Andreana Nikolova xxx

Днес празнува рожден ден мецосопранът Андреана Николова

Драги приятели на оперната музика, днес на 16 януари 2020 г. пиша за пети път статия за една оперна певица, която празнува днес рожден ден – мецосопранът Андреана Николова – повече от десет години солистка в състава на Русенската опера и с която съм близък ФБ-приятел от 5 години.

Първият път писах кратка статия за нея през януари 2016 г., а на този ден през 2017 г. написах тук на стената си следните думи:

„Фактически тази статия трябваше да напиша през 2016 г., когато Андреана Николова навърши кръглите 40 години, но по разни причини не сторих това, написах само кратка бележка. Нямах достатъчно събран материал за нея, исках да мине още малко време. Имал съм право, защото през изминалите две години Андреана Николова постигна нови музикални успехи и това ми даде основание вече да напиша статията си за нея. Може би някои ще ме запитат, защо пиша сега за сравнително млад оперен артист, каквато е тя. Просто искам да обърна внимание и по тази причина, че с нея се запознах тук във ФБ, освен това през пролетта на 2015 г. можахме да се срещнем – макар и само за 10 минути, при гостуване на Русенската опера в Габрово. Беше дъждовен ден, аз имах малка настинка, но вечерта отидох в Дома на културата на спектакъла на „Риголето“, в който Андреана Николова играеше в ролята на Мадалена. Ние от февруари същата година сме ФБ-приятели и си бяхме разменили постове с различно съдържание. След края на спектакъла аз се качих бързо зад сцената, защото долу пред Дома на културата чакаха автобусите, с които веднага след това гостите трябваше да пътуват за Русе. Беше голяма суматоха – артистите се преобличаха, бързаха да се приготвят, но въпреки това Андреана се зарадва – позна ме веднага и си поприказвахме десетина минути, нямаше повече време. Придружих я по стълбището и се разделихме пред автобусите.

Оттогава си пишем случайно или разменяме при разни поводи информация. Ето няколко примера:

25.02.2015 21:08

Andreana Nikolova

Отдавна чета публикациите ви и се наслаждавам на ерудицията и добрия стил. Със сигурност ще бъда на „Електра“ с Агнес Балца и ще се опитам да организирам и други колеги. Благодаря за приятелството! Продължавайте да се вълнувате от важните неща.

06.03.2015 17:13

Andreana Nikolova

На 25-ти май ще правя камерен концерт – барок със струнен квартет, ако успеете да дойдете, ще се радвам да бъдете.

15.04.2015 00:49

Boris Kontohow

Здравейте мила Андреана, тази вечер се рових из разни Интернет-архиви и открих нещо интересно за Вас от март. Не знаех, че имате толкова широки певчески интереси. Ето копие от намереното: „Андреана Николова изпълнява „Песни на странстващия калфа” от Малер-Шьонберг на Мартенските музикални дни. Солистката на Държавна опера – Русе мецосопраното Андреана Николова е поканена от организаторите на МФ “Мартенски музикални дни” да изпълни „Песни на странстващия калфа” от Малер-Шьонберг на 23 март, от 19.00 часа в зала „Европа“ на Доходното здание. В концерта участват още Ансамбъл „Музика нова“, хор „Васил Арнаудов“ и солистите Биляна Вучкова (цигулка) и Цветана Иванова (пиано). В програмата от музика на съвременни композитори ще прозвучат още “Детски поговорки” от Леош Яначек и Камерен концерт от Албан Берг.“

15.04.2015 07:54

Andreana Nikolova

Благодаря! Старая се да поддържам мозъка си и гласа си в кондиция! Камерната музика дава други възможности за интерпретация и гласоводене, а и съвсем различно музикално интерпретиране!

(край на цитата)

След като цитирах този диалог във ФБ, написах следната статия на 16 януари 2017 г.:

„Радостно е, че за Андреана Николова има Уикипедия-страница на български език – съвсем малка, но все пак има. Цитирам от нея:

Андреана Николова е българска оперна певица, родена на 16 януари 1976 г. в София. Понастоящем тя е солистка на Оперно-филхармонично дружество – Русе.

Започва да се занимава с пеене, докато учи в училището за европейски езици „Св. Константин-Кирил Философ“ в Русе. Продължава образованието си в Държавната музикална академия „П. Владигеров“ в София, и още докато е студентка започва участия в конкурси и в постановки на български и чуждестранни оперни сцени. Първата ѝ роля е на Улрика от „Бал с маски“ на Верди, която прави на сцената на Русенската опера.

Участва в майсторските класове на Норман Шетлер, Александрина Милчева, Оливера Милякович и работи известно време с Гена Димитрова, както и в концерти и спектакли в страната и чужбина – Залцбург, Цюрих, Страсбург, Солотурн, Букурещ, Атина и др. Има участие в запис на Национална Опера – София под диригентството на НайденТодоров. Андреана Николова е стипендиант на австрийската фондация „Музиктеатър – Виена“ в Софийска национална опера.

Репертоар: Основните роли на Николова са в мецосопрановия репертоар: Принцеса Еболи („Дон Карлос“, Верди), Амнерис („Аида“, Верди), Азучена („Трубадур“, Верди) и Кармен („Кармен“, Бизе), Ромео („Капулети и Монтеки“, Белини).

Признание и награди

Лауреат е на националните конкурси:

  • „Пълдин“ – I награда, 2002 г.,
  • „Гена Димитрова“ – I награда, 2006 г.,
  • „Светослав Обретенов“ – II награда,
  • „Парашкев Хаджиев“ – II награда,

както и на международните конкурси:

  • „Феручо Талявини“ (Австрия) – I награда и наградата на австрийската критика,
  • „Ирис Адами Корадети“ (Италия) – III награда,
  • „Борис Христов“ – III награда и наградата на публиката.

(край на цитата от Уикипедия)

Една допълнителна информация за Андреана Николова по отношение на наградата „Пълдин“ през 2002 г. може да се прочете от следната статия:

Портал „е-novinar.com“

Звездата на Андреана Николова изгря в Пловдив

3 юли 2002 г.  novinar.net

Само преди броени дни изгря звездата на Андреана Николова – на първия конкурс за млади оперни изпълнители “Пълдин 2002” в Пловдив. 26-годишната госпожица спечели първото място в ожесточена конкуренция с 56 участници от различни държави. На второ място се класира солистката от Софийската опера Марияна Панова, а на трето – американката Стефания Довхан.

Андреана убедително премина през трите тура на конкурса, а 10-членното жури под председателството на Стефка Евстатиева и с участието на Христина Ангелакова и Рени Бръмбарова категорично я определиха за фаворитка. Състезателката омая критиците с прекрасното си изпълнение на ариите на Инес от “Арко Ирис” на проф. Александър Йосифов и на Сантуца от “Селска чест” на Маскани. На заключителния галаконцерт пред многобройна публика тя се представи с ария на Далила от “Самсон и Далила” на Сен Санс в съпровод на Пловдивското филхармонично дружество.

Освен сумата от 5 хиляди лева Андреана спечели и обещания за ангажименти в Ню Йорк и Вашингтон, както и участия в Пловдив. Генко Гешев, който дълги години преподава в Питсбърг, отнесе със себе си и записите на гласовитото момиче.

Мецосопраното се радва на успешния си старт в кариерата и мечтае да пее на сцената на родния Русе, а после и по света. Андреана си спомня, че още като ученичка учителката й по пиано – Латинка Стайкова я насочила към оперното пеене. Така момичето завършило само Х клас във френската гимназия в Русе и веднага го приели в Колежа по изкуствата. Там Андреана намерила себе си не без помощта и вдъхновението от оперната певица Емилия Ботева. После без проблеми я приели и в Музикалната академия.

“След дебюта си в операта “Хитър Петър” на сцената на Софийската опера през февруари и конкурса в Пловдив разбрах, че който стъпи на сцената, никога не може да се раздели с нея. Искам да прекарам целия си живот там”, вълнува се младата певица. Тя е готова на всякакви жертви, дори на липсата на собствено семейство. Ако се появи мъж в живота й, той трябва да е готов да я подкрепя. А дотогава тя знае, че я очаква къртовски труд, за да успее.

(край на цитата)

През октомври 2006 г. Андреана Николова става лауреат на конкурса „Гена Димитрова“ в Плевен, като спечелва първа награда. Тя си поделя тази много важна награда с баритона Кирил Манолов – мой много добър ФБ-приятел, с който редовно си пишем постинги вече над 3 години и той ме осведомява по редица важни оперни събития. Както Андреана, така и Кирил са в групата на младите български оперни артисти, които ценя особено високо. Наред с „ветераните от предната генерация“ – също отлични мои приятели – Дарина Такова, Елена Филипова, Мариана Пенчева, Мариана Цветкова, Валентина Куцарова, Татяна Шиварова, Виолина Ангелова (в Южна Африка), Иван Консулов, Михаил Светлев, Любомир Дяковски, Живко Желев, Калуди Калудов, Бойко Цветанов и още десетина други, се радвам на международните успехи на Соня Йончева, Веселина Кацарова, Светла Василева, Надя Кръстева, Цветелина Василева, Йорданка Дерилова, Мартин Цонев, Камен Чанев, Деян Вачков и още 10-15 млади артисти, някои от които са мои ФБ-приятели. За много личности от двете групи вече съм писал статии, така че днес Андреана Николова се включва в тази група артисти с мои оперни статии.

Нека се похваля – майките на Соня Йончева и Деян Вачков са мои близки ФБ-приятелки, с които си разменям често съобщения и новини от света на музиката.

В началото на октомври 2006 г. след приключване на конкурса „Гена Димитрова“ в Плевен редица медии публикуваха статии и съобщения, които отразиха резултатите. Цитирам по-долу такова съобщение от информационния портал БГНЕС:

Кирил Манолов и Андриана Николова спечелиха конкурса “Гена Димитрова”

1 октомври 2006 г.

30-годишният Кирил Манолов от София спечели първата награда на Националния конкурс за млади оперни таланти “Гена Димитрова”, който се провежда в Плевен.

Той спечели овациите на публиката и бе избран с пълно мнозинство от журито за носител на първата награда при мъжете на заключителния кръг, който се проведе снощи. Бившият солист на Софийската опера Кирил Манолов е завършил Музикалната академия “Панайот Пипков”, в момента е на свободна практика. Финалистите изпълняваха по една ария от Моцарт и две арии по избор. Първата награда при жените спечели 30-годишната Андриана Николова от София. Тя е възпитаник на Музикалната академия, и солист в Оперно-филхармоничното дружество в Русе.

Останалите лауреати са Петър Бучков, на 34 години от София, който спечели втората награда при мъжете. Вучков е артист-солист в Софийската опера. Журито присъди второ място при жените за 27-годишната Йоана Железчева от Шумен, която работи в Националната опера. Веселин Стойков от Стара Загора е носител на третата награда за мъже в конкурса. Той също е възпитаник на Музикалната академия в София, а сега работи на свободна практика в Австрия. Гергина Гергинова на 26 години от София спечели третата награда за жени. Младата певица от няколко години работи в Германия. Журито с председател диригента на Националната опера Георги Нотев присъди поощрителната награда за най-млад финалист на 23-годишната студентка в Националната академия Биляна Данаилова от Поморие. Наградата за най-добро изпълнение на българска песен бе спечелена от 24-годишната Емилия Иванова от Враца.

Наградният фонд на конкурса бе общо 13 500 лв. Първата награда е на стойност 3 000 лв., втората – 2 000 лв., третата – 1 500 лв. В конкурса участваха 41 кандидати, 27 от които жени. Днес участниците във форума, заедно с министъра на културата Стефан Данаилов посетиха родното място на Гена Димитрова – плевенското село Беглеж. Там те разгледаха родната къща на оперната прима, която ще бъде превърната в музей. На 2 октомври в Плевен в зала “Емил Димитров” от 19 часа ще се проведе гала-концертът на лауреатите. /БГНЕС/

(край на цитата)

Една хубава информация за Андреана Николова четем през октомври 2016 г. по повод на среща между нея и деца в Русе. Цитирам:

Портал „Dunav most“

“Да прочетем заедно …” срещна децата с оперната певица Андреана Николова

17 октомври 2016 г.

Редактор: Калоян Добрев

Поредното съботно  занимание “Да прочетем заедно …”  за най-малките посетители в Детския отдел тази седмица им предложи среща с оперната певица Андреана Николова от трупата на Държавна опера Русе.

Известното и обичано не само от русенци, но и в България и Европа мецосопрано чете заедно с децата и техните родители откъси от книгата “Чудя се защо флейтите имат дупчици и други въпроси за музиката” от Джоузефин Пакър, предаде Дарик Нюз.

Аудиторията искрено се забавлява, пя заедно с оперната изпълнителка известни рефрени от детски песнички, запозна се с особеностите на различните музикални инструменти и важното значение на камертона в света на музиката. Имаше интересни въпроси, поставени от малките слушатели и не по-малко интересни отговори от именитата им гостенка.Получи се артистичен, слънчев и откровен разговор за музиката и нейното присъствие в модерното ежедневие.

В тази първа част от съботното образователно-познавателно занимание беше интересно не само за децата, но и за родителите, които имаха възможност да се срещнат извън оперния театър на живо с известната изпълнителка, а всички заедно се забавляваха, докато  преоткриват по нов начин музиката през вербалното общуване и четенето.

Книгата на Джоузефин Пакър “Чудя се защо флейтите имат дупчици и други въпроси за музиката” е великолепно съчинено по детски четиво с познавателен характер, което обогатява представите за света на музиката. Към това трябва да прибавим и умението на Андреана Николова да владее аудиторията с очарователния си глас и много силното си присъствие не само на сцената, но и в неформална среда.

След забавното четене на тема музика с една от най-обичаните и популярни оперни изпълнителки съботната среща продължи в детското „Музикално ателие”. В работилницата за музика се проведе занятието „Полет на фантазията в звуци“. Заниманието на децата води гл. ас. д-р Петя Стефанова, а нейни аниматори бяха студентите от Музикален клуб „Афект“ към Русенския университет „Ангел Кънчев“. Академичните гости бяха приготвили шарена и забавна въртележка, интересна мултимедия, разнообразни игри и  оригинално измислени творчески задачи в музикалното приключение.

Андреана Николова е  един от най-ярките гласове не само на нашия музикално-оперен театър. Първата ѝ роля е на Улрика от „Бал с маски“ на Верди, с която дебютира на сцената на Русенската опера. Участвала е в майсторските класове на Норман Шетлер, Александрина Милчева, Оливера Милякович, известно време работи с Гена Димитрова. Чаровната певица е пяла на световни сцени в Залцбург, Цюрих, Страсбург, Солотурн, Букурещ, Атина. Лауреат е на десетки национални конкурси. В нейния изключително богат репертоар са ролите на Принцеса Еболи („Дон Карлос“, Верди), Амнерис („Аида“, Верди), Азучена („Трубадур“, Верди), Кармен от едноименната опера на Бизе, Ромео („Капулети и Монтеки“ на Белини), Мисис Куикли от „Фалстаф” на Верди, мецосопрановите партии от кантатно-ораториални творби на композитори от различни стилове и епохи.

(край на цитата)

Специално през 2016 г. аз имах редица контакти във ФБ с Андреана Николова, главно във връзка с нейните ангажименти в Русе и другаде, но особено се зарадвах за участието й като солистка в симфоничен концерт в София, където е била изпълнена Трета симфония от Густав Малер. Свири Симфоничният оркестър на Българското Радио под диригентството на главния диригент Росен Гергов. Събитието става през месец април и аз й пратих моите поздравления на 21 април. Ето нейния отговор:

22.04.2016 23:26

Andreana Nikolova

Концертът мина прекрасно, излъчваше се директно по радиото. На 6-та част много хора плакаха, аз включително!

(край на цитата)

Благодарих й, а десетина дни след това открих хубава рецензия за този концерт във в. „Култура“. Ето какво й писах на 6 май:

06.05.2016 23:39

Boris Kontohow

Мила Андреана, ето един откъс от статия на в. “Култура” от 29 април за твоето участие в Трета симфония на Малер: ” …. Очаквах контраста от следващите три части, но получих… пауза в средата на симфонията. Много силен антимузикален жест! През 2012 г. колегата му Мартин Пантелеев със Софийската филхармония направи пауза след първата част, за която се позова на указание от композитора, каквото в партитурата липсва. Изглежда това е новият принос в българската традиция на симфонията (Константин Илиев, 1983; Емил Табаков, 1990, все със Софийска филхармония). Към която сега се прибави и първият за радиооркестъра опит с творбата (….)

Андреана Николова сдържано, въздействащо, с рядка интелигентност създаде точната психологическа атмосфера с цвят и с плътност още с първия призив на солото си в четвъртата част (O, Mensch! Gib Аcht – песен из „Тъй рече Заратустра” на Ницше). Бе категорична в стила и характера на музиката, „въдвори” ги на сцената без усилие. Тишинната среда, създадена от корни, щрайх, обой и английски рог (но без съществени детайли, като например лекото, но забележимо глисандообразно Naturlaut-преминаване от тон в тон) и от солиращата цигулка се изпълни от сумрачната поетичност на „скръбния глас на нощта”. Контрастната пета част показа чистотата и светлото излъчване на Детския радиохор (дир. Венеция Караманова) и дамите от Хора на БНР (диригент Драгомир Йосифов). Музикалното внушение можеше да потърси още звукови идеи в името на „висшата артикулация на Божественото” – не само да използва като патерица тембристата емисия на гласовете ….. “

(край на цитата)

И аз добавих в това си писмо до нея: „Браво Андреана, радвам се! … Аз утре летя за София, оставам там до 12-13 май и после в Габрово до 5 юни. Желая ти здраве и нови успехи!

На другия ден Андреана ми отговори:

7. Mai 2016

07.05.2016 06:27

Andreana Nikolova

Благодаря много! Не знаех, че има критика. Хубаво изкарване в България, може някъде да ни се пресекат пътищата, на някой спектакъл в Русе!

7.05.2016 10:58

Boris Kontohow

Ако ми се отдаде възможност, поне за един ден ще прескоча до Русе. Поздрави и хубави дни!

(край на постинга)

Бях в Габрово 3 седмици до 5 юни, но не ми са отдаде възможност да пътувам до Русе, което все някога ще направя!

Нека пожелаем на Андреана Николова днес на рождения й ден – 16 януари 2017 г. добро здраве, лично щастие и много музикални успехи. Сигурен съм, че тя стои още в началото на една завидна вокална кариера.“

(край на статията от 2017 г.)

През 2018 година наново имах контакти с Андреана Николова по различни поводи. Не е необходимо да давам подробности, но като наближи рождения й ден, аз наново се информирах за дейността й през периода на 2017 г., както от медиите, така и лично от нея. В медиите няма особени новини, освен една публикация от ноември 2017 г. в медия от Бургас, където става въпрос за нейно гостуване там при изява в операта „Самсон и Далила“ от Сен Санс. Цитирим:

„Самсон и Далила“ се завръща в Бургас с оригиналните си солисти

Burgas Online

27.11.2017 г.

След фурора на Бургаските музикални празници „Емил Чакъров 2017“ операта на Камий Сен-Санс „Самсон и Далила“ ще бъде поставена на сцената на Държавна опера – Бургас в оригиналния си солистичен състав. Тази вечер, 27 ноември, в ролята на Самсон ще се превъплъти Даниел Дамянов, а като Далила се завръща АНДРЕАНА НИКОЛОВА. Диригент на оркестъра ще бъде британецът Крис МакКракън. Непоставяната до това лято на бургаска сцена творба предизвика фурор с авангардно постановъчно решение. Сценографията на световноизвестния румънец Каталин Арборе и режисурата на Александър Текелиев предизвикаха бурни диспути в оперните среди, като надделяваха възторжените отзиви.

Мецосопраното Андреана Николова е смятана за едно от явленията на оперната сцена заради своя красив и богат глас. Прави впечатление още като студентка в Музикалната академия. Дебютът й е в ролята на Улрика от операта „Бал с маски“. Следват централните мецосопранови партии – Еболи в „Дон Карлос“, Амнерис в „Аида“, Азучена в „Трубадур“, Фенена в „Набуко“, Мадалена в „Риголето“, Кармен в едноименната опера, Ромео в „Капулети и Монтеки“ и др.

Специализира в културния институт „Борис Христов“ при Мирела Парутто. Участва в майсторските класове на Гена Димитрова, Ана Томова–Синтова, Илеана Котрубас, Бернд Вайкл. Стипендиант на австрийската фондация „Музиктеатър“. Отличена е в редица национални конкурси – първа награда в „Гена Димитрова“, втора награда в „Светослав Обретенов“, втора награда в „Парашкев Хаджиев“, както и в международни конкурси – първа награда в „Пълдин“, първа награда и награда на критиката във „Феручо Талявини“ (Австрия), трета награда в „Ирис Адами Корадети“ (Италия), трета награда в „Борис Христов“, награда на публиката, награда на Софийска опера (…)

Дълги години на диригента Крис МакКракън е била поверена подготовката на певците в Кралската опера „Ковънт Гардън“. Завършил пиано и цигулка в музикалното училище „Чедъм“ в Манчестър, той продължава образованието си в „Тринити Колидж“ в Кеймбридж и в Кралския северен музикален колеж. Продължава като корепетитор в Националната студия за опера и дирижиране под ръководството на Емануел Сифърт. Като диригент натрупва завиден оперен репертоар в Шотландската и в Лайпцигската опера. Немалка част от симфоничния му репертоар е изпълнен, дирижирайки Симфоничния оркестър на „Ермитажа“ в Санкт Петербург. Познат на българската публика от спектаклите си с филхармониите на Русе и Пазарджик, както и с оркестрите на оперите на Бургас и Стара Загора.

Интересното в подготовката на бургаската постановка на „Самсон и Далила“ са необичайните декори и костюми. Сценографът Каталин Арборе подготвя три костюма за Далила, които солистката Андреана Николова сменя по време на представлението. Всеки един от костюмите е шит буквално върху певицата – не е използван манекен, а съединяването на платовете е извършвано, като тъканите са полагани върху тялото й. Така Арборе получава абсолютно точни костюми, предназначени единствено за Николова.

Тази година оперният свят отбелязва 140 години от създаването на „Самсон и Далила“ – третата опера на Сен-Санс. Той избира библейския сюжет за борбата за свобода на юдеите с филистимяните и за нечовешката сила на героя Самсон, криеща се в косите му, който е предаден от любимата си Далила. Премиерата е била в немския град Ваймар, дирижирана на премиерата от самия Ференц Лист. Причината именно там да се състои първото представление е, че френската Гранд Опера посреща враждебно предложението на композитора, който дори се отказва да довърши творбата си. Публиката в Германия обаче посреща операта с интерес. В родната на композитора Франция творбата е изпълнена едва тринадесет години по-късно, и то не в Париж, а в Руан. Сен-Санс посвещава произведението си на прочутата певица Полин Виардо-Гарсия, която обаче никога не изпълнява партията на Далила поради напредналата си възраст в момента, в който операта е поставена.

(край на цитата)

Една хубава информация, която ме зарадва и след като разбрах за това гостуване, писах си с нея за повече информация. Накратко тя ми разказа следното:

„Преди премиерата в Бургас, имаше премиера и в Русе на „Самсон и Далила“. Интересни бяха и двата концерта – в София (зала „България“) и в Пловдив на Реквием от Моцарт с Йордан Камджалов. При „Самсон и Далила“ в Русе диригент беше Юрий Илинов, а в Бургас – Кожухаров. В Бургас премиерата беше през юли 2017 г. по време на летния фестивал, през ноември участвах при постановката на сцената на Държавна опера – Бургас с диригент Крис МакКракън“.

(край на цитата)

Още през декември и в началото на янаури 2018 г. Андреана Николова ми беше споделила, че от три години наред с вокалната й кариера в Русе и другаде тя е вече 3 години преподавател по класическа музика в Музикалното училище в Русе. Даже съвсем наскоро тя ми изпрати нейна снимка заедно с прочутия вокален педагог в Русе Георги Делиганев, който е бил и неин учител там по време на образованието й в Русе. Особено ме зарадва тази снимка, защото с Делиганев сме лични приятели още от 60-те и началото на 70-те години, когато той беше вокален педагог на Хора на запасните офицери в Габрово, където съм пял дълги години до 1974 г., когато напуснах България.

Съвсем скоро, когато писах статия за певицата Пенка Маринова на 9 януари 2018 г., бях намерил в Интернет една ценна снимка на певицата в архив на фотографа Петър Папакочев от София и след като публиувах снимката в статията си, изпратих същата на Андреана, за да я предаде в Русенската опера, където положително не я притежават. Както винаги при подобни случаи, тя откликна веднага на молбата ми й е предала снимката в ръководството на театъра.

Ето още някои допъления за дейността на Андреана Николова през 2017 г., за които тя ми даде сведения на 15 януари 2018 г.:

„На Мартенски музикални дни в Русе през 2017 г. пях в „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус в атрактивната роля на Анина – да, беше много интересно. Художникът е бившият директор на Националната опера в Букурещ – изключително талантлив. Всички бяха много доволни от спектаклите. Най-голямото предизвикателство за мен беше проектът, осъществен в рамките на „Моцартовите празници в Правец“ през август 2017 г. – „Геният на барока“ и „Властелинът на светлината” във връзка с годишнината от рождението на Монтеверди и Караваджо. Изпълних “Танкред и Клоринда” със струнен квартет “Квартисимо” – Русе и Божена Иванова – клавесин. Освен това балет, мултимедия и актьори, които драматично пресъздаваха текста на мадригала. Беше страхотно – има невероятни снимки. След премиерата през лятото, получихме покана и през декември го представихме в Стара Загора в рамките на „Фестивала за опера и балет.“

(край на цитата)

Действително впечатлителни участия на различни места. Както научих тогава, Андреана Николова е взела участие и през 2018 г. на Мартенски музикални дни в Русе. В програмата на фестивала е включено едно прекрасно произведение на Йоханес Брамс – „Рапсодия за алт, мъжки хор и оркестър“, където тя е солистка в соловата партия за алт. Цитирам извадка от програмата:

23 март 2018 г., петък, Доходно здание, 19 ч.


РУСЕНСКА ФИЛХАРМОНИЯ
Диригент ГЕОРГИ ДИМИТРОВ
Солист ОЛИВИЕ КАЗАЛ пиано


Й. Брамс – Трагична увертюра
Й. Брамс – Рапсодия за алт, мъжки хор и оркестър
Й. Брамс – Концерт за пиано и оркестър № 2

(край на цитата)

Една чудесна програма с творби само от Брамс. Може би поводът е 185-годишнината от рождението му на 7 май 1833 г. в Хамбург. При всички случаи това ще бъде една хубава изява на Андреана Николова, която се надявам да е нова творческа стъпка в кариерата й на оперна и концертна певица. Да й пожелаем успех и в другите й предстоящи изяви през 2018 година.

(край на статията от 2017 г.)

Какво ново да отбележа за Андреана Николова през изтеклата година от януари 2018 до януари 2019 – редица нейни изяви преди всичко в Русе, но и другаде. Все пак за мен беше много важно, че можах през май 2018 г. да се срещна в София с Андреана Николова, която гостуваше със състав на Русенската опера за една изява в операта „Луд гидия“ от Парашкев Хаджиев в салона на Софийската опера. Ще цитирам малка част от моите бележки във връзка с тази среща:

„Премиерата на „Луд гидия“ е на 30 ноември 1959 г. на сцената на Софийската опера. Още в същия сезон следват постановки в оперните театри в Стара Загора, Пловдив, Франкфурт на Одер (в ГДР), а скоро след това „Луд гидия“ се превръща и в първата българска опера, гостувала на големите оперни сцени в Западна Европа. В Русе операта е представена за първи път на 28 януари 1967 г.

Изявата на Борис Луков (мой добър ФБ-приятел) в ролята на Илия ми хареса. Аз го слушах за пръв път „на живо“, знам негови записи в редица опери главно от италианския оперен репертоар. Той има хубав лиричен глас, който владее добре благодарение на добрата си техника и отлична вокална подготовка, фигурата му е привлекателна и успя да заслужи големите аплодисменти на многобройната публика в края на спектакъла. В другите главни роли участваха познати русенски певци, които аз лично не знам, освен Раданица, съпругата на чорбаджията Радан – мецосопранът Андреана Николова, моя добра ФБ-приятелка, с която се видяхме сутринта при кафето недалеч от „Пирогов“. Андреана беше облечена в особено впечатляващо „чорбаджийско“ облекло, връх на което беше т.н. „чохено контохче“ – луксозно кожено елече, подплатено със скъпи кожи от лисица, каквито са носили богатите жени и девойки в България преди няколко века.

Пиша тия подробности, защото моят прапрадядо Минчо Пенчев Контохов е бил шивач на такива „контохчета“. Оттам идва и по-късно нашето фамилно име „Контохови“ в Габрово около средата на 19-и век, като производно от професията на този далечен мой роднина през 18-и век. Даже писателят Елин Пелин е написал една прекрасна поема в стихове с името „Чохено контохче“, в което се описва как един средно състоятелен български селянин е продал почти целия си имот, за да купи скъпите кожи, необходими за ушиването на това елече, понеже жена му била на сватба и видяла как булката има „чохено контохче“. Той пожелал да й угоди, като я снабди с такова. Една прекрасна поема на Елин Пелин, която аз познавам много добре. Наскоро научих, че самата дума „кóнтош“ или „кóнтох“ идва от унгарски език – там са се правили преди векове такива кожени елечета и сигурно предприемчиви габровци са били по тези земи и са пренесли това наименавание в България, като са го побългарили. Не съм чувал в други български градове това фамилно име. Само във Велико Търново имахме до 90-те години един братовчед – Васил Контохов (помина се през 1999 г. на 90 години), женен за търновка, но семейството му остана без деца. Нашето фамилно име се произнася в България с ударение на второто „о“ – „Контóхов“. Интересно, в Германия винаги ме наричат обаче „Кóнтохов“.

Операта „Луд гидия“ е в 3 действия, но при постановката в София имаше само един антракт след второ действие. В тази пауза от 15-20 минути аз излязох в голямото фоайе на операта, където срещнах извънредно голям брой личности, които познавам от Фейсбук – мои приятели, но само виртуално, както и такива, с които вече съм имал малки контакти предни години. Носех и фотокамера и направих редица снимки в късото време, с което разполагах. Ето списък на тия лица, повечето оперни артисти от София и гости от Русе: певците Стефка Евстатиева (за пръв път), Дарина Такова, Мариана Пенчева, Кирил Манолов (за пръв път), Пламен Бейков (за пръв път), Димитър Станчев (за пръв път), Божидар Николов (с него се бях срещнал през предния ден за пръв път), Андреана Николова и Борис Луков (среща през същия ден), музиколожката проф. Боянка Арнаудова, дъщерята на легендарния певец проф. Михаил Попов, която беше заедно с Боянка Арнаудова, музикалната редакторка в БНР Светлана Стоянова (с нея се познаваме от 2014 г.). На някои от снимките съм заснел групи от тези лица, когато са разговаряли и аз съм направил фотосите, на някои съм и аз.

След спектакъла имахме малка почерпка в ресторант близо до Операта на ул. „Бенковска“, където бяхме 10-12 души, близки на Борис и Андреана. Накрая се разделихме весело и сърдечно и аз си заминах покрай храма „Ал. Невски“, булевард „Руски“, „Орлов мост“, по „Цар Асен“ и преди полунощ бях в моята квартира на „Петър Делян“.

Така приключи отлично и последния ден от моето гостуване за една седмица в София. На другия ден – 12 май, в ранния следобед моят братовчед Колю ме закара с колата си до софийската автогара и с автобус заминах за родното Габрово, пълен със спомени от преживяното през последните дни“.

(край на цитата)

На отделни изяви на Андреана Николова през този период няма да се спирам, ще посоча само някои заглавия:

БНР Радио Шумен

70 години от създаването на Държавния симфоничен оркестър в Русе

публикувано на 22.03.2018

Концерт на Русенската филхармония, Мъжкия хор при Държавна опера в Русе, под диригентството на маестро Георги Димитров, ще отбележи 70-годишнината на оркестъра в крайдунавския град. Солисти ще бъдат пианистът Оливие Казал от Франция и българската оперна певица АНДРЕАНА НИКОЛОВА. Концертът ще се състои на 23.03.2018 г. в Голямата зала на Доходното здание. Още за програмата на концерта и за дълголетната история на оркестъра, можете да чуете от разговора с маестро Георги Димитров, главен диригент на Държавна опера – Русе.

  • С маестро Георги Димитров разговаря Антоний Димов

Радио Шумен Култура   

(край на цитата)

Цитирам линк към предаването на БНР:

http://bnr.bg/shumen/post/100949066/70-godini-ot-sazdavaneto-na-darjavnia-simfonichen-orkestar-v-ruse

……

И в края на тази статия от 2019 г. – две заглавия от Интернет, в които става въпрос за участия през 2018 г. на Андреана Николова (първото има връзка с горното предаване на БНР):

Оливиe Казал и Андреана Николова се представят в концерт с …

23.03.2018 – Оперната певица Андреана Николова е добре позната на … Симфоничният оркестър на Държавна опера – Русе е създаден през 1948 …

……

Русе празнува 24 май – Евгения Явашева и Андреана Николова

24.05.2018 – На 24 май видяхме кадри от празничното шествие в Русе и се срещнахме с актрисата Евгения Явашева и оперната певица АндреанаНиколова …

(край на цитатите)

За много години днес на 16 януари 2019 г., мила Андреана – здраве, щастие, нови музикални успехи!

(край на статията ми от 2019 г.)

На 12 април 2019 г. Андреана Николова ми изпрати следния линк към предаване на БНР, в което става въпрос за нея:

„Безкрайно щастлива съм, че мога да работя в родния си град“, казва Андреана Николова

публикувано на 12.04.2019

Автор: Светлана Димитрова

Тя е водеща солистка на Русенската опера. Там дебютира като Улрика от „Бал с маски“ на Верди. Сега последното предизвикателство, което поема е участието й в мюзикъла „Кабаре“ на Джон Кендър и Фред Еб. Премиерата беше на 6 април, а на 13 е вторият спектакъл.

В кариерата си до тук има няколко много престижни отличия – Лауреат е на националните конкурси:  първи награди на конкурсите „Пълдин“, „Гена Димитрова“, „Феручо Талявини“ в Австрия, като там получава и наградата на австрийската критика. Трябва да спомена още конкурсите „Ирис Адами Корадети“ в Италия, и българските „Светослав Обратанов“, „Парашкев Хаджиев“ и „Борис Христов“, където Андреана получава и наградата на публиката.

Завършила е НМА „Панчо Владигеров“, а в момента самата тя преподава в Музикалната гимназия в Русе. 

„Много съм щастлива. Това е новото ми поприще. Това е изключително отговорна задача и много вълнуваща“, казва Андреана Николова.

  • Чуйте разговора

В предаването ще звучат документални и студийни записи на певицата от оперите „Фаворитката“ на Доницети, „Дон Карлос“ и „Бал с маски“ на Верди, „Адриана Лекувьор“ на Чилеа, както и фрагменти от „Рапсодия за алт, мъжки хор и оркестър“ на Брамс, Реквием на Моцарт и „Песни на странстващия калфа“ на Малер.

Слушайте “Български изпълнители” на 12 април, петък, от 23.00 часа по програма “Христо Ботев”.

(край на цитата)

Цитирам линк към горното предаване на БНР, за да чуем нейните изпълнения:

http://bnr.bg/hristobotev/post/101106094?fbclid=IwAR14M_8qKa_l5oxObbJaH4C-wrc6Ylz3CXOTyx2NYiLMTFnQjhm8dffiORg

В хода на подготовка на настоящата статия през 2020 г. имам още някои нови сведения за изяви на Андреана Николова или нови статии, в които става въпрос за нея.

Така през март 2019 г. в русенски портал е публикувана статия, в която става въпрос за културната политика на Русе – доста критична, и като положителен елемент се посочва едно сдружение с името „Блок 14″, в което участват Андреана Николова, сестра й Евгения Явашева, която е театрална актриса и още един мъж. Няма да цитирам цялата статия, само началото, в което се разбира целта на това сдружение:

Портал „Капитал градове“

Spirit off Ruse – Какво пречи на културния живот в Русе и какви са възможностите той да бъде съживен

30 март 2019 г.

Първата кинопрожекция в България. Нетипичната за страната архитектура – от модернизъм до сецесион. Мястото, на което е роден и прекарва част от детството си един от големите писатели на ХХ век – Елиас Канети. Родно място на режисьорите Леон Даниел и Любен Гройс, писателите Змей Горянин, Владимир Полянов и Стефан Цанев, художниците Кирил Станчев и Андрей Даниел, диригента Саша Попов. От този град дори тръгва торта “Гараш”.

Русе има културна история, с която могат да се мерят само два-три други български града. Защо тогава всичко това бавно и постепенно запада в последните 30-ина години?

През последното десетилетие културната сцена на дунавския град се движи на ниски обороти и без връзка с миналото. Изселването на голяма част от града, липсата на връзка между общината и дейците, високите наеми, отсъствието на университета като ядро за будни млади хора и почти пълната липса на места, където те могат да се социализират, са сред причините за това. Има обаче няколко души, които се борят активно за културния ренесанс на Русе.

Две сестри и един брат, не по Чехов

Сред малкото организации, които искат да променят ситуацията, са “Блок 14”, които съществуват от малко повече от година. Екипът на сдружението за изкуство и култура са две сестри и един брат – театралната актриса Евгения Явашева, международно утвърдената оперна певица АНДРЕАНА НИКОЛОВА и вокалистът на хардкор групата “Пердах” и организатор на музикалния фестивал Better Days Асен Николов. И тримата завършват университетското си образование извън Русе – Евгения и Андреана в София, а Асен във Велико Търново, като до неотдавна живее в Лондон. Връщат се по различни причини и в различен момент от живота си, но близостта със семейството е нещо, което е голям фактор за тях, и към днешен момент и тримата са отново в Русе. Взимат решението да са там, въпреки че всичките им приятели са извън града и обикновено извън страната. Не познават други завърнали се.


Името идва от блока в русенския кв. “Дружба”, в който са прекарали детството си. Разговаряме с тях малко преди да представят филма с нулев бюджет “Първа смяна”. В него снимат актьорските изпълнения на 30 деца между 4 и 12 години, които обучават в актьорската си школа. Имат и група за възрастни, която е вече на три години и изнася представления пред публика. Трупата (работилница за театър “Мармалада”) събира изключително разнообразни ентуасисти – от камериерки до инженери, от 22-годишни до 52-годишни хора, които според Евгения вече са прескочили аматьорското и играят на професионално ниво. Сред проектите им до този момент е и фотоизложбата “Мила моя”, посветена на женското начало, женската роля в семейството и емоционалните връзки между майки и дъщери.

Липсващите студенти

“Не правим нещо ново, но го правим с голямо желание. Много вярваме в хората около нас”, казва със заразителна енергия 39-годишната Евгения, която извън “Блок 14” е плътно заета с представленията в Драматичен театър “Сава Огнянов”, учителската си работа и двете си деца. “Ценностната система тук е подменена. Цялата представа за Русе като културен град е напълно в миналото.”

Въпреки че не спестява критиките си към настоящето на града, тя е изключително ентусиазирана към това, което прави – нито за секунда човек не остава с усещането, че тя може да бъде разубедена от смисъла му. Тя много добре осъзнава защо трудът им е толкова наложителен. Всички приходи до момента са давани за каузи и поддържането на инициативата.

“Една от причините, поради които градът ни изглежда така, както изглежда сега е, че липсва университетският фактор – навсякъде университетът освежава динамиката на един град, докато при нас е обратното, тъй като той е чисто технически”, казва 34-годишният Асен, завършил теология. Срещаме се в едно от приятните места в града – „Network Jazz Cafe“, въпреки че през целия ден джаз не се чува. “Студентите са много, но не са част от културния живот на Русе.”

Същевременно той вижда млади хора, понякога дори в ранни тийнейджърски години, на концертите, на които участва като музикант или организатор. Остава въпросът дали те ще се задържат в града, след като завършат гимназия. Казва, че има желание да промени нещо в града и го чувства като мисия. “Ако се върнем в миналото на България – тези, които са си заминали, винаги са се връщали обратно, за да допринесат с нещо към средата.” Сред парадоксите за него е и липса на културна връзка с Букурещ (…)

(край на цитата)

Нека днес на 16 януари 2020 г. поздравим Андреана Николова за рождения й ден, като й пожелаем здраве, лично щастие и нови музикални успехи. Нейната роля в културния живот на родния й град Русе е неоспорима …

…….