Сопраното от Полша Ивона Соботка празнува днес рожден ден
Драги приятели на оперната музика, днес на 19 октомври 2026 г. пиша за пръв път статия за една чудесна певица от Полша – сопраното Ивона Соботка (Iwona Sobotka), която днес навършва кръглите 45 години. Въпреки това, в разстояние на последните 20 години тя постигна невероятни успехи на оперните и концертни сцени не само в Европа, но и в Северна и Южна Америка, Япония, Тайван, Хонконг и другаде.
Нека бъда конкретен и изложа уводни бележки и „визитна картичка“ на юбилярката:
Драги приятели на оперната и концертната класическа музика, днес – 19 октомври 2026 г. пренасяме погледа си към Полша, за да отбележим 45-годишния юбилей на едно от най-вълнуващите и харизматични съвременни сопрани на световната сцена: Ивона Соботка (Iwona Sobotka). Надарена с великолепен, обемен спинтов глас, поразителна музикалност и дълбока артистична интуиция, Соботка изгради внушителна кариера, която днес триумфално се простира на няколко континента. От елитните оперни театри и концертни зали на Европа до престижните сцени в Северна и Южна Америка, Япония и Тайван, нейното изкуство вълнува и респектира световната публика.
Още на крехката 22-годишна възраст като студентка тя записва името си в историята на вокалното изкуство, превръщайки се в най-младия носител на Първа награда и „Гран При“ на емблематичния международен конкурс „Кралица Елизабет“ в Брюксел. Този ранен международен триумф се превръща в трамплин за зашеметяваща кариера. Днес големи диригентски колоси като Рикардо Мути, сър Саймън Ратъл и сър Колин Дейвис редовно я канят като предпочитана солистка. Независимо дали пресъздава драматичния плам в Реквием на Верди, величието на Девета симфония на Бетовен или мистичната дълбочина на симфониите на Малер, Ивона Соботка доказва, че за истинския талант няма непокорени върхове. С огромно удоволствие днес ви представям нейния артистичен портрет и „визитна картичка“.
Визитна картичка: Ивона Соботка
Биографични данни
- Дата и място на раждане: Родена е на 19 октомври 1981 г. в град Млава, Полша.
- Гласов диапазон: Лирико-драматично сопрано (Spinto soprano).
- Професионален фокус: Изключителен баланс между мащабни оперни роли (Верди, Пучини, Вагнер) и богата кариера като ораториална и концертна певица. Тя е международно призната като един от най-бележитите съвременни интерпретатори на вокалното творчество на своя сънародник Карол Шимановски.
Обучение и образование
- Висше музикално образование: Завършва престижния Музикален университет „Фредерик Шопен“ във Варшава.
- Специализация и менторство: Продължава и усъвършенства своето вокално майсторство в елитното висше училище за музика „Кралица София“ във виртуозния Мадрид („Escuela Superior de Música Reina Sofía“). Там неин вокален педагог и дългогодишен ментор е легендарният финландски бас-баритон Том Краузе.
Професионална дейност в Европа и извън нея
Кариерата на Ивона Соботка се развива по необичаен, но изключително мъдър път: след победата в Брюксел тя съзнателно отказва големи оперни ангажименти в продължение на години, за да даде време на гласа си да узрее чрез концертния репертоар, преди да премине към тежките роли.
- Оперен дебют и сцени: Прави своя голям оперен дебют през 2004 г. на сцената на Гранд Опера в Париж (Opéra National de Paris). Оттогава е желан гост в театри като „Комише Опер Берлин“, „Театро Реал“ в Мадрид, оперните театри в Познан, Вроцлав и Сантяго де Чили. Изиграва емблематични роли като Аида, Тоска, Турандот, Чо-Чо-Сан („Мадам Бътерфлай“), Сента в „Летящият холандец“, Татяна в „Евгений Онегин“ и Маршалката в „Кавалерът на розата“.
- Концертна и международна дейност: Изявява се в храмове на музиката като „Карнеги Хол“ в Ню Йорк, „Роял Албърт Хол“ в Лондон, „Концертхаус“ във Виена и „Сънтори Хол“ в Токио. През август 2026 г. тя прави своя дългоочакван триумфален дебют на Залцбургския фестивал с Виенската филхармония под диригентството на Рикардо Мути. Има редовни турнета в Азия, включително в Япония, Тайван и Хонконг.
- Награди: Носител на престижната полска награда за записи „Фредерик“, а през септември 2026 г. за втори път печели наградата за „Най-добра оперна певица на Полша“ на Театралните музикални награди „Ян Кепура“.
Отзиви на медии и критици
- За концертния репертоар: Списание „Gramophone“ и международната критика често я описват като сопрано с „блестящ, топъл и сияен горен регистър“. След нейните изпълнения под палката на сър Саймън Ратъл в Лондон в „Лулу“ на Берг, критиците отбелязаха, че тя притежава невероятната способност да улавя психологическата дълбочина на звуковите светове.
- За оперните превъплъщения: Европейската оперна преса възхвалява нейната вокална стабилност и актьорска зрялост. В рецензиите за дебюта ѝ в „Театро Реал“ се споменава за нейния „брилянтен, шлифован и богат глас“, а критиците за ролята ѝ на Сента в „Летящият холандец“ (2026 г.) пишат, че нейната Сента съчетава вокална мощ с деликатна вокална линия и изключителна театрална емпатия.
Личен живот
Въпреки това, от нейни интервюта (като това за австрийското издание „Online Merker“ от лятото на 2026 г.) и лични споделяния, се очертават няколко ключови аспекта, които я вълнуват дълбоко извън чистата вокална техника:
- Тясно приятелство и дълбока връзка с диригента Марко Армилиато (Marco Armiliato): Маестра Соботка споделя, че има „изключително дълбока емоционална и професионална връзка“ с известния италиански диригент. Той е човекът, който я превежда през трудния психологически и вокален период на трансформация на гласа ѝ от лирично в тежко спинто сопрано. През 2026 г. двамата подготвят първия ѝ голям самостоятелен албум с италиански репертоар, което тя описва като „най-желаната рождена торта“ за своя празник.
- Психологическа зрялост и баланс: В операта Ивона е известна със своята желязна психика и способността си да казва „Не“. Тя открито признава, че за нея опитът и душевното спокойствие са най-големият капитал в този брутален бизнес. Предпочита да прекарва свободното си време в уединение, учене на нови партитури и самоусъвършенстване, вместо в шумни светски събития.
- Силна привързаност към родината: Макар да е гражданин на света и да е учила с години в Испания, Соботка поддържа изключително силна духовна връзка с Полша, нейните традиции и култура, като редовно се завръща за концерти в Познан, Варшава и Вроцлав.
Цитирам няколко вълнуващи и автентични мисли на Ивона Соботка по тези деликатни теми. Те разкриват една изключително дълбока, интелигентна и здраво стъпила на земята жена:
Ивона Соботка за емоциите, самотата и оцеляването извън сцената. За самотата по време на дългите международни турнета:
„Светът на операта изглежда бляскав отвън, но реалността зад кулисите често е сива и самотна. Прекарваш седмици в чужди градове, затворен в хотелски стаи, далеч от хората, които обичаш. В началото на кариерата ми това ме плашеше, но с годините се научих да превръщам самотата в мой съюзник. Днес гледам на тези моменти като на луксозно време за уединение – време, в което мога да чета, да уча нови партитури и да се свържа със собствения си център. За да оцелееш в тази професия, трябва да се научиш да бъдеш най-добрият приятел на самия себе си.“
(край на цитата)
За стреса и желязната дисциплина да казваш „Не“:
„Най-трудното нещо за един млад певец е да се научи да отказва. Когато спечелих конкурса ‘Кралица Елизабет’, пред вратата ми се наредиха десетки предложения за големи роли. Стресът да не пропуснеш ‘влака’ е огромен. Но аз знаех, че ако запея Аида на 22 години, гласът ми ще бъде разрушен. Избрах по-бавния, но сигурен път. Стресът в нашия бизнес не идва от самата музика, а от очакванията на индустрията. Моето спасение винаги е било душевното ми спокойствие – когато знам точно коя съм и на какво е способна вокалната ми техника в дадения момент, никой не може да ме разклати.“
(край на цитата)
За емоционалната трансформация и прехода към спинтов репертоар:
„Гласът е отражение на душата и натрупания житейски опит. Не можеш да изпееш Тоска или Мадам Бътерфлай вълнуващо, ако самата ти не си преживяла болка, разочарование или дълбока любов в реалния живот. Преходът ми към по-тежкия, драматичен репертоар не беше просто техническа промяна на вокалната позиция, а емоционално съзряване. Когато излизам на сцената, аз не просто възпроизвеждам красиви тонове – аз оголвам душата си пред публиката. Това е изтощаващо, но е единственият начин да правиш истинско изкуство.“
(край на цитата)
(край на „визитната картичка“ на юбилярката)
След тези уводни бележки искам първо да се спра на това изключително събитие в живота на Ивона Соботка – спечелването на Първа награда и „Гран При“ на емблематичния международен конкурс „Кралица Елизабет“ в Брюксел. Тогава тя е само на 22 години и е още студентка.
