Днес преди 105 години е родена хърватско-австрийската певица Сена Юринац
„След изпълнението на Сена Юринац в операта „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус в Кралската опера „Ковънт Гардън“ в Лондон, синът на либретиста Хуго фон Хофманстал изпраща телеграма на Сена Юринац, в която пише, че тя е „най-красивата, най-дълбоко развълнуваната Маршалка, която някога е виждал“
(цитат от днешната ми статия за певицата Сена Юринац)
Драги приятели на оперната музика, днес на 24 октомври 2026 г. пиша за първи път статия за една легендарна певица от средата и края на миналия век – сопраното и мецосопрано Сена Юринац (Sena Jurinac), родена на 24 октомври 1921 г. в малкото градче Травник в Босна (тогава провинция на Хърватия), починала на 22 ноември 2011 г. в Хайнхофен, близо до Аугсбург, Германия. Както се вижда от датата на раждане, днес се навършват кръглите 105 години от рождението на Сена Юринац.
С право мога да бъда запитан, след като пиша, че Сена Юринац е „легендарна певица“, защо до сега не съм я удостоил със статия? Отговорът е следният: тя е родена през месец октомври, а по това време обикновено съм на почивка в България, където не пиша моите статии на оперна тема. През октомври 2021 г., когато се навършиха кръглите 100 години от рождението на певицата, имах намерение да напиша голяма статия за нея – в предните години бях чел в статии за други певци толкова много относно нейната великолепна кариера, но именно и тогава не бях тук в Германия, където пиша моите статии. Така че днес – 5 години по-късно, осъществявам намерението си и публикувам тук във ФБ (после и в моя оперен блог „operastars.de“) голяма статия за Сена Юринац) – тя заслужава напълно тази чест.
Нека започна с уводни бележки и „визитна картичка“ на днешната юбилярка:
Сребърният глас на Виенския ансамбъл: 105 години от рождението на легендарната Сена Юринац
Драги приятели на оперната музика, днес, 24 октомври 2026 г., се прекланяме пред паметта и изкуството на една от най-сияйните, обичани и епохални фигури в историята на следвоенната европейска опера – незабравимата Сена Юринац (Sena Jurinac). На днешния ден се навършват 105 години от нейното рождение в малкия босненски град Травник. Израснала на кръстопътя на различни култури, надарена със сложен, но изключително богат произход – родена от баща хърватин и майка австрийка – тя въплъти в себе си най-доброто от балканския плам и изтънчената виенска музикална традиция.
Нейната мащабна вокална кариера, продължила четири десетилетия и се превръща в символ на легендарния следвоенен „Златен виенски Моцартов ансамбъл“. Притежаваща глас, позициониран по уникален начин точно на границата между лиричен сопран и мецосопран, Сена Юринац остава в музикалната история като една от ненадминатите майсторки на т.нар. „мъжки роли“ (пажове и юноши, композирани за жени), но същевременно извървява зашеметяващ вокален път до най-тежкия драматичен репертоар на Рихард Щраус, Верди и Пучини. Тя не просто пее – тя живее на сцената с благородство, искреност и дълбока артистична интелигентност, които и днес вдъхновяват поколения изпълнители.
В следващите редове ви представям подробната „визитна картичка“ на тази велика певица, чието изкуство остава завинаги запечатано със златни букви в световната оперна съкровищница.
Визитна картичка: Сена Юринац
Биографични данни
- Истинско име: Сребренка Юринац (Srebrenka Jurinac).
- Родена на: 24 октомври 1921 г. в Травник, Босна и Херцеговина (тогава в пределите на Кралството на сърби, хървати и словенци / Югославия).
- Починала на: 22 ноември 2011 г. (на 90-годишна възраст) в Хайнхофен, близо до Аугсбург, Германия.
- Произход и семейство: Дъщеря на хърватски лекар и майка виенчанка. Нейният интересен и сложен космополитен произход съчетава южнославянския темперамент с австрийската музикална култура.
- Интересен факт за името: Артистичният псевдоним „Сена“ се ражда във Виена, тъй като за австрийската публика родното ѝ име Сребренка е било твърде трудно за произнасяне. Идеята за съкращението идва от секретаря на тогавашния директор на Виенската опера.
- Личен живот: Имала е два брака – първият с известния италиански баритон Сесто Брускантини, а вторият с Йозеф Ледерле – хирург от Аугсбург, Германия.
Обучение и образование
- Ранно откриване на таланта: Проявява изключителни музикални заложби още в детството си.
- Академично образование: Учи вокално изкуство в Престижната Музикална академия в Загреб („Zagreb Academy of Music“).
- Вокално менторство: Нейна пряка учителка е легендарната Милка Костренчич (Milka Kostrenčić) – същата вокална педагожка, изградила и друг велик глас на века, Зинка Миланов. От нея Юринац усвоява безупречната техника на дишане и стабилния вокален полет, които съхраняват гласа ѝ в продължение на 40 години.
Професионална дейност в Европа и извън нея
- Професионален дебют (1942 г.): Още ненавършила 21 години, Юринац прави сензационен дебют на сцената на Хърватския национален театър в Загреб в ролята на Мими в „Бохеми“ от Пучини. Последват роли като Графинята в „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт и Изабела в световната премиера на операта „Колумб“ от Вернер Егк.
- Виенската държавна опера (Свещеният дом): През 1944 г. великият диригент Карл Бьом забелязва таланта ѝ и я кани във Виена. Поради разрушенията и затварянето на театрите в края на Втората световна война, нейният официален виенски дебют се състои на историческата дата 1 май 1945 г. в ролята на Керубино в „Сватбата на Фигаро“. Това поставя началото на 37-годишна вярност към виенската сцена („Haus am Ring“), където Юринац изпява над 150 спектакъла само в първия си сезон и се превръща в абсолютна любимка на австрийската столица. Този брой нараства през идващите 36 години на над 1500 изяви. Удостоена е с престижните титли „Kammersängerin“ (1951) и „Почетен член“ (Ehrenmitglied, 1968).
Международна кариера в Европа:
- Глайндбърн и Единбург: Под менторството на диригента Фриц Буш, тя се превръща в икона на престижния оперен фестивал в Глайндбърн (1949–1956), печелейки световна слава като най-великата интерпретаторка на роли в опери от Моцарт.
- Залцбургски фестивал: Редовна и ярка звезда от края на 40-те до 70-те години на XX век. Тя става една от най-близките и предпочитани певици на маестро Херберт фон Караян, с когото осъществява над 100 съвместни изпълнения на живо.
- „Ковънт Гардън“ (Лондон) и „Ла Скала“ (Милано): Чест гост в най-големите оперни институции на Стария континент с коронните си роли на Моцарт, Рихард Щраус и Джузепе Верди.
Дейност извън Европа:
- Интересен детайл от кариерата ѝ е, че тя избира да фокусира дейността си почти изцяло в Европа и никога не прави дебют в Метрополитън опера в Ню Йорк, въпреки многобройните покани. За сметка на това записите ѝ и гостуванията ѝ на други континенти я утвърждават като глобален феномен.
- Еволюция на репертоара: Започва с лирични сопранови и „панталонни“ роли – Керубино („Сватбата на Фигаро“), Октавиан („Кавалерът на розата“) и Композиторът („Ариадна на Наксос“). Впоследствие гласът ѝ узрява великолепно и тя преминава към големите драматични роли: Маршалката (в същия „Кавалер на розата“), Леонора („Силата на съдбата“), Елизабет („Дон Карлос“), Дездемона („Отело“), Тоска, Чо-Чо-Сан, Мари („Воцек“ от Албан Берг) и в „Йенуфа“ от Леош Яначек.
- Сбогуване със сцената и преподаване: Последното ѝ сценично появяване е като Маршалката във Виена през ноември 1982 г. След пенсионирането си тя развива огромна педагогическа дейност, водейки международни майсторски класове в Германия, Австрия и Швейцария и журирайки големи вокални конкурси.
Отзиви на медии и критици
- Световната критика единодушно определя Сена Юринац като „топъл, изключително експресивен глас с безупречно фразиране и аристократично сценично присъствие“. За разлика от някои свои колежки, тя никога не е залагала на студена перфектност, а на дълбока емоционална искреност.
- Австрийската преса често отбелязва нейното невероятно превъплъщение в мъжки („панталонни“) роли. Критиците пишат за нейния Композитор в „Ариадна на Наксос“: „Когато Юринац изпее изповедта ‘Музиката е свещено изкуство’, това престава да бъде просто оперен текст – то се превръща в житейско верую и символ за всеки, който е посветил живота си на изкуството“.
- Музикалните анализатори изтъкват нейната уникална способност да изпее в рамките на кариерата си както мецосопрановата роля на Октавиан, така и сопрановата роля на Маршалката в „Кавалерът на розата“, което е доказателство за нейния огромен вокален диапазон и интелект. Нейният Октавиан в легендарния филм на Караян от 1960 г. и до днес се счита за ненадминат еталон.
(край на „визитната картичка“ на Сена Юринац)
Сега ще изложа биографични бележки и такива за дейността на Сена Юринац от различни източници. Първо от такива на немски език в мой превод на български:
Сена Юринац (по рождение като Сребренка Клементина Кристина Юринац, а от 1965 г. – Сена Юринац-Ледерле след брака си с Йозеф Ледерле от Германия), родена на 24 октомври 1921 г. в Травник, в Кралството на сърби, хървати и словенци, починала на 22 ноември 2011 г. в Хайнхофен, Германия, е югославско-австрийска оперна певица – мецосопран и сопран.
Живот
Сена Юринац е родена през 1921 г., дъщеря на югославски полков лекар и виенчанка. След като завършва гимназия, учи пеене при Мария Костренчич в Загребската консерватория. През май 1942 г. дебютира (на сърбохърватски) в Загребския национален театър като Мими в „Бохеми“ от Пучини. Тя е ангажирана от Карл Бьом във Виенската държавна опера, където остава член до 1982 г. Нейният виенски дебют на 1 май 1945 г. се състои във Виенската „Народна опера“, която служи като временно място за бомбардираната Държавна опера. Юринац скоро става известна като един от членовете на Виенския ансамбъл „Моцарт“. През 1951 г. е избрана за камерна певица (Kammersängerin), наричана с обич „die Sena“ от виенската публика.
Юринац е особено известна с „панталонните“ си роли в произведения на Моцарт и Рихард Щраус, като например тази на Октавиан в „Кавалерът на розата“ (напр. при откриването на новата Залцбургска фестивална зала, под диригентството на Херберт фон Караян, заедно с Елизабет Шварцкопф като Софи и Анелизе Ротенбергер като Маршалката – филм от 1960 г.). За щастие, запис на „Кавалерът на розата“ с трите певици е запазен в няколко версии, независимо дали под диригентството на Караян или под диригентството на Ерих Клайбер. Този втори запис е „сензационен за Юринац“ според думите на диригента Карлос Клайбер относно записа на баща му.“
Сена Юринац е участвала в почти всички големи оперни театри в Европа, Северна и Южна Америка, но никога в Метрополитън опера в Ню Йорк. През 1956 г. тя пее в Австралия. От 1949 до 1956 г. е редовен изпълнител на фестивала в Глайндбърн във Великобритания. През 1947 и 1948 г. тя пее на фестивала в Залцбург и често се изявява в Миланската Скала и в Кралската опера „Ковънт Гардън“ в Лондон.
Сред забележителните ѝ роли са Марина в „Борис Годунов“, Тоска в едноименната опера и „Мадам Бътерфлай“ от Пучини, Йенуфа – и по-късно Клисарката – в „Йенуфа“ от Яначек, Елизабет в „Дон Карлос“ от Верди и Дездемона в неговата опера „Отело“. Тя записва редица дуети (изпяти в немски превод) с тенора Петер Андерс. С Петер Андерс Сена Юринац пее и в пълен запис на оперетата „Циганският барон“ от Йохан Щраус, дирижирана от Франц Маршалек за „WDR“, в края на 1949 г., както и в записи за „NDR“ в Хамбург през 1950 г. под диригентството на Вилхелм Шюхтер като Розалинда в оперетата „Прилепът“ и през 1952 г. като Графиня Марица в оперетета на Имре Калман под диригентството на Вилхелм Щефан. Живеейки близо до Аугсбург, тя често пее и в театъра в Аугсбург, Германия.
По време на дългата си сценична кариера Сена Юринац работи с диригентите Карл Бьом, Херберт фон Караян, Клеменс Краус, Ото Клемперер, Ханс Кнапертсбуш, Йозеф Крипс и Фриц Буш.
През ноември 1982 г. тя се покланя за последен път като Маршалката в „Кавалерът на розата“, но продължава да работи като вокален педагог (включително в Университета по изкуствата в Цюрих) и като член на журито при певчески конкурси. Сред нейните ученици са певците Джилиан Крайтън (мецосопран), Томаш Калужни, Ива Миханович (сопран), Кристин Шефер (сопран) и Бо Сковхус (тенор).
Сена Юринац се омъжва за италианския баритон Сесто Брускантини (1919–2003) във Велокобритания на 2 юни 1953 г. Развеждат се през 1956 г. През 1961 г. тя се омъжва за аугсбургския хирург Йозеф Ледерле и променя името си на Сена Юринац-Ледерле.
До смъртта си на 22 ноември 2011 г. певицата живее уединено заедно със съпруга си в швабския град Нойзес (окръг Хайнхофен), недалеч от Аугсбург, Германия.
Тя е погребана в гробището Дьоблинг (Група 38, Ред 9, Номер 1) във Виена.
(край на цитата)
Следват данни за Сена Юринац от източници на зруги езици:
Сена (Сребренка) Юринац, родена в Травник, Босна, на 24 октомври 1921 г., починала на 22 ноември 2011 г. в град Нойзес до Аугсбург в Германия, е хърватско-австрийско сопрано.
Сена Юринац дебютира като Мими в Загреб през 1942 г. През следващите две години изпълнява в Загреб ролите на Графинята в „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт, Фрея в „Пръстенът на нибелунга“ от Вагнер и Изабела в премиерата на „Колумб“ от Вернер Егк.
През 1944 г. се присъединява към Виенската държавна опера. Поради Втората световна война не може да пее до 1946 г., когато дебютира с трупата като Керубино в „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт. През първата си година във Виена тя пее 150 пъти; свързана е с този оперен театър в продължение на четиридесет години, получавайки титлата почетен член на трупата, като носи титлата „Камерзенгерин“ и медал.
През есента на 1946 г. Сена Юринац се изявява в „Ковънт Гардън“ в Лондон заедно с Виенската трупа. Дебютът ѝ на Залцбургския фестивал се състои през 1947 г., а дебютът ѝ в Миланската Скала е в ролята на Керубино. Тя се утвърждава като един от най-важните солисти на Виенската опера, редом с Ирмгард Зеефрид, Елизабет Шварцкопф, Криста Лудвиг, Лиза дела Каза, Антон Дермота и други. Освен това тя прави много посещения във Великобританиятя. Между 1951 и 1956 г. тя е първо сопрано на фестивала в Глайндбърн и редовно се изявява в „Ковънт Гардън“ от 1959 до 1963 г., пеейки във „Фиделио“ от Бетовен в продукция на Ото Клемперер. Американският ѝ дебют се състоя през 1959 г. в Сан Франциско в операта „Мадам Бътерфлай“ от Пучини.
Нейният репертоар включва произведения от Верди („Дон Карлос“, „Силата на съдбата“), Моцарт („Вълшебната флейта“, „Сватбата на Фигаро“), Пучини („Тоска“, „Мадам Бътерфлай“), Вагнер („Танхойзер“), наред с други опери.
(край на цитата)
Цитирам оперния и оперетен репертоар на Сена Юринац от източник на италиански език:
Repertorio
(край на цитата)
Както виждаме, внушителен списък от десетки роли в опери от различни епохи и стилове, както и редица оперети.
В авторитетния портал на немски език „Klassik heute“ е публикувана биография на Сена Юринац, както и хронологично описание на най-важните периоди от дейността й. Цитирам в превод на български език:
Портал „Klassik heute“
(без дата)
Биография
Сена Юринац, едно от великите сопрани на нашия век и почетен член на Виенската държавна опера, е родена на 24 октомври 1921 г. в Травник, Босна. Дъщеря на лекар и виенчанка, тя първоначално се изявява в Загребската опера, след като завършва Загребската музикална академия, преди да бъде ангажирана във Виенската държавна опера, където бързо се превръща в любимка на публиката.
Дебютира в Държавната опера на 1 май 1945 г. в първото представление на ансамбъла на Държавната опера след войната в сградата на „Народната опера“ като Керубино („Сватбата на Фигаро“) – роля, която ще изпълни общо 129 пъти. Сред най-често изпълняваните ѝ роли във Виенската държавна опера са Октавиан („Кавалерът на розата“), Мими („Бохеми“), Дона Елвира („Дон Жуан“), Композиторът („Ариадна на Наксос“), Елизабет („Дон Карлос“) и Маршалката („Кавалерът на розата“). Тя дава прощалната си роля като Маршалката на 20 ноември 1982 г. Общо тя се изявява в 1268 представления там, изпълнявайки 46 различни роли.
Гостуванията отвеждат Сена Юринац, която се радва на голям успех и като певица на песни и катох солистка в оратории, във всички големи оперни театри и на множество фестивали както в Австрия, така и в чужбина, включително лондонската Кралска опера „Ковънт Гардън“, Сан Франциско, театър „Колон“ в Буенос Айрес, Миланската Скала и фестивалите в Залцбург и Глайндбърн. През 1951 г. е удостоена със званието „Камерна певица“ (Kamersängerin).
На 22 ноември 2011 г. Сена Юринац умира в дома си близо до Аугсбург малко след навършване на 90 години.
Биографично резюме
24 октомври 1921 г.
Родена в Травник, Босна. Баща ѝ е хърватски полков лекар, а майка ѝ – виенчанка.
От септември 1939 г. – обучение в Загреб.
Май 1942 г.
Дебютира в Загребския национален театър като Мими в „Бохеми“ от Пучини.
Ангажирана от Карл Бьом във Виенската държавна опера, където остава член до 1982 година.
1 май 1945 г.
Дебютира във Виенската „Народна опера“, която служи като временно място поради бомбардираната и почти изцяло разрушена Държавна опера.
1951 г.
Избрана за „Камерна певица“ (Kamersängerin).
Сена Юринац е известна с „панталонните си роли“ в опери от Моцарт и Рихард Щраус (включително „Кавалерът на розата“ на откриването на новата Залцбургска фестивална зала под ръководството на Караян, заснета през 1960 г.). Други значими роли включват Марина в „Борис Годунов“, Тоска, Чо Чо Сан в „Мадам Бътерфлай“, Йенуфа и Клисарката в „Йенуфа“ от Яначек, Елизабет в „Дон Карлос“ и Дездемона в „Отело“.
1960
Главната роля на Маршалката в „Кавалерът на розата“ при откриването на новата Залцбургска фестивална зала.
1968
Наградена с Почетния пръстен на Виенската държавна опера.
1971
Почетен член на Виенската държавна опера. Сред най-често изпълняваните ѝ роли във Виенската държавна опера са Октавиан („Кавалерът на розата“), Мими („Бохеми“), Дона Елвира („Дон Жуан“), Композиторът („Ариадна на Наксос“), Елизабет („Дон Карлос“) и Маршалката („Кавалерът на розата“).
1982 г.
На 20 ноември тя се сбогува със сцената като Маршалката в „Кавалерът на розата“. Продължава да работи като преподавател. Общо е участвала във Виенската държавна опера в 1268 представления и 46 различни роли. Тя също така е гостувала на множество фестивали и е била успешна певица на песни и солистка в оратории.
2011 г.
Певицата умира на 22 ноември 2011 г. след кратко, тежко боледуване, няколко седмици след 90-ия си рожден ден.
(край на цитата)
Следват данни за дискографията на Сена Юринац от източници на немски език:
Diskografie (Auswahl)
- Vier letzte Lieder von Strauss (Live-Aufnahme des Schwedischen Rundfunks 1951 in der Konzerthalle Stockholm mit dem Philharmonischen Orchester Stockholm unter Fritz Busch, veröffentlicht 1989 auf CD EMI Références)
- Poppea in Monteverdi, L’incoronazione di Poppea (Live-Mitschnitt Wien 1963 unter Herbert von Karajan)
- Euridice in Gluck, Orfeo ed Euridice (Live-Mitschnitt Salzburg 1959 unter Herbert von Karajan)
- Ilia in Mozart, Idomeneo (Live-Mitschnitt Glyndebourne 1951 unter Fritz Busch, Studioproduktion mit Ausschnitten; Studioproduktion 1956 unter John Pritchard)
- Donna Elvira in Mozart, Don Giovanni (Studioproduktionen 1955 unter Rudolf Moralt und 1958 unter Ferenc Fricsay)
- Cherubino in Mozart, Le nozze di Figaro (Studioproduktion 1950 unter Herbert von Karajan)
- Contessa in Mozart, Le nozze di Figaro (Studioproduktionen 1955 unter Vittorio Gui und 1956 unter Karl Böhm)
- Fiordiligi in Mozart, Così fan tutte (Live-Mitschnitt Glyndebourne 1951 unter Fritz Busch, Studioproduktion mit Ausschnitten 1950)
- Leonore in Beethoven, Fidelio (Live-Mitschnitt London 1961 unter Otto Klemperer)
- Elisabetta in Verdi, Don Carlo (Live-Mitschnitt Salzburg 1958 unter Herbert von Karajan)
- Woglinde in Wagner, Das Rheingold (Rundfunk-Studioproduktion 1953 unter Wilhelm Furtwängler)
- Gutrune und Die dritte Norn und Woglinde in Wagner, Götterdämmerung (Rundfunk-Studioproduktion 1953 unter Wilhelm Furtwängler)
- Komponist in R.Strauss, Ariadne auf Naxos (Studioproduktion 1958 unter Erich Leinsdorf)
- Ocatavian in R.Strauss, Der Rosenkavalier (Studioproduktion 1954 unter Erich Kleiber)
- Knusperhexe in Humperdinck, Hänsel und Gretel (Fernsehverfilmung 1980 unter Georg Solti)
- Küsterin in Janáček, Jenůfa (Live-Mitschnitt Los Angeles 1980 unter Albert Rosen)
- Mariza in Kálmán, Gräfin Mariza (Studioproduktion des Hamburger Rundfunkorchesters 1952 unter Wilhelm Stephan)
- Sena Jurinac – Live Recordings 1950–1972 (aus Wien)
(край на цитата)
Discografia parziale
- Beethoven: Fidelio, Op. 72, Vol. 1 e Vol. 2 – Wiener Philharmoniker/Herbert von Karajan/Giuseppe Zampieri/Christel Goltz/Otto Edelmann/Sena Jurinac/Niccola Zaccaria/Paul Schöffler/Waldemar Kmentt/Erich Majkut, 2010 Classical Moments
- Christoph Willibald Gluck: Orfeo Ed Euridice – Wiener Staatsopernchor/Wiener Philharmoniker, 2010 AfHO/Line
- Mozart: Don Giovanni (Live) – Nicolai Ghiaurov/Sesto Bruscantini/Alfredo Kraus/Gundula Janowitz/Sena Jurinac/Walter Monachesi/Dimiter Petkov/Olivera Miliakovic/RAI Symphony Orchestra of Rome/RAI Symphony Chorus of Rome/Carlo Maria Giulini, 2009 Opera d’Oro
- Mozart: Requiem – Vienna State Opera Orchestra/Hermann Scherchen/Vienna Academy Chorus/René Leibowitz/Sena Jurinac/Lucretia West/Hans Loeffler/Frederick Guthrie, 2011 Harrison James
- Mozart: Idomeneo – Sena Jurinac/Richard Lewis/Alexander Young/Glyndebourne Festival Chorus and Orchestra/Fritz Busch, 2011 Past Classics
- Strauss, R.: Rosenkavalier (1954) – Hilde Gueden/Anton Dermota/Alfred Poell/Ludwig Weber/Erich Majkut/Peter Klein/Walter Berry/Maria Reining/Sena Jurinac/Judith Hellwig/Hilde Rossel-Majdan/Harald Proglhof/August Jaresch/Franz Bierbach/Berta Seidl/Vienna State Opera Chorus/Erich Kleiber/Wiener Philharmoniker, 1954 Decca/2005 Naxos
- Arie d’opera (EMI 1989)
- L’incoronazione di Poppea (Universal 1998)
- Der Rosenkavalier (sony BMG 1999)
- Jurinac: Opera Arias – Sena Jurinac, 1989 EMI/Warner
- Jurinac Ludwig (BBC Legends 2002)
- Jurinac (ORFEO 2007)
(край на цитата)
В горното описание срещаме името на българските баси Николай Гяуров и Димитър Петков при запис на операта „Дон Жуан“ от Моцарт. Ето цитат:
- Mozart: Don Giovanni (Live) – Nicolai Ghiaurov/Sesto Bruscantini/Alfredo Kraus/Gundula Janowitz/Sena Jurinac/Walter Monachesi/Dimiter Petkov/Olivera Miliakovic/RAI Symphony Orchestra of Rome/RAI Symphony Chorus of Rome/Carlo Maria Giulini, 2009 Opera d’Oro
(край на цитата)
Цитирам една подбрана, високо оценена от критиката кратка препоръчителна дискография на Сена Юринац, която идеално допълва общата й дискография в тази статия. Всички тези записи се считат за абсолютни еталони в оперната история:
Златна дискография и филмография: Най-ценните записи на Сена Юринац
За да се докоснат читателите ми до истинското вокално вълшебство на Сена Юринац, ето кои са нейните най-значими и исторически записи, които задължително трябва да присъстват във всяка сериозна колекция:
Легендарните Моцартови записи от Глайндборн (Glyndebourne)
„Сватбата на Фигаро“ (Le nozze di Figaro) – 1955 г. („EMI / Warner Classics“)
Диригент: Виторио Гуи
В ролята: Графиня Алмавива
Защо е ценен: След като години наред изкушава публиката като палавия паж Керубино, в този емблематичен студиен запис Юринац преминава към ролята на Графинята. Нейното изпълнение на ариите “Porgi, amor” и “Dove sono” е сочено от критиците като пример за съвършено Моцартово легато и благородна меланхолия.
…..
„Така правят всички“ (Così fan tutte) – 1950 г. („EMI / Testament“)
Диригент: Фриц Буш
В ролята: Фиордилиджи
Защо е ценен: Един от историческите записи, които възраждат интереса към тази опера през XX век. Юринац се справя блестящо с изключително трудните вокални скокове и бравурни елементи в ролята, демонстрирайки невероятен контрол на дишането.
…..
„Идоменей“ (Idomeneo) – 1951 г. („EMI“)
Диригент: Фриц Буш
В ролята: Илия
Защо е ценен: Това изпълнение буквално преоткрива забравената дотогава Моцартова опера за съвременния свят. Гласът на Юринац в ролята на троянската принцеса Илия звучи кристално чисто, невинно и трогателно.
…..
Триумфът в репертоара на Рихард Щраус
Филм-опера „Кавалерът на розата“ (Der Rosenkavalier) – 1960 г. (Студиен / Филмов запис, Salzburger Festspiele / „DVD“ – Film)
Диригент: Херберт фон Караян (с Виенската филхармония)
В ролята: Октавиан (Младият благородник)
Партньори: Елизабет Шварцкопф (Маршалката), Анелизе Ротенбергер (Софи), Ото Еделман (Барон Окс)
Защо е ценен: Това е абсолютният връх във филмовата и оперна кариера на Сена Юринац. Заснет в пълноцветен блясък на Залцбургския фестивал, филмът улавя нейното гениално актьорско превъплъщение. Тя е напълно убедителна като 17-годишно момче, а прочутият терцет в трето действие, изпят заедно с Шварцкопф и Ротенбергер, се смята за едно от най-великите музикални събития, запечатвани някога на лента.
Ариадна на Наксос“ (Ariadne auf Naxos) – 1954 г. (Live от Залцбург, „Deutsche Grammophon“)
- Диригент: Карл Бьом
В ролята: Композиторът
Защо е ценен: Ролята на Композитора в пролога на операта е написана за сопран с наситен среден регистър. Записът под палката на Бьом показва Юринац в нейния най-страстен и идеалистичен артистичен период. Изповедта ѝ “Musik ist eine heilige Kunst” (Музиката е свещено изкуство) остава ненадминат стандарт.
……
Великите драматични превъплъщения (Верди и Бетовен)
- „Фиделио“ (Fidelio) – 1961 г. (Live от „Ковънт Гардън“, „Testament“)
Диригент: Ото Клемперер
- В ролята: Леонора (Фиделио)
- Защо е ценен: Този запис улавя прехода на Юринац към тежкия драматичен репертоар. Под тежката и грандиозна диригентска ръка на Клемперер, тя изгражда образ на Леонора, изпълнен с невероятна човечност, вокална мощ и драматично напрежение.
……
- „Дон Карлос“ (Don Carlo) – 1958 г. (Live от Залцбург, „Orfeo“)
- Диригент: Херберт фон Караян
- В ролята: Елизабет Валоа
Защо е ценен: Един великолепен жив запис на Вердиев спектакъл, в който Юринац си партнира с Юси Бьорлинг (Дон Карлос) и Борис Христов (Филип II). Нейната Елизабет е разкъсвана от дълг и любов, а финалната ария “Tu che le vanità” е изпята с огромен мащаб и трагизъм.
(край на цитатите за дискография)
На много места в статията ми до сега става въпрос за огромния брой изяви на Сена Юринац във Виенската държавна опера. За да научим подробности в това отношение цитирам целия списък на всички нейни изяви на тази сцена:
Ariadne auf Naxos
Der Komponist | 58 Vorstellungen | 23.06.1947–16.11.1980
Boris Godunow
Xenia | 2 Vorstellungen | 07.11.1945–18.11.1945
Boris Godunow
Marina Mnischek | 18 Vorstellungen | 04.12.1947–12.03.1982
Carmen
Micaëla | 34 Vorstellungen | 14.02.1946–07.12.1963
Così fan tutte
Dorabella | 5 Vorstellungen | 23.09.1947–03.06.1949
Das Rheingold
Wellgunde | 8 Vorstellungen | 23.12.1958–31.05.1962
Das Werbekleid
Kordula | 14 Vorstellungen | 29.05.1946–26.04.1955
Der Barbier von Bagdad
Margiana | 11 Vorstellungen | 01.02.1949–02.01.1950
Der Evangelimann
Martha, Nichte und Mündel des Friedrich Engel | 16 Vorstellungen | 15.09.1945–30.09.1952
Der Rosenkavalier
Octavian | 77 Vorstellungen | 31.10.1946–11.06.1965
Der Rosenkavalier
Die Feldmarschallin | 49 Vorstellungen | 19.06.1966–20.11.1982
Der Rosenkavalier (Gastspiele)
Octavian | 3 Vorstellungen | Gastspiel | 02.05.1953–08.05.1953
Die Fledermaus
Rosalinde | 34 Vorstellungen | 06.11.1945–16.06.1949
Die kleine Zauberflöte (Dreimal Offenbach)
Rigobert | 25 Vorstellungen | 27.11.1947–22.04.1949
Die Meistersinger von Nürnberg
Eva | 20 Vorstellungen | 19.03.1950–26.04.1960
Die schalkhafte Witwe / La vedova scaltra
Rosaura, Witwe des Stefanello dei Bisognosi | 8 Vorstellungen | 20.04.1948–14.11.1949
Die verkaufte Braut
Mařenka / Marie | 27 Vorstellungen | 12.08.1945–16.02.1954
Die Walküre
Ortlinde | 21 Vorstellungen | 02.12.1946–26.05.1953
Die Zauberflöte
Zweite Dame | 17 Vorstellungen | 13.01.1948–27.04.1950
Die Zauberflöte
Erste Dame | 6 Vorstellungen | 03.12.1950–05.11.1953
Die Zauberflöte
Pamina | 11 Vorstellungen | 08.02.1953–16.09.1958
Don Carlo (Ital.)
Elisabetta | 49 Vorstellungen | 19.09.1958–30.11.1977
Don Giovanni
Donna Elvira | 50 Vorstellungen | 14.10.1951–26.12.1978
Don Giovanni
Donna Anna | 18 Vorstellungen | 12.05.1958–02.04.1965
Elektra
Fünf Mägde | 12 Vorstellungen | 25.05.1949–26.02.1960
Eugen Onegin
Tatjana | 6 Vorstellungen | 26.01.1961–08.06.1961
Fidelio
Marzelline | 16 Vorstellungen | 12.10.1953–18.10.1958
Fidelio
Leonore | 2 Vorstellungen | 17.12.1961–14.01.1962
Götterdämmerung
Woglinde | 2 Vorstellungen | 15.02.1953–17.02.1953
Idomeneo
Elettra | 11 Vorstellungen | 14.03.1971–12.05.1973
Iphigénie en Tauride
Iphigenie | 13 Vorstellungen | 29.11.1969–02.05.1972
Jenůfa
Jenůfa | 32 Vorstellungen | 07.03.1964–05.03.1974
Jenůfa
Die Küsterin Buryja | 19 Vorstellungen | 21.06.1978–05.11.1982
Konzert
Mitwirkende | 2 Vorstellungen | Konzert | 22.07.1945–29.07.1945
L’ incoronazione di Poppea
Poppea | 18 Vorstellungen | 01.04.1963–26.01.1970
La Bohème (Puccini)
Mimì | 73 Vorstellungen | 15.05.1945–18.02.1969
Le nozze di Figaro
Cherubino | 113 Vorstellungen | 01.05.1945–30.09.1964
Le nozze di Figaro
Contessa Almaviva | 24 Vorstellungen | 14.04.1955–14.01.1963
Le nozze di Figaro (Gastspiele)
Cherubino | 8 Vorstellungen | Gastspiel | 23.03.1949–09.05.1953
Les Contes d’Hoffmann
Antonia/Stella | 41 Vorstellungen | 11.11.1945–20.11.1952
Les Contes d’Hoffmann
Giulietta | 20 Vorstellungen | 20.12.1945–16.03.1956
Les Contes d’Hoffmann
Giulietta/Antonia/Stella | 9 Vorstellungen | 30.01.1946–23.03.1954
Madama Butterfly
Cio-Cio-San | 41 Vorstellungen | 19.09.1957–25.02.1969
Manon
Manon Lescaut | 18 Vorstellungen | 16.05.1949–18.01.1954
Orpheus in der Unterwelt / Orphée aux enfers
Eurydike | 9 Vorstellungen | 15.05.1947–06.07.1947
Otello
Desdemona | 35 Vorstellungen | 05.06.1957–08.12.1971
Palestrina
Ighino | 21 Vorstellungen | 27.02.1949–19.10.1965
Tosca
Floria Tosca | 34 Vorstellungen | 06.12.1965–03.01.1975
Wiener Blut
Gabriele | 39 Vorstellungen | 05.06.1945–10.06.1949
(край на цитата)
Дебюта на Сена Юринац във Виенската държавна опера е на 1 май 1945 г. в ролята на Керубино в „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт. Цитирам състава на ансамбъла при този дебют:
Besetzung | 01.05.1945
| Übersetzung | Hermann Levi |
|---|---|
| Dirigent | Josef Krips |
| Regie | Oscar Fritz Schuh |
| Choreographie | Helga Swedlund |
| Conte Almaviva | Alfred Poell |
| Contessa Almaviva | Hilde Konetzni |
| Susanna | Irmgard Seefried |
| Figaro | Alois Pernerstorfer |
| Cherubino | Sena Jurinac |
| Marcellina | Elisabeth Höngen |
| Don Basilio | Hermann Gallos |
| Don Curzio | Hermann Gallos |
| Don Bartolo | Adolf Vogel |
| Antonio | Viktor Madin |
| Barbarina | Maria Schober |
| Bauernmädchen | Berta Seidl, Marie Langhans |
(край на цитата)
Последната изява на Сена Юринац във Виенската държавна опера е на 20 ноември 1982 г. в ролята на Маршалката в „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус. Цитирам състава на ансамбъла при тази последна изява:
Besetzung | 20.11.1982
(край на цитата)
Цитирам в превод на български език наградите и почестите, които е получила Сена Юринац за огромната си вокална кариера:
Награди
- 1961: Австрийски почетен кръст за наука и изкуство, 1-ва степен
- 1964: Медал „Моцарт“ на Виенската общност „Моцарт“
- 1967: Голям почетен орден за заслуги към Република Австрия (1952)
- 1968: Почетен пръстен на Виенската държавна опера
- 1971: Почетен член на Виенската държавна опера
- 2002: Златен орден на честта за заслуги към провинция Виена.
Почести
- През 2006 г. приятелите на Виенската държавна опера, на които тя беше първият почетен член, учредиха „Пръстенът на Сена Юринац“ като награда за „човешки актьори“. Първите носители на тази награда са Елина Гаранча и Пласидо Доминго.
Сена Юринац отпразнува осемдесетия си рожден ден (2001 г.) също в Хърватския национален театър в Загреб. По този повод получава наградата „Ловро фон Матачич“ от Хърватското дружество на музикалните артисти. През 1996 г. е удостоена с медала на Даница Илирска с фигурата на Марко Марулич.
(край на цитата)
Когато на 22 ноември 2011 г. Сена Юринац умира в дома си край Аугсбург в Германия, редица медии в Европа поместват траурни съобщения за кончината й. Аз ще цитирам такива в превод на български език:
Портал „The Guardian“ Великобритания
23 ноември 2011 г.
Алън Блайт
Некролог на Сена Юринац
Изявено сопрано и любимка на всеки оперен център, който е посещавала
Сена Юринак, която почина на 90-годишна възраст. Тя беше една от най-обичаните и най-успешните сопрани на своето поколение и любимка в Глайндбърн и „Ковънт Гардън“. След изпълнението ѝ в „Кавалерът на розата“ в Кралската опера, синът на либретиста Хуго фон Хофманстал ѝ изпрати телеграма, в която пишеше, че е най-красивата, най-дълбоко развълнуваната Маршалка, която някога е виждал. Във Виена и Залцбург тя беше окуражавана от диригента Херберт фон Караян.
Основните отличителни белези на Юринац бяха богат, плътен, жизнен тон и абсолютна директност и искреност на изказа. Тези качества, съчетани с красивия ѝ външен вид, я направиха любимка във всеки оперен център, който тя украсяваше.
Родена като Сребренка Юринац в Травник, Босна и Херцеговина, от баща хърватски лекар и майка виенчанка, тя дебютира на 21 години в Загребската опера във взискателна роля за млада певица – Мими в „Бохеми“ от Пучини. През 1945 г. е ангажирана от Виенската държавна опера и скоро става ценен член на тогавашния уникален ансамбъл.
Тя бързо се превръща в Керубино („Сватбата на Фигаро“), Марцелина („Фиделио“), Композитор („Ариадна на Наксос“) и най-вече в Октавиан, любимката на Маршалката, която трябва да се цени. Възхищава се и на ролите на Пучини като Манон и Мими. Дебютът ѝ в Лондон е като Керубино, когато Виенската държавна опера гостува в „Ковънт Гардън“ за легендарния си сезон през 1947 г. Но именно в Глайндбърн като Илия („Идоменей“), като Дорабела (дебютната ѝ роля с трупата на Единбургския фестивал през 1948 г.) и по-късно като незабравимата Фиордилиджи, и двете в „Така правят всички“ от Моцарт, тя печели сърцата на британските оперни зрители.
В „Per Pietà“ на Фиордилиджи, израз на любовните мъки, Юринац изумява публиката с непосредствеността на реакцията си към музиката и текста, както и с техническите си умения. В Глайндбърн тя е прекрасна и като импулсивната, уязвима млада композиторка в Пролога към „Ариадна на Наксос“ – роля, която сякаш е била написана с оглед на нейния дар.
Не по-малко красноречива е нейната Дона Елвира в „Дон Жуан“, роля, която тя пее както в Глайндбърн, така и в „Ковънт Гардън“, също и при повторното откриване на възстановената Виенска опера през 1955 г. под ръководството на Карл Бьом. По-късно тя се издига до Дона Анна в същата опера и постига същия успех с тази роля. В Глайндбърн тя е достолепна, красноречива графиня Алмавива в „Сватбата на Фигаро“, след като се отказа от ролята на Керубино.
Когато Караян поема поста артистичен директор на Виенската държавна опера в края на 50-те години на миналия век, той убеждава Юринац да разшири репертоара си, за да обхване Дездемона („Отело“) и Елизабет („Дон Карлос“) от Верди, като последната е и един от триумфите ѝ на Залцбургския фестивал под диригентството на Караян.
В „Ковънт Гардън“ тя е интензивна, щедра Чо Чо Сан в „Мадам Бътерфлай“. Във „Фиделио“ тя преминава от Марцелина към Леонора в известната продукция, поставена и дирижирана от Ото Клемперер през 1961 г. Във филма на Пол Цинер „Кавалерът на розата“ на следващата година тя пее Октавиан с участието на Елизабет Шварцкопф като Маршалката, с екип, воден от Караян. Завръщайки се в Кралската опера през 1966 г., тя естествено преминава към по-старата роля. Всички тези роли демонстрират новооткрита дълбочина в нейните интерпретативни способности и увеличаване на вокалната ѝ сила, за да отговори на по-зрелите им изисквания.
Юринац, със славянския си произход, е била естествено подходяща за партиите на Марженка („Продадена невеста“) от Сметана, Татяна („Евгений Онегин“) от Чайковски, Лиза („Дама Пика“), Марина в „Борис Годунов“ от Мусоргски, която тя пее в Залцбург с Караян и Йенуфа от Яначек. Тя триумфира и в разнообразни роли като „Коронацията на Попея“ от Монтеверди, „Ифигения в Таврида“ от Глук, Микаела („Кармен“ от Бизе), Елизабет („Танхойзер“ от Вагнер) и Мари („Воцек“ от Берг). Във всяка от тях тя внася своята специална смесица от спонтанна привлекателност и вътрешен блясък. По-късно в кариерата си като Йенуфа в едноименната опера от Яначек тя преминава от заглавната партия към доминиращата Клисарка и дори взема участие като Вещицата в „Хензел и Гретел“ за телевизионна продукция на операта от Хумпердинк.
Юринац неохотно рецитираше, предпочитайки да се пресъздава чрез костюми и грим. Въпреки това, тя можеше да пее Шуберт и Шуман прекрасно. Фриц Буш, тогавашният музикален директор на Глайндбърн, я беше убедил да изпее „Четирите последни песни“ на Щраус в Копенхаген и Стокхолм през 1951 г., които бяха записани.
Тя записва и някои от главните си роли. Нейният Моцарт е добре представен на диск, а има и записи на нейните партии на Леонора във „Фиделио“, Композитора и Леонора в „Силата на съдбата“ от Верди, най-ранната ѝ роля на Верди, в Глайндбърн и на фестивала в Единбург през 1955 г., както и записи като Елизабет и Татяна.
Когато Юринац беше на сцената, инстинктивно знаеше, че твоето сърце, подобно на нейното, трябва да бъде замесено – не само интелектът ти. Тези, които са я виждали, винаги ще ценят преживяването. В личния си живот тя беше също толкова общителна. Говореше английски с възхитителен хърватски акцент и правеше впечатление, както на сцената, чрез тъмните си, светещи очи. Такава вродена топлина на личността е по-рядко срещана сред нейните наследници.
След пенсионирането си през 1982 г., тя става търсен преподавател, като в майсторските си класове винаги подчертава важността на ясното произнасяне на текста. Първият ѝ брак с италианския баритон Сесто Брускантини завършва с развод. След това се омъжва за хирурга Йозеф Ледерле.
Робърт Понсънби пише: Когато Виенската държавна опера идва в Лондон през 1947 г., Дорабела на Сена Юринац е надмината, но не и изпята, от Фиордилиджи на Ирмгард Зеефрид и Дона Елвира на Елизабет Шварцкопф. Славянска страст и виенски чар се сливат в един вълнуващо комуникативен глас и Глайндбърн бързо забелязва потенциална звезда. Скоро тя става тяхната „примадона асолута“, изпявайки седем роли на Моцарт в продължение на шест години. Но за мен върхът на ранния ѝ репертоар е нейният Композитор в „Ариадна на Наксос“ от Щраус. Този трогателен портрет изобразява мъката на млад композитор, чието ценно творение е осквернено по филистерска прищявка на богат покровител. Изпълнението на Юринац е безкрайно трогателно, гласът, тялото и очите ѝ са използвани със спираща сърцето красота.
През 1988 г. тя прие поканата ми да изнесе майсторски класове на фестивала в Кентърбъри. В продължение на пет дни пет музикални колежа изпратиха млади певци, подготвили сцени от Моцарт и Щраус. Юринац беше образцова, авторитетна, енергична, практична и забавна. Сред тези, които се възползваха от обучението на едно велико сопрано на Щраус, беше Аманда Рукрофт.
Една вечер на вечеря се обсъждаше сезонът от 1947 г. Относно донякъде натрапчивата техника на Шварцкопф, тя отбеляза: „Скъпа Елизабет, едната нота идва от лакътя, другата от тила.“ След това скочи, за да демонстрира. Започнахме да се въртим наоколо.
Сена (Сребренка) Юринац, сопран, родена на 24 октомври 1921 г.; починал на 22 ноември 2011 г.
(край на цитата)
Цитирам втора траурна статия:
Сена Юринац, дългогодишно сопрано във Виена, почина на 90 години
От Закари Улф
25 ноември 2011 г.
Сена Юринац, чието кремаво сопрано и елегантен, искрен музикален стил я направиха любимка както на оперните фенове, така и на критиците по време на кариера, обхващаща четири десетилетия, почина във вторник в дома си близо до Аугсбург, Германия. Тя беше на 90 години.
Смъртта ѝ беше потвърдена от Виенската държавна опера, където тя е пяла 37 години.
С грациозното си държание и глас, едновременно богат и проникновен, г-жа Юринац е звезда от първото поколение европейски певци, появили се след Втората световна война. Тя дебютира във Виена на 1 май 1945 г. в първото представление на трупата в освободена Австрия – като Керубино в „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт, роля, която тя изпява 129 пъти там.
До сбогуването си през 1982 г. като Маршалката в „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус, тя е имала във Виенската държавна опера 1268 изпълнения на 46 различни роли с трупата, включително Мими в „Бохеми“ от Пучини, Дона Елвира в „Дон Жуан“ от Моцарт и Елизабет в „Дон Карлос“ от Верди. Тя също така триумфира в роли, обикновено възлагани на лирични мецосопрани, като Керубино, Октавиан в „Кавалерът на розата“ и Композитора в „Ариадна на Наксос“ от Щраус.
Тя е родена като Сребренка Юринац в Травник, Югославия (част от днешна Босна), на 24 октомври 1921 г. Учи в музикалната академия в Загреб, Хърватия (….)
(повече няма да цитирам, повтарят се данни, които вече писах няколко пъти)
(край на цитата)
До края на настоящата статия за Сена Юринац ще цитирам в хронологичен ред няколко статии от различни медии в Европа, свързани с вокалната й дейност.
Портал „Opera News“ Лондон
Февруари 2011 г. в рубриката „Хора“
Сена Юринац, 1921-2011
Джордж Кристи
Родена в Травник, днешна Босна и Херцеговина, на 24 октомври 1921 г. от баща югославянин и майка виенчанка, Сена (Сребренка) Юринац учи в Загреб и е ученичка на Мила Костренчич. Дебютира в Загребската опера през 1942 г. като Мими в „Бохеми“; следват Графинята („Сватбата на Фигаро“) и Фрея („Рейнско злато“), както и ролята на Изабела в премиерата на „Колумб“ от Вернер Егк. За първи път е поканена от Виенската държавна опера през 1944 г., но се изявава там едва на 1 май 1945 г.
Ролята на Керубино в „Сватбата на Фигаро“, с което поставя началото на връзка за цял живот с „Haus am Ring“, тя става „Ehrenmitglied“ през 1968 г. и прави последната си сценична изява там като Маршалката в „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус през 1982 г. Репертоарът ѝ е широк, но тя въплъщава елегантността и изтънчеността на виенската следвоенна традиция и е особено известна с несравнимите си интерпретации на Моцарт и Рихард Щраус. Тя умира в дома си близо до Аугсбург на 22 ноември 2011 г.
В личните мемоари на сър Джордж Кристи – дългогодишен директор на Фестивала в Глайндбърн, се казва за нея следното:
Джордж Кристи
Сена Юринац притежаваше глас от природата, характеризиращ се с вродена чистота, техническа изкусност и музикалност. Гласът ѝ при говорене беше не по-малко мелодичен и изразителен. Талантът ѝ на актриса и комуникатор беше също толкова даден от Бога и безпогрешно уцелваше всички драматични и вокални цели. Тя беше майстор на сдържаността и притежател на естествен авторитет.
Нейната основна крепост по време на 40-годишната ѝ кариера е, разбира се, Виенската държавна опера, където от ранните си години тя е ключова фигура сред множество артисти (като Ирмгард Зеефрид, Елизабет Шварцкопф, Анелизе Ротенбергер и др.), без равни в света, и където в крайна сметка и неизбежно е превърната в камерна певица. Въпреки това, между 1948 и 1956 г. тя царува върховно и в трупата на Глайндбърн, пеейки пет от най-изявените женски роли в трите опери на Моцарт – Графинята в „Сватбата на Фигаро“, Донна Елвира в „Дон Жуан“ и Илия (Елетра) в „Идоменей“ (качеството на гласа ѝ ми напомняше за цъфтежа на мускатовото грозде), както и Леонора в „Силата на съдбата“ от Верди и, незаличимо запечатана в паметта, Композитора в „Ариадна на Наксос“ от Рихард Щраус. (Заблуда и недоверие бяха изразени, когато Глайндбърн обяви, че „Ариадна“ ще бъде възродена през 1957 г. без Сена. Реакцията на Глайндбърн се оказа нещо повече от палиативно средство – в лицето на Елизабет Сьодерстрьом).
Сена Юринац се омъжи през 1953 г. за друга звезда на небосвода на Глайндбърн – Сесто Брускантини, брак, който обикновено се смята за сключен на небето между двама високоинтелигентни и надарени певци. В края на брачната церемония, почти без пауза, те играха в „Така правят всички“ от Моцарт в Глайндбърн. (Фестивалът има изключителен процент на успех в „посредничеството“ за бракове, което аз отдавам на тисовите живи плетове в градините в лунни нощи.) Уви, бракът продължи само три години; краят му съвпадна със заминаването на Сена от Глайндбърн (и неговите тисови живи плетове).
Тя беше и изключително привлекателна компаньонка, с непостоянни и язвителни мисли в ума си, всеобхватно сърце и пленителна външност; не се представяше добре в нито една от житейските области. Според мен Сена е трябвало да измести Евтерпа като муза на музиката.
(край на цитата)
Портал „Croatia.org“
Сена Юринац (1921-2011) е легендарна хърватска артистка, оформила целия оперен свят
Образованието си е завършила в столицата на Хърватия Загреб, където започва оперната си кариера през 1942 г. Сена Юринац, 24 октомври 1921 г. – 22 ноември 2011 г., е легендарна хърватска оперна певица
Сена Юринац (първоначално Сребренка, от сребро) е родена на 24 октомври 1921 г. в Босна и Херцеговина в град Травник, северно от Сараево. Баща ѝ е уважаван хърватски лекар от Вараждин (много хубав хърватски бароков град северно от Загреб), а майка ѝ е австрийка от Виена. На 10-годишна възраст, през 1932 г., тя се премества в столицата на Хърватия Загреб. По съвет на Оскар Йозефович, тогавашен директор на Загребската опера, тя започва да учи пеене в класа на Милка Костренчич (също учителка на друга велика хърватска певица – Зинка Кунц Миланов (1906-1989).
Юринац е изключително успешна на приемния изпит в Загребската музикална академия. Още като студентка от трети курс на 16 май 1942 г. тя има голям успех в Хърватския национален театър в Загреб в ролята на Мими в „ Бохеми“ от Пучини. Иван Бърканович (1906-1987), изтъкнат хърватски композитор, пише за нея по това време като „артистка с голям формат, чиито певчески наклонности ни позволяват да имаме най-големи надежди, докато пеенето ѝ разкрива напълно утвърдена артистична личност“. Освен това той добавя, че „всяка нейна фраза е доказателство за изключителна музикалност и интелигентност в разбирането и изпълнението“.
След това Сена Юринац има водеща роля на 21-годишна възраст в премиерата на „Сунанчица“ (т.е. „Слънчево“, 13 юни 1942 г.) – операта на хърватския композитор Борис Папандопуло, в „Морана“ от Яков Готовац (1895-1982, друг велик хърватски композитор), а след това и в оперите на Вагнер, Вернер Егк, Моцарт и др. През 1943 г. тя играе ролята на Графиня в биографичния филм за първия хърватски оперен композитор Ватрослав Лисински (1819-1854). Въпреки продължаващата трагична Втора световна война, по съвет на приятелите си в Загреб, тя отива във Виена, за да бъде аудитирана в Държавната опера от известния маестро Карл Бьом. Той си спомня първата си среща с нея: „Когато през 1944 г. сред другите кандидати пя някоя си Сребренка (не можах да произнеса името ѝ) Юринац, я слушах с голям интерес. Не бях чувал толкова красив глас с южняшки тембър от дълго време. Като тогавашен директор на Операта твърдо реших да свържа това музикално бижу с Театъра, който дирижирах. … За нея наистина е вярно това, което самата тя повтаряше безкрайно много пъти за известната си роля на Композитор в „Ариадна на Наксос“ на Щрас, според която е живяла, че „музиката е свещено изкуство.“
През 1945 г. Юринац се премества от Загреб във Виена и бляскавата ѝ кариера продължава до 1983 г., когато се пенсионирва. Интересно е, че Сребренка (Сена) има първата си публична изява за Австрийското радио във Виена още през януари 1945 г., участвайки в хърватската опера „Никола Шубич Зрински“ от Иван Зайц (1832-1914; известната мелодия „U boj, u boj“ е част от нея) под диригентството на Ловро фон Матачич. Ловро фон Матачич е бил изтъкнат хърватски диригент, един от най-великите в историята.
На 1 май 1945 г. тя има първата си изява в сградата на „Фолксопер“ във Виена. Още през 1948 г. тя пее в Залцбург под диригентството на Херберт фон Караян, а същата година регистрира своите оперни интерпретации за компанията „Колумбия“. Пее в Миланската Скала, в „Ковънт Гардън“, на фестивали в Глайндбърн и Единбург. В Държавната опера във Виена тя изпълнява 44 роли при 1268 участия.
Под диригентството на Ловро фон Матачич тя блести в Дубровник и Загреб през 1970 г. като Леонора във „Фиделио“ от Бетовен. Същата година посещава Загреб с ансамбъла на Държавната опера във Виена в ролята на Композитора в „Ариадна на Наксос“ от Рихард Щраус.
Сена Юринац отпразнува осемдесетия си рожден ден (2001 г.) също в Хърватския национален театър в Загреб. По този повод получава наградата „Ловро фон Матачич“ от Хърватското дружество на музикалните артисти. През 1996 г. е удостоена с медала на Даница Илирска с фигурата на Марко Марулич.
По случай 90-ия ѝ рожден ден Хърватският национален театър в Загреб изпълнява операта на Пучини „Бохеми“ (на същата сцена и в същата опера, където е дебютирала през 1942 г.). Сена Юринац получава титлата Камерна певица и медала „Моцарт“ от Държавната опера във Виена.
….
Сребренка Юринац пее в Загреб през 1944 г.
Младата Сена Юринац: Ранни записи на песни (Загреб, 1944)
In Memoriam (24. 10. 1921 – 22. 11. 2011)
Великото хърватско сопрано в първите години на младостта си като певица. В тези записи от 1944 г., направени в Загреб, са представени две песни. Заглавната снимка показва младото сопрано, което внимателно слуша инструкции за сценично майсторство от легендарното австрийско драматично сопрано Анна Бар-Милденбург, направени в Залцбург през 1943 г.
1) „Ich liebe Dich“ (Edvard Grieg)
2) „Träume“ (Richard Wagner)
Пианистът е неизвестен.
(край на цитата)
Портал „Виенац“ Загреб
1 юли 2015 г.
Мария Барбиери
80-ти рожден ден на Сена Юринац
Късмет за операта
С тези думи летописецът на „Journal“ на Виенската държавна опера започва статия през 2001 г. по случай осемдесетия рожден ден на известната дългогодишна примадона – „Камерзенгерин“ (камерна певица) Сена Юринац.
В същия брой беше обявено, че Операта посвещава представлението на „Мадам Бътерфлай“ на нея, подготвя честване на рождения ѝ ден в „Театър ан дер Вийн“ и че самата Сена, както е известна в музикалните среди, ще раздава автографи в Центъра „Херберт фон Караян“. В необичайно топла статия критикът я нарече артистка, надарена с Божията благодат, която в продължение на много години, от първата си изява през 1945 г. до 1982 г., когато се оттегля от сцената, ѝ доставя неподражаеми артистични удоволствия и на която всички, особено виенчани, дължат най-голяма благодарност.
Родена в Травник на 24 октомври 1921 г. в семейството на изтъкнат лекар от Вараждин и майка виенчанка, Сребренка Юринац идва в Загреб с майка си като десетгодишно момиче и посещава училище за монахини. След това се записва в курс по ритмика и пътува с група млади танцьори до Холандия. След завръщането си, тя трябва да напусне училище, затова се записва в гражданска гимназия и по настояване на диригента на Загребската опера Оскар Йозефович започва да учи пеене при Милка Костренчич. Тя издържа приемния изпит в Музикалната академия с отличие и като студентка в трети курс, след епизодична роля на момичето с цветя в „Парсифал“, получава възможността да дебютира на 16 май 1942 г. с голям успех като Мими в „Бохеми“ от Пучини. Иван Бърканович, тогава критик във вестник „Hrvatski narod“, я обявява за „артистка от висок ранг, чиито вокални нагласи позволяват най-големи надежди, а пеенето ѝ разкрива напълно развита артистична личност“. Той добавя, че „всяка фраза е доказателство за изключителна музикалност и интелигентност в разбирането и изобретателността“.
Начало на кариерата
След подобни похвали, младата дебютантка започва да играе една роля след друга, от главната роля в премиерата на „Слънчева звезда“ от Борис Папандопуло на 13 юни, до „Морана“ от Готовац, Фрея в „Рейнско злато“ от Вагнер, Неда в „Палячи“ от Леонкавало, кралица Изабела в „Колумб“ на Вернер Егк, Марженка в „Продадена невеста“ от Сметана и Графинята в „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт и Маргерита във „Фауст“ от Гуно. През 1943 г. Октавиян Милетич ѝ поверява ролята на графиня Сидония Ердеди във филма „Лисински“. И в него тя демонстрира голям музикален и сценичен талант.
Вторвата световна война е в разгара си, но неспокойна по дух, Юринац се поддава на убежденията на приятел и отива на прослушване във Виенската държавна опера пред известния маестро Карл Бьом. Той винаги помни впечатлението, което тя му е направила. Той казва:
„Когато през 1944 г. някоя си Сребренка (дори не можех да произнеса името ѝ) Юринац пя при мен сред другите кандидати, я слушах с интерес. Отдавна не бях чувал толкова красив глас с истински южняшки тембър. Като директор на Операта по това време, твърдо реших да свържа подобно вокално бижу с театралната трупа, която ръководех. Това, което тогава можех само да предполагам, се сбъдна по най-прекрасния възможен начин: тя се разви в артистка със собствена личност, рядко значение, което много бързо я направи любимка на общността.“
(край на цитата)
Това, което самата тя повтаря безброй пъти в известната си роля на Композитор в „Ариадна на Наксос“ от Рихард Щраус и с което живее, е наистина вярно за нея: „Музиката е свещено изкуство“. Нейният Композитор, който е представен и на загребската публика по време на гостуване на ансамбъла на Виенската държавна опера през 1970 г., е определен от Оксфордския музикален речник като „антологично постижение, най-доброто след известната Лоте Леман“, а самата Лоте Леман казва за хърватската артистка:
„Топлата и честна човечност прави Сена Юринац толкова специална. Има много красиви гласове и отлични певци с безупречна техника. Но тази вътрешна простота и честност на Сена Юринац ми се струват доста специални в днешно време. Живеем в епоха на изтънчена техника. Във всяка професия тази техника се е превърнала в крайна цел. Смятам, че Сена Юринац е над това, въпреки че, между другото, тя владее тази техника.“
(край на цитата)
От Виена до Миланската Скала
Във Виена Сребренка Юринац прави първата си публична изява в концертно изпълнение на „Зрински“ от Никола Шубич, дирижирано от Ловро фон Матачич за Австрийското радио през януари 1945 г., а първата ѝ поява на сцена е в сградата на „Народната опера“ на 1 май, когато съветският командир на Виена нарежда Денят на труда да бъде отбелязан с представление на „Сватбата на Фигаро“. Полугладни артисти изнасят следобедно представление под диригентството на Йозеф Крипс при лоши условия, но с истинско артистично вдъхновение. Сена Юринац е Керубино. Три години по-късно тя изпълнява същата роля на Залцбургския фестивал под диригентството на Херберт фон Караян и я записва за звукозаписната компания „Columbia“.
Кариерата на Сена Юринац поема по неудържим път към най-големите успехи и неразделното артистично признание. Тя си сътрудничи с най-известните диригенти Вилхелм Фуртвенглер, Ото Клемперер, Ханс Кнапертсбуш, Ерих Клайбер, Фриц Буш, Ференц Фричай, Димитри Митропулос, Ерих Лайнсдорф, Джордж Шолти, с режисьорите Лукино Висконти и Джорджо Стрелер, записва за водещи трупи и участва в запомнящи се събития в оперния свят. Пее в Миланската Скала, в „Ковънт Гардън“, както и на фестивалите в Глайндбърн и Единбург. Изпълнява четиридесет и четири роли в родната си Виенска държавна опера. В началото на кариерата си пее в опери и оперети, а през първата си година има цели 150 представления.
С течение на времето тя започва да избира двама автори, които ѝ носят слава: Моцарт и Рихард Щраус. В „Сватбата на Фигаро“ тя е момчешки свежата Керубино и меланхоличната графиня, в „Идоменей“ преминава от нежната Илия към драматичната Елетра, в „Дон Жуан“ от Дона Елвира към Дона Анна, в „Така правят всички“ от Дорабела към Фиордилиджи, в „Кавалерът на розата“ от огнения Октавиан до зрялата, очарователна Маршалка. Същевременно тя култивира и италианския репертоар, а творбите ѝ на Дездемона в „Отело“ и Елизабет в „Дон Карлос“, и двете под диригентството на Караян, също са добре познати. „Дон Карлос“ на Залцбургския фестивал през 1958 г., в която опера нейни партньори са Еторе Бастианини, Джулиета Симионато и Чезаре Сиепи, е сред особено ценените изпълнения на тази опера. С Караян в Залцбург тя създава и Марина в „Борис Годунов“, Марцелина във „Фиделио“ и „Евридика“ с Джулиета Симионато в ролята на Орфей. Във Виена, под негово диригентство, тя пее в „Коронацията на Попея“ от Монтеверди, която наскоро излиза на „CD“.
Виенчани помнят нейната неподражаема Татяна в „Евгений Онегин“ под диригентството на Матачич, а загребската и дубровнишката публика си спомнят Леонора във „Фиделио“ от Бетовен. Нейната Чо-Чо-Сан в „Мадам Бътерфлай“ със сигурност не оставя никого безразличен, нито пък „Сестра Анджелика“ от Пучини. Тя пее и двете роли в храма на италианската музика – Миланската Скала. Тя ирае ролята на Ева в „Майсторите певци от Нюрнберг“ на Вагнер на фестивала в Байройт. Йенуфа в едноименната опера от Яначек, а след това и Клисарката тази опера са образцови подходи към образи, които остават в паметта.
За големи звукозаписни компании Сена Юринац записва „Идоменео“ (Илия), „Така правят всички“ (Фиордилиджи), „Вълшебната флейта“ (Първата дама), „Сватбата на Фигаро“ (Керубино, Графинята), „Дон Жуан“ (Дона Елвира, Дона Анна), „Фиделио“ (Марцелина, Леонора), „Кавалерът на розата“ (Октавиан) и „Ариадна на Наксос“ (Композитор), заедно с „Реквием“ от Моцарт и други произведения от концертната литература, както и филмите „Кавалерът на розата“, „Сестра Анджелика“, „Отело“ и „Воцек“.
Английският музикален писател и критик на BBC Алън Блайт описва Сена Юринац в „Енциклопедия на операта“ като „едно от най-атрактивните сопрани след Втората световна война“, а в предговора към нейната монография Гюнтер Ренерт, друг велик режисьор, с когото тя си сътрудничи, пише:
„Има малък елит от певци, които преди всичко имат ясна представа за ролята и не мислят за професията, гласовата позиция, техниката на пеене и каквото и да е друго, с което певците са заети. Това са артисти, които са привлечени предимно от даден персонаж и как да го оформят, а след това използват всички технически средства, за да го постигнат. Несъмнено Сена Юринац принадлежи към този малък елит. Тя не принадлежи към рутинната опера и нейното изкуство не носи ограниченията на специалността. Тя не се пропилява в това.“
(край на цитата)
В „Театър ан дер Вийн“ сутринта на „Деня на Вси светии“, Сена Юринац отново е Сребренка Юринац. Пред препълнена зала тя разказва за детството си в Травник, за годините на обучение и първите си представления в Загреб. Тя си спомня за своите скъпи виенски партньори Йосип Гостич и Джурдже Милинкович. Сред артистите, които пеят в нейна чест, е Янез Лотрич, днешният любимец на виенската публика. Той пее за нея „Сицилиана“ от „Селска чест“, променяйки името Лола на Сена. Членовете на Виенската филхармония подариха на своя незабравим артист от „Кавалерът на розата“ сребърна роза в сребърна кутия, като по този начин за пореден път отдадоха почит на най-добрия Октавиан на века.
(край на цитата)
Ще завърша днешната статия за Сена Юринац с една публикация от преди 10 години в авторитетната медия ОПЕРА!“. Автор е известният немски музикален критик Кай Люрс-Кайзер.
Портал „ОПЕРА!“
30 септември 2021 г.
От Кай Люрс-Кайзер
„Аз не изглеждах на момиче“
По случай 100-годишнината от рождението на Сена Юринац
Мнозина я смятаха за „Октавиан на века“. На 24 октомври Сена Юринац щеше да навърши 100 години. Спомняме си една изключителна певица и най-добрите ѝ записи.
„Юриначка“. Така виенчани наричаха този източен подход към Виенския ансамбъл при опери от Моцарт. След войната Виена беше бастион на вокалното майсторство на Моцарт в стил камерна музика. Ирмгард Зеефрид представляваше сладкото момиче, Елизабет Шварцкопф беше желязната графиня, а Ерих Кунц – шутовския разбойник. А Сена Юринац? Е, сопраното, което дойде във Виена от Босна… наистина беше „Юриначка“. Или, по-нежно, „Сена“. С остро „с“. Тя щеше да навърши 100 години през октомври. За съжаление, тя почина преди почти десет години от рак в Аугсбург – на над 90 години. Дълго време беше живяла тук, по-точно в Хайнхофен. Първо със съпруга си, а след това като много общителна и изпълнена със спомени вдовица. Сена сервираше Чинар – италиански ликьор от артишок, когато някой дойдеше на гости. Сядаха до кухненската маса и си разговаряха. Едрият котарак, на име Бурски, се търкаше в изкривените крака на стола.
Макар че първоначално се утвърждава във Виена – град, който се превръща в неин творчески дом – именно блестящите ѝ изпълнения на Моцартови творби на фестивала в Глайндбърн през 50-те години на миналия век я изстрелват към международна слава. Тя има и високо оценени участия на фестивалите в Залцбург и Байройт, в Кралската опера в Лондон, театър „Колон“ в Буенос Айрес, Миланската Скала и Операта в Сан Франциско, където през 1959 г. изпълнява прочутата си роля като Чо Чо Сан в „Мадам Бътерфлай“. Кариерата ѝ в Ню Йорк се оказва по-трудна. Първоначално е предвидено тя да дебютира в Метрополитън опера през 1958 г. по грандиозен начин – в главната роля на световната премиера на операта „Ванеса“ от Самюъл Барбър. Само седмици преди премиерата обаче тя се оттегля, като посочва за причина здравословен проблем.
В статия за нея, публикувана в „Ню Йорк Таймс“ през 1971 г., композиторът твърди, че Юринац се е отказала, тъй като „преживявала нещастна любовна връзка във Виена“. По-късно самата тя споделя, че ролята не ѝ е допаднала, когато е получила партитурата, но признава също, че този период е бил труден за нея в личен план.
През 1953 г. тя се омъжва за бас-баритона Сесто Брускантини, с когото често пее заедно. Три години по-късно двамата се развеждат. През 1965 г. тя сключва брак с хирурга Йозеф Ледерле, който умира през 2005 г. Тя не оставя преки наследници.
Юринац е трябвало да дебютира в Метрополитън опера през 1961 г. (след като първоначалният план пропада), но е една от няколкото певици, които променят намеренията си – и съответно изпадат в немилост пред ръководството на театъра – заради заплаха от стачка на оркестъра. Най-накрая пее в Ню Йорк през 1968 г., това се случва под диригентството на Ленард Бърнстейн с Нюйоркската филхармония. Програмата включва „Четири последни песни“ от Рихард Щраус и Деветата симфония на Бетовен (в която тя участва като сопран-солист).
„Тя изпълни песните на Щраус с такава уравновесеност и спокойствие, които напълно съответстваха на тяхното елегично настроение“, пише Реймънд Ериксън в „Ню Йорк Таймс“ по повод на това изпълнение. „Тук-там тя внасяше лъчезарност в някой тон или фраза, но именно дълбоко преживяната, интроспективна същност на творбите тя предаваше с тихо майсторство.“
Версия на тази статия е публикувана в печатното издание на 26 ноември 2011 г. – раздел „D“, страница 8 (в изданието за Ню Йорк) – със заглавие: „Сена Юринац, на 90 г. – дългогодишно сопрано във Виена“.
(край на цитата)
Като финал на днешната статия пиша и съответен край на статията ми:
Епилог
В заключение на днешния ни възпоменателен преглед, 105 години след рождението на Сена Юринац, можем уверено да кажем, че нейният глас остава вечен фар в историята на операта. Тя бе артист, който доказа, че изкуството стои над границите, над трудностите на следвоенното време и над сложния житейски произход. Сена Юринац ни остави не просто записи на велики роли, а пример за абсолютна честност към музиката. Днес, когато слушаме нейните Моцартови и Щраусови интерпретации, ние усещаме същата онази топлина и благородство, които караха критиците и публиката във Виена, Залцбург и Лондон да се влюбват в нея безрезервно.
Поклон пред паметта и непреходното изкуство на голямата Сена Юринац!
Мир на праха й!
…….
Записи:
Der Rosenkavalier Final Trio – Schwarzkopf, Jurinac …
´´´´
Sena Jurinac; “Porgi amor”; LE NOZZE DI FIGARO
…..
Hilde Güden & Sena Jurinac: “Mir ist die Ehre widerfahren” …(Rosenkavalier)
…..
Sena Jurinac: “Höre ich Zigeunergeigen”
´´´´
Sena Jurinac: “Dich, teure Halle, grüß ich wieder”
´´´´
RUDOLF SCHOCK, SENA JURINAC, GOTTLOB FRICK in DER …
´´´´
Sena Jurinac: “Szene der Desdemona und Ave Maria”
´´´´´´