operastars

Тенорът от Италия Франко Корели, който е роден на днешния ден преди 105 години

„ (…) Да донесеш любовта, която носиш в себе си, и да я предадеш на хората е като всеобхватна духовна прегръдка и се чувстваш най-красиво възнаграден. Да намериш моментите, когато гласът се превръща в чиста мелодия и да я оставиш да достигне до публиката, е най-висшето. Да вибрираш и да накараш публиката да вибрира, обединявайки се с теб в акт на възвишена любов, е най-красивото и вълнуващо нещо в живота (…) “

(Мисли на Франко Корели, изказани по време на негово интервю)

Драги приятели на оперната музика, един от най-големите тенори на всички времена – легендарният Франко Корели е роден днес на 8 април през 1921 година – точно преди 105 години. Дата за бележит артист, за който до сега писах вече три пъти – през 2016, 2017 и 2021 г.

На 8 април 2021 г., като започнах да оформям статията си за Франко Корели, влязох в Гугъл да науча какво се пише за него във връзка със 100-годишния му юбилей и останах очуден – най-малко 8-10 специални статии и предавания в последните дни тук в Германия, посветени на този юбилей, публикувани в медии или излъчени от различни тв- и радиопредаватели. Избрах само две, които цитирам по-долу:

“CON PASSIONE” VOM 5. APRIL 2021 ZUM 100. GEBURTSTAG DES TENORS FRANCO CORELLI

06.04.2021 von Alexandra Maria Dielitz

Zum 100. Geburtstag des Tenors Franco Corelli präsentieren wir Szenen und Arien aus Opern von Umberto Giordano, Vincenzo Bellini, Giacomo Puccini, Giuseppe Verdi und Georges Bizet. | Bildquelle: picture-alliance/dpa

Was heute geschah – 8. April 1921 – Franco Corelli wird geboren

07.04.2021 von Volkmar Fischer

Ancona, 8.April 1921. Der Tenor Franco Corelli wird geboren. Die Kategorie des Animalischen hat kaum ein Sänger so exzessiv ausgelotet wie er. Sein überbordender Ausdrucksgestus schreckte vor affektierten Schluchzern nicht zurück. Die Fans bediente er in Applaus treibender Heldenpose, durch portamento-selig angesteuerte, mit größter Effizienz explodierende, vor gestähltem Selbstvertrauen strotzende Spitzentöne.

Etwas Marktschreierisches hatten diese Höhenflüge hinauf in die magische Stratosphäre. Man war konfrontiert mit athletischer Stimm-Power, Corelli präsentierte sich im Bewusstsein, einen Schneidbrenner in der Kehle zu haben – und im Vertrauen darauf, dass er die Forderung nach der “physique du role”, der “Rollengestalt”, spielend zu erfüllen vermochte: durch das Aussehen eines hochgewachsenen Hollywood-Stars! Kritische Geister ohne Verständnis für sängerischen Exhibitionismus – was sollten sie anderes tun als die Nase rümpfen?

Haudegen mit Lampenfieber

Dass ein solcher Haudegen oft mit heftigem Lampenfieber zu kämpfen hatte, möchte man kaum glauben. Und doch ist das aus seriöser Quelle überliefert, zumal aus New York, wo Corelli die Gesangsfreaks an der Metropolitan Opera über mehrere Spielzeiten beglückte. Auch das Londoner Royal Opera House Covent Garden und die Wiener Staatsoper waren zentrale Anlaufstellen für den Tenor – neben den heimischen Adressen Mailand, Verona und Florenz. Herbert von Karajan holte den Mann aus Ancona zu den Salzburger Festspielen, wo sein Manrico in Verdis “Trovatore” die Leute derart elektrisierte, dass niemand sich die Frage stellte, ob das hohe C am Ende der Stretta Manricos vom Komponisten überhaupt vorgesehen war.

(край на цитата)

Превод:

“CON PASSIONE” ОТ 5 АПРИЛ 2021 Г., В ЧЕСТВАНЕ НА 100-ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ТЕНОРА ФРАНКО КОРЕЛИ

6 април 2021 г., от Александра Мария Дилиц

В чест на 100-годишнината от рождението на тенора Франко Корели, представяме сцени и арии от опери на Умберто Джордано, Винченцо Белини, Джакомо Пучини, Джузепе Верди и Жорж Бизе. | Източник на изображението: picture-alliance/dpa

Какво се случи днес – Франко Корели е роден на 8 април 1921 г.

7 април 2021 г., от Фолкмар Фишер

Анкона, 8 април 1921 г. Ражда се тенорът Франко Корели. Малко певци са изследвали сферата на животинското толкова обширно, колкото той. Неговата буйна изразителност не се е срамувала от престорените ридания. Той забавляваше феновете с героична поза, предизвиквайки аплодисменти, чрез подобни на портаменто, блажено изпълнени високи ноти, които експлодираха с максимална ефективност, преливащи от стоманена самоувереност.

Имаше нещо почти карнавално в тези полети на фантазията нагоре към магическата стратосфера. Човек се сблъскваше с атлетична вокална сила; Корели се представяше със съзнанието, че има горелка в гърлото си – и с увереността, че може без усилие да изпълни изискването за „физиката на ролята“, „характера на ролята“: просто като изглежда като висока холивудска звезда! Критични умове без разбиране за вокалния ексхибиционизъм – какво друго можеха да направят, освен да си вирят носовете?

Сталарт със сценична треска

Трудно е да се повярва, че такъв сталарт често се е борил с тежка сценична треска. И все пак това е документирано от надеждни източници, особено от Ню Йорк, където Корели е радвал любителите на пеенето в Метрополитън опера в продължение на няколко сезона. Кралската опера „Ковънт Гардън“ в Лондон и Виенската държавна опера също бяха ключови места за тенора – в допълнение към родните му градове Милано, Верона и Флоренция. Херберт фон Караян доведе човека от Анкона на Залцбургския фестивал, където неговият Манрико в „Трубадур“ на Верди толкова електрифицира публиката, че никой не постави под въпрос дали високото „до“ в края на стретата на Манрико изобщо е било замислено от композитора.

(край на превода)

Цитирам линк към това интересно предаване, съдържащо редица изпълнения на юбиляра, които чрез този линк може да се чуят по всяко време:

https://www.br-klassik.de/audio/zum-100-geburtstag-des-tenors-franco-corelli-100.html

Вторият източник относно 100 години от рождението на Франко Корели е доста голяма статия с интервю в медия на немски език, която ще дам в мой превод на български:

Портал „Opera Lounge“
Април 2021 г.

Почит към несравним майстор

Франко Корели на 100 години

Корели на 100 години: на 8 април 2021 г. Франко Корели (Анкона, 8 април 1921 г. – Милано, 29 октомври 2003 г.) щеше да достигне тази възраст. Той (който спря да пее през 1976 г. само на 55 години) все още е смятан от своите фенове и – може да се каже – от всеки любител на вокалната музика за най-добрия, най-прекрасния, ненадминатия тенор в историята на операта (и тук човек мислено брои неговите Полионе, Калаф, Каварадоси, Родолфо и много други), поне докато трае собствената му памет (като много млад студент гледах „Норма“ в Париж през 1964 г. с ограничената Калас и него; това преживяване е дълбоко запечатано в душата ми). Многобройните записи (особено на живо и също като втората Норма на Калас в студиото) със сигурност потвърждават това. Този фанфарен глас с тъмнозлатистия си цвят (тук ставам доста лиричен), този несравним тембър на типичната италианска мъжественост, тази определена назалност на резониращите съгласни (забравено изкуство! Каква дикция!), и разбира се, тази сърцераздирателна привлекателност на неговия цезаровски външен вид с поразителния профил и дългите крака – всичко това го направи и продължава да го прави секссимвол, подобен на холивудска звезда. Личи си, че и аз се възхищавам.

