operastars

Плакат за операта “Русалка” от Дворжак при премиерата в Прага на 31 март 1901 г.

Драги приятели на оперната музика, днес на 31 март 2026 г. се навършват кръглите 125 години от премиерата на операта „Русалка“ от чешкия композитор Антонин Дворжак, състояла се на този ден през далечната 1901 г. в Националния театър в Прага.

Понеже днес нямам статия за определена оперна личност, реших да напиша нещо повече за тази хубава опера, която за съжаление в България не е била никога представяна до лятото на 2025 г., когато по време на Летните музикални дни във Варна екип от Варненската опера я изнесе с голям успех, като в главната роля на Русалката участва българското сопрано със световна кариера Красимира Стоянова. Диригент беше Павел Балев, като в ансамбъла участва и един тенор от Австралия в ролята на Принца. В края на тази моя статия ще дам повече подробности за тази голяма премиера във Варна на операта „Русалка“ в България – 124 години след премиерата в Прага.

„Русалка“ ,опус 114, е опера („лирична приказка“) отАнтонин Дворжак. Тя е деветата му

опера (1900–1901), която се превръща в най-успешната му, често срещана в стандартния репертоар по целия свят. Ярослав Квапил написва либретото по приказките на Карел Яромир Ербен и Божена Немцова.

По време на ваканционно пътуване до остров Борнхолм през 1899 г., Ярослав Квапил е вдъхновен да напише либретото. Чрез намесата на директора на Пражкия национален театър Франтишек Шуберт, Дворжак случайно попада на текста. Той веднага е очарован от славянския характер и лирическите възможности на историята и операта „Русалка“ се ражда между април и ноември 1900 г. В музиката класическите форми и мотиви са синтезирани с фолклорни елементи и импресионистични техники. По този начин Дворжак интегрира всички музикални форми на изразяване от своето време. Той също така черпи вдъхновение от творчеството на Лист и Вагнер . Така той развива безпогрешно личен стил, което води до международно признание на операта му.

Русалка е воден дух от славянската митология; обикновено обитава езеро или река.

В продължение на много години непознаването на оперите на Дворжак извън Чехия е допринесло за затвърждаването на схващането, че композирането на опери е маргинална дейност и че въпреки красотата на мелодиите и оркестровите си тембри, „Русалка“ не е централна част от неговото творчество или от международния лиричен театър. През последните години тя се изпълнява по-редовно от големи оперни трупи. През петте сезона от 2008 до 2013 г. тя е изпълнявана от оперни трупи по целия свят много повече от всички останали опери на Дворжак взети заедно.

Най-популярният откъс от „Русалка“ е сопрановата ария „Песен за луната“ („ Měsíčku na nebi hlubokém“) за главния герой в първо действие, която често се изпълнява на концерти и се записва отделно. Аранжирана е и за цигулка и е използвана във филмови саундтраци.

История на композицията

Дворжак е свирил на виола за оркестри в Прага ( Статският театър от 1857 до 1859 г., докато е студент, а след това от 1862 до 1871 г. във „Временния театър“). По този начин той е имал пряк опит с широк спектър от опери от Моцарт , Вебер , Росини , Лорцинг , Вагнер , Верди , както и на своя сънародник Сметана .

Либретото на Квапил е написано преди той да има какъвто и да е контакт с композитора.

Сюжетът съдържа елементи, които се появяват и в „Малката русалка“ от Ханс Кристиан Андерсен и в „Ундина“ от Фридрих дьо ла Мот Фуке и е описан като „ тъжна , модерна приказка“, подобно на предишната му пиеса „ Принцеса Пампелишка“ .

Либретото е завършено до 1899 г., когато Квапил започва да търси композитори, заинтересовани да композират текста му. Неговите приятели композитори са били ангажирани с други произведения, но споменават, че Дворжак търси проект. Композиторът, винаги интересуващ се от разказите на Ербен, прочита либретото и композира операта си доста бързо, като първият чернови проект е започнат на 22 април 1900 г. и е завършен до края на ноември. След четирите му симфонични поеми, вдъхновени от народните балади на Ербен от 1896–97 г., „Русалка“ може да се разглежда като кулминацията на изследването на Дворжак на „широко разнообразие от музикални техники, създаващи драма“.

История на представянето

„Русалка“ е изпълнена за първи път в Прага на 31 март 1901 г., като първата „Русалка“ е известната чешка певица Ружена Матурова. Тя постига огромен успех в Чехия и скоро постига големи успехи и в чужбина. Малко след премиерата Дворжак се свързва с Густав Малер – тогава във Виенската придворна опера, относно поставянето на произведението там и след срещата си с Малер подписва договор за продукция, но това се проваля.

Операта „Русалка“ има огромен успех в Чехия и скоро печели популярност в чужбина. Тя представлява крайъгълният камък на репертоара на чешката опера. Като доказателство за популярността ѝ в страната, през 1946 г. има 500 представления, брой, надминат само от две от оперите на Сметана , „Продадена невеста“ (1866) и „Целувката“ (1876).

„Русалка“ остава в репертоара, въпреки че не е сред най-изпълняваните; в статистиката на оперния портал “Operabase“ се появява като номер 56 от стоте най-изпълнявани опери в периода 2005-2010 г., като е първата в Чехия и първата от Дворжак с 80 изпълнения.

Първото представление извън Бохемия се е състояло в Любляна. Операта е представена във Виена от чешка трупа през 1910 г.; в немски превод е представена в Щутгарт през 1935 г.

Премиерата на британска сцена се състои от оперната трупа „Джон Луис“ в „Питър Джоунс“ на площад „Слоун“ през май 1950 г. Вестник „Таймс“ коментира: „На аматьорите е оставено да поставят за нас онези опери от композитори, колкото и изтъкнати да са те, които не попадат в международния репертоар“. Първите професионални представления са в театър „Садлърс Уелс“ през 1959 г.; продукция от Английската национална опера от 1983 г., която е филмирана и възстановена няколко пъти.

Първото представление в Италия се състои в театър „Ла Фениче“ във Венеция на 30 януари 1958 г. (на оригиналния език). В Рим „ Русалка“ е изпълнена за първи път в „Театро дел Опера“ през оперния сезон 1993/94.

Шведската премиера е в „Оперната академия” в Стокхолм на 14 ноември 1992 г.

В Испания премиерата се състои в „Гран Театър дел Лисеу“ в Барселона на 21 февруари 1924 г.

Будапещенската опера я включва в програмата си „Русалка“ за сезон 1956/57. Впоследствие е изпълнена в Операта в Будапеща през 1976 г. по повод гостуване на Пражкия национален театър.

Премиерата на „Русалка“ в Съединените щати е представена от Операта в Сан Диего през 1975 г. с Катрин Булейн в главната роля. „Русалка“ е изпълнена за първи път в Ню Йорк в Метрополитън опера през 1993 г., продукция на Виенската държавна опера , режисирана от Ото Шенк , с Габриела Беначкова и Нийл Розеншайн . Продукцията от 2007 г. на Опера Австралия с Шерил Баркър в главната роля и диригент Ричард Хикокс печели наградата „Хелпман“ за най-добра опера .

През последните няколко години „Русалка“ преживява истински ренесанс на световните сцени точно около нейния 125-годишен юбилей и се изнася много успешно на различни опрени сцени в Европа и по света. Ще отбележа някои от тях:

Ключови постановки в Европа и света (2025 – 2026)

Мариински театър, Санкт Петербург (Март 2026): Буквално в тези дни театърът отбелязва 125-ата годишнина от премиерата със специални спектакли. Постановката подчертава връзката на Дворжак с руската класика (Римски-Корсаков и Чайковски).

Ирландска национална опера (Март 2026): Нова продукция в Дъблин („Bord Gáis Energy Theatre“) с участието на сопраното Дженифър Дейвис в ролята на Русалка и Мишел ДеЙънг като Йежибаба.

Парижка национална опера (Сезон 2025/26): Възобновяване на легендарната и визуално зашеметяваща постановка на Роберт Карсен в „Опера Бастилия“.

Баварска държавна опера, Мюнхен (Планирана за юли 2026): Предстоят спектакли в Националния театър в Мюнхен като част от летния оперен фестивал, дирижирани от Едуард Гарднър.

Опера Австралия, Сидни (юли – август 2025): Грандиозна нова продукция в Операта в Сидни с участието на световната звезда Никол Кар, която направи своя дебют в ролята.

Държавна опера Щутгарт (2025): Модерна и провокативна интерпретация на режисьора Бастиан Крафт, в която светът на водните същества е представен чрез естетиката на „drag“-културата.

(край на цитатите)

„Песента на луната“

Най-известният откъс от „Русалка “ е арията „Луна в дълбокото небе“ ( Měsíčku na nebi hlubokém ). Покойното словашко сопрано Лусия Поп е била известна с интерпретацията си. Словашкото сопрано Габриела Беначкова, строга постмодерна интерпретаторка; американското лирично сопрано Рене Флеминг ; и Анна Нетребко са правили добре познати интерпретации на „Лунна песен“. Джоан Хамънд я записва (на английски) с голям успех през 50-те години на миналия век, когато е много по-малко известна, отколкото става по-късно.

Произведението се появява в компактдиска на Джошуа Бел * Voice of the Violin* , издаден от „Sony“ през 2006 г., като транскрипция за цигулка и оркестър. Сопраното Блайт Уокър изпълнява арията в записа на „Telarc Classics of the Silver Screen“ с оркестъра “Cincinnati Pops“ , дирижиран от Ерих Кунцел .

Текстът на тази известна ария е следният:

Либрето на чешки	Превод на български
Mĕsíčku na nebi hlubokém, Svĕtlo tvé daleko vidí, Po svĕtĕ bloudíš širokém, Díváš se v příbytky lidí, Mĕsíčku postůj chvíli, Řekni mi, řekni, kde je můj milý? Řekni mu, stříbrný mĕsíčku, Mé že jej objímá rámě, Aby si alespoň chviličku, Vzpomenul ve snĕní na mne, Zasvěť mu do daleka, zasvěť mu, Řekni mu, řekni, kdo tu naň čeká, O mně-li duše lidská sní, Ať se tou vzpomínkou vzbudí, Mĕsíčku, nezhasni, nezhasni, Mĕsíčku, nezhasni!	Луна в дълбокото небе, Взирам се в далечната ти светлина, и се скиташ по повърхността на Земята, обливайки дома на мъжете с погледа си. Спри за момент. Кажи ми, къде е любовта ми? Кажи му, Сребърна Луна, Моята ръка го прегръща, за да ме помни поне за миг. И му кажи, че те чакам. Освети всичко отдалеч, И ако се яви насън на човешката душа, Молете се да се събуди с този спомен! Луна, не се скривай, не се скривай! Луна, не се крий повече!

Либрето на чешки

Превод на български

Mĕsíčku na nebi hlubokém, Svĕtlo tvé daleko vidí, Po svĕtĕ bloudíš širokém, Díváš se v příbytky lidí, Mĕsíčku postůj chvíli, Řekni mi, řekni, kde je můj milý? Řekni mu, stříbrný mĕsíčku, Mé že jej objímá rámě, Aby si alespoň chviličku, Vzpomenul ve snĕní na mne, Zasvěť mu do daleka, zasvěť mu, Řekni mu, řekni, kdo tu naň čeká, O mně-li duše lidská sní, Ať se tou vzpomínkou vzbudí, Mĕsíčku, nezhasni, nezhasni, Mĕsíčku, nezhasni!

Луна в дълбокото небе, Взирам се в далечната ти светлина, и се скиташ по повърхността на Земята, обливайки дома на мъжете с погледа си. Спри за момент. Кажи ми, къде е любовта ми?
Кажи му, Сребърна Луна, Моята ръка го прегръща, за да ме помни поне за миг. И му кажи, че те чакам. Освети всичко отдалеч, И ако се яви насън на човешката душа, Молете се да се събуди с този спомен! Луна, не се скривай, не се скривай! Луна, не се крий повече!

(край на цитата)

Роли в операта „Русалка“

Роля	Тип глас	Премиера на спектакъла, 31 март 1901 г. Диригент: Карел Коварович
Русалка, водна нимфа	сопран	Ружена Матурова
Принцът	тенор	Бохумил Птак
Водник , водният дух	бас	Вацлав Климент
Чуждестранната принцеса	мецосопран	Мари Кубатова
Йежибаба , вещица	контраалто	Ружена Викоукалова-Брадачова
Първа горска нимфа	сопран	Амали Бобкова
Втора горска нимфа	сопран	Ела Твърдкова
Трета горска нимфа	контраалто	Хелена Товарничка
Пазач на дивеч	тенор	Адолф Крьосинг
Кухненски майстор/кухненски майстор	сопран	Вилемина Хайкова
Ловец	баритон	Франтишек Шир
Хор: Горски нимфи, гости в замъка, свита на принца

(край на цитата)

Описание на действията

Първо действие

Ливада край брега на езеро

Три горски духа дразнят водния гоблин Водник (Водният дух, владетел на езерото. Дъщеря му Русалка, водна нимфа , му казва, че се е влюбила в човешки принц, който идва да ловува около езерото, и иска да стане човек, за да го прегърне. Той ѝ казва, че това е лоша идея, но въпреки това я насочва към вещицата Йежибаба за помощ. Русалка пее своята „Песен на луната“, молейки я да каже на принца за любовта си. Йежибаба казва на Русалка, че ако стане човек, ще загуби дарбата на речта и безсмъртието ; освен това, ако не намери любов с принца, той ще умре, а тя ще бъде прокълната завинаги. Русалка се съгласява с условията и изпива отвара. Принцът, ловувайки бяла сърна, намира Русалка, прегръща я и я отвежда, докато баща ѝ и сестрите ѝ я оплакват.

Второ действие

Градината на княжеския замък

Пазачът на дивеч и неговият племенник, кухненското момче, отбелязват, че принцът ще се ожени за няма и безименна булка. Те подозират магьосничество и се съмняват, че то ще продължи дълго, тъй като принцът вече обсипва с внимание чуждестранна принцеса, която е гостенка на сватбата. Чуждестранната принцеса, ревнива, проклина двойката. Принцът отхвърля Русалка. След това Русалка се връща в езерото с баща си, Водния дух. Въпреки че вече е спечелила обичта на принца, чуждестранната принцеса е отвратена от непостоянството и предателството на принца и го презира, казвайки му да последва отхвърлената си булка в Ада.

Трето действие

Ливада край брега на езеро

Русалка се завръща в езерото и оплаква съдбата си. Тя среща Йежибаба и моли за решение на мъките си. Йежибаба ѝ дава нож и ѝ казва, че може да се спаси, ако убие принца с този нож. Русалка отхвърля това, хвърляйки камата в езерото. Русалка се превръща в блуждаещ огън , дух на смъртта, живеещ в дълбините на езерото, появяващ се само за да примамва хората към смъртта им. Пазачът на дивеч и кухненското момче са притеснени от влошаващото се състояние на принца и отиват до езерото, за да се отърват от Русалка. Те срещат Йежибаба и се нахвърлят върху предателството на Русалка, но са опровергани от Водния дух, който казва, че всъщност принцът е предал Русалка. Горските духове скърбят за съдбата на Русалка. Принцът, търсейки бялата си кошута, идва до езерото, усеща Русалка и я вика. Русалка се появява и сега може да говори с него. Той я моли да го целуне, дори знаейки, че целувката ѝ означава смърт. Те се целуват и той умира; и водният таласъм коментира, че всички жертви са безполезни. В последната си песен Русалка казва на принца: „За твоята любов, за твоята красота, за твоята непостоянна човешка страст, за всичко, с което е прокълната съдбата ми, човешка душо, Боже, смили се над мен!“

……

Инструментация

„Русалка“ е композирана за 2 флейти , 1 пиколо , 2 обоя , 1 английски рог, 2 кларинета , 1 баскларинет , 2 фагота , 4 валдхорна , 3 тромпети , 3 тромбона , 1 туба , тимпани, триъгълник, чинели, голям барабан, хармониум, арфа и струнни инструменти.

