IN MEMORIAM
Драги приятели на оперната музика, на 20 август 2026 г. се помина във Виена на 87 години една от гранддамите на съвременния оперен театър – румънското сопрано Илеана Котрубаш (Ileana Cotrubaș), която редица авторитетни критици и музиколози определят като „една от най-известните и заслужили оперни певици на 20-и век“.
За нея аз писах статия само един път през далечната 2015 г. За смъртта й научих още в същия ден на кончината й – 20 август и реших два дни по-късно, именно днес на 22 август да й посветя траурна статия – както ще видам, Илеана Котрубаш заслужава напълно тази чест.
Цитирам в оригинал и после в превод на български език няколко траурни съобщения, поместени в медиите още в деня на кончината й:
Портал „BR Klassik“
20.08.2026
von Annika Täuschel
Zum Tod der Sopranistin Ileana Cotrubaș
Charakterstark und charismatisch
Die Rumänin Ileana Cotrubaș war beides: eine der berühmtesten Sopranistinnen des 20. Jahrhunderts und eine der streitbarsten Künstlerinnen in der Opernbranche. Ihre künstlerische Unabhängigkeit hat sie stets verteidigt – auch die Entscheidung, sich mit gerade einmal 51 Jahren von der Bühne zurückzuziehen. Nun ist sie im Alter von 87 Jahren gestorben. Ein Nachruf.
Wolfgang Amadeus Mozart war ihr Lieblingskomponist: “Mozart ist nicht nur für mich, sondern ich glaube, für uns alle das universale Genie”, sagte Ileana Cotrubaș. “Ich habe in meinem Leben sehr oft die ‘Zauberflöte’ gesungen und kann Ihnen ehrlich sagen, ich kann trotzdem nie genug davon bekommen. Bei Mozart finde ich jedes Mal aufs Neue so viele schöne Sachen!” Partien wie die Susanna aus dem “Figaro”, die Ilia aus “Idomeneo” und eben die Pamina aus der “Zauberflöte” bildeten den Kern ihres Repertoires.
Ileana Cotrubaș schont als kluge Sängerin ihre Stimme
Auch wenn Ileana Cotrubaș weit weniger Opernrollen verkörpert hat als die meisten ihrer Kolleginnen, und mit ungefähr 35 Auftritten pro Saison einen Vorstellungs-Minus-Rekord unter den Top-Stars aufgestellt haben dürfte: Eine der wichtigsten Sopranistinnen des 20. Jahrhunderts war die Rumänin trotzdem. Oder gerade deswegen? “Die Stimme ist ein sehr delikates Instrument”, erklärte die Sängerin. “Ich persönlich zum Beispiel werde sehr schnell müde während einer Aufnahme. Ich bereite mich für den ersten Take vor, aber dann klappt es vielleicht nicht mit dem Orchester, oder der Tenor war nicht im Rhythmus, oder der Bariton. Dann müssen wir zwei-, dreimal ‘ran, und meine Stimme wird da sehr schnell müde.”
Rückblick auf die Gesangskarriere von Ileana Cotrubaș
Ileana Cotrubaș wird 1939 in Galati an der rumänischen Schwarzmeerküste geboren. Die Familie ist musikalisch, und so singt Ileana bereits mit neun Jahren im Kinderchor des Bukarester Rundfunks und darf auf die Bühne der Oper. Nach Musikschule und Studium – neben Gesang auch Klavier, Geige, Akkordeon und Chordirigieren – geht alles Schlag auf Schlag. Das Debüt 1966 an der Bukarester Oper als Yniold in Debussys “Pelléas et Melissande”, im selben Jahr der erste Preis beim ARD-Musikwettbewerb in München, der sie im Westen bekannt macht.
Riesenerfolg als Mimì auf der Opernbühne
Christoph von Dohnányi holt die zierliche Rumänin mit dem perlend-leichten Sopran und dem umwerfenden Charisma an die Oper Frankfurt. Von dort geht sie nach Wien, erarbeitet sich vor allem Mozart und Strauss-Partien. 1975 wird eins ihrer besten Jahre: mit dem Debüt an der Mailänder Scala, als Mimì in Puccinis “La Bohème”, in letzter Sekunde eingesprungen für Mirella Freni. Der Italienerin steht sie an Innigkeit, Zartheit und stimmlicher Noblesse in nichts nach.
Phänomenale “Traviata” mit Carlos Kleiber
Im Jahr darauf ist Ileana Cotrubaș als Violetta in Verdis “La Traviata” an der Bayerischen Staatsoper zu Gast, mit Plácido Domingo als Partner und mit dem legendären Carlos Kleiber im Orchestergraben. Es werden Momente ihres größten Triumphs, und Momente größter künstlerischer Befriedigung: “Mit Kleiber zu arbeiten, da geht es nicht darum, dass er sagt: Schau, du musst hier piano singen oder forte”, erzählt Cotrubaș. “Die Zusammenarbeit mit Kleiber ist so komplex, so immens – und auch, wie er mit einem Orchester arbeitet, ist unglaublich. Mit Kleiber kann ich meine Seele zerreißen, ich kann mich kaputt machen, mit ihm kann ich an meine Grenzen gehen. Um mit Kleiber noch einmal arbeiten zu können, dafür würde ich alles tun.”
„Um mit Kleiber noch einmal arbeiten zu können, dafür würde ich alles tun“ (Ileana Cotrubaș)
Markantes Karriereende mit 51 Jahren
Die Karriere von Ileana Cotrubaș dauert gerade einmal 24 Jahre. Mit 51 verabschiedet sich die Sopranistin, deren Gesundheit nie grenzenlos war, ohne erkennbaren Stimmverschleiß genauso markant und diszipliniert von der Opernbühne, wie sie ihr vorher gedient hatte. Und hinterlässt einen Opernbetrieb, der ihr höchst suspekt war und den sie in ihrer aktiven Zeit immer wieder lautstark kritisiert hat.
Meinungsstark gegenüber Regisseuren und Intendanten
Entscheidend sei nicht die Berühmtheit, sondern die Frage, wieweit man bereit sei, seine eigenen Vorstellungen zu verteidigen, so lautete ihr Credo, das ihr unter Regisseuren und Intendanten nicht nur Freunde eingebracht hat. Wenn eine Inszenierung sie nicht überzeugte, stieg die Cotrubaș auch aus laufenden Produktionen aus: 1973 in Wien im “Eugen Onegin”, 1980 an der Met im “Don Pasquale”. 1987 tritt sie in Zürich nach einer Gala-Vorstellung der “Traviata” vor das Publikum, entschuldigt sich für das Mitwirken in einer ihrer Ansicht nach indiskutablen Produktion.
“Ängstlich war sie nie, sondern immer ehrlich“, brachte es der österreichische Musikkritiker Karl Löbl auf den Punkt. Diese ehrliche Stimme ist nun endgültig verklungen. Die rumänische Sopranistin Ileana Cotrubaș ist heute im Alter von 87 Jahren gestorben. Das teilte die Opera Națională București mit.
(край на цитата)
Превод:
Портал „BR Klassik“
20 август 2026 г.
от Аника Тоушел
За смъртта на сопраното Илеана Котрубаш
Силна воля и харизматична личност
Румънката Илеана Котрубаш беше едновременно: една от най-известните сопрани на 20-ти век и една от най-откровените артистки в оперния свят. Тя винаги е защитавала своята артистична независимост – включително решението си да се оттегли от сцената само на 51 години. Сега тя почина на 87 години. Некролог.
Волфганг Амадеус Моцарт беше любимият ѝ композитор: „Моцарт не е само за мен, но вярвам, че и за всички нас, универсалният гений“, казва Илеана Котрубаш. „Пяла съм във „Вълшебната флейта“ много пъти в живота си и честно мога да ви кажа, че все още никога не мога да ѝ се наситя. С Моцарт откривам толкова много красиви неща всеки път!“ Роли като Сузана от „Сватбата на Фигаро“, Илия от „Идоменей“ и Памина от „Вълшебната флейта“ формират ядрото на нейния репертоар.
Илеана Котрубаш, мъдра певица, пази гласа си
Въпреки че Илеана Котрубаш изпълнява много по-малко оперни роли от повечето си колеги и с приблизително 35 изпълнения на сезон вероятно поставя рекорд за най-малко участия сред топ звездите, румънското сопрано въпреки това е едно от най-важните сопрани на 20-ти век. Или може би именно заради това? „Гласът е много деликатен инструмент“, обяснява певицата. „Лично аз например се уморявам много бързо по време на запис. Подготвям се за първия дубъл, но след това нещата може да не се получат с оркестъра, или тенорът да не е в ритъм, или баритонът. След това трябва да го преиграем два или три пъти и гласът ми се уморява много бързо.“
Поглед назад към певческата кариера на Илеана Котрубаш
Илеана Котрубаш е родена през 1939 г. в Галац, на румънското черноморско крайбрежие. Семейството ѝ е музикално и затова Илеана вече пее в Детския хор на Букурещкото радио на деветгодишна възраст и получава възможност да се изявява на оперната сцена. След музикално училище и университетско обучение – освен пеене, тя учи и пиано, цигулка, акордеон и хорово дирижиране – всичко се случва много бързо. Дебютът ѝ през 1966 г. в Букурещката опера е в ролята на Иниолд в „Пелеас и Мелисанда“ от Дебюси, а през същата година печели първа награда на музикалния конкурс на „ARD“ в Мюнхен, което я привлича на Запад.
Огромен успех като Мими на оперната сцена
Кристоф фон Донани довежда дребничката румънка с искрящо, леко сопрано и завладяваща харизма във Франкфуртската опера. Оттам тя заминава за Виена, където се фокусира предимно върху роли в опери от Моцарт и Рихард Щраус. 1975 г. се превръща в една от най-добрите ѝ години: с дебюта ѝ в Миланската Скала, като Мими в „Бохеми“ от Пучини, замествайки в последния момент Мирела Френи. Тя по никакъв начин не отстъпва на италианското сопрано по отношение на интимност, деликатност и вокално благородство.
Феноменална „Травиата“ с Карлос Клайбер
На следващата година Илеана Котрубаш се изявява като Виолета в „Травиата“ от Верди в Баварската държавна опера, с Пласидо Доминго като неин партньор и легендарния Карлос Клайбер в оркестровата яма. Това са моменти на най-големия ѝ триумф и на най-голямо артистично удовлетворение: „Работата с Клайбер не е за това той да каже: Вижте, трябва да пеете пиано тук или форте тук“, обяснява Котрубаш. „Работата с Клайбер е толкова сложна, толкова необятна – и начинът, по който той работи с оркестър, е невероятен. С Клайбер мога да разкъсам душата си, мога да се изправя до краен предел, мога да достигна абсолютните си граници с него. Бих направила всичко, за да работя отново с Клайбер.“
„Бих направила всичко, за да работя отново с Клайбер“ (Илеана Котрубаш)
Ударен край на кариерата ѝ на 51 години
Кариерата на Илеана Котрубаш обхваща едва 24 години. На 51 години сопраното, чието здраве никога не е било безгранично, се сбогува с оперната сцена със същия поразителен и дисциплиниран подход, с който ѝ е служила, без да показва забележимо износване на гласа. Тя оставя зад гърба си оперна сцена, която е намирала за силно подозрителна и която многократно и шумно е критикувала през активните си години.
Силно настроена към режисьори и артистични директори
Според нейното кредо, славата не е решаващият фактор, а по-скоро доколко човек е готов да защитава собствените си идеи – кредо, което не е печелило особено приятели сред режисьорите и артистичните директори. Ако дадена продукция не я е убеждавала, Котрубаш дори се е оттегляла от текущи продукции: през 1973 г. във Виена с „Евгений Онегин“ и през 1980 г. в МЕТ с „Дон Паскуале“. През 1987 г., след гала представление на „Травиата“ в Цюрих, тя се обръща към публиката и се извинява за участието си в това, което смята за неприемлива продукция.
„Тя никога не е била плаха, но винаги честна“, уместно го е казал австрийският музикален критик Карл Льобл. Този честен глас сега е замлъкнал завинаги. Румънското сопрано Илеана Котрубаш почина днес на 87-годишна възраст. Това беше съобщено от Националната опера в Букурещ.
(край на превод)
Второто траурно съобщение е от Румъния:
Портал „Antena Spy News“ в Румъния
20.08.2026
Oana Vacarusi
A murit soprana Ileana Cotrubaș. Una dintre cele mai mari voci ale operei românești avea 87 de ani
Lumea operei este în doliu. Soprana Ileana Cotrubaș, una dintre cele mai apreciate voci ale operei românești, a murit la vârsta de 87 de ani.
Soprana Ileana Cotrubaș, una dintre cele mai importante voci ale artei lirice internaționale, a murit. Anunțul a fost făcut astăzi, 20 august, de Opera Națională București.
A murit soprana Ileana Cotrubaș. Una dintre cele mai mari voci ale operei românești avea 87 de ani
Lumea operei este în doliu. Soprana Ileana Cotrubaș, una dintre cele mai mari voci ale artei lirice românești și internaționale, a murit la vârsta de 87 de ani. Anunțul a fost făcut de Opera Națională București.
Ileana Cotrubaș s-a născut la Galați, pe 9 iunie 1939, într-o familie de muzicieni. Și-a descoperit pasiunea pentru muzică încă din copilărie. La doar nouă ani, a început să cânte în Corul de Copii al Radiodifuziunii Române.
În 1952, s-a mutat la București pentru a urma cursurile Școlii Speciale de Muzică. Debutul pe scena Operei din București a avut loc în 1964. De acolo, cariera sa a cunoscut o ascensiune impresionantă.
“Laureată a unor prestigioase concursuri internaționale, Ileana Cotrubaș a cântat la Opera de Stat din Viena, Hamburg, Berlin, Festivalul de la Salzburg, Glyndebourne, Royal Opera House Covent Garden, Teatro alla Scala din Milano și Metropolitan Opera din New York. Momentul din 1975, când a înlocuit-o în ultimul moment pe Mirella Freni în rolul Mimì din „La Bohème”, la Scala din Milano, a rămas emblematic pentru cariera sa.
Admirată pentru unicitatea vocii, inteligența frazării și forța expresivă a interpretării, Ileana Cotrubaș a colaborat cu dirijori legendari și a lăsat o amprentă profundă asupra repertoriului liric, de la Mozart și Verdi la Puccini, Bizet și Offenbach.”, a fost mesajul transmis de reprezentanții Operei Naționale București.
Ileana Cotrubaș a continuat să formeze noi generații de artiști
După retragerea de pe scenă, Ileana Cotrubaș nu s-a îndepărtat de lumea muzicii. Soprana a continuat să transmită mai departe experiența acumulată de-a lungul unei cariere impresionante.
A susținut cursuri de măiestrie și s-a dedicat pedagogiei. A format și a inspirat generații de artiști care au avut astfel șansa de a învăța de la una dintre marile voci ale operei.
“După retragerea de pe scenă, a continuat să dăruiască artei cântului prin pedagogie și cursuri de măiestrie, formând și inspirând generații de artiști.
Opera Națională București transmite sincere condoleanțe familiei, apropiaților și tuturor celor care au iubit și admirat arta sa.
Ileana Cotrubaș rămâne în memoria operei românești și universale ca o artistă de o rară noblețe vocală și scenică.
„Drum lin către stele, Maestra!”, a fost mesajul transmis de reprezentanții Operei Naționale București.
(край на цитата)
Превод:
Румънски портал “Antena Spy News”
20.08.2026
Оана Вакаруси
Сопраното Илеана Котрубаш почина. Един от най-великите гласове на румънската опера беше на 87 години
Светът на операта е в траур. Сопраното Илеана Котрубаш, един от най-ценените гласове на румънската опера, почина на 87-годишна възраст.
Сопраното Илеана Котрубаш, един от най-важните гласове на международното певческо изкуство, почина. Съобщението беше направено днес, 20 август, от Националната опера в Букурещ.
Сопраното Илеана Котрубаш почина. Един от най-великите гласове на румънската опера беше на 87 години
Светът на операта е в траур. Сопраното Илеана Котрубаш, един от най-великите гласове на румънското и международното певческо изкуство, почина на 87-годишна възраст.
Илеана Котрубаш е родена в Галац на 9 юни 1939 г. в семейство на музиканти. Тя открива страстта си към музиката още от детството си. Едва на девет години започва да пее в Детския хор на Румънското радио. През 1952 г. се мести в Букурещ, за да учи в специално музикално училище. Дебютът ѝ на сцената на Букурещката опера се състои през 1964 г. Оттам кариерата ѝ претърпява впечатляващ възход.
Лауреат на престижни международни конкурси, Илеана Котрубаш пее във Виенската държавна опера, Хамбург, Берлин, Залцбургския фестивал, Глайндбърн, Кралската опера „Ковънт Гардън“, Миланската Скала и Метрополитън опера в Ню Йорк. Моментът през 1975 г., когато тя заменя Мирела Френи в последния момент в ролята на Мими в „Бохеми“ в Миланската скала, остава емблематичен за кариерата ѝ.
„Възхищавана от уникалността на гласа си, интелигентността на фразирането и изразителната сила на интерпретацията си, Илеана Котрубаш си сътрудничи с легендарни диригенти и оставя дълбок отпечатък върху лиричния репертоар, от Моцарт и Верди до Пучини, Бизе и Офенбах“, е посланието, изпратено от представителите на Букурещката национална опера.
Илеана Котрубаш продължава да обучава нови поколения артисти
След като се оттегля от сцената, Илеана Котрубаш не се дистанцира от света на музиката. Сопраното продължава да предава опита, натрупан през впечатляващата си кариера.
Тя провежда майсторски класове и се посвещава на педагогиката. Обучава и вдъхновява поколения артисти, които по този начин имат възможността да се учат от един от великите оперни гласове.
След като се оттегля от сцената, тя продължава да дава своя принос към пеенето чрез педагогика и майсторски класове, обучавайки и вдъхновявайки поколения артисти.
Националната опера в Букурещ изразява искрените си съболезнования на семейството, близките и всички, които са я обичали и са се възхищавали на нейното изкуство.
Илеана Котрубаш остава в паметта на румънската и световната опера като артист с рядко вокално и сценично благородство.
„Спокойствие и радост, Маестра!“, гласи посланието, изпратено от представителите на Националната опера в Букурещ.
(край на превода)
Също така ръководството на Виенската държавна опера, в която Илеана Котрубаш е имала впечатлителни изяви, отправя траурно съобщение в деня на кончината й. Цитирам:
Портал „Wiener Staatsoper“
20.08.2026
Die Wiener Staatsoper trauert um die große Sopranistin KS Ileana Cotrubaș, die im Alter von 87 verstorben ist.
All jene, die sie gehört und auf der Bühne erlebt hatten, geraten noch heute ins Schwärmen. Für nicht wenige, war sie die Violetta, die Nedda, die Mimì, die Gilda ihrer Zeit. Aber auch als Susanne oder Tatjana setzte sie Maßstäbe. Äußere, glatte Perfektion war nicht, was sie suchte, sondern künstlerische Wahrheit in Gesang und Spiel – und durch diese wurden bei Cotrubaș selbst einzelne Phrasen zum Ereignis, durch ihre nuancenreiche Farbgebung Emotionen und einzelne Momente zu Musik, zu hörbarer und fühlbarer Leidenschaft. Allein, wie sie als Violetta auf der berühmten Aufnahme unter Carlos Kleiber (an der Seite von Plácido Domingo und Sherrill Milnes) den an sie gerichteten Brief Giorgio Germonts vortrug, schrieb Aufführungsgeschichte. Und kaum eine Sopranistin hat durch das abschließende »È tardi!« Violettas Trauer, ihre Verzweiflung, ihre Trostlosigkeit so wirkungsmächtig und ans Herz gehend ausgerufen, wie sie.
Im rumänischen Galați geboren, begann die Cotrubaș ihre Ausbildung 1948 im Kinderchor der Bukarester Nationaloper und bei Radio Bukarest, später studierte sie am Konservatorium von Bukarest und in Wien. Zahlreiche Engagements führten die in Wien lebende Sopranistin an die großen Bühnen in Paris, Mailand, New York, London, Berlin und Amsterdam sowie zu den Salzburger Festspielen und nach Glyndebourne, wobei die Wiener Staatsoper für sie stets eine Sonderstellung, eine echte künstlerische Heimat blieb. 1969 debütierte sie hier als Pamina (Die Zauberflöte) und war dem Haus bis 1990 u. a. als Violetta (La traviata), Nedda (Pagliacci), Mimì (La Bohème), Sophie (Der Rosenkavalier), Gilda (Rigoletto), Tatjana (Eugen Onegin), Zerlina (Don Giovanni), Adina (L’elisir d’amore), Amelia (Simon Boccanegra) und Micaëla (Carmen) zu erleben. Als streitbare Diskutantin sogar noch bis 2012.
1981 wurde Ileana Cotrubaș zur Österreichischen Kammersängerin ernannt, 1991 mit der Ehrenmitgliedschaft der Wiener Staatsoper ausgezeichnet. Die Wiener Staatsoper hisst zum Zeichen der Trauer die schwarze Flagge.
(край на цитата)
Превод:
Портал на Виенската държавна опера
20 август 2026 г.
Виенската държавна опера скърби за загубата на великото сопрано – Камерзенгерин Илеана Котрубаш, която почина на 87-годишна възраст.
Всички, които са я чували и са я виждали на сцена, все още й се възхищават. За мнозина тя е била Виолета, Неда, Мими, Джилда на своето време. Но тя е задавала и стандарти като Сузана и Татяна. Тя не е търсела повърхностно, изпипано съвършенство, а по-скоро артистична истина в пеенето и актьорската игра – и чрез това Котрубаш е превръщала дори отделни фрази в събития, а чрез нюансираната си палитра от цветове е превръщала емоциите и отделните моменти в музика, в чуваема и осезаема страст. Само начинът, по който е предала писмото на Жорж Жермон до Виолета на известния запис под ръководството на Карлос Клайбер (заедно с Пласидо Доминго и Шерил Милнс), е направил история на представленията. И едва ли някое друго сопрано е предавало толкова силно и трогателно мъката, отчаянието и опустошението на Виолета с финалното „È tardi!“.
Родена в Галац, Румъния, Котрубаш започва обучението си през 1948 г. в детския хор на Националната опера в Букурещ и в Букурещкото радио. По-късно учи в Букурещката консерватория и във Виена. Многобройни ангажименти отвеждат виенското сопрано на големите сцени на Париж, Милано, Ню Йорк, Лондон, Берлин и Амстердам, както и на Залцбургския фестивал и Глайндбърн, въпреки че Виенската държавна опера винаги е имала специално място за нея, истински артистичен дом. Тя дебютира тук през 1969 г. като Памина („Вълшебната флейта“) и продължава да се изявява в театъра до 1990 г., изявявайки се в роли като Виолета („Травиата“), Неда („Палячи“), Мими („Бохеми“), Софи („Кавалерът на розата“), Джилда („Риголето“), Татяна („Евгений Онегин“), Церлина („Дон Жуан“), Адина („Любовен еликсир“), Амелия („Симон Боканегра“) и Микаела („Кармен“). Като гласовит и откровен критик, тя дори се изявява тук до 2012 г.
През 1981 г. Илеана Котрубаш е идбрана за австрийска камерна певица (Kamersängerin), а през 1991 г. е удостоена с почетно членство във Виенската държавна опера.
Виенската държавна опера е в траур с черен флаг.
(край на превода)
Следва траурно съобщение от Австрия:
Портал „Der Standard“ Австрия
20.08.2026 г.
Opernsängerin Ileana Cotrubaș verstorben
Die Rumänin gehörte zu den zentralen Proponenten der Wiener Staatsoper im 20. Jahrhundert
Wien – Ileana Cotrubaș ist tot – und damit eine der legendären Sopranistinnen der Wiener Staatsoper. Die gebürtige Rumänin, Ehrenmitglied des Hauses am Ring, verstarb nun im Alter von 87 Jahren. “Äußere, glatte Perfektion war nicht, was sie suchte, sondern künstlerische Wahrheit in Gesang und Spiel”, zollte “ihr” Haus am Donnerstag der verstorbenen Künstlerin den gebührenden Respekt.
Geboren wurde die spätere Sängerin am 9. Juni 1939 im ostrumänischen Galați wobei die Familie 1945 in die Hauptstadt übersiedelte. Cotrubaș studierte später an der dortigen Musikakademie von Bukarest, wo sie 1964 an der dortigen Nationaloper auch ihr persönliches Bühnendebüt feierte. Ihr Sieg beim Gesangswettbewerb in ‘s-Hertogenbosch in den Niederlanden öffnete ihr 1965 die Tür in den Westen. So feierte Cotrubaș alsbald in Brüssel und Amsterdam Erfolge und studierte ab 1967 in ihrer neuen Wahlheimat Wien. 1968 war sie dann erstmals bei den Salzburger Festspielen zu hören und erhielt im selben Jahr ihr erstes festes Engagement in Frankfurt.
Staatsoperndebüt 1969
Ihr persönliches Debüt an der Wiener Staatsoper folgte 1969 als Pamina in der “Zauberflöte” – der Auftakt zu einer langen, gemeinsamen Geschichte, in der die Rumänin bis 1990 zahlreiche bis heute legendäre Interpretationen zentraler Partien vorlegte – von der Violetta über die Mimì bis zur Zerlina. Am 26. November 1990 sagte sie dem Wiener Publikum mit einer letzten Mimí für immer Adieu.