И така, ние в „operalounge.de“ се запитахме как да помним – където, както при Калас, всичко вече е казано за него – този изключителен тенор от героичния италиански репертоар? И открихме историческо интервю, което нашата приятелка Сети Амента Джентиле проведе с очарователния певец, когато тя се разхождаше с него по улиците на Анкона (където се провеждаше и продължава и до днес конкурсът за млади певци) през 1993 г., по повод конкурса, кръстен на него. Това беше възможност за дълъг и интересен разговор. Благодаря ти, Сети. Г. Х. (Geerd Heinsen – шеф на портала „operalounge.de“)

…..

Следва самата статия-интервю на Сети Амента Джентиле:

В родния си град, където беше отседнал за конкурса, носещ неговото име, певецът отговори на въпросите ми, надхвърляйки обичайните модели на спомени и анекдоти: операта като универсална, страстна форма на театър, целите на конкурса, плановете му да помогне на младите певци и да вдъхне нов живот на тази форма на изкуство.

От една страна, Корели е наясно с трудните времена, през които операта преминава в момента; от друга страна, той разбира, че някой с такава блестяща кариера като неговата, с опит в Америка, който има толкова малко общо с италианската реалност, трябва да се съгласи да даде името си на певчески конкурс и да го председателства. „Вече има много състезания; идеята да се добави още едно първоначално не ми хареса. Тогава ми хрумна, че мога да направя това „мое“ състезание нещо специално и да предложа на младите певци нещо специално, като включа в журито колеги, които обикновено не са толкова лесни за убеждаване да се занимават с този вид работа, но с които все още поддържам много силни приятелства. Миналата година Анита Черкети и Роландо Панерай бяха членове на журито, а тази година това бяха Антониета Стела и Джанджакомо Гуелфи. Всички тези колеги споделят моето мнение за качествата, които човек трябва да очаква от младите певци.“

С дейностите му за конкурса е свързано желанието му да съживи музикалния живот в родния му град Анкона, живот, който почти е бил унищожен от разрушаването на операта през Втората световна война. Регионът Марке е един от районите, които са дали на Италия изобилие от известни певци през този век: Бениамино Джили, Рената Тебалди, Анита Черкети, Сесто Брускатини и, разбира се, самият Франко Корели.

Корели има мечта – едновременно да направи Анкона отново град на операта и да проправи пътя за талантливи млади певци да започнат кариерата си.

„Ето защо се роди „Concorso Corelli“: да открие „гласа“ сред различните типове гласове – красиви, талантливи – и да даде възможност на този глас да достигне пълния си потенциал. Дарбите, които един певец трябва да притежава, са многобройни и освен това, той трябва да притежава способността да събужда у публиката ентусиазма, който доскоро се приемаше за даденост и който принадлежи към основите на тази форма на изкуство, толкова уникална, защото отразява човешките страсти и говори за вечни и универсални емоции. Операта живее и възниква от хората, които преживяват тези мелодии като израз на собствените си чувства. Но за да накара сърцата да бият по-бързо и да може да изрази тези чувства, човек се нуждае от красиви гласове, обучени в легато пеене и притежаващи правилна техника. Топъл, съблазнителен тембър не е достатъчен, както не е достатъчно самото овладяване на техниката. И двете трябва да присъстват в еднаква степен, заедно с драматичен темперамент и абсолютна дисциплина. Разум, сърце и… За един артист гласът и как той звучи трябва да образуват допълващо се единство. Необходимият контрол и овладяване на собствения емоционален живот зависят от мозъка. Той от своя страна трябва да бъде богато развит, за да може артистът да изрази чувствата си, това което той приживява на сцената. Съчувствам на героите, които изобразявам, всъщност ги превръщам. Да си позволиш да се „потопиш“ в друга персона е един от най-важните дарове, също така защото само тогава публиката се чувства така, сякаш сама преживява историята, разказвана на сцената. Само по този начин се създава галваничното поле, което обединява сцената и публиката. Изисквах от гласа си да пея с оркестъра, тоест да извлека мелодията от звуците на инструментите и да я направя своя. Вярвам, че тогава човек достига магическа точка, в която е напълно сам, защото знае, че е постигнал абсолютния максимум на възможното.

Операта може да достигне до публиката си само когато е изпълнена на най-високо ниво. Това изисква страхотни гласове и добри диригенти, които карат оркестъра да диша с певеца и насочват певеца към тембъра, с който трябва да пее. Караян, например, ми каза по време на репетиции за „Песента на цветята“ от „Кармен“: „Слушай тактовете на музиката преди твоето влизане в арията и се опитай да попиеш цветовете на оркестъра.“ Ако имаш добър диригент, гласът ти ще бъде красив, защото пееш от сърце. Карузо имаше красив глас, но истинското му величие се криеше във факта, че пееше от сърце, което беше дори по-силно от гласа му, че можеше да изпълни гласа си с топлина, която изпраща тръпки по гръбнака ти. Няма друг начин: гласът трябва да идва от сърцето. Това е логично, защото операта изразява страсти. Няма опера, в която силни емоции да не преобладават: любов, омраза, вина, прошка или отмъщение. Ако не позволиш на сърцето си да говори, сърцето, което дава цвета на гласа ти, ако не пееш с чувство, тогава не можеш да изразиш това, което пееш. И тогава магията, която докосва емоциите на публиката, се губи“.

Имаше роли, които Корели пя предимно, защото характерът им му допадаше, например Ромео, в чийто романтичен свят се чувстваше близък. Други го привличаха заради вокалните си предизвикателства, но всички бяха изпяти „с голямо чувство“.

„Постоянното учене и техниката само помагат за овладяване на трудните пасажи, но инстинктът ти казва как трябва да оформиш партията. Инстинктът, темпераментът, гарантират, че няма две еднакви изпълнения, въпреки че, разбира се, емоцията не трябва да е толкова силна, че да загубиш контрол. Контролът е от съществено значение, в противен случай чувството ще те задуши. Когато си в красива хармония с оркестъра, една красива фраза може да те разплаче и ако можеш да предадеш това чувство на публиката, това са най-красивите моменти, които можете да си представите.“

Току-що минаваме покрай катедралата и това ме води до много личния въпрос за неговата вяра:

„Аз съм вярващ и никога не съм го крил. През цялата си кариера винаги съм се прекръствал, преди да изляза на сцената, и често съм молил Бог да ми помогне в трудни моменти и съм чувствал присъствието му. Съпругата ми е още по-набожна и ходи на църква всяка неделя. Аз съм малко по-малко последователен в това отношение, но често се обръщам към Бог и се радвам да ходя на църква, дори когато няма служба. Много специална атмосфера ме обгръща в красивите църкви. Също така преживявам църковната музика по специален начин. Когато чуя орган в църква, съм искрено развълнуван. Не бих се осмелил да кажа, че се чувствам по-близо до Бог, но има известен елемент в него. Понякога си мисля, че гласът ми е бил особено подходящ за религиозна музика, след като го бях развил до „dolcezza“ – качество, което не е притежавал в началото на кариерата ми, след ранните ми години в професията.“

„Търсех правилния звук, например, за „Ingemisco“ в „Реквием“ на Верди, произведение, което има специално значение за мен. За първи път го изпях малко след смъртта на майка ми, с която имах дълбока емоционална връзка, и си дадох обет да нося черна вратовръзка, докато не изпея „Реквием“ на Верди и не ѝ посветя тази вечер. Два пъти, когато пях произведение на Верди, не успях да го направя и затова все още нося черна вратовръзка, защото не можах да изпълня обета си“.

Насочвам разговора към по-малко лична тема: различните възприятия на популярните произведения от публиката и критиците.

„Да, не всички критици харесват произведенията, които публиката особено обича. Мисля, че публиката и критиците подхождат към операта по различни начини. Хората ходят на „Бохеми“, защото тя говори на техните емоции. Не вярвам, че може да се нарече повърхностна опера, която докосва хората. Различно е с Вагнер, който е написал много дълбока музика, изискваща усилие да се разбере, но която е и изключително чувствителна и дълбоко ме трогва. Вагнер наистина те издига до небето; той е пял за небесната любов, но човек не живее само с интелект. Освен това, можеш истински да оцениш музиката на Вагнер само ако си имал добро музикално образование. И е нужно много търпение, за да издържиш пет часа в театъра. Имаме нужда от „Бохеми“ и „Мадам Бътерфлай“, колкото и прекрасен да е любовният дует от „Тристан“, които ни докарват сълзи до очите. Обичам театъра, защото той намира директния път към сърцата ни. Не искам да говоря за съвременната опера, защото не знам достатъчно за нея. Това, което съм чувал, не ми е направило същото впечатление, както музиката, писана до началото на нашия век. Струва ми се, че съвременната музика е предназначена само за малък кръг от хора, а не за широката публика. В крайна сметка вярвам, че от операта не може да се очаква нищо повече и нищо по-малко от това хората да напускат театъра щастливи и трогнати. Напълно не съм съгласен с пренасянето на оперни сюжети в друго време или обстановка. Ако целта е да се впечатли публиката по този начин, това води до обратен ефект, като лишава произведението от част от неговата същност, защото именно поезията на историята събужда въображението на публиката. Тези режисьорски идеи със сигурност не привличат публика към оперните театри, дори и по-млада. Днес гласовете изглеждат малко по-маловажни, но според мен хората идват на опера предимно, за да чуят красиви гласове. Да видят изпълнители, които могат да се движат естествено и подходящо на сцената. Но какъв е смисълът крал Артур и неговите рицари да се изявяват в улични дрехи в Бронкс? Освен това, определен музикален език изисква съответен визуален стил, и двата обвързани с контекста, в който са създадени. Вярвам, че операта ще бъде най-успешна, когато остане вярна на себе си. Можете да го сравните с красива жена: красива, елегантна рокля, която прилепва към фигурата ѝ, я прави още по-възхитителна, докато рокля, подобна на тази на тийнейджърка, я прави да изглежда нелепо“.

Говорим за бъдещето на операта, за огромните предизвикателства като организационните и оперативните разходи, както и за други начини за спасяване на операта в условията на намаляващи финансови ресурси и съкращения в бюджета. Гастролираща оперна трупа също би била нещо добро. Това би върнало репертоарния театър в италианските провинции. Но разбира се, това би трябвало да са наистина отлични продукции. В края на краищата, в миналото велики артисти като Джили и Ла Канилия са се изявявали в тези театри. Но ние също така трябва да обърнем голямо внимание на оперните среди, защото те са давали възможности на млади певци да се изявяват и са довеждали млади хора на представленията.

Според вас, училищата и медиите отделят ли достатъчно внимание на музиката, особено на операта?

„Разбира се, не в Италия. Само радиото прави това постоянно. Операта получава малко отразяване в пресата, във всекидневниците и списанията. Поне има специализирани списания, но те се купуват предимно от онези, които вече смятат операта за част от живота си. Телевизията почти игнорира операта. „Травиата“, която току-що беше излъчена, е изключение. Оправданието е, че има твърде малко зрители и звукозаписните компании не искат реклама по време на излъчването на опери. Сателитната телевизия реши проблема, като многократно показва едни и същи програми. Но аз вярвам, че на културата трябва да се даде много повече място и съм убеден, че с малко повече познания за нея бихме могли да преодолеем липсата, за която толкова се оплакваме днес. Ако повече култура се разпространяваше по телевизията и радиото, други медии, започвайки с компактдискове, също биха се възползвали“.

Ще се върна към „Травиата“ по телевизията, която беше обявена за историческо събитие. Какво е вашето мнение за нея?

„Това, което видях, ме изуми изключително много. Преди всичко не вярвам, че акустиката е била предавана директно. Но това не е проблемът; голяма част от продукцията просто ме остави безразлична и не ми хареса. Освен това вярвам, че това беше изключително скъпо начинание, което скоро ще бъде забравено. Виждате ли, операта е създадена за театъра и тук се ражда. Тези открити декори може да са завладяващи като визуални елементи, но те отричат ​​въображението, от което операта черпи своята храна. Да не говорим за звука, който никога не може да бъде оптимален по този начин, защото никога не постига правилния импасто, а също и защото микрофоните, които неизбежно са необходими, променят и изкривяват звука поради близостта си. По-добре е да заснемете театрална продукция и след това да я излъчите“.

В началото на кариерата си пяхте много необичаен репертоар за италиански тенор, а именно Хендел, Прокофиев и Гуерини. Случайно ли беше това?

„Ако театър предложи на певец три или четири заглавия и едно от тях е извън репертоара му, тогава е просто въпрос на учтивост да се приеме. Не пеех по-често други, по-известни опери, защото едновременно пеех роли, които бяха несъвместими с тях. Винаги е разумно да не се пеят едновременно роли, които поставят много различни изисквания към гласа“.

След края на кариерата си, имали ли сте някога желание да се върнете на сцената? Чувал съм за няколко опита.

„Пеенето е прекрасно нещо, да стоиш на сцената, гримиран, да се вмъкнеш в ролята на важна фигура. Като сън е. Прекрасно нещо. И си представете колко е славно да правиш музика, да предаваш прекрасни мелодии, звуци на хората, когато дори слушането на музика означава толкова много. За мен високата нота не е най-важното нещо – това е един вид героичен подвиг; ако успееш, си щастлив – а много по-важна е мелодията. Да донесеш любовта, която носиш в себе си, и да я предадеш на хората е като всеобхватна духовна прегръдка и се чувстваш най-красиво възнаграден. Да намериш моментите, когато гласът се превръща в чиста мелодия и да я оставиш да достигне до публиката, е най-висшето. Да вибрираш и да накараш публиката да вибрира, обединявайки се с теб в акт на възвишена любов, е най-красивото и вълнуващо нещо в живота. Можеш да си кажеш: Композиторът е създал тази сладост и ти си успял да я предадеш на публиката. Това означава, че имаш пълнотата на живота. Но ти също пееш за себе си, дори когато си все още в средата на кариерата си. Не че вече не пея, но го правя само за себе си. Няма да крия факта, че понякога се изненадвам от желанието да запиша красива фраза – но как би звучало това в сравнение с преди двадесет години? Не мисля, че някога отново ще пея пред публика; дори не съм го обмислял и затова не поддържам гласа си във форма. Но да запиша това, което пея сега – кой знае?“.

Последен въпрос: На какви неиздадени записи все още можем да се надяваме?

„Да, някои неща все още съществуват. Попитах звукозаписните компании, които записваха с мен, къде са касетите и получих лаконичния отговор, че са изгубени. Моите лични записи, за съжаление, бяха направени само за да проверя гласа си. Записвах и части от взискателни роли, за да видя дали мога да ги изпея. Често фразите се пеят с тон по-високо. Знаете ли, репетициите са като подготовка за състезание. Ако искате да влезете спокойно в битката, трябва да сте постигнали повече по време на тренировката, отколкото е необходимо за самото събитие. Но това също означава, че тези записи не съдържат никакъв опит за интерпретация (а фактът, че гласът ми оцелява, е най-важното за мен). Това са роли, които никога не съм искал да пея на сцена. Те само ми показаха докъде мога да стигна. Това са касети, които лежат някъде с години. Първо би трябвало да се провери дали са все още непокътнати. Може би времето вече ги е направило неизползваеми завинаги. Някои неща може би биха могли да бъдат спасени, но би било голямо емоционално напрежение да се преслушат тези записи отново и евентуално да се избере нещо.“

(Превод от италиански на немски: Ингрид Ваня; Транскрипт: Даниел Хаузер)

(край на превода)

Една чудесна статия, която ни показва различни аспекти от възгледите на Франко Корели по различни теми на оперното изкуство!

За Франко Корели има Уикипедия-страници на около 30 различни езика, в това число и на български език, макар и доста скромна по размер. Цитирам основната й част:

Франко Корели (на италиански: Franco Corelli) е италиански тенор, пял на много международни оперни сцени между 1950 и 1976 г. Известен е както с мощния си глас, така и с привлекателната си външност. През 1951 г. печели конкурса за оперни певци Maggio Musicale във Флоренция. Там го чува маестро Сан Паоли, директор на Римската опера, и го подтиква да се яви на конкурса за експерименталния театър в Сполето, Италия. Там той отново спечелва конкурса. Корели прави своя дебют в Сполето през 1951 г., в ролята на дон Хосе от операта “Кармен” с невероятен успех.

Умира след сърдечен удар на 82 години. Погребан е в Cimitero Monumentale di Milano, в което са погребани известни личности като Владимир Хоровиц и Ева Перон.

(край на цитата)

Сега ще се спра подробно на биографията и творческия път на артиста.

Франко Корели (Franco Corelli) е италиански тенор, роден на 8 април 1921 г. в Анкона, починал на 29 октомври 2003 г. в Милано.

Все си спомням траурното съобщение в списание „Дер Шпигел“ тук в Германия, което прочетох няколко дни след кончината му – Франко Корели беше известна фигура в музикалните среди в цял свят. Цитирам това съобщение:

Портал „Der Spiegel“

03.11.2003

GESTORBEN

Franco Corelli

Franco Corelli , 82. Ein Sänger in Cinemascope ist er gewesen, der Thriller unter den Tenören. Der Beau aus Ancona, der eigentlich Schiffsingenieur hatte werden wollen, zog seine legendäre Bahn durch die Arenen der Sangeskunst: die Mailänder Scala, die New Yorker Met, Londons Covent Garden und Wiens Staatsoper. Er kam, sang und siegte als ein Gladiator des Belcanto, unter der Ägide von Karajan, Maazel, Mehta, Serafin und an der Seite der Callas, der Price, der Nilsson. Corellis Stimme hatte vibrierende Kraft, stählerne Brillanz. Doch genau diese Qualitäten haben seine Paraderollen auch immer wieder gefährdet. Denn wenn er, mangels freiwilliger Selbstkontrolle, aufdrehte, dann wurde der Spitzenton rasch grell, die Kantilene scharf, der Gesang des Dünnhäuters zur Dröhnung eines Kraftmeiers. “Ich lebe auf meinen Nerven”, hat Corelli einmal den leidigen Kampf gegen sein extremes Lampenfieber beschrieben, und die Geschichten über seine Kräche mit Kollegen und Diven sind Legion. 1976 trat er von der Bühne ab, sieben Jahre später gab er sein letztes Konzert. Franco Corelli starb am 29. Oktober in Mailand.

(край на цитата)

Превод:

ФРАНКО КОРЕЛИ ПОЧИНА

Франко Корели, 82. Той беше певец с аурата на „Cinemascope“, трилърът между тенорите. Хубавецът от Анкона, който в действителност трябваше да стане корабен инженер, но прокара пътя си през арените на певческото изкуство: Миланската Скала, МЕТ в Ню Йорк, Ковънт Гардън в Лондон, Виенската държавна опера. Той дойде, пя и победи като един гладиатор на белкантото, под егидата на Караян, Маазел, Мета, Серафин, и на страната на Калас, Прайс, Нилсон. Гласът на Корели имаше вибрираща сила и стоманена брилянтност. Тъкмо тези качества пречеха понякога на парадните му роли. Това се случваше, когато по липса на достатъчен самоконтрол той прекаляваше, и тогава върховият тон ставаше бързо писклив, а кантилената – остра, звукоизвличането на „тънкокожия артист“ приличаше на тътнежа на един стопанин с особена сила (б.а. Б.К.: последния израз не се подава на хубав превод, защото авторът на съобщението твърде прекалява с оценката спрямо Франко Корели, пък и немският оригинал е изпъстрен с думи, които трудно се превеждат буквално).

„Аз живея върху моите нерви“, казва един път Франко Корели във връзка с борбата срещу прекаления си сценичен страх. Също така безкрайни са историите за неговите спречквания с колеги и оперни диви. През 1976 г. той слиза от сцената, седем години по-късно изнася последния си концерт. Франко Корели се помина на 29 октомври 2003 г. в Милано.

(край на превода)

Франко Корели произхожда от фамилия на пристанищен работник в Анкона и отрано показва забележителни гласови способности. Музикалното си образование получава в консерваториите в Пезаро и Милано. През 1951 г. печели конкурса за оперни певци „Maggio Musicale“ във Флоренция. Там го чува маестро Сан Паоли, директор на Римската опера, и го подтиква да се яви на конкурса за експерименталния театър в Сполето. Там той отново спечелва конкурс. Корели прави своя оперен дебют в Сполето през 1951 г. в ролята на дон Хосе в операта “Кармен” от Бизе с невероятен успех. През 1953 г. на Музикалния фестивал „Флорентински музикален месец май“ той пее в ролята на Пиер Безухов в европейската премиера на операта „Война и мир“ от Сергей Прокофиев. От 1954 г. започват изявите му на сцената на Миланската Скала – дебют в ролята на Лициниус в операта „Весталката“ от Спонтини. Други роли на тази сцена: Гуалтеро в „Пиратът“ от Белини (1958), „Полиуто (Poliuto)“ в едноименната опера от Доницети (1960), Раул в „Хугеноти“ от Майербер (1962).

От 1957 г. Франко Корели има изяви на сцената на „Ковънт Гардън“ в Лондон – дебют в ролята на Марио Каварадоси в „Тоска“ от Пучини – една от най-хубавите му роли. На 15 май 1957 г. Корели има дебют на сцената на Виенската държавна опера в ролята на Радамес в „Аида“ от Верди. На тази сцена той пее в редица опери, за последен път на 26 ноември 1970 г. в ролята на Дон Карлос в едноименната опера от Верди. В тази роля той е играл общо 11 пъти още от 1963 г., като при повечето му изяви през 1970 г. негов партньор в ролята на Крал Филип е Николай Гяуров, също и Никола Гюзелев. Ето състава на 25 октомври 1970 г.:

DON CARLO (ITAL.), Sonntag, 25. Oktober 1970 | 19:00 | in italienischer Sprache

PREMIERE

• Horst Stein | Dirigent
• Otto Schenk | Inszenierung
• Jürgen Rose | Bühnenbild und Kostüme

• Nicolai Ghiaurov | Filippo II.
• Franco Corelli | Don Carlo
• Eberhard Waechter | Rodrigo
• Martti Talvela | Il Grande Inquisitore
• Tugomir Franc | Un frate (Carlo V.)
• Gundula Janowitz | Elisabetta
• Shirley Verrett | Eboli
• Edita Gruberova | Tebaldo
• Ewald Aichberger | Conte di Lerma
• Judith Blegen | Voce dal cielo
• Christa Reichert | Contessa d’Aremberg

(край на цитата)

Какъв великолепен ансамбъл, където Корели и Гяуров имат за партньори артисти като Еберхард Вехтер, Марти Талвела, Гундула Яновиц, Шарли Верет и Едита Груберова! Подобен е състава и на 22 ноември 1970 г., където в ролята на Крал Филип играе Никола Гюзелев. Ето списък на всички изяви на Франко Корели на сцената на Виенската опера:

Titel des Werks	Rolle/Funktion der Person	Datum der ersten/letzten Vorstellung	Anzahl der Vorstellungen
Aida	Radames	15.05.1957–24.05.1957	4 mal
Andrea Chénier	Andrea Chénier	26.06.1960–29.06.1960	2 mal
Cavalleria rusticana	Turiddu	26.09.1963	1 mal
Don Carlo (Ital.)	Don Carlo	08.10.1963–26.11.1970	11 mal
Il trovatore	Manrico	24.10.1963–15.11.1963	6 mal
La forza del destino	Don Alvaro	23.10.1960–26.10.1960	2 mal
Tosca	Mario Cavaradossi	19.10.1960–15.11.1969	6 mal
Turandot	Kalaf	14.09.1962–02.11.1963	3 mal

(край на цитата)

През 1961 г. е дебюта на Франко Корели на сцената на МЕТ в Ню Йорк в ролята на Манрико в „Трубадур“ от Верди. По-късно той живее дълги години в Ню Йорк до 1976 г., когато се оттегля от сцената.

Ще се спра по-подробно на кариерата на Корели в МЕТ. Съгласно нейния архив той е имал там общо 385 изяви през годините от 1961 до 1975. Дебюта му е на 27 януари 1961 в ролята на Манрико в „Трубадур“ от Верди, последната му изява е в ролята на Родолфо в „Бохеми“ от Пучини на 28 юни 1975 г. Пял е главни роли в почти всички опери от Верди, поставяни в този период в МЕТ, също и в много от оперите на Пучини, Доницети, Белини, Джордано, Чилеа, Спонтини, както и на френските композитори Масне, Гуно, Бизе, Майербер.

Цитирам съставите при неговия дебют и при последната му изява в МЕТ:

(Debuts: Leontyne Price, Franco Corelli)

Metropolitan Opera House
January 27, 1961

IL TROVATORE {320}
Giuseppe Verdi--Salvatore Cammarano

Manrico.................Franco Corelli [Debut]
Leonora.................Leontyne Price [Debut]
Count Di Luna...........Robert Merrill
Azucena.................Irene Dalis
Ferrando................William Wilderman
Ines....................Helen Vanni
Ruiz....................Charles Anthony
Messenger...............Robert Nagy
Gypsy...................Carlo Tomanelli

Conductor...............Fausto Cleva

…..

Vienna, Virginia,
(Wolf Trap Farm Park)
June 28, 1975 Matinee

LA BOHÈME {782}

Mimì....................Renata Scotto
Rodolfo.................Franco Corelli [Last performance]
Musetta.................Mary Costa
Marcello................John Reardon
Schaunard...............Russell Christopher
Colline.................James Morris
Benoit..................Richard Best
Alcindoro...............Charles Anthony
Parpignol...............Arthur Apy
Sergeant................Edward Ghazal
Officer.................Domenico Simeone

Conductor...............Leif Segerstam [Last performance]

(край на цитата)

Особено известен Франко Корели става в опери от Верди и Пучини като подчертано отличен изпълнител в стила веризмо. В музикалната история той остава като един от най-известните тенори в своята епоха – неговият блестящ глас се свързва и с прекрасната му външност. Но е известно, че той е страдал от силен „сценичен страх“ (на немски език „Lampenfieber“ (буквален превод – лампена температура (треска), което е затруднявало до голяма степен изявите му. Като недостижими се считат пробивната сила на мощния му глас, неговите „високи C’s (горни ноти „до“) и неговите диминуенди (Засилване и намаляване силата на звука: тук основните понятия са две – крешчендо (crescendo – усилване) и декрешчендо (decrescendo – затихване). Често последното понятие неправилно се смесва с термина диминуендо (diminuendo), който освен намаляване силата на звука предполага и известно забавяне на темпото, което вече го отвежда в областта на музикалната агогика).

Редица спомени и определения са останали и написани по отношение изкуството на Франко Корели. Много отдавна Волтер е казал, че „операта е страна на чудесата“, а съвременниците на Корели са го нарекли „принц на тенорите“. Както се знае, Енрико Карузо е бил наричан „крал на тенорите“ и след смъртта му не е било лесно друг певец да получи тази титла и за него да се направи пожелание като „да живее кралят“. По този начин титлата „принц на тенорите“ също говори много. Поне най-малко като изключително важно отношение и респект към притежателя на тази титла.

Да не забравяме, че в годините на появата на Франко Корели на оперната сцена той действително прилича на принц. Както външно, така и чрез особения статус, който заема между колегите си. Не е случаен и факта, че именно „принц“ е ролята му като главен герой в операта „Турандот“ от Пучини, която роля се счита за една от най-добрите му партии. Както е известно, в тази опера принц Калаф разгадава въпросите на непристъпната принцеса, рискувайки живота си и накрая побеждава.

Като говорим за тази роля на Корели, можем да направим извод за известен паралел между образа на принц Калаф и отношението на самия Корели към собственото си вокално изкуство. Както Калаф е обладан от идеята за абсолютно съвършенство, което за него е образа на принцесата, така и Корели е обладан от идеята за съвършенство на вокалната си техника. Не обръщайки внимание на много пречки – липсата на пълноценно музикално образование, сравнително късен старт на артистичната си кариера в сравнение с тази на колегите си (той започва сценичните си изяви почти 30-годишен), така също и наличието на много мощен съперник в лицето на Марио дел Монако – той, както и много от оперните герои на Пучини, достига своята цел.

Франко Корели прониква в съкровената тайна на вокалното майсторство и завоюва изключително положение в света на оперното изкуство. Но след като става победител – подобно на любимия му принц Калаф – певецът предлага своите въпроси (както е в самата опера), отговорите на които е знаел само той.

Не са напълно ясни причините, поради които Франко Корели в един момент ограничава своя репертоар до не голям брой роли, както и не посяга на такива, за които е ясно, че са напълно подходящи за гласа му (например ролята на Отело в едноименната опера от Верди). Също така загадъчно и внезапно е решението му да слезе от сцената в момент, когато той се намира в прекрасна вокална форма и е бил признат тогава като „най-добрият спинтов лирико-драматичен тенор в света“.

За личния живот на Франко Корели може да се каже следното: бил е женен за Лорета – дъщерята на известния в тази епоха бас Умберто ди Лелио. Не се знае, дали семейството е имало деца, но двамата са били заедно до смъртта на Франко Корели през 2003 г.

Както е известно, на 55-годишна възраст Франко Корели се оттегля от сцената, след като живее дълги години в Ню Йорк. На 29 октомври 2003 г. той умира в Милано след продължително боледуване. В някои източници се казва, че в началото на 2003 г. получава инсулт, който води до усложнения и това е причината за смъртта му.

Самият аз нямам сведения за годините след преустановяване на вокалната му кариера на сцената. Все пак от 1976 до смъртта му през 2003 г. Франко Корели положително се е занимавал и с педагогическа дейност.

През февруари 2016 г. моят приятел – тенорът и вокален педагог Божидар Николов, който отдавна живее във Виена, ми изпрати една обща негова снимка с Франко Корели, по всяка вероятност направена в Италия. Ние често си пишем с Божидар, но аз пропуснах тия дни да го запитам за някои подробности относно днешния юбиляр, като такива, с каква дейност се е занимавал Корели след приключване на сценичната си дейност. Цитирам в оригинал неговите думи, които той ми написа заедно със снимката, която ще публикувам след тази статия:

„Sdravejte gospodin Kontohow! Isprastam vi edna mnogo zenna sa men snimka s Franco Corelli sled Konkursa vuv Vercelli – Italia“.

Предполагам, че Франко Корели е бил в журито на този конкурс, където е участвал и Божидар Николов. При случай ще попитам самия него.

В края на тази статия ще цитирам репертоара и дискографията на Франко Корели от източници на италиански език, които са много подробни и перфектни:

Repertorio

Repertorio operistico

Ruolo	Titolo	Autore
Remo	Romulus	Allegra
Gualtiero	Il pirata	Bellini
Pollione	Norma	Bellini
Arturo Talbo	I Puritani	Bellini
Don José	Carmen	Bizet
Maurizio di Sassonia	Adriana Lecouvreur	Cilea
Edgardo Ravenswood	Lucia di Lammermoor	Donizetti
Poliuto	Poliuto	Donizetti
Andrea Chénier	Andrea Chénier	Giordano
Loris Ipanov	Fedora	Giordano
Achille	Ifigenia in Aulide	Gluck
Faust	Faust	Gounod
Roméo	Roméo et Juliette	Gounod
Orfeo Turno	Enea	Guerrini
Sesto Pompeo	Giulio Cesare in Egitto	Händel
Illo	Eracle	Händel
Canio	Pagliacci	Leoncavallo
Turiddu	Cavalleria rusticana	Mascagni
Werther	Werther	Massenet
Raoul di Nangis	Gli Ugonotti	Meyerbeer
Enzo Grimaldo	La Gioconda	Ponchielli
Pyotr	Guerra e pace	Prokofiev
Rodolfo	La bohème	Puccini
Mario Cavaradossi	Tosca	Puccini
Dick Johnson	La fanciulla del West	Puccini
Calaf	Turandot	Puccini
Licinio	La Vestale	Spontini
Enrico di Braunschweig	Agnese di Hohenstaufen	Spontini
Ernani	Ernani	Verdi
Macduff	Macbeth	Verdi
Arrigo	La battaglia di Legnano	Verdi
Manrico	Il trovatore	Verdi
Gabriele Adorno	Simon Boccanegra	Verdi
Don Alvaro	La forza del destino	Verdi
Don Carlo	Don Carlo	Verdi
Radames	Aida	Verdi
Romeo Montecchi	Giulietta e Romeo	Zandonai

Discografia

Incisioni in studio

• Pagliacci
  • Mafalda Micheluzzi, Tito Gobbi, Lino Puglisi, dir. Alfredo Simonetto video-RAI 1954 Legato Classics/Hardy Classic (DVD); Opera D’Oro/Bongiovanni (solo audio)
  • Lucine Amara, Tito Gobbi, Mario Zanasi, dir. Lovro von Matačić Columbia/EMI 1960
• Tosca
  • Renata Heredia Capnist, Carlo Tagliabue, dir. Antonino Votto video-RAI 1955 Hardy Classic (DVD)/Bongiovanni (solo audio)
  • Franca Duval (voce Maria Caniglia), Afro Poli (voce Giangiacomo Guelfi), dir. Oliviero De Fabritiis film 1956 – Hardy Classic
  • Birgit Nilsson, Dietrich Fischer-Dieskau, dir. Lorin Maazel Decca 1966
• Aida
  • Maria Curtis Verna, Miriam Pirazzini, Giangiacomo Guelfi, Giulio Neri, dir. Angelo Questa Cetra 1956
  • Birgit Nilsson, Grace Bumbry, Mario Sereni, Bonaldo Giaiotti, dir. Zubin Mehta EMI 1965
• Carmen
  • Belen Amparan, Elda Ribetti, Anselmo Colzani, dir. Nino Sanzogno video-RAI 1956 (in ital.) Hardy Classic (DVD)/Myto (solo audio)
  • Leontyne Price, Robert Merrill, Mirella Freni, dir. Herbert von Karajan RCA 1963
  • Anna Moffo, Piero Cappuccilli, Helen Donath, dir. Lorin Maazel Eurodisc/Cetra 1970
• Turandot
  • Lucilla Udovich, Renata Mattioli, Plinio Clabassi, dir. Fernando Previtali video-RAI 1958 VAI(DVD)/Myto (solo audio)
  • Birgit Nilsson, Renata Scotto, Bonaldo Giaiotti, dir. Francesco Molinari Pradelli EMI 1965
• Norma: Maria Callas, Christa Ludwig, Nicola Zaccaria, dir. Tullio Serafin EMI 1960
• Cavalleria Rusticana: Victoria de los Angeles, Mario Sereni, dir. Gabriele Santini EMI 1962
• Andrea Chénier
  • Antonietta Stella, Mario Sereni, dir. Gabriele Santini EMI 1963
  • Celestina Casapietra, Piero Cappuccilli, dir. Bruno Bartoletti film-RAI 1973 Hardy Classic
• Il trovatore: Gabriella Tucci, Robert Merrill, Giulietta Simionato, Ferruccio Mazzoli, dir. Thomas Schippers EMI 1964
• Faust: Joan Sutherland, Nicolai Ghiaurov, Robert Massard, dir. Richard Bonynge Decca 1966
• Romeo e Giulietta: Mirella Freni, Henry Guy, dir. Alain Lombard EMI 1968

………

Registrazioni dal vivo

• Guerra e pace, Firenze 1953, Ettore Bastianini, Fedora Barbieri, Rosanna Carteri, Anselmo Colzani, Mirto Picchi, dir. Artur Rodzinski – ed. Melodram
• Norma
  • Trieste 1953, Maria Callas, Elena Nicolai, Boris Christoff, dir. Antonino Votto ed. Melodram/IDIS
  • Roma 1958, Anita Cerquetti, Miriam Pirazzini, Giulio Neri, dir. Gabriele Santini ed. Living Stage/Myto
  • Parma 1971, Cristina Deutekom, Franca Mattiucci, Maurizio Mazzieri, dir. Antonino Votto ed. House of Opera/Première Opera
• Carmen
  • Napoli 1953 (in ital.), Giulietta Simionato, Elena Rizzieri, Aldo Protti, dir. Fritz Reiner ed. Archipel
  • Palermo 1959 (in ital.), Giulietta Simionato, Mirella Freni, Giangiacomo Guelfi, dir. Pierre Dervaux ed. GOP
• Agnese di Hoenstaufen, Firenze 1954, Lucilla Udovich, Dorothy Dow, Francesco Albanese, Giangiacomo Guelfi, Anselmo Colzani, dir. Vittorio Gui ed. Melodram/Myto
• La Vestale, La Scala 1954, Maria Callas, Ebe Stignani, Enzo Sordello. Nicola Rossi-Lemeni, dir. Antonino Votto ed. Melodram/IDIS
• Aida
  • Napoli 1955, Antonietta Stella, Fedora Barbieri, Anselmo Colzani, dir. Vittorio Gui ed. Bongiovanni/IDIS
  • Met 1962, Gabriella Tucci, Irene Dalis, Cornell MacNeil, Giorgio Tozzi, dir. George Shick ed. GOP/Myto
  • Met 1966, Leontyne Price, Elena Cernei, Sherrill Milnes, Jerome Hines, dir. Zubin Mehta ed. GOP
  • Philadelphia 1968 c., Martina Arroyo, Grace Bumbry, Mario Sereni, Cesare Siepi, dir. Fausto Cleva ed. On Stage
  • Verona 1972, Luisa Maragliano, Maria Luisa Nave, Giampiero Mastromei, Agostino Ferrin, dir. Oliviero De Fabritiis ed. Myto
• La fanciulla del west
  • La Scala 1956, Gigliola Frazzoni, Tito Gobbi, dir. Antonino Votto ed. Legato Classics/Myto
  • Philadelphia 1964, Dorothy Kirsten, Anselmo Colzani, dir. Anton Guadagno ed. Melodram
  • Met 1966, Dorothy Kirsten, Anselmo Colzani, dir. Jan Behr ed. Opera Lovers
• Tosca
  • Londra 1957, Zinka Milanov, Giangiacomo Guelfi, dir. Alexander Gibson ed. Legato Classics/Opera D’Oro/Urania
  • Livorno 1959, Renata Tebaldi, Anselmo Colzani, dir. Mario Parenti ed. Legato Classics
  • Met 1962, Leontyne Price, Cornell MacNeill, dir. Kurt Adler ed. Myto
  • Met 1964, Birgit Nilsson, George London, dir. Fausto Cleva ed. Opera Lovers
  • Met 1965, Maria Callas, Tito Gobbi, dir. Fausto Cleva ed. Melodram/Living Stage
  • Parma 1967, Virginia Gordoni, Attilio D’Orazi, dir. Giuseppe Morelli ed. Bongiovanni/Myto
• La forza del destino
  • Napoli 1958 (video-RAI), Renata Tebaldi, Ettore Bastianini, Boris Christoff, dir. Francesco Molinari Pradelli ed. Legato Classics/Hardy Classic; Melodram/Bongiovanni (solo audio)
  • Met 1965, Gabriella Tucci, Ettore Bastianini, Giorgio Tozzi, dir. Nello Santi ed. Melodram/GOP/Myto
  • Met 1968, Leontyne Price, Robert Merrill, Jerome Hines, dir. Francesco Molinari Pradelli ed. Myto
• Andrea Chenier
  • Napoli 1958, Antonietta Stella, Ettore Bastianini, dir. Franco Capuana ed. Cin Cin/Lyric Distribution
  • Vienna 1960, Renata Tebaldi, Ettore Bastianini, dir. Lovro von Matačić ed. Cetra/Melodram/Opera D’Oro
  • Met 1962, Zinka Milanov, Anselmo Colzani, dir. Fausto Cleva ed. Lyric Distribution/Opera Lovers
  • Met 1966, Renata Tebaldi, Anselmo Colzani, dir. Lamberto Gardelli ed. Myto
  • Philadelphia 1966, Montserrat Caballé, Dino Dondi, dir. Anton Guadagno ed. GOP
  • Met 1971, Gabriella Tucci, Cornell MacNeil, dir. Fausto Cleva ed. Legato-SRO
• Adriana Lecouvreur
  • Napoli 1959, Magda Olivero, Giulietta Simionato, Ettore Bastianini, dir. Mario Rossi ed. Melodram/Phoenix
  • Met 1963, Renata Tebaldi, Biserka Cvejic, Anselmo Colzani, dir. Silvio Varviso ed. GOP/Living Stage
• Poliuto, La Scala 1960, Maria Callas, Ettore Bastianini, Nicola Zaccaria, dir. Antonino Votto ed. EMI
• Il trovatore
  • Napoli 1960, Mirella Parutto, Giangiacomo Guelfi, Fedora Barbieri, dir. Gabriele Santini ed. Myto
  • Parma 1961, Ilva Ligabue, Mario Zanasi, Adriana Lazzarini, Salvatore Catania, dir. Arturo Basile ed. House Opera/Myto (selez.)
  • Berlino 1961 (complessi del Teatro dell’Opera di Roma), Mirella Parutto, Ettore Bastianini, Fedora Barbieri, Agostino Ferrin, dir. Oliviero De Fabritiis ed. Melodram/BCS/Première Opera
  • Met 1961, Leontyne Price, Mario Sereni, Irene Dalis, William Wilderman, dir. Fausto Cleva ed. Myto
  • La Scala 1962, Antonietta Stella, Ettore Bastianini, Fiorenza Cossotto, Ivo Vinco, dir. Gianandrea Gavazzeni ed. Melodram/Myto
  • Salisburgo 1962, Leontyne Price, Ettore Bastianini, Giulietta Simionato, Nicola Zaccaria, dir. Herbert von Karajan ed. Arkadia/Gala/Opera D’Oro/Deutsche Grammophon
  • Chicago 1964, Ilva Ligabue, Mario Zanasi, Grace Bumbry, Ivo Vinco, dir. Bruno Bartoletti ed. Première Opera
• Don Carlo
  • Met 1961, Jerome Hines, Mario Sereni, Maria Curtis Verna, Irene Dalis, dir. Nino Verchi ed. GOP
  • Met 1964, Giorgio Tozzi, Nicolae Herlea, Leonie Rysanek, Irene Dalis, dir. Kurt Adler ed. Living Stage
  • Philadelphia 1966, Nicolai Ghiaurov, Louis Quilico, Raina Kabaivanska, Oralia Dominguez, dir. Anton Guadagno ed. Melodram/House of Opera
  • Vienna 1970, Nicolai Ghiaurov, Eberhard Waechter, Gundula Janowitz, Shirley Verrett, dir. Horst Stein ed. Legato/Myto
  • Met 1970, Giorgio Tozzi, Robert Merrill, Raina Kabaivanska, Grace Bumbry, dir. Kurt Adler ed. Opera Lovers
  • Met 1972, Cesare Siepi, Sherrill Milnes, Gabriella Tucci, Grace Bumbry, dir. Francesco Molinari Pradelli ed. Arkadia/Myto
• Turandot
  • Met 1961, Birgit Nilsson, Anna Moffo, Bonaldo Giaiotti, dir. Leopold Stokowski ed. Memories/Melodram
  • La Scala 1964, Birgit Nilsson, Galina Vishnevskaya, Nicola Zaccaria, dir. Gianandrea Gavazzeni, ed. Myto/Nuova Era/Opera D’Oro
  • Met 1966, Birgit Nilsson, Mirella Freni, Bonaldo Giaiotti, dir. Zubin Mehta ed. Living Stage
• La battaglia di Legnano, La Scala 1961, Antonietta Stella, Ettore Bastianini, dir. Gianandrea Gavazzeni ed. Melodram/Myto
• Gli Ugonotti, La Scala 1962, Joan Sutherland, Giulietta Simionato, Giorgio Tozzi, Nicolai Ghiaurov, dir. Gianandrea Gavazzeni ed. Melodram/GOP/Nuova Era
• La Gioconda
  • Met 1962, Eleen Farrell, Robert Merrill, Nell Rankin, Giorgio Tozzi, dir. Fausto Cleva ed. Encore/Celestial Audio
  • Philadelphia 1964, Maria Curtis Verna, Cesare Bardelli, Mignon Dunn, Giorgio Tozzi, dir. Antòn Guadagno ed. BCS/Lyric Distribution
  • Philadelphia 1966, Renata Tebaldi, Anselmo Colzani, Mignon Dunn, Joshua Hecht, dir. Anton Guadagno ed. On Stage/BCS
  • Met 1966, Renata Tebaldi, Cornell MacNeil, Biserka Cvejic, Cesare Siepi, dir. Fausto Cleva ed. GOP
• Cavalleria rusticana, La Scala 1963, Giulietta Simionato, Giangiacomo Guelfi, dir. Gianandrea Gavazzeni ed. Myto/Opera D’Oro
• Pagliacci, Met 1964, Lucine Amara, Anselmo Colzani, Calvin Marsh, dir. Nello Santi ed. Melodram/Myto
• Ernani
  • Met 1965, Leontyne Price, Mario Sereni, Cesare Siepi, dir. Thomas Schippers ed. GOP/Memories/Myto
  • Met 1971, Martina Arroyo, Sherrill Milnes, Ezio Flagello, dir. Thomas Schippers ed. Opera Lovers
  • Verona 1972, Ilva Ligabue, Piero Cappuccilli, Ruggero Raimondi, dir. Oliviero De Fabritiis ed. Myto
• La bohème
  • Met 1965, Renata Tebaldi, Frank Guarrera, Anneliese Rothenberger, Jerome Hines, dir. Fausto Cleva ed. Bongiovanni
  • Philadelphia 1969, Renata Tebaldi, Frank Guarrera, Maria Candida, Jerome Hines, dir. Anton Guadagno ed. SRO/House of Opera
  • Macerata 1971, Luisa Maragliano, Giangiacomo Guelfi, Elvidia Ferracuti, Nicola Zaccaria, dir. Franco Mannino ed. Lyric Distribution/Opera Lovers
  • Met 1974, Montserrat Caballè, Dominic Cossa, John Macurdy, Maralin Niska, dir. Leif Segerstam ed. GOP/Living Stage
• Romeo e Giulietta
  • Hartford 1967, Anna Moffo, Louis Sgarro, dir. Anton Guadagno ed. House of Opera
  • Met 1967, Mirella Freni, John Macurdy, John Reardon, dir. Francresco Molinari Pradelli ed. Lyric Distribution
  • Met 1970, Jeanette Pilou, Justino Diaz, John Reardon, dir. Alain Lombard ed. Celestial Audio
  • Met 1973, Colette Boky, John Macurdy, Dominic Cossa, dir. Martin Rich ed. Myto
• Werther
  • Met 1971, Rosalind Elias, John Reardon, Gail Robinson, dir. Alain Lombard ed. Melodram
  • Met 1971, Christa Ludwig, John Reardon, Judith Blegen, dir. Alain Lombard ed. Opera Lovers
  • Met 1972, Rosalind Elias, Dominic Cossa, Colette Boky, dir. Jan Behr ed. Myto/Bensar
• Lucia di Lammermoor, Met 1971, Roberta Peters, Matteo Manuguerra, Bonaldo Giaiotti, dir. Carlo Franci ed. Living Stage
• Macbeth, Met 1973, Sherrill Milnes, Grace Bumbry, Ruggero Raimondi, dir. Francesco Molinari Pradelli ed. Première Opera

(край на цитата)

Забележителна дискография – като че ли в нея си дават среща едни от най-великите певци на епохата. При това редица съвместни участия на Франко Корели с български колеги, и то при записи „на живо“, което показва, че той е имал общи изяви с тях на оперна сцена. Четем преди всичко имената на Борис Христов, Елена Николай, Николай Гяуров и Райна Кабаиванска. Цитирам извлечение за тях:

Faust: Joan Sutherland, Nicolai Ghiaurov, Robert Massard, dir. Richard Bonynge Decca 1966

• Trieste 1953, Maria Callas, Elena Nicolai, Boris Christoff, dir. Antonino Votto ed. Melodram/IDIS

• Napoli 1958 (video-RAI), Renata Tebaldi, Ettore Bastianini, Boris Christoff, dir. Francesco Molinari Pradelli ed. Legato Classics/Hardy Classic; Melodram/Bongiovanni (solo audio)

Don Carlo

• Philadelphia 1966, Nicolai Ghiaurov, Louis Quilico, Raina Kabaivanska, Oralia Dominguez, dir. Anton Guadagno ed. Melodram/House of Opera
• Vienna 1970, Nicolai Ghiaurov, Eberhard Waechter, Gundula Janowitz, Shirley Verrett, dir. Horst Stein ed. Legato/Myto
• Met 1970, Giorgio Tozzi, Robert Merrill, Raina Kabaivanska, Grace Bumbry, dir. Kurt Adler ed. Opera Lovers

Нека днес на 8 април 2026 г. припомним рождения ден и почетем 105 години от рождението на Франко Корели – този чародеец на вокалното изкуство, един от най-добрите тенори, които ни е дарила природата. Мир на праха му!

…………………

Изпълнение на Франко Корели:

FRANCO CORELLI SINGS AGAIN PUCCINI TOSCA ” E LUCEVAN LE STELLE” LIVE 1955 RARE

In the summer of 1951, Corelli won the Maggio Musicale Fiorentino in Florence, earning a debut at Spoleto the following fall. He was originally scheduled to sing Radames in Verdi’s Aïda and spent three months preparing the role with conductor Giuseppe Bertelli. However, Corelli eventually switched to Don José in Bizet’s Carmen, feeling that at this point he lacked the technical finesse and legato for the role of Radamès. In November 1951, he made his debut at the Rome Opera as Manrico in Il trovatore opposite Maria Caniglia as Leonora. The next year he appeared in operas with smaller opera houses throughout Italy and on the Italian radio. In 1953 he joined the Rome Opera’s roster of principal tenors where he spent much of his time performing through 1958. His first role with the company in 1953 was that of Romeo in Zandonai’s rarely heard opera Giulietta e Romeo. Later that season he sang Pollione in Bellini’s Norma opposite Maria Callas in the title role. It was the first time the two sang opposite one another and Callas immediately became an admirer of Corelli. The two performed frequently with each other over the next several years in a partnership that lasted to the end of Callas’s career.

…….

Изпълнение на Франко Корели:

Franco Corelli – “O Lola ch’hai di latti la cammisa” (Leonard Bernstein)

(Mascagni: Cavalleria Rusticana) Metropolitan Opera, Feb. 7, 1970 “Preludio…O Lola ch’hai di latti la cammisa” English translation by Bill Parker

Santuzza………………….. Grace Bumbry

Turiddu…………………….. Franco Corelli

Lola………………………….. Nedda Casei

Alfio………………………….. Walter Cassel

Lucia………………………… Carlotta Ordassy

maestro direttore………. Leonard Bernstein

Painting: Catania, Sicily by Theodor Kern 1930

…..

Изпълнение на Франко Корели:

Franco Corelli – “Ch’ella mi creda” (Live, 1966)

(Puccini: La Fanciulla del West) Metropolitan Opera, January 8, 1966. “Ch’ella mi creda”

Dick Johnson (Ramerrez): Franco Corelli

Jack Rance: Anselmo Colzani

Painting: Thomas Moran – The Grand Canyon of the Yellowstone, 1872

…….

Изпълнение на Франко Корели:

Franco CORELLI and Birgit NILSSON on Sweden TV show

…..

Изпълнение на Франко Корели (част от негова лекция по вокално изкуство):

Per il centenario della nascita di Franco Corelli

Oggi, 8 aprile 2021, ricorre il compleanno del grande tenore (100 anni)! Graziano Corelli rende omaggio al grande tenore Franco Corelli con un inedito: il materiale audio appartiene al signor Graziano Corelli. La “foto miniatura” è mia ed è sotto Copyright. Per me è un grande piacere aver fatto il video, grazie alla fiducia accordatami dal Signor Graziano!

……..