съболезнователни публикации и и некрполози. Ще цитирам до края на тази статия такива в превод на български език:

Портал „The Washington Post“
Публикувано на 28 януари 2011 г.

От Ан Миджет

Маргарет Прайс, почивай в мир

Уелското сопрано Маргарет Прайс почина днес на 69-годишна възраст.

Прайс беше брилянтно моцартовско сопрано и изпя множество роли на Верди, но за мен ролята на Дездемона в „Отело“ от Верди беше нейната емблематична роля. Спомням си първото й изпълнение на „Отело“ в МЕТ, което, както сега знам, бележи дебюта ѝ с трупата (през 1985 г. все още не пишех професионално за опера и подобни подробности ми убягваха от обичайното ми място в залата). Мислех, че тя сияеше. Връщах се няколко пъти, както често правят младите хора в залата за правостоящи, и едва на третото или четвъртото си изпълнение успях да си взема билет в партера и осъзнах, че г-жа Прайс не е съвсем елфическата млада жена, която бях възприел от задната част на залата. Разбира се, това нямаше значение; тя изпя ролята като ангел.

Това впечатление се потвърди години по-късно, когато я чух да пее арии от опери на Верди при оперен концерт в Мюнхен. Сцената на Дездемона в четвърто действие не е идеална концертна ария: тя е дълга и при погрешен глас може лесно да се изплъзне в меланхолия (това е много ранена невинност за една сцена). Дейм Маргарет се справяше доста добре до този момент на вечерта; но когато тя пя Дездемона, времето сякаш спря. Това беше връхната точка на вечерта.

През годините съм я чувала и в други роли, но никога не съм забравяла факта, че идеалната роля за нейната вокална сила и свежест беше тази на Дездемона.

(край на цитата)

Портал “Wales Online”
29.01.2011

Оперната звезда Дейм Маргарет Прайс почина на 69-годишна възраст

Оперната звезда Дейм Маргарет Прайс почина, съобщи семейството ѝ днес.

Певицата, смятана за една от водещите сопрани в света, беше на 69 години.

Нейната братовчедка Мартейн Ричардс съобщи, че Дейм Маргарет е починала вчера сутринта в дома си в селото Мойл Гроув, близо до Кардиган в Западен Уелс.

(край на цитата)

Портал „The Guardian“
30 януари 2011 г.

Бари Милингтън

Некролог за Дейм Маргарет Прайс

Една от най-популярните оперни певици на своето поколение, известна с ролите си в опери от Моцарт и Верди

Уелското сопрано Дейм Маргарет Прайс, която почина от сърдечна недостатъчност на 69-годишна възраст, беше една от най-популярните певици на своето поколение. Въпреки че първоначално беше мецосопран, тя направи кариерата си като лирично сопрано, специализирайки се в опери от Моцарт и в по-леките роли на Верди. Акцент в кариерата ѝ беше интерпретацията ѝ на Изолда в записа на Карлос Клайбер на „Тристан и Изолда“ от Вагнер, роля, която никога не е изпълнявала на сцена. Но нейната „първа и последна любов“, както казва тя в интервю с Едуард Секерсън, беше авторската песен, жанр, на който остана вярна дори след оттеглянето си от сцената.

Въпреки че е родена в музикално семейство в Блекууд, между Тредегар и Кардиф, тя не беше насърчавана да се занимава с професионална музикална кариера. Баща ѝ дори ѝ казал: „Никоя от дъщерите ми няма да се занимава с театър“. Първоначално това не я притеснявало, тъй като била решена да стане учителка по биология, докато посещавала гимназия „Понтланфрайт“: „Абсолютно обичах да дисектирам жаби“, казва тя.

Дори тогава тя вярвала, че ако иска да се занимава с музикална кариера, ще пее. И наистина, след като получава стипендия за обучение по пеене (като мецосопран) при Чарлз Кенеди Скот в Музикалния колеж „Тринити“ в Лондон, тя първоначално се специализирва в тази област. След като завършва колежа, за кратко се присъединява към „Амброзиан Сингърс“ – многостранният хор, чиито записи варират от филмови партитури до опери. Там се сблъсква с някои трудности поради това, което самата тя признава, че е липса на умения за четене на ноти от партитура.

