operastars – by kontohow

Дьорд Куртаг празнува 100 години

Драги приятели не само на оперната музика, вчера на 19 февруари 2026 г. навърши библейските 100 години един музикант със световна слава – унгарско-френския композитор, педагог и един от последните живи титани на модернизма – György Kurtag (Дьорд Куртаг), роден на 19 февруари 1926 г.

Понеже вчера писах статия за забележителното мецосопрано Надя Кръстева, която също имаше кръгъл рожден ден – 50 години, отложих статията си за Дьорд Куртаг за днес – 20 февруари.

Дьорд Куртаг наистина прекрачи прага на своето столетие, оставайки символ на безкомпромисна творческа етика. Роден е на 19 февруари 1926 г. в Лугож, Румъния, в семейство на унгарски евреи. След Втората световна война се мести в Будапеща, където учи в Музикалната академия „Ференц Лист“ и се сприятелява с Дьорд Лигети – друг бележит майстор на музикалния авангардизъм. През 1957 г. Куртаг заминава за Париж, което се оказва преломен момент за него — там той преодолява творческа криза чрез срещата си с психоложката Мариане Щайн и музиката на Антон Веберн. По-голямата част от живота си прекарва в Унгария и Франция, като се утвърждава като световно име сравнително късно в кариерата си.

Куртаг е считан за майстор на музикалния афоризъм. Неговото значение се корени в концентрацията: той успява да събере цяла вселена от емоции в пиеси, траещи понякога по-малко от минута. Стила му е свързан с приемствеността: музиката му е мост между строгия сериализъм на 20-ти век и дълбоката емоционалност на традициите на Бах, Шуман и Барток. Той никога не се поддава на музикалната мода, запазвайки специфичен, пестелив и прецизен стил, който е разпознаваем веднага.

А на какво се дължи това изключително дълголетие от 100 години? Макар биологията да е водеща, в музикалните среди често се шегуват, че неговият дух се поддържа от творческата дисциплина – дори на преклонна възраст той продължава да работи. Първата му опера – „Краят на играта“ по Самюъл Бекет, е завършена и представена в Миланската Скала, когато той е на 92 години. Връзката със съпругата му Марта Куртаг, която е пианистка, е негов спътник и в живота, и на сцената в продължение на 72 години. Тяхното споделено съществуване чрез пианото и музиката е неговият „еликсир“. Тя се помина на 17 октомври 2019 г., което бележи край на техния 72-годишен творчески и личен съюз.

От 2015 г. Дьорд Куртаг живее и работи в централната част на Будапеща – в апартамент в самия „Budapest Music Center” (BMC). Това е символично място, където той е заобиколен от музика, приятели и млади артисти, и продължава да композира активно дори на тази възраст.

Цитирам в тези уводни бележки кратко хронологично описание на живота и дейността на Дьорд Куртаг:

Творческа хронология на Дьорд Куртаг (1926 – 2026)

19 февруари 1926 г.: Раждане в Лугож, Банат (Румъния).

1946 г.: Премества се в Будапеща и започва обучение в Музикалната академия „Ференц Лист“, където среща бъдещата си съпруга Марта Киш и композитора Дьорд Лигети.

1957 – 1958 г.: „Парижкият прелом“. Учи при Оливие Месиен и Дариус Мийо, но изпада в депресия. Срещата с психоложката Мариане Щайн го „отключва“ за нов тип композиране, вдъхновено от Антон Веберн.

1959 г.: Композира своя Opus 1 (Стриктен квартет), който бележи официалното раждане на неговия стил.

1967 – 1986 г.: Професор по пиано и камерна музика в Академията „Ференц Лист“. Превръща се в легендарен педагог.

1973 г.: Започва да пише цикъла „Játékok“ (Игри) – проект, който продължава до края на живота му.

1981 г.: Световен пробив с премиерата на „Посланията на покойната Р. В. Трусова“ в Париж под диригентството на Пиер Булез.

1982 – 1985 г.: Създава „Kafka-Fragmente“ (Кафка-фрагменти) – връх в камерната вокална музика.

1994 г.: Световна премиера на „Stele“ (Стела) с Берлинската филхармония под диригентството на Клаудио Абадо.

2006 г.: Получава престижната награда „Грамайер“ (Grawemeyer Award) за композиция.

2015 г.: Премества се окончателно обратно в Будапеща (Будапещенски музикален център – BMC) след десетилетия живот в чужбина.

15 ноември 2018 г.: Историческа премиера на операта „Fin de partie“ (Краят на играта) в Миланската Скала.

17 октомври 2019 г.: Почива съпругата му Марта Куртаг, което бележи край на техния 72-годишен творчески и личен съюз.

19 февруари 2026 г.: Честване на 100-годишния юбилей на композитора с международни концерти и чествания в Будапеща, Берлин и Париж.

(край на цитата)

Що се отнася до тържествата вчера на 19 февруари 2026 г., цитирам сведения от източници в Интернет:

Основният акцент е официалният юбилеен концерт в препълнената зала на „Müpa Budapest“ (Двореца на изкуствата), на който самият Куртаг присъства лично. Изнесен е концерт, при който звезда на вечерта е исландският пианист Викингур Олафсон, който изпълнява знакови негови творби и транскрипции на Бах. Събитието е излъчено на живо по целия свят.

Празненствата включват и световната премиера на най-новата му опера (монодрама) — „Die Stechardin“.

Почести: По-рано този месец Дьорд Куртаг е удостоен и с почетно докторско звание от Музикалната академия „Ференц Лист“ в Будапеща.

Цитирам от източник на немски език подробности за тържествата във връзка със 100 години от рождението на Дьорд Куртаг (след това давам превод на български):

Kurtág 100

18.–20. Februar 2026

Im Februar 2026 feiert das Müpa den 100. Geburtstag von György Kurtág, der lebenden Legende der ungarischen Gegenwartsmusik, mit einer großen Veranstaltungsreihe. Drei Tage, vier Veranstaltungen – eine Filmvorführung, eine Podiumsdiskussion und, zwischen den Konzerten, die Weltpremiere seiner neuesten Oper – zeichnen das unvergleichliche Werk des Komponisten nach.

Die Reihe beginnt am 18. Februar mit dem Dokumentarfilm „Kurtág Fragments“ . Regisseur Dénes Nagy begleitete den Komponisten vier Jahre lang durch seinen Alltag. Der Film ist ein intimes Porträt mit renommierten Interpreten wie Víkingur Ólafsson , Pierre Laurent Aimard , Benjamin Appl und Steven Isserlis . Im Anschluss an die Vorführung findet eine englischsprachige Podiumsdiskussion mit Dénes Nagy, Ólafsson, Aimard und Appl statt, moderiert von Gergely Fazekas , der auch als musikalischer Berater für den Film tätig war.

Am 19. Februar präsentiert ein Festkonzert bedeutende Orchesterwerke aus Kurtágs Schaffen, aufgeführt von Ólafsson und dem Danubia Orchestra unter der Leitung von Markus Stenz . Das Programm, das von intimen Miniaturen bis zur monumentalen Stele reicht , verdeutlicht die tiefe Verbundenheit zwischen Kurtág und Bach.

Das Festival schließt am folgenden Tag mit Keller András und seinem Orchester Concerto Budapest . In einem Konzert mit herausragenden Solisten (Aimard, Máté Szűcs und László Fenyő ) tritt die Kunst des hundertjährigen Meisters in einen Dialog mit der Musik früherer Epochen, der von Beethoven und Bartók. Höhepunkt des Abends ist die Weltpremiere: die einaktige Oper „ Die Stechardin“ , die erstmals im Müpa mit Maria Husman in der Solorolle aufgeführt wird. Dieses einfühlsame Monodrama ist der entrückte Monolog des jungen Geliebten des früh verstorbenen deutschen Universalgelehrten G. C. Lichtenberg aus dem 18. Jahrhundert.

Die Veranstaltungen finden im Rahmen der Kurtág 100-Programmreihe statt, die vom BMC organisiert und vom Müpa Budapest präsentiert wird.

(край на цитата)

Превод:

Kurtág 100

18–20 февруари 2026 г.

През февруари 2026 г. „Müpa“ отбелязва 100-годишнината от рождението на Дьорд Куртаг, живата легенда на съвременната унгарска музика, с мащабна поредица от събития. Три дни, четири събития – прожекция на филм, дискусия и, между концертите, световната премиера на най-новата му опера – проследяват несравнимото творчество на композитора.

Серията започва на 18 февруари с документалния филм „Фрагменти от Куртаг“. Режисьорът Денеш Наги проследява композитора в продължение на четири години, документирайки ежедневието му. Филмът е интимен портрет с участието на известни изпълнители като Викингур Олафсон, Пиер Лоран Аймар, Бенджамин Апл и Стивън Исерлис. След прожекцията ще се проведе дискусия на английски език с Денеш Наги, Олафсон, Аймар и Апл, модерирана от Гергели Фазекаш, който е бил и музикален консултант на филма.

На 19 февруари ще се проведе гала концерт, в който ще бъдат представени значими оркестрови произведения от творчеството на Куртаг, изпълнени от Олафсон и оркестър „Данубия“ под диригентството на Маркус Щенц. Програмата, варираща от интимни миниатюри до монументални стели, подчертава дълбоката връзка между Куртаг и Бах.

Фестивалът завършва на следващия ден с Андраш Келер и неговия оркестър „Кончерто Будапеща“. В концерт с участието на изключителни солисти (Аймард, Мате Сюч и Ласло Феньо), изкуството на столетния майстор влиза в диалог с музиката от по-ранни епохи, тази на Бетовен и Барток. Акцентът на вечерта е световната премиера: едноактната опера „Die Stechardin“, изпълнена за първи път в „Müpa“ с Мария Хусман в соловата роля. Тази трогателна монодрама е възторженият монолог на младия любовник на преждевременно починалия немски универсален учен от 18-ти век Г. К. Лихтенберг.

Събитията се провеждат като част от програмната поредица „Kurtág 100“, организирана от „BMC“ (Будапещенски музикален център) и представена от „Müpa Budapest“ (Двореца на изкуствата).

(край на превода)

С този юбилей светът не просто отбелязва една цифра, а почита един „жив монумент“ на музикалната история, който продължава да добавя нови ноти към своя безценен архив.

(край на уводните бележки за Дьорд Куртаг)

След тази подробна „визитка картичка“ на Дьорд Куртаг ще се спра на повече подробности относно биографията и творчеството на юбиляра:

Дьорд Куртаг (на унгарски: Kurtág György [ˈkurtaːɡ ˈɟørɟ], роден на 19 февруари 1926 г. в Лугож, Румъния, е унгарско-френски композитор, пианист и преподавател по камерна музика. Наред с Дьорд Лигети и Петер Йотвьош, той е смятан за един от най-успешните в международен план унгарски композитори след 1945 г.

Живот и творчество

Дьорд Куртаг е роден през 1926 г. в унгарскоговорящо, асимилирано еврейско семейство в региона Банат в Румъния. На петгодишна възраст получава първите си уроци по пиано от майка си. От 1940 г. учи пиано при Магда Кардош и теория и композиция при Макс Ейсикович в Тимишоара, където посещава гимназия. В Румъния той и еврейското му семейство успяват да приемат протестантството в последния момент, но той остава дълбоко свързан с първоначалната си религия. След като завършва гимназия, той нелегално преминава границата между Румъния и Унгария през 1945 г. и се мести в Будапеща. Две години по-късно става унгарски гражданин. След като полага приемния изпит в Музикалната академия „Ференц Лист“, продължава обучението си по композиция при Шандор Вереш (1946–1949), а след емиграцията на Вереш – при Пал Ярдани и Ференц Фаркаш (1949–1955), по пиано при Пал Кадоса и по камерна музика при Лео Вайнер. Като студент е близък до Комунистическата партия. През 1951 г. получава дипломи по пиано и камерна музика, а през 1955 г. – по композиция. В музикалната академия се сприятелява с Дьорд Лигети, с когото се е запознал още през 1945 г.

След Унгарското въстание от 1956 г. получава паспорт. Според Куртаг съветското нахлуване в Унгария е опустошителен удар. Дотогава е познавал руснаците като освободители. Това преживяване, заедно с принудителното му заминаване за Франция, предизвиква творческа криза. Той прекарва годините 1957 и 1958 в Париж, където посещава курсове при Макс Дойч, Дариус Мийо (композиция) и Оливие Месиан (анализ). През тази академична година срещата му с унгарската психоложка по изкуствата Мариане Щайн се оказва решаваща за неговото композиционно развитие. Благодарение на нейната терапия той успява многократно да преодолява писателското си психично блокиране. По-късните блокади той разрешава чрез рисуване и открива свой собствен уникален музикален език.

Дьорд Куртаг изучава музиката на Пиер Булез и се запознава с Втората виенска школа около Арнолд Шьонберг и Антон Веберн, от които преписва партитури. Среща се и с произведения на Самюъл Бекет. По време на пътуване до Кьолн се запознава с артикулацията на Лигети и „Групите“ на Карлхайнц Щокхаузен. От 1958 до 1963 г. е пианист-акомпаниатор в Средното музикално училище „Бела Барток“ в Будапеща. Работил е и като репетитор в Унгарската държавна филхармония от 1960 до 1968 г. От 1967 г. е професор по пиано, а от 1969 до 1986 г. – професор по камерна музика в Музикалната академия. Продължава да преподава на отделни студенти до 1993 г., включително на Андраш Шиф и Золтан Кочиш. Те са били в неговия клас по пиано. След това работи като преподавател по камерна музика. С артистична стипендия от „DAAD“ (Deutsche Akademische Austauschdienst), той живее в Западен Берлин през 1971 г.

През 1993 г. става резидентен композитор на Берлинската филхармония във „Wissenschaftskolleg zu Berlin“ за две години. Следват резиденции във Виенския Концертхаус като резидентен композитор, където също така води майсторски клас (1995/96) и е почетен професор в Кралската консерватория в Хага (1996). От 1996 до 1998 г. живее в Нидерландия. През 1998/99 г. е стипендиант на „Wissenschaftskolleg zu Berlin“. От 1999 г. нататък живее в Париж по покана на Парижката консерватория „Cité de la Musique“, Есенния фестивал в Париж и Ансамбъла за съвременни изкуства. През 1998 г. става член-кореспондент на Баварската академия за изящни изкуства в Мюнхен. От 1987 до 1993 г. е член на Музикалната секция на Академията по изкуствата в Западен Берлин, а от 1990 до 1993 г. е член-кореспондент на Германската академия по изкуствата в Източен Берлин. Оттогава е член на обединената Германска академия. През 1999 г. получава наградата „Pour le Mérite for Science and Arts“. През 1994 г. става почетен член на Международното дружество за съвременна музика, през 2001 г. – чуждестранен почетен член на Американската академия по изкуства и литература, а през 2015 г. – на Американската академия по изкуства и науки в Кеймбридж, Масачузетс. Той е и почетен патрон на Международното дружество „Кодай“.

Дьорд Куртаг днес е считан, наред с Дьорд Лигети и Петер Йотвьош, за най-важния унгарски композитор след 1945 г. Докато Лигети напуска Унгария през 1956 г. и бързо става известен композитор в Западна Европа, Куртаг първоначално остава в Будапеща, работейки като учител по музика. Той е единственият международно признат композитор, останал в Унгария през цялата комунистическа епоха. Така дълго време той остава добре пазена тайна сред запознатите. Едва в края на 70-те години на миналия век музиката му започва да получава признание в Германия; международният му пробив идва през 1981 г. с парижката премиера на *Poslanija pokojnoj R. V. Trusovoj* от „Ensemble intercontemporain“ под диригентството на Силвен Камбрелинг. Пълните му произведения са сравнително малки, парчетата са кратки, което му е спечелило репутацията за майстор на миниатюрите.

Днес негови произведения се изпълняват на фестивали по целия свят и са достъпни на различни CD записи („ECM Records“, между другото). Негови произведения са издадени от „Editio Musica Budapest“ и „Universal Edition“ във Виена. Неговият приятел Ролф Ханс е снимал Куртаг и тези снимки често са използвани за обложки на компактдискове. Куртаг му е посветил песенната си композиция „Фридрих Хьолдерлин: Два фрагмента – Почит към Ролф Ханс“.

От 1947 г. до смъртта ѝ на 17 октомври 2019 г. Дьорд Куртаг е женен за пианистката Марта Куртаг, по рождение Кинскир; те имат син, Дьорд Куртаг-младши, с когото композират произведението „Диалог“.

От 2001 до 2015 г. Куртаг живее в Сен Андре дьо Кубзак близо до Бордо в югозападна Франция, а от 2015 г. в Будапеща. През 2002 г. получава френско гражданство в допълнение към унгарското си гражданство. Днес (2026 г.) той живее в апартамент в Будапещенската музикална къща.

…….

Награди
Награда „Еркел“, 1954, 1955 и 1969
Награда „Кошут“, 1973 и 1996 (за делото на целия му живот)
„Tribune internationale des compositeurs“, 1983
Награда „Барток Пастори“, 1984
Officier des Arts et des Lettres, 1985
Награда на критиката „Premio Abbiati“, 1987/88 и 2005
Награда за музикална композиция на фондация „Принц Пиер дьо Монако“, 1993
Награда „Антонио Фелтринели“ на Националната академия на Линчей, 1993
Награда „Хердер“ на фондация „Алфред Тьопфер“ F. V. S., 1993
Почетен член на Международното дружество за съвременна музика ISCM, 1994
Австрийска държавна награда за европейски композитори, 1994
Награда „Дени дьо Ружмон“ на Европейска фестивална асоциация, 1994 г.
Музикална награда „Ернст фон Сименс“, 1998 г.
Австрийски почетен орден за наука и изкуство, 1998 г.
Европейска награда за композиция на Асоциацията за насърчаване на европейския бизнес, 1998 г.
Почетна награда за наука и изкуство на „Wissenschaftskolleg Berlin“, 1999 г.
Награда „Джон Кейдж“, 2000 г.
Награда „Фридрих Хьолдерлин“ на университета и град Тюбинген, 2001 г.
Командир със звезда на Ордена за заслуги на Република Унгария, 2001 г.
Почетен гражданин на Будапеща, 2001 г.
Фестивал „Дьорд Куртаг“ на „Southbank Centre“ и Кралската музикална академия, 2002 г.
Музикална награда „Леони Сонинг“, 2003 г.
Портрет на композитор на музикалния фестивал в Рейнгау, 2004 г.
Велик кръст на Ордена за заслуги на Република Унгария 2006 г.
Награда „Гравемайер“ / Музикална композиция, 2006 г.
Златен лъв на Венецианското биенале, 2009 г. (за делото на целия му живот)
Награда на фестивала в Цюрих, 2010 г.
Награда „Вихури Сибелиус“, 2012 г.
Златен медал на Кралското филхармонично дружество, 2013 г.
Награда „Граници на знанието“ на фондация BBVA / Съвременна музика, 2015 г.
Награда „Ролф Шок“ за музика, 2020 г.
Астероид, кръстен на него: (550942) Куртаг, 2024 г.
Награда „Волф“, 2024 г.

(край на цитатите за биография и награди)

Цитирам без превод от източник на немски език данни за творчеството на Дьорд Куртаг:

Werke (Auswahl)

Orchester (mit Solisten)

Violakonzert (1953–1954)
Vier Capriccios op. 9 nach Gedichten von István Bálint für Sopran und Kammerorchester
Grabstein für Stephan op. 15c für Gitarre und im Raum verteilten Instrumentengruppen
Messages de feu demoiselle R. V. Troussova (Botschaften der verblichenen R.V. Trussova) op. 17 für Sopran und Ensemble
… quasi una fantasia … op. 27, 1 für Klavier und Orchestergruppen
Doppelkonzert op. 27, 2 für Klavier, Violoncello und zwei Kammerensembles
Samuel Beckett: What is the word op. 30b für Alt und Kammerensemble
Stele op. 33 für großes Orchester
Messages op. 34 für Orchester
… Concertante … op. 42 für Violine, Viola und großes Orchester
Petite Musique solennelle en hommage à Pierre Boulez 90 für Orchester

´´´´´´

Oper

Fin de partie, Oper in einem Akt nach Samuel Beckett für Bass (Hamm), Bariton (Clov), Alt (Nell), Tenor (Nagg) und Orchester

´´´´

Chor

Omaggio a Luigi Nono op. 16 für gemischten Chor a cappella
Acht Chöre über Gedichte von Dezső Tandori op. 23 für gemischten Chor a cappella
Lieder der Schwermut und der Trauer op. 18 für gemischten Chor mit Instrumenten

´´´´

Kammermusik mit Gesang

Die Sprüche des Péter Bornemisza op. 7 für Sopran und Klavier
Four songs to poems by János Pilinszky op. 11 für Bass und Ensemble
Szenen aus einem Roman op 19 für Sopran, Violine, Kontrabass und Cymbal
Fragmente (nach Gedichten von Attila József) op. 20 für Sopran und Ensemble
Kafka-Fragmente op. 24 für Sopran und Violine[18]
Drei alte Inschriften op. 25 für Sopran und Klavier
Requiem po drugu op. 26 für Sopran und Klavier
Friedrich Hölderlin: AN… op. 29 für Tenor und Klavier
Hölderlin-Gesänge op. 35 für Stimme und Instrumente
Einige Sätze aus den Sudelbüchern Lichtenbergs op. 37 für Sopran (mit oder ohne Instrumente)

……

Kammermusik

Streichquartett op. 1
Bläserquintett op. 2
Acht Duos op. 4 für Violine und Cymbal
Hommage à Mihály András op. 13 zwölf Mikroludien für Streichquartett
Hommage à R. Sch. op. 15d für Klarinette, Viola und Klavier
Officium Breve op. 28 für Streichquartett
Ligatura – Message to Frances-Marie op. 31b für zwei Celli, zwei Violinen und Celesta
Signs, Games and Messages für Streicher (Work in progress)
6 moments musicaux op. 44 für Streichquartett
Bagatellek (Bagatellen) op. 14/d für Flöte, Kontrabass und Klavier

´´´´

Solowerke

Acht Klavierstücke op. 3
Jelek op. 5 für Viola
Splitter op. 6c für Cymbal
Játékok für Klavier (Work in progress)
Hipartita op. 43 für Solovioline (Uraufführung: 2005)

(край на данните за творчество)

Във връзка с навършване на 100 години на Дьорд Куртаг вчера на 19 февруари 2026 г. редица медии в Европа отбелязват този юбилей. Ще цитирам в оригинал и в превод на български език на една такава публикация в Германия:

Портал „BR Klassik“

Autor des Artikels: Thorsten Preuß

György Kurtág zum 100. Geburtstag – Meister der musikalischen Miniatur

18.02.2026 von Thorsten Preuß

Er zählt zu den ganz großen Komponisten der Gegenwart: György Kurtág gehört derselben Generation an wie Stockhausen oder Boulez, doch seine Beliebtheit reicht weit über den Avantgarde-Elfenbeinturm hinaus. Klassik-Stars wie András Schiff, Patricia Kopatchinskaja oder Vikingur Ólafsson zählen zu seinen Fans. Nun wird György Kurtág 100 Jahre alt.

Er war ein Spätzünder: György Kurtág ging als Professor in Budapest schon auf die Pension zu, als ihm mit dem Liederzyklus “Mitteilungen des verstorbenen Fräuleins Troussova” in Paris 1981 der internationale Durchbruch gelang. Er war über 90, als er seine erste Oper vollendete, “Fin de partie” nach Samuel Becket, uraufgeführt an der Mailänder Scala, als schon kaum einer mehr damit rechnete, dass Kurtág dieses Langzeitprojekt eines Tages noch abschließen würde. Und nun, zum 100. Geburtstag, wird in Budapest sogar seine zweite Oper uraufgeführt, “Die Stechardin”, die er seiner verstorbenen Frau Márta gewidmet hat.

Der Meister der Miniatur

Kurtág ist ein Perfektionist. Eigentlich, sagt er, wird er mit einem Stück nie wirklich fertig – “ich kann es manchmal nach 5 Jahren, manchmal nach 15 Jahren nochmal revidieren”. Jede Note wählt er skrupulös aus. Mit wenigen Tönen viel sagen – darin ist er unübertroffen. Ein Meister der Miniatur, der lapidaren Gesten. Oft sind seine Stücke nur ein paar Sekunden lang, gemäß seinem Credo, “dass ich also mit den wenigsten Tönen etwas, so viel und so dicht wie möglich, formulieren möchte.” Man findet in seinen Stücken eine verschwenderische Fülle von Ideen. (Pierre Boulez)

Perfektionismus war sein Markenzeichen

Eine solche Konzentration auf jedes kleinste Detail, eine solche Hingabe erwartet Kurtág auch von seinen Interpreten. Seine Probenarbeit ist so intensiv wie berüchtigt. Immer wieder bricht er ab, feilt an Nuancen, erzählt zum Beispiel die Sopranistin Juliane Banse: “Er ist unglaublich streng. Ich glaube, es liegt daran, dass er, wenn er das komponiert, eine ganz ganz genaue Vorstellung davon hat, wie das sein muss. Und das macht es den Interpreten natürlich schwer. Das macht es ihm selber auch schwer, weil er natürlich verzweifelt.” Bei einer Aufnahme fand ich einmal die Streicher nicht ätherisch genug. Der Konzertmeister erzählte mir nachher, dass ich erst dann mit der Aufnahme zufrieden war, als sie überhaupt nicht mehr spielten. (György Kurtág)

Gefürchtet und bewundert: Kurtág als Lehrer

Aber genau diese Intensität macht die Zusammenarbeit mit Kurtág auch zu einem Erlebnis. Jahrzehntelang hat er in Budapest Klavier und Kammermusik unterrichtet. Langsam, behutsam hat er sich entwickelt, von spröden Liederzyklen und der frühen Kammermusik bis zu großbesetzten Orchesterwerken, die den Raumklang einbeziehen. Kurtág war in Rumänien aufgewachsen, hatte im Budapest der Nachkriegsjahre studiert und ehrlich an eine bessere Welt im Kommunismus geglaubt. Der Volksaufstand von 1956 erschütterte ihn zutiefst. Er ging nach Paris, besuchte Kurse bei Olivier Messiaen und fing mit Hilfe der Psychotherapeutin Marianne Stein noch einmal ganz von vorne an. Doch anders als sein Freund György Ligeti blieb Kurtág nicht im Westen, sondern kehrte nach Budapest zurück. Ich fühlte, dass ich in Kurtág einen musikalischen Weggenossen gefunden hatte. Ich mochte seine Schüchternheit, seine introvertierte Haltung und den völligen Mangel an Eitelkeit und Eingebildetheit. (György Ligeti)

Zwischen Tradition und Gegenwart

Dadurch blieb er jahrzehntelang ein Geheimtipp, komponierte fast im Verborgenen. Ein musikalischer Revolutionär wie seine Altersgenossen Stockhausen oder Boulez war er nie. Auch deswegen brach seine Zeit erst an, als die verknöcherten Dogmen der Avantgarde an Kraft verloren. Kurtág liebt die Tradition, hat Hommagen komponiert an Schubert, Schumann oder Verdi. Legendär sind seine vierhändigen Bach-Arrangements, die er früher mit seiner geliebten Ehefrau Marta aufführte, Schulter an Schulter, mit überkreuzten Händen, völlig in die Musik versunken.

“Für mich ist Kurtág der größte lebende Komponist. Er ist beseelt und besitzt die Kompromisslosigkeit eines Visionärs.” (Patricia Kopatchinskaja)

Ein Klassiker zu Lebzeiten feiert 100. Geburtstag

Heute feiert die Musikwelt den 100-Jährigen als Klassiker der Moderne. Vielleicht wegen der Wahrhaftigkeit, die Kurtágs Werke ausstrahlen. Vielleicht auch, weil in seiner Musik eine lange verlorene Schönheit wiederaufblüht. Und vielleicht, weil aus jedem Takt eine existentielle Botschaft spricht, die uns im Innersten berührt.

(край на цитата)

Превод

Портал „BR Klassik“
Автор на статията: Торстен Пройс

100-годишнина от рождението на Дьорд Куртаг: Майстор на музикалната миниатюра

18 февруари 2026 г. от Торстен Пройс

Той е един от най-великите композитори на нашето време: Дьорд Куртаг принадлежи към същото поколение като Щокхаузен и Булез, но популярността му се простира далеч отвъд кулата от слонова кост на авангарда. Звезди на класическата музика като Андраш Шиф, Патрисия Копачинская и Викур Олафсон са сред неговите фенове. Сега Дьорд Куртаг навършва 100 години.

Той е късно разцъфтял: Дьорд Куртаг вече е наближавал пенсиониране като професор в Будапеща, когато постига международен успех в Париж през 1981 г. с песенния си цикъл „Съобщения на починалата госпожица Трусова“. Той е бил над 90-годишен, когато завършва първата си опера „Fin de partie“ по Самюъл Бекет, чиято премиера е в Миланската Скала, като по това време почти никой не е очаквал Куртаг някога да завърши този дългосрочен проект. И сега, на 100-ия му рожден ден, втората му опера „Die Stechardin“, която той посвещава на покойната си съпруга Марта, дори се представя премиерно в Будапеща.

Майсторът на миниатюрата

Куртаг е перфекционист. Всъщност, казва той, никога не завършва истински произведение – „Понякога мога да го преработя след 5 години, понякога след 15.“ Той избира всяка нота педантично. Казвайки много само с няколко ноти – в това той е ненадминат. Майстор на миниатюрата, на сбитите жестове. Често неговите произведения са дълги само няколко секунди, в съответствие с неговото кредо, „че искам да изразя нещо, колкото е възможно повече и най-плътно, с възможно най-малко ноти“.

„Пиесите му са пълни с изобилие от идеи“ (Пиер Булез)

Перфекционизмът беше неговата запазена марка

Куртаг очаква същото ниво на концентрация и отдаденост от своите изпълнители. Репетициите му са толкова интензивни, колкото и известни. Той постоянно спира, настройвайки фино нюансите, както обяснява сопраното Джулиане Бансе: „Той е невероятно строг. Мисля, че това е така, защото когато композира, има много, много точна представа как трябва да звучи. И това, разбира се, затруднява изпълнителите. Затруднява го и него, защото той естествено се отчайва.“

„По време на един запис веднъж открих, че струните не са достатъчно ефирни. Концертмайсторът ми каза след това, че съм доволен от записа едва когато са спрели да свирят напълно“ (Дьорд Куртаг)

Страх и възхищение: Куртаг като учител

Но именно тази интензивност прави работата с Куртаг такова преживяване. В продължение на десетилетия той преподава пиано и камерна музика в Будапеща. Бавно, предпазливо, той се развива, от строги песенни цикли и ранна камерна музика до мащабни оркестрови произведения, които включват пространствен звук. Куртаг е израснал в Румъния, учил е в следвоенна Будапеща и искрено е вярвал в по-добър свят под комунизма. Въстанието от 1956 г. го разтърсва дълбоко. Той отива в Париж, посещава курсове при Оливие Месиен и с помощта на психотерапевката Мариане Щайн започва всичко отначало. Но за разлика от приятеля си Дьорд Лигети, Куртаг не остава на Запад; той се завръща в Будапеща.

„Чувствах, че съм намерил музикална сродна душа в Куртаг. Харесвах неговата срамежливост, интровертната му природа и пълната му липса на суета и самонадеяност“. (Дьорд Лигети)

Между традицията и настоящето

В резултат на това той остава добре пазена тайна в продължение на десетилетия, композирайки почти в неизвестност. Той никога не е бил музикален революционер като съвременниците си Щокхаузен или Булез. Ето защо времето му настъпва едва когато твърдите догми на авангарда започват да губят силата си. Куртаг обича традицията, композирайки почит към Шуберт, Шуман и Верди. Легендарни са неговите аранжименти на Бах за четири ръце, които той изпълняваше с любимата си съпруга Марта, рамо до рамо, със скръстени ръце, напълно погълнат от музиката.

„За мен Куртаг е най-великият жив композитор. Той е вдъхновен и притежава безкомпромисния характер на визионер“ (Патрисия Копачинска)

Класик в своето време празнува 100-годишнината си

Днес музикалният свят отбелязва стогодишния му юбилей като класик на модернизма. Може би заради автентичността, която излъчват произведенията на Куртаг. Може би и защото в музиката му отново разцъфва отдавна изгубена красота. И може би защото всеки такт носи екзистенциално послание, което ни докосва до самата ни същност.

(край на превода)

Преди 10 години, когато Дьорд Куртаг навърши 90 години, медиите в Германия също отбелязаха подобаващо този юбилей. Искам да припомня тази 90-годишнина с една публикация в авторитетна немска медия. Цитирам в оригинал и после в превод на български:

Портал „Tagesspiegel“

18.02.2016

György Kurtág wird 90: Das todernste Spiel

Magische Gesten, flüchtige Konstellationen: Zum 90. Geburtstag des ungarischen Komponisten György Kurtág.

Von Gregor Dotzauer

Je länger das Altern der Neuen Musik andauert, desto grauer wachsen ihre Materialberge in den Himmel. Wie oft lassen sich die kleinen und großen Schutthaufen der atomistischen Ereignisse und Klangerzeugungsgesten nach rechts und links und übereinanderschieben, ohne dass die Kompositionen dabei den geringsten Schaden nehmen. Die Gefahr des Gefahrlosen, die Theodor W. Adorno nach den heute nicht mehr wahrnehmbaren Schocks von Igor Strawinskys „Sacre du Printemps“ und Alban Bergs Altenberg-Liedern schon Ende der zwanziger Jahre aufkommen sah, ist allgegenwärtig, und sie droht auch die Werke in den Gleichgültigkeitsabgrund zu reißen, die sich weit über ihn erheben: die pure Energie der zweiten Klaviersonate von Pierre Boulez, das Hochexpressive von Luigi Nonos „Canto sospeso“ oder Karlheinz Stockhausens „Gruppen“ für drei Orchester. Musik, die nicht in den seriellen Verfahren aufgeht, die ihr zugrunde liegen.

Wenn es aber einen lebenden Komponisten gibt, der diese Tradition beerbt, transzendiert und mit jedem einzelnen Ton aufs Ganze geht, dann ist es der Ungar György Kurtág. Stockhausens „Gruppen“ verstörten ihn Ende der 50er Jahre so nachhaltig, wie es nur noch seinem Freund György Ligeti mit den elektronischen „Artikulationen“ gelang. Zusammen mit ihm hatte er sich im September 1945 – Béla Bartók war gerade in New York gestorben – an der Budapester Liszt-Akademie eingeschrieben, wo sie bei Sándor Veress und Ferenc Farkas Komposition studierten. Doch erst 1959, mit einem Opus eins überschriebenen Streichquartett, ließ er nach schweren Krisen, aus denen ihn die Psychotherapeutin Marianne Stein befreite, sein spätromantisches Frühwerk hinter sich.

Ein Jahr nach seiner Rückkehr aus Paris, wo er Kurse bei Darius Milhaud und Olivier Messiaen besucht hatte, war ein neuer Kurtág geboren. In zusehends kürzeren Formen verdichtete er Klangpartikel, die ganze Bibliotheken ungewöhnlicher Tongestaltung durchdeklinierten, lud sie aber mit einer Spannung auf, die selbst das äußerlich fragmentierteste Stück zusammenhält. In der kleinen Festschrift „… denn inniger ist, achtsamer auch …“, die die Berliner Hochschule für Musik im vergangenen Dezember anlässlich zweier Konzerttage für Kurtág herausgab, spricht er gegenüber der Geigerin Helena Winkelman von „Gesetzen des Organischen“. Denn was, fragt er, „kann nach einer Reihe von Skalen kommen? Ich habe darauf ganz verschiedene Antworten gefunden. Die Richtungen des musikalischen Verlaufs sind mir sehr wichtig, auch in alter Musik.“

Vor größeren Formen hat er bisher immer kapituliert

Diese Gesetze immer wieder neu zu finden, ist so kräftezehrend, dass er vor größeren Formen bisher immer kapitulierte. Ob er vor seinem Tod noch die seit Jahren angekündigte Oper nach Samuel Becketts „Endspiel“ abliefern wird, bezweifelt sogar er selbst. Denn alles Narrative verflüchtigt sich bei ihm in magische Momente, in Augenblickskonstellationen – nicht ganz anders als in seinem Leben. Mit Nono, erzählt er Winkelman, entstand eine beglückende Freundschaft, allerdings nur für die Dauer einer halben Stunde. Danach hätten sie einander nie mehr gefunden. Alles konzentriert sich in winzigen Gesten, die von der Hand, die den Stift für die Partitur hält, in die Hände übersetzen lässt, mit denen er seine Musik gelegentlich darstellt.

So bringt es auch die „Petite Musique solennelle en hommage à Pierre Boulez 90“, mit der er letztes Jahr seinem Kollegen beim Lucerne Festival gratulierte und die am heutigen Freitag zu Ehren seines eigenen 90. Geburtstags von Simon Rattle und den Berliner Philharmonikern zum ersten Mal auf einer deutschen Bühne aufgeführt wird, auf gerade einmal sieben Minuten. Péter Eötvös nennt Kurtág einen „sehr scheuen Vulkan“. Entweder schweige er – oder er breche aus.

Kurtág, 1926 in Lugos, einer Kleinstadt im rumänischen Banat geboren und heute in St.-André-de-Cubzac bei Bordeaux zu Hause, ist Berlin seit Langem verbunden. 1971 war er Gast des Berliner Künstlerprogramms und kehrte 1993 auf Einladung des Wissenschaftskollegs als Composer-in-residence der Philharmoniker unter Claudio Abbado, für die er unter anderem die „Stele“ komponierte, an die Spree zurück. Vor zehn Jahren war er Gast einer zweitägigen Hommage in Neuhardenberg, die ihn an der Seite seiner Frau Marta mit den „Játékok“ (Spiele) überschriebenen Klavierduos präsentierten. Sie entfalten seine Klangvorstellungen zwischen Anton Weberns und Béla Bartóks Miniaturenmikrokosmos vielleicht genauer als alle anderen Zyklen,

Mikroskop und umgedrehtes Fernrohr

Sie stehen nur deshalb nicht im Zentrum seines überwiegend kammermusikalischen Werks, weil diesem die Idee eines Zentrums widerstrebt. Kurtág schaut auch auf die Musik dieses Zyklus wie mit einem umgedrehten Fernrohr und einem Mikroskop zugleich. Das macht seine Suggestionskraft aus, in der das Hingehauchte, Ersterbende, kaum Wahrnehmbare, fast schon aus dem Jenseits Herüberklingende mit der Gewalt des Eruptiven, Gehämmerten und Zerhackten ringt. Und niemand versteht es besser als er, die besondere, auf eine nicht mehr im Pianistischen beheimatet zielende Anschlagskultur zu zelebrieren.

Die Anregung zu den „Játékok“, erklärt er, habe „das Kind, dem das Instrument noch ein Spielzeug ist“ gegeben. „Es macht allerlei Versuche mit ihm, streichelt es, greift es an. Es häuft scheinbar unzusammenhängende Klänge auf, und wenn dies seinen musikalischen Instinkt zu erwecken vermochte, wird es nun bewusst versuchen, gewisse zufällig entstandene Harmonien zu suchen und zu wiederholen. Spiel ist Spiel. Es verlangt viel Freiheit und Initiative vom Spieler. Das Geschriebene darf nicht ernst genommen werden – das Geschriebene muss todernst genommen werden.“

Eine seiner bei ECM erschienenen Aufnahmen (weitere liegen bei Wergo vor) trägt den sprechenden Titel „Signs, Games and Messages“. Wie die Zeichen zu deuten sind, darüber informieren mustergültig Bálint András Vargas 2010 auch auf Deutsch erschienene Gespräche im Hofheimer Wolke Verlag. Ohne jeden musikwissenschaftlichen Jargon führen sie durch Werk und Leben und erzählen besonders anrührend von der Freundschaft mit György Ligeti. Der Band enthält überdies Zeichnungen von Kurtág, die man glatt für Partituren halten könnte.

(край на цитата)

Превод:

Портал „Tagesspiegel“
18 февруари 2016 г.

Дьорд Куртаг навършва 90 години: Смъртоносно сериозната игра

Магически жестове, мимолетни съзвездия: На 90-ия рожден ден на унгарския композитор Дьорд Куртаг.

От Грегор Доцауер

Колкото по-дълго продължава стареенето на Новата музика, толкова по-сиви стават планините от материал, издигащи се към небето. Колко често малките и големите купчини отломки от атомистични събития и звукогенериращи жестове могат да бъдат измествани надясно и наляво и натрупвани една върху друга, без композициите да претърпят и най-малката повреда? Опасността от безвкусното, която Теодор В. Адорно е видял да се появява още в края на 20-те години на миналия век след вече незабележимите шокове от „Пролетно тайнство“ на Игор Стравински и „Алтенбергски песни“ на Албан Берг, е вездесъща и заплашва да повлече в бездната на безразличието дори онези произведения, които се издигат далеч над нея: чистата енергия на Втората клавирна соната на Пиер Булез, силно изразителното „Canto sospeso“ на Луиджи Ноно или „Gruppen“ за три оркестъра на Карлхайнц Щокхаузен. Музика, която не се разтваря в серийните техники, на които е базирана.

Но ако има жив композитор, който наследява тази традиция, надхвърля я и се отдава изцяло на всяка една нота, това е унгарецът Дьорд Куртаг. „Gruppen“ на Щокхаузен го смущават в края на 50-те години на миналия век толкова дълбоко, колкото само неговият приятел Дьорд Лигети успява с електронните си „Artikulations“. Заедно с него той се записва в Академията „Фепенц Лист“ в Будапеща през септември 1945 г. Бела Барток току-що е починал в Ню Йорк – където учат композиция при Шандор Вереш и Ференц Фаркаш. Едва през 1959 г. обаче, със струнен квартет, обозначен като „Opus One“, той оставя ранните си късноромантични творби след тежки кризи, от които му помага психотерапевтката Мариане Щайн.

Година след завръщането си от Париж, където е посещавал курсове при Дариус Мийо и Оливие Месиен, се ражда нов „Куртаг“. Във все по-кратки форми той кондензира звукови фрагменти, които изследват цели библиотеки с необичайна тонална композиция, но ги зареждат с напрежение, което държи дори най-външно фрагментираното произведение заедно. В малкия възпоменателен том „ … защото по-интимното е и по-внимателно …“, публикуван от Берлинския университет по изкуствата през декември миналата година, за да отбележи два концертни дни, посветени на „Куртаг“, той разговаря с цигуларката Хелена Винкелман за „законите на органичното“. Защото, пита той, „какво може да следва поредица от гами? Намерих много различни отговори на този въпрос. Посоките на музикалното развитие са много важни за мен, дори в ранната музика.“

Той винаги е капитулирал пред по-големи форми

Преоткриването на тези принципи отново и отново е толкова изтощително, че той винаги е капитулирал пред по-големи форми. Дори самият той се съмнява дали ще изпълни операта, базирана на „Краят на играта“ на Самюъл Бекет, която обявява от години, преди смъртта си. За него цялото повествование се разтваря в магически моменти, в мигновени съзвездия – не много различно от живота му. Той казва на Винкелман, че е развил блажено приятелство с Ноно, но само за половин час. След това те никога повече не се срещат. Всичко е концентрирано в малки жестове, които се пренасят от ръката, държаща писалката за партитурата, в ръцете, с които понякога изпълнява музиката си.

По този начин дори неговата „Petite Musique solennelle en hommage à Pierre Boulez 90“, с която той поздравява колегата си на фестивала в Люцерн миналата година и която ще бъде изпълнена за първи път на немска сцена този петък в чест на собствения му 90-ти рожден ден от Саймън Ратъл и Берлинската филхармония, е с продължителност едва седем минути. Петер Йотвьош нарича Куртаг „много срамежлив вулкан“. Той или мълчи, или изригва.

Куртаг, роден през 1926 г. в Лугош, малък град в румънския Банат, и сега живеещ в Сен Андре дьо Кюбзак близо до Бордо, има дългогодишна връзка с Берлин. През 1971 г. той е гост на Берлинската програма за резидентни артисти и се завръща на река Шпрее през 1993 г. по покана на „Wissenschaftskolleg“ (Институт за висши изследвания) като резидентен композитор на Берлинската филхармония под диригентството на Клаудио Абадо, за когото композира, наред с други произведения, „Стела“. Преди десет години той е гост на двудневен трибют в Нойхарденберг, където със съпругата си Марта представят клавирните дуети, озаглавени „Játékok“ (Игри). Тези произведения разгръщат неговата звукова визия, разположена между миниатюрните микрокосмоси на Антон Веберн и Бела Барток, може би по-точно от всички други цикли.

Микроскоп и обърнат телескоп

Те не са в центъра на неговото предимно камерно музикално творчество само защото идеята за център му е изначално чужда. Куртаг гледа на музиката от този цикъл сякаш през обърнат телескоп и микроскоп едновременно. Това е, което представлява неговата внушителна сила, в която прошепнатото, умиращото, едва доловимото, почти ефирното, се бори със силата на изригващото, чуканото и нарязаното. И никой не разбира по-добре от него как да отпразнува отличителната култура на докосване, която вече не се стреми към пианистична техника.

Вдъхновението за „Játékok“, обяснява той, идва от „детето, за което инструментът все още е играчка“. „То експериментира с него по различни начини, гали го, атакува го. То трупа на пръв поглед несвързани звуци и ако това е успяло да събуди музикалния му инстинкт, сега съзнателно ще се опита да търси и повтаря определени случайно генерирани хармонии. Свиренето си е свирене. То изисква много свобода и инициатива от изпълнителя. Писаната партитура не трябва да се приема сериозно – писмената партитура трябва да се приема смъртоносно сериозно.“

Един от неговите записи, издадени от „ECM“ (други са налични от „Wergo“), носи показателното заглавие „Знаци, игри и послания“. Как да се тълкуват тези знаци е обяснено по примерен начин от Балинт Андраш Варгас в разговори, публикувани през 2010 г. (достъпни и на немски) от „Wolke Verlag“ в Хофхайм. Освободени от всякакъв музикологичен жаргон, те водят читателя през творчеството и живота на Куртаг и разказват за приятелството му с Дьорд Лигети по особено трогателен начин. Томът включва и рисунки на Куртаг, които лесно биха могли да бъдат сбъркани с музикални партитури.

(край на превода)

Сега ще се спра на оперното творчество на Дьорд Куртаг. Той е написал две опери: „Краят на играта“, базирана върху творба на Самюъл Бекет, по която работи дълги години, и съвсем наскоро монооперата „Die Stechardin“, която е представена при тържествата в Будапеща, посветени на неговата 100-годишнина.

Първо ще изложа подробности за „Краят на играта“:

Операта „Краят на играта“ (Fin de partie) е не просто музикално произведение, а артистичното завещание на Куртаг. Тя е плод на десетилетия обмисляне (композиторът за първи път гледа пиесата на Бекет в Париж през 1957 г.) и десет години усилен труд преди премиерата в Миланската Скала през 2018 г..

Ето какво я прави толкова уникална:

Вярност към текста

Куртаг не просто адаптира Бекет, той „извайва“ музиката около думите му. Либретото запазва оригиналния френски език и следва стриктно структурата на пиесата. Композиторът се фокусира върху ритъма на речта, превръщайки всеки диалог в деликатна, но напрегната вокална линия.

Героите и техният свят

Музиката подчертава гротескната и трагична изолация на четиримата герои:

Хам (Hamm): Сляп и прикован към инвалидна количка, неговият глас доминира с тежки, властни монолози.

Клов (Clov): Неговият слуга, който не може да седне; музиката му е пълна с нервно движение и механични жестове.

Наг и Нел (Nagg & Nell): Родителите на Хам, живеещи в кофи за боклук. Техните сцени са едни от най-трогателните – спомени за изгубена любов, поднесени с крехка, почти призрачна музика.

Музикалният език

Макар оркестърът да е голям, Куртаг го използва изключително пестеливо. Често звучат само няколко инструмента, които създават атмосфера на пустота и застинал залез. Музиката не илюстрира действието, а ехото от вътрешния свят на героите.

Прием и значение

Творбата е определена от критиката като „последната голяма опера на нашето време“. След Миланската Скала тя е поставена в „Staatsoper Berlin“, в Амстердам и във Виенската държавна опера, доказвайки своята жизненост. Тя е доказателство, че дори в абсурда и края на всичко, музиката може да намери смисъл.

Интересен факт: Куртаг посвещава операта на своята съпруга Марта, която умира малко след премиерата. Това прави произведението още по-дълбоко лично изследване на смъртността и паметта.

Сега ще изложо повече конкретни допълнения по самото действие на операта:

„Fin de partie“ (Краят на играта) е едноактна опера от Дьорд Куртаг, с френско-езично либрето от самия композитор, базирано на пиесата на Самюъл Бекет „Краят на играта“ (френско заглавие: „Fin de partie“).

Операта започва с интерпретация на англоезичната поема на Бекет „Roundelay“. Куртаг дава на това произведение, което е първата му опера, пълното заглавие на поемата на Самюъл Бекет: „Fin de partie: scènes et monologues, opéra en un acte“. Той посвещава операта на паметта на неговия професор Ференц Фаркаш и на приятеля си Тамаш Блум, които му преподават основите на оперното изкуство в младостта му.

История

Операта първоначално е поръчана от Александър Перейра за Залцбургския фестивал. Планирало се е да бъде изпълнена там през 2013 г., но композиторът не успява да завърши произведението навреме. Миланската Скала, тогава под ръководството на Перейра, представя премиерата на операта на 15 ноември 2018 г. Режисьор е Пиер Оди, със сценография и костюми от Кристоф Хетцер и дизайн на осветлението от Урс Шьонебаум. Премиерата е копродукция на Миланската Скала и Нидерландската национална опера (DNO) в Амстердам. „DNO“ поставя операта през март 2019 г. През април/май 2022 г. продукцията гостува в Париж. Нова продукция е представена във Виенската държавна опера през октомври 2024 г.

По препоръка на Дьорд Лигети, Куртаг посещава представление на пиесата на Бекет в Париж през 1957 г. Това преживяване дълбоко повлиява на Куртаг и той го описва на американския музикален критик Джереми Айхлер като „едно от най-интензивните преживявания в живота ми“. За своята опера Куртаг съкращава пиесата, запазвайки около 60% от френския текст. Той цитира оперите на Клаудио Монтеверди като вдъхновение за собствената си опера.

Първоначалната поръчка за произведението е от Миланската Скала през 2010 г. Куртаг първоначално не е искал нито договор, нито хонорар. Музикалната фондация „Ернст фон Сименс“ е осигурила финансова подкрепа за проекта. Куртаг работи върху композирането на операта в продължение на осем години, подпомаган от съпругата си Марта. Куртаг не е успял да присъства на премиерата, тъй като влошеното му здраве му е попречило да пътува от Будапеща до Милано.

Резюме

Действието се развива в къща край морето, обитавана от четирима души:
Хам, възрастен господин, който използва инвалидна количка;
Клов, слугата на Хам, който не може да седи; и Наг и Нел, престарелите родители на Хам, и двамата без крака, заседнали в кофи за боклук.

Напрежението между четиримата герои довежда всеки от тях до отчаяние:
Хам не може да понася родителите си и постоянните им бърборения.
Нел едва понася Наг. Клов гледа останалите с уморен поглед.

И четиримата чакат инерцията и потисничеството на положението им да приключат.

1. Пролог: Нел се появява като първи герой и представя операта с описание на „Roundlay“. Думите ѝ смътно намекват за спомени и само звукът от стъпки може да се чуе на плажа.

2. Пантомима на Клов: Появяват се Клов и Хам. Клов е тревожен и нестабилен на краката си. Той многократно прави едни и същи жестове, докато върши домакинската си работа, прекъсвани от кратки, нервни смехове.

3. Първият монолог на Клов: Клов говори за възможността настоящата ситуация скоро да приключи.

4. Първият монолог на Хам: За разлика от него, Хам размишлява върху собственото си страдание и това на родителите си. Изпълнен с чувство на отчаяние и изтощение, той твърди, че не може да разреши настоящите обстоятелства.

5. Наг и Нел, и двамата тежко увредени, са изтощени от постоянните си спорове и взаимно неразбиране. В разговор те си спомнят велосипедната катастрофа в Ардените, при която и двамата губят краката си. Изплуват и спомени за разходка с лодка по езерото Комо. Тези спомени са единствените им щастливи и събуждат, поне повърхностно, нотка носталгия по съвместния им живот. Хам обаче, който иска да спи, намира бърборенето на родителите си за дразнещо и нарежда на Клов да хвърли кофите за боклук, включително Наг и Нел, в морето. Междувременно Нел умира, сякаш незабелязана от останалите.

6. Роман: Хам иска да разкаже на Наг история. Няколко дни по-рано, в навечерието на Коледа, един баща дошъл при него и поискал хляб за сина си. Хам решил да го приеме.

7. Монолог на Наг: Наг си спомня времето, когато Хам бил млад и се нуждаел от него.

8. Предпоследен монолог на Хам: Хам размишлява върху трудните си взаимоотношения с другите.

9. Диалог между Хам и Клов: Хам моли Клов за успокоителното му. Клов отговаря, че няма останали успокоителни.

10. „Свърши, Клов“ и вариететното шоу на Клов: Хам казва на Клов, че вече не се нуждае от него, но след това го моли да каже нещо, преди да си тръгне, нещо, което може би ще си спомни. Клов отбелязва, че Хам никога не му е говорил до този момент. Едва сега, малко преди заминаването си, Хам го признава.

11. Последният монолог на Клов: Клов размишлява върху състоянието си. Той никога не е разбирал значението на думи като „любов“ и „приятелство“. Той се чувства стар, уморен и неспособен да развие нови навици. Затворен е в капан в монотонното си, непроменливо ежедневие.

12. Преход към финала: Хам благодари на Клов, когато е на път да си тръгне.

13. Последният монолог на Хам: Клов е на път да си тръгне, но все още не е помръднал. Хам осъзнава, че е оставен сам.

14. Епилог: Хам осъзнава, че сега зависи от него – и само от него – да продължи крайната игра.

Дизайн

Операта изисква голям оркестър от 60 музиканти. Обикновено обаче се използва минимален ансамбъл. Кратки оркестрови интерлюдии са само от време на време. Звукът е доминиран от по-ниски инструменти като алтова и басова флейта, английски рог, контрафагот или туба, настроени ударни инструменти, както и челеста, пиано, на което се свири през цялото време с приглушени тонове и цимбал. Вокалните партии наподобяват разширени речитативи само с редки лирически пасажи. В рецензията си в „The Guardian“, Андрю Клементс сравнява това с драматичната директност на Клаудио Монтеверди и компактната инструментация с композиционния стил на Антон Веберн. Той намира звуковия минимализъм, на фона на който се открояват малкото емоционални изблици, за особено завладяващ. Кристиан Вилдхаген от „NZZ“ (Neue Zürcher Zeitung) отбелязва, че музиката и вокалния стил на операта му напомнят на тези при „Пелеас и Мелизанда“ от Клод Дебюси и „Сен Франсоа д’Асиз“ от Оливие Месиен.

Музиката на Куртаг е щателно ориентирана към емоционалното съдържание на текста, като нивото на детайлност се простира до отделни срички и звуци. Музиката следва текста и пеенето „като сянка или цветен спектър“, според Мориц Вебер от „SRF“ (Швейцарското Радио и Телевизия). Албрехт Тиман, в рецензията си за „Тeater Magazin“, нарича „рунделей“ пеенето на Нел в пролога, „потопен в тишината“ от тромбони, цимбал, арфа, пиано и ударни инструменти, „пуантилистки звуков пейзаж на безсмислие […], направен от мечтателно колебливи, тихо дишащи пастелни тонове“. Темпото за последващата, минимално инструментализирана пантомима на Клов не е фиксирано. В сцената с кофата за боклук има кратък, комичен кикотящ дует между Нел и Наг. Общата структура на мотивите е трудна за разпознаване от слушателя.

Световната премиера в Миланската Скала на 15 ноември 2018 г. е дирижирана от Маркус Щенц. Продукцията е режисирана от Пиер Ауди, със сценография и костюми от Кристоф Хетцер и дизайн на осветлението от Урс Шьонебаум. Певци са Леонардо Кортелаци (Наг), Хилари Съмърс (Нел), Фроде Олсен (Хам) и Лий Мелроуз (Клов). Това е копродукция с Холандската национална опера в Амстердам. Въпреки че някои от публиката намират творбата за твърде взискателна и напускат залата преждевременно, по-голямата част й дават бурни овации. Продукцията получава отлични отзиви, избрана е за „Световна премиера на годината“ с голяма разлика в анкетата на критиците на списание „Opernwelt“ и е отличена с наградата за най-добра световна премиера на Международните оперни награди през 2019 г.

Впоследствие продукцията е изпълнена в Холандската национална опера в Амстердам и „Опера Гарние“ в Париж. Концертни изпълнения са били изнесени, наред с други места, в „Müpa Budapest“, „Vlaamse Opera“ в Антверпен, в „Cologne Philharmonie Hall“, „Elbphilharmonie Hamburg“ и като част от „BBC Proms“ в „Royal Albert Hall“ в Лондон.

Дори след премиерата, тогава 92-годишният композитор Дьорд Куртаг не смята произведението за завършено. Затова той описва изпълнената партитура като първа, предварителна версия – „versione non definitiva“.

Нова продукция на Инго Керкхоф е представена от Оперния театър в Дортмунд през 2024 г. Сцената и костюмите са проектирани от Анне Нойзер. Йоханес Калицке дирижира Дортмундската филхармония. Певците са Леонардо Кортелаци (Наг), Рут Катарина Пийк (Нел), Фроде Олсен (Хам) и Морган Муди (Клов). Изпълнението се е състояло, както Бекет е замислил за своя театрален оригинален материал, като камерно произведение в „интимно светилище“. Публиката е седнала в задната част на театъра и може да наблюдава големия оркестър през екран в повдигнатата оркестрова яма зад главната сцена.

Във Виенската държавна опера премиерата на „Fin de partie“ се състои на 16 октомври 2024 г. в продукция, режисирана от Херберт Фрич. Дирижира Симоне Йънг. Певците са Чарлз Уъркман (Наг), Хилари Съмърс (Нел), Филип Слай (Хам) и Георг Нигел (Клов).

През сезон 2024/2025 Държавната опера „Унтер ден Линден“ в Берлин представя нова продукция. Режисьор е Йоханес Ерат, Александър Соди дирижира „Die Staatskapelle Berlin“. Сценографията е дело на Каспар Гларнер, а костюмите – на Биргит Венч. Премиерата се състои на 12 януари 2025 г. Певците са Лоран Наури (Хам), Бо Сковхус (Клов), Далия Шехтер (Нел) и Стефан Рюгамер (Наг).

Няколко думи по сценографията на операта „Краят на играта“ на различни сцени:

Сценографията на „Краят на играта“ е толкова важна, колкото и самата музика, защото трябва да визуализира „абсурда на застиналия свят“. Тъй като операта е сравнително нова, всяка продукция предлага различен прочит, но двата най-влиятелни модела са тези на Миланската Скала и на Берлинската опера:

Продукцията на Миланската Скала (режисьор Пиер Оди)

Тази визия се счита за „еталонна“, тъй като е създадена в тясно сътрудничество с Куртаг.

Дървената къща: Сцената е доминирана от масивна, но минималистична дървена структура — нещо като кутия или „незавършена къща“ без стени, която подчертава клаустрофобията.

Кофите за боклук: Наг и Нел (родителите) буквално живеят в два метални контейнера, които изникват от пода. Това е директна препратка към оригиналната пиеса на Бекет, но в операта те изглеждат като антични реликви.

Осветлението: Използва се много тъмен фон, който кара героите да изглеждат изгубени в безкрайна черна пустота.

Продукцията на „Staatsoper Berlin“ (режисьор Йоханес Ерат)

Поставена съвсем наскоро (януари 2025 г.), тази версия е много по-сюрреалистична.

Виенското колело: Централен елемент тук е огромно, призрачно Виенско колело, което не се движи — символ на времето, което е спряло, и на забавлението, което отдавна е мъртво.

Метафората на цирка: Героите са представени почти като застарели циркови артисти в изоставен увеселителен парк.

Вертикалност: Вместо плоската сцена на Оди, тук има много нива, което придава на драмата по-кошмарен и хаотичен облик.

Общи характеристики – Независимо от продукцията, сценографията на Куртаг винаги запазва:

Статичност: Почти липсва движение. Хам е винаги в своя стол, а Наг и Нел — в своите кофи.

Двете прозорчета: Прочутите високи прозорци от пиесата, през които Клов гледа към „нищото“, често са единственият източник на светлина.

Прием

Както Андрю Клементс, така и Фиона Мадокс от „The Guardian“ дават при коментарите си за „Fin de partie“ най-високата оценка от пет звезди. Алекс Рос написва в „The New Yorker“: „Изглежда, че е подходяща за известния текст, на който е базирана. Бекет чакаше Куртаг през цялото време.“ По-късно операта се класира на четвърто място в анкета на „The Guardian“ за най-великите произведения на класическата музика на 21-ви век.

Накрая цитирам един кратък коментар на известния музикален критик Герхард Р. Кох в списане „Опернвелт“:

Говорейки безмълвно

Откъде идват гласовете на Бекет, не само във „Краят на играта“? Опит да се разбере композиторът Дьорд Куртаг.

Това беше трудно раждане. В продължение на седем години, от 2010 до 2017 г. Дьорд Куртаг работи върху своята опера на Бекет „Краят на играта“. Дори партитурата, чиято премиера е в Миланската Скала през ноември 2018 г., под музикалното ръководство на Маркус Щенц, във внимателно екзистенциалистката постановка на Пиер Ауди и с четирима фантастични вокални солисти, е описана от скрупулния композитор като „versione non definitiva“, първа, предварителна версия. „Сцени и монолози“ обхващат почти два часа.

Звуковото въображение, разгръщащо се в 14 епизода, е практически неизчерпаемо. Куртаг създава поантилистичен звуков пейзаж на безсмислието, композиран дори в най-обширните си пасажи от съноподобни, колебливи, меко дишащи пастелни тонове. И поради тази причина операта беше избрана с явна разлика за „Световна премиера на годината“.

Композиторът Маурисио Кагел, роден в Буенос Айрес и починал в Кьолн през 2008 г., където е живял от 1957 г., формулира поразителен парадокс по случай „Годината на Бах“ през 1985 г.: „Не всички музиканти може да вярват в Бог, но всички вярват в Бах“. За ентусиастите на Бах, особено в Германия, това несъмнено беше добре дошла новина, дори повдигна летвата за западната музика…“

(край на цитата за операта „Краят на играта)

Сега ще споделя нещо и за монооперата „Die Stechardin“, която е представена при тържествата в Будапеща, посветени на 100-годишнината на Дьорд Куртаг:

Операта „Die Stechardin“ е изключително важно събитие, защото доказва, че дори на 100 години Куртаг не е спрял да търси нови хоризонти. Ето детайлите, които са известни за нея:

Литературна основа: Творбата е вдъхновена от романа на Теодор Фонтане „Der Stechlin“ (Езерото Щехлин). Куртаг избира образа на г-ца фон Щехард (Die Stechardin) – една от най-колоритните и духовити героини в книгата, която е стара благородничка, игуменка на манастир.

Формат и жанр: За разлика от мащабната „Fin de partie“, това е по-скоро камерна монодрама или вокален цикъл със сценичен елемент. Тя е написана за сопрано и малък ансамбъл. Текстът се фокусира върху фините психологически нюанси, типични за стила на Куртаг.

Посвещение и вдъхновение: Куртаг работи по нея през последните няколко години в своя апартамент в Budapest Music Center (BMC). Музикалните критици отбелязват, че творбата е наситена с особена нежност и меланхолия, характерни за късния му период след смъртта на Марта.

Световна премиера:Тя е планирана именно за юбилейните чествания около неговия 100-тен рожден ден през февруари 2026 г. Изпълнението често се поверява на певци, с които той е работил в тясно сътрудничество, като Ана Прохаска, която е един от най-добрите интерпретатори на неговия вокален стил в „Staatsoper Berlin“.

Това е произведение, което Куртаг е описвал като „малки фрагменти от един залязващ свят“, правейки паралел между пруския аристократизъм на Фонтане и днешния свят.

(край на цитата за монооперата „Die Stechardin“)

Нека днес на 20 февруари 2026 г. почетем 100 години от рождението на композитора Дьорд Куртаг, които той навърши вчера на 19 февруари, като му пожелаем още дълги години добро здраве и да продължава да твори – очевидно дълголетието му е до голяма степен резултат от огромното му желание да създава музикално изкуство.

За много години уважаеми Дьорд Куртаг!

……

Записи: