На вчерашния ден 19 април е роден българският композитор Цветан Радославов
„През 70-те години поетът Георги Джагаров дори ходил да пита външния министър Петър Младенов „може ли в национален химн да се възпява чужда държава“. „Прав си, но не е сега моментът да се повдига въпросът. Нека изчакаме по-благоприятни условия“, отговорил дипломат № 1.
(цитат от статията ми във връзка с историята на националния химн на България „Мила родино“)
Драги приятели на музиката и на оперното изкуство, днес на 20 април 2021 г. темата ми за статия е много по-широка, поради което започвам текста си по друг начин: вчера на 19 април се навършиха 158 години от рождението на един българин – не само любител-музикант, но и виден учен-психолог, който е почти непознат за младите генерации музикални любители, макар че почти всеки ден слушаме негова музика – той е авторът на националния химн на България „Мила родино“.
Това е Цветан Радославов, роден през далечната 1863 г., когато България е била все още под турско робство. Понеже вчера писах статия във връзка с рождения ден на баритона Петър Данаилов, отложих за днес тази за Цветан Радославов.
Като любител-музикант той е написал не само химна „Мила родино“, който от 1964 г. е българският национален химн, но и други творби, също така и инструментални, като най-известна е клавирната му соната във фа-минор, опус 8.
Реших днес да напиша нещо за него – Цветан Радославов е роден в Свищов на 19 април 1863 г., учил е в габровската Априловска гимназия, бил е после и няколко години учител в нея след завършване на висше образование в чужбина и е позната личност в моя роден град Габрово, разбира се преди всичко като автор на музиката към българския национален химн. Освен това през настоящата 2021 г. се навършват 90 години от смъртта му – починал е през 1931 г., но точната дата на кончината му не е дадена в източниците, до които имах допир до съвсем скоро. Едва преди няколко дни ми хрумна да потърся информация в сайта на Съюза на българските композитори – нали е бил любител-музикант, може да има там нещо и за него. Не се излъгах – малка информация, но много полезна, защото там е дадена и датата на кончината му преди 90 години – 28 октомври 1931 г. Така че на тази дата през настоящата година се навършват 90 години, която информация липсва в други такива, преди всичко в неговата Уикипедия-страница в Интернет. Цитирам намерените данни в сайта на въпросния съюз:
Сайт на Съюза на българските композитори
Цветан Цветков Радославов
19.04.1863 г. – 28.10.1931 г. Свищов – България
Цветан Радославов завършва философия в Лайпциг, учи във Виена и Прага, защитава докторска дисертация. След завръщането си в България, работи като гимназиален учител в Габрово, Русе и София. Участва в дейността на читалище “Славянска беседа” и на театралната трупа “Сълза и смях”. Член е на управителния комитет на Българската оперна дружба.
Като студент при едно от пътуванията си до България през 1885 г., за да вземе участие в Сръбско-Българската война, създава музиката и текста на патриотичната песен “Горда Стара планина”, която през 1964 г. става национален химн.
За пръв път песента е отпечатана през 1895 г. в “Учебник по музика. Част 1” от Карел Махан. По-късно след нейното хармонизиране от Добри Христов тя е озаглавена “Мила родино”. Борис Тричков я използва в хоровата си композиция “Родино мила”.
Цветан Радославов е автор на историческия труд “Титлите на българските царе” и философското изследване “Емоционалният фактор при мисленето с оглед на дуалистичните схващания в етиката и религията”.
(край на цитата)
Нека започна от самото начало – всеки да научи какви личности е раждала българската земя в ония години, които често са жертвали лична кариера и след като са се образовали в чужбина, се завръщат в отечеството си, за да предадат наученото на следващите поколения. Това е особено важна постъпка в ония времена наскоро след Освобождението. От многото статии, които написах през последните 8 години за български певци, композитори, диригенти и редица други личности, свързани с изкуствата, виждаме колко много от тях се завръщат в родината си след учение в чужбина и започват трудовия си живот като учители, педагози, певци, артисти и прочие, с голямото желание да предадат опита си. Да не давам много примери – само няколко от света на композиторите: Панчо Владигеров, Веселин Стоянов, Любомир Пипков, Марин Гореминов …
Подобно е положението и с Цветан Радославов. Ето кратката му биография, която съм взел преди всичко от неговата Уикипедия-страница в Интернет:
Цветан Радославов Хаджи-Денков е български психолог и автор на съвременния химн на България “Горда Стара планина” или „Мила родино“, роден на 19 април 1863 г. в Свищов, починал през 1931 г. в София.
Майка му е дъщеря на възрожденския книгоиздател и просвeтен деец Христаки Павлович и сестра на живописеца Николай Павлович, но израства в семейството на търговеца Цвятко Радославов, който осиновява и сина ѝ Цветан. Радославов се изучава най-напред при Емануил Васкидович и расте в обкръжението на видни свищовлии като Иван Шишманов и Алеко Константинов. След завършване на Априловската гимназия в Габрово, той прекарва няколко години като студент по история и славистика във Виена, а през 1897 г. защитава докторска титла по философия в Лайпциг, Германия. Между 1888 и 1893 г. е гимназиален учител в Габрово, след 1897 г. – в Мъжката гимназия в Русе, а впоследствие – в Трета мъжка гимназия в София.
През 1885 г., по пътя към бойното поле на Сръбско-Българската война, в която той участва като доброволец, Цветан Радославов композира песента “Горда Стара планина“, която по-късно през 1905 г. е обработена от композитора Добри Христов, а през 1964 г. се превръща в химн на България. Смята се, че за написване на мелодията Радославов използва известното в родния му край Свищовско хоро. През 1895 г. песента му е отпечатана в учебник по музика на Карел Махан.
Текстът на песента е променян нееднократно. Последните промени датират от 1990 г., а след приемането на новата Конституция на страната, песента “Мила Родино” пак е утвърдена като национален химн на Република България.
Освен създател на българския химн, Цветан Радославов е и блестящ учен. Той е един от тримата българи (заедно с д-р Кръстьо Кръстев и Никола Алексиев), които са защитили доктората си при бащата на съвременната научна психология – Вилхелм Вунд.
Цветан Радославов отхвърля всички покани за преподавателска кариера във Виена, Лайпциг и Прага и се завръща в родината си, където допринася за съграждането на съвременна България, като учи младите българи на западни и древни езици, психология, етика и логика.
Радославов живее в малка мансарда на улица “Ангел Кънчев” № 3, където днес има паметна плоча, направена от Георги Чапкънов.
Цветан Радославов умира през 1931 г. в София.
(край на биографичните бележки)
На това място сега можем и да добавим: Цветан Радославов умира на 28 октомври 1931 г. в София. Дано някой се сети да добави тази дата в неговата Уикипедия-страница в Интернет, тъй като до ден днешен това не е направено.
Песента „Мила Родино“ е наш национален химн и няма родолюбив българин, който да не изпитва особена тържественост и гордост когато го слуша, а и пее. Виждали сме как тази песен разплаква наши спортисти, накарали света да се изправя на крака при изпълнението й. Първоначално името на песента е “Горда Стара планина” и дълго време се смята, че е народна песен, защото пословичната скромност на Цветан Радославов не му позволява да заяви авторството си.
Спомням си, че през 2017 г. бях попаднал случайно при четене в Интернет на една статия, в която се даваха подробности по историята на българския национален химн. Датата на статията беше 4 април 2014 г. Аз я копирах, защото много ми хареса и днес си позволявам в тази статия за автора на музиката Цветан Радославов да я предложа на вашето внимание. Само каква интересна история, особено за младите генерации мои читатели и приятели:
4.04.2014
Химнът на България през превратностите на времето
До 1947 год. военният марш “Шуми Марица” се използва за национален химн на България. След референдума „Република или монархия“ (1946 г.) той става непригоден за новата обществено-политическа ситуация, тъй като войнствените патриотични призиви в него са в разрез с постулатите на социалистическия интернационализъм. А и носи привкус от времената на „царизма“, неуместни за младата народна република. За последен път “Шуми Марица” е изпълнена на 01.01.1947 г. от съветския Краснознаменен ансамбъл на Червената армия “Александров” по време на прием даден от председателя на VI Велико народно събрание Васил Коларов.