Баща ѝ по това време е убеден в таланта ѝ и започва да пише писма до различни оперни театри, включително Уелската национална опера и „Ковънт Гардън“ в Лондон. В Уелската национална опера тя получава ролята на Керубино в „Сватбата на Фигаро“ през 1962 г. – нейният сценичен дебют – и след успеха си се явява на прослушване в „Ковънт Гардън“. Джордж Шолти, тогавашният музикален директор на Кралската опера, ясно заявява, че не я иска там, тъй като смята, че ѝ липсва „чар“, и тя се готви да се върне към песенното пеене. Второ, донякъде неохотно прослушване не впечатлява много Шолти, но въпреки това тя получава договор като заместничка на Тереза Берганза, отново в ролята на Керубино. Договорът постановява, че тя може да се изявява в операта само в случай на заболяване на Берганза. Когато обаче му идва времето, Маргарет Прайс се намесва с голямо признание.

Неин акомпанятор при второто прослушване в „Ковънт Гардън“ е Джеймс Локхарт, който впоследствие я наставлява и подкрепя в продължение на много години. Така се развива плодотворно партньорство и тя се запознава със сопрановия репертоар. Прайс се изявява на Музикалния фестивал в Глайндбърн, първо като Ангел в „Йефта“ от Хендел, след това като Констанце в „Отвличане от сарая“, демонстрирайки афинитета си към ролите на Моцарт. Дебютира в Америка през 1969 г. в Сан Франциско като Памина във „Вълшебната флейта“, последвано от Фиордилиджи в „Така правят всички“ в Чикаго през 1972 г.

В началото на 70-те години на миналия век тя задълбочава познанията си за Моцарт в Германия, особено в Кьолн и Мюнхен, и поема и други роли в оперни театри по целия свят, особено в опери от Верди – Амелия в „Симон Боканегра“, Дездемона в „Отело“ и Елизабет в „Дон Карлос“ – както и Ариадна в „Ариадна на Наксос“ от Рихард Щраус.

Годините, които прекарва в Германия, където се установява за известно време, са щастливи и тя намира сътрудничеството си с режисьора Жан-Пиер Понел за обогатяващо. Въпреки че мнозина обожават нейната Дездемона – ролята, с която дебютира в Метрополитън опера в Ню Йорк през 1985 г. – тази роля не е любимата ѝ. Обикновено се задоволява да пее Моцарт, както и четири или пет от по-леките Вердиеви роли и, разбира се – песни. Още по-изненадващо е, когато Карлос Клайбер я избира за ролята на Изолда в операта „Тристан и Издолда“ от Вагнер през 1982 г. Това обаче се оказва щастлив избор, защото Прайс успява да внесе предимствата на леко, лирично сопрано в роля, традиционно интерпретирана от мощно сопрано. Чистотата на тона ѝ я кара да изглежда като идеална млада ирландска принцеса, докато дирижирането на Клайбер ѝ позволява да изследва нюанси, които едва ли биха били възможни на сцената. Прочутата ария „Liebestod“ в своята уязвимост, е дълбоко трогателна и, отчасти благодарение на Клайбер, предполага истинска трансформация.

Друг запомнящ се запис на репертоар, който обикновено не се свързва с нея, е ораторията на Елгар „Кралството“, в която нейното несравнимо легато и възторжен тон са особено ефективни в „Слънцето залязва“. Нейните изпълнения и записи като певица на песни са не по-малко оценени, като интерпретациите на песни от Шуберт, Шуман, Брамс и Рихард Щраус са сред най-големите ѝ успехи.

В разговорите при интервюта тя се представя скромна и земна – качества, които я правят много популярна сред публиката. През 1993 г. е назначена за Дейм-командир на Ордена на Британската империя (DBE), а след пенсионирането си през 1999 г. се завръща към корените си и живее с трите си кучета на брега на Пембрукшир.

(край на цитата)

Публикувано в „The New York Times“,

1 февруари 2011 г.

