Баритонът от САЩ Томас Хемпсън празнува на 28 юни 2025 г. рожден ден
Драги приятели на оперната музика, днес на 4 юли 2025 г. пиша с особена радост статия за един от моите оперни любимци – американският баритон Томас Хемпсън (Thomas Hampson), който само преди няколко дни – на 28 юни 2025 г. навърши кръглите 70 години. От сърце му пожелавам добро здраве и много сили, за да продължава триумфалните си изяви по всички сцени, където винаги е оставял чудесни спомени с прецизните си и задълбочени интерпретации, независимо дали става въпрос за оперни или концертни изяви. Той е добре познат и в България – през годините 2018 и 2021 Томас Хемпсън гостува в София като солист при концерти на Софийската филхармония под диригентството съответно на Павел Балев и Найден Тодоров. По-късно в тази статия ще дам подробности за тия гостувания.
Пиша днес на 4 юли статията си за Томас Хемпсън със закъснение, понеже на 28 юни бях още в България, а там не пиша моите статии на оперни теми.
За мен Томас Хемпсън е съвременното олицетворение на артист от най-висок ранг, пример за всеки подрастващ певец, независимо в какъв жанр пее и какви са личните му интереси. Хемпсън е певец с особено дарование, но това което е направил до сега се постига чрез една постоянна и непрекъсната работа както над гласа, така и над всички други детайли, които позволяват да се изгради тази изключително впечатляваща международна кариера. Той е и пример за много задълбочено навлизане в тайните на песенното изкуство, където до сега вече е поставил еталони, които могат да се сравнят през последните десетилетия с това, което направи Дитер Фишер-Дискау в немскоезичната песенна литература.
Лично аз съм слушал десетки концертни изпълнения на Хемпсън, много предавания по радио и телевизия и винаги съм оставал възхитен не само от изрядното изпълнение на творби от Шуман, Шуберт, Менделсон, Хуго Волф и много други автори, но и на перфектната артикулация и тълкуване на немския текст. Все пак той е роден американец и както е известно, немският език не е лесен за артисти с англосаксонски произход. Може би факта, че той от десетки години живее в Австрия и се движи от десетилетия в пространствата, в които се говори немски език, е допринесло за изрядния му немски език. Слушал съм интервюта с него – той обича да споделя с медиите много от аспектите на дейността и интересите си – и винаги ми е правило впечатление свободното боравене с трудни теми и задълбочени области, в които навлиза.
Във връзка с кръглия 70-годишен юбилей на Томас Хемпсън през настоящата 2025 година редица медии в Германия и Австрия публикуваха статии или предавания по радио и телевизия, посветени на този прекрасен певец. Аз ще цитирам едно предаване на медия в Мюнхен от 27 юни 2025 г. в оригинал и в мой превод на български език:
Портал „BR-KLASSIK“ Мюнхен
Thomas Hampson – Über Jazz, Bernstein und musikalische Weggefährten
27.06.2025 von Laszlo Molnar
Talent ist für ihn nicht einfach Glück, sondern eine Verpflichtung: Thomas Hampson. Am 28. Juni feiert der US-Bariton seinen 70. Geburtstag. Mit BR-KLASSIK spricht er über Weggefährten, die Bedeutung des Kunstlieds und die Frage nach der amerikanischen Kultur.
BR-KLASSIK: Thomas, Du bist ein Mensch, der in aller Welt gefragt ist und in aller Welt Konzerte gibt. Wo verbringst Du Deinen runden Geburtstag?
Thomas Hampson: Privat auf jeden Fall. Es gibt kein Konzert, es gibt kein großes Geschehen. Ich versuche, möglichst viele aus meiner Familie um mich zu haben. Und irgendwie den Tag zu “erdulden”, sodass ich weiterarbeiten darf. (lacht)
BR-KLASSIK: Du sagst “erdulden”. Denkst Du daran, dass Du jetzt in ein neues Lebensjahrzehnt eintrittst?
Thomas Hampson: Nein, nicht unbedingt. Ich habe immer noch wahnsinnig viel Energie. Ich fühle mich überhaupt nicht wie diese Ziffern neben meinem Namen. Und natürlich, jeder sagt das so gern: “Das sind nur Zahlen.” Aber es ist wahr. Ich komme nach München und habe eine Vorstellung an der Bayerischen Staatsoper mit “Così fan tutte”. Und wer kommt, kann feststellen, ob ich recht habe.
Thomas Hampson im Radio bei BR KLASSIK
Am 28. Juni um 11:05 Uhr ist Thomas Hampson zu Gast in der Sendung “Meine Musik” und stellt im Gespräch mit Laszlo Molnar seine Lieblingsaufnahmen vor. Auch die Ausgabe von “Cantabile” ab 13:05 Uhr steht ganz im Zeichen des 70. Geburtstags des US-amerikanischen Baritons.
Vorsingen bei Leonard Bernstein in New York
BR-KLASSIK: Du hast in Deiner Karriere mit vielen großen Musikerpersönlichkeiten zusammengearbeitet, darunter auch Leonard Bernstein – wie habt Ihr euch kennengelernt, wie war diese Zusammenarbeit und wie hast Du ihn persönlich erlebt?
Thomas Hampson: Oh, das war sehr aufregend. Nach meinem Debüt an der Metropolitan Opera in Oktober 1986 wurde ich eingeladen, ihm vorzusingen, denn er hatte einige Projekte in Planung, insbesondere eine “Bohème” in Rom. Ich stand in einer ziemlich langen Schlange fürs Vorsingen, als Bariton für die Rolle des Marcello. Nach diesem erfolgreichen Debüt wurde ich tatsächlich eingeladen, für ihn zu singen. Und das war sehr aufregend: Das war einfach Musik pur und das auf höchster Ebene. Dieses Erlebnis hebt natürlich dein eigenes Können nochmal auf ein anderes Level. Selbstverständlich haben wir tolle Gespräche über den Inhalt geführt. Ich kam sehr gut vorbereitet, wahrscheinlich sogar ein bisschen zu gut vorbereitet. Ich war wie ein kleiner Welpe, der ein bisschen zurückschrauben musste. Es war eine äußerst lebendige, menschliche und intensive Arbeit, von der ich mein Leben lang gezehrt habe. In meinem reichen Alter versuche ich jetzt, genau diesen geduldigen, aber wissenden Blick meinen Kollegen zu schenken. Wir sind eben alle Menschen.
Für Hampson ist das Lied zentral: “Tagebuch des Daseins”
BR-KLASSIK: Dein Fach ist natürlich das Lied – und im direkten Zusammenhang mit dem Liedgesang steht auch Deine Arbeit als Pädagoge, als Lehrer in ganz vielfältiger Weise, wie beispielsweise die Liedakademie beim Heidelberger Frühling und die “Hampsong Foundation”, die Du 2003 gegründet hast. Hat das Lied eine Zukunft?
Thomas Hampson: Entschuldigung, dass ich lache! Das ist eine Frage, die immer wieder auftaucht. Lassen wir die Kirche im Dorf. Das Lied bleibt auf jeden Fall! Auch die Oper bleibt auf jeden Fall. Das Phänomen, dass einer auf der Bühne was von sich gibt, das er oder sie jemandem vorsingt – das bleibt in alle Ewigkeit. In welcher Form auch immer, das kann man diskutieren. Der – nennen wir es einmal – altmodische Liederabend kann durchaus überdacht werden, obwohl ich diese Form sehr genieße und sehr wertvoll finde. Aber dass einer singt und einer zuhört und beide sind inspiriert, ein besserer Mensch zu werden – das finde ich irgendwie grundsätzlich im Leben. Vielleicht klingt das irgendwie fast zu moralisch, aber ich meine, was ist ein Konzert? Ein Konzert ist etwas äußerst wichtiges Soziales, wo einige Menschen zusammensitzen und eine gemeinsame Erfahrung haben. Aber in dieser Gemeinsamkeit ist jedes Individuum beschäftigt, jeder hat seine eigene Fantasie, jeder seinen eigenen Zugang zu dem, was gesungen wird. Was ich an einem Abend singe, ist wesentlich wichtiger, als dass ich gesungen habe. Wir stehen im Dienst der Sache. Und apropos Pädagogik: Genau das versuche ich zu vermitteln. Ich gebe weiter, was ich gelernt habe. Was die anderen damit machen, müssen sie entscheiden. Für mich sind die Künste die Evidenz des Daseins. Deswegen habe ich schon lange gesagt, ein Liederabend ist eine Art “Tagebuch des Daseins”. Ein Konzert ist ein Austausch – ein äußerst erfüllender Moment, in dem man sich selbst begegnen darf.
Jazz-Fan Hampson: Schüchterne Begegnung mit Oscar Peterson
BR-KLASSIK: Auch der Jazz hat eine große Bedeutung für Dich. Worin liegt die?
Jazz ist einfach eine unglaubliche musikalische Welt. Ich bin aufgewachsen mit diesen Klängen als klassisch ausgebildeter Musiker. Ich finde die Musiksprache des Jazz einfach sehr spannend. Es gibt ein paar Giganten: neben Chick Corea auch Oscar Peterson, den ich besonders bewundere. Als ich in den frühen 80er-Jahren nach Deutschland kam, war er noch sehr aktiv. Ich habe ihn in Düsseldorf, Zürich und Wien erleben dürfen. Ich war ein total verrückter Fan von ihm. In New York bei einem Abendessen habe ich ihm sogar einmal die Hand gegeben, was deswegen fast eine lustige Geschichte ist, weil ich so verlegen war. Ich weiß nicht, welchen Blödsinn ich ihm gesagt habe, aber ich habe zumindest meine Bewunderung ausgedrückt und bin dann weggeschlichen. Zu mir kommen oft so viele sympathische Leute, die verlegen sind, wenn sie mich begrüßen. Nicht, dass ich Oscar Peterson bin, aber ich kann mich sehr gut in andere hineinversetzen.
Lebenslange Arbeit mit Nikolaus Harnoncourt
BR-KLASSIK: Wer ist denn noch eine wichtige Person in Deiner musikalischen Laufbahn?
Thomas Hampson: Nikolaus Harnoncourt würde ich wirklich als engen Freund und Mentor bezeichnen. Er ist in meiner eigenen Geschichte und Laufbahn unendlich wichtig und bedeutend gewesen. Ich vermisse ihn jeden Tag. Er hat mein Leben schon als junger Sänger geprägt. Er ist sehr berühmt mit Bach und alter Musik geworden. Als er dann anfing, sich mit Mozart auseinanderzusetzen, gab es natürlich ziemlich viel Widerstand gegen seine Lesart. Aber der kam von Leuten, die nicht unbedingt das Privileg hatten, mit ihm zu arbeiten und zu proben. Ich hingegen konnte das fast mein ganzes Leben lang, und das war einer der aufregendsten und aufbauendsten Momente. Er wollte einfach alles in Frage stellen. Er wollte einfach alles wissen, was irgendwie möglich ist. Dabei war er für die unterschiedlichsten Stimmtypen und Aspekte offen.
Mit der “Hampsong Foundation” auf der Suche: Was ist amerikanische Kultur?
BR-KLASSIK: Du beschäftigst Dich auch künstlerisch mit Deiner Heimat, den USA, dahingehend, dass Du Dich sehr intensiv um das kulturelle Erbe, die musikalische Tradition der USA kümmerst. Du hast eine Stiftung gegründet, die “Hampsong Foundation”. Ein Schwerpunkt dieser Stiftung ist das Bewusstmachen für die amerikanische Liedkultur.
Thomas Hampson: Wir als amerikanische Musiker stellen uns die Frage: Wer ist unser Schubert, wer ist unser Brahms, wer ist unser Debussy? Denn diese Epochen gibt es da in dieser Form eigentlich nicht, die Entwicklung ging viel schneller voran. So hat 1850 überhaupt nichts mit 1860 zu tun, oder 1860 mit 1880 und so weiter. Unsere Geschichte und unsere Kultur können wir durch die Augen unserer Dichter und die Ohren unserer Komponisten wirklich besser verstehen. Und wenn wir unsere eigene Kultur in Amerika besser verstehen, dann werden vielleicht auch andere Kulturen besser verstehen. Deswegen hat sich die “Hampsong Foundation” besonders das kulturelle Verständnis durch die Künste, insbesondere durch Gedicht und Musik auf die Fahne geschrieben. Ich finde diesen Austausch sehr spannend und erleuchtend, in welcher Epoche auch immer.
