Veröffentlicht am

John Williams

На 8 февруари 2026 г. световно прочутият композитор на филмова музика Джон Уилямс навършва 94 години

Драги приятели на оперната и филмова музика, днес на 8 февруари 2026 г. навършва достойните 94 години световно прочутия композитор и диригент Джон Уилямс от САЩ – огромна фигура в жанра на филмовата музика, за когото писах статия за последен път през 2022 г., когато той навърши 90 години. През настоящата година той няма кръгъл рожден ден, но правя изключение – на днешния ден нямам дата за оперен деец, поради което си позволявам да обърна внимание на този изключителен композитор и диригент на филмова музика.

Защо пиша въобще за Джон Уилямс, той не е свързан с оперното изкуство? По две причини – първо, че той заслужава заради това, че е един от най-важните живи представители на жанра филмова музика, и второ – да не забравяме, че филмовото изкуство е тясно свързано с оперната музика по тази причина, че от десетки години различни оперни продукции по целия свят се филмират и така тези две изкуства се преплитат едно с друго, разбира се в твърде ограничен смисъл. Колко често в различни филми се ползват откъси или арии от оперни произведения, с което „елитарното оперно изкуство“ се приближава до широките слоеве от населението и го популяризира.

Нека сега се върна 9 години назад – на 8 февруари 2017 г. сутринта бях любопитен да проверя в Интернет какво пишат немски медии за рождения юбилей на Джон Уилямс. Имаше редица информации и то съвсем нови. Ето една такава от последните часове:

SWR1 Rheinland-Pfalz

Die Hollywood-Legende wird 85 Jahre alt

Filmmusiklegende John Williams feiert am 8. Februar seinen 85. Geburtstag. Viele Filmklassiker bekamen durch seine Arbeit unvergessliche Ohrwürmer. Mit fünf Oscars und 22 Grammys ist Williams der erfolgreichste Filmkomponist unserer Zeit. John Williams komponierte den Soundtrack für alle bisherigen Star Wars Filme.

(Превод на този първи абзац: „Легендата на филмовата музика Джон Уилямс празнува на 8 февруари своя 85-и рожден ден. Редица ленти от филмовата класика получиха чрез неговата работа незабравимо звучене. С награди от 5 Оскара и 22 Грамис (Gramophone Award) Джон Уилиямс е най-известният филмов композитор на нашето време. Той написа музиката на всички досегашни филми от поредицата „Междузвездни войни“).

(край на превода)

Цитирам по-нататък, след което ще дам превод:

Stellen Sie sich vor, sie schauen sich “Star Wars” an und wenn Darth Vader erscheint, kann man kein “Da da da, do da da, do da da…” hören. Oder, wenn Indiana Jones in einer halsbrecherischen Verfolgungsjagd seine Bullenpeitsche schwingt: was wären diese Szenen ohne die markante Filmmusik von John Williams? Kurzum: kaum so emotional, spektakulär und erinnerungswürdig!

John Williams Karriere umfasst über 50 Jahre. Der studierte Pianist und Komponist komponierte seine erste Filmmusik 1959 für den Film Daddy-O. Einen ersten großen Erfolg feierte Williams für den Musicalfilm “Anatevka”. Für diese Arbeit gewann er seinen ersten Oscar. Danach entstand eine heute schon über 40 Jahre dauernde Partnerschaft mit Steven Spielberg. Für seine Soundtracks zu “Der weiße Hai”, “E.T. – Der Außerirdische” und “Schindlers Liste” wurde Williams ebenfalls mit dem Oscar ausgezeichnet.

Neben seiner Arbeit mit Spielberg, arbeitete John Williams auch mit George Lucas zusammen. Ein paar der berühmtesten und bekanntesten Soundtracks der Welt waren das Resultat der gemeinsamen Zusammenarbeit: zum Beispiel die Star Wars und Indiana Jones-Filme.

Auch in den 2000er Jahren knüpfte Williams an seine früheren Erfolge an: weitere Oscar-Nominierungen erhielt er unter anderem für die Musiken zu “Harry Potter und der Stein der Weisen”, “Die Geisha”, “Lincoln” und zuletzt 2016 “Star Wars: Das Erwachen der Macht”.

Neben seiner Arbeit an Filmen komponierte Williams Musik für Olympische Spiele, Fernsehsendungen, sowie viele klassische Stücke.

Williams erhielt insgesamt 50 Oscar-Nominierungen. Nur Walt Disney hatte mehr. Er hat es geschafft, dass Menschen beim Gedanken an ihren Lieblingsfilm nicht nur die passenden Bilder im Kopf haben, sondern auch unvergessliche und energiegeladene Klänge.

Patrick Mauser

Stand: 8.2.2017, 8.15 Uhr

(край на цитата)

Превод:

Представете си, че гледате „Междузвездни войни“ и когато Дарт Вейдър се появи, не можете да чуете „Дa дa дa, дo дa дa, дo дa дa…“. Или, когато Индиана Джоунс размахва бича си в главоломно преследване: какви биха били тези сцени без отличителната партитура на Джон Уилямс? Накратко: едва ли толкова емоционално, зрелищно и запомнящо се!

Кариерата на Джон Уилямс обхваща повече от 50 години. Обученият пианист и композитор създава първата си филмова музика през 1959 г. за филма „Daddy-O“. Уилямс отпразнува първия си голям успех с музикалния филм “Анатевка”. За тази работа той спечели първия си Оскар. Това е последвано от партньорство със Стивън Спилбърг, което продължава повече от 40 години. Уилямс също получи Оскар за саундтраците си към „Бялата акула“, “E.T. – Извънземното” и „Списъкът на Шиндлер“.

В допълнение към работата си със Спилбърг, Джон Уилямс е работил и с Джордж Лукас. Някои от най-известните и разпознаваеми саундтраци в света са резултат от съвместната работа: например филмите “Междузвездни войни” и “Индиана Джоунс”.

Уилямс продължава предишните си успехи през годините на новия век: получава още номинации за Оскар за музиката към „Хари Потър и философският камък“, „Гейшата“, „Линкълн“ и последно през 2016 г. „Междузвездни войни: Силата се пробужда“.

В допълнение към работата си по филми, Уилямс е композирал музика за Олимпийските игри, телевизионни предавания и много класически пиеси.

Уилямс получава общо 50 номинации за Оскар. Само Уолт Дисни има повече. Джон Уилямс е успял, когато хората мислят за любимия си филм, те не само да имат правилните образи в главите си, но и незабравими звуци, заредени с енергия.

Патрик Маузер Състояние: 8.2.2017 г., 8.15 ч.

(край на превода)

Цитирах тази кратка статия само за обща информация, сега ще пиша доста подробности за самия юбиляр и неговото дело. Известно ми е, че музикалното дело на Джон Уилямс в областта на филма е добре познато и в България. В Уикипедия има страници на български език не само за него, но и за почти всички филми, за които той е писал музика, също и статии, които дават достатъчно информация за дейността му и голямото признание, което му се оказва. През лятото на 2016 г. попаднах на една особено важна информация за него в българска медия:

Портал „Новините.bg“

Джон Уилямс ще бъде награден от Американския филмов институт

9 юни 2016 г.

Композиторът Джон Уилямс ще получи Наградата на Американският филмов институт, смятана от мнозина за „най-високата чест за кариера в киното”, пише АФП. Творческият път на 84-годишния Уилямс се простира в 7 десетилетия и включва всеизвестни произведения като музиката за филмови класики като „Междузвездни войни” и „Челюсти”. Симфоничните произведения на Уилямс са неизменна част от цялостния образ на тези заглавия в популярната култура. На специална церемония по-късно тази вечер наградата ще бъде връчена от Стивън Спилбърг. Галата ще се проведе в холивудския „Долби Тиътър”, където обикновено се раздават и призовете „Оскар”. Уилямс ще е първият композитор, носител на наградата, на която са носители актьори като Стив Мартин, Мел Брукс, Том Ханкс и Мерил Стрийп.

„Джон Уилямс е написал саундтрака на живота ни”, заяви ръководителят на филмовия институт Хауърд Стрингър. Композиторът е работил по над 150 филма на големия и малкия екран от 1958 г. насам. Най-добре е познат със съвместните си проекти със Спилбърг като „Челюсти”, „Извънземното”, „Списъка на Шиндлер”. Уилямс е печелил „Оскар” за всеки един от тези филми, както и за „Междузвездни войни” и „Цигулар на покрива”. Той е бил номиниран за златната статуетка 50 пъти, което го превръща в рекордьор сред живите артисти и втори за всички времена след Уолт Дисни.

(край на цитата)

Продължавам със статията си за Джон Уилямс от 2017 г.:

Както писах в самото начало, днес на 8 февруари 2017 г. темата на моята статия е по-широка от обичайните до сега. Причината е, че за днес нямам отбелязана дата за юбилей на оперен деец, а в същото време идеята да пиша днес идва от едно изпълнение на една широко известна в момента оперна и концертна певица от САЩ, чийто старт започна през 1979 г. в Оперния театър в Дармщадт, в градът и в околността на който живея от 1974 г. тук в Германия.

Тази певица е сопраното Барбара Боней или Барбара Бонни (Barbara Bonney), за която ще дам малко по-късно някои подробности. Между другото, на 14 април 2016 г. Барбара Боней навърши 60 години, и аз написах на този ден специална статия по този случай. Познавам я лично от далечното минало – през 1976 и 1977 г. пях два сезона в хора на Оперния театър в Дармщадт (операта „Лоенгрин“ от Вагнер) и през следващите години, когато вече започнах да уча допълнително и да работя в основната си професия като математик, в някои надвечери или в съботи и недели съм посещавал репетиции на опери или съм се срещал в кафенето на театъра с приятели от хора на операта, с които имах вече връзки. Така през 1979 г. младата американка Барбара Боней беше приета в ансамбъла на театъра и на два пъти сме били на една маса в кафенето, където взаимно сме се запознали чрез други нейни колеги. Тя игра тогава в ролята на Анна в операта „Веселите жени от Уиндзор“ от Ото Николай – една комична немска опера, която се играе главно в немскоезичните страни. Сюжета е по прочутата комедия на Шекспир, някои от действащите лица са като тия от операта „Фалстаф“ от Верди, например Фалстаф и Фентон. Барбара Боней беше тогава на 23 години (родена е на 14 април 1956 г. в Маунтклер, щата Ню Джърси), съвсем млада, но певица с голям потенциал, независимо че е започнала музикалното си образование в Канада като челистка. После идва в Европа – в Залцбург, където учи пеене при известния тогава педагог Валтер Ранингер (Walter Raninger) в прочутия „Моцартеум“.

След два или три сезона Барбара Боней напусна Дармщадт, където игра редица главни роли (на някои нейни изяви съм бил) и започна да пее на сцените на оперните театри във Франкфурт, Хамбург и Мюнхен. Спомням си, че тогава тя бързо се прочу и отзивите в различни медии бяха много добри. През 1984 г. играе за пръв път на сцената на Ковънт Гардън в Лондон като Софи в „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус, през 1985 г. е дебюта й на Миланската Скала като Памина във „Вълшебната флейта“ от Моцарт. Три години по-късно, през 1988 г. Боней играе с голям успех в родината си – на сцената на МЕТ в Ню Йорк в ролята на Наяде (Najade) в „Ариадна на Наксос“ от Рихард Щраус. От края на 80-те години ангажиментите на Барбара Боней са още по-интензивни и на всички големи оперни сцени и музикални фестивали.

Барбара Боней е прочута с нейния „ясен лиричен сопран, звучащ като лъч (оригинал на немски език: Bonney ist bekannt für ihren klaren, “strahlenden” lyrischen Sopran). Няма да се спирам на отделни роли, но нейните най-сполучливи са Софи в „Кавалерът на розата“, както и Памина във „Вълшебната флейта“ и Сузана в „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт. Тя има огромна дискография – около 90 записа, между които 15 солови албума.

Барбара Боней е член на „Кралската музикална академия“ в Стокхолм, гост-професор в „Royal Academy of Music“ в Лондон и преподава от зимния семестър на учебната година 2007/2008 в „Моцартеума“ в Залцбург, където има титлата „професор по вокално изкуство“.

Каква е тази случайност, че Дармщадт е бил стартов пункт и за други оперни певици, започнали кариерата си в местната опера, която не е от най-известните в Германия, а после са изградили значителна световна кариера. През месец октомври 2014 г. писах за друга американка от САЩ – сопраното Черил Стюдър (Cheryl Studer) с рожден ден 24.10.1955 г., която също дебютира в тия години в Дармщадтската опера и след това изгради особено голяма световна кариера. С нея също се познавах, и там това запознанство стана в кафенето на оперния театър. А най-интересното, в началото на своята певческа кариера тук в Германия през 70-те години българският сопран Галина Савова (мир на праха й, помина се в началото на 2021 г. във Варна) беше няколко сезона солистка в оперния театър в Дармщадт. Когато аз пеех в разширения хор при операта „Лоенгрин“, тя играеше два сезона с голям успех Елза и след това започна голямата й международна кариера, особено при продукцията на „Турандот“ от Пучини в Париж – на грамадната сцена, където са играли главната роля при различни спектакли заедно с Гена Димитрова. В тези години Галина Савова живееше и в Дармщадт и сме се срещали по улиците или другаде. Така че този град е бил според мене една случайност, но при моите спомени се открояват три значителни примера за певици, затова ги отбелязах. Последният, четвърти пример е вече за мъж – баритонът Антон Керемидчиев, който и сега продължава успешната си международна кариера, също беше няколко сезона член на ансамбъла на оперния театър в Дармщадт. В последните години срещам неговото име в редица оперни продукции на Любка Биаджони цу Гутенберг, които тя прави всяка година тук в Германия от 2007 г. на музикалния фестивал в замъка „Herrenchiemsee“ в Бавария.

А сега ще направя връзката с началото на тази статия. Знам, че много любители на класическата музика, също и на оперната, харесват и слушат с удоволствие хубава филмова музика, написана от добри композитори, изпълнявана от големи симфонични оркестри и звучаща често като в концерт в огромна зала. Преди няколко години, като се занимавах в една оперна енциклопедия с биографията на някои „по-модерни“ оперни композитори, ме заинтересува живота и творчеството на един австрийски автор с нещастна съдба, роден през 1897 година. Това е Ерих Волфганг Корнголд (Еrich Wolfgang Korngold), починал през 1957 г. в Холивуд. Тук няма да се спирам на подробности, само ще спомена, че е бил музикален вундеркинд и много отрано се отдава на музикалното изкуство, като получава във Виена солидно образование при най-добри специалисти. На 11 години написва една балетна пантомима, която е изнесена с голям успех в тогавашната „Придворна опера“ във Виена. Това става през 1910 година. Още като 9-годишен обръща внимание с таланта си на Густав Малер. А като 19-годишен създава и първите си две едноактни опери. През 1920 г. Корнголд създава първата си и може би най-известна днес опера „Мъртвият град (Die tote Stadt)“. Тази опера е прочута и с това, че има премиерата си едновременно на сцените на два големи оперни театра – в Хамбург и в Кьолн – на 4 декември 1920 г. Именно по повод от кръглата годишнина – 95 години на тази премиера, на 4 декември 2015 г. написах доста подробна статия тук във Фейсбук, която се посрещна с голям интерес от моите читатели и приятели.

Така 23-годишният Корнголд става знаменита личност в тази епоха. Той е и отличен пианист и диригент, през 1921 г. става главен диригент на Оперния театър в Хамбург, през 1927 г. е вече професор по композиция, теория на музиката и дирижиране в Музикалната академия във Виена, където води и един клас по оперно изкуство. Специално операта „Мъртвият град“ – едно отлично произведение на музикалния импресионизъм в годините след Първата световна война създава световна популярност на автора. Операта се играе на всички големи сцени в Европа, през 1921 г. е поставена на сцената на МЕТ в Ню Йорк като първа немскоезична опера след края на войната. Успехът в САЩ е огромен, може би поради факта, че главните роли изпълняват легендарните Ричард Таубер (Richard Tauber) – тенор и Мария Ерица (Maria Jeritza) – сопран – известни солисти на театъра. Извинете, в този момент, в който пиша тези редове, от радиото ми зазвучава позната мелодия от тази опера – берлинският предавател „Класик радио“ често пуска мелодии от „Мъртвият град“. Звучи като интермецо, подобно на прочутото от „Селска чест“ на Маскани.

Катастрофата с личната съдба на Ерих Корнголд настъпва с идването на власт на националсоциалистите в Австрия. Преди два дни писах за нещастната съдба на един от пионерите на оперното дело в България – Иван Вульпе, който на 49 години е съкратен от професорското си място в Софийската музикална академия и като солист в Софийската опера. Писах, че когато политическата власт в България се поема от проф. Александър Цанков, Вульпе като русофил е отстранен от работа. Скоро се разболява и умира, може би от мъка. В Австрия става друго – Корнголд има еврейски корени, още никой не го заплашва, но редица личности от света на музиката, литературата и театъра, които също имат еврейски произход и са предвидливи, чувстват опасността и навреме напускат страната. Ерих Корнголд следва стъпките на големия си приятел, съратник и съветник по въпроси на различните изкуства – великия режисьор Макс Райнхард (Max Reinhardt), който вече е напуснал Виена и заминал за САЩ. Така през 1934 г. Корнголд емигрира също в САЩ, където продължава връзките си с Райнхард.

В САЩ обстановката и интересите на масовия зрител и слушател са също други. Мнозина читатели си спомнят нещастната съдба на австрийския писател Стефан Цвайг (мой идол в младежките ми години), също с еврейски произход, който напуска Австрия и след няколко години, свързан с родния немски език, страда така, че намира единственото решение да сложи край на живота си по време на изгнанието в Бразилия.

Една трагична съдба, която помня още от ученическите си години. Не всички писатели свикват бързо да пишат на друг език, това е много сложен индивидуален процес. При Ерих Корнголд като музикант нещата стоят по друг начин – той твори и в Америка, сменя интересите си според обстановката. Пише музика за ревюта и преди всичко бързо е оценен в Холивуд като отличен автор на филмова музика. Пише такава за 18 филма и ако днес слушаме откъси от тази музика, ще останем възхитени. В областта на оперното изкуство той продължава да създава и други опери, но те не намират особено добър прием, поради което „Мъртвият град“ си остава неговото изключително добро постижение в този жанр. Все пак той продължава да твори чак до смъртта си и друг вид „сериозна“ музика – една симфония, камерна музика и по един концерт за пиано, цигулка и виолончело в съпровод с оркестър.

В редица музикални справочници се отбелязва, че след затишието на интереса към „Мъртвият град“ в периода между двете световни войни, даже и по-късно, едва след много сполучливата й постановка в „New York City Opera“ през 1975 г., интереса към тази опера нараства неимоверно. Специалистите отбелязват, че главна причина за това е и факта, че тази постановка е заснета на музикални носители от много известна фирма и по този начин слушана в цял свят от оперни любители, което предизвиква ренесанса й. Не ми е известно, дали някой оперен театър в България е поставил до сега „Мъртвият град“. Музиката е много мелодична, напомня веризмото на италианските майстори, но с нюанси от стила на Рихард Щраус – типична за импресионизма от тия години. При това сюжетът е твърде романтичен, бихме го определили по-точно в полето на сюрреализма. За всичко това писах подробно в статията от 4 декември 2015 г.

Отделих се от главната тема, понеже Корнголд твори много успешно филмова музика и съм сигурен, че и други майстори на операта, например Пучини, ако в тия времена около 1920 г. е имало филми с музика, сигурно щеше да напише прекрасна музика към тях.

Сега да се върна на темата за сопрана Барбара Боней. В някои филми с повече и разнообразна музика, често и близка до симфоничната, същата се придружава и от солисти, но ние често не се замисляме кои са те, ако не четем текстовете в края на даден филм. Аз не съм се замислял изобщо, че при много такива филми е пяла и „моята позната от 1979 г.“ Барбара Боней, просто не мога да го допусна. Скоро слушах по радиото в програма от берлинския предавател „Класик радио“ едно чудесно изпълнение на солистка с голям симфоничен оркестър, което ми направи особено впечатление. Това изпълнение бях слушал и друг път, но не съм се замислял. Много често след края започва друга мелодия, този път обаче чух част от думите на модератора: „солистка беше Барбара Боней по музика от Джон Уйлямс“. Не стана въпрос за самата музика – дали е от филм или солова песен. Разбира се, че знам кой е Джон Уйлямс, неговото име е добре познато на всеки човек, който обича хубава филмова музика и то в суперпродукции на Холивуд. Той в момента е един от най-добрите филмови композитори, особено познат в музика от филми на Стивън Спилбърг и Мартин Скорсезе. Освен това, той е автор на музиката при откриване на редица олимпийски игри, но просто не съм чел специални информации за него.

Знам много добре, че редица композитори на филмова музика имат солидно музикално образование, че големите филмови режисьори си избират за автори на музиката прочути и вече известни личности, защото ефекта от тази музика играе основна роля при възприемането на един филм и неговата популярност. Не са необходими примери, такива съществуват стотици. Така е в целия свят. Отдавна не живея в България, но знам например, че моят роднина Божидар Петков (син на нашите кръстници Марилка и инж. Стефан Петкови), който следва и завърши през 60-те години Краковската музикална академия в Полша като пианист и композитор, после се прочу в България също и с филмова музика към редица български игрални филми. Жалко, Божидар Петков се помина преди няколко години, както и неговите родители, и то доста отдавна.

Така че беше достатъчно преди известно време да се ориентирам в Интернет за Джон Уйлямс и да направя извод, че това е един от най-интересните съвременни автори на този вид музика. Научих доста подробности, и понеже той е роден на 8 февруари, реших днес да пиша за него. Все пак ми беше интересно да науча, каква е връзката между него и Барбара Боней, дали той не пише и други произведения, като солови песни и прочие. Открих в страницата на Барбара Боней (на немски език) в Уикипедия следното изречение: „Einem größeren nicht-klassischen Publikum wurde sie 2001 durch den Soundtrack zu Steven Spielbergs Sciencefiction-Film „A.I. – Künstliche Intelligenz“ (Musik: John Williams) bekannt“. Превод: „На една по-широка публика, която не познава класическата музика Барбара Боней става позната през 2001 г. чрез саундтракът към научно-фантастичния филм на Стивън Спилбърг „A.I. – Изкуствен интелект“ (музика: Джон Уилямс)“. Това вече ми даде повод да се поразровя в биографията на Джон Уилямс и разбрах, че той не пише само филмова музика, но и че е активен и в много други области, също и като диригент. Прочетох например: „През април 2004 г., февруари 2006 г. и септември 2007 г. Джон Уилямс дирижира Ню-Йоркската филхармония при изяви в Ню Йорк. Първоначалният концерт води и до последвали два благотворителни концерта през 2006 г. (със споделяне на лични спомени от режисьорите Стивън Спилбърг и Мартин Скорсезе) и още три през 2007 г., които са удостоени с честта да открият музикалния сезон. Билетите за всички концерти са разпродадени“.

Няма какво повече да говоря общи неща – подробностите са описани в стотици линкове в Интернет, а в страниците за него в Уикипедия (в момента на 57 езика) могат да се прочетат и най-малките подробности. Голямото ми учудване дойде, когато видях страницата му на български език – пример в това отношение. Ако така се постъпваше за оперните дейци в България, нямаше какво повече аз да прибавям в моите статии. Просто влезте в тази страница и ще се убедите как трябва да се пише. Очевидно известността на Уилямс по целия свят с музиката му във филми като: „Междузвездни войни“, „Бялата акула“, „Супермен“, „Извънземното“, „Индиана Джоунс“, „Сам вкъщи“, „Списъкът на Шиндлер“, „Джурасик парк“, „Война на световете“ и редица други е неимоверно голяма. Като си помисли човек, че Джон Уилямс е композирал музиката или отделни песни за 110 филма, просто не може да повярва. И като връх към това идва в началото на новото хилядолетие и музиката към много от филмите в поредицата „Хари Потър“. Не случайно Уилямс композира музиката при откриване на Олимпийските игри през 1984, 1988,1996 и 2002 години, както и музика в редица телевизионни предавания, солови песни и други. По-късно в статията ще се спра на някои специални изяви с негова музика, тук само ще пиша, че той е автор на две симфонии, множество концерти за соло-инструмент и оркестър, както и отделни кратки творби за оркестър или различни други ансамбли. Той е автор на мюзикъла „Thomas and the King“ от 1975 г., със сюжет от епохата на Thomas Becket и английския крал Хенри Втори.

Следва малко биография: Джон Уилямс (John Towner Williams) е роден на 8 февруари 1932 г. в Flushing, Queens, New York City, щат Ню Йорк. Той е композитор, диригент и автор на филмова, солова и оркестрова музика. От началото на 70-те години Уилямс е считан за един от най-известните и най-успяли композитори на филмова музика. Той е многократен носител още от това време на наградите „Оскар“ и „Грами“. Работи с най-известните филмови режисьори като Стивън Спилбърг, Мартин Скорсезе, Джордж Лукас и други, като пише музиката към редица техни филми. В края на тази статия ще дам списък на филмите с негова музика.

Джон Уилямс е син на оркестров музикант. Още като 3-годишен той се научава да разчита музикалните ноти. Израства в Ню Йорк и през 1948 г. се преселва заедно с фамилията си в Лос Анджелис, където следва композиция в „University of California“ при Mario Castelnuovo-Tedesco. След завършване на университетското си образование Уилямс отбива военната си служба при „Air Force“ и след това се завръща в Ню Йорк. Тук той посещава прочутото училище „Juilliard School“, където учи пиано при Rosina Lhévinne. В свободното си време той работи в Ню Йорк като джазов пианист. Още през 1951 г. написва първата си клавирна соната. Следват нови произведения с класически характер. През идващите години Уилямс работи между другото и за телевизионни предаватели в САЩ, както и при различни продукции в Холивуд, най-напред под името Johnny Williams.

Няма да се спирам подробно на следващите години – те са особено успешни за Уилямс и се отразяват върху идващите поръчки преди всичко за филмова музика, и то от световно известни режисьори, които ценят качествата на музиката му. От списъка на филмите в края на статията ще се получи необходимата информация. През последните няколко години можем да отбележим филмовата музика към:

Приключенията на Тинтин: Тайната на еднорога (2011)

Боен кон (2011)

Линкълн (2012)

Междузвездни войни (оригинал на английски език „Star Wars“: Епизод VII (2015)

Както много читатели си спомнят, през декември 2015 година в целия свят се проведе гигантска рекламна кампания във връзка с премиерата на новия седми епизод на „Междузвездни войни“. Тук в Германия това беше направо извън всяка представа. Още в началото на декември като отивам да пазарувам в някои магазини за хранителни стоки, на касата получавах при заплащането рекламни пликчета за предстоящата премиера – тук под името „Star Wars“. Това беше само една част от тази рекламна кампания. Виждаха се по улици, магазини и къде ли не всякакви материали, свързани с цялата поредица филми от тази серия. Цитирам ви едно изказване в немска медия по този феномен:

„Dieser Film, der von zahlreichen Kritikern gefeiert wurde und sieben Oscars gewann, legte die Grundlage für ein Phänomen der heutigen Popkultur. Auf „Krieg der Sterne“ folgten sechs weitere Spielfilme sowie eine Reihe von lizenzierten Büchern, Comicserien, Videospielen, Ablegern, Fernsehserien, Spielzeugen, Kostümen, Rollenspielen und anderen Produkten“.

(край на цитата)

Превод: „Този филмов сериал, който се възхвалява от редица критици и спечели седем Оскара, поставя основите за един феномен на днешната попкултура. След „Star Wars“ (на немки език често представян като „Krieg der Sterne“) следват още 6 игрални филми, както и една редица от лицензирани книги, серии от комикси, видеоигри, подобни филми, тв-серии, играчки, костюми, артистични роли и други продукти“.

(край на превода)

Интересно е да видим какво се казва за тази филмова поредица на български език. Ето цитат от Уикипедия-страницата за нея: „Междузвездни войни“ (на английски: Star Wars) е филмова космическа сага на американския режисьор Джордж Лукас, създадена през 70-те години на ХХ век и разработена от неговата компания „Лукасфилм“. Поредицата се състои от седем филма, премиерата на първия от които („Нова надежда“) се състоя на 25 май 1977. Оттогава насам „Междузвездни войни“ оказват огромно влияние върху съвременната попкултура, и са третата най-печеливша филмова поредица на всички времена след „Джеймс Бонд“ и „Хари Потър“ със спечелените до момента 4,3 милиарда долара. Официалният канон (от 22 април 2014 г.) на „Междузвездни войни“ е вдъхновен от древния Рим.“

(край на цитата)

Както се разбира от тази страница, запланувани са още две серии от поредицата:

  1. Междузвездни войни: Епизод VIII (на английски: Star Wars: Episode VIIІ) (2017)
  2. Междузвездни войни: Епизод IХ (на английски: Star Wars: Episode IХ) (2019)

И за да направя връзката с композитора на музиката, ето още един цитат от Уикипедия-страницата на български език: „Музиката към филма, написана от Джон Уилямс става известна и като самостоятелно произведение и се използва като мотив в различни телевизионни шоута, театрални постановки, сигнали на предавания, реклами, компютърни игри и други“.

Що се отнася до Германия, в тукашните медии се обяви, че този последен седми епизод излиза на екран на 17 декември 2015 г. под режисурата на J. J. Abrams.

Понеже списъкът на всички филми с музика от Джон Уилямс ще дам от страницата му на български език (там заглавията отговарят на тия, под които са прожектирани в България), забелязах, че един филм с негова музика, който тук в Германия е прожектиран от 13 март 2014 г. под името „Die Bücherdiebin“ (Крадлата на книги) – екранизация на романа с автор Markus Zusak, не е включен в този списък. Оригиналното заглавие на тази немско-американска продукция е „The Book Thief“. Може би филмът не е прожектиран в България.

В настоящата статия ще се спра само на някои общи моменти от работата на Джон Уилямс, които правят особено впечатление. При работата си главно за филмови продукции в Холивуд той не се базира в композирането на музика само на един жанр, като прави впечатление преди всичко богатата и пъстра оркестрация. Само в отделни филми той нарушава това правило: „Джейн Еър“ от 1970 г., „Стенли и Айрис“ от 1990 г. и „Прахът на Анджела“ от 1999 г., който филм има номинация за „Грами“ и номинация за „Оскар“. Едни от най-интересните му музикални идеи са в четири филми от 2005 г. с напълно различен характер: „Междузвездни войни – епизод III – Отмъщението на ситите“, получил две номинации за „Грами“, „Война на световете“ с номинация за „Грами“, „Мемоарите на една гейша“ с награди „Златен глобус“, „БАФТА“ и „Грами“ и номинация за „Оскар“, „Мюнхен“ с награда „Грами“ и номинация за „Оскар“. Докато при първия филм музиката е силно драматична, във втория има елементи на ужас. В третия филм музиката се отличава с особена елегантност и простота. Най-сетне в четвъртия филм Уилямс твори траурна музика, която се поднася от струнни инструменти, пиано, китара и солово пеене.

По време на церемонията по полагане на клетва от 44-ия президент на САЩ – Барак Обама на 20 януари 2009 г. звучи музика със заглавие „Air and Simple Gifts“, написана от Уилямс за случая и изпълнена от квартет в състав: Итцхак Перлман (цигулка), Йо-Йо Ма (чело), Габриела Монтеро (пиано) и Антони МакГил (кларинет).

Стана въпрос по-горе, че Уилямс пише музика за откриване на някои олимпийски игри. Ето подробности: за Летните игри през 1984 г. в Лос Анжелис, за Летните игри през 1988 г. в Сеул / Корея, за Летните игри през 1996 г. в Атланта, Джорджия и за Зимните игри през 2002 г. в Салт Лейк Сити в Юта. През 2003 г. Уилямс е награден за тази се дейност с олимпийски орден.

През 2011 г. известната естрада (сцена) в Лос Анжелис с името „Steven Spielberg Stage“ e преименувана в „John Williams Scoring Stage“.

От 1980 до 1993 г. Джон Уилямс е бил диригент на „Boston Pops Orchestra“ и е сега техен почтен диригент. Освен тази си дейност като диригент той гостува редовно също като диригент в различни американски симфонични оркестри.

В края на тази статия цитирам списък на филмите с негова музика според информацията в страницата му в Уикипедия на български език.

За филмовата си музика Джон Уилямс печели 5 награди „Оскар“, 4 награди „Златен глобус“, 20 награди „Грами“, 7 награди „БАФТА“ и 2 награди „Еми“. Уилямс е номиниран 45 пъти за награда „Оскар“, което го нарежда на второ място по номинации след Уолт Дисни, 21 пъти за награда „Златен глобус“ и 59 пъти за награда „Грами“.

  • Daddy-O (1958)
  • Because They’re Young (1960)
  • I Passed for White (1960)
  • The Secret Ways (1961)
  • Bachelor Flat (1962)
  • Diamond Head (1963)
  • Gidget Goes to Rome (1963)
  • Убийците (1964)
  • None but the Brave (1965)
  • The Rare Breed (1966)
  • John Goldfarb, Please Come Home! (1965)
  • Valley of the Dolls (1967) номинация за Оскар
  • A Guide for the Married Man (1967)
  • Fitzwilly (1967)
  • Как да откраднеш милион (1968)
  • Хайди (1968)
  • The Reivers (1969) номинация за Оскар
  • Довиждане, г-н Чипс (1969) номинация за Оскар
  • Storia di una donna (1970) единствената му музика за чуждестранен филм
  • Джейн Еър (1970)
  • Цигулар на покрива (1971) награда Оскар
  • Images (1972) номинация за Оскар
  • Приключението Посейдон (1972) номинация за Оскар
  • Каубоите (1972)
  • Cinderella Liberty (1973) номинация за Оскар
  • Дългото сбогуване (1973)
  • The Paper Chase (1973)
  • Том Сойер (1973) номинация за Оскар заедно с Робърт Шърман и Ричард Шърман
  • The Towering Inferno (1974) номинация за Оскар
  • Земетресение (1974)
  • The Sugarland Express (1974)
  • Челюсти (1975) награди Златен глобус, БАФТА & Оскар
  • The Eiger Sanction (1975)
  • Семеен заговор (1976)
  • Мидуей (1976)
  • The Missouri Breaks (1976)
  • Черната неделя (1977)

(край на списъка)

Този списък е според данните до 2015 година. Като направих справка преди 2 дни разбрах, че през 2016 г. Джон Уилямс е написал музика за нов филм, представен на кинофестивала в Кан през май 2016 г. Това е филма „Добрият великан“, прожектиран и в България по-късно. Ето кратка информация за филма от източник на български език:

„Добрият великан“ (на английски: The BFG – Big Friendly Giant) е американски фентъзи приключенски филм от 2016 г. на режисьора Стивън Спилбърг. Сценарият, написан от Мелиса Матисън, е базиран на романа за деца „Г.Д.В.“ на Роалд Дал. Премиерата се състои на 14 май 2016 г. на кинофестивала в Кан, а по кината в САЩ и България филмът излиза съответно на 1 юли и 16 септември 2016 г.

(край на цитата)

Като виждам с какво старание и прецизност българските автори са се заели със задачата да отразят правилно дейността на Джон Уилямс, мога само да завиждам за това, че в областта на оперното дело в България няма нещо подобно до сега. Защо е така, сигурно има много причини, но не е моя работа да се занимавам с това. Сигурно филмовото изкуство има далеч повече привърженици и това е една от най-важните причини. Все пак Джон Уилямс е извънредно голямо име от световен мащаб и това е понятно. Като помисля, че може би само италианецът Енио Мориконе (Ennio Morricone), роден през 1928 г., починал на 6 юли 2020 г. на 91 години, може да съперничи по качество и брой на филмите, за които е писал музика. Броят на филмите с негова музика надхвърля голямата цифра от 500 филма. Интересно е да се отбележи, че през 1999 г. Мориконе получава наградата за филмова музика на името на Ерих Корнголд, заложена в негова чест.

Тия дни се информирах и за това, дали Джон Уилямс продължава да пише музика, макар че вече е на библейска възраст. В един сайт на немски език попаднах на такава информация от годината 2023 (превод от английски), при която става въпрос за кратко музикално произведение, изпълнено при спортна изява в САЩ. Цитирам в оригинал, после в превод на български:

Портал „ESPN PRESS ROOM“

9. Januar 2023

Amanda Brooks

Der legendäre Komponist John Williams komponiert die Originalmusik für das von AT&T präsentierte College Football Playoff National Championship-Spiel auf ESPN

Quelle: ESPN

Originalkomposition : „Von Mut und Ruhm“

  • Laufzeit: 3,5 Minuten
  • Die Premiere findet am Montag, dem 9. Januar, um 19:25 Uhr ET auf ESPN im Rahmen der Sondersendung zum College Football Playoff National Championship (TCU gegen Georgia) statt. Weitere Ausschnitte werden während der Spielübertragung gezeigt.
  • John Williams’ Musik wird die College-Football-Visualisierungen begleiten, die die diesjährigen CFP National Championship-Teams sowie legendäre Spieler (Tony Dorsett, Tommie Frazier, Tim Tebow, Peter Warrick und Vince Young) zeigen, die nationale Titel gewonnen haben.
  • Die Aufnahme wurde von einem 96-köpfigen Orchester in Los Angeles eingespielt.

Komponiert von: John Williams

  • Zu Williams’ legendären Werken zählen: Star Wars, Jurassic Park, Indiana Jones, Harry Potter und Kevin – Allein zu Haus
  • Williams hält den Rekord für die meisten Oscar-Nominierungen einer lebenden Person (52). Nur Walt Disney erhielt in der Geschichte der Academy Awards mehr Nominierungen (59).

Anthem wurde von Martin Khodabakhshian (ESPN) und Mike Sciallis (Victory Pictures) inszeniert.

Williams über das ESPN-Projekt ( via Variety ):

 „Der College-Football ist seit jeher ein zentraler Bestandteil des Lebens unserer Nation, daher ist es für mich eine ganz besondere Freude, diese großartige Tradition musikalisch zu würdigen. Ich war begeistert, als ESPN mir vorschlug, eine Titelmelodie für das Meisterschaftsspiel am 9. Januar zu schreiben. Die Spiele selbst beflügeln stets den Teamgeist, und letztendlich bringt uns der Wettkampf alle näher zusammen, sodass die Konzepte von Gewinnern und Verlierern in gegenseitigen Respekt und Bewunderung übergehen. Die Einladung, diese Musik zu komponieren, ist für mich eine große Ehre, und ich fühle mich besonders privilegiert, einen kleinen Beitrag zu einer der wertvollsten Traditionen unseres Landes leisten zu dürfen.“

Weitere Details sind auf ESPN Front Row verfügbar .

Originalpartitur-Credits:
Musik komponiert und dirigiert von John Williams;
Shawn Murphy – Musikmischung;
Erik Swanson – Pro-Tools-Operator;
Ramiro Belgardt – Musikeditor;
JoAnn Kane Music Service – Musikvorbereitung;
Victor Pesavento – Musikbibliothekar;
Timothy Loo – Musikvermittler;
Assen Stoyanov, Brian Van Leer, Keith Ukrisna, Ryan Nelson, Peter Nelson, Greg Dennen – Kompositionsteam

(край на цитата)

Превод:

Портал „ESPN PRESS ROOM“
9 януари 2023 г.
Аманда Брукс


Легендарният композитор Джон Уилямс композира оригиналната музика за мача от Националното първенство по колежански футбол, представен от AT&T по ESPN.

Източник: ESPN

Оригинална композиция: „Of Courage and Glory“
Продължителност: 3,5 минути

Музиката ще бъде представена премиерно в понеделник, 9 януари, в 19:25 ч. ET по ESPN като част от специалното предаване за Националното първенство по колежански футбол (TCU срещу Georgia). Допълнителни откъси ще бъдат показани по време на излъчването на мача.

Музиката на Джон Уилямс ще съпътства визуални ефекти от колежанския футбол, включващи тазгодишните отбори от Националното първенство по колежански футбол и легендарни играчи (Тони Дорсет, Томи Фрейзър, Тим Тибоу, Питър Уорик и Винс Йънг), спечелили национални титли.

Музиката е записана от 96-членен оркестър в Лос Анджелис. Композитор: Джон Уилямс

Легендарните произведения на Уилямс включват: „Междузвездни войни“, „Джурасик парк“, „Индиана Джоунс“, „Хари Потър“ и „Сам вкъщи“. Уилямс държи рекорда за най-много номинации за „Оскар“ от жив човек (52). Само Уолт Дисни е получавал повече номинации в историята на наградите „Оскар“ (59).

„Химн“ е режисиран от Мартин Ходабахшиян (ESPN) и Майк Скиалис (Victory Pictures).

Уилямс за проекта на ESPN (чрез Variety):

„Колежанският футбол винаги е бил централна част от живота на нашата нация, така че за мен е истинско удоволствие да отдам музикален почит на тази велика традиция. Бях развълнуван, когато ESPN ми предложи да напиша тематична песен за шампионския мач на 9 януари. Самите мачове винаги разпалват отборния дух и в крайна сметка състезанието ни сближава всички, така че концепциите за победители и губещи се трансформират във взаимно уважение и възхищение. Да бъда поканен да композирам тази музика е голяма чест и се чувствам особено привилегирован, че мога да допринеса по малък начин за една от най-ценните традиции на страната ни.“

Повече подробности са налични в ESPN Front Row.

Оригинални автори на музиката:

Музика, композирана и дирижирана от Джон Уилямс;
Шон Мърфи – Миксиране на музика;
Ерик Суонсън – Оператор на Pro Tools;
Рамиро Белгард – музикален редактор;
Джоан Кейн, Музикална служба – Подготовка на музиката;
Виктор Песавенто – музикален библиотекар;
Тимъти Лу – музикален педагог;
Асен Стоянов, Брайън Ван Лиър, Кийт Укрисна, Райън Нелсън, Питър Нелсън, Грег Денен – композиторски екип

(край на превода)

Моя бележка (Б.К.): в края на горната информация четем едно българско име – Асен Стоянов. Браво!

По всяка вероятност Джон Уилямс не пише филмова музика след последната през 2016 г. към новия филм „Добрият великан“, прожектиран и в България по-късно, представен на кинофестивала в Кан през май 2016 г. Той обаче през последните години пише класическа инструментална и симфонична музика. Цитирам от източник на английски език:

2021: Violin Concerto No. 2

2021: Overture to the Oscars

  • 2022: Centennial Overture
  • 2023: Of Grit and Glory
  • 2025: Concerto for Piano and Orchestra

(край на цитата)

Както четем, през 2025 г. Джон Уилямс е написал Концерт за пиано и оркестър. Респект!

Както е известно, през тези последни години Джон Уилямс често дирижира симфонични оркестри и има други дейности. Давам само някои примери по години от източник на английски език, после в превод на български:

After over a ten year break, Williams returned to New York in 2022 to conduct the Philadelphia Orchestra for a benefit concert at Carnegie Hall, with special guest violinist Anne-Sophie Mutter. The next year, he was feted at a gala at David Geffen Hall by Spielberg, celebrating their nearly fifty-year collaboration. In 2024, he returned to headline another gala at Carnegie Hall with the Philadelphia Orchestra, this time with Yo-Yo Ma as his special guest. The Vienna Philharmonic Orchestra invited Williams to lead concerts in January 2020, his first engagement with a European orchestra, for an all-Williams concert featuring Mutter as soloist. The concert included many pieces from Across the Stars. The resulting concert album, John Williams in Vienna, became the bestselling orchestral album of 2020, reaching the top 10 in many countries and topping the U.S. and UK classical charts. The orchestra also commissioned a new procedural from Williams for their annual Philharmonikerball replacing the 1924 fanfare by Richard Strauss.

Williams conducted the Berlin Philharmonic from October 14–16, 2021, marking his second engagement with a European orchestra and his first with the Berlin Philharmonic. In 2022, in celebration of his 90th birthday, Williams conducted the Vienna Philharmonic in March, and was honored on August 20 with a tribute at Tanglewood. The tribute at Tanglewood featured James Taylor, Yo-Yo Ma, and Branford Marsalis. The Boston Symphony Orchestra performed some of Williams’ best-known music, with Williams conducting the “Raiders March” from the Indiana Jones movies at the end of the show.  Williams made a surprise appearance at the U.S. premiere of the Indiana Jones and the Dial of Destiny (2023) on June 15, where he conducted themes with a live symphony orchestra. Also present were Spielberg, Lucas, Harrison Ford, and James Mangold.  Later that year, he conducted the Saito Kinen Orchestra in Matsumoto and Tokyo, Japan, marking his return to the country for the first time in over thirty years.

…..

In 2019, Williams served as music consultant for Spielberg’s West Side Story (2021) and scored his semi-autobiographical The Fabelmans (2022).  In June 2022, Williams announced that Indiana Jones and the Dial of Destiny, scheduled for a 2023 release, would likely be his last film score as he planned to retire from film and focus on solely composing concert music.  However, he reversed this decision by January 2023, stating that he had at least “10 more years to go. I’ll stick around for a while!”. He compared the decision to Spielberg’s father Arnold, who had worked in his field until he was 100. In 2022, he contributed the theme music for the Star Wars miniseries Obi-Wan Kenobi, which was subsequently adapted further by William Ross. The main march returned as part of John Murphy and David Fleming‘s score to James Gunn‘s Superman (2025), the first film of the DC Universe. In 2017, Williams scored the animated short film Dear Basketball, directed by Glen Keane and based on a poem by Kobe Bryant.  In 2023, he was commissioned by ESPN to write an original composition titled “Of Grit and Glory” for the 2023 College Football Playoff National Championship.

His “Violin Concerto No. 2” was written for and premiered by Anne-Sophie Mutter and the Boston Symphony Orchestra at Tanglewood in 2021, with Williams conducting.  In 2023, Williams was made an honorary U.S. Marine at the conclusion of his fifth concert with the Marine Band at the Kennedy Center in Washington DC. In 2021, Williams conducted the world premiere of “Overture to the Oscars” at Tanglewood’s 2021 “Film Night”.  This was followed in 2022 by a “Fanfare for Solo Trumpet”, written for the reopening of David Geffen Hall, and “Centennial Overture”, written in celebration of the 100th Anniversary of the Hollywood Bowl. He composed a piano concerto for Emanuel Ax which premiered at Tanglewood in July 2025.

(край на цитата)

Превод:

След повече от десетгодишна пауза, Уилямс се завръща в Ню Йорк през 2022 г., за да дирижира Филаделфийския оркестър за благотворителен концерт в „Карнеги Хол“, със специален гост цигуларката Ан-Софи Мутер. На следващата година той е почетен на гала вечер в зала „Дейвид Гефен“ от Спилбърг, отбелязвайки близо петдесетгодишното им сътрудничество. През 2024 г. той се завръща, за да оглави друга гала вечер в „Карнеги Хол“ с Филаделфийския оркестър, този път със специален гост – виолончелиста Йо-Йо Ма. Виенският филхармоничен оркестър кани Уилямс да дирижира концерти през януари 2020 г., първият му ангажимент с европейски оркестър, за концерт, изцяло на Уилямс, с участието на Ан-Софи Мутер като солист. Концертът включва много произведения от „Междузвездни войни“. Полученият концертен албум, „Джон Уилямс във Виена“, се превръща в най-продаваният оркестров албум на 2020 г., достигайки топ 10 в много страни и оглавявайки класациите за класическа музика в САЩ и Великобритания. Оркестърът поръчва и нова процедурна програма от Уилямс за своя годишен Филхармоничен бал, замествайки фанфарите от 1924 г. на Рихард Щраус.

Уилямс дирижира Берлинската филхармония от 14 до 16 октомври 2021 г., отбелязвайки втория си ангажимент с европейски оркестър и първия си с Берлинската филхармония. През 2022 г., в чест на 90-ия си рожден ден, Уилямс дирижира Виенската филхармония през март и е почетен на 20 август с трибют в Тангълууд. В трибют-концерта в Тангълууд участват Джеймс Тейлър, Йо-Йо Ма и Бранфорд Марсалис. Бостънският симфоничен оркестър изпълнява някои от най-известните произведения на Уилямс, като Уилямс дирижира „Raiders March“ от филмите за Индиана Джоунс в края на изявата. Уилямс направи изненадваща поява на американската премиера на „Индиана Джоунс и циферблатът на съдбата“ (2023) на 15 юни, където дирижира теми с жив симфоничен оркестър. Присъстваха също Спилбърг, Лукас, Харисън Форд и Джеймс Манголд. По-късно същата година той дирижира оркестъра „Сайто Кинен“ в Мацумото и Токио, Япония, отбелязвайки завръщането му в страната за първи път от повече от тридесет години.
…..

През 2019 г. Уилямс е музикален консултант за филма на Спилбърг „Уестсайдска история“ (2021) и пише музиката за полуавтобиографичния му филм „Семейство Фабелман“ (2022). През юни 2022 г. Уилямс обявява, че „Индиана Джоунс и циферблатът на съдбата“, планиран за премиера през 2023 г., вероятно ще бъде последната му филмова музика, тъй като планира да се оттегли от киното и да се съсредоточи единствено върху композирането на концертна музика. Той обаче отменя това решение до януари 2023 г., заявявайки, че му остават поне „още 10 години. Ще остана още известно време!“. Той сравнява решението си с това на бащата на Спилбърг, Арнолд, който е работил в своята област до 100-годишна възраст. През 2022 г. той допринася за музиката на темата за минисериала „Междузвездни войни“ – „Оби-Уан Кеноби“, който впоследствие е адаптиран допълнително от Уилям Рос. Главният марш се завръща като част от музиката на Джон Мърфи и Дейвид Флеминг към „Супермен“ (2025) на Джеймс Гън, първият филм от вселената на DC.

През 2017 г. Уилямс пише музика за анимационния късометражен филм „Скъпи баскетбол“, режисиран от Глен Кийн и базиран на стихотворение от Коби Брайънт. През 2023 г. той има поръчка от „ESPN“ да напише оригинална композиция, озаглавена „За дързост и слава“, за Националното първенство по плейофи на колежанския футбол през 2023 г. Неговият „Концерт за цигулка № 2“ е написан и премиерно изпълнен от Ан-Софи Мутер и Бостънския симфоничен оркестър в Тангълууд през 2021 г., дирижиран от Уилямс. През 2023 г. Уилямс е удостоен с почетно звание „морски пехотинец на САЩ“ след края на петия си концерт с оркестъра на морската пехота в „Центъра Кенеди“ във Вашингтон. През 2021 г. Уилямс дирижира световната премиера на „Увертюра към Оскарите“ на „Филмовата нощ“ в Тангълвуд през 2021 г. През 2022 г. последва „Фанфари за соло тромпет“, написана за повторното отваряне на зала „Дейвид Гефен“, и „Увертюра към стогодишнината“, написана в чест на 100-годишнината на „Холивуд Боул“. Той композира концерт за пиано за Емануел Акс, чиято премиера се състои в Тангълвуд през юли 2025 г.

(край на превода)

Наистина внушителни години на творчество и дирижиране за Джон Уилямс, което го поставя много високо в хоризонта на световното музикално изкуство.

Ще завърша днешната статия за Джон Уилямс с един материал от българска медия през 2011 г., който показва, че делото на Уилямс е широко известно и в България. Този материал ми изпрати снощи моята близка приятелка от Пловдив Магдалена Андонова, която ми пише, че е била на въпросния концерт в София през 2011 г. и тази нейна статия е била отпечатана на първа страница в първия брой на сп. “Музикални хоризонти” със заглавие МУЗИКАТА НА АМЕРИКА и под него МУЗИКАТА НА ДЖОН УИЛЯМС. Цитирам въпросната статия:

Портал „Америка за България“

2 февруари 2011 г.

„Нека силата на музиката бъде с вас!“

С концерта, посветен на музиката на Джон Уилямс, успешно стартира цикъла „Музиката на Америка”. „Нека силата на музиката бъде с вас”, пожела Десислава Тальокова от фондация „Америка за България” на всичките 1300 гости снощи в зала „България”. Класик ФМ М-тел оркестър и американският диригент Филип Клайн пресъздадоха магията на филмовата музика с интепретация на едни от най-популярните мелодии от „Междузвездни войни”, „Извънземното”, „Спасяването на редник Райън”, „Хари Потър”, „Роден на 4-ти юли” и други.

Специалното участие на Хора на Класик ФМ радио придаде цвят и разнообразие в концертната програма с изпълнение на теми от филмите „Амистад”, „Спасяването на редник Райън” и „Междузвездни войни: Невидима заплаха”. Диригент на хора е Теодора Павлович, Вицепрезидент за Европа на Международната федерация за хорова музика.

В края публиката бе възнаградена с неповторимия „Марш на похитителите” от филма „Индиана Джоунс и похитителите на изчезналия живот”, изпълнен като бис. Нестихващите аплодисменти накараха музикантите да повторят и още един от хитовете в програмата – Дуел на съдбите от „Междузвездни войни: Невидима заплаха”.

Сред гостите бяха и малките магьосници от българския фенклуб на Хари Потър, които пристигнаха от българското училище за магии. Специални посрещачи пък бяха костюмираните Дарт Вейдър, принцеса Лея и Люк Скайуокър.

Следващият концерт от цикъла „Музиката на Америка”, който „Кантус Фирмус” и фондация „Америка за България” организират, е на 9 февруари. Специален гост ще бъде любимецът на българската публика – цигуларят Светлин Русев. Под диригенството на Константин Илиевски и с участието на Класик ФМ М-тел оркестър, той ще изпълни виртуозните вариации „Yankee Doodle” от Виотан и Серенада за цигулка, струнни, арфа и ударни от Ленард Бърнстейн. В програмата ще звучат също „Елегия” от Е. Картър, популярния рагтайм The Entertainer от Скот Джоплин, известни мелодии от “Уестсайдска история” на Л. Бърнстейн и други пиеси.

Продажбата на билети за следващите концерти от цикъла „Музиката на Америка” се извършва на касата на „Кантус Фирмус” в зала „България”, както и на сайта www.ticketsbg.com. Цените на билетите са от 8 до 35 лева.

„Кантус Фирмус” АД е водеща българска фирма, която се занимава с организиране на концерти и концертни пътувания с български и гостуващи артисти и състави. Тя съществува от 1995 година, първоначално като част от „Класик ФМ радио”. Сред успешните проекти на „Кантус Фирмус” се числят „Европейски музикален фестивал”, „София Джаз Пик”, Международен конкурс за диригенти „Генадий Рождественски”, „Концертмайсторите” и Класик ФМ М-тел Оркестър – три пъти носител на най-престижната музикална награда в България „Кристална лира”. От тази година, съвместно с фондация „Америка за България”, „Кантус Фирмус” стартира цикъла от концерти „Музиката на Америка”. Повече информация може да намерите на http://cantusfirmusbg.com.

(край на цитата)

След тази разходка из света на филмовата и не филмова музика, нека днес на 8 февруари 2026 г. да почетем Джон Уилямс с навършване на 94 години и да му пожелаем добро здраве и нови успехи в писането и дирижирането на музика не само за филми.

За много години, мистър Уилямс!

……

Музика от Джон Уилямс:

Barbara Bonney “Where Dreams Are Born” John Williams

´´´´´´

Музика от Джон Уилямс:

John Williams & Vienna Philharmonic – Williams: Theme from “Jurassic Park”

´´´´

Музика от Джон Уилямс:

John Williams & Vienna Philharmonic – Williams: Imperial March (from “Star Wars”)

´´´´´´

Музика от Джон Уилямс:

Lost World · John Williams · John Williams · John Williams Grandes Clássicos Do Cinema vol. 8

´´´´

Музика от Джон Уилямс:

John Williams – Where Dreams Are Born

One of the most heart-breaking themes ever written – “Where Dreams Are Born” from “A.I. Artificial Intelligence” composed by John Williams. Vocal solo by soprano Barbara Bonney.

´´´´

Музика от Джон Уилямс:

Barbara Bonney – Where Dreams Are Born (HQ)

……