Selimski, Asen (BGR, Bariton)

Баритонът Асен Селимски навършва днес 90 години

Драги приятели на оперната музика, след като на 7-и, 8-и и 9-и август 2020 г. отбелязах годишнини от рождението на оперните артисти Иван Арабов, Бойка Василева и Тинка Сколуфанова, днес на 10 август имаме още един значителен оперен юбилей – един от най-добрите български баритони и вокален педагог – Асен Селимски навършва днес кръглите 90 години.

Едва ли има български оперен любител, който да не познава Асен Селимски и да не е оставал очарован от неговото изкуство. Тези, които са били през втората половина на миналия век на негови оперни изяви, когато той блестеше на сцените на оперните театри в Русе и после в София, знаят много добре за какво говоря. И до сега редица български музикални критици и специалисти твърдят, че в ролята на Фигаро от „Севилският бръснар“ на Росини не е имало и едва ли ще има по-добър български артист. Ето какво пише проф. Боянка Арнаудова за тази му роля:

„ (…) Естествено, с годините Селимски стана образец, по който мереха постиженията си неговите по-млади колеги.

Фигаро – блестящ в глас и игра, жизнерадостен, светъл, великолепно пеещ и най-виртуозните места, за мен (и не само за мен) до днес той си остава ненадминат в тази партия. Няма незаменими, но има неповторими певци. Красив, подвижен, умеещ с мимика, жест, поза да създаде ситуация, да предизвика смях. Гласът му се лее свободно, красиво, изработено белканто и силно изразителни речитативи и скороговорки (…) “.

(край на цитата)

Тази роля Селимски подготвя в последната година от дейността си на сцената на Русенската опера. Ето какво казва самият той в едно интервю:

„В началото на втория сезон Руслан Райчев ми поръча да науча Шонар от Бохеми и трябваше за 14 дни да съм готов, за да изляза на сцена. А през сезона 1959-1960 – последния в Русе, направих Фигаро от „Севилският бръснар” в постановка на Стефан Трифонов и пак с диригента Борис Хинчев.”

(край на цитата)

Лично аз съм го гледал в тази роля както в Русе, така и в София през 60-те години на миналия век. Понеже имахме роднини в Русе, през годините 1957-1961 често им гостувах (бях вече на работа в Габрово и имах време в края на седмицата и през учебните ваканции). Запомнил съм го много добре в тази му знаменита роля както в Русе, така и по-късно в София. И до сега съжалявам, че нито един път не съм го поздравил лично след оперна изява, макар и да се познавахме бегло от миналото. Как стана това запознаване?

По време на моето следване в София през годините 1951-1956 се хранех в различни студентски столове и мензи. Още през първата година моя близка приятелка от Габрово – Румяна Хасекиева-Щерева (мир на праха й, помина се наскоро в София), която следваше пиано в Музикалната академия, ми предложи да се храня в стола на Академията, който беше твърде близо до Софийския университет, където учех – на ул. „Московска“. Ето какво съм писал по този повод в моите „Спомени“ – книга за живота ми, която издадох през 2014 г. в Габрово:

(…) През този месец – февруари или март 1952 г. – съм бил на обща маса с много музиканти, които после станаха звезди в най-различни насоки на музикалния живот в България. Спомням си: певците Пенка Коева, АСЕН СЕЛИМСКИ, диригентите Васил Арнаудов, Емил Янев, Георги Робев и Лилия Гюлева, композиторите Борис Карадимчев и Александър Танев (съпруг после на моята съученичка Румяна Хаджиева, която също следваше в Академията) и много други. Срещал съм и габровеца Христо Питев, който също беше студент в Музикалната академия. Имах желание и по-нататък да се храня в този стол, но дойде забрана студенти от други висши училища да обядват там (…).

(край на цитата)

Така че при тези общи трапези съм се запознал с всеки от тях, разбира се твърде общо, но с някои имах и повече разговори и споделяне на мисли, като с Пенка Коева и Лилия Гюлева. За тях писах в статиите си при рождени дни – на Пенка Коева и Людмила Прокопова, тъй като Лилия Гюлева дълги години беше диригент на хор „Людмила Прокопова“. Запомнил съм Асен Селимски (той е една година по-възрастен от мен) като изключително хубав младеж – тогава бяхме на 21-22 години – и като крайно възпитан и скромен човек, който по-малко говореше, а слушаше репликите на съседите си по масите за хранене.

Така течаха годините, аз научавах до 1974 г., докато бях в България, все по-хубави неща за неговото изкуство и непрестанния му възход, знаех за големите му победи особено на Първия международен конкурс за млади оперни певци в София през 1961 г., когото той заедно с британеца Питър Глосъп (1928-2008) си разделиха първата награда. Ето какво пише по този повод Огнян Стамболиев в една статия за Асен Селимски:

„През 1961 година културна България се радва на редица важни събития, сред които, без съмнение, е първото издание на Международния конкурс за млади оперни певци в София. В него участват повече от 70 млади изпълнители от целия свят. Третият тур е с участие с голяма роля в цял спектакъл и тъкмо това го отличава от останалите подобни конкурси в света и го прави уникален. При една тежка конкуренция Асен Селимски стига до финала и се представя с коронната си роля – Фигаро. Заедно с друг, също много надарен млад баритон, Питър Глосъп от Лондон, изявил се също блестящо като Граф Ди Луна, двамата си поделят първата награда. В журито е една от великите певици на ХХ век – Тоти дал Монте (27.06.1893-25.01.1975), която заявява, че през дългата си кариера, в която е пяла много пъти в „Севилският бръснар” по света, не е виждала и чувала по-добър и чаровен Фигаро от нашия Селимски. След това събитие пред него е пътят към големите световни сцени, но той предпочита да остане в родината си и да бъде докрай верен на Софийската опера.“

(край на цитата)

По-долу в статията ще се спра на много подробности от живота и кариерата на Асен Селимски, но нека още тук отбележа и другата голяма награда, която той спечели две години преди Първия международен конкурс за млади оперни певци в София – през 1959 г. Асен Селимски е включен в групата за VII Световен младежки фестивал във Виена, където печели Първа награда и златен медал. В журито е бил и легендарният певец Тито Скипа (27.12.1888-16.12.1965).

Трябва да призная с известна тъга, че през трите години от лятото на 2013 г., откакто започнах да пиша моите „оперни истории“ до 2016 г. не съм писал статия за Асен Селимски. Имах събрани материали, но на рождения му ден – 10 август по различни причини не съм бил в състояние да напиша статия. Особено съжалявам за 2015 г., когато той навърши кръглите 85 години. Затова през 2016 г. се радвах, че най-сетне му обърнах необходимото внимание. През следващите години вече съм писал редовно статии за Асен Селимски, последният път през 2019 г. Понеже за една година имам над 150 нови ФБ-читатели и приятели, ще повторя статията от 2019 г. – нека те се запознаят с онова, което съм писал за Асен Селимски. Накрая ще приложа и някои нови информации от последно време.

Много и най-разнообразни са информациите за Асен Селимски в различните медии на български език, но има такива и на латиница. Първо ще разгледам най-съществените от тях на български език, после и тия на латиница. За него има малка Уикипедия-страница – толкова незначителна, просто е срамно че до сега тя не е разширена така както подобава за артист от такава класа. Цитирам я:

Асен Георгиев Селимски е български оперен певец, баритон, професор, роден на 10 август 1930 г. в Плевен.

Завършва държавната консерватория през 1956 г., където е ученик на Христо Бръмбаров. Пее в Русенската народна опера от 1956 до 1960 година. От 1960 година става член на националната опера в София, където остава в продължение на 20 години. Пял е и на международна сцена в Англия, Испания, Белгия и почти всички страни от бившия социалистически блок.

Репертоарът му включва:

Фигаро в „Севилският бръснар“ от Джоакино Росини,
Евгений Онегин в едноименната опера от Пьотр Чайковски,
Силвио в „Палячо“ от Руджиеро Леонкавало,
Венецианският гост в „Садко“ от Николай Римски-Корсаков
Учителят Терзиев в „Антигона 43“ от Любомир Пипков,
Нягул в „Албена“ от Парашкев Хаджиев и др.)

(край на цитата)

След приключване на певческата си кариера се занимава с обучението на млади оперни певци в БДК. Удостоен е със званието „Народен артист“ през 1982 г.

(край на цитата)

Малко, толкова малко и незначително. Не е необходимо да се пишат хвалебствени слова (по принцип в Уикипедия се дават само сведения и доказани твърдения с данни от източника), но поне пълното изброяване на ролите и местата на изявите, както и съответна дискография са основните данни в такива справки в Интернет.

На това място искам да направя малко допълнение по отношение на оперните роли, които Асен Селимски е играл в кариерата си. Цитирам списък на тези роли, взет от книгата „Енциклопедия на българската музикална култура“, издание на БАН през 1967 година:

Жорж Бизе – Ескамилио в „Кармен“ (1957), Джузепе Верди – Риголето в едноименната опера (1956), Жермон в „Травиата“ (1956), Граф ди Луна в „Трубадур“ (1956), Маркиз Поза в „Дон Карлос“ (1960), Гаетано Доницети – Белкоре в „Любовен елексир“ (1956), Константин Илиев – Китан в „Боянският майстор“ (1962), Руджеро Леонкавало – Силвио в „Палячи“ (1960), Жул Масне – Леско в „Манон“ (1957), Любомир Пипков – Учителят Терзиев в „Антигона 43“ (1964), Джакомо Пучини – Шонар в “Бохеми“ (1957), Джек Рейне в „Момичето от Златния Запад“ (1958), Пинг в „Турандот“ (1961), Николай Римски-Корсаков – Венецианският гост в „Садко“ (1962), Джоакино Росини – Фигаро в „Севилският бръснар“ (1960), Пьотр Чайковски – Евгений Онегин в едноименната опера (1963).

(край на описанието на ролите)

За Асен Селимски има толкова много пълни и достоверни източници на информация. Ето в следния ми цитат ще дам може би най-пълното сведение, което може да се намери за него в Интернет. Това е един разговор-интервю на проф. Боянка Арнаудова с Асен Селимски, поместен във в. „Култура“, който даже да е единственият източник на информация за него, е напълно достатъчен да си съставим идеалната картина за този забележителен артист. Аз често ползвам в статиите си за артисти от Софийската опера материали, написани от проф. Арнаудова, защото тя дълги години е била драматург на Софийската народна опера и от най-близка дистанция е наблюдавала и преценила дейността на тези артисти, както и на Асен Селимски:

в. „Култура“, брой 6 (2624), 18 февруари 2011 г.

Юбилярят Асен Селимски

Не незаменим, но неповторим

Той е роден в Плевен през 1930 г. Завършва пеене и майсторски клас в Музикалната академия при проф. Христо Бръмбаров. Дебютира на оперна сцена през 1955, а от следващата година е артист–солист в Русенската опера. Само за четири сезона той вече е основен изпълнител в състава й, любимец на русенската публика. От 1960 до 1990 е в Софийската опера, където пее много активно и с голям успех. Гастролира на редица европейски оперни сцени и фестивали. Великолепен, красив баритон с голям звуков диапазон и творчески капацитет. От 35 години е педагог в НМА ”Панчо Владигеров”, където се утвърждава като най-добрия Маестро на мъжки гласове. Измежду учениците му са отдавна прочулите се в международния оперен свят Емил Иванов, Юлиан Константинов, Иван Момеров, Цветан Михайлов, Мирослав Христов и много други. Въпреки голямата си популярност, званията и държавните отличия, Селимски винаги е бил скромен, приветлив и коректен човек.

Той е от артистите, чието присъствие на сцената остава в сърцето завинаги. В осанка и сценично поведение е впечатляващ. Харизматичен. Изпълненията му са помнят с тембровото богатство на гласа, със силното личностно излъчване и с емоционалната си наситеност. Той е от артистите, които привличат не само с таланта и майсторството си, но и с физическата си красота. Публиката го аплодираше и стимулираше; подкрепяше го в трудни моменти – всеки артист има и такива! Посрещат ме със съпругата му Белина в уютния им дом, готови заедно да попътуваме назад във времето, да си припомним и началото в Русенската опера. Тримата започваме да подреждаме пъзела на един интересен живот, в който доминират сцената и пеенето.

РУСЕ

През 50-те и 60-те години на миналия век градът беше с големи музикални традиции, посещаван от всички известни наши и гастролиращи от чужбина музиканти. В началото на сезор 1956/57 за солист е назначен младият баритон Асен Селимски.

– Как отидох в Русе? Първо в София ме прослушаха от ръководството на Русенската опера. Одобриха ме. Всъщност, те търсеха изпълнител за Риголето, а в края на същата година ми дадоха Жермон. Последваха граф ди Луна и в края на сезона – Белкоре от „Еликсир на любовта”, която изработих с диригента Любен Пинтев и младия тогава режисьор Стефан Трифонов. Така, за един сезон, направих четири централни партии. Следващите три сезонa изпях Леско от „Манон” на Масне, после Ескамилио от „Кармен”, Граф Бони от „Царицата на чардаша” и Джак в „Момичето от Златния запад” на Пучини с диригент Борис Хинчев. На Прегледа на оперните театри в София Русенската опера се представи с „Кармен” и критикът Венелин Кръстев написа за мен: ”Откритието на Прегледа бе Асен Селимски като Ескамилио в спектакъла…”.

Това е важна роля в творческия път на артиста. Пееше я с толкова темперамент, блясък и гласово пълноводие! Явно много здраво и успешно е работил, защото вторият и третият сезон в Русе са още по-наситени с нови художествени задачи.

– В началото на втория сезон Руслан Райчев ми поръча да науча Шонар от Бохеми и трябваше за 14 дни да съм готов, за да изляза на сцена. А през сезона 1959-60, последния в Русе, направих Фигаро от „Севилският бръснар” в постановка на Стефан Трифонов и пак с диригента Борис Хинчев.”

Успехите в Русе подготвят големия старт към блестящото бъдеще на младия певец. Не закъснява и предложението от най-престижния оперен театър на България – Националната опера.

– При едно идване в Русе ме чу тогавашният директор на Софийската опера Димитър Петков, харесал ме и ме покани да изпея един спектакъл на „Севилският бръснар” в София. По същото време, след като отпразнува 30 години на сцената, Михаил Люцканов излезе в пенсия, т.е. освободи се място за баритон и от есента на 1960 г. ме назначиха. Освен Фигаро, възложиха ми още и Леско от „Манон” – тогава Катя Попова пееше главната роля. Съставът репетираше с режисьора Михаил Хаджимишев и диригента Асен Нaйденов „Дон Карлос” на Верди. За моя радост, ме разпределиха в ролята на Маркиз Поза. Тогава Николай Гяуров учеше Великия Инквизитор, която трябваше да пее в Милано. И на премиерата Гяуров пя Инквизитора, големият бас Михаил Попов – Филип, а Георги Генов – маркиз Поза. Но на втория премиерен спектакъл аз пях Поза, а Николай (Гяуров) пя за пръв път Филип II. Това се случи през ноември 1960 година и от тогава много, много пъти съм се превъплъщавал в този образ. Стана една от хубавите ми роли, а и аз я харесвах и обичах…

През 60-те години са на мода конкурсите – провеждат се и Световните младежки фестивали, а у нас се учредява Международният конкурс за млади оперни певци. През 1959 г. Асен Селимски е включен в групата за VII Световен младежки фестивал във Виена, където печели Първа награда и златен медал. В журито е бил и големият Тито Скипа. През 1961, на Първия международен конкурс за млади оперни певци, с партията на Фигаро от „Севилският бръснар” (оттогава е любимият Фигаро на софиянци) се преборва – отново! – и получава Първа награда и златен медал.

РОЛИТЕ

Родриго Поза изисква не само гласов обем и пластично гласоводене, но темперамент, вдъхновение и драматизъм, за да се пресъздаде убедително безстрашният пламенен патриот, който убеждава инфанта Дон Карлос да се включи в борбата за свобода на Фландрия. Особено ефектни биваха дуетът на приятелството, който съм запомнила с Любомир Бодуров – Дон Карлос (вдигаха публиката на крака, викаше се „бис”…), както и мащабният дует с Филип II, също в първо действие, когато кралят, изпълнен с доверие към Поза, споделя страховете и любовта си към Елизабет. А предсмъртната ария на Поза бе неизменен и винаги очакван триумф за певеца. Естествено, с годините Селимски стана образец, по който мереха постиженията си неговите по-млади колеги.

Следва Евгени Онегин на Чайковски. Една особена роля в творческия възход на певеца. Дебютът е в Русенската опера. Помня този забележителен Онегин. Елегантен, изящен в маниери, студен и високомерен, страстен и обладан от любовта си във финала на операта.

– През 1963 пях в „Евгени Онегин”. Беше възстановка на постановката на големия руския режисьор Сергей Румянцев от театър “Киров” в Ленинград. Режисьорът Драган Кърджиев я подготвяше. Той нещо не ме долюбваше, но след една репетиция се провикна искрено и възторжено: „Ето, това е истинският Онегин! Той е Онегин!”. Много силно се развълнувах. Беше голямо признание, защото Кърджиев бе много авторитетна фигура в операта – високо образован и знаещ. Запомнил съм този момент. Обичал съм всичките си роли, но се чувствах в собствени води в Онегин и Фигаро…

Онегин очертава още един връх в изпълнителската кариера на Селимски, партия, която отваря за него вратите на Глайндбърнския оперен фестивал в Англия, а и на други оперни театри. С присъствие на сцената, с благородството на тембъра и с онази сила на внушението, която те кара да забравиш, че е само артист, който пресъздава образа. Многократно го изпя/изигра и в Софийската опера с Юлия Винер, Благовеста Карнобатлова, Галя Йончева, Мати Пинкас, Петко Маринов, Минчо Попов, Павел Герджиков, Никола Гюзелев, Димитър Петков, Александрина Милчева…

– В Англия на една генерална репетиция на „Онегин” целият хор спонтанно ме аплодира. Тази партия ми донесе много успехи и творчески радости – от оценките на публиката и чуждестранната критика.

Списъкът на репертоара на Асен Селимски е много дълъг – към 40 баритонови партии от италиански, френски, руски и български опери. Ще спомена само някои – Ренато от „Бал с маски”, Граф Алмавива от „Сватбата на Фигаро”, Гулиелмо от „Така правят всички жени”, Шарплес от „Мадам Бътерфлай”, Силвио от „Палячи”, Граф ди Луна от ”Трубадур”, Зурга от ”Ловци на бисери”, граф Елецки от „Дама пика”, Шакловити от „Хованщина”, Княз Игор, Тадео от „Италианката в Алжир”, Фанинал от „Кавалерът на розата” на Рихрад Щраус, Балстроуд от „Питър Граймс” и Деметриус в „Сън в лятна нощ” от Бенджамин Бритън, Нягул от „Албена”, Учителят от „Звезда без име” на Парашкев Хаджиев, Китан от „Боянският майстор” на Константин Илиев, Терзиев от „Антигона 43” на Любомир Пипков и др.

– Най- много съм пял с Асен Найденов, но също и с Руслан Райчев, Борис Хинчев, Атанас Маргаритов. Софийската опера бе моят втори дом, повечето от свободното ми време минаваше в театъра. Дори да не участвам в спектакли, ходех да слушам колеги, после – учениците си, уважавам младите хора…

ГАСТРОЛНИ ТРАЕКТОРИИ

Пял съм в Неапол – в „Хованщина”. И италианската критика писа ласкави неща за мен. В една рецензия критикът ме нарича „баритона с железни височини”. Още – в Унгария и Чехословакия. А “Евгени Онегин” – във Варшава, Франция Белгия, където многократно съм бил канен не само с тази партия, но и в постановки на „Княз Игор”, „Сорочински панаир”, „Дама пика” и др. Бяхме една група певци, които харесваха и ни канеха често. Тук с тенора Никола Николов пях в „Трубадур” и „Сицилиански вечерни”, в Берлинската опера – Ренато, направих и записи в Берлинското Радио. Имам записи и в РАИ – с арии от Моцарт, Хендел, а с прочутия руски диригент Борис Хайкин записахме операта „Дама пика”. На фестивала в Глайндбърн изпях 16 спектакъла на „Онегин” – май-юни-юли 1968, и 16 – на „Дама пика” през лятото на 1971 г. В Испания съм пял Пинг в шест спектакъла на „Турандот” с Пласидо Доминго в Театро Лисео, Барселона. Участвал съм и в почти всички турнета на Софийската опера – в Париж, Палермо, Палма де Майорка, Испания, Германия, Италия, Москва – Болшой театър, със състава на нашата опера в „Италианката в Алжир” и т.н. Имам много концертни участия, бил съм солист на хор „Гусла”.

Кога е почувствал пеенето като призвание, как е стигнал до прочутия певец и изключителен педагог Христо Бръмбаров?

Баща ми и Христо Бръмбаров са първи братовчеди и са раснали заедно, но като по-голям с 8 години, баща ми го е покровителствал в игрите, затова Христо му имаше уважението. Обичаха се. В Плевен пеех в самодейността, като ученик свирех на тромбон в музиката на гимназията. Един ден баща ми ме доведе в София, за да ме прослуша Бръмбаров, който каза:”Бачо Георги, ще направим още един певец от нашия род”. Подготвих се и влязох в Музикалната академия, която завърших през 1954 г., след което записах и двугодишната Оперна школа. След четвърти курс ме приеха в радиохора като артист-хорист, а във втората година на оперната школа режисьорът Илия Иванов, който водеше класа по актьорско майсторство, ми предложи да пея в негова постановка на „Риголето” във Враца. Това е есента на 1955 г. В Академията бяхме работили с него първия дует на Джилда и Риголето и изглежда нещо ме е харесал. Аз, разбира се, казах, че трябва да питам професора си; много се сепнах от предложението, а и не знаех цялата роля. Бръмбаров също се стресна, каза, че на 25 години е рано да се пее Риголето, но после ми рече: „Като ще се давиш, да е в дълбокото. Опитай, да видим.” Захванах се да уча Риголето и през януари 1956 г. изпях премиерата и още няколко спектакъла. После с постановката участвахме в Прегледа на българските оперни театри в София. Тогава получих и първата си рецензия.

ПЕДАГОГЪГ

– В Академията съм от 1974 г., та до днес. Когато почина проф. Бръмбаров, това беше юли 1974, есента поех мъжките гласове. И се считам за продължител на неговата школа. 15 години бях и в НБУ, където с още няколко колеги създадохме специалността оперно пеене. Основата е важна. Освен глас, необходими са още качества: музикалност, артистичност, гъвкаво гърло, интелигентност, труд и търпение.

Певец не се става за година-две, старите италиански педагози казват, че пеенето се учи 8 години.

Всеотдаен, стараещ се да научи всеки свой студент, да развие гласа му, Асен Селимски е много тачен и уважаван професор в Академията, която по случай юбилея му го направи и свой Доктор хонорис кауза. И досега, макар вече със завидна кариера и успехи, мнозина негови възпитаници споделят, търсят съветите му, както се казва – сверяват си часовника, посещават го, радват го. Отлична комбинация са със съпругата му Белина – пианистка, при това опитен корепетитор, владеещ оперния – и не само – репертоар. Тя е особено полезна и ценна за педагогическата му работа. И до днес е неотклонно до него. Два пъти в седмицата ги срещам в коридорите на Академията, защото не е секнало желанието да преподават, да напътстват младите.

ПРОФЕСИОНАЛИСТЪТ

– Не съм търсил славата, работех много, учех леко и бързо, помагаше ми това, че в Академията много се стараех и свирих доста (пиано), вървеше ми и хармонията. Та, после можех сам да си уча партиите; и жена ми е помагала. Имам силна зрителна памет. Пеенето, операта много ми дадоха. Изпитал съм удовлетворение от професията, че съм правил това, което обичам и което мога най-добре, че публиката ме възнаграждаваше с обич. Естествено, като си се посветил на оперното изкуство, правиш и жертви – режим, съобразяване, например винаги на 1 или 2 януари слагаха „Бръснаря” и то сутрешно, та години наред не можех да празнувам Нова година. В операта изпитваш и особеното чувство да се преобразяваш в човек от друга епоха, с други дрехи, друг характер, друга чувствителност – на граф, шут, бръснар, офицер, княз, пълководец… Е, има още и безсънни нощи – преди и след спектакъл, нещо нормално за всеки емоционален артист. Важно е вълнението да не пречи на пеенето и играта. Аз съм затворен човек, имах си малък приятелски кръг в операта – Руслан Райчев, Любо Бодуров, Юлия Винер и Митко Ченишев… Обичахме да играем карти.

Юбилеите са свързани с ретроспекция и преценка на постигнатото. 80 години, от които 35 на оперните сцени у нас и по света, при това винаги с успех, и вече 35 години педагогическа работа са доказателството за великолепната кариера и достойно изминатия творчески път на Асен Селимски.

БОЯНКА АРНАУДОВА

(край на статията)

Мисля, че след внимателно прочитане на цялата статия, написана в чудесен стил на непринуден разговор със собствени преценки на автора и изказвания на Селимски за неговото отношение по подигнатитите въпроси, напълно сме наясно с всички ситуации от богатия му артистичен и педагогически живот.

