ЗА МУЗИКАЛНИЯ АРХИВ НА БОРИС КОНТОХОВ
Още от времето (1985-1990), в което активно работех като систем-анализатор в немския филиал на голямата американска компютърна фирма „Sperry-Univac“ (по-късно „Unisys Corp.“) ме занимаваха мисли, свързани с архивирането на проявите на значителни личности от целия свят, оставили трайни следи в историята на музиката, по-специално в сферата на оперното изкуство. От дете съм бил свързан с вокалното изкуство чрез баща ми – виден габровски музикален деятел и певец-тенор, който в продължение на 80 години непрекъснато е участвал от дете като певец в църковен хор, после в различни църковни и светски градски хорове чак до 88-та си година, последно в Хора на пенсионерите в Габрово. През пролетта на 1977 година по време на концерт на този хор в Габрово той беше награден за 80-годишна непрекъсната хорова дейност със специална грамота. През същата есен баща ми се помина на 89-годишна възраст, като преди това беше описал спомените от музикалната си дейност, които заедно с голяма сбирка от снимки, афиши, проспекти и др. беше предал на Окръжния държавен архив в Габрово.
Както често става в такива кръгове, децата се инспирират от родителите си и вървят по техния път. Като дете на 7-8 години започнах да пея с баща си в църковния хор на църквата „Св. Богородица“, после в разни ученически хорове, най-вече в гимназиалния хор на г-н Петър Чаракчиев (баща на пианистката проф. Ружка Чаракчиева) като бас-баритон. На 18 години по време на трудова бригада край Габрово през 1949 г. дирижирах смесения хор на бригадата, като разучихме 4-5 песни и се представихме много добре на съответния градски преглед на бригадирските хорове. После бях една година диригент на смесения самодеен хор при завод „Сърп и чук“ в Габрово, като на прегледа на художествената самодейност в града през пролетта на 1951 г. спечелихме трето място измежду 20-25 хора. Нямах специално образование, но като автодидакт съм чел тогава много музикална литература, както и учебници по хармония и инструментознание от Парашкев Хаджиев, Марин Големинов, преглеждал съм стотици партитури на хорови произведения от наши и чужди автори. През 1949-1951 г. пеех и в смесения хор на читалище „Априлов-Палаузов“ в града.
Като студент по математика в София пях две години в университетския хор под диригентството на Петър Петров (хорист във Военно-представителния хор на Министерство на отбраната), бях и солист в някои песни. После в Габрово след 1957 г. чак до 1974 г. преди заминаването на семейството ни за Германия съм пял много години в Мъжкия хор на запасните офицери (голям и камерен състав) с диригент маестро Христо Арищиров от София и с вокален педагог Георги Делиганев от Русе. През 1970 г. с този хор под диригентството на проф. Васил Арнаудов спечелихме 2 златни медала на Фестивала в Гориция (Италия). През сезона 1976-77 и 1977-78 г. пях в хора на операта в Дармщадт (Германия) в „Лоенгрин“ от Вагнер – първо и последно мое участие в света на „голямата оперна сцена“, което на живо ме свърза с интересите ми към това изкуство. Като ученик на 15 години гледах в София за пръв път опера – „Бохеми“ от Пучини с Нели Карова и оттогава тази опера остана като една от най-любимите ми.
През годините в България и особено след 1974 г. тук в Германия съм гледал или слушал стотици оперни изяви по целия свят – в телевизия, по радио, по други носители и създадох доста богат архив от певци, диригенти, режисьори и пр. Най-напред се запознах с основните източници в това изкуство – музикалните речници и лексикони, като: тритомният лексикон на Kutsch & Riemens „Sängerlexikon“ от 1993 г., както и последвали издания на същия, вече в 5 тома, знаменитата книга за оперните певци на Юрген Кестинг (Jurgen Kesting) в три тома, многотомната “Оперна енциклопедия“, обширната осем-томна „Pipers Enzyklopedie des Musiktheaters“, издание на Института за изследване на музикално-сценичните изкуства към Университета в Байройт, което обхваща в най-подробна форма цялата оперна литература по света с най-големи подробности. Имаше и 4 български автори в излезлите до 1994 година 4 тома (фамилни имена по латинската азбука от А до П), като Георги Атанасов (оперите “Борислав”, “Гергана” и “Косара”), Парашкев Хаджиев (оперите “Луд гидия”, “Майстори” и “Мария Десислава”), Марин Големинов (оперите “Ивайло”, “Зографът Захари” и “Тракийски идоли”) и Константин Илиев (оперите “Боянският майстор” и “Еленово царство”). Статиите за тези наши композитори и оперите им бяха подготвени от Мария Костакева. Заедно с това се занимавах и с „Herder Handbuch des Musiktheaters“ (2 тома, около 960 страници) от 1992 г. Наред с това преглеждах и такива справочници като „Baker`s Music Lexikon“ от прочутия Nicolay Slonimsky, както и периодично излизащото от 1935 година във Великобритания меродавно издание „International Who`s Who in Music and Musicians` Directory“ – изданието от 1994-95 година, както и следващи издания.
През 1992-93 година започнах редовно да ходя в Музикалния отдел на Университетската библиотека в Дармщадт, където бяха тези източници и започнах да архивирам всички оперни певци (лексикона на Kutsch & Riemens – Francke Verlag Bern от 1990-1993 г.). Имах за цел да издиря тези от 20-то столетие, които са имали участия в най-известните сцени по света. Измежду хилядите имена селектирах само тези, родени след 1900 г., които са пели в следните оперни сцени : Лондон (Covent Garden), Париж (Grand Opera), Милано (Скалата), Виенската Държавна опера, Метрополитън в Ню Йорк, както и на елитните музикални фестивали в Залцбург, Байройт, Глайндбърн (Великобритания), Нидерландия (Holland Festival) и Единбург (Шотландия). Беше ми интересно да видя, колко „знаменитости“ са могли да пеят както по най-известните европейски сцени плюс Ню Йорк, така и Вагнерова музика в Байройт. Когато след две години завърших това проучване, останах озадачен: имаше около 300 артисти от целия свят, родени след 1900 година, които бяха пели по време на певческата си кариера на почти всички (с малки изключения без Байройт) от тези 10 оперни сцени – най-значителните по целия свят. Знаех, че моето проучване има само една цел – да подбера по някакъв критерий най-доброто през това столетие в оперното изкуство, без да знам с каква цел съм направил това. Може би като математик имам изработено чувство за статистика и сравнителен анализ, който исках да приложа и в света на изкуствата. В много науки и жанрове на изкуствата известността на дадени личности е преходна. Моята статистика беше непреходна – тя и сега е един документ за миналото и може винаги да се ползва от тия, които сериозно се занимават с историята на оперното изкуство. Певците идват и си заминават, ако четем само биографиите им и не сравняваме постиженията им по престижните сцени на света, няма как да правим сравнения. Ако в областта на спорта има класации и почти винаги могат да се сравнят постиженията на отделни спортисти с цел класация, то в света на оперното изкуство критериите са много широки и затова изявите на даден артист по най-авторитетните сцени са все пак доста меродавни. И сега имам този голям орднер с листове за всеки от тези 300 певци и певици с имената им, годините на раждане и смърт и гастролите им по години на тези 10 сцени.
Наред с тези проучвания в Университетската библиотека започнах по същото време да чета редовно и списанието „Opernwelt“, за да съм в течение със състоянието на оперното изкуство в немскоезичните страни, както и с много сведения по целия свят. По това време реших малко да се огранича, като си архивирам имената и изявите само на български певици и певци на Запад и в други континенти. Понеже в това списание във всяка месечна книжка имаше панорама на изявите по различните оперни сцени, заедно с имената на диригенти, режисьори и изпълнители, започнах старателно да си водя картотека за всяко българско име, което срещах. В края на всяка книжка се поместваха репертоарите на театрите по света за дадения месец, като при първокласните театри се даваха и имената на участниците. Така архива на картотеката ми растеше от година на година – главно годините от 1990 до 2005, когато по различни причини намалих тази „сезисофска“ работа. Картотеката е подредена по фамилни имена, във всяко картонче следват изявите на артистите с имената на оперите и ролите (ако са посочени в източниците), театъра, датата или датите за следващи представления в месеца. На обратната страна на съответното картонче е отбелязано името на съответния театър, в който артистът е редовен член на ансамбъла за сезона или участва като гост. Заедно с това търсех българските имена в лексиконите и изданията, които цитирах по-горе и си правех фотокопия на страниците, в които те бяха цитирани с биографиите и проявите им по света. Така се получи един орднер от копирани листове с повече от 400-500 страници, подреден по азбучен ред.
През годините 2005-2006 внесох в компютър много от данните в картотеката ми от „Opernwelt“, като този път подреждането стана но азбучен ред на градовете, в които са съответните оперни театри. След всеки град следват имената на българите, които са пели на тази сцена като редовни членове или като гости. Това направих само за немскоезичните оперни сцени (Германия, Австрия и Швейцария) поради малкото информация за други страни, които останаха само в първоначалната ми картотека. Всичко това отне много време и затова сега всяка година допълвам тези извадки с новите участия за даден сезон на наши артисти по тези европейски сцени, след като извлека от разни източници кои от тях имат договори като редовни членове или гости на съответната опера.
Мисля, че това, което съм създал има смисъл в това отношение, че много артисти могат да научат за изявите на колегите си. Не всеки артист има време да се занимава с това, какво прави даден колега, освен ако не са в близка връзка. Има редица българи, които пеят много години по сравнително малки сцени, но изнасят основната част от репертоара им и заслужават да се знае за това. Например нашият бас Михаил Михайлов, който от много години е в състава на операта в Манхайм, преди години пя основната роля в операта на Бела Барток „Синята брада“ и то на унгарски език, за което тогава получи добра оценка от специалната музикална критика. Сега мисля, че моят архив може да послужи и за педагогически цели, навярно в Софийската музикална академия „проф. Панчо Владигеров“, във факултета по вокално изкуство, тъй като не вярвам до сега някой като мен да се е занимавал толкова подробно с подобен въпрос. Също работата над една бъдеща българска енциклопедия на вокалното изкуство би ползвала този богат архив.
Последното разширение на моя “оперен архив” започна през лятото на 2013 г., когато реших да започна писането на “оперни истории” на календарен принцип във Фейсбук – обикновено при рожден ден на даден артист или при дата на кончината му. Това са статии – заедно със снимки – на оперни дейци – предимно певци, но и диригенти, режисьори, сценографи, които помествам почти всеки ден до момента. За артисти от чужбина нормално пиша при кръгла годишнина – съответната цифра завършва на “нула” или “пет”. Обръщам особено внимание на българските артисти, като при възможност търся сведения за по-неизвестни такива, главно с кариера в чужбина или напуснали България и останали там почти забравени. Тъй като броят на тези статии постоянно нараства, а те “потъват в бездната на Фейсбук” и трудно се търсят после при нужда от прочитане, създаването на съответен блог, в който винаги да се търси при нужда даден артист по името му, ще се окаже много полезна дейност, която е именно последното разширение на моята активност в това направление.
Да се надяваме, че мисията на блогът “www.operastars.de” ще изпълни предназначението си!
Зеехайм-Югенхайм / Германия, април 2021 г.
Борис Контохов
………..