Няколко дни след събитието в Брюксел през май 2004 г. белгийски медии изказват мнение по победата на Ивона Соботка. Цитирам в превод от френски език две такива статии на медии в Брюксел:
“La Libre” Белгия
17 май 2004 г.
Ивона Соботка печели
22-годишното полско сопрано Ивона Соботка спечели конкурса „Кралица Елизабет“ в категория пеене, който е с награда от 20 000 евро. Канадското сопрано Елен Гилмет се класира на второ място, а белгийският бас от ливански произход Шади Торбей зае трето място.
Четвъртата, петата и шестата награда бяха съответно спечелени от румънското сопрано Теодора Георгиу, молдовското мецосопрано Диана Аксентил и вторият белгийски финалист, баритонът Лионел Лоте.
Конкурсът „Кралица Елизабет“, вокална сесия, беше в своето пето издание. Тази година дванадесет белгийци участваха в предварителните кръгове. След първия кръг останаха само четирима: говорещата холандски език Лиен Хегеман и говорещите френски език Шади Торбей, Сабине Конзен и Лионел Лоте. В крайна сметка само двама от тях бяха избрани за финала: Шади Торбей и Лионел Лоте.
Общо 36 полуфиналисти бяха допуснати след първо прослушване пред международно жури от оперни директори.
От дванадесетте финалисти, които в крайна сметка бяха избрани, двама бяха белгийци: Шади Торбей и Лионел Лоте. За финала всеки кандидат трябваше да представи барокова програма, акомпанирана от Академията за старинна музика, и програма от произведения, написани след 1750 г., акомпанирана от Симфоничния оркестър „Ла Моне“.
Самият факт, че двама белгийци бяха сред шестимата победители, е изключително постижение.
След конкурса победителите ще имат възможност да се изявят в концерт наред с други певци и оркестрите на Фламандската опера, Кралската опера на Валония, „Малкият оркестър“ на Сигисвалд Кюйкен и Бароковия оркестър на Европейския съюз. Известни оперни театри и концертни зали в Белгия и чужбина също ще им предложат многобройни възможности за сътрудничество.
Освен това, CD-то от 5-тата вокална сесия на конкурса „Кралица Елизабет“ ще бъде издадено в края на май, приблизително една седмица след обявяването на резултатите.
Вокалната сесия на конкурса „Кралица Елизабет“ привлече 171 кандидати през януари, от които 106 действително се изявиха. В конкурса участваха 83 жени и 23 мъже от 37 държави. Белгия имаше най-голям брой кандидати – 12, следвана от Япония (8) и Съединените щати (5).
Както винаги, сопраните бяха най-многобройни.
(край на цитата)
Портал „La Libre“ Белгия
17 май 2004 г.
НИКОЛАС БЛАНМОН
„Голямата събота“ на Ивона Соботка
ИНТЕРВЮ
Не можеш да си го измислиш: на полски Соботка означава… „малка събота“. За Ивона Соботка обаче 15 май беше всичко друго, но не и „малка събота“: напротив, беше голям ден, въпреки че когато се срещнахме на следващия ден, полското сопрано изобщо не можеше да осъзнае какво се беше случило. Тя разказа известния момент, когато, седнала с единадесетте други финалисти в преддверието на сцената, чула Ари Ван Лизебет да обявява името ѝ: „Беше напълно неочаквано, но ме очакваха още повече изненади. Всъщност си помислих, че първо са извикали носителя на трета награда и затова си помислих, че съм трета. Едва когато чух президента да обявява „Трета награда“, осъзнах, че съм спечелила.“
Трябва да се каже в нейна защита, че дотогава Ивона Соботка е имала само ограничено разбиране за вътрешния процес на конкурса „Кралица Елизабет“. Със сигурност е чувала за Ага Винска, но никога не я е срещала и едва при пристигането си в Брюксел научава, че нейната сънародничка е спечелила първия певчески конкурс през 1988 г. „Регистрирах се, след като видях плаката на конкурса в моето училище (бел. ред.: Музикалното училище „Рейна София“ в Мадрид, където живее от септември 2003 г.). Когато казах на Том Краузе, моя учител, той каза: „Добра идея.“ И само няколко дни по-късно той ми каза, че е в журито.“
Само на 22 години Ивона Соботка е изнесла само три или четири концерта с оркестър („Но никога с толкова голям оркестър!“, добавя тя, все още изумена) и никога досега не е свирила на професионална оперна сцена. Това означава, че тя е трябвало да разшири репертоара си, за да се подготви за състезанието: „Очевидно никога не съм си представяла, че ще стигна до финала, а самото участие там беше огромна радост. Участваме в подобни състезания предимно, за да видим на какво сме способни: ще можем ли да изпеем пет такива солидни пиеси, да или не? Избрах пиеси, които подхождат на някой на моята възраст: мога да се идентифицирам с Манон на Масне, Нанета във „Фалстаф“ или Луиза на Шарпантие; обичам този стил на пеене. Има произведения, които обожавам – по-специално на Верди или Пучини – но които не ми подхождат в момента: не говоря само за глас, но и за личност. В състезание нямаш помощта на режисьор, както в операта: никой не ти казва какво да правиш, можеш да разчиташ само на себе си и затова е най-добре да бъдеш това, което наистина си.“
И „Beim Schlafengehen“, една от последните четири песни на Щраус, която тя изпя толкова трогателно, че много очи в зала „Анри льо Бьоф“ се насълзиха – не беше ли това изненадващ избор за толкова млада певица? „Том Краузе ме посъветва да я изпея. Той ми каза: „Ще я изпееш прекрасно. Музиката е толкова прекрасна. Мечтая да мога да изпея целия цикъл с оркестър.“ Все още обаче нищо не е планирано за традиционния гала концерт за лауреатите, който ще се проведе на 9 юни, за да закрие тази сесия за 2004 г. Окончателният избор ще бъде направен на среща, насрочена за този понеделник, с организаторите на конкурса и тези на Симфоничния оркестър на Фламандската опера, ансамбълът, който ще акомпанира кандидатите под диригентството на музикалния си директор Иван Тьорж. За да се раздвижат, някои хора се качват по стълбите вместо с асансьора. Това е добре! Въпреки това, ние прекарваме няколко часа в асансьорите всяка година и приемаме за даденост, че 75 000 асансьора в Белгия ни транспортират безопасно до желаните от нас етажи.
© „La Libre“ Belgique 2004
(край на цитата)
Сега ще се спра на биографични бележки и дейност на Ивона Соботка. Първо цитирам данни за нея на полски език в превод на български:
Ивона Соботка, родена на 19 октомври 1981 г. в Млава, е полска оперна певица (сопран), носителка на Първа награда при Международния музикален конкурс „Кралица Елизабет“ в Брюксел.
Биография
Образование
През 2005 г. завършва Музикалната академия „Фредерик Шопен“ във Варшава. Учи и под ръководството на артиста и преподавател Том Краузе в „Escuela Superior de Música Reina Sofia“ в Мадрид (2004–2007).
Награди и отличия
2004: Голяма награда и първа награда на Международния вокален конкурс „Кралица Елизабет“ в Брюксел
2003: Първа награда на Международния конкурс за артисти „East and West“ в Ню Йорк
2003: Голяма награда и специални награди на вокалния конкурс на името на Игнаци Падеревски в Бидгошч, Полша
2003: Почетно отличие на Международния конкурс за вокално изкуство „Ади Сари“ в Нови Сонч, Полша
2001: Първа награда на Полския конкурс за изпълнение на художествена песен във Варшава
Музикална кариера
Тя е пяла в много европейски страни, както и в Азия и Северна и Южна Америка, в престижни зали като тази на Берлинската филхармония, „Музикферайн“ във Виена, „Карнеги Хол“ в Ню Йорк, „Плейел“ в Париж, „Роял Албърт Хол“ и „Барбикан Център“ в Лондон, „Елбфилхармония“ в Хамбург, „Уигмор Хол“ в Лондон, Двореца на изящните изкуства в Брюксел, „Аудиторио Насьонал“ в Мадрид, Двореца на каталунската музика в Барселона, „Рудолфинум“ в Прага, Голямата зала на Санктпетербургската филхармония, Националната мемориална зала в Тайпе и „Сънтори Хол“ в Токио.
Тя е сътрудничила с оркестри като: Берлинската филхармония, Лондонския симфоничен оркестър, Симфоничния оркестър на Радио Берлин, Немски симфоничен оркестър в Берлин, Симфоничния оркестър на Северногерманското радио, Симфоничния оркестър на Баварското радио, „Staatskapelle Weimar“, „Concerto Köln“, Виенските симфоници, Виенският камерен оркестър, „Royal Philharmonic Orchestra“, Кралски филхармоничен оркестър на Ливърпул, Симфоничен оркестър на град Бирмингам, Филхармоничния оркестър на Люксембург, Симфоничен оркестър „La Monnaie“ в Брюксел, Национален оркестър „Ил дьо Франс“, Оркестър „Metropolitana de Lisboa“, „Real Orquesta Sinfónica de Sevilla“, „Orquesta Sinfonica de Tenerife“, „Trondheim Symfoniorkester“, Камерен оркестър „Ференц Лист“, Чешки филхармоничен оркестър, Филхармоничен оркестър на Бърно, Филхармоничен оркестър на Санкт Петербург, Латвийски национален оркестър, Държавен симфоничен оркестър на Измир, Симфоничен оркестър на „RTV“ Словения, „Sinfonia Varsovia“, Симфоничен оркестър на Полското национално радио в Катовице, Камерен оркестър на Полското радио „Amadeus“, „Sinfonieta Cracovia“, Оркестър на Академия „Бетовен“, Национална филхармония във Варшава, Вроцлавска филхармония, Лодзка филхармония, Силезийска филхармония, Шчечинска филхармония, Подляска филхармония в Бялисток, Померанска филхармония в Бидгошч, Хожувска филхармония и Краковска филхармония.
Работила е с много диригенти, включително сър Колин Дейвис, сър Саймън Ратъл, Марко Армилиато, Анджей Борейко, Силвен Камбрелинг, Хесус Лопес Кобос, Габриел Чмура, Теодор Куренцис, Оливър Диас, Саймън Халси, Томас Хенгелброк, Марек Яновски, Владимир Юровски, Яцек Касшик, Михал Клауза, Казимеж Корд, Тадеуш Козловски, Йоел Леви, Александър Либрайх, Александър Маркович, Йежи Максимюк, Михал Нестерович, Виктор Пабло Перес, Кшищоф Урбански, Антони Вит, Михаел Зилм и Масимо Занети.
През 2004 г. първият й самостоятелен албум, издаден от „Channel Classics“, е колекция от песни на Карол Шимановски, който е награден с наградата „Fryderyk“ от Полската фонографска академия за най-забележителния запис на полска музика. Последващи записи включват албуми с песни на Шимановски, записани за „EMI Classics“ със Симфоничния оркестър на град Бирмингам под диригентството на сър Саймън Ратъл, които получават петзвездна оценка от престижното списание „BBC Music Magazine“, и изданието на Полското радио на „Songs with Orchestra“, записано със Симфоничния оркестър на Полското национално радио в Катовице под диригентството на Казимеж Корд. През май 2010 г. Ивона Соботка участва в концертната поредица „Szymanowski Focus“. Към Соботка се присъединяват цигуларят Хенинг Крагеруд и пианистът Пьотр Андершевски, които също са куратори на концертите. Солистите са акомпанирани от квартет „Belcea“, а програмата – наред с произведения на Шимановски – включва и композиции от Бела Барток и Леош Яначек. Концертите се провеждат във „Wigmore Hall“ в Лондон и „Carnegie Hall“ в Ню Йорк.
След дебюта си в Националната опера в Париж, Ивона Соботка редовно се изявява на оперни сцени в цяла Европа. Оттогава тя е създавала роли като Виолета („Травиата“), Татяна („Евгений Онегин“), Памина („Вълшебната флейта“), Дона Анна („Дон Жуан“), Жулиета („Ромео и Жулиета“), Веспина („L’infedeltà delusa“) и Микаела („Кармен“).
Дебютира в Полша през 2008 г. в Театър „Виелки“ (Полската национална опера във Варшава като Зузия (Verbum Nobile), а също така е участвала в Театър „Виелки“ в Лодз, Театър „Виелки“ на името на Станислав Монюшко в Познан и Подляската опера. През 2010 г. участва на Музикалния фестивал в Шлезвиг-Холщайн в Германия, където играе главната роля на Халка в едноименната опера на Станислав Монюшко, и се завръща година по-късно като Лиу в „Турандот“. Тя е участвала и в други фестивали, като например фестивала в Баден-Баден, фестивала в Мекленбург-Долна Померания (където получава наградата на публиката през 2007 г.), „MDR Musiksommer“, фестивала в Нант, музикалния фестивал в Куенка, музикалния фестивал в Сан Себастиан, фестивала „Сакро“ в Мадрид, музикалния фестивал в Самобор, летния фестивал в Дубровник, Международния фестивал на изкуствата „Платонов“, фестивала „Тавас“ в Будапеща, фестивала „Шопен и неговата Европа“ във Варшава, фестивала „Музикални градини“ във Варшава, „Wratislavia Cantans“, полския музикален фестивал в Краков, „Шопен в есенни цветове“ в Антонин, фестивала в Горчицки, музикалния фестивал в Бидгошч и фестивала „Ян Киепура“ в Криница-Здруй. Артистката си сътрудничи редовно с „Rundfunkchor Berlin“, с който е пяла няколко пъти в Берлинската филхармония, както и на Международния фестивал на музиката и танца в Гранада, където се изявява с хора и американския органист Камерън Карпентър. Други съвместни проекти включват запис на „Домойски мотет“, оп. 62 от Рихард Щраус, за „Coviello Classics“.
През май 2016 г. артистката участва в азиатско турне с Берлинската филхармония, дирижирано от сър Саймън Ратъл. През юни 2016 г. тя участва в „Двамата цигулари“, детска опера от Питър Максуел Дейвис, изпълнена като сценична версия при част от образователния проект на Берлинската филхармония, с участието на сър Саймън Ратъл, музиканти от Филхармонията, хор и солисти. Изпълнението е излъчено и записано чрез платформата „Digital Concert Hall“.
Оперни роли
Бизе, „Кармен“ като Микаела
Чайковски, „Евгений Онегин“ като Татяна
Доницети, „Любовният еликсир“ като Адина
Дворжак, „Русалка“ в главната роля
Гуно, “Ромео и Жулиета“ като Жулиета
Гуно, „Фауст като Маргерите
Леонкавало, „Палячи“ като Неда
Моцарт, „Сватбата на Фигаро“ като Графинята
Моцарт, „Дон Жуан“ като Дона Анна
Моцарт, „Така правят всички“ като Фиордилиджи
Моцарт, „Милосърдието на Тит“ като Вителия
Моцарт, „Вълшебната флейта“ като Памина
Масне, „Манон“ в главната роля
Масне, „Таис“ в главната роля
Монюшко, „Халка“ в главната роля
Пучини, „Бохеми“ като Мими
Пучини, „Турандот“ като Лиу
Шимановски, „Крал Роджер“ като Роксана
Верди, „Риголето“ като Джилда
Верди, „Травиата“ като Виолета
Верди, „Симон Боканегра“ като Амелия
Верди, „Отело“ като Дездемона.
(край на цитата)
Dyskografia (без превод)
| Rok | Tytuł | Wytwórnia | Wyróżnienia dla płyty |
|---|---|---|---|
| 2015 | Dariusz Przybylski SONGS AND PIANO WORKS | DUX | |
| 2015 | CHOPIN: Polish Songs | PlayClassics | |
| 2013 | Richard Strauss: Chorwerke | Coviello Classics | |
| 2009 | Chopin: Songs | Bearton | |
| 2007 | Karol Szymanowski: Pieśni z orkiestrą | Polskie Radio | nominacja do Fryderyka 2009 w kategorii Album Roku Muzyka Symfoniczna i Koncertująca |
| 2006 | Szymanowski: Songs, Harnasie/Sobotka, Rattle | EMI Classics | |
| 2004 | Szymanowski: Complete songs for Voice and piano | Channel Classics | Fryderyk 2004 w kategorii Album Roku Najwybitniejsze Nagrania Muzyki Polskiej oraz nominacja w kategorii Album Roku Muzyka Wokalna |
(край на цитата)
Като допълнение към горните данни цитирам такива от източници на английски език в превод на български:
Ивона Соботка, родена на 19 октомври 1981 г., е полско сопрано и носител на Голямата награда на музикалния конкурс „Кралица Елизабет“ в Белгия.
Образование
Ивона Соботка е родена в Млава. Завършва Музикалната академия „Фредерик Шопен“ във Варшава и продължава обучението си при Том Краузе в Музикалното училище „Рейна София“ в Мадрид.
Кариера
На 22-годишна възраст тя става най-младият победител в певческото издание на Музикалния конкурс „Кралица Елизабет“ в Белгия. Други награди включват първи награди на Варшавския конкурс за полска художествена песен, конкурса „Падеревски“ в Бидгошч и международните прослушвания на „East & West Artists“ в Ню Йорк, където получава възможност за дебютен концерт в „Карнеги Хол“.
Соботка е пяла в цяла Европа, в Северна и Южна Америка и Япония, на водещи места като Берлинската филхармония, „Концертхаус“ във Виена, зала „Плейел“ в Париж, „Роял Албърт Хол“ в Лондон, „Пале дьо Боз Арт“ в Брюксел и „Сънтори Хол“ в Токио. Тя е пяла заедно с най-важните полски оркестри, както и с други европейски оркестри като Берлинската филхармония, Виенския симфоничен оркестър, Симфоничния оркестър на Радио Берлин, Симфоничния оркестър на Северогерманското Радио, Баварския радиооркестър, Кралския филхармоничен оркестър, Датския национален симфоничен оркестър, Люксембургския филхармоничен оркестър, като е работила с много от изтъкнатите днес диригенти, включително сър Колин Дейвис, сър Саймън Ратъл, Марко Армилиато, Силвен Камбрелинг, Хесус Лопес Кобос, Яцек Каспшик, Александър Маркович, Хуанхо Мена, Масимо Занети и Антони Вит.
Тя дебютира на оперната сцена през 2007 г. в Националната опера в Париж, а също така е участвала в „Комише Опер“ в Берлин , Полската национална опера във Варшава, Пермския театър за опера и балет, Театър „Вилеки“ в Лодз и др. Нейният оперен репертоар включва ролите на Виолета („Травиата“), Татяна („Евгений Онегин“), Памина („Вълшебната флейта“), Дона Анна („Дон Жуан“), Мими („Бохеми“), Жулиета („Ромео и Жулиета“), Лиу („Турандот“), Микаела („Кармен“) и други.
Соботка е широко призната за своите интерпретации на полски вокален репертоар – по-специално на произведенията на Карол Шимановски. През 2004 г. тя допринася за пълна колекция от негови песни, издадена от нидерландския лейбъл „Channel Classics“, и е отличена от Националната академия за звукозаписни изкуства в Полша с наградата „Фридерик“ за най-забележителен запис на полска музика. В последващо издание за „EMI Classics“ през 2006 г. тя изпълнява „Песни на приказната принцеса“ със сър Саймън Ратъл и Симфоничния оркестър на град Бирмингам, което получава пет звезди от списание „BBC Music Magazine“. През 2010 г. участва в програма „Шимановски фокус“, курирана от Пьотр Андершевски, за популяризиране на музиката на Шимановски с концерти в „Уигмор Хол“ и „Карнеги Хол“.
Соботка е чест гост на „Rundfunkchor Berlin“, с който е участвала няколко пъти в Концертната зала на Берлинската филхармония, а също така е участвала в Международния фестивал за музика и танци в Гранада, заедно с американската суперзвезда органист Камерън Карпентър. Други общи проекти включват запис на „Deutsche Motet“ op. 62 от Рихард Щраус за „Coviello Classics“ и участие в Берлинската катедрала за Коледен концерт заедно с „Deutsches Symphonie-Orchester Berlin“ (2016).
Акценти от концертните й изяви включват концертно турне с Берлинската филхармония до Япония и Тайван с изпълнение на 9-та симфония на Бетовен, дирижирана от сър Саймън Ратъл (2016), участие в образователния проект „Двамата цигулари“ в Берлин, записан за „Digital Concert Hall“, също с Берлинската филхармония и сър Саймън Ратъл, 8-ма симфония на Малер с Кралския филхармоничен оркестър в „Роял Албърт Хол“, Реквием на Верди с Радиооркестъра на Берлин и Саймън Халси и концертно изпълнение на „Турандот“ с „NDR Radiophilharmonie Hamburg“.
Соботка е постоянен гост на „Festspiele Mecklenburg-Vorpommern“, където получава наградата на публиката през 2007 г., както и чест гост на фестивали като „La Folle Journée“, „Schleswig-Holstein Musik Festival“, „Musical Olympus Festival“, „Wratislavia Cantans“. През 2010 г. тя дебютира на „Schleswig-Holstein Musik Festival“ в главната роля на Халка в едноименната опера на Станислав Монюшко и продължава тази асоциация през лятото на 2011 г. в ролята на Лиу в „Турандот“ от Пучини, която получава голямо признание от критиката.
(край на цитата)
Дискография
| Година | Заглавие | Етикет |
|---|---|---|
| 2015 г. | Дариуш Пшибилски ПЕСНИ И ПРОИЗВЕДЕНИЯ ЗА ПИАНО | DUX |
| 2015 г. | ШОПЕН: Полски песни | PlayClassics |
| 2013 г. | Рихард Щраус: Творби за хор | Класики на Ковиело |
| 2009 г. | Шопен: Песни | Беъртън |
| 2007 г. | Карол Шимановски / Песни с оркестър | Полско радио |
| 2006 г. | Шимановски: Песни, „Харнасие“ / Соботка, „Дрънкалка“ | EMI Classics |
| 2004 г. | Шимановски: Всички песни за глас и пиано | Класики на канала |
(край на цитата)
Ивона Соботка има свой профил в Интернет с редица подробности: биография, дейност, записи, снимки и други. Цитирам в превод от английски език нейната автобиография с данни от последните години:
Полското сопрано Ивона Соботка се утвърди като едно от най-завладяващите спинто сопрани днес, доминирайки на сцената в великите партии на Верди и Пучини, като същевременно поддържа забележителна концертна кариера с най-известните оркестри по света. Нейнато артистичност получи международно признание през 2004 г., когато спечели Голямата награда и първа награда на Международния вокален конкурс „Кралица Елизабет“ в Брюксел, с което даде старт на кариера, която я отведе в големите оперни театри и концертни зали по света.
Акценти от текущия и предстоящия сезон
Сезон 2025/26 бележи важни етапи в кариерата на Соботка, включително дебюта ѝ на Залцбургския фестивал в „ Реквием“ от Верди с Рикардо Мути и Виенската филхармония. Тя се завръща, за да си сътрудничи с маестро Мути като Амелия в „Симон Боканегра“ в Токио, и поема големи италиански роли, включително Аида в Опера Хонконг, главната роля в „Манон Леско“ на Токийския пролетен фестивал и Леонора в „Трубадур“ в Генуа. През сезона тя участва и в ролята на Сента в „Летящият холандец“ в „Театро Принципал де Палма де Майорка“ и в ролята на Маршалката в „Кавалерът на розата“ в Балтийската опера.
През сезон 2024/25 Соботка разширява репертоара си с мощни спинто роли, изявявайки се както в „Аида“, така и в „Турандот“ в Театър „Виелки“ в Познан, дебютира като Сента в „Летящият холандец“ в Националния център за сценични изкуства в Тайпе и изпълнява Дездемона в „Отело“ в „Театро Коча Новара“. Сред концертните ѝ участия са в Реквием на Верди с Националния оркестър на Франция и Рикардо Мути, „Глаголическа меса“ от Яначек с Чешката филхармония под диригентството на сър Саймън Ратъл и „Симфония на хилядата“ от Малер с Краковската филхармония.
Оперна кариера
Репертоарът на Соботка демонстрира забележителна артистична еволюция от лирични до спинтови роли. Тя дебютира в Националната опера на Париж през 2004 г. като Първата дама във „Вълшебната флейта“ и Игрейн в „Ариана и синята брада“. Превъплъщението ѝ в Памина в аплодираната продукция на Бари Коски на „Вълшебната флейта“ с „Комише Опер Берлин“ е гостувала на множество турнета в Германия, Австралия, Нова Зеландия, Макао и Тайван, утвърждавайки международната си репутация.
През последните сезони тя блести на сцената с роли, сред които Роксана в „Крал Роджър“ от Шимановски за Чикагския оперен театър, Дъщерята в „Носът“ от Шостакович в „Театро Реал“ Мадрид, Виолета Валери в „Травиата“ в Националната опера във Варшава и Леонора в „Трубадур“ за Естонската национална опера. В Театър „Виелки“ в Познан тя триумфира в италианския репертоар като Мадам Бътерфлай, Манон Леско, Тоска и Дездемона в „Отело“, както и участва в „Русалка“ в Словашкия национален театър.
Концертна и звукозаписна работа
Търсена концертна изпълнителка, Соботка е пяла с водещи световни оркестри, включително Берлинската филхармония, Лондонския симфоничен оркестър, Виенската филхармония и Щатскапела Берлин, както и с филхармоничните и радио оркестри на Берлин, Виена, Париж, Люксембург, Хелзинки, Варшава, Милано, Прага, Барселона и Мадрид, между другото. Работила е с изтъкнати диригенти, сред които Рикардо Мути, сър Саймън Ратъл, сър Колин Дейвис, Семьон Бичков, Марко Армилиато, Марек Яновски и Владимир Юровски. През 2016 г. тя предприема голямо концертно турне до Япония и Тайван с Берлинската филхармония под диригентството на сър Саймън Ратъл.
Соботка е международно призната като водеща интерпретаторка на полска вокална музика, особено на произведенията на Карол Шимановски. Дебютният ѝ самостоятелен албум за „Channel Classics“ (2004) включва песни на Шимановски и получава престижната награда „Фредерик“ от Полската академия по фонография. Тя е записала допълнителни албуми на Шимановски със Симфоничния оркестър на град Бирмингам под диригентството на сър Саймън Ратъл за „EMI Classics“ и с Оркестъра на Полското радио под диригентството на Казимеж Корд. През 2010 г., по покана на пианиста Пьотр Андершевски, тя участва в концертната серия „Шимановски Фокус“ във „Wigmore Hall London“ и „Carnegie Hall New York“. Последният ѝ албум „SZYMANOWSKI“, с участието на „NFM Wrocław Philharmonic“ под диригентството на Джанкарло Гереро, представя цикъла „Песни на приказната принцеса“ опус 31 в нова оркестрация от италианския композитор Бруно Доца, което носи на Соботка втората ѝ награда „Фредерик“.
Образование
Ивона Соботка е завършила Музикалния университет „Фредерик Шопен“ във Варшава и „Escuela Superior de Música Reina Sofía“ в Мадрид, където е учила при известния артист и педагог Том Краузе.
(край на цитата)
Още в началото на статията обърнах внимание на факта, че Ивона Соботка има специален интерес към вокалното творчество на полския композитор Карол Шимановски. Цитирам две статии на тази тема от медии на английски език (првод на български):
Портал „Classical Music“ на „BBC Magazine“
Публикувано: 20 януари 2012 г.
Шимановски: „Любовни песни по Хафиз“; „Песни на принцеса от приказките“; „Харнаси“
Като закъсняло допълнение към поредицата на Саймън Ратъл, посветена на Шимановски (за лейбъла „EMI“), този изключително ценен запис – осъществен по време на едно от завръщанията на диригента при Симфоничния оркестър на град Бирмингам (CBSO) – се фокусира върху един късен и незаслужено пренебрегван шедьовър на Шимановски: балета „Харнаси“. Завършен през 1931 г. и понякога описван като „полското «Пролетно тайнство»“, „Харнаси“ черпи вдъхновение от фолклорната митология на полските планини Татри. Творбата разказва историята на герой, наподобяващ Робин Худ, който напада планинско село, за да спаси нещастна невеста от собствената ѝ сватба; музиката обаче в никакъв случай не е просто „фолклорна“.
Нашата оценка „5“
КОМПОЗИТОР: ШимановскиЛЕЙБЪЛ: „EMI“
ЗАГЛАВИЕ НА АЛБУМА: Шимановски
ПРОИЗВЕДЕНИЯ: „Любовни песни по Хафиз“; „Песни на принцеса от приказките“; „Харнаси“
ИЗПЪЛНИТЕЛИ: Ивона Соботка (сопран), Катарина Карнеус (мецосопран), Тимъти Робинсън (тенор); Хор и оркестър на Симфоничния оркестър на град Бирмингам / Саймън Ратъл
КАТАЛОЖЕН №: 364 4352
Закъсняло допълнение към поредицата на Саймън Ратъл.
(край на цитата)
Портал „The Guardian“
10 май 2010 г., 17:20 ч. източно време
Фокус „Шимановски“ Уигмор Хол, Лондон
Два концерта, изградени около инструменталната музика и песни на Карол Шимановски, съпоставяйки ги с произведения на неговите съвременници Барток и Яначек, обещаваха много. Съставът на солистите беше впечатляващ: програмите бяха планирани от пианиста Пьотр Андершевски, който освен че свиреше солови клавирни произведения, акомпанираше на цигуларя Хенинг Крагеруд и сопраното ИВОНА СОБОТКА, докато квартет „Белча“ представи типично завършени изпълнения на двата струнни квартета на Шимановски и Първия квартет на Барток.
Трябваше да бъде празник на чувствено текстурирана и богато оцветена музика, особено след като повечето произведения са от второто десетилетие на 20-ти век, когато стилът на Шимановски е бил най-пищен и авантюристичен. И все пак, колкото и да ни харесва идеята за тези произведения, с техните дългове към Дебюси, Равел и Стравински, човек се чувства разочарован, сякаш на Шимановски му е липсвала смелостта на убежденията му и никога не е обитавал комфортно музикалния свят, който сам си е изградил.
Така че директните сравнения в тези концерти станаха ненавистни. „В мъглите“ на Яначек, представена с ярко и прецизно изпълнение от Андершевски, се оказа далеч по-убедителна от също толкова прецизното му изпълнение на „Метопи“ на Шимановски. Страхотното свирене на Крагеруд в Сонатата на Яначек направи поредицата от „Митове“ за цигулка и пиано на Шимановски да изглежда декоративна и лека, докато ИВОНА СОБОТКА беше впечатляваща в песенния цикъл „Slopiewnie“, но много по-малко в по-известните „Песни на една фея принцеса“, където не успя да прикрие еднообразието на обстановката. Музикалната личност на Шимановски отказа да излезе на фокус тук, макар че ако програмата включваше нещо, което поставя тези произведения в контекста на цялото му творчество, поне някои от публиката може би щяха да си тръгнат по-просветени.
Излъчено по Радио 3 на 6 и 12 юли.
Теми „Класическа музика“
(край на цитата)
До края на настоящата статия ще приложа цитати за изяви и интервюта на Ивона Соботка от 2017 до 2026 година в хронологичен ред:
Профил на Ивона Соботка в Интернет
25.03.2017
Ивона Соботка – от концертния подиум към оперната сцена
Повечето оперни певци нямат търпение да се впуснат в работата и да изпеят ролите на мечтите си. Всъщност, в днешния свят, с голямото търсене певците да узряват на по-ранна възраст, много млади певци започват млади и завършват млади, като напрежението е просто твърде голямо, за да се поддържа трайна и здравословна кариера.
Ивона Соботка е била запозната с този сценарий още от рано. На 22-годишна възраст тя е победителка в конкурса „Кралица Елизабет“ през 2004 г., което ѝ дава възможност да се изяви на оперната сцена по значим начин.
Но полското сопрано не е било склонно да се впусне в дълбоките и предизвикателни води на операта на толкова млада възраст, тъй като гласът ѝ все още е в процес на съзряване, което ще я отведе до 30-те ѝ години.
Така тя направи нещо, което малко потенциални оперни певци биха направили – отказа предложения от големи оперни компании в цяла Европа.
Преместване в Концертната зала…
Вместо това, тя се посвещава на това да бъде концертно сопрано, изпълнявайки произведения като Осма симфония на Малер в „Роял Албърт Хол“, Девета симфония на Бетовен с Берлинската филхармония в „Сънтори Хол“ и записвайки песните на Шимановски със Симфоничния оркестър на град Бирмингам, дирижиран от сър Саймън Ратъл. По пътя си тя е пяла на известни места, включително „Карнеги Хол“ и „Уигмор Хол“.
„От Бах до Горецки. Трябва да кажа, че наистина имам нужда от този вид музика. За мен е като молитва и медитация“, казва тя за изпълнението на концертни произведения в ексклузивно интервю за „OperaWire“. „Това ми позволява да мисля по-дълбоко, да чувствам по-дълбоко, да се свържа с дълбокото си аз… винаги е много дълбоко преживяване. Просто обичам да го правя и се опитвам винаги да включвам този репертоар в календара си.“
Към Операта
Тя все още успява да участва в много концерти, въпреки че графикът ѝ е все по-пълен с оперни ангажименти. През този сезон тя набляга особено на два шедьовъра – „Вълшебната флейта“ на Моцарт и „Евгений Онегин“ на Чайковски.
Шедьовърът на Моцарт е нейна визитна картичка през цялата година, тъй като тя го е изпълнявала цели 15 пъти от септември насам както в Полша, така и в Германия, и все още има три представления, преди да започне лятото. Въпреки познатото, тя отбелязва, че произведенията на Моцарт са сред най-трудните в репертоара.
„Моцарт и особено неговите немски опери изискват изключителна прецизност в музиката“, обяснява тя, преди да отбележи, че преодоляването на това предизвикателство се отплаща до голяма степен. „Мисля, че ако знаеш как да пееш добре Моцарт, можеш да пееш всичко! Винаги е радост да пея Моцарт, след постановки на Верди и Пучини, тъй като това помага за пречистването на гласа ми.“
Сред любимите ѝ продукции за годината е едно единствено представление през януари в „Комише Опер“ в Берлин; тя ще изнесе същата продукция още веднъж в Будапеща следващия месец. Полското сопрано отдавна се изявява в Берлин, посочвайки „много добрата връзка с публиката“.
„Продукцията на „Вълшебната флейта“ в „Комише Опер“ е наистина магическа. В началото е изненадваща и много различна от традиционната опера, каквато я познавахме досега. Тук откривам съвсем нови възможности“, възкликва тя. „Базира се на огромен екран и мултимедийните прожекции непрекъснато пречат на актьорската ни игра и пеене. Позволява на различни анимации да се появяват и изчезват за миг, което в традиционните продукции би било невъзможно.“
„Това създава у публиката впечатлението, че гледа анимационен филм, тъй като героите се съчетават и синхронизират перфектно с фона. Вместо диалози, имаме текстови проекции на екрана, а целта ни е да представим текстовете с театрални жестове, както в нямото кино, разбира се, всичко трябва да е синхронизирано.“
Най-голямото предизвикателство обаче идва от неудобната позиция, която Соботка трябва да издържи на сцената.
„Едно от най-трудните предизвикателства е да пееш на платформата на височина 4 метра над сцената, като си прикрепен към екрана с предпазни колани“, разкрива тя. „И освен това, трябва да се държиш съвсем естествено, сякаш не се страхуваш от височината“.
Отвъд Моцарт
Що се отнася до „Евгений Онегин“, Соботка го е изпълнявала три пъти този сезон в Полша.
„Татяна е много специална за мен като герой. Тя знае дълбоко в сърцето си, че Онегин е нейната втора половинка“, заявава тя относно своята интерпретация на произведението. „Но животът е свързан с вземането на решения, а понякога вземаме грешни и тази драма и трагедия за Татяна и Онегин е следствие от лошо решение.“
Сопраното наскоро дебютира в това, което тя нарича своята „мечтана роля“ на Мими в „Бохеми“ от Пучини и ще я изпълнява многократно през целия месец април. Следващият сезон ще има още концерти и изпълнения на „Вълшебната флейта“, но Соботка ще се изяви и като Цветарката в „Парсифал“ от Вагнер, първият ѝ опит в този репертоар.
В средата на 35-те си години, сопраното чувства, че небето си остава границата и че ранните ѝ вокални решения ще ѝ осигурят дълга кариера, изпълнена с широк репертоар. Но дори и сега тя остава предпазлива да не скача напред твърде бързо, избирайки да се придържа към репертоара, който най-добре ѝ подхожда в момента.
„Планът ми е първо да изпея всички сопранови роли на Моцарт, като Графинята в „Сватбата на Фигаро“, Фиордилиджи в „Така правят всички“ и Вителия в „Милосърдието на Тит“, разкрива тя, преди да отбележи, че има и друг композитор, при когото се чувства комфортно да пее. „Искам също така да изследвам повече от репертоара на Верди, като Дездемона в „Отело“, Амелия в „Симон Боканегра“, защото сега гласът ми се усеща много комфортно с Верди.“
Това интервю е написано в сътрудничество с Дейвид Салазар и първоначално е публикувано във „www.operawire.com“.
(край на цитата)
Профил на Ивона Соботка в Интернет
30.10.2023
Музиката се простира отвъд звука; тя е нашето пътуване към друго измерение
През сезон 2023-24 Ивона Соботка ще бъде резидентен артист във Филхармонията „Артур Рубинщайн“ в Лодз (Полша). В това интервю тя разказва за сътрудничеството и приятелството си с Филхармонията „Артур Рубинщайн“, както и за репертоара, който са внимателно подбрали за наскоро започналата ѝ резиденция.
– Какво повлия на решението Ви да приемете поканата за артистична резиденция в Лодзката филхармония? Какви са очакванията Ви за това сътрудничество?
– ИС: Много съм щастлив, че получих поканата за артистична резиденция във Филхармония „Рубинщайн“ в Лодз. Преди всичко съм развълнувана от възможността да работя отново с вашия екип и под диригентството на маестро Павел Пшитоцки. Това е важно за мен, защото ценя нашето сътрудничество.
Резиденцията в Лодзката филхармония е перфектна възможност да покажа разнообразието на репертоара си. Скоро ще отпразнувам 20-годишнината от артистичната си кариера и знам колко лесно е да попаднеш в капана на еднообразния репертоар. Не съм фен на ограниченията, независимо дали в репертоара или интерпретацията. Нямам любим композитор или музикален жанр. Като артист винаги се стремя към растеж и не се страхувам от промяна. Целият ми артистичен живот е основан на постоянно движение и адаптация към новото.
Ето защо се надявам, че по време на резиденцията си ще мога да представя както произведения, които са ми близки до сърцето, така и нещо съвсем ново за публиката в Лодз. Искам да осигуря на слушателите незабравими емоции и да покажа, че класическата музика може да бъде невероятно разнообразна и вдъхновяваща.
– Музикалната Ви дейност е забележително разнообразна, на което ще станем свидетели и в Лодзката филхармония: оратории, камерна музика, песни, оперни роли, изпълнявани на сцена и на концертен подиум. Има ли любима сред тези форми, която Ви носи най-голямо удовлетворение?
– ИС: Като резидентен артист, имам голяма свобода в представянето на артистичната си работа и за този сезон сме подготвили четири разнообразни концерта, всеки от които предлага уникално музикално преживяване. Искам да се представя като многостранен артист, затова ще се изявявам в различни вокални жанрове: опера, песни с оркестър, оратории и големи симфонии. Ще обхванем репертоара на композитори като Малер (Симфония № 2 „Възкресение“), Верди (Меса да Реквием), Р. Щраус (Четири последни песни), но ще подготвя и нещо ново, тъй като ще представим първото действие на операта на Рихард Вагнер „Тристан и Изолда“.
Поддържането на баланс между различните вокални жанрове винаги е било важно за мен. Не исках да се превърна в типичен оперен певец, свързан само с една форма или жанр. За мен най-важното е да се изразявам чрез музика, а разнообразието от жанрове ми дава широк диапазон от изява, интерпретация и стилове.
През тези 20 години гласът ми претърпя трансформация, преминавайки от колоратурно сопрано към спинто-драматично. Имах възможността да пея много произведения, обхващащи широк спектър от музикалната история, от Бах до Вагнер. Безкрайно съм благодарна за това преживяване, защото ми даде изключително осъзнаване на техниката на гласа ми, отваряйки много нови пътища за артистично изразяване. Също толкова важно е, че ми донесе вътрешен мир, тъй като повечето сценични страхове и стрес произтичат от несигурност. Благодарение на това преживяване съм уверена, че съм готова за различни музикални предизвикателства и мога да поднеса автентични и емоционални изпълнения на публиката.
– През юни 2020 г. меломаните бяха разочаровани, когато последният концерт от сезона на Лодзката филхармония с вашето участие беше отменен поради пандемията от COVID-19. Симфония № 2 „Възкресение“ на Малер, която трябваше да бъде изпълнена тогава, най-накрая ще бъде чута този сезон. Как останахте артистично активни по време на пандемията? Донесе ли ви този труден период някакви плодове?
– ИС: Пандемията със сигурност беше труден период, но тя донесе и някои уроци и нови перспективи за моята артистична работа. Участвах в няколко онлайн инициативи, достъпни за публиката в Интернет. Това беше начин да поддържам връзка с публиката си, въпреки че не можеше да замести традиционните концерти на живо. Радвам се, че сега можем да се върнем в концертните зали и да изпълним Симфония № 2 на Малер „Възкресение“, която е специално произведение за мен.
– Международната ви кариера започна с победа на Международния музикален конкурс „Кралица Елизабет“ в Брюксел през 2004 г. Оглеждайки се назад, как оценявате значението на участието в конкурси? Възможна ли е изобщо кариерата на артист без него?
– ИС: Международният музикален конкурс „Кралица Елизабет“ в Брюксел несъмнено беше началото на моята професионална кариера. Като се замисля, вярвам, че участието в музикални конкурси има известно значение за младите артисти, но не е единственият начин да се изгради кариера.
Музикалните състезания могат да предоставят отлична възможност да се покажат уменията, да се получи признание от журито и публиката, както и да се осигури финансова подкрепа или договори с музикални лейбъли. Важно е обаче да се помни, че успехът в състезание не винаги води до дълготрайна кариера.
Много изключителни творци са започнали кариерата си без да печелят конкурси, но чрез таланта и упоритата си работа са постигнали значителен успех. Това показва, че има различни пътища към артистичния успех.
В крайна сметка, ключовите елементи в кариерата на един артист са страстта, талантът, самоусъвършенстването и постоянството. Музикалните конкурси могат да бъдат един от инструментите в това пътуване, но не са единственият начин за постигане на артистичен успех.
– Първият ви самостоятелен албум, издаден през 2004 г., включваше песни на Карол Шимановски и оттогава често се обръщате към негови композиции. Какво прави музиката му специална за вас? Как възприемат музиката на Шимановски неполските музикални ентусиасти?
– ИС: Любовта ми към музиката на Карол Шимановски е постоянна от много години. Това, което прави музиката на Шимановски специална за мен, е нейната дълбочина на емоциите и уникалната ѝ изразителност. Пяла съм всички негови произведения, написани за сопран, и мога уверено да кажа, че не само го разбирам като композитор, но и чувствам, че по някакъв начин съм го опознала като личност. Именно тази емоционална близост прави музиката му толкова изключителна за мен.
Музиката на Шимановски не е разбираема единствено от поляците. Неговите произведения надхвърлят националните граници и докосват универсалните човешки емоции. Именно тази универсалност позволява на музикалните ентусиасти от различни страни да възприемат музиката му много позитивно. След издаването на първия ми албум с музиката на композитора, започнах да си сътруднича с известния британски диригент сър Саймън Ратъл. Неговата ангажираност като посланик на Шимановски допринесе за това музиката на композитора да стане по-широко позната и ценена по целия свят. Освен записването на албуми, имахме възможността да участваме заедно на различни сцени и да представяме музиката му на публиката. Последният ни проект през предходния сезон включваше изпълнение на „Stabat Mater“ с Лондонския симфоничен оркестър в зала „Барбикан“ в Лондон и гостуване на Единбургския фестивал. Тези концерти получиха не само висока оценка от публиката, но и положителни отзиви от музикалните критици. Това е красиво доказателство за силата и универсалността на музиката на този композитор.
– Пяли сте в големи концертни зали в много европейски страни и извън тях. Как възприемате полската публика в сравнение с чуждата публика и как поляците слушат музика? Смятате ли, че е важно колкото се може повече хора да имат досег с класическата музика, или тя по своята същност е изкуство за елита?
– ИС: Музиката играе изключително важна роля в живота ни и е източник на емоционално богатство. Затова вярвам, че музиката не трябва да се счита за елитна форма на изкуство, а трябва да бъде достъпна за колкото се може повече хора. Тя има способността да достигне до сърцата и умовете на всеки от нас. Лично за мен музиката е много повече от звуци – тя е възможност да вляза в друго измерение, където мога да изпитам дълбоки емоции, духовна яснота и връзка с източника. Това е изключително важно преживяване, което влияе на електромагнитното поле на тялото ни.
В същото време наблюдавам, че в днешния свят, където сме заобиколени от дигитални инструменти и шум, музиката придобива все по-голямо значение. Затова музикалното образование, особено за нашите деца, е от решаващо значение. Трябва да се стремим да дадем възможност на по-младите поколения да открият красотата на музиката и да изпитат нейното въздействие върху емоциите ни. Изследванията показват, че музиката има не само голямо артистично значение, но и положително въздействие върху нашето психическо и физическо здраве.
– Какви са плановете ви за предстоящия концертен сезон, освен с Лодзката филхармония? Какви интересни предизвикателства ще ви донесе следващата година? Къде можем да ви видим и чуем?
– ИС: Този сезон получих много покани от полски оркестри, с които сътруднича от години. Ще започна с откриването на сезона заедно с Оркестъра на Полското радио във Варшава, където ще изпълня „Четири последни песни“ от Рихард Щраус. След това, също през септември, ще участвам в откриването на сезона на Националната филхармония, където ще изпълним Симфония № 9 от Бетовен. Освен концерти с Лодзката филхармония, ще имате възможност да ме чуете и със „Sinfonia Varsovia“, „NFM Wroclaw Philharmonic“, Краковската филхармония, Шчечинската филхармония и на новогодишни гала вечери с Балтийската филхармония в Гданск.
Освен това, подготвям две нови оперни роли за Големия театър в Познан: Дездемона в „Отело“ и титулярната роля в „Манон Леско“. Отвъд границите, освен симфонични концерти в Германия, Хърватия и Испания, планирам дебюта си като Леонора в „Трубадур“ за Естонската национална опера и дебюта си в Словашкия национален театър като Русалка.
Юбилейният сезон обещава да бъде изключително интензивен, изпълнен с интересни предизвикателства и възможност за много завръщания и срещи с прекрасната полска публика. Сърдечно каня всички на моите концерти и представления, както и на моите канали в социалните медии и уебсайт, където можете да намерите датите на събитията за този сезон.
(край на цитата)
Профил на Ивона Соботка в Интернет
1.05.2024
Ивона Соботка ще участва в Деветата симфония на Бетовен с Чешката филхармония и Семьон Бичков
Полското сопрано Ивона Соботка ще участва тази седмица в Деветата симфония на Бетовен с Чешката филхармония, под диригентството на Семьон Бичков. Забележително допълнение към сезона, това изпълнение обещава да бъде зашеметяващо изпълнение на това емблематично произведение.
Повече подробности можете да намерите тук:
https://www.ceskafilharmonie.cz/en/event/29263-semyon-bychkov-czech-philharmonic/
Този сезон г-жа Соботка участва в изпълнетието на 9-та симфония на Бетовен със Симфоничния оркестър на Финландското радио, дирижиран от Никълъс Колон, и със „Симфония Варшава“, дирижиран от Хенрик Нанаси, след като преди това е изпълнявала това произведение с Берлинската филхармония и Лондонския симфоничен оркестър, и двата под диригентството на сър Саймън Ратъл.
(край на цитата)
Профил на Ивона Соботка в Интернет
4.10.2024
Ивона Соботка се включва в изпълнението на Реквиема на Верди с Националния оркестър на Франция и Рикардо Мути
Полското сопрано Ивона Соботка се включва в краткия концерт, за да изпълни „Реквием“ от Верди с Националния оркестър на Франция и Хора на радио Франция, под диригентството на легендарния Рикардо Мути. Изпълнението ще се състои във Филхармонията на Париж.
Ивона Соботка се присъединява към това изключително изпълнение със звезден състав от солисти, включително Мари-Никол Льомьо, Джовани Сала и Махарам Хюсейнов.
След като е изпълнявала „Реквием“ на Верди с водещи оркестри в цяла Европа, Ивона Соботка продължава да затвърждава позицията си на една от най-търсените сопрани за тези монументални произведения.
(край на цитата)
Профил на Ивона Соботка в Интернет
27.01.2025
„Otello“ във „Fondazione Teatro Carlo Coccia“
Гласът ѝ веднага се откроява с красотата на тембъра си, който е на лирично сопрано, но е плътен, мек, обгръщащ и същевременно изключително деликатен в способността си да преобразува звуците в полугласове с необичайна топлина и омайваща плътност. Накратко, тя не е обичайната Дездемона с глас, сгънат в ангелско пеене на изпарена откровеност, а сякаш следва стъпките на традицията на Тебалди, предпочитайки пищна тембрална смесица, която я подчертава, дори когато лиризмът трябва да се разгърне на крилете на интензивност, която я кара да се утвърди във великото концертато на трети акт, където гласът вибрира и изпълва залата, предизвиквайки вокални емоции от отминали времена. (Алесандро Мормиле, „Connessiallopera.it“
(край на цитата)
Профил на Ивона Соботка в Интернет
5.03.2025
Ивона Соботка изпълнява Леонора в „Трубадур“ от Верди в „NCPA“ в Пекин
Ивона Соботка изпълнява Леонора в „Трубадур“ от Верди в „NCPA“ Пекин, 9-13 април 2025 г.
Сопраното се присъединява към изтъкнат международен актьорски състав в тази аплодирана продукция, режисирана от Уго Де Ана и дирижирана от Пиеро Рицо.
(край на цитата)
Профил на Ивона Соботка в Интернет
2.09.2025
Ивона Соботка ще пее Амелия в „Симон Боканегра“ с Рикардо Мути в Токио
Ивона Соботка ще се изяви като Амелия (Мария) в операта „Симон Боканегра“ от Верди на Токийския пролетен фестивал, под диригентството на маестро Рикардо Мути. Концертните изпълнения ще се проведат в залата за 100-годишнината на Токийския колеж по музика (кампус „Икебукуро“) на:
Събота, 13 септември 2025 г. в 15:00 ч. (вратите отварят в 14:30 ч.)
Понеделник, 15 септември 2025 г. в 19:00 ч. (вратите отварят в 18:30 ч.)
Представена като част от Италианската оперна академия в Токио, том 5, продукцията обединява изключителен актьорски състав, включително баритонът Джордж Петеан (Симон Боканегра), басът Микеле Пертузи (Джакопо Фиеско) и тенорът Пиеро Прети (Габриеле Адорно). В представлението участват Фестивалният оркестър Токио-Харусай и Токийските оперни певци, под ръководството на хормайстор Джуня Наката.
Програмата е „Симон Боканегра“ от Верди (опера в три действия с пролог), изпълнена на италиански език с японски субтитри. Продължителността е приблизително 2 часа и 50 минути, включително антрактът.
Този ангажимент подчертава завръщането на Ивона Соботка на Токийския пролетен фестивал, където тя ще внесе своето всепризнато майсторство в едно от най-дълбоките оперни произведения на Верди, под ръководството на един от най-великите диригенти в света.
(край на цитата)
Профил на Ивона Соботка в Интернет
14.09.2025
Ивона Соботка ще изпълни Аида в новата постановка на Хонконгската опера
Този октомври Ивона Соботка ще поеме главната роля в „Аида“ от Верди в Големия театър на Хонконгския културен център. Продукцията, поставена от 9 до 12 октомври 2025 г., бележи едно от водещите събития, отбелязващи 30-годишнината на Съвета за развитие на изкуствата в Хонконг.
Режисирана от известния Уго де Ана, новата постановка обещава визуално впечатляваща и емоционално силна интерпретация на вечния шедьовър на Верди. С характерния си грандиозен мащаб, Де Ана ще пресъздаде света на древен Египет, съчетавайки пищни декори, костюми и осветление с разкошната музикална драма на операта.
Ивона Соботка ще сподели сцената с изтъкнат актьорски състав, включително Иван Гингазов и Марко Берти в ролята на Радамес, Олеся Петрова и Нино Сургуладзе в ролята на Амнерис, и Марко Кария и Бурак Билгили в ролята на Амонасро. Спектаклите ще бъдат дирижирани от диригента Рамон Тебар, към когото ще се присъединят хореографът Микеле Козентино и дизайнерът на осветлението Валерио Алфиери, с пълната подкрепа на оркестъра и хора на Операта в Хонконг .
Интерпретацията на Соботка на Аида – една от най-взискателните сопранови роли на Верди – ще подчертае нейния сияйен тон, драматична интензивност и лирична изразителност. Ролята въплъщава върховния конфликт между любовта, лоялността и съдбата, кулминиращ в един от най-трогателните финални дуети в операта.
Дати: 9–12 октомври 2025 г.
Място: Гранд театър, Културен център на Хонконг
(край на цитата)
Профил на Ивона Соботка в Интернет
5.12.2025
Ивона Соботка ще направи дебют на фестивала в Залцбург с Рикардо Мути
Полското сопрано Ивона Соботка ще направи дългоочаквания си дебют на престижния Залцбургски фестивал през лятото на 2026 г., изпълнявайки сопрановата роля в „Меса да Реквием“ от Верди с маестро Рикардо Мути и Виенската филхармония.
Соботка се присъединява към изключителен актьорски състав, включващ мецосопраното Мариана Кребаса, тенорът Майкъл Спайърс и басът Махарам Хюсейнов, за три представления в „Grosses Festspielhaus“ на 15 август от 11:00 ч., 16 август от 21:00 ч. и 18 август от 19:30 ч.
Този ангажимент е продължение на аплодираното артистично партньорство на Соботка с Маестро Мути, след прочутото им изпълнение на същото произведение с Националния оркестър на Франция във Филхармонията на Париж през октомври 2024 г.
Ежегодните летни концерти на Мути с Виенската филхармония в Залцбург са се превърнали в ценна традиция, обхващаща повече от пет десетилетия. Тези изпълнения, често включващи църковен хоров репертоар, неизменно привличат разпродадени зали за публика на фестивала.
Дебютът на Залцбургския фестивал бележи важен етап в забележителната международна кариера на Соботка и допълнително я утвърждава като една от водещите интерпретаторки на вердианския репертоар на световната сцена.
(край на цитата)
Профил на Ивона Соботка в Интернет
31.01.2026
„Летящият холандец“ в „Teatre Principal de Palma“
Ивона Соботка се завръща в Испания, за да изпълни ролята на Сента в „Летящият холандец“ от Вагнер в „Teatre Principal de Palma“.
Под диригентската палка на Гийермо Гарсия-Калво и сценичната режисура на Марсело Ломбардеро, тя ще сподели сцената с Джордже Гагнидзе в главната роля, Вазген Газарян като Даланд, Алехандро Рой като Ерик, Ана Ибара като Мери и Джоан Лайнес като Кормчията.
Продукцията включва сценография на Ноелия Гонсалес, костюми на Лусиана Гутман, дизайн на осветлението на Хосе Луис Фиоручио и видео дизайн на Жизел Хаускариага. Хорът на „Teatre Principal“ и Симфоничният оркестър на Балеарските острови допълват артистичния ансамбъл.
Представленията са на 18 и 20 февруари от 20:00 часа, и на 22 февруари от 18:00 часа.
(край на цитата)
Профил на Ивона Соботка в Интернет
7.02.2026
„Вердиев триумф“ на Ивона Соботка е на първо място във водещото списание за класическа музика в Япония
Аплодираното от критиката изпълнение на Ивона Соботка в операта „Симон Боканегра“ от Верди, заедно с маестро Рикардо Мути и оркестъра на пролетния фестивал в Токио, беше обявено за концерт номер 1 на сезона от престижното японско списание „Ongaku no Tomo“ в тяхната концертна класация за февруари 2026 г.
Концертното изпълнение, което се проведе през септември 2025 г. в „Tokyo Bunka Kaikan“ като част от известния Токийски пролетен фестивал, събра артистично майсторство от световна класа в една от най-взискателните и дълбоки опери на Верди. Под диригентството на легендарния 83-годишен маестро Мути, представлението беше приветствано като незабравимо музикално преживяване, демонстрирало най-високо ниво на оперно изкуство.
В рецензията си „Ongaku no Tomo“ специално похвали приноса на Соботка за успеха на вечерта:
„Сред солистите, специално внимание заслужава сопраното, облечено в поразителна червена рокля, което внесе както вокална красота, така и драматична убедителност в ролята си. Гласът ѝ се извисяваше над оркестъра в по-лиричните пасажи, като същевременно запазваше необходимата драматична тежест за интензивните конфронтационни сцени на операта.“
Признанието е особено важно, тъй като „Ongaku no Tomo“ е водещото издание за класическа музика в Япония, а тяхната концертна класация представлява върха на признанието на критиката в един от най-взискателните пазари за класическа музика в света и отразява не само техническото съвършенство, но и дълбокото емоционално въздействие, което изпълнението е оказало както върху критиците, така и върху публиката.
Списанието подчертава как интерпретацията на маестро Мути разкрива философската дълбочина и хуманистичните теми на Симон Боканегра, а изпълнението на Соботка е неразделна част от реализирането на тази артистична визия. Способността ѝ да съчетава вокална красота с драматична интензивност е пример за цялостното артистично майсторство, необходимо за сложната партитура на Верди.
Това отличие допринася за нарастващото признание на Соботка в международния оперен свят и потвърждава статута ѝ на един от водещите днес интерпретатори на Верди. Пролетният фестивал в Токио, известен с представянето само на най-добрите световни артисти, предостави перфектната платформа за това изключително сътрудничество между Мути и неговия внимателно подбран състав от международни солисти.
(край на цитата)
Профил на Ивона Соботка в Интернет
5.06.2026
Ивона Соботка — дебют в ролята на Маршалката в „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус
Ивона Соботка прави триумфален дебют като Маршалката в „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус, печелейки възторжени отзиви за превъплъщението си в Балтийската опера. Моля, прочетете рецензиите по-долу:
„Маршалката на Ивона Соботка – просто съкрушителна. Не знам кое ме впечатли повече: красотата и абсолютното съвършенство на пеенето – напълно съм сигурен, че във Виенската държавна опера, в МЕТ Ню Йорк или където и да е другаде, това превъплъщение би довело публиката до възторг заради изключително фината, убедителна и изразително дълбока актьорска интерпретация. Просто страхотна роля. Цял калейдоскоп от емоционални нюанси: дълбоко трогателен монолог в края на първо действие, а след това комбинацията от достойнство, топлина, тъга – и усещането, че тя наистина е била гранд дама в последната сцена. – Миколай Зглински“.
„Ивона Соботка може да се изправи редом до най-великите интерпретатори на Маршалката – роля, изискваща мощен глас и огромни изразителни ресурси. Всичко това певицата успя да предаде, изпълвайки образа със собствена интерпретация. Гласът звучеше естествено и свободно, но с изключителна изразителност. Беше велико, наистина брилянтно творение. Помислих си – присъствах на четвъртото представление – че точно така се пише историята на полската опера. Това без съмнение беше едно от най-добрите вокални постижения на последните години. Полските артисти бяха изключителни като цяло. – Томаш Пастернак, „Орфей“.
(край на цитата)
Международно признатото сопрано Ивона Соботка с вълнение обявява плана си за сезон 2025/26, включващ серия от дългоочаквани изпълнения в Европа и Азия.
Дати за сезон 2025/26
13 и 15 септември 2025 г.
Пролетен фестивал в Токио (JP)
Диригент: Рикардо Мути
Изпълнява: Верди – „Симон Боканегра“ (Амелия Грималди)
19 септември 2025 г.
Филхармония на Артур Рубинщайн, Лодз (Полша)
Диригент: Paweł Przytocki
Изпълнява: Пуленк – „Stabat Mater“
10 и 11 октомври 2025 г.
Хонконгска опера (HK)
Диригент: Рамон Тебар
Изпълнява: Верди – „Аида“ (главна роля на Аида)
30 ноември 2025 г.
„Fondazione Prada“, Милано (Италия)
Диригент: Рикардо Мути
Изпълнява: Моцарт – „Дон Жуан“ (Дона Анна)
12 и 13 декември 2025 г.
Гьотеборгски симфоничен оркестър (SE)
Диригент: Никълъс Колон
Изпълнява: Рахманинов – „Камбаните“
17 и 22 януари 2026 г.
Театро „Карло Феличе“, Генуа (Италия)
Диригент: Джампаоло Бизанти
Изпълнява: Верди – „Трубадур“ (Леонора)
19 и 21 март 2026 г.
Opera Познан (Полша)
Диригент: Jacek Kaspszyk
Изпълнява: Пучини – „Турандот“ (Лиу)
22, 24, 26, 28 и 30 май 2026 г.
Балтийска опера, Гданск (Полша)
Диригент: Ярослав Шемет
Изпълнява: Рихард Щраус – „Кавалерът на розата“ (Маршалката, дебютна роля)
10, 12 и 14 юни 2026 г.
Опера Познан (Полша)
Диригент: Марко Гуидарини
Изпълнява: Верди – „Аида“ (главна роля на Аида))
……
Акцентите от сезон 2024/25 на Соботка включват високо оценените изпълнения в „Меса да Реквием“ от Верди с Националния оркестър на Франция под диригентството на Рикардо Мути, дебюти в ролите на Аида и Турандот в Театър „Виелки“ в Познан, Сента в „ Летящият холандец“ от Вагнер в Националния център за сценични изкуства в Тайпе, Абигайл в „ Набуко“ от Верди с Малтийския филхармоничен оркестър, сътрудничество със сър Саймън Ратъл и Чешката филхармония в „Глаголическа меса“ от Яначек, както и изпълнения на „Четири последни песни“ от Рихард Щраус с Варшавската филхармония по време на Великденския фестивал в чест на Бетовен.
(край на цитата)
Ще завърша днешната юбилейна статия за Ивона Соботка с подходящ финал:
Епилог
В заключение на днешния ни празничен обзор, посветен на Ивона Соботка, можем само да се преклоним пред нейния огромен артистичен интелект и неподправен вокален блясък. На 45-годишна възраст, навлизайки в най-красивата и зряла фаза за едно спинтово сопрано, тя продължава да бъде вдъхновение и стандарт за висока класа на световната музикална сцена. Нейната отдаденост към музиката – от деликатната полска песен до мащабните платна на Верди и Малер – е доказателство за една истинска и дълбока артистична мисия.
Нека пожелаем на прекрасната Ивона Соботка крепко здраве, неизчерпаемо творческо дълголетие и още безброй бляскави премиери, с които да озарява оперните подиуми по целия свят!
За много години, маестра Соботка!
´´´´
Записи:
Soprano Iwona Sobotka sings ‘In quelle trine morbide
….
Iwona Sobotka — Leonora, Il Trovatore, Verdi. Rehearsal …
….
Iwona SOBOTKA – Verdi: Otello, Act IV
…..
Iwona Sobotka as Amelia, Riccardo Muti – Verdi
….
Verdi: “Tacea la notte placida… Di tale amor” – Il Trovatore
…
Iwona Sobotka – rezydencja artystyczna w Filharmonii Łódzkiej
…………….