Втора богата информация за него е дадена от друг добър познавач на оперното дело в България – писателят и преводач, както и редица години драматург на Русенската опера Огнян Стамболиев. През последните години той пише редовно статии в сайта на Софийската народна опера относно артисти от нейния ансамбъл. Цитирам неговата статия за Асен Селимски от 2015 година:

ЧАРОВНИЯТ АСЕН СЕЛИМСКИ – 85 години от рождението му

Силно, даровито поколение оперни артисти твори в Софийската опера от 60-те до 90-те години. Юлия Винер, Никола Николов, Любомир Бодуров, Надя Афеян, Рени Пенкова, Неделчо Павлов, Лиляна Барева, Благовеста Карнобатлова, Румен Дойков, Никола Василев, Стоян Попов, Павел Герджиков и още редица други, които посветиха таланта и живота си на първата ни музикална сцена. И макар да бяха певци от европейска или световна класа, въпреки възможностите да работят срещу по-високо заплащане, а също и оценка в чужбина, за разлика от редица от младите, които сега бягат навън, те останаха верни на България. Решиха, че техен дълг е да работят за страната, в която са се родили и са се изучили. Затова и нашата опера се утвърди като първокласен ансамблов театър, при това със съзвездие от ярки дарования.

Сред това „златно поколение” едно от първите места, безспорно принадлежи на баритонът Асен Селимски. Наскоро той навърши 85 години и това е един добър повод да припомним накратко блестящата му кариера.

Роден е на 10 август 1930 година, под слънчевия знак на Лъва, в Плевен, столицата на Мизия, родила много и ценни български оперни гласове (Михаил Попов, Христо Бръмбаров, Катя Попова, Гена Димитрова) . Пее от дете. Слуша грамофона на баща си и мечтае да стане певец като известния в миналото тенор Аспарух Лешников. Завършва гимназия и отива в София, за да учи пеене в Консерваторията, насърчен от братовчеда на баща си, прочутия наш певец и педагог Христо Бръмбаров. Школата на проф. Бръмбаров е солидна, италианска и дава отлична основа на младия Селимски. Завършил обучението си, той прави своя успешен дебют като се хвърля възможно в най-дълбоките води – ролята на Риголето, която през 1955 година поставя във Врачанската общинска опера (за съжаление, днес няма такава!) столичният режисьор Илия Иванов. Успехът е наистина обнадеждаващ. На прегледа на оперните театри младият и смел артист е забелязан от дирекцията на Русенската опера (тогава водеща в провинцията) и назначен за редовен артист. По това време в състава на Русе водещ баритон е блестящият вокалист Кирил Кръстев, който носи почти целия репертоар. Но младият Селимски бързо успява да завоюва своето място в силния състав и да се наложи като ценен и обичан от публиката изпълнител. След Риголето, излиза в Жермон в паметната постановка на Вердиевата „Травиата”, дело на проф. Драган Кърджиев и Константин Илиев, следват Граф ди Луна от „Трубадур”, Белкоре от „Любовен еликсир” на Доницети, Леско в „Манон” на Масне (една великолепна постановка на Руслан Райчев и Стефан Трифонов, 1958 г.), Джек Ренс в „Момичето от Запад” на Пучини (също изключителна постановка на Евгени Немиров и Борис Хинчев). В края на 1959 г. излиза и в една от най-проблемните баритонови роли – Фигаро от „Севилският бръснар”. На спектакъл в Русе го чува директорът на Софийската опера Димитър Петков. Кани го на гастроли в столицата. След няколко спектакъла е назначен за артист и за начало поема основно тази опера след пенсионирането на дългогодишния и несменяем „софийски бръснар” Михаил Люцканов. Отличната школа на маестро Бръмбаров, благодарната сценична външност (Селимски беше истински красавец на сцената!), безспорният му актьорски талант му помогнаха да поеме за кратко време централните роли от баритоновия репертоар: Маркиз Поза от „Дон Карлос”, Граф ди Луна, Ренато от „Бал с маски”, Елецки от „Дама Пика”, Княз Игор.

През 1961 година културна България се радва на редица важни събития, сред които, без съмнение, е първото издание на Международния конкурс за млади оперни певци в София. В него участват повече от 70 млади изпълнители от целия свят. Третият тур е с участие с голяма роля в цял спектакъл и тъкмо това го отличава от останалите подобни конкурси в света и го прави уникален. При една тежка конкуренция Асен Селимски стига до финала и се представя с коронната си роля – Фигаро. Заедно с друг, също много надарен млад баритон, Питър Глосъп от Лондон, изявил се също блестящо като Граф Ди Луна, двамата си поделят първата награда. В журито е една от великите певици на ХХ век – Тоти Дал Монте, която заявява, че през дългата си кариера, в която е пяла много пъти в „Севилският бръснар” по света, не е виждала и чувала по-добър и чаровен Фигаро от нашия Селимски. След това събитие пред него е пътят към големите световни сцени, но той предпочита да остане в родината си и да бъде докрай верен на Софийската опера. Всъщност, за нея работи повече от двайсет и пет години от шейсетте до края на осемдесетте, след които се посвети на преподаването. След Фигаро се заредиха още много нови и интересни роли от класически и съвременни автори: Моцарт, Доницети, Верди, Пучини, Леонкавало, Римски- Корсаков, Чайковски, Прокофиев… Особено му „ляга” ролята на Онегин от „Евгений Онегин” на Чайковски. Заедно с Фигаро, Ренато и Маркиз Поза тя е сред звездните му роли. С нея той отбелязва върхът в кариерата си. Това става на прочутия оперен фестивал в Глайндбърн, Англия. Там под диригентството на знаменития Джон Причард Селимски участва в серия от спектакли с огромен успех и изключително високи оценки от критиката. Може да се каже, че е роден за тази роля – всичко у него – фигура, осанка, походка, одухотворено лице и, разбира се, глас е направо идеално за нея. Онегин е сложен, многопластов образ, който се представя трудно, особено на сцената. Селимски успя да го изгради и насити по един забележителен, впечатляващ начин и може да се каже, че неговият Онегин е най-добрият досега на наша сцена. Неслучайно с тази партия той триумфираше и на редица чужди сцени.

Беше артист без определено амплоа. Можеше да се превъплъти убедително, майсторски в различни по стил и характер драматични, лирични, комични и дори остро характерни роли – от Риголето и Маркиз Поза до Гулиелмо от „Така правят всички” на Моцарт и Тадео от „Италианката в Алжир” на Росини. При това винаги с нужната мярка и безупречно чувство за стил, без преиграване и шарж.

Важен момент в богатата биография на артиста са българските роли. На първо място Нягул от „Албена” на Парашкев Хаджиев. Асен Селимски беше роден за този образ. Участва с успех и в други опери на нашия най-голям оперен автор, който го ценеше високо. Лично аз бях щастлив да го чуя и видя и като Учителят по музика на премиерата на операта „Звезда без име” от Хаджиев, за която написах либретото през 1985 г.

В края на този кратък портрет, бих искал да подчертая едно рядко качество на Асен Селимски. Отношението му към словото, към изпятото слово на сцената. Много оперни певци заради качеството на вокала, на изпетия тон, просто пренебрегват дикцията и произношението. Селимски освен че пееше много правилно и красиво, произнасяше всяка сричка и фраза отчетливо, пределно ясно. Текстът, който в операта често се губи, при него е достъпен и разбираем, както в драматичния театър. И това е не само рядка дарба, но и отношение, уважение към зрителя и слушателя.

Проф. Бръмбаров, който почина през 1975 година, настояваше неговият именит ученик да поеме час от певческия му клас – мъжките гласове. Постепенно Селимски стана много добър и търсен педагог. След време и професор в Музикалната академия и НБУ. Сред неговите най- добри и известни ученици са: тенорите Емил Иванов и Иван Момеров, басите Светлозар Рангелов и Юлиан Константинов. А дъщеря му, Илиана Селимска, притежава рядко красив, перфектно школуван колоратурен сопран и може само да се съжалява, че напоследък излиза твърде рядко на сцената.

Мястото на народния артист Асен Селимски днес е все още незаето. Просто не се е родил такъв несравним, чаровен Фигаро като него.

Огнян Стамболиев

(край на статията)

Във връзка с 85-годишнината на Асен Селимски през 2015 г. Българското Национално Радио също му оказа необходимото внимание и посвети специално предаване на 14 август, придружено с музикални илюстрации. Цитирам от сайта на Радиото:

БНР

Асен Селимски – блестящ като Фигаро, Онегин, Ренато…

публикувано на 14.08.2015

Автор: Ивета Грънчарова

Това са едни от най-ярките сценични превъплащения на Асен Селимски по всеобщо мнение. Фигаро от „Севилският бръснар“ сякаш е абсолютният връх в артистичната му кариера. Прочутият ни баритон се е появявал в тази роля над 150 пъти, а преди повече от 50 години тъкмо с нея спечели на мига публиката в Софийската опера. Златният медал пък от първото издание на конкурса за млади оперни певци през 1961 г. бе съпроводен с признанието на Тоти дал Монте: „Не съм виждала подобен Фигаро! Селимски е изумителен! Чака го бляскаво бъдеще…“

Пророчески се оказаха думите на знаменитата певица. В продължение на няколко десетилетия Асен Селимски бе едно от лицата на българския оперен театър. Едно от най-запомнящите се лица. Взривяваше публиката с великолепните си преобразявания в родните, а и в престижните европейски театри. Като Онегин Селимски предизвика фурор на реномирания фестивал в Глайндбърн в края на 60-те години. В английския печат се надпреварваха да редят суперлативи, наричайки българина „роден аристократ“. „Чуден глас – красив, гъвкав, тембрист баритон, а сценичното майсторство на певеца спира дъха на публиката“, пишат в „Обзървър ревю“ през лятото на 1968 г. Спор няма, сравняваха дарбата на Асен Селимски с вулкан от певчески блясък, артьорско великолепие и сценичен чар. Извайваше образите с рядък усет за драматургичните акценти. Напипваше точните нюанси, тъй че героят оставаше дълго негова запазена марка. Цял набор от подобни образи има Асен Селимски в артистичния си портфейл: Фигаро, Онегин, Ренато, граф Ди Луна, маркиз Поза, Белкоре, Ескамилио … Удивително ярко са се врязали в съзнанието. При това с неотменните за Селимски изисканост и благородство.

В съботната вечер ще си припомним с маестрото някои от тях. Преди дни Асен Селимски навърши 85 години. Нека е жив и здрав! И макар да твърди, че рядко се улавя в носталгични спомени, убедена съм: сцената винаги ще му липсва! Ароматът й, тръпката, грейналите очи на публиката … Неговата публика! Затова пък утеха, а и гордост за проф. Селимски са учениците му. Някои от тях намериха своя път към голямата сцена. Не забравят обаче професора. Обаждат му се, споделят успехи и тровоги …

В оперната вечер на програма „Христо Ботев“ ще честитим рождения ден на Асен Селимски с паметен спектакъл на „Бал с маски“ от Верди, състоял се в Софийската опера в края на 1965 година. Селимски е неотразим в коронната си роля на Ренато, а в звездната компания са Любомир Бодуров, Юлия Винер, Надя Афеян … С участието на хора и оркестъра на първия ни оперен театър. На диригентския пулт – Руслан Райчев.

Програма Христо Ботев Музика На опера в събота

(край на цитата)

Цитирам линк към това предаване на БНР:

http://bnr.bg/hristobotev/post/100590779

В различни медии на български език има още редица информации, които в общия случай повтарят части от горните статии за него. По тази причина няма да се спирам на други източници.

Сега ще разгледам част от онова, което може да се прочете за него на латиница в електронните медии. Казвам част, тъй като и тук има редица повторения и неща, които вече са казани на български език. Очевидно най-важен е материалът, цитиран в авторитетния речник за певците в 5 тома от Kutsch & Riemens на немски език – изданието от 1997 г. Същата статия е препечатана в австрийската медия „Online Merker“ от 2015 г. по случай неговата 85-годишнина. Нека обърна внимание на факта, че този портал от Австрия е нещо изключително по отношение на музикалното изкуство и специално на операта. Наред с редица информации от оперния живот в целия свят от години наред се отбелязват кръгли юбилеи на известни оперни дейци от целия свят (възраст, завършваща на „0“ или „5“), като се дават биографиите и дейността им, също и снимки. Цитирам тази статия за Асен Селимски:

Портал от Австрия „Online Merker“ 2015 г.

Assen SELIMSKI wird 85 Er wurde durch den Pädagogen Christo Brambaroff in Sofia ausgebildet. Nachdem er diese Ausbildung 1956 zum Abschluss gebracht hatte, war er 1956-60 am Theater von Russe engagiert. 1960 wurde er an die Nationaloper von Sofia berufen, an der er bald zu den führenden Sängern des Ensembles gehörte. Länger als zwanzig Jahre wirkte er an diesem Opernhaus und wurde durch Gastspiele international bekannt. Bei den Festspielen von Glyndebourne sang er 1968 den Titelhelden im »Eugen Onegin« von Tschaikowsky, 1971 den Jeletzky in »Pique Dame«, ebenfalls von Tschaikowsky. Er gastierte mit dem Ensemble der Nationaloper Sofia in Belgien (1966) und in Paris. Neben Partien aus dem slawischen Repertoire sang er vor allem Rollen aus dem italienischen Fach. So hörte man ihn als Figaro im »Barbier von Sevilla« von Rossini, als Rigoletto, als Grafen Luna im »Troubadour«, als Germont-père in »La Traviata«, als Renato in Verdis »Un ballo in maschera«, als Gérard in »Andrea Chénier« von Giordano und als Escamillo in »Carmen«. Zu seinen Erfolgen auf der Bühne kamen ähnliche Erfolge im Konzertbereich. Schallplatten: Balkanton (vollständige Oper »Krieg und Frieden« von Prokofieff), Eterna (Duette mit Ljubomir Bodurow). (край на цитата) Превод: АСЕН СЕЛИМСКИ навършва 85 години Той получава музикалното си образование от педагога Христо Бръмбаров в София. След като завършва това образование с диплома през 1956 г., е ангажиран от 1956 до 1960 г. в Русенския театър. През 1960 г. е назначен в Народната опера в София, в която съвсем скоро се издига до един от водещите солисти на ансамбъла. Повече от 20 години той играе в този театър и става международно известен чрез гастроли извън граница. При музикалния фестивал в Глайндбърн той играе през 1968 г. главната роля в „Евгений Онегин“ от Чайковски, през 1971 г. – Елецки в „Дама Пика“ също от Чайковски. Гостува с ансамбъла на Софийската народна опера в Белгия (1966 г.) и в Париж. Наред с партии от славянския репертоар Селимски играе роли преди всичко от италиански автори. Слушаме го като Фигаро в „Севилският бръснар“ от Росини, като Риголето, като Граф ди Луна в „Трубадур“, като бащата Жермон в „Травиата“, като Ренато в „Бал с маски“ от Верди, като Жерар в „Андре Шение“ от Джордано и като Ескамилио в „Кармен“. Към неговите успехи на оперната сцена се прибавят подобни успехи в областта на концертната му дейност. Музикални носители: „Балкантон“ (цялостен запис на операта „Война и мир“ от Прокофиев), „Етерна“ (Дуети с Любомир Бодуров). (край на превода) За Асен Селимски има статия и в портала на английски език „Bulgarian Opera Stars“, който се води от г-н Франк Фишър в Питсбърг / САЩ. Цитирам текста за него: Asen Selimski, baritone The baritone Asen Selimski, born 10 August 1930 in Pleven, travelled to Sofia to study with Christo Brambarov. After his debut as Rigoletto with the Ruse Opera in 1956, he continued with that company until 1960. Becoming a member of the Sofia National Opera in 1960, he continued there singing major roles for the next twenty years including many guest appearances on foreign tours including Paris and Belgium. He appeared twice at the Glyndebourne Festival in England, first in 1968 singing the title role in Eugene Onegin and then in 1971 singing Yeletsky in Pique Dame. Additional appearances included most of the Eastern Block countries, Belgium and Barcelona. In addition to singing the major roles of operas in the Slavic language he specialized in many Italian baritone parts including Rigoletto, Renato, Figaro, Rodrigo, di Luna and Germont. His success was not only on the opera stage but also with concert performances. At the end of his singing career his efforts were directed to training young singers at the State Academy of Music. The selections here were recorded in 1965 with Rouslan Raichev conducting the Sofia National Opera Orchestra. Leoncavallo: Pagliacci “Prologue”
Verdi: Un ballo in maschera Eri tu (край на цитата)

Както стана въпрос още в първите статии по-горе на български език, Асен Селимски има редица гостувания на чужди сцени с ансамбъла на Софийската народна опера. Исторически са изявите му на сцената на Виенската държавна опера при гостуването на Софийската опера през 1979 година във Виена с оперите „Хованщина“ от Мусоргски и „Дама Пика“ от Чайковски. Цитирам от архива на Виенската опера:

Titel des Werks	Rolle/Funktion der Person	Datum der ersten/letzten Vorstellung	Anzahl der Vorstellungen
Chowanschtschina	Streschnew	01.11.1979–12.11.1979	4 mal
Рique Dame	Fürst Jeletzki	08.11.1979	1 mal

(край на цитата)

Както се вижда, Селимски е имал 4 изяви в „Хованщина“ между 1 и 12 ноември 1979 г. и една изява в „Дама Пика“ на 8 ноември. Цитирам изявата му в „Дама Пика“:

PIQUE DAME

Donnerstag, 8. November 1979 | 18:30 | in russischer Sprache

Gastspiel des National-Akademischen Theaters für Oper und Ballett, Sofia

Ruslan Raytscheff | Dirigent
Boris Pokrowskij | Inszenierung
Emil Boschnakov | Regie
Radostin Tschomakov | Bühnenbild
Anna Hadschimischeva | Kostüme
Hristo Kanzandjev, Ljubomir Karoleev | Einstudierung der Chöre
Lilia Talankina | Choreographie

Michail Svetlev | Hermann
Nikola Smotschevski | Graf Tomski
ASSEN SELIMSKI | Fürst Jeletzki
Mintscho Popov | Tschekalinski
Dimiter Stantschev | Surin
Angel Petkov | Tschaplitzki
Bojan Katzarski | Narumow
Werther Vratschovski | Festordner
Stefka Mineva | Gräfin
Stefka Evstatieva | Lisa
Hristina Angelakova | Polina
Lidia Gotscheva | Mascha
Rumiana Bareva | Mascha / Chloe

(край на цитата)

Какъв великолепен ансамбъл – диригент е Руслан Райчев, в главните роли такива артисти като Светлев, Смочевски, Селимски, Попов, Станчев, а в дамските роли Минева, Евстатиева, Ангелакова. Една велика епоха от историята на Софийската народна опера.

След като Асен Селимски навърши 85 години през 2015 г., статиите за него след тази юбилейна година значително намаляват. Даже и аз няма от къде да науча дали той продължава с някаква педагогическа дейност в тази напреднала възраст или се е оттеглил окончателно от музикалния живот. Във връзка с неговия 86-и рожден ден през 2016 г. една медия в Плевен – неговия роден град, помества кратка информация без нови сведения, но все пак похвално – централните медии в София не пишат нищо, нито до днес – 10 август 2019 г. Цитирам съобщението от 2016 г.:

Асен Селимски навършва днес 86 години

Написано от Вестник “Посредник”

Сряда, 10 август 2016 г.

Днес се навършват 86 години от рождението на оперния певец и музикален педагог – Асен Селимски, припомнят от Регионален исторически музей – Плевен. Изключителен артист, завършил Българската държавна консерватория в класа на проф. Христо Бръмбаров. Работи в Русенската и Софийската народна опера.
Роден е на 10 август 1930 година в Плевен, столицата на Мизия. Пее от дете. Слуша грамофона на баща си и мечтае да стане певец като известния в миналото тенор Аспарух Лешников. Завършва гимназия и отива в София, за да учи пеене в Консерваторията, насърчен от братовчеда на баща си, прочутия наш певец и педагог Христо Бръмбаров. Школата на проф. Бръмбаров е солидна, италианска и дава отлична основа на младия Селимски.
Асен Селимски пресъздава над 40 роли на оперната сцена, сред които Евгений Онегин от едноименната опера на Чайковски, Ренато от „Бал с маски”, Граф ди Луна от „Трубадур”. Той гастролира в редица европейски страни – Австрия, Франция, Италия. Носител е на престижни отличия, сред които Първа награда и златен медал от Международен младежки фестивал във Виена и „Сребърна лира” от Съюза на музикалните дейци в България за високи творчески постижения.

На снимката от фонда на РИМ – Плевен Асен Селимски е в ролята на Фигаро от „Севилският бръснар” на Росини.

(край на цитата)

И последната информация от 2017 г. – не много приятна, която прочетох през 2018 г. в Интернет:

Портал „Bnews.bg“

8.03.2017

Нужна е кръв – Голям оперен певец има нужда от помощ за лечение

Близките му молят всички, които имат възможност да помогнат.

Екипът на „BNews“ се натъкна на информацията, че големият ни оперен певец Асен Селимски се нуждае от помощ.

За лечението на Селимски е необходима кръв. Близките му молят всички, които имат възможност да помогнат, да се свържат с тях по имейла на дъщеря му – Илиана Селимска или направо да отидат и да дарят кръв в центъра до Централна гара в София.

(край на цитата)

Няма в медиите никакви съобщения, какво е станало в периода след март 2017 г. Дано здравословното състояние на проф. Асен Селимски се е подобрило!

Една последна информация от 2019 г., в която става въпрос за Асен Селимски се съдържа в статия от портал „Монитор“, където се съобщава, че негови записи ще бъдат издадени в специална поредица, заедно с такива на други големи български оперни певци. Цитирам тази информация, в която се набляга преди всичко на записите на тенора Димитър Узунов:

Портал „Монитор”

Великите оперни гласове на България оживяват в поредица от албуми

Тя започва с най-доброто от репертоара на тенора Димитър Узунов

Агенция Монитор

30 май 2019 г.

„Великите оперни гласове на България“ оживяват в ексклузивна поредица от албуми, издадени за пръв път у нас от „Gega New“.

С подкрепата на мецената Светомир Парапанов компанията се заема със задачата да издири, събере и възстанови култови записи на артисти, превърнали се в най-успешния ни културен експорт от аналоговата ера на соца – Любомир Бодуров, Юлия Винер-Ченишева, АСЕН СЕЛИМСКИ, Лиляна Барева. „Великите оперни гласове на България“ стартира с най-доброто от репертоара на Димитър Узунов – тенора, чийто творчески път започва от хора на Богословския факултет и столичния Музикален театър, за да покори най-престижните театри в Европа и САЩ.

Албумът събира 10 великолепно интерпетирани партии на Узунов, изпълнявани през 50-те и 60-те години на XX век в Софийската опера и записани от БНР. Сред тях е арията на Отело, която критиката в Ню Йорк описва с репликата „На такъв глас не може да се устои, той побира галактика от чувства!“. В бутиковата селекция място намира и арията на Момчил от едноименното произведение на Любомир Пипков, което превръща Узунов в звезда в Москва. Потенциалът си на драматичен актьор роденият в Стара Загора тенор разгръща и в Канио от „Палячи“, Герман от „Дама пика“ и Водемон от „Йоланта“. С осанка на гръцки атлет, глава на римлянин и горещия си български темперамент, Узунов се превръща в явление в културния афиш на Русия, Германия, Франция, Италия, Австрия и САЩ. В диска е включена и арията на Дон Хосе от „Кармен“, след чието изпълнение в Миланската скала в пресата четем: „Гласът на Узунов блести като слънце: искрящ във височините, разкошен, с изумителна палитра от багри… Пламък сякаш излиза изпод стъпките на певеца, когато е на сцената.“

В личния си свят Узунов минава през два брака – първият е с оперната певица Катя Георгиева, а вторият – с негова почитателка от Австрия. Именно тя сбъдва мечтата му да стане баща и го дарява с усещане за семеен уют и сигурност в последните години от живота му.

Искрата между Катя Георгиева и Узунов пламва в Музикалния театър и в началото на 60-те двамата се установяват във Виена. Превръщат се в добър сценичен тандем с роли в Софийската, Виенската опера и Театър де ла Моне в Брюксел. На върха на славата си Узунов претърпява неуспешна операция на гласните връзки, в резултат на което губи диапазон и изпада в тежка депресия. Завръща се в България като режисьор и поставя с успех в оперните театри на Русе, Варна и София, където стига и до директорския пост на институцията. След 1972 г. се връща в своя втори дом – Виенската държавна опера, в която има общо 235 изяви в големи и малки роли.

(край на цитата)

След като реших и през тази година – 2020 да напиша статия за кръглия юбилей на Асен Селимски, потърсих тия дни нови информации за него. Открих само две такива от лятото на 2019 г. и от януари 2020 г. Цитирам ги:

Портал „БТА“

В Плевен се пазят ценни реликви за петима прославени оперни певци на България

28 август 2019

Плевен – музей – оперни певци

Плевен, 28 август (Малин Решовски, БТА)

Регионалният исторически музей в Плевен е съхранил ценни реликви за едни от най-прославените певци на България, шествали по световните сцени. Това каза за БТА Нели Дакова, ръководител на отдел “Нова и най-нова история” в музея.

Тя уточни, че Плевен с право може да се гордее, че е дал на света едни от най-големите гласове на оперното изкуство – Христо Бръмбаров, Михаил Попов, Катя Попова, Асен Селимски, Гена Димитрова. Музеят показва техни сценични костюми, документи, снимки и награди от блестящата им кариера.

„Христо Бръмбаров има огромни постижения в певческата си кариера, той е и символ на българската вокална педагогика“, каза историкът. В експозицията може да се види костюмът, с който артистът е играл ролята на Борис Годунов от едноименната опера на Мусоргски. Този образ е връх в творческата му кариера, оценен високо от музикалната критика у нас и в чужбина.

„Катя Попова е явление в оперния свят на 20-и век – с кратка, но блестяща кариера“, посочи Дакова. Попова пресъздава с високо майсторство, с голяма индивидуалност над двадесет роли, с които триумфира по световните оперни сцени. В експозицията са запазени и останки и от самолетната катастрофа, прекъснала живота на именитата певица.

Ценности са съхранени също за Михаил Попов, един от изтъкнатите оперни певци на 20-и век. С мощния си глас той сътворява над 50 басови партии от оперния репертоар, а по-късно работи и като преподавател в Музикалната академия.

АСЕН СЕЛИМСКИ е друг плевенчанин със забележително присъствие в оперния свят от втората половина на 20-и век. С красивия си глас той изпълнява едни от най-хубавите роли в баритоновия репертоар.

Специална зала в музея е отделена за оперната дива Гена Димитрова, за която Христо Бръмбаров е казал: “Такъв глас се ражда веднъж на 100 години”, посочи Дакова. „Гена Димитрова е изключителен оперен артист с феноменални качества и е ненадмината в изпълнението на най-трудните партии за драматично сопрано“, посочи още тя.

/МХ/

(край на цитата)

Втората информация е статия на Огнян Стамболиев за Асен Селимски, която е почти същата като тази, която той помести в сайта на Софийската опера през 2015 г. във връзка с 85-годишнината на певеца:

Портал „Поглед.инфо“

Чаровният Асен Селимски

22.01.2020

Огнян Стамболиев

(90 години от рождението на Асен Селимски)

Мястото на народния артист Асен Селимски днес е все още незаето. Просто не се е родил такъв несравним, чаровен Фигаро като него.

(край на цитата)

Драги приятели, това бяха главните информации за днешния юбиляр Асен Селимски. Остава днес в деня, в който той навършва достойните 90 години да му пожелаем добро здраве, лично щастие и такова на семейството му и ако още се занимава с педагогическа дейност – нови успехи и такива за известните му ученици Емил Иванов, Юлиан Константинов, Иван Момеров, Цветан Михайлов, Мирослав Христов и много други, някои от които все още продължават вокалната си кариера в България и извън нея.

За много години маестро Асен Селимски – достоен продължител на делото на учителя си проф. Христо Бръмбаров!

……………

Едно допълнение от есента на 2020 г.:

През месец ноември 2020 г. Асен Селимски прави интервю за дигиталната медия “Българска опера”. Цитирам това негово интервю от есента на 2020 г.

СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКА ОПЕРА“

5 ноември 2020 г.

АВТОР: ИВАН ВЪРБАНОВ

ПРОФ. АСЕН СЕЛИМСКИ: “ОПЕРАТА ЩЕ ЖИВЕЕ ВИНАГИ!”

130 години оперно дело в България

Асен Селимски на 90!

СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКА ОПЕРА“

Автор: Иван Върбанов

София, 1-ви ноември 2020 г.

Навръх 1-ви ноември на сегашната юбилейна година, когато отбелязваме 130 години оперно дело в България, списание “Българска опера” потърси легендарния български оперен певец и знаков вокален педагог за родната певческа школа – професор Асен Селимски. Искахме да направим опит за интервю с него, за да изразим нашата почит и дълбоко уважение, респект и благодарност за феноменалния творчески път, за приноса му към оперното изпълнителско изкуство, които остават еталон в златната съкровищница на музикално-сценичното наследство на страната ни.

И да чуем отговорите му на въпросите ни за житейския и професионален път на Асен Селимски, за важните победи и завоевания, за бъдещето на оперното изкуство, за фундамента на красивото оперно пеене, което е преподавал през десетилетията на своите студенти. Информационният повод – на 10-ти август Маестрото навърши 90 години.

Асен Селимски е изключителна фигура в българското оперно дело днес – скромен човек, притежаващ забележително благородство и достойнство, опазил се от изкушенията и суетата на времето, които често изиграват лоша сега на поддалите се на свръх егото, тщеславието, мега амбицията, постигането на целите с цената на всичко.

Знаем, че Асен Селимски много рядко дава интервюта, а и старателно бяга от светлините на прожекторите и микрофоните. Затова най-трудната част бе да го убедим да проведем разговор, за да му дадем думата. Този материал нямаше да бъде възможен без съдействието на неговата дъщеря – Илияна Селимска, забележителен музикант и певица, настигнала в изкуството своя баща, която съпреживява не малка част от неговите постижения на сцената като спътник и летописец на неговото дело. Да, семейството на Асен Селимски е белязано от музиката и операта: по-голямата му дъщеря Албена е арфистка, а съпругата Белина – дългогодишен пианист-корепетитор, е пазител на вокалната школа, която съпругът й преподава. Маестрото с усмивка цитира думите на дългогодишния си приятел и партньор – тенорът Любомир Будуров, който възкликва: “Квартет “Селимски: две арфи, пиано и баритон”.

* * *

НАЧАЛОТО В ОПЕРНОТО ИЗКУСТВО

Асен Селимски разказва, че ненадейно попада в оперния театър и става певец. Това е щастливо стечение на обстоятелствата и следствие от контакта му с първия братовчед на баща му – големият баритон Христо Бръмбаров. “Като дете пеех в младежки ансамбъл в Плевен, който е моят роден град. Наш ръководител бе Милчо Борисов. Като хорист не бих казал, че се отличавах от другите деца. Все пак, след време, констатираха у мен изявени вокални възможности. И започнаха да ми дават от време на време да пея сола.”

По съвет на близък на семейството, бащата на Асен Селимски – Георги, завежда сина си, който тогава е на 18 години, при големия майстор на вокалното изкуство и оперен артист – проф. Христо Бръмбаров, за да го прослуша. След като чува младия Асен, знаменитият Бръмбаров възкликва: “Ще има още един оперен певец в нашето семейство!”.

Асен Селимски подчертава, че голямата му мечта е била да стане киноартист. След срещата с Бръмбаров, който става негов педагог и ментор, Асен Селимски тръгва по нов път и започва да изучава тънкостите на вокалното майсторство.

ДЕБЮТЪТ НА СЦЕНАТА

Младият Асен е приет в Консерваторията. Не крие, че много обича операта “Риголето”. “Като студент ходех да гледам всяко представление, защото изключително много ми харесваше музиката и драматургията. От ръководството на самодейната опера във Враца се обърнаха към мен с предложение да направя ролята на Риголето, точно когато завършвах своето обучение. Режисьор на спектакъла бе Гец Първанов, асистент на моя преподавател по актьорско майсторство Илия Иванов”, си спомня маестро Селимски. “Това е човекът, от когото научих най-много неща за професията на сцената. Той бе и мой ментор. Преди да започнем репетиции ме посъветва да попитам вокалния си педагог дали е подходящо да дебютирам точно в тази драматична роля. Доколкото “Риголето” е опера, с която се завършва, а не с която започва кариерата на един млад певец.”

По това време Бръмбаров води Асен Селимски като лиричен баритон. След срещата между двамата все пак съветът на учителя е: “Ако ще се давиш, по-добре е да се давиш в дълбока вода, а не на плиткото. Приеми този ангажимент!”.

Това е началото.

По-късно Асен Селимски постъпва в операта в Русе (1956 г.), където има обявен конкурс за баритон, на който той се явява. Вече има готовата партия на Риголето, затова продължава да я пее на новата сцена.

В Софийската опера и балет постъпва през 1961 г., възложени са му по-лирични баритонови партии.

УРОЦИТЕ НА БРЪМБАРОВ

Асен Селимски признава, че ако съдбата не го беше срещнала с професор Христо Бръмбаров, то той никога не би станал оперен певец. Споделя, че през годините остава една лека горчивина в съзнанието му. “Бръмбаров не работеше особено активно с мен, защото имаше страшно много ученици. Аз бях много упорит, а и вече имах много здрава основа, която ми даде моят учител. Продължих сам изключително много да работя самостоятелно. Осъзнавам, че ако не беше професор Бръмбаров, а бях попаднал в ръцете на друг педагог, то със сигурност нямаше да постигна моите успехи и върхове”, подчертава Асен Селимски. Признава, че за формирането му огролна роля също имат записите на едни от най-големите тенори на 20-ти век – Аурелиано Пертиле и Бениамино Джили, които слуша денонощно и те стават негов еталон в оперното пеене.

“Това, което ми остана от моя Маестро като важен принцип в работата, и което винаги съм преподавал на своите ученици през десетилетията, е изработването на високия преход на певеца. Важно е гласът да бъде изравнен в двата прехода, за да звучи с еднаква емисия, плътно и равномерно във всички регистри. Акцентирал съм на закритите тонове в преходите на мъжките гласове. Държал съм изключително стриктно моите студенти да подбират внимателно само репертоар, който е подходящ за гласа им. И друг много важен принцип: да пеят винаги по възможно най-естествения за тях начин, без да се форсира, без да се насилва гласовия апарат. Певецът трябва да си дава сметка каква фраза пее, да знае как да я изпее, да остане верен на собствения си глас и природа.”

ДИРИГЕНТИТЕ

Асен Селимски отдава дължимото на големите български диригенти, сред които са: Асен Найденов, Атанас Маргаритов, Руслан Райчев, Борис Хинчев и др. Обяснява, че с тях най-често певците са изработвали музикалната интерпретация на партиите, но не и вокалните аспекти на ролите. По-близко творческо партньорство и колаборация Селимски постига с маестро Мишо Ангелов, с когото имат много сходни естетични вкусове, а работата им е била изключително пълноценна. “Мишо притежаваше един лиричен тенор, а и той самият е пял Алмавива. Това, че пееше, му помагаше в работата с певците. Той можеше да им показва вокално онова, което изискваше от тях”, признава Асен Селимски.

ПЕДАГОГИЧЕСКАТА ДЕЙНОСТ

Асен Селимски спазва заръката на своя преподавател – Христо Бръмбаров да работи през цялото време на своята преподавателска дейност изключително и само с мъжки гласове. Има клас в Националната музикална академия “Проф. П. Владигеров” до своята 85-годишна възраст и се утвърждава като знаков вокален педагог в най-новата история на българската вокална школа.

“Артистът се ражда, той не може да бъде създаден, ако не носи таланта в себе си. Най-важна е сцената, тя учи. Певецът не може да се развива в стая! Именно сцената сблъсква оперния певец с истинските творчески или вокални проблеми и го кара да търси решенията, за да става все по-добър в своята професия и да се развива. Сцената учи певеца на всичко – и по отношение на актьорското присъствие, и по отношение на вокалното майсторство. Трябва много работа, много желание, много постоянство. Певецът израства на сцената!”, обяснява маестро Селимски.

Педагогическата му дейност продължава повече от 40 години, а публиката у нас и в чужбина го аплодира цели 35 години – от 1955 година до 1990 г.

“Доволен съм, че попаднах в лоното на оперното изкуство. Природата ми е дала актьорски заложби. Въпреки че най-голямата ми любов са театърът и киното, пътят ми бе предопределен към оперната сцена, успях да имам своите постижения и да се почувствам удовлетворен. Със сигурност мога да кажа, че се отъждествявам с образа на Фигаро от “Севилският бръснар” на Росини. Тази партия и персонажът сякаш са написани за мен – и актьорски, и вокално. Тя пасва идеално на моя глас, на моя темперамент. Може би затова в съзнанието на публиката Фигаро остана моята коронна роля.”

ПЪРВИТЕ СТЪПКИ И ЛЮБИМИТЕ РОЛИ

Асен Селимски печели Първия оперен конкурс за млади оперни певци, а преди това, през 1958 г., получава златен медал на Младежкия фестивал във Виена. В международното жури в София е и Тоти Дал Монте, която е в пика на кариерата си. Първоначално гласовете са за Питър Глосоп – първа награда, а на Асен Селимски отреждат да се връчи второто място. Настояването на Тоти Дал Монте, която пее по онова време из целия свят, а Розина е нейната коронна роля, както и признанието й, че не е срещала никъде другаде такъв феноменален Фигаро, натежават в крайното решение на журито и българинът получава също Първа награда, заедно с Питър Глосоп.

Втората роля, с която публиката и критиката най-често отъждествява Асен Селимски е Евгени Онегин. Маестрото признава, че не харесва този персонаж. Разказва следната любопитна история: “Драган Кърджиев ме покани в София, за да постави с мое участие операта “Евгени Онегин”. В началото на нашата работа той показваше една сдържаност в работата си с мен. Но, когато дойде генералната репетиция на малка сцена в Операта и оркестърът изсвири заключителния акорд от партитурата, Кърджиев се обърна към мен пред всички и заяви: “Е, най-после се роди Онегин!”. От този момент нататък двамата имат изключително позитивни и ползотворни творчески контакти, казва Асен Селимски.

Нарежда любимите си роли така: Фигаро (“Севилският бръснар” на Росини), маркиз Поза (“Дон Карлос” на Джузепе Верди), Ренато (“Бал с маски” на Верди), Евгени Онегин (“Евгени Онегин” – П. И. Чайковски), княз Елецки (“Дама Пика” – Чайковски), Нягул (“Албена” на Парашкев Хаджиев).

ЗА БЪДЕЩЕТО НА ОПЕРАТА

Днес, от пиедестала на своите 90 години, професор Асен Селимски продължава да слуша ежедневно опера. Следи с интерес изявите на Йонас Кауфман. Слуша най-новите дискове с оперни продукции, които му изпращат от целия свят негови приятели и ученици. Вярва, че ТЯ – ОПЕРАТА, е част от бъдещето и е непреходно изкуство.

“Радвам се, когато виждам, че продължават да се раждат толкова много талантливи певци, музиканти, диригенти и режисьори. Оперното изкуство ще просъществува във времето! То продължава да се развива. Младите певци трябва да насочат усилията си в началото към вокалната си подготовка, към постигането на техническо съвършенство, да са внимателни към подбора на ролите, да не правят компромиси и винаги да пеят с естествения си глас!”

(край на цитата)

Едно много ценно интервю, като се има предвид, че маестро Селимски много рядко прави изказвания в медиите и дава интервюта.

…..

Изпълнение на Асен Селимски:

Asen Selimski · Rossini – Il barbiere di Siviglia [Cavatina of Figaro “Largo al factotum…”]

SOLIST: Asen Selimski, baritone Bulgarian National Radio Symphony Orchestra Ruslan Raichev, conductor ALBUM: Famous Opera Voices of Bulgaria · Asen Selimski, baritone

…….

Изпълнение на Асен Селимски:

Assen Selimski – Eri tu – Un Ballo in Maschera

Bulgarian baritone was born on 10 August 1930 in Pleven, travelled to Sofia to study with Christo Brambarov. After his debut as Rigoletto with the Ruse Opera in 1956, he continued with that company until 1960. Becoming a member of the Sofia National Opera in 1960, he continued there singing major roles for the next twenty years including many guest appearances on foreign tours including Paris and Belgium. He appeared twice at the Glyndebourne Festival in England, first in 1968 singing the title role in Eugene Onegin and then in 1971 singing Yeletsky in Pique Dame. Additional appearances included most of the Eastern Block countries, Belgium and Barcelona. In addition to singing the major roles of operas in the Slavic language he specialized in many Italian baritone parts including Rigoletto, Renato, Figaro, Rodrigo, di Luna and Germont. His success was not only on the opera stage but also with concert performances. At the end of his singing career his efforts were directed to training young singers at the State Academy of Music. Studio recording, 1965 Sofia National Opera Orchestra Rouslan Raichev, conductor

……

Изпълнение на Асен Селимски:

Асен Селимски – Пролог към операта „Палячи” • Asen …

https://www.google.de/search?q=%D1%8E%D1%82%D1%8E%D0%B1+%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%BD+%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B8&source=hp&ei=7-e9Y9ngIdyNi-gPvtWAqAo&iflsig=AK50M_UAAAAAY731_xHwHGhEsb0qQEfL4i8bEQwwVmeH&ved=0ahUKEwiZlLzih778AhXcxgIHHb4qAKUQ4dUDCAo&uact=5&oq=%D1%8E%D1%82%D1%8E%D0%B1+%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%BD+%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B8&gs_lcp=Cgdnd3Mtd2l6EAMyBQghEKABMgUIIRCgAToRCC4QgwEQxwEQsQMQ0QMQgAQ6CAguEIAEELEDOgsILhCABBCxAxCDAToICC4QsQMQgwE6BQguEIAEOgQILhADOgUIABCABDoICC4QgAQQ1AI6CwguEMcBENEDEIAEOgcIABCABBAKOgkIABCABBAKEBM6CQguEIAEEAoQEzoHCC4QgAQQEzoICAAQFhAeEBM6BggAEBYQHjoJCAAQFhAeEPEEOgQIIRAVUABYti5g3kJoAHAAeACAAdoDiAGGFpIBCjEwLjQuMi4wLjKYAQCgAQE&sclient=gws-wiz#fpstate=ive&vld=cid:74cebcca,vid:WmW2h5IOAVE

……

Изпълнение на Асен Селимски:

Асен Селимски (баритон) – Арии из опер (сторона 1)

…..

Изпълнение на Асен Селимски:

Асен Селимски (баритон) – Арии из опер (сторона 2)

……