Aber auch wenn Wien ihre künstlerische wie ihre tatsächliche Heimat wurde, war Ileana Cotrubaș in ihrer Karriere an allen zentralen Opernhäusern zu erleben – von Paris über Mailand bis New York. Seit 1981 trug die Künstlerin den Titel der Österreichischen Kammersängerin und konnte sich 1991 über die Ehrenmitgliedschaft der Wiener Staatsoper freuen. Ihr Haus hat aus diesem Grunde zu Ehren der Verstorbenen die schwarze Flagge gehisst. (APA, 20.8.2026)
(край на цитата)
Превод:
Портал „Der Standard“ Австрия
20 август 2026 г.
Оперната певица Илеана Котрубаш почина
Румънката беше една от ключовите фигури на Виенската държавна опера през 20-ти век
Виена – Илеана Котрубаш почина – и с нея едно от легендарните сопрани на Виенската държавна опера. Родената в Румъния певица, почетен член на операта на „Рингщрасе“, почина на 87-годишна възраст. „Тя не търсеше повърхностно, изпипано съвършенство, а по-скоро артистична истина в пеенето и актьорската игра“, заяви ръководството на операта в четвъртък, отдавайки дължимата почит на починалата артистка.
Бъдещата певица е родена на 9 юни 1939 г. в Галац, Източна Румъния, а семейството ѝ се премества в столицата през 1945 г. Котрубаш по-късно учи в Музикалната академия в Букурещ, където дебютира и на сцената на Националната опера през 1964 г. Победата ѝ на певческия конкурс в Хертогенбош, Холандия, през 1965 г. отваря вратата към Запада. Котрубаш скоро се радва на успех в Брюксел и Амстердам, а от 1967 г. учи в новия си дом – Виена. През 1968 г. дебютира на Залцбургския фестивал и същата година получава първия си постоянен ангажимент във Франкфурт.
Дебют във Виенската държавна опера 1969 г.
Дебютът ѝ във Виенската държавна опера следва през 1969 г. като Памина във „Вълшебната флейта“ – началото на дълго и забележително сътрудничество, в което румънското сопрано изпълнява множество интерпретации на ключови роли, от Виолета и Мими до Церлина, които остават легендарни и до днес. На 26 ноември 1990 г. тя се сбогува с виенската публика с последна Мими.
Но въпреки че Виена става едновременно неин артистичен и истински дом, Илеана Котрубаш се е изявявала във всички големи оперни театри през цялата си кариера – от Париж до Милано и Ню Йорк. От 1981 г. тя носи титлата австрийска камерна певица (Kamersängerin), а през 1991 г. е удостоена с почетно членство във Виенската държавна опера. Поради тази причина оперния театър е издигнал черно знаме в нейна чест. (APA, 20 август 2026 г.)
(край на превода)
Също на 20 август 2026 г. световно известният певец Пласидо Доминго, който многократно е имал изяви с Илеана Котрубаш на редица световни сцени, изказва кратко, но съдържателно съболезнование, поместено във Фейсбук. Цитирам текста в оригинал на английски и после в превод на български:
„Deeply saddened by the passing of the great Romanian soprano, Ileana Cotrubaș. Ileana and I were close colleagues for so many years, as Violetta and Alfredo in La Traviata, Mimì and Rodolfo in La Bohème, Gilda and the Duke in Rigoletto, Antonia and Hoffmann in The Tales of Hoffmann, and Nedda and Canio in Pagliacci, etc. With Ileana, great singer and actor as stage partner, we believed in the characters we portrayed, and were able to create memorable performances that reached the hearts of our audience… My dear Ileana, rest in peace“.
(край на цитата)
Превод:
„Дълбоко съм натъжен от кончината на великото румънско сопрано Илеана Котрубаш. С Илеана бяхме близки колеги в продължение на толкова много години, като Виолета и Алфредо в „Травиата“, Мими и Родолфо в „Бохеми“, Джилда и Херцогът в „Риголето“, Антония и Хофман в „Хофманови разкази“, Неда и Канио в „Палячи“ и т.н. С Илеана, велика певица и актриса, като сценичен партньор, ние вярвахме в героите, които изобразявахме, и успяхме да създадем запомнящи се изпълнения, които достигнаха до сърцата на нашата публика… Скъпа моя Илеана, почивай в мир“.
(край на превода и на труаурните съобщения)
Очевидно това име е добре познато на всички оперни любители в България. Нейната кариера започва в края на 40-те години в Букурещ – през 1948 г. тя принадлежи към детския хор на Радио Букурещ, играе на сцената на Букурещката държавна опера в спектакли с участие на детски хор, като в „Кармен“, „Бохеми“ и „Тоска“. През 1964 г. вече играе и в малки роли на сцената на Букурещката опера – дебют в ролята на Yniold в операта „Пелеас и Мелизанда“ от Клод Дебюси (за музикалното й образование ще пиша по-късно). Още през тази 1964 г. – вече на 25 години, Котрубаш спечелва първата награда в раздела „вокално изкуство“ на авторитетния международен конкурс в Букурещ на името на Енеску, което веднага отваря пътя й към международните сцени. Още през следващата 1965 г. тя е победителка в Певческия конкурс в Хертогенбош в Нидерландия, а през 1966 г. печели първа награда на Певческия конкурс в Мюнхен, обявен от Първа немска радио- и телевизионна програма – “ARD”.
Но нека се върнем в началото – биографията и обучението на младата румънка, която само няколко години след тези първи успехи на международни конкурси започва много успешна международна кариера – първо в Европа, после и извън нея.
Илеана Котрубаш е родена на 9 юни 1939 г. в Галац в музикално семейство. Още от 1948 г. пее в детски хор (писах за това) и получава първите си допири с оперната сцена. Завършва музикално училище в Букурещ, след това учи и завършва с отличие вокално изкуство в Букурещката държавна консерватория („Ciprian Porumbescu-Konservatorium“ при Constantin Stroescu). От 1966 г. е член на Букурещката държавна опера, където започва с роли като Оскар в „Бал с маски“ и Джилда в „Риголето“ от Верди, Блондхен в „Отвличане от сарая“ на Моцарт и други. След спечелване на наградите в чужбина през 1965 г. и 1966 г. наред с изявите в Букурещ идват и първите ангажименти от чужди страни – най-напред от Брюксел през 1967 г. – в „Teatro de la Monnaie”, където дебютира като Памина във „Вълшебната флейта“ от Моцарт. През тази година е и дебюта на Котрубаш при Музикалния фестивал в Залцбург, а през 1969 г. играе в главната роля на Мелизанда в „Пелеас и Мелизанда“ от Клод Дебюси на оперния фестивал в Глайндбърн във Великобритания.
Цитирам подробна биография на Илеана Котрубаш (превод от английски език):
Илеана Котрубаш (на румънски: [ iˈle̯ana kotruˈbaʃ ] , родена на 9 юни 1939 г., починала на 20 август 2026 г., е румънско оперно сопрано, чиято кариера обхваща периода от 60-те до 80-те години на миналия век. Тя е била много възхищавана заради актьорските си умения и способността си да пее опери на много различни езици.
Живот и кариера
Илеана Котрубаш е родена на 8 юни 1939 г. в Галац. Тя е израства в музикално семейство; баща ѝ, Василе, е бил тенор в любителски хор. Музикалната кариера на Котрубаш започва на деветгодишна възраст, когато става член на детски радиохор. До единадесетгодишна възраст тя е една от водещите му солистки. През 1952 г. се премества в Букурещ , за да учи в „Řcoala Specială de Muzică“ – училище за музикално надарени.
Котрубаш дебютира на сцената в Букурещката опера като Иниолд в „Пелеас и Мелизанда“ от Дебюси през 1964 г. Впоследствие тя разширява репертоара си, за да включи роли като Оскар в „Бал с маски“ от Верди, Джилда в „Риголето“ и Блондхен в „Отвличане от сарая“ от Моцарт и започва да се изявява в продукции в цяла Европа.
През 1965 г. Котрубаш печели Международния вокален конкурс в Хертогенбош, Холандия, където печели първа награда в категориите опера, песни и оратория. На следващата година печели Международния музикален конкурс на „ARD“ в Мюнхен. Тези награди, заедно с големия ѝ успех в ролята на Памина във „Вълшебната флейта“ на Моцарт в Брюксел, водят до участия във Виенската държавна опера, Хамбургската държавна опера, Берлинската държавна опера и Залцбургския фестивал, както и до договор с Опера Франкфурт през 1968 г.
През 1969 г. тя дебютира във Великобритания на фестивала в Глайндбърн в ролята на Мелизанда в „Пелеас и Мелизанда“ от Дебюси и пее два последователни сезона там в главната роля в „Калисто“ от Кавали. Дебютира в Кралската опера в Лондон през 1971 г. като Татяна в „Евгений Онегин“ от Чайковски.
Дебютът ѝ във „Виенската държавна опера“ е през 1969 г. като Памина във „Вълшебната флейта“. Котрубаш подписва тригодишен договор с Виенската държавна опера през 1970 г. По време на престоя си там тя научава ролите на Сузана в „ Сватбата на Фигаро“ от Моцарт, Церлина в „Дон Жуан“, главната роля в „Травиата“ от Верди, Мими в „Бохеми“ от Пучини и Софи в „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус.
През 1973 г. тя прави своя американски оперен дебют в „Лирик Опера” в Чикаго като Мими, а в Глайндбърн пее Сузана заедно с Кнут Скрам като Фигаро.
Котрубаш прави своя международен пробив на 7 януари 1975 г., когато замества Мирела Френи в Миланската Скала като Мими. Тя трябва да лети от дома си в Кент и пристига 15 минути преди вдигане на завесата. Нейната интерпретация е аплодирана както от критиците, така и от публиката.
Котрубаш дебютира в Метрополитън опера на 23 март 1977 г. в ролята на Мими в продукция с Хосе Карерас и Рената Ското. Докато е в МЕТ, тя се изявява като Джилда заедно с Пласидо Доминго и Корнел МакНийл, в телевизионно представление на „Риголето“ на 7 ноември 1977 г., и като Виолета, отново заедно с Доминго и МакНийл, в телевизионно представление на „Травиата“ на 28 март 1981 г. Тя пее още три роли в МЕТ: Илия в „Идоменей“ от Моцарт (при премиерата й в Метрополитън опера), Татяна в „Евгений Онегин“ и Микаела в „Кармен“ от Бизе – ролята на последното ѝ изпълнение с трупата на 26 март 1987 г.
Илеана Котрубаш е известна с това, че е много взискателна към режисьори и колеги. На два пъти – при „Евгений Онегин“ във Виена през 1973 г. и при „Дон Паскуале“ в Метрополитън през 1980 г., тя напуска постановки, когато не е съгласна с режисьора.
Тя се оттегля от публичното пеене през 1990 г., но продължава да преподава, да води майсторски класове и да обучава обещаващи млади певци, включително Елена Цалагова.
Илеана Котрубаш умира в Букурещ на 20 август 2026 г.
(край на биографичните бележки)
Ще се спра на някои подробности от кариерата на Илеана Котрубаш:
На 27 декември 1969 г. Илеана Котрубаш дебютира на сцената на Виенската държавна опера като Памина във „Вълшебната флейта“ от Моцарт – една от най-хубавите й роли, която я налага за дълги години като желан гост във Виена – от 1969 г. чак до края на кариерата й – последна роля там през 1990 г. като Мими в „Бохеми“ от Пучини.
Ето подробности по премиерата й във Виена през 1969 г.:
DIE ZAUBERFLÖTE
Samstag, 27. Dezember 1969 | 19:00 | in deutscher Sprache
115. Aufführung in dieser Inszenierung
- Peter Lacovich | Dirigent
- Rudolf Hartmann | Inszenierung
- Günther Schneider-Siemssen | Bühnenbilder
- Charlotte Flemming | Kostüme
- Norbert Balatsch | Chorleitung
- Werner Hollweg | Tamino
- Walter Kreppel | Sarastro
- Heinz Imdahl | Sprecher
- Heinz Zednik | Erster Priester
- Ljubomir Pantscheff | Zweiter Priester
- Maria Michels | Königin der Nacht
- IlEANA COTRUBAS | PAMINA
- Lotte Rysanek | Erste Dame
- Gertrude Jahn | Zweite Dame
- Vera Little | Dritte Dame
- Hilda de Groote | Papagena
- Heinz Holecek | Papageno
- Kurt Equiluz | Monostatos
- Karl Terkal | Erster Geharnischter
- Manfred Jungwirth | Zweiter Geharnischter
- Wiener Sängerknaben | Drei Knaben
- Gustaf Elger | Dritter Priester
- Hans Christian | Vierter Priester
(край на цитата)
Както виждаме, на този спектакъл в ролята на Вторият свещеник участва българският бас Любомир Панчев, който дълги години пее на виенска сцена.
В течение на 22 години Илеана Котрубаш редовно играе на виенска сцена в различни опери и е любимка на виенската публика. Ето пълен списък на всички нейни участия на тази оперна сцена – 14 различни роли от опери на Бизе, Рихард Щраус, Моцарт, Чайковски, Доницети, Пучини, Верди, Леонкавало, Масне:
| Titel des Werks | Rolle/Funktion der Person | Datum der ersten/letzten Vorstellung | Anzahl der Vorstellungen | |
|---|---|---|---|---|
| Carmen | Micaëla | 26.01.1978–14.05.1981 | 3 mal | |
| Der Rosenkavalier | Sophie | 02.12.1971–02.01.1974 | 5 mal | |
| Die Zauberflöte | Pamina | 27.12.1969–23.02.1978 | 11 mal | |
| Don Giovanni | Zerlina | 15.04.1972–01.06.1973 | 5 mal | |
| Eugen Onegin | Tatjana | 08.04.1989–14.04.1989 | 3 mal | |
| L’ elisir d’amore | Adina | 24.04.1980–21.05.1982 | 9 mal | |
| La Bohème | Mimì | 17.09.1972–26.11.1990 | 13 mal | |
| La traviata | Violetta Valéry | 25.12.1971–29.01.1989 | 19 mal | |
| Le nozze di Figaro | Susanna | 10.04.1973–03.05.1982 | 11 mal | |
| Pagliacci | Nedda (Colombina) | 06.06.1985–27.03.1988 | 14 mal | |
| Rigoletto | Gilda | 16.05.1972–14.01.1980 | 10 mal | |
| Simon Boccanegra | Amelia Grimaldi | 19.04.1986–18.05.1986 | 4 mal | |
| Symposium | Mitwirkende | 25.06.2012 | 1 mal | |
| Werther | Charlotte | 24.05.1990–27.05.1990 | 2 mal |
(край на цитата)
Между 1971 г. и 1989 г. тя пее там 19 пъти в ролята на Виолета Валери в „Травиата“ от Верди, като редица специалисти я определят за „една от най-добрите изпълнителки на ролята в световен мащаб“ през тази епоха.
Последната изява на Илеана Котрубаш във Виена е на 26 ноември 1990 г. в ролята на Мими в „Бохеми“ от Пучини. Цитирам ансамбъла при тази нейна последна изява във Виена:
Besetzung | 26.11.1990
| Dirigent | Silvio Varviso |
|---|---|
| Inszenierung und Bühnenbilder | Franco Zeffirelli |
| Kostüme | Marcel Escoffier |
| Choreinstudierung | Helmuth Froschauer |
| Rodolfo | Luis Lima |
| Mimì | Ileana Cotrubas |
| Marcello | Alexandru Agache |
| Schaunard | Carlos Chausson |
| Colline | Goran Simić |
| Musetta | Patricia Wise |
| Benoit | Jaroslav Štajnc |
| Alcindoro | Hans Christian |
| Parpignol | Hakan Aysev |
| Sergeant der Zollwache | Gerhard Panzenböck |
| Zollwächter | Franz Preier |
| Obstverkäufer | Adolf Tomaschek |
(край на цитата)
На 9 юни 2014 г. Илеана Котрубаш навърши кръглите 75 години – повод за юбилей и за спомени от нейната „виенска епоха“. Редица медии във Виена писаха за това, като меродавният „Куриер“ отпечата редица материали за юбилея на певицата, която живее сега постоянно във Виена. Ето един цитат от 7 юни 2014 г.
Портал „Kurier“ Виена
7 юни 2014 г.
Ileana Cotrubas: Die denkbar beste Violetta wird 75. Die in Wien lebende Sopranistin hat mit ihren Interpretationen Operngeschichte geschrieben.
Sie hat in ihrem Leben so viele Interviews gegeben, sagt sie, und will sich heute nicht mehr öffentlich zu Wort melden. Das muss man nicht nur respektieren, sondern sogar verstehen. Ihre künstlerischen Leistungen sind so nachhaltig, dass sie immer noch viel über eine der wichtigsten Sängerinnen des 20. Jahrhunderts erzählen.
Sie, das ist Ileana Cotrubas, die in Galati/Rumänien geborene Sängerin, die am kommenden Montag ihren 75. Geburtstag feiert. “Sie war nicht eine der besten Violetta-Interpretinnen, sondern die Allerbeste.” Das sagt der ehemalige Wiener Staatsoperndirektor Ioan Holender über sie. Und: “Zu Direktionszeiten von Rudolf Gamsjäger war sie, gemeinsam mit Agnes Baltsa, das Juwel im Ensemble der Staatsoper.”
Nach Anfangsjahren in Bukarest und dem Sieg beim Enescu-Wettbewerb debütierte sie in Wien 1969 als Pamina. Ab 1970 war sie fest engagiert, sang 19-mal die Violetta in “La Traviata”, 14-mal die Nedda in “Pagliacci” und 13-mal die Mimì in “La Bohème”. Als Letztere verabschiedete sie sich 1990 auch vom Haus am Ring und zog sich von ihrer aktiven Karriere zurück. Knapp danach wurde sie Ehrenmitglied des Hauses. Dazwischen liegen Triumphe in London, an der New Yorker Met und an der Mailänder Scala.
Was sie auch so besonders machte: “Sie ist nur durch Leistungen auf der Bühne zu dieser Weltkarriere gekommen”, erinnert sich Holender. Bei Regisseuren war sie nicht erst gefürchtet, seit sie einmal in Zürich vor den Vorhang trat und sich von einer Inszenierung distanzierte.
Wer heute nachhören will, wie einzigartig die Cotrubas sang, möge dies am besten mit der Aufnahme der “Traviata” (DG) tun, bei der Plácido Domingo ihr Bühnenpartner und Carlos Kleiber der Dirigent des Bayerischen Staatsorchesters ist.
(kurier) Erstellt am 07.06.2014
(край на цитата)
Превод:
Портал „Kurier” Виена
7 юни 2014 г.
Илеана Котрубаш: Най-добрата Виолета, която можете да си представите, става на 75 години. Сопраното, което живее във Виена, написа историята на операта със своите интерпретации.
Тя е дала толкова много интервюта през живота си, казва тя, и вече не иска да говори публично. Не само трябва да го уважавате, но и да го разбирате. Нейните артистични постижения са толкова трайни, че все още ни казват много за една от най-значимите певици на 20-ти век.
Тя е Илеана Котрубаш, певицата, родена в Галац, Румъния, която празнува 75-ия си рожден ден следващия понеделник. „Тя не беше един от най-добрите интерпретатори на Виолета, но най-добрият.“ Това казва за нея бившият директор на Виенската държавна опера Йоан Холендер. И: „Когато Рудолф Гамсйегер беше директор, тя, заедно с Агнес Балца, беше перлата в ансамбъла на Държавната опера.“
След първите години в Букурещ и победа на конкурса „Енеску“, тя дебютира във Виена през 1969 г. като Памина. От 1970 г. е постоянно ангажирана, пеейки Виолета в „Травиата“ 19 пъти, Неда в „Палячи“ 14 пъти и Мими в „Бохеми“ 13 пъти. Като последната, тя също се сбогува с „Haus am Ring“ през 1990 г. и се оттегли от активната си кариера. Малко след това тя стана почетен член на театъра. Между изявите във Виена тя има триумфи в Лондон, в Ню Йорк Мет и в Миланската Скала.
Какво също я направи толкова специална: „Тя постигна тази глобална кариера само чрез изпълненията си на сцената“, спомня си Холендер. „Режисьорите не се страхуваха от нея, откакто при един спектакъл в Цюрих излезе пред завесата на сцената и се дистанцира от една постановка на съответния режисьор“.
Всеки, който иска да чуе колко уникално е пяла днес Котрубаш, най-добре е да го направи със записа на „Травиата“ (DG), в която Пласидо Доминго е неин сценичен партньор, а Карлос Клайбер е диригент на Баварския държавен оркестър.
(Куриер) Създадена на 07.06.2014 г.
(край на превода)
Що се отнася до отношението на Илеана Котрубаш с тези „модерни“ режисьори, в нейната мемоарна книга “Opernwahrheiten” („Оперни истини“), издадена във Виена през 1998 г., същата изнася редица интересни и важни факти, които описват редица епизоди от богатия й артистичен живот. Ето един цитат от журналистката Юлия Позер, отпечатан във виенска медия:
Aufrichtige Abrechnung
Julia Poser
Endlich sagt einmal eine der großen Singschauspielerinnen ihre ungeschminkte Meinung über den heutigen Opernbetrieb. Ileana Cotrubas, die zwanzig Jahre lang ihr Publikum mit ihrem seelenvollen Gesang und ihrer großen Darstellungskunst beglückt hat, weiß, wovon sie spricht. In ihrem Buch “Opernwahrheiten” nimmt sie kein Blatt vor den Mund und nennt schonungslos Freund und Feind beim Namen.
Es ist keine der üblichen Künstlerbiographien. Über ihre Anfängerjahre in Bukarest, Wien, Frankfurt und München berichtet die 1939 in Galatz geborene Sängerin eher beiläufig. Der Leser erfährt auch, warum Ileana Cotrubas sich schon mit 51 Jahren von der Bühne verabschiedete: Streptokokken hatten der kleinen Ileana in den schlimmen Nachkriegsjahren eine Herzklappe angefressen. Vielleicht konnte deshalb auch niemand ergreifender und schöner als schwindsüchtige Violetta oder Mimi sterben, als es die zierliche Rumänin vermochte.
Allerdings ließ sich die intelligente Künstlerein nie für unverständliche, ja geradezu verantwortungslose Inszenierungen einspannen, wie sie in der Geschichte um den Züricher “La Traviata-Skandal” bewies. Denn ihr künstlerisches Credo war stets, niemals an der Verfälschung eines Meisterwerkes schuldig zu werden.
So wendet sie sich mutig, aber auch voll Zorn gegen jene eitlen Regisseure, die jede Oper “zeitgemäß”, “aktuell” und “innovativ” – also um jeden Preis “anders” inszenieren. Partiturtreue sei bei diesen Machern nicht mehr gefragt, “obwohl in der Partitur doch alles drin steht”. Man muß sie allerdings lesen können. Auch die Dirigenten klagt Ileana Cotrubas, die mit dem deutschen Dirigenten Manfred Ramin verheiratet ist, an, die auf die Verwirklichung des Gesamtkunstwerkes verzichten und – wie Wolfgang Sawallisch bekennt – “am liebsten gar nicht mehr nach oben auf die Bühne schauen”. So überlassen sie einer sensationslüsternen Intendanz und der Regie kampflos das Feld.
Vehement wehrt sie sich dagegen, die Opfer als ein kulturelles “Auslaufmodell” zu sehen. Haben zum Beispiel Parteipolitiker das Recht, durch die Berufung eines ihnen genehmen Intendanten etwas zugrunde zu richten, was einige der größten Genies geschaffen haben? fragt Ileana Cotrubas und antwortet zugleich “Nein, die Oper ist unsterblich, nur muß man sie richtig inszenieren”. Als leuchtende Beispiele nennt sie Regisseure wie Ponnelle, Strehler und Schenk.
Dem Sängernachwuchs gibt Ileana Cotrubas viele wertvolle Hinweise, warnt aber zugleich vor falschen Hoffnungen und zu frühem Verschleiß der Stimme. Auch als heute anerkannte Gesangslehrerin weiß sie, wovon sie spricht. Dabei verfällt sie nie in einen dozierten Fachjargon, so daß ihre “Opernwahrheiten” für jeden Leser eine aufschlußreiche, amüsante, oft zum Schmunzeln reizende Lektüre sind, aber auch zum Nachdenken über die heutige Kulturpolitik zwingen.
Ihre Sorge gilt dabei vor allem der Jugend, die nicht mehr die Opern kennenlernt, wie sie sind, sondern nur noch in der verschandelten Interpretation eines Nicht-Musiker-Regisseurs.
Nie kehrt die Cotrubas die “Primadonna” heraus, die sie ohne Zweifel war. Vom Scheitern bei der Aufnahme ins Konservatorium erzählt sie genauso ehrlich wie von einer verpatzten Note. Sie schwärmt von Plattenaufnahmen mit Carlos Kleiber, mit dem sie die wohl schönste “La Traviata” einspielte, oder von einem abenteuerlichen Flug von England nach Mailand, wo sie als Mimi schließlich Furore machte.
Ein liebenswertes, kluges und herzerfrischendes Buch einer Künstlerin, die auszusprechen wagt, wozu vielen der Mut fehlt.
