Снимка на певицата Людмила Хаджиева в ролята на Мона от операта “Звезда без име” на Парашкев Хаджиев

Немската певица Елизабет Шварцкопф (1915-2006) казва следното за Людмила Хаджиева, когато е идвала в София да работи със всички солисти при операта “Така правят всички“ от Моцарт, където Людмила Хаджиева е била Фиордилиджи: “Имате една Моцартова певица в тази опера и това е Людмила” (край на цитата). Людмила Хаджиева e дългогодишна солистка на Софийската опера, претворила десетки роли сред които: Мадам Бътерфлай, Мими, Неда, Фиордилиджи, Графинята, Памина, Микаела, Лейла, Графинята, Зорница, Албена и други, също така и много заглавия от камерния репертоар, кантатно-ораториална музика и др. В българския репертоар няма певец, който по-ясно и присъствено да го пресъздава.

(цитат от биографията на Людмила Хаджиева)

Драги приятели на оперната музика, днес на 27 февруари 2026 г. пиша за пръв път статия за голямата оперна и камерна певица Людмила Хаджиева (1947-2013), която се помина на 25 февруари 2013 г. и за която досега не бях писал по различни причини, въпреки че тя напълно заслужаваше това внимание. Основна причина е факта, че аз нямам лични впечатления от изкуството й – нейната вокална дейност започва през годината 1974, точно когато аз заминах за Германия и никога не съм я слушал на оперната или концертна сцена, а само на записи.

Друга причина е факта, че и до днес за Людмила Хаджиева няма Уикипедия-страница в Интернет, а само отделни публикации в медиите, повечето от които са посветени на нейния съпруг – големият български композитор и пианист Парашкев Хаджиев. За него аз съм писал вече статии и там съм давал сведения и за Людмила Хаджиева, но днешната ми статия е опит да изложа почти всичко, което е писано за нея в различни медии. Мислех да публикувам тази статия точно на 25 февруари, но тогава навърши 80 години пианиста и композитор Виктор Чучков и исках да го почета точно в деня на рождението му.

Българското Национално Радио посвещава досега само едно предаване за Людмила Хаджиева през март 2013 г., малко след внезапната й смърт на 25 февруари с.г. Цитирам данни за това предаване:

БНР

На бис – певицата Людмила Хаджиева

публикувано на 08.03.2013 г.

Людмила Хаджиева имаше дарбата да говори. Да разкаже това, което е преживяла колоритно, живо и увлекателно.

Двете части на предаването „На бис – българските музиканти”, в което тя гостува, беше излъчено броени дни преди внезапната кончина на певицата на 25 февруари тази година. В него тя разказва за ролите си на сцената на Бургаската и Софийската опера, за усещането на артиста по време на спектакъл за това дали той протича успешно или не по реакциите на публиката.

Основна част в интервюто е отделена на работата й с нейния съпруг – големия български композитор проф. Парашкев Хаджиев. Людмила Хаджиева разказва за запознанството им, за ролите, които е подготвяла с негова помощ, за начина, по който е създавал своите произведения, за характера и навиците му. Обяснява какво е направено в музикалните институции в София, Варна, Велико Търново и други български градове по повод 100-годишнината от рождението на автора.

Като доцент в Националната музикална академия „Панчо Владигеров” – София Людмила Хаджиева прави съпоставка между своето поколение и сегашните млади певци, които тепърва започват развитието си на това артистично поприще.

Поклон пред паметта й!

(край на цитата)

Цитирам линк към горното предаване на БНР:

https://bnr.bg/horizont/post/100057771/na-bis—pevicata-ludmila-hadjieva

Преди да премина към конкретни данни от живота и дейността на Людмила Хаджиева, искам да изложа нейната „визитна картичка“:

Кратки биографични данни: Родена е на 26 септември 1947 г. в Севлиево, но още когато е на 4-годишна възраст семейството й се премества в София. Баща й е много добър лекар, с много пациенти, които търсят неговата медицинска помощ до края на живота му. Майка й се грижи за двете си деца – за нея и за брат й. Родителите и бабите и дядовците на Людмила са хора със сериозни културни интереси и много обичат музиката. Двете й баби имат отлични гласове и в техните домове непрестанно се пее. Когато е на 5 години, за първи път я завеждат на оперен спектакъл – “Трубадур” от Верди. В края на спектакъла детето споделя на майка си следното: “Мамо, ще стана оперна певица!”.

Образование: Като ученичка с удоволствие участва в училищни хорове. Чак в ХI клас започва да школува гласа си при проф. Цветана Дякович. Късно започва сериозна музикална подготовка и затова е приета за студентка при второто й кандидатстване в Музикалната академия. Продължава своето вокално обучение в академията при проф. Дякович. След това завършва и специализация при проф. Благовеста Карнобатлова.

Вокална кариера: След дипломирането си през 1974 г. е разпределена да пее в Бургаската опера. Петте сезона (от 1975 г.), през които работи там, са много полезни за артистичното й развитие, защото прави поредица от роли – и централни, и второстепенни. След като сключва брак с композитора Парашкев Хаджиев, през 1981 г. се премества в София, където постъпва в Софийската опера през 1983 г., преди това две години е държавен артист към тогавашната концертна дирекция. От 1985 г. без прекъсване съвместява две професионални дейности – на оперна певица и на вокален педагог в Музикалната академия – отначалото като асистентка на проф. Карнобатлова, а от 1990 г. като преподавателка и доцентка (от 2001 г.) със самостоятелен клас. Наред с тези две дейности, Людмила Хаджиева е 14 години вокален педагог на известния женски хор “Христина Морфова”. Людмила Хаджиева прекара последните години от живота си в България, посветена на фондацията „Парашкев Хаджиев“ и паметта на съпруга си. Тя полага огромни усилия за издаването на негови творби и организирането на чествания. Тя е основната движеща сила за създаването и дейността на тази фондация. Благодарение на нея са организирани юбилейни концерти и чествания (като тези за 90-годишнината и 100-годишнината от рождението на Парашкев Хаджиев).

Архивът: Тя съхранява и систематизира десетките опери, оперети и камерни творби на Парашкев Хаджиев. Нейният дом е истински музей на българската музикална история.

Кончина: Тя умира на 25 февруари 2013 г., оставяйки след себе си ценния архив на Парашкев Хаджиев подреден и съхранен.

Ключови роли в опери: Преди да стане част от трупата на Софийската опера през 1983 г., Людмила Хаджиева е солистка на Бургаската опера, където с голям успех пее главните сопранови партии в “Кармен”, “Ловци на бисери”, “Вълшебната флейта”, “Йоланта”, изпълнява централните роли в оперите на Парашкев Хаджиев: “Албена”, “Лето 823”, “Юлска нощ”, “Цар Мидас” и други. На сцената на Софийската опера впечатлява критика и публика с посветените на лиричния й натюрел арии от оперите “Парадокси”, “Звезда без име” и “Луд гидия” от Парашкев Хаджиев. Той като най-продуктивният български оперен композитор, често е имал предвид нейния глас и натюрел. Ето ключовите заглавия от творчеството на Хаджиев, в които Людмила Хаджиева е блестяла на сцената:

„Мария Десислава“ – една от най-обичаните български опери. Людмила изпълнява главната роля на Мария Десислава, внасяйки в образа драматизъм и чистота.
„Луд гидия“ – тук тя се превъплъщава в образа на Зорница. Тази роля изисква специфична лиричност и фолклорна стилизация, които тя владее съвършено.
„Йоанис Рекс“ – Людмила участва в постановки на това мащабно историческо платно (в ролята на Мария).
„Албена“ – по Йордан Йовков. Тя интерпретира образа на Албена с дълбоко психологическо проникновение.
„Рицарят“ – още една опера на Хаджиев, в която тя оставя своя отпечатък.

„Параграф 22“ – участвала е и в по-експерименталните и комични творби на съпруга си.

Наред с неговите героини, тя е и една от най-добрите интерпретаторки на женските образи от оперите на Пучини “Бохеми” и “Мадам Бътерфлай”. Мими и Чо Чо Сан се превръщат и в нейни коронни роли, съкровени на сърцето й.

Концертна дейност: В репертоара си Людмила Хаджиева има оратории от Йохан Себастиан Бах и Георг Фридрих Хендел, песенни цикли от Шуберт, Брамс, Шуман, както и от френските автори Шосон, Капле, Дюпарк и пр. Изпълнява и много песни от български композитори, предимно от Парашкев Хаджиев. Критиката често я описва като певица с „кристален тембър“ и изключителна прецизност при изпълнение на български вокални цикли. Тя е сочена за един от най-добрите интерпретатори на песните на Парашкев Хаджиев, тъй като ги познава „от първа ръка“.

Едно мнение: Немската певица Елизабет Шварцкопф (1915-2006) казва следното за Людмила Хаджиева, когато е идвала в София да работи със всички солисти при операта “Така правят всички“ от Моцарт, където Людмила Хаджиева е била Фиордилиджи: “Имате една Моцартова певица в тази опера и това е Людмила” (край на цитата). Людмила Хаджиева e дългогодишна солистка на Софийската опера, претворила десетки роли сред които: Мадам Бътерфлай, Мими, Неда, Фиордилиджи, Графинята, Памина, Микаела, Лейла, Графинята, Зорница, Албена и други, също така и много заглавия от камерния репертоар, кантатно-ораториална музика и др. В българския репертоар няма певец, който по-ясно и присъствено да го пресъздава.

(край на „визитната картичка“ на Людмила Хаджиева)

Повече подробности за живота и дейността на Людмила Хаджиева могат да се научат от статии в медиите, които са публикувани няколко години преди смъртта й през 2013 г., както и след това. Цитирам в хронологичен ред такива пубикации, от които се научават съответни детайли:

Портал „Дума“, Култура, 4.01.2007

Людмила Хаджиева: Не съм загубила оптимизма си

Разговор с проф. Емил Янев

На връх Никулден 2006-а в Софийската опера се състоя бенефисен спектакъл на известната българска оперна певица и вокален педагог доц. Людмила Хаджиева във връзка с “прекратяване на трудовоправните й отношения с институцията, по силата на чл. 328, ал. 10 от Кодекса на труда”. Дълго се чудех с каква словесна еквилибристика да избегна фаталната дума “пенсиониране”, която в българската й интерпретация реално означава “изхвърляне”, но не успях! Не зная за съществуване на понятието “творец-пенсионер”, “научен работник-пенсионер” или “журналист-пенсионер”, което е пълен абсурд! Вярно е, че законодателят е формулирал цитирания член като “придобиване на възможност за пенсиониране” при наличието на определени условия, но в същото време изпълнителната власт перманентно предявява към работодателите конкретни изисквания за “намаляване” на персонала и “подмладяване” на личния състав, които се осъществяват предимно с “хората в трета възраст”! Колкото и да е трудно, в своите законодателни и управленски решения, временно оторизираните за целта хора – депутати и управляващи, са длъжни да вложат много по-голямо старание за създаването на по-прецизни и гъвкави формулировки, касаещи битието и самочувствието на “хората от третата възраст”! С такава “еретична” нагласа на мисълта си, ден след спектакъла, се срещнах с именитата певица.

– Поздравявам ви за отличното представяне в бенефисния спектакъл на “Сватбата на Фигаро” от Моцарт! Какво е самочувствието ви след него?

– Самочувствието ми не се различава от това, което е след всеки добър спектакъл. Надявам се, че това няма да бъде последната ми изява на сцената на Софийската опера, въпреки промяната на моето трудово положение.

– Като слушах и оценявах доброто ви гласово състояние, то не асоциираше у мен представата за “човек в пенсионна възраст”. Смятате ли, че преминаването на артиста от “активната” в “пасивната” част на неговия творчески и жизнен път, е решено правилно от българския законодател?

– Категорично не. В европейските театри не се постъпва така, както е у нас. Там правилото е артистът да бъде използван дотогава, докато има необходимите качества и възможности, а не по някакви “принципни” показатели.

– За българската общественост ще бъде интересно да узнае повече подробности за вашето житие.

– Родена съм в Севлиево, но още когато съм била на 4-годишна възраст, семейството ми се е преместило в София. Баща ми беше много добър лекар, с много пациенти, които търсеха неговата медицинска помощ до края на живота му. Майка ми се грижеше за двете си деца – за мен и брат ми, който за съжаление от няколко месеца е покойник. И родителите ми, и техните родители, т.е. бабите и дядовците, бяха хора със сериозни културни интереси и много обичаха музиката. Двете ми баби имаха отлични гласове и в техните домове непрестанно се пееше. В София семейството ми отначало се настани под наем в гарсониера над бившия театър “Балкан” – сега Младежкия театър, на бул. “Дондуков”. Тогава Софийската опера изнасяше част от своите спектакли в Народния театър “Иван Вазов”, а другата – в сградата на театър “Балкан”. Може би, понеже бяхме “съкооператори”, родителите ми често прекарваха вечерите си в театрално-оперната зала. Спомням си, бях 5-годишна, когато за първи път ме заведоха на оперен спектакъл и разпоредителите не искаха да ме допуснат, защото бях още малка. Едва след специалното разрешение от директора можахме да заемем местата си при условие, че “няма да шумя”. Майка ми ме предупреди, че не бива да говоря и да шавам, защото “всичките ще бъдем изгонени”. Не гъкнах, защото бях омаяна, беше спектакъл на “Трубадур” от Верди. Единствените думи, които тихо промълвих с категоричен тон в ухото на майка ми бяха: “Майко, ще стана оперна певица!”

– А кога и при кого започнахте вокалното си обучение?

– Като ученичка с удоволствие участвах в училищните хорове. Чак в ХI клас започнах да школувам гласа си при проф. Цветана Дякович. Късно започнах сериозна музикална подготовка и затова бях приета за студентка при второто ми кандидатстване в Музикалната академия. Продължих своето вокално обучение в академията при проф. Дякович. След това завърших и специализация при проф. Благовеста Карнобатлова.

– Как започна певческата ви кариера?

– След дипломирането ми през 1974 г. бях разпределена да пея в Бургаската опера. Петте сезона (от 1975 г.), през които работих там, бяха много полезни за моето артистично развитие, защото направих поредица от роли – и централни, и второстепенни. Добрият прием от публиката на моите изяви ми помогна да повиша увереността и самочувствието си. След като сключих брак с композитора Парашкев Хаджиев – съдбовно събитие в моя живот, през 1981 г. се преместих в София.

– А откога пеете в Софийската опера?

– Вече почти четвърт век. Постъпих с основен трудов договор в операта през 1983 г., преди това две години бях държавен артист към тогавашната концертна дирекция. От 1985 г. без прекъсване съвместявам две професионални дейности – на оперна певица и вокален педагог в Музикалната академия – отначалото като асистентка на проф. Карнобатлова, а от 1990 г. като преподавателка и доцентка (от 2001 г.) със самостоятелен клас.

– Вие сте известна не само като оперна, а и като камерна певица. Заедно сме имали нееднократни успешни съвместни изпълнения, които са ми доставяли много радост.

– Концертното изпълнение е по-трудно, отколкото сценичното. Всичко трябва да бъде направено и изпълнено пределно ясно и прецизно, за да може художествените образи, заложени в малката форма, да получат убедително пресъздаване. А това пресъздаване, освен с перфектно вокално изпълнение на концертния подиум, други допълнителни “сценични ефекти” няма. Неслучайно най-ценното певческо отличие е званието “камерзенгер”, което е синоним за певец от най-висока класа! Обичам да пея ораториална и камерна вокална музика затова, че тя много допада на моя артистичен (а защо не и личностен) натюрел. В репертоара си имам оратории от Йохан Себастиан Бах и Георг Фридрих Хендел, песенни цикли от Шуберт, Брамс, Шуман – дори съм наградена на международния конкурс в Цвикау – Германия, за изпълнение на песни от Шуман, от френските автори Шосон, Капле и Дюпарк и пр. Най-много песни съм изпълнявала от българските композитори. Българското песенно творчество не отстъпва по нищо на най-добрите чуждестранни образци, но няма тяхната популярност (защо ли?), въпреки своите недвусмислени художествени достойнства. Предполагам, че тази моя дейност се оценява положително от българската музикална общественост, защото миналата година бях отличена – заедно с Гинка Гичкова и Савка Шопова – с най-високата българска награда за музикално-изпълнителско изкуство “Кристална лира”.

– Знам, че много ваши изпълнения са издадени на компактдискове, защото и аз съм участвал в някои техни регистрации.

– Имам компактдиск на цялата опера “Мадам Бътерфлай” от Пучини, на избрани оперни арии, на Симфонии 4 и 8 от Густав Малер, както и съвместните ни дискове с “Коледна оратория” от Бах и “Песни от Парашкев Хаджиев”. Искам да изкажа голямата си благодарност за вашата инициатива да аранжирате четирите най-значими песенни цикли на Хаджиев, което позволи този диск да се издаде по случай 10-годишнината от кончината му.

– Има ли още в България музикално надарени хора?

– Да, в България има много музикални и гласово надарени хора. Усвояването на принципите за правилно пеене е сравнително бавен процес. Младите хора не бива да бързат, трябва да имат търпение при усвояването на певческото майсторство, защото темпото на професионалното и личностно узряване е различно за всеки индивид. И шестте студентки, които сега обучавам, са много талантливи и работливи. В момента най-напреднали между тях са сопраните Мария Радоева, Райна Хинчева и Таня Лазарова и заедно с останалите ми студентки, очаквам от тях успешна певческа реализация.

– Вие сте вокална педагожка и на известния български женски хор “Христина Морфова”. Какво бихте казали за това си занимание, доста по-различно от работата в операта и академията?

– С хор “Христина Морфова” съм вече 14 години. Обичам хора, приятно ми е да работя със самодейците, тъй като те са хора, които не търсят комерсиални изгоди, а обогатяване на душевността си чрез песента. Не мога никога да забравя, че покойната вече изключителна диригентка проф. Лилия Гюлева беше първият човек, който ми подаде ръка за помощ и ме покани в хора в тежкият момент след смъртта на съпруга ми.

– Преживяхте 25 години с “българския Верди” – композитора Парашкев Хаджиев. Това е привилегия, но и голяма отговорност.

– Проф. Парашкев Хаджиев беше изключителна личност като творец и човек! Не казвам, че беше лесно съжителството с него, защото освен че беше изцяло отдаден на музиката, беше невероятно трудоспособен, организиран, точен, подреден и взискателен към себе си и към хората, с които общуваше, и най-важното – принципен и безкомпромисен в работата и действията си. На него дължа професионалното и личностното си развитие и смея да твърдя, че в известна степен съм възприела част от неговите положителни качества и принципи, които и сега – 15 години след кончината му – ми помагат да се справям с нелеките житейски трудности.

– За много неща ви питах и за много неща ми разказахте. Какво още бихтесподелили в заключение с читателите?

– Голямата радост и смисъл на живота ми сега са синът ми Светослав, снахата Таня и внучката Людмила II!. Малката Люси е невероятно чаровна, снахата Таня е моя студентка в Музикалната академия, а синът Светослав е пианист, който се “разкъсва” в стремежа си да осигури материално своето семейство, като освен в ДМТ “Стефан Македонски”, работи на хонорар в НБУ и Музикалната академия. Такова е положението на повечето български музиканти. Не съм загубила оптимизма си и се надявам, че внучката ми Люси ще живее при по-добри условия.

(край на цитата)

в. “Сега”, „ОТБЛЯСЪЦИ“, 2007 г.

Примата Людмила Хаджиева слиза от сцената

Готвят се да пенсионират голямата българска оперна певица

ДЕСИ ТОДОРОВА

Голямата българска оперна певица Людмила Хаджиева ще пее в “Сватбата на Фигаро” утре вечер. На сцената на Софийска опера тя ще се превъплъти в ролята на Графинята. Възможно е това нейно участие да се окаже едно от последните в бляскавата й кариера. От сигурни източници в. “Сега” научи, че Софийска опера се кани да пенсионира именитото сопрано. Практиката по света е, когато някой от големите оперни театри разполага в състава си с подобен глас, да го задържи максимално, независимо дали вече е прехвърлил условната възраст за сценични изяви. Разбира се, това се случва при две условия: ако певецът е в състояние да играе и е съгласен да му бъде продължен договорът.

Людмила Хаджиева е оставила трайна следа в историята на Националната опера и балет като една от най-виртуозните интерпретаторки на оперни героини от българската оперна съкровищница. Богатият й репертоар включва централни сопранови партии от световната класика и над 15 роли от български заглавия. Примата продължава да е блестяща на сцената.

Хаджиева е завършила пеене в Българската държавна консерватория при Цветана Дякович, специализира е при Благовеста Карнобатлова – Добрева. От 1983 г. е солистка в Софийска опера. Изнася камерни концерти и рецитали, преподава в ДМА “Панчо Владигеров”, прави радиозаписи и записи на CD. Дълги години свързват нейната професионална кариера като солист и вокален педагог на прословутия женски хор “Христина Морфова”. Носителка е на награди от конкурса “Роберт Шуман”, Германия, и от Международния конкурс за млади оперни певци в София.

Спектакълът “Сватбата на Фигаро” ще дирижира Но Тае Чеол – корейски диригент, който за първи път гостува в България. Той е следвал във Виена, гастролирал е успешно в много европейски страни, Русия, Канада, САЩ. В спектакъла ще участват солистите Ким Куанг-Ил (Южна Корея), Олга Михайлова-Динова, Лъчезар Лазаров, Силвана Пръвчева, Стефка Минева и др.

(край на цитата)

Портал „Блиц“, 16 февруари 2011 г.

Венелин МИТЕВ

Музиковедът Станислав Ганев: Парашкев Хаджиев се жени 7 пъти все за свои студентки. Като истински кавалер на всяка от тях оставя апартамент.

Композиторът Борис Карадимчев обича да разказва как навремето се оженил за първата си съпруга по настояване на неговия професор в Консерваторията Парашкев Хаджиев. Маестрото, който тогава бил обвързан с брак за шести път, му казал: „Абе, вие с Красимира ходите вече две-три години, я да взема да ви оженя. В четвъртък по обед свободни ли сте? Хайде, ще отидем да се разпишете, аз и Роза ще сме ви кумове“; Така с Краси се оженили, но бракът им бил прибързан и след три години се разделили.

Музиковедът Станислав Ганев обяснява, че през целия си живот Маестрото винаги е вярвал в любовта и е постъпвал честно със съпругите си; всеки път когато е имал връзка с жена, й е предлагал брак. Но все е излизал разочарован по различни причини.

– На какво според вас се дължи огромният успех на Хаджиев сред младото женско съсловие в Консерваторията?

– Той беше красив мъж и доста забавен събеседник, затова студентските му се лепяха като магнит. Първата му съпруга е мецосопраното Мара Хинова. Бракът им издържа 5 години. Двамата нямат деца и се разделят, тъй като Маестрото вече е влюбен до уши в друга своя студентка – Елена Златарова. Но този му брак е още по-кратък. И от него композиторът не успява да се сдобие с наследници.

Третата муза на професора е отново студентка – Лили Табакова. Заради връзката му с нея ръководството на Консерваторията го привиква и го мъмри, че „развалял морала в учебното заведение“. Въпреки забраната Лили и Парашкев Хаджиев се женят, но бракът им се проваля бързо. Студентката по пиано Олга е поредната фаворитка на палавия композитор. Връзката им издържа цели 5 години, а през това време кариерата на музиканта бележи своя апогей. След като и този му брак завършва с развод, шефовете на Консерваторията отново го привикват и го молят да спре със сватбите си. Композиторът обещава да спре с брачните експерименти, но скоро след това се жени за диригентката Роза Йоцова, издънка на богат род. По традиция семейното му щастие е кратко.

Шестата муза и съпруга на композитора става пианистката Маргарита Драганова. След като се жени за нея, влюбчивият композитор се увлича по певицата Галя Йончева. И този му брак обаче се разпада с гръм и трясък, а донжуанът се жени за друга – певицата Людмила, с която живее рекордно дълго време – цели 15 години. Едва след 7-ия му брак Съюзът на българските композитори се осмелява да го избере за свой председател, смятайки, че най-после е улегнал и се е кротнал.

– Вярно ли е, че преди да се ожени за нея, той е бил неин кум?

– Когато се запознават, тя е студентка трети курс в Консерваторията и е сгодена за млад тенор, който един прекрасен ден я завежда в дома на професора на ул. „Зелено дърво“ в столичния квартал „Лозенец“, за да я прослуша. Людмила, разбира се, е много притеснена, тъй като Парашкев Хаджиев вече е огромно име в съвременната българска музика – автор е на много опери, оперети и мюзикъли, някои от които са поставяни и в Белгия, Чехия, Германия, Русия и други страни, както и на симфонична и камерна музика, на стотици хорови, забавни и детски песни, на музика към игрални филми. Той е син на основателя на Софийската опера – диригента Тодор Хаджиев, и на оперната прима Дойчина Хаджиева, специализирал е във Виена, Прага и Берлин, професор е от 1947-а и е народен артист“. Силно развълнувана, студентката изпява прочутата ария на Чо Чо Сан от второ действие на операта „Мадам Бътерфлай“. „Чудесно! Имаш разкошен глас!“, окуражава я професорът.

След време, когато Людмила и годеникът й вдигат сватба, Хаджиев е поканен за кум. После младите заминават на работа в Бургаската опера и губят връзката с него за няколко години. Не му се обаждат, да не би кумът да си помисли, че искат да им ходатайства за роли или нещо друго. В един момент обаче отношенията им започват да се влошават и след 7 години брак решават да се разделят. “Отчуждихме се с първия ми съпруг. Нямаше скандали. Нямаше проблеми. Просто бяхме вече чужди“, обяснява Людмила. Точно по същото време в Бургас поставят операта на Хаджиев „Лето 893“ и Людмила е определена да играе главната роля – на Севина. По този повод Маестрото заминава за морския град и там между двамата пламва любов. Въпреки че тя е все още омъжена и има дете. И въпреки разликата в годините, 35 години! Той е почти на 68, тя на 33. Това обаче не я притеснява. На седмия ден след развода й двамата се венчават. „Беше духовно млад“, това е най-важното за нея и затова остават 16 години заедно. До смъртта му. „Изпълняваше всяко мое желание. Чувствах се като принцеса, а той беше моят благородник и покровител. Имах всичко, за което млада жена може да мечтае. Избягвах да се заглеждам по витрините, защото веднага улавяше погледа ми, хващаше ме за ръка и ме въвеждаше вътре за поредния подарък“, разказва Людмила.

– Чувал съм от негови близки и студенти, че е имал серт характер?

– Да, но младата си съпруга е носил на ръце. Приема детето й от предишния брак и дори иска да го осинови. За 5-годишния тогава Светослав се грижи майката на Людмила, но по-голямата част от деня то прекарва при Хаджиев, който му дава уроци по пиано.

– Вярно ли е, че първата оперета на композитора – „Деляна“, е жестоко критикувана и свалена от сцената през 1952 година? Какво толкова е смутило тогавашните музикални корифеи?

– А, това е една трагикомична история! „Деляна“ е свалена от сцената на Музикалния театър заради танца на суингите и зозите. Някакъв висш партиен функционер гледал представлението и се е възмутил, че по сцената се фръцкат дамички с тесни поли и кавалери с шапки и бастуни. Така тутакси те са обявени за „буржоазни персонажи, несъвместими със соцреализма“. В резултат на тази груба намеса повечето композитори се изплашват и се отдръпват от музикалносценичните жанрове. Парашкев Хаджиев обаче продължава да твори и само след 3 години на сцената на същия театър е поставена втората му оперета „Айка“, която печели огромен успех, а след още две години – през 1957 г., отново в Музикалния театър се състои премиерата на първата опера на композитора „Имало едно време“.

– Каква е причината за смъртта му?

– Инсулт. След който 9 денонощия е в кома. Издъхва сутринта на 28 април 1992-а, дни след 80-ия си рожден ден. Малко преди да издъхне, казва на свой приятел: „Ех, защо не съм 20 години по-млад, за да поживея още малко с Людмила.

– Навремето се говореше, че бил неимоверно богат, а и апартаментът му в „Лозенец“ и вилата му в Драгалевци са доста скромни. Къде са му парите?

– Той беше изключително влиятелен човек и ако е искал да му дадат по-голямо жилище, щял е да го получи, но не го е направил. Освен това като истински кавалер след всеки развод оставяше на бившите си съпруги апартамент или поне ги осигуряваше с пари.

– Говори се, че вилата му е обирана 15 пъти. Вярно ли е, че преди години някакъв високопоставен служител на МВР е застрелян при опит да обере апартамента му, но над случая е сложен гриф „строго секретно.

– Да, става дума за полковник Денчо Денчев – най-добрия навремето стрелец с пистолет в България. Изключителен спортист, който по тази линия работи в МВР. По-късно обаче се оказва, че има „хоби да обира злато“. Но един прекрасен ден ченгетата го сгащват как, маскиран до неузнаваемост, се опитва да обере апартамента на Парашкев Хаджиев. Търси бижута, стари монети, разни други златни предмети – цяла колекция! Като вижда, че има засада, хуква да бяга. Тогава млад милиционер произвежда изстрел и го уцелва смъртоносно – него, най-добрия стрелец в България. Какъв парадокс!

(край на цитата)

Портал „Lady Zone“, 19 ноември 2012 г.

Людмила Хаджиева: Животът ми с Парашкев – една красива приказка

Кратка ретроспекция и предстоящи събития по повод 100-годишнината от рождението на Парашкев Хаджиев

Антония Михайлова

Музиката беше неговият живот

“Музиката беше неговият живот. Колкото взискателен и строг като професионалист, толкова честен, сърдечен и благороден беше той. Имаше някакъв магнетизъм в него. Помагаше на всеки с каквото можеше. Удивителна личност. Имаше велико чувство за хумор, а да не говоря за ненадминатия му кулинарен талант. Досегът ми с този човек непрекъснато ме обогатяваше, зареждаше ме с енергия, даваше ми всеки ден криле. Аз ги разпервах и се чувствах като щастлива пееща птица – безметежна, волна, влюбена и обичана” – това са думи на оперната певица Людмила Хаджиева – муза и вярна спътница на големия български композитор Парашкев Хаджиев.

Поводът за срещата ми с нея бе 100-годишнината от рождението на великия маестро – 14 април 1912 г. От Люси Хаджиева – основният виновник за реализирането на голямата част културни събития в чест на една от най-крупните и забележителни музикални фигури на 20-и век – имах удоволствието да науча как у нас почетохме гения на този колос на българската музика, какви събития още предстоят по повод годишнината, както и за живота й с Парашкев, за неговия творчески устрем и талант, за любовта му към музиката и поезията.

За Людмила Хаджиева, ролите и любовта

Няколко думи за Людмила Хаджиева. Преди да стане част от трупата на Софийската опера през 1982 г, Люси Хаджиева е солистка на Бургаската опера, където с голям успех пее главните сопранови партии в “Кармен”, “Ловци на бисери”, “Вълшебната флейта”, “Йоланта”, изпълнява централните роли в хаджиевите “Албена”, “Лето 823”, “Юлска нощ”, “Цар Мидас…”. На сцената на Софийската опера впечатлява критика и публика с посветените на лиричния й натюрел арии от оперите “Парадокси”, “Звезда без име” и “Луд гидия” от Парашкев Хаджиев. Наред с хаджиевите героини, тя е и една от най-добрите интерпретаторки на женските образи от оперите на Пучини “Бохеми” и “Мадам Бътерфлай”. Мими и Чо Чо Сан се превръщат и в нейни коронни роли, съкровени на сърцето й. В един разговор с оперния диригент Борис Спасов, случайно той ми споделя: “Докато гледах и слушах Люси на сцената на Софийската опера в ролята на Мими, аз плаках…”

И това е обяснимо, имайки предвид чувствителната и нежна душа, която носи тази великолепна певица и прекрасна личност. В дълбоките й, малко тъжни очи, се чете благост, приветливост и непринуденост. С охота и нежна носталгия тя ми разказва за живота си с Парашкев.

“Това е мъжът на живота ми. За мен друг не съществува, не е имало, няма и да има. Голямата разлика във възрастта ни нямаше никакво значение. Любовта ни бе над всичко. Парашкев беше необикновен човек. Изключителен кавалер. Животът ми с него бе като живот на принцеса от вълшебна приказка. Това е човекът, който ми даде най-красивите емоции, които една жена може да изживее. Сърцето му беше отворено за малките неща. Непрекъснато намираше вдъхновение – в песента на птичките, в детския смях, в шума на листата, в галещия косите ми вятър. Вдъхновяваха го книгите, поезията. Трогнеше ли душата му някой красив стих, той веднага го обличаше в музика. Беше влюбен в творчеството на Йовков, затова и неговата “Албена” бе една сбъдната мечта”, разказва Люси Хаджиева.

