operastars – by kontohow

Диригентката от САЩ Марин Алсъп празнува днес рожден ден

Драги приятели на оперната и симфонична музика, днес на 16 октомври 2026 г. навършва кръглите 70 години една от най-известните диригентки в световен мащаб – американката Марин Алсъп (Marin Alsop), която вече от 40 години изгражда внушителна кариера в Америка, Европа и на други континенти и доказва, че отлични диригенти могат да бъдат не само мъже, но и жени, които са изразили таланта си чрез упорита и дългогодишна работа и усъвършенстване, независимо предубежденията, изграждани в продължение на векове.

Радвам се днес да пиша за първи път статия за Марин Алсъп, която е също така много известна и тук в Германия, където гостува често на немски симфонични оркестри, като Немския симфоничен оркестър в Берлин („DSO Berlin“) през октомври 2023 г. и през 2025 г. става първата жена, родена в Америка, дирижирала Берлинската филхармония.

Преди да премина към повече уводни бележки и подробности за голямата кариера на Марин Алсъп искам да започна с едно предаване през последните дни на медия в Австрия, посветено на днешния рожден ден на Марин Алсъп. Цитирам в оригинал на немски език и после в превод на български:

kultur MATINEE Zum 70. Geburtstag von Marin Alsop am 16.10.2026:

Die Dirigentin Marin Alsop – Botschafterin der Musik

Ausstrahlungstermine: 18.10.2026, 10:00 Uhr „ORF 2“

Die Dokumentation „Die Dirigentin Marin Alsop – Botschafterin der Musik“ zeigt ein ganz persönliches Porträt der US-amerikanischen Dirigentin Marin Alsop, die als erste Frau dem ORF Radio-Symphonieorchester Wien als Chefdirigentin und musikalische Leiterin vorstand.

Regisseurin Bernadette Wegenstein begleitete die Ausnahmekünstlerin während zahlreicher musikalischer Aufführungen rund um den Globus.

Um Alsops eigenen beruflichen Werdegang zu skizzieren, zeigt sie bisher unveröffentlichtes privates Videomaterial von der jungen Dirigentin mit ihrem Mentor und Lehrer Leonard Bernstein, dessen Assistentin sie später wurde.

Ebenso kommen Musikerinnen und Musiker diverser Orchester und des ORF Radio-Symphonieorchesters Wien zu Wort sowie die Dirigentin Sylvia Caduff, ohne deren Vorbild die „Frau am Pult“ wohl noch länger nicht den Weg in die Köpfe der Veranstalterinnen und Veranstalter gefunden hätte. Schließlich ist Marin Alsop auch noch als Lehrende mit jungen Dirigierstudentinnen und -studenten im Gespräch zu erleben.

Regie: Bernadette Wegenstein

(край на цитата)

Превод:

Културно матине – По случай 70-ия рожден ден на Марин Алсъп на 16 октомври 2026 г.:

Диригентката Марин Алсъп – посланик на музиката

Дати на излъчване: 18 октомври, 10:00 ч. ORF 2

Документалният филм „Диригентката Марин Алсъп – посланик на музиката“ представя много личен портрет на американската диригентка Марин Алсъп, първата жена, заела поста главен диригент и музикален директор на Симфоничния оркестър на Виенското радио на „ORF“.

Режисьорката Бернадет Вегенщайн е акомпанирала на тази изключителна артистка по време на множество музикални изпълнения по целия свят.

За да очертае собствения кариерен път на Алсъп, Вегенщайн представя неиздавани досега частни видеозаписи на младата диригентка с нейния ментор и учител Ленард Бърнстейн, чийто асистент по-късно става.

Музиканти от различни оркестри и Симфоничния оркестър на Виенското радио на „ORF“ също споделят своите гледни точки, както и диригентката Силвия Кадуф, без чийто пример концепцията за „жена диригент“ вероятно би останала неуловима за организаторите на събитията много по-дълго. Накрая, Марин Алсъп разговаря и с млади студенти по дирижиране.

Режисьор: Бернадет Вегенщайн

(край на превода)

Ще изложа уводни бележки и „визитна картичка“ на днешната юбилярка:

Днес на 16 октомври 2026 г. една от най-влиятелните и пионерски фигури в съвременното диригентско изкуство празнува своя кръгъл 70-годишен юбилей. Става дума за голямата американска диригентка Марин Алсъп (Marin Alsop), чието име е вписано със златни букви в историята на световната музикална култура. Надарена с изключителна харизма, желязна дисциплина и дълбока музикална емпатия, Алсъп успя да преодолее вековните полови стереотипи на оркестровия подиум и изгради блестяща, вдъхновяваща кариера, разгърната на няколко континента. От престижните зали в САЩ до елитните оркестри в Европа и Южна Америка, тя доказа, че голямото изкуство не познава граници и предразсъдъци.

Визитна картичка: Марин Алсъп

Биографични данни

Марин Алсъп е родена на 16 октомври 1956 г. в Манхатън, Ню Йорк, в семейство на професионални музиканти (родителите ѝ са свирили в оркестъра на Ню Йорк Сити Бале). Израстването в такава силно артистична среда предопределя нейния житейски път още от най-ранна възраст. Едва деветгодишна, след като посещава концерт, дирижиран от легендарния Ленард Бърнстейн, тя взема твърдото решение, че един ден ще застане начело на симфоничен оркестър.

Обучение и образование

Ранни стъпки: Започва да свири на цигулка и учи в подготвителния отдел на престижното училище „Джулиард“ (The Juilliard School).

Академично образование: Първоначално учи в Йейлския университет (Yale University), но по-късно се прехвърля изцяло в „Джулиард“, където придобива бакалавърска (1977) и магистърска степен (1978) по специалност „Цигулка“.

Диригентско менторство: Истинският тласък в дирижирането получава през 1989 г., когато става лауреат на наградата „Кусевицки“ в Музикалния център „Тангълууд“. Там тя сбъдва детската си мечта и става ученичка и протеже на своя кумир Ленард Бърнстейн, както и на други колоси като Сеиджи Озава и Густав Майер.

Професионална дейност в Америка и извън нея

Марин Алсъп е истински пионер, разрушил „стъкления таван“ за жените в диригентската професия чрез поредица от исторически назначения:

В САЩ: Тя става първата жена в историята на Америка, оглавила голям симфоничен оркестър, заемайки поста Музикален директор на Балтиморския симфоничен оркестър (Baltimore Symphony Orchestra) от 2007 до 2021 г. Преди това ръководи успешно Симфоничния оркестър на Колорадо.

В Европа: Алсъп постига огромен триумф във Великобритания, където е главен диригент на Симфоничния оркестър на Борнмът (2002–2008). Исторически момент е и нейното появяване през 2013 г. като първата жена диригент на легендарния концерт „Last Night of the Proms“ в Лондон, което тя повтаря и през следващите години. От 2019 г. тя е главен диригент на Радиосимфоничния оркестър на Виена („RSO Wien“).

По света: Между 2012 и 2019 г. тя пренася своя устрем в Южна Америка като главен диригент на Държавния симфоничен оркестър на Сао Пауло („OSESP“) в Бразилия, издигайки състава до международно признание.

Отзиви на медии и критици

Критиката в цял свят единодушно хвали Марин Алсъп за нейния прочит на романтичния и съвременния американски репертоар (особено творбите на Бърнстейн, Копланд и Джон Адамс).

Авторитетното списание „Gramophone“ я описва като „диригент с изключително ясна визия, притежаващ вроден усет за мащабната оркестрова архитектура и ритмична прецизност“.

Вестник „The New York Times“ подчертава нейното огромно обществено и образователно значение, наричайки я „не просто велик музикант, а визионер, който преобразява оркестрите в живи, ангажирани общности чрез социални програми като ‘OrchKids’“.

Европейската преса редовно отбелязва нейната способност да извлича ярък, емоционален и същевременно изящен звук от европейските оркестри, съчетавайки американския плам с класическите традиции на Стария континент.

Престижната награда „МакАртър“ („Грант за гении“)

През 2005 г. Марин Алсъп постига поредния си исторически триумф, превръщайки се в първия и единствен диригент в историята, удостоен с престижната стипендия на фондация „МакАртър“ (MacArthur Fellowship). Това отличие, неофициално наричано в САЩ „Грант за гении“, се присъжда на изключителни личности с доказан оригинален ум, висок творчески потенциал и значим принос към човечеството.

Наградата идва с огромно финансово изражение без никакви условия за какво да бъде похарчено, а мотивите на комисията тогава са категорични: Алсъп е отличена не просто заради безпогрешния си диригентски жест, но и заради нейната зашеметяваща смелост да прекроява консервативните традиции в класическата музика. Тя пренасочва голяма част от общественото внимание (и ресурси) към социални и образователни каузи, доказвайки, че един съвременен диригент трябва да бъде и социален лидер.

Документалният филм „The Conductor“ (2021)

За да разберем истински през какви трудности преминава една жена, за да застане начело на световните оркестри, трябва да се обърнем към изключителния документален филм „The Conductor“ („Диригентката“). Лентата, дело на австрийската режисьорка Бернадет Вегенщайн, има своята световна премиера през лятото на 2021 г. на авторитетния филмов фестивал „Трибека“ в Ню Йорк, а през 2022 г. прави и своя голям телевизионен дебют по американската мрежа „PBS“.

Филмът е изключително откровен, вълнуващ портрет на Марин Алсъп, показващ борбата ѝ срещу системата. Още като дете в музикалното училище ѝ казват право в очите: „Момичетата не могат да правят това“. Филмът проследява нейния път от 9-годишно момиче с голяма мечта, през основаването на изцяло женски джаз състави, до триумфа ѝ на световните сцени

(край на уводните бележки и „визитна картичка“)

След горните уводни бележки и „визитна картичка“ на днешната юбилярка, преминавам към подробности от биографията и дейността й:

Марин Алсъп (Marin Alsop; ˈmærɪnˈɔːlsəp /), родена на 16 октомври 1956 г., е американска диригентка. Тя е първата жена , спечелила наградата „Кусевицки“ за дирижиране , и първият диригент , удостоен със стипендия „Макартър“. Тя е лауреат за музикален директор на Балтиморския симфоничен оркестър и главен диригент на фестивала „Равиния“ и на Симфоничния оркестър на Полското национално радио. Избрана е за член на Американската академия на изкуствата и науките през 2008 г. и за член на Американското философско дружество през 2020 г.

Ранен живот и образование

Алсъп е родена в Ню Йорк в семейството на Рут Е. (по баща Кондел) и Кийт Ламар Алсъп, и двамата професионални музиканти със струнни инструменти, и е израснала в „Горен Уест Сайд“ на Манхатън. Тя е получила образованието си в „Masters School“ и е учила цигулка в предуниверситетския отдел на „Juilliard School“, който завършва през 1972 г. Учи в Йейлския университет със специалност математика, но се прехвърля в „Juilliard“, където получава бакалавърска степен по музика (1977 г.) и магистърска степен по музика (1978 г.) по цигулка. Докато е в „Juilliard“, Алсъп свири с оркестри като Нюйоркската филхармония и Нюйоркския градски балет. Алсъп е лектор на 116-ата церемония по дипломирането в „Juilliard“ на 18 юни 2021 г. в „Damrosch Park“ , където е удостоена със званието почетен доктор по музика.

Кариера

Ранна кариера

След като три пъти не успява да бъде приета в диригентската програма на „Джулиард“, Алсъп основава Нюйоркския струнен ансамбъл през 1981 г., женския джаз ансамбъл „Струнна треска“, а през 1984 г. „Конкордия“ – оркестър от 50 души, специализиран в американската музика на ХХ век. През 1983 г. тя е концертмайстор в запис на камерната опера на Филип Глас „Фотографът“. През 1985 г. тя свири на цигулка в оригиналния запис на мюзикъла „Голямата река“ с бродуейски състав. През 1989 г. печели наградата „Кусевицки“ като изключителен студент-диригент в Музикалния център „Танглууд“, където среща своя герой и бъдещ ментор Ленард Бърнстейн. Тя е първата жена, спечелила наградата. През 2005 г. Алсъп е удостоена със стипендия „Макартър“, известна като „Гениална стипендия“, в знак на признание за приноса ѝ към оркестровото лидерство и съвременната класическа музика.

Алсъп е музикален директор на Фестивала за съвременна музика „Кабрильо“ от 1992 до 2016 г. От 1993 до 2005 г. тя е първо главен диригент, а след това музикален директор на Симфоничния оркестър на Колорадо; след това е обявена за лауреат като диригент на оркестъра. Алсъп е била и асоцииран диригент на Симфоничния оркестър „Ричмънд“ в Ричмънд, Вирджиния, от 1988 до 1990 г., музикален директор на Симфоничния оркестър „Юджийн“ в Юджийн, Орегон от 1989 до 1996 г., музикален директор на Филхармонията на Лонг Айлънд от 1990 г., музикален директор на Фестивала на американската музика в Орегон от 1992 до 1996 г., и председател на катедрата „Творчески диригент“ на Симфоничния оркестър на Сейнт Луис от 1994 до 1996 г. През 2002 г. тя е съосновател на Диригентската стипендия „Таки Конкордия“, сега Диригентска стипендия „Таки Алсъп“, за жени диригенти. На 20 септември 2005 г. Алсъп става първият диригент, получил стипендия „Макартър“ .

Балтиморски симфоничен оркестър

През септември 2005 г. Алсъп е назначена за 12-и музикален директор на Балтиморския симфоничен оркестър, след като е била обявена за музикален директор за концертния сезон 2006-2007 г. Тя е първата жена, назначена да ръководи голям американски оркестър. Назначаването предизвика известни противоречия сред членовете на оркестъра, които смятат, че не са били достатъчно консултирани. Алсъп успешно отговаря на техните опасения. През юни 2009 г. оркестърът обявява удължаването на договора ѝ за още пет години, до август 2015 г.

През юли 2013 г. „BSO“ обяви допълнително удължаване на договора ѝ като музикален директор за сезон 2020–2021 г. През февруари 2020 г. оркестърът обяви, че Алсъп ще приключи музикалното си директорство в оркестъра в края на сезон 2020–2021 г. и ще получи титлата лауреат за музикален директор. Тя дирижира серия от три прощални концерта през лятото на 2021 г.

Инициативите на Алсъп с „BSO“ включват филмовата серия „Webumentary“, безплатен подкаст в „iTunes“, озаглавен „Clueless About Classical“, и програмата „OrchKids“, насочена към деца в Балтимор в неравностойно положение. През август 2015 г. Алсъп е назначена за директор на магистърската програма по дирижиране в Института “Пийбоди“ към университета “Джонс Хопкинс“, наследявайки един от своите ментори – Густав Майер.

Допълнителна кариера в САЩ

През 2020 г. фестивалът „Равиния“ обяви назначаването на Алсъп за свой първи главен диригент. През февруари 2022 г. фестивалът „Равиния“ обяви удължаването на договора на Алсъп до 2025 г. Алсъп приключи мандата си в „Равиния“ през 2026 г. През януари 2024 г. Филаделфийският оркестър обяви назначаването на Алсъп за свой следващ главен гост-диригент, считано от сезон 2024–2025, с първоначален договор от 3 сезона.

Алсъп дирижира Симфоничния оркестър на Форт Уърт във финалния кръг на Международния конкурс за пиано „Ван Клибърн“ през 2022 и 2025 г.

Извън САЩ

Във Великобритания Алсъп е била главен гост-диригент на Кралския шотландски национален оркестър и на Лондонския градски симфоничен оркестър. Тя е била главен диригент на Симфоничния оркестър на Борнемут от 2002 до 2008 г., първата жена главен диригент в историята на оркестъра. През 2003 г. тя е избрана за изпълнител на годината на списание „Gramophone“ и печели наградата за диригент на Кралското филхармонично дружество през същия сезон.

През април 2007 г. Алсъп беше един от осемте диригенти на британски оркестри, които подкрепиха 10-годишния манифест за популяризиране на класическата музика „Надграждане върху високи постижения: Оркестри за 21-ви век“, който призоваваше за увеличаване на присъствието на класическата музика във Великобритания, включително предоставяне на безплатен вход за всички британски ученици на концерт с класическа музика. Алсъп получи почетна степен „доктор по музика“ от университета в Борнемут на 7 ноември 2007 г. Алсъп беше резидентен артист в „Southbank Centre“, Лондон, за сезон 2011–2012.

През 2012 г. Алсъп става главен диригент на Държавния симфоничен оркестър на Сао Пауло (OSESP) в Бразилия, първата жена главен диригент на „OSESP“. През юли 2013 г. „OSESP“ ѝ предоставя титлата музикален директор, а през април 2015 г. удължава договора ѝ до края на 2019 г. Алсъп ръководи оркестъра на европейско турне, включително първото му участие на „Proms“ в Лондон през август 2012 г. – първото участие на бразилски оркестър при „Proms“. Този оркестър се завръща в Европа през октомври 2013 г. с концерти в Берлин, Лондон, Париж, Залцбург и Виена и на „Proms“ през август 2016 г. Алсъп приключва мандата си в „OSESP“ през декември 2019 г. и впоследствие приема титлата почетен диригент на оркестъра.

През 2010, 2013, 2015 и 2016 г. Алсъп дирижира Белгийския национален оркестър на конкурса „Кралица Елизабет“. На 7 септември 2013 г. Алсъп става първата жена диригент на „Последната нощ на абитуриентските балове“ и се завръща, за да дирижира „Последната нощ“ на 12 септември 2015 г. На 4 септември 2014 г. на „Абитуриентските балове“ тя е удостоена с почетно членство в Кралското филхармонично дружество. Алсъп се завръща, за да дирижира „Последната нощ на абитуриентските балове“ през 2023 г.

През 2014 г. Алсъп за първи път гостува като диригент на Виенския радиосимфоничен оркестър („RSO Wien“). През септември 2019 г. тя става главен диригент на „RSO Wien“, първата жена главен диригент в историята на оркестъра. Алсъп е носител на една от 25-те годишни награди „Кристал“ за 2019 г. на годишната среща на Световния икономически форум в Давос, Швейцария. От 2020 г. тя е резидентен артист в Университета за музика и сценични изкуства във Виена. Алсъп приключи мандата си в „RSO Wien“ в края на сезон 2024–2025, след което оркестърът я обявява за свой почетен диригент.

През юни 2023 г. Симфоничният оркестър на Полското национално радио обяви назначаването на Алсъп за свой следващ артистичен директор и главен диригент, първата жена диригент, назначена на тези постове, считано от сезон 2023–2024 г. През април 2023 г. Филхармоничният оркестър назначи Алсъп за свой следващ главен гост-диригент, считано от сезон 2023–2024 г., с договор за три сезона.

Менторства

През 2002 г., в сътрудничество с Томио Таки, Алсъп създава Диригентската стипендия „Таки Конкордия“, за да предоставя коучинг, менторство и финансова подкрепа на жени диригенти. През 2019 г. стипендията е преименувана в чест на основателя и президент на организацията – Диригентска стипендия „Таки Алсъп“ (TACF). „TACF“ е двугодишна програма, която предоставя коучинг и менторство с Алсъп и други в професията и изплаща хонорар на участниците.

През 2022 г. Алсъп създава фестивала „Breaking Barriers“ в Равиния, посветен на „разбиването на стъкления таван“ за жените в области, където те са недостатъчно представени. През първата си година фестивалът се фокусира върху диригенти. През 2023 г. той се фокусира върху композитори. През 2024 г. той се измества към изучаването и изследването на космоса, а през 2025 г. към жени готвачи. Темата за 2026 г. е жените, които пишат музикални партитури за филми, телевизия и видеоигри.

Личен живот

От 1990 г. Кристин Юркшайт, тромпетистка, е партньорка на Алсъп; те имат син. Докато Алсъп дирижира Колорадския симфоничен оркестър, на който партньорката ѝ е член, връзката им предизвиква противоречия; Алсъп отговаря, че връзката е предшествала назначаването ѝ за ръководител на оркестъра и не е имала никакво влияние върху работата ѝ.

Дискография

Алсъп дирижира първия си запис през 2000 г. с Кралския шотландски национален оркестър в селекция от произведения на Самюъл Барбър, който е издаден от „Naxos Records“ като част от поредицата „Американска класика“. Този диск е последван от още четири, издадени между 2001 и 2004 г., посветени на творчеството на Самюъл Барбър. През 2003 г. тя издава първия си диск с „Леонардо“, записан с Борнмутския симфоничен оркестър и хор. След това, през 2005 г., изцяло поставената продукция от Алсъп на „Кандид“ от Бърнстейн с Нюйоркската филхармония е номинирана за награда „Еми“ („DVD“: „PBS Great Performances/Image Entertainment“).

През юни 2006 г. Алсъп дирижира „BSO“ и цигуларя Джошуа Бел в концерта за цигулка на Джон Кориляно „Червената цигулка“, записан от „Sony Classics“ и издаден през септември 2007 г. Тя и „BSO“ правят първия си запис на живо за „iTunes“ на „Пролетно тайнство“ от Игор Стравински. След идването си на поста в Балтимор, един от първите ѝ проекти като музикален директор е серия от записи на творби от Дворжак за „Naxos“. Първият диск от поредицата, включващ Симфония № 9 – „ От Новия свят“ и „Симфонични вариации“, е издаден през февруари 2008 г. и е номиниран за албум на годината на списание “BBC Music Magazine“ за 2008 г.

Други записи на Алсъп с „Naxos“ включват симфоничен цикъл на Йоханес Брамс с Лондонския филхармоничен оркестър (първият комерсиално записан симфоничен цикъл на Брамс от жена диригент) и продължаваща серия от записи на „Bournemouth SO“, които включват „Чудотворният мандарин“ от Бела Барток, „Чичестърските псалми“ на Бърнстейн и симфониите на Курт Вайл.

През 2009 г. Алсъп издаде запис на „Меса“ от Ленард Бърнстейн с „BSO“, който спечели номинация за „Грами“ за най-добър класически албум. През 2010 г. нейният запис на Концерта за ударни инструменти от Дженифър Хигдън с Лондонския филхармоничен оркестър и солист Колин Къри спечели награда “Грами“ за най-добра класическа съвременна композиция.

Други издания на Алсъп включват симфонии № 7 и № 8 от Дворжак с „BSO“, операта „Никсън в Китай“ от Адамс, и произведения на Рой Харис, Айрън Копланд и Барбър, всички за лейбъла „Naxos“. През 2012 г. Алсъп и „BSO“ издадоха запис на Симфония № 1 от Густав Малер, също за „Naxos“.

Записът на Юнчан Лим на Третия концерт за пиано и оркестър на Рахманинов, направен по време на Международния конкурс за пиано „Ван Клибърн“ , дирижиран от Алсъп, беше издаден от „Decca Records“ на 16 май 2025 г.

Почести и постижения

Награди “Грами“

Година	Категория	Номинирана работа	Резултат
2003 г.	Най-добро изпълнение на инструментален солист (с оркестър)	Барбър : Концерт за цигулка, оп. 14 , „Сцена от Шели“ и др.	Номиниран
2005 г.	Най-добър албум с говорими думи за деца	Историята на класическата музика	Номиниран
2008 г.	Най-добро изпълнение на инструментален солист (с оркестър)	Дохърти : „НЛО“	Номиниран
2010 г.	Най-добър класически албум	Бърнстейн: „Меса“	Номиниран
2024 г.	Най-добро оркестрово изпълнение	Адамс : Град Ноар, Страшни симетрии и Лола Монтес танцува паяка	Номиниран

Награди „Еми“

Година	Категория	Номинирана работа	Резултат
2005 г.	Изключителна програма за специални класове	„Кандид“ от Ленард Бърнстейн в концерт ( Страхотни изпълнения )	Номиниран

Други награди

Година	Награда
2010 г.	Въвеждане в Залата на славата на американската класическа музика

(край на цитатите)

Хронология на живота и дейността на Марин Алсъп

2026 г.

Става първата жена, дирижирала Симфоничния оркестър „Веберн“ в Музикферайн във Виена.

2025 г.

Става първата жена, родена в Америка, дирижирала Берлинската филхармония. Стартира кампанията „Purple Baton“.

2024 г.

Дебютира в Метрополитън опера, ръководейки премиерата на трупата на „Ел Ниньо“ от Джон Адамс.

Назначена за главен гост-диригент на Филаделфийския оркестър.

2023 г.

Номинирана за награда „Еми“ за най-добър документален филм за изкуството и културата.

Назначена е за артистичен директор и главен диригент на Симфоничния оркестър на Полското национално радио.

Назначена за главен гост-диригент на Филхармоничния оркестър.

2022 г.

Наградена с наградата за цялостно творчество „Ленард Бърнстейн“ за издигането на музиката в обществото от училището „Лонги“.

Филм за нея „Диригентът“ беше показан в цялата страна по „PBS Great Performances“, след прожекции в киносалоните в Ню Йорк и Лос Анджелис.

„NY Times“ представя записа на произведения на Ханс Вернер Хенце, направен от „RSO Wien“.

Договорът за фестивала в Равиния е удължен до 2025 г.

Диригентската стипендия „Таки Алсъп“ отбелязва своята 20-та годишнина с обявяване на шест нови носители на награди (с което общият им брой става 30) и световна концертна серия.

2021 г.

Филм за нея „Диригентът“ дебютира на филмовия фестивал „Трайбека“ в Ню Йорк.

Издаване в САЩ на колекцията от песни на Хиндемит за „Naxos“ – първият запис на Алсъп като главен диригент на „RSO Wien“.

Обявена за „Класическа жена на годината“ от „Performance Today“ на „American Public Media“.

Лектор при церемонията по дипломиране в „Джулиард“ и носител на почетна докторска степен.

Обявена за резидентен артист на „Harman/Eisner“ в Института „Аспен“ за 2021/22 г.

2020 г.

Стартира дигиталната „Глобална ода на радостта“, отбелязваща наследството на Бетовен в сътрудничество с „Google Arts and Culture“ и тридесет и двама институционални партньори.

Назначена за главен диригент и куратор на фестивала в Равиния.

Номинирана е за първи музикален директор на Националния институт + фестивал в Центъра за сценични изкуства „Кларис Смит“ към Университета на Мериленд.

2019 г.

Получава награда „Кристал“ от Световния икономически форум в Давос.

Назначена за главен диригент на „RSO Wien“ – първата жена, ръководила Виенски оркестър.

Ръководи 5-дневно турне на Симфоничния оркестър на Сао Пауло в Китай.

2018 г.

Чества стогодишнината на Ленард Бърнстейн с концерти по целия свят, включително в Балтимор, Ню Йорк, Сао Пауло, Израел, Лондон, Борнемут, Единбург, Дъблин и Чикаго.

Кутия със записи на Бърнстейн е издаден от „Naxos“.

Получава наградата на Асоциацията на британските оркестри.

Ръководи Балтиморския симфоничен оркестър на европейско турне, първото задгранично турне на оркестъра от тринадесет години.

2017 г.

Приета е титлата „Почетен диригент“ на Симфоничния оркестър на Сао Пауло.

Получава наградата на Дитсън за диригент за развитие на американската музика.

2016 г.

Удостоена с почетна докторска степен от Йейлския университет.

2015 г.

Назначена е за директор на магистърската програма по дирижиране в Института „Пийбоди“ към университета “Джонс Хопкинс”.

Договорът й като музикалния директор на Симфоничния оркестър на Сао Пауло е удължен до 2019 г.

Наградена с наградата за преподаване „Луиз Восгерчиан“ на Харвардския университет.

Учредява и присъжда на четирима студенти наградата за предприемачество “Alsop” – годишна награда за финансиране на иновативни проекти в музикалното предприемачество.

2014 г.

Удостоена с почетно членство в Кралското филхармонично дружество в знак на признание за изключителните ѝ заслуги към музиката.

Ръководи турне на Симфоничния оркестър на Сао Пауло в столиците на щатите на Бразилия по случай 60-годишнината на оркестъра.

Получава наградата „Шампион на новата музика“ от Американския форум на композиторите.

Участва в проекта „Военен реквием“ на „Southbank Centre“, дирижирайки „Военен реквием“ от Бенджамин Бритън, отбелязващ стогодишнината от Първата световна война.

Има записи на дисковете „Desert Island“ на „BBC Radio 4“.

2013 г.

Ръководи 15-дневно турне на Симфоничния оркестър на Сао Пауло в Eвропа.

Първата жена, дирижирала „Последната нощ на BBC Proms“.

Договорът й като музикалег директор на Балтиморския симфоничен оркестър е удължен до 2021 г.

2012 г.

Дебютира във Виена с Виенския симфоничен оркестър в зала „Музикферайн“.

Назначена за главен диригент на Симфоничния оркестър на Сао Пауло, превръщайки се в първата жена, ръководила голям оркестър в Южна Америка.

Ръководи европейско турне на Симфоничния оркестър на Сао Пауло, с аплодирани изпълнения на „BBC Proms“ в Лондон (първият бразилски оркестър, свирил на „BBC Proms“) и на летните концерти „Robeco“ в „Концертгебау“ в Амстердам.

Започва цикъла от симфонични изпълнения на Прокофиев, записани от „Naxos“, със Симфоничния оркестър на Сао Пауло и е удостоена с наградата „Orchestral Choice“ в списание „BBC Music Magazine“.

Връчено й е почетно членство (HonRAM) на Кралската музикална академия, Лондон.

2011 г.

Става резидентен артист в лондонския „Southbank Centre“ за сезон 2011/2012.

Включена в списъка на „Гардиън“ със „100-те най-добри жени“.

Първата жена в 230-годишната история на операта, дирижирала в театър „Ла Скала“ в Милано, Италия.

2010 г.

Записът на Концерта за ударни инструменти на Дженифър Хигдън, за който Алсъп дирижира Лондонския филхармоничен оркестър със солист Колин Къри, е отличен с наградата „Грами“ за най-добра класическа съвременна композиция.

Довежда „Rusty Musicians“ – програма за работа с възрастни музиканти-аматьори, в Балтимор.

2009 г.

Мандатът й при Балтиморския симфоничен оркестър е удължен до 2015 г.

Куратор на проект, посветен на Ленард Бърнстейн като артистичен директор на сезона 2009/10 в „Southbank Centre“.

Запис на „Меса“ от Бърнстейн, номиниран за награда „Грами“ за най-добър класически албум.

Избрана за диригент на годината на „Musical America“.

2008 г.

Дебют в „Карнеги Хол“ (със Симфоничния оркестър на Балтимор).

Стартира програма „OrchKids“.

Избрана за член на Американската академия на изкуствата и науките.

2007 г.

Започва ролята на музикален директор в Балтиморския симфоничен оркестър.

Последният компактдиск от цикъла „Симфонии на Брамс“ с Лондонския филхармоничен оркестър, издаден от „Naxos“.

Печели наградата „Европейски жени за постижения“.

2005 г.

Назначена за музикален директор на Балтиморския симфоничен оркестър, превръщайки се в първата жена, заемаща позицията музикален директор на голям американски оркестър.

Наградена със стипендия „Макартър“.

2004 г.

Започва да записва цикъл на творби от Брамс за „Naxos“ с Лондонския филхармоничен оркестър.

Ръководи първото голямо американско възраждане на операта „Никсън в Китай“ от Джон Адамс с Оперния театър на Сейнт Луис.

Ръководи полупостановъчна продукция на „Кандид“ от Бърнстейн с Нюйоркската филхармония.

2003 г.

Първият изпълнител, спечелил наградата „Артист на годината“ на списание „Грамофон“ и наградата за диригент на Кралското филхармонично дружество в една и съща година.

2002 г.

Започва първия си сезон в Борнемут, похвалена от „The Times“: „Алсъп… накара оркестъра си да свири така, сякаш утре няма да има нов ден“.

Добавя девет предавания на „BBC Radio 3“ към програмата на Симфоничния оркестър на Борнемут.

Основава диригентската стипендия „Таки Алсъп“.

2001 г.

Назначена за главен диригент на Симфоничния оркестър на Борнемут, превръщайки се в първата жена, ръководила голям оркестър във Великобритания.

2000 г.

Под диригентството на Марин Алсъп, Колорадският симфоничен оркестър печели първа награда от „ASCAP“.

1999 г.

Назначена е за главен гост-диригент на Кралския шотландски национален оркестър (Глазгоу) и започва да записва пълните произведения на Самюъл Барбър в серия от шест CD-та за „Naxos“.

1998 г.

Получава наградата на губернатора за високи постижения в изкуствата, щат Колорадо

1997 г.

Получава награда за изключителни заслуги от Университета на Орегон.

Под диригентството на Марин Алсъп, Колорадският симфоничен оркестър печели първа награда от Американското дружество на композиторите, авторите и издателите (ASCAP).

1996 г.

Получава титла „Диригент лауреат“ със Симфоничния оркестър „Юджийн“.

1995 г.

Удостоена с почетна докторска степен по литература от университета Гонзага, Спокейн, Вашингтон.

1994 г.

Приета е позицията като творчески диригент в Симфоничния оркестър на Сейнт Луис.

1993 г.

Назначена за музикален директор на Симфоничния оркестър на Колорадо (Денвър).

Световна премиера в „Линкълн център“ с оркестъра „Конкордия“ на „Твърде горещо“ от Хендел.

1992 г.

Назначена за музикален директор на фестивала за съвременна музика „Кабрильо“.

„Кабрильо“ печели националната награда „ASCAP“ за приключенско програмиране на съвременна музика всяка година под ръководството на Алсъп.

1990 г.

Придружава Ленард Бърнстейн в Япония, когато той основава Тихоокеанския музикален фестивал в Сапоро.

Дебютира с Филаделфийския оркестър и Филхармонията на Лос Анджелис.

1989 г.

Първата и единствена жена, удостоена с наградата за дирижиране „Кусевицки“ от Музикалния център „Танглууд“.

Назначена за музикален директор на Симфоничния оркестър на Юджийн.

Тя е удостоена със стипендията за дирижиране „Леонард Бърнстейн“ в Музикалния център „Танглууд“, където става ученичка на Ленард Бърнстейн, Густав Майер и Сейджи Озава.

Назначена за асоцииран диригент на Ричмъндския симфоничен оркестър (Ричмънд, Вирджиния)

1985 г.

Започва да провежда проучвания с Харолд Фарберман.

1984 г.

Основава и ръководи като музикален директор оркестър „Конкордия“ в Ню Йорк. Програмата включва серия от три концерта в библиотеката „Пиърпонт Морган“ и два концерта в „Линкълн център“.

1981 г.

Основава и ръководи „String Fever“, струнен суинг бенд от 10 души.

1976 г.

Започва работа на свободна практика като цигулар в Ню Йорк, изявявайки се с Нюйоркската филхармония, Нюйоркския градски балет, „Mostly Mozart“, Нюйоркския камерен симфоничен оркестър, Американския оркестър на композиторите, както и в бродуейски представления, включително „Суини Тод“ и „Шоубоут“. Започва и студийна работа, свирейки в множество филмови партитури, популярни албуми и телевизионни реклами.

1975 г.

Прехвърля се в „Джулиард Скул“ и завършва бакалавърска степен по музика през 1977 г. и магистърска степен през 1978 г., и двете със специалност „Изпълнение на цигулка“.

1968 г.

Постъпва в Майсторското училище (на 12 години).

1965 г.

Гледала как Ленард Бърнстейн дирижира Нюйоркската филхармония и решила, че иска да стане диригент (на 9 години).

1963 г.

Постъпва в предучилищното училище „Джулиард“ (на 7 години).

1961 г.

Започва обучение по цигулка (на 5-годишна възраст).

1958 г.

Започва обучение по пиано (на 2-годишна възраст).

1956 г.

Родена в Ню Йорк на 16 октомври в семейството на професионалните музиканти Рут и Ламар Алсъп. Ламар е бил концертмайстор на Нюйоркския градски балетен оркестър, а Рут е била виолончелистка в същия оркестър.

(край на цитата)

В днешната ми статия ще изложа в хронологичен ред редица публикации в медии от цял свят, свързани с дейността на Марин Алсъп. Основните данни са на английски, немски, полски и други езици, които цитирам в превод на български:

Портал „Los Angeles Times“

14 ноември 1991 г.

От Фред Крафтс (Крафтс е писател на свободна практика, живеещ в Юджийн, Орегон)

МАРИН АЛСЪП

Нейният път към подиума: Музика: Годините на разочарование ще бъдат забравени, когато Марин Алсъп дирижира Филхармонията на Лос Анджелис тази вечер.

СПЕЦИАЛНО ЗА ВРЕМЕТО; ЮДЖИН, Орегон — В свободния кабинет на диригентката Марин Алсъп в централата на Симфоничния оркестър „Юджийн“ липсва всякакъв намек за това коя е тя: никакви снимки, никакви джунджурии, никакви лични щрихи от какъвто и да е вид. Всъщност, единствените предмети, които дори подсказват за професията ѝ, са няколко касети, оркестрова партитура и плакат на симфоничния оркестър „Юджийн“ на стената.

Тази малка стая може да е мястото, където Алсъп председателства 14 седмици всяка година, но нейният пренебрегнат характер показва, че истинската динамика се случва другаде – може би в репетиционната зала, в заседателните зали, на път. Без съмнение Алсъп изглежда най-добре, когато е необременена, на крака, в движение.

От тази вечер до неделя, нейната разрастваща се кариера ще отбележи важен момент, когато тя ще стане първата жена, дирижирала зимен абонаментен концерт на Филхармонията в Лос Анджелис. Впечатляващо за някой, който за три години се е издигнал от неизвестност до ограничена слава като жена диригент, насочваща се към потенциално международно признание.

Нищо от това не убягва на 35-годишната нюйоркчанка. Но в офисите на Симфоничния оркестър на Юджийн тя не проявява нито самочувствие, нито фалшива скромност. Тя изглежда умна, открита, модерна, спокойна, остроумна и отдадена. Обича да говори за музика, но не и за себе си, въпреки че фантастичните аспекти на метеорната ѝ кариера я вдъхновяват.

„Всеки ден е като Коледа“, казва тя с усмивка. „Нямам търпение да стана и да уча. Толкова много неща за научаване, толкова много програми за планиране. Много работа е, но, о, толкова е забавно. Трудно е да си представим, че може да е по-забавно.“

Или предизвикателно. Не е тайна, че исторически погледнато, музикалният свят на практика е изключвал жените. Докато бариерите падат, темпото е най-бавно в дирижирането. Възходът на Алсъп я е отвел в сфера с малко равни на нея. В процеса тя се е превърнала в знаменосец, говорител, символ – роли, от които се отрича. „Имам късмет“, обяснява Алсъп. „Не съм първата – вероятно има три поколения преди мен жени, които са дирижирали – така че не ми се налага да влизам с маршируващ оркестър, развявайки знамена. Нямам никакъв багаж, който да нося. Не ми се налага да доказвам нищо. Имало е жени, които са правили това. Вероятно е трябвало да изтърпят много неща – много, знаете ли какво – от хора. Но аз изобщо не го усещам. И все пак това да си жена диригент е достатъчно ново, че понякога привлича повече публика, което е голямо предимство.“

Тя искала да бъде диригент още откакто баща ѝ я завел на един от младежките концерти на Ленард Бърнстейн. Баща ѝ, Ламар Алсъп, е концертмайстор на оркестъра на Нюйоркския градски балет, където майка ѝ – Рут, е виолончелистка. Бъдещата диригентка започва да учи пиано на 2-годишна възраст, а на 6 преминава към цигулка. Учи в Йейлския университет от 1973 до 1975 г., след което получава стипендия за цигулка в „Джулиард Скул“, където получава магистърска степен през 1978 г. Когато ѝ е отказан прием в магистърската програма по дирижиране на „Джулиард Скул“, тя моли диригенти като Карл Рихтер, Густав Майер, Харолд Фарберман, Валтер Хендл и Карл Бамбергер да ѝ дават уроци. Тъй като не успява да си намери работа като диригент, тя основава „New York String Ensemble“ и „String Fever“ – женски струнен джаз оркестър, който ръководи от концертмайсторския стол. През 1984 г. с 10 000 долара от спестяванията си тя основава „Concordia“ – кросоувър оркестър с 50 членове, който сега има своя собствена серия в „Линкълн център“. Четири години по-късно, след като е била отхвърлена три пъти, Алсъп получава стипендията за дирижиране „Ленард Бърнстейн“ на фестивала „Танглууд“.

Бърнстейн бил толкова пленен от Алсъп, когато тя дирижирала концерта му по случай 70-ия рожден ден, че я взел под крилото си. Моментът на откритието бил разтръбен от пресата, документираща манията по Лени през лятото на миналия век.

Кариерата на Алсъп експлодира

През юни 1989 г. тя е назначена за музикален директор и диригент на Симфоничния оркестър „Юджийн“; тя има подобна позиция и във Филхармонията на Лонг Айлънд. През ноември 1989 г. „Танглууд“ ѝ присъжда престижната награда за дирижиране „Кусевицки“ – първият път, когато наградата е присъдена от девет години на жена и първият път в 40-годишната ѝ история.

„Винаги се изненадвам, че както когато бях на „Boston Pops“, никога преди не са имали жена, която да дирижира. Това поставя нещата в перспектива“, казва тя. „Смятаме, че сме изминали дълъг път в борбата със сексизма, но осъзнавате, че… сме едва на прага, със сигурност в музикалната област, ако аз съм първата жена, която има тези възможности.“

Ако този малък, но изискан град в северозападната част на страната е някакъв показател, бъдещето на Алсъп може да бъде светло. Хората тук са запленени от нея. Очевидно тя не може да направи нищо лошо – и може да направи много добро: нейният оркестър е нараснал забележително, както по публика, така и по способности.

Причината, обяснява главният тромпетист Джордж Рекър, е, че Алсъп е „100% музикант“, която е „вътрешно мотивирана да бъде най-добрата, на която е способна“. Концертмайсторът Лесли Сойер казва, че Алсъп притежава „каквото е необходимо, за да бъде първата жена диригент на голям оркестър“.

Може ли Алсъп да има същото въздействие в Лос Анджелис, каквото имаше тук? Едва ли, казва диригентката. „Това (Лос Анджелис) е оркестър, който е свирил с всички най-велики диригенти в света. Вероятно може да свири музиката, независимо дали аз съм се появила или не. Първата ми цел е да не му преча.“ Тя се смее. „Не смея да мисля за това твърде много, защото се страхувам, че ще получа инфаркт.“

„Целта ми е по някакъв начин да внеса прозрение в това, което чувствам, че Барток е казвал в Концерта за оркестър, последното произведение, което някога е написал. То е донякъде автобиографично. Мога ли да предам това? Чувствам, че съм просто посланикът. Може би затова не чувствам толкова голям натиск. Чувствам се ангажирана с посланието, което нося, и се надявам, че те ще откликнат на него. А ако не го направят, значи не съм се справила много добре с предаването на посланието.“

Когато Алсъп се качи на подиума тази вечер, казва тя, годините на разочарование ще бъдат забравени. „Всеки път, когато ме отхвърляха – а имам цяла кутия, пълна с писма, в които се опитвах да получа прослушвания, работа и други подобни – наистина се опитвах да се посветя повече на себе си“, казва тя. „Някак си от това предизвикателство се роди огромна упоритост. Просто трябва да продължиш.“

(край на цитата)

Портал „Independent“

17 август 2013 г.Пол Бигнел

Марин Алсъп: Първата дама на последната нощ на абитуриентските балове

За първи път от 118 години диригент на подиума на „Роял Албърт Хол“ ще бъде жена. Това е шанс, който тя е готова да използва, за да насърчи равенството. Пол Бигнел се среща с Марин Алсъп

Марин Алсъп е дебютантка. Багажът, който съпътства този факт, е такъв, че през годините е трябвало да адаптира отговора си на въпросите за него. Първоначално източник на раздразнение и неподчинение, а по-късно просто приемане. Сега тя вижда възможност да бъде питана за това, че е една от най-известните жени диригентки в света.

Тя беше първата жена, заемала позиция в голям американски оркестър; първият диригент, получил престижната стипендия „Макартър“ (наречена „грант за гении“), а следващия месец Алсъп ще добави още едно първо отличие, като се качи на подиума в престижната лондонска „Роял Албърт Хол“, където ще дирижира „Последната нощ на абитуриентските балове“ и ще запише история отново.

Само 118 години са били необходими на една жена, за да последва стъпките на известните диригенти сър Хенри Ууд, сър Малкълм Сарджънт и сър Колин Дейвис, изпълнявайки произведения като „Йерусалим“ и „Земя на надеждата и славата“. „На всеки 100 години ни е нужна жена, нали?“, казва иронично Алсъп. „Но“, добавя тя сериозно, „бях изненадана, че преди това не е имало жена, която да го е дирижирала.“

Според Роджър Райт, директор на „BBC Proms“ и контролер на „Radio 3“, причината за това е факта, който той нарича „тежестта на историята“.

Преди гала вечерта „Снощи“ на 7 септември, Алсъп също се подготвяше, когато се срещнахме за снощното изпълнение на „Немски реквием“ от Брамс с Оркестъра на епохата на Просвещението, последното от многото ѝ участия на бала след дебюта ѝ през 2003 г. И все пак, тя признава, че все още се затруднява, когато се сравнява със стереотипния диригент. „Моят архетипен образ на маестро не прилича на мен“, казва тя. „Може би се променя, но мисля, че все още си представяме по-възрастен, бял мъж – с коса със сол и черен пипер, папионка и акцент. Така че колодата почти сигурно е срещу жените.“

Тя добавя, че първата жена не е свирила в голям американски професионален оркестър до 1966 г. Евелин Ротвел е една от първите жени, свирили в Лондонския симфоничен оркестър, въпреки че е била смятана за аутсайдер от колегите си мъже. Едва през 1975 г. Рената Шефел-Щайн е избрана за член на Лондонския симфоничен оркестър.

Алсъп с готовност признава, че успехът ѝ е донесъл противоречиви емоции. Като първата жена диригент на „Last Night“ и говорейки за това при всяка възможност, тя може да бъде възприета като знаменосец, което би могло да засенчи работата ѝ. И все пак, ако изобщо не го обсъжда, рискува да бъде обвинена, че не прави достатъчно за по-нататъшното равенство между половете.

„В случая с „Proms“, не аз повдигам въпроса, а просто фактите, така че всъщност това е чудесна възможност за мен да говоря за проблема без обичайното балансиране от типа „трябва ли да се спра на това, не трябва ли да се спра на онова“, казва тя.

„Чувстваш се неловко от това, особено след като полът е нещо, с което аз нямам нищо общо, просто си ти – въпрос на съдба. Но мисля, че този вид поява в светлината на прожекторите, където всички искат да обсъждат това да бъдат „първата жена“, открива възможност за широка дискусия за равенството.“

56-годишната нюйоркчанка, след случайна среща с Ленард Бърнстейн, решава да се насочи към тази най-нишова кариера още тогава – на деветгодишна възраст.

„Имах плакат на Бийтълс на стената в спалнята си, но по-голям плакат на Бърнстейн“, казва тя. Композиторът на „Уестсайдска история“ и „Кандид“ по-късно ще стане неин ментор само три години преди смъртта си. Родителите ѝ, професионални музиканти, ѝ позволили да процъфтява в свят на възможности. След като учител по цигулка ѝ казал, че момичетата не стават диригенти, баща ѝ ѝ дал кутия с палки. „Това бил неговият начин да каже: можеш да правиш каквото си поискаш – ние ще те подкрепим.“

Именно тази доброжелателност – и решимостта никога да не приема „не“ за отговор – са довели до това тя да дирижира някои от най-престижните оркестри в света.

Неспособна да репетира сама, Алсъп убедила приятели да свирят, за да може да ги дирижира: „Някога имах саксофонист и китара – нелепа комбинация от неща.“

След кратко изучаване на математика в Йейл (против волята на родителите си, което, според нея, е бил нейният начин да се разбунтува), тя се прехвърля в известната консерватория „Джулиард“, където получава магистърска степен по цигулка. През 1981 г. основава ансамбъла „String Fever“, а през 1989 г. в Музикалния център „Тангълууд“ среща своя герой и ментор – Бърнстейн. „Излиза нова книга за него, наречена „Вечеря с Лени“, и в нея авторът пита Бърнстейн кой ще бъде велик диригент, а той говори само за мен, което е наистина трогателно“, казва тя.

„Никога не си сигурен с някой от такъв ранг къде се намираш, но винаги съм чувствала, че той вярва в мен и ме насърчава, най-вече да бъда себе си.“

След като се издига през оркестри в Калифорния и Орегон, както и в Симфоничния оркестър на Борнемут, първият ѝ голям успех идва през 2007 г., когато е назначена за директор на Симфоничния оркестър на Балтимор. Той е обременен с дългове от 16 милиона долара, криза на доверието, слаби продажби на билети и липса на записи в продължение на десетилетие, а назначението ѝ е посрещнато с вой на оплаквания. Това, което трябваше да бъде момент, който да се цени, се превърна в новина на първа страница, по всички грешни причини. „Оркестърът беше в ужасно състояние… Мисля, че трябваше да „крещят“ и това им даде шанс.“

Но Алсъп не се смути от негативизма: обръщайки се към музикантите, тя им каза да ѝ дадат шанс. Посещаемостта на концертите е около 80%, понякога билетите се разпродават напълно, а досега са направили около осем записа. Нейният директорски мандат е подновен до 2021 г.

През 2002 г. тя стартира стипендия за жени диригенти, която тази година номинира осмия си носител. „Мислех, че ще има много повече жени, които правят това, което аз правя. После се оглеждам 20 години по-късно и ето ни същия брой и 30 години по-късно… същия брой. Така че чувствах много силно, че като жена на тази позиция имам шанс да повлияя на бъдещето. Дирижирането се превръща в микрокосмос на един по-голям свят – защо няма повече жени лидери?“ Три от нейните протежета са станали музикални директори.

През 2007 г. тя създава схемата „OrchKids“ в бедните райони на Балтимор. Като дава на децата инструменти в ранна възраст и ги записва на уроци след училище, Алсъп вярва, че посещаемостта в класните стаи и оценките ще се подобрят. Тя признава, че малцина ще я последват на най-високите подиуми в света, но казва, че схемата вече жъне плодове. След като започва с 25 деца, почти 700 са се присъединили към програмата. „Моята амбиция е 85 000 деца – общият брой в държавните училища на града“, добавя Алсъп.

Тя също така е решена да не позволява на сексуалността си да отклонява вниманието от успеха ѝ (има син с партньорката си Кристин Юркшайт, която е тромпетистка). За нея сексуалността е просто въпрос на съдба. „Просто изглежда като още един несвързан етикет. Америка просто обича да слага всички в кутия и това е лоша услуга за всички нас.“

Умело изразено, повдига интригуващия въпрос дали в традиционната, често политическа реч на диригента пред публиката на „Last Night“, тя може да засегне въпроса за правата на гейовете в Русия.

(край на цитата)

Портал „Deutschlandfunk Kultur“
Представен от: Фолкер Михаел | 17 ноември 2019 г.

Откриване на „Wien Modern“
Вулкани и други музикални инструменти

Откриващият концерт на „Wien Modern“ е посветен на растежа и разцвета. Виенският радиосимфоничен оркестър (RSO Wien) изпълнява под диригентството на новия си главен диригент Марин Алсъп. Програмата включва модерни класики от Берио и Лайфс, както и нови произведения от Клара Янота и Агата Цубел.

Фестивалът „Wien Modern“ е едно от най-големите събития за съвременна музика в Европа. Повече от месец той предлага концерти и други изпълнения от всякакъв вид, като за пореден път демонстрира статута на австрийската столица като музикален метрополис. Тази година фестивалът, под артистичното ръководство на музиканта и музикален мениджър Бернхард Гюнтер, е на тема „Растеж“. Програмата на откриващия концерт на 31 октомври, с участието на „RSO Wien“ и вокалния ансамбъл „The Swingles“, перфектно въплъщава това мото с петте си произведения.

Нов главен диригент

Същевременно, новият главен диригент на Симфоничния оркестър на радиото на Виена (ORF), американката Марин Алсъп, се представя на виенската публика. Като ученичка на легендарния Ленард Бърнстейн, тя е добре запозната с всички форми на съвременната музика. Произведенията на този откриващ концерт наистина изпробват границите на възможното, изцяло в съответствие с духа на фестивала. Преди всичко, последното произведение – исландският композитор Йон Лайфс пише своята тонална поема „Хекла“ за опустошителното изригване на този вечно активен вулкан. Това произведение никога не е изпълнявано в Австрия преди, въпреки че е на почти шестдесет години.

Ирония и звукова красота

Вокалният октет „The Swingles“ беше силно предизвикан и активно участваше в „Симфонията“ за осем гласа и оркестър от Лучано Берио, също класик на модернизма. За разлика от Лайфс обаче, Берио е един от най-известните композитори на авангарда на 20-ти век. Неговото чувство за драма, ирония и звукова красота се разкрива в тази петчастна „Симфония“, композирана точно преди 50 години.

Първите две произведения на вечерта са от две успешни композиторки от по-младото поколение. Клара Янота от Рим изследва любимите си същества, паяците, в творбата си „Moult“ (Смяна на пера), създавайки звукова и чувствена рамка, за да направи постоянния процес на растеж и линеене на тези животни осезаем. Агата Зубел от Вроцлав, от друга страна, композира нова „Музика за фойерверки“, за да отбележи 100 години от възвърнатата независимост на Полша по наистина радостен начин. Тази творба е написана за Младежкия оркестър на Европейския съюз, но Виенският радиосимфоничен оркестър също успя да я направи наистина зрелищна.

Виена Концертхаус
Запис от 31 октомври 2019 г.

Клара Янота
“Moult” за камерен оркестър

Агата Зубел
“Фойерверки” за голям симфоничен оркестър

Лучано Берио
“Симфония” за 8 гласа и оркестър

Йон Лейфс
„Хекла“ за оркестър и хор, оп. 52

Суингълс
Симфоничен оркестър на Виенското радио ORF
Диригент: Марин Алсъп

(край на цитата)

Портал „Deutschlandfunk Kultur“

Представен от Фолкер Михаел | 3 февруари 2023 г.

Марин Алсъп със Симфоничния оркестър на Шведското радио
Поздрави от Леонард Бърнстейн

Северноамериканската диригентка Марин Алсъп се завърна в Стокхолм след дълго отсъствие. Тя донесе със себе си музиката на своя ментор Ленард Бърнстейн, както и едно от любимите произведения на Бърнстейн – Петата симфония на Шостакович.

„Това може да е типична програма на Лени, но се усеща също толкова като типична програма на Марин“. Марин Алсъп е родом от Ню Йорк. Тя е първата жена, заемала различни позиции, включително главен диригент на американски симфоничен оркестър. През последните четири години тя е отговорна и за художественото ръководство на Симфоничния оркестър на Виенското радио „ORF“. Тя е куратор на няколко фестивала и преподава на различни позиции, а също така е първата жена, която преподава дирижиране в Университета за музика и сценични изкуства във Виена.

Марин Алсъп е била обучавана и менторирана от своя сънародник Ленард Бърнстейн. Това се случва няколко години преди смъртта му, но този период е много важен за тогава младия диригент. Тази концертна програма също отразява това влияние, тъй като включва произведение от Бърнстейн – за което Марин Алсъп може да се позовава на легендарния Шведски радиохор. Програмата включва „Чичестърските псалми“ на Бърнстейн, тригласно свещено произведение, Еврейски псалми за момчешко сопрано, хор и оркестър.

Особено лично произведение от Бърнстейн

„Вярвам, че това, както всички негови произведения, е автобиографично. То разкрива неговата личност и желанието му да обединява хората чрез музика. Поръчката е дошла от англиканска катедрала и той е композирал еврейски псалми. Това е бил той. Той дори композира блусова терца в партията за момчешко сопрано, игнорирайки всички традиционни правила. Иска да обедини хората и да забрави старите правила“. Марин Алсъп изпълнява редуцираната версия на псалмите за хор, соло момчешко сопрано, орган, ударни инструменти и арфа в Стокхолм.

Програма:

На живо от Бервалдхален, Стокхолм
Самуел Барбър
Второ есе за оркестър, оп. 17

Ленард Бърнстейн
Чичестърски псалми

Дмитрий Шостакович
Симфония № 5 в ре минор, оп. 47

Хор на Шведското радио
Симфоничен оркестър на Шведското радио
Диригент: Марин Алсъп

(край на цитата)

Портал “Rzeczpospolita” Полша
09.06.2023
Яцек Марчински

Симфоничен оркестър на Полското радио. Жената не е диктатор

Американският диригент Марин Алсъп, която става директор в Катовице, е артист с интересна биография и забележителна международна репутация.

Тя започва кариерата си преди повече от четири десетилетия, пристигайки в Катовице през 2021 г. и така започва сътрудничеството си с Националния симфоничен оркестър на Полското радио. От есента на 2023 г. Марин Алсъп ще стане артистичен директор на оркестъра.

Това първо посещение не привлече толкова медийно внимание, колкото преди няколко месеца в международни уебсайтове. Името ѝ се свързва предимно с известния филм “Tár”, след като Марин Алсъп се оплака, че изобразяването на главната героиня – диригентката, изиграна от Кейт Бланшет – използва факти от живота ѝ, включително личния ѝ живот, и че психологическото представяне на филма я представя в неблагоприятна светлина.

Всъщност Марин Алсъп не притежава нито един от тираничния диригентски образ, който изобразява във филма. „Предполагам, че всички ме харесват и аз харесвам всички. Животът е много по-добър по този начин. И обичам да работя усилено, да му се наслаждавам и да бъда мила с другите“, каза ми тя по време на посещение в Катовице.

Тя е първата жена диригент, която има наистина международна кариера. И въпреки че е обмисляла тази професия от детството си, първоначално нямала намерение да се занимава с класическа музика.

„Класическата музика ми се струваше много скована и исках да се забавлявам повече, докато свиря“, спомня си тя. „Един от приятелите ми написа суинг пиеса за моята група.“ Дори не знаехме как да свирим суинг, но аз се съгласих. И след това свирихме 20 години в клубове в Ню Йорк и по целия свят“.

Днес тя се радва да съчетава различни музикални жанрове с класическа музика. Дължи много на Ленард Бърнстейн, под чието ръководство се е обучавала за оркестров диригент. Преди 20 години Алсъп основава асоциация с бизнесмена Таки. „Той ме попита: „Как бихме могли да помогнем на бъдещите поколения?“, спомня си тя. „И така се роди идеята за асоциация, която помага на жените да се развиват и им осигурява чувство за сигурност, когато искат да се занимават с дирижиране. Не всички жени имат едни и същи възможности и това не зависи от таланта им.“

Диригентската стипендия „Таки Алсъп“ ръководи програма за стипендии за жени. Представители от близо 20 държави вече са получили помощ, включително наши диригенти, които сега са успешни в чужбина, като Маржена Диакун и Марта Гардолинска.

Марин Алсъп трябваше да преодолее различни препятствия. Тя беше първата жена, заемала директорска позиция на голям оркестър в САЩ, и първият диригент, ръководил финала на известния фестивал „BBC Proms“ в Лондон.

На въпроса какво се е променило в изкуството на дирижирането през годините, тя отговаря

: „Хората се променят; вече няма диктатори, но диригентът играе същата роля. И жените се сблъскват със същите проблеми като младите мъже, когато се учат да дирижират.“

(край на цитата)

Портал „Askonas Holt“

2025

Marin Alsop

Карнеги Хол

Перспективи Артист (Сезон 2025/26)

* Артистичен директор и главен диригент: Симфоничен оркестър на Полското национално радио

* Артистичен директор: Веберн Камерна филхармония (MDW)

* Главен гост-диригент: Филармоничен оркестър

* Главен гост-диригент: Филаделфийски оркестър

* Почетен диригент: Симфоничен оркестър на Виенското радио „ORF“

„Марин Алсъп е пионер сред жените диригенти. След като станах свидетел на нейното вдъхновяващо лидерство… съм убедена, че тя е една от най-великите диригентки на нашето време.“ („Cincinnati Business Courier“)

Марин Алсъп, една от най-изтъкнатите диригенти на нашето време, е първата жена, ръководила големи оркестри в Съединените щати, Южна Америка, Австрия и Великобритания. Тя е международно призната за иновативния си подход към програмирането и е първият и единствен диригент, получил стипендия „Макартър“.

Алсъп е артистичен директор и главен диригент на Симфоничния оркестър на Полското национално радио; главен гост-диригент на Филхармоничния оркестър; и главен гост-диригент на Филаделфийския оркестър. Тя влезе в историята като първата жена диригент на „Последната нощ на абитуриентските балове“ по „BBC“. Дългоочакваният ѝ дебют в Берлинската филхармония е през 2025 г.

За да подпомогне кариерата на жените диригенти, през 2002 г. Алсъп основава Диригентската стипендия „Таки Алсъп“, за да овласти изключителни жени диригенти чрез интензивно обучение, менторство и финансова подкрепа. Днес стипендията включва 92 носители на награди и наставлявани, а сред тях 32 титли „музикален директор/главен диригент“ се държат от оркестри по целия свят.

Акцентите на сезон 2026-27 на Алсъп включват завръщането ѝ в „BBC Proms“ с Филхармоничния оркестър, както и участия с Балтиморския симфоничен оркестър, Държавния симфоничен оркестър на Сао Пауло, Сингапурския симфоничен оркестър, Филхармонията на Осло, Оркестъра на Париж, Будапещенския фестивален оркестър и „Rundfunk-Sinfonieorchester Berlin“. Тя също така предприема второто си турне в Азия с Филаделфийския оркестър, редом с виртуоза на пианото Юнчан Лим, и ще дирижира Майския фестивал в Синсинати през 2027 г. Репертоарът ѝ този сезон обхваща симфоничния канон и съвременните произведения, като същевременно продължава дългогодишната си застъпническа дейност в полза на американските композитори чрез забележителни изпълнения на произведения от Малер, Бритън, Шостакович, Джон Адамс и Джулия Улф.

През 2021 г. Алсъп приема титлата „Лауреат за музикален директор“ на Балтиморския симфоничен оркестър. По време на 14-годишния си мандат като музикален директор, тя ръководи оркестъра на първото му европейско турне от 13 години насам, дирижира повече от две дузини световни премиери и основава програмата за музикално образование „OrchKids“. Тя е носител на наградата „Златна палка“ за 2025 г. от Лигата на американските оркестри.

Акценти от сезона

Септември 2025 г.

Включително: Токио, Тояма, Осака, Йокохама, Нагоя

ТУРНЕ В ЯПОНИЯ: Бацевич: Дивертименто за струнен оркестър, Бацевич: Концерт за пиано № 1, Шопен: Концерт за пиано № 2, Брамс – Симфония № 4, Дворжак – Симфония № 7. Хаято Сумино, пиано, Масая Камей, пиано. Национален симфоничен оркестър на Полското радио

октомври 2025 г.

„Карнеги Хол“, Ню Йорк

Чайковски – Увертюра-фантазия „Ромео и Жулиета“, Прокофиев – Концерт за пиано № 3, Барток – Концерт за оркестър. Александър Канторов, пиано, Филхармоничен оркестър.

ноември 2025 г.

Филхармония, Берлин

Карлос Симон: Съдбата сега побеждава, Шопен: Концерт за пиано № 1, Брамс: Симфония № 4. Хаято Сумино, пиано, Немски симфоничен оркестър Берлин.

(край на цитата)

Портал „Берлинска филхармония“

февруари 2025

Биенале „Изгубеният рай“
Марин Алсъп дирижира „Образи на природата“

Четвъртък, 20 февруари 2025 г., 20:00 ч. Голяма зала
Петък, 21 февруари 2025 г., 20:00 ч. Голяма зала
Събота, 22 февруари 2025 г., 19:00 ч. Голяма зала

Природата, нейната красота, нейната уязвимост: Това е темата на нашето Биенале и на този концерт, който ни отвежда на пътешествие по света. То започва с ново произведение на финландската композиторка Оути Таркиайнен, която черпи силно вдъхновение от родната си Лапландия. „Огнена музика“ на Брет Дийн, от своя страна, се отнася до опустошителния горски пожар в Австралия през 2009 г. „Апалачска пролет“ на Арън Копланд ни отвежда в Северна Америка, докато Хор № 10 на Хейтор Вила-Лобос извиква птичата песен на Амазонка.

Марин Алсъп прави своя диригентски дебют с Берлинската филхармония.

Изпълнители
Берлински филхармоничен оркестър
Марин Алсъп, диригент
Берлински радиохор
Гийс Ленаарс, хормайстор

Програма:
Оути Таркиайнен – „Ден, нощ, ден“, поръчано от фондация „Берлинска филхармония“, Бостънския симфоничен оркестър и Финландския радиосимфоничен оркестър (световна премиера)
Предконцертна беседа
Брет Дийн – Огнена музика за оркестър (немска премиера)
Предконцертна беседа
Антракт

Аарън Копланд – Апалачска пролет, сюита (1945)
Предконцертна беседа
Хейтор Вила-Лобос – Хор № 10 „Rasga o coração“ за оркестър и смесен хор
Катуло Сеаренсе, Берлински радиохор, Гийс Ленаарс, хормайстор
Предконцертна беседа
(край на цитата)

Портал „Deutschlandfunk Kultur”.
Модератор: Олаф Вилхелмер | 25.02.2025 г

Марин Алсъп дирижира Берлинската филхармония
Огън и лед

Топящи се ледници, горящи гори: композиторите размишляват върху изменението на климата. С американския диригент Марин Алсъп Берлинският филхармоничен оркестър изнася концерт от най-голяма спешност.

Ако премиерата на произведение на композитор от финландска Лапландия е най-очевидният елемент от програмата за вечерта, това трябва да е необичаен концерт. Марин Алсъп и Берлинският филхармоничен оркестър създадоха такава вечер и оставиха рамките на обикновените симфонични концерти далеч назад.

Новата творба „Ден Нощ Ден“ на Оути Таркиайнен е кратка атмосферна картина на застрашената красота на полярните пейзажи. В същото време се опира на финландския майстор Kaija Saariaho и следователно на музика, която е позната на Берлинската филхармония.

Среща със стар познат

„Огнената музика“ на Брет Дийн, чиято немска премиера беше тази вечер, предлага пълната противоположност: обширна творба с голям, частично пространствено разширен оркестър, стихотворение с потискащ тон, което взема за своя тема опустошителната сила на австралийските горски пожари, както и благоговението, което местните култури изпитват към огъня.

Това изключително рядко изпълнение на творба на австралийски композитор беше и среща за Берлинската филхармония със стар познат: Брет Дийн започва своята музикална кариера като виолист в оркестъра, преди да стане международно признат композитор.

Огнена музика и самба атмосфера

Марин Алсъп, ученик на Ленард Бърнстейн, е един от най-опитните диригенти на нашето време. Музикантката, родена през 1956 г. и понастоящем ръководител на Симфоничния оркестър на Виенското радио, направи дългоочаквания си дебют с Берлинската филхармония.

С Арън Копланд и Хейтор Вила-Лобос тя доведе двама класически модерни композитори от Северна и Южна Америка, които са напълно подценени в тази страна. В края на една запомняща се вечер краткото участие на радиохора дори внесе малко атмосфера на самба в този филхармоничен абонаментен концерт.

Записи от 20 до 22 февруари 2025 г. в Берлинската филхармония

Програма:

Оути Таркиайнен
“Ден Нощ Ден” (премиера)

Брет Дийн
„Огнена музика“ (немска премиера)

прибл. 20:50 ч. концертна пауза

„Да си музикант е привилегия“
Диригентът Марин Алсъп
От Оливия Артнър

Арън Копланд
“Appalachian Spring” (версия за оркестър)

Хейтор Вила-Лобос
Choros No. 10 “Rasga o coração” за хор и оркестър

Хор на Берлинското радио
Берлински филхармоничен оркестър
Ръководство: Марин Алсъп

(край на цитата)

Портал „DSO Берлин“ (Германски симфоничен оркестър Берлин)
Април 2025 г.

Биография

Марин Алсъп е една от най-важните диригентки на нашето време. Тя е артистичен директор и главен диригент на Симфоничния оркестър на Полското национално радио и главен гост-диригент на Филхармоничния оркестър в Лондон и Филаделфийския оркестър. Както Симфоничният оркестър на Виенското радио „ORF“, така и Симфоничният оркестър на Балтимор са я назначили за резидентен диригент.

Като главен диригент и артистичен директор на фестивала „Равиния“, тя поддържа тясно артистично партньорство с Чикагския симфоничен оркестър по време на летните му резиденции от дебюта си там през 2002 г. От 1992 до 2017 г. е музикален директор на Калифорнийския фестивал за съвременна музика „Кабрильо“, а от 2012 до 2019 г. е главен диригент на Симфоничния оркестър на Сао Пауло, който впоследствие я назначава за резидентен диригент. Тя е първият музикален директор на Националния оркестров институт + фестивал (NOI+F) в Университета на Мериленд, където създава нова академия за млади диригенти и ръководи Филхармонията „NOI+F“ всеки юни.

Марин Алсъп редовно дирижира Лондонската филхармония и Лондонския симфоничен оркестър, оркестрите на Кливланд и Филаделфия, оркестъра „Гевандхаус“ в Лайпциг, Филармоничния оркестър на Миланската Скала, Оркестъра на епохата на Просвещението, Датския национален симфоничен оркестър, Будапещенския фестивален оркестър и Кралския оркестър „Концертгебау“ в Амстердам.

Обширната ѝ дискография, спечелила множество награди „Gramophone“, включва записи за „Decca“, „Harmonia Mundi“ и „Sony Classical“. От особено значение са циклите от произведения на Брамс с Лондонската филхармония, издадени и от „Naxos“, както и пълните симфонични произведения на Шуман, симфониите на Дворжак с Балтиморския симфоничен оркестър и музиката на Прокофиев със Симфоничния оркестър на Сао Пауло.

Тя беше първата и единствена жена диригент, получила стипендията „Макартър“, удостоена е с наградата „Кристал“ на Световния икономически форум, а през 2025 г. получава наградата „Златна палка“ на Лигата на американските оркестри. През 2013 г. тя влезе в историята като първата жена, дирижирала „Последната нощ на абитуриентските балове“ на „BBC“ в Лондон, подвиг, който повтори през 2015 и 2023 г. През 2024 г. дебютира в Метрополитън опера в Ню Йорк с нова продукция на ораторията на Джон Адамс *Ел Ниньо*, а през февруари 2025 г. дебютира с Берлинската филхармония.

Тя беше първата и единствена жена диригент, получила стипендията „Макартър“, удостоена е с наградата „Кристал“ на Световния икономически форум, а през 2025 г. – с наградата „Златна палка“ на Лигата на американските оркестри. Марин Алсъп е директор на програмата по дирижиране в Института „Пийбоди“ към университета „Джонс Хопкинс“ и е почетна докторка от Йейлския университет и училището „Джулиард“ в Ню Йорк. За да насърчи кариерата на младите диригенти, тя основава Диригентската стипендия „Таки Конкордия“ през 2002 г.

Родената в Ню Йорк диригентка дебютира с „DSO Berlin“ през октомври 2023 г.

(край на цитата)

Портал „The Chosun Daily“

15.10.2026

От Ким Сун-хьон

Алсъп и Лим Юн-чан се събират отново за Рахманинов

Диригент хвали пианиста като „поет на клавишите“ по време на турнето на Филаделфийския оркестър в Южна Корея

През 2022 г. пианистката Лим Юн-чан, сега на 22 години, която спечели конкурса „Ван Клибърн“ в най-младата възраст (18 години по това време), изпълни във финалния кръг Концерт за пиано № 3 от Рахманинов, наречен „Дяволският концерт“. С наближаването на кулминацията на изпълнението се разигра запомняща се сцена: сега 70-годишната диригентка Марин Алсъп бършеше тогава сълзи след сътрудничеството. Оттогава изпълнението им е натрупало 20 милиона гледания в „YouTube“.

Следващия месец Алсъп, която ще си сътрудничи с Лим Юн-чан чрез същото произведение по време на турнето на Филаделфийския оркестър в Южна Корея, беше попитана във видео интервю на 8-ми октомври за ситуацията: „В състезанията не само участниците, но и диригентите и членовете на оркестъра изпитват изключителна концентрация и напрежение. Нивото на участниците беше изключително, но Лим Юн-чан се открояваше особено. Тя показа зрялост отвъд 18-те си години“, казва Алсъп. „Сякаш се беше преродила няколко пъти. Разбира се, аз не съм будистка“, засмя се тя. Това турне е за първи път от четири години, в който легендарното сътрудничество ще бъде пресъздадено.

Оттогава Алсъп си сътрудничи с Лим Юн-чан по целия свят с Концерт за пиано № 2 на Рахманинов, Концерт за пиано на Равел и Концерт за пиано № 3 на Барток, наред с други. Алсъп отбелязва: „Хората често забравят, но това, което прави таланта на Лим Юн-чан забележителен, не е само изключителната й техника – а това, че тя носи поезия в сърцето си.“

Дори в света на класическата музика, оркестровото дирижиране остава област с изключително висок „стъклен таван“ за жените. Въпреки това, Алсъп влезе в историята като първата жена диригент на голям американски симфоничен оркестър, като беше музикален директор на Балтиморския симфоничен оркестър в продължение на 14 години (2007–2021). Тя беше и първата жена главен диригент на Симфоничния оркестър на Борнемут във Великобритания (2002–2008), Симфоничния оркестър на Сао Пауло в Бразилия (2012–2019) и Симфоничния оркестър на Виенското радио (2019–2025). В момента тя ръководи Симфоничния оркестър на Полското национално радио и е главен гост-диригент на Филаделфийския оркестър. Алсъп заяви: „Надявам се терминът „жена диригент“ в крайна сметка да изчезне. Чувствам едновременно гордост и разочарование от това, че съм начело на разбиването на невидимия „стъклен таван“.

Менторът, който вдъхновява мечтите на Алсъп за дирижиране като дете, е композиторът и диригент Ленард Бърнстейн (1918–1990). На деветгодишна възраст Алсъп вижда как Бърнстейн дирижира и обяснява музика на младежки при концерт на Нюйоркската филхармония, държейки баща си за ръка. „Казах на баща си: „Искам да бъда диригент“, след като видях Бърнстейн да говори на публиката и да скача диво, докато дирижира“, спомня си тя. По-късно стаята ѝ е украсена с плакати на Бийтълс и Бърнстейн.

Тя е завършила цигулка в „Джулиард Скул“ и е свирила в собствен джаз бенд в продължение на 20 години. И все пак казва: „Дори тогава дирижирането – където можех да поема пълна отговорност за музиката и да представям по-големи идеи – винаги е било моя мечта.“ През 1987 г. тя учи при Бърнстейн на музикалния фестивал в Шлезвиг-Холщайн в Германия, приближавайки се до целта си. Връзката им ментор-ученик продължава на фестивала „Тангълууд“ в САЩ през 1989 г. и на Тихоокеанския музикален фестивал в Сапоро, Япония през 1990 г. Алсъп се усмихва, спомняйки си: „Ярко си спомням как пеехме заедно песни на Бийтълс под акомпанимента на пиано на Бърнстейн по време на последната ни среща.“

Сега преподаваща дирижиране в Института „Пийбоди“ в САЩ, Алсъп каза: „Все още съществуват бариери, но е окуражаващо да се видят млади азиатски жени диригентки, включително тези от Южна Корея, които се появяват бързо.“ Когато беше помолена за съвет за амбициозни жени диригентки, тя отговори: „Никога не губете дух и не се отказвайте, независимо колко откази получавате.“ За млади музиканти като Лим Юн-чан тя посъветва: „Гледайте на живота от дългосрочна перспектива и избягвайте да бързате; осмелявайте се да предизвиквате произведения, от които другите се страхуват; и винаги се опитвайте да гледате на една и съща музика от различни ъгли.“

Турнето на Филаделфийския оркестър в Южна Корея ще се проведе на 5 ноември в Центъра за изкуства Инчон, от 6 до 8 ноември в Центъра за изкуства в Сеул и на 9 ноември в Концертната зала „Лоте“. На 7 ноември оркестърът ще изпълни оркестрови произведения от Рихард Щраус и Стравински без солист.

(край на цитата)

Ще завърша днешната статия за Марин Алсъп с подходящ финал:

Епилог

В заключение на днешния ни празничен преглед, нека пожелаем на Марин Алсъп крепко здраве, неизчерпаема творческа енергия и още много вдъхновяващи мигове на диригентския подиум. На 70 години тя продължава да бъде фар за младите поколения музиканти и ярък пример за това как мечтите, подкрепени с неуморен труд и огромен талант, могат да променят света. Нейният принос към съвременното оркестрово изкуство в Америка и Европа е незаменим и епохален.

За много години, маестра Алсъп!

……

Записи:

Marin Alsop reveals 10 things in a conductor’s brain during a symphony concert

What’s it like in a conductor’s brain? Star of the podium, Marin Alsop, reveals all the things she’s thinking about as she conducts a symphony orchestra. We spoke to Marin backstage at London’s Southbank Centre, just a few hours before she stepped on stage to perform with Classic FM’s Orchestra on Tour, the Philharmonia Orchestra.