operastars – by kontohow

Годишнина от смъртта на румънско-немския диригент и педагог Серджу Челибидаке

При въпроса какво изобщо представлява един диригент, един път Челибидаке е отговорил така: „Всеки диригент е един затворен в себе си диктатор, който за щастие се забавлява с музика“.

(мисъл на диригента Серджу Челибидаке)

Драги приятели на оперното и симфонично изкуство, на 14 август 2026 г. се навършиха кръглите 30 години от кончината на прочутия румънски диригент и музикален педагог Серджу Челибидаке (на латиница Sergiu Celibidache, роден на 28 юни 1912 г. в Роман (Roman) в регион Молдавия, тогава в Румъния, починал на 14 август 1996 г. (на 84 години) в Ла Ньовил сюр Есон, близо до Париж, Франция. По-късно Серджу Челибидаке приема немско поданство.

На 14 август т.г. имах статия за фестивала на Вагнер в Байройт – 150 години от откриването му през 1876 г., поради което отложих статията си за Серджу Челибидаке за днес – 30 август 2026 г.

Преди да премина към уводни бележки за този много известен в годините след Втората световна война диригент и педагог, искам да споделя една неприятна за него история, която е сред най-драматичните моменти в историята на класическата музика и която цял живот го е преследвала:

„След Втората световна война Челибидаке буквално спасява и възражда Берлинската филхармония, дирижирайки над 400 концерта. Когато обаче през 1954 г. легендарният диригент Вилхелм Фуртвенглер умира, оркестърът трябва да избере постоянен главен диригент. Поради сложни политически интриги, коренно различния им стил и конфликтния, перфекционистки характер на Челибидаке, съставът избира неговия велик съперник – Херберт фон Караян. Това дълбоко наранява румънеца и той не стъпва на берлинска сцена в продължение на цели 38 години“.

(край на цитата)

Сега ще изложа увод и „визитна картичка“ на Серджу Челибидаке:

Маестрото, който улавяше неуловимото: 30 години без Серджу Челибидаке

Има диригенти, които оставят след себе си златни плочи и милионни тиражи. И има творци като Серджу Челибидаке – философи на звука, за които музиката не беше стока за продан, а свещенодействие, случващо се тук и сега.

Изминаха три десетилетия, откакто този безкомпромисен румънски титан и перфекционист напусна земната сцена, но неговият завет продължава да е еталон за чисто изкуство. Челибидаке презираше грамофонните записи, наричайки ги „консервирана храна“, и вярваше, че истинското акустично преживяване може да бъде изпитано само на живо в концертната зала. В ерата на комерсиализацията, той остана верен на будистката си философия за неповторимостта на момента.

Днес на 30 август 2026 г. ви каня да се докоснете до невероятната съдба и наследство на един от най-великите диригенти на XX век.

Цитирам „визитната картичка“ на Серджу Челибидаке (Sergiu Celibidache):

Биографични данни

Роден: 28 юни 1912 г. в Роман, Румъния (регион Молдавия).

Починал: 14 август 1996 г. (на 84 години) в Ла Ньовил сюр Есон, близо до Париж, Франция.

Обучение и образование

Ранно развитие: Започва да свири на пиано в ранна възраст в Румъния.

Висше образование: Учи философия и математика в Букурещкия университет.

Берлински период: През 1936 г. заминава за Берлин, където завършва Музикалната академия.

Специализации: Учи композиция при Хайнц Тисен и дирижиране при Валтер Гмайндл.

Докторат: Защитава докторска дисертация в Берлинския университет на тема „Елементи на изкуството на фугата при Йосquin des Prez“.

Кариера в Европа и по света

Берлинска филхармония (1945–1954): Поема оркестъра веднага след края на Втората световна война в критичен момент и изнася стотици концерти, възраждайки репутацията му.

Италия и Латинска Америка: След разрива с Берлин работи интензивно с оркестрите на „RAI“ (Милано, Рим, Торино), „Teatro Colón“ в Буенос Айрес и дирижира в Бразилия.

Радиосимфоничен оркестър на Щутгарт (1971–1977): Издига състава до международно ниво.

Мюнхенска филхармония (1979–1996): Златният период в кариерата му; остава начело като главен диригент до смъртта си и превръща оркестъра в един от най-добрите в света.

Педагогическа дейност: Изключителен учител по дирижиране и музикална феноменология; преподава в Майнцкия университет, „Curtis Institute“ във Филаделфия и „Scuola di Musica“ във Физоле.

Отзиви на колеги и критици

Отношение към темпото: Критиците често го критикуваха за неговите изключително бавни темпа (особено в симфониите на Брукнер), но признаваха, че те разкриват неподозирана детайлност в акустиката.

Отношение към записите: Самият той казваше: „Записът е като снимка на Лиза Симон – тя улавя тялото, но не и духа“.

Мнение на колегите: Възхищаваха се на феноменалната му памет (дирижираше изцяло без партитура) и абсолютния му слух, но мнозина се плашеха от неговия сарказъм и тиранични изисквания за огромен брой репетиции.

Историческа оценка: Считан за най-великия интерпретатор на Антон Брукнер и френските импресионисти (Дебюси и Равел) на своето време.

Награди и признания

Музикална награда „Леони Сонинг“ (1970): Най-престижното датско музикално отличие.

Орден за заслуги на Федерална република Германия (1992): Голям кръст със звезда за принос към германската култура.

Почетен гражданин на Мюнхен (1992): Присъдено за изключителните му заслуги към Мюнхенската филхармония.

Орден на Почетния легион (Франция, 1995): Офицерско звание за културно влияние.

Посмъртен член на Румънската академия (1992): Избран за почетен член на националната академия в родината си.

(край на „визитната картичка“ на Серджу Челибидаке)

В момента в Интернет има точно 34 Уикипедия-страници на различни езици за Серджу Челибидаке, като освен основните на английски, немски, френски и румънски езици, има и една средно голяма на български език. Ще я цитирам:

Серджу Челибидаке (на румънски: Sergiu Celibidache) е румънски симфоничен диригент, който през по-голямата част от живота си живее и работи в Германия. Член на Румънската академия, почетен гражданин на Мюнхен.

Биография

Детството и младостта си прекарва в Румъния, където получава основното си музикално образование. Изучава математика и философия в Букурещ, но основният му интерес си остава в областта на музиката. Музикалното си образование продължава в Берлин, оттогава датира и доживотното му увлечение по дзен–будизма. Играе професионално футбол в „Рапид“ Букурещ.

През 1946 година, по време на денацификацията, от поста титулярен диригент на Берлинската Филхармония е отстранен музикалният кумир и учител на Челибидаке – Вилхелм Фуртвенглер. Челибидаке заема неговото място и е главен диригент на този знаменит симфоничен оркестър до 1952 година, когато Фуртвенглер отново поема диригентската палка, а Челибидаке е негов помощник.

След смъртта на Фуртвенглер, за негов приемник обаче е избран не Челибидаке, а младият тогава Херберт фон Караян. Оттогава датира личната и концептуална вражда между двамата. Челибидаке демонстративно отказва да дирижира в Берлин и Виена, но има многобройни гастроли в скандинавските страни, Италия, САЩ и др. Принципната вражда Челибидаке-Караян и до днес се поддържа от техните многобройни последователи.

През кариерата си Челибидаке е бил главен диригент на Лондонската филхармония (1962–1963 и 1977), Оркестъра на Радиото в Стокхолм, Оркестъра на Радиото в Щутгарт – от 1972), Оркестъра на Френското национално радио (от 1975), а от 1979 година е главен диригент на Мюнхенската филхармония, където работи до края на живота си. Води активна преподавателска дейност. Автор е на няколко симфонични творби, които са малко известни на широката публика. При огромен успех преминава концертът му в България през 1993 година.

Прочут интерпретатор на творбите на Франц Шуберт, Йоханес Брамс, Ектор Берлиоз, Густав Малер и най-вече на Антон Брукнер. (Изпъленията на произведения от Брукнер под ръководството Челибидаке са прочути с тяхната голяма продължителност, достигаща понякога четири трети от тази при други негови колеги.) Симфониите на Лудвиг ван Бетовен, изпълнени под негово ръководство, приживе не се радват на добро приемане от страна на публиката, но днес интересът към тях се засилва.

Челибидаке категорично отказва да прави студийни записи, както и да бъдат издавани записите на неговите концерти. Няколко години след смъртта му обаче неговите наследници, с оглед предотвратяването на пиратското разпространение на някои от тях, а и по чисто комерсиални причини, разрешават на компании като „Сони мюзик“, ЕМИ, „Дойче грамофон“, да издадат съхраненото от творчеството на диригента.

(край на цитата)

Както четем по-горе, Челибидаке е имал успешен концерт в България през 1993 г.

Сега ще се спра на подробни биографични данни и такива за многостранната дейност на Серджу Челибидаке, взети предимно от източници на немски, английски и румънски езици:

Серджу Челибидаке (на латиница Sergiu Celibidache [ˈserdʒʲu tʃelibiˈdake] е роден на 28 юни 1912 г. в Роман (Roman) в регион Молдавия, тогава в Румъния, починал на 14 август 1996 в La Neuville-sur-Essonne при Париж. Той е румънски диригент и музикален педагог, който по-късно приема немско поданство.

Преди да премина към конкретни данни за него, искам да споделя мое лично мнение:

Когато дойдох тук в Германия през 1974 г., той беше във възхода на световната си кариера – с внушителна фигура и силно изразително лице и мимика, леко посребрени коси и чест обект на вниманието на музикалните критици най-вече по две причини: първо – че не обича да прави записи на изпълняваните под неговата палка произведения, и второ – вечната им „вражда“ с големия диригент в тази епоха – Херберт фон Караян, за чиято причина аз лично тогава не знаех. По-долу в тази статия ще стане въпрос както за първия, така и за втория пункт.

Трябва да се знае, че от днешна гледна точка, когато Серджу Челибидаке вече 30 години не е между нас живите, музикалната критика го определя на много високо място и признава несъмнените му многостранни качества на голям музикант, допринесъл извънредно много за нивото на симфоничното изпълнителско изкуство след края на Втората световна война. Нека още в началото дам мнение за неговия диригентски стил и отношението му по някои въпроси (цитат от медия в Интернет):

«Подходът на Челибидаке към музиката често се характеризира не само с неговото действие, напротив – с неговото бездействие. Например, широко се е обсъждало «нежеланието» на Челибидаке да издава звукозаписи на музикални носители, макар че на повечето негови концерти са се правили записи. Едва след смъртта му със съгласието на членове от неговото семейство тези записи са издадени и то от най-известни фирми като «EMI“ и «Deutsche Grammophon“, също и от „Sony Music“. Един важен мотив за вземане на това решение е предотвратяването на пиратското разпространение на някои от записите, а и по чисто комерсиални причини“.

Защо е било така, че Челибидаке е отделял малко внимание на записите? Отговора е прост – той е гледал на тях като на странични продукти от изявите си с оркестрите. За сметка на това Челибидаке се е концентрирал да създаде при всеки концерт оптимални условия за това, че те да бъдат по неговите разбирания «трансцендентни опити» (б.а. Б.К.: давам малко обяснение на термина „трансценденция“: този термин се появява още в аристотеловата философия, където има значение на Бога, божественото, което е изцяло извън света, която концепция контрастира с идеята, че Бог е манифестиран в света. По-нататък терминът е употребяван в средновековната философия и конкретно идеята за трансценденцията е развита в персийската философия, където се заражда екзистенциализмът с идеята, че „екзистенцията предходжа есенцията“ (Мула Садра), докато обратният възглед на „есенцията предхожда екзистенцията“ е поддържан от Авицена и есенциализма.

При Имануел Кант трансценденталното е въведено в теорията на знанието и по отношение на възможностите за знание сами по себе си. Кант противопоставя термините трансцендентално и трансцендентно, като второто има значение на онова, което отива отвъд всяко възможно знание на човека. Според постмодерната (или повлияната от постмодерната) философия под трансценденталносе разбира най-общо онова, което е отвъд познатото, представеното или изпитаното.

(край на обяснението)

Някои аспекти на дзен-будизма, такива като «всяка среща е единствена», оказат много силно влияние на Серджу Челибидаке. Той е бил на мнение, че посредством слушането на музикални записи е почти невъзможно да се създаде музикален опит, поради което е избягвал такива записи.

Челибидаке е бил известен с продължителните си репетиции с оркестрите, които дирижира. Твърде често се дискутират такива особености на концертите му, че при бавни темпи, считани за норма, той налага още по-бавно темпо, а в бързите пасажи много често изисква още по-бързо темпо от очакваното.

Като особено сполучливи записи се считат тия, направени в Мюнхен с произведения на Бетовен, Брамс, Брукнер, Шуман, Бах, Форе, а също така и ред изпълнения „на живо“ с Лондонския симфоничен оркестър и със Симфоничния оркестър на Щутгартското радио.

Сега ще продължа с биографичните данни и тия за дейността на Серджу Челибидаке. Той е син на кавалерийски офицер с гръцки корени, рожденото му име е Celebidachi. Баща му, Демостен Челебидаки, роден в Галац, става кавалерийски офицер на румънската армия и по-късно префект на област Яш. Майка му, Мария Челибидаки (по баща Братяну), е родена в Роман, малък град в област Молдова в Румъния, където баща му е държавен служител. Израства в Яш, където семейството му се мести скоро след раждането му. Той вече импровизира на пиано на четиригодишна възраст. Един парадокс: по грешка на немски чиновници в служба „гражданско състояние“ става неволна размяна на две букви и той се съгласява с този факт, после „грешното“ име той не оспорва и то остава за цял живот.

Детството и младостта си Челибидаке прекарва в Румъния, където получава основното си музикално образование. Изучава математика и философия в Букурещ, но основният му интерес си остава в областта на музиката. Наред с тези си занимания той играе професионално футбол в клуба „Рапид“ Букурещ. Баща му очаквал той да преследва политическа кариера в Румъния.

Музикалното си образование продължава в Берлин, оттогава датира и доживотното му увлечение по дзен–будизма. Там следва по срециалностите: философия, математика и музика (композиция при Хайнц Тисен, контрапункт при Хуго Дистлер, дирижиране при Валтер Гмайндл – във Висшето държавно училище за музика в Берлин, философия при Едуард Шпрангер. После написва своята дисертация относно музиканта от епохата на Ренесанса Жоскен де Пре (Josquin Desprez), но не успява да се промовира поради развоя на Втората световна война. (б.а. Б.К.: Жоскен де Пре (на френски: Josquin des Prés) е нидерландски композитор от епохата на Ренесанса. Централна фигура във Франко-фламандската школа, той е най-влиятелният западноевропейски композитор след Гийом Дюфе и преди Джовани Пиерлуиджи да Палестрина. Той е роден около 1450 година, вероятно в Ено, по това време владение на Бургундия. Работи дълго време в Италия, превръщайки се в най-авторитетния европейски композитор на своето време и в централна фигура на Франко-Фламандската школа в музиката. Жоскен де Пре умира на 27 август 1521 година в Конде сюр л’Еско

(край на бележката)

През 40-те години на миналия век Челибидаке акомпанира и има романтична връзка с родената в Румъния танцьорка и хореографка Ирис Барбура. По време на обучението си в Берлин, Челибидаке е запознат с дзен будизма от своя учител Мартин Щайнке и будизмът е повлиял на светогледа и творчеството на Челибидаке до края на живота му. В интервю от 1986 г. той казва:

„Роден съм православен християнин и съм учил философия, но все още не можех да намеря решения на проблемите си. Чрез Щайнке открих […] пътя на Дзен. Всичко, което мога да кажа, е, че без Дзен не бих могъл да позная този странен принцип, че началото е в края, а краят е в началото. Музиката не е нищо друго освен материализация на този принцип.“

(край на цитата)

В периода 1945 –1946 г. Челибидаке ръководи Симфоничния оркестър на Берлинското радио. Едновременно с това на 29 август 1945 г. той дебютира, практически без подготовка, с Берлинските филхармоници (причината е тази, че 6 дни преди тази дата загива Лео Борхард – назначен вече за главен диригент на този оркестър и после чак до 1952 г. Челибидаке изпълнява длъжността на главен диригент „ad interim“ – временно, без конкурс, по съвместителство).

През 1946 г., по време на денацификацията, от поста титулярен диригент на Берлинската Филхармония е отстранен музикалният кумир и учител на Челибидаке – Вилхелм Фуртвенглер. Челибидаке заема неговото място и е главен диригент на този знаменит симфоничен оркестър до 1952 година, когато Фуртвенглер отново поема диригентската палка, а Челибидаке е негов помощник.

Цитирам допълнителни подробности по този въпрос:

Понеже Вилхелм Фуртвенглер няма право да дирижира докато не приключи делото му за денацификация, Челибидаке е главен диригент на Берлинската филхармония от 1945 до 1952 г. Той получава тази позиция малко след края на Втората световна война поради трагични обстоятелства: Лео Борхард, на когото американските сили са разрешили да дирижира, е прострелян по време на нощно пътуване с кола. Челибидаке току-що печели конкурса, организиран от Берлинския радиосимфоничен оркестър. В търсене на заместник, Берлинската филхармония избира Челибидаке от Берлинския радиосимфоничен оркестър, за да стане най-младият генерален музикален директор на Берлинската филхармония. След денацификацията на Фуртвенглер през 1947 г., Фуртвенглер успява да дирижира Берлинската филхармония на редуване с Челибидаке.

Обаче Челибидаке започва да предизвиква недоволство у ръководството на оркестъра относно възрастта на някои от музикантите, както и заради противоречивите си възгледи относно записите. След смъртта на Фуртвенглер през 1954 г., Челибидаке е пренебрегнат като негов официален наследник в Берлинската филхармония. Вместо това ръководството избира Херберт фон Караян. Това отнема 37 години, преди сътрудничеството да се осъществи отново: концертът на Симфония № 7 от Брукнер се провежда само по инициатива на тогавашния западногермански президент Рихард фон Вайцзекер: едва след 40 години – на 31 март 1992 г. Серджу Челибидаке се съгласява след голяма молба на Рихард фон Вайцзекер, да дирижира отново Берлинските филхармоници, като в програмата е изпълнена Седма симфония от Антон Брукнер.

По-късно Челибидаке работи с радиооркестри в Стокхолм, Щутгарт и Париж. Работи и във Великобритания в края на 40-те и 50-те години на миналия век, отчасти благодарение на промоционалните усилия на пианистката Айлийн Джойс и нейния партньор, агент на артисти. Джойс казва, че Челибидаке е най-великият диригент, с когото някога е работила: „той беше единственият, който проникна в душата ми“.

През 1970 г. той е удостоен с наградата „Сонинг“ на Дания. От 1979 г. до смъртта си е музикален директор на Мюнхенската филхармония. Редовно преподава във Висшето училище по музика в Майнц в Западна Германия, а през 1984 г. преподава в Института “Къртис“ във Филаделфия, Пенсилвания. Преподаването е основен фокус през целия му живот и курсовете му често са отворени за всички безплатно. Сред забележителните му ученици са Енрике Гарсия Асенсио, Конрад фон Абел, Франсойс Берние, Рафаеле Наполи, Рони Рогоф, Бернхард Зиберер, Марканд Такар и Нилс -Йоран Арескуг.

Челибидаке се изявява във филма „Посланици на музиката“ (1952), дирижирайки Берлинската филхармония в изпълнение на увертюрата „Егмонт“ от Лудвиг ван Бетовен. По-късно е обект на два големи документални филма: „Челибидаке, нека еволюира“ от Ян Шмит-Гаре и „Градината на Челибидаке“ от сина му Серж Йоан Челебидаки.

По-късни години

Възниква спор относно дискриминационно поведение, което излиза наяве по време на 12-годишна съдебна битка по време на мандата му в Мюнхенската филхармония с тромбонистка Аби Конант. Челибидаке твърди, че на Конант ѝ липсват „необходимата сила“ и „емоционална емпатия“, за да ръководи тромбонната секция. Тя е помолена да седне на втория стол. Челибидаке не е поканен да дава показания на процесите. Накрая съдилищата отсъждат в полза на Конант. В резултат на това Конант получава същото заплащане като колегите си от мъжки пол.

Понеже събитието с тромбонистката Аби Конант (Abbie Conant) е важен етап от кариерата на Челибидаке в Мюнхен, ще дам допълнителни данни по този казус. Този случай е изключително ценен за една обективна статия. Той перфектно илюстрира „тъмната страна“ на маестро Челибидаке – неговия вкоренен консерватизъм, старомоден патриархален манталитет и деспотичен характер, които вървят ръка за ръка с гениалността му.

Скандалът „Аби Конант“: Когато геният се сблъска с Тромбона

Завесата на съдбата (1980 г.): Мюнхенската филхармония провежда „сляп“ конкурс (зад параван) за мястото на първи соло-тромбонист. Кандидатите са 32-ма, сред които синът на известен музикант (което налага паравана). След изпълнението на номер 16, гост-диригентът Челибидаке възкликва ентусиазирано: „Точно това ни трябва!“. Администрацията обаче изпада в шок, когато зад паравана излиза 25-годишната американка Аби Конант. В официалната покана до нея журито погрешно я е назовало „Хер Конант“ (Господин Конант).

„Мъжкият“ инструмент: Челибидаке е от старата школа и вярва, че тромбонът е инструмент, изискващ чисто мъжка физическа сила и маршова агресия. Когато официално заема поста Генерален музикален директор (ГМД) в Мюнхен, той решава да поправи „грешката“. През 1982 г. понижава Конант в позицията на втори тромбон без реални музикални аргументи, заявявайки директно: „Знаете какъв е проблемът – за първи тромбон ни трябва мъж“.

„Дамският оркестър“: Когато Челибидаке не е доволен от звука или дисциплината по време на репетиция, той често крещи на целия състав: „Звучите ми като дамски оркестър!“. Този негов шовинизъм води до сблъсъци и с други звезди. Великата цигуларка Ани-Софи Мутер напуска демонстративно негова репетиция и отменя концертите си с Мюнхенската филхармония заради арогантното му отношение.

Абсурдните съдебни битки (13 години сага): Конант завежда дело срещу Мюнхенската община (която издържа оркестъра). За да докаже позицията си пред съда, Мюнхенската филхармония изисква от нея абсурдни медицински и физически тестове. Лекари измерват капацитета на белите ѝ дробове, духането през тръби, изследват гръдния ѝ кош и дори вземат кръв от ушната ѝ мида веднага след свирене, за да докажат, че тя няма физическата сила на мъж. Резултатите показват, че физическата ѝ форма е далеч над средната за мъж.

Триумфът в съда и финалният сарказъм: Конант печели всички дела на всички инстанции. Съдът постановява, че Челибидаке не може да подкрепи критиките си с никакви обективни факти. Въпреки това, Маестрото използва вратички в договорите, за да не я допуска до ключови сола. Когато съдът я възстановява на поста и нарежда да ѝ се изравнят заплатите с тези на мъжете (през 1993 г.), мениджърът на оркестъра Норберт Томас коментира пред медиите с типичния за институцията тон: „Щастливи сме, че г-жа Конант вече не е сред нас“ (тъй като тя веднага напуска, за да стане професор по тромбон в Щутгарт).

(край на цитата)

Във връзка с този интересен случай в Мюнхен открих в Интернет една статия от 2018 г. в медия на английски език, която предавам в превод на български език:

19 юли 2018 г.

от Джеймс Бенет

Ако сте се заели да станете професионален музикант, скоро ще научите, че много големи оркестри използват слепи прослушвания, които използват физически екран или завеса, за да скрият кандидата от съдиите.

Не винаги е било така – през по-голямата част от историята на съвременния оркестър музикалният директор е трябвало да избира музикантите в ансамбъла и фаворизирането е било широко разпространено. Но както икономистите Клаудия Голдин и Сесилия Раус съобщават в „Оркестриране на безпристрастността“, статия, изследваща ефикасността на слепите прослушвания, демократизацията на оркестъра започва през 70-те години на миналия век. Повече власт се прехвърля към музикантите и синдикатите рекламират свободни работни места, увеличавайки броя на кандидатите. Слепите прослушвания стават по-редовни и те работят – освен всичко друго, Голдин и Раус установяват, че те са отговорни за 30% увеличение на вероятността да бъдат наети жени музиканти.

Макар че слепите прослушвания може да са ефективни в изкореняването на имплицитните предразсъдъци, те не могат да се доближат до потушаването на явните.

През 1980 г. родената в Ню Мексико и обучена в „Джулиард“ тромбонистка Аби Конант се обръща към Германия, за да направи следващата стъпка в професионалния си път. Тя кандидатства в 11 оркестъра, но само един я кани на прослушване: Мюнхенската филхармония. Нищо в поканата не е необичайно, освен факта, че е адресирана до хер Конант – г-н Конант. „Очевидно дори не им стана ясно, че съм жена“, размишлява тя. В идеалния случай това не би трябвало да има значение. Конант е уверена в способностите си и освен това първата част от прослушването ще се проведе зад екран.

В деня на прослушването си Конант се изправя срещу 32 други тромбонисти и е поставена точно в средата на класацията, под номер 16. Изпълнението ѝ зад паравана смайва залата и предварителните състезания са обявени за приключени, защото, както Конант казва, „те вярваха, че номер 16 е правилният“. В следващия кръг параванът се спуска – което е обичайна практика, за да могат съдиите да оценят неща като междуличностните нюанси – и Конант отново смайва: „Имаше звуково ахване, когато излязох, защото не очакваха жена. Но аз свирих най-добре през всички рундове и получих позицията в оркестъра.“

Тя спечелва първото място и в идеалния свят историята щеше да приключи дотук. Но в крайна сметка тя се озова изправена пред това, което щеше да бъде близо десетилетие и половина съдебна битка за справедливо третиране.

Въпреки че процесът на прослушване ѝ дава по-справедлив шанс, не всички са били във възторг, че е била наета. „Имаше огромен скептицизъм, особено от страна на главния гост-диригент Серджу Челибидаке“, спомня си Конант. По това време Челибидаке все още не бил генерален музикален директор на Мюнхенската филхармония, така че е нямал право на вето върху решението да наеме Конант. „Но след като е получил договора си за генерален музикален директор“, спомня си тя, „той започва да се опитва да ме уволни“. Конант казва, че не е можел да я уволни директно; тъй като е нямал основания за уволнение – тя лесно щяла да бъде възстановена, ако заведе дело. Затова той я понижил до втори тромбон, без да даде никакво реално обяснение.

Така започват осем години изтощителни съдебни спорове. Въпреки че Челибидаке не можа да представи никакви смислени причини, поради които я понижава, Конант все пак трябва да докаже стойността си в съда. Сред мъките ѝ има един вид супер прослушване, чието насрочване отнема две години, както и медицински преглед. „Измисляха си неща, казвайки, че имам проблеми с дишането по време на „Tuba Mirum“ от Реквиема на Моцарт, когато знаеха, че съм получила възторжена оценка от госта, който го е дирижирал.“ Лекарите ѝ вземат кръв от ухото, изследват белите ѝ дробове и преглеждат ребрата и гръдния ѝ кош. Не е изненадващо, че тя е била в отлична форма. „През цялото време беше бавно капково безумие и институционализирана мъжка истерия.“

Тя си възвръща първата председателска позиция като първи тромбон, но след това научава за огромна разлика в заплащането – Конант печели с около 1000 долара по-малко на месец от колегите си. Това дава началото на допълнителни пет години съдебни битки с Филхармонията. Освен това, поради изтичаща давност, съдът може да ѝ разпореди да получи само заплащане за пет години трудов стаж.

Класическият свят все още не е отстранил много от тези проблеми. Да, все повече жени получават позиции, до голяма степен благодарение на слепите прослушвания. Но например, макар жените да съставляват по-голяма част от цигуларите в големите оркестри, концертмайсторите все още е вероятно да са мъже. „Докато стигнете до избора на концертмайстор, виждате този човек лично, а не зад екран“, обяснява диригентът и цигулар от района на Вашингтон, окръг Колумбия, д-р Бони Алджър. „И така, какво говори фактът, че толкова много от тях са мъже? Отчасти това може да се дължи на факта, че тези предразсъдъци все още съществуват и комисията стига до финалния кръг, вижда даден мъж и смята, че е по-квалифициран. И не защото е по-силен изпълнител, а защото все още съществува идеята, че мъжете се възприемат като по-силни или по-естествени лидери.“

През 1994 г. една от най-ранните ученички на Конант печели прослушването на Бамбергския симфоничен оркестър. „Те ѝ казали: „Ти спечели прослушването, но ще вземем номер две, защото просто смятаме, че наличието на мъж в секцията би било по-добре за първи тромбон.“ Те просто ѝ казали това.“

А въпросът за обезщетението? През юли беше съобщено, че Елизабет Роу, главна флейтистка на Бостънския симфоничен оркестър , е завела дело, за да получи равно заплащане с това на главния обоист, който печели с около 70 000 долара повече всяка година.

„Оркестрите по своята структура са много йерархични, почти феодалистични. И консервативни до най -ниска степен“, каза Конант. „Има мини-вселени, които по същество все още живеят в 19-ти век. Някои са стигнали до около 1950 г. във възгледите си по отношение на жените.“ Въпреки че тя смята, че те са се подобрили, все още има много какво да се направи.

(край на цитата)

Аз ще прибавя още данни за Аби Конант от нейната Уикипедия-страница на английски език в превод на български:

Аби Конант е американска тромбонистка и бивш професор в Държавното висше училище по музика в Тросинген, Германия. Тя е избрана на сляпо прослушване като убедителен първи избор за главна тромбонистка на Мюнхенската филхармония през 1980 г., но е подложена на сексистка дискриминация, след като комисията по подбор разбира, че са избрали жена.

Ранен живот и образование

Конант е израснала в Ню Мексико и е учила в Университета на Ню Мексико, Университета Темпъл и „Джулиард“. Сред нейните учители са Пер Бревиг, Бранимир Слокар и Кристиан Линдберг

Преди колежа, Конант посещава Академията по изкуства “Интерлохен“ , където получава диплома през 1973 г. През 1972 г. Конант свири с ансамбъл „Интерлохен“ в Центъра „Кенеди“ във Вашингтон; програмата включва увертюрата към „Руслан и Людмила“ от Глинка, Втори концерт за пиано от Барток, Симфония № 1 от Барбър, „Фантазия по тема на Томас Талис“ от Вон Уилямс и сюита „Жар-птица“ от Стравински.

Конант обръща внимание на значителното увеличение на таксите за обучение в Академията по изкуства „Интерлохен“, които през 2024 г. са 76 500 долара годишно за студенти на пансион в сравнение с около 5000 долара в края на 60-те години.

Освен това, Конант получава диплома по изкуства от Висшето училище по музика и танци в Кьолн, където учи при Бранимир Слоков. Тя заминава за Италия по време на фестивала „Spoleto Festival Dei due Mondi“. Там учи съвременна музика при Винко Глобокар в Академия „Киджана“ в Сиена. След това става първа тромбонистка в оркестъра на Кралската опера в Торино.

Конант става професор по тромбон в „Staatliche Hochschule für Musik“ в Тросинген, Германия през 1992 г. и се пенсионирва през февруари 2023 г.

(край на цитата за тромбонистката Аби Конант)

През 1984 г. Серджу Челибидаке има своя дебют в САЩ като диригент на студентския оркестър при „Curtis Institute Philadelphia“ в залата „Карнеги Хол“ в Ню Йорк. През същата година той заболява тежко, поради което не е в състояние да продължи с ангажиментите си в Мюнхен.

Челибидаке умира на 84-годишна възраст на 14 август 1996 г. в Немур, близо до Париж, в своя дом – стара воденица в селцето La Neuville-sur-Essonne. Там той живее със съпругата си Йоана – художник от Румъния. Погребан е в малкото гробище на селцето. От брака си имат син – Serge Ioan Celebidachi, роден през 1968 г.

На 23 декември 1999 г. е създадена федерация на негово име – „Sergiu-Celibidache-Stiftung“, която е основана с цел да изгради музикален архив, съдържащ композициите на Серджу Челибидаке. През октомври 2002 г. се провежда в Мюнхен „Първият фестивал“ на негово име, през 2004 г. следва също в Мюнхен „Втори фестивал“. При „Третият фестивал“ през 2006 г. е избран за място на фестивала града Яш в Румъния.

През ноември 2011 г. във връзка със 100 години от рождението на Серджу Челибидаке в Мюнхен се основава „Celibidache Center“. Цел на тази организация е да се поддържа музикалното наследство на маестрото в Германия и по света. През октомври 2012 г. този център организира и провежда тържества и фестивал с името „100 години празник за Челибидаке“.

Заедно с диригентската си дейност Серджу Челибидаке се занимава и с композиране.Той е автор на няколко симфонични творби, които са малко известни на широката публика.

Челибидаке води активна преподавателска дейност. Редовно преподава в Университета в Майнц в Германия, а през 1984 г. е поканен да преподава в „Curtis Institute of Music” във Филаделфия / САЩ. Други места на преподавателската му дейност са университетите в Трир, Мюнхен и Париж, както и в неговия собствен дом.

През целия си живот Челибидаке придава на преподавателската си дейност огромно значение, често неговите курсове са били безплатни за всички желаещи. Без хонорар е дейността му с „Orchesterakademie Schleswig-Holstein“ в Германия. Още по време на диригентската си дейност в Берлин, той е между 1946 и 1949 г. доцент в „Международния музикален институт“ в Берлин (по-късно разширен под името „Университет на изкуствата“ в Берлин.

Нека дам по-подробни сведения за ангажиментите на Челибидаке след дейността му в Берлин.

След преустановяване на връзката с Берлинските филхармоници, Челибидаке работи с голям брой оркестри в Южна Америка, Стокхолм, Копенхаген, Италия и Париж. През годините 1972 до 1977 той поема ръководството на Симфоничния оркестър на Радио Щутгарт. От 1961 до 1978 г. той е шеф-диригент (музикален директор) на „Orchestra Sinfonica Siciliana“ в Италия и от 1979 г. до смъртта си е генерален музикален директор на Мюнхенските филхармоници. С този оркестър той постига завидни международни успехи, особено при творби от Антон Брукнер, специално при изявата в историческата църква „Stiftskirche St. Florian“ край Линц в Австрия, където е гроба на Брукнер. През 1985 г. той дирижира тържествения концерт при откриване новата концертна зала в района „Gasteig“ в Мюнхен, където публиката го аплодира бурно с милото „Чели“ (кратко от Челибидаке).

Сега няколко изречения във връзка с интерпретациите на Серджу Челибидаке.

Точно обратно на поведението на Херберт фон Караян, Челибидаке отхвърля музикалния пазар с продажба на грамофонни плочи или дискове и е пълен негов антипод в това отношение. Обяснението за това му поведение е напълно философско: Музиката не е консерва, която можем да задържаме, тя живее в момента на сътворяването си, квази „in statu nascendi“. Музиката също е свързана със специалното място на изпълнението й (така също и със специалната концертна зала). Богатството на музикалната творба, което се разнася при изпълнение в дадена зала би се осакатило, ако се запише на носител и после възпроизведе чрез високоговорители.

В резултат на това отношение на Челибидаке към записите, първите записи на негови изпълнения върху компактдискове („Konzertmitschnitte“ – записи от концерти) се появяват чак след неговата смърт.

В последните си години Челибидаке се отличава с особено тълкуване на бавните темпи в много от изпълняваните творби. Както писах на друго място в тази статия, твърде често се дискутират такива особености на концертите му, че при бавни темпи, считани за норма, той налага още по-бавно темпо, а в бързите пасажи много често изисква още по-бързо темпо от очакваното. Според неговото мнение, темповото интерпретиране на ръководените от него произведения не оказва особено влияние върху характера на самата музика. Той има достатъчно голяма публика по целия свят, така че реакциите по отношение на диригентския му стил са твърде различни – те се движат от кръга на ентусиазираните и френетични овации до точката на такава критика, която не показва никакво разбиране на неговите позиции. В крайна сметка независимо от това поляризиране на мненията, днес в Интернет могат да се прочетат в Уикипедия страници за него на 34 различни езика!

Един от най-острите критици на Серджу Челибидаке в Германия беше познатият мюнхенски музикален критик и писател проф. Йоахим Кайзер (Joachim Kaiser), който дълги години редовно пишеше музикални статии и критики в най-различни печатни медии, както и вземаше участие при тв-дискусии и тв-музикални програми. Той критикуваше преди всичко липсата на вътрешно напрежение при интерпретирането на творбите. Пиша „той беше“ (в минало време), защото на 11 май 2017 г. Йоахим Кайзер (18.12.1928-11.05.2017) се помина в Мюнхен след продължително и тежко боледуване. Аз научих с голяма болка за това едва в тия дни, когато започнах да подготвям първата ми малка статия за Челибидаке. От първите дни на май до края му бях в България и не съм научил там за коничната на този голям авторитетен музикант, така известен на всички в Германия с прецизните си и задълбочени анализи на музикални теми. Мир на праха му! Ето какво казва за него големият диригент Даниел Баренбойм веднага след смъртта му на 11 май:

„Heute ist Joachim Kaiser gestorben, eine der größten Persönlichkeiten des Kultur- und Musiklebens der letzten Jahrzehnte. Er war kein Musikkritiker, sondern vielmehr ein Musiker, der Kritik geübt hat“.

Превод: „Днес се помина Йоахим Кайзер, една от най-големите личности в културния и музикален живот през последните десетилетия. Той не беше само музикален критик, но преди всичко един музикант, който упражняваше критика“.

(край на цитата)

И като последна особеност в интерпретациите на Челибидаке – следното заключение: Челибидаке е бил особено известен с многото си репетиции. Поради тази причина често се е случвало, че интерпретациите по време на репетициите са достигали своята оптимална форма и постигане на трансценденталното. При самите концерти тези произведения звучат без необходимото напрежение, понеже Челибидаке вече е определил на репетициите точното държание на отделните инструменти в оркестъра и съответните начини на изразяване.

Стил на изпълнение

Подходът на Челибидаке към създаването на музика често се описва повече с това, което не е правил, отколкото с това, което е правил. Например, много се говори за „отказа“ на Челибидаке да прави записи, въпреки че почти цялата му концертна дейност всъщност е била записана – след като е приел предавания на живо по радиото – като много от тях са издадени посмъртно от големи лейбъли като „EMI“ и „Deutsche Grammophon“ със съгласието на семейството му. Според него музиката е изградена от натрупването на хиляди „не“ и едно окончателно „да“, когато условията в крайна сметка се съберат по време на концерт. Всичко е било свързано с преживяването на живо, със способността да бъдеш „в настоящето“.

Фокусът на Челибидаче наистина е върху създаването, по време на всеки концерт, на оптималните условия за това, което той нарича „трансцендентно преживяване“. Аспекти на дзен будизма, като например „ичи-го ичи-е“, силно повлияват на неговото музициране. Той вярва, че е изключително малко вероятно да се случат трансцендентални преживявания, когато слушате записана музика, затова ги избягва. В резултат на това някои от концертите му предоставят на публиката изключителни и понякога променящи живота преживявания, включително например концерт през 1984 г. в „Карнеги Хол“ на Оркестъра на Института “Къртис“, който критикът на „New York Times“ Джон Рокуел определя като най-добрия от 25-те му години концертна дейност.

Челибидаке е бил добре познат с изискванията си за продължително време за репетиции с оркестри. Често споменавана характеристика на много от по-късните му концерти, запечатана в записите им на живо, е по-бавното темпо от това, което се счита за норма, докато в бързите пасажи (особено в по-ранните му изпълнения) темпото му често е надвишавало значително маркировките на метронома. Според самия Челибидаке обаче критиката на темпото на записа е без значение, тъй като то не е (и не може да бъде) критика на изпълнението, а по-скоро на негова транскрипция, без атмосферата на момента, която за него е ключов фактор във всяко музикално изпълнение. Както Челибидаке обяснява, акустичното пространство, в което човек чува концерт, пряко влияе върху вероятността за възникване на търсеното от него трансцендентно преживяване. Акустичното пространство, в което човек чува запис на едно от неговите изпълнения, от друга страна, няма влияние върху изпълнението, тъй като е невъзможно акустичните характеристики на това пространство да стимулират музикантите да свирят по-бавно или по-бързо.

Фактът, че записаните му изпълнения се различават толкова много от повечето други записи, е накарал някои да ги възприемат като колекционерски предмети, а не като масови издания, и „еднократни“, а не като референтни записи.

Личен живот

През 1965 г. Челибидаке се оженва за Йоана Прокопие Думитреску (1924–2012). Те имат един син, Серджу Йоан Челибидаке („Серж“), роден на 19 юни 1968 г. Серж режисира биографичния филм на баща си от 2025 г. „Жълтата вратовръзка“, в който ролята на Серджу Челибидаке се играе от Бен Шнецър. Във филма участват още Юън Хорокс и Джон Малкович (играе ролята на бащата на маестрото).

По отношение на този филм съвсем скоро открих в Интернет следната информация:

Портал „Gramophone“ Великобритания

27 август 2026 г.

Биографичният филм за Серджу Челибидаке ще излезе по кината във Великобритания през октомври

Филмът е режисиран и съсценарен от сина на Челибидаке.

Нов филм, „Жълтата вратовръзка“, за живота на румънския диригент Серджу Челибидаке, ще бъде пуснат в кината във Великобритания на 9 октомври.

Филмът ще проследи диригента от детството му, прекарано под драконовската власт на баща му, до зряла възраст и борбите му по време на избухването на войната. Режисиран и съсценарист е от сина му Серж Йоан Челебидаке, филмът е лична история за семейство и мъж, който продължава да прави музика на фона на потисничество.

С участието на Бен Шнецър като Челебидаке и Джон Малкович като баща му, актьорският състав включва Шон Бийн („Игра на тронове“, „Властелинът на пръстените“), Миранда Ричардсън („Слипи Холоу“, „Часовете“) и Кейт Филипс („Peaky Blinders“, „Wolf Hall“).

Филмът е премиерно показан в Румъния през ноември 2025 г., където е добре приет и получава признание от критиката.

(край на цитата)

Композиции на Серджу Челибидаке

Повечето от неговите музикални композиции не са изпълнявани и не са публикувани.

Основни композиции:

Der Taschengarten (ок.1978) – публикуван от Schott Music
Haz de Necaz (около 1992 г.) – издадено от Schott Music
Почит към Артуро Бенедети Микеланджели (ок.1995) – непубликуван
Заупокойна литургия – непубликувана
4 симфонии – непубликувани

(край на цитата)

Почести и последни години

През 1953 г. и после още един път през 1988 г. Челибидаке е отличен с наградата на немската критика „Deutscher Kritikerpreis“, а през 1970 с международната награда „Léonie-Sonning-Musikpreis“. На 28 ноември 1954 г. той получава медала „Bundesverdienstkreuz“ за „заслугите си при новото изграждане на оркестъра на Берлинските филхармоници след Втората световна война“. През 1992 г. следва наградата „Große Verdienstkreuz mit Stern“. През същата година той е провъзгласен за почетен гражданин на Мюнхен. Често се твърди, че на него му е оказана тази чест за първи път като на чужденец. Всъщност по това време Челибидаке вече притежава немско гражданство. На 4 юли 1991 г. той получава и медала „Bayerischer Verdienstorden“.

Цитирам по-подробен списък на награди и почести от източник на английски език:

Honors and awards

1970: Léonie Sonning Music Prize (Denmark)
1992: Honorary Citizen of the City of Munich (Ehrenbürgerrecht von München)
1992: Grand Officers Cross with star, Order of Merit of the Federal Republic of Germany (Großes Verdienstkreuz mit Stern, Verdienstorden der Bundesrepublik Deutschland)
1992: Honorary Member of the Romanian Academy
1992: Doctor honoris causa, Iași Academy of Art and University of Iași
1993: Member of the Bavarian Maximilian Order for Science and Art (Bayerische Maximiliansorden für Wissenschaft und Kunst) (Germany)
Bavarian Order of Merit (Bayerischer Verdienstorden)
Honorary Citizen (Cetățean de Onoare) of Iași, Romania

(край на цитата)

Що се отнася до дейност, свързана с България, при огромен успех преминава концертът на Челибидаке в България през 1993 година. Не ми е известно кои български артисти – инструменталисти и певци, са били солисти в негови концерти. По отношение на певците обаче знам, че известното сопрано Елена Филипова, сега професор по вокално изкуство във Виена, е била солистка в негови концерти. Ето цитат от статия на немски език в медия от Германия:

„Sergiu Celibidache holte Elena Filipova für das Verdi-Requiem zum 150- jährigen Jubiläum der Münchener Philharmonie, die Aufnahme des Verdi-Requiems bei Naxos wurde als eine der beeindruckenden Aufnahmen der Schallplattengeschichte gewürdigt.“

(край на цитата)

Превод:

Серджу Челибидаке поканва Елена Филипова да пее соловата партия в Реквиема на Верди по случай 150-годишнината на Мюнхенската филхармония. Записът на същия от фирмата „Naxos“ е оценен като „един от най-сполучливите записи в историята на звукозаписната техника“.

(край на превода)

Вече около 10 пъти писах статии за Елена Филипова и съм цитирал факти в тази връзка. Ето съответни цитати:

(…) Още ненавършила 24 години, в резултат на работата й в Залцбург тя получава предложение да пее солова партия в Реквиема на Джузепе Верди, за което по това време тя вече мечтае. Обмисля около седмица и приема смело това предизвикателство, което е увенчано с огромен успех и директно излъчвано по радиото в Хамбург. Това произведение е като червена линия в творческия й път – пее го от сърце и с огромен успех. Не напразно за един от престижните четири гала-концерти по случай 150 години на Мюнхенската филхармония я поканва не друг, а „трудният“ маестро Серджу Челибидаке. По това време той е шеф-диригент на този оркестър.

По-късно фирмата „EMI“ издава life-записа на този концерт. Има и други записи на това произведение с нейно участие …. (думи на проф. Георги Костов за Елена Филипова)

(край на цитата)

Много широк е обхвата на композитори, предизвикали интереса на Серджу Челибидаке при избора им за неговите концерти. Той е прочут интерпретатор на творбите на Франц Шуберт, Йоханес Брамс, Ектор Берлиоз, Густав Малер и най-вече на Антон Брукнер. (Изпъленията на произведения от Брукнер под ръководството на Челибидаке са прочути с тяхната голяма продължителност, достигаща понякога четири трети от тази при други негови колеги). Симфониите на Лудвиг ван Бетовен, изпълнени под негово ръководство, приживе не се радват на добро приемане от страна на публиката, но днес интересът към тях се засилва.

За музикалните му записи вече стана въпрос на много места преди. Все пак в края на тази статия цитирам сравнително подробен списък на дискографията му (източник на английски език):

Discography

Notable releases have been his Munich performances of Beethoven, Johannes Brahms, Anton Bruckner, Robert Schumann, Johann Sebastian Bach, Gabriel Fauré and a series of live performances with the London Symphony Orchestra and the Stuttgart Radio Symphony Orchestra.

?: Mozart: Symphony No.25 In G Minor K.183 (Decca AK 2197-9 78 rpm)
?: Tchaikovsky: Symphony No.5 in E Minor, Op.64 LPO (Decca AK 2036-41 78 rpm)
?: Prokofiev: Berlin Philharmonic Orchestra, Prokofiev Symphony in D Major Op.25 “Classical” (HMV C 3729-30) 78 rpm
1951: Mozart: Symphony No.25 In G Minor K.183 (Decca LXT 2558)
1951: Tchaikovsky: Symphony No.5 in E Minor, Op.64 LPO (Decca LXT 2545)
1969: Tchaikovsky: Symphony No.5 in E Minor, Op.64 LPO (Decca Eclipse ECM 833)
1985: Beethoven: Concerto for Violin and Orchestra (Electrecord)
1988: Mendelssohn: Sinfonia N. 4 Italiana; Dvořák: Sinfonia N. 9 Dal Nuovo Mondo (Frequenz)
n.d.: Beethoven: Concerto No.5 for Piano and Orchestra “Emperor” (Electrecord)
1990: Tchaikovsky: Symphony No. 5; Nutcracker Suite (London)
1991: Mozart: Requiem; Vivaldi: Stabat Mater (Arkadia)
1991: Tchaikovsky: Symphony No. 6 “Pathetique”; Roméo et Juliette (Arkadia)
1994: Bruckner: Symphony No. 7 (Andromeda)
1994: Brahms: Symphony Nos. 3 & 4 (Fonit-Cetra Italia)
1994: Brahms: Symphony No. 2 & Haydn Variations, Op. 56a (Fonit-Cetra Italia)
1994: Mozart: Grand Mass, K. 427 (Cetra)
1995: Beethoven: Symphony Nos. 2&4 (Nas)
1997: Bartók: Concerto for Orchestra (EMI Music Distribution)
1997: Beethoven: Symphony Nos. 4&5 (EMI Music Distribution)
1997: Debussy: La Mer; Iberia (EMI Music Distribution)
1997: Haydn: Symphony Nos 103 & 104 (EMI Music Distribution)
1997: Mozart: Symphony No. 40; Haydn: “Oxford Symphony” (EMI Music Distribution)
1997: Ravel: Ma Mère l’Oye; Bolero, Le tombeau de Couperin; Alborada del Gracioso (Fonit-Cetra Italia)
1997: S. Celibidache Conducts Beethoven & Brahms (Tahra)
1997: Schubert: Symphony No. 9 (EMI Music Distribution)
1997: Schumann: Symphonies 3 &4 (EMI Music Distribution)
1997: Tchaikovsky: Romeo and Juliet Fantasy–Overture/Mussorgsky: Pictures at an Exhibition (EMI Music Distribution)
1997: Tchaikovsky: Symphony No. 5 (EMI Music Distribution)
1997: Tchaikovsky: Symphony No. 6 (EMI Music Distribution)
1997: The Young Celibidache, Vol. II (Tahra)
1997: Wagner: Orchestral Music (EMI Music Distribution)
1998: Bruckner 3 (EMI Music Distribution)
1998: Bruckner 4 (EMI Music Distribution)
1998: Bruckner 6 (EMI Classics)
1998: Bruckner 7; Te Deum (EMI Music Distribution)
1998: Bruckner 8 (EMI Classics)
1998: Bruckner 9 in Concert and Rehearsal (EMI Classics)
1998: Bruckner: Mass in F minor (EMI Music Distribution)
1998: Bruckner: Symphonies No. 3-9; Mass in F minor, Te Deum (EMI Classics)
1998: Shostakovich: S No. 7 (Magic Talent)
1999: Sergei Celebidache (Box) (No Noise)
1999: Beethoven: Symphonies No. 2 & 4 (EMI Music Distribution)
1999: Beethoven: Symphony No. 3 (EMI Music Distribution)
1999: Beethoven: Symphony No. 6; Leonore (EMI Music Distribution)
1999: Brahms: Symphonies Nos. 2, 3, 4 (EMI Music Distribution)
1999: Brahms: Symphony No. 1; Ein deutsches Requiem (EMI Music Distribution)
1999: Celibidache Conducts Beethoven 7 & 8 (EMI Music Distribution)
1999: Tchaikovsky: Sinfonia No. 2 Op. 17 “Piccola Russia”; Dvořák: Concerto Op. 104 (Urania)
1999: Brahms: Deutsches Requiem (Audiophile Classics)
1999: Mussorgsky: Pictures at an Exhibition; Stravinsky: The Fairy’s Kiss Suite (Deutsche Grammophon)
1999: Prokofiev: Scythian Suite; Symphony No. 5 (Deutsche Grammophon)
1999: Rimsky-Korsakov: Sheherazade; Stravinsky: The Firebird Suite (Version 1923) (Deutsche Grammophon)
1999: Schumann: Symphony No. 2; Brahms: Haydn Variations (EMI Music Distribution)
1999: Strauss: Don Juan; Tod und Verklärung; Respighi: Pini di Roma (Rehearsals) (Deutsche Grammophon)
1999: Tchaikovsky: Symphony No. 2; Brahms: Symphony No. 4 (Arkadia)
2000: Brahms: Sinfonia N. 2; Mozart: Sinfonia No. 25 (Urania)
2000: Bruckner: Symphonies Nos. 3–5 (Box Set) (Deutsche Grammophon)
2000: Bruckner: Symphony No. 3 (Deutsche Grammophon)
2000: Bruckner: Symphony No. 4 (Deutsche Grammophon)
2000: Bruckner: Symphony No. 5 (Rehearsal) (Deutsche Grammophon)
2000: Bruckner: Symphony No. 5; Mozart: Symphony No. 35 (Deutsche Grammophon)
2000: Franck: Symphony in D; Hindemith: Mathis der Mahler (Deutsche Grammophon)
2000: Richard Strauss: Till Eulenspiegel; Don Juan; Shostakovich: Symphony No. 9 (Deutsche Grammophon)
2000: Schubert: Symphony No. 8 “Unfinished”; Tchaikovsky: Nutcracker Suite (Aura Classics)
2000: Sibelius: Symphonies Nos. 2 & 5 (Deutsche Grammophon)
2001: Sergiu Celibidache (Classica d’Oro)
2001: Sergiu Celibidache et la Philharmonie de Berlin (Tahra)
2001: Shostakovich: Symphony No. 7 “Leningrad” (Classica d’Oro)
2002: Prokofiev: Symphonies Nos. 1 & 5; Violin Concerto No. 1 (Classica d’Oro)
2003: Mendelssohn: Symphony No. 4 “Italian”; Bizet: Symphony in C (Archipel)
2004: Bach: Mass in B minor (EMI Classics)
2004: Bruckner: Symphonies Nos. 3–5, 7–9 [Box Set] (Deutsche Grammophon)
2004: Celibidache Conducts Milhaud & Rousel (EMI Music Distribution)
2004: Celibidache Plays Mozart’s Requiem (EMI Classics)
2004: Fauré: Requiem; Stravinsky: Symphony of Psalms [Live] (EMI Music Distribution)
2004: Overtures by Berlioz; Mendelssohn; Schubert; Smetana & Strauss (EMI Music Distribution)
2004: Prokofiev: Symphonies 1 & 5 (EMI Music Distribution)
2004: Rimsky-Korsakov: Scheherazade (EMI Music Distribution)
2004: Shostakovich: Symphony No. 7 ‘Leningrad’ (Pickwick)
2006: Celibidache: Der Taschengarten (Universal Classics & Jazz)
2006: Celibidache: The Complete EMI Edition [Limited Edition] [Box Set] (EMI Classics)
2006: Sergiu Celibidache: Lesen & Hören [CD+Book]
2007: Beethoven: Symphony No. 3 “Eroica”; Overture Leonre III (Archipel)
2007: Bruckner: Symphony No. 5
2007: Schumann: Symphony No. 4; Mussorgsky: Pictures at an Exhibition
2008: Sergiu Celibedache Conducts Kölner Rundfunk-Sinfonie-Orchester (Orfeo)
n.d.: Anton Bruckner: Symphonies Nos. 5 & 8; Brahms: Haydn-Variationen Op. 56 (Exclusive)
n.d.: Anton Bruckner: Symphony No.7, In E Major (As Disc)
n.d.: Antonín Dvořák: Symphony N. 7; Johann Strauss Jr.: Die Fledermaus, Overture (Artists)
n.d.: Bach: Mass in B minor (Exclusive)
n.d.: Beethoven: Symphonies Nos. 2 & 4 (Artists)
n.d.: Beethoven: Symphony No. 7; Bach: Brandenburg Coincerto No. 3; Ravel: Le Tombeau de Couperin (Archipel)
n.d.: Berlioz: Symphonie fantastique op. 14; Roméo et Juliette (Arkadia)
n.d.: Brahms: German Requiem (Myto Records)
n.d.: Brahms: Symphonies Nos. 1–4 [Box Set] (Deutsche Grammophon)
n.d.: Brahms: Symphonies Nos. 2 & 3 (Deutsche Grammophon)
n.d.: Brahms: Symphonies Nos. 2–4; Variations on a theme from Haydn (Acum)
n.d.: Brahms: Symphony No. 1 (Deutsche Grammophon)
n.d.: Brahms: Symphony No. 1 (Acum)
n.d.: Brahms: Symphony No. 4 (Rehearsal) (Deutsche Grammophon)
n.d.: Brahms: Symphony Nos. 2 & 3 (Legend)
n.d.: Brahms: The Complete Symphonies; Haydn Variations; Alto Rhapsody (Living Stage)
n.d.: Bruckner: Symphonies 4 & 9 (Exclusive)
n.d.: Bruckner: Symphonies 7 & 8 (Deutsche Grammophon)
n.d.: Bruckner: Symphonies 7–9 [Box Set] (Deutsche Grammophon)
n.d.: Bruckner: Symphony 7 (Deutsche Grammophon)
n.d.: Bruckner: Symphony 9 (Deutsche Grammophon)
n.d.: Bruckner: Symphony No. 3 (Exclusive)
n.d.: Bruckner: Symphony No. 7 (Arkadia)
n.d.: Bruckner: Symphony No8, WAB108; Schubert: Symphony in Bf No5, D485 (Deutsche Grammophon)
n.d.: Celibidache Conducts Debussy & Ravel (Box Set) (Deutsche Grammophon)
n.d.: Celibidache Conducts Debussy/Respighi/Milhaud (Originals)
n.d.: Celibidache Conducts Mussorgsky, Stravinsky, Rimsky-Korsakov, Prokofiev (Box Set) (Deutsche Grammophon)
n.d.: Celibidache Conducts Ravel & Stravinsky (Originals)
n.d.: Celibidache Conducts Tchaikovsky (Grammofono 2000)
n.d.: Celibidache Festival (Originals)
n.d.: Celibidache [Box Set] (Deutsche Grammophon)
n.d.: Celibidache conducts Debussy (FED)
n.d.: Celibidache, Vol. 1: Symphonies (EMI Classics)
n.d.: Celibidache, Vol. 3: French & Russian Music (EMI Classics)
n.d.: Celibidache, Vol. 4: Sacred Music & Opera (EMI Classics)
n.d.: Conducts Stravinsky 13 (Arlecchino)
n.d.: Debussy: Ibéria; Ravel: Rapsodie espagnole; Alborada del gracioso (Deutsche Grammophon)
n.d.: Debussy: La Mer (Rehearsal) (Deutsche Grammophon)
n.d.: Debussy: La mer; La Damoiselle élue; Milhaud: Saudades do Brazil (Fonit-Cetra Italia)
n.d.: Debussy: Nocturnes; La Mer (Deutsche Grammophon)
n.d.: Dvořák: Concerto in B Minor/Eight Slavonic Dances (Arkadia)
n.d.: Dvořák: Concerto per Violino e Orchestra; Sinfonia No. 9 “Dal Nuovo Mondo” (Concerto)
n.d.: Franck: Symphonie en Ré mineur; Wagner: Siegfried-Idyll; Tristan und Isolde vorspiel (Arkadia)
n.d.: Great Conductors of the 20th century, Vol. 39: Sergiu Celibidache (EMI Music Distribution)
n.d.: Haydn: Sinfonia No. 104 “London”; Claude Debussy: Jeux; Igor Stravinsky: Jeux de Cartes (Urania)
n.d.: Haydn: Symphony No.103/Mozart: Symphony No.38 (Originals)
n.d.: Legendary Performers Vol.2 (As Disc)
n.d.: Modest Mussorgsky: Pictures at an Exhibition/Richard Strauss: Don Juan (Artist)
n.d.: Mozart: Grande Messa K 427; Concerto for Two Pianos and Orchestra K 365; Serenata “Haffner” K 250 (Acum)
n.d.: Mozart: Grande Messa/Concerto KV.365/Serenata KV.250 (Fonit-Cetra Italia)
n.d.: Mozart: Messa di Requiem (Il Sabato)
n.d.: Mozart: Requiem in Dm (Artists)
n.d.: Mozart: Symphonies Nos. 40 & 41; Schubert: Symphony No. 5; Schumann: Symphony No. 2 (Living Stage)
n.d.: Mozart:Symphony No.41/Schubert:Symphony No.5 (Memories)
n.d.: Mussorgsky: Pictures at an Exhibition; Cherubini: Symphony in D Major; Bäck: Intrada for Orchestra (Originals)
n.d.: Prokofiev: Romeo & Juliet (Extracts) (Deutsche Grammophon)
n.d.: Prokofiev: Romeo E Giulietta/Berlioz: Romeo E Giulietta/Tchaikovsky: Romeo E Giulietta (Fonit-Cetra Italia)
n.d.: Prokofiev: Symphony No. 5; Prokofiev, Berlioz, Tchaikovsky: Romeo and Juliet (Acum)
n.d.: RTSI Orchestra Conducted by Sergiu Celibidache: Schubert, Tchaikovsky
n.d.: Ravel: Valse; Daphnis et Chloé; Suite No. 2; Le Tombeau de Couperin (Deutsche Grammophon)
n.d.: Richard Strauss: Tod und Verklärung; Vier letzte Lieder; Igor Stravinsky: L’oiseau de feu; Ravel: Daphnis et Chloé (Acum)
n.d.: Rimsky-Korsakov: Schéhérazade (Originals)
n.d.: Schubert/Schumann: Sinfonie (Fonit-Cetra Italia)
n.d.: Schubert: Symphonies Nos. 5 & 8; Schumann: Symphonies Nos. 1 “Primavera” & 2 (Acum)
n.d.: Schubert: Symphonies Nos. 8 & 9; Franck: Symphony in D minor; Mussorgsky-Ravel: Pictures at an Exhibition (Urania)
n.d.: Schumann: Piano Concerto in A minor, Op. 54; Richard Strauss: Vier letzte Lieder (Artists Live Recording)
n.d.: Schumann: Symphony Nos. 1 & 2 (Cetra)
n.d.: Sergiu Celibidache Alla Rai, Vol.5 (Fonit-Cetra Italia)
n.d.: Sergiu Celibidache Conducts (Artists)
n.d.: Sergiu Celibidache Conducts (EMI Classics)
n.d.: Sergiu Celibidache Conducts (Enterprise)
n.d.: Sergiu Celibidache Conducts (Urania)
n.d.: Sergiu Celibidache Conducts Beethoven: Symphonies Nos. 2 & 4 (FED)
n.d.: Sergiu Celibidache Conducts Brahms: Ein Deutsches Requeim, Op. 45 (IDIS)
n.d.: Sergiu Celibidache Conducts Mendelssohn, Haydn, Beethoven (IDIS)
n.d.: Sergiu Celibidache Conducts the Berliner Philharmoniker (Myto Records)
n.d.: Sergiu Celibidache alla RAI, Vol. 1: Johannes Brahms – Sinfonie 1–4, Variazione su un tema di Haydn (Fonit-Cetra Italia)
n.d.: Sergiu Celibidache conducts Blacher, Mendelssohn, Brahms, Cherubini, Schwarz-Schilling (Tahra)
n.d.: Sergiu Celibidache conducts Franck, Tchaikovsky (IDIS)
n.d.: Sergiu Celibidache conducts Schubert & Schumann (IDIS)
n.d.: Sergiu Celibidache, Vol.1 (Arlecchino)
n.d.: Sergiu Celibidache: From the collection of Deutsches Rundfunkarchiv (Music & Arts)
n.d.: Sergiu Celibidache: Magier des Klangs (Documents)
n.d.: Shostakovich: Symphony No.7 “Leningrad” (Grammofono 2000)
n.d.: Shostakovich: Symphony No5, Op47; Symphony No9, Op70 (Arkadia)
n.d.: Shostokovich: Symphonies 1 & 9; Barber: Adagio for Strings (EMI Classics)
n.d.: Strauss: Don Juan; Tod und Verklärung; Respighi: Pini di Roma (Deutsche Grammophon)
n.d.: Strauss: Ein Heldenleben (Deutsche Grammophon)
n.d.: Stravinsky: L’Oiseau de feu; Ravel: Daphnis et Chloé; La Valse; Pavane pour une infante défunte (Cetra)
n.d.: Tchaikovsky: Symphony No. 4; Nutcracker Suite (Angel Records / EMI Classics)
n.d.: Tchaikovsky: Symphony No. 6; Monteverdi: Vespers of 1610 – Ave Maris Stella (Archipel)
n.d.: The Art of Sergiu Celibidache, Volume 1–7 (Arlecchino)
n.d.: The Complete RIAS Recordings (Audite)
n.d.: The Stuttgart Recordings, Vol. 3 (Deutsche Grammophon)
n.d.: The Unpublished Celibidache in Naples (Originals)
n.d.: Verdi: Requiem (EMI Classics)
n.d.: Wagner: Tristan und Isolde WWV90; Siegfried Idyll in E WWV103 (Arkadia)

(край на цитата)

Нека днес на 30 август 2026 г. почетем 30 години от кончината на диригента Серджу Челибидаке на 14 август 1996 г., оставил толкова много спомени в музикалната история на диригентското изкуство през миналия век. Само каква внушително богата дискография – респект!

Мир на праха му!

………..

Записи:

Celibidache – Ein Meister in München (1995)

1. Projekt Weltorchester 13:32 2. Gipfel des Ruhms 27:50 3. Das Eigentliche Ein Film von Nic German 1995

´´´´

Sergiu Celibidache conducts: Debussy – Prelude to the Afternoon of a Faun

Philharmonie Cologne, 1994 The concert of the Münchner Philharmoniker under Sergiu Celibidache was recorded as part of the MusikTriennale 1994. In this concert from the Philharmonie in Cologne, one can clearly experience how deeply the conductor allows his musicians to immerse themselves in the worlds of Claude Debussy and Maurice Ravel. These works have rarely been performed in a comparably accomplished manner by other orchestras. Under Sergiu Celibidache, even these well-known compositions sound new and exciting again.

……

Boléro – Maurice Ravel – Münchner Philharmoniker – Sergiu Celibidache (VHS)

´´´´´´´´

Sergiu Celibidache & the Münchner Philharmoniker: Debussy – Iberia I

The concert of the Münchner Philharmoniker under Sergiu Celibidache was recorded as part of the MusikTriennale 1994. In this concert from the Philharmonie in Cologne, one can clearly experience how deeply the conductor allows his musicians to immerse themselves in the worlds of Claude Debussy and Maurice Ravel.

´´´´

Celibidache und seine Philharmoniker

´´´´´´´´

CELIBIDACHE – Fenomenologia della musica

“Phänomenologie der Musik. Protokoll eines Gesprächs über das Wesen der Musik Mit Sergiu Celibidache und den Münchner Philharmonikern Bundesrepublik Deutschland 1982

´´´´

Celibidache prova “Métaboles” di Henri Dutilleux [ Trad. e sott. Raffaele Napoli]

Celibidache prova “Métaboles”. Intervista di Pierre Vozlinsky a Sergiu Celibidache e Henri Dutilleux. In studio viene commentato il video di una prova del brano di Henri Dutilleux “Métaboles” , diretto da Celibidache con l’Orchestra ORTF il 28.10.1974. La trasmissione è stata realizzata qualche giorno prima del concerto. [Traduzione dal francese e sottotitoli di Raffaele Napoli]

´´´´

Ravel Ma Mere L’oye – Celibidache

Celibidache conducts Orchestra della Svizzera italiana 1975

´´´´

Sergiu Celibidache Dirigent Dirigentenkurs 1977

´´´´

Sergiu Celibidache in a bad mood ..

Celibidache is being interviewed in connection with a concert in Copenhagen with students from the Danish academies of music. He seems to dismiss or avoid most of the (actually quite relevant) questions, but manages all the same to give his opinion on both his colleagues as such, some of the orchestras he has worked with, the ignorance of the press and much more.

´´´´

Celibidache in rehearsal with the Berliner Philharmoniker

Anton Bruckner: Symphony No. 7 / Sergiu Celibidache · Berliner Philharmoniker / Recorded at the Konzerthaus Berlin, March 1992 / Excerpt from the documentary “Sergiu Celibidache – the triumphant return” The Berliner Philharmoniker’s Digital Concert Hall:

´´´´