Сопранато от Унгария Илона Токоди празнува кръгъл рожден ден
„Илона Токоди говори с известен авторитет за ролята на Мими в „Бохеми“ от Пучини, която според нея е изпълнявала 100 пъти – сметка, която тя има предвид в буквалния, а не в преносния смисъл. Това е първата й голяма роля на 26-годишна възраст във Виенската държавна опера и ролята, с която тя дебютира на американска сцена (Операта в Сан Франциско, 1983 г.). И я е пяла заедно със всички тенорови суперзвезди. „Пях я с Карерас във Виена, с Павароти в Буенос Айрес и с Доминго в „Ковънт Гардън“ в Лондон“, отбелязва тя с видимо задоволство“.
(цитат от нейно интервю пред медия в Унгария)
Драги приятели на оперната музика, днес на 29 април 2023 година пиша да първи път статия за една оперна певица от Унгария, която преди два дни навърши кръглите 70 години. Тази певица е сопраното Илона Токоди (Ilona Tokody), която има знаменита европейска и американска кариера главно през 80-те години на миналото столетие.
Ще започна с една малка бележка: през 1982 година по време на моя командировка за 3 дни във Виена (тогава бях служител в компютърната фирма „Юнисис корпорейшън“ и имахме някаква конференция във Виена – това беше в началото на ноември 1982 г. Понеже още тогава имах интереси към оперната музика, при разговор с мой колега от същата фирма във Виена успяхме заедно с него да посетим вечерта на втория ден един спектакъл на Виенската държавна опера, и понеже съм си водил бележки за тази командировка, съм отбелязал в един документ даже и датата – 9 ноември 1982 г.
Кое беше интересното: посетихме едно представление на операта „Мадам Бътерфлай“ от Пучини. Може би съм забравил вече подробностите, но си спомням, че знаех за участието в този спектакъл на българската певица Маргарита Лилова, която добре познавам от моите интереси към вокалното изкуство. Оказа се, че в този спектакъл в главната роля участва в ролята на Чо Чо Сан именно унгарската певица Илона Токоди, за която пиша днешната статия. Имал съм и голям късмет, защото в другата главна роля – на Пинкертон, участваше един много добър тенор от Словакия, който след това направи световна кариера. Той се казва Петер Дворски, за когото през 2021 г. писах статия по повод негов кръгъл рожден ден. Тогава той навърши 70 години. Българската певица Маргарита Лилова играеше в друга главна роля, именно ролята на Сузуки.
Казано с две думи, имал съм късмет тогава да имам едно оперно посещение, от което останах крайно доволен. Разбира се, не съм си водил бележки, обаче си спомням, че Илона Токоди, за която днес пиша, игра прекрасно и по-късно съвсем скоро сега, след като направих справка в съответната литература, видях че тя е имала извънредно много гастроли във Виенската държавна опера и то специално в оперите на Пучини „Мадам Бътерфлай“ и „Бохеми“, която е една моя любима опера. В тези две опери Токоди е имала през 80-те години на миналия век по 14 изяви във всяка от двете.
В този кратък увод няма да се спирам повече на тия неща. В хода на моята статия ще дам много повече конкретни подробности, сега само ще изложа състава на ансамбъла на операта „Мадам Бътерфлай“ при спектакъла на който аз съм присъствал на 9 ноември 1982 година (извадка от архива на Виенската държавна опера):
BESETZUNG | 09.11.1982
| Dirigent | Sixten Ehrling |
|---|---|
| Inszenierung | Josef Gielen |
| Bühnenbild und Kostüme | Tsugouharu Foujita |
| Chorleitung | Norbert Balatsch |
| Cio-Cio-San | Ilona Tokody |
| Suzuki | Margarita Lilowa |
| Kate Pinkerton | Waltraud Winsauer |
| B.F. Pinkerton | Peter Dvorský |
| Sharpless | Georg Tichy |
| Goro | Horst Nitsche |
| Der Fürst Yamadori | Robert Riener |
| Onkel Bonze | Reid Bunger |
| Der kaiserliche Kommissär | Hans Christian |
| Der Standesbeamte | Egon Komann |
| Mutter Cio-Cio-Sans | Susanne Steffan |
| Cousine Cio-Cio-Sans | Gertrude Lemberg |
(край на цитата)
Това беше моят кратък предговор към днешната ми статия за Илона Токоди. Сега ще се спра първо на биографични бележки и дейност на певицата.
Илона Токоди (Ilona Tokody) е родена на 27 април 1953 г. в Сегед, Унгария. Нейните родители са Андраш Токоди и Илона Наги. През 1971 г. тя става студентка в Музикалната академия „Ференц Лист“ в Будапеща. През 1972 г. печели певческия конкурс на името на Золтан Кодай, а през следващите години печели певчески конкурси в Женева, Остенде, Братислава и след това певческия конкурс „Erkel“ в Будапеща.
От 1976 г. тя е солист в Държавната опера в Будапеща и постоянен гост-артист във Виенската държавна опера. Дебютира през 1977 г., като играе ролята на Майката при премиерата на „Mózes“ от съвременния унгарски композитор Zsolt Durkó, състояла се в Държавната опера в Будапеща. Илона Токоди гостува в редица големи градове и оперни театри в Европа и Америка.
Дебюта й в Метрополитън опера в Ню Йорк е през 1988 г. Тя играе в ролята на Неда в „Палячи“ от Леонкавало, след това Микаела в „Кармен“ от Бизе. Ще дам повече подробности за дейността й в МЕТ:
На тази сцена тя има общо 8 изяви – 6 във „Палячи“ и 2 в „Кармен“. Цитирам списък на изявите в хронологичен ред:
| [Met Performance] CID:294400 Cavalleria Rusticana {580} Pagliacci {620} Metropolitan Opera House; 11/4/1988 Debuts: Bruno Pola, Alessandro Siciliani, Ilona Tokody Review | |
| [Met Performance] CID:294430 Cavalleria Rusticana {581} Pagliacci {621} Metropolitan Opera House; 11/7/1988 | |
| [Met Performance] CID:294460 Cavalleria Rusticana {582} Pagliacci {622} Metropolitan Opera House; 11/10/1988 | |
| [Met Performance] CID:294520 Cavalleria Rusticana {583} Pagliacci {623} Metropolitan Opera House; 11/16/1988 | |
| [Met Performance] CID:294560 Cavalleria Rusticana {584} Pagliacci {624} Metropolitan Opera House; 11/19/1988 | |
| [Met Performance] CID:294580 Cavalleria Rusticana {585} Pagliacci {625} Metropolitan Opera House; 11/22/1988 | |
| [Met Performance] CID:294700 Carmen {822} Metropolitan Opera House; 12/3/1988 Debut: Veriano Luchetti Review | |
| [Met Performance] CID:294720 Carmen {823} Metropolitan Opera House; 12/6/1988 |
(край на цитата)
Дебюта на Илона Токоди е на 4 ноември 1988 г. в ролята на Неда в „Палячи“ от Леонкавало. Понеже операта е едноактна, заедно с нея се играе друга едноакта опера – „Селска чест“ от Маскани. Интересно съвпадение: при всички тия 6 изяви на Илона Токоди в „Палячи“, в „Селска чест“ играе в ролята на Сантуца легендарната българска певица Гена Димитрова. Цитирам състава на ансамблите при тия две опери:
Metropolitan Opera House
November 4, 1988
CAVALLERIA RUSTICANA {580}
Mascagni-Targioni-Tozzetti/Menasci
Santuzza…………….Ghena Dimitrova
Turiddu……………..Ermanno Mauro
Lola………………..Gail Dubinbaum
Alfio……………….Bruno Pola [Debut]
Mamma Lucia………….Gweneth Bean
Conductor……………Alessandro Siciliani [Debut]
Production…………..Franco Zeffirelli
Stage Director……….Fabrizio Melano
Designer…………….Franco Zeffirelli
Lighting designer…….Gil Wechsler
Cavalleria Rusticana received twelve performances this season.
PAGLIACCI {620}
Leoncavallo-Leoncavallo
Nedda……………….Ilona Tokody [Debut]
Canio……………….Ermanno Mauro
Tonio……………….Juan Pons
Silvio………………Gregg Baker
Beppe……………….Anthony Laciura
Villager…………….Ross Crolius
Villager…………….William Mellow
Conductor……………Alessandro Siciliani
……
За играта на Илона Токоди има малка рецензия на английски език, която ще дам в оригинал и после в превод на български:
„Mauro plays Canio as an alcoholic whose hold on his temper and even his grasp of reality are pretty shaky when he’s drunk. It was a scary performance, and the tenor found a perfect foil in his Nedda, the Hungarian soprano Ilona Tokody, who was also making her Met debut. Tokody plays Nedda as an impulsive, willful woman-child and is a fine actress. However, her throaty vocal technique – especially at the lower end of her range – can be rather unattractive“.
Превод:
„Мауро играе в ролята на Канио като алкохолик, чието владеене на нрава и дори разбирането му за реалността са доста нестабилни, когато е пиян. Беше страшно изпълнение и тенорът намери перфектно фолио в своята Неда, унгарското сопрано Илона Токоди, която дебютира в MЕТ. Токоди играе в ролята на Неда като импулсивна, своенравна жена-дете и е прекрасна актриса. Въпреки това, нейната гърлена вокална техника – особено в низкия край на нейния диапазон – може да бъде доста непривлекателна“.
(край на цитата и превода)
Последната изява на Илона Токоди в МЕТ е в ролята на Микаела в „Кармен“ от Бизе на 6 декември 1988 г. Цитирам ансамбъла при тази изява (дирижира Пласидо Доминго):
Metropolitan Opera House
December 6, 1988
CARMEN {823}
Carmen………………Marilyn Horne
Don José…………….Veriano Luchetti
Micaela……………..Ilona Tokody [Last performance]
Escamillo……………Jean-Philippe Lafont
Frasquita……………Myra Merritt
Mercédès…………….Diane Kesling
Remendado……………Anthony Laciura
Dancaïre…………….Russell Christopher
Zuniga………………James Courtney
Moralès……………..Erich Parce
Lillas Pastia………..Nico Castel
Conductor……………Plácido Domingo
(край на цитата)
Сега ще дам повече подробности за изявите на Илона Токоди във Виенската държавна опера. Цитирам списък на всички нейни участия там (по азбучен ред на оперите):
AIDA
Aida | 2 Vorstellungen | 22.03.1987–25.03.1987
ANDREA CHÉNIER
Maddalena di Coigny | 2 Vorstellungen | 10.06.1981–05.02.1982
DIE FEEN
Lora | 1 Vorstellung | 13.02.1983
DON CARLO (ITAL.) / DON CARLOS
Elisabetta | 3 Vorstellungen | 19.01.1982–15.02.1982
FALSTAFF
Alice Ford | 1 Vorstellung | 22.03.1991
GIANNI SCHICCHI
Lauretta | 6 Vorstellungen | 25.01.1980–29.11.1981
IL TROVATORE / DER TROUBADOUR
Leonore / Leonora | 1 Vorstellung | 16.10.1988
LA BOHÈME (PUCCINI)
Mimì | 14 Vorstellungen | 26.09.1979–28.06.1986
LA FORZA DEL DESTINO
Leonora de Vargas | 1 Vorstellung | 21.11.1981
LA JUIVE / DIE JÜDIN
Rachel | 2 Vorstellungen | 23.01.1981–26.01.1981
MADAMA BUTTERFLY
Cio-Cio-San | 14 Vorstellungen | 03.11.1982–21.02.1992
MANON LESCAUT
Manon Lescaut | 4 Vorstellungen | 26.03.1986–23.05.1986
PAGLIACCI / DER BAJAZZO
Nedda (Colombina) | 2 Vorstellungen | 21.05.1986–28.05.1986
SIMON BOCCANEGRA
Amelia Grimaldi | 7 Vorstellungen | 08.05.1986–13.10.1988
SUOR ANGELICA
Schwester Angelica | 4 Vorstellungen | 08.06.1980–20.11.1980
TURANDOT
Liù | 3 Vorstellungen | 01.09.1985–08.09.1985
(край на цитата)
Забележителен брой участия в 16 различни опери – общо 67 изяви!
Дебюта на Илона Токоди във Виенската държавна опера е на 26 септември 1979 г. в ролята на Мими в „Бохеми“ от Пучини. Цитирам състава на ансамбъла при първото участие:
BESETZUNG | 26.09.1979
| Dirigent | Carlo Felice Cillario |
|---|---|
| Inszenierung und Bühnenbilder | Franco Zeffirelli |
| Regie | Peter Busse |
| Kostüme | Marcel Escoffier |
| Chorleitung | Helmuth Froschauer |
| Rodolfo | Franco Bonisolli |
| Mimì | Ilona Tokody |
| Marcello | Robert Kerns |
| Schaunard | Paul Wolfrum |
| Colline | Kurt Rydl |
| Musetta | Sona Ghazarian |
| Benoit | Erich Kunz |
| Alcindoro | Hans Christian |
| Parpignol | Michele Fiotta |
| Sergeant der Zollwache | Nikolaus Simkowsky |
| Zollwächter | Friedrich Strack |
| Obstverkäufer | Ingo Koblitz |
| Kinderchor | Wiener Sängerknaben |
(край на цитата)
Тук в ролята на Родолфо играе прочутият тенор от Италия Франко Бонисоли, но при други спектакли Родолфо е испанският тенор Хосе Карерас, с когото Токоди изгражда през годините тясна приятелса връзка, за която тя говори в редица нейни интервюта. Цитирам ансамбъл при такава обща изява в „Бохеми“ на 26 май 1981 г.:
BESETZUNG | 26.05.1981
| Dirigent | Oliviero de Fabritiis |
|---|---|
| Inszenierung und Bühnenbilder | Franco Zeffirelli |
| Regie | Peter Busse |
| Kostüme | Marcel Escoffier |
| Chorleitung | Helmuth Froschauer |
| Rodolfo | José Carreras |
| Mimì | Ilona Tokody |
| Marcello | Robert Kerns |
| Schaunard | Gottfried Hornik |
| Colline | Tugomir Franc |
| Musetta | Renate Holm |
| Benoit | Heinz Holecek |
| Alcindoro | DIMITER UZUNOW |
| Parpignol | Gregor Caban |
| Sergeant der Zollwache | Nikolaus Simkowsky |
| Zollwächter | Friedrich Strack |
| Obstverkäufer | Ingo Koblitz |
| Kinderchor | Wiener Sängerknaben |
(край на цитата)
При тази изява в ролята на Алсиндоро играе легендарният български тенор Димитър Узунов, който след една завидна кариера преди години проблеми с гласа си и продължи да играе малки роли във Виена, после се отдаде на режисьорска практика.
Последната изява на Илона Токоди във Виенската държавна опера е на 21 февруари 1992 г. в ролята на Чо Чо Сан в „Мадам Бътерфлай“ от Пучини. Цитирам състава на ансамбъла при последното й участие: :
BESETZUNG | 21.02.1992
| Dirigent | Michael Sasson |
|---|---|
| Inszenierung | Josef Gielen |
| Bühnenbild und Kostüme | Tsugouharu Foujita |
| Chorleitung | Dietrich D. Gerpheide |
| Cio-Cio-San | Ilona Tokody |
| Suzuki | NELLY BOSCHKOWA |
| Kate Pinkerton | Ulrike Erfurt |
| B.F. Pinkerton | EMIL IVANOV |
| Sharpless | Jean-Luc Chaignaud |
| Goro | Herwig Pecoraro |
| Der Fürst Yamadori | Peter Jelosits |
| Onkel Bonze | Janusz Monarcha |
| Der kaiserliche Kommissär | Roland Schubert |
| Der Standesbeamte | Adolf Tomaschek |
| Mutter Cio-Cio-Sans | Eva Maria Kondor |
| Cousine Cio-Cio-Sans | Renate Hasler |
(край на цитата)
Тук също четем имена на български артисти: Нели Божкова в ролята на Сузуки и тенорът Емил Иванов в ролята на Пинкертон. Респект!
Продължавам с други данни за изяви на Илона Токоди:
През 1989 г. тя първа в света пее главната роля в операта „Ирис“ от Маскани, като партнира на Пласидо Доминго под диригентството на Джузепе Патане. През 1992 г. едно от най-запомнящите й изпълнения е съвместната арийна вечер, проведена с Хосе Карерас в „Népstadion“ в Будапеща. Тя има близко приятелство с каталунския артист, първо те участват заедно във Виенската държавна опера, в концертно изпълнение на операта на Халеви „Еврейката“, а след това също там в „Бохеми“ от Пучини..
През 1994 г. заедно със световноизвестния испански баритон Хуан Понс изнасят много успешен концерт в Музикалната академия в Будапеща, а след това двамата артисти тръгват на концертно турне по света с арии от опери на Верди.
Илона Токоди е постоянен член на Унгарската държавна опера от 1996 г. Тя смята италианката Рената Ското за свой пример за подражание като певица.
(край на биографичните бележки и данни за изяви)
Що се отнася до информации в медиите относно Илона Токоди, повечето са на унгарски език и отчасти на английски. Например описание на целия й оперен репертоар (около 40 заглавия) е даден на унгарски език. Аз се опитах да направя превод на български, който не е добър, но все пак ще го цитирам, за да имат предвид читателите ми, какъв е основния оперен репертоар на певицата (автор, име на операта, роля).
Брой на регистрираните роли – около 40 (тук са изброени само 25):
Моцарт: „Сватбата на Фигаро“ …. Марчелина
Жолт Дурко: „Мойсей“ …. Mайката
Алфано-Пучини: „Турандот“ …. Лиу
Пучини: „Джани Скики“ …. Лорета
Dittersdorf: „La Contadina“ (Корицата) …. Лорета
Sándor Balassa (Шандор Баласа): „Отвъд прага“ … Момичето
Монтеверди: „Коронацията на Попеа“ ….. Virtu (Добродетелта)
Волфганг Амадеус Моцарт: „Така правят всички“ …. Фиордилиджи
Джузепе Верди: „Силата на съдбата“ …. Леонора
Джакомо Пучини: „Бохеми“ …. Мими
Джузепе Верди: „Лангобардите“ … Жизелда
Джузепе Верди: „Аида“ …. Аида
Джузепе Верди: „Трубадур“ …. Леонора
Джакомо Пучини: „Сестра Анджелика“ …. Сестра Анджелика
Джузепе Верди: „Симон Боканегра“ …. Амелия Грималди
Джузепе Верди: „Дон Карлос“ …. Кралица Елизабет
Джузепе Верди: „Отело“ …. Дездемона
Джакомо Пучини: „Мадам Бътерфлай“ …. Чо Чо Сан
Модест Мусоргски: „Хованщина“ …. Ема
Пьотр Илич Чайковски: „Евгений Онегин“ …. Татяна
Джакомо Пучини: „Манон Леско“ ….. Манон Леско
Джузепе Верди: „Бал с маски“ …. Амелия
Джакомо Пучини: „Тоска“ …. Тоска
Жорж Бизе: „Кармен“ …. Микаела
Ференц Еркел: „Bank Ban“ …. Мелинда
(край на цитата)
Илона Токоди е получила до сега редица отличия и награди за цялостната си дейност. Цитирам списък в превод от унгарски език:
Мемориален медал „Gusztáv Oláh“ (1979)
Награда “Ференц Лист” (1980)
Заслужил артист (1983)
Награда „Кошут“ (1985)
Награда „Елизабет“ (1987)
Награда „Изключителен артист“ (1990)
Орден-кръст за заслуги на Република Унгария (1994)
Потомствен член на Обществото на безсмъртните (1996)
Постоянен член на Будапещенската опера (1996)
Мемориален медал „György Melis“ (1997)
Паметен медал „Mihály Székely“ (2008)
Награда „Bartók Pásztory“ (2010)
Прима награда (2010)
Награда „Моята страна“ (2012)
Майстор-артист на Унгарската държавна опера (2013)
Награда за изкуство „Gundel“ (2014)
(край на цитата)
До края на тази юбилейна статия за Илона Токоди ще цитирам още една информация за нея на английски език с превод на български (нейно гостуване в САЩ през 1990 г.), както и едно много интересно интервю с нея, направено през 2018 г. пред унгарска медия. И там ще дам мой превод на български език. Първо информацията на английски език:
Diva Sees a Social Message in La Boheme : Opera: Ilona Tokody, who sings the role of Mimi, thinks Puccini was making “a statement about the problems of early death for young people” in his classic opera of romantic love.
January 19, 1990| KENNETH HERMAN
SAN DIEGO — Ilona Tokody is an opera singer of refreshing contradictions. At first impression, the 36-year-old Hungarian soprano has the girlish exuberance of a country lass on her first visit to the big city. Accordingly, she described her idea of Mimi, the role she will sing Saturday in San Diego Opera’s season-opening production of Puccini’s “La Boheme,” with gushing enthusiasm.
“Mimi is the one role truly dear to my heart,” she said through her interpreter, “and I am very close to her character. This opera will be important as long as people and romantic love exist in the world.”
But Tokody is not all sighs and sweet smiles. In spite of the sentimental cocoon in which most people have wrapped Puccini’s most popular opera, she spoke earnestly about the social context of this opera in which the 19th-Century heroine dies an untimely death from consumption, a term that century used for tuberculosis of the lungs.
“The social message is there. Puccini was an incredible prophet to have frozen in his opera a philosophical statement about the problems of early death for young people. In those days there was consumption; today we have AIDS and we have cancer. The issues in ‘Boheme’ are the issues of today,” she said.
Tokody speaks with some authority on the role of Mimi, which she says she had performed 100 times, an accounting she means in the literal rather than the figurative sense. It was her first major role, at age 26, with the Vienna Staatsoper, and the role with which she made her American stage debut (San Francisco Opera, 1983). And she has sung it opposite all of the tenor superstars.
“I sang it with Carreras in Vienna, with Pavarotti in Buenos Aires and with Domingo in London’s Covent Garden,” she noted with evident satisfaction.
Except for a few late Verdi roles, the vocal niche Tokody has carved out for herself has been limited to the verismo roles of Puccini and Mascagni. Her new recording of Mascagni’s “Iris” with Domingo on CBS records, conducted by the late, noted Italian maestro Giuseppe Patane, has just been released.
Tokody did not begin to specialize, however, until she left her native Hungary. Born in Szeged, a city on the Yugoslav border where her family still lives, she followed the typical musical route of her fellow countrymen, studying at Budapest’s Franz Liszt Academy.
“In Hungary, I did a lot of 20th-Century music, both operas and recitals,” she explained. “I owe a lot of the beginning of my career to singing lead roles in contemporary Hungarian opera.”
Among these obscure Hungarian operas from the 1970s–unusual at least to most Western opera aficionados–she has sung primary roles in Zsolt Durko’s “Moses” and Sandor Balassa’s “Beyond the Threshold.” For paying her dues singing contemporary Hungarian opera, as well as to acknowledge her success on international stages, Tokody said that Budapest Opera is mounting a new production of Verdi’s “La Forza del Destino” for her in May. But don’t expect Tokody to return to singing contemporary opera.
“I’m not closing myself off to 20th-Century music,” she said, “but it is better in everyone’s career to make a choice, to develop in one area and not tire out your voice doing too many things.”
After her North American debut in San Francisco, a series of appearances in American regional houses finally brought her to the Metropolitan Opera in 1988, where she debuted as Nedda in “Pagliacci.” Her favorable notices as San Francisco’s Mimi brought Tokody the invitation to sing Desdemona in Verdi’s “Otello” for San Diego Opera in 1986, a role she repeated last season for Los Angeles Music Center Opera. In “Aida,” the inaugural offering of Houston Grand Opera’s $70-million Wortham Center in 1987, Tokody filled in for an indisposed Mirella Freni in the title role.
Back for her second opera with San Diego, Tokody is comfortable working with British director John Copley, with whom she worked on a recent Covent Garden production of “La Boheme.”
“We work fantastically together. He has a knack for portraying everyday situations simply, as reality. You know, the simpler everything needs to be, the more difficult it is to make it appear natural.”
(край на цитата)
(…) Превод:
Дива вижда социално послание в „Бохеми“: Opera: Илона Токоди, която пее ролята на Мими, смята, че Пучини прави „изявление за проблемите на ранната смърт на младите хора“ в класическата си опера за романтична любов.
19 януари 1990 г.
КЕНЕТ ХЕРМАН
САН ДИЕГО — Илона Токоди е оперна певица с освежаващи противоречия. На първо впечатление 36-годишното унгарско сопрано притежава момичешкото изобилие на селско момиче при първото си посещение в големия град. Съответно, тя описва идеята си за Мими с бликащ ентусиазъм – ролята, която ще пее в събота в откриващата сезона продукция на операта на Пучини „Бохеми“ в Сан Диего.
„Мими е единствената роля, която наистина е скъпа на сърцето ми“, казва тя чрез своя преводач, „и аз съм много близка до нейната героиня. Тази опера ще бъде важна, докато хората и романтичната любов съществуват в света“.
Но Токоди не е само въздишки и сладки усмивки. Въпреки сантименталния пашкул, в който повечето хора са увили най-популярната опера на Пучини, тя говори искрено за социалния контекст на тази опера, в която героинята от 19-ти век умира от преждевременна смърт от консумация – термин, използван през този век за туберкулоза на белите дробове.
„Социалното послание е налице. Пучини беше невероятен пророк, който замрази в операта си философско изявление за проблемите с ранната смърт на младите хора. В онези дни имаше потребление; днес имаме СПИН и имаме рак. „Бохеми“ са проблемите на днешния ден“, казва тя.
Токоди говори с известен авторитет за ролята на Мими, която според нея е изпълнявала 100 пъти, сметка, която тя има предвид в буквалния, а не в преносния смисъл. Това е първата й голяма роля на 26-годишна възраст във Виенската държавна опера и ролята, с която тя дебютира на американска сцена (Операта в Сан Франциско, 1983 г.). И я е пяла заедно със всички тенорови суперзвезди.
„Пях я с Карерас във Виена, с Павароти в Буенос Айрес и с Доминго в „Ковънт Гардън“ в Лондон“, отбелязва тя с видимо задоволство.
С изключение на няколко късни роли на Верди, вокалната ниша, която Токоди е издълбала за себе си, е ограничена до веристичните роли на Пучини и Маскани. Новият й запис на “Ирис” от Маскани с Доминго на „CBS records“, дирижиран от покойния, известен италиански маестро Джузепе Патане, току-що е издаден.
Токоди обаче не започва да специализира, докато не напуска родната си Унгария. Родена в Сегед, град на югославската граница, където семейството й все още живее, тя следва типичния музикален път на своите сънародници, учи в академията „Ференц Лист“ в Будапеща.
„В Унгария направих много музика от 20-ти век, както опери, така и рецитали“, обяснява тя. „До голяма степен дължа началото на кариерата си на пеенето на главни роли в съвременната унгарска опера“.
Сред тези неясни унгарски опери от 70-те години на миналия век – необичайни поне за повечето западни оперни фенове – тя е пяла главни роли в „Мойсей“ на Жолт Дурко и „Отвъд прага“ на Шандор Баласа. За да плати дължимото й, пеейки съвременна унгарска опера, както и за да признае успеха й на международни сцени, Токоди казва, че Будапещенската опера подготвя нова постановка на „Силата на съдбата“ от Верди за нея през май. Но не очаквайте Токоди да се върне към пеенето на съвременна опера.
„Не се затварям за музиката от 20-ти век“, казва тя, „но е по-добре в кариерата на всеки да направи избор, да се развива в една област и да не изморява гласа си, правейки твърде много неща“.
След нейния северноамерикански дебют в Сан Франциско и поредица от участия в американски регионални театри, най-накрая гастролира в Метрополитън опера през 1988 г., където дебютира като Неда в “Палячи”. Нейните благоприятни рецензии като Мими от Сан Франциско допринасят на Токоди поканата да пее Дездемона в „Отело“ от Верди в „Сан Диего Опера“ през 1986 г., роля, която тя повтаря миналия сезон за Оперния театър в Лос Анджелис. При „Аида“ – първото предложение на „Wortham Center“ на Хюстън Гранд Опера, струващо 70 милиона долара през 1987 г., Токоди заменя неразположената Мирела Френи в главната роля.
Завърнала се за втората си опера в Сан Диего, Токоди се чувства комфортно да работи с британския режисьор Джон Копли, с когото е работила по неотдавнашната продукция на „Бохеми“ в „Ковънт Гардън“.
„Ние работим фантастично заедно. Той има умение да изобразява ежедневните ситуации просто, като реалност. Знаете ли, колкото по-просто трябва да бъде всичко, толкова по-трудно е да изглежда естествено.“
(край на превода)
……
(…) Накрая статията-интервю за Илона Токоди в унгарската медия „SZIMPATIKA“ през 2018 година. Цитирам оригинала на унгарски език, после превод на български:
Портал „SZIMPATIKA“ Унгария
Tokody Ilona: „Az igazi művészek egy kicsit mindig gyermekek maradnak”
26.02.2018
Szerző: Kalmár András
E havi számunkban Tokody Ilona Kossuth- és Liszt Ferenc-díjas operaénekessel (szoprán), érdemes és kiváló művésszel, a Halhatatlanok Társulatának örökös tagjával készítettünk interjút.
Hogyan vált az élete részévé a zene?
Az édesapám, aki néptanító volt Tápé-Kutason, autodidakta módon megtanult hegedülni. Szépen játszott, és engem is próbált tanítgatni, ekkor találkoztam először a hangszeres zenével. Fél évig volt türelmem hozzá, aztán kijelentettem, hogy nekem minden hang hamis, nem megy, abbahagyom. Édesapám türelemre intett, gyakoroltatni akart, még pici hegedűt is kaptam, ami a mai napig megvan, de végül félretettem a hegedűt – amit így utólag azért sajnálok. Az énekkel viszont más volt a helyzet, mert édesapám nagyon sokat énekelt nekem erdélyi népdalokat, amik annyira megfogtak, hogy azóta is vonzódom Erdélyhez, amikor csak tehetjük, odautazunk a férjemmel.
Aztán ott voltak a karácsonyi dalok, amelyek kisgyerekként elbűvöltek a fa alatt, nagyon sokat énekeltünk. Akkor ivódott belém az éneklés öröme, ami azóta is mindig átjár. Ezt a szüleim is észrevették, és mivel édesapám kéthetente kis színielőadásokat rendezett, ahol az általa írt műveket adták elő a gyerekek a szülőkkel közösen, én is közel kerültem a színpadhoz, és elkezdtem fellépni ezeken az iskolai rendezvényeken. Aztán egyszer apám hozott nekem egy Orion táskarádiót. Igazi boldogság volt, hogy egész nap szólhatott az opera és a magyar népzene. Mindenhova magammal cipeltem, mindenhol azt hallgattam.
Könnyűzenét nem is hallgatott?
Dehogynem, a szép könnyűzenét nagyon szeretem. Ahhoz képzett hang kell, nem tudja bárki elénekelni azokat a dalokat sem, komoly tudás kell ehhez is. Claudio Villa vagy Mario Lanza hatalmas énekesek voltak, de a magyarokról se feledkezzünk meg: Koncz Zsuzsa vagy Bródy János a mai napig tökéletesen elénekelnek bármit, de az igazán nagyok, Balázs Fecó, Presser Gábor vagy Zorán is képzett zenészek.
A szülei támogatták abban, hogy az énekesi pályát válassza?
A szüleim mindenben támogattak, ez hatalmas áldás volt. Van erről egy gyönyörű történetem: amikor felvettek a zeneiskolába, kiderült, hogy otthon is gyakorolnom kellene, amihez elengedhetetlen egy zongora. A nagymamám akkor eltökélte, hogy ő mindenképp szerez nekem egy hangszert. Bejárta a környéket, elment a gazdákhoz, mindenhonnan előleget kért, és én kaptam egy Rösler pianínót. Édesanyám és a nagymamám aztán két éven át dolgozott napszámosként, hogy a saját verejtékükkel fizessék vissza a zongora árát. Ezt a hangszert a mai napig őrzöm és használom. Aki játszik rajta, mindig megjegyzi, hogy ennek a zongorának lelke van – nem véletlenül. Megfogadtam, hogy amíg élek, ez a zongora mindig velem lesz, mindenhova jön velem.
Az édesapám végtelenül jó ember volt. Azért vette feleségül édesanyámat, aki akkor csak tizenöt éves volt, hogy megmentse az oroszoktól, nehogy meggyalázzák. Nagymamám ezért mindig hálás volt apámnak. Nem tudom, mennyire volt szerelmes az édesanyám akkoriban édesapámba, aki ennyivel idősebb volt nála – a szülők egyébként is szégyenlősek, ha erről esik szó –, de az biztos, hogy miattam mindvégig kitartottak egymás mellett. Én voltam a szemük fénye, de soha nem mondták, mit tegyek, vagy mit ne. A tanulás számomra evidencia volt, azzal sosem volt gondom. Érdekelt a költészet, az irodalom, a drámák, a regény, a képzőművészet, főleg a festészet, ami jól is ment, gyerekkoromban még rajzversenyt is nyertem. Néha még vágyom rá, hogy rajzolgassak, de ma már erre nincs időm, van dolgom bőven.
Hol érzi magát jobban, koncert- vagy operaszínpadon?
Mindkettő más. Egy operaelőadásban ott van a jelmez, a kellék, a színpadi rendezés, távolság van a közönség és köztem. Belebújok egy másik ember bőrébe, egy karaktert játszom. Imádtam az egészet, mert az ember ott kiélheti magát, akár a negatív tulajdonságait is, vagy lehet szerelmes bárkibe, hiszen az csak egy szerep. De a koncert egy sokkal személyesebb, intimebb találkozás a közönséggel, mivel fenn kell tartani a figyelmet, és erre csak az igazán nagyok képesek – ezért kihívás –, de én pont erre vágyom. Olyan, mintha az ember pőrén állna ki a színpadra –csak rajta múlik minden. Egy zongorával énekelni a legjobb, mert ha nagyzenekarral áriákat énekelsz, megint ott a fal, a távolság a közönség és az előadó között. A legnagyobb feladat pedig az, amikor egyedül áll ki az énekes, akár az ősi népi énekesek, és minden kíséret nélkül, a capella ad elő egy dalt.
A népzene szeretete megmaradt a mai napig?
Igen. Amikor meg akarom tisztítani a lelkemet az esetleges rárakódott maníroktól, ami általában a műfajból ered, akkor népdalt énekelek. Sokszor előfordul az is, hogy a koncert végén még vár valamit a hallgatóság, és az a legnagyobb ajándék, ha egy szál magamban – csak a Jóisten van velem –
elénekelek egy népdalt, ez közel hozza, emberivé teszi a közönséggel való kapcsolatot.
A zenén kívül mi az, ami kikapcsolja?
Az olvasás és a természetjárás, a nagy séták a férjemmel. Ő az én lelki társam, minden értelemben egy pár vagyunk.
Ő is szakmabeli, Muskát András közismert tenor. Hogyan találkoztak?
Nálam, ha párkapcsolatról volt szó, két dolog volt tabu: nem kezdtem nálam fiatalabb férfival, vagy olyannal, aki a tanítványom volt. Mintha a sors meg akarta volna mutatni, ki az úr, az ő esetében mindkét dolog bejött. Így jelentsen ki az ember bármit is… – épp az ellenkezőjét kapja az élettől. De azért sem bántam meg, mert valahogy sok mindenben András az érettebb, az idősebb. Sokszor azt veszem észre, hogy neki bölcsebb döntései vannak, mint nekem.
Remélem, nem bántom meg, ha azt mondom, van Önben valami őszintén gyermeki…
Ez valóban így van. Gyerekkoromban lány létemre fociztam, és ezt a mai napig imádom. Megesett, hogy alig vártuk, hogy elmenjenek a gyerekek, és a férjemmel beszöktünk labdázni a grundra. Azt valljuk, hogy az igazi művészek egy kicsit mindig gyermekek maradnak. Gyakran mondom a tanítványaimnak, hogy őrizzék meg magukban a gyermeki énjüket, mert akkor mindig őszinték tudnak maradni a színpadon. Ahogy Ruttkai Éva fogalmazott: a színpad nem tűri a hazugságot. Egy jó művész a színpadon őszinte, és a gyermeki lelke jön elő. Elég megnézni a legnagyobb művészeket, micsoda csibészek – például a három tenor.
(…) Hogyan ismerte meg őket?
Elsőként José Carrerasszal találkoztam, akivel a bécsi Staatsoperben volt egy koncertszerű előadásunk, ahol az apámat alakította. Ott jóban lettünk, ma pedig már testvérként szeretjük egymást. Sokra tartom őt, és jólesik a nagyrabecsülése, az, hogy mindig partnernek tartott. Azt mondta, azért szeret velem énekelni, mert én maximálisan komolyan veszem a darabot, a karaktert, és meg is nyugtatom őt az előadás alatt. Sok helyre elvitt magával, a Covent Gardenbe, Spanyolországba, és több más koncertre is, nagyon megszerettük egymást. Placido Domingót szintén Bécsben ismertem meg, később már ő ajánlott, amikor be kellett ugrani egy előadásba Berlinben. Sokszor léptünk fel együtt a világ különböző pontjain. Pavarottival pedig Buenos Airesben énekeltünk együtt, úgy éreztem, mintha ezer éve ismerném. Annyira egymásra találtunk, hogy együtt nevetgéltünk a Bohémélet szüneteiben, két felvonás között. A hangja olyan volt, mint a folyékony arany, mégis hihetetlenül szerényen kezelte a saját tehetségét. A darabban az egyébként pékként dolgozó édesapja is énekelt, akinek valóban szép, de képzetlen volt a hangja. Luciano pedig azt mondta, hogy hallgassam meg, mennyivel szebb hangja van az apjának, mint neki. Egyébként mindketten szerették a lányokat, és az édesapjától láttam először azt is, hogy jeget szopogat a torokgyulladásra – bár engem ettől mindig óvtak.
Mennyire kell vigyázni a hangszálakra? Mik a babonák, és mi az, ami tényleg hasznos praktika?
Elővigyázatosnak kell lenni, de sajnos van egy olyan érzésem, hogy a mostani vírusok már sokkal erősebbek, mint régen. Hiába szedem a vitaminokat, és élek egészségesen, sokkal kegyetlenebb megfázások törnek rám, mint az aranykorban, amikor nagyon sokat énekeltem. Az embernek vigyáznia kell magára, amennyire lehet. Én például tudom magamról, hogy nem bírom sem a huzatot, sem a szelet, még otthon is beteg leszek tőle. Ezért ilyenkor előveszem a lámpáim, a párologtatót és az inhalálógépemet, nekem ezek segítenek.
A 80-as években még kiváltságszámba ment, ha valaki ennyit utazhatott. Mit szólt az akkori szakma és a vezetés ahhoz, hogy hirtelen egy magyar világsztár született?
Szerencsére mindig olyan igazgatóim voltak, akik elengedtek. Akkor mentem a csúcs felé, amikor Mihály András volt az igazgatóm az Operaházban. Ő azt vallotta, hogy az Operaháznak és Magyarországnak is nagy dicsőség, ha folyton Tokody Ilonát hívják a bécsi Staatsoperbe. A kollégák között persze sok irigyem volt, mert András mindig mindent megpróbált nekem elintézni, segíteni. Ő belátta, hogy ha külföldön énekelek, de itthon tag maradok, akkor a kint megszerzett tudást hazahozom, amivel az Operaház is jól jár, és talán az ország hírnevének is jót tesz, ha kinn sikerem van. Aztán jött Petrovics Emil, Szinetár Miklós, Vass Lajos, szóval mindig felvilágosult igazgatókkal dolgozhattam együtt, akik segítettek. És valójában az akkori kormányra sem tudok semmi rosszat mondani. Néha előfordult, hogy eltűnt a szerződésem, vagy mást ajánlottak helyettem, de nem éreztem, hogy gátolnának bármiben. Olyannyira nem, hogy bármikor beugorhattam akár a Deutsche Operbe, akár a bécsi Staatsoperba…
Ez hogy működik a gyakorlatban? Megbetegszik egy énekes három nappal az előadás előtt, és gyorsan keresni kell valakit helyette. De egy operát nem lehet három nap alatt megtanulni, vagy igen?
Általában olyan darabokba hívtak, amiket ismertem, tudtam a dalokat, vagy esetleg már énekeltem is náluk az adott darabban. Mindig megkérdezték, el tudom-e vállalni. Egyetlen eset volt, amikor öt nap alatt kellett volna megtanulnom Verdi Álarcosbál című operájából Amelia szerepét. Claudio Abbado személyesen könyörgött nekem, hogy vállaljam el. A darabot magyarul tudtam, és bár beszélek olaszul, de az Álarcosbált sosem énekeltem más nyelven. Az olasz sokkal könnyedebb, és ez annyi munkát igényelt volna, mint újra megtanulni a szerepet, mert hiába beszélem a nyelvet, ismerem a szöveget, ha nem gyakoroltam olaszul a dalt. Ráadásul Verdi szövegei sokszor régi olasz nyelven íródtak, olyan, mintha Shakespeare-t énekelnék, ez plusz nehezítés. Így végül nem vállaltam el, és Abbado nem is haragudott meg érte. Mindenesetre a beugrás izgalmas dolog. Előfordult, hogy reggel szóltak: „Ilona, ülj be a kocsiba, és estére énekeld el Laurettát, és még énekeld el hozzá az Angelika nővért is.” Úgyhogy ment a Triptichon, Puccini hármas operája, de tudtam a rendezést, ismertem mindent, nem volt ebből gond.
Puccini nagy szerelem, vagy egyszerűen csak úgy alakult, hogy sokat énekelte?
Nekem igazából Verdi a nagy szerelmem. Jóval később is énekeltem, mint Puccinit. Puccini jobban adja magát, mert egy csupa szív, csupa szenvedély zene, az ember beleőrül az éneklésébe is. És pontosan ez a nehéz, hogy az ember kontrollal énekeljen, odafigyelve, aggyal, hogy a hangjával ne adjon át hamis érzelmeket.
A tapasztalataiból mennyit tud átadni a tanítványainak?
Megmondom őszintén, ez nagyon nehéz. Most már a férjem is velem tanít Pécsen, mindkettőnknek hét-hét növendéke van. Tehetségesek, különben nem is vettük volna fel őket. Ugyanakkor azt látom rajtuk, hogy ők a mai világ sürgetését érzik, amit én anno nem. Volt idő arra, hogy diák, egyetemista, kezdő legyek. Rajtuk viszont azt érzem, hogy türelmetlenek, pedig ha ezt a szakmát meg akarják tanulni rendesen, ahhoz mérhetetlen szorgalom és türelem kell. Rengeteg információt kapnak az interneten, ami nem feltétlenül jó, mert ekkora halmazt nem tudnak feldolgozni. Idegesek lesznek tőle, azt látják, hogy a másik már ott áll a színpadon, nekik pedig még gyakorolniuk kell. Én mindig megpróbálom türelemre és harmóniára nevelni őket. Olyanok vagyunk a férjemmel, Andrással, mintha a pótszüleik lennénk. Sokszor jönnek hozzánk a privát problémáikkal is, és én tudom, hogy ez hatalmas felelősség. Én a módszert tudom megtanítani, de szükség van a tanítvány intelligenciájára és érzékenységére, hogy tudja, hogyan használja a tudását. A technikát a mesterkurzusokon szoktuk tökéletesíteni, ahol több idő van rá, hogy foglalkozzunk a stílussal, az előadóművészettel. Ilyen kurzusokat tartunk Balassagyarmaton, Budapesten, és harmadik éve Bécsben is. Büszkék vagyunk arra, hogy a végén egy nagy koncerttel zárjuk le a képzést, ahova meghívjuk a tévét és a rádiót is, ez pedig nagyon vonzó a gyerekek számára, akik bíznak benne, hogy valaki felfedezi őket. Mert az is komoly probléma, hogy ha elvégzi a gyerek az egyetemet, merre menjen. Meg kell tanulnia menedzselnie magát.
A tanítás ezek szerint kitölti az életét, és bőven akad dolga a koncertekkel is.
Előttem az lebeg, hogy amíg az Isten engedi, és van hangom, jól vagyok egészségügyileg – amiért meg is teszek mindent, tornázom, jógázom, gyakorolok –, addig miért ne dolgoznék? A koncertek boldoggá tesznek, megvan hozzájuk az egyéniségem, a tudásom, és külön öröm számomra, ha találkozhatok a közönséggel.
Képek: Magyar Állami Operaház archívuma
(край на цитата)
……
Превод:
Портал „SZIMPATIKA“ Унгария
Илона Токоди: Истинските художници винаги остават малко деца
26.02.2018 г.
Автор: András Kalmár
В броя от този месец направихме интервю с оперната певица (сопрано) Илона Токоди, завършила консерваториите на името на Лайош Кошут и Ференц Лист, достоен и отличен артист, пожизнен член на Обществото на безсмъртните.
Как музиката стана част от живота ви?
Баща ми, който беше народен учител в Tápé-Kutas, се научил да свири на цигулка като самоук. Той свиреше прекрасно и се опитваше да ме учи и тогава за първи път се сблъсках с инструменталната музика. Имах търпение с него половин година, след това заявих, че всички звуци са фалшиви за мен, не работи, щях да спра. Баща ми ме посъветва да имам търпение, искаше да се упражнявам, дори си взех малка цигулка, която имам и до днес, но накрая оставих цигулката настрана – за което после съжалявам. Ситуацията с пеенето беше различна, защото баща ми ми пееше много трансилвански народни песни, които толкова много ме трогнаха, че оттогава ме влече Трансилвания. Винаги когато можем, пътуваме със съпруга ми до там.
Дори не сте ли слушала и лека музика?
Разбира се, много харесвам хубава лека музика. Това изисква трениран глас, не всеки може да пее и тези песни, изискват се и сериозни познания. Клаудио Вила или Марио Ланца бяха велики певци, но нека не забравяме унгарците: Zsuzsa Koncz или János Bródy могат да изпеят всичко перфектно и до днес, но наистина великите, Balázs Fecó, Gábor Presser или Zorán, също са обучени музиканти.
Вашите родители подкрепиха ли ви в избора на кариера като певица?
Родителите ми ме подкрепяха във всичко, това беше огромна благословия. Имам една красива история за това: когато ме приеха в музикалното училище, се оказа, че трябва да тренирам и вкъщи, за което пианото е задължително. Тогава баба ми реши, че със сигурност ще ми вземе инструмент. Баща ми обиколи района, отиде при фермерите, поиска аванс отвсякъде и аз получих пиано марка „Rösler“. След това майка ми и баба ми работиха две години като надничарки, за да изплатят цената на пианото със собствената си пот. Пазя и използвам този инструмент и до днес. Тези, които свирят на него, винаги отбелязват, че това пиано има душа – и не случайно. Заклех се, че докато съм жива, това пиано винаги ще бъде с мен, ще идва с мен навсякъде. Баща ми беше безкрайно добър човек. Той се ожени за майка ми, която тогава беше едва на петнадесет години, за да я спаси от руснаците, за да не бъде опозорена. Баба ми винаги е била благодарна на баща ми за това. Не знам доколко майка ми беше влюбена в баща ми по това време, който беше много по-възрастен от нея – родителите и без това са срамежливи, когато става въпрос за това – но е сигурно, че са били един до друг през цялото време заради мен. Бях зеницата на окото им, но никога не са ми казвали какво да правя или какво да не правя. Ученето беше доказателство за мен, никога не съм имала проблем с това. Интересувах се от поезия, литература, драми, романи, изобразително изкуство, особено рисуване, което вървеше добре, дори спечелих конкурс за рисуване, когато бях дете. Понякога все още искам да рисувам, но днес нямам време за това, имам много работа.
Къде се чувствате по-добре, на концерт или на оперна сцена?
И двете са различни. В едно оперно представление има костюми, реквизит, сценична режисура и има дистанция между публиката и мен. Поставям се в кожата на друг човек, играя персонаж. Харесва ми всичко, защото там можеш да се забавляваш, дори и на негативните си качества, или можеш да се влюбиш във всеки, тъй като това е просто роля. Но концертът е много по-лична, интимна среща с публиката, тъй като трябва да поддържаш вниманието, а само наистина великите могат да го направят – така че е предизвикателство – но точно това искам. Това е като да стоиш на сцената със собствената си кожа – всичко зависи от теб. Най-добре е да пееш с пиано, защото ако пееш арии с голям оркестър, пак има стената, разстоянието между публиката и изпълнителя. А най-голямата задача е, когато певецът стои сам, като древните народни певци, и изпълнява песен акапелно без съпровод.
Остана ли любовта към народната музика до днес?
Да, когато искам да пречистя душата си от евентуални наложени маниери, които обикновено идват от жанра, пея народна песен. Често се случва публиката да чака още нещо в края на концерта, а най-големият подарък е, когато има нишка в мен – само Добрият Господ е с мен. Пея народна песен, тя те сближава, прави отношението с публиката човешко.
Освен музиката, какво друго ви привлича?
Четене и разходки сред природата, дълги разходки със съпруга ми. Той е моята сродна душа, ние сме двойка във всеки смисъл. Той също е професионалист, известният тенор Андраш Мускат.
Как сте се запознали?
За мен, когато ставаше дума за връзка, две неща бяха табу: не започвах с по-млад мъж от мен или някой, който беше мой ученик. Сякаш съдбата искаше да покаже кой е господарят, в неговия случай и двете неща се сбъднаха.
Така се изразявате, каквото и да става… – получавате обратното от живота.
Но и аз не съжалявах, защото по някакъв начин Андраш е по-зрял и по-възрастен в много отношения. Често забелязвам, че той взема по-мъдри решения от мен.
Надявам се да не ви обидя, като кажа, че има нещо искрено детско във вас ...
Това наистина е така. Като дете играех футбол като момиче и все още го обичам до ден днешен. Случвало се е да нямаме търпение децата да си тръгнат и с мъжа ми да хукваме на поляната да играем на топка. Вярваме, че истинските артисти винаги остават малко деца. Често казвам на моите ученици да запазят детското си аз, защото тогава винаги могат да останат честни на сцената. Както каза Éva Ruttkai: „сцената не търпи лъжи“. Добрият артист на сцената е искрен и детската му душа излиза наяве. Достатъчно е да погледнете най-големите артисти, каква група хора – например „тримата тенори“.
Как се запознахте с тях?
За първи път се запознах с Хосе Карерас, с когото имахме концертно представление във Виенската Щатсопер, където играеше баща ми. Там се разбрахме и сега се обичаме като братя. Мисля много за него и харесвам високото му уважение, факта, че винаги ме е смятал за партньорка. Той каза, че обича да пее с мен, защото приемам операта и героите много сериозно, а също така го успокоявам по време на представлението. Водеше ме на много места с него, в „Ковънт Гардън“, Испания и на няколко други концерта, много се харесахме. Срещнах и Пласидо Доминго във Виена, а по-късно той ме препоръча, когато трябваше да присъствам на представление в Берлин. Пяли сме заедно много пъти в различни части на света. А с Павароти пяхме заедно в Буенос Айрес, чувствах се така, сякаш го познавам от хиляда години. Открихме се толкова много, че се смеехме заедно по време на антрактите на „Бохеми“, между две действия. Гласът му беше като течно злато, но той беше невероятно скромен относно собствения си талант. В операта пее и баща му, който иначе работи като пекар, а гласът му е наистина красив, но необучен. И Лучано ми каза да чуя колко по-красив е гласът на баща му от неговия. Между другото, и двамата обичаха момичета и за първи път видях от баща му, че смуче лед за възпалено гърло – въпреки че винаги съм била предупреждавана за това.
Как става това на практика?
Певецът се разболява три дни преди представлението и бързо трябва да се намери някой, който да го замести.
Но не можеш да научиш опера за три дни, нали?
Обикновено ме канеха за опери, които знаех, знаех ариите или може би вече съм ги пяла в дадената опера. Винаги ме питаха дали мога да го направя. Имаше само един случай, когато трябваше да науча ролята на Амелия в “Бал с маски” от Верди за пет дни. Клаудио Абадо лично ме помоли да го направя. Знаех ролята на унгарски и въпреки че говоря италиански, никога не съм пяла „Бал с маски“ на друг език. Италианският е много по-лесен и би изисквал толкова много работа, колкото и повторното научаване на ролята, защото въпреки че не говоря езика, знам текста, ако не бях тренирала ролята на италиански. Освен това текстовете на Верди често са писани на стар италиански, все едно пееш Шекспир, което е допълнително усложнение. Така че в крайна сметка не се съгласих, а Абадо дори не се ядоса за това. Във всеки случай внезапното заместване е вълнуващо нещо. Случва се сутринта да ти кажат: „Илона, качвайте се в колата и пейте Лаурета при вечерното представление, а също и сестра Анджелика“. Така беше в този „Триптих“ – тройната опера на Пучини, но знаех посоката, знаех всичко, това не беше проблем.
Голяма любов ли е Пучини или просто много го пеехте?
Всъщност Верди е моята голяма любов. Пях много по-късно от Пучини. Пучини дава повече от себе си, защото това е музика, изпълнена със сърце, изпълнена със страст, и хората полудяват по неговите опери. И точно това е трудното, да пееш контролирано, съсредоточено, с ум, за да не предаваш фалшиви емоции с гласа си.
Каква част от вашия опит можете да предадете на учениците си?
Ще бъда честна, много е трудно. Сега съпругът ми също преподава с мен в Печ, и двамата имаме по седем ученика. Те са талантливи, иначе нямаше да ги наемем. В същото време виждам в тях, че усещат неотложността на днешния свят, което аз тогава не познавах. Имаше време да бъдеш студент, начинаещ студент. От друга страна усещам, че те са нетърпеливи, въпреки, че ако искат да научат тази професия, това изисква неизмеримо старание и търпение. Те получават много информация в Интернет, което не е непременно добре, защото не могат да обработят толкова голям набор. Изнервят се от това, виждат, че другият вече е на сцената, а те още трябва да тренират. Винаги се опитвам да ги науча на търпение и хармония. Съпругът ми Андраш и аз сме като техните сурогатни родители. Много пъти идват при нас и с личните си проблеми и знам, че това е огромна отговорност. Мога да преподавам метода, но се нуждаете от интелигентността и чувствителността на ученика, за да знаете как да използвате знанията му. Обикновено усъвършенстваме техниката в майсторските класове, където имаме повече време да се занимаваме със стил и сценични изкуства. Такива курсове провеждаме в Баласаджармат, Будапеща и за трета година във Виена. Горди сме, че завършваме обучението с голям концерт накрая, на който каним телевизия и радио, а това е много атрактивно за децата, които вярват, че някой ще ги открие. Защото също е сериозен проблем къде да отиде детето, когато завърши университета. Трябва да се научите да управлявате себе си. Според мен преподаването изпълва живота ми, а освен това имач предостатъчно занимание с концерти. Мисълта, която витае пред мен е, че щом Господ ми е дал глас и съм здрава, за което правя всичко – правя гимнастика, йога, упражнения – тогава защо да не работя? Концертите ме правят щастлива, имам своя характер и знания за тях и за мен е особено удоволствие да се срещам с публиката.
Снимки: архив на Унгарската държавна опера.
(край на превода)
Накрая един линк от изява на Илона Токоди и съпруга й, тенорът Андраш Мускат:
https://femina.hu/hazai_sztar/tokody-ilona-ferje/
Нека днес на 29 април 2023 г. поздравим сопраното Илона Токоди с навършване на 70 години на 27 април, като й пожелаем добро здраве, лично и семейно щастие и нови сили да продължава успешно вокалната си педагогика.
За много години!
……..
Изпълнение на Илона Токоди:
Ilona Tokody (Mimi) Puccini: La Boheme
……
Изпълнение на Илона Токоди:
Hungarian Opera Gala – ILONA TOKODY Celebration – Donde …
…….
Изпълнение на Илона Токоди:
Portrait of Ilona Tokody — Hungarian soprano
…….
Изпълнение на Илона Токоди:
Nyári Károly-Tokody Ilona-Time To Say Goodbye (Nyári Károly-Jubileumi Szimfonikus Koncert MÜPA 2016)
Nyári Károly – Tokody Ilona – Time To Say Goodbye (Nyári Károly-Jubileumi Szimfonikus Koncert MÜPA 2016) Nyári Károly – Úgy Szeretlek Téged Jubileumi Szimfonikus Koncert – MÜPA Bartók Béla Nemzeti Hangversenyterem 2016. április 4. Zene – szöveg: Francesco Sartori – Quarantotto Lucio Közreműködik: Budapesti Primarius Szimfonikus Zenekar, Budapest Jazz Orchestra, Charles Music Kamarazenekar Karmester: Kovács László Kiadó és management: Charles Music Művészeti Produkciós Iroda Hangmérnök: Paczári Károly
…..
Изпълнение на Илона Токоди:
ILONA TOKODY – IVAN FISCHER VERDI GALA, Brussels 2 October 2001
ILONA TOKODY VERDI GALA Budapest Festival Orchestra, IVAN FISCHER Brussels, PSK 2 October 2001 Though this is not prime Tokody and towards the end of her career, she still manages to impress with her musicality, technique etc. 1. Il Trovatore (entree aria Leonore) 2. Tu che le vanita (Don Carlos) 3. Forza ouverture 4. Pace, pace mio dio
….
Изпълнение на Илона Токоди:
Ilona Tokody: “O patria mia”
…..