Музика

Музиката на Дворжак е като цяло композирана, като използва мотиви за Русалка, нейното проклятие, Водният дух и гората. Нейното звучане е изразително, като същевременно позволява национално обозначени пасажи, а лексикона „Гроув“ смята, че произведението показва композитора в разцвета на неговата зрялост. Дворжак използва установени театрални похвати – танцови секции, комедия („Ловец“ и „Обърни се“) и живописно музикално изобразяване на природата (гора и езеро). Родни Милнс (който е предоставил превода за продукция на “ENO“ – Английската Национална Опера) се е възхищавал на „богатството от мелодични модели, които са драматични сами по себе си, и на блестящата им оркестрация“. Един писател разглежда последната част на операта – дуетът за принца и Русалка („Líbej mne, líbej, mír mi přej“) – като „най-славните минути в цялата опера“ в тяхната „величествена, почти химнова тържественост“, докато друг описва операта като „ярка, дълбоко смущаваща драма“.

През 2014 г. словашкият диригент и композитор Мариан Леява създава версия за камерен оркестър, чиято премиера е в „Театрален оркестър Биел Солотурн“ в Швейцария същата година, а по-късно е изпълнявана и в други концертни зали.

´´´´´´

Цитирам допълнения относно музиката на „Русалка“ от източник на руски език:

Музика

Цялата музика на „Русалка“ – песнопенията, рецитациите, изобразяването на реални и фантастични герои, природните сцени – е отличително чешка, но типично воракска. Това изключително произведение на чешкия композитор се отличава с уникалното си поетично качество и богати психологически нюанси. Обстановката на действието – образи на езерото, гората и техните фантастични обитатели – не само служи като фон за личната драма, но и се слива с нея в единно цяло, допълнено от епизоди, променящи жанра.

Увертюрата е изградена върху основните музикални теми на операта. Нежната и поетична тема на „Русалка“ е драматизирана в нея, сякаш предвещавайки трагичната съдба на героинята.

Първото действие на операта е съпроводено от фантастични звуци; музиката изобразява мистериозна полунощна гора, уединено езеро, оживено от радостното пеене на горски нимфи. Обръщението на Русалка към Водния дух „Той често идва“ е в духа на народна песен, а последвалата ѝ ария „Луно моя, в далечното небе“ е изпълнена с мека женственост и душевност. Сцената между Русалка и Баба Яга (Йежибаба) също е пропита с фантастичен привкус; в края на сцената на преобразяването Водният дух произнася тъжен речитатив: „Горката Русалка, горко! Горко!“ Срещата между Русалка и Принца се характеризира със страстния лирически монолог на младежа, докато оркестърът изразява чувствата на нямата Русалка.

Второто действие се открива с жанрово обусловена сцена между Лесовъда и Готвачката. Кратък оркестров епизод връща музиката в лирическата и фантастична сфера. Ариозото на Принца „Много дни минаха, откакто не беше с мен“ е белязано от топлина и интимност. В сцената с Принца и Принцесата оркестровата партия предава объркването и страха на Русалка, а след заминаването им лайтмотивът на Русалка придобива нов тон, започвайки да звучи като своеобразен реквием на нейната любов и надежди. Лайтмотивите на Русалка и Принца са в основата на последващите балетни сцени. Арията на Водния дух „Целият свят няма да те замести“ е изпълнена с тъга; неговата партия придобива меки, песенни интонации. Действието се развива на две нива: празненството в парка, радостният, спокоен хор на гостите и монологът на Водния дух, прекъсван от време на време, като рефрен, от фразата му „Горко, горко… Жал ми е горката Русалка“ (тази фраза се чува за първи път в първо действие). Арията на Русалка „Напразно, напразно“ е пропита с дълбок драматизъм, както и музиката на финала на действието.

В трето действие арията на Русалка „Съсипах младостта си“ звучи тъжно и просто, като народна песен. Ариозото на Баба Яга „Мила моя, той те изостави“ се състои от кратки, дискретни фрази, напомнящи народни заклинания и омайвания. Хорът на русалките е ярък и прозрачен. Сцената между лесовъда и готвача с Баба Яга съчетава елементи на жанра, бита и фантастичното. Спокойните песни и танци на горските нимфи въвеждат нов контраст. Ариозото на принца „Моя бяла кошута“ е изпълнено с меланхолия и вълнение. Ариозото на Русалка „О, защо ме викаш“ започва спокойно, но постепенно набира сила. Във финала на операта лайтмотивът на Русалка се трансформира в погребален марш; лайтмотивът на принца отеква хорово; финалните акорди са сияйни.

(край на цитата)

В допълнение към изложените дотук материали искам да дам повече подробности за операта „Русалка“ от Антонин Дворжак от източници на немски език (в превод на български):

Музикална концепция

За разлика от оперите на Е. Т. А. Хофман, Алберт Лорцинг и Даргомижски („Русалка“), които също разглеждат мита за водните нимфи (русалките), операта на Дворжак е разказана от гледна точка на стихиите. Съответно, хора присъстват само около една трета от произведението, което трае малко над два часа и половина. През останалото време песните и сцените улавят приказната атмосфера на света на русалките и вещиците, както и проблематичния опит на Русалка да надхвърли границите и реакциите на околните. Лайтмотивната техника, която, за разлика от по-късните опери на Вагнер, се справя само с няколко мотива, също допринася за този ефект. Тези мотиви са постоянно разнообразни и музикално отразяват състоянието на нещата и емоционалните състояния на героите във все нови аспекти.

Централният лайтмотив е осемтактовият, песенен мотив на Русалка, който грациозно, мистериозно и на моменти изразително пронизва цялата опера от увертюрата нататък. Във всичките си вариации тя напътства Русалка, изразява нейния копнеж, радост и скръб и в крайна сметка се превръща в погребална песен за изгубена любов. Водният дух, Вещицата (заклинание), Принцът (лов) и русалките или елфите също се характеризират с лайтмотиви, докато други мотиви остават ограничени до ситуацията (пазачът на дивеча и кухненското момче, магическата формула по време на трансформацията).

Дворжак вече е възприел модерната тогава лайтмотивна техника на Вагнер в първите си пет опери, без тези произведения да постигнат успех. След това той „се освобождава от естетическите норми на Вагнер и извежда на преден план своя личен език. Музиката, нейната красота, яснота и красноречие е водещият, определящ принцип“ от шестата опера нататък, с която той се връща към формата на числовата опера и също започва да избира патриотични теми.

Едва с деветата си опера – „Русалка“, Дворжак постига отличителен композиционен принцип, съчетавайки лайтмотиви и песенни мелодии, композирани сцени и самостоятелни лирически номера, както и лиризъм, който „извежда на преден план още по-силно поетичния и носталгичен характер на музиката му“.

Благодарение на многото песни и арии, оперната структура на „Русалка“ все още проличава, както и симфоничната форма, резултат от многобройните инструментални пасажи. Тези пасажи изразяват, наред с други неща, безмълвието и унинието на Русалка, както и омайването, което тя хвърля върху принца. Те също така създават преходи между сцените и улавят атмосферата. Блестящата идея на Дворжак е да придаде арии на приказния свят (строфични песни) и на аристократичния човешки свят. Така хоровете на русалките и елфите са структурирани по песенен начин, както и пронизващият плач на Водния дух във второ действие. И Русалка пее песни преди преобразяването си, но след това само арии – подобно на принца, когото се опитва да спечели. От човешкия свят, дори тези с по-ниско социално положение, като ловеца, пазачът на дивеча и кухненското момче, имат строфични песни в стила на народните песни, така че произходът и музиката са смислово свързани. Вещицата и чуждестранната принцеса не пеят нито песен, нито ария; втората, защото ролята ѝ е твърде малка, първата – поради амбивалентния ѝ характер (тя помага на Русалка с преобразяването ѝ, но също така проявява злобните черти, познати от приказките, към нея и кухненското момче).

Акценти

Най-известната пиеса на операта – арията „Песен за луната“ („ Měsíčku na nebi hlubokém “), всъщност е песен. Двата ѝ куплета се състоят от нежна, копнееща част А и изразителна част Б с призив за действие и скок с октава в началото. Меката тоналност на сол-бемол мажор, жизнерадостният размер 3/8, темпото ларгето и акомпаниментът на приглушени цигулки в терци и пиано създават деликатна, интимна атмосфера, в която може да се артикулира нощният копнеж на Русалка. Следвайки структурата на народната песен, куплетите са съставени от четиритактови единици. В част А на първия куплет обаче само първата единица се пее в четири такта; в останалите единици пеенето завършва след три такта, а четвъртата е инструментална, обикновено повтаряща заключителния мотив на песента. Това фино и изискано изразява копнежа на Русалка по човешка душа.

Вторият куплет е леко разнообразен и в двете части, за да се създаде още по-голяма интензивност. В края на всеки стих, суровият, петтактов магически мотив, разбиващ симетрията и деликатността на предшестващото го, се появява като цезура и зловещо предзнаменование. 13-тактовата (!) кода (предвещаваща нещастие!) засилва налудното видение на Русалка и нейния апел към луната чрез по-кратко, двутактово темпо и, особено в оркестъра, чрез постоянното редуване на лайтмотива с магическия мотив, докато последният най-накрая надделява и води до призоваването на вещицата, която след известно колебание и искания в крайна сметка извършва преобразяването.

Лунната песен бележи драматичния край на експозицията, а появата на вещицата – началото на възходящото действие. След като принцът прогонва Русалка във второ действие поради нейната немост и студенина, както и под влиянието на хитростната, злобна принцеса, ѝ отнема много време, за да се освободи от отчаянието си. Едва към края на действието тя отново намира гласа си, говорейки на Водния дух, пред когото оплаква нещастието си, и изразява яростта и мъката си в Арията на отчаянието (сол минор, 4/4, алегро апасионато, форте).

В “ла“-частта на арията „да капо“, задъханата мелодия, скоковете и масивните пасажи на сфорцанди разкриват болезненото осъзнаване, че е само „половин човек“. В средната част сол мажор, която външно е по-сдържана, но изразява вътрешния смут в заземени триоли, Русалка се сравнява с принцесата, която притежава огън и страст, докато самата тя е родена в хладните води и не може да пробие присъщата си студенина. Съкратеното „да капо“ и най-вече дългата кода, пълна с отчаяни възклицания, засилват до най-висока степен на страдание нейното неизбежно осъзнаване, че е „нито жена, нито нимфа“.

В арията си в началото на трето действие (фа мажор, 6/8, ларгето, пиано, доленте), Русалка се е превърнала в безформен „блуждаещ огън“, както е пророкувал Водният дух в средата на второ действие. Тоналността, тактовият размер, темпото, силата на звука и повторно използваните приглушени цигулки в терци показват поразително сходство с „Лунната песен“. Но почти непрекъснатото еднотактово остинато и „постоянно променящите се хармонии“ правят резигнацията и деперсонализацията на Русалка лесно очевидни. Структурата също подкрепя това описание: Арията е в пет части, като част Б повтаря текста на част А с различна мелодия (загуба на идентичност), а часта в „Ре“ артикулира желанието на Русалка за смърт. Завръщането на част А, следвайки предишното развитие, подчертава безнадеждността на Русалка по много емоционално трогателен начин.

В основата на второ действие, а оттам и на операта, лежи кантабилната, красиво звучна песен на Водния дух, който оплаква падението на Русалка като неизбежен и необратим факт (ми минор, 6/8, moderato afflitto [тъжно], sotto voce). В съответствие с драматичния повратен момент, първият стих обобщава случилото се досега (въпреки любовта си към човечеството, кръвта на студения воден дух продължава да тече в нея), докато вторият стих предвещава последващите развития (след завръщането си у дома Русалка ще се превърне в смъртоносна блуждаеща илюминация). Речитативен плач въвежда и завършва всеки стих, разделяйки ги като цезура. Музикално стиховете се състоят от „ла“-част (ми минор, след това ми мажор) и „си“-част (ре бемол мажор), като последната повтаря текста на „ми мажор“-част. Нежната мелодия на „ла“-част, състояща се единствено от интервали, се засилва в „си“-част чрез височината на тона, акомпанимента и инструментацията. И в двата раздела, свиренето на кларинет и флейта съответно в „colla parte“ засилва меланхолията и интензивността. С хармонична финес, низходящата квинтова секвенция Дворжак модулира прехода от стиха към плача. Това пътуване през тоналности, връщайки се към началната точка, подчертава безпомощността на Водния дух, който остава само с плача.

Също така композиционен интерес представлява входната песен на пазачът на дивеча и кухненското момче в началото на второ действие. Тя е полка и всеки от петте стиха е вариация. Освен това, в песента са интегрирани доклад от кухненското момче и предупреждение от пазачът на дивеча. Първият герой казва на пазачът на дивеча (и по този начин на публиката), че принцът е омагьосан от водна нимфа (тремоло, силно модулиращи хармонии, лайтмотиви на Русалка и принца) и че тази връзка предизвиква ужас и неодобрение в двора. Пазачът на дивеча предупреждава за гората, езерата, вещицата и водния дух (промени в темпото и тоналността, кратки, формулни мелодии – colla parte, приглушени цигулки – ppp).

Докато арията на съня на принца в края на първо действие е доста конвенционална, предходната ария, в която принцът изпитва ефектите от магията на Русалка и копнеещата си любов към нея, се характеризира с висока инструментална партия, която обхваща повече от половината на арията и дава израз на буквално неописуемото чувство. Търсенето на Русалка от принца в трето действие е структурирано по подобен начин. С едно изключение, принцът се появява само в края на всяко действие, където музиката разкрива пламенната му любов и пълното му влюбване в Русалка. Докато в първо действие той е зает със себе си и в двете арии, а в трето действие той моли Русалка за целувката на смъртта и по този начин за изкупление в дует, в края на второ действие той признава любовта си към принцесата с думи, след като е прогонил Русалка. Въпреки това, ентусиазираният характер на музиката ясно показва както на публиката, така и на принцесата, че магията на Русалка продължава да действа и че принцесата не е предназначената получателка на неговото обяснение в любов. След като осъзнава това, тя от своя страна прогонва принца. Първата поява на принцесата също е драматично и музикално интересна: Докато принцът, в първата третина на втори акт, пее любовната си ария, силно влюбен и едновременно с това раздразнен от студенината и мълчанието на Русалка, принцесата нахлува злобно, като зла фея, като по този начин разваля края. Принцът продължава да пее неуморно, но диалогичните ѝ вмъквания разкриват колко откъснат е принцът от реалността и колко злонамерено се държи принцесата с него.

(край на цитатите от източници на немски език)

Прием

„Русалка“, наред с „Продадена невеста“ на Бедржих Сметана, е най-известната чешка опера. Операта „Русалка“ заема видно място в развитието на чешката драматична музика. Премиерата ѝ е на 31 март 1901 г. в Националния театър в Прага и сега е основен елемент от оперния репертоар на всички чешки оперни театри, както и в други славянски страни (бивша Югославия, Полша и Русия). Операта се радва на нарастваща популярност и в Германия, Белгия, Великобритания и Съединените щати.

Изпълненията на „Русалка“ в Германия сега се изпълняват предимно на оригиналния чешки език.

(край на цитата)

Без превод на български език цитирам данни за оперни продукции на „Русалка“ (източник на немски език):

Gesamtaufnahmen

1948 Produktion des MDR unter Joseph Keilberth: Staatskapelle Dresden, Chor der Staatsoper Dresden, mit Elfride Trötschel, Helmut Schindler, Ruth Lange, Gottlob Frick, Helena Rott u. a. 2006 veröffentlicht durch Profil Medien GmbH (mono, ADD).
1952 Sbor a orchestr Národního divadla (Chor und Orchester des Tschechischen Nationaltheaters) unter Jaroslav Krombholc, mit Ludmila Červinková, Beno Blachut, Eduard Haken, Marta Krásová, Maria Tauberová u. a., Supraphon, CD 2005, SU 3811–2 602.
1961 Chor und Orchester des Prager Nationaltheaters unter Zdeněk Chalabala, mit Ivo Žídek, Milada Šubrtová, Eduard Haken, Marie Ovcačiková, Alena Miková, Ivana Mixová, Supraphon.
1975 Open-Air-Verfilmung dieser Aufnahme unter Bohumil Zoul mit Kateřina Macháčková als Rusalka und Eduard Haken als Wassermann, Tschechoslowakisches Staatsfernsehen, 2005 als DVD im Handel.
1977 Fernsehfassung von Gerhard Reutter und Petr Weigl. Die Rollen sind mit Darstellern besetzt, die in der tschechischen Originalfassung bzw. der übersetzten deutschen Fassung durch unterschiedliche Besetzungen der Singstimmen synchronisiert sind: Magda Vášáryová / Gabriela Beňačková / Lilian Sukis (Rusalka); Milan Kňažko / Peter Dvorský / Peter Hofmann (Prinz); Přemysl Kočí / Ondrej Malachovsky / Theo Adam (Wassermann); Jaroslava Adamová / Libuse Marova / Rose Wagemann (Hexe); Božidara Turzonovová / Milada Šubrtová / Judith Beckmann (Fürstin); Josef Karlík / Jaroslav Striska / Manfred Schmidt (Heger); Dagmar Veškrnová / Daniela Sounova / Erika Rüggeberg (Küchenmädchen); Hana Packertova / Jana Jonasova / Regina Marheineke, Marta Vancurova / Blanka Vitkova / Kari Lövaas / Michaela Vítková / Anna Bortlová / Liliane Nejtschewa (Nixen); René Tuček / Werner Hollweg (Jäger). In der tschechischen Fassung leitet Libor Pešek das Münchner Rundfunkorchester und den Prager Rundfunkchor. In der deutschen Fassung dirigiert Marek Janowski das Orchester des Bayerischen Rundfunks (Aufnahme 1976).
1984 Chor und Orchester der Tschechischen Philharmonie unter Václav Neumann, mit Wiesław Ochman, Gabriela Beňačková, Richard Novák, Vera Soukupová, Drahomíra Drobková, Jiřina Marková, Supraphon.
1987 Chor und Orchester der Wiener Staatsoper unter Václav Neumann, mit Gabriela Beňačková-Čápová, Peter Dvorský, Jewgenij Nesterenko, Eva Randová. Eine Aufnahme des Österreichischen Rundfunks. Orfeo International.
1997 Zagreb Philharmonic Orchestr unter Alexander Rahbari, mit Ursula Füri-Bernhard, Walter Coppola, Marcel Rosca, Nelly Boschkova, Reader’s Digest Classical Collection.
1998 Tschechischen Philharmonie unter Charles Mackerras, mit Renée Fleming, Ben Heppner, Franz Hawlata, Decca Records.
2007 Australian Opera Orchestra unter Richard Hickox, mit Cheryl Barker, Rosario La Spina, Bruce Martin, Elizabeth Whitehouse, Anne-Marie Owens, Sarah Crane, Chandos Records.
2014 La Monnaie Symphony and Chorus unter Julian Hubbard, mit Myrtó Papatanasiu, Pavel Černoch, Annalena Persson, Willard White, Renée Morloc, EuroArts
2017 (Aufnahme 2012) Opera Nova in Bydgoszcz, Orchester der Opera Nova unter Maciej Figas; Magdalena Polkowska, Tadeusz Szlenkier, Jacek Greszta, Darina Gapicz (DVD)

(край на цитата)

Записи

Година	Актьорски състав (Русалка, Принцът, Водник, Чужда принцеса, Йежибаба)	Диригент, опера и оркестър	Етикет
1952 г.	Людмила Червинкова , Бено Блахут , Едуард Хакен , Мари Подвалова , Марта Красова	Ярослав Кромбхолц , Хор и оркестър на Пражкия национален театър	CD: Supraphon Cat: SU 3811-2
1961 г.	Милада Шубртова , Иво Жидек , Едуард Хакен , Алена Микова, Мари Овчачикова	Зденек Чалабала , Хор и оркестър на Националния театър в Прага	LP: Supraphon Cat: SU 50440 3
1984 г.	Gabriela Beňačková , Wiesław Ochman , Richard Novák, Drahomíra Drobková, Věra Soukupová	Вацлав Нойман , Чешка филхармония и Пражки филхармоничен хор	CD: Supraphon (преиздание през 2003 г.) Кат.: SU 3178-2 633
1986 г.	Айлин Ханан , Джон Треливън, Родни Макан, Филис Канан, Ан Хауърд	Марк Елдер , Оркестър и хор на Английската национална опера ( изпята на английски; диригент Дейвид Поунтни )	DVD: Arthaus Musik (издаден 2006) Кат.: 102 019
1997 г.	Урсула Фури-Бернхард, Уолтър Копола, Марсел Роска, Тициана К. Соят, Нели Божкова	Александър Рахбари , Загребски филхармоничен оркестър и академичен хор Иван Горан Ковачич	CD: Брилянтни класики Кат.: 93968
1998 г.	Рене Флеминг , Бен Хепнер , Франц Хавлата , Ева Урбанова , Долора Зажик	Чарлз Макерас , Чешка филхармония и смесен хор „Кюн“	CD: Decca Кат.: 000289 460 5682 0
2002 г.	Рене Флеминг , Сергей Ларин , Франц Хавлата, Ева Урбанова , Лариса Дядкова	Джеймс Конлън , Оркестър и хор на Парижката опера	DVD: Arthaus Musik (преиздание през 2009 г.), Cat: 107 031
2007 г.	Шерил Баркър , Росарио Ла Спина , Брус Мартин, Елизабет Уайтхаус, Ан-Мари Оуенс	Ричард Хикокс , Австралийски оркестър на операта и балета , Хор на Операта Австралия	CD: Chandos , Кат.: CHAN 10449(3)
2008 г.	Camilla Nylund , Piotr Beczała , Alan Held , Emily Magee , Birgit Remmert	Франц Велзер-Мьост , оркестър на Кливланд	CD: Орфео, Кат.: C792113D
2009 г.	Ана Мария Мартинес , Брандън Йованович , Миша Шеломянски , Татяна Павловская, Лариса Дядкова	Jiří Bělohlávek , Лондонски филхармоничен оркестър и хор Glyndebourne	CD: Glyndebourne Festival Opera Cat: GFOCD 007-09
2011 г.	Кристин Ополайс , Клаус Флориан Фогт , Гюнтер Гройсбок , Надя Кръстева , Янина Бехле	Томаш Ханус (диригент) и Мартин Кушей (режисьор), Bayerisches Staatsorchester	Blu-ray и DVD: До мажор Кат.: 706504
2014 г.	Myrtó Papatanasiu, Pavel Černoch , Annalena Persson [ sv ] , Willard White , Renée Morloc	Джулиан Хъбард, Симфония и хор La Monnaie	DVD и Blu-ray диск: EuroArts (DVD етикет) Кат.: 2059928
2021 г.	Асмик Григорян , Ерик Кътлър , Максим Кузмин-Караваев, Карита Матила , Катарина Далайман	Айвор Болтън (диригент), Кристоф Лой (режисьор), Театро Реал	Blu-ray и DVD: До мажор Кат.: 759604

(край на цитата)

Моя бележка: В записа от 1997 г. четем името на българското мецосопрано Нели Божкова, която пее партията на вещицата Йежибаба. Също в записа от 2011 г. срещаме и друга бълбгарска певица – мецосопраното Надя Кръстева, която пее партията на Чуждата принцеса.

DVD и Blu-ray записи

1982, Опера на Марсилия, режисиран от Жак Карпо, дирижиран от Янош Фюрст, изпят от (Русалка) Лилиан Сукис, (Воден човек) Димитър Петков, (Принц) Винченцо Мано, (Вещицата) Нуала Уилис, (Чуждестранна принцеса) Ливия Будай
1986 г., Английска национална опера, режисьор Дейвид Поунтни , диригент Марк Елдер , изпълнени от (Русалка) Айлийн Ханан, (Уотърман) Родни Макан, (Принц) Джон Треливън, (Вещица) Ан Хауърд, (Чуждестранна принцеса) Филис Канан (на английски)
2002, Национална опера на Париж ( Бастилията ), режисиран от Робърт Карсен , дирижиран от Джеймс Конлън, изпята от (Русалка) Рене Флемингова , (Воден човек) Франц Хавлата, (Принц) Сергей Ларин, (Вещицата) Лариса Дядкова, (Чуждестранна принцеса) Ева Урбанова
2010, ( също Blu-ray ), Bayerische Staatsoper, диригент Tomáš Hanus , изпята от (Rusalka) Kristine Opolais , (водник) Günther Groissböck , (принц) Klaus Vogt , (вещица) Janina Baechle , (чуждестранна принцеса) Надя Кръстева (на чешки)
2014, ( също Blu-ray ), Метрополитън Опера, диригент Яник Незет-Сегин , изпята от (Русалка) Рене Флемингова , (Уотърман) Джон Релиеа , (Принц) Пьотр Бекала , (Вещица) Долора Заджик Архивирано 1 февруари 2014 г. в Wayback Machine . , (Gamekeeper) Vladimír Chmelo , (Princess) Emily Magée (на чешки)

(край на цитата)

Филми

1962, Barrandov Film Studio , режисиран от Václav Kašlík , с участието на Rusalka — Jana Andrsová (изпята от Милада Шубртова ), Waterman — Йозеф Хлиномаз (изпята от Ondrej Malachovský ), Принц — Vladimir Ráž (изпята от Zdeněk Švehla ), Вещицата — Jiřina Šejbalová (изпята от Věra Soukupová ), чужда принцеса — Ivana Mixová
1975, Чехословашка телевизия , режисиран от Bohumil Zoul , дирижиран от Zdeněk Chalabala , с участието на Rusalka — Kateřina Macháčková (изпята от Milada Šubrtová ), Waterman — Eduard Haken , принц — Miroslav Nohýnek (изпята от Ivo Židek ), Witch — Slávka Budínová (изпята от Marie Ovčačíková ), чуждестранна принцеса — Marie Málková (изпята от Alena Míková )
1977, Zweites Deutsches Fernsehen, режисиран от Петр Вайгъл , Bayerisches Rundfunkorchester, дирижиран от Марек Яновски , с участието на Русалка — Магда Вашарьова (изпята от Габриела Беначкова-Чапова ), Воден човек — Пршемисл Кочи (изпята от Ондрей Малаховски ), принц — Милан Княжко (изпята от Peter Dvorský ), Вещицата — Ярослава Адамова (изпята от Libuše Márová ), Чуждестранна принцеса — Božidara Turzonovová (изпята от Milada Šubrtová ), Пазител на дивеча — Josef Karlík (изпята от Jaroslav Stříška ), Готвач — Dagmar Veškrnová (изпята от Daniela Šounová )
1978, Zweites Deutsches Fernsehen, режисиран от Petr Weigl , Bayerisches Rundfunkorchester дирижиран от Marek Janowski , с участието на Rusalka — Magda Vašáryová (изпята от Lilian Sukis), Waterman — Přemysl Kočí (изпята от Theo Adam), Prince — Milan Kňažko (изпята от P. Hofmann), Witch — Ярослава Адамова (изпята от Р. Вагеман), чужда принцеса — Божидара Турзоновова (изпята от Й. Бекман

(край на цитата)

Една сравнително нова продукция на операта „Русалка“ от Дворжак е тази на Метрополитън опера в Ню Йорк през 2017 г. За тази продукция има интересна рецензия в българската медия „Култура“. Цитирам статия на Ирена Гъделева относно тази постановка на МЕТ:

Портал „Култура“

23.02.2017

Ирена Гъделева

Новата „Русалка“ в Метрополитън – малко мрачна, много красива

Осем спектакъла на най-новата постановка на сцената на Метрополитън опера са в афиша за февруари 2017 г. Един от тях ще видим и в програмата „На живо от Ню Йорк“ на 25 февруари от 20 часа в „Синема Сити София“.

„Пучини е в кръвта ми, но Дворжак е в душата ми“ – признава Кристине Ополайс, която, след успешни участия като Манон Леско, Мими в Бохеми и Чо-Чо-Сан в „Мадам Бътерфлай“, за първи път пее Русалка в Ню Йорк. А това, казват, е ролята, която „за една нощ я катапултира до върха на оперния небосклон“. Латвийката притежава красотата и финеса, необходими за пресъздаването на чистия и уязвим образ на водната нимфа, готова да се откаже от безсмъртието в името на любовта. Приказката обаче има трагичен край. Певицата признава, че усеща драмата и дълбочината на характера на Русалка по много силен начин, макар в живота й да няма подобни предателства. „Това се случва винаги в нашия, човешкия свят: когато си толкова чист и наивен, винаги се намира някой да ти забие нож в гърба“ – обяснява Ополайс връзката си с героинята.

Дворжак определя творбата си като лирична приказка, но типично за късния романтизъм тя отива отвъд жанра, който сме свикнали да свързваме с детската литература. Русалка, вдъхновена от новелата „Ундина“ на Фридрих де ла Мот-Фуке и винаги малко първосигнално свързвана с приказката „Малката русалка“ на Андерсен, е нарисувана в тъмни краски и има дълбок философски смисъл.

„Истинската любов не би трябвало да изисква да изгубиш себе си и своя глас“ – убедена е режисьорката Мери Зимърман. За нея това е четвърто заглавие на сцената на Метрополитън, след „Лучия ди Ламермур“ от Доницети, „Сомнамбула“ от Белини и „Армида“ от Росини. Трите й предишни постановки са приети доста нееднозначно, затова пък „Русалка“ звучи като правилният избор, който да омагьоса не само зрителите, но и критиката в Ню Йорк.

Творбата, поставяна в МЕТ от Ото Шенк през 1993 г., е предложена от директора на трупата Питър Гелб. Големият шок за режисьорката идва от факта, че операта се изпълнява на чешки, което означава, че думите, които чува, не й говорят нищо. „Това беше и си остава най-плашещото за мен като театрален режисьор“ – признава Зимърман. Започва да изучава произведението в дълбочина и открива, че цялото действие се развива през нощта, когато всичко е някак застинало. Така че тя трябва да измисли начин как да има движение в пространството и времето. На помощ идват сценографията на Дейниъл Остлинг и не на последно място – приказните костюми на Мара Блуменфелд.

„Тази опера е режисьорска мечта, която ни отвежда в невероятен, въображаем, вълнуващ свят и можем да го направим, какъвто искаме“ – споделя режисьорката, която е носителка на наградата „Тони“, и често посяга и към творчеството на Шекспир. „Но разликата между театралната и оперната публика е, че в операта хората познават текста. Не можем да направим съкращения, ако нещо не ни пасва. Трябва да подсилим въздействието на музиката, да я илюстрираме, да я направим видима“ – добавя Мери Зимърман. И не се отказва да поема рискове отново и отново.

В певческия състав, с който режисьорката работи през цeлия период, освен латвийката Кристине Ополайс в главната роля са още шведката Катарина Далайман – Чуждестранната принцеса, и трима американци: Джейми Бартън като вещицата Йежибаба, Брандън Йованович – Принцът, а Ерик Оуенс – Водният дух, бащата на Русалката. За всички тях критиците не пестят хвалебствия. Особено за младата Джейми Бартън: „Трудно е да се намерят достатъчно суперлативи, за да се опише гласът й: огромен и разкошен, но с такива широки възможности за цветове, че певицата може да смрази кръвта само със стоманения си тон“.

69-годишният британски диригент сър Марк Елдер, ръководител на манчестърския оркестър „Хале“, за когото това е дебют на пулта в нюйоркския театър, наравно със солистите влага сила и страст, за да бъде оркестърът на Метрополитън за пореден път един от най-важните и ценни участници в постановката.

Дворжак вплита в музикалната тъкан мелодии с чешко фолклорно звучене, както и по-универсални теми, за да интерпретира сблъсъка между хората и свръхестествените сили. Една от най-разпознаваемите сцени в оперната литература е арията на Русалка, наречена „Песен към месеца“, която Кристине Ополайс изпълнява седнала високо в клоните на огромно дърво, на фона на изгряващата луна. Въздействието е неповторимо.

Излъчването на живо на 25 февруари в „Синема Сити“ в София е възможно благодарение на фондациите „Америка за България“ и „Виа Фест“.

(край на цитата)

Тук ще добавя и следните мои бележки:

Превъплъщението на Кристине Ополайс в Метрополитън опера през 2017 г. се счита за един от еталоните в съвременната оперна история. Нейната интерпретация под режисурата на Мери Зимърман е визуално вълшебна и емоционално разтърсваща, особено в емблематичната „Песен към луната“.

Добавям един любопитен детайл, който свързва миналото със съвремието: преди Ополайс „Русалка“ беше „коронната роля“ на великата Рене Флеминг в Ню Йорк. Тя буквално върна тази опера в основния репертоар на МЕТ през 90-те години и началото на новия век. В най-новите планове на МЕТ за сезон 2025/2026 и 2026/2027 се обсъждат нови състави, като се очаква имената на млади звезди като Асмик Григорян (която направи фурор в тази роля в Мадрид и Лондон) да се появят отново в афишите на този престижен театър.

(край на моите бележки)

Цитирам информация за Мери Зимърман – режисьор на постановката на „Русалка“ в МЕТ Ню Йорк:

Мери Зимърман (родена на 23 август 1960 г.) е американски театрален и оперен режисьор и драматург от Небраска . Тя е член на ансамбъла на театралната трупа “Lookingglass“, резидентен директор на Manilow в театър “Goodman“ в Чикаго, Илинойс, а също така е професор по сценични изследвания към фондация „Jaharis Family Foundation“ в „Northwestern University“.

Тя е спечелила национално и международно признание под формата на множество награди, включително престижната стипендия „Джон Д. и Катрин Т. Макартър“ (1998 г.). Получила е повече от 20 награди „Джоузеф Джеферсън“ за творческата си работа в района на Чикаго и е спечелила награда „Тони“ за най-добра режисура през 2002 г. за адаптацията си на „ Метаморфози“ на Овидий . Други забележителни продукции включват „Единадесет стаи на Пруст“ и „Тайната в крилете“

Оперни постановки

Мери Зимърман работи и в оперни продукции. Тя е режисьор и колибретист на операта от 2002 г. „Галилео Галилей“, музика от Филип Глас , поръчана от театър „Гудман“. През 2007 г. Цимерман режисира първата от поредица нови продукции за Метрополитън опера : Тя е ангажирана да постави нова продукция на „Лучия ди Ламермур“ от Доницети с участието на Натали Десе , която открива сезон 2007–2008 на трупата. Продукцията получава смесени отзиви, но има успех в боксофиса. „Лучия“ на Зимърман е възобновена през 2008–2009 г. с Диана Дамрау и Анна Нетребко в ролята на Лучия. Тя е излъчена по целия свят в поредицата „Live in HD“ на Метрополитън опера с Нетребко и тенора Пьотр Бечала .

През март 2009 г. в МЕТ се състои премиерата на продукцията на Зимърман на „Сомнамбула “ от Винченцо Белини (с участието на Натали Десе и Хуан Диего Флорес). Продукцията, която премества обстановката на операта в съвременна репетиционна зала, получава смесени до отрицателни отзиви в пресата. Тя е представена и в поредицата „Live in HD“ . За сезон 2009–2010 на трупата Зимърман режисира нова продукция на операта „Армида“ от Джоакино Росини с участието на Рене Флеминг. Четвъртата ѝ продукция за МЕТ е „ Русалка“ от Дворжак през 2017 г., която получи положителни отзиви.

През февруари 2020 г. Мери Зимърман режисира световната премиера на операта „Евридика“ , композирана от Матю Окойн с либрето от Сара Рул , в операта в Лос Анджелис.

Зимърман адаптира либретото на „Вълшебната флейта“ от Моцарт и режисира премиерата на „Вълшебната флейта от кибритената кутия“, която тя описва като „хибрид, игрива вариация, по-скоро творение на театъра отколкото на операта“, в театър „Гудман “ през февруари-март 2024 г.

(край на цитата)

Цитирам една интересна статия от медия в Чехия през 2023 г. във връзка с операта „Русалка“:

Портал „Радио Прага Интернешънъл“
12 ноември 2023 г.

Русалка – чешка опера и нейните постановки по света

Водната нимфа Русалка, проститутка и жертва на перверзен воден дух, който я държи в плен в изба, е история, разказана през призмата на операта. Приказната опера „Русалка“ се играе редовно на сцени по целия свят, често по уникални и еклектични начини.

Световната премиера на романтичната приказна опера на Антонин Дворжак, базирана на либрето на Ярослав Квапил, се състои на 31 март 1901 г. в Националния театър в Прага. Ролите са изпълнени от най-добрите солисти на времето, като Ружена Матурова играе ролята на Русалка. Оттогава операта е играна на много сцени по целия свят.

Още по време на композирането ѝ, Густав Малер, тогавашен диригент на Виенската придворна опера, проявява интерес към произведението. Между ръководството на театъра и Антонин Дворжак са проведени преговори, но операта никога не е изпълнена приживе на композитора.

Първата продукция във Виенската държавна опера се състои едва през 1987 г.; преди това тя е част от репертоара на Виенската фолксопер през 1964 г. Въпреки това, още през 1910 г. оперният ансамбъл от Бърно представя произведението пред виенска публика. Щутгартският държавен театър поставя първото немско изпълнение на „Русалка“ през 1929 г.

Преди 30 години в МЕТ

Метрополитън опера в Ню Йорк е представяла операта на Дворжак в две продукции. Първата се е състояла точно преди 30 години, на 11 ноември 1993 г., под режисурата на австрийския режисьор Ото Шенк и с участието на Габриела Беначкова в ролята на Русалка. През 2014 г. американското сопрано Рене Флеминг изпълнява главната роля в тази продукция на МЕТ. През 2017 г. е представена нова продукция на режисьорката Мери Цимерман.

Миланската Скала поставя „Русалка“ за първи път през юни 2023 г. Романтичното произведение, в което се срещат приказни герои и истински хора, е режисирано от италианската режисьорка Ема Данте и дирижирано от чешкия диригент Томаш Ханус.

Освен в Миланската Скала, „Русалка“ е представена през 2023 г. и в Нидерландската национална опера в Амстердам. Премиерата, първоначално планирана за май 2020 г., трябва да бъде отменена в последния момент поради пандемията от коронавирус. Чешкият тенор Павел Чернох пее ролята на Принца там. Самата интерпретация обаче няма нищо общо с лиричната приказка на Квапил и Дворжак. Русалка е млада, наивна проститутка, която в крайна сметка приема свръхдоза кокаин.

Това в никакъв случай не е първият път, когато противоречива продукция на „Русалка“ краси сцените в Западна Европа – режисьори като Стефан Херхайм, Йоси Вилер, Серджо Морабито и Мартин Кушей също са представяли свои собствени противоречиви творения в миналото.

Най-известните арии от тази опера са „Песен за луната“ на Русалка, арията на Водния дух „Горко ми, Русалка“, арията на Вещицата „Абра, кабра, далеч“ и арията на Принца „Най-прекрасният сън, сладък и кротък“. Хорът „Малко бяло цвете край пътя“ също е добре познат.

(край на цитата)

Цитирам линк към тази статия, в която има редица музикални илюстрации:

https://deutsch.radio.cz/rusalka-eine-tschechische-oper-und-ihre-inszenierungen-der-welt-8799585

Ще завърша настоящата статия за операта „Русалка“ от Дворжак със сведения за постановки на тази опера в България:

Българска премиера: Първата постановка на тази опера в България се състоя на 20 август 2025 г.

Място: Премиерата е в Летния театър във Варна, като съвместен проект на Държавна опера – Варна и Международния музикален фестивал „Варненско лято“.

Екип и състав: Диригент: Павел Балев. Режисьор: Сребрина Соколова.

В главната роля: световноизвестното българско сопрано Красимира Стоянова, за която това беше и дебют в ролята на българска сцена.

В ролята на Принца: тенорът Жерар Шнайдер.

Допълнителни спектакли: след успеха в Летния театър, постановката бе представена и на Основна сцена на Варненската опера на 7 ноември 2025 г.

Така че 124 години след световната си премиера, шедьовърът на Дворжак най-накрая „изплува“ и на българския бряг благодарение на варненския оперен театър.

(край на цитата)

Освен Красимира Стоянова във Варна, друго голямо българско име е силно свързано с операта „Русалка“ в момента:

Соня Йончева: Световноизвестното сопрано изпълни ролята на Русалка в концертни изпълнения с Кралския филхармоничен оркестър на Ливърпул под диригентството на Доминго Хиндоян през юни 2025 г.

Доминго Хиндоян е не само изключителен диригент, но и съпруг на оперната прима Соня Йончева. Тяхното партньорство на сцената винаги е специално събитие за меломаните. Изпълнението им на „Русалка“ в Ливърпул през юни 2025 г. е широко отразено в международната преса именно заради силната емоционална връзка между двамата, която се пренася и в музиката.

Доминго Хиндоян често дирижира творби на славянски композитори и в интервюта е споделял, че изпитва особен афинитет към лиризма и фолклорните елементи в музиката на Дворжак – нещо, което Соня Йончева интерпретира по неповторим начин.

За постановката на „Русалка“ във Варна има редица отзиви в медиите. Цитирам една статия в портал „Импресио“ от август 2025 г.

Портал „Impressio“

21 август 2025 г.

ЗА ПЪРВИ ПЪТ НА БЪЛГАРСКА СЦЕНА

Оперната прима Красимира Стоянова получи отличието “Кристално огърлие”.

То ѝ бе връчено от Съюза на българските музикални и танцови дейци след премиерата на операта “Русалка” от Антонин Дворжак на 16-тото издание на фестивала “Опера в Летния театър” във Варна.

Връчването беше направено от заместник-председателя на организацията д-р Росица Бояджиева след премиерата на операта “Русалка” от Антонин Дворжак на 16-тото издание на фестивала “Опера в Летния театър” във Варна за лицето, което дава на българското изкуство пред света, съобщава БТА.

Постановката на Варненската опера на “Русалка” от Дворжак е първата, която се реализира в България. Диригент е маестро Павел Балев. Режисьор е Сребрина Соколова, сценограф – Петко Танчев, костюмограф – Ася Стоименова, хореограф – Надя Димокова

В ролите на премиерата влязоха Красимира Стоянова като Русалка, Жерар Шнайдер като Принца, Петър Найденов – Водният дух, Ирина Жекова – Княгинята, Величка Минкова – Магьосницата Йежибаба, Артьом Арутюнов – Горския, Галина Великова – Помощник-готвача.

Постановъчният екип, певците, оркестърът, балетът и хорът на Варненската опера бяха дълго аплодирани от публиката след премиерата в Летния театър. По думите на диригента Павел Балев заглавието ще продължи да присъства в репертоара на оперния театър във Варна и през сезона на закрита сцена.

Либретото на “Русалка” е написано от известния чешки драматург и театрален режисьор Ярослав Квапил.

Дворжак завършва цялата партитура на операта за краткия период от април до ноември 1900 година. Той я определя като “лирична приказка за трагедията на влюбената в човешко същество русалка”. Операта е типичен пример за късния романтизъм. С успешната премиера на 31 март 1901 г. в Прага “Русалка” заема своето постоянно място в световната музикална съкровищница.

Тематиката присъства в приказките и фолклора на много страни, вълнува творци от различни епохи – от вълшебната приказка на Ханс-Кристиян Андерсен “Mалката русалка”, немските приказки за Ундина и френските за Мелузина до пиесата “Русалка” на Александър Пушкин и Владимир Набоков, операта “Русалка” на Александър Даргомижски, поставяна в България, както и в анимационния римейк “Малката русалка” на Уолт Дисни.

Красимира Стоянова е “Камерзенгерин” на Виенската Щатсопера, аплодирана е в Метрополитън опера и „Карнеги хол“ в Ню Йорк, Кралската опера “Ковънт Гардън” и „Роял Албърт хол“ в Лондон, Миланската скала, „Дойче Опер Берлин“ и в други престижни театри. Образът на Русалката от произведението на Дворжак ѝ носи световно признание, а критиката я определя като идеалния избор за ролята.

„Това е приказна и романтична, но много сложна опера за пеене и постановъчна работа“, подчерта оперната прима Красимира Стоянова преди премиерата на оперния спектакъл.

По думите й за създаването на приказната атмосфера в “Русалка” във Варна са намерени точните хора в лицето на великолепните певци, постановъчния екип, разкошната хореографка, която работи с балетистите, които са вплетени в постановката и движат действието красиво, но паралелно и невидимо. Според нея Ася Стоименова е сътворила костюми, които са радост за окото.

Стоянова е впечатлена и от Петко Танчев, който само с няколко движения на светлината успява да сътвори невероятна красота, без да ползва стари методи. Това е модерен подход за режисура и сценография, подчерта певицата и допълни, че Соколова е работила много задълбочено върху произведението и е успяла не просто да разкаже действието в приказката, а да покаже многото сюжетни линии и контрапункти.

“Аз съм много щастлива от нашата работа. В лицето на маестро Балев имам не само един голям приятел, но и музикален поддръжник, с когото можем да направим много неща. Дори когато сме на различни мнения, това помага на развитието и прогреса, защото благодарение на гледните точки човек може да види и зад гърба си”, сподели още тя.

Стоянова благодари на Даниела Димова, наричайки я боец, както и на колегите си певци, които похвали. “Щастлива съм, че можем да творим заедно. Имаме желание публиката да не разбере трудността на това произведение, а само да му се радва. Музиката е великолепна, въздействието на сцената ще бъде много очарователно”, обеща тя.

Маестро Павел Балев сподели преди премиерата, че се чувства привилегирован да бъде част от екипа, който поставя за първи път в България операта “Русалка” на Дворжак. Той подчерта, че всяка година, без много усилия, от Варненска опера го убеждават да дойде да работи в града и се чувства прекрасно със своите партньори в продукцията.

Припомни, че с Красимира Стоянова имат човешка и артистична връзка от много време. Израснали са заедно като музиканти, а по-късно работят заедно по много продукции. Записвали са две арии от “Русалка” с Мюнхенския радио оркестър за диска със славянски произведения на Красимира Стоянова, който получава през 2010 г. най-голямата награда в света (International classical music award) за оперен рецитал. “Тайничко се надявахме да направим някога заедно “Русалка”, виждал съм как Краси я пее в Цюрих, възхищавал съм се и съм плакал от умиление и радост, гордеейки се като българин. Ето, че дойде моментът и съм щастлив, че правим това красиво заглавие във Варна, с един изключително добър състав”, каза маестрото.

Според него в момента Варненска опера е на високо ниво. Ансамбълът е великолепен, многообразен, гласовете са прекрасни и всяко заглавие може да бъде покрито поне с един състав, в повечето случаи с два, каза Балев и допълни, че това дава основание “Русалка” да се играе и през сезона и да присъства в репертоара.

Тенорът Жерар Шнайдер пристигна от Австралия, за да участва във варненската постановка на “Русалка”. Разказа, че е пял във всякакви прочити на произведението, дори експериментални, но във Варна се чувства най-топло приет. Харесва прочита на режисьорката Сребрина Соколова, красотата на постановката и майсторството на балетните артисти и хореографката.

Щастлив е да работи с Красимира Стоянова и маестро Павел Балев. Сподели още, че харесва града, местната храна и ще дойде отново, дори смята да започне да учи български език.

Режисьорката Сребрина Соколова залага в концепцията си противопоставянето на природата и света на човека в обобщените образите на Русалка и Принца. Според нея романтичната приказка би останала на повърхността, ако не се задълбочим и не потърсим връзките и конфликтите, които се съотнасят към днешно време в нейното разказване и разбиране.

Тя изрази надежда, че и зрителите ще разберат посланието и пожела на всеки артист да попадне на такова вдъхновяващо заглавие и творческо удоволствие от процеса по създаването му.

(край на цитата)

Нека днес на 31 март 2026 г. почетем 125 години от премиерата на операта „Русалка“ от Дворжак, състояла се на този ден през 1901 г. в Националния театър в Прага.

…….

Записи: