На 28 юли 2026 г. се помина големият композитор и диригент Васил Казанджиев
Драги приятели на оперната, симфонична и инструментална музика, вчера на 29 юли 2026 г. научих с болка на сърцето, че в София се е поминал на 91 години академик Васил Казанджиев, един от най-значимите български композитори, диригенти и музикални педагози. Това е огромна загуба за българското музикално изкуство, тъй като акад. Казанджиев продължаваше да твори до последния момент, въпреки напредналата си възраст.
Във връзка с неговата кончина през последните дни са публикувани редица статии за него и дейността му в различни медии. Аз избрах няколко, които цитирам по-долу:
Портал „Министерството на културата“
29 юли 2026 г. ·
Министерството на културата изказва искрени съболезнования на семейството, близките, учениците и цялата музикална общност по повод кончината на световноизвестния български композитор, диригент и педагог акад. Васил Казанджиев. С дълбока тъга научихме за кончината на носителя на държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“ (2015 г.), на наградата „Златен век“ – звезда и грамота на Министерството на културата (2014 г.) и „Златен век“ – огърлие и грамота на Министерството на културата (2024 г.), както и на редица престижни български и международни отличия. Изключителен е приносът на акад. Васил Казанджиев към българската и световната музикална култура. Като композитор той създаде внушително творчество, обхващащо всички музикални жанрове, с ярък авторски почерк, който остави трайна следа в съвременната музика. Като диригент беше сред най-големите радетели за съвременната българска музика, осъществи десетки премиери и запозна международната публика с редица произведения на български композитори.
Със създаването и утвърждаването на „Софийски солисти“, с работата си в Софийската опера, Софийската филхармония, Българското национално радио и Националната музикална академия той изгради високи професионални стандарти и вдъхнови поколения изпълнители и диригенти.
Неговата безкомпромисна отдаденост на изкуството, високият му професионализъм и неуморният стремеж към съвършенство превърнаха акад. Васил Казанджиев в една от най-авторитетните личности на българската музикална култура. Той не просто създаваше музика – изграждаше духовни мостове между поколения и култури, оставяйки след себе си школа, която ще продължи да живее чрез неговите ученици, последователи и произведения.
При получаването на наградата „Св. Паисий Хилендерски” акад. Казанджиев сподели:
„Наградата „Св. Паисий Хилендерски” подсили убежденията ми, че съм бил на прав път, когато изпълнявах мисията си като музикант в нашата музикална култура. Развълнуван съм и трогнат – наградата е много висока чест и признание на цялостната ми творческата дейност като музикант, във всички направления – композитор, диригент, педагог… Много рано осъзнах една важна истина – че класическата музика е мощен фактор за възпитание и духовно извисяване на хората, прави ги по-добри, радостни. Там хвърлих всички усилия и възможности, които имам. Хората, които са ми помагали, не са много на брой, повече са тези, които са ми пречили. Искам да откроя три имена, на които ще бъда вечно благодарен – Панчо Владигеров – моят професор по композиция в Музикалната академия; Константин Илиев – първият ми учител по композиция и големият български диригент Добрин Петков“.
Свеждаме глава пред паметта на акад. Казанджиев – голям български творец и Учител, чието име завинаги ще остане сред най-значимите представители на националната ни култура и на когото ще бъдем вечно благодарни.
Поклон пред светлата му памет!
(край на цитата)
Портал „Dnes.bg“
28 юли 2026 г.
Анисия Иванова
На 91-годишна възраст почина композиторът и диригент акад. Васил Казанджиев
Създател е на камерния ансамбъл “Софийски солисти”
На 91-годишна възраст почина акад. Васил Казанджиев. Той беше сред най-значимите български композитори, диригенти и музикални педагози, оставил трайна следа в развитието на съвременната българска музикална култура.
Роден е на 10 септември 1934 г. в Русе, а през 1957 г. завършва Държавната музикална академия, където учи композиция при проф. Панчо Владигеров и дирижиране при проф. Влади Симеонов. Още в началото на творческия си път печели международно признание с отличието си на Международния младежки фестивал в Москва.
Професионалният му път преминава през Софийската опера, а през 1962 г. създава камерния ансамбъл „Софийски солисти“, който ръководи в продължение на 15 години.
През 2009 г. е избран за академик на Българската академия на науките, а през 2015 г. е удостоен с държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“ за изключителния си принос към българската култура.
На 31 юли, петък, се прощаваме с акад. Васил Казанджиев. Опелото е от 11:30 ч. в църквата “Света София”, съобщиха от БАН.
(край на цитата)
Портал „Дневник“
28 юли 2026 г.
Почина композиторът и диригент Васил Казанджиев
Почина акад. Васил Казанджиев, съобщиха на БТА негови близки. Той е един от най-изтъкнатите композитори, диригент и педагог.
Роден е на 10 септември 1934 г. в Мартен, Русенска област, в семейството на интелектуалци с музикални интереси. От 10-годишна възраст започва да свири на пиано, а от 12-годишен прави първите си композиционни опити. От 1948 до 1952 г. учи композиция при проф. Константин Илиев във Русе. След завършване на мъжката гимназия там през 1952 г. постъпва в Българската държавна консерватори в София, където следва композиция в класа на проф. Панчо Владигеров и дирижиране при проф. Влади Симеонов.
“Родителите ми имаха решаващо значение за това формиране в такъв смисъл, че първи те се сетиха да ме насочат към музиката. А всъщност това стана много случайно. Аз започнах на китара още съвсем малък, може би седемгодишен, и оттам се разбра, че имам такива наклонности. Скоро ми купиха пиано и изобщо решиха, че трябва да стана музикант”, разказва Васил Казанджиев.
За Владигеров, Пипков и Хаджиев
На въпрос за влиянията в творчеството си той отговаря: “Мога да кажа, че само от Владигеров съм изпитвал влияние. Е, като дете – от Парашкев Хаджиев. Имах някои съвсем бегло загатнати подражателни моменти. Но след това от Владигеров, и то пак по-скоро по отношение на изразните средства, в оркестрацията, в начина на конструиране на мисълта, на музикалната идея, на нейното развитие, някак си да върви спонтанно, плавно. Мисля, че това е най-важното, на което ме е научил той. Музиката да тече естествено, без препъвания, без излишно умуване, а всичко да ѝ бъде на място. Без да се нарушава нейната вътрешна организация и строга последователност”.
Професор Владигеров беше немски възпитаник, перфекционист, цялото му творчество е такова. Тогава учехме с Милчо Левиев, и сега като се видим, само за професора говорим. Всичките му ученици го боготворят. Освен че беше взискателен, беше добър човек и имаше много силно чувство за хумор. Той ни осмисли следването. Голям музикант, но теоретично не можеше да ни обясни кое, защо и как става. Затова сядаше на пианото, импровизираше и показваше. Така разбирахме музиката”, разказва Казанджиев.
За Любомир Пипков допълва: “Винаги много съм го харесвал като автор и го считам и до днес за най-самобитния наш композитор, най-първичния, най-българския. Самородно явление, единствено по рода си, и затова няма и последователи, няма приемственост. Но лично мен Пипков винаги ме е удивлявал тъкмо с тая лаконичност, с тая простота, особено в първоначалните му идеи. Това е голямо качество и аз мисля, че ми е повлиял доста в тази насока”.
Софийската опера, “Софийски солисти”, Музикалната академия, БАН
След завършване на консерваторията през 1957 г. Васил Казанджиев е назначен като диригент в Софийската опера (1957-1964). В периода от 1962 до 1978 г. основава и ръководи Софийския камерен оркестър (дн. камерен ансамбъл “Софийски солисти”). Под неговото ръководство съставът се утвърждава като един от водещите оркестри на България и осъществява множество турнета в България и чужбина, участва на всички национални фестивали, утвърждава се на международна сцена. От 1979 до 1993 г. е главен диригент на Симфоничния оркестър при Българското национално радио.
В цялостната си музикантска изява той има голям принос за популяризирането на съвременната музика в България и изпълнението на български творби в чужбина. От 1960 г. преподава четене на партитури, от 1984 г. оркестрово дирижиране, от 1985 г. е професор по оперно и симфонично дирижиране в Българската държавна консерватория в София. Преподавател е в Национална музикална академия в София по “Четене и свирене на партитури” (1957-1986), професор по “Оркестрово дирижиране” (1986-2002) и хоноруван професор по оркестрово дирижиране в Южна Корея (1996-2002).
През 2005 г. е избран за член-кореспондент на Българската академия на науките, а през 2009 – за академик.
От 1954 до 2007 г. Васил Казанджиев е член на Съюза на българските композитори, а от 1962 г. – на Съюза на българските филмови дейци.
Творчество на Васил Казанджиев
Репертоарът му включва произведения на Йохан Себастиан Бах, Бела Барток, Бенджамин Бритън, Рихард Вагнер, Ектор Берлиоз, Лудвиг ван Бетховен. Йоханес Брамс и др., също така и на български автори, сред които Любомир Пипков, Веселин Стоянов, Константин Илиев, Панчо Владигеров, Лазар Николов, Александър Райчев и др.
Като композитор Васил Казанджиев започва да се изявява в началото на 50-те години на 20-и век. Композитор е на 124 опуса – творби в различни жанрове: камерна музика, симфонична музика, театрална и филмова музика. Част от творчеството му са Симфониета за голям оркестър (1952), Малки сюити за обой, фагот и кларнет (1953), Дивертименто за малък оркестър (1957), увертюра “Септември 1923” (1958), “Симфония на химните” (1959), Концерт за оркестър, фортепиано и саксофон (1960), Концерт за цигулка и оркестър (1962), Първи струнен квартет “Перспективи” (1964), Втора симфония на тембрите (1968), “Живите икони” – възхвала на Софийската крипта” (1970), “Картини от България” (1971), празнична музика – псалми и ритуали за струнен оркестър (1972), епизоди за кларнет, арфа и ударни инструменти (1974), духов квартет “Апокалипсис” (1976), “Илюминации” (1977), клавирен квартет (1979), диалог за флейта и арфа (1980), Трета симфония (1982), симфония “Нирвана за хора и оркестър” (2000). През 2022 г. е премиерата на камерния балет “Надежда за балет”. Той композира музиката за филмите: “Тютюн” (1962), “Шибил” (1967), “Боянският майстор” (1980) и др.