Маргарет Прайс умира на 69 години, сопран с богат глас

От ЗАКАРИ УЛФ

Маргарет Прайс, уелското сопрано, което внесе глас с чист, плаващ богат глас в песни и опери от Моцарт и Верди, почина в петък в Уелс. Тя беше на 69 години.

Смъртта ѝ беше потвърдена от Пол Дженкинс, директор на погребален дом. „Би Би Си“ съобщи, че тя е починала от сърдечна недостатъчност в дома си близо до Кардиган, с изглед към Ирландско море.

Г-жа Прайс е известна с чистата красота на гласа си и скромното красноречие на интерпретациите си. След рецитал в „Карнеги Хол“ през 1985 г., Тим Пейдж пише в „The New York Times“: „Гласът ѝ притежава едновременно величие и интимност – почти невъзможна комбинация – и нейната артистичност изглежда е способна да освети всяка човешка истина.“

Маргарет Беренис Прайс е родена на 13 април 1941 г. в Блекууд, Уелс. Баща ѝ е пианист-аматьор, който акомпанира на дъщеря си в песни, когато е била малка, но е бил против идеята за певческа кариера и първоначално тя планира да стане учителка по биология. Учителят ѝ по музика се застъпва и я води на прослушване в „Тринити Колидж“ при именития хоров диригент Чарлз Кенеди Скот, който ѝ предлага прием на място.

Маргарет Прайс започва кариерата си като мецосопран, като прави оперния си дебют през 1962 г. в ролята на Керубино в „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт в Уелската национална опера. Прослушването ѝ за Кралската опера в Лондон включва необичайната комбинация от очарователната „Voi che sapete“ на Керубино и кипящата „O don fatale“ от „Дон Карлос“ на Верди. Именно с тези двама композитори, ако не и с тези партии, тя се свързва най-тясно.

Трупата я наема като дубльорка, въпреки възраженията на музикалния директор Джордж Шолти, но през юни 1963 г. тя прави кариерен пробив, когато замества неразположената Тереза Берганза в ролята на Керубино.

Прайс развива своя блестящ горен регистър и постепенно преминава към сопрановия репертоар под ръководството на Джеймс Локхарт, диригент и акомпанятор, с когото има дългогодишни професионални и лични отношения.

Първата си роля на Верди – Нанета във „Фалстаф“, тя изпява в Уелс през 1969 г., същата година, в която прави своя американски дебют в Сан Франциско като Памина във „Вълшебната флейта“. Тя пее за първи път в Кьолн като Дона Анна в „Дон Жуан“ през 1971 г., началото на няколко щастливи години, през които кариерата ѝ е базирана там.

През 1973 г. Прайс дебютира в Парижката опера, където изпява две от ролите, които ще станат нейна запазена марка: Дездемона в „Отело“ от Верди и Графинята във „Сватбата на Фигаро“. Тя изпълнява и двете партии в аплодираното американско турне на трупата през 1976 г.

Прайс дебютира със закъснение в Метрополитън опера като Дездемона през 1985 г. и се завръща като Елизабет в „Дон Карлос“ през 1989 г. Прекарва голяма част от по-късните години от кариерата си в Мюнхен, където живее и където Баварската държавна опера ѝ дава титлата „Камерзенгерин“ в чест на службата ѝ към трупата. През 1993 г. е удостоена с титлата „Дейм на Британската империя“.

Въпреки успеха си в операта, голямата ѝ любов са песните и тя издава класически записи на песни от Брамс, Шуберт, Малер и други. Предпочита пианисти пред диригенти, които нарича „любимите ми любимци“, но работи в тясно сътрудничество с някои от най-великите на века, от Ото Клемперер, който ѝ възлага малката роля на Барбарина в записа си от 1970 г. на „Сватбата на Фигаро“ и като Фиордилиджи в неговата „Така правят всички“ от 1972 г., до Клаудио Абадо и Рикардо Мути. И дълго след като Джордж Шолти изразява резерви към нея в онези първи прослушвания в „Ковънт Гардън“, Шолти си сътрудничи с нея в няколко представления и записи.

