Veröffentlicht am

Eliahu Inbal

Диригентът от Израел Елиаху Инбал, който празнува днес 90 години

Драги приятели на оперната и симфонична музика, днес на 16 февруари 2026 г. празнува своя 90-и рожден ден един световно известен диригент от Израел, който тук в Германия е много познат още от началото на 70-те години. Това е симпатичният Елиаху Инбал (на латиница Eliahu Inbаl) и това стана, когато той пое поста на главен диригент на Симфоничния оркестър на Радиото във Франкфурт в провинция Хесен, по-точно в оригинал на немски език: „Leiter des Radio-Sinfonie-Orchester Frankfurt des Hessischen Rundfunks“.

На тази длъжност той беше назначен от сезона 1974/1975 и остана на нея цели 16 години – до 1990 г. Понеже тази негова дейност във Франфурт се оказа толкова успешна и този оркестър се нареди в тия години в редицата на най-добрите симфонични оркестри в Германия, Елиаху Инбал получи през годината 1996 титлата „Почетен диригент на оркестъра“.

Днешната ми статия е втора за Елиаху Инбал след 2021 г., когато той навърши 85 години Тогава писах в началото следните думи:

„Нека пиша и това, че именно вчера на 16 февруари 2021 г. от 12 до 13 часа имаше предаване по радиото във Франкфурт – запис на негово интервю през 2010 г., посветено специално на интерпретациите му на симфониите от Густав Малер. Аз слушах това предаване и останах много доволен. Немският език на Елиаху Инбал е отличен. Нека не се забравя, че той е роден в Израел и не е отрасъл с този език, но тия 16 години във Франкфурт и по-късно са повлияли този език да стане почти като негов роден език. Върнаха се и моите спомени, тъй като съм бил на негови изяви през 80-те години. При това предаване стана въпрос и за неговите изяви като оперен диригент. Той каза, че това е било дейност главно в началото и средата на музикалната му кариера, като е дирижирал редица оперни спектакли в Италия и после в Германия, също и в Швейцария и Франция. По-късно обаче се отдава на дейност главно като диригент на симфонични оркестри, така че оперните му изяви са едва една четвърт от цялата му дейност като диригент“.

(край на цитата)

Продължавам със статията си за Елиаху Инбал от 2021 г.:

Не е излишно да припомня, че аз съм бил посетител на симфонични концерти на Елиаху Инбал във Франкфурт няколко пъти и съм се убеждавал лично от изкуството му на диригент. От 1974 г. живея на 50 км от Франкфурт, а фирмата, в която работих почти 20 години се намираше в околностите на този град и особено през 80-те години след работа съм се отбивал с колата си във Франкфурт, за да посетя такива симфонични концерти. Именно в тия години от 1974 до 1990 беше знаменитата дейност на Елиаху Инбал във Франфурт, той тогава беше в началото на тази дейност на 40-годишна възраст – в разцвета на творческите си сили, пълен с амбиции и идеи относно репертоар и неговото постоянно разширяване. Разбира се, това не беше единственото – Елиаху Инбал направи редица знаменити записи с този оркестър, които и сега редовно звучат в програмите на Радиото във Франкфурт и припомнят за прекрасната му дейност там. По-долу в статията ще дам подробности относно този репертоар, но и да сега се помнят концерти и записи с такива произведения, като симфониите на Брукнер и Малер. И сега се изпълняват в програмите на Радиото най-вече наградените през 80-те години първи записи на оригиналните версии на 3-та, 4-та и 8-ма симфонии на Брукнер („Grand Prix du Disque“), първият пълен запис на компактдискове на всички симфонии на Малер („German Record Prize“) и записи на оркестрови произведения на Ектор Берлиоз, Роберт Шуман, Албан Берг, Арнолд Шьонберг и Антон Веберн.

Не случайно в тия последни дни вниманието на медиите е насочено към вчерашния юбилей на Елиаху Инбал. В редица медии тук в Германия се поместват вчера и завчера статии във връзка с този юбилей и аз искам да започна моята статия именно с цитиране на такава съвсем нова информация. След това ще се спра на биографични данни и творчески път на Елиаху Инбал, но от тези цитати (ще дам превод и на български език) се вижда голяма част от основната информация за този диригент. Нека преди това добавя и причината, че не публикувах именно вчера моята статия за него – вчера писах за певицата и вокален педагог Людмила Прокопова и не исках да помествам две статии в един ден, и без нова днес нямам предвидена дата за друга статия.