Васил Казанджиев работи над редица български оперни произведения, сред които: “Хитър Петър” на Веселин Стоянов, “Янините девет братя” и “Антигона 43” на Любомир Пипков, “Ивайло” на Марин Големинов и др.
Осъществява над 100 премиери и студийни записи на български и чужди произведения, включени в албуми на фирмите “Балкантон”, “Гега-ню”, „Denon“, „Kibaton“, „Harmonia mundi“.
Признание
През 1957 г. става лауреат на награда за модерна композиция на Шестия международен младежки фестивал за модерна композиция в Москва, с председател на журито Дмитрий Шостакович. През 1971 г. става лауреат на Димитровска награда. През 1972 г. получава званието “Заслужил артист”. През 1979 г. печели трета награда за големи музикални форми на Министерството на народната отбрана. През 1980 г. получава звание “Народен артист”. През 1984 г. става носител на орден “Народна република България” – първа степен. През 1990 г. получава “Наградата на София” за голяма музикална творба. През 2006 г. получава орден “Св. св. Кирил и Методий” огърлие. През 2009 г. е награден със “Златно перо”. Носител е на наградата “Златен век” – звезда на Министерството на културата (2014), на държавната награда “Паисий Хилендарски” (2015). През 2016 г. получава “Кристална лира” – специална награда на Съюза на българските музикални и танцови дейци (СБМТД) и Класик ФМ радио. Носител е на Специалната награда на Столична община за изключителни постижения и принос в националната култура (2017).
През 2024 г. Министерството на културата удостои акад. Васил Казанджиев с награда “Златен век” по повод 90-годишнината от рождението на твореца и за огромния му принос към българската култура като композитор във всички музикални жанрове, диригент с огромни заслуги към интерпретацията и звукозаписа на български автори, педагог, възпитал плеяда изтъкнати диригенти.
(край на цитата)
Портал „Impressio“
29 юли 2026 г.
IN MEMORIAM
Българската музика загуби един от своите колоси: Напусна ни академик Васил Казанджиев
Той бе един от най-изтъкнатите ни композитори, диригенти и педагози, “една от последните грамадни личности в българската музика”.
На 91 години почина акад. Васил Казанджиев, съобщиха на БТА негови близки. Той бе един от най-изтъкнатите ни композитори, диригент и педагог. В прощалните си постове към него в социалните мрежи музиканти го наричат “колос”, “маестро”, “велик”, “една от последните грамадни личности в българската музика”.
Казанджиев е роден на 10 септември 1934 г. в Мартен, Русенска област, в семейството на интелектуалци с музикални интереси. От 10-годишна възраст започва да свири на пиано, а от 12-годишен прави първите си композиционни опити. От 1948 до 1952 г. учи композиция при проф. Константин Илиев във Русе. След завършване на мъжката гимназия там през 1952 г. постъпва в Българската държавна консерватори в София, където следва композиция в класа на проф. Панчо Владигеров и дирижиране при проф. Влади Симеонов.
“Родителите ми имаха решаващо значение за това формиране в такъв смисъл, че първи те се сетиха да ме насочат към музиката. А всъщност това стана много случайно. Аз започнах на китара още съвсем малък, може би седемгодишен, и оттам се разбра, че имам такива наклонности. Скоро ми купиха пиано и изобщо решиха, че трябва да стана музикант”, разказва Васил Казанджиев.
.
СОФИЙСКАТА ОПЕРА, “СОФИЙСКИ СОЛИСТИ”, МУЗИКАЛНАТА АКАДЕМИЯ, БАН
След завършване на консерваторията през 1957 г. Васил Казанджиев е назначен като диригент в Софийската опера (1957-1964). В периода от 1962 до 1978 г. основава и ръководи Софийския камерен оркестър (днес камерен ансамбъл “Софийски солисти”).
Под неговото ръководство съставът се утвърждава като един от водещите оркестри на България и осъществява множество турнета в България и чужбина, участва на всички национални фестивали, утвърждава се на международна сцена. От 1979 до 1993 г. е главен диригент на Симфоничния оркестър при Българското национално радио.
В цялостната си музикантска изява той има голям принос за популяризирането на съвременната музика в България и изпълнението на български творби в чужбина. От 1960 г. преподава четене на партитури, от 1984 г. оркестрово дирижиране, от 1985 г. е професор по оперно и симфонично дирижиране в Българската държавна консерватория в София. Преподавател е в Национална музикална академия в София по “Четене и свирене на партитури” (1957-1986), професор по “Оркестрово дирижиране” (1986-2002) и хоноруван професор по оркестрово дирижиране в Южна Корея (1996-2002).
През 2005 г. е избран за член-кореспондент на Българската академия на науките, а през 2009 – за академик. От 1954 до 2007 г. Васил Казанджиев е член на Съюза на българските композитори, а от 1962 г. – на Съюза на българските филмови дейци.
Като композитор Васил Казанджиев започва да се изявява в началото на 50-те години на 20-и век. Композитор е на 124 опуса – творби в различни жанрове: камерна музика, симфонична музика, театрална и филмова музика. Част от творчеството му са Симфониета за голям оркестър (1952), Малки сюити за обой, фагот и кларнет (1953), Дивертименто за малък оркестър (1957), увертюра “Септември 1923” (1958), “Симфония на химните” (1959), Концерт за оркестър, фортепиано и саксофон (1960), Концерт за цигулка и оркестър (1962), Първи струнен квартет “Перспективи” (1964), Втора симфония на тембрите (1968), “Живите икони” – възхвала на Софийската крипта” (1970), “Картини от България” (1971), празнична музика – псалми и ритуали за струнен оркестър (1972), епизоди за кларнет, арфа и ударни инструменти (1974), духов квартет “Апокалипсис” (1976), “Илюминации” (1977), клавирен квартет (1979), диалог за флейта и арфа (1980), Трета симфония (1982), симфония “Нирвана за хора и оркестър” (2000). През 2022 г. е премиерата на камерния балет “Надежда за балет”. Той композира музиката за филмите: “Тютюн” (1962), “Шибил” (1967), “Боянският майстор” (1980) и др.
Васил Казанджиев работи над редица български оперни произведения, сред които: “Хитър Петър” на Веселин Стоянов, “Янините девет братя” и “Антигона 43” на Любомир Пипков, “Ивайло” на Марин Големинов и др. Осъществява над 100 премиери и студийни записи на български и чужди произведения, включени в албуми на фирмите “Балкантон”, “Гега-ню”, „Denon“, „Kibaton“, „Harmonia mundi“.
ПРИЗНАНИЕ НА ВАСИЛ КАЗАНДЖИЕВ
През 1957 г. става лауреат на награда за модерна композиция на Шестия международен младежки фестивал за модерна композиция в Москва, с председател на журито Дмитрий Шостакович. През 1971 г. става лауреат на Димитровска награда. През 1972 г. получава званието “Заслужил артист”. През 1979 г. печели трета награда за големи музикални форми на Министерството на народната отбрана. През 1980 г. получава звание “Народен артист”. През 1984 г. става носител на орден “Народна република България” – първа степен. През 1990 г. получава “Наградата на София” за голяма музикална творба. През 2006 г. получава орден “Св. св. Кирил и Методий” огърлие. През 2009 г. е награден със “Златно перо”.
Носител е на наградата “Златен век” – звезда на Министерството на културата (2014), на държавната награда “Паисий Хилендарски” (2015). През 2016 г. получава “Кристална лира” – специална награда на Съюза на българските музикални и танцови дейци (СБМТД) и Класик ФМ радио. Носител е на Специалната награда на Столична община за изключителни постижения и принос в националната култура (2017).
През 2024 г. Министерството на културата удостои акад. Васил Казанджиев с награда “Златен век” по повод 90-годишнината от рождението на твореца и за огромния му принос към българската култура като композитор във всички музикални жанрове, диригент с огромни заслуги към интерпретацията и звукозаписа на български автори, педагог, възпитал плеяда изтъкнати диригенти.
Министерството на културата също изказва искрени съболезнования на семейството, близките, учениците и цялата музикална общност по повод кончината на световноизвестния български композитор, диригент и педагог акад. Васил Казанджиев:
На 31 юли, петък, се прощаваме с акад. Васил Казанджиев (1934-2026). Опелото е от 11:30 ч. в църквата “Света София”, съобщиха от БАН.
“Акад. Казанджиев е забележителна фигура в българския културен живот. Като творец-композитор заема челна позиция сред най-новото творческо поколение у нас. Ползва се с голяма популярност заради изключителната му техника на реализация, финият му усет за колорит на звука и перфектното оформяне на цялостната партитура. Дълъг е списъкът на неговите творби – над 180 опуса. Акад. Казанджиев е създал 8 симфонии, между които симфония “Вечна светлина”, посветена на Добрин Петков”, припомнят от БАН.
Дълбок поклон!
(край на цитатите)
Днешната ми статия за починалия маестро Васил Казанджиев не е първата за него – през 2024 г. написах голяма статия във връзка с навършване на 90 години. Нека припомня нейното съдържание:
„Драги приятели на оперната, симфонична и инструментална музика, на 10 септември 2024 г. навършва 90 години един от най-известните български композитори, диригенти и музикални педагози – бих казал – последният от тази генерация значителни представители на музикалното изкуство в България, които са между нас живите – дълбоко уважаваният от мен артист Васил Казанджиев, роден на тази дата през 1934 г. в Русе.
Понеже на таза дата няма да бъда в Германия, където пиша моите статии, реших да направя това два дни по-рано, именно днес на 8 септември 2024 г Утре на 9 септември летя за България и това е последната ми статия за сега. Надявам се в края на октомври наново да се срещнем тук в моя профил с нови статии на оперни теми.
Вярно е, Васил Казанджиев като композитор е далеч от жанра на оперното творчество, но той след като завършва музикалното си образование в Софийската музикална академия през 1957 г., започва кариерата си като диригент в Софийската опера, където ръководи оперни спектакли през годините от 1957 до 1964. Така че оперният жанр му е отлично познат, обаче други дейности вземат връх в кариерата му след това.
Както е добре известно, той основава още през 1962 г. знаменития за епохата си „Софийски камерен оркестър“, който по-късно е преименуван на камерен ансамбъл „Софийски солисти“ и работи като негов главен диригент от 1965 г. до 1978 г. Под ръководството на Казанджиев съставът се утвърждава като един от водещите оркестри на България и осъществява множество турнета в България и чужбина, доскоро под ръководството на маестро Пламен Джуров, сега се ръководи от младият диригент Константин Добройков. Репертоарът на състава обхваща периода от XV до ХХ век до новонаписани произведения и премиери на творби от български и чуждестранни композитори. Съставът реализира изпълнения и записи на произведения на Вивалди, Бах, Моцарт, Барток, Вебер, Шостакович, Бритън и др.
Бил съм на редица техни концерти както в София, така и при техни гостувания в Габрово, където започнах да работя от есента на 1957 г. Така че до 1974 г., когато заминах за Германия, съм следил многостранната дейност на Васил Казанджиев особено като диригент, но и като композитор, тъй като в тази дейност името му стоеше в челните редици на българския музикален авангард, заедно с имената на Константин Илиев, Лазар Николов, Иван Спасов и други. Спомени имам и от дейността му като композитор на филмова музика – редица значителни български филми са по негова музика, като „Тигърчето“ (1973), „Татул“ (1972), „Четиримата от вагона“ (1970), „Сбогом, приятели“ (1970), „Шибил“ (1968), „Рицар без броня“ (1966), „Вълчицата“ (1965), „Смърт няма“ (1963) и „Тютюн“ (1962). Пиша само тия до 1974 г. – после не съм бил вече в България и не съм следил за нови.
Когато името на Васил Казанджиев започна да става особено известно в България около 1957 г. и видях негови снимки във вестниците, си спомних, че през 1952 г. съм го виждал в стола на Музикалната академия в София, когато е бил там студент. Какъв беше повода за тази известност – през 1957 г. Васил Казанджиев завоюва лауреатско звание за творбата си „Симфониета“ (за голям оркестър) на Шестия международен младежки фестивал в Москва, където председател на журито е бил Дмитрий Шостакович. Тогава пресата и радиото в България широко обявиха тази музикална новина.
Нека кажа накратко и повода да срещна Васил Казанджиев през 1952 г. в стола на Музикалната академия:
Един път съседката ми от Габрово Румяна Хасекиева-Щерева (мир на праха й, помина се през пролетта на 2020 г.) която следваше в Музикалната академия (тя стана отлична пианистка, диригент и музикален педагог в Габрово, Русе и София, през последните години доскоро вокален педагог на Хора при Националното радио с диригент починалия наскоро проф. Христо Недялков) ми предложи да се видим в стола на Академията на ул. „Московска“, недалеч от Университета – беше още през първия семестър – и там си уредих купони за обед в продължение на един месец, след като не бях никак доволен от нашата университетска менза с няколко хиляди посетители всеки ден.
Академията имаше малък стол, атмосферата там беше като в ресторант, пък и студентите бяха весели и засмяни хора, много различни от нашите колеги в Университета. През този месец – февруари или март 1952 г. – съм бил на обща маса с много музиканти, които после станаха звезди в най-различни насоки на музикалния живот в България. Спомням си певците Пенка Коева и Асен Селимски, диригентите Васил Арнаудов, Георги Робев, Емил Янев и Лилия Гюлева, композиторите Борис Карадимчев, Васил Казанджиев и Александър Танев (съпруг после на Румяна Хаджиева) и много други. Срещал съм и габровеца Христо Питев, който следваше от две години също в Музикалната академия и сетне направи голяма кариера като диригент, композитор и музикален педагог в родния ни град. Имах желание и по-нататък да се храня в този стол, но дойде забрана студенти от други висши училища да обядват там (…)
(край на цитата)
Сега си спомням, че тогава не съм знаел нищо за Васил Казанджиев, понеже не съм бил на една маса с него или съм нямал разговори с него, за разлика от Пенка Коева, Лилия Гюлева и още някои, с които съм разговарял кратко при хранене на обща маса. Добре си спомням и Емил Янев (мир на праха му, помина се наскоро) – още тогава той носеше очила. Никога не съм мислил тогава, че толкова много от тия мои „сътрапезници“ ще станат после знаменити български певци, диригенти, композитори, педагози и ще направят сериозна професионална кариера. За всички изброени по-горе личности, за които съм писал вече статии, не забравям да припомня този епизод от 1952 година – той не се забравя бързо.
След този малък увод ще премина както винаги към биографични данни и дейност на Васил Казанджиев. В медиите има доста сведения за него – Уикипедия-страница, по-подробно описание на творбите му като композитор в сайта на Съюза на българските композитори, както и информации от предавания на Българското Национално Радио и други източници.
Веднага искам да обърна внимание, че в Интернет попаднах скоро на редица материали за него, написани от младия диригент Герган Ценов, който е бил ученик на Васил Казанджиев в Музикалната академия в София. Герган Ценов е от Пловдив, живее и работи от доста време в САЩ, учил е и в „Джулиърд Скул“ в Ню Йорк, има в САЩ впечатляваща музикална кариера преди всичко като диригент и съвсем случайно преди около 3 години попаднах на неговия профил във ФБ. Направи ми впечатление дейността му в САЩ, както и изящния му литературен стил, когато описва различни ситуации и събития – не само от музикален характер. Ето, ще ви цитирам нещо в този смисъл от последно време, написано от Герган Ценов:
„ (…) През 2008 година моят скъп другар от Ню Йорк професор Хаим Цемах ме въведе в света на големия френски писател Оноре дьо Балзак. За няколко седмици прочетох пет романа от този Наполеон на перото и когато затворих последната страница на последния роман, вече не исках да бъда музикант, а писател. Исках да създавам светове и да ги населявам с хора, както Балзак бе направил в своята 91-томна “Човешка комедия”. Исках като него да направя дисекция на обществото, нравите и човешката душа. Исках като младия Люсиен Шардон да покоря света. Исках като стария Дядо Горио да раздам богатството си и душата си на всички около мен. Исках… да бъда Балзак“.
(край на цитата)
В началото на януари 2018 т. направих предложение за ФБ-приятелство на Герган Ценов, той прие и станахме такива. Не си пишем редовно, но винаги следя основните му дейности. После разбрах, че той също следи моите „оперни истории“, защото след една моя статия за диригента Илия Темков през март 2018 г., той ми написа следния постинг:
„Здравейте! Следя редовно Вашите публикации във Фейсбук. Поздравления за просветителската дейност!.. А името на Илия Темков трябва да бъде изричано винаги наред с имената на Добрин Петков и Константин Илиев, като на първоосновател…“
(край на цитата)
Герган Ценов идва и в България за концерти в София и в Пловдив, където дирижира различни оркестри. През последните години – от 2016 до 2019 – е дирижирал концерти главно в София, свързани с различни събития. Особено важен беше през 2018 г. тържествения концерт в зала „България“ в София във връзка с юбилей на Васил Казанджиев, където са били изпълнени творби на Казанджиев. Имам снимки от този концерт, които ще приложа след статията.
Преди да премина към данни от биографията на Васил Казанджиев в Уикипедия-страницата му, искам обаче да наблегна на факта, че вчера на 10 септември т.г. именно Герган Ценов обърна внимание в профила си във ФБ върху рождения ден на маестро Васил Казанджиев. Ето какво написа той там:
„
(…)
На
днешната дата през 1934 година е роден
големият наш композитор, диригент и
педагог Маестро Vassil
Kazandjiev (Васил Казанджиев)!..
И за да не изреждам куп банални комплименти
по адрес на един човек и музикант, чиито
творби, концерти и десетки изявени
възпитаници говорят достатъчно
красноречиво за неговия уникален принос
към българската музикална култура, ще
бъда извънредно лаконичен:
В
писмо от 9 април 1954 г. Константин Илиев
пише до своя другар и съратник Лазар
Николов:
“Много се страхувам за
Васко [Казанджиев], който правил опасни
изказвания. Дръпни му ушите от мое име.
Не са времена за Донкихотовщини. Да не
проявява излишен героизъм.”
Бих
искал да благодаря на Маестро Казанджиев
от мое име и от името на всички многобройни
ценители на неговото изкуство за това,
че не е послушал навремето съвета на
Константин Илиев и през всичките тия
десетилетия не отстъпи от своите
Донкихотовски принципи – както като
музикант, така и като човек! Героизъм
като неговия и като този на композиторите
и изпълнителите от неговото звездно
обкръжение никога не е бил и няма да
бъде излишен! Такъв героизъм е важен за
нас, по-младите и по-неопитните, за да
ни напомня, че за истинския творец
изкуството не е професия, а мисия.
Маестро,
бъдете жив и здрав още дълги години и
не преставайте да ни радвате с вълшебната
си музика и с незаменимото си присъствие!