През 1982 г. Карлос Клайбер я избира против типа за ролята на сияещата Изолда в записа си на „Тристан и Изолда“ от Вагнер, който се превръща в едно от най-обичаните ѝ изпълнения, въпреки че тя никога не се опитва да изиграе ролята на сцена. Всъщност, Прайс избира внимателно партиите си и ги оттегля бързо, когато ги надрасне.

Тя оставя основния си репертоар – героините на Моцарт и четири или пет роли на Верди – само за Адриана в „Адриана Лекуврьор“ и Ариадна в „Ариадна на Наксос“ от Рихард Щраус. Единствената роля, за която съжалява, че никога не е опитала, е Лейди Макбет, а „Норма“ в „Ковънт Гардън“ през 1987 г. е рядка грешка.

Маргарет Прайс не оставя оцелели; по-малкият ѝ брат умира преди няколко години. Срамежлива, земна жена, тя се пенсионирва през 1999 г. и живее на уелския бряг, където преподава на няколко ученици и отглежда „златни ретривъри“.

Тя твърди, че изобщо не ѝ липсва пеенето и не е сантиментална, когато прави преглед на кариерата си. Въпреки че Карлос Клайбер я помолва да го направи, тя никога не изпява ролята на носталгичната Маршалка в „Кавалерът на розата“ от Щраус. „Цялата тази история с връщането на часовника назад“, тя нарича това с престорено отвращение. Тя никога не би могла да се идентифицира с такъв вид съжаление.

(край на цитата)

Портал „The Independent“
2 февруари 2011 г.

Елизабет Форбс

Дейм Маргарет Прайс: Оперна певица, известна с тоналния си блясък и прославена с интерпретациите си на Моцарт и Верди

Уелското сопрано Маргарет Прайс притежаваше един от най-красивите гласове на втората половина на 20-ти век. Сияйно тонална и гъвкава по текстура, тя беше и изключително гъвкава – трелите ѝ бяха просто изумителни – вариращи от деликатна нота до мощно форте в перфектна хармония. В началото на кариерата си тя беше известна с интерпретациите си на опери от Моцарт, но с нарастващата вокална сила, без да жертва красотата, тя разшири репертоара си, за да включи роли от Верди и Рихард Щраус. Винаги осъзнавайки драматичното значение на това, което пееше, независимо дали ставаше дума за немски песни или италиански опери, Прайс никога не жертваше текста за чисто звуково великолепие.

Родена през 1941 г. в Блекууд, Монмут (сега Гуент), Прайс първоначално иска да стане биолог, но получава стипендия за Музикалния колеж „Тринити“ в Лондон. Първоначално тя планира кариера като концертна и рецитална певица, но спечелването на наградата „Катлийн Ферие“ разпалва интереса ѝ към операта. През 1962 г. дебютира като Керубино в „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт в Уелската национална опера. Същата година тя замества болната Тереза Берганза в същата роля в „Ковънт Гардън“, предизвиквайки сензация. Полученото внимание води до участие в „Събота вечер в Паладиума“, но само до няколко ангажимента в Кралската опера, където през 1963 г. пее паж в „Лоенгрин“ и дава още няколко изпълнения като Керубино.

По това време Прайс е мецосопран, но диригентът Джеймс Локууд разпознава много по-високия ѝ вокален диапазон и ѝ помага да се преквалифицира като сопран. През 1965 г. тя пее Церлина в „Дон Жуан“ от Моцарт в Шотландската опера. Две години по-късно тя се изявява по „BBC Two“ като известната Татяна в „Евгений Онегин“ от Чайковски. След това тя пее Титания в „Сън в лятна нощ“ от Бритън и Галатея в „Ацис и Галатея“ от Хендел за Английската оперна група, както в Олдбъро, така и в Монреал за „Експо 67“. На следващата година се появяват две нови роли на Моцарт: Констанца в „Отвличане от сарая“ в Глайндбърн и Памина във „Вълшебната флейта“ в Кралската опера „Ковънт Гардън“.

Прайс се завръща в „Ковънт Гардън“ през 1969 г., за да пее Марцелина във „Фиделио“ от Бетовен под диригентството на Ото Клемперер. След това се завръща в Уелската национална опера, за да пее очарователната Нанета във „Фалстаф“ от Верди, а през следващите два сезона пее и Амелия в „Симон Боканегра“ от Верди, Мими в „Бохеми“ от Пучини и Памина с Уелската национална опера.

Дебютът ѝ в САЩ е в Сан Франциско като Памина, последвана от Нанета и през 1970 г. като Фиордилиджи в „Така правят всички“ от Моцарт. Друг важен дебют е през 1971 г. в Баварската държавна опера в Мюнхен, където тя повтаря ролята на Амелия в „Симон Боканегра“.

В продължение на пет години Прайс блести – няма друга дума за това – в трите големи сопранови роли от оперите на Моцарт с либрето от Да Понте: Дона Анна в „Дон Жуан“, Графиня Алмавива в „Сватбата на Фигаро“ и Фиордилиджи. Тя пее Дона Анна и Фиордилиджи във Виенската държавна опера и Парижката опера, Фиордилиджи и Графинята в Чикаго и Кьолн; дебютира в „Ла Скала“ в Милано като Фиордилиджи; и пее трите роли в Кралската опера „Ковънт Гардън“. Ролите са чудесно изпети и характеризирани с безупречен стил. Дона Анна е може би най-великолепната, но Фиордилиджи и Графинята са еднакво ефективни и трогателни.

В следващото десетилетие от кариерата си Верди измества Моцарт от репертоара на Прайс. Тя се превръща в особено изявена интерпретаторка на Дездемона в „Отело“, която пее в Париж, Вашингтон, Виена, Сан Франциско, Чикаго и в Кралската опера „Ковънт Гардън“, обикновено с Пласидо Доминго като партньор. Друга любима роля на Верди е Елизабет в „Дон Карлос“, която тя изпява за първи път в Кьолн, прави еднократно телевизионно представление в „Ла Скала“ в Милано, повтаря в Мюнхен, а по-късно пее в Метрополитън опера в Ню Йорк, в Барселона и в Ориндж. Тя пее Аида в Сан Франциско и Амелия в „Бал с маски“ в Чикаго и в Кралската опера „Ковънт Гардън“, но въпреки че изпява тези роли безупречно, както винаги, те не са ѝ особено подходящи.

Много по-добра е главната ѝ роля в „Норма“ от Белини, чиято премиера е в Цюрих през 1977 г. и повторение в Кралската опера „Ковънт Гардън“ през 1987 г. Въпреки че последната продукция не е добре приета, Прайс е вокално в стихията си.

През 1983 г. тя изнася няколко високо оценени изпълнения на главната роля в ранната опера на Верди „Джована д’Арк“ в Хамбург. На следващата година тя пое две нови роли в Мюнхен: главните роли в „Адриана Лекуврьор“ от Чилеа и „Ариадна на Наксос“ от Щраус. Ролята на Ариадна е много добре приета, но не е изпълнявана отново. Операта „Адриана на Наксос“ е още по-популярна и е изпълнена на концерти в Бон и в Амстердам през 1992 г.

Една година след като Прайс получава Ордена на Британската империя (CBE) през 1982 г., тя е удостоена през 1983 г. с Ордена на Британската империя (DBE) за 30 години славно музикално майсторство като част от новогодишните почести.

(край на цитата)

Ще завърша днешната статия за Маргарет Прайс с един линк към голямо нейно интервю, което тя е провела преди много години с известния музикален журналист Брус Дъфи. В него има и много нейни снимки от изяви или от записи. Цитирим:

Линк към интервю с Брус Дъфи:

https://www.bruceduffie.com/price.html#:~:text=He’s%20gone%20to%20the%20opera,and%20see%20it%20for%20themselves.

Нека днес на 28 януари 2026 г. почетем 15 години от кончината на легендарната певица от Уелс Маргарет Прайс, за която днес ИИ ми каза толкова хубав извод: „Историята на Маргарет Прайс е класически пример за това как индивидуалният тембър и желязната дисциплина надделяват над субективните преценки на „авторитетите“.

Мир на праха й!

…..

Записи: