Мецосопранът Йорданка Димчева, родена на днешния 10 март.
Драги приятели на оперната музика, днес на 10 март 2018 г. се навършват 94 години от рождението на една оперна певица – мецосопранът Йорданка Димчева, дълги години около средата на миналия век много известна в България (член на ансамбъла на Софийската народна опера от 1951 г.), след това солистка в ансамбъла на „Болшой“-театър в Москва, гостувала после в Ленинград, Минск, Рига, Киев между 1953 и 1954 г.
През 1958 г. Йорданка Димчева гостува в Прага, Берлин и Росток. И после следите й се загубват. Няма сведения за нея в никакви международни енциклопедии или речници, нито в големите електронни портали като Интернет и Уикипедия. Жалко, малкото сведения на английски език от портала „Bulgarian Opera Stars“ на г-н Франк Фишър от Питсбърг / САЩ се свеждат до някои биографични данни до този период – 1958 г., както и някои нейни съвместни изпълнения с Димитър Узунов, без да се продължи тази информация. Няма и никакви снимки на певицата. Сигурно в архива на Софийската народна опера има повече сведения, както и в архива на Българското радио, понеже е била солистка в Хора на радиото, но с тези информации в момента не мога да разполагам. Ето най-важното за нея:
Йорданка Димчева е родена на 10 март 1924 г. в Харманли. Завършва Държавната музикална академия като студентка на Людмила Прокопова. Започва кариерата си в Хора на Българското радио и скоро се издига до негова солистка. През 1950 г. става носител на награда от Международния певчески конкурс в Прага. Дебютира като оперна певица на 27 юли 1950 г. в ролята на Кръчмарката в операта „Борис Годунов“ от Мусоргски на сцената на Софийската опера, а през 1951 г. вече е приета за редовен член на ансамбъла. По време на голямото турне на Софийската опера в СССР през 1952 г. тя участва в редица оперни изяви там, а през 1953 г. е приета в ансамбъла на „Болшой“-театър в Москва. С този ансамбъл предприема голяма обиколка в градовете Ленинград, Минск, Рига, Киев и другаде до ноември 1954 г. През 1958 г. Йорданка Димчева пее в ролята на Азучена в операта „Трубадур“ от Верди в Прага, Берлин и Росток.
Известно е, че в репертоара й влизат роли като Амнерис в „Аида“ и Еболи в „Дон Карлос“ от Верди, Марта във „Фауст“ от Гуно и много роли в български опери. В този източник на английски език се дават и някои нейни солови изпълнения. Цитирам ги в оригинал:
Bizet: Carmen “Habanera”
Verdi: Aida „L’abborrita rivale a me sfuggia” with Dimiter Uzounov
Verdi: Il Trovatore „Condotta ell’era in ceppi” with Dimiter Uzounov
We are also pleased to present her in „Lud Gidiya“.
….
По всяка вероятност тези изпълнения са записани в София или в СССР. Това са източниците за Йорданка Димчева.
В една публикация на българския музикален журналист Марин Бончев за Райна Кабаиванска от 29.05.2010 г. в електронен вестник се споменава в един пасаж нещо за Йорданка Димчева. Ето откъс от статията:
„ (…) Амбициозната Райна се явява на конкурс за специализация в Болшой театър в Съветския съюз. Там по традиция вече са специализирали две групи български певци – утвърдени солисти на Софийската опера. Това са оперните величия Димитър Узунов, Никола Николов, Николай Гаубич, Константин Шекерлийски, Рада Гаева, ЙОРДАНКА ДИМЧЕВА, Лили Йорданова, Катя Георгиева, Катя Попова, Божана Продева… По онова време всичко руско се счита за модно и велико. Такива са руските тенори Лемешев и Козловски, които налагат руското мякане на вокала. Точно това мякане Райна не може да приеме по никакъв начин и по никаква причина (…)“.
(край на цитата)
И още една информация от предаване на Радио София по случай годишнина на певицата Надя Афеян: (откъс от предаване по БНР на 10.05.2012 г. във връзка с 95-годишнината на Надя Афеян):
„ (…) Златни записи на легендарни спектакли на Софийската опера, запазени в Златния фонд на Българското национално радио ще звучат във вечерта на Надя Афеян. Сред тях:
• „Трубадур” от 1954 г. с участието на Тодор Мазаров, Катя Спиридонова и Иван Хр. Попов и под палката на Михаил Лефтеров;
• „Аида” от 1959 г. с диригент Асен Найденов и с участието на Димитър Узунов, Юлия Винер и Иван Хр. Попов;
• „Лоенгрин” от 1968 г. – знаменитата премиера, дирижирана от Асен Найденов с Юлия Винер, Любомир Бодуров, Стоян Попов, Николай Стоилов;
• „Борис Годунов” от 1965 г. с Николай Гяуров, Димитър Петков, Любен Михайлов, ЙОРДАНКА ДИМЧЕВА, дирижирани от Асен Найденов;
• „Хованщина” – легендарна премиера от 1966 г., постановка на Борис Покровски и Атанас Маргаритов с участието на Никола Гюзелев, Димитър Петков, Любен Михайлов, Любомир Бодуров, Асен Селимски, Надя Шаркова;
• „Юлска нощ” от Парашкев Хаджиев – премиера на диригента Иван Маринов и режисьора Бохос Афеян от 1967 година с участието на Павел Герджиков, Димитър Цолов, Благовеста Карнобатлова и Димитър Петков.
В студиото на програма „Христо Ботев” гостува и певицата Наталия Афеян, за която Надя Афеян е не легендарна примадона или оперна дива, а просто „майка ми”…
(край на цитата)
В една информация за певеца Костадин Шекерлийски също се споменава името на Йорданка Димчева, която е била в групата певци от Софийската опера, които през 1953 г. са заминали на специализация в „Болшой“-театър в Москва. Ето цитат:
„ (…) В Народната опера Костадин Шекерлийски попада в тесен приятелски кръг, в който са Димитър Узунов, Надя Афеян, Юлия Винер, Мати Пинкас, Лили Йорданова, а по-късно и голямото име на българското оперно изкуство Катя Попова. За 2 години Костадин прави още 3 образа – Отело, барон Скарпиа от операта “Тоска” и знаменитата му роля на Риголето в едноименната опера на Верди. През 1953 г. заедно с Катя Попова, Димитър Узунов, Никола Николов, ЙОРДАНКА ДИМЧЕВА, Катя Георгиева, Костадин Шекерлийски заминава на специализация в Болшой театър в Москва. Там той се подготвя при известните вокални педагози Леонид Баратов, Тамара Небулсин, при големия руски диригент Генадий Рождественски (…)“.
(край на цитата)
Като студент в София между 1951 и 1956 г. съм посещавал редица спектакли на Софийската народна опера и си спомням името на Йорданка Димчева, но след толкова години конкретните ми спомени за определени оперни заглавия и певци вече са доста избледняли.
Съвсем случайно открих и нещо за Йорданка Димчева в източник на руски език, може би поради факта, че тя е гастролирала редица години в тогавашния СССР. Това е нещо като Уикипедия и се нарича „Викизнание“, където информациите са за лица не само от Русия или бившия СССР, подредени по азбучен ред на фамилните им имена. Ето една извадка с буквата „Д“:
(…)
Димова, Мария (1901-1944), болгарская артистка балета, балетмейстер
Димович, Джуро (р. 1873), югославский (хорватский) драматург
ЙОРДАНКА ДИМЧЕВА, (р. 1924), болгарская артистка оперы (меццо-сопрано)
Дингельштедт, Франц фон (1814-1881), немецкий писатель, драматург, режиссёр, театральный деятель
Дин Го-сянь (р. 1909), китайская актриса
Динейка, Викторас (1900-1968), литовский актёр, режиссёр
(…)
Няколко думи за този информационен портал:
Викизнание — электронная энциклопедия на русском языке. Все новые статьи должны быть созданы в энциклопедическом стиле. Для размещения статей на иностранных языках, а также для создания различных проектов познавательного характера перейдите на родственный wiki-сайт Вавилон.
(край на цитата)
При подготовка на статията ми през 2017 г. попаднах на една странична информация за Йорданка Димчева чрез докторската дисертация през 2011 г. на г-жа Ермила Секулинова в „Нов български университет“, департамент „Музика“. Дисертацията на г-жа Секулинова е върху творчеството на Любомир Пипков в камерния жанр. В едно нейно интервю с голямата певица и вокален педагог проф. Мати Пинкас, която наскоро се помина в достойна възраст, става въпрос за редица детайли, в един от които г-жа Пинкас говори за българските певци, участвали в легендарния Първи общобългарски конкурс за певци и инструменталисти в България в края на 40-те години на миналия век. Там тя споделя дословно:
(…) Помня Първото общобългарско състезание за певци и инструменталисти, което беше някъде през 1948-49 г. Явиха се цялото ново поколение певци, които после станаха основата на нашата Опера – Лиляна Барева – тя взе първа награда, ЙОРДАНКА ДИМЧЕВА, Радка Конфорти, Кирил Дюлгеров, аз. Бяхме току-що завършили Академията. Малко след това се направи един конкурс в Радиото, защото дотогава песни се изпълняваха само на живо – в Радиото. Този конкурс беше публичен – като концерт, в два или три тура, и бяха избрани щатни солисти – от всеки вид глас по един човек, които да изпълняват камерна музика – Шуберт, Шуман, руските класици. Избрани бяха ЙОРДАНКА ДИМЧЕВА – мецосопран, Кирил Дюлгеров – тенор, аз бях сопранът, кой беше басът – не помня. Другите съм ги запомнила, защото бяха все ученици на Людмила Прокопова. Та ето това е предисторията на камерното пеене (…)
(край на цитата)
Един чудесен спомен на проф. Мати Пинкас, която също написа златни страници в историята на българското вокално изкуство не само като отлична певица, но и като много добър вокален педагог. Редица певици и певци в България от следващата генерация са нейни ученици. Скоро писах статия за нея по случай рожден ден, също и при кончината й.
С тези бележки трябва да приключа днешната статия за Йорданка Димчева, която – ако е жива – днес ще празнува 94-та си годишнина. Да се надяваме, че някой читател от София ще знае повече за нея. Може би уважаемите Александрина Милчева, Благовеста Карнобатлова-Добрева или Христина Ангелакова знаят нещо. Ще бъда благодарен на всеки, който напише на моята стена във Фейсбук нещо за Йорданка Димчева, за да попълним поне малко картината за живота и делото й.
………………..
Заблежка: Почти същата статия за Йорданка Димчева публикувах на този ден през 2016 г. по обед. Някоко часа след това получих отговор от певицата Христина Ангелакова, която е моя ФБ-приятелка, в който тя ми пише:
„Здравей, Борис! За съжаление не бих могла да бъда в помощ. Слушала съм я веднъж в „Трубадур“ докато бях студентка, но нямам спомени. Беше си едно ярко име заедно с другите мецосопрани от този период. Може би Рени Пенкова може да каже нещо повече. Тя си е била повече в София в тези години. Аз заминах веднага след завършване на Консерваторията и затова спомените ми са доста бледи от този период. Сърдечни поздрави! Христина“.
(край на писмото)
Какво мога да добавя – не съм се свързвал с други лица, което може би е мой пропуск – Благовеста Карнобатлова-Добрева е също моя ФБ-приятелка, но с нея не сме си разменяли постове на такива теми и не ми е удобно да я безпокоя. Може би днес след като публикувам статията си тук, някой читател от по-възрастна генерация ще напише нещо за Йорданка Димчева.
(край на статията от 2016 г.)
През март 2017 г. наново публикувах същата статия и останах доволен, че веднага след това получих постинг от проф. Боянка Арнаудова, на който отговорих тук във ФБ:
„Драги приятели на оперната музика, днес на 10 март 2017 г. по време на публикуване на статията за Йорданка Димчева получих постинг във ФБ от проф. Боянка Арнаудова, в който става въпрос за принадлежността на певицата към ансамбъла на „Болшой“-театър в Москва. Това твърдение аз взех от кратката биография на английски език за Йорданка Димчева в портала „Bulgaria Opera Stars“ на г-н Франк Фишър в САЩ. Действително дали тя е била член на ансамбъла на този оперен театър или само е гастролирала заедно с него в СССР по това време – не е много ясно. Цитирам текста на писмото на г-жа Арнаудова:
„Борис, здравей, чета за Данчето Димчева и с удивление научавам, че е била в състава на Болшой. Понеже отлично я познавах – да припомня, бях главен драматург на Софийската опера от 1970-1992, и съм писала биографията й по различни поводи, никога не ми е казвала подобно нещо. Да, била е изпратена на специализация – група български певци и са пяли в спектакли на Болшой – вероятно за това става дума. В годините (моите в Операта) тя пееше главно по-малки роли, имаше си проблеми, но е била с големи възможности на младини и са очаквали да направи кариера. Мисля, че е ученичка на Прокопова, т.е. школата Морфова-Прокопова. Знаеш, че рядко се намесвам, аз пък разбирам колко е трудно да си винаги точен, когато черпиш инфо от стари източници. Да уточня – тя е пяла Трубадур, Амнерис, но в 50-те години с успех – много красив мецо и много музикална. Но, имала е ред причини да изостави този репертоар. Беше добросърдечна, скромна и работлива, но с характер.
Това е засега, имам лекции и повече нямам време, но при случай може и да добавя още. Хубав ден и поздрави: Боянка“.
(край на писмото)
Благодаря на Боянка Арнаудова, тъй като тя дава някои допълнителни информации за Йорданка Димчева от собствени наблюдения.
А сега цитирам оригинала на информацията от портала „Bulgaria Opera Stars“ на г-н Франк Фишър, който текст дадох в статията си в превод на български език:
Jordanka Dimcheva, mezzo-soprano
The mezzo, Jordanka Dimcheva, was born March 10, 1924 in Harmanli. She graduated from the State Academy of Music as a student of Ludmila Prokopova. Beginning in the chorus of Bulgarian Radio she soon became a soloist with that ensemble. In 1950 was a prize winner in the Prague International Competition.
Her debut with the Sofia National Opera on July 27, 1950 was as the Innkeeper in Boris Godunov. Since 1951 she has been a regular member of that company. In 1952 she performed with the Sofia National Opera in Moscow and in 1953 became a member of the Bolshoi Opera where she toured to Leningrad, Riga, Minsk and Kiev through November 1954. In 1958 she sang the role of Azucena in Prague, Berlin and Rostock.
Roles in her career included Amneris, Azucena, Eboli, Martha in Faust, the Innkeeper in Boris Godunov and many roles in Bulgarian operas.
Bizet: Carmen “Habanera”
Verdi: Aida L’abborrita rivale a me sfuggia with Dimiter Uzounov
Verdi: Il Trovatore Condotta ell’era in ceppi with Dimiter Uzounov
We are also pleased to present her in Lud Gidiya
(край на цитата)
Както се чете от този текст, тя е била член на ансамбъла на „Болшой“-театър по време на турнето в редица градове. Според мен не е съвсем ясно това твърдение – „само по време на това турне“ или чрез някакъв договор за постоянно членство. Как да е, по-важно е за мен това, че и до днес не знаем какво е станало с Йорданка Димчева, никой не дава информация в това отношение – къде живее, ако е жива!
(край на моя текст от 10 март 2017 г.)
Сега трябва да добавя, че този постинг на проф. Арнаудова предизвика интересни коментари на стената ми, част от които искам да предам тук:
Svetlev Michail – Боре, знаем че цитираш източници точно както ги намериш. Но точно този г-н Фишър пък цитира онова, което разни редакторки на Радио София са му пращали навремето за български оперни певци, за да прави реклама из Америка. Той човека е меломан. Аз не съм в списъка му между българските оперни певци. Сега аз на себе си ли да вярвам или на Фишър? Но един Болшой, повече или по-малко, каква е ползата за Йорданка сега?
Румяна Каракостова – Приветствам реакцията на Боянка Арнаудова, защото в портала на г-н Фишер действително не всички данни са достатъчно прецизни. Да не говорим за липсата на музиколожка компетентност и критична дистанция, след като не познава и лично певците, за които пише – по повод на официално получените от БНР техни записи и тиражирани (в САЩ) не толкова с рекламна, колкото с лична комерсиална цел.
Boris Kontohow – Благодаря г-жа Каракостова. Аз от години цитирам доста неща от този портал на г-н Фишър, но съм установил многократно, че там има редица фрапиращи грешки в дати и години – рождени, на смърт (те почти липсват), като често съм писал на г-н Фишър (с него сме ФБ-приятели) да ги поправи, когато аз установя със сигурност дадена дата. Той не променя обаче своите текстове. Не мога да правя музиколожки заключения, все пак има някои статии, които са единствени за даден оперен деец в цялата Интернет-литература. Може би този портал трябва да се поддържа постоянно, иначе губи актуалността си. Все пак това не е моя работа. Що се отнася до селекцията на оперни дейци, тя е много непълна – липсват редица имена от по-ново време (също и от предни епохи), както отбеляза Михаил Светлев.
Румяна Каракостова – Скъпи Борис, възхищавам се на всеотдайността, с която работите ежедневно и през всичките изминали години, както и на готовността Ви непрекъснато да попълвате липсващите и издирени чрез лични контакти възможно най-точни биографични данни за толкова много певци и музиканти. Делото ви е на посветен енциклопедист и искрено Ви се покланям. (А бележката ми се отнасяше изцяло за написаното от г-н Фишер, на което просто не бива да се доверяваме).
Adriana Stamenova Porta – Bravo, bravo, as sapocvah Accademiata, tosi taka stabilen mezzo-sopran na Yordanka Dimceva vav dramaticnia repertoar vav Operata se slusciasce i gledasce sas goliam interes i valnenie!!! Ne moje da niamat sapisi, iavno sa rascistili arhivite…….! As licno sam gledala edna prekrasna “Aida” sas Usunov, Katia Ghieorghieva i Yordanka Dimceva vav Sofia! Ami sa Rada Gaeva govori li se nesto, nisto, drug cuden mezzo-sopran, prekrasen tembar, krasiva vanscnost cudna Karmen…??? …..!!!
(край на коментарите)
Вчера и днес наново прегледах в Интернет за евентуално нови материали относно Йорданка Димчева – уви, нищо ново! Единственото, което може би съм пропуснал в предните години, е една справка за нейна дискография, която намерих в Интернет:
Йорданка Димчева – Diskographie 1 Appearances
Datenqualität – Correct
| Аlbums | |||||||||
| Д—2157, Д—2158 | Various | Ария Далилы (Любовь, Дай Свое Обаянье) (as И. Димчева) Various – Концерт Солистов Болгарского Гос. Театра Оперы И Балета (10″, Mono) | Апрелевский Завод, Апрелевский Завод | Д—2157, Д—2158 | USSR | 1956 |
(край на цитата)
Вероятно това е бил запис на Йорданка Димчева, направен в СССР през 1956 г. при гостуване на Софийската държавна опера.
Но особено голяма беше радостта ми, когато открих една чудесна нейна снимка, направена в София при „Фото Папакочев“. Там е отбелязано името й, както и рождена дата и място. Браво на този прекрасен снимков архив, където откривам различни снимки на видни български артисти от миналото! Сега поне имаме една нейна снимка, която ще приложа за пръв път.
Остава днес на 10 март 2018 г. да се примирим с онова, което знаем за Йорданка Димчева. Благодаря на проф. Боянка Арнаудова за дадените от нея пояснения, както и на другите лица, които направиха коментари през 2017 г.
………
Изпълнение на Йорданка Димчева:
Bizet: Carmen “Habanera”
´´´´
Изпълнение на Йорданка Димчева:
Verdi: Aida L’abborrita rivale a me sfuggia mit Dimitar Uzunov
……
Изпълнение на Йорданка Димчева:
Verdi: Il Trovatore Condotta ell’era in ceppi mit Dimitar Uzunov
…..