В периода 1947-1950 г. като заместител на химна се изпълнява партийния марш “Републико наша, здравей!“, писан по текст на Крум Пенев и музика на Георги Димитров.
Ярема на робство сурово
И мрака на сива съдба
Ний сринахме с огън и слово
В жестока неравна борба.
Припев:
Републико наша народна,
Републико наша здравей!
Земята ни днес е свободна,
Свободно днес всеки живей!
За нас свободата е свята
И ние ще браним с любов
Кръвта на борците, пролята
По всяка падина и ров
Припев: Републико………..
За наши и чужди тирани,
Родино, в теб няма простор!
Ний помним безбройните рани,
Фашисткия кървав терор.
Припев: Републико………..
(край на цитата)
Във връзка с модерната по това време идея за създаването на голяма балканска федерация в периода 1947-1948 наред с тази песен се изпълнява и югославския химн “Хей славяни”. Всъщност той е създаден като общославянски марш, още в края на ХIХ в., от чеха Самуел Томашек (текст) и поляка Михал Клеофас Огински (музика). През 1945 г. е обявен за държавен химн на Югославия. След разрива между Йосиф Висарионович Сталин и Йосип Броз Тито, през юни 1948 г. тази идея пропада, а заедно с нея и славянския музикален експеримент.
На 20.02.1949 г. е обявявен конкурс за написване Химн на Народна република България. Според изискванията на организаторите, той трябвало в проста, стегната и вълнуваща форма да отрази най-характерното за историческото развитие на българския народ. Текстът следвало да е прост, ясен и гладък, “колкото вдъхновяващ, толкова и мъдър, колкото поетичен, толкова и политичен”. В неговото съдържание трябвало да се подчертаят героичните борби на българския народ за освобождение, величествената и неувяхваща слава на Христо Ботев и Васил Левски, както и на другите борци паднали за свободата.
Изрично се подчертава, че отражение трябвало да намери и Девети септември 1944 г. като начало на нова ера. Изискванията към рефрена са да покаже “любовта на народа към родината, възхвала на нейната красота, решимостта му да се бори, да работи предано за нейната слава и разцвет, готовността му на всякакви жертви за свобода и независимост, на дружба със Съветския съюз” .
През март 1949 г. специална комисия преглежда проектите и избира 31 от тях, които публикува в периодичния печат за всенародно обсъждане. Между авторите са Елисавето Багряна, Младен Исаев, Иван Рудников, Николай Марангозов, Александър Геров, Михаил Лъкатник и други. Според комисията нито един от тези стихотворения не отговарят на всички изисквания, поради което е възложено на поетите Елисавета Багряна, Младен Исаев и Никола Фурнаджиев да напишат окончателен вариант на текста за химн.
Работите се проточват, чак до 18 май 1950 г., когато текста е окончателно готов и утвърден от Министерския съвет. На следващия ден Комитетът за наука, изкуство и култура (КНИК) обявява конкурс за създаването на мелодия. На 30 декември 1950 г, Президиумът на Народното събрание издава Указ № 688, влизащ в сила от 1 януари 1951 г, с който е утвърден новият химн. Текстът е съставен от Никола Фурнаджиев, Младен Исаев и Елисавета Багряна, а музиката от Георги Димитров, Георги Златев-Черкин и Светослав Обретенов:
Българио мила, земя на герои,
неспирен и мощен е твоят възход.
Да крепне навеки съюзът ни боен
с могъщия братски съветски народ.
Припев: Слава републико наша свободна!
Страж на мира непреклонно бъди!
Враг ли нападне земята ни родна,
В бой до победи ни смело води!
Великото слънце на Ленин и Сталин
с лъчите си нашия път освети.
Димитров за подвиг сърцата запали,
в борбата и в мирния труд ни сплоти.
Припев: Слава…………………………..
Строим ний заводи, разкриваме мини,
нивята широки задружно орем.
За нашата скъпа, прекрасна родина
готови сме труд и живот да дадем.
Припев: Слава………………………….
(край на цитата)
Текстът естествено е написан изцяло според каноните на сталинските времена. Той, както и мелодията са силно повлияни от тези на съветския химн. Едно бегло сравнение доказва по безспорен начин това:
Славься, Отечество наше свободное,
Дружбы народов надежный оплот!
Знамя советское, знамя народное
Пусть от победы, к победе ведет!
Слава републико наша свободна!
Страж на мира непреклонно бъди!
Враг ли нападне земята ни родна,
В бой до победи ни смело води!
—
Сквозь грозы сияло нам солнце свободы,
И Ленин великий нам путь озарил:
Нас вырастил Сталин – на верность народу,
На труд и на подвиги нас вдохновил!
Великото слънце на Ленин и Сталин
с лъчите си нашия път освети.
Димитров за подвиг сърцата запали,
в борбата и в мирния труд ни сплоти.
(край на цитата)
Отхвърлянето на култа към личността на Й. В. Сталин, разкритикуването на част от неговите действия на ХХ конгрес на КПСС през 1956 г., опитите за демократизиране на съветската система във втората половина на 50-те и началото на 60-те години довеждат до пропукването на ледовете както в СССР, така и в останалите социалистически държави. Това е времето, когато Борис Пастернак написва ”Доктор Живаго”, когато на бял свят излизат книгите “Не само с хляб се живее” на Владимир Дудинцев, “Един ден на Иван Денисович” на Солженицин и т.н.
Всички тези събития намират отражение и в нашата страна. Сталинистът Вълко Червенков е отстранен от власт през 1956 г., амнистирани са несправедливо осъдените покрай делото срещу Трайчо Костов, отменена е културната автономия на пиринския край, с което се слага край на насилствената македонизация на българските граждани от югозападна България.
През 1962 г. са закрити концлагерите. Град Варна, който до 1956 г. се нарича Сталин, възстановява старото си име. Известна свобода получават и творците.
В тази обстановка поетът Георги Джагаров започва словесна полемика през 1961-62 г. за замяната на прекалено съветизирания ни химн с патриотичната песен “Мила Родино”. Това достига и до ушите на централната власт и Джагаров е повикан да дава обяснения пред тогавашния партиен и държавен ръководител Тодор Живков, с който между впрочем са в приятелски отношения. За щастие поетът е записал стенограмата от този разговор.
ТЖ (Тодор Живков): Е, казвай какво ново?
ГД (Георги Джагаров): Нищо особено….
ТЖ: Как нищо особено? Тръгнал си да размиряваш страната, а казваш-нищо особено!
ГД : В какъв смисъл……
ТЖ: Химнът Джагаров! Събираш разни компании и говориш против! Не харесваш нашия химн! Защо така бе момче? Какво му е лошото на химна? Писали са го най-талнтливите наши поети – Елисавета Багряна, Никола Фурнаджиев, Младен Исаев! Композиторите забравих……….
ГД : Хората не го пеят….
ТЖ: Как да не го пеят? Такъв прекрасен химн, а да не го пеят. А ти знаеш ли го?
ГД: Не…
ТЖ: Между нас казано, и аз не го знам. Пфу! Пфу! Първи секретар на Централния комитет, а да не знае националния химн! Но съветските другари го пеят. Веднага хващат мелодията. Може би са по-музикални от нас. Харесват го! Много го харесват, много!
ГД: Защото не правят разлика.
ТЖ: Каква разлика?
ГД: Между нашия и техния.
ТЖ: Ха-ха-ха! Това ли било!
ГД: Те пеят, ние мълчим.
ТЖ: Прав си, прав си Джагаров! Мене слон ме е настъпил по ухото, но все пак долавям…. Прав си ,че двата химна си приличат. Приличат си бе , като две капки вода! Докъде сме стигнали в укрепването на българо-съветската дружба , а! И какво ще правим сега? Как ще излезем от положението? Имаш ли някаква идея? Кажи, Кажи-какво предлагаш?
ГД: Да си изберем за химн една от нашите патриотични песни, например “Мила Родино”!
ТЖ: Коя, коя? А-а! “Горда Стара планина”!
ГД: Една истинска песен и всички я знаем. Пее се навсякъде – и по светби, и по компании, и по тържества, и по стадионите. Песен, която се е сляла с нас. Така са се раждали националните химни в Европа. Марсилезата….
ТЖ: Остави Марсилезата, тя е нещо голямо ! А ние сме малък народ. Само трагедиите ни са големи. Титовци пак ще ни обвинят в национализъм! Пфу!
ГД: За себе си те са прави. Македонските българи също пеят “Мила родино.”
ТЖ: Слушай сега, аз съм съгласен! Само, че въпросът няма да се реши по кръчми и барове. Ще се реши в Политбюро. А там…Ще говоря с другарите. Всичко трябва да се изпипа. А дотогава никакъв шум! …….
(край на цитата)
Живков приема присърце идеята на своя приятел и се захваща с реализирането й. През март 1962 г. Централният комитет на Българската комунистическа партия излиза с преценка, че е целесъобразно по случай двадесетгодишнината от 09.09.1944 г. България да има нов химн. С разпореждане № 1093 от 29.04.1962 г. Министерският съвет обявява конкурс за написване на текст и музика. Крайният срок за представянето на проектите е 01.05.1963 г. за текста, а за музиката шест месеца по-късно. Със същото разпореждане се определя и състава на партийно-правителствената комисия, неслучайно оглавявана лично от Тодро Живков, която до 01.09.1963 трябва да одобри текста, а до 01.04.1964 г. и музиката за новия химн.
Министерския съвет съставя и комисия от специалисти, която да разгледа предварително представените проекти и да предложи на партийно-правителствената комисия най-добрите от тях за обсъждане. Проектите, естествено, не са одобрени и Живков предлага за най-целесъобразно новият химн да се състави на основата на песента “Мила Родино”. Също така, работата по текста е възложена на Георги Джагаров и партийно-пропагандния лирик Димитър Методиев.
Песента “Мила Родино” е създадена от свищовлията Цветан Радославов през 1885 г. при завръщането на автора от чужбина, за участие в Сръбско-българската война. За пръв път е отпечатана през 1895 г. в част I на “Учебник по музика” от Карел Махан. Ето и текста й:
Горда Стара планина,
до ней север се синей.
Слънце Витош позлатява
към Цариград се белей.
Припев: Мила Родино,
ти си земен рай,
твойта хубост, твойта прелест,
ах, те нямат край.
Хайде братя българи,
към Балкана да вървим.
Там се готви бой юнашки,
за свобода, правдини.
Припев: Мила……………….
(край на цитата)
Според композитора Добри Христов за написване на мелодията, Цветан Радославов използва известното в родния му край Свищовско хоро. Добри Христов прави и първата обработка на музиката на песента през 1905 г. В последствие Борис Тричков я използва за хоровата си композиция “Родино мила”.
Според партийните повели двамата поети следва да ремонтират текста така, че “химнът да разкрие красотите на родината, славното и историческо минало, но и да подчертае ръководната роля на партията и дружбата със СССР”. В крайна сметка от оригинала остава само припева и първия стих:
Горда Стара планина,
до ней Дунава синей,
слънце Тракия огрява,
Над Пирина пламеней.
Припев: Мила Родино,
ти си земен рай,
твойта хубост, твойта прелест,
ах, те нямат край.
Паднаха борци безчет,
За народа наш любим.
Майко, дай ни мъжка сила
Пътя им да продължим!
Припев: Мила……………..
Дружно, братя българи!
С нас Москва е в мир и в бой!
Партия велика води
нашия победен строй.
Припев: Мила………..
(край на цитата)
Говори се, че Георги Джагаров не бил особено горд с творението си. На него повече му допадал един друг вариант, в който обаче не се споменавало за ръководната роля на БКП и СССР.
Редактираният вариант на последния куплет се намира и сред ръкописите му:
Дружно, братя българи!
Греят нови върхове,
Знамето над нас се вее
и на подвиг ни зове.
(край на цитата)
През 70-те години Георги Джагаров дори ходил да пита външния министър Петър Младенов може ли в национален химн да се възпява чужда държава. „Прав си, но не е сега моментът да се повдига въпросът. Нека изчакаме по-благоприятни условия“, отговорил дипломат № 1.
Мелодията на Цветан Радославов е преработена с допълнителна хармонизация от Филип Кутев и Александър Райчев.
Когато през 1964 г. Тодор Живков свиква комисия, за да приеме „Мила Родино“ за химн, той среща съпротивата на акад. Петко Стайнов (композитор, роден в гр. Казанлък). Стайнов твърди, че мелодията е еврейска (ашкеназка) и това не дава основание тя да бъде химн на българите. Към 1900-1910 г. в Казанлък са идвали еврейски (ашкеназки) музиканти откъм Дунав, за да свирят на сватби и други тържества. Те свирели хоро, чиято мелодия напълно се покривала с мелодията на „Мила Родино“. Акад. Добри Христов също бил споменал, че мелодията е заимствана от еврейската музика, като уточнил, че в българската песенна памет има стотици мелодии, които са взаимствани от други народи и са станали неразделна част от българското музикално наследство. Живков не приема твърденията му и освобождава Стайнов от комисията, съставена от музиканти и поети и „Мила Родино“ става национален химн.
На 8 септември 1964 г. Президиумът на Народното събрание с Указ № 534 (Държ. в-к бр.71/08.09.1964), утвърждава новият химн на Народната република, изпълнен за пръв път при тържествата на 9.09.1964 г.
В конституцията от 1971 г. с отделен член, което се случва за пръв път в историята ни, тази песен е препотвърдена като химн.
След 10 ноември 1989 г., по обясними причини последните два куплета отпадат. Когато в VII Велико народно събрание се обсъжда конституционния текст отнасящ се до химна, са дадени много предложения, вариращи от “Шуми Марица” до “Върви народе възродени”. Но болшинството, което има социалистическата партия, налага в чл. 168 да гласи: “Химн на Република България е песента “Мила Родино”.
Горда Стара планина,
до ней Дунава синей
Слънце Тракия огрява,
над Пирина пламеней.
Припев: Мила Родино,
ти си земен рай,
твойта хубост, твойта прелест,
ах, те нямат край.
……
Периодизация на химните на България:
Първият български химн е „Шуми Марица“ – от 1878 до 1944 г.
Вторият е „Републико наша, здравей“ – текст Крум Пенев, музика Георги Димитров (всъщност се изпълнява като неофициален химн след 09.09.1944 г. до 1950 г.
Третият е „Българийо мила“ (1950-1964) – текст Никола Фурнаджиев, Младен Исаев, Елисавета Багряна и музика: Георги Димитров, Георги Златев-Черкин и Светослав Обретенов.
Четвъртият е сегашният „Мила родино“ (от 1964 до днес) – след 10.11.1989 г. в VII Велико народно събрание са направени различни предложения за национален химн, включително и „Шуми Марица“, но окончателно се налага „Мила Родино“, като през 1990 г. отпадат последните два куплета.
Трябва да упоменем и:
1878-1908 – „Боже, Царя храни!“ (наложен от временното руско управление 1878-79 и руските офицери, командващи армията, за български химн да се използва този на Руската империя)
1908-1944 – „Боже, Царят ни пази!“ (дворцов химн на Царство България)
(край на цитата)
Това беше всичко за днес ….
Радвам се, че поднесох една интересна материя в чест на рождения ден на Цветан Радославов, роден вчера на 19 април през 1863 г.
Мир на праха му!
……