Започвам с публикация от вчера в меродавна немска медия:

Портал „Klassik-Heute“

16.02.2021

Eliahu Inbal 85. Geburtstag

Der israelische Dirigent Eliahu Inbal feiert am 16. Februar 2021 seinen 85. Geburtstag. Er studierte an der Musikakademie in Jerusalem Violine und Komposition bei Paul Ben-Haim. Auf Empfehlung von Leonard Bernstein erhielt er ein Stipendium für die Dirigentenklasse des Conservatoire de Paris. Er besuchte auch Kurse bei Sergiu Celibidache und bei Franco Ferrara. 1962 war er erster Preisträger des internationalen Dirigenten-Wettbewerbes “Guido Cantelli” in Novara. Dies war das Sprungbrett zu einer großen Karriere: Er gastierte nicht nur weltweit bei fast allen namhaften Orchestern sowie bei internationalen Festspielen, sondern war auch Chefdirigent bei großen Orchestern.

Von 1974 bis 1990 war Inbal Leiter des Radio-Sinfonie-Orchester Frankfurt des Hessischen Rundfunks, zu dessen Ehrendirigent er 1996 ernannt wurde. Daneben war von 1984 bis 1987 Chefdirigent des Orchesters des Gran Teatro La Fenice in Venedig. Von 1996 bis 2001 war er Leiter des Orchestra Nazionale della RAI in Turin. Hier führte er in den ersten drei Jahren Wagners Ring konzertant auf. Für sein Engagement für Wagner wurde er in seinem Heimatland allerdings heftig kritisiert.

Es folgten Stationen als Chefdirigent des Berliner Sinfonie-Orchesters (2001 bis 2006), erneut als Chefdirigent des Orchesters des Gran Teatro La Fenice (2007 bis 2011), als Chefdirigent der Tschechischen Philharmonie Prag (2009 bis 2012) und schließlich ab April 2008 als Chefdirigent des Tokyo Metropolitan Symphony Orchestra.

Seine Gesamtaufnahmen der sinfonischen Werke von Mahler und Bruckner wurden preisgekrönt. 2002 erhielt er das Goldene Ehrenzeichen der Stadt Wien, 2006 wurde ihm die Goetheplakette der Stadt Frankfurt am Main verliehen sowie das Bundesverdienstkreuz 1. Klasse.

(край на цитата)

Превод:

Израелският диригент Елиаху Инбал ще отпразнува 85-ия си рожден ден на 16 февруари 2021 година. Той учи цигулка и композиция при Пол Бен-Хаим в Музикалната академия в Йерусалим. По препоръка на Ленард Бърнстейн получава стипендия за диригентския клас на Консерваторията в Париж.

Посещава курсове и при Серджу Челибидаке и Франко Ферара. През 1962 г. е носител на първа награда от международния диригентски конкурс „Гуидо Кантели“ в Новара. Това е и трамплинът към голямата кариера: той не само гостува на почти всички известни оркестри и на международни фестивали, но е и главен диригент на прочути оркестри. От 1974 до 1990 г. Инбал е главен диригент на Симфоничния оркестър на Франкфуртското радио при „Hessischer Rundfunk“, на който е назначен и за почетен диригент през 1996 г. Освен това той е главен диригент на оркестъра на „Gran Teatro La Fenice“ във Венеция от 1984 до 1987 година. От 1996 до 2001 г. е директор на „Orchestra Nazionale della RAI“ в Торино.

Тук той изпълнява концертно през първите три години тетралогията „Пръстенът на нибелунга“ от Вагнер. В родината си обаче Инбал е силно критикуван заради ангажимента си към Вагнер. Следват нови ръководни постове: главен диригент на Берлинския симфоничен оркестър (2001 до 2006), отново главен диригент на оркестъра на „Gran Teatro La Fenice“ (2007 до 2011), главен диригент на Чешката филхармония в Прага (2009 до 2012) и накрая главен диригент от април 2008 г. на „Tokyo Metropolitan Symphony Orchestra“. Неговите пълни записи на симфоничните произведения на Малер и Брукнер са отличени с награди. През 2002 г. Елиаху Инбал получава „Златен почетен медал“ от град Виена, през 2006 г. е награден с „Плакет Гьоте“ от град Франкфурт на Майн и Федерален кръст за заслуги 1-ви клас.

(край на превода)

Също и завчера на 15 февруари 2021 г. този портал обнародва статия, посветена на вчерашния рожден ден на Елиаху Инбал, в коята става въпрос и за неговата сегашна длъжност като главен диригент на Симфоничия оркестър в Тайпе – в столицата на Тайван. Цитирам по-долу:

Портал „Klassik-Heute“

15.02.2021

Eliahu Inbal feiert morgen seinen 85. Geburtstag

Der Dirigent hat die Chefpostion des Taipei Symphony Orchestra inne

Am 16. Februar 2021 wird Eliahu Inbal 85 Jahre alt. Der charismatische Dirigent, der in Berlin lebt, wurde weltweit durch seine inzwischen legendären Mahler-Aufnahmen (Deutscher Schallplattenpreis, Grand Prix du Disque) und die Urfassungen der Sinfonien von Anton Bruckner bekannt, die er als erster einspielte. Besondere Anerkennung erhielten auch seine Interpretationen der Symphonien von Dmitri Schostakowitsch.

Seinen diesjährigen Geburtstag verbringt der renommierte israelische Dirigent in Taipei. Als Chefdirigent des Taipei Symphony Orchestra hatte und hat er das Glück, im Corona-freien Taiwan unter anderem seinen Mahler-Zyklus in der Saison 2020/21 von Oktober bis Dezember 2020 und von Februar bis April 2021 ohne Einschränkungen fortsetzen zu können. Darüber hinaus konnte er im Januar in Japan mit dem Tokyo Metropolitan Symphony Orchestra und dem Osaka Philharmonic Orchestra unter anderem Bruckners dritte und Schostakowitschs zehnte Sinfonie vor Publikum aufführen – groß besetzte Sinfonik, die hierzulande aktuell höchstens als Aufnahme bzw. live übertragen nur in Bearbeitungen für Kammerorchester zu hören ist.

(край на цитата)

Превод:

Утре Елиаху Инбал ще отпразнува 85-ия си рожден ден

Диригентът заема ръководната длъжност на Симфоничния оркестър в Тайпе

На 16 февруари 2021 г. Елиаху Инбал ще стане на 85 години. Харизматичният диригент, който живее в Берлин, стана известен в цял свят с легендарните си записи на Малер („Deutscher Schallplattenpreis“, „Grand Prix du Disque“) и оригиналните версии на симфониите на Антон Брукнер, които той записа за първи път. Неговите интерпретации на симфониите от Дмитри Шостакович също получиха специално признание.

Известният израелски диригент прекарва рождения си ден тази година в Тайпе. Като главен диригент на Тайпейския симфоничен оркестър той е имал и има късмета да може да продължи цикъла си на Густав Малер през сезон 2020/2021 от октомври до декември 2020 г. и от февруари до април 2021 г. без ограничения по отношение на „корона“-пандемията в Тайван. Освен това през януари в Япония той успя да изпълни Третата и Десетата симфония на Брукнер с Токийския симфоничен оркестър и с Филхармоничния оркестър на Осака пред публика – симфонии с мащабни оркестри, които в момента се записват или излъчват на живо тук в Германия само в аранжименти за камерен оркестър.

(край на превода)

Сега ще се спра на биографични бележки и творчески път на диригента Елиаху Инбал, които съм взел от различни източници на немски, английски и руски езици. Очевидно някои данни ще се повторят с такива, които вече цитирах по-горе.

Елиаху Инбал (на иврит אליהו ענבל), (на латиница Eliahu Inbаl), роден на 16 февруари 1936 г. в Йерусалим е израелски диригент.

Той започва да учи цигулка и композиция при Пол Бен-Хаим в Музикалната академия в Йерусалим. След препоръка на Ленард Бърнстейн, който го чува там, изключително талантливият млад музикант получава стипендия за допълнително обучение в диригентския клас на Парижката консерватория. Посещава курсове и при Серджу Челибидаке и Франко Ферара (в „Radio Nederland Wereldomroep“ в Хилверсум / Нидерландия). През 1963 г. е обявен за носител на първа награда на Международния диригентски конкурс “Guido Cantelli” в Новара. Тогава той е на 26-годишна възраст. Това му отворя вратите за огромна кариера. Оттогава Елиаху Инбал участва с практически всички водещи оркестри в света и при изяви на международни фестивали.

Той има повечето от ранните си изяви в Италия, но успешният британски дебют през 1965 г. с Лондонската филхармония води до редица други ангажименти с британски оркестри. Впоследствие работи с редица оркестри в цяла Европа и Америка и в крайна сметка приема и британско поданство.

От 1974 до 1990 г. той ръководи Франкфуртския симфоничен оркестър при „Hessischer Rundfunk“. Записите с пълните симфонични творби на Малер и Брукнер, както и оркестровите произведения на Берлиоз са отличени с награди – „Jahrespreis der deutschen Schallplatten-Kritik“. Оркестровите произведения на Арнолд Шьонберг, Албан Берг, Антон Веберн, както и симфониите на Брамс, Чайковски, Шостакович и Шуман също са записани под ръководството на Инбал. През 1996 г. той става почетен диригент на Франкфуртския симфоничен оркестър.

От 1984 до 1987 г. Елиаху Инбал е „Direttore Musicale Principale“ (главен диригент) на оркестъра на „Gran Teatro La Fenice“ във Венеция. От 1996 до 2001 г. той е главен диригент на „Orchestra Nazionale della RAI“ в Торино. Тук той изпълнява концертно през първите три години „Пръстенът на нибелунга“ от Вагнер. За това той получава наградите на италианските критици с имена „Premio Franco Abbiati della Critica Musicale Italiana“ през 1995 г. и „Premio Gian Battista Viotti“ през 1999 г. В родината си Израел обаче Елиаху Инбал попада под кръстосания огън на критиката, защото там в тия години музиката на Вагнер все още се тълкува като свързана с националсоциализъма.

От 2001 до 2006 г. той е главен диригент на Берлинския симфоничен оркестър и оттогава също „почетен диригент“ там. От 2003 до 2011 г. дирижира всички симфонии на Брукнер на фестивала „Rheingau Musik“ в Германия със симфоничния оркестър на „WDR“ (Западногерманското Радио в Кьолн), завършвайки с недовършената Девета симфония на Шуберт.

От септември 2007 г. до 2011 г. Елиаху Инбал отново е главен диригент на оркестъра на „Gran Teatro La Fenice“ във Венеция, от есента на 2009 г. до юни 2012 г. е главен диригент на Чешката филхармония в Прага и от април 2008 г. до 2014 г. – главен диригент на Симфоничния оркестър на Токио.

През август 2019 г. Инбал е назначен за главен диригент на Симфоничния оркестър в Тайпе в Тайван, с тригодишен договор.

Елиаху Инбал има в репертоара си голямо разнообразие от творби. Той е най-известен с интерпретациите си на късно-романтични произведения, но е известен и като оперен диригент и има премиери на редица съвременни произведения. Наред с тия произведения, които цитирах по-горе на различни места, мога да причисля още следните забележителни негови интерпретации: всички симфонии на Шостакович с Виенския симфоничен оркестър, произведения от Бела Барток и симфонични поеми от Рихард Щраус с Оркестъра на Романска Швейцария. (край на биографичните бележки и творчески път на Елиаху Инбал)

За огромната си дейност на различни места и по различен повод Елиаху Инбал е получил редица награди в различни държави. Цитирам техния списък от източник на немски език:

Аuszeichnungen

(край на цитата)

Ще завърша тази юбилейна статия във връзка с 85-годишнината на Елиаху Инбал с една публикация в портала на Симфоничния оркестър във Франкфурт, където той е бил 16 години главен диригент и е оставил незалечими спомени в този период между 1974 и 1990 години:

Портал „Radio Symphony Orchester Frankfurt“ (HR Synfonie Orchester)

Chefdirigent 1974–1990 Eliahu Inbal

Nicht weniger als 16 Jahre war Eliahu Inbal Chefdirigent des hr-Sinfonieorchesters. Seit 1996 ist er dessen Ehrendirigent. Unter Inbals erfolgreicher Leitung konnte sich das hr-Sinfonieorchester in den 1980er Jahren als eines der international führenden Bruckner- und Mahler-Orchester etablieren.

Es entstanden viel beachtete Rundfunk- und Schallplattenproduktionen, darunter die preisgekrönten Ersteinspielungen der Urfassungen von Bruckners 3., 4. und 8. Sinfonie (Grand Prix du Disque), die erste CD-Gesamteinspielung aller Mahler-Sinfonien (Deutscher Schallplattenpreis) sowie Aufnahmen der Orchesterwerke von Hector Berlioz, Robert Schumann, Alban Berg, Arnold Schönberg und Anton Webern.

Mit Inbal vollzieht das hr-Sinfonieorchester 1981 auch den Wechsel vom Großen Sendesaal des Hessischen Rundfunks in die wieder aufgebaute Alte Oper Frankfurt, wo fortan doppelt so viele Hörerinnen und Hörer die Konzerte des Orchesters verfolgen. Gemeinsam mit Eliahu Inbal unternimmt das hr-Sinfonieorchester aber auch seine ersten großen Tourneen in die Vereinigten Staaten und nach Japan, die das internationale Renommee des Orchesters nachhaltig stärken.

Und auch nach dem Ende der »Inbal-Ära« bleiben der Dirigent und das Orchester durch Konzertprojekte, Tourneen und CD-Produktionen verbunden. Zu den Höhepunkten der Folgejahre zählen eine herausragende Interpretation von Schönbergs »Jakobsleiter« im Rahmen des Frankfurter Stadtjubiläums 1994 und 1995 eine weitere erfolgreiche Japan-Tournee.

Lebenslauf

Eliahu Inbal wurde 1936 in Jerusalem geboren, studierte in seiner Heimatstadt zunächst Violine und Komposition und erhielt auf Empfehlung Leonard Bernsteins später ein Stipendium für seine weitere Ausbildung in der Dirigierklasse des Pariser Konservatoriums und für Kurse bei Franco Ferrara und Sergiu Celibidache. Nach dem 1. Preis beim Dirigentenwettbewerb »Guido Cantelli« begann 1963 dann seine internationale Karriere, die ihn zu vielen führenden Orchestern in Europa, den USA und Japan führte. Neben seiner langjährigen Chefdirigenten-Tätigkeit beim hr-Sinfonieorchester war Inbal 1984–1987 zudem musikalischer Leiter des »Teatro La Fenice« in Venedig und dirigierte in der Folge an den Bühnen in Hamburg, Paris und Zürich zahlreiche Opern. 2001–2006 war er Chefdirigent des Berliner Sinfonie-Orchesters, 2007–2011 erneut Chefdirigent des Orchesters des »Teatro La Fenice«. 2009–2012 leitete Eliahu Inbal als Chefdirigent die Tschechische Philharmonie Prag und ist seit 2008 Chefdirigent des Tokyo Metropolitan Symphony Orchestra.

(край на цитата)

Превод:

Елиаху Инбал – Главен диригент през годините 1974–1990

Елиаху Инбал е главен диригент на Симфоничния оркестър на Франкфуртското радио в продължение на не по-малко от 16 години. От 1996 г. той е негов почетен диригент. Под успешното ръководство на Инбал Франкфуртският радиооркестър успя да се утвърди като един от водещите международни оркестри с творби от Брукнер и Малер през 80-те години.

Имаше много аплодирани радио- и музикални записи, включително наградените първи записи на оригиналните версии на 3-та, 4-та и 8-ма симфонии на Брукнер („Grand Prix du Disque“), първият пълен CD-запис на всички симфонии на Малер („German Record Prize“) и записи на оркестровите произведения на Ектор Берлиоз, Роберт Шуман, Албан Берг, Арнолд Шьонберг и Антон Веберн.

С Елиаху Инбал Симфоничният оркестър на Франкфуртското радио също направи преместването през 1981 г. от голямата зала за записи на „Радиото в Хесен“ към възстановения театър „Alte Oper“ във Франкфурт, където оттогава два пъти повече слушатели могат да слушат концертите на оркестъра. Заедно с Елиаху Инбал, Симфоничният оркестър на Франкфуртското радио прави и първите си големи турнета до САЩ и Япония, които ще укрепят устойчиво международната репутация на оркестъра.

И дори след края на „инбалската ера“ диригентът и оркестърът остават свързани чрез концертни проекти, турнета и CD-продукции. Акцентите през следващите години включват изключителната интерпретация на „Jakobsleiter“ на Арнолд Шьонберг като част от програмата във връзка с годишнината на град Франкфурт през 1994 г. и поредното успешно турне в Япония през 1995 г.

Биография

Елиаху Инбал е роден в Йерусалим през 1936 г., първоначално учи цигулка и композиция в родния си град и по препоръка на Ленард Бърнстейн по-късно получава стипендия за по-нататъшно обучение в диригентския клас на Парижката консерватория и за курсове с Франко Ферара и Серджу Челибидаке. След спечелването на първа награда при диригентския конкерс „Guido Cantelli“, международната му кариера започва през 1963 г., което го води до много водещи оркестри в Европа, САЩ и Япония. В допълнение към дългогодишната си работа като главен диригент в Симфоничния оркестър на Франкфуртското радио, Инбал е бил и музикален директор на „Teatro La Fenice“ във Венеция от 1984 до 1987 г. и впоследствие дирижира множество опери на сцените в Хамбург, Париж и Цюрих. През 2001–2006 г. е главен диригент на Берлинския симфоничен оркестър, а от 2007–2011 г. отново е главен диригент на оркестъра на „Teatro La Fenice“. От 2009–2012 г. Елиаху Инбал е главен диригент на Чешката филхармония в Прага и главен диригент на Симфоничния оркестър на Токио.

(край на превода)

Понеже тук става дума специално за Симфоничния оркестър на Франкфуртското радио, ще изброя по-долу имената на всички диригенти, които са били ръководители на този авторитетен симфоничен оркестър (цитат на немски език):

Alle Chefdirigenten im Überblick

Die Anfänge 1926-1929 | Hans Rosbaud 1929-1937 | Otto Frickhoeffer 1937-1945 | Kurt Schröder 1946-1953 | Otto Matzerath 1955-1961 | Dean Dixon 1961-1974 | Eliahu Inbal 1974-1990 | Dimitrij Kitajenko 1990-1996 | Hugh Wolff 1997-2006 | Paavo Järvi 2006-2013

(край на цитата)

Превод:

Всички главни диригенти в общ поглед

Началото 1926-1929 | Ханс Росбо 1929-1937 | Ото Фрикхьофер 1937-1945 | Курт Шрьодер 1946-1953 | Ото Мацерат 1955-1961 | Дийн Диксън 1961-1974 | Елиаху Инбал 1974-1990 | Димитрий Китаенко 1990-1996 | Хю Улф 1997-2006 | Пааво Ярви 2006-2013

(край на превода)

В този списък липсват имената на диригентите след 2013 година. Нека ги добавя:

Andrés Orozco-Estrada (seit 2014; noch bis Ende der Spielzeit 2020/21)

(край на цитата)

Първият от тях – Андрес Ороско-Естрада беше почти 8 години главен диригент на оркестъра и съм слушал по радиото редица записи на негови великолепни изпълнения с този оркестър. Той е роден в Колумбия през 1977 г. и остави също отлични спомени от дейността си във Франкфурт.

От началото на новия сезон 2021/2022 постът главен диригент пое Ален Алтиноглу – френски диригент с корени в Армения, роден през 1975 г. в Париж. Той е диригент с голяма международна кариера и положително ролята му във Франкфурт ще бъде също на най-високо ниво.

Във връзка с навършване на 90 години днес на 16 февруари 2026 г. на диригента Елиаху Инбал, редица медии в Германия отбелязват това събитие с коментари или публикации. Цитирам две такива:

Портал „Künstler Projekte Akademie“

16.02.2026

Herzlichen Glückwunsch, Eliahu Inbal! Am 16. Februar wird der Dirigent seinen 90. Geburtstag am Pult des Tokyo Metropolitan Symphony Orchestra mit Mahlers 8. Sinfonie feiern.

Am 15. und 17. Februar dirigiert er außerdem Mahlers Achte mit dem Tokyo Metropolitan Symphony Orchestra, zu dem er als Ehrendirigent und ehemaliger Chefdirigent enge Verbindungen pflegt.

In den kommenden Monaten wird der Jubilar bei mehreren führenden asiatischen Orchestern zu Gast sein: Das KBS Symphony Orchestra in Seoul, das Singapore Symphony Orchestra und das Taipei Symphony Orchestra, wo er nach seiner Tätigkeit als Chefdirigent auch Ehrendirigent ist, können sich auf seinen Besuch freuen.

Der Hessische Rundfunk würdigt den langjährigen Chefdirigenten des hr-Sinfonieorchesters ebenfalls in seinem Programm: Am 16. Februar wird auf hr2-kultur eine zweistündige Sendung (16:04–18:00 Uhr) zu seinem Ehrentag ausgestrahlt. Ein Interview mit Susanne Pütz wird am 23. Februar im Rahmen der Sendung „Menschen und ihre Musik“ gesendet und ist anschließend in der ARD-Audiobibliothek abrufbar.

Anlässlich seines Geburtstags veröffentlichen wir unsere Interviewreihe mit Eliahu Inbal aus dem Jahr 2016 erneut.

Wir gratulieren Eliahu Inbal herzlich und verneigen uns vor ihm für über 65 erfolgreiche Jahre an der Spitze führender internationaler Orchester!

(край на цитата)

Превод:

Портал „Artists Projects Academy“
16 февруари 2026 г.

Поздравления, Елиаху Инбал! На 16 февруари диригентът ще отбележи 90-ия си рожден ден на подиума на Токийския столичен симфоничен оркестър със Симфония № 8 на Малер.

На 15 и 17 февруари той ще дирижира и Осма симфония на Малер с Токийския столичен симфоничен оркестър, с който поддържа тесни връзки като почетен диригент и бивш главен диригент.

През следващите месеци рожденикът ще бъде гост на няколко водещи азиатски оркестъра: Симфоничният оркестър на KBS в Сеул, Сингапурският симфоничен оркестър и Симфоничният оркестър на Тайпе, където той също е почетен диригент след мандата си като главен диригент, всички могат да очакват с нетърпение посещението му.

„Радиото в Хесен“ (hr) също почита дългогодишния главен диригент на „hr Symphony Orchestra“ в своята програма: На 16 февруари „hr2-kultur“ ще излъчи двучасова програма (16:04–18:00 ч.) в негова чест. Интервю със Сузане Пютц ще бъде излъчено на 23 февруари като част от предаването „Хората и тяхната музика“ и впоследствие ще бъде достъпно в аудио библиотеката на „ARD“.

По случай рождения му ден, преиздаваме поредицата ни от интервюта с Елиаху Инбал от 2016 г.

Изказваме най-сърдечните си поздравления на Елиаху Инбал и му отдаваме почит за над 65 успешни години начело на водещи международни оркестри!

(край на превода)

Втората публикация е на медията „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ във Франкфурт, която не мога да копирам изцяло, но ето заглавието:

Портал „Framkfurter Allgemeine Zeitung“

16.02.2026

Geistig und körperlich hat sich der israelische Dirigent Eliahu Inbal immer wieder kolossale Aufgaben zugemutet. Und er hört damit nicht auf, sogar wenn er jetzt neunzig Jahre alt wird.

Eine Würdigung von Wolfgang Sandner

(край на цитата)

Превод:

Портал „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“

16.02.2026

Израелският диригент Елиаху Инбал многократно се е изправял пред колосални предизвикателства, както психически, така и физически. И не показва никакви признаци на спиране, дори сега, когато навършва деветдесет години.

Почит от Волфганг Санднер

(край на превода)

В края на тази юбилейна статия за диригента Елиаху Инбал нека отбележа, че той има двама сина, които са като него също диригенти – Даниел и Давид. Особено Даниел е диригент с отлична кариера главно в Германия. Той е роден през 1972 г. и е израснал в музикална среда под влиянието на баща си и е изградил собствена успешна кариера в Европа. Към момента той е капелмайстор в театъра в Оснабрюк и е избран за следващ генерален музикален директор на театъра в Пфорцхайм от сезон 2025/26. 

Цитирам в оригинал на немдки език и после в превод на български биографията на Даниел Инбал:

„Daniel Inbal wuchs mit Musik auf. Mit seinem Vater, dem Orchesterdirigenten Eliahu Inbal, als Vorbild schien ihm schon früh eine Karriere in der klassischen Musik in die Wiege gelegt. Er studierte Klavier an der Hochschule für Musik, Theater und Medien Hannover bei David Wilde und Orchesterdirigieren bei Leopold Hager an der Universität für Musik und darstellende Kunst Wien.

Daniel Inbal feierte 2003 erste Erfolge als Dirigent beim Preußischen Kammerorchester, dessen Chefdirigent er drei Jahre lang war. Parallel dazu assistierte er seinem ehemaligen Lehrer Leopold Hager an der Wiener Volksoper und begann eine bis heute erfolgreiche Tätigkeit als regelmäßiger Gastdirigent beim Staatsorchester Braunschweig. Nach seiner Zeit an der Volksoper zog es Daniel Inbal von Wien nach Bern, wo er als Kapellmeister ans Stadttheater berufen wurde. Nach vier Jahren in Bern wechselte er 2010 an das Theater Osnabrück, wo er bis heute als Kapellmeister tätig ist.

Neben diesen Aufgaben wurde Daniel Inbal regelmäßig eingeladen, als Gastdirigent mit Orchestern auf der ganzen Welt zusammenzuarbeiten, darunter das Deutsche Symphonie-Orchester Berlin, das Gürzenich-Orchester, das WDR Sinfonieorchester Köln, die Staatsphilharmonie Rheinland-Pfalz, das Jeunesses Musicales World Orchestra und das Orchestra Nazionale della RAI. 

Als Operndirigent feierte er zahlreiche Erfolge, unter anderem an der Volksoper Wien ( Die Lustige Witwe, Der Graf von Luxemburg ), dem Staatstheater Braunschweig ( Lucia di Lammermoor, L’incoronazione di Poppea ), dem Stadttheater Bern ( Madama Butterfly, Aufstieg und Fall der Stadt Mahagonny, Le nozze di Figaro, My Fair Lady, Falstaff, La Traviata, Rigoletto), der Opera National du Rhin in Straßburg (Ariadne auf Naxos) und der Israeli Opera (Madama Butterfly) und Theater Lübeck (Thaïs).

2010 hatte Daniel Inbal die Gelegenheit, das Orchester der Oper Vlaanderen bei der Weltpremiere von Elena Kats-Chernins „ The Rage of Life“ zu dirigieren . Diesem Erfolg folgte zwei Jahre später die Mitwirkung an einer Neuinszenierung von „Parsifal“ unter der Regie von Tatjana Gürbaca. Diese Produktion wurde 2013 von der Opernwelt zur „Produktion des Jahres“ gekürt und gewann 2014 den renommierten Internationalen Opernpreis für die „Beste Wagner-Jubiläumsproduktion“. Daniel Inbal kehrte für Sidi Larbi Cherkaouis Choreografie „ Fall“  zu Musik von Arvo Pärt und zuletzt für Benjamin Millepieds „Bach Studies“ erneut nach Flandern zurück .

Zu seinen zahlreichen Inszenierungen am Theater Osnabrück zählen die Uraufführungen von Nadar Mashayekhis „ Neda – Der Ruf“ und Sidney Corbetts „ San Paolo“ nach einem unverfilmten Drehbuch von Pier Paolo Pasolini, die deutsche Erstaufführung von Dvořáks „ Vanda“ und Brittens „ Owen Wingrave“. Er dirigierte Aufführungen von Werken wie Walter Braunfels’ „ Die Vögel“, Busonis „ Doktor Faust“ und Magnards „ Guercoeur“. In dieser Spielzeit übernimmt er die musikalische Leitung von „La Cenerentola“ und „Giselle“.

(край на цитата)

Превод:

„Даниел Инбал е израснал, заобиколен от музика. С баща си, оркестровия диригент Елиаху Инбал, като пример за подражание, кариера в класическата музика изглеждала предопределена за него от ранна възраст. Учи пиано в Хановерския университет по музика, драма и медии при Дейвид Уайлд и оркестрово дирижиране при Леополд Хагер в Университета за музика и сценични изкуства във Виена.

Даниел Инбал отбелязва първите си успехи като диригент през 2003 г. с Пруския камерен оркестър, където е главен диригент в продължение на три години. Едновременно с това той асистира на бившия си учител Леополд Хагер във Виенската „Фолксопер“ и започва успешна кариера като редовен гост-диригент в Държавния оркестър на Брауншвайг, позиция, която продължава и до днес. След престоя си във „Фолксопер“, Даниел Инбал се мести от Виена в Берн, където е назначен за капелмайстор в Градския театър. След четири години в Берн, през 2010 г. се мести в Театър Оснабрюк, където остава капелмайстор.

В допълнение към тези ангажименти, Даниел Инбал е редовно канен да дирижира оркестри по целия свят като гост-диригент и да си сътрудничи с оркестри, включително Немския симфоничен оркестър в Берлин, Оркестъра „Гюрцених“, Симфоничния оркестър на Западно-Германското Радио (WDR) в Кьолн, Щатската филхармония Рейнланд-Пфалц, Световния оркестър на музикалната младеж и Националния оркестър на RAI.

Като оперен диригент, той се радва на множество успехи, включително във Виенската „Фолксопер“ („Веселата вдовица“, „Граф Люксембург“), Градският театър в Брауншвайг („Лучия ди Ламермур“, „Коронацията на Попея“), ​​Градският театър в Берн („Мадам Бътерфлай“, „Възход и падение на град Махагони“, „Сватбата на Фигаро“, „Моята прекрасна лейди“, „Фалстаф“, „Травиата“, „Риголето“), Националната опера на Рейн в Страсбург („Ариадна на Наксос“), Израелската опера („Мадам Бътерфлай“) и Театър Любек („Таис“).

През 2010 г. Даниел Инбал има възможността да дирижира Оркестъра на Опера Фландрия (Белгия) при световната премиера на операта „Яростта на живота“ от Елена Кац-Чернин. Този успех е последван две години по-късно от участието му в нова продукция на „Парсифал“, режисирана от Татяна Гюрбака. Тази продукция е обявена за „Продукция на годината“ от списание „Opernwelt“ през 2013 г. и спечелва престижната Международна оперна награда за „Най-добра юбилейна продукция на Вагнер“ през 2014 г. Даниел Инбал се завръща във Фландрия за хореографията на Сиди Ларби Черкауи „Падане“ по музика на Арво Пярт и най-скоро за „Бахови етюди“ от Бенджамин Милпие.

Многобройните му продукции в театър Оснабрюк включват световните премиери на „Неда – Зовът“ от Надар Машаехи и „Сан Паоло“ от Сидни Корбет, базирани на нефилмиран сценарий на Пиер Паоло Пазолини, германските премиери на „Ванда“ от Дворжак и „Оуен Уингрейв“ от Бритън. Дирижирал е представления на произведения като „Птиците“ от Валтер Браунфелс, „Доктор Фауст“ от Бузони и „Геркьор“ от Маняр. Този сезон той ще бъде музикален директор на „Пепеляшка“ и „Жизел“.

(край на превода)

Нека днес на 16 февруари 2026 г. поздравим диригента Елиаху Инбал с навършване на 90 години, като му пожелаем добро здраве и лично щастие. Както четем по-горе, той продължава да дирижира и до днес главно в Япония и Далечния изток, макар че след оставката си като главен диригент на Симфоничния оркестър на Тайпе, Инбал е назначен за почетен диригент на оркестъра през 2023 г.

За много години уважаеми маестро!

……

Записи:

Bruckner: 4. Sinfonie (Fassung 1878/80) ∙ hr-Sinfonieorchester ∙ Eliahu Inbal

hr-Sinfonieorchester – Frankfurt Radio Symphony ∙ Eliahu Inbal, Dirigent ∙ Alte Oper Frankfurt, 25. November 2016 ∙

…..

Mahler – Symphony n1 “Titan” – Eliahu Inbal

Composer: Gustav Mahler Conductor: Eliahu Inbal Orchestra: Frankfurt Radio Symphony Orchestra

…..