(Ileana Cotrubas: “Opernwahrheiten”, Holzhausen Verlag, Wien 1998, 257 Seiten, 83 s/w- und Farbfotos, 64 DM)
(край на цитата)
Превод:
Искрена равносметка
Юлия Позер
Най-после една от големите певчески актриси дава своето неподправено мнение за днешния оперен бизнес. Илеана Котрубаш, която радва публиката от двадесет години с прочувственото си пеене и страхотни изпълнителски умения, знае какво говори. В книгата си “Оперни истини” тя не пести думи и безпощадно нарича приятел и враг с имената им.
Това не е една от обичайните биографии на артисти. Певицата, която е родена в Галац през 1939 г., разказва доста небрежно за ранните си години в Букурещ, Виена, Франкфурт и Мюнхен. Читателят научава и защо Илеана Котрубаш се сбогува със сцената на 51 години: стрептококите са разяли сърдечната клапа на малката Илеана в ужасните следвоенни години. Може би затова никой не би могъл да умре по-трогателно и по-красиво от тъжната Виолета или Мими, отколкото дребната румънка.
Въпреки това, интелигентната художничка никога не се е оставяла да бъде въвлечена в неразбираеми, дори безотговорни постановки, както демонстрира в историята на цюрихския скандал при „Травиата“. Защото нейното артистично кредо винаги е било никога да не бъде виновна за фалшификация на шедьовър.
Затова тя се обръща смело, но и с гняв срещу онези суетни режисьори, които поставят всяка опера по „съвременен“, „актуален“ и „иновативен“ начин – т.е. „различно“ на всяка цена. Вече не се изисква вярност на партитурата за тези създатели, „въпреки че всичко е в партитурата“. Трябва обаче да можете да ги разчетете. Илеана Котрубаш, която е омъжена за немския диригент Манфред Рамин, също обвинява диригентите, че са се отказали от реализацията на цялостното произведение на изкуството и – както Волфганг Савалиш признава – “за предпочитане е да не поглеждат повече към сцената”. Така те оставят терена на един сензационен режисьор и мениджър на театъра без бой.
Тя яростно се съпротивлява да гледа на жертвите като на културен „остарял модел“. Например, партийните политици имат ли право да съсипват нещо, което едни от най-големите гении са създали, като назначават художествен ръководител, който харесват? пита Илеана Котрубаш и в същото време отговаря „Не, операта е безсмъртна, просто трябва да я поставите правилно“. Тя цитира режисьори като Жан-Пиер Понел, Джорджо Стрелер и Ото Шенк като блестящи примери.
Илеана Котрубаш дава много ценни съвети на младите певци, но в същото време предупреждава за излъгани надежди и преждевременно износване на гласа. Дори като днес признат учител по пеене, тя знае какво говори. Тя никога не се впуска в лекционен технически жаргон, така че нейните „оперни истини“ са проницателно, забавно, често предизвикващо усмивка четиво за всеки читател, но също така ви принуждават да мислите за днешната културна политика.
Загрижеността им е преди всичко за младите хора, които вече не познават оперите такива, каквито са, а само в изкривената интерпретация на режисьор немузикант.
Котрубаш никога не се очертава като „примадона“, каквато несъмнено е била. Тя говори за неуспеха си да влезе в консерваторията също толкова честно, колкото и за неуспешната оценка. Тя се възхищава на записи с Карлос Клайбер, с когото е записала най-красивата “Травиата”, или на приключенски полет от Англия до Милано, където най-накрая прави сензация като Мими.
Прекрасна, умна и стопляща сърцето книга от художник, който се осмелява да каже това, за което на мнозина им липсва смелост.
(Илеана Котрубаш: “Оперни истини”, Holzhausen Verlag, Виена 1998 г., 257 страници, 83 черно-бели и цветни снимки, 64 DM)
(край на превода)
След като се спрях подробно на „виенския период“ от кариерата на Котрубаш, ще проследя кариерата й другаде. През сезона 1970/1971 Илеана Котрубаш дебютира в ролята на Татяна в „Евгений Онегин“ от Чайковски на сцената на „Ковънт Гардън“ в Лондон. През 1973 г. е нейният дебют в Америка – в ролята на Мими в „Бохеми“ от Пучини в „Lyric Opera of Chicago“. През 1975 г. тя играе в същата роля на сцената на Миланската Скала, като замества в последната минута недиспонирата Мирела Френи. Също като Мими е нейният дебют през 1977 г. на сцената на МЕТ в Ню Йорк. Нейни партньори са Хосе Карерас като Рудолфо и Рената Ското като Мюзета. Следват нови роли в МЕТ: Джилда в „Риголето“ от Верди (сезон 1977/1978), Виолета в „Травиата“ от Верди (сезон 1980/1981) с партньори Пласидо Доминго в двете тенорови роли и Корнел Мак Нийл в баритоновите партии. Легендарна остава в оперната история играта й като Виолета през 1976/1977 г. заедно с Пласидо Доминго и Шерил Милнз при продукцията в студио под диригентството на Карлос Клайбер заедно с Баварския държавен оркестър за фирмата „Deutsche Grammophon“. Друго голямо постижение на Котрубаш е ролята на Ilia в операта „Идоменей“ от Моцарт на сцената на МЕТ в Ню Йорк през 1982 г. в постановка на Жан-Пиер Понел заедно с Лучано Павароти (Идоменей), Фредерика фон Стаде (Идаманте) и Хилдегард Беренс (Елетра). На сцената на Парижката опера Котрубаш играе през 1983 г. в ролята на Розалинде в оперетата „Прилепът“ от Йохан Щраус.
В Италия освен в Миланската Скала, през 1989 г. тя играе Мелизанда в операта „Пелеас и Мелизанда“ от Клод Дебюси при „Maggio musicale“ във Флоренция, още през 1976 г. в ролята на Евридика в „Орфей и Евридика“ от Кристоф Вилибалд Глук на сцената на „Teatro Comunale“ също във Флоренция, през 1986 г. играе като Амелия в „Симон Боканегра“ от Верди на сцената на „Teatro San Carlo” в Неапол.
През 1990 г. Илеана Котрубаш преустановява сравнително рано – едва на 51 години – сценичната си кариера. Една от причините е несъгласието й с постановките на някои оперни режисьори (за това вече стана въпрос). От друга страна някои автори считат, че по време на Втората световна война и след нея поради лишенията от добра храна и медикаменти в Румъния тя е страдала от заболяване със стрептококи, които са действали за отслабване на организма й. Що се отнася до първата причина, вече дадох някои обяснения, но ето още примери за нейната непримиримост относно „модерни“ тълкувания на оперни режисьори: всеобща е оценката, че Илеана Котрубаш по време на артистичната си кариера е оценена от оперни интенданти и режисьори като „труден характер“. През 1973 г. при нова постановка на „Евгений Онегин“ във Виена тя се отказва от ролята, както по време на репетициите за „Дон Паскуале“ от Доницети през 1980 г. в МЕТ в Ню Йорк. Също така в МЕТ през 1981 г. тя заплашва по време на репетициите ръководството, че ще се откаже от участие в новата постановка на „Травиата“ поради факта, че не е съгласна със сценичната реализация на режисьора Джон Декстер. Като връх в това отношение се счита изявата й през 1987 г. в Цюрих (изказването на Йоан Холендер по-горе в тази статия), когато след един спектакъл на „Травиата“ излиза пред завесата и се извинява на публиката, понеже не е съгласна с „оптически незадоволителната инсценировка“ на режисьора Nicolas Joel и сценографията на Pet Halmen, като моли за снизхождение.
Все пак, толкова години след последната изява на Илеана Котрубаш във Виенската държавна опера през 1990 г. тя не е забравена във Виена. През 2012 г. във Виенската държавна опера е организиран научен симпозум, посветен на „Изкуството да се пее Верди“ (200-годишнината от рождението му през 1813 г.), като тя участва заедно с други колеги и научни дейци. Ето официално съобщение за този симпозиум:
SYMPOSIUM
Montag, 25. Juni 2012
Poetischer Ausdruck der Seele: „Die Kunst Verdi zu singen“
Veranstaltung der Europäischen Musiktheater-Akademie in Kooperation mit der Wiener Staatsoper (25. und 26. Juni 2012)
- Dominique Meyer, Isolde Schmid-Reiter, Sieghart Döhring, Daniel Brandenburg, Jürgen Kesting, Emanuele Senici, Claudio Toscani, Peter Berne, Thomas Seedorf | Vortrag
- Bertrand de Billy, Wilhelm Sinkovicz, Leo Nucci, René Pape, Krassimira Stoyanova, Ramón Vargas, Stephan Mösch, Sorin Coliban | Mitwirkender
- Ileana Cotrubas, Christa Ludwig, Krassimira Stoyanova, Anita Hartig, Elisabeta Marin | Mitwirkende
(край на цитата)
Превод:
СИМПОЗИУМ
Понеделник, 25 юни 2012 г.
Поетичен израз на душата: „Изкуството да пееш Верди“
Събитие на Европейската академия за музикален театър в сътрудничество с Виенската държавна опера (25 и 26 юни 2012 г.)
Доминик Майер, Изолде Шмид-Райтер, Зигхарт Дьоринг, Даниел Бранденбург, Юрген Кестинг, Емануеле Сеничи, Клаудио Тоскани, Петер Берн, Томас Зеедорф (изнасят речи)
Бертран де Били, Вилхелм Синкович, Лео Нучи, Рене Папе, Красимира Стоянова, Рамон Варгас, Стефан Мьош, Сорин Колибан (сътрудници)
Илеана Котрубаш, Криста Лудвиг, Красимира Стоянова, Анита Хартиг, Елизабета Марин (сътрудници)
(край на превода)
Виждаме, че и българската певица Красимира Стоянова е между участниците и на двете дати – 25 и 26 юни 2012 г.
Освен като изявена оперна певица Илеана Котрубаш остава в историята на вокалното изкуство и чрез изявите си като концертна певица и солистка в симфонично-ораториални произведения от различни автори и епохи. Известни са нейните отлични интерпретации на песни от Габриел Форе, Клод Дебюси, Морис Равел, Франсис Пуленк, солови изяви в творби от Бах, Хайдн, Рихард Щраус и други, в които показва чувство за артистична мярка и такт, както и особена интелигентност на интерпретацията. Много от тях са записани на музикални носители, както и редица нейни оперни изяви. Ето един пример за запис на прочутите „Четири последни песни от Рихард Щраус“:
Allgemeine Angaben zum Werk:
| Titel: | Frühling (Richard Strauß) |
| Widmung: | Dr. Willi Schuh und Frau |
| Entstehungszeit: | 1948 |
| Uraufführung: | 22. Mai 1950 in London |
| Besetzung: | Sopran und Orchester |
| Spieldauer: | ca. 4 Minuten |
| Erstdruck: | Boosey & Hawkes, 1950 |
| Opus: | AV 150 Nr. 1: Vier letzte Lieder – Frühling TrV 296 Nr. 1: Vier letzte Lieder – I Frühling |
(край на цитата)
Цитирам една сравнително подробна дискография на Илеана Котрубаш (на италиански език):
CD parziale
| Anno | Titolo Ruolo | Cast | Direttore | Casa |
|---|---|---|---|---|
| 1971 | La Calisto Calisto | James Bowman, Janet Baker | Raymond Leppard | Decca |
| 1972 | La finta giardiniera Serpetta | Jessye Norman, Tatiana Troyanos, Hermann Prey | Hans Schmidt-Isserstedt | Philips |
| 1974 | Così fan tutte Despina | Montserrat Caballé, Nicolai Gedda, Wladimiro Ganzarolli | Colin Davis | Decca |
| La Favorita Ines | Fiorenza Cossotto, Luciano Pavarotti, Gabriel Bacquier | Richard Bonynge | Decca | |
| 1976 | L’elisir d’amore Adina | Placido Domingo, Geraint Evans, Ingvar Wixell | John Pritchard | CBS |
| La fedeltà premiata Nerina | Lucia Valentini Terrani, Frederica von Stade, Luigi Alva | Antal Dorati | Philips | |
| Louise Louise | Placido Domingo, Gabriel Bacquier, Jane Berbié | Georges Prêtre | Sony | |
| Der Schauspieldirector Mademoiselle Silberklang | Ruth Welting, Anthony Rolfe Johnson, Clifford Grant | Colin Davis | Philips | |
| Lo sposo deluso Bettina | Felicity Palmer, Anthony Rolfe Johnson, Clifford Grant | Colin Davis | Philips | |
| Suor Angelica Suora Genovieffa | Renata Scotto, Marilyn Horne | Lorin Maazel | CBS | |
| La traviata Violetta Valery | Placido Domingo, Sherrill Milnes | Carlos Kleiber | Deutsche Grammophon | |
| Gianni Schicchi Lauretta | Tito Gobbi, Placido Domingo | Lorin Maazel | CBS | |
| 1977 | Carmen Micaela | Teresa Berganza, Placido Domingo, Sherrill Milnes | Claudio Abbado | Deutsche Grammophon |
| Mitridate, re di Ponto Ismene | Agnes Baltsa, Edita Gruberova, Arleen Auger | Leopold Hager | Philips | |
| Les Pêcheurs de perles Leila | Alain Vanzo, Guillermo Sarabia | Georges Prêtre] | EMI | |
| Rinaldo Almirena | Carolyn Watkinson, Paul Esswood, Jeanete Scovotti | Jean-Claude Malgoire | CBS | |
| 1978 | La Betulia Liberata Amital | Peter Schreier, Hanna Schwarz, Walter Berry | Leopold Hager | Deutsche Grammophon |
| Hänsel und Gretel Gretel | Frederica von Stade, Christa Ludwig, Kiri Te Kanawa | John Pritchard | CBS | |
| Le nozze di Figaro Susanna | José van Dam, Tom Krause, Frederica von Stade | Herbert von Karajan | Decca | |
| 1979 | Rigoletto Gilda | Piero Cappuccilli, Placido Domingo, Nicolai Ghiaurov | Carlo Maria Giulini | Deutsche Grammophon |
| Béatrice et Bénédict Héro | Yvonne Minton, Placido Domingo, Dietrich Fischer-Dieskau | Daniel Barenboim | Deutsche Grammophon | |
| 1980 | Die Zaüberflote Pamina | Eric Tappy, Martti Talvela, Zdzsislawa Donat | James Levine | RCA |
| 1982 | Manon Manon | Alfredo Kraus, Gabriel Bacquier, José van Dam | Michel Plasson | EMI |
| 1983 | Alzira Alzira | Francisco Araiza, Renato Bruson | Lamberto Gardelli | Orfeo |
……
DVD & BLU-RAY
- Mozart, Idomeneo – Levine/Pavarotti, Jean-Pierre Ponnelle – 1982 Deutsche Grammophon
- Verdi, Rigoletto – Levine/Domingo/MacNeil, 1997 Deutsche Grammophon
(край на цитата)
Както виждаме, има запис през 1979 г. и с участие на Николай Гяуров:
| 1979 | Rigoletto Gilda | Piero Cappuccilli, Placido Domingo, Nicolai Ghiaurov | Carlo Maria Giulini | Deutsche Grammophon |
(край на цитата)
След 1990 г., когато Илеана Котрубаш завършва сценичната си и концертна дейност, тя се отдава на преподавателска дейност и участие в жури на различни певчески конкурси. Най-известни нейни ученици са сънародничката й Анджела Георгиу и руското сопрано Олга Перетятко – една от най-успелите в момента млади съвременни певици.
Що се отнася до личния й живот, Илеана Котрубаш е от 1972 г. омъжена за немския диригент Манфред Рамин. Семейството няма деца.
Нека днес на 22 август 2026 г. сведем глави пред светлата памет на Илеана Котрубаш и й благодарим за целия й живот, отдаден на музикалното изкуство и педагогика и да й благодарим също за смелостта да критикува открито ония неща, които принуждават много от сегашната оперна публика да не посещава такива оперни изяви, които нямат нищо общо с многовековните традиции на това велико изкуство. Артисти като Илеана Котрубаш допринасят много за запазване на ония чудесни традиции, наследени от поколенията.
Мир на праха й!
………….
Записи:
Placido domingo & Ileana Cotrubas – Libiamo ne’ lieti calici
…..
Ileana Cotrubas bids “addio”to Violetta
…..
Ileana Cotrubas – Ach, ich fühl’s – Die Zauberflöte
…..
Ileana Cotrubaș delivers a Heartbreaking Mimi (with Lucia …
….
Ileana COTRUBAS “La Sonnambulla”
…..
Meine Lippen sie küssen so heiss (Giuditta) – Ileana Cotrubas
….
Ileana Cotrubaş sings “Vier letzte Lieder” (Rome, 1984)
The Romanian soprano performs the “Four Last Songs” (1948) by Richard Strauss, with the Orchestra of the National Academy of Santa Cecilia under the direction of Giuseppe Sinopoli. From March 27, 1984
https://www.youtube.com/watch?v=cUfIxSbtRvI
…..