(край на цитата)
Както ще видим и по-късно в статията, Герган Ценов цени извънредно високо своя учител маестро Казанджиев и при всеки случай, когато се появи нова негова творба (както последната му Симфония № 6) или маестрото получи някаква награда или отличие, той взема отношение към случая. Ще дам примери:
През месец септември 2017 г. чета в профила на Герган Ценов във ФБ следната публикация:
„ (…)
На
17 септември 2017 г.
на
тържествена церемония в Народния театър
“Иван Вазов” в София бяха връчени
тазгодишните награди на Столична община
за особени постижения в областта на
културата за 2017 г. Изключително съм
щастлив от факта, че тазгодишният носител
на Специалната награда на София за
изключителни постижения и принос в
националната култура е Маестро Васил
Казанджиев.
По
мое мнение няма по-достоен кандидат
за наградата от Маестро Казанджиев.
Като композитор, той, заедно със своите
съратници Лазар Николов и Константин
Илиев, откриха нови и напълно непознати
хоризонти в музикалната ни култура,
давайки началото на това, което днес
всички наричаме “български авангард”,
а само през последната година той написа
множество произведения в различни
жанрове и за различни ансамбли, включително
и своята последна Шеста симфония.
Като
диригент, Васил Казанджиев винаги е бил
пример за най-високи професионални
стандарти начело на практически абсолютно
всички оркестри в България. И във всеки
един от тези оркестри гостуването на
Васил Казанджиев винаги е било очаквано
с нетърпение и ентусиазъм.
Като
педагог, Васил Казанджиев възпита едно
цяло поколение от млади диригенти, които
днес по всички континенти разнасят
славата на неговата школа. А “школата
Казанджиев” означава: професионална
безкомпромисност и честно отношение
към музиката, музикантите и
публиката.
Благодарим Ви, Маестро,
за музиката, за диригентския пример и
за безценните уроци!
(край на цитата)
Друг пример във ФБ в профила на Герган Ценов, заедно със архивна снимка на композиторите Константин Илиев и Иван Спасов (ще я приложа после в моята статия):
Често
ме питат какво трябва да се направи, за
да се преодолее тази огромна дистанция
между българската публика и българската
съвременна музика и все по-често си
мисля, че може би едно добро начало би
било първо да изпълним самата музика!
И току-виж се оказало, че няма никаква
дистанция! (А и както показва снимката
по-долу, “българските авангардисти”
съвсем не са толкова страшни, колкото
ни ги описват по филмите на ужасите)
29
октомври (неделя), 19.00 ч., Зала България
Васил
Казанджиев – “Илюминации” за симфоничен
оркестър
Иван Спасов – “Песни на
мъртвите” за сопран и оркестър
Константин
Илиев – Симфония № 6
Софийска
филхармония
Цветана Бандаловска –
сопран
Герган Ценов – диригент
(край на цитата)
Както виждаме, накрая е дадена обява за концерт на 29 октомври 2017 г. в София с диригент Герган Ценов. Много интересна програма, зарадва ме участието на Цветана Бандаловска, която ценя извънредно високо като отлична солистка в Софийската опера, в последно време в опери от Рихард Вагнер. От 3 години с нея сме ФБ-приятели и си разменяме и информации по разни поводи.
Сега ще изложа биографични данни и дейност на Васил Казанджиев, описани в неговата Уикипедия-страница:
Академик Васил Иванов Казанджиев е изтъкнат български композитор, диригент и педагог, роден на 10 септември 1934 г. в с. Мартен (Русенско). На 7-годишна възраст започва да свири на китара, а две години по-късно и на пиано. Десетгодишен започва да композира. Първите му учители по композиция и дирижиране са Константин Илиев и Добрин Петков. През 1952 г. завършва гимназия, а през 1957 г. завършва Българска държавна консерватория. Учи композиция в класа на проф. Панчо Владигеров и дирижиране при проф. Влади Симеонов. Още като студент в Академията той завоюва лауреатско звание за „Симфониета“ за голям оркестър на шестия международен младежки фестивал в Москва (1957 г. – председател на журито Дмитрий Шостакович).
Кариера
Започва кариерата си като диригент в Софийската опера (1957–19 64). През 1965 г. е назначен за постоянен диригент на вече утвърдения и популярен „Софийски камерен оркестър“, който по-късно е преименуван на камерен ансамбъл „Софийски солисти“ и работи като негов главен диригент до 1978 г. Под ръководството на Казанджиев съставът се утвърждава като един от водещите оркестри на България и осъществява множество турнета в България и чужбина. Репертоарът на състава обхваща периода от XV до ХХ век до новонаписани произведения и премиери на творби от български и чуждестранни композитори. Съставът реализира изпълнения и записи на произведения на Вивалди, Бах, Моцарт, Барток, Вебер, Шостакович, Бритън и др.
Между 1979 и 1993 г. Казанджиев заема поста главен диригент на Симфоничния оркестър на БНР. Казанджиев се занимава активно със звукозаписна дейност, а също така и с преподаване в Консерваторията: четене на партитури (от 1960 г.) и оркестрово дирижиране (от 1984 г.). От 1985 г. е професор по оперно и симфонично дирижиране. През 2005 г. е избран за член-кореспондент на БАН.
На 12 януари 2009 г. на основание чл. 9 ал. 9 от Правилника за избиране на академици (действителни членове) и член-кореспонденти (дописни членове) на БАН, Управителният съвет на БАН избира чл.-кор. Васил Казанджиев за Академик в направление „Творци на изкуството“. През 2015 г. акад. Васил Казанджиев е удостоен с Държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“.
Творчество
Автор е на множество музикални произведения: пет симфонии и други произведения за симфоничен оркестър, инструментални концерти, музика към филми и театрални постановки, хорови и камерни творби. Въпреки че през 60-те и 70-те години на ХХ век името на Казанджиев се свързва с българския музикален авангард, наред с такива творци като Константин Илиев, Лазар Николов и Георги Тутев, той успява да изгради собствен самобитен стил, налагайки се като един от съвременните европейски класици. В началото на XXI век той работи активно като композитор, представяйки с голям успех своя симфонична и камерна музика на различни фестивали или концертни форуми в България и в чужбина.
Творби
Симфоничен оркестър:„Симфониета“ (1953), Симфония № 1 (1959),
„Септември 1923“ – героична увертюра (1960), „Апокалипсис“ (1976), „Капричио“ (1977), „Илюминации“ (1979), Симфония № 3 (1983), Симфония № 4 „Нирвана“ (2000), Симфония № 5 „Lux Aeterna“ (2006) в памет на Добрин Петков.
Камерен оркестър: Complexi Sonori (1965), Симфония № 2 „Симфония на тембрите“ (1968), „Картини от България“ (1970), „Живите икони. Възхвала на Софийската крипта“ (1970), „Празнична музика“ („Псалми и ритуали“) (1972).
Камерна музика: Струнен квартет №1 „Перспективи“ (1966), „Строфи“ за флейта, цигулка и пиано (1968), Струнен квартет № 2 (1972), Концертни импровизации (1974),
Клавирна музика:Токата (1957), Соната (1959), „Триумф на камбаните“ (1972). Филмова музика:Тази кръв трябваше да се пролее (1985), Купете си надежда (Documentary short) (1984), Боянският майстор (1981), Тигърчето (1973), Татул (1972), Четиримата от вагона (1970), Сбогом, приятели (1970), Шибил (1968), Рицар без броня (1966), Вълчицата (1965), Смърт няма (1963), Тютюн (1962)
(край на цитата)
В друга статия относно дейността на Васил Казанджиев като педагог и композитор се дават още следните допълнения:
„ (…) Паралелно със забележителната си диригентска кариера Казанджиев е дългогодишен преподавател и в Музикалната академия „П. Владигеров“ в София, където от 1960 преподава последователно „четене на партитури“ и „оркестрово дирижиране“, а от 1985 е професор по оперно и симфонично дирижиране. През 2005 е избран за член-кореспондент на БАН, а през 2009 получава и званието „Академик“ в направление „Творци на изкуството“. Автор е на множество музикални произведения, сред които пет симфонии, разнообразни творби за симфоничен оркестър, музика към филми и театрални постановки, хорови и камерни творби. Въпреки че през 60-те и 70-те години на 20. век името на Казанджиев се свързва с „българския музикален авангард“, наред с такива творци като Константин Илиев, Лазар Николов и Георги Тутев, той успява да изгради собствен, самобитен стил, налагайки се като един от съвременните европейски класици. В началото на новото столетие той работи активно като композитор, представяйки с голям успех своя симфонична и камерна музика на различни международни фестивали и музикални форуми в България и в чужбина. Изкуството на Васил Казанджиев като диригент и композитор заема специално място и в програмите на МФ „Мартенски музикални дни“ с десетки регистрирани концерти и премиери на негови симфонични и камерни творби.
(край на цитата)
Портал „Регионална библиотека „Любен Кравелов“ Русе“
(без дата)
Роден акад. Васил Казанджиев (1934)
10 септември 1934 г.
Васил Казанджиев е роден на 10. 09. 1934 г. в Русе в семейството на известния общественик и културен деятел Иван Казанджиев. Започва да учи пиано на 10-годишна възраст при клавирните педагожки Анна Вацова и Катя Рашенова. Първите си композиторски опити прави на 12-годишна възраст и едновременно с това дирижира сформирания по негова инициатива ученически оркестър. През 1949 г. на Първото общобългарско състезание за пианисти и цигулари получава две награди за композиция. Като ученик в русенската гимназия “Баба Тонка” пише първата си оперета през 1951 г., поставена успешно на русенска сцена.
Завършва БДК през 1957 г. Учи композиция при проф. Панчо Владигеров и дирижиране при проф. Влади Симеонов. Още като студент той получава признание като композитор – неговата Симфониета за голям оркестър му донася званието Лауреат на втора награда и сребърен медал от Шестия световен младежки фестивал в Москва през 1957 г., присъдена му от жури под председателството на Дмитрий Шостакович. След няколко години произведенията на младия композитор стават популярни и се изпълняват и в чужбина.
След дипломирането си в консерваторията от 1957 до 1964 г. е назначен като диригент в Софийска народна опера. Тук той поставя съвременни творби на български и чужди композитори : “Хитър Петър” от В. Стоянов, “Боянският майстор” от К. Илиев, “Янините девет братя” и “Антигона`43” от Л. Пипков, “Орфей и Родопа” от Цв. Цветанов, “Дървеният принц” от Бела Барток, “Тривърхата шапка” от Де Файя, “Спящата красавица” от Чайковски. Едновременно с това той дирижира и спектакли на редица опери и балети от класическия репертоар – “Отело” от Верди, “Вълшебната флейта” от Моцарт, “Турандот” от Пучини и др.
Открояващата се професионална диригентска изява на Васил Казанджиев се превръща в творчески стимул за редица български композитори. От 1960 г. той е преподавател в Държавната музикална академия, от 1984 г. преподава оркестрово дирижиране, а от 1989 г. той вече е професор по оперно и симфонично дирижиране. За близо 40 години преподавателска работа в Музикалната академия той възпитава своя диригентска школа и много негови ученици днес са изявени диригенти у нас и в чужбина.
Едновременно с ангажиментите си в Народната опера и педагогическата си дейност през периода 1962– 1978 г. Васил Казанджиев е и главен диригент на създадения от него камерен ансамбъл “Софийски солисти”. Под негово ръководство съставът участва на всички национални фестивали и се утвърждава и на международната сцена.
От 1979 до 1993 г. Казанджиев е главен диригент на Симфоничния оркестър на Българското национално радио, с който осъществява разностранна концертна и звукозаписна дейност. В репертоара на двата състава равностойно присъстват традицията и съвременността, българските и чуждите заглавия, включващи произведения от барока до музиката на ХХ век. Васил Казанджиев дирижира редица симфонични творби, между които запомнящи са еталонните изпълнения на Симфония № 4 и Симфония № 5 от Чайковски, Симфония № 1 и Симфония № 4 от Брамс, симфоничните поеми “Дон Жуан”, “Тил Ойленшпигел” и “Дон Кихот” от Р. Щраус, Симфония № 14 от Шостакович.
Васил Казанджиев е носител на множество награди като диригент и композитор: Първа награда със “Софийски солисти” от Международния фестивал на камерните оркестри в Байройт през 1966, Първа награда за изпълнение на съвременна музика със Софийски камерен оркестър от Второто музикално биенале в Загреб през 1967 г., награда за принос в популяризирането на музиката на Бела Барток през 1982 г., награди на Съюза на българските композитори, Съюза на филмовите дейци и др. Носител е на държавните ордени първа степен – Орден “Св. Св. Кирил и Методий” и “Народна република България”.
С цялостната си творческа дейност проф. Васил Казанджиев има принос за популяризирането в България на съвременната музика и изпълнението на български творби в чужбина. Значителен дял в творчеството му заемат инструменталните жанрове – той е автор на 5 симфонии, концерти, симфонични пиеси и други произведения за симфоничен оркестър, на музика за различни камерни формации и др. Към тях трябва да се прибавят и вокалните произведения (солови и хорови) на композитора, както и неговата филмова и театрална музика. Творчеството му от 60-те години се свързва с т. нар. музикален авангард в българската музикална култура.
Проф. Васил Казанджиев е композитор с изострено чувство за съвременност, с подчертан интерес към новите технологии в музикалното писмо на 20. век, новатор по отношение на използваните музикално-изразни средства. Две стилови особености, характерни за творчеството му, го приобщават към европейските тенденции в музиката от втората половина на ХХ век – отношението към тембъра и отношението към фолклора (стилизация, архаика, импровизация). Композиторът използва пълноценно тембровото богатство на инструменталния състав и симфоничния оркестър. В тази концепция по своеобразен начин се вписва и фолклорната музика, която въздейства предимно като звуков образ, а не толкова като мелодия или метроритъм. Не случайно творецът е определян като представител на “новата фолклорна вълна” в съвременната българска музика.
За цялостното му творчество най-точна характеристика е дал известният български композитор Константин Илиев: “Диригентът и композиторът Казанджиев е голяма фигура в нашия музикален живот. Значителна част от творчеството му и диригентското му изкуство са национална гордост, по която се мерят мащабите на съвременната музикална култура”.
(край на цитата)
Във връзка с 85-годишнината на Васил Казанджиев през септември 2019 г. Българското Национално Радио му посвети специално предаване, в което се изтъкват особените заслуги на маестрото във всички негови дейности до сега. Цитирам това предаване:
БНР
За 85-ия рожден ден на маестро Васил Казанджиев като личен и на музикалната ни култура празник
публикувано на 09.09.2019
Има
личности, които струват колкото неимоверно
много други събрани заедно. В техния ум
и дух има вложено познание и разбиране,
което може да задвижи и тласне доста
напред тази област, територия, място,
където им е отредено да бъдат. Ако
областта е музикалното изкуство от
най-висок ранг, а територията една
страна, исторически изостанала в
традициите на това изкуство, раждането
в България на музикант, композитор,
диригент, педагог от мащаба на Васил
Казанджиев си е един Божи дар.
От
друга страна човек, с творческа дарба,
дала толкова силни, великолепни,
категорични знаци е спечелил завинаги
своето място в определящата националната
ни култура част. Не можем да си представим
музиката ни без „Картини от България“
и „Живите икони“, но и без „Симфония
на тембрите“ (Симфония № 2), Симфония №
3, „Празнична музика“. Самочувствието,
че не сме били извън модерното тоново
изкуство от втората половина на 20 век
дължим и на не малко композиции на Васил
Казанджиев, на „Комлекси сонори“,
„Илюминации“, Концерта за цигулка и
оркестър, на сонатите за отделни
инструменти и камерни ансамбли. Ако
днес новите заглавия в некомерсиалната
ни музика са доста по-малко, появата на
последните четири симфонии на Васил
Казанджиев – „Нирвана“ (№ 4 ), „Вечна
светлина“, посветена на Добрин Петков
(№ 5), „Каскади“ (№ 6) и последната засега
7-ма Симфония, на поредицата от пет
струнни квартета в последните 10-тина
години (последният – 8-ми бе изпълнен
за първи път през тази година) създават
една истинска радост за ценителите и
са разбира се необходим стимул за новите
поколения музиканти. Васил Казанджиев
показва не само завидно творческо
дълголетие, но и редкия дар да бъде
истински съвременен с остротата и
дълбочината на усещанията си за днешната
чувствителност и присъствие.
С
дългия си съзидателен диригентски стаж
той остава с най-високото публично
признание в категорията на културните
строители. Не само високият стандарт
на незабравимите концерти на Софийски
камерен оркестър („Софийски солисти“)
у нас и техните международни успехи, но
и десетките концерти с всички големи
симфонични оркестри у нас. Годините му
със Симфоничния оркестър на БНР са една
епоха в историята на състава и на
музикалния ни звукозапис. За проф. Васил
Казанджиев като преподавател по
дирижиране е достатъчно да се изредят
известните имена на днешните български
диригенти, които работят успешно у нас
и в чужбина, повечето минали през ценните
професионални уроци на маестро
Казанджиев.
Дългото
живеене и творческа активност на проф.
Васил Казанджиев се дължи и на неговия
характер, който съчетава и постоянство
в ценностите, които е избрал и служенето
на таланта, който му е даден да общува
чрез музиката с всички големи музиканти
от всички епохи и да изразява най-тънките
и многообразни собствени преживявания
с великолепно музикално въображение и
пълнота в творчеството си.
Юбилейният
повод дава възможност на мнозина да си
кажат, имах щастието много пъти да бъда
свидетел на изкуството, което поднася
една от най-силните творчески натури,
които са се раждали в България. Бъдете
здрав, маестро Казанджиев и обърнат към
творческата сила на духа, която няма
възраст!
вторник,
10 септември от 19.20 часа
(край на цитата)
Цитирам линк към горното предаване на БНР:
Цитирам едно изказване на маестро Казанджиев, поместено в профила на Герган Ценов във ФБ на 12 януари 2016 г., :
Vassil Kazandjiev (Васил Казанджиев)
· 12. Januar 2016 ·
“Спомням си изречението, което Бах казвал на своите ученици, повече от 50 на брой, още на първия урок: „Ние тук ще изучаваме всички форми и жанрове на строгия и свободен контрапункт и това е композицията на века. Но всяка нота, която напишете, трябва да напишете в името на Бога!“. Тоест никога действието да не е формално, умозрително, изчислително, а винаги да се подчинява на истински постигната идея, да е извършено с вътрешно вдъхновение, заряд и отношение.
Не
е задължително всяко произведение да
е новаторско. Бах обобщава достиженията
от 150-200 години преди себе си, Брамс –
също от почти столетие. Служат си с
изпитаните стари средства, почти нищо
ново не прибавят, но тяхното новаторство
се състои точно в обобщението. Именно
това мисля, че трябва да се случи на
днешния етап от съвременната музика.
След всички революционни промени и
авангардни открития във втората половина
на ХХ век е крайно време да се обобщят
тези опити, музиката да се приземи и да
се създават вече само спонтанни
произведения. Музиката, освен че е
емоционално изкуство, е и изкуство,
което се разгръща във времето, затова
тя трябва да блика, да се движи, да се
развива.
Оказва
се, че аз, който минавам за един от
авангардистите в българската музика,
съм всъщност романтичен тип музикант.
И съм се възхищавал винаги на романтичния
тип диригент – от Артур Никиш до Херберт
фон Караян. Защото след Караян и Бърнстейн
се появява модерният тип диригент –
със зашеметяваща техника на ръцете и
произвеждащ на конвейр симфониите на
Бетовен, без особена дълбочина и вътрешно
преживяване. И това веднага си личи.
Така е и в композицията. Затова смятам,
че романтичният принцип не трябва да
отсъства от изкуството.
По
начало за мен голямата музика е в основата
си романтична. Но това не значи връщане
към Глазунов, Франк, Шопен или Чайковски.
А опит на базата на целия арсенал от
знания и възможности, натрупани през
вековете, музиката да зазвучи по-романтично,
по-пеещо, по-сантиментално (в добрия
смисъл на думата). И това ще стане сигурно
по линия на мелодията. Мостът автор-публика
да бъде заздравен. И не за да се хареса
творецът, а за да стане разбираем. За да
се разгърнат нов тип топли, земни, човешки
отношения.”
(край на цитата)
Почти в края на днешната статия за Васил Казанджиев цитирам една интересна и обширна публикация от 2021 г. във връзка с изпъление на негова творба:
Портал „Musica perpetum“
На 11 октомври 2021 г. Нов симфоничен оркестър под диригентството на Герган Ценов откри сезона с премиера на Осма симфония от Васил Казанджиев. На 87 години, той продължава да композира за изпълнители, които свирят пиесите му с огромна отдаденост.
Разговорът е проведен малко след това и публикуван в ноемврийския брой на списание „Култура“.
– Имате няколко вдъхновени изпълнители, сред тях са диригентът Герган Ценов, квартет „Фрош“, камерен ансамбъл „Силуети“, пианистката Надежда Цанова и тромпетистът Петър Македонски. Такива музиканти ли ви вдъхновяват да продължавате да пишете?
– Да пиша е някакъв инстинкт, нагон. Съжалявам, че изгубих много време, и то в най-хубавите си години, с други неща. Особено дирижирането отнема много време, сили и нерви. От една страна, това е загуба за композитора, но от друга, е полезно, защото непрекъснатият жив контакт с оркестър дава много идеи и композиторът пише все по-майсторски. Но от пет години аз вече само пиша. Една симфония изисква много писане, затова създавам предимно камерна музика за камерни състави. Музиката, която пиша – тя е атонална с додекафонична техника, която не е лесна за изпълнение, пък и за възприемане, но когато се изпълни много добре, тя има своето въздействие даже и върху некомпетентна публика. Радвам се, че се появиха млади музиканти, които проявяват много голям интерес към тази музика и я изпълняват по невероятно професионален и технически виртуозен начин.
– Когато присъствате на концерт, на който се изпълнява ваша творба, сигурно се чувствате щастлив и удовлетворен. Много ваши колеги се отказаха да пишат, защото българска музика все по-рядко се включва в концертите.
– Малко композитори, особено в България, се захващат с музика, подобна на тази, която пиша. Другата музика, завещана ни от вековете, и особено романтичната, характерна за XIX век, се възприема много по-лесно и въздейства по-силно на публиката. Затова малко композитори поемат все още риска да пишат. А има и вътрешно изискване, усещане и необходимост от тази музика, които са решаващи. Тази музика през целия социалистически период, четиридесет и пет години, беше забранена, преследвана и беше опасно да се пише, защото се считаше за упадъчна, за влияние от Запада, от капитализма. Беше опасно и да се изпълнява, а успехът не беше сигурен. Все пак се намираха изпълнители, които поемаха този риск.
– Вие самият – и като диригент, и като преподавател в работата със студентите, вложихте доста усилия и енергия, за да бъдат изпълнявани творби на български композитори.
– Сега като пенсионер имам много време. Седнах и направих списък на имената на български композитори, които съм изпълнявал. Оказаха се четиридесет и трима, на чиито произведения съм правил премиери. На някои от тях по четири-пет премиери и записи, и многократни изпълнения у нас и в чужбина. Чудя се на акъла си. Защо съм го правил?
– Е, как защо? Самият вие сте български композитор и диригент.
– Да. Беше ми приятно. Особено когато бях в Софийската опера и „Софийски солисти“ – поръчвах на много композитори и изпълнявах. В Радиото бях просто задължен да го правя. Трябваше да записвам много произведения. Доста от тях не бяха много качествени и професионално изработени, та помагах и в това отношение да се подобри нивото на музиката. Четиридесет и три имена – това е Съюзът на композиторите през 60-те и 70-те години, по времето, когато Любомир Пипков и Филип Кутев бяха председатели. След това Съюзът много се разрасна. От диригентите аз и Добрин Петков си слагахме главата в торбата. Ние проявявахме тази смелост.
– Не всяка творба, която беше написана, получаваше одобрение, така ли?
– Да. Тази атонална музика беше забранена. Дори не ставаше дума за одобрение. При всяко изпълнение веднага започваха жестоки критики, имаше събрания, на които ни заклеймяваха и ни заплашваха. Но всяко чудо беше за три дни и се разминаваха нещата. Това ни вдъхваше смелост, като минат няколко месеца, да изпълним друго подобно нещо. Говоря за социалистическия период – близо половин век. Но все пак се изпълняваше. От тридесет години насам, когато започна генералната промяна, настъпи пълна тишина. Нищо. Нищо не се изпълнява.
– Нито се изпълнява, нито се пише такава музика, за каквато говорите.
– Е, да. Аз май останах на самотен остров.
– Промени ли се стилът ви? Казвате атонална музика, но с нея ли започнахте? Все пак още в началото на кариерата ви вашата Симфониетаполучава първа награда на фестивал в Москва от жури, председателствано от Дмитрий Шостакович.
– Да, може така да се каже. Бях още 12-годишен, когато се срещнах с Константин Илиев в Русе. Той беше главен диригент там, основа и оркестъра, и операта. След една година дойде и Добрин Петков. Там чух премиерите на Първа симфония от Константин Илиев, на Концерта за струнен оркестър на Лазар Николов. Всичко това страхотно ми допадна и категорично ме ориентира в тази музика. Имам един опус 1, вариации за щрайх, които вече 15-годишен съм написал, те не са съвсем атонални, но още оттогава започнах. Цялото ми следване премина невероятно. Пишех и в двата стила. В един стил, за да се хареса на моя професор Панчо Владигеров и на другите ми професори, и в другия – атонален, или както ги наричахме, „произведения за чекмеджето“. Правехме ги тайно и ги криехме. Тази Симфониета, която получи награда от журито и Шостакович, написах във втората година от следването, през 1953 г. На годишния изпит комисията от професори, които преглеждат какво сме написали през годината, побесня. Начело с моя професор, който беше не на себе си. Те ме заплашиха, че ако така продължавам, изобщо няма да завърша. Но още когато я написах, Добрин Петков, който беше в Русе, я изпълни там. Като напусна Русе и отиде в Пловдив, я изпълни и там. Представи я и в София, на прегледа „Нова българска музика“. Направихме и запис в Радиото. Четири години по-късно, през 1957 г., Съюзът на композиторите изпрати този запис в Москва. Там се състоя Шестият младежки световен фестивал. Имаше такива фестивали в столиците на социалистическите държави. Там журито прослушало творбата ми и ми дадоха втора награда. Това ме постави на кръстопът. На кого да вярвам? На Владигеров или на Шостакович? Трябва да си призная, че нашите професори бяха на много високо ниво, преподаваха композиция, музикални форми, бяха много добри композитори и много талантливи, но те си останаха в късния романтизъм. За Владигеров идеалът беше Рахманинов. Те не харесваха, не разбираха, не одобряваха музиката на Шостакович и на – както аз ги наричам – „класиците на XX век“. Шестима композитори от първата половина на века: трима руснаци – Стравински, Прокофиев, Шостакович, един унгарец – Барток, един германец – Хиндемит, един французин – Онегер. Това са имената, които ще останат наред с Моцарт, Бетовен, Брамс, Чайковски. За вечни времена ще останат! През втората половина на ХХ век доста се засили влиянието на Виенската школа, начело с Шьонберг. През 1941 г. Константин Илиев, който се завърна от Прага, го привнесе в България. Тогава настъпиха тези стълкновения.
– Все пак времето ще отсее какво ще се изпълнява и какво ще бъде забравено. Но друго ми направи впечатление. Казахте, че съжалявате че сте изгубили време заради дирижирането. Ръководили сте два от важните български състави – „Софийски солисти“ и Оркестъра на БНР. Каква политика водехте?
– В „Софийски солисти“ започнахме от нулата, от основата. Първо трябваше да овладеем всички предишни стилове – барок, класика, романтика. Същевременно не забравях, че трябва да се изпълнява и съвременна музика. Особено на композиторите, които уважавах и харесвах. Поръчвах доста произведения, които изпълнявахме веднага, някои от тях и в чужбина, на фестивали за съвременна музика в Загреб, в Германия, на „Варшавска есен“ и т.н. В Радиото бях задължен да изпълнявам българска музика и да я записвам. Дори голям брой от произведенията се откупуваха. Много от тях правех за „Балкантон“.
– Има една страна от творчеството ви, за която рядко се споменава – композирането на филмова музика. Ваша е музиката на много знакови филми.
– Трябва да призная, че беше голямо удоволствие. Самите филми бяха много хубави. Музиката трябва да присъства в тях, без да се налага, което не е лесно. Но дава много идеи в композицията. Първият ми филм беше „Тютюн“ на Николай Корабов от 1962 г. Неприятното обаче в писането на филмова музика е, че режисьорите примират от радост да я режат, да я махат. Когато филмът e вече сглобен, сядаме с режисьора и определяме местата, където трябва да има музика. Но след това решават, че не трябва да има, и я премахват. В Петата симфония използвах теми и моменти от музиката на един филм, който, за съжаление, се прожектира само веднъж и веднага го спряха – „Смърт няма“ на Христо Писков.
– През 1951 г. пишете оперета, която се поставя с успех. Но повече не се обръщате към сценичната музика.
– Бях последна година ученик, на осемнайсет години. Оперетата се казваше „Младост“. Либретото беше на друг ученик, две години по-малък от мен. Тогава в гимназията имахме хор и оркестър. Написах арии, дуети и хорове. Тео Мусев играеше Мързеливия ученик, написах му и ария. Там започнах и да дирижирам. Първите ми стъпки бяха да подготвя хора. Учител по музика ни беше Мишо Николов, бащата на виолончелиста Венцеслав Николов, който издирижира представлението. Разбира се, дойдоха и оркестранти от Симфоничния оркестър да подпомогнат нашия. Оперетата се изигра с голям успех, публиката я хареса. Когато работех в Операта, не зная защо не написах нищо. Мислил съм си за опера, но не можах да попадна на нещо подходящо. Моцарт пише до баща си: „Най-малко сто либрета съм прочел, докато открия „Дон Жуан“.
– Преподаването какво ви донесе?
– Имал съм голяма полза от преподаването, защото се учех от грешките на студентите. Съвсем различно е, когато човек наблюдава отстрани. Те са над двайсет ученици. За съжаление трябва да призная, че с изключение на Герган Ценов, никой друг от учениците ми не проявява интерес към атоналната музика. Павел Балев е в Германия, Мартин Георгиев е в Англия. Ние сме трима-четирима души, които в най-тежките времена за тая музика намирахме смелост да я пишем.
– Кога разбрахте, че музиката ще бъде вашата професия?
– Майка ми свиреше на пет инструмента – китара, цигулка, мандолина, цитра и орган. Аз съм роден в село на пет-шест километра от Русе, с. Мартен. Цял живот си мислех, че съм селянин, но преди няколко години се оказа, че съм гражданин, защото селото е станало град. На пет-шест години започнах да свиря на китара, без да знам нотите, по слух. Сменях разни строеве, руски, испански. Така родителите ми разбраха, че ме привлича музиката, и на девет години ми купиха пиано. На единайсет-дванайсет, имитирайки сонати, сонатини на Скарлати, Моцарт, Бетовен, бях започнал да пиша такива парчета. Показах ги на Константин Илиев, когато се срещнах с него в Русе. Той ме окуражи и вдъхнови да започна да пиша. Дори ми каза: „Ти имаш голям талант, можеш да станеш светило“.
– Изпълняваха ли се тези ваши пиеси?
– Бях написал едни танци и оркестърът ги изсвири под негово диригентство.
– После отидохте в Консерваторията и така започнахте.
– Смятах да бъда при Парашкев Хаджиев, който беше учител на Константин Илиев. Когато започна учебната година, отидох и му казах, че искам да уча с него. Той нищо не каза. Хвана ме за ръка и ме заведе при Владигеров, каза ми: „Ти не си за мен, ти си за този професор“.
– Защо?
– Той също е ученик на Владигеров. Явно прецени, че трябва да отида направо при него. Аз съм страшно благодарен на Владигеров, научих много неща. Той е немски възпитаник, маниак на тема прецизност до краен предел. Всичко да бъде много точно, всяка нота да си е на мястото. Наглед ми показа как изрядно са работили Хайдн и големите. Но той май не е имал друг студент като мен. Имаше си доста проблеми, не можех да пиша, както той иска. Цяла година писах моето Дивертименто като дипломна работа. Накрая двайсет дена преди държавния изпит му занесох партитурата и я изсвирих цялата. Той помълча малко и каза: „Това не е дивертименто. Това е дивотименто. „Дас ист кайне музик“ – това не е никаква музика. Ти не можеш да се явиш на държавен изпит с това“. „Цяла година го писах, как така“ – казвам аз. „Не ме интересува, трябва да напишеш нещо друго“. За десет дена написах Прелюд и токата в стила, който да одобри. Той не одобри много токатата, но мина. От друга страна, съм много щастлив, защото това е най-изпълняваното ми произведение. Много пианисти я харесват и я свирят. Прелюда нарочно го написах, точно както всичко, което знам за неговите номера – воденето на паралелни нонакорди и фолклорни мелодии. Преписах го калиграфски, защото иначе пишех един груб, разкривен сол ключ, за което той винаги ми се караше. „Туй компонистът се познава още от ключа“ – казваше и беше прав. Изсвирих му прелюда и очаквах да ме съсипе, защото това беше направо кражба от неговата музика, пълна имитация. Той помълча малко и каза: „Това е най-хубавото, което написа за пет години при мен“. А аз си казах: „Ясно, значи трябваше да приличам на теб“.
– Какво пишете в момента?
– От няколко години семейството на цигуларя Васко Василев ми даде идея да напиша произведение за него и за най-малката им дъщеря Вивиан, която била виртуоз на ударните. Скоро пак се чух с тях. И ето че седнах да го пиша и се оказа, че ми е интересна комбинацията на цигулка с ударни инструменти. Още не зная какво ще се получи. Ще бъде виртуозна концертна пиеса, в която ще използвам най-малко десет ударни инструмента. Вече съм писал такова нещо за тимпанистката на Филхармонията. Но тук много ме улеснява, че ще има цигулка, защото, когато минава от един на друг инструмент, пиесата, вместо да спира и да има паузи, през това време ще свири цигулката.
– Споменахте как сте вплели народни мотиви в дипломната си работа. Но след това продължихте ли да търсите фолклора? Ще припомня другата ви много изпълнявана творба „Картини от България“.
– Мисля, че фолклорът е невероятно богатство, съвършено, изкристализирало и обработено през хилядолетията, и трябва страшно внимателно да се подхожда към него. Аз имам такива моменти. Да, в „Картини от България“ направих един канон от най-известната песен на ансамбъл „Филип Кутев“. Има и кукерски танц от една примитивна мелодия, която измислих. Много е отговорно да се работи с фолклора. На първо място, Барток и Стравински в руския си период дават указания как трябва да се подхожда към фолклора…
Посветих последната си симфония на Нов симфоничен оркестър и на неговата създателка Юлия Христова. Благодарен съм им! Те вече изпълниха една моя симфония. Сега поеха риск и в тази страшно сложна ситуация проявяват направо героизъм. Написах за квартет „Фрош“ шест квартета. Много съм доволен от последния запис на деветия квартет. Великолепен е! Написал съм доста сонати за пианисти. На Марин Гонев посветих две сонати, на Маргарита Илиева също, както и на други пианисти. Марин Гонев ги научи всички и като написа труда си върху тях, стана доктор. Щастлив съм, че имам студент като Герган Ценов, който живее в Америка, но проявява интерес към моята музика и вече за кой ли път идва, за да направи премиера на моя симфония. Той ми каза: „Ако напишете петдесет, всичките ще ги изпълня“.
(край на интервюто)
На 30 юни 2022 г. в Балната зала на Националната художествена галерия се състоя премиерата на балета „Надежда за балет“ от Васил Казанджиев, представен от пианистката Надежда Цанова, примабалерините Марта Петкова, Десислава Стоева и Венера Христова. Хореографията е на Арсен Мехрабян.
Същата постановка беше представена на 21 април 2024 г. в Градската художествена галерия във Варна. Там изпълнители бяха Марта Петкова и Елена Петрова от Софийската опера и Десислава Стоева от Кралската опера в Стокхолм.
Предстои спектакълът да се играе и на камерната сцена на Софийската опера и балет на 22 декември 2024 г. като солисти отново ще бъдат Марта Петкова, Елена Петрова и Десислава Стоева.
Васил Казанджиев е роден на 10 септември 1934 г. Баща му е известен общественик, Иван Казанджиев. Учи в гимназия „Баба Тонка“ в Русе. В Българската държавна консерватория учи композиция при проф. Панчо Владигеров и дирижиране при проф. Влади Симеонов. От 1957 до 1964 г. е диригент в Софийската народна опера. От 1962 до 1978 г. е главен диригент на създадения от него камерен ансамбъл „Софийски солисти“. От 1979 до 1993 г. е главен диригент на Симфоничния оркестър на Българското национално радио. От 1963 г. преподава в БДК четене на партитури, оперно и симфонично дирижиране. От 2009 г. е академик в БАН.
В Операта той поставя съвременни творби като „Хитър Петър“ от В. Стоянов, „Боянският майстор“ от К. Илиев, „Янините девет братя“ и „Антигона `43“ от Л. Пипков, „Орфей и Родопа“ от Цв. Цветанов, „Дървеният принц“ от Бела Барток, „Тривърхата шапка“ от Де Файя и др.
Васил Казанджиев дирижира творби от Милко Коларов, Александър Текелиев, Добри Палиев, Димитър Сагаев, Александър Райчев, Йоско Йосифов, Милчо Левиев, Симеон Пиронков, Иван Спасов, Лазар Николов, Георги Тутев, Панчо Владигеров, Бенцион Елиезер, Трифон Силяновски, Марин Големинов, Емил Табаков, Константин Илиев, Димитър Петков, Румен Бальозов, Пламен Джуров и много други. Има издадени много записи от „Балкантон“, както и от „Капричо“.
Значителен дял в творчеството му заемат инструменталните жанрове – симфонии, концерти, симфонични пиеси, музика за различни камерни формации и др. Автор е и на вокални произведения (солови и хорови), както и на музиката към филмите „Тютюн“, „Вълчицата“, „Рицар без броня“, „Шибил“, „Сбогом приятели“, „Татул“, „Боянският майстор“ и др.
(край на цитата)
Портал „RUSE INFO“
Публикувано на 21.02.2024
Композиторът и диригент Васил Казанджиев е една от емблематичните фигури на Русе
Композиторът и диригент Васил Казанджиев е една от емблематичните фигури на Русе, които със своя авторитет, със своята историчност допринасят за многообразния културен лик на дунавския град. Той е една от личностите, които Русе ражда, възпитава и дарява на цяла България като безценно богатство от националната културна съкровищница.
Васил Казанджиев е роден през 1934 г. в Русе. Още десетгодишен започва да композира. Първите му учители по композиция и дирижиране са Константин Илиев и Добрин Петков. През 1957 г. Казанджиев завършва Държавната музикална академия – в класа по композиция при проф. Панчо Владигеров и дирижиране при проф. Влади Симеонов. Лауреат на VI Международен младежки фестивал в Москва (1957) за “Симфониета” за голям оркестър (председател на журито – Дм. Шостакович).
Диригентската си кариера Васил Казанджиев започва в Софийската народна опера, където работи седем години, като през този период поставя и дирижира редица български и чужди опери и балети.
През 1962 г. основава и ръководи камерния ансамбъл “Софийски солисти”, с който концертира с голям успех у нас и в чужбина в продължение на 15 години. В периода 1978 – 1993 г. е главен диригент на Симфоничния оркестър на Българското национално радио. Той е желан гост на много симфонични оркестри у нас, гастролира с изключителен успех в почти всички европейски страни, САЩ, Канада, Африка, Япония, Южна Корея и др. Изкуството му е регистрирано в много записи на Българско радио, Балкантон, Хармония мунди (Франция), Кибатон (Япония) и други фирми от различни страни.
Васил Казанджиев съчетава в себе си висок професионализъм с широка музикална култура и развита творческа интуиция. Затова неговите интерпретации на произведения от различни автори, стилове и епохи се отличават с дълбочина, стилна автентичност и заострена съвременна чувствителност.
Едно от големите имена на съвременното музикално творчество, забележителен диригент и педагог, професор по оркестрово дирижиране в НМА “Панчо Владигеров” и един от най-талантливите български композитори, Васил Казанджиев е мащабна личност със силно въздействие върху поколения български музиканти. Автор е на голям брой симфонични и камерни произведения – осем симфонии, редица сонати и инструментални концерти, „Картини от България”, „Живите икони”, „Празнична музика“, „Апокалипсис”, „Илюминации”, Симфония концертанте за саксофон, пиано и оркестър, девет струнни квартета, клавирен квинтет, балетна музика и др., както и на много театрална и филмова музика. Характерни особености на неговия стил са ярка експресия, богата палитра от тембри, артистичност, философска задълбоченост и виртуозна композиционна техника.
През 2005 г. Васил Казанджиев е избран за член-кореспондент, а през 2009 г. – за Академик в направление „Творци на изкуството“ на БАН.
Програмата, която ще чуем на 1 март в симфоничния концерт „90 ГОДИНИ – ВАСИЛ КАЗАНДЖИЕВ“, е конструирана от неговия ученик Йордан Камджалов. Тя поставя една до друга една от ранните му творби и едно от най-новите му произведения, което ще има своята русенска премиера с ексклузивното участие на очарователната талантлива пианистка Надежда Цанова. В програмата съвсем не случайно присъства и Пета симфония на Дмитрий Шостакович, чието признание и доверие в таланта на Казанджиев е регистрирано още в началото на 1960-те години, когато тогава младия български композитор е забелязан от Шостакович и става лауреат на награда за модерна композиция. Двамата творци се срещат на една концертна сцена именно в Русе през 1965 година в афиша на Международния фестивал „Мартенски музикални дни“. С гордост русенци могат да споделят, че и двамата композитори са почетни граждани на Русе.
Заповядайте на 1 март, от 19.00 часа, в зала Филхармония на симфоничния концерт „90 ГОДИНИ – Васил Казанджиев„.
Диригент – Йордан Камджалов
Солист – Надежда Цанова, пиано
Концертмайстор – Тамара Лазарова
Оркестър на Държавна опера – Русе
В програмата:
В. Казанджиев – “Виртуозни движения”, “Празнична музика” (“Псалми и ритуали”)
Д. Шостакович – Симфония № 5
(край на цитата)
Портал БТА
4 юни 2024 г.
Концертът „90 години Васил Казанджиев“ представя специално подбрана програма на „Софийски музикални седмици”
Концертът „90 години Васил Казанджиев“ на Русенската опера е част от „Софийски музикални седмици” (СМС) и е със специално подбрана програма, за да продължи честванията на един от най-големите съвременни и емблематични композитори и диригенти на България, съобщават от екипа на международния фестивал.
Солист е Надежда Цанова (пиано), а диригент – Йордан Камджалов.
Програмата представя една от ранните творби на Казанджиев и едно от най-новите му произведения. Празнична музика „Псалми и ритуали” е създадена през 1972 г. и е посветена на 10-годишнината на камерния ансамбъл „Софийски солисти“. В това произведение са очертани майсторското владеене на музикалната материя и използването на тембровите похвати в многостранното развитие на формата, коментират от СМС.
Маестро Казанджиев от години работи в тясно сътрудничество с Надежда Цанова. През 2022 г. е премиерата на неговия камерен балет „Надежда за балет“. Повлияно от този балет е и второто произведения, което ще бъде изпълнено в програмата – едно от последните произведения на композитора, написано през 2022 година – концерт за пиано и струнен оркестър „Виртуозни движения”, чиято премиера е през май 2023 година.
В програмата „90 години Васил Казанджиев“ не случайно присъства и Пета симфония на Дмитрий Шостакович, чието признание и доверие в таланта на Казанджиев е регистрирано още през 1957 година, посочват от СМС. Тогава младият български композитор става лауреат на награда за модерна композиция на VI Международен младежки фестивал за модерна композиция, на чието жури председател е Шостакович. Двамата творци се срещат на една концертна сцена в Русе малко по-късно – през 1965 година на международния фестивал „Мартенски музикални дни“. С гордост русенци могат да споделят, че и двамата композитори са почетни граждани на Русе.
Премиерата на Пета симфония на Дмитрий Шостакович е на 21 ноември 1937 година в Ленинград, в изпълнение на Ленинградската филхармония, под диригентсвото на Евгений Мравински. Благодарение на огромния успех на това изпълнение на именно тази своя симфония, Шостакович получава своята реабилитация – музиката намерила положителен отклик както в официалната критика, така и в публиката.
(край на цитата)
Ще завърша днешната статия за маестро Васил Казанджиев с информация за негова балетна творба, която се изпълнява през 2024 г. във Варна. Цитирам:
ЕВРОПЕЙСКИ МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ ВАРНА 2024
21.04.2024, 19.00, Градска художествена галерия „Борис Георгиев“
Акад. Васил Казанджиев на 90 години
„Надежда за балет“ – камерен балет за пиано и три балетни прими
Музика – Васил Казанджиев
Хореография – Арсен Мехрабян
Надежда Цанова, пиано
Марта Петкова, прима балерина на Софийската опера и балет
Десислава Стоева – Вълев, прима балерина на Шведския кралски балет
Венера Христова – Аспарухова, прима балерина на Софийската опера и балет
През 2024 г. българската музикална общественост отбелязва една значима годишнина – 90 години от рождението на изтъкнатия български композитор и диригент академик Васил Казанджиев. Европейският музикален фестивал Варна ще представи премиерно едно от най-новите и интригуващи произведения на Маестро Казанджиев – камерния балет за соло пиано и три балетни прими „Надежда за балет“. Надеждата като абстрактно понятие, което е във всеки един от нас и съпровожда пътя ни в този свят, е пресъздадено чрез симбиозата на музика, танц и слово. Музикалната концепция на творбата ще бъде поднесена чрез майсторската интерпретация на талантливата пианистка Надежда Цанова, танцовият прочит е дело на хореографа Арсен Мехарбиян от Шведския кралски балет и е пресъздаден от три великолепни балетни прими, а словото обогатява целия спектакъл чрез неподражаемия глас на актьора Ицко Финци.
(край на цитата)
Нека днес на 30 юли 2026 г. почетем светлата памет на маестро Васил Казанджиев, който ни напусна преди два дни. Неговата роля в историята на българската музика ще остане винаги на едно от първите места.
Мир на праха му!
Записи:
Васил Казанджиев – репетиция със “Софийски солисти”
Vassil Kazandjiev doing rehearsal with Sofia Soloists Chamber Orchestra
…..
Wassil Kazandjiev – Toccata
…..
Kukeri’s Dance – Vassil Kazandjiev (Кукерски танц – Васил …
…..
Vassil Kazandjiev – Divertimento (1957)
…….
Vassil Kazandjiev – Symphony No 1 (Symphony of Hymns) (1959)
Dramatico. Moderato pesante 0:00 2. I Interludio. Allegro molto (quasi Presto) 1:52 3. Lirico. Andante con moto 4:47 4. II Interludio. Allegro scherzando 9:18 5. Maestoso. Largo 12:38 6. III Interludio. Allegro marcato 14:26 7. Tragico. Lento 15:53 8. Lamentoso. Andante sostenuto 18:45 9. Epico. L’istesso tempo 21:40 10. Apoteosi. Moderato 23:00
Bulgarian National Radio Symphony Orchestra Vassil Kazandjiev – conductor Studio recording, 1982
……….
Vassil Kazandjiev – Symphony of the timbres
Vassil Kazandjiev – Symphony of the timbres for string orchestra (Symphony No 2) live recording from the XII International Festival of Contemporary Music “Warsaw Autumn” – 1968
Sofia Chamber Orchestra conducted by Vassil Kazandjiev
…..
Wassil Kazandjiev – VIRTUOSO MOUVMENTS, Васил …
…..
´´´´