Zlatomira Nikolova

Певицата Златомира Николова празнува рожден ден

„Виждаме всякакви режисьорски опити операта да бъде осъвременена, но понякога се стига до абсурди. В Германия поставиха „Набуко“ като реплика за режима на Хитлер. Това го наричат „режисьорски театър“, в който диригентите остават на заден план, а режисьорите се държат като богове и си позволяват всичко. Да осъвременяваш с нова компютърна техника, с лазери, не значи да нарушава композиторския запис. Ако той се наруши, всичко пропада. Например текстът в германската постановка на „Силата на съдбата“ от Верди бе изцяло подменен от шведския режисьор, представител на алтернативната вълна. На практика той постави опера за Испанската гражданска война, в която вместо Прециосила аз изиграх Долорес Ибарури. И ми се наложи да скачам с парашут на сцената“.

(из интервю на Златомира Николова пред българска медия през 2007 г.)

Драги приятели на оперната музика, днес на 10 март 2020 г. пиша за четвърти път статия за една българска певица – по моята терминология „ЗБГ“ (Забравен Български Глас), която от редица години разнася тихо и без излишни реклами славата на „българските оперни гласове“ не само по редица оперни сцени в Европа, но и в Америка. Това е мецосопранът с хубавото име Златомира Николова, родена на този ден през 1949 г. в Свиленград. Днес на 10 март 2020 г. тя навършва 71 години.

Разбира се, трябва да се подчертае, че основната й дейност протича тук в Европа, и то недалеч от родната България – в съседната бивша Югославия – Словения и Северна Македония, но също така и в Италия, Германия, Испания, Франция, Нидерландия, Белгия, Румъния, Унгария, Русия и Египет. Гостувала е също и в родината си – на сцената на Софийската държавна опера, а през 2000 г. участва в ролята на Улрика в операта „Бал с маски“ от Верди на сцената на оперния театър в Палм Бийч във Флорида / САЩ.

Аз си спомням нейното име, понеже в декадата 1990-2000 се занимавах интензивно с български оперни певци, които имат кариерата си на немскоезични оперни театри (Германия, Австрия, Швейцария), главно като следях специализирани списания – на първо място авторитетното списание „Opernwelt“ и внасях имената им със съответни изяви в картотека, която имам и до сега. Бяха се събрали не по-малко от 150-200 певици и певци, както в централни и главни роли, така и артисти с ангажименти в по-малки роли, но този голям брой тогава твърде ме изненада. Причината беше, че широката българска публика познаваше (и познава) главно тия артисти, които имат ангажименти в родината си и 10-20 други, които са световно известни или имат чести изяви в България наред с участията си в чужбина.

За да бъда конкретен, нека спомена ония участия на Златомира Николова, които съм нотирал в моята картотека тогава. Отбелязъл съм, че тя е била член на ансамблите на оперните театри тук в Германия, именно: през 1991/1996 – в Карлсруе, през 1995/1996 – във Фрайбург. Ето списък и на отделни изяви: в ролята на Valerie в операта „Geschichten aus dem Wienerwald“ от хърватския композитор Miro Belamaric, премиера на 4 април 1993 г. в Карлсруе (статия в „Opernwelt“, брой 8/1993, стр. 57). Ето кратка справка за този диригент и композитор:

Миро Беламарич е роден на 9 февруари 1935 г. в Šibenik, Хърватия. Той е диригент и композитор, получил музикалното си образование в Музикалната академия в Загреб. Специализирал при Ловро фон Матачич в Залцбург и при Сергиу Челибидаке. През годините 1965-1968 е асистент на Херберт фон Караян при Музикалния фестивал в Залцбург, през 1975-1978 – асистент на Карл Бьом. Шеф-диригент на Радио-Телевизионния оркестър в Загреб, диригент на Националния театър (през 1978-1990 – шеф-диригент). До 1991 г. е музикален директор на Музикалния фестивал в Дубровник / Далмация. Гостува като диригент в оперните театри в Грац, Берлин, Мюнхен, Цюрих, както и при музикални фестивали. През 1983 г. спечелва конкурс на Виенската държавна опера за написване на оперно произведение – неговата опера “Don Juan – ein Rebell für alle Zeiten“ (Дон Жуан – един бунтар за всички времена) се класира на първо място. Миро Беламарич има изяви и като оперен режисьор. От 1995 г. той е гражданин на Австрия.

(край на цитата)

Следват други изяви на Златомира Николова: в ролята на Валтрауте в „Залезът на боговете“ от Вагнер на 1 април 1995 г. в Карлсруе („Opernwelt“, брой 6/1995, стр. 41), музикален запис с „Бадише Щатскапеле“ и диригент Гюнтер Нойхолд („Opernwelt“, брой 5/1996, стр. 57), в ролята на Сантуца в „Селска чест“ от Маскани в Театър Кобург на 2 юни 1996 („Deutsche Bühne“, брой 6/1996, стр. 60), в ролята на Клитемнестра в „Електра“ от Рихард Щраус в Мьонхенгладбах / Германия на 14 януари 1997 и премиера на 28 септември 1996 („Opernwelt“, брой 3/1997, стр. 55, с отзив за добра нейна игра), в ролята на Венера в „Танхойзер“ от Вагнер в Оперния театър в Лиеж / Белгия на 15 май 1998 г. – премиера („Opernwelt“, брой 7/1998, стр. 42).

Положително Златомира Николова е имала в този период и други оперни изяви, които аз съм пропуснал да отбележа.

Що се отнася до информационни материали за тази певица в различни медии, има доста такива както на латиница (на немски и словенски езици), така и на кирилица, по-специално на български език. Най-добра информация може да се получи от статията за нея в авторитетния речник за певци на Kutsch & Riemens, който аз често цитирам в статии за редица оперни певци. Ето данните за нея от изданието на речника през 1997 година:

Златомира Николова е родена на 10 март 1949 г. в Свиленград. Получава музикално образование като пианистка и певица в Музикалната академия в София. Първия й ангажимент като певица е в Националния театър в Любляна. Тя играе на тази сцена, както и в оперните театри в редица градове на бивша Югославия – Белград, Скопие, Сплит, Дубровник, но преди всичко на сцената на оперния театър в Загреб. Основни нейни роли са следните: Амнерис в „Аида“, Азучена в „Трубадур“, Еболи в „Дон Карлос“ в оперите от Верди, Адалджиза в „Норма“ от Белини, Графинята от Буйон в „Адриана Лекуврьор“ от Чилеа, Сантуца в „Селска чест“ от Маскани, Марина в „Борис Годунов“ и Марфа в „Хованщина“ от Мусоргски, Кармен в операта от Бизе, Далила в „Самсон и Далила“ от Сен Санс, Ортруд в „Лоенгрин“, Фрика и Валтрауте в „Пръстенът на нибелунга“ от Вагнер, Иродиада в „Саломе“ и Клитемнестра в „Електра“ от Рихард Щраус.

Тя е носителка на награди от вокални конкурси в Любляна, Верчели в Италия и от конкурса на името на Марио дел Монако в Пула. Гостува през 1989 г. в ролята на Азучена на оперното дружество „Forum“ в Еншеде / Нидерландия, също и през 1996 г. в ролята на Еболи от „Дон Карлос“.

През 1991 г. Златомира Николова започва оперна дейност в Германия, след като през тази година получава ангажимент в Държавния театър в Карлсруе, където остава член на ансамбъла до 1996 г. След това продължава дейността си като свободен артист с изяви на различни оперни сцени.

В Карлслуе може да се отбележи нейното значително участие при спектаклите на тетралогията „Пръстенът на нибелунга“ от Рихард Вагнер през годините 1993-1995. Ето списък на нейни участия на други сцени: гостувания в оперния театър „Teatro San Carlo“ в Неапол през 1996 г. (операта „Валпургиева нощ“ от Менделсон – една рядко играна опера), оперния театър в Билбао (през 1996 г. в ролята на Еболи в „Дон Карлос“ от Верди), оперния театър в Тулон / Франция (през 2000 г. като Улрика в „Бал с маски“ и като Фрика във „Валюри“), оперния театър в Дижон / Франция (през 2000 г. като Азучена в „Трубадур“), във Верона (през 1997 г. като солистка в алтовата партия при „Рапсодия“ от Йоханес Брамс, оперния театър в Палм Бийч / САЩ (през 2000 г. като Улрика в „Бал с маски“), оперния театър „Opéra de Wallonie“ в Лиеж / Белгия (през 1997 г. като Улрика в „Бал с маски“ и като Иродиада в „Саломе“ от Рихард Щраус, през 1998 г. като Венера в „Танхойзер“ от Вагнер, през 2000 г. като Кабаница в операта „Катя Кабанова“ от Леош Яначек, през 2001 г. като Мари във „Летящият холандец“ от Вагнер).

Други участия: през 1997 г. на сцената на обединените театри в Мьонхенгладбах и Крефелд / Германия като Клитемнестра в „Електра“ и при Музикалния фестивал в Сплит като Амнерис в „Аида“ от Верди. Златомира Николова гостува на сцените на националните опери в София и в Будапеща, в „Болшой“-театър в Москва, в оперния театър („Мариинский театър“) в Санкт Петербург, в националните театри в Манхайм и в Майнц и в оперния театър в Лайпциг, в оперните театри в Марсилия и в Кайро.

Наред с тази оперна кариера Златомира Николова има и успешна дейност като концертна певица. Притежава и записи на музикални носители, особено успешни са пълните записи от „Пръстенът на нибелунга“ от Вагнер за фирмата „Bella Musica“ в ролите на Фрика, Втората орисница и Валтрауте.

(край на цитатите от речника на „Kutsch & Riemens“, Band 4, Seite 2535, Edition 1997)

В един източник на немски език в Интернет са дадени оценки за запис на операта „Валкюра“ от Вагнер – обща и за отделните изпълнители, в който четем:

Валкюра“ от Вагнер:

Günther Neuhold, Badische Staatskapelle – 4,5

Siegmund – Edward Cook – 4,5 (exzellentes Deutsch, sehr angenehmes Timbre)
Sieglinde – Gabriele Maria Ronge – 5 (Beste Sieglinde ever! Wunderbar junge Stimme!)
Hunding – Frode Olsen – 5
Brünnhilde – Carla Pohl – 4
Wotan – John Wegner – 3,5 (stimmlich souverän, leider Schwächen bei der Gestaltung)
Fricka – ZLATOMIRA NIKOLOVA – 3,5

Ges. 30 / 7 = 4,29

TQ: 4,5 (Man hört kaum, dass es live ist, etwas zu leise abgemischt)

(край на цитата)

През 2006 г. Златомира Николова участва при премиерата на операта „Джоконда“ от Понкиели на сцената на „Opéra Royal de Wallonie“ в Лиеж / Белгия в ролята на Cieca (Сляпата). Между редицата изявени солисти се откроява името на световно известният бас от Грузия Паата Бурчуладзе в ролята на Алвизе Бадоеро. В хода на подготовка на тази статия потърсих сведения за Златомира Николова в Интернет и попаднах на една рецензия от австрийски критик за постановката на тази опера в Лиеж, част от която ще цитирам тук. Пиша само за Златомира Николова и Паата Бурчуладзе:

La Gioconda


Oper von Amilcare Ponchielli
Libretto von Tobia Gorria (Arrigo Boito)
nach Victor Hugos
Angelo, tyran de Padoue

in italienischer Sprache mit französischen und flämischen Übertiteln Aufführungsdauer: ca. 3h 40′ (zwei Pausen) Premiere im Théâtre Royal am 16. Juni 2006 …….



Opéra Royal de Wallonie
(Homepage)

(…) Mit der Cieca kehrte ZLATOMIRA NIKOLOVA an die Stätte früherer Erfolge zurück, und natürlich ist auch ihr nicht sehr elegant eingesetzter, in der Höhe reichlich scharfe Mezzosopran inzwischen ziemlich steif geworden….

(…) Und auch Paata Burchuladze, der im kommenden Jahr als Boitos Mefistofele an der Opéra Royal angekündigt ist, hat größere Fans als mich: Der Stimme mangelt es einfach an der nötigen Italianità, man wird den Eindruck nicht los, dass Boris Godunow sich zum Karneval in Venedig eingefunden hat. Die Kraftmeierei seines Singens steht der des französischen Kollegen nichts nach, auch er ist eben eher ein Stimmbesitzer als ein Interpret, hat aber zweifellos noch immer seine Fans….

Превод: (…) В ролята на Сляпата Златомира Николова се завръща към местата на предишните си успехи и естествено нейният мецосопранов глас не звучи така елегантно, а във високия регистър е станал твърде неподвижен в сравнение с богатите си на острота нюанси ….

(….) Също и Паата Бурчуладзе, който през идната година е ангажиран в операта „Мефистофел“ от Бойто в „Opéra Royal“, има повече фенове в сравнение с мен: на гласът му липсва просто необходмия „италиански тембър“, човек остава с впечатление, че Борис Годунов се е намерил на карнавала във Венеция. Владеенето на вокалната интерпретация съответства на тази на френските му колеги, той също е повече певец отколкото интерпретатор на ролята, без съмнение има все още своите фенове…

(край на превода)

Не мога да взема участие – имам чувството, че рецензентът Thomas Tillmann е твърде суров в преценките си.

В банка данни на немски език са дадени някои от изявите на Златомира Николова през последните години, преди всичко в Марибор и в Загреб. Цитирам:

Von  / Bis Oper  Rolle  Ort   Mär-Apr 15   Dialogues des Carmelites Madame de Croissy SNG Maribor ML: Martinenghi; R: Dolenčić  Sep-Okt 13   Falstaff Mistress Quickly it HNK Zagreb ML: Lajovic; R: Arnaud Bernard  Apr-Jun 13   Il trovatore Azucena it HNK Zagreb ML: Bareza / R Homen; R: Andrejs Žagars  Apr-Mai 13   Jenufa Die alte Buryja cs HNK Zagreb ML: Dinić / J Šego; R: Prohić  Apr-Mai 12   Jenufa Die alte Buryja cs HNK Zagreb ML: Dinić; R: Prohić  Okt-Nov 10   Suor Angelica Zia hr HNK Zagreb ML: Allemandi; R: Arnaud Bernard 




(край на цитата)

Ето повече подробности за участието й в „Диалогът на кармелитките“ от Франсис Пуленк в оперния театър в Марибор:

Francis Poulenc   Dialogues des Carmélites
(“Dialoge der Karmeliterinnen”) [P] 27, 29m, 31 Mär 2015; 2, 7, 9, 11 Apr 2015   Maribor, Slovene National Theatre, Grand Hall Dirigent   Gianluca Martinenghi Regisseur   Krešimir Dolenčić   ~ Marquis de la Force    Emil Baronik Chevalier de la Force    Martin Sušnik Blanche de la Force/Sister Blanche    Sabina Cvilak Thierry, Officer, Jailer    Jaki Jurgec Madame de Croissy    ZLATOMIRA NIKOLOVA Sister Constance of St. Denis    Nina Dominko Mother Marie of the Incarnation    Guadalupe Barrientos M. Javelinot    Sebastijan Čelofiga Madame Lidoine/Mother Marie    Andreja Zakonjšek Krt Mother Jeanne of the Holy Child Jesus    Dada Kladenik Sister Mathilde    Regina Schulz Chaplain of the monastery    Tim Ribič 1. commissioner    Dušan Topolovec 2. commissioner    Marko Mandir Premiere

(край на цитата)

Цитирам и една информация на английски език за тази постановка на сцената на Оперния театър в Марибор:

Сайт на Оперния театър в Марибор

Francis Poulenc

Dialogues des Carmélites

Director: Krešimir Dolenčić

Premiere: 27 March 2015, Grand Hall

A musical tragedy Dialogues of the Carmelites represents Poulenc’s second attempt in the opera genre, and is composed on a scenario by the French author and activist Georges Bernanos. Widely considered as Bernanos’s ideological legacy, the scenario casts a critical review on human condition that is too often trampled by the politics of violence and control. Poulenc found an inspiration for his three-act opera in the writings of a German novelist and poet, Gertrud von Le Fort, especially in her novel Die letzte am Schafott (The Last One at the Scaffold), which depicts a tragic fate of the Carmelite sisters in Compiègne in the north of France during the French Revolution. The “new order” abolished the Carmelite order as it was perceived as a remnant of an ancien régime, and therefore as a political threat. As a result, all members of the order were condemned to death by guillotine. An exalted lyricism and heartfelt emotions, imbued in Poulenc’s melodies and rich sound of symphonic interludes, can be considered as a genuine music expression of deepest sympathy and humanity, which is constantly, not just symbolically, put at the test in this cruel world of “dehumanised” capital. The world premiere in La Scala of Milan in 1957 was a sheer triumph, mostly on account of convincing psychological characterization of women’s voices that are put to the extremes, until the bitter and above all cathartic end. In Opera Maribor, we are looking forward to stage Poulenc’s Dialogues of the Carmelites in the next season for the very first time.

Cast

Conductor: Gianluca Martinenghi

Marquis de la ForceEmil Baronik
Chevalier de la ForceMartin Sušnik
Blanche de la Force/Sister Blanche of the Agony of ChristSabina Cvilak
Thierry, Officer, JailerJaki Jurgec
Madame de CroissyZLATOMIRA NIKOLOVA
Sister Constance of St. DenisNina Dominko
Mother Marie of the IncarnationGuadalupe Barrientos
M. JavelinotSebastijan Čelofiga
Madame Lidoine/Mother Marie of St. AugustineAndreja Zakonjšek Krt
Mother Jeanne of the Holy Child JesusDada Kladenik
Sister MathildeRegina Schulz
Chaplain of the monasteryTim Ribič
First commissionerDušan Topolovec
Second commissionerMarko Mandir

(край на цитата)

Ще се спра на една публикации на български език, от която научаваме много неща за живота, кариерата и разбиранията на Златомира Николова по редица важни въпроси на изкуството и общи проблеми на живота.

Портал „Klassa.bg“, 27.11.2007 г.

Оперната дива Златомира Николова: Наложи ми се да скачам с парашут на сцената

Вместо Прециосила изиграх Долорес Ибарури

Златомира Николова е родена в Свиленград. Завършила е Софийската държавна консерватория, специалност пиано и пеене. От 1975 г. до 1982 г. е член на операта в Нови Сад (Сърбия), а през следващите 10 години е част от трупата на Люблянската опера (Словения). Пее продължително време и в Държавната опера в Карлсруе (Германия). Гастролирала е в Москва, Санкт Петербург, Люксембург, Виена, Залцбург, Будапеща, Неапол, Верона, Марсилия, Манхайм, Дюселдорф, Лайпциг, Копенхаген, Анкара, Флорида, Кайро и Билбао… През тази година (2007 г.) Загребският народен театър отбеляза двойния й юбилей – 35 години на сцената и 25 години от първия й спектакъл в Хърватия. Оперната ни певица е много обичана в тази страна, носителка е на редица престижни музикални награди. Но у нас е почти непозната, макар никога да не прекъсва връзката си с родината.

  • Ако трябва днес сама да се представите, какво бихте казали за себе си?
  • Аз съм българка и до края на живота си ще остана българка, макар и от дълго време да живея извън родината си…
  • Наистина ли е толкова висок авторитетът на българските изпълнители по света?
  • Не е имало театър, в който да съм гастролирала, и в трупата да няма поне един сънародник. Пеенето е характерно за нашата нация, защото сме южен народ. В Словения например певците са малко. Пò на север още по-рядко се срещат. Изглежда, за богатите ни гласове заслуга има и климатът.
  • А приносът на оперната ни школа, за която толкова се говори?
  • Школа имат и англичаните, но нямат толкова добри певци. У нас, в България, и най-лошите преподаватели подготвят децата по възможно най-правилния в педагогическо отношение начин. За първи път усетих колко високо ценят българите, когато отидох на прослушване в Югославия. Щом научиха, че съм българка, веднага ме възприеха като певица със запазена марка. И досега е така – ако кажа например, че съм словенка, в музикалния свят никой няма да ми обърне внимание.
  • Как се озовахте в Югославия?
  • Прецених, че у нас нямам никакви шансове да дочакам своя ред. Само в Софийската опера имаше поне стотина солисти, от които 30 мецосопрани, 15 от тях по-добри от мен. Познавах равнището в провинцията, не ме удовлетворяваше, знаех, че съм по-способна. Тогава получих покана за роля от Борислав Александров – баритон в Сараевската опера – приятел на родителите ми. Отидох, направих два спектакъла с Лиляна Молнар, тя тъкмо започваше световната си кариера. И ми хареса в Югославия. Още преди да поема обратно, реших, че ще направя опит да се върна, за да пея там.
  • Концертна дирекция не ви ли спря?
  • Тя се грижеше само за отделни певци, останалите се спасявахме всеки както може. Още преди да тръгна за Сараево, попитах Събин Марков, Бог да го прости, голям приятел ми беше: “Събине, отивам в Югославия, познаваш ли някого от Белградската опера, просто да му предам от теб много поздрави, да имам повод да започна разговор?“ А той ми каза: “Познавам Драган Радивоевич, той е корепетитор. Дължа му 300 долара. Кажи му, че ако дойде в София или когато се видим в Белград, ще си получи парите.“
  • И на път за Сараево спряхте в Белград…
  • Не, обратно – на връщане от Сараево слязох на гара Белград и отидох в операта. Питам на пропуска за г-н Радивоевич, човекът излезе отвън и му предавам поздравите от Събин Марков. А той, след като благодари, ме попита: “А вие какво търсите тук?“ „Оперна певица съм, казвам, мецосопран, току-що пях „Бал с маски“ в Сараево. Твърдят, че съм добра. Имате ли скоро прослушване в Белград, мецосопрани търсите ли?“ Оказа се, че предишния ден взели една хърватка. Места няма, вика ми, но нека да ви прослушам. Влязохме в някаква зала и аз почнах „Аида“, шеста картина, и след миг той изтича, разтвори докрай вратите и започна да вика с цяло гърло: “Хора, бързо идвайте, елате да чуете какво чудо ни дойде на крака!“ Назначиха ми прослушване още на следващия ден. Поискаха да пея „Аида“. След прослушването ми казваха: “Ами сега какво да ви правим, нямаме свободни места!“
  • Спомняте ли си как реагирахте тогава?
  • Казах си, няма нищо страшно, като не става, ще си се върна в София. Какво толкова! Бях само на 24 години. Но някой се сети, че в Нови Сад търсят мецосопран. Веднага се обадиха на директора и ме извикаха там. Чуха ме още на следващия ден. Спомням си, че всички колеги дойдоха да слушат, което не е прието. Изпях им две арии, а директорът се развика: “Не я пускайте да излиза от театъра, докато не подпише договор!“ Така се върнах в България с договор, което беше най-сигурното, за да те пуснат да излезеш в чужбина.
  • Консервативно изкуство ли е операта?
  • Виждаме всякакви режисьорски опити операта да бъде осъвременена, но понякога се стига до абсурди. В Германия поставиха „Набуко“ като реплика за режима на Хитлер. Това го наричат „режисьорски театър“, в който диригентите остават на заден план, а режисьорите се държат като богове и си позволяват всичко. Да осъвременяваш с нова компютърна техника, с лазери, не значи да нарушава композиторския запис. Ако той се наруши, всичко пропада. Например текстът в германската постановка на „Силата на съдбата“ от Верди бе изцяло подменен от шведския режисьор, представител на алтернативната вълна. На практика той постави опера за Испанската гражданска война, в която вместо Прециосила аз изиграх Долорес Ибарури. И ми се наложи да скачам с парашут на сцената.
  • Има ли нови тенденции в това старо изкуство?
  • Дойде друго поколение певци. На сцената някои от тях изглеждат като шоузвезди и интересът е страхотен. Разбира се, сега всичко е работа на маркетинг от страна на звукозаписните компании. Това вече не е класическият оперен мениджмънт. Аз съм извън тези тенденции, поколението ми ще завърши така, както започна. Новите обаче са съвсем различни. Те нямат продължителни кариери, например като Гяуров или Мирела Френи. Идват, изгряват и ги забравят. Оперният свят се променя. Но не вярвам някога да умре.
  • Трябва ли певецът да бъде добър актьор?
  • Абсолютно! Да имаш чудесен глас, не е достатъчно. Била съм свидетел как понякога ангажират певци с по-лоши гласове, защото са много добри актьори. И са с хубави фигури – нещо, което днес режисьорите слагат на първо място по важност. За ролята на Виолета в „Травиата“ изпълнителката трябва да е млада, стройна красавица, за да изиграе образа на куртизанка. А не като онези възрастни 120-килограмови Виолети, които умират от туберкулоза, а гледаш някаква пращяща от здраве слоница да лежи на леглото.
  • Коя от българските певици мецосопрани ви е най-любима?
  • За мен завинаги върховна си остава Елена Николай. Запознахме се, когато вече беше възрастна и не пееше, когато след години на отсъствие тя се завърна в България. Бяхме още студенти, но отидохме да я посрещнем с цветя на летището. Тогава за първи път я видях на живо, преди това я бях слушала само на запис. От мецосопраните имам още две любими певици – Джулиета Симионато и Елена Образцова. Чух Образцова, когато дойде да пее „Аида“ в София, и останах абсолютно разтърсена от възможностите на гласа й. Никой не може и да я имитира, в гърлото си има вулкан, с който природата я е дарила.
  • Намирате ли разлики между отделните публики ?
  • Разбира се. Немската отначало дори може да те уплаши, защото свършваш арията и – нищо. Аплодисменти няма или съвсем скромни и си казваш: не пях ли добре, как е възможно, а знаеш, че си се представил добре. След това обаче спектакълът свършва и започват овациите, ръкопляскат, викат и виждаш, че германците не састудени, но реагират по свой начин. В Южна Франция по време на целия спектакъл викат „Браво!“, но ако не са доволни, хвърлят домати, яйца…
  • Според вас къде публиката е най-интелигентна?
  • В момента музикалното равнище навсякъде е твърде ниско освен в някои оперни центрове – да речем, във Виена и в Англия. Неотдавна гледах по италианската телевизия анкета, проведена сред интелигентни хора, в която ги питат: “От кого е „Севилският бръснар?“ И те отговарят: “От Пучини!“ Това преди 20-30 години в Италия беше невъзможно да се случи, там всеки ваксаджия на улицата знаеше, че е авторът е Росини. И всички знаеха ариите му наизуст. И целият Верди наизуст знаеха! Надявам се, че епохата на турбото и чалгата ще отмине и истинските стойности пак ще си дойдат на мястото.
  • Ще дойдете ли да пеете в България?
  • През 2007 г. след дълго отсъствие най-сетне бях поканена да пея в София на голям концерт с диригент Емил Табаков. Концертът бе по повод приемането на страната ни в НАТО и се проведе на площада пред храм-паметника „Александър Невски“. Останах с впечатлението, че както и преди, и сега освен със спортистите си хората се гордеят и с оперните си певци. Неотдавна директорът на Софийската опера гледа премиерата на „Бал с маски“ в Загреб… Ще видим…
  • След толкова години на сцената все още ли ви трогва признанието на публиката?
  • Осланям се единствено на него. Останалото е конкуренция, пътувания, работа, колегиална завист. Всички живеем заради петте минути след края на спектакъла, през които публиката ни аплодира.

Любляна – София

Въпросите зададе Людмил Димитров

(край на статията)

Две години по-късно – на 7 януари 2009 г. същата статия е публикувана наново в друг портал, но с друго заглавие. Няма да се спирам на нея, защото тя е абсолютно същата като първата. Ето заглавието:

Златомира Николова: Всички живеем заради петте минути след края на спектакъла, през които публиката ни аплодира

7 януари, 2009 от ljudmil dimitrov

Интервю на Людмил Димитров със Златомира Николова, прима на Загребския народен театър.

…….

Ако мислим, че Златомира Николова вече е приключила с активната си вокална кариера, макар и да е почти на 68 години (става въпрос за годината 2017) – лъжем се. През януари и февруари 2017 г. тя е имала 4 изяви в ролята на Ерда в операта „Рейнско злато“ от Вагнер на сцената на Оперния театър в Марибор / Словения. Цитирам състава (източник на немски език):

Richard Wagner   Das Rheingold [P] 27, 29, 31 Jan 2017; 2, 4 Feb 2017   Maribor, Slovene National Theatre, Grand Hall SNG Maribor Dirigent   Simon Krečič / Marko Letonja Regisseur   Igor Pison   ~ Wotan    Ernesto Morillo / Thomas Gazheli Donner    Frederik Baldus Froh    Bogdan Stopar Loge    Martin Sušnik Fricka    Guadalupe Barrientos Freia    Sabina Cvilak Erda    ZLATOMIRA NIKOLOVA Alberich    Jure Počkaj Mime    Dušan Topolovec Fasolt    Tobias Peschanel Fafner    Thomas Stimmel Woglinde    Andreja Zakonjšek Krt Wellgunde    Valentina Čuden Flosshilde    Jadranka Juras Premiere

(край на цитата)

Искам да обърна внимание на факта, че Златомира Николова има участия не само в опери от Рихард Вагнер, но и при записи на такива върху музикални носители. Цитирам информация за нейната дискография – две серии от по 4 диска със записи на оперите „Залезът на боговете“ и „Валкюри“:

Albums


№ 223060-351


Richard Wagner, Edward Cook, Bodo Brinkmann, Oleg Bryjak, Markku Tervo, Gabriele Maria Ronge, Carla Pohl, Zlatomira Nikolova, Badische Staatskapelle, Badischer Staatsopernchor, Günter NeuholdGötterdämmerung ‎(4xCD, Album)
´´´´´´´´





№ 223058

Richard WagnerEdward CookFrode Olsen (2)John WegnerGabriele Maria RongeZlatomira NikolovaCarla PohlBadische StaatskapelleDie Walküre ‎(4xCD)

(край на цитата)

Ще завърша днешната статия с един цитат от източник на словенски език, в който става въпрос между другото за български оперни певци, сред които е и Златомира Николова. Прави ми впечатление с каква любов и признателност редица отговорни лица в бивша Югославия се отнасят към българските певци. Това преминава като червена нишка при много от отговорите на Златомира Николова в интервюто по-горе. И при други мои статии съм идвал до този извод, когато е ставало въпрос за български артисти с кариера в държави от бивша Югославия, специално в Хърватия, Словения и Македония, но също и в Сърбия. Цитирам без превод:

(….) Kad se nakon kraće stanke 1984. vratila u repertoar, opet je imala blistavu protagonisticu – VENETU JANEVU IVELIJIC. Pollionea je pjevao Krunoslav Cigoj, Orovesa Franjo Petrušanec. Bila je to realizacija europskih dometa, što je potvrđeno već na 9. jugoslavenskom opernom bijenalu u Ljubljani kad je proglašena najboljom predstavom u cijelosti a njezini realizatori dobili pet od osam dodijeljenih zlatnih plaketa. A u listopadu 1984. došla su i europska priznanja. Veneta Janeva Iveljić i Dunja Vejzović na čelu zagrebačkog opernog ansambla pronosile su slavu te vrhunske, nezaboravne realizacije zagrebačke Opere od Berlina do Salzburga. Kad su i na koncertima pjevale duet Norme i Adalgise bila je to demonstracija najčišćeg belkanta nakon koje su se prolamali aplauzi. U Salzburgu je došla i nova Adalgisa, ZLATOMIRA NIKOLOVA, i slijedio je Luxembourg. Normu su pjevale i Mila Kirinčić-Degan, ANASTAZIJA DIMITROVA i Radmila Bakočević, Adalgisu Majda Radić i Merita Juniku, Pollionea STOJAN STOJANOV i Bruno Sebastian, a Orovesa Ivan Sancin i Neven Belamarić ….

(край на цитата)

Четем имената на Венета Янева-Ивелич, Златомира Николова, Анастасия Димитрова, Стоян Стоянов – все ЗБГ (Забравени Български Гласове), за които толкова малко се знае, а имат значителна кариера не само в бивша Югославия, но и в редица други европейски държави. За Анастасия Димитрова и за Стоян Стоянов вече писах статии и „надигнах завесата на забвението“, през 2017 г. направих това със Златомира Николова. Остава някой ден да се занимая и със сопраното Венета Янева, родена през 1945 г., която има голяма кариера извън България, но едва ли е широко позната там. Все пак в една от последните си книги – „Великите сопрани на България“, издадена през 2015 г. в София, Марин Бончев отдели няколко страници и за нея. В Хърватия я наричат „нашата Мария Калас“. Играла е над 40 роли в опери от всички епохи и стилове, над 150 пъти Виолета в „Травиата“ от Верди, гостувала е в Америка и в Япония.

Разполагам с една рецензия за изкуството на Венета Янева-Ивелич, изказана от видната италианска певица и вокален педагог Мария Барбиери, печатана в списание в Словения или в Хърватия (не съм сигурен), която прилагам тук без превод:

Kad se nakon kraće stanke 1984. vratila u repertoar, opet je imala blistavu protagonisticu – Venetu Janevu Iveljić. Pollionea je pjevao Krunoslav Cigoj, Orovesa Franjo Petrušanec. Bila je to realizacija europskih dometa, što je potvrđeno već na 9. jugoslavenskom opernom bijenalu u Ljubljani kad je proglašena najboljom predstavom u cijelosti a njezini realizatori dobili pet od osam dodijeljenih zlatnih plaketa. A u listopadu 1984. došla su i europska priznanja. Veneta Janeva Iveljić i Dunja Vejzović na čelu zagrebačkog opernog ansambla pronosile su slavu te vrhunske, nezaboravne realizacije zagrebačke Opere od Berlina do Salzburga. Kad su i na koncertima pjevale duet Norme i Adalgise bila je to demonstracija najčišćeg belkanta nakon koje su se prolamali aplauzi. U Salzburgu je došla i nova Adalgisa, Zlatomira Nikolova, i slijedio je Luxembourg. Normu su pjevale i Mila Kirinčić-Degan, Anastazija Dimitrova i Radmila Bakočević, Adalgisu Majda Radić i Merita Juniku, Pollionea Stojan Stojanov i Bruno Sebastian, a Orovesa Ivan Sancin i Neven Belamarić.

Maria Barbieri: (за операта “Норма“ от Белини)

(край на цитата)

Както виждаме, и тук става въпрос за българските оперни певци Златомира Николова, Анастасия Димитрова и Стоян Стоянов, за които вече писах в днешната статия. Жалко, в България се знае толкова малко за тях, а са родени българи …

Толкова за днес по този въпрос.

Нека днес на 10 март 2020 г. поздравим Златомира Николова с нейния рожден ден и да й пожелаем добро здраве, щастие и нови музикални успехи.

…………………..

Отзиви след статията за Златомира Николова през 2019 година:

Арон Аронов:

Скъпи, приятелю Борис, познавам мецосопраното Златомира Николова от 1973 година! Бяхме поканени да гастролираме в премиерата на операта “Трубадур” на Джузепе Верди. Тя беше Азучена, въпреки че беше безбожно млада и хубава, а аз Манрико! Леонора беше Мария Въсенска! Златомира я помня, като един голям глас, каквато беше и Мария Въсенска! От тогава до днешен ден не съм я чувал и виждал! Търсел съм да се свържа чрез Фейсбук, но не съм я откривал! Ето един мой запис от премиерния спектакъл на Стретата на Манрико с хор в мое изпълнение! Сърдечни поздрави! Прости ми, прощавам ти! Арон Аронов-тенорът.
´´´´´´´´´´´´´´´´