Margarita Lilova

Мецосопранът Маргарита Лилова

Драги приятели на оперната музика, след като през цялата минала седмица имах малко дати за юбилеи на български оперни певци (повече за диригенти), освен тези за Любен Минчев, Веселина Кацарова, Дора Дочева, Надя Стефанов и вчера за Галя Павлова, днес на 26 юли 2020 г. пиша за родената в този ден през 1935 г. Маргарита Лилова, която днес щеше да навърши 85 години. Само преди 3 месеца се навършиха 8 години от смъртта й на 13 април 2012 г. – точно по Великден на „Разпети петък“ тогава …

СРАМ И ПОЗОР – вече 8 години след нейната смърт НЯМА ОЩЕ УИКИПЕДИЯ-СТРАНИЦА ЗА НЕЯ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК – само на немски и английски езици. Къде са българските музиколози, какво чакат още – някой чужденец ли да напише? … Нямам думи! Четете моля и си правете изводи – Маргарита Лилова е имала изяви по целия свят, ето малка визитна картичка:

„ (…) Дебютът й през 1959 г. като Мадалена в “Риголето” на варненска сцена е повече от обещаващ. През 1962 г. следват задгранични изяви в Лондон (Covent Garden) и във Виена (Staatsoper) в ролята на Амнерис от “Аида” на Верди. От 1963 до 1995 г. като постоянен член на ансамбъла на Виенската опера Лилова изнася 46 роли в 1135 представления, 143 пъти като Marcellina в “Le nozze de Figaro” от Моцарт, 115 пъти като Анина в “Кавалерът на розата” от Рихард Щраус. От 1963 година гостува в Париж, Буенос Айрес (Теatro Colon), Лос Анджелис, Монреал, Москва, на много сцени в Германия. Била е 12 години “постоянен гост” на “Komische Oper” в Берлин, 11 години също “постоянен гост” на Операта в Сан Франциско. През 1965 г. пее в операта „Борис Годунов“ по време на фестивала в Залцбург, през 1973 г. – като Улрика в “Бал с маски” от Верди в Миланската Скала“.

(край на цитата)

През 2015 г. на днешния ден аз написах обширна статия за кръглия рожден ден на Маргарита Лилова, която се посрещна с голям интерес, много читатели откликнаха или нейни колеги от миналото си спомниха за нея и написаха свои бележки. Тъй като от юли 2015 г. до сега имам над 500 нови ФБ-читатели и приятели, между които редица музиканти и оперни любители, днес ще повторя тази статия, нека голямото дело на Маргарита Лилова не се забравя така бързо – стига само да си припомним значителното й присъствие на сцената на Виенската държавна опера, където от 1963 до 1995 г. тя е постоянен член на ансамбъла на този театър и играе 46 роли в 1135 представления. Подробности ще прочетем по-долу.

Цитирам статията си от юли 2015 година, като правя малки промени, но не сменям дати:

„Драги приятели на оперната музика, в този хубав неделен ден на 26 юли 2015 година, когато след непоносимите горещини през последните дни с температури над 30 градуса едва се дишаше, днес природата се смили точно на рождения ден на една незабравима (поне за мен, но и за много други оперни любители) оперна дива, милата Маргарита Лилова, родена днес преди 80 години.

Жалко, Маргарита си отиде тихо от нас преди малко повече от 3 години – на 13 април 2012 година във Виена, далеч от родния Червен бряг. Сега си мисля, ако не беше коварната болест, която отне живота й също както при Гена Димитрова, как хубаво днес щяха да празнуват милионите й почитатели, особено във Виена, където е оставила незаличими спомени, така също и по целия свят. Вярно е, когато вече изгради световната си карера, малко е пяла в родината си, повече на концерти, но какво да се прави – така е със всички световни знаменитости. Те най-малко са познати в собствените си отечества, ако не са останали да работят там. Ако си спомните, преди седмица, когато Веселина Кацарова празнуваше своята 50-годишнина и аз писах огромна статия по случая, тя сподели в едно интервю за същия феномен – богата програма за години напред, невъзможност да се завръща често и гостува в родината си, когато иска. Но в това интервю ми направи впечатление следното. Тя казва, че не обича „общи приказки“ от рода „кога ще дойдеш при нас да пееш?“, така не става, трябват конкретни предложения, а за това са необходими сериозни хора-мениджъри, които си знаят работата. Даже спомена, че само Христо Друмев (бившият шеф на НДК в София) е единственият, който е постъпил така – със сериозно и конкретно предложение и тя веднага се е съгласила.

Защо ви припомням този факт? Аз от 41 години живея в Германия (Б.К.: става въпрос за годината 2015), не познавам тази обстановка в България, но имам чувството, че наистина не се прави достатъчно за такива артисти от ранга на Маргарита Лилова и много други, които след блестяща кариера на Запад не идват често за гастроли в родината си. Не искам да се изказвам по въпроси, които не са ми така познати, но нека си спомним поведението на официалните органи едно време към Борис Христов, към Антон Дяков, може би и към Маргарита Лилова. За първите двама имам точни отговори, за Лилова – не. Може би, след като е останала постоянно във Виена, да е имала известни неприятности с официалните органи в България, не знам. Може би фамилното име „Лилова“ е било свързвано с името на Александър Лилов, което може да се тълкува двояко – по един начин преди ноември 1989 г., по друг – след това. Не е важно, но след като вчера прочетох в един източник в Интернет една информация, доста се замислих – може би това е била една от причините Маргарита Лилова да не търси много контакти с родината поради лошите спомени, свързани с баща й. Ето за какво става въпрос (последният абзац в текста):

От Пею Благов на 23.04.2012г.

Бегли съобщения в родината й известиха за смъртта на оперната певица Маргарита Лилова. Далеч по-трогнати бяха виенчани, където местната преса нареди кончината й сред най-важните събития. И има защо: мецосопраното 29 години е титулярка на Щатсопер, където постъпва и се утвърждава благодарение на застъпничеството на самия Херберт фон Караян.

Маргарита Лилова почина във втората си родина, където между 1962 и 1991 г. прави отлична певческа кариера, а след това и педагогическа. Оперната певица умира също като Гена Димитрова – след продължителна борба с коварна болест. Тя покорява Виена най-неочаквано.

Родена в Червен бряг, през 1961 г. Лилова участва в София на Първия международен фестивал за млади оперни певци и печели III награда. Скоро трупата на Софийската опера тръгва на гастрол във Виена с концертни изпълнения. Участват асове като Николай Гяуров, Никола Николов, Димитър Узунов, Катя Попова, Юлия Винер, Надя Афеян. Забелязана на конкурса от диригента Асен Найденов, маестрото кани младата Маргарита, която по това време е солистка на Варненската опера, да заеме вакантно място на един от титулярите, който бил възпрепятстван да тръгне.

Във Виена пак й се усмихва щастието. Там доайенът Любомир Панчев, който от 1938 г. пее в Щатсопер, е помолен от Гяуров да уреди прослушване на Маргарита пред комисия начело с Херберт фон Караян, директор на музикалната столица на Европа. Караян слуша, слуша и изведнъж нарежда българката да изпее ария от операта „Аида“. За нея не е проблем – именно с ария от тази роля, на Амнерис, е спечелила наградата си в София. Великият диригент и режисьор, а тогава и шеф на театъра я прекъсва, казвайки „Благодаря, достатъчно!“, и напуска салона. Реакцията му означавала следното: от 1 януари 1962 г. Лилова е ангажирана за участия в „Аида“.

След успеха точно в първия ден на новата година Лилова променя съдбата си и остава завинаги във Виена. Тя участва в над 1000 представления в над 60 оперни заглавия. В „Борис Годунов“ Караян й дава ролята на Кръчмарката. Пее я години наред с голям успех и дори започват да я наричат „патентованата кръчмарка“. Българката е носител на почетния приз „Камерзенгер„, даван от Щатсопер на единици солисти.

Лилова слиза от сцената, когато все още е в чудесна вокална форма, но я приковават болежки, заради които подвижността й е ограничена. Тогава се явява на публичен изпит във Виенската Музикална академия и е назначена за преподавател, получава и титлата професор. Сред най-успешните й ученици е и дъщеря й Весела Златева от брака й с режисьора Петър Златев, когото театралната сцена тук губи именно заради установяването на семейството във Виена.

Фамилията Лилова препраща към родство с червения шаман Александър Лилов, но съвпадението е случайно Тъкмо обратното, семейството на певицата е жертва на БКП. Баща й е застрелян от шумкари преди 9-и септември – за това, че е бил директор на банка в Луковит, която те искали да оберат.

(край на цитата)

Чета и не вярвам – какви трагични събития. Дали една от причините Маргарита Лилова да е останала да живее във Виена не е била именно този лош спомен от миналото?

Ще се върна към настоящето. Когато започнах да пиша моите „оперни истории“ през лятото на 2013 г., точно на този 26 юли исках да напиша нещо за Маргарита Лилова. Още от младежките си години знаех името й, бил съм на оперни изяви с нейно участие, посещавал съм оперни спектакли специално във Варна при мои гостувания през лятото там. Именно през 1959 г. тя пя Мадалена в „Риголето“, а през летния сезон Варненската опера има много спектакли заради туристите. А през 1961 г. спечелването на трета награда от нея на Първия международен вокален конкурс в София беше голямо събитие. Тогава името й се разчу окончателно. Именно на този конкурс Златния медал спечели британецът Питър Глосъп, за който наскоро писах статия във връзка с рождения му ден. В тези години „музикална България“ се интересуваше от сериозна музика, в София и в провинцията хората говореха само на тази тема. Сега голяма част от младите хора говорят за „чалга“ и прочие.

И така на 26 юли 2013 г. написах малка статия за Фейсбук, но като „новобранец“ нямах късмет. Току-що бях започнал с тази техника и първата част от статията написах веднага във ФБ, не отделно, а после да я пратя в мрежата. Както пишех – може би 2 страници, нещо стана и всичко изчезна. Много се ядосах, но нямах опит. В яда си се обърнах към читателите си тогава с думите:

„Драги приятели на оперната музика, написах продължение на първата част от спомените ми за Маргарита Лилова – 10 минути след първата част, като ги “изпратих” по нормалия път чрез “posten”. Въпреки това при отваряне на страницата ми не можах да видя този текст – каква е причината, не знам. Може да има някакви ограничения за размера на написаното, къде стоят условията за това ? Все още има неща, които ме озадачават в тази мрежа – например, като пиша 10-15 минути на кирилица, постепенно някои букви и знаци стават съвсем други – защо ? Моля който има по-голям опит в това отношение, да ми даде съвет ! Иначе моите спомени върху дати от историята на оперното изкуство от приятно хоби, в което споделям мисли с интересуващите се, ще стане неприятно преживяване, което ще ме принуди да пиша “в телеграфен стил”. Желая всичко най-хубаво на моите приятели от мрежата !

Тогава имах вече десетина ФБ-приятели, между които една девойка – Красианна Димитрова, с която си бяхме разменили няколко поста и чувствах, че тя е обиграна в тази област. Без да очаквам, тя прочела написаното и след няколко часа ми отговори:

Красианна Димитрова За това по-лесно ще е да си го пишеш някъде на файл в компютъра, където знаеш, че няма да ти се изтрие, а след това да го копираш във фейсбук 😉 Може да опиташ това преди телеграфния стил.

(край на цитата)

Бях й много благодарен за този съвет, макар че самият аз трябваше да се сетя сам. По начало не мислех да пиша големи статии, а после развитието на моето хоби изиска това. И сега вече 2 години след този случай си пиша отвреме навреме с Красианна. Тя е запалена оперна певица и мисля, че продължава да се обучава, заедно с професионалната си работа.

Най-интересно беше следното: моят текст се загуби, но той е бил изпратен в мрежата, защото след обед на стената ми дойдоха съобщения, които ме увериха, че текста е бил прочетен, само аз не мога да го чета:

Жоро Стефанов Мир на праха й !

26. Juli um 16:11 · Gefällt mir

Anton Diakov Една прекрасна певица и човек !

26. Juli um 18:08 · Gefällt mir

След като се загуби първата част, седнах наново, но съчиних малка статия като втора част, която изпратих 2 дни по-късно в мрежата. Ето текста:

26 Juli 2013

Драги приятели на оперната музика – днес на 26 юли 1935 година е родена нашата незабравима оперна певица Маргарита Лилова, която ни напусна на 13 април миналата година. Лилова беше забележителна фигура в плеадата на най-изявените български оперни певици, която редица години – като се започне от 1959 г., чак до последните й прояви през 1998 г. – близо 40 години, е прославяла българското оперно изкуство в много страни по целия свят.

Дебютът й през 1959 г. като Мадалена в “Риголето” на варненска сцена е повече от обещаващо. През 1962 г. следват задгранични изяви в Лондон (Covent Garden) и във Виена (Staatsoper) в ролята на Амнерис от “Аида” на Верди. От 1963 до 1995 г. като постоянен член на ансамбъла на Виенската опера Лилова изнася 46 роли в 1135 представления, 143 пъти като Marcellina в “Le nozze de Figaro” от Моцарт, 115 пъти като Анина в “Кавалерът на розата” от Рихард Щраус. От 1963 година гостува в Париж, Буенос Айрес (Теatro Colon), Лос Анджелис, Монреал, Москва, на много сцени в Германия. Била е 12 години “постоянен гост” на “Komische Oper” в Берлин, 11 години също “постоянен гост” на Операта в Сан Франциско. През 1965 г. пее в операта „Борис Годунов“ по време на фестивала в Залцбург, през 1973 г. – като Улрика в “Бал с маски” от Верди в Миланската Скала.

(продължение за Маргарита Лилова): Драги приятели на оперната музика, днес ще довърша продължението, което преди два дни „се загуби в ефира на Фейсбук“, без да го приключа и изпратя до вас. И така, международните успехи на г-жа Лилова продължават и след 70-те години, когато тя се установява постоянно във Виена, като приема и австрийско поданство. Между другите й изяви тя още от 1966 г. е постоянен член на 3 оперни състава: виенската „Staatsoper“, „Komische Oper“ в Берлин и Софийската народна опера. При всички нейни изяви публика и критици особено отбелязват извънредно приятния й тъмен тембър на идеално школувания й глас. През 1969 г. Лилова получава в Германия наградата на критиците „Berliner Kritikerpreis“, а от 1984 г. е удостоена с престижната титла „Kammersängerin“. Наред с оперните си и концертни изяви Маргарита Лилова започва от 1992 г. и педагогическата си дейност, като преподава във „Wiener Musikhochschule“ в австрийската столица.

На границата на около 60-годишната си възраст Лилова продължава редовно да участва през сезоните 1993, 1994, 1995 във виенската „Staatsoper“, например в „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт, „Хофманови разкази“ от Офенбах, „Андре Шение“ от Джордано, многократно в „Селска чест“ от Маскани и „Палячи“ от Леонкавало, както и в „Отело“ от Верди (март 1995 г.). На 17 април 1995 г. Лилова пее в Залцбург по време на пролетния фестивал в операта „Електра“ от Рихард Щраус със съпровод на Берлинската филхармония под диригентството на Клаудио Абадо, едно голямо признание за таланта й – почти 60-годишна! В моя личен архив съм си отбелязъл и една от последните й големи изяви на сцената – в Парижкия „Palais Garnier Paris“ в оперетата „Веселата вдовица“ от Лехар, когато Лилова участва в десетки спектакли през месец декември 1997 г. и в същата оперета през декември 1998 г. 14 пъти в парижката „Opera Bastille“. Партньори на Лилова са били такива прочути певци като Waldemar Kmentt (тенор от Австрия), Boje Skovkus (баритон от Дания), Karita Mattila (сопран от Финландия).

Поклон пред голямото дело на незабравимата Маргарита Лилова, която ни напусна на 13 април 2012 г. във Виена след тежко заболяване. В Интернет-страницата й на немски език могат да се прочетат много информации за тази забележителна певица. Заслужава особен интерес интервюто й на немски език с Nikola Slabakova под надслов „Voce Verdiana kann nicht jeder sein“.

(край на статията от 2013 г.)

Какво трябва да кажа днес (през 2015 г.) – две години след този 26 юли. Миналата година на тази дата щях да пиша статия за Маргарита Лилова, но отложих по липса на време и заради това, че тази година тя има кръгла годишнина. При това на 26 юли 2014 г. се помина Карло Бергонци и с малкото време, което имах тогава на разположение, реших да напиша статия за него – той заслужаваше.

Мислех, че след като са минали вече над 3 години от смъртта на голямата певица Маргарита Лилова, в България ще се обърне повече внимание на тази забележителна артистка, оставила златни спомени във Виена. Каква неблагодарна нация сме – нито един ред в Уикипедия за нея – все още няма страница за срам и позор. Има само малка такава на немски и английски езици. Аз не мога да си представя такова нещо – все едно в Италия като се помине Карло Бергонци (пример) да няма нищо за него. Проверете в неговата страница, всичко по години, по оперни театри, репертоар – оперен и концертен, дискография, източници. И така е с хиляди (не 100-200) техни оперни дейци. Кой ги пише тия неща? Всеки знае, че от това пари не се печелят. За кой път почвам тази дискусия, вече ми омръзна, но не мога да се примиря. Не става въпрос за хиляди, а за 80-100 имена, на най-известните, на най-заслужилите в далечното и близко минало. Нямам нищо против, че страницата на Лили Иванова на български език в Уикипедия е пример за подражание – над 15-20 печатни страници (ако се напечатат), и то само как вещо подредена, цял научен труд, с десетки източници и снимки, дадено е прецизно откъде е взета информацията (така трябва да бъде в Уикипедия). Но за оперните ни артисти няма хора да пишат и никой не се заема сериозно с това. Гарантирам ви, че така ще остане и след 10 години. Кой да се заеме? Казвал съм го – дано е за последен път. Горе на върха стои Министерство на културата, това не е работа на отделните оперни театри в България, те си имат свои задачи. В съответния отдел за музика (или оперен театър, не знам разделенията) трябва да се възложи на лице да изготви списък на тези 80-100 оперни артисти, после да се провери за кои има Уикипедия-страници, за кои няма или съвсем непълни. После – това вече не знам. Мисля, че за някаква скромна сума винаги може да се намерят 2-3 специалисти, които да напишат текстовете. Толкова често се пръскат средства за нищо. Това е.

В материалите до тук се казаха доста неща за кариерата на Маргарита Лилова, най-вече във Виена. Както правя винаги при изяви на артисти там, ще цитирам целия й сценичен път, взет от архива на Виенската държавна опера. Тогава най-добре ще се разбере огромната работа, която тя е извършила на тази сцена. Не съм проверявал, но мисля, че няма до сега български артист с повече изяви на тази сцена, отколкото Маргарита Лилова:

Titel des Werks Rolle/Funktion der Person Datum der ersten/letzten Vorstellung Anzahl der Vorstellungen
Aida Amneris 01.01.1963–08.03.1975 15 mal
Andrea Chénier Madelon 22.09.1981–01.03.1995 55 mal
Andrea Chénier Bersi 21.09.1963 1 mal
Ariadne auf Naxos Dryade 20.11.1967–19.03.1972 17 mal
Boris Godunow Schenkenwirtin 21.02.1976–22.01.1994 54 mal
Carmen Mercédès 14.02.1966–11.04.1972 16 mal
Cavalleria rusticana Lucia 26.03.1967–28.01.1995 67 mal
Daphne Gaea 01.04.1972–19.05.1972 4 mal
Das Rheingold Erda 16.05.1970–31.05.1977 11 mal
Der fliegende Holländer Mary 01.12.1972–23.01.1993 43 mal
Der Rosenkavalier Annina 13.04.1968–04.02.1995 115 mal
Der Zigeunerbaron Czipra 06.12.1975–29.06.1976 7 mal
Die Ägyptische Helena Die alles-wissende Muschel 05.12.1970–06.06.1972 10 mal
Die Frau ohne Schatten Solostimmen 11.06.1964–17.06.1964 2 mal
Die Frau ohne Schatten Eine Stimme von oben 11.06.1964–26.01.1977 3 mal
Die Trojaner (Les Troyens) Anna 17.10.1976–21.03.1977 7 mal
Die Trojaner in Karthago Anna 08.12.1980–26.04.1981 4 mal
Die Walküre Roßweiße 13.01.1963–20.03.1991 55 mal
Die Walküre Fricka 30.03.1970–14.04.1976 4 mal
Die Zauberflöte Dritte Dame 13.02.1986–19.06.1986 4 mal
Ein Sommernachtstraum Hippolyta 12.05.1963–21.12.1964 5 mal
Elektra Fünf Mägde 16.12.1965–20.06.1991 59 mal
Elektra Die Schleppträgerin 16.12.1965–27.10.1980 24 mal
Eugen Onegin Filipjewna 16.05.1988–06.05.1990 16 mal
Falstaff Mrs. Quickly 31.05.1980–03.06.1993 11 mal
Gianni Schicchi Zita 11.02.1979–03.06.1982 19 mal
Götterdämmerung Flosshilde 09.02.1969–25.06.1972 5 mal
Götterdämmerung Erste Norn 06.06.1965–09.05.1987 15 mal
Götterdämmerung Waltraute 25.01.1975–23.04.1976 2 mal
Il trovatore Azucena 30.10.1963–09.11.1981 14 mal
Jenůfa Die alte Buryja 21.06.1978–15.04.1991 28 mal
L’ incoronazione di Poppea Ottavia 01.04.1963–26.01.1970 18 mal
La Gioconda La Cieca 24.05.1986–01.10.1986 7 mal
Le nozze di Figaro Marcellina 24.01.1970–27.09.1994 143 mal
Les Contes d’Hoffmann Stimme der Mutter 19.10.1966–10.06.1995 33 mal
uisa Miller Frederica 20.06.1974–27.05.1975 2 mal
Madama Butterfly Suzuki 07.09.1963–28.01.1992 64 mal
Medea (Cherubini) Neris 31.01.1972–16.04.1974 10 mal
Otello Emilia 07.05.1963–02.04.1995 53 mal
Palestrina Die Erscheinung der Lukretia 25.12.1964–12.06.1985 19 mal
Parsifal Stimme von oben 24.05.1964–19.04.1981 12 mal
Rigoletto Maddalena 21.01.1963–14.02.1982 26 mal
Salome Herodias 18.04.1980–09.01.1982 7 mal
Salome Ein Page der Herodias 25.11.1965–08.06.1970 17 mal
Siegfried Erda 23.05.1970–05.06.1977 11 mal
Suor Angelica Die Fürstin 05.11.1981–03.06.1982 3 mal
Tosca Ein Hirt 14.10.1966–05.12.1971 11 mal
Un ballo in maschera Ulrica 25.01.1965–18.06.1978 13 mal

(край на цитата)

Реших да избера един спектакъл от „Кавалерът на розата“, където тя е участвала 115 пъти в ролята на Анина. Нека той бъде първият от всичките 115 – на 13 април 1968 г., при това премиера на постановката (какво съвпадение – датата, на която тя се е поминала):

DER ROSENKAVALIER

Samstag, 13. April 1968 | 18:00 | in deutscher Sprache

PREMIERE

(край на цитата)

Вижте само какъв състав! Диригент Ленард Бърнстейн, постановка Ото Шенк, колеги-артисти от ранга на Криста Лудвиг, Валтер Бери, Гуинет Джоунс, Валдемар Кмент, също и Любомир Панчев – този заслужил във Виена български певец. И Маргарита Лилова между тях – гордост!

Интересно е да се прочете, какво се казва за нея в Уикипедия-страницата на немски език. Превеждам дословно:

Маргарита Лилова (Margarita Lilowa) е родена на 26 юли 1935 г. в Червен бряг, починала на 13 април 2012 г. във Виена, е българо-австрийска оперна певица (мецосопран / алт).

Лилова следва вокално изкуство и хорово дирижиране в Софийската държавна академия при Мария Цибулка и Михаил Янков. През 1959 г. тя дебютира като Мадалена в „Риголето“ от Верди във Варненската опера. През 1962 г. гастролира в Лондон, след което е ангажирана във Виенската държавна опера и има своя дебют там на 1 януари 1963 г. като Амнерис в „Аида“ от Верди. В ансамбъла на този оперен театър тя принадлежи до 1995 г. и пее в 46 партии общо при 1135 спектакъла, от които 143 пъти в ролята на Марселина в „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт и 115 пъти в ролята на Анина в „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус.

Лилова играе също 12 години като „постоянен гост“ в „Komische Oper Berlin“ и 11 години в „San Francisco Oper„ в САЩ. Има изяви и на Музикалния фестивал в Залцбург. От 1992 г. преподава във Висшето училище за музика във Виена. През 1969 г. е отличена с „Берлинската награда на критиците“, през 1984 г. получава титлата „Камерзенгерин“.

(край на цитата)

Повече няма да се спирам днес (става въпрос за 2015 г.) на подробности от кариерата й. В материалите до сега, пък и в тия, които са се появили след смъртта й и ще цитирам по-долу, има допълнителни сведения в тази насока.

Все мислех, че като потърся новини днес в Интернет с нейното име, ще намеря на български език нещо, което да напомни 80 години от рождението й. За жалост, само следното кратко съобщение:

Календар в портала „DIR.bg“:

„80 години от рождението на Маргарита Лилова, българска оперна певица /1935-2012/. През 1959 г. дебютира на оперната сцена във Варна. Пее на сцената на Виенската Щатсопера (1963-1995), където се превъплъщава в 46 роли. Изпълнявала е главните роли в опери на Офенбах, Моцарт, Щраус и др.“

Предполагах, че Радио София ще излъчи концерт с нейни изпълнения, няма такова нещо в сайта на радиото. Може би утре или след няколко дни.

Тъжната новина на 13 април 2012 година се отбелязва обаче както у нас, така и в чужбина. Ето някои информации освен тази от на 23.04.2012 г., за която писах вече по-горе:

In Memoriam: Маргарита Лилова имаше уникален глас

Казват, че който си отиде на „Разпети петък“ е свят човек, това да ни е утехата от загубата на оперната примадона

14 април 2012 г.

Маргарита Лилова, за съжаление, не бе достатъчно популярна в България. Така се е случило, че тя съвсем млада, още на 27 години е започнала във Виена кариерата си, във Виенската Щатсцопера, каза в интервю за БГНЕС Невена Коралова, дългогодишен редактор в “Класическа музика” на БНТ.

И оттогава гостувала е в България, пяла е на оперна сцена много малко в Софийската опера, повече във Варна, защото тя започва и творческият си път през 1959 г. от Варна. Но пък за щастие повече на концертния подиум сме я слушали. Тя имаше прекрасни рецитали. Даже тя в интервютата, които аз няколко пъти съм правила при различни поводи, казваше, че при нея оперното и камерното музициране са вървели успоредно, ръка за ръка, както тя казваше. Обясняваше защо – “с моя дълбок глас ролите, които трябва да изпълнявам като мецосопран, бяха все едни много драматични, а като човек съм една много лирична натура, така малко сантиментална и в песента намирах това, което ми липсваше на оперната сцена”, припомня си Коралова и като приятел и като специалист за Маргарита Лилова. Наистина страхотно красив глас. Това е невероятно. Аз не съм чувала, имам претенции, че по света съм слушала оперни певци, такъв красив мецосопранов глас като нейния и страхотен музикант. Имала е много роли – даже във вчерашния ден, когато е починала, в сайта на Виенската държавна опера там има една кратка статистика, че е изпяла от 1 януари 1963 г., когато е назначена в операта там, до 1995 г., е направила 46 роли и е изпяла 1135 спектакъла. В по-големи, в по-малки роли е участвала. Това, което също ми е направило много силно впечатление, имала съм възможност да я слушам и във Виена, и в Залцбург, за съжаление в София на оперна сцена аз не съм я слушала, само на концерти, но тя имаше едно страхотно присъствие, без някаква поза, специална. Но такова й беше пеенето, че не можеш да спреш да я гледаш как музицира. Само най-хубави спомени имам от нея. Прекрасен човек и артист, споделя Невена Коралова.

Ние запазихме едно такова приятелство от първото интервю, което имах с нея и след това. Разни срещи имахме и във Виена, и в България. Семейството й имат една вила на Кранево. Ние, когато сме били с моето семейство на море, сме ги посещавали, много весело сме изкарвали. Тя е единственият човек, който ми казваше Невенка и то, защото майка й се казваше Невена – Невенка, припомня си и интимни моменти от приятелството си със знаменитата оперна певица Невена Коралова.

На 22 септември 2011 г. я посетихме във вилата в Кранево. Вярно, че не изглеждаше добре, но тя имаше в последните години проблеми с гръбнака, трудно се придвижваше, но духът го беше запазила. Много се смяхме, въобще беше много весело. Моята дъщеря ни направи снимки. И аз имам този спомен, може би последната снимка в живота й, защото разбрах, че след като са се прибрали във Виена са започнали по-сериозни здравословни проблеми, с тъга споделя тя. Маргарита Лилова правеше курсове във Варна, в рамките на “Варненско лято”, много участници се записваха, имаше от чужбина, от България. Правеше след това заключителни концерти. След това поради явно финансови причини организационният комитет на “Варненско лято” не са могли да поддържат повече тази практика и тя приемаше по няколко души във вилата си, съвсем безвъзмездно. Въобще човек, който се раздаваше, даваше и не взимаше. Смятам, че заедно с пиковете, страхотните успехи, които е имала, е имала и много горчиви моменти в живота си, остава многоточие Коралова. Но Лилова това подчертаваше: “аз големите си роли ги направих на големите оперни сцени. Не съм започнала от малък театър, за да си изработя репертоара и след това да отида на голямата сцена.” Казваше, така се случи, че с една-две репетиции само с пиано, без репетиция с оркестър – така е в Парижката Грандопера, така е в Сан Франциско, мисля че и в Марсилия. Въобще, какъв кураж и каква дарба трябва да имаш, за да можеш да се изправиш на една сцена, примерно, като Парижката Грандопера и без оркестрова репетиция да изпееш принцеса Еболи в “Дон Карлос“ на Верди. И това е Маргарита, възкликва Коралова за голямата певица.

Тя казваше: само с Марио дел Монако не съм пяла от това поколение на големите певци от втората половина на 20-ти век. Големите певци като Карло Бергонци, Джузепе ди Стефано и въобще тази плеада от известни певци са били нейни партньори по световните оперни сцени. Пласидо Доминго, разбира се, с него в Сан Франциско, когато е дебютирал, тя била Азучена, той Манрико в “Трубадур” на Верди. И затова той й викал “мамо, мамо”, когато са се срещали по различни сцени. Тя това казва, че това страхотно й е помогнало за нейното израстване – срещата й с големите певци, както и не само с мъжете, така и с големите гласове на 20-и век, рамо до рамо е пяла с Биргит Нилсон, Лиони Рюзанек, с Гуинет Джоунс и много, много други, споделя Коралова и част от биографията на Маргарита Лилова.

Тя казваше още: „аз държа страшно много на професор Сваровски и на професор Крибс. Единият ме научи да пея Малер и въобще песни на немските композитори. И Крибс, който я е въвел в тънкостите на Моцартовото пеене“. Много голям късмет за нея е, че е имала такива учители. И въпреки тези големи имена тя не пропускаше да каже, че страшно много дължи на професор Любомир Пипков, “който ме научи всъщност да заобичам песента” споделя Коралова и част от биографията на Маргарита Лилова.

Казват, че който си отиде на „Разпети петък“ е свят човек, това да ни е утехата от загубата на Маргарита Лилова, каза Невена Коралова, вероятно и на себе си.

Temadaily/БГНЕС

(край на цитата)

Българска телевизия на 13.04.2012 г.:

„След тежко боледуване на 76-годишна възраст почина оперната певица Маргарита Лилова. Тъжната вест разпространи Виенската държавна опера, където българското мецосопрано изигра 46 роли между 1963 и 1995 година“, предаде АФП.

Маргарита Лилова е родена през 1935 година в Червен бряг и учи оперно пеене в Музикалната академия в София. Сценичният й дебют е през 1959 г. във Варна. Първата й роля във Виенската опера е през 1963 г., когато изиграва Амнерис от операта „Аида” на Джузепе Верди.

Лилова работи във Виенската опера в продължение на 32 години. Последната й роля е в „Хофманови разкази” от Жак Офенбах.

(край на цитата)

в. „Култура“ – Брой 15 (2677), 20 април 2012 г.

Маргарита Лилова (1935 – 2012)

Почина големият мецосопран, камерзенгерин на Виенската Щаатсопер, една дама на оперното изкуство, която му служи повече от половин век предимно във Виена, в една от най-авторитетните оперни институции в света.

В своя многопосочен, щастлив творчески път Лилова е работила с най-големи оперни артисти, защото бе от тях. Репертоарът й бе огромен. В най-активните й творчески години тя бе предпочитана за основни роли и в италианския, и в немския репертоар. Гласът й, богат, обемен, техничен, нюансиращ, бе великолепен инструмент, способен да изпълнява партии от най-различен характер. Лилова бе и много културна концертна певица, бе личност с многостранни интереси по отношение на изкуството. Личност, която остави сериозни следи в европейската музика – и като певица, и като актриса, и като забележителен педагог.

Поклон пред паметта й!

К

(край на цитата)

На мен лично ми хареса статията с изказването на Невена Коралова, от която се научават толкова много важни неща за Маргарита Лилова като певица и като човек. И все ме преследва тази мисъл, че и до днес няма Уикипедия-страница на български език за нея. Чак ми идва да напиша лично писмо до министър Вежди Рашидов, но няма да го направя, защото знам, че няма да стигне до него или въобще няма да го прочете. Това е жестоката действителност.

А сега ще видим какво пишат чуждите медии веднага след смъртта й на 13 април 2012 година. Какво съвпадение – денят 13 април е петък. Както много суеверни хора казват, „петък – 13-то число“ не носи щастие. При това е било „Разпети петък“ във Великденската седмица. Както ще видим по-долу, на този ден във Виена се е поминал и друг известен певец – Heinz Holecek – „камерзенгер“ на Виенската опера, и то точно на рождения си ден. Как така този „петък – 13-то число“ се е случило да донесе толкова нещастие за любителите на оперното изкуство във Виена и по света!

Ето извадки от източници (аз предпочетох някои от портала на „Tamino Klassikforum“ – една чудесна платформа на музикални любители в немскоезичното пространство, където споделят мислите си хиляди личности):

Tamino Klassikforum

Das deutschsprachige Musikforum

Freitag, 13. April 2012, 19:10

Ks Margarita Lilowa verstorben

Gerade lese ich, dass Frau Ks Margarita Lilowa verstorben ist
im Alter von 76 Jahren.
Sie war lange eine Stütze des Wiener Staatsopern Ensembles.
Mit grossem Erfolg unterrichtete sie an der Wiener Hochschule für Musik junge Sänger!
Sie sang 46 Partien von 1963 – 1995, u.a. Annina, Marcellina, Stimme der Mutter.
Insgesamt waren es 1135 Vorstellungen an der Staatsoper Wien.
Sie war ein ganz wundervoller Mensch!

(моя забележка – Б.К.: съкращението „Ks“ означава „Kammersänger)
……………………….

Margarita Lilowa war ein Ensemblemitglied bester Tradition. Sie verkörperte große Rollen, scheute sich aber nicht, auch Comprimari-Partien zu übernehmen. Ihr pastoser, dunkler Ton und ihre Vielseitigkeit in der Charakterisierung unterschiedlichster Bühnenfiguren sichern ihr einen Ehrenplatz in der Wiener Staatsoper, dem Haus, dem sie in großer Liebe verbunden war, und vor allem dem Publikum, das mit dem Tod Heinz Holeceks an diesem schrecklichen Tag auch das Hinscheiden “ihrer” stets verläßlichen Lilowa zur Kenntnis nehmen mußte. Ein Krebsleiden hat sie aus unserer Mitte gerissen.

Wir werden Margarita Lilowa nie vergessen!

………………………….

Samstag, 14. April 2012, 00:24

Ach, was ist das traurig, dass so die alten Sänger alle sterben. In meinem Wiener Semester 1964-65 habe ich sie so oft gehört – nicht der ganz große Star, aber eben ein Ensemblemitglied, ohne das eine Oper gar nicht existieren kann. Schon die 2. traurige Nachricht nach der vom Tod Heinz Holeceks heute.

…………………………

Samstag, 14. April 2012, 15:36

Margarita Lilowa hat nicht nur viele kleine Rollen gesungen, sondern war auch als Amneris oder Azucena sehr gefragt.
Was für ein Luxus, wenn sich ein Opernhaus eine solche Sängerin auch in Nebenrollen leisten kann.

……………………………….

Die Wiener Staatsoper hat folgende Pressemitteilung veröffentlicht:

Die Wiener Staatsoper trauert um zwei große Künstlerpersönlichkeiten und langjährige Ensemblemitglieder der Wiener Staatsoper: KS Margarita Lilowa ist heute, 13. April 2012, im Alter von 76 Jahren in Wien ihrer schweren Krankheit erlegen; KS Heinz Holecek ist heute, an seinem 74. Geburtstag, in Wien verstorben.

Margarita Lilowa wurde am 26. Juli 1935 in Tscherwen Briag (Bulgarien) geboren. Sie studierte Gesang und Chorleitung u. a. an der Musikakademie von Sofia und debütierte 1959 als Maddalena (Rigoletto) an der Oper von Varna. Mit Spielzeitbeginn 1962/1963 wurde sie an die Wiener Staatsoper engagiert und debütierte hier am 1. Jänner 1963 als Amneris (Aida). Insgesamt sang sie an der Wiener Staatsoper 46 Partien in 1135 Vorstellungen,
darunter 143 Mal die Marcellina (Le nozze di Figaro) und 115 Mal die Annina (Der Rosenkavalier). Zu ihren weiteren Partien im Haus am Ring gehörten u. a. Azucena (Il trovatore), Bersi (Andrea Chénier), Mrs. Quickly (Falstaff), Ulrica (Un ballo in maschera), Gaea (Daphne), Lucia (Cavalleria rusticana), Buryja (Jenůfa), Emilia (Otello), Filipjewna (Eugen Onegin). Zuletzt trat sie am 10. Juni 1995 als Stimme der Mutter (Les Contes d’Hoffmann) an der Wiener Staatsoper auf. Am 16. November 1984 wurde Margarita Lilowa der Berufstitel “Österreichische Kammersängerin” verliehen. Internationale Erfolge feierte sie u. a. in London, Mailand, Paris, Berlin, Buenos Aires, Köln, Düsseldorf, Los Angeles, Montreal, Moskau und bei den Salzburger Festspielen mit Partien wie Azucena, Amneris, Ulrica oder Gräfin (Pique Dame).

1986 konnte man sie in einer Live-Übertragung der „La Gioconda“ aus der Wiener Staatsoper als La Cieca sehen und hören:

http://www.youtube.com/watch?v=t5dDUSzrutc#t=9m56s

Eine ihrer Paraderollen war die Marcellina in „Le nozze di Figaro“, die 1991 ebenfalls im TV ausgestrahlt wurde.

…………………………..


Freitag, der 13. April, scheint jedenfalls ein rabenschwarzer Tag für die Opernfreunde gewesen zu sein. Denn nach Lilowa und Holecek wurde an diesem Tag auch über das Ableben der in Wien bekannten Operettensängerin Hedy Fassler und der amerikanischen Altistin Lili Chookasian berichtet (wenn jemand hier mit diesen Namen etwas anfangen kann).

Gregor

…………………….

Zitat von »Gregor«

Freitag, der 13. April, scheint jedenfalls ein rabenschwarzer Tag für die Opernfreunde gewesen zu sein. Denn nach Lilowa und Holecek wurde an diesem Tag auch über das Ableben der in Wien bekannten Operettensängerin Hedy Fassler und der amerikanischen Altistin Lili Chookasian berichtet (wenn jemand hier mit diesen Namen etwas anfangen kann).


Die Mary im Bayreuther “Fliegenden Holländer” von 1965 unter Suitner.

R. I. P.

Zitat von »Milletre«

Wir werden Margarita Lilowa nie vergessen!


Ich war nur ein einziges Mal in der Komischen Oper Berlin. Es war dort im Juni 1975 der „Troubadour“. Margarita Lilowa sang die Azucena. Mit der beeindruckenden Interpretation und ihrer Stimme in dieser Partie ist sie mir nachhaltig sehr positiv in Erinnerung geblieben.


CHRISSY

(край на цитатите)

С тези последни сведения за Маргарита Лилова и спомените, оставила в средите на оперните любители, приключвам днешната си статия за тази именита българка.

Не писах специално за нейната дискография, тя е доста обширна и много нейни записи могат да се слушат в YouTube или закупят в електронните търговски портали като Amazon и други.

Нека днес на 26 юли 2015 година почетем кръглата рождена дата на Маргарита Лилова, която щеше да навърши 80 години. Мир на праха й!“

(край на статията от 2015 г.)

Какво ново мога да добавя днес на 26 юли 2020 г.? Прегледах тия дни линкове за Маргарита Лилова в Интернет – не открих нещо съществено ново за 5 години. На латиница има нова малка Уикипедия-страница за нея на каталонски език (!), също страници на немски и на английски езици. На български език все още няма нищо – срам и позор за такава голяма певица! Ново за мен е една статия от Огнян Стамболиев (често ползвам негови материали в моите статии), поместена в портала на в. „Дума“, той редовно пише статии на музикални теми там и това е похвално. Ще я цитирам тук, макар че в нея се казват редица неща, които аз съм писал по-горе. Но има и други факти, които той като оперен драматург и писател знае добре и е полезно и ние да ги научим:

ПаметСъвършената Маргарита Лилова

Перфекционист на сцената, така немската и американската критика определят знаменитата ни оперна певица

Огнян Стамболиев

портал в. „Дума“, 4 август 2015 , брой: 177


Маргарита Лилова (1935-2012) беше по-известна в Австрия, отколкото в България. От 1963 до 1995 г. беше щатна солистка на Виенската държавна опера, а у нас гостуваше рядко в София, по-често във Варна, откъдето започна и творческият й път през 1959 г. Повечето енциклопедични справочници я определят като “българско-австрийска певица”.

Родена е на 26 юли 1935 г., под знака на Лъва, в Червен бряг, в културно семейство, в което художествената музика е на почит. Израства в столицата. Пее от дете. Участва в детския хор на Софийската опера. През 1958 г. завършва с отличие Държавната музикална академия като ученичка по пеене на проф. Мара Маринова-Цибулка, а актьорско майсторство изучава при доц. Михаил Янков. През следващата година е назначена във Варненската опера. Там дебютира като Мадалена от “Риголето” на Верди и до 1961 г. подготвя няколко големи роли, сред които: Амнерис в “Аида”, Полина и Графинята в “Дама Пика” на Чайковски, Азучена в “Трубадур”. 1961 година е съдбовна за младата певица. Тогава е първото издание на уникалния Международен конкурс за млади оперни певци в София, на който кандидатите, стигнали до финалния трети тур, се представят в цял оперен спектакъл. През 1961 г. в София пристигат 65 певци от 22 страни. Дават се 12 награди и 8 поощрения. Първите трима златни медалисти са: Питър Глосъп (баритон) от Лондон, Теодора Лукачу (сопран) от Букурещ и Асен Селимски (баритон) от София, трима великолепни певци с голяма кариера.

Маргарита Лилова получава четвъртата награда при една сериозна конкуренция и точно това ще й отвори пътя към Европа и света. Но първо става солистка на Софийската опера и бързо поема част от мецосопрановия репертоар като дублира титулярката Надя Афеян. На конкурса я чува интендантът на Виенската щатсопера и така получава покана за работа там. Първото й излизане на тази голяма сцена е на 1 януари 1963 г. в трудната роля на Амнерис от “Аида”. Успехът е безспорен и тя става постоянна, щатна солистка. Не след дълго е чута и от великия Херберт фон Караян, който високо оценява певческата й дарба и особено голямата й музикалност и я ангажира за ролята на Кръчмарката в “Борис Годунов” на Мусоргски. С Караян тя ще продължи да работи не само във Виена, но и на фестивала в града на Моцарт, Залцбург.

Друга щастлива за нея среща е тази със знаменития диригент Йозеф Крипс. С големия познавач и интерпретатор на Моцарт тя изработва повечето от ролите си от този автор. Една от тях, Марцелина, от “Сватбата на Фигаро” ще се нареди сред коронните й превъплъщения. Ще бъде незаменимата Марцелина в 143 представления на тази опера. Всъщност на виенска сцена Лилова ще участва в 46 различни по стил и характер роли: големи, малки и средни общо в 1135 представления. И винаги с неизменен успех. Нейните роли ще бъдат винаги прецизно по немски изработени до най-дребния детайл, тя ще е винаги сигурна на сцената като певица, актриса и музикант. Един еталон за високо майсторство – “Един перфекционист на сцената”, както я определиха немската и американската критика. И това ще се оцени от Австрия, която ще я удостои с най-голямото звание за един оперен изпълнител – “камерзенгерин”, близко до нашето “народен артист”, от което, за съжаление, прибързано и необмислено се отказахме … Тук ще отворя една скоба: след австрийците и германците, званието “камерзенгер” (м.р.) и “камерзенгерин” (ж.р.) във Виена, българите са на трето място по своя брой, преди италианците, французите и другите чужди певци със заслуги и постижения на тази елитна световна сцена.

Интересното в кариерата на тази именита певица е, че повечето от големите си партии тя подготвя за невероятно кратки срокове на чужди сцени по света като гастрольор. Така в Парижката Гран опера дебютира като Еболи от “Дон Карлос”, в Марсилия излиза за първи път като Далила от “Самсон и Далила” на Сен Санс, в Сан Франциско – Шарлота от “Вертер” на Масне. По това време (60-те и 70-те години, когато Лилова е в апогея си) в големите театри е практика гастрольорите да нямат дори и една репетиция с оркестър на сцена, а само една или две с пиано, и направо да се представят пред публиката.

Голямата музикалност и интелигентност на Маргарита Лилова, както и работоспособността й я задържат близо три десетилетия на върха не само във Виена, но и по света. В най-силните си сезони тя пее в Ковънт Гардън, Берлин, Ла Скала, Метрополитън, Буенос Айрес, Лисео, Барселона, Будапеща, Прага, Москва, Мюнхен… Има шанса да пее редом със светила на оперната сцена като: Джузепе ди Стефано, Пласидо Доминго, Карло Бергонци, Биргит Нилсен, Рената Тебалди, Леони Ризанек… У нас гостува с концерти и спектакли на Варненско лято, в Софийската опера, изнася и камерни песенни рецитали. Самата тя се счита в равна степен за оперна и камерна певица и държи изключително много на художествената песен. В тези програми, наред с немските, френските, руските и италианските автори, често включва и български творби от Добри Христов, Черкин, Пипков, Големинов, Хаджиев.

Обожава българската песен

В едно интервю за телевизионната журналистка Невена Коралова твърди, че лиричната й природа се нуждае от художествената песен, за да компенсира, общо взето, драматичния си, тежък мецосопранов репертоар. Благодарна е на композитора Любомир Пипков, който като преподавател в Академията й открива света на песента. Но репертоарът на Маргарита Лилова е не само драматичен, наред с Азучена, Улрика, Далила, Амнерис, Сляпата от “Джоконда”, Леонора от “Фаворитката”, тя се превъплъщава с не по-малък успех и в редица комични героини от опери на Росини, Доницети, Моцарт, Вебер, Ото Николай, Лорцинг, Рихард Щраус, Мусоргски, Прокофиев… В тях, както и в сериозните роли, обемният й, красив, тембрист, отлично школуван мецосопран, безспорната й музикалност и артистичност й позволяват да изгради ярки, пълнокръвни образи. За щастие, част от тях са записани и на филмова лента – това са екранизациите на оперите “Джоконда”, “Арабела”, “Сватбата на Фигаро”, “Кавалерът на розата”, които могат да се видят в интернет пространството.

Маргарита Лилова почина след тежко боледуване от рак на 13 април 2012 г. във Виена, където бе погребана с почести. Днес, нейната талантлива дъщеря, сопраното Весела Златева, е сред водещите солисти на операта в Карлсруе, Германия, и следва успешно нейния път в изкуството.

(край на цитата)

След статията има и два интересни коментара. Цитирам ги без промени:

Iliya Mechkov ·

Софийски университет “Св. Климент Охридски”

Тук живя
от 1972 до 2012 г.
оперната певица
МАРГАРИТА ЛИЛОВА
26.07.1935 – 13.04.2012
Камерзенгерин на Виенската Държавна опера.
Професор по вокална техника във
Виенския Университет за музика и театрално изкуство.
Ул. “Кракра” № 26, София.


Как, след като Маргарита Лилова живее и работи в гр. Виена от 1962 г., а у нас гостува по-рядко в гр. София, града в който е израснала и учила и по-често във гр. Варна, от където започва творческата й кариера?

Jan 22, 2016 3:08pm

Eлена Драгостинова ·

Директор at Музикален център “Борис Христов”

Похвално е и няма нищо чудно, че има знак (поставен от близките й) на мястото, където Маргарита Лилова отсядаше, когато беше в София. Във Варна правеше майсторски класове за млади оперни певци по време на фестивала “Варненско лято”.

May 5, 2016 3:19pm

(край на цитата)

Хубаво е, че близките на Маргарита Лилова са почели с този знак паметта й и по този начин споменът за нея ще прави впечатление на хората, които го четат, но аз се питам, няма ли държавна институция, която трябва да прави тези неща, а не да се оставя на роднини и приятели. Та това е въпрос на културна политика, нали има Министерсто на културата? А може и да се лъжа отчасти при този въпрос, защото в Интернет намерих информация, според която с поставянето на паметната плоча е натоварен инициативен комитет, който ще заплати средствата. Не се казва кой го е натоварил, но Столичният общински съвет е издала на 23 януари 2014 г. специално решение под № 40, подписано от неговия председател Елен Герджиков. Даже се цитира едно предложение, според което в текста върху плочата при „ (…) Държавна Опера“ тия думи да се пишат с малки букви. Лично аз се зачудих на какви неща Столичният общински съвет обръща внимание! Дали има такива правила в граматиката на българския език? Все пак не ми стана ясно какво е станало с главните букви, защото при цитата по-горе на г-н Iliya Mechkov „Държавна“ е с главна, „опера“ е с малка буква. Трябва при случай да мина по ул. „Кракра“ и на № 26 сам да прочета въпросния текст на плочата.

Нека днес на 26 юли 2020 г. почетем 85 години от рождението на незабравимата Маргарита Лилова и се замислим по редица въпроси, за които стана дума в тази статия.

Мир на праха й!

………………..