operastars

Бас-баритонът от Италия Руджеро Раймонди навършва днес на 3 октомври 2026 г. 85 години

Драги приятели на оперната музика, днес на 3 октомври 2021 г. празнува кръгъл рожден ден един от най-значителните бас-баритони на съвремието – италианецът Руджеро Раймонди (Ruggero Raimondi), който навърши 85 години. За него аз съм писал до сега два пъти – един път съвсем малка статия през 2014 г., и втори път през 2021 г., когато той навърши 80 години – малко по-голяма, поради което искам днес да напиша повече подробности, с които да подчертая неговата забележителна роля в историята на световното оперно изкуство.

Нека започна днешната ми статия с линк към предаване на Баварското радио в Мюнхен през 2021 г., свързано с 80 години от рождението на певеца Руджеро Раймонди:

https://www.br-klassik.de/audio/erzverfuehrer-wird-80-zum-80-geburtstag-von-ruggero-raimondi-100.html

А сега през 2026 г. също има в медиите публикации във връзка с навършване на 85 години на Руджеро Раймонди. Цитирам в превод от италиански език статия от днес – 3 октомври 2026 г.:

Портал „Opera Click“

3.10.2026

От Силвано Капеки

По случай 85-ия рожден ден на Руджеро Раймонди

Той беше чувствено хитър Скарпия, подигравателен Мефистофел и елегантен Ескамилио – да не говорим за неговия неустоим Дон Жуан, с който Руджеро Раймонди предизвика сензация на Мюнхенския оперен фестивал през 1973 г. Оттогава архипрелъстителят на Моцарт се превърна в негова емблематична роля, увековечена от легендарния оперен филм на Джоузеф Лоузи. Един от най-впечатляващите пеещи актьори на своето време празнува 85-ия си рожден ден на 3 октомври – „BR Klassik“ поздравява Руджеро Раймонди с програмата „Кантабиле“!

Волфганг Амадеус Моцарт: „Дон Жуан“, Ария на шампанското на Дон Жуан от акт 1 (Оркестър на Националния театър на операта Париж: Лорин Маазел); „Сватбата на Фигаро“, Речитатив и Ария на граф Алмавива от акт 3 (Академия „Сен Мартин-ин-дъ-Фийлдс“, Невил Маринер); Джоакино Росини: „L’italiana in Algeri“, дует Линдоро – Мустафа от действие 1 (Франк Лопардо, тенор; Виенска филхармония: Клаудио Абадо); „Mosè in Egitto“, молитвата на Mosè от действие 3 (Салваторе Физикела, тенор; Филхармоничен оркестър: Клаудио Скимоне); Джузепе Верди: „Дон Карлос“, ария на Филип от 4-то действие (Оркестър на „Ла Скала“, Милано: Клаудио Абадо); „Макбет“, голяма сцена на Банко от действие 2 (Нов филхармоничен оркестър: Рикардо Мути); Джакомо Пучини: „Тоска“, сцена на Скарпия от действие 1 (Хайнц Зедник, тенор; Хор на „Дойче Опер Берлин“; Берлинска филхармония: Херберт фон Караян); Франческо Паоло Тости: “La serenata”; „La mia canzone” (I Solisti Veneti, Claudio Scimone); Жорж Бизе: „Кармен“, песен на Ескамилио от 2-ро действие (Юлия Мигенес, Лилиан Уотсън, сопран; Сюзън Даниел, алт; Франсоа Ру, баритон; Джон Пол Богарт, бас; Choeurs de Radio France; Национален оркестър на Франция: Лорин Маазел); Шарл Гуно: „Фауст“, Рондо от Златния телец на Мефистофел от 2-ро действие (Orchestra del Teatro Arena di Verona, Armando Gatto).

(край на цитата)

Въпреки напредналата си възраст, Руджеро Раймонди остава все така активен след приключване на вокалната си сценична кариера, след като вече стои на световните сцени повече от 50 години. Казвам „активен“, понеже от 10 години Раймонди е известен не само като певец, но и като оперен режисьор. За сведение на любопитните меломани ще кажа, че само преди малко повече от 8 години – на 20 септември 2013 г. в Белгия, в „Teatre Royal“ в Лиеж е била премиерата на операта „Атила“ от Джузепе Верди под режисурата на Руджеро Раймонди (следващи представления на 22, 24, 26 и 28 септември 2013 г.). Две години преди това, през декември 2011 г. Раймонди дебютира като оперен режисьор в Испания, като поставя в оперния театър във Валенция Моцартовата опера „Сватбата на Фигаро“.

Не трябва да се забравя, че през целия си активен певчески живот Раймонди е играл с голям успех роли от опери на Моцарт: коронната си роля на Дон Жуан в едноименната опера, Граф Алмавива и Фигаро в „Сватбата на Фигаро“, Дон Алфонсо в „Така правят всички“. А какво да кажем за финала на певческата му кариера? Последната му голяма изява на сцената е на 16 юли 2013 г. във Франция, където в оперния театър в Нанси той изнася концертна програма в съпровод на оркестър с диригент Michael Balke. Последните му оперни изяви са през октомври-ноември 2011 г. в Швейцария – в авторитетния оперен театър в Цюрих той пее с голям успех (вече на 70 години !) няколко пъти главната роля на Дон Паскуале в едноименната опера на Доницети. Тази опера е заснета като филм още през 2006 г. с участието му в същата роля.

Преди това – още от ноември 2008 г. до март 2011 г. Раймонди пее многократно една от коронните си роли – барон Скарпия в „Тоска“ от Пучини – на редица елитни оперни сцени в Европа и в Япония също с много голям успех, независимо от наближаващата 70-годишна възраст: във Виенската държавна опера (2008/2009/2010), в „Deutsche Oper Berlin“ (2009/2010), на „Arena di Verona“ (август 2009), във Флоренция (декември 2010 – диригент Зубин Мета) и за последен път в Токио (март 2011 с диригент Зубин Мета).

Може би има нещо символично в желанието на Раймонди да пее в тази си роля през тези последни години, с която е имал огромни успехи по целия свят, още от началото на кариерата си. Не трябва да се забравя, че голямата му популярност в целия свят се дължи и на факта, че тази опера е изнесена „на живо“ през 1992 г. с негово участие като барон Скарпия от оригиналните места на действието в Рим и предавана по телевизията в целия свят (има сведения, че е била гледана от 1 милиард зрители в 107 държави от всички континенти – аз имах щастието тогава да гледам предаването тук в Германия!). Под диригентството на Зубин Мета и симфоничния оркестър на RAI и с участието на Катерине Малфитано (Тоска), Пласидо Доминго (Каварадоси) и други, милиони зрители стават съпричастни с тази великолепна опера на Пучини и играта на изявените солисти, в която Раймонди блести с певческото си и драматично изкуство.

Освен тези последни големи оперни изяви в Европа като барон Скарпия Раймонди „не забравя и Америка“, където в течение на десетки години е имал също огромни успехи. През ноември 2008 г. той гостува в оперния театър във Вашингтон в ролята на Дук Алфонсо в операта „Лукреция Борджия“ от Доницети под диригентствого на Пласидо Доминго. През септември 2009 г. е последната му изява в САЩ в „Los Angeles Opera“ в ролята на Дулкамара в „Любовен елексир“ също от Доницети.

Тия дни погледнах в една оперна банка за данни относно днешния юбиляр и останах учуден – Руджеро Раймонди е имал запланувани изяви и през 2014 и 2015 години, и то не къде да е – в Миланската Скала и в Лиеж. Ето извадката (годините след 2010):

Von  / Bis	Oper	Rolle	Ort
Jul-Aug 15		Il barbiere di Siviglia	Don Basilio	Milano(Scala)	ML: Massimo Zanetti; R: J Ponnelle
Dez 14-Jan 15		Tosca	Scarpia	Liège	ML: Arrivabeni / Englebert; R: Servais
Nov-Dez 14		Attila	Regisseur	Bilbao(ABAO)	R: Ruggero Raimondi
Sep 13		Attila	Regisseur	Liège	R: Ruggero Raimondi
Jul 13		Concert	NoRole	Nancy	ML: Balke;
Dez 11		Le nozze di Figaro	Regisseur	Valencia(Artes)	R: Ruggero Raimondi
Okt-Nov 11		Don Pasquale	Don Pasquale it	Zurich(Oper)	ML: N Santi; R: Grischa Asagaroff
Mai 11		Il barbiere di Siviglia	NoRole	Lima(Fest)	ML: Christopher Franklin;
Mär 11		Tosca	Scarpia	Tokyo(NHK)	ML: Zubin Mehta; R: Pontiggia
Dez 10		Tosca	Scarpia it	Firenze(Maggio)	ML: Zubin Mehta; R: Pontiggia
Nov-Dez 10		La fanciulla del West	Jack Rance it	Zurich(Oper)	ML: Massimo Zanetti; R: Pountney
Jul-Aug 10		Boris Godunov	NoRole	Santander(Fest)	ML: Arrivabeni; R: P Ionesco

(край на цитата)

Руджеро Раймонди е известен от десетки години като изключителен артист, дълбоко вникващ в ролите си и заедно с отличния си глас отличаващ се със задълбочено тълкуване и представяне на съответния образ, т.е, типичен представител на широко дискутираното понятие „модерен оперен певец“ или „пеещ артист“ (на немски език – Singschauspieler). Не случайно Раймонди е участвал във филмирането на няколко опери („Дон Жуан“ през 1979 г., „Борис Годунов“ през 1989 г. – в ролята на Борис, „Тоска“ през 2001 г., „Дон Паскуале“ през 2006 г., „Риголето“ през 2010 г.). Освен в „оперни филми“ той е играл и в няколко филми с друго значение). Последните му изяви като оперен режисьор показват явно влечението му към съвременния музикален театър в най-общ смисъл.

Сега ще дам биографични бележки и подробности за дейността на юбиляра:

Руджеро Раймонди е роден на 3 октомври 1941 г. в Болоня. От дете се отличава с хубавия си глас и на 15 години се оформя добрия му баритонов тембър. На 16-годишна възраст постъпва в консерваторията „Джузепе Верди“ в Милано, после учи в академията „Санта Чечилия“ в Рим при вокалните педагози Maria Teresa Pediconi и Armande Piervenanzi. През 1964 г. Раймонди печели наградата в националния конкурс за млади оперни певци в Сполето, организиран от „Teatro Lirico Sperimentale“, като още през септември същата година дебютира в същия град в ролята на Колин в операта „Бохеми“ от Пучини. Следват изяви в редица други италиански оперни театри, като през 1968 г. е дебюта му в Миланската Скала като Тимур в операта „Турандот“ от Пучини.

Първото му голямо участие зад граница е на летния фестивал в Глайндбърн във Великобритания през 1969 г. в ролята на Дон Жуан в едноименната опера от Моцарт. Това участие отправя пътя му към големите световни оперни сцени. През 1970 г. пее с голям успех в Ню Йоркската МЕТ в ролята на Гомес де Силва в „Ернани“, през 1972 г. триумфира в Ковънт Гардън в Лондон като Фиеско в „Симон Боканегра“, а през 1975 г. е успешният му дебют в Париж (Opera Garnier) като Прочида в „Сицилиански вечерни“ в операта от Верди.

(край на биографичните бележки)

Цитирам в превод на български език допълнителни данни от биографията и дейността на Руджеро Раймонди, взети от немския портал „Klassik heute“:

Портал „Klassik heute“

октомври 2016 г.

Биография

В продължение на повече от 30 години той е една от най-великите международни фигури в своята област: италианският бас-баритон Руджеро Раймонди. Той отбелязва множество сценични успехи, особено като певец на Моцарт и Верди, и изпълнява много роли в оперни филми: като Дон Жуан под диригентството на Джоузеф Лозей, като Ескамилио („Кармен“) под диригентството на Франческо Рози, като Борис Годунов под диригентството на Анджей Жулавски, като Скарпия („Тоска“) под диригентството на Беноа Жако и други.

Роден е на 3 октомври 1941 г. в Болоня, учи в Милано и Рим и дебютира през 1964 г. в Сполето като Колин в „Бохеми“. Следва изключително успешна кариера, която го отвежда на всички големи сцени в Европа и света: от 1965 до 1968 г. се изявява в театър „Ла Фениче“ във Венеция; през 1968 г. дебютира като Тимур в „Турандот“ в миланската „Ла Скала“; през 1969 г. като Дон Жуан в Глайндбърн във Великобритания; и през 1970 г. като Гомес де Силва в „Ернани“ в Метрополитън опера. През 1972 г. дебютира в Кралската опера в Лондон като Фиеско в „Симон Боканегра“ от Верди, а през 1975 г. дебютира в „Опера Гарние“ в Париж като Прочида в „Сицилиански вечерни“ от Верди. Дебютира на Залцбургския фестивал през 1980 г. като Кралят в „Аида“. По случай двестагодишнината на „Ла Скала“, той пее Крал Филип в „Дон Карлос“ под диригентската палка на Клаудио Абадо. През 1986 г. режисира за първи път продукция на „Дон Жуан“ от Моцарт. През 1992 г. пее Скарпия в „Тоска“ на оригиналните места в Рим, излъчвана на живо в 107 страни; тази продукция печели три награди „Еми“ и достига един милиард телевизионни зрители по целия свят.

Тази година, 2016 г., оперната звезда празнува 75-ия си рожден ден: Честит рожден ден!

(край на ;цитата)

Биографично резюме

1941
Роден на 3 октомври в Болоня, той учи пеене в Рим при Мария Тереза ​​Педикони и Антонио Пирвенанци.

1964
Победител в конкурса за пеене в Сполето и дебют на Фестивала на двата света там като Колин в „Бохеми“ от Пучини.

1964-1969
Ангажимент в оперния театър „Ла Фениче“ във Венеция.

1968
Дебют в ролята на Тимур в „Турандот“ от Пучини в „Ла Скала“ в Милано.

1970
Дебют в MЕТ Ню Йорк в „Ернани“ от Верди.

1969
Дебют като Дон Жуан на Оперния фестивал в Глайндбърн, неговата емблематична роля, която той пее във всички големи оперни театри.

1977/1978
Дебют в ролята на Дон Дихот в операта „Дон Кихот“ от Жюл Масне (заглавна роля) в Операта в Цюрих.

1979
Филмова адаптация на „Дон Жуан“ от Джоузеф Лузи, със саундтрак с участието на Лорин Маазел, дирижиращ, и видни партньори като Тереза ​​Берганса (Церлина) и Еда Мозер (Дона Елвира).

1984
Ескармилио във филмовата адаптация на „Кармен“ от Франческо Рози, с Пласидо Доминго (Дон Хосе).

1982

Главна роля на Дон Кихот в едноименната опера на Жюл Масне, режисирана от Пиеро Фаджони във Венеция. Впоследствие продукцията е играна в 12 града, включително Париж, Рим, Барселона, Токио, Парма и Цюрих.

1982 1986
Режисьорски дебют с „Дон Жуан“ в Нанси, дебют в ролята на Фалстаф (Верди) в Женева

1989

Филмова адаптация на „Борис Годунов“ от Мусоргски (главна роля) от Андрей Жулавски, изпълнения в тази роля по-специално в „Ла Скала“ в Милано и Парижката опера

2001

Многобройни представления през Годината на Верди, включително в операта в Цюрих, „Фалстаф“ на Залцбургския фестивал

2002

Автор и самостоятелен изпълнител в литературния си колаж „L’immense solitude avec Friedrich Nietzsche et Cesare Pavese, orphelins sous le ciel de Turin“ (Безгранична самота с Фридрих Ницше и Чезаре Павезе, сираци под небето на Торино)

2003
Главна роля в „Дон Кихот“ от Жюл Масне в операта в Цюрих.

2015

Постановка на „Атила“ от Верди в операта в Монте Карло. Дон Базилио в „Севилският бръснар“ от Росини в „Ла Скала“ в Милано.

2017

Раймонди режисира „Проклятието на Фауст“ от Ектор Берлиоз за Кралската опера на Валония-Лиеж (премиера: 25 януари).

(край на цитата)

Давам подробности за изявите на Руджеро Раймонди в МЕТ Ню Йорк: дебют на 14 септември 1970 г. в ролята на Гомес де Силва в „Ернани“. Цитирам състава при този негов дебют:

Metropolitan Opera House
September 14, 1970
Opening Night

ERNANI {44}

Giuseppe Verdi–Francesco Maria Piave

Ernani………………Carlo Bergonzi
Elvira………………Martina Arroyo
Don Carlo……………Sherrill Milnes
Don Ruy Gomez de Silva..Ruggero Raimondi [Debut]
Giovanna…………….Ivanka Myhal
Don Riccardo…………Charles Anthony
Jago………………..Russell Christopher

Conductor……………Thomas Schippers

(край на цитата)

Руджеро Раймонди има общо 111 изяви в различни опери на сцената на МЕТ. Освен в „Ернани“, той участва още в: „Норма“ от Белини в ролята на Оровезо (за първи път на 2 септември 1970 г.), „Лучия ди Ламермур“ от Доницети в ролята на Раймондо (първа изява на 15 октомври 1970 г.), „Аида“ от Верди в ролята на Рамфис (първа изява на 8 юни 1971 г.), „Дон Жуан“ от Моцарт в ролята на Дон Жуан (първа изява на 11 юни 1971 г.), „Фауст“ от Гуно в ролята на Мефистофел (първа изява на 4 октомври 1971 г.), „Луиза Милер“ от Верди в ролята на Принц Валтер (15 октомври 1971 г.), „Бохеми“ от Пучини в ролята на Колин (3 юни 1972 г.), „Риголето“ от Верди в ролята на Спарафучиле (10 юни 1972 г.), „Дон Карлос“ от Верди в ролята на Крал Филип (15 юни 1972 г.), „Макбет“ от Верди в ролята на Банко (25 януари 1973 г.), „Севилският бръснар“ от Росини в ролята на Дон Базилио (26 май 1973 г.), „Сицилиански вечерни“ от Верди в ролята на Джовани да Прочида (17 март 1982 г.), „Силата на съдбата“ от Верди в ролята на Падре Гуардиано (17 март 1982 г.) и „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт в ролята на Фигаро (22 ноември 1985 г.).

За последен път Руджеро Раймонди се явява на сцената на МЕТ на 29 февруари 2008 г. в ролята на Дон Базилио в „Севилският бръснар“ от Росини – тогава той е на 67 години и почти приключва сценичната си оперна дейност в Америка. Както писах по-горе, през септември 2009 г. е последната му изява в САЩ в „Los Angeles Opera“ в ролята на Дулкамара в „Любовен елексир“ от Доницети.

Цитирам състава на ансамбъла при последната му изява в МЕТ Ню Йорк:

Metropolitan Opera House
February 29, 2008

IL BARBIERE DI SIVIGLIA {574}
Rossini–Sterbini

Figaro………………Franco Vassallo
Rosina………………Elina Garanca
Count Almaviva……….José Manuel Zapata
Dr. Bartolo………….Maurizio Muraro
Don Basilio………….Ruggero Raimondi
Berta……………….Jennifer Check
Fiorello…………….John Michael Moore
Sergeant…………….Mark Schowalter
Ambrogio…………….Rob Besserer

Robert Morrison: Recitative Accompanist

Conductor……………Frédéric Chaslin

(край)

Така че в МЕТ Руджеро Раймонди участва общо в 15 различни опери, заедно с именити артисти от различни епохи между годините 1970 и 2008, като Карло Бергонци, Шерил Милнс, Джоан Съдърланд, Мерилин Хоурн, Рената Ското, Лучано Павароти, Ричард Тъкър, Грейс Бъмбри, Робърт Мерил, Еда Мозер, Тереса Жилис-Гара, Пласидо Доминго, Костас Паскалис, Фредерика фон Стаде, Мартина Аройо, Монсерат Кабайе, Фиоренца Косото, Виеслав Охман, Хосе Карерас, Ренато Брузон, Кетлин Бетл, Нейл Шикоф, Маргрет Прайс, Бернд Вайкл, Татяна Троянос, Елина Гаранча и други.

Ето сведение за участията на Руджеро Раймонди на сцената на Виенската държавна опера:

Titel des Werks	Rolle/Funktion der Person	Datum der ersten/letzten Vorstellung	Anzahl der Vorstellungen
Attila	Attila	22.11.1988–28.11.1988	3 mal
Boris Godunow	Boris Godunow	03.06.1992–14.06.1992	4 mal
Carmen	Escamillo	18.01.1984–25.10.1988	7 mal
Don Carlo (Ital.)	Filippo II.	23.02.1977–13.02.2001	18 mal
Don Giovanni	Don Giovanni	16.09.1984–22.06.1992	13 mal
Faust	Méphistophélès	22.03.1976–11.05.1986	11 mal
Il barbiere di Siviglia	Basilio	09.04.1976–10.06.1987	2 mal
Il viaggio a Reims	Don Profondo	20.01.1988–28.10.1989	11 mal
Jérusalem	Roger	13.03.1998–16.03.1998	2 mal
L’ italiana in Algeri	Mustafà	28.09.1987–01.06.1998	13 mal
La forza del destino	Pater Guardian	28.03.1976	1 mal
Le nozze di Figaro	Conte Almaviva	29.05.1987–27.09.1994	23 mal
Les Contes d’Hoffmann	Lindorf/Coppélius/Miracle/Dapertutto	01.09.1996–26.02.2000	6 mal
Otello	Jago	11.04.1999–18.04.1999	3 mal
Simon Boccanegra	Jacopo Fiesco	30.10.1969–20.10.1988	17 mal
Tosca	Baron Scarpia	12.10.2002–17.02.2010	5 mal

(край на цитата)

Както виждаме – общо 139 изяви в 16 различни опери. Забележете, на 17 февруари 2010 г. Раймонди играе в ролята на Барон Скарпия за последен път във Виена – какъв забележителен финал на една кариера, започнала през 1976 г. на тази сцена – цели 35 години!

Дебюта на Руджеро Раймонди във Виенската държавна опера е на 22 март 1976 г. в ролата на Мефистофел в операта „Фауст“ от Шарл Гуно. Цитирам състава на ансамбъла при този негов дебют:

Besetzung | 22.03.1976

Dirigent	Anton Guadagno
Inszenierung	Paul Hager
Bühnenbild und Kostüme	Jean-Pierre Ponnelle
Choreographie	Waclaw Orlikowsky
Chorleitung	Norbert Balatsch
Faust	Giacomo Aragall
Méphistophélès	Ruggero Raimondi
Valentin	Mario Sereni
Brander	Alois Pernerstorfer
Marguerite / Margarethe	Lilian Sukis
Siébel	Rohangiz Yachmi
Marthe	Hilde Rössel-Majdan

(край на цитата)

Последната изява на Руджеро Раймонди във Виенската държавна опера е на 17 февруари 2010 г. в ролата на Барон Скарпия в операта „Тоска“ от Пучини. Цитирам състава на ансамбъла при тази последна изява (Раймонди е вече на 70 години!):

Besetzung | 17.02.2010

Dirigent	Stefan Soltesz
Inszenierung	Margarethe Wallmann
Bühnenbild und Kostüme	Nicola Benois
Chorleitung	Martin Schebesta
Floria Tosca	Hasmik Papian
Mario Cavaradossi	José Cura
Baron Scarpia	Ruggero Raimondi
Cesare Angelotti	Sorin Coliban
Der Mesner	Alfred Šramek
Spoletta	Alexander Kaimbacher
Sciarrone	Marcus Pelz
Ein Schließer	Zoltán Nagy

(край на цитата)

От началото на 70-те години на миналия век започва и триумфалната кариера на Раймонди по най-значителните оперни сцени в целия свят под ръководството на диригенти като Херберт фон Караян, Лорин Маазел, Зубин Мета, Рикардо Мути, Клаудио Абадо, Жорж Претр и много други. С право той е считан за наследник на великите си сънародници Еzio Pinzas и Cesare Siepis и от 30 години е с международна известност като един от най-добрите певци в групата на бас-баритоните. Започвайки от значителни партии в ниския баритонов регистър, Раймонди навлиза и в такива с чиста басова теситура (като Борис Годунов), по-късно в типични баритонови роли.

За Руджеро Раймонди е характерен много обширния диапазон на гласа му с мек и приятен тембър във всички регистри, идеална техника и силно изразена драматична игра. От 1977 г. за дълъг период той е смятан за най-добрия и най-търсен Дон Жуан в световен масщаб. В края на 70-те години техниката му позволява да пее и чисто баритонови партии в опери от Моцарт, Пучини, Бизе и Верди. Разбира се, след навлизане в зрелите години тембърът му се променя, но големият опит и идеална вокална техника му позволяват да пее с голям успех чак до края на 2010 година, от когато се изявява и като концертен певец. Режисьори като Jean-Pierre Ponnelle, Luca Ronconi и Giorgio Strehler предпочитат да го ангажират в свои постановки по целия свят благодарение на големите му не само певчески, но и артистични качества.

Огромен и разнообразен е репертеора на Руджеро Раймонди през активните години на почти 50-годишната му оперна кариера. От гледна точка на статистиката любими автори са Моцарт, Росини, Верди и Доницети (има участия в 4 главни роли в опери от Моцарт, 7 роли в опери от Росини, 3 в опери от Доницети и 16 в опери от Верди). В репертоара му влизат още роли в опери от Белини, Бизе, Гуно, Масне, Офенбах, Пицети, Пучини и Понкиели. Общият брой на ролите е повече от 45.

Огромна е и дискографията му, започваща от 1967 г. като Монтероне в „Риголето“ и завършваща през 1992 г. в ролята на Дон Базилио от „Севилският бръснар“, като включва и нови роли в репертоара си. Диригенти и оркестри са много от най-известните световни имена през тези години. На първите места стоят Herbert von Karajan, Georg Solti, James Levine, Ricardo Muti, Lorin Maazel, Claudio Abbado, Mstislav Rostropovic (запис от 1987 г. на операта „Борис Годунов“ с Раймонди като Борис, Галина Вишневска и други в Ню Йоркската МЕТ). В оперните състави на тези записи срещаме имената на най-изявените артисти през тези години: Carlo Bergonzi, Piero Cappuccilli, Leontine Price, Placido Domingo, Grace Bumbry, Montserrat Caballe, Sherrill Milnes, Fiorenza Cossotto, Katia Ricciarelli, Nicolai Gedda, Jose Carreras, Edda Moser, Kiri Te Kanawa, Teresa Berganza, Mirella Freni, Agnes Baltsa, Renato Bruson, Elena Obraztsova, Barbara Hendricks, Jose van Dam, Lucia Popp, Francisco Araiza, Enzo Dara, Kathleen Battle.

През последните 4 активни години (от 2008 до 2011) Раймонди пее преди всичко

на оперните сцени в Кьолн (2009), Лиеж (2009 – като Фалстаф), Рим (2010), Лиеж (2010 – като Борис Годунов!), Цюрих (2010), Лима/Перу (2011), освен споменатите по-горе изяви като Барон Скарпия и Дон Паскуале на европейски оперни сцени.

За интересуващите се от повече подробности прилагам пълен списък (на италиански език) на репертоара и дискографията на Раймонди:

Repertorio

• Vincenzo Bellini
  • Norma (Oroveso)
  • I puritani (Giorgio)
  • Il pirata (Il solitario)
• Georges Bizet
  • Carmen (Escamillo)
• Gaetano Donizetti
  • La Favorita (Baldassarre)
  • Don Pasquale (Don Pasquale)
  • Lucrezia Borgia (Alfonso d’Este)
• Charles Gounod
  • Faust (Mefistofele)
• Jules Massenet
  • Don Quichotte (Don Quichotte)
• Wolfgang Amadeus Mozart
  • Don Giovanni (Don Giovanni)
  • Le nozze di Figaro (Figaro, Conte d’ Almaviva)
  • Così fan tutte (Don Alfonso)
• Jacques Offenbach
  • Les contes d’Hoffmann (Lindorf, Coppélius, Miracolo, Dapertutto)
• Ildebrando Pizzetti
  • Assassinio nella cattedrale (Thomas Becket)
• Giacomo Puccini
  • La bohème (Colline)
  • Tosca (Scarpia)
  • Turandot (Timur)
• Gioachino Rossini
  • L’Italiana in Algeri (Mustafà)
  • Il Turco in Italia (Selim)
  • Il barbiere di Siviglia (Don Basilio)
  • La Cenerentola (Don Magnifico)
  • Mosè in Egitto (Mosè)
  • Il viaggio a Reims (Don Profondo)
  • Moise et Pharaon (Moise)
• Giuseppe Verdi
  • Aida (Ramfis; Il Re)
  • Attila (Attila)
  • Un ballo in maschera (Samuel)
  • Ernani (Silva)
  • Rigoletto (Sparafucile; Monterone)
  • Falstaff (Falstaff)
  • I Lombardi alla prima crociata (Pagano)
  • Luisa Miller (Walter)
  • I masnadieri (Massimiliano)
  • Nabucco (Zaccaria)
  • Otello (Iago)
  • Il trovatore (Ferrando)
  • I vespri siciliani (Giovanni da Procida)
  • Don Carlo (Filippo, il Grande Inquisitore)
• Amilcare Ponchielli
  • La Gioconda (Alvise)
• Claudio Monteverdi
  • L’incoronazione di Poppea (Seneca)
• Luigi Cherubini
  • Medea (Creonte)

(край на цитата)

Цитирам дискографията на Руджеро Раймонди от източник на италиански език:

Discografia

Anno	Titolo Ruolo	Cast	Direttore	Etichetto
1967	Rigoletto Monterone	Cornell MacNeil, Nicolai Gedda, Reri Grist	Francesco Molinari Pradelli	EMI
1969	La forza del destino Padre Guardiano	Martina Arroyo, Carlo Bergonzi, Piero Cappuccilli	Lamberto Gardelli	EMI
1970	Aida Ramfis	Leontyne Price, Placido Domingo, Grace Bumbry	Erich Leinsdorf	RCA
	Don Carlo Filippo II	Placido Domingo, Montserrat Caballé, Sherrill Milnes	Carlo Maria Giulini	EMI
	Il pirata Goffredo il Solitario	Montserrat Caballé, Bernabé Martí, Piero Cappuccilli	Gianandrea Gavazzeni	EMI
1971	I Lombardi alla prima crociata Pagano	Cristina Deutekom, Placido Domingo	Lamberto Gardelli	Philips
1972	Attila Attila	Cristina Deutekom, Placido Domingo, Sherrill Milnes	Lamberto Gardelli	Philips
	Norma Oroveso	Montserrat Caballé, Placido Domingo, Fiorenza Cossotto	Carlo Felice Cillario	RCA
1973	La bohème Colline	Placido Domingo, Montserrat Caballé, Sherrill Milnes	Georg Solti	RCA
	Simon Boccanegra Jacopo Fiesco	Piero Cappuccilli, Katia Ricciarelli, Placido Domingo	Gianandrea Gavazzeni	RCA
	I vespri siciliani Giovanni da Procida	Martina Arroyo, Placido Domingo, Sherrill Milnes	James Levine	RCA
1974	Il barbiere di Siviglia Don Basilio	Sherrill Milnes, Beverly Sills, Nicolai Gedda	James Levine	EMI
1975	I masnadieri Massimiliano Moor	Carlo Bergonzi, Montserrat Caballé, Piero Cappuccilli	Lamberto Gardelli	Philips
1976	Macbeth Banco	Sherrill Milnes, Fiorenza Cossotto, José Carreras	Riccardo Muti	EMI
1977	Il trovatore Ferrando	Franco Bonisolli, Leontyne Price, Piero Cappuccilli	Herbert von Karajan	EMI
1978	Don Giovanni Don Giovanni	Edda Moser, Kiri Te Kanawa, Teresa Berganza	Lorin Maazel	Sony
	Pelléas et Mélisande Arkel	Frederica von Stade, Richard Stilwell, Josè van Dam	Herbert von Karajan	EMI
1979	Aida Ramfis	Mirella Freni, José Carreras, Agnes Baltsa	Herbert von Karajan	EMI
	Tosca Barone Scarpia	Katia Ricciarelli, José Carreras	Herbert von Karajan	Deutsche Grammophon
1980	Un ballo in maschera Samuel	Placido Domingo, Katia Ricciarelli, Renato Bruson	Claudio Abbado	Deutsche Grammophon
1981	Aida Re d’Egitto	Katia Ricciarelli, Placido Domingo, Elena Obraztsova	Claudio Abbado	EMI
	Mosè in Egitto Mosè	Ernesto Palacio, June Anderson, Siegmund Nimsgern	Claudio Scimone	Philips
	Turandot Timur	Katia Ricciarelli, Placido Domingo, Barbara Hendricks	Herbert von Karajan	Deutsche Grammophon
1985	Le nozze di Figaro Conte d’Almaviva	José van Dam, Barbara Hendricks, Lucia Popp	Neville Marriner	Decca
	La Cenerentola Don Magnifico	Agnes Baltsa, Francisco Araiza, Simone Alaimo	Neville Marriner	Decca
	L’Italiana in Algeri Mustafà	Agnes Baltsa, Frank Lopardo, Enzo Dara	Claudio Abbado	Deutsche Grammophon
1992	Il barbiere di Siviglia Don Basilio

(край на цитата)

Нямам сведения дали Руджеро Раймонди е имал съвместни изяви с български оперни певци, но в горната дискография няма имена на българи.

Ще завърша днешната юбилейна статия за Руджеро Раймонди с едно обширно интервю, проведено от известния американски музикален журналист Брус Дъфи (Bruce Duffie). Цитирам в превод на български език:

Интервю на Брус Дъфи с Руджеро Раймонди в Чикаго:

Руджеро Раймонди се изявява за първи път във „Ветровитият град“ с Чикагския симфоничен оркестър през ноември 1984 г. като главен герой в концертна версия на „Борис Годунов“ под диригентството на Клаудио Абадо . В актьорския състав участват (наред с други) Самюъл Рейми (Пимен), Калуди Калудов (Претендент Дмитрий), Лусия Валентини-Терани (Марина), Джон Шърли-Куирк (Рангони), Филип Лангридж (Шуйски), заедно с Чикагския симфоничен хор, дирижиран от Маргарет Хилис .

След това Раймонди пее в „Lyric Opera“ Чикаго през сезон 1987-88 в блестящата нова продукция на „Сватбата на Фигаро“ заедно с Фелисити Лот (Графиня), Самюъл Рейми (Фигаро), Мария Юинг (Сузана), Фредерика фон Стаде (Керубино), Артър Корн (Бартоло) и Уго Бенели (Базилио).  Дирижира сър Андрю Дейвис, а режисира сър Питър Хол . Раймонди ще се завърне в „Lyric Opera“ само още веднъж за Скарпия в „Тоска“ през 2000-2001 г., заедно с Даниела Деси (Тоска), Марчело Джордани (Каварадоси) и Давид Канджелози (Сполета), дирижирано от Бруно Бартолети и поставено от Джон Копли. 

По време на представлението на „Фигаро“ имах привилегията да разговарям с Раймонди. Английският му беше доста добър, но той настоя да имаме преводач – Марина Вечи от „Lyric Opera“. Тя предостави няколко думи и фрази, когато беше необходимо, и въпреки че похвали английския му, накрая той отбеляза, че английският е труден. В тази транскрипция съм я подредил малко, но съм оставил няколко негови причудливи фрази и интересни адаптации на думи.

Ето какво се случи зад кулисите този следобед. . .

Брус Дъфи : Кажете ми тайната на пеенето на Моцарт.

Руджеро Раймонди : [Смее се] Тайната на пеенето на Моцарт? Вярвам, че всеки мисли за Моцарт като пурист. Трябва да пееш думите и нотите перфектно. Това е вярно, но в Моцарт трябва да вложиш и много чувство, много човечност, защото той винаги пише музика с поезията на Да Понте и говори за човешките чувства и човешката крехкост. Така че е въпрос на ангажираност с чувството, чистотата на нотите и актьорската игра.

БД : Има ли някога случай, в който драмата надделява над музиката?

РР : Не. Има баланс. Познавам доста добре трите опери на тези двама и балансът е перфектно постигнат. Най-важното е да се пее за това, което Моцарт е познавал перфектно, а именно духа, чувството на италианския народ, както виждате особено в „Така правят всички“. Той я е написал на италиански заради срещата си с Да Понте, но знае отлично какво е искал. Да пееш Моцарт не е просто въпрос на музика, чистота или техника. Въпрос е да станеш много човечен и да покажеш чувствата на толкова различни личности. Във „Фигаро“ изпях Графа, Дон Жуан и ще изпея Дон Алфонсо. Всички тези хора са дълбоко ангажирани в човешките отношения и е много важно каква е конвенцията на тези произведения, която прави всяка от тях личността им.

БД : Вие сте бас?

РР : Бас-баритон. Това е много по-добре, така че мога да пея и като баритон, и като бас!

БД : Тогава как решавате коя роля ще пеете?

РР : Зависи доста от това дали харесвам драматичното качество на ролята. Първо опитвам баритоновата си страна, ако мога да я направя. Много бих искал да изпея Яго, но е твърде високо за мен. Много бих искал да изпълня Симон Боканегра и все още работя по въпроса, но мисля, че не е моят тип актьор . Но човекът е страхотен.

БД : Баритоните склонни ли са да бъдат много по-закръглени персонажи от басите?

РР : Не. Има някои роли като Яго и Симон — също като Фалстаф, който изпълнявам —които са много интересни, защото драматично предлагат толкова различни изображения на човек. Това е като Графа в „Сватбата на Фигаро“.

БД: Повече от Фигаро?

РР: Да. Правил съм и двете, но предпочитам Графа, защото в Графа имам много различни възможности да покажа чувствата му вътре. По-добър е и вокално.

БД : Графът добър човек ли е?

РР : Мисля, че е доста добър човек. Всички неща, които се случват около него, са от тези луди дни, защото след фантастичната среща на Розина и графа — Алмавива в „Севилският бръснар “ — всичко се забавя. Тя се омъжва за него и се превръща в такъв човек. Всичко не е толкова вълнуващо, колкото беше да избяга от Бартоло и той да влезе в къщата, за да се срещне с това момиче. Всичко става нормално.

БД : Той е господарят!

РР : Да, той е господарят, така че тя става Дамата. Всичко става по-нормално за такава личност като Графа, който винаги иска да бъде човек, който обикаля и търси някакви вълнения. Животът му е твърде тих и затова спорът между тях започва да бъде най-важното чувство.

БД : Скучен ли е?

РР : Мисля, че да! [И двамата се смеят] Когато някой пее „Dove sono i bei momenti“ , това означава, че нещо е загубено! Също така, вярвам, че краят на операта с такъв красив момент като „Tutti contenti“ е толкова фалшив по някакъв начин, но същевременно толкова истински по друг начин. На финала всеки от тях се опитва да скрие това, което наистина чувства вътрешно. Вярвам, че между графа и графинята всичко е свършено, но те все още са графинята и графът и все още са хората, към които всички се възхищават. Така че те трябва да покажат на останалите, че все още са в първите дни на брака си.

БД : Това фасада ли е?

РР : Да, фасада е, но мисля, че във всички италиански опери на Моцарт фасадата винаги е началото на проблеми… като Дона Ана с Дон Жуан и двамата в „Така правят всички“ с Дон Алфонсо.

* * * * *

БД : Разкажете ми за Дон Жуан. Той дяволът ли е?

РР : Не мисля! Трябва да го поставим в историческия му контекст, когато Севиля е била едно от най-богатите пристанища на Испания. Всички западноиндийци са донесли цялото си злато и всичко останало в Севиля, и когато епископът е започнал да ръкополага свещеници от 6 часа сутринта до полунощ. Така че всички тези неща са го карали да бъде свободен дух. Личността му не е била обвързана с такъв морал, а Дон Жуан е някой, който е закон сам за себе си. Той не иска да бъде потискан от този вид мислене. Също така, поради тази свобода на действие, той е някой, който пресича моралните затвори на другите, които са откъснати, което го прави катализатор на всички проблеми на хората, които го заобикалят. Затова казвам, че Дон Жуан може да бъде „Дон Жуан“ само ако е заобиколен от хора, които вярват, че е „Дон Жуан“ . [И двамата се смеят]

БД : Значи той вярва, че е „Дон Жуан“?

РР : Мисля, че е готов да живее живота си. Той е много полигамен, много различен. Зависи от предположението на продуцента, от начина, по който иска да направи Дон Жуан. Той може да ни отведе директно и да ни заговори, но можем да създадем Дон Жуан, който вярва в себе си. Възможно е да имаме Дон Жуан, който не вярва в себе си, или Дон Жуан, който е напълно метафизичен, който вярва в Бог, но се бори с мисленето на този Дон Жуан. Можете да направите много неща на Дон Жуан, но е по-важно да го поставите в среда, където личността може да израсне. В днешно време би било доста трудно да повярваме в „Дон Жуан“, защото ако го поставите в нашия век, какво може да бъде той? Сега го мислим като за антихрист. Днес е възможно той да бъде християнин, въпреки че моралът му е отворен. Виждате ли, има повече проблеми! Или трябва да го поставите в някакво психиатрично проучване. Там му става трудно да бъде интелектуалец, а аз не мисля, че Дон Жуан е интелектуалец.

БД : [Опитвам се много да осмисля всичко това] Могат ли тези герои да бъдат прекалено анализирани?

РР : О, да. Зависи и от човека, който гледа Дон Жуан. Винаги казвам, че Дон Жуан за мен е вид психоанализ на човека, който прави операта. Продуцент, който прави такава характеристика за този човек, вече показва много от себе си вътре в него. Всеки може да вложи в този човек всички проблеми, които самият той има.  Всеки човек се нуждае от голям опит. Това е нещо, което трябва да направиш, за да имаш много неща зад гърба си.

БД : Значи правиш много проучвания?

РР : Да.

БД : Дон Жуан добър герой ли е за изпълнение на сцена?

РР : Да, много. 

БД : Това ли е едно от нещата, които го правят страхотна роля, че има толкова много аспекти в него?

РР : Да, разбира се. Най-важното е да се изобрази личност, която не винаги е много добре описана, но винаги е гладка. Ако имате 3000 души в театъра, ще имате 200 различни възможни начина да посрещнете този човек в една и съща вечер. Това е успех. 

БД : Храните ли се от публиката, когато играете?

РР : Да, много. Когато те следват, чувстваш някаква сила. Много сила идва от публиката към теб и това те прави по-силен и ти дава чувството и волята да я върнеш още по-силен. 

БД : Различно ли е това в малък театър от това в голям театър?

РР : Напълно различно. Можете да си представите например „Сватбата на Фигаро“ да го прави в „Ла Фениче ди Венеция“, където има не повече от 1200 места. Тук, в Чикаго, те са 3500. Когато трябва да играеш и всяка дума зависи от малка промяна в погледа ти, само от едно намигване. Очите ти могат да станат трудни.

БД : Променя ли се вокалната ви техника от театър на театър?

РР : Не. Вярвам, че начинът, по който пееш в малък театър и в голям театър, трябва да е един и същ, защото става въпрос за проекция на гласа и тя се променя само когато театърът не е толкова акустично добър. Но мисля, че тук, в Чикаго, е много добър.

БД : Пеете ли и ролята на Лепорело?

РР : Не! Преди години беше моята идея да го направя с Гяуров или Милнс , но те винаги бяха несигурни и сега се отказах.

БД : Харесва ли ви да пеете „Дон Жуан“?

РР : Да, но беше много интересно да се промени личността. Сега е много трудно да се намери правилният начин. Спрях да го пея, защото други хора пееха Дон Жуан, както Раймонди го прави! [Смее се] Така че го оставих. Ще го направя отново във Виена през 1989 г. с Абадо, но освен там вече не го правя.

БД : Доволен ли сте от филма?

РР : Беше красива идея да се постави „Дон Жуан“ с класическия стил, напомнящ за Паладио, защото тази музика, която може да бъде по един начин толкова математическа и толкова изпълнена с емоции, се вписваше много добре в неокласицизма на Паладио. Постановката на Джоузеф Лоузи беше много, много интересна за мен. Това беше първият път, когато правех филм и имах силното усещане с Лоузи, че ще се превърне в нещо, което ще се превърне в класика.

БД : Смятате ли, че това е добро представяне за хората, които идват да гледат „Дон Жуан“ ?

РР : Мисля, че да, защото сега в театъра, да се направи „Дон Жуан“ може да бъде много експериментално. Може да бъде много класическо, може да бъде бароково или може да бъде по различен начин, но във филма трябва да се намери правилната ситуация. Вярвам също, че трябва да се направи любопитството на хората и начинът, по който го направиха с всички вили Паладио и фона на Венеция, беше много интересен. Беше интересно да се види, че след като гледаха филма, голяма част от тази публика стана фенове на операта. Но този начин да се направи филм не е за хората, които ходят редовно на опера за вълнение, защото всяка вечер, когато ходиш на опера, си мислиш, че ще бъде добре, но нещата могат да се променят много бързо със студен въздух и други неща. Част от публиката е там просто заради вълнението, защото не знаят как ще се развият нещата и това ги прави много интересни. Оперният филм е направен за хора, които никога не са били на театър, или за хора, които ходят на театър и имат широко отворено съзнание, за да привлекат нови хора към операта. Не мисля, че един филм е за публика, която слуша само плочи. За мен те са най-лошите, защото плочите са най-фалшивият начин да се внесе опера в оперния театър. Например, тук, с тази „Сватбата на Фигаро“, защо не направят запис? Правят осем представления и след като извадят най-добрите сегменти, трябва да направят запис на „Сватбата на Фигаро“ на живо. Това е много по-интересно от запис, който е направен в студио със студеното и фалшиво съвършенство на студио. 

БД : Но сте направили редица студийни записи. Не сте ли доволен от тях?

РР : Мисля, че всички те, или повечето от тях, са станали твърде механични. Нямате усещането, което имате на сцената.

БД : Нямаш сърце?

РР : Нямаш сърце, да, защото в момента, в който започнеш, забелязваш, че фаготът не се включва, така че извинявай, повтори го! Справяш се зле, но фаготът може да се справи добре, така че го повтаря! После, когато се справиш добре и фаготът се справи добре, цигулката не се включва, така че извинявай, повтори го! Накрая, когато отидеш да я слушаш, ще разбереш, че най-доброто е за оркестъра, а за гласовете вземат най-лошото. [Много смях]

БД : Трябва да се бориш за гласовете!

РР : О, не, благодаря! Твърде съм мързелив! [Още смях]

БД: Пеете ли различно в звукозаписното студио и в театъра?

РР : В театъра имате прекрасни възможности да усетите гласа как се разнася из залата, когато акустиката е добра. В студиото акустиката е направена за микрофона, така че не подхожда много на гласа или усещането ви. Когато отивате специално да слушате, гласът ви винаги е драма за мен. Забавно е, защото винаги има опасност от това кой прави записа. Те никога не отиват в студиото, за да слушат гласа. Това означава, че са изградили гласа от тази машина.

БД : Те слушат само през високоговорители?

РР : Само през високоговорителите, да, така че е доста трудно. Ето защо не обичам много да правя записи.

БД : Трябва да ги влачите в студиото или да ги влачите в театъра.

РР : О, много пъти се боря, но това не помага.

БД : Не е ли по-добре може би, когато работите с опитен диригент като Караян, който е прекарал толкова много време в театъра и въпреки това разбира процеса на запис?

РР : Да, Караян в този смисъл е човек, който много харесва красивите звуци, но лично аз не се чувствам много добре с него, защото той е човек, който иска нещата твърде много перфектни, а аз не съм перфектен.

БД : [С леко побутване] Не???

РР : Правя много грешки и обичам да го правя. Това прави нещата по-живи.

БД : Операта за всеки ли е?

РР : [Обмисля въпроса] Операта е за всички хора, които имат възможността да стоят там три часа и да слушат някой луд човек, който пее, вместо да говори. [И двамата се смеят] Лично аз никога не ходя на опера. Предпочитам понякога да слушам предавания, но не и в театър. 

БД : Но това е така, защото вие самият сте артист.

РР : Не, защото е възможно да се въвлека твърде много в това, което трябва да се прави на сцената. Или ако не ми харесва, ми става скучно. Понякога хората се отегчават от мен, а и аз се отегчавам от другите!

* * * * *

БД : Пеете ли друг Моцарт? Имате „Граф“ и „Фигаро“, имате и „Дон Жуан“…

РР : …и „Дон Алфонсо“ ще направя.

БД : На сцената и при запис, или само на сцената?

РР : Не, не, само на сцената.

БД : Дон Алфонсо централният герой на „Така правят всички“ ли е ?

РР : Вярвам, че той е господарят на всички ситуации. 

БД : Мотивацията?

РР : Мотивацията. Той е човек, който прикрива гордостта си, мисли за човешките чувства и човешкия морал.

БД : Прав ли е?

РР : Той познава слабостите на хората! [Смеят се] Можем да кажем, че е правилно или не, кой знае? Но както и да е, той го използва.  

БД : Има ли някои от героите, които играете, които може би са малко твърде близки до Руджеро Раймонди?

РР : Мисля, че Дон Кихот е много близък до мен. Той е мечтател и аз съм мечтател. Аз съм в друг свят. Това ми помага да се развивам.

БД : Масне добре ли е писал за гласа?

РР : Да, много добре, а и начинът, по който пише, е прекрасен за поезията. Забавното е, че французите не харесват много опери на Масне като „Дон Кихот“ .

БД : Защо?

РР : Не знам… много е странно. Мислят, че е твърде лесен, твърде прост, но аз винаги съм смятал, че простите неща са много гениални, особено за сложен певец!

БД : Има ли друг Масне във вашия репертоар?

РР : Не. „Дон Кихот“ е ролята на Масне, която изпълнявам, и много я обичам.

БД : Вие изпълнявате много опери от Верди. 

РР : Да.

БД : Верди добре ли е писал за вашия специфичен глас?

РР : Трябва да кажа, че с Верди винаги се чувствам много добре. Преди да дойда тук в Чикаго, бях във Виенската държавна опера, играейки „Симон Боканегра“ с Клаудио Абадо, и това ми пасва много добре. Беше прекрасно, а и ще пея „Дон Карлос“ и „Атила“ – все опери, които много харесвам, а и гласът ми пасва много добре. Няма проблем, че няма да пея с такъв баритон, както „Графът“. Ще има малко повече тъмнина и повече пространство в центъра.

БД : Повече резонанс?

РР : Повече резонанс. Не толкова висок резонанс, а малко по-дълбок.

БД : Значи можете да го регулирате от роля на роля?

РР : Да.

БД : Разкажете ми за Атила. Има ли някакво изкупително качество в него?

РР : Изкупително качество? Имате предвид героя? 

БД : Да.

РР : „Варваро“ [варваринът]. [И двамата се смеят] Но знаете ли, че в най-младите си години той е бил три години, мисля, във византийския двор, и не мисля, че е било чак толкова варварско. В исторически план той е бил доста интелигентна личност, но в операта на Верди той става като варвар, някой пред нещо необяснимо. Те се страхуват от него и затова не се борят с неправдата. Но личността е интересна заради тази ария от втори акт. Това е сън, а след съня е Кабалетата . Той също така е имал среща с папа Лъв I, така че е сложна, дива, дива личност.

БД : Защо тази конкретна опера на Верди не е толкова известна, колкото някои от другите?

РР : Наистина не знам, защото мисля, че „Атила“ трябва да бъде в репертоара. Би било много интересно за публиката, а музиката е толкова силна и изпълнена с емоции. Възможно е диригентът да не го харесва много, защото най-важната гледна точка принадлежи на Атила и диригентът винаги е този, който трябва да я следва.

БД : Значи в „Атила“ отговорността е повече на сцената, отколкото в партера?

РР : Да.

БД : Измества ли се този баланс в други опери на Верди, например в „Симон“ и „Дон Карлос“ ?

РР : Не, „Симон“ е ансамбъл.  „Дон Карлос“ също е пълноценно разбирателство между авторитета на оркестъра и диригента, певците и продукцията. Вярвам, че винаги не можете да имате успех с един човек. Трябва да имате всички хора наоколо, за да изградите едно нещо, а това е операта.

БД : По същия начин ли е при Верди, както при Моцарт е ансамбъл?

РР : Да. Трябва да работите заедно с диригента, продуцента и певците, за да изградите ансамбъл. Това е много трудно.

БД : Има ли някаква друга връзка между Моцарт и Верди освен тази идея за ансамблово изпълнение?

РР : Не става въпрос наистина за Моцарт и Верди, Доницети, Белини, Росини и Вагнер. За да се направи един продукт приемлив днес за публиката, той трябва да бъде поставен по начин, подобен на театрална пиеса, защото хората днес гледат телевизия, ходят на (директен) театър и наблюдават много велики актьори. Вече не можеш да отидеш на опера, за да видиш някой, който просто е обърнат към диригента, и когато трябва да покаже Бог, той вдига ръка, а за да покаже земята, сваля ръката си! Днес актьорството е много важно и изграждането му е въпрос на ансамблова работа, защото на сцената трябва да работиш с другите хора, със сопраното, тенора, баса, с всички.

БД : Има ли други, които са на това ниво? Споменахте четирима или петима композитори. Ами вторичното ниво, като Маскани и Джордано?

РР : Да, все повече се насочваме към веризма ! Вземете например „Тоска“ на Пучини. Скарпия е невероятен човек, много театрален. Първо театър, а после гласът!

БД : Значи Пучини е втори, а либретистът му е първи?

РР : Да. Сега, кой би казал такова нещо!!! Ако се сетите например за „Бохеми“, това е такъв шедьовър. Ако един продуцент иска да я промени, има много проблеми, защото всичко в партитурата е подписано от Пучини и най-интелигентното нещо е да го последва!

БД : Има ли продуценти, които се опитват да променят всичко?

РР : О, много! Това е нов начин да се види операта и те го правят по този начин, защото нямат идеи. Много е трудно да се остане в рамките на стил и век, в които е създадена операта. Винаги се опитвам да избягвам постановки, в които се страхуват да бъдат оригинални.

БД : Скарпия разочарован Дон Жуан ли е?

РР : Скарпия е сицилиански барон и има целия голям свят зад гърба си. Той е велик синьор, много чувствен и е възможно да притежава както цинизъм, така и голяма доза садизъм. Не трябва да забравяме, че Тоска е на осемнадесет години! Тя е красива жена, прекрасна актриса и ако нещата се забавят с двадесет и четири часа, няма как да се случат. Така че всичко трябва да се прави набързо. Трябва да се върнем в онзи период, когато принудителните бракове са били норма и всички неща са се случвали много бързо.

БД : На колко години е Скарпия?

РР : В театралната пиеса той е на около тридесет или тридесет и шест години.

БД : Той е началникът на полицията?

РР : Не, той е този, който беше заменен да стане началник на полицията. Извикан е заради ситуацията.

БД : Дали е мошеник?

РР : Не, не, не. Той е „un grande signore“ . 

БД : Благородството му някога пречи ли му на това, което иска да прави?

РР : Не, защото благородството трябва да е за него като кожа. Няма нужда да е нов. Той е нов!

БД : Това е много висока роля.

РР : Да, много. Много ми харесва.

БД : Това ли е най-високото, което правите?

РР : Да, това е един от най-великите хора, но съм го правил само на концертно изпълнение с Караян преди години. Сега търся да го направя, но не искам да го правя в голям театър. Искам да го направя в малък театър. Търся диригент и малък театър, защото това е театрално произведение и трябва да усещаш публиката близо до себе си. Всичко трябва да се направи като близък план на камера.

* * * * *

БД : Когато излизате на сцената, вие ли се превръщате в героя или го изобразявате?

РР : Това е дилемата на Дидро – да бъдеш героят или да го движиш!

(край на интервюто)

Остава да пожелаем днес на 3 октомври 2026 г. във връзка с 85-годишнината на Руджеро Раймонди добро здраве, дълъг живот и активност в областта на режисурата на оперни творби, в което той вече има значителен опит.

За много години маестро Раймонди!

Забележка:

(отзиви във Фейсбук след публикуването на статията ми за Руджеро Раймонди през 2014 г.):

Kotlenko Lubov, Stefka Evstatieva, Жоро Стефанов und 14 anderen gefällt das. Aron Aronov Велик, велик, велик, бас-баритон! Да бъде жив и здрав, дълги, дълги, години! Неговото Белканто е еталон за всички певци! Antonia Brankova Ruggero Raimondi – Il Barbiere di Siviglia – La Calunnia Ruggero Raimondi sings Don Basilio’s aria from… youtube.com4. Oktober um 22:08 · Antonia Brankova youtube.com4. Oktober um 22:09 · Neda Dimanova Добре дошъл отново Борис! Радвам се и Ви желая спокойни и мирни дни, за да творите все така ползотворно ! Boris Kontohow Благодаря Неда, благодаря Антония, благодаря Арон, благодаря Живко ! Радвам се, че след паузата от един месец верните ми читатели и приятели отново се обаждат и това носи голяма радост, че правя нещо, което не остава незабелязано. Желая на всички мои приятели много здраве и щастливи дни в хубавите есенни месеци ! А на Антония специални благодарности за старателното издирване на “музикалния съпровод” към моите статии ! Kosyo Georgiev Благодаря за знаменития Раймонди ! Фани Иванова През 1979 и 1980 година играхме с него в Залцбург “Аида”. Той игра Рамфис. Останахме с отлични впечатления от него! Румяна Раднева Страхотен си! Страхотна ерудиция!

……………………..

Изпълнение на Руджеро Раймонди:

Ruggero Raimondi performs “La Calunnia” from “The Barber of Seville” by Rossini in this live recording with the Paris orchestra, conducted by Alain Altinoglu.

……

Изпълнение на Руджеро Раймонди:

Ruggero Raimondi Love 5.flv

´´´´´´´´

Изпълнение на Руджеро Раймонди:

Ruggero Raimondi, “Votre Toast”

Ruggero Raimondi ( born1941) is an Italian bass-baritone opera singer who has also appeared in motion pictures. One of the great Escamillos. Wiki

´´´´´´

Изпълнение на Руджеро Раймонди:

Ruggero Raimondi – Les Contes d’Hoffmann – Miracle – 2003

´´´´

Изпълнение на Руджеро Раймонди:

Ruggero Raimondi – Finch’han del vino – 1992

´´´´

Изпълнение на Руджеро Раймонди – ария на Дон Базилио от операта „Севилският бръснар“ от Росини:

Ария от „Тоска“ (“Te deum”) при концертно изпълнение – Руджеро Раймонди като Скарпия (много внушително изпълнение с голям хор и оркестър):

Performed by Ruggero Raimondi, Monte Carlo Philharmonic and Choir, conducted by Luciano Acocella

……