С дълбок лиризъм и нежна поетичност Хаджиев рисува облика на Албена. Една от най-прочувствените и вълнуващи с великолепната си мелодика, звучност и вътрешен драматизъм оперни творби. Изключително скъпи на сърцето й ще останат и образите на Мона от “Звезда без име” и на Зорница от “Луд гидия”. Неслучайно Хаджиев посвещава тези, облъхани с толкова нежност и лиризъм, творби именно на Люси Хаджиева. За него тя е най-чистото и свято същество на земята, тя е вдъхновението и любовта, поривът на един мечтател. Такава е и Мона от “Звезда без име”. Тя е въплъщение на всичко нежно и лирично, на всичко крехко и по детски наивно. Мона е и онзи бунтарски и търсещ дух, облян от авантюристичния пламък на силно бленуваната мечта. Мона е поривът и крилете, тя е лириката на поета, тя е мелодията на музиканта, тя е звездата на астронома – загадъчна, непозната и неуловима. Мона е щастието, защото е надзърнала в сърцата на творците-мечтатели. Защото някъде там, една звезда вече носи нейното име.

Известният критик и музиковед Константин Карапетров пише в една своя статия: “Джакомо Пучини – един от кумирите на Хаджиев, оказал благотворно влияние върху творчеството му”. И наистина. Пучини създаде едни от най-силните в световен мащаб, нежни и лирични женски образи в оперната вселена. Такива са и героините на Хаджиев – истински и страдащи, саможертвени и одухотворени, нежни и крехки, всеотдайни и непокорни.

Една кратка ретроспекция на миналите събития от тази година в памет на Хаджиев може би би ни помогнала първо да надникнем поне за мъничко в света на хаджиевото творчество и ако не да чуем, то поне да се замислим върху непреходната стойност на неговата музика.

* Поредица от предавания и записи от Златния фонд на БНР бяха излъчени по радио България, в програмите “Христо Ботев” и “Хоризонт”.

* Прожекция на операта “Звезда без име”, както и на “Композиторът” и “Опит за портрет” – два филма за композитора Парашкев Хаджиев, бяха завъртяни в Музикален център “Борис Христов”.

* Песни и арии из опери на Хаджиев звучаха в София – в музея “Земята и хората”, в Музикален център “Борис Христов”, НМА “Панчо Владигеров” и в Съюза на Българските Композитори.

* С концертна дейност паметта му бе почетена и в градове като Пловдив, Видин, Варна. Интересен факт е, че и българските филателисти изразиха уважението си към таланта на големия творец, като представиха нова марка с неговия облик.

(край на цитата)

Портал „Епицентър“, 7 октомври 2015 г.

Магдалена Гигова

Парашкев Хаджиев е кум на седмата си жена

Гаранционният срок на браковете му бил 5 години. Този с голямата му любов изкарал 15 – до смъртта му.

Композиторът Парашкев Хаджиев бил известен с това, че като се влюби, се жени. И така – цели седем пъти. Но последната съпруга, оперната певица Людмила Хаджиева е голямата му любов. Сякаш всички други бракове са били генерална репетиция за седмия. Куриозното е, че преди да сключи брак с нея, маститият творец й е бил… кум.

Когато се запознават, Людмила е третокурсничка в консерваторията. Нейният годеник, обещаващ тенор я води на прослушване при мастития композитор в дома му на ул. „Малуша” в „Лозенец”. Той не подозира, че тази среща ще е съдбовна и за тримата. Младата певица умира от страх как ще се представи, но изпява блестящо прочутата ария на Чо Чо Сан от второ действие на операта „Мадам Бътерфлай”. Това е една от най-често играните роли в по-нататъшната й кариера. Когато заглъхва последният тон, Людмила плахо поглежда Хаджиев каква ще е реакцията му. Той обаче е благосклонен. За да я успокои, започва да я разпитва има ли музиканти в рода й. Тя отговаря, че баща й е лекар, но всички в семейството й пеят, особено майка й. “Тя имаше разкошен глас, едва ли мога да се меря с нея”.

“Майка ти ти е дала такава дарба, че трябва да бъдеш безкрайно доволна”, поощрява я композиторът. Той също е с музикантска семка – син е на основателя на Софийската опера – диригента Тодор Хаджиев, и на оперната прима Дойчина Хаджиева. По онова време е известен като един от най-продуктивните български композитори, професор в музикалната академия, народен артист. Студентката е поласкана, окрилена и очарована. Логично е, когато след няколко месеца тя и годеникът й решават да се оженят, да поканят Хаджиев за кум. След това пътищата им задълго се разделят.

Семейството се притеснява да не би кумът им да реши, че се надяват на протекции и не поддържат връзка с него. Людмила (бъдеща Хаджиева) завършва консерваторията при проф. Цветана Дякович, специализира при проф. Благовеста Карнобатлова-Добрева и отива да пее в бургаската опера, където е назначен мъжът й след дълго обучение в чужбина. Тя само дочува пикантните клюки за поредната женитба, забежка или увлечение на кума си, които се носят като легенди в музикантските среди.

Идва фаталната 1979 година! В Бургас ще поставят операта на Парашкев Хаджиев „Лето 893-то”. Людмила е разпределена да пее ролята на Севина. Междувременно тя и мъжът й решават да се разделят след 7 години брак. Въпреки, че ги свързва синът им Светослав, отношенията им са охладнели. В полученият емоционален вакуум избухват чарът и галантността на прочутия композитор. По време на репетициите прескачат волтови дъги помежду им. Седмица след като разводът й влиза в сила, Людмила се жени за Парашкев Хаджиев. Разликата във възрастта им от 35 години е скандална за 1980 г. (а за някои пуритани и днес). Той е на 68, тя на 33, но и двамата твърдят, че не я усещат.

Съвременници на маестрото обясняват причината: „Имаше вид на кабинетно старче, което не излиза от библиотеките, а всъщност беше голям любовчия. Хвалеше се, че прави любов 2 пъти дневно – сутрин, като стане, и вечер преди лягане. Казваше, че една жена е вярна на мъжа си, докато редовно си получава порцията интимно общуване”.

Истината е, че като дългогодишен педагог, професорът непрекъснато е сред млади хора и от тях възприема бунтарския дух и съвременните представи. Людмила пък не се притеснява от факта, че е съпруга номер седем. В крайна сметка нито една от предишните шест не се е разделила с горчивина – на всяка от тях Хаджиев е оставил семейното жилище като истински кавалер.

Людмила разкрива неговата гледна точка: “Той казваше, че винаги е вярвал в любовта и затова е постъпвал честно със своите съпруги – всеки път, когато е имал връзка с жена, й е предлагал брак. Но все е излизал разочарован по различни причини. Сред тях има певици, две пианистки, всички са свързани с музиката. При нас се получи някаква много силна страст. Някак постепенно навлизахме в същността на чувствата. Препятствията като че ли ги нагорещяваха”.

Композиторът, известен с непримиримия си нрав и остър език, в присъствието на жена си става друг човек. Той самият няма деца и с широко сърце приема сина й от първия брак, дава му уроци по пиано, дори иска да го осинови, но Людмила не желае да го разделя от истинския му баща.

“Парашкев е мъжът на живота ми. За мен друг не съществува, не е имало, няма и да има. Голямата разлика във възрастта ни нямаше никакво значение. Любовта ни бе над всичко. Той беше необикновен човек. Изключителен кавалер. Животът ми с него бе като вълшебна приказка. Това е човекът, който ми даде най-красивите емоции, които една жена може да изживее. Сърцето му беше отворено за малките неща. Непрекъснато намираше вдъхновение – в песента на птичките, в детския смях, в шума на листата, в галещия косите ми вятър. Вдъхновяваха го книгите, поезията. Трогнеше ли душата му някой красив стих, той веднага го обличаше в музика. Беше влюбен в творчеството на Йовков, затова и неговата “Албена” бе една сбъдната мечта”, разказва Люси Хаджиева. “Бях безкрайно щастлива с него, въпреки че често боледуваше. Болестите му се активираха странно в периода около рождения му ден. Но беше човек с голяма енергия и преодоляваше проблемите. Заедно пътувахме из Европа, когато поставяха негови опери и концерти. Пяла съм почти на всичките. Изпълняваше всяко мое желание. Чувствах се като принцеса, а той беше моят благородник и покровител. Имах всичко, за което млада жена може да мечтае. Избягвах да се заглеждам по витрините, защото веднага улавяше погледа ми, хващаше ме за ръка и ме въвеждаше вътре за поредния подарък”, спомня си Людмила.

През 1983 г. тя постъпва в Националната опера. Съпругът й идва на всички спектакли и винаги сяда на втория ред на партера вляво. От Съюза на композиторите решават, че най-сетне се е кротнал и го избират за председател. Поредицата от бракове и разводи била аргументът да не го издигат на този отговорен пост, въпреки написаните от него 21 опери, 6 оперети, 3 мюзикъла, 1 балет; повече от 500 хорови, над 1000 детски и училищни, 20 естрадни песни и близо 5000 хармонизации на народни песни.

“Музиката беше неговият живот. Колкото взискателен и строг като професионалист, толкова честен, сърдечен и благороден беше той”, спомня си Людмила Хаджиева. – Имаше някакъв магнетизъм в него. Помагаше на всеки с каквото можеше. Удивителна личност. Имаше велико чувство за хумор, а да не говоря за ненадминатия му кулинарен талант. Досегът ми с този човек непрекъснато ме обогатяваше, зареждаше ме с енергия, даваше ми всеки ден криле. Аз ги разпервах и се чувствах като щастлива пееща птица – безметежна, волна, влюбена и обичана. Понякога се връщах огорчена от театъра, а той ми казваше: “Ти си виновна за това, защото си допуснала да се държат с теб така!” Беше абсолютно принципен и директен човек. Можеше да си даде живота за някого, но усетеше ли недобронамереност, ставаше страшно. Държеше на достойнството си”, споделя седмата и последна съпруга.

Здравето на Парашкев Хаджиев се влошава след неуспешна операция от катаракта. От притеснение получава инсулт и девет денонощия е в кома. Издъхва на 80-годишна възраст на 28 април сутринта, часове след рождения си ден на 27-и. Малко преди да издъхне, Парашкев Хаджиев сподея пред свой приятел: “Ех, защо не съм 20 години по-млад, за да поживея още малко с Людмила”.

Останах сама. Не търсих друг. След като съм имала такъв съпруг, не мога да го заменя с никого, нито пък е възможно да започна да живея по друг начин. На него дължа всичко – и оформянето като певица, и мирогледа, и това, че все още оцелявам. Защото той ми даде безценни съвети за живота. Щастлива съм, че съдбата ме срещна с него”, казва Людмила Хаджиева. Тя продължава да пее в операта до 2006 г., да преподава на студентите си, да се радва на сина си Светослав, снаха си Таня, която е нейна ученичка и внучката си Люси.

До кончината си през 2013 г. Людмила е убедена, че бракът й с Парашкев Хаджиев е съдбовно щастие.

(край на цитата)

Нека днес на 27 февруари 2026 г. почетем 13 години от кончината на певицата Людмила Хаджиева, които се навършиха на 25 февруари т.г.

Мир на праха й!

…..

Записи: