Годишнина от рождението на италианската певица Ирис Адами Корадети
Драги приятели на оперната музика, вчера на 19 март 2025 г. се навършиха 122 години от рождението на известната в миналото италианска оперна певица – сопраното Ирис Адами Корадети (Iris Adami Corradetti), родена на този ден през 1904 г. в Милано, починала на 26 юни 1998 г. в Падуа.
Днес на 20 март – началото на пролеттта през настоящата 2026 г. пиша за първи път статия за тази легендарна певица, която в годините на гласовия си възход е имала огромни постижения в опери от различни епохи и стилове. Не можах вчера да я почета, защото моят добър приятел – тенорът и вокален педагог във Виена Божидар Николов имаше вчера рожден ден и предпочетох да го уважа със статия, а днес да напиша такава за Ирис Адами Корадети.
Нека започна с „визитната картичка“ на певицата:
Ирис Адами Корадети носи любовта към музиката и специално влечението към оперното изкуство от родителите си – нейната майка Биче Корадети (родена като Дона ди Пиаве през 1875 г. в Падуа, починала през 1969 г. също там), е международно утвърдено сопрано, а баща ѝ Феручо Корадети (роден през 1864 г., починал през 1934 г. в Ню Йорк) е бил известен музикален критик и баритон. Така че още от детските си години Ирис Адами Корадети израства в среда с дълбоки музикални традиции. Без специално музикално образование тя дебютира през 1926 г. в театър „Дал Верме“ в Милано в ролята на Коралита в операта „Анима алегра“ от Франко Витадини . През 1928 г. участва в Милансата Скала, играейки ролята на Розалина в операта „ Слай“ от Ермано Волф-Ферари .
Още в началните години на кариерата си музикалните специалисти разпознаат нейните необикновени вокални качества, като подчертават изключителния ѝ талант на актриса, като откриват нейната човечност и модерност. Още в началото, почти случайно, тя прави първите си стъпки в Миланската Скала, под бдителния и признателен поглед на хора като Тосканини, Гуарниери и Паница, и редом с именити колеги като Пертиле, Раса, Роси Морели, Мерли и Дала Рица, започва нейната стремителна кариера – една кариера, култивирана стъпка по стъпка, изградена, може да се каже, отдолу нагоре и изведена до най-високите върхове.
Ирис Адами Корадети има богат репертоар, включващ осемдесет опери, тридесет и пет от които световни премиери, и около сто роли от композитори от всички епохи на оперната музика, като Волфганг Амадеус Моцарт и Доменико Чимароза , от Джузепе Верди до Джакомо Пучини и Пиетро Маскани , до съвременни автори като Алберто Франкети , Джузепе Муле и най-вече Ермано Волф-Ферари (тя е главната героиня в почти всичките му опери). Партиите, които най-много отличават интензивната ѝ кариера, са тези на Франческа във „Франческа да Римини“ от Рикардо Дзандонай и „Мадам Бътерфлай , както и Лиу в „Турандот“ от Пучини .
Един поглед към театралните хроники разкрива, че от самото начало на кариерата ѝ е имало почти еклектична предразположеност към обширен и разнороден репертоар.
Нейният пламенен музикален инстинкт скоро я е подтикнал да се докосне до нови или рядко изпълнявани произведения. Тя участва в някои важни премиери като „Светата“ (1930) от Витадини, „Бакко в Тоскана“ (1931) от Кастелнуово-Тедеско и „Нощта на Зорайма“ (1931) от Монтемеци
Интересно е и какво пише Гулиелмо Барблан за нейната интерпретация на образа на Виолета в „Травиата“ от Верди: „Рядко се среща баланс между интелект и сърце с такава интензивна величина зад кулисите на нашата опера: ако наблюдавате внимателно тази певица, никога няма да пропуснете да забележите колко постоянно е бдителна тя към всеки свой акцент, към най-малкия жест. Но в същото време забелязвате, че когато историята стане драматична и епизодът е забулен в мантия на болка, в очите ѝ се появява сълза и гласът ѝ трепери, което ви казва, че сърцето ѝ бие по-силно“.
(край на цитата)
Официално Ирис Адами Корадети се оттегля от сцената на 28 януари 1946 г. по време на един от известните концерти на „Martini & Rossi“. Дори и на 18 март 1957 г. да е поканена на концерт, тя окончателно се сбогува с кариерата си.
След като напуска сцената, сопраното се посвещава на преподавателска дейност по вокално изкуство. Става високо уважаван вокален педагог. Първоначално преподава в Триест, след което от 1959 г. е професор в Консерваторията „Бенедето Марчело“ във Венеция, а последно в Падуа. Тя е член на журитата на множество конкурси, води конференции и майсторски класове в Италия и чужбина и е удостоена с позиции на артистичен ръководител благодарение на експертния си опит. Поканена е за тази цел от Херберт фон Караян на Залцбургския фестивал“.
Музикалнака критика в тия години определя Ирис Адами Корадети така: „певица с чудесни средства, безупречен интелект и прецизност. Чувствителността и изящността на слуха ѝ са пословични, а интонацията ѝ – безупречна. Тя може да служи като камертон за всички свои колеги. С ясния и безсенков тембър на гласа си и музикална интерпретация на ролите си тя почти достига съвършенство“.
(край на цитата)
Запазени са малко записи на гласа на ѝ: само три оперни пиеси, записани през 1940 г. за „Cetra“ , и серия от камерни арии, взети от записи на живо и след това ремастерирани на CD.
Ирис Адами Корадети умира на 26 юни 1998 г. в Падуа.
(край на „визитната картичка“ на певицата)
В настоящата статия ще се спра на биографични данни за Ирис Адами Корадети, нейната вокална дейност и рлепертоар, както и на статии в медиите, свързани с изкуството й. Първо цитирам данни от източници на италиански език в превод на български:
Ирис Адами Корадети, родена на 19 март 1904 г. в Милано, починала на 26 юни 1998 г. в Падуа, е италианско сопрано , а по-късно учителка по оперно пеене .
Биография
Ирис Адами Корадети учи пиано и пеене като самоука певица, по съвета на родителите си, сопраното Биче Адами , и баща си – баритонът и музикален критик Феручо Корадети .
Дебютира през 1926 г. в театър „Дал Верме“ в Милано в ролята на Коралита в операта „Анима алегра“ от Франко Витадини . През 1928 г. тя участва в Милансата Скала, играейки ролята на Розалина в операта „ Слай“ от Ермано Волф-Ферари . През същия сезон в миланския театър тя играе първата си роля в опера от Моцарт, тази на Барбарина в „ Сватбата на Фигаро“ , а през 1927 г. играе в ролята на Мариана – модистка в „Рицарят на розата“, дирижирана от Еторе Паница, с Кончита Супервия.
Адами Корадети има богат репертоар, включващ осемдесет опери, тридесет и пет от които световни премиери, и около сто роли от композитори от ранния романтичен период , като Волфганг Амадеус Моцарт и Доменико Чимароза , от Джузепе Верди до Джакомо Пучини и Пиетро Маскани , до съвременни автори като Алберто Франкети , Джузепе Муле и най-вече Ермано Волф-Ферари (тя е главната героиня в почти всичките му опери). Партиите, които най-много отличават интензивната ѝ кариера, са тези на Франческа във „Франческа да Римини“ от Рикардо Дзандонай и „Мадам Бътерфлай , както и Лиу в „Турандот“ от Пучини .
През 30-те години на миналия век Адами Корадети участва в записите на някои опери за италианското радио от онова време – „EIAR”. Официално тя се оттегля от сцената на 28 януари 1946 г. по време на един от известните концерти на „Martini & Rossi“. Дори и на 18 март 1957 г. да е поканена на концерт, тя окончателно се сбогува с кариерата си.
След като напуска сцената, сопраното се посвещава на преподавателска дейност по вокално изкуство. Става високо уважаван вокален педагог. Първоначално преподава в Триест, след което от 1959 г. е професор в Консерваторията „Бенедето Марчело“ във Венеция, а последно в Падуа. Сред най-известните ѝ ученици са сопраните Катя Ричарели , Маргерита Роберти, Катарина Иконому, Розана Липи, Мара Зампиери , Алесандра Мантовани Джамбело и Норма Фантини , мецосопаните Лучия Валентини Терани и Глория Скалки , баритоните Антонио Салвадори , Франко Босколо и Владимиро Ганзароли .
Тя е член на журитата на множество конкурси, води конференции и майсторски класове в Италия и чужбина и е удостоена с позиции на артистичен ръководител благодарение на експертния си опит. Поканена е от Херберт фон Караян на Залцбургския фестивал , след което Корадети се завръща за още 14 години, за да преподава при летни курсове по пеене.
Ирис Адами Корадети умира в Падуа на 26 юни 1998 г.
Критика
Бруно Барили я определя като певица „с чудесни средства, безупречен интелект и прецизност. Чувствителността и изящността на слуха ѝ са пословични, а интонацията ѝ – безупречна. Тя може да служи като камертон за всички свои колеги. С ясния и безсенков тембър на гласа си и с широкия си и прост начин на музициране тя почти достига съвършенство. Ясно е, че нежната певица не престава да се обучава и обича изкуството си“.
Наследяване
От 1985 г. насам в Падуа – градът, в който Ириспген Адами Корадети живее много години, общината организира всяка година престижен международен конкурс за млади оперни певци, посветен на нея.
Запазени са малко записи на гласа ѝ: само три оперни пиеси, записани през 1940 г. за „Cetra“ , и серия от камерни арии, взети от записи на живо и след това ремастерирани на CD.
(край на данните от източници на италиански език)
Без превод ще цитирам репертоара и дискографията на Ирис Адами Корадети също от източници на италиански език:
Repertorio
Repertorio operistico
| Ruolo | Titolo | Autore |
|---|---|---|
| Elisetta | Il matrimonio segreto | Cimarosa |
| Colombina | Le maschere | Mascagni |
| Barbarina | Le nozze di Figaro | Mozart |
| Donna Elvira | Don Giovanni | Mozart |
| Cio-Cio-San | Madama Butterfly | Puccini |
| Giorgetta | Il tabarro | Puccini |
| Liù | Turandot | Puccini |
| Povarikha | La fiaba dello zar Saltan | Rimskij-Korsakov |
| Marianna Leitmetzerin | Il cavaliere della rosa | Strauss |
| Elsa di Brabante | Lohengrin | Wagner |
| Felice | I quatro rusteghi | Wolf-Ferrari |
| Rosalina | Sly | Wolf-Ferrari |
| Lucieta | Il campiello | Wolf-Ferrari |
| Francesca da Polenta | Francesca da Rimini | Zandonai |
(край на цитата)
Discografia
- Giacomo Puccini, Madama Butterfly: Un bel dì vedremo
- Pietro Mascagni, Lodoletta: Flammen perdonami
- Riccardo Zandonai, Francesca da Rimini: Paolo, datemi pace
- Franco Alfano: Ninna nanna partenopea
- Gabriel Fauré: Les berceaux – Notre amour – Automne
- Riccardo Zandonai: Lontana
- Giorgio Federico Ghedini: Dì, Maria dolce
- Maurice Ravel: Cinq melodies populaires grecques
- Manuel de Falla: Asturiana – Nana – Jota (da Sette canzoni spagnole)
- Goffredo Petrassi: Benedizione
- Edvard Grieg: Ein Swan
- Igor’ Fëdorovič Stravinskij: Pastorale
(край на цитатите)
Хронология на някои изяви на Ирис Адами Корадети:
1926 Milano Teatro Dal Verme „Anima allegra” (Каролита)
1927 Milano La Scala “Sly” (Rosalina) (Дебют)
1929 Milano La Scala “Приказка за цар Салтан” от Н. Римски-Корсаков (-) (Премиера)
1931 Milano La Scala “Bacco in Toscana” M. Castelnuovo-Tedesco (-) (Премиера)
1931 Milano La Scala “La Note di Zoraima” Italo Montemezzi (-) (Премиера)
1936 Milano La Scala „l Campiello“ E. Wolf-Ferrari (Lucieta) (Премиера)
1938 Milano La Scala „Madama Butterfly” Puccini (Cio-Cio-San)
1939 Римска опера „Монте Ивнор” Л. Рока (премиера)
1942 Firenze „Teatro Comunale ”Madama Butterfly“ Puccini (Cio-Cio-San)
(край на цитата)
От източник на италиански език в Падуа цитирам допълнителна информация от биографията и дейността на Ирис Адами Корадети. Тя дълги години е живяла до смъртта си там и тази дейност е добре позната на местните органи в упрвлението на културата в града и региона. Превода на български език е мой с помощта на Гугъл-преводач:
Портал „Comune de Padova“
Биография на Ирис Адами Корадетти
Животът на италианската певица Ирис Адами Корадети (Милано, 1904 – Падуа, 1998).
Ирис Адами Корадети е родена в Милано на 19 март 1904 г. и е била запозната с изкуството от ранна възраст: майка ѝ Биче Корадети (Сан Дона ди Пиаве, 1875 – Падуа, 1969) е утвърдено международно сопрано, а баща ѝ Феручо Корадети (Сан Саверино Марке, 1864 – Ню Йорк, 1934) е бил известен музикален критик и баритон.
Ирис Адами Корадети се появява на оперната сцена в период на интензивна дейност, когато към вече консолидирания репертоар на Верди се присъединява този на Пучини и Маскани, но произведенията на Витадини, Респиги, Франкети, Монтемеци, Луалди, Кастелнуово-Тедеско, Джордано, Робиани, Ферари-Трекате, Пик, Манджагали, Смарелия, Пиетри, Рока, Рабо, Муле, Латуада, Гедини, Дзандонай и Чилеа също
намират място и успех. По този начин, макар че е възможно да се реконструират, чрез кариерата ѝ на многостранна певица, модите и вкусовете, преобладаващи между 1926 г., годината на дебюта ѝ в „Театро Дал Верме“ в Милано, и 1948 г., тя също така разкрива необичайна откритост: тази на певица, която успява да утвърди своята индивидуалност предимно чрез собственото си музикално осъзнаване, което е дори по-живо и плодотворно от вниманието, обръщано на гласа ѝ.
Други, и то съвсем скоро, също ще разпознаят нейните необикновени вокални качества, ще подчертаят изключителния ѝ талант на актриса, ще открият нейната човечност и модерност.
Ирис Адами Корадети слуша за музика и интерпретация, стилове и композитори още от раждането си и скоро научава качеството и обхвата на жертвите, които един певец прави, за да запази и развие гласовия си орган. Може би точно поради тази причина, още в много ранна възраст, тя се посвещава на пианото, заявявайки, че никога няма да бъде певица. Тя израства, заобиколена от вокалите и изпълненията на майка си – Биче Адами, сопрано с чист глас, и баща си, Феручо Корадети, баритон, музикален критик и интелигентен актьор.
Но тогава, почти случайно, прави първите си стъпки в Миланската Скала, под бдителния и признателен поглед на хора като Тосканини, Гуарниери и Паница, и редом с именити колеги като Пертиле, Раса, Роси Морели, Мерли и Дала Рица. Кариера, култивирана стъпка по стъпка, изградена, може да се каже, отдолу нагоре и изведена до най-високите върхове.
Колко е голям репертоара й? Толкова много, от Коралита в „Анима алегра“, образът от дебюта ѝ през 1926 г., до Лиу, от Мюзета до Барбарина и така нататък, впечатляващ списък: има приблизително 85 произведения в репертоара си, с близо 100 различни образа, принадлежащи на автори, вариращи от Карисими до Меноти, от Верди до Вагнер, от Респиги до Луалди, от Волф Ферари до Франкети, до Дзандонай, Муле, Пицети, Витадини и др.
Не всеки има дарбата да схване тайните на авторите, да се идентифицира с толкова различни психологически и вокални герои, да улови стилове и чувствителност, толкова отдалечени един от друг, да командва почти по воля (но тайната се крие само в практиката) своя пластичен и ковък вокален орган.
Един поглед към театралните хроники разкрива, че от самото начало на кариерата ѝ е имало почти еклектична предразположеност към обширен и разнороден репертоар.
Нейният пламенен музикален инстинкт скоро я подтиква да се докосне до нови или рядко изпълнявани произведения. Тя участва в някои важни премиери като „Светата“ (1930) от Витадини, „Бакко в Тоскана“ (1931) от Кастелнуово-Тедеско и „Нощта на Зорайма“ (1931) от Монтемеци, в роли, които не са точно водещи, но въпреки това са предизвикателни и решаващи за крайния успех. Тя участва и в няколко представления на произведения от съвременни или по-малко известни композитори, като Персико, Казела, Рока, Смарелия и др.
След напускането на Тосканини от Миланската Скала, Ирис Адами Корадети оставя своя отпечатък и в други театри, най-напред в „Ла Фениче“ във Венеция с „Турандот“ (ролята на Лиу) през 1932 г. и в световната премиера на „Романтизъм“ от Робиани (1933); след това, отново през 1933 г., в театър „Сан Карло“ в Неапол в „Сватбата на Фигаро“ (ролята на Керубино), в Генуа в „Маската“ от Маскани (1933), в Бари в „Травиата“ (1934), в Торино във „Вертер“ (1935) заедно с Тито Скипа и през същата година в „Бокачио“ от Супе заедно с Ренцо Пини.
Завръщането на Ирис Адами Корадети в Миланската Скала идва през 1936 г. със „Сватбата“ от Чимароза, „Лоенгрин“ от Вагнер, „Мантията“ от Пучини и „Кампиело“ от Волф Ферари (световна премиери), творби, които още веднъж свидетелстват достатъчно за уникалната гъвкавост на певицатаа. След това отново: „Вертер“ от Гуно в Неапол (1937), отново с Тито Скипа, „Манон“ от Масне и „Кампиело“ от Волф Ферари в Рим (1937), „Дон Жуан“ в Торино (1937), „Травиата“ в Милано в замъка „Сфорцеско“ (1937), „Лоенгрин“ и „Бохеми“ в Генуа (1937) и др.
През 1938 г. Миланската Скала ѝ дава възможност за постигане на един от най-големите ѝ успехи: постановката на „Мадам Бътерфлай“, дирижирана от Де Сабата.
Очакването се оказва електризиращо. Други престижни водещи дами, като Сторкио, Пампанини и Дала Рица, са запомнени. Нейният личен успех е пълен. Какво всъщност е имало в тази интерпретация на Корадети? „ Преди всичко “, подчертава П. Капуто в статия, публикувана преди няколко години в „Musica e dischi“, „ тази артистка успява проницателно да идентифицира автентичния стил на Пучини; тя има заслугата да го постави исторически и критично в един вид неоромантичен стил, стил, който, макар и да не пренебрегва изразителните постижения на веристичното пеене, смекчава неговите ексцесии, като се позовава на основните принципи (легато, портаменти, линейност на пеенето и др.) на романтичната мелодрама. Личен стил на пеене, ако щете, но такъв, който е позволил на учените по-лесно да идентифицират естетическата личност на Пучини, винаги погрешно смятан за композитор само на веризъм“.
Но има поне два други образа, които трябва да бъдат споменати и които Корадети успява да интерпретира възхитително, привличайки вниманието на авторитетните критици и безусловното признание на публиката. А именно, Франческа и Виолета. След представление на „Франческа да Римини“ през 1938 г., Серджо Сети пише в „La Gazzetta dell’Emilia“:
Ирис Адами Корадети, идеална фигура за ролята на Франческа, с величествена походка, стилизирани жестове и изключително подвижна маска, ни даде особено ефектна интерпретация и вдъхна живот на образа с виртуозността на пеенето си; тази великолепна интерпретаторка разкри изключителна сила на гласа и на места деликатност на излъчването, такава че да достигне до най-спиращите дъха пианисими“.
(край на цитата)
Интересно е и какво пише Гулиелмо Барблан за нейната интерпретация на образа на Виолета:
„Рядко се среща баланс между интелект и сърце с такава интензивна величина зад кулисите на нашата опера: ако наблюдавате внимателно тази певица, никога няма да пропуснете да забележите колко постоянно е бдителна тя към всеки свой акцент, към най-малкия жест. Но в същото време забелязвате, че когато историята стане драматична и епизодът е забулен в мантия на болка, в очите ѝ се появява сълза и гласът ѝ трепери, което ви казва, че сърцето ѝ бие по-силно. Такъв начин на пеене не е импровизиран, а разкрива цял процес на артистично и техническо изследване, в което интелигентността, стилът и вкусът са се съревновавали с внимателна мярка“.
(край на цитата)
Много може да се каже и за нейните интерпретации на Федора в операта на Джордано „Федора“, за ролите й в „Карлота Адриана“, „Лодолета“, Дездемона в „Отело“ и много други опери и роли, които ограниченото пространство ни пречи да изброим: опери и роли, с които обаче тя демонстрира – както пише строгият Бруно Барили – певица, притежаваща „прекрасни средства, безупречен интелект и прецизност. Чувствителността и изящността на слуха ѝ са пословични, а интонацията ѝ – безупречна. Тя може да служи като камертон за всички свои колеги. С ясния, безсенков тембър на гласа си и широкото, просто изпълнение, тя почти достига съвършенство. Ясно е, че нежната певица никога не спира да изучава и обича изкуството си“.
И все пак, внезапно, през 1946 г., това „много жизнерадостно, галещо и изразително сопрано и, както винаги, интелигентна актриса“ (както я описва Франко Абиати) обявява оттеглянето си от сцената.
През 1951 г., по изключение, тя участва в представления на „Мадам Бътерфлай“, „Отело“ и „Франческа да Римини“ по случай честването на Дзандонай в Тренто, както и в някои концерти.
Това, което се случва между 1951 и 1998 г., годината на смъртта й, е добре известно: преподавателската й дейност в консерватории и частно в Падуа, където е живяла повече от петдесет години; участието й в журита на множество конкурси; конференциите й; курсовете й за напреднали в Италия и чужбина; майсторските й класове в Залцбург по покана на Херберт фон Караян; нейните ученици; артистичното й ръководство; консултантската й дейност; накратко, непрекъснатата й служба в полето на изкуството, на това изкуство, на което е дала всичко, но от което е получила и толкова много.
Днес името на Ирис Адами Корадети почти автоматично се свързва с нейните запомнящи се интерпретации на героини като Виолета, Чо Чо Сан, Франческа и Федора.
Тези, които обичат театъра, тези, които вярват, че той може да създава история – история на времената, обичаите, вкусовете и интерпретациите – имат свещения дълг не само да помнят, но и да съживяват, ако е необходимо, тези спомени.
(край на цитата)
В немския музикален портал „Tamino Klassikforum“ често има дискусии между музикални любители на дадена тема. Така и за певицата Ирис Адами Корадети се е провела такава дискусия от 31 март до 3 април 2018 г. и аз искам днес да цитирам в моята статия за нея думите на участниците в превод на български. Цитирам:
Портал „Tamino Klassikforum“
31 март 2018 г.
Ирис Адами Корадетти – първата Розалина в „Слай“ от Волф-Ферари
„Ирис Адами Корадетти е италианска сопранова певица. Родена е на 19 март 1904 г. в Милано и умира в преклонна възраст на 26 юни 1998 г. Произхожда от музикално семейство; и баща ѝ, Феручо Корадети, и майка ѝ, Биче Адами, са певци. С двойното си фамилно име тя пази спомена за родителите си жив. По-малката ѝ полусестра, Фиора Контино, родена през 1925 г., първоначално също се занимава с певческа кариера, но по-късно учи пиано и става успешен диригент в Съединените щати. Умира през 2017 г.
Ирис Адами Корадетти дебютира през 1926 г. в театър „Дал Верме“ в Милано в операта „Анима Алегра“ от Франко Витадини. На 29 декември 1927 г. тя изпълнява ролята на Розалина в световната премиера на „Слай“ от Ермано Волф-Ферари. Аурелиано Пертиле пее главната роля, изпълнявайки дългогодишното желание на този композитор най-накрая да постигне успех в най-големия оперен театър на Италия. Изпълнението е огромен успех, допълнително затвърждавайки репутацията на певицата, която продължава да отделя значително внимание на съвременни произведения през цялата си кариера, като същевременно е търсена за опери от Моцарт, Пучини и Верди. Общо тя владее репертоар от осемдесет опери. Сред най-блестящите ѝ изпълнения са Франческа във „Франческа да Римини“ от Рикардо Дзандонай“.
Поздрави от Рюдигер като Райнголд, 31 март 2018 г.
1 април 2018 г.
Скъпа Райнголд!
Не бих си помислил, че някой все още познава Ирис Адами Корадетти. Как се запозна с нея? Нейните плочи не са съвсем обичайни. Въпреки това, всеки, който има склонност към веристично пеене, ще намери много неща, на които да се наслади тук.
Макар блестящото италианско сопрано да не е особено резониращо в долния регистър и да му липсва закръгленост, сладост и цвят в средния диапазон, гласът ѝ пламва с изключителна интензивност в горния регистър. Певицата знае как да използва това с голям ефект. Тя пее със страстна идентификация, винаги стремейки се към истински автентичен израз. Пеенето ѝ е доста свободно ритмично и не може непременно да се каже, че тя винаги пее написаните ноти. Но тя винаги улавя душата на музикалната фраза. Ето защо е толкова убедителна веднага, особено във веристични роли. Наистина бих искал да я чуя в „Слай“.
Между другото, ако не се лъжа, Ирис Адами Корадетти беше учителка на Катя Ричарели.
Честит Великден!
Карузо 41
´´´´´
3 април 2018 г.
Скъпи Карузо, преди много години един колекционер ми пусна шеллакова плоча на Ирис Адами Корадети, защото знаеше, че имам „склонност към веристично пеене“. Така се запознах с нея за първи път. По-късно я срещнах във филма на Стефан Цукер „Оперен фанатик“.
Все още смятам този силно личен документален филм за един от най-трогателните оперни филми, правени някога. Не знам от пръв поглед дали Катя Ричарели е била една от нейните ученички. В тема на Алфред за Лучия Валентини Терани прочетох, че тази певица е била сред ученичките на Корадети.
П.С. Оттогава помолих модератора да промени малкото име на певицата на Ирис. Едва сега открих грешката си.
Поздрави от Рюдигер като Райнголд
……
3 април 2018 г.
Уважаеми Райнголд,
страстен меломан, който не е член на нашия форум, защото намира дискусиите за продукции за „отвратителни“, от време на време преглежда главата „ИЗВЕСТНИЯТ ГЛАС – ПОРТРЕТ НА ПЕВИЦА“. Днес той ми изпрати имейл с информацията, че Катя Ричарели всъщност е учила при Ирис Адами Корадети.
Не съм запознат с филма, който споменахте. Ще видя дали мога да го намеря някъде.
С най-добри пожелания: Карузо 41
……
3 април 2018 г.
Уважаеми Карузо, благодаря ви за информацията. Наистина мога да препоръчам филма, който споменахте. Гледал съм го безброй пъти. Това, което ме трогна най-много обаче, не беше посещението с Инес Адами Корадети, а срещата с вече покойната Карла Гаваци на тераса на кафене в Бергамо, където тя живя до края. Оттогава нататък бях пленен от тази жена и гласа ѝ. Дори има нейна снимка с подпис на маса в апартамента ми. Минавам покрай нея няколко пъти на ден и винаги мисля за нея. Стефан Цукер понякога е малко настойчив с проницателните си въпроси. Но дивите знаят как да се справят. Особено Марсела Побе.
Поздрави от Рюдигер като Райнголд
´´´´
3 април 2018 г.
Здравейте и вие двамата,
И аз съм доста запозната с името Ирис Адами Корадети. Попаднах на нея чрез книгите на Юрген Кестинг, който понякога цитира от книгата „Последните примадони“ от Ланфранко Распони. Когато попаднах на тази книга преди години в английска антикварна книжарница, веднага я грабнах и все още обичам да я разглеждам от време на време. След това се опитах да намеря записи на дамите – YouTube и Spotify не съществуваха тогава. На един от тези компактдискове Ирис Адами Корадети изпълнява кратък откъс от „Франческа да Римини“.
Докато търсех по-нататък, открих още два записа от „Травиата“ с участието и на двамата ѝ родители. Има много записи на бащата Феручо Корадети, но тези на майка й Биче Адами са доста редки и е нужно известно време, за да се свикне с техническите им изпълнения.
Имам и филма „Оперен фанатик“. Наистина е много интересен, въпреки че фалцетът на Стефан Цукер след известно време ми действа на нерви. Но ми беше интересно и да видя някои от певците на живо, някои от чиито имена са практически неизвестни в наши дни.
С най-добри пожелания: г-жа Кортезе
(край на цитата от дискусията в портал „Tamino Klassikforum“)
Както стана въпрос при биографията на Ирис Адами Корадети, от 1985 г. насам в Падуа – градът, в който тя живее много години, общината организира всяка година престижен международен конкурс за млади оперни певци, посветен на нея. В настоящата статия ще дам информация за един от последните конкурси там през 2024 г. Цитирам в превод от източник на италиански език:
Портал „Padova Cultura“
Международен оперен конкурс „Ирис Адами Корадети“
XXXI издание 2024 г.
Обявено е 31-вото издание на Международния конкурс за оперно пеене „ Ирис Адами Корадети“ , посветен на паметта на именитото падуанско сопрано (1904–1998) . Конкурсът е отворен за оперни певци от всички националности, до 35-годишна възраст.
Можете да се регистрирате на портала „concorsocorradetti.comune.padova.it“ .
Обявление за конкурса 2024 (.pdf файл)
Правила на състезанието за 2024 г. (.pdf файл)
За да се регистрирате, моля, използвайте специалния формуляр за регистрация и приложете всички необходими документи. Непълни или неправилни заявления няма да бъдат приемани.
Международният конкурс за оперно пеене „Ирис Адами Корадети“ е музикално състезание, което представлява глава от музикалната история на Падуа. Първото му издание датира от 1985 г., когато певчески конкурс е кръстен на сопраното, за да я почете като велика артистка, изтъкнат учител по пеене и способен и просветен театрален организатор.
През годините певческият конкурс нараства по участие, подхранвайки очакванията за бъдещи кариери в оперния свят сред многото млади участници (средно по 150 всяка година).
Сред победителите и финалистите от минали издания, които са постигнали блестящи кариери, са: Даниела Барселона, Андреа Кончети, Роберто Ароника, Рикардо Дзанелато, Симоне Пиацола, Франческа Дото, Анализа Стропа и Лучано Ганчи.
Комисията за изданието през 2024 г. е от голямо международно значение:
PETER MARIO KATONA (президент), артистичен директор на Кралската опера в Лондон
MARA ZAMPIERI (вицепрезидент), сопрано
CHRISTOPH SEUFERLE, артистичен директор на „Дойче опер Берлин“
BRIAN SPECK, артистичен администратор на Метрополитън опера в Ню Йорк
EVAMARIA WIESER, кастинг директор на Залцбургския фестивал и кастинг консултант на „Лирик Опера“ в Чикаго
RENATE KUPFER, оперен консултант по кастинг
CECILIA GASDIA, началник и артистичен директор на „Fondazione Arena di Verona“
ALESSANDRO DI GLORIA, програмен и кастинг директор на „Teatro Massimo“ в Палермо и програмен консултант на „Teatro dell’Opera“ в Рим
EDOARDO BOTTACIN, артистичен директор на „Teatro Sociale“ в Ровиго
STEFANO CANAZZA , артистичен директор на „Teatro Comunale Mario del Monaco“ в Тревизо
ALESSANDRO ARIOSI, Ariosi management
SAVERIO CLEMENTE, InArt management
В петък, 4 октомври 2024 г. , от 20:30 ч., след предварителните и полуфиналните кръгове, които ще се проведат от 29 септември до 4 октомври, избраните финалисти ще изнесат традиционния концерт в „Театро Верди“ , съпроводен от Оркестъра на Падуа и Венето.
(край на цитата)
Ще завърша настоящата статия за Ирис Адами Корадети с малка информация на български език за нейно участие в запис на операта „Франческа да Римини“ от Дзандонай.
ФРАНЧЕСКА ДА РИМИНИ
Изпълнител: „Orchestra Sinfonica della Radio“;
Автор: R. Zandonai
С участието на IRIS ADAMI CORRADETTI – сопран;
Дигитализирано при 78 оборота в минута. За прехвърляне на този запис са използвани четири стилуса. Те са 2.0mil с пресечен конус, 2.3mil с пресечен конус, 2.8mil с пресечен конус и 3.3mil с пресечен конус. Записите са направени в плоска позиция и след това са изравнени с Turnover: 400.0, Rolloff: -12.0.
Предпочитаните версии, предложени от аудио инженер в George Blood, LP, са копирани, за да имат по-лесно разбираеми имена на файлове.
Матричен номер: 50499
Каталожен номер: AT0110
Други идентификатори от записа включват: 50499; a
Бележки
Записът от другата страна на този диск не е завършен поради физическото състояние на диска.
Технически бележки: Дата на добавяне 2023-08-23 02:01:57 Боксид – IA41018922 Номер на колекцията в каталога – GBIA3015474A Жанр – Опера Идентификатор – 78_francesca-da-rimini-paolo-datemi-pace_iris-adami-corradetti-orchestra-sinfonica-del_gbia3015474a Местоположение – Италия
(край на цитата)
Нека днес на 20 март 2026 г. почетем 122 години от рождението на италианската певица Ирис Адами Корадети, които се навършиха вчера на 19 март т.г.
Мир на праха й!
…….
Записи:
Puccini: Madama Butterfly – Un bel dì vedremo – Iris Adami …
´´´´
Iris Adami Corradetti sings Lodoletta (Mascagni)
´´´´
Iris Adami Corradetti sings Francesca da Rimini (Zandonai)
´´´´´´
Ah, il suo nome (Lodoletta) Iris Adami-Coradetti, ca. 1947
´´´´
Zandonai: Francesca da Rimini – Paolo, datemi pace – Iris .
´´´´´´
Iscrizioni aperte Concorso Lirico Iris Adami Corradetti 2021
https://www.facebook.com/PadovaLirica/videos/300385111888643/
´´´´
La Mattina all’Opera Buongiorno con Iris Adami Corradetti
…..