Das könnte Sie auch interessieren
Thomas Hampson über kulturelle Gerechtigkeit: Afroamerikanische Komponisten sind unsichtbar
Ich hätte das in Amerika in diesem Ausmaß niemals anbieten und durch die Stiftung weitergeben können ohne meine Kenntnis der Germanistik und vor allem der Entwicklung des deutschen Lieds, angefangen im Frankreich des 19. Jahrhunderts. Das hat es mir letztendlich auch ermöglicht, mich damit auseinanderzusetzen: Was ist und was heißt Amerika eigentlich? Wir sind ein politisches Umfeld von vielen Kulturen und Immigranten. Das ist eine äußerst lebendige, aber natürlich volatile Umgebung, in der Kunst leben soll.
Das Interview führte Laszlo Molnar.
Online-Bearbeitung: Christoph Hiller, Kristina Thiele
(край на цитата)
Превод:
Портал „BR-KLASSIK“ Мюнхен
Томас Хемпсън – За джаза, Бърнстейн и музикалните спътници
27 юни 2025 г. от Ласло Молнар
Талантът за него не е просто въпрос на късмет, а отговорност: Томас Хампсън. На 28 юни американският баритон празнува 70-ия си рожден ден. Той говори с BR-KLASSIK за спътниците, значението на авторската песен и въпроса за американската култура.
BR-KLASSIK: Томас, ти си човек, който е търсен по целия свят и изнася концерти по целия свят. Къде ще прекараш своя юбилей?
Томас Хемпсън: Насаме, определено. Няма концерт, няма голямо събитие. Опитвам се да имам около себе си колкото се може повече членове на семейството ми. И по някакъв начин да „издържа“ деня, за да мога да продължа да работя (смее се).
BR-KLASSIK: Казваш „издържам“. Мислиш ли за факта, че сега навлизаш в ново десетилетие от живота си?
Томас Хемпсън: Не, не е задължително. Все още имам невероятно количество енергия. Изобщо не ми се струват реални тези числа до името ми. И разбира се, всички обичат да го казват: „Това са просто числа.“ Но е истина. Идвам в Мюнхен и ще имам представление на операта от Моцарт „Така правят всички“ в Баварската държавна опера. И който дойде, може да разбере дали съм прав.
Томас Хемпсън по радиото с BR KLASSIK
На 28 юни от 11:05 ч. Томас Хемпсън ще гостува в предаването „Моята музика“ и ще представи любимите си записи в разговор с Ласло Молнар. Епизодът на „Cantabile“, започващ в 13:05 ч., също ще бъде посветен на 70-ия рожден ден на американския баритон.
Прослушване с Ленард Бърнстейн в Ню Йорк
BR-KLASSIK: Работил си с много велики музикални личности в кариерата си, включително Ленард Бърнстейн – как се запознахте, какво беше това сътрудничество и какъв беше твоят личен опит с него?
Томас Хемпсън: О, това беше много вълнуващо. След дебюта ми в Метрополитън опера през октомври 1986 г. бях поканен на прослушване при него, защото той имаше планирани няколко проекта, по-специално на операта „Бохеми“ в Рим. Бях на доста дълга опашка за прослушване като баритон за ролята на Марчело. След този успешен дебют всъщност бях поканен да пея за него. И това беше много вълнуващо: Това беше просто чиста музика и на най-високо ниво. Това преживяване естествено издига собствените ви способности на друго ниво. Разбира се, проведохме страхотни дискусии за съдържанието. Дойдох много добре подготвен, вероятно дори малко прекалено добре подготвен. Бях като малко кученце, което трябваше да забави малко темпото. Това беше изключително жизнена, човешка и интензивна работа, която ме е подхранвала през целия ми живот. Сега, в преклонната си възраст, се опитвам да предложа на колегите си именно тази търпелива, но знаеща перспектива. В края на краищата всички сме хора.
За Хемпсън песента е централна: „Дневник на съществуването“
BR-KLASSIK: Твоята тема е, разбира се, песента – и работата ти като педагог, като учител по много различни начини, е пряко свързана с песента, като например Академията „Lied“ (Песен) на пролетния фестивал в Хайделберг и „Фондация Хемпсън“, която основа през 2003 г. Има ли песента бъдеще?
Томас Хемпсън: Извини ме, че се смея! Това е въпрос, който възниква отново и отново. Нека не се увличаме. Песента определено ще остане! Операта определено също ще остане. Феноменът някой на сцената да пее нещо, което пее на някой друг – това трае вечно. Под каквато и да е форма, това е нещо, което може да се обсъжда.
Старомодният песенен рецитал със сигурност може да бъде преосмислен, въпреки че много харесвам тази форма и я намирам за много ценна. Но това, че един човек пее, а друг слуша, и двамата са вдъхновени да станат по-добри хора – мисля, че това е някак фундаментално за живота. Може би това звучи твърде моралистично, но искам да кажа, какво е концерт? Концертът е нещо изключително важен социален контакт, където няколко души седят заедно и споделят преживяване. Но в това общуване всеки индивид е ангажиран; всеки има свое собствено въображение, всеки има свой собствен подход към това, което се пее. Това, което пея една вечер, е много по-важно от това, че съм го изпял. Ние сме в служба на каузата. И като стана дума за педагогика: точно това се опитвам да предам. Предавам това, което съм научил. Какво правят другите с него, зависи от тях да решат. За мен изкуствата са доказателство за съществуване. Ето защо отдавна казвам, че един песенен рецитал е един вид „дневник на съществуването“. Концертът е обмен – изключително удовлетворяващ момент, в който можеш да се срещнеш със себе си.
Джазов фен Хемпсън: Срамежлива среща с Оскар Питърсън
BR-KLASSIK: Джазът също има голямо значение за теб. Какво е той?
Томас Хемпсън: Джазът е просто невероятен музикален свят. Израснах с тези звуци като класически обучен музикант. Намирам музикалния език на джаза за много вълнуващ. Има няколко гиганта: освен Чик Кория, има и Оскар Питърсън, на когото особено се възхищавам. Когато дойдох в Германия в началото на 80-те години, той все още беше много активен. Имах възможността да го видя в Дюселдорф, Цюрих и Виена. Бях напълно луд негов фен. На една вечеря в Ню Йорк дори му стиснах ръката веднъж, което е почти забавна история, защото бях много смутен. Не знам какви глупости му казах, но поне изразих възхищението си и след това се измъкнах. Толкова много мили хора често идват при мен и се смущават, когато ме поздравяват. Не че съм Оскар Питърсън, но мога да се пренеса много добре в съзнанието на другите.
Цялодневна работа с Николаус Харнонкурт
BR-KLASSIK: Кой друг е важен човек в твоята музикална кариера?
Томас Хемпсън: Наистина бих описал Николаус Харнонкурт като близък приятел и ментор. Той беше безкрайно важен и значим в моята собствена история и кариера. Липсва ми всеки ден. Той оформи живота ми още като млад певец. Стана много известен с Бах и старинната музика. Когато след това започна да изследва Моцарт, естествено имаше доста съпротива срещу неговата интерпретация. Но това дойде от хора, които не са имали непременно привилегията да работят и репетират с него. Аз, от друга страна, имах възможността да го правя почти през целия си живот и това беше един от най-вълнуващите и възвисяващи моменти. Той просто искаше да постави под въпрос всичко. Просто искаше да знае всичко, което е възможно. Беше отворен за най-разнообразните вокални типове и аспекти.
Проучаве с „Фондация Хемпсън“: Какво е американската култура?
BR-KLASSIK: Ти също така си ангажиран артистично с родината си САЩ, тъй като си много интензивно ангажиран с културното наследство и музикалната традиция на САЩ. За това именно ти основа „Фондация Хемпсън“. Един от фокусите на тази фондация е повишаването на осведомеността за американската песенна култура.
Томас Хемпсън: Като американски музиканти, ние се питаме: Кой е нашият Шуберт, кой е нашият Брамс, кой е нашият Дебюси? Защото тези епохи всъщност не съществуват в тази форма; развитието е напредвало много по-бързо. Например, 1850 г. няма абсолютно нищо общо с 1860 г., или 1860 г. с 1880 г. и т.н. Наистина можем да разберем по-добре нашата история и нашата култура през очите на нашите поети и ушите на нашите композитори. И ако разбираме по-добре нашата собствена култура в Америка, тогава може би и други култури ще я разберат по-добре. Ето защо „Фондация Хемпсън“ е особено ангажирана с културното разбирателство чрез изкуствата, особено чрез поезията и музиката. Намирам този обмен за много вълнуващ и поучителен, независимо от епохата.
Може да се интересувате и от:
Томас Хемпсън за културната справедливост: Афроамериканските композитори са невидими
Томас Хемпсън: Никога не бих могъл да предложа това в такъв мащаб в Америка и да го предам чрез фондацията без познанията си за германистиката и най-вече за развитието на немската песен, започвайки от Франция през 19-ти век. Това в крайна сметка ми позволи да изследвам въпроса: Какво е Америка и какво всъщност означава тя? Ние сме политическа среда на много култури и имигранти. Това е изключително жизнена, но естествено нестабилна среда, в която изкуството трябва да процъфтява.
……
Интервюто е проведено от Ласло Молнар.
Онлайн редакция: Кристоф Хилер, Кристина Тиле
(край на превода)
Напълно съм сигурен, че освен музиката, Томас Хемпсън има и съвсем други интереси. Ето само два примера: от 2010 г. Хемпсън е член на „American Academy of Arts and Sciences“, и че от 2013 г. той е хонорар-професор към Философския факултет на Университет Хайделберг. Не е изключено да се познават в тия години с ГМД (генерален музикален директор) на Хайделберг – българският диригент Йордан Камджалов, който също освен музикалните си интереси има редица влечения в подобни области. Преди 10-15 години четох за Камджалов (жалко, той беше в Хайделберг ГМД само няколко години), че обича твърде много астрономията и често посещава там лекции на виден астроном, който пък от своя страна е любител на класическата музика и редовно посещава концерти дирижирани от Камджалов.
В Хайделберг Томас Хемпсън има и други интереси. Както е известно, той е горещ радетел на песенното изкуство – не само като негов отличен изпълнител, но и като организатор в тази насока. В страницата му на английски език в Уикипедия има интересна информация по този въпрос. Ето един откъс, който предавам в оригинал:
“In addition to his performance schedule, much of Hampson’s modern career has centered on music scholarship and education. In 2007, he was instated as a member of the board of the Manhattan School of Music where he is also part of the Artistic Advisory Board, positions which allow him to frequently teach master classes for the school’s Distance Learning Program that are streamed live to Internet and smart phone users worldwide.
In March 2011, Hampson continued his dedication to song with the opening of the first Lied Academy as part of the Heidelberger Frühling Festival. Under the artistic direction of Hampson, and with the contribution of prominent visiting artists, such as Graham Johnson, Brigitte Fassbaender and Nikolaus Harnoncourt, the Academy each year transforms the German city into an international meeting point for the Lied”.
(край на цитата)
Превод:
„В допълнение към графика му за изяви, голяма част от съвременната кариера на Хемпсън е съсредоточена върху музикални стипендии и образование. През 2007 г. той е назначен като член на борда на Музикалното училище в Манхатън, където е и част от Артистичния консултативен съвет, позиции, които му позволяват често да преподава в майсторски класове при програмата за дистанционно обучение на училището, които се предават на живо в Интернет и потребителите на смарт телефони по целия свят.
През март 2011 г. Хемпсън продължава своята отдаденост на песента с откриването на първата „Песенна академия“ като част от фестивала „Пролет в Хайделберг“. Под артистичното ръководство на Хемпсън и с приноса на видни гостуващи артисти като Греъм Джонсън, Бригите Фасбаендер и Николаус Харнонкур, Академията всяка година превръща германския град в международна среща на песента“.
(край на превода)
Така че от началото на това десетилетие дейноста на Томас Хемпсън в полето на песенното изкуство е особено впечатляваща.
В последните дни на юни 2015 г. музикалният свят преживя още една приятна изненада, свързана с Томас Хемпсън. В навечерието на неговата 60-годишнина той прояви особено чувство за взаимопомощ и хуманност, като в последния момент се съгласи да замести заболелия си колега – руския баритон Дмитри Хворостовски при тогавашния мега-концерт в Мюнхен, отдавна обявен и широко рекламиран по различни медии. За тия читатели, които не са осведомени по въпроса, ето някои оригинални информации (на немски език и после в превод):
„Am Samstag, 27. Juni 2015 um 20 Uhr beginnt auf dem Königsplatz in München das Gipfeltreffen der Stars, zu dem unter anderem Anna Netrebko und Jonas Kaufmann erwartet werden. Soeben teilt der Veranstalter mit: Der Dritte im Bunde der Klassik-Weltstars, Dmitri Hvorostovsky, muss aus gesundheitlichen Gründen absagen. Für ihn springt der US-amerikanische Bariton Thomas Hampson ein.
Bariton Hvorostovsky muss alle Auftritte absagen
Wegen der Behandlung seines Gehirntumors muss der russische Bariton Dimitri Hvorostovsky seine Auftritte im Sommer absagen – auch das “Gipfeltreffen der Stars” am Samstag.
Der bekannte russische Bariton Dmitri Hvorostovsky hat einen Gehirntumor. Aus diesem Grund hat der Künstler am Donnerstag angekündigt, all seine im Sommer geplanten Auftritte abzusagen, darunter das für Samstag geplante “Gipfeltreffen der Stars” in München mit Anna Netrebko und Jonas Kaufmann. Diese Woche hat der 52-Jährige mit der Behandlung begonnen.
25. Juni 2015 – 13:52 Uhr
München/Berlin (MH) – Beim “Gipfeltreffen der Stars” am Samstag in München springt kurzfristig Thomas Hampson ein. Der amerikanische Bariton ersetzt Dmitri Chworostowski, der aus gesundheitlichen Gründen alle seine geplanten Auftritte bis Ende August habe absagen müssen. Das teilten die Veranstalter am Donnerstag mit. Hampson wird zusammen mit Anna Netrebko, Jonas Kaufmann, Elena Zhidkova und Ildar Abdrazakov auf dem Königsplatz zu erleben sein“.
(край на цитата)
Превод:
„В събота, 27 юни 2015 г., в 20:00 ч. срещата на звездите започва на „Кьонигсплац“ в Мюнхен, на която се очаква да присъстват и Анна Нетребко и Йонас Кауфман. Организаторът току-що обяви, че изявята на третия член на групата от световни звезди на класическата музика – Дмитрий Хворостовски, трябва да се отмени по здравословни причини. На негово място ще влезе американският баритон Томас Хемпсън.
Баритонът Хворостовски трябва да отмени всички изпълнения поради лечение на мозъчния си тумор.
Руският баритон Димитри Хворостовски трябва да отмени изявите си това лято – включително “Срещата на звездите” в събота.
Известният руски баритон Дмитрий Хворостовски има тумор в мозъка. Поради тази причина артистът обяви в четвъртък, че ще отмени всичките си изпълнения, планирани за лятото, включително “Gipfeltreffen der Stars” в Мюнхен с Анна Нетребко и Йонас Кауфман, планирано за събота. 52-годишният певец започна лечение тази седмица.
25 юни 2015 г. – 13:52 ч.
Мюнхен/Берлин (MH) – Томас Хемпсън ще се намеси с кратко предизвестие на „Срещата на върха на звездите“ в събота в Мюнхен. Американският баритон заменя Дмитрий Хворостовски, който трябваше да отмени всичките си планирани участия до края на август по здравословни причини. Това съобщиха организаторите в четвъртък. Хемпсън ще се изяви на „Königsplatz“ заедно с Анна Нетребко, Йонас Кауфман, Елена Жидкова и Илдар Абдразаков“.
(край на превода)
Томас Хемпсън е направил следното изказване (цитат):
„Es sei ihm eine besondere Freude, dass er mit seinen “wunderbaren, langjährigen Kollegen” für sein “geliebtes Münchner Publikum singen darf”, erklärte Hampson. Dennoch sei der Abend “von der Sorge um die Gesundheit eines anderen geschätzten Kollegen überschattet”, dem er eine schnelle Genesung wünsche“.
Превод:
„Особено ми е приятно, че заедно с прекрасните ми колеги от много години ще пея пред любимата ми публика в Мюнхен. Все пак тази вечер ще бъде помрачена от грижите за здравословното състояние на друг мой колега, когото особено високо ценя и на когото желая бързо оздравяване“.
(край на цитата)
Какви хубави думи! А по отношение на самия концерт в официалните медии в Германия се появиха тогава редица информации. Ето тази на „dpa“:
„Zu dem Open-Air-Konzert werden rund 15.000 Zuschauer erwartet. “Wir werden viele schöne Opern-Highlights aus all den Klassikern singen”, kündigte Netrebko im „dpa“-Interview an. Auf dem Programm stehen Arien und Szenen aus “Aida”, “Don Carlo”, “Turandot”, “Manon Lescaut”, “Carmen”, “Hoffmanns Erzählungen”, “Der Barbier von Sevilla” oder “Die Csárdásfürstin”. Claudio Vandelli dirigiert die Janacek Philharmonie Ostrava.
“Ich würde mir wünschen, dass die Opern-Highlights bei einem Teil des Publikums die Lust aufs Ganze wecken”, sagte Kaufmann der „dpa“. “So sind ja die meisten von uns überhaupt zu Opern-Fans geworden: Sie haben im Film oder im Radio eine Arie gehört und wurden dann neugierig auf mehr.”
(dpa)
Превод:
„На концерта на открито се очакват около 15 000 зрители. „Ще изпеем много красиви оперни акценти от всички области на класиката“, обяви Нетребко в интервю за „dpa“. Програмата включва арии и сцени от „Аида”, „Дон Карлос”, „Турандот”, „Манон Леско”, „Кармен”, „Хофманови разкази”, „Севилският бръснар” и „Царицата на чардаша”. Клаудио Вандели дирижира Филхармонията „Яначек“ от Острава.
„Надявам се, че оперните акценти ще събудят желание за цялото изпълнение, коато се чуят сред част от публиката“, каза Кауфман пред „dpa“. „Така повечето от нас станаха фенове на операта: чухме ария във филм или по радиото и след това станахме любопитни да чуем повече“.
(dpa)
(край на превода)
Сутринта на 28 юни 2015 г. немските и австрийски медии дадоха първите отзиви за снощния концерт. Ето съобщение от Мюнхен:
„München – Eine Anna Netrebko in Hochform und ein ebenfalls bestens aufgelegter Jonas Kaufmann sind am Samstagabend auf dem Münchner Königsplatz gefeiert worden. Beim «Gipfeltreffen der Stars» sangen sie an der Seite von Thomas Hampson, Elena Zhidkova und Ildar Abdrazakov Arien und Duette unter anderem aus Opern von Giuseppe Verdi, Giacomo Puccini und Gioacchino Rossini. Umjubelter Höhepunkt war das Duett Mimi-Rodolfo aus dem 1. Akt von Puccinis «La Bohème», das Kaufmann mit einem leidenschaftlichen Kuss auf Netrebkos Mund abrundete.
Bei trockener, aber recht kühler Witterung hatten rund 12 500 Menschen dem Spektakel gelauscht, das vom ZDF aufgezeichnet wurde und am Sonntag gesendet werden soll. Netrebkos Mitwirkung war bis zuletzt unsicher, weil sie einen Infekt auskurieren musste. Aus Krankheitsgründen absagen musste Bariton Dmitri Hvorostovsky, für den Thomas Hampson einsprang“.
(край на цитата)
Превод:
„Мюнхен – Анна Нетребко във върхова форма и Йонас Кауфман, който също беше в страхотно настроение, бяха празнувани в събота вечерта на „Кьонигсплац“ в Мюнхен. На „Върха на звездите“ те изпяха арии и дуети от опери на Джузепе Верди, Джакомо Пучини и Джоакино Росини, наред с Томас Хемпсън, Елена Жидкова и Илдар Абдразаков. Аплодираният акцент беше дуетът Мими-Родолфо от първо действие на „Бохеми“ от Пучини, който Кауфман завърши със страстна целувка по устните на Нетребко.
В сухо, но доста хладно време около 12 500 души слушаха спектакъла, който беше записан от „ZDF“ и предстои да бъде излъчен в неделя. Участието на Нетребко беше несигурно до последно, тъй като тя трябваше да се възстановява от инфекция. Баритонът Дмитрий Хворостовски трябваше да отмени участието си поради заболяване и Томас Хемпсън го замести“.
(край на превода)
Така както през 2015 г. Томас Хемпсън замести при този концерт заболелия си колега Дмитрий Хворостовски, така през 2022 г. се наложи той да бъде заместен при концерт поради заболяване. Цитирам публикация по случая от тогава:
Bariton Thomas Hampson erkrankt – Giorgos Kanaris springt ein.
Umbesetzung für Konzert am 9. August im Rahmen des “Odessa Classics”-Festivals im Beethoven-Haus
07.08.2022
Der amerikanische Sänger Thomas Hampson ist an Corona erkrankt und hat daher seinen Auftritt im Konzert im Beethoven-Haus am 9. August abgesagt. Erfreulicherweise konnte kurzfristig ein Ersatz gefunden werden: Der renommierte Bariton Giorgos Kanaris, der zur Zeit an der Bonner Oper engagiert ist, wird anstelle von Hampson singen. Das Konzert findet im Rahmen der Reihe “Odessa Classics@Beethoven-Haus Bonn” statt, als Benefizkonzert für Musikerinnen und Musiker, die wegen des Krieges in der Ukraine in Not geraten sind.
Wegen der Umbesetzung können Karten für das Konzert ausnahmsweise mit dem Rückabwicklungsformular, das auf der Webseite des Beethoven-Hauses zum Download zur Verfügung steht zurück gegeben werden, auch wenn sie an einer anderen Vorverkaufsstelle erworben werden. Da die Einnahmen dem Hilfsfonds “Hope for Peace” des Beethoven-Hauses zugute kommen, hoffen die Veranstalter, dass sich viele Karteninhaber entschließen, die Möglichkeit der Rückgabe nicht in Anspruch zu nehmen.
Restkarten sind an der Abendkasse erhältlich.
(край на цитата)
Превод:
Баритонът Томас Хампсън се разболява – Йоргос Канарис се намесва.
Промяна в състава за концерта на 9 август като част от фестивала „Odessa Classics“ в Beethoven-Haus
7 август 2022 г.
Американският певец Томас Хемпсън се зарази с коронавирус и поради това отмени участието си на концерта в „Beethoven-Haus“ на 9 август. За щастие, заместник беше намерен бързо: Известният баритон Йоргос Канарис, който в момента е ангажиран в Бонската опера, ще пее на мястото на Хемпсън. Концертът е част от поредицата „Odessa Classics@Beethoven-Haus Bonn“, благотворителен концерт за музиканти в нужда поради войната в Украйна.
Поради промяната в състава, билетите за концерта могат по изключение да бъдат върнати, като се използва формуляра за възстановяване на сумата, достъпен за изтегляне от уебсайта на „Beethoven-Haus“, дори ако са закупени от друга билетна каса. Тъй като приходите ще бъдат в полза на фонда за помощ „Надежда за мир“ на „Beethoven-Haus“, организаторите се надяват, че много от притежателите на билети ще решат да не се възползват от опцията за възстановяване на сумата.
Останалите билети са налични на касата.
(край на превода)
А сега ще се върна на Томас Хемпсън, който е имал щастието да посрещне посред нощ в Мюнхен заедно с толкова прочути колеги идването на 60-я му юбилей. Не знам как са празнували след концерта в Мюнхен, но това е напълно нормално и хубаво като се има предвид атмосферата на този чаровен баварски град – център на немската култура, но и на умението да се празнуват по особено подчертан начин различни празници.
Не случайно и аз се радвам за тия успехи на Томас Хемпсън. Той е един от големите певци, които аз познавам от началото на кариерата му тук в Германия. През 1982 г. аз имах възможност да се запозная лично с него в Дармщадт. Тогава имах доста приятели в Оперния театър, след като през 1977/78 година два сезона пях в разширения хор на театъра в операта „Лоенгрин“ от Вагнер (писах за това и на други места). В свободно време ходех често надвечер или в събота и неделя за срещи и разговори с приятели в кантината / кафенето на Оперния театър. Един от добрите ми приятели по това време беше баритонът Камен Тодоров, който беше член на ансамбъла на театъра, после той се премести в Оперния театър в Бон.
През 1982 г. в Дармщадт се постави операта „Принцът от Хомбург“ (Der Prinz von Homburg) от немския композитор Ханс Вернер Хенце. Тази съвременна опера (премиера през 1960 г. в Хамбург) по либрето на известната писателка Ингеборг Бахман е имала особен успех през тия 20 години на различни сцени в немскоезичните страни. Именно в главната роля на Принца участва младият Хемпсън. Аз посетих някои репетеции и при една от тях се запознах чрез Камен с младия артист – талантлив, очарователен, мил и говорещ вече добре на немски език.
Той пожъна огромен успех тогава (бях на премиерата), после тази роля стана негова коронна и той я игра на редица други сцени. Особено при постановката в Баварската държавна опера в Мюнхен през 1992 г. (диригент Волфганг Завалиш, режисьор Николаус Ленхоф – един изключително добър режисьор!) Томас Хемпсън се изяви в отлична форма и се наложи като най-добрият изпълнител на тази роля въобще.
Интересно, от Дармщадт тръгнаха през тези години редица артисти, които направиха през следващите десетилетия световна кариера. Освен Томас Хемпсън мога да посоча българката Галина Савова (мир на праха й, помина се на 3 януари 2021 г.), която беше превъзходна Елза в „Лоенгрин“ през 1977/78, по-късно американските сопрани Черил Стюдър и Барбара Боней, постигнали голямо развитие по-късно (и за двете писах статии по случай рожден ден). С тях бях също запознат при мои посещения в оперния театър в началото на 80-е години.
Както обикновено правя при всяка моя статия, след съответен увод и общи бележки излагам биографията и дейността на дадения артист, после награди (ако има такива), репертоар и дискография. Някога не спазвам така стриктно този образец. Днес ще има малко отклонение – биографията на Томас Хемпсън е толкова богата и пълна с интересни данни, та не мога да бъда така подробен, както подобава. От друга страна, за Хемпсън има страници в Уикипедия на 21 различни езика с достатъчно подробности. Тази на английски език е особено обширна и я препоръчвам на всеки, който желае да се задълбочи изцяло.
Най-напред важните данни от биографията му.
Томас Хемпсън (Thomas Hampson) е баритон от САЩ, роден на 28 юни 1955 г. в Elkhart / щат Индиана. Израства в Spokane / Вашингтон. Първоначално следва политология и международно право в „East Washington University“. Допълнително започва вокално обучение в „University of South California“ в Лос Анджелис. Най-добрите му преподаватели са Sister Marietta Coyle и Martial Singher, също и Елизабет Шварцкопф и Хорст Гюнтер (в Европа по-късно).
Томас Хемпсън постига редица успехи при няколко вокални конкурси в Европа и в САЩ, като в s’Hertogenbosch (Нидерлания), при „Metropolitan Opera Audtions New York“ (1981), както и преди това през 1979 г. при спечелване на медала на името на Лоте Леман при Музикалната академия в Санта Барбара / Калифорния. През 1981 г. започва неговата кариера в Европа – като член на ансамбъла на Оперния театър в Дюселдорф / Дуисбург, където ирае през три сезона. През това време – 1982 г. гостува в Оперния театър в Дармщадт като Принцът в „Принцът от Хомбург“ от Хенце (писах за това гостуване). Следват изяви в оперните театри в Бон, Кьолн, Хамбург, Цюрих, през 1988 г. на Фестивала в Залцбург (прекрасен Граф Алмавива в „Сватбата на Фигаро“). През 1986 г. в тази роля е дебюта му в МЕТ в Ню Йорк, през 1988 г. на същата сцена в „Бохеми“ от Пучини играе заедно с Лучано Павароти. От 1986 г. е член на ансамбъла на Виенската държавна опера, където играе с голям успех в около 20 роли. Ето извадка за участията му във Виена:
| Titel des Werks | Rolle/Funktion der Person | Datum der ersten/letzten Vorstellung | Anzahl der Vorstellungen | |
|---|---|---|---|---|
| Arabella | Mandryka | 09.12.2006–30.03.2007 | 10 mal | |
| Così fan tutte | Guglielmo | 12.03.1987–15.09.1988 | 7 mal | |
| Der Riese vom Steinfeld | Der Riese vom Steinfeld | 15.06.2002–21.12.2003 | 12 mal | |
| Die lustige Witwe | Graf Danilo Danilowitsch | 01.11.2000–10.11.2000 | 4 mal | |
| Don Carlo (Ital.) | Rodrigo | 18.06.1994–27.06.2008 | 10 mal | |
| Don Giovanni | Don Giovanni | 19.06.1988–26.06.2003 | 8 mal | |
| Eugen Onegin | Eugen Onegin | 07.04.1997–18.09.2000 | 13 mal | |
| Festkonzert 50 Jahre Wiedereröffnung | FIDELIO: 2. Akt, Finale | 05.11.2005 | 1 mal | |
| Festkonzert 50 Jahre Wiedereröffnung | DON GIOVANNI: 1. Akt, Rezitativ des Don Giovanni (Fin ch’han dal vino …) bis zum Finale des 1. Aktes | 05.11.2005 | 1 mal | |
| Fierrabras | Roland | 08.05.1988–19.06.1990 | 9 mal | |
| Guillaume Tell | Guillaume Tell/Wilhelm Tell | 24.10.1998–01.10.2005 | 23 mal | |
| Il barbiere di Siviglia | Figaro | 10.06.1987–09.06.1995 | 9 mal | |
| La traviata | Giorgio Germont | 08.05.2013–10.09.2019 | 7mal | |
| Le nozze di Figaro | Conte Almaviva | 04.03.1989–20.09.1989 | 9 mal | |
| Linda di Chamounix | Antonio | 19.10.1997–11.11.2000 | 11 mal | |
| Madama Butterfly | Sharpless | 11.03.1988–15.03.1988 | 2 mal | |
| Musikalische Rückschau | Mitwirkende | 26.06.2010 | 1 mal | |
| Parsifal | Amfortas | 30.06.2010 | 1 mal | |
| Simon Boccanegra | Simon Boccanegra | 14.10.2002–13.05.2018 | 39 mal | |
| Tosca | Baron Scarpia | 23.06.2014–17.02.2019 | 6 mal |
(край на цитата)
Дебюта на Томас Хемпсън във Виена е на 12 март 1987 г. в ролята на Гулиелмо в „Така правят всички“ от Моцарт. Цитирам състава на ансамбъла при този негов дебют:
Besetzung | 12.03.1987
| Dirigent | Adam Fischer |
|---|---|
| Nach einer Inszenierung von | Otto Schenk |
| Bühnenbilder und Kostüme | Jürgen Rose |
| Choreinstudierung | Helmuth Froschauer |
| Fiordiligi | Lucia Popp |
| Dorabella | Doris Soffel |
| Ferrando | Gösta Winbergh |
| Guglielmo | Thomas Hampson |
| Despina | Adelina Scarabelli |
| Don Alfonso | Walter Berry |
(край на цитата)
Последното участия на Томас Хемпсън във Виена е през 2019 г. в „Травиата“ от Верди в ролята на Жорж Жермон (имал е 7 участия) на 10 септември 2019 г. Цитирам състава на ансамбъла при тази негова последна изява:
Besetzung | 10.09.2019
| Dirgent | Giampaolo Bisanti |
|---|---|
| Regie | Jean-Francois Sivadier |
| Bühne | Alexandre de Dardel |
| Kostüme | Virginie Gervaise |
| Maske | Cécile Kretschmar |
| Licht | Philippe Berthomé |
| Regieassistenz | Véronique Timsit |
| Choreographie | Boris Nebyla |
| Chorleitung | Thomas Lang |
| Violetta Valéry | Irina Lungu |
| Alfredo Germont | Charles Castronovo |
| Giorgio Germont | Thomas Hampson |
| Flora Bervoix | Margaret Plummer |
| Annina | Donna Ellen |
| Gaston | Carlos Osuna |
| Baron Douphol | Sorin Coliban |
| Marquis d’Obigny | Hans Peter Kammerer |
| Doktor Grenvil | Ayk Martirossian |
| Giuseppe | Dritan Luca |
| Kommissionär | Wataru Sano |
| Ein Diener bei Flora | Roman Lauder |
| Faktotum | Christoph Nechvatal |
(край на цитата)
Един широк и богат с много спектакли репертоар във Виена. В една от коронните му роли – Фигаро в „Севилският бръснар“ от Росини, Хемпсън има обща изява с Николай Гяуров. Ето конкретна информация:
IL BARBIERE DI SIVIGLIA
Montag, 5. September 1988 | 19:30 | in italienischer Sprache
198. Aufführung in dieser Inszenierung
- Ion Marin | Dirigent
- Günther Rennert | Inszenierung
- Grischa Asagaroff | Regie
- Alfred Siercke | Bühnenbild
- Karl Kamper | Choreinstudierung
- Robert Gambill | Graf Almaviva
- Carlos Chausson | Bartolo
- Frederica von Stade | Rosina
- THOMAS HAMPSON | Figaro
- NICOLAI GHIAUROV | Basilio
- Alexander Maly | Fiorello
- Nikolaus Simkowsky | Ambrogio
- Marjorie Vance | Marcellina (Berta)
- Peter Jelosits | Ein Offizier
(край на цитата)
Томас Хемпсън има дъщеря, която е омъжена за оперния певец от Италия – бас-баритона Luca Pisaroni. Майката – съпругата на Хемпсън, е австрийката Andrea Herberstein.
По-късно ще дам списък на ролите му, както и подробна дискография. Най-общо казано, в хода на развитие на блестящата кариера на Хемпсън той проявява голямо разнообразие на интересите си – участие в опери, оперети, мюзикъли, солист в симфонично-ораториални творби и чудесен интерпретатор на песни и песенни цикли, главно от немските романтици Шуберт, Шуман, Менделсон, Хуго Волф, но също така и интерпретатор на непознати песни от Самюел Барбър, Копланд, Чарлз Айвз, Майербер.
Като пример за изявите на Хемпсън през периода от 2014 до 2016 г., нека цитирам извадка от банка данни на немски език:
| Von / Bis Oper Rolle Ort ´ Jul 16 South Pole Roald Amundsen en München(Fest) ML: Kirill Petrenko; R: Neuenfels Jan-Feb 16 South Pole Roald Amundsen München(SO) ML: Kirill Petrenko; R: Neuenfels Jan-Mai 16 La traviata Giorgio Germont it Berlin(Deutsche) ML: Repušić / Daniel Cohen; R: Götz Friedrich Nov-Dez 15 Die lustige Witwe Graf Danilo en Chicago(Opera) ML: Andrew Davis; R: S Stroman Sep 15 Luisa Miller Miller it San Francisco(SFO) ML: Luisotti; R: Zambello / Feldman Santoliquido Jul 15 Le nozze di Figaro Il conte Almaviva it Baden-Baden(Fest) ML: Nézet-Séguin; Mai-Jun 15 Le Roi Arthus Arthus Paris(Opera) ML: Philippe Jordan; R: Vick Apr 15 Concert baryton Nice(Opera) ML: Auguin; Mär 15 Concert Bariton Berlin(UDL) ML: Barenboim; Jan-Mär 15 Les contes d’Hoffmann Four Villains New York(Met) ML: Y Abel / James Levine; R: Sher Nov 14 Concert baritone Dresden(SSO) Nov 14 Arabella Mandryka de Dresden(SSO) ML: C Thielemann; R: F Klepper Okt 14 Un ballo in maschera Count Anckarström it San Francisco(SFO) ML: Luisotti; R: Condemi Sep 14 Tosca Scarpia it München(SO) ML: A Fisch; R: L Bondy Jun 14 Recital Bariton Baden-Baden(Fest) ML: Pavel Baleff; Jun 14 Concert NoRole Paris(Chatelet) ML: Ossonce; Apr 14 Arabella Mandryka Salzburg(Oster) ML: C Thielemann; R: F Klepper Mär 14 Wozzeck Wozzeck de New York(Met) ML: James Levine; R: Lamos Jan 14 Concert NoRole Amsterdam(CG) ML: Candida Thompson; Dez 13-Apr 14 La traviata Giorgio Germont München(SO) ML: D Ettinger / Carignani / Pietro Rizzo; R: Günter Krämer |
|---|
(край на цитата)
Както виждаме, широко участие в Европа и в Америка, както и на редица музикални фестивали. През 2016 г. Хемпсън играе при премиерата на новата опера „Южен полюс“ от младия чешки композитор Мирослав Сърнка. Премиерата е на 5 юли 2016 г. в Баварската държавна опера в Мюнхен. Дирижира Кирил Петренко, бъдещият диригент на Берлинските филхармоници, тогава ГМД в Мюнхен. Забележете главните роли: Роландо Вийасон играе Роберт Скот, Томас Хемпсън – Роалд Амундсен. Интересен сюжет – за пръв път опера, свързана с откриването на Южния полюс. Ето извадка за ансамбъла при премиерата:
| Miroslav Srnka | : | South Pole |
| 5 Jul 2016 | |
| Auf Englisch mit Übertiteln auf Deutsch | |
 München, Nationaltheater | |
| Dirigent | Kirill Petrenko |
| Regisseur | Hans Neuenfels |
| Bühnenbild | Hans Neuenfels, Katrin Connan |
| Kostüme | Andrea Schmidt-Futterer |
| Beleuchtung | Stefan Bolliger |
| ~ | |
| Robert Scott | Rolando Villazón |
| Kathleen Scott | Tara Erraught |
| Roald Amundsen | Thomas Hampson |
| Landlady | Mojca Erdmann |
| Oates | Dean Power |
| Wilson | Kevin Conners |
| Evans | Matthew Grills |
| Wisting | Tim Kuypers |
| Hanssen | Christian Rieger |
(край на цитата)
Давам и малка справка на немски език за композитора на тази нова опера:
Miroslav Srnka (* 23. März 1975 in Prag) ist ein tschechischer Komponist und Musikwissenschaftler.
Srnka studierte von 1993 bis 1999 Musikwissenschaft an der Karls-Universität Prag, ab 1995 auch Komposition bei Milan Slavický an der Prager Akademie der Darstellenden Künste. Seine Studien setzte er von 1995 bis 1996 an der Humboldt-Universität zu Berlin und 2001 am Conservatoire National Supérieur de Musique in Paris fort. Weiterhin absolvierte er im Jahre 2002 Kompositionskurse bei Ivan Fedele und Philippe Manoury sowie im Jahre 2004 am IRCAM Paris. Er wurde 2001 mit dem Gideon Klein Award und dem Generace Award ausgezeichnet, 2004 mit dem Leoš Janácek Anniversary Prize. 2006/2007 war er „Komponist für Heidelberg“ des Theaters & Orchesters Heidelberg. 2009 wurde Miroslav Srnka der Förderpreis des Siemens Musikpreises der Ernst von Siemens Musikstiftung verliehen.
Seine Kompositionen wurden vom Arditti Quartett und dem Ensemble Modern bei den Klangspuren Schwaz, dem New Music Days Ostrava, bei Musica Strasbourg und Avanti! Summer Sounds in Porvoo, Finnland, uraufgeführt.
Im Dezember 2011 hatte an der Jungen Szene der Semperoper in Dresden Srnkas Märchenoper Jakub Flügelbunt Premiere. Das Werk entstand im Auftrag der Semperoper. Für das Jahr 2014 wurde diese Oper in den regulären Spielplan der Jungen Szene aufgenommen.
(край на цитата)
Превод:
Мирослав Сърнка (роден на 23 март 1975 г. в Прага) е чешки композитор и музиколог.
Сърнка учи музикология в Карловия университет в Прага от 1993 до 1999 г., а от 1995 г. и композиция при Милан Славицки в Пражката академия за сценични изкуства. Продължава обучението си от 1995 до 1996 г. в Хумболтовия университет в Берлин и през 2001 г. в Националната висша музикална консерватория в Париж. Той също така завършва курсове по композиция при Иван Феделе и Филип Манури през 2002 г. и в „IRCAM“ Париж през 2004 г. Удостоен е с наградата „Gideon Klein“, наградата „Generace“ през 2001 г. и наградата „Leoš Janácek Anniversary Prize“ през 2004 г. През 2006/2007 г. той е „Композитор за Хайделберг“ на „Theaters & Orchesters Heidelberg“. През 2009 г. Мирослав Сърнка е удостоен с музикалната „Награда на Сименс“ на музикалната фондация „Ернст фон Сименс“.
Негови композиции са изпълнявани от „Arditti Quartet“ и „Ensemble Modern“ в „Klangspuren Schwaz“, „New Music Days Ostrava“, „Musica Strasbourg“ и „Avanti!“ – летни звуци в Порвоо, Финландия.
През декември 2011 г. приказната опера на Мирослав Сърнка „Jakub Flügelbunt“ е представена премиерно в Младата сцена на „Земпер опера“ в Дрезден. Творбата е поръчана от този оперен театър. За 2014 г. тази опера е включена в редовната програма на „Млада сцена“.
(край на превода)
А сега кратък цитат от сайта на Баварската опера в Мюнхен за състава:
„Vorschau: auf die kommende Saison an der Bayerischen Staatsoper: Der junge tschechische Komponist Miroslav Srnka erarbeitet gemeinsam mit dem australischen Schriftsteller Tom Holloway South Pole, eine Oper in englischer Sprache rund um die Entdeckung des Südpols. Uraufführung dieses Auftragswerks der Bayerischen Staatsoper ist am 31. Januar 2016. Einblicke in den Entstehungsprozess der Oper (sowie den historischen Begebenheiten rund um die Südpolexpedition 1910-1913) gibt ein eigens eingerichtetes Blog auf südpol.staatsoper.de.
Die Besetzung
Generalmusikdirektor Kirill Petrenko übernimmt die musikalische Leitung von South Pole und wird damit erstmals in seiner Karriere die Uraufführung einer abendfüllenden Oper dirigieren. Die beiden Entdecker Robert Falcon Scott und Roald Amundsen, die Anfang des 20. Jahrhunderts darum kämpften, der erste Mensch am Südpol zu sein, werden von Thomas Hampson (Amundsen) und Rolando Villazón (Scott) verkörpert. Des Weiteren singen u.a. Tara Erraught (Scott’s Frau Kathleen) und Mojca Erdmann („Landlady“, Amundsens Freundin). Die Inszenierung übernimmt Hans Neuenfels, der an der Bayerischen Staatsoper schon Giovanni Simone Mayrs Medea in Corinto und zuletzt Giacomo Puccinis Manon Lescaut inszeniert hat“.
(край на цитата)
Превод:
„Преглед: на предстоящия сезон в Баварската държавна опера: Младият чешки композитор Мирослав Сърнка работи заедно с австралийския писател Том Холоуей върху „Южен полюс“ – опера на английски език със сюжет за откриването на Южния полюс. Премиерата на тази творба, поръчана от Баварската държавна опера, е на 31 януари 2016 г. Специално създаден блог предоставя информация за процеса на създаване на операта (както и за историческите събития около Южния полюс и експедицията от 1910-1913 г.): südpol.staatsoper.de.
Актьорският състав
Генералният музикален директор Кирил Петренко ще поеме музикалното ръководство на „Южен полюс“ и по този начин ще дирижира премиерата на пълнометражна опера за първи път в кариерата си. Двамата изследователи Робърт Фалкън Скот и Роалд Амундсен, които се борят да бъдат първите хора, достигнали Южния полюс в началото на 20 век, се играят от Томас Хемпсън (Амундсен) и Роландо Вийасон (Скот). Пеят също Тара Ераут (Катлийн – съпругата на Скот) и Мойка Ердман („Landlady“, приятелката на Амундсен). Продукцията ще бъде режисирана от Ханс Нойенфелс, който вече е режисирал „Медея в Коринт“ от Джовани Симон Майр и наскоро „Манон Леско“ от Джакомо Пучини в Баварската държавна опера“.
(край на превода)
През 2016 г. медията „BR-KLASSIK“ в Мюнхен излъчи предаване, посветене на тази нова опера, при което Томас Хемпсън прави изказване относно операта. Цитирам:
Портал „BR-KLASSIK“ Мюнхен
Thomas Hampson über “South Pole” – Eine Geschichte von Ehrgeiz und Verzweiflung
26.01.2016 von Dorothea Hußlein
1910 machen sich ein britisches und ein norwegisches Team auf den Weg in die Antarktis. Scott und Amundsen wollen beide zuerst den Südpol erreichen. Die Bayerische Staatsoper bringt das Wettrennen nun auf die Bühne, in der Oper “South Pole” von Miroslav Srnka. Thomas Hampson verkörpert den Amundsen.
BR-KLASSIK: Welche Rolle spielt für Sie das Abenteuer? Der Künstlerberuf ist ja ein reines Abenteuer – was aber haben Ihnen in Ihrer Jugend Abenteuerromane bedeutet, welche Bedeutung hatten Scott und Amundsen?
Thomas Hampson: Gleich zu Beginn eine sehr komplexe Frage! Als fantasievoller Junge habe ich Abenteuergeschichten immer sehr gerne gelesen. Diese Geschichte – Amundsen und Scott – ist wahrscheinlich mehr als nur ein Abenteuer. Trotz meiner Begeisterung für Abenteuer war ich aber nie ein Grenzgänger. Ich habe keine Bergsteig-Erfahrung, habe keine Sahara-Wanderung hinter mir. Irgendwann möchte ich nach Nepal, aber das ist etwas anderes. Alles zu geben gehört auch im Künstlerleben dazu, keine Frage. Jedes Mal, wenn wir musizieren, geht es um diesen einen Moment. Das kann ich schon nachvollziehen. Diese Oper, die “South Pole“-Geschichte, hat einen geschichtlichen Kontext. Damit verbunden sind zwei überragende Persönlichkeiten. Aber die Oper ist eigentlich eine innere Landschaft, erzählt von Motivation, von Verzweiflung, von Ehrgeiz, von Tod und Leben. Ein gewisser metaphysischer Aspekt ist sicher vorhanden. Diese Oper zu erfahren, diese theatralischen zwei Stunden, hält uns den Spiegel vor, was ich sehr wertvoll finde. Jeder wird sich mit sich selbst konfrontieren dürfen.
BR-KLASSIK: Fangen wir mal mit der szenischen Herausforderung an. Sie spielen diese Geschichten parallel auf einer Bühne, die geteilt ist. Das ist eine besondere Form von Darstellung. Wie geht es Ihnen damit, was ist da die Herausforderung? Zumal sich da ja auch musikalisch parallele Welten auftun.
Thomas Hampson: Das ist eine sehr interessante Frage. Miroslav Srnka beschreibt seine Oper als eine “Doppeloper in zwei Akten“. Ich arbeite in meinem Universum als Amundsen, Rolando Villazón arbeitet in seinem Universum als Scott. Auf der Bühne haben wir nichts miteinander zu tun. Neuenfels hat das meiner Ansicht nach brillant erarbeitet. Wir als Amundsen-Team spielen unsere Geschichte. Wir hören kaum der anderen Gruppe zu. In der Mitte gibt es eine Linie, die bedeutet “Scott-Universum“ und “Amundsen-Universum“, und wir bleiben einfach da. Es sind parallele Universen. Aber dann kommt die Musik dazu und das hat natürlich einen Bogen, einen Hintergrund, einen Untergrund, in dem wir alle mitarbeiten. Und das ist schon sehr komplex. Sehr komplex, sehr heikel, sehr schwierig, sehr herausfordernd, aber sehr erfüllend und letzten Endes für uns selbst sehr interessant. Auch das Libretto von Tom Holloway, wie er diese Geschichte in wenige Worte gebracht hat, ist eine Kunst für sich. Das ist eine angenehme Auseinandersetzung mit diesem Text, der zu den inneren Landschaften dieser Persönlichkeiten führt. Das rechne ich ihm hoch an.
BR-KLASSIK: Wie schwer war es für Sie, sich dieser Partitur zu nähern, oder wie leicht?
Thomas Hampson: Jede Partitur hat ihre Herausforderungen. Moderne Musik ist natürlich eine besondere Landschaft. Die erste Herausforderung ist, die Sprache des Komponisten grundsätzlich zu verstehen – oder zu ahnen. Aber das ist dasselbe bei Verdi und Wagner und Puccini. Das hat einige Zeit gedauert. Jetzt verstehe ich, wie er musikalischen Ausdruck geben möchte. Es ist von der Struktur her rhythmisch sehr kompliziert. Es wird mehr eine musikalische Landschaft sein, in welcher Gedanken hörbar gemacht werden, als eine Oper im dem Sinne, wie wir das wahrscheinlich verstehen. Es gibt keinen großen Gesang, keine Arie, kein Duett. Alles ist in Echtzeit parallel in den Gedanken. Wir springen von Event zu Event in das Geschehen von den Teams und versuchen, die Auseinandersetzungen zu erläutern. In meinem Team gab es einen Streit zwischen Johansen und Amundsen. Johansen ist letzten Endes gar nicht mitgegangen. Wir zeigen hier, wie diszipliniert, wie geradlinig der Amundsen sein konnte und dass es eben durchaus Widerstand gegeben hat. Sein Team hat auf jeden Fall Zweifel gehabt, ob er recht gehabt hat. Auch in Bezug auf sein Immerweiter und sein Antreiben. Das ist gut so. Das ist interessant.
BR-KLASSIK: Die Oper „South Pole“ ist eine Auseinandersetzung mit Grenzgehern. Was nehmen Sie aus dieser Uraufführungs-Produktion in München mit?
Thomas Hampson: Einiges. Es ist ein sehr spannendes Projekt, einfach von Aufbau und Logistik her. Vor allem, dass ein großes Opernhaus, geführt von einem großen Intendanten, geführt von einem hervorragenden, allergrößten Dirigenten unserer Zeit, ein spannendes Auftragswerk ins Leben gerufen hat. Das ist auch ein spannendes Abenteuer. Auch ein Grenzgang, wenn ich das so sagen darf.
Das Gespräch führte Dorothea Hußlein für BR-KLASSIK.
(край на цитата)
Превод:
Портал „BR-KLASSIK“ Мюнхен
Томас Хемпсън за „Южен полюс“ – история за амбиция и отчаяние
26 януари 2016 г. от Доротея Хуслайн
През 1910 г. британски и норвежки екип тръгват към Антарктида. Скот и Амундсен искат да бъдат първите, които ще достигнат Южния полюс. Баварската държавна опера сега пренася състезанието на сцената в операта на Мирослав Сърнка „Южен полюс“. Томас Хемпсън играе Амундсен.
BR-KLASSIK: Каква роля играе приключението за вас? Да бъдеш художник е, в края на краищата, чисто приключение – но какво са означавали приключенските романи за вас в младостта ви? Какво значение са имали Скот и Амундсен?
Томас Хемпсън: Много сложен въпрос още от самото начало! Като момче с богато въображение, винаги съм обичал да чета приключенски истории. Тази история – Амундсен и Скот – вероятно е нещо повече от просто приключение. Въпреки ентусиазма ми към приключенията, никога не съм бил привърженик на екстремни ситуации. Нямам опит в планинарството, не съм прекосявал Сахара. Бих искал някой ден да отида в Непал, но това е нещо съвсем различно. Да дадеш всичко от себе си е част от това да си артист, няма съмнение. Всеки път, когато правим музика, става въпрос за този един момент. Със сигурност мога да се припозная в това. Тази опера, историята за „Южния полюс“, има исторически контекст. Две изключителни личности са свързани с нея. Но операта всъщност е вътрешен пейзаж, разказващ за мотивация, отчаяние, амбиция, живот и смърт. Определен метафизичен аспект със сигурност присъства. Преживяването на тази опера, тези театрални два часа, ни държат пред самите нас едно огледало, което намирам за много ценно. Всеки ще може да го изправи срещу себе си.
BR-KLASSIK: Нека започнем със сценичното предизвикателство. Вие изпълнявате тези истории паралелно на разделена сцена. Това е специална форма на изпълнение. Как се справяте с това? Какво е предизвикателството? Особено след като паралелните светове се отварят музикално.
Томас Хемпсън: Това е много интересен въпрос. Мирослав Сърнка описва операта си като „двойна опера в две действия“. Аз работя в моята вселена като Амундсен, Роландо Вийасон работи в своята вселена като Скот. На сцената нямаме нищо общо помежду си. Режисьорът Нойенфелс, според мен, е направил това брилянтно. Ние, като екип на Амундсен, играем нашата история. Почти не слушаме другата група. Има линия по средата, която означава „вселена на Скот“ и „вселена на Амундсен“, и ние просто оставаме там. Те са паралелни вселени. Но след това идва музиката и тя, разбира се, има дъга, фон, субстрат, в който всички участваме. И това е много сложно. Много сложно, много деликатно, много трудно, много предизвикателно, но много удовлетворяващо и в крайна сметка много интересно за нас. Либретото на Том Холоуей, начинът, по който той е обобщил тази история с няколко думи, също е изкуство само по себе си. То е приятно изследване на този текст, което води до вътрешните пейзажи на тези герои. Отдавам му заслуженото за това.
BR-KLASSIK: Колко трудно или лесно ви беше да подходите към тази музика?
Томас Хемпсън: Всяка партитура има своите предизвикателства. Съвременната музика, разбира се, е специален пейзаж. Първото предизвикателство е фундаментално да се разбере – или усети – езикът на композитора. Но същото е и с Верди, Вагнер и Пучини. Това отне известно време. Сега разбирам как той иска да се изрази музикално. Структурно е много ритмично сложно. Ще бъде по-скоро музикален пейзаж, в който мислите се чуват, отколкото опера в смисъла, в който вероятно я разбираме. Няма велика песен, няма ария, няма дует. Всичко е паралелно в реално време, в мислите. Прескачаме от събитие на събитие в действията на екипите и се опитваме да обясним конфликтите. В моя екип имаше спор между Йохансен и Амундсен. Йохансен в крайна сметка не се съгласи с него. Тук показваме колко дисциплиниран, колко прям може да бъде Амундсен и че със сигурност е имало известна съпротива. Екипът му определено се съмняваше дали е прав. Също така по отношение на постоянния му натиск и неговия хъс. Това е хубаво нещо. Това е интересно.
BR-KLASSIK: Операта „Южен полюс“ е конфронтация с хора, които преминават граници. Какво извличате от тази премиерна продукция в Мюнхен?
Томас Хемпсън: Доста. Това е много вълнуващ проект, просто по отношение на структурата и логистиката му. Преди всичко, една голяма оперна къща, водена от велик артистичен директор, водена от изключителен, най-великия диригент на нашето време, е създала вълнуващо произведение по поръчка. Това е и вълнуващо приключение. Също и преминаване на граница, ако мога така да се изразя.
Интервюто беше проведено от Доротея Хуслайн за „BR-KLASSIK“.
(край на превода)
Още в началото на тази статия писах, че Томас Хемпсън гостува в София като солист при концерти на Софийската филхармония през годините 2018 и 2021 под диригентството съответно на Павел Балев и Найден Тодоров. Цитирам подробности от сайта на „Софийска филхармония“ по този повод:
Портал „Софийска филхармония“
(без дата)
Томас Хемпсън гостува в София
Концерт с диригент Павел Балев
Солист Томас Хемпсън
Концерт с диригент Найден Тодоров
Солисти Томас Хемпсън и Александрина Михайлова
….
В сайта на „Софийска филхармония“ следва доста подробна статия за Томас Хемпсън на немски език. Цитирам съответния текст в мой превод на български език:
Томас Хемпсън, най-видният баритон на Америка, получи международно признание за своето артистично и културно лидерство. Той отдавна е смятан за един от най-иновативните музиканти на нашето време. Оперният му репертоар обхваща над 80 роли, а дискографията му се гордее с повече от 170 албума. Получил е множество номинации и награди, включително наградата „Грами“, наградата „Едисон“ и „Гран При дю Диск“.
Акцентите на сезон 2021/22 на Томас Хемпсън включват завръщането му в „Teatro del Maggio Musicale Fiorentino“ като Дон Алфонсо в „Така правят всички“ от Моцарт. Той създава ролята на Ян Вермеер в световната премиера на „Момичето с перлена обица“ от Стефан Вирт в Операта в Цюрих. Хемпсън се завръща и в „Teatro Real de Madrid“, за да изпълни главната роля в „Адриан“ от Руфъс Уейнрайт.
Сред забележителните концертни ангажименти са концерт с Филхармоничния оркестър на Осло и виолончелистката Сол Габета под диригентството на Клаус Макела, както и изпълнения с Виенския академичен оркестър, Софийската филхармония, „Klangforum Wien“, Лионския национален оркестър и Пражкия симфоничен оркестър, за да назовем само няколко.
Хемпсън ще се изяви с бас-баритона Лука Пизарони в тяхната програма „Тенорите не са допуснати“ с Руския национален младежки симфоничен оркестър в Москва и ще представи своята аплодирана програма „Песен на Америка“ на Музикалния фестивал в Турку следващото лято. Концертните му участия включват рецитали на орган с Мартин Хазелбьок в Дрезденската филхармония, с Кристиан Шмит в Цюрихската „Тонхале“ и концерт с Волфрам Ригер в Старата църква в Босвил. Той ще представи и програма с песни на Малер с Берлинския радиосимфоничен оркестър под диригентството на Карина Канелакис и ще изнесе концерт на Международния фестивал „Брукнер“ през 2021 г.
Миналият сезон Хемпсън направи дългоочаквания си дебют в ролята на Дон Алфонсо в „Така правят всички“ в „Teatro del Maggio Musicale Fiorentino“ под диригентството на Зубин Мета. Концертните му изяви включват откриването на сезона на Филхармонията в Осло през август 2020 г. с новия ѝ главен диригент Клаус Макела и неговия съвместно куриран проект с д-р Луиз Топин „Песен на Америка: Празник на черната музика“, представен в Елбфилхармония Хамбург като част от Международния музикален фестивал в Хамбург. Хемпсън се завърна на фестивала във Вербие за завладяващи изпълнения с цигуларя Даниел Хоуп и пианиста Волфрам Ригер, и проведе няколко майсторски класа със студенти от Академията на фестивала във Вербие. Той също така се завърна в залата „Пиер Булез“ като артистичен куратор на „Седмицата на Шуберт“ на Академията Баренбойм-Саид в Берлин, както и на оперния семинар във Вайблинген с Дан Етингер и Мелани Динер.
Томас Хемпсън е почетен професор по философия в Университета в Хайделберг и почетен член на Кралската музикална академия в Лондон. Освен няколко почетни докторати, той е Камерзенгер на Виенската държавна опера и Командир на Ордена на изкуствата и литературата на Френската република. През 2017 г. получава медала „Хуго Волф“ заедно с Волфрам Ригер. Хемпсън е съосновател и артистичен директор на Академията за песни в Хайделберг. През 2003 г. той основава в Хайделберг „Фондация Хемпсън“, чрез която използва изкуството на песента, за да насърчава междукултурния диалог и разбирателство. Неговата международна майсторска програма е постоянен онлайн ресурс на „Medici.tv“, Музикалното училище в Манхатън и канала за стрийминг на „Фондация Хемпсън“.
(край на цитата)
При гостуването си през 2018 г. в София Томас Хемпсън даде голямо интервю в Радио София, което е поместено на 25 юни 2018 г. в сайта на националното радио. Цитирам:
БНР
Томас Хемпсън: Имах толкова много крайъгълни камъни в моята кариера, че съм като един малък град
публикувано на 25.06.2018
Автор: Росица Кавалджиева
В едно от най-големите музикални събития в края на сезон 2017/2018 се превърна концертът на големия американски баритон Томас Хемпсън в партньорство със Софийската филхармония под диригентството на маестро Павел Балев в зала „България”. След като имахме възможността да гледаме спектакли с негово участие в преките прожекции и записите от киносезоните на Метрополитън и „Ковънт Гардън”, беше много вълнуващо да се срещнем съвсем отблизо с изкуството на този изключително чаровен, много интелигентен оперен артист с благородна осанка! Изключително преживяване беше и ексклузивното интервю с Томас Хемпсън за предаването за музикално-сценични изкуства „Каста дива” на Българското национално радио!
– Гледах Ви в „Симоне Боканегра” във Виенската Щатсопер през 2003 г. и няма да забравя силното Ви артистично присъствие, както и аплодисментите на публиката! Наскоро Вие се завърнахте в ролята на Симоне Боканегра на сцената на Виенската Щатсопер. Променило ли се е тълкуването Ви на този образ през годините и как?
– Обичам ролята на Симоне Боканегра, обичам тази опера и мисля, че е много вълнуващо 150 години след създаването си тя най-накрая да бъде призната за шедьовър! Смятам, че “Симоне Боканегра” е един от петте шедьовъра на Верди. Да, аз много пъти съм пял Симоне Боканегра в различни продукции. Не съм сигурен дали мнението ми за него се е променило. В различните постановки фокусът е различен. Понякога е върху Амелия и намирането на дъщерята, което е много вълнуващо. Но аз самият имам 3 дъщери и напълно се идентифицирам с тази силна емоция! И особено когато Феручо Фурлането, с когото сме много близки приятели, играе Фиеско, сцените между лютите врагове, които накрая се помиряват, придобиват особена тежест! Не знам дали се е променил начина, по който изпълнявам ролята, но смятам, че с напредването на годините съм станал все по-уверен и мога да покажа по-добре всички нюанси в характеристиката на героя.
– Вие имате много почитатели в България, но може би не всички знаят, че най-напред сте изучавали политически науки. Кога избрахте решително музиката, спомняте ли си?
– Да, спомням си! След колежа в университета учих политология и право, винаги съм се интересувал от история и дипломация. Но 2-3 години след като започнах да уча музика, свят който изобщо не познавах, моята преподавателка, която беше учила при Лоте Леман, ме запозна с френския и немския песенен репертоар. Операта дойде по-късно, а в Спокейн подготвях отделни оперни арии за конкурсите. И така, след няколко години изучаване на политически науки осъзнах, че моите качества, интереси и страст са в областта на хуманитарните науки. Замених политологията с публична администрация, след което смятах да се насоча към арт мениджмънт. Така че доста късно, на 23-24 години осъзнах, че бих могъл да се занимавам професионално с пеене. Но не бях сигурен дали ще си намеря работа. Дори когато получих първия договор и отидох в Германия всичко изглеждаше голямо приключение, не бях напълно убеден, че ще се справя. Не познавах този свят. Но както се казва – останалото е история. Ясно е, че съм бил роден за това!
– Кои бяха крайъгълните камъни във Вашата кариера? Може би срещите с Елизабет Шварцкопф и Ленард Бърнстейн?
– Имах толкова много крайъгълни камъни в моята кариера, че съм като един малък град! Със сигурност Шварцкопф беше много важна за мен. Преди това вокалният ми педагог Хорст Гюнтер, който е бил 40 години на сцената. През 50-те години е бил близък колега с Фриц Вундерлих. Той познаваше оперния свят много добре и ми показа толкова много неща за професионалното пеене! Преди това моята преподавателка в Спокейн, която е учила при Лоте Леман, ми даде тази култура и технически умения, върху които съм надграждал всичко. Разбира се Бърнстейн беше много важен за мен, но преди него съм работил и с Джеймс Ливайн, Жан Пиер Понел и разбира се с моя ментор Николаус Харнонкурт. Така че съм имал много крайъгълни камъни!
– Притежавате богата колекция от награди. Сред тях кои са най-ценните за Вас?
– Наградите са нещо много хубаво! Всички те имат специално значение за мен. Аз винаги съм много благодарен, независимо дали наградата е академичното признание или е за вокално постижение. Да спечеля прослушването на Метрополитън през 1981 г. несъмнено беше много важен момент за моята кариера на млад изпълнител! 30 години по-късно пък благодарение на отдадеността ми към Малер получих награда на Концертгебау оркестър в Амстердам, която е много ценна за мен. Също така наградата на Конгреса на Съединените Щати като жест на признание за посветеността към идеалите и интелектуалните постижения на Америка, наградите „Грами“ и „Едисон“… Аз съм много благодарен за всички тях!
– Какво означава за Вас да представяте американската музика по цял свят?
– Не съм възприел като мисия представянето на американската музика по света, но смятам, че има забележителни песни на американски композитори (които не са много популярни както в Америка, така и в останалия свят) по образци на американската поезия, които разкриват същността на американеца в различните периоди на младата ни история. Тези разкази за историята на създаването и формирането на Америка от различни нации, раси и влияния през очите на поетите и композиторите ни дават на нас, американците, по-богата представа и разбиране за това кои сме и ни показват картината извън основния информационен поток, корпоративната и военната мощ. Ние също така сме нация от човешки същества, майки и бащи, братя и сестри, които са се борили за своето съществуване…Така че тези истории са важни за света и за нас, ние имаме нужда да познаваме по-добре своята история. Честно казано, това е моята истинска страст! Силно вярвам, че съвременният артист трябва да поддържа историята на нашата Америка жива, така че да можем да я споделим с останалия свят!
– Вие вече сте работили доста заедно с маестро Павел Балев. Какви са Вашите впечатления от него?
– Павел и аз се харесахме веднага! Той е прекрасен музикант и един от най-приятните хора, които някога съм срещал, дори и да не беше музикант! Забележителното е, че когато се срещнахме за първи път, това беше репетиция-хоп-концерт. Трябва да си талантлив и да си истински професионалист, за да можеш да направиш това! Интересно ми е да наблюдавам как той работи с различни оркестри през последните 4-5 години и се развива. Павел притежава специалната способност да мотивира оркестъра и да му помага да звучи по-добре!
– На оперната сцена сте се срещали и с други български музиканти. Например, със Соня Йончева. Гледахме ви в „Травиата” в Метрополитън и в „Хофманови разкази” в „Ковънт Гардън”. Какво бихте споделили за партньорството си с нея?
– Тя е очарователна! Тя е красива жена, с невероятно красив глас! Спомням си, за първи път пяхме заедно в „Сватбата на Фигаро“. Тя се включи по-късно, тъй като актрисата в ролята на графинята се разболя и Соня Йончева я замести. Разговаряхме много за тази роля, тъй като тя не я беше пяла, но много бързо я научи и се справи чудесно. Също и Веселина Кацарова, Красимира Стоянова, с която сме работили заедно в „Симоне Боканегра“. Те са от различни поколения със Соня, но Красимира Стоянова е един от най-сериозните дисциплинирани професионалисти, които познавам! Аз й се възхищавам и много ценя нейните постижения, тя е един от най-добрите класически музиканти днес!
– Какво цените повече – класическите или съвременните оперни постановки?
– Мисля, че има място и за двете! Мисля, че оперното изкуство днес се намира в нов етап. Опитахме налудничавия свят на режи театъра. Все още се поставят някои налудничави неща. Но чувствам, че в крайна сметка се връщаме към това да гледаме на операта като на музикално-сценично изкуство. Има прекрасни режисьори, които изискват необичайни неща от артистите, но това е хубаво! Моята цел и енергия са насочени към това да помагам на по-младите ми колеги да изградят своята вокална техника, така че да могат да се справят с тези по-сложни изисквания на театралните концепции. Защото хората, които идват от театралните среди, знаят какво искат да се случи на сцената и как трябва да звучи, но не знаят как да помогнат на певците да го изпеят по-добре. А в моята младост това не беше така. Работейки с Жан Пиер Понел, ти ставаш по-добър певец! Това беше невероятно! Така че не казвам това като критика, просто такъв е светът, в който живеем сега… Истинският отговор на Вашия въпрос според мен е, че различните оперни творби изискват различен подход, за да се постигне нещо значимо визуално, музикално и най-важното смислено! Така, че някои произведения изискват повече придържане към оригинала, докато други позволяват по-модерна интерпретация. Така че аз се възхищавам на режисьори като Стефан Херхайм, Кристоф Лой, Илайжа Можински, които вникват в същността на творбата. Аз мисля, че не е необходимо да избираме между класически и модерен подход, а трябва да се концентрираме върху това да постигнем убедителност и уважение към оригинала и да работим като екип от съмишленици – режисьорът, диригентът, артистите!
– Кои са най-любимите Ви роли, най-интересните лично за Вас?
– Най-интересната роля е тази, която пея в момента! Щастлив съм да бъда канен за роли, които мога да направя добре, харесвам и смятам за важни! Не съм пял отдавна „Севилският бръснар“, дори не мога да си спомня откога… Започвам Дон Алфонсо в „Така правят всички жени“, което ще бъде много забавно с младите певци. Приятно беше да се върна към Дон Жуан в Ла Скала миналата година, точно 30 години след моя дебют в ролята. Всички роли, които съм играл, съм приемал, защото вярвам, че имам какво да дам в тях. Дори и ролята на бащата в “Линда ди Шамуни”, където исках да работя с Едита Груберова! Също така аз съм „отворен“ към рядко изпълнявани произведения. Дори през следващите 2 години имам планирани участия в 3 световни премиери на опери, 2 от които са писани за мен. Така че съм щастлив!
– Какви са основните цели на Вашата фондация?
– Фондация “Хемпсън” е посветена на класическата песен. Тя се фокусира върху поезията, върху която е създадена музика, като образец на културата, от която е родена. Най-големият проект беше „Американската песен“, но имаме и германски проекти, френски проекти, някои източни проекти. След месец стартира проект, който е превод на немски на радиосериал, който правих в Чикаго и се казва „Песента – огледало на света“. В него са включени класически стихове, върху които са написани песни от 1815 г. до наши дни, видени през погледа на различни страни от централна Европа. Целта е да разкаже историята на тези култури чрез песента. Не историята на песента, а историята на нашата цивилизация, представена чрез песента. Това е целта на фондацията, да покаже, че изкуствата са огледало на човешкото поведение и култура през различните епохи, както и малко идеалистичната надежда, че ако познаваме по-добре музиката и поезията на различните народи, можем да бъдем по-добри едни с други. Да се надяваме!
Програма Хоризонт Музика Каста дива
(край на цитата)
Остава още да дам репертоара (най-пълен на английски език), наградите (на руски и на немски език) и дискографията (на италиански език) на Томас Хемпсън:
Repertory:
- John Adams, The Wound-Dresser
- Johannes Brahms, Ein Deutsches Requiem
- Benjamin Britten, War Requiem
- Aaron Copland, Old American Songs
- Michael Daugherty, Letters From Lincoln (World premiere)
- Gustav Mahler, Das Lied von der Erde, Des Knaben Wunderhorn, Lieder eines fahrenden Gesellen, Kindertotenlieder, and Rückert-Lieder
Stage
(край на цитата)
Награды и премии
- 1978 — Лауреат фестиваля Greater Spokane Music and’ Allied Arts Festival (Гран-при и премия «Молодой артист»)
- 1979 — Медаль имени Лотты Леманн
- 1984 — Премия Distinguished Alumni Award in Recognition of Outstanding Accomplishments, Eastern Washington University
- 1990 — Премия Grand Prix du Disque, Académie Charles Gros за запись Songs from «Волшебный рог мальчика» by various composers
- 1990 — Премия Deutscher Schallplattenpreis за запись Songs from «Des Knaben Wunderhorn» by various composers
- 1990 — Международная премия «Эдисон» за запись Songs from «Волшебный рог мальчика» by various composers
- 1990 — Международная премия International Records Critics Award
- 1990 — Премия Outstanding Alumnus Award, University of Southern California School of Music
- 1994 — Премия «Граммофон» за запись «Увольнение в город»
- 1992 — Международная премия «Эдисон» за запись Rossini & Meyerbeer, Songs
- 1992 — Вокалист года по версии журнала Musical America
- 1993 — Международная премия «Эдисон» как лучшему певцу года
- 1993 — Honorary Doctor of Music, Fort Wright College of the Holy Names, Spokane
- 1993 — Вошёл в 50 самых красивых людей мира по версии журнала People
- 1994 — Премия Cannes Classical Award
- 1994 — Премия Фонда Пуччини за вклад в искусство
- 1994 — Премия Toblacher Komponierhäuschen Award за запись цикла «Волшебный рог мальчика» Малера
- 1996 — Почётный член Королевской академии музыки (Великобритания)
- 1997 — Премия Merola Distinguished Alumni Award
- 1998 — Премия Adventist Alumni Achievement Award
- 1999 — Почётное звание «Каммерзенгер» (Австрия)
- 1999 — Золотая медаль Густава Малера (Международное общество Густава Малера)
- 2000 — Премия «Граммофон» за запись оперы «Король Рогер»
- 2000 — Премия «Золотой диапазон», Caecilia Prize, Classic CD Award за запись оперы «Король Рогер»
- 2000 — Honorary Doctorate of Music, San Francisco Conservatory
- 2002 — Премия «Грэмми» за запись оперы «Тангейзер»
- 2002 — Орден искусств и литературы (Франция)
- 2003 — Международная премия «Эдисон» за запись оперы «Фальстаф»
- 2003 — Член Правления Международного общества Густава Малера
- 2004 — Медаль Ордена почёта в области науки и искусства (Австрия)
- 2004 — Почётный член общества «Друзья Венской государственной оперы»
- 2005 — Член Европейской академии Наук и Искусств
- 2005 — Международная премия «Эдисон» за вклад в искусство
- 2005 — Почётный член Wiener Konzerthausgesellschaft
- 2006 — Офицер Ордена заслуг pro Merito Melitensi (Мальтийский орден)
…….
- 2010 Mitglied der American Academy of Arts and Sciences
- 2013 Goldenes Ehrenzeichen des Landes Salzburg
- 2013 Honorarprofessor an der Philosophischen Fakultät der Universität Heidelberg
- 2013 Internationaler Mendelssohn-Preis zu Leipzig
2018 Österreichischer Musiktheaterpreis – ORF III-Medienpreis
2020: Musikpreis des Festivals Heidelberger Frühling
(край на цитата)
Discografia parziale
| Anno | Titolo Ruolo | Cast | Direttore | Casa |
|---|---|---|---|---|
| 1986 | Der Schauspieldirektor Vogelsang | Magda Nador, Krisztina Laki, Harry van der Kamp | Nikolaus Harnoncourt | Teldec |
| 1987 | Prima la musica e poi le parole Il Poeta | Robert Hall, Julia Hamari, Roberta Alexander | Nikolaus Harnoncourt | Teldec |
| 1988 | Götterdämmerung Gunther | Éva Marton, Siegfried Jerusalem, John Tomlinson | Bernard Haitink | EMI |
| Così fan tutte Guglielmo | Kiri Te Kanawa, Ann Murray, Ferruccio Furlanetto | James Levine | Deutsche Grammophon | |
| Don Giovanni Don Giovanni | Edita Gruberova, Barbara Bonney, László Polgár | Nikolaus Harnoncourt | Teldec | |
| 1990 | Le nozze di Figaro Conte d’Almaviva | Ferruccio Furlanetto, Dawn Upshaw, Kiri Te Kanawa | James Levine | Deutsche Grammophon |
| 1991 | Così fan tutte Don Alfonso | Charlotte Margiono, Delores Ziegler, Anna Steiger | Nikolaus Harnoncourt | Teldec |
| Faust Valentine | Richard Leech, Cheryl Studer, José van Dam | Michel Plasson | EMI | |
| 1992 | Evgenij Onegin Evgenij Onegin | Kiri Te Kanawa, Nicolai Gedda, Linda Finnie | Charles Mackerras | EMI |
| 1993 | Il barbiere di Siviglia Figaro | Jerry Hadley, Suzanne Mentzer, Bruno Praticò | Gianluigi Gelmetti | EMI |
| Billy Budd Billy Budd | Anthony Rolfe-Johnson, Eric Halfvarson | Kent Nagano | Erato | |
| Hamlet Hamlet | June Anderson, Samuel Ramey, Gregory Kunde | Antonio de Almeida | EMI | |
| Le nozze di Figaro Conte d’Almaviva | Anton Scharinger, Charlotte Margiono, Barbara Bonney | Nikolaus Harnoncourt | Teldec | |
| 1994 | Idomeneo, Re di Creta Arbace | Placido Domingo, Cecilia Bartoli, Heidi Grant Murphy | James Levine | Deutsche Grammophon |
| Hérodiade Hérode | Nadine Denize, Ben Heppner, Cheryl Studer | Michel Plasson | EMI | |
| 1995 | La bohème Marcello | Roberto Alagna, Leontina Vaduva, Ruth Ann Swenson | Antonio Pappano | EMI |
| 1997 | Thaïs Athanaël | Renée Fleming, Giuseppe Sabbatini | Yves Abel | Decca |
| 1999 | Werther Albert | Roberto Alagna, Angela Gheorghiu, Patricia Petibon | Antonio Pappano | EMI |
| Król Roger Król Roger | Philip Langridge, Elzbieta Szmytka | Simon Rattle | EMI | |
| 2001 | Falstaff Ford | Bryn Terfel, Adrianne Pieczonka, Dorotea, Röschmann | Claudio Abbado | Deutsche Grammophon |
| Il trovatore Conte di Luna | Roberto Alagna, Angela Gheorghiu, Larisa Diadkova | Antonio Pappano | EMI | |
| Aida Amonasro | Cristina Gallardo-Domâs, Vincenzo La Scola, Olga Borodina | Nikolaus Harnoncourt | Teldec | |
| 2002 | Tannhäuser Wolfram | Peter Seiffert, Waltraud Meier, Jane Eaglen | Daniel Barenboim | Teldec |
| 2003 | Carmen Escamillo | Angela Gheorghiu, Roberto Alagna, Inva Mula | Michel Plasson | EMI |
| 2013 | Simon Boccanegra Simon Boccanegra | Kristine Opolais, Joseph Calleja, Carlo Colombara | Massimo Zanetti | Decca |
……
DVD parziale
- Mahler, Lieder eines/Kindertotenlieder/Des Knaben W./Rückert Lieder – Bernstein/Hampson/Popp, 1988/1990 Deutsche Grammophon
- Massenet, Thaïs – Lopez-Cobos/Fleming/Hampson – 2010 Decca
- Mozart, Don Giovanni (Salisburgo 2006) – Harding/Hampson/D’Arcangelo, regia Martin Kusej – Decca
(край на цитата)
Много по-подробно описание на дискографията (без данни за другите участници) има на немски език, която също ще цитирам:
Diskografie (Auswahl)
- 1987 Mozart, Die Zauberflöte (unter Nikolaus Harnoncourt). Teldec
- 1988 Schubert, Fierrabras (unter Claudio Abbado). Deutsche Grammophon
- 1988 Mozart, Così fan tutte (unter James Levine). Deutsche Grammophon
- 1988 Mozart, Don Giovanni (unter Nikolaus Harnoncourt). Teldec
- 1990 Gounod, Faust (unter Michel Plasson). EMI
- 1990 Mendelssohn Bartholdy, Paulus (unter Michel Corboz). Erato
- 1991 Frederick Delius, Sea drift (unter Charles Mackerras). Argo
- 1991 Mahler, Orchesterlieder (unter Leonard Bernstein). Deutsche Grammophon
- 1991 Bach, Arien und Duette (unter Nikolaus Harnoncourt). Teldec
- 1992 Schubert, Lieder (mit Graham Johnson). Hyperion
- 1992 Tschaikowsky, Eugene Onegin (auf Englisch) (unter Charles Mackerras). EMI
- 1992 American Dreamer (Songs of Stephen Foster). EMI
- 1992 Thomas, Hamlet. EMI
- 1993 Mahler, Lieder aus Des Knaben Wunderhorn (mit Geoffrey Parsons). Teldec
- 1993 Rossini, Il barbiere di Siviglia (unter Gianluigi Gelmetti). EMI
- 1993 Mozart, Le nozze di Figaro (unter Nikolaus Harnoncourt). Teldec
- 1993 Bernstein, On the Town. Deutsche Grammophon
- 1994 Lehár, Die lustige Witwe (unter Franz Welser-Möst). EMI
- 1994 Copland, Songs
- 1995 Mahler, Das Lied von der Erde (unter Simon Rattle). EMI
- 1995 German Arias. EMI
- 1995 Puccini, La bohème (unter Antonio Pappano). EMI
- 1996 Massenet, Hérodiade (unter Michel Plasson). EMI
- 1996 Verdi, Don Carlos (unter Antonio Pappano). EMI
- 1997 Schumann, Heine-Lieder (mit Wolfgang Sawallisch). EMI
- 1997 Britten, Billy Budd (Erstfassung, unter Kent Nagano). Erato
- 1997 Schubert, Alfonso und Estrella (unter Nikolaus Harnoncourt). (DVD), Naxos
- 1997 Mahler, Lieder (mit Wolfram Rieger). EMI
- 1997 Schubert, Winterreise (mit Wolfgang Sawallisch). EMI
- 1998 Britten, War Requiem (unter Kurt Masur). Teldec
- 1999 Szymanowski, Król Roger (unter Simon Rattle). EMI
- 1999 No Tenors Allowed (mit Samuel Ramey). Italienische Opernduette. Teldec
- 2000 Massenet, Thaïs. Decca
- 2000 Gluck, Iphigénie en Tauride (unter Ivor Bolton). Orfeo
- 2000 Verdi, Don Carlos. (DVD), Warner
- 2001 Verdi, Opernarien. EMI
- 2001 Orff, Carmina burana (unter Michel Plasson). EMI
- 2001 Verdi, Aida (unter Nikolaus Harnoncourt). Teldec
- 2001 Verdi, Macbeth. (DVD), TDK/Arthaus
- 2001 Wagner, Tannhäuser (unter Daniel Barenboim). Teldec
- 2002 Ives, An American Journey. RCA
- 2002 Verdi, Il trovatore (unter Antonio Pappano). EMI
- 2002 Verdi, Simon Boccanegra. (DVD), TDK/Arthaus
- 2003 Bizet, Carmen (unter Michel Plasson). EMI
- 2005 Verdi, La Traviata (unter Carlo Rizzi). Deutsche Grammophon
- 2005 Dvorak und seine Zeit (Lieder). Orfeo
- 2005 Verdi, La traviata. (DVD), Arthaus
- 2005 Rossini, Guillaume Tell. Orfeo
- 2006 I Hear America Singing. Orfeo
- 2006 Mozart, Don Giovanni. (DVD), Decca
- 2006 Verboten und verbannt. Orfeo
- 2006 Massenet, Werther. (DVD), Virgin
- 2007 Busoni, Doktor Faust. (DVD), Arthaus
- 2008 Massenet, Thaïs. (DVD), Decca
- 2009 Verdi, La traviata. (DVD), Opus Arte
- 2009 Puccini, Tosca. (DVD), Decca
- 2011 Mahler, Lieder aus Des Knaben Wunderhorn (mit den Wiener Virtuosen). Deutsche Grammophon
(край на цитата)
Мисля, че дадох дотук най-важното, което може да се каже за баритона Томас Хемпсън, който на 28 юни 2025 г. навърши 70 години. Да му пожелаем днес на 4 юли 2025 г. добро здраве и нови творчески успехи.
За много години, мистър Хемпсън!
………
Записи:
Thomas Hampson – Va, Tosca Te Deum – TOSCA 5/12
´´´´
Jonas Kaufmann & Thomas Hamspon – Verdi Don Carlo Dio …
´´´´
Le Trouvère, Act II: Tout est désert….Son regard
´´´´
Heidelberger Frühling mit Thomas Hampson | DW Deutsch
´´´´
Rolando Villazón & Thomas Hampson in München
´´´´´´
´´´´´´
Thomas Hampson – Rheinlegendchen – Gustav Mahler
´´´´
Thomas Hampson performs Shenandoah
´´´´