Violeta Shahanova

Гранддамата на Русенската опера Виолета Шаханова празнува рожден ден

Драги приятели на оперната музика, вчера на 23 февруари 2020 г. една знаменита певица от Русе отпразнува рожден юбилей – сопранът Виолета Шаханова, чието име срещам в редица статии и информации през последните 7 години, след като започнах в средата на 2013 г. редовно да пиша моите „оперни истории“.

Понеже вчера исках да уважа за първи път със статия – също за рождения й ден – и друга певица от Русе, сопранът Владислава Гарвалова, отложих статията си за Виолета Шаханова за днес, тъй като имам свободна дата.

Днес пиша за нея статия за трети път след 2018 г., когато тя празнува кръгъл рожден ден и се радвам, защото – макар и никога да не съм я виждал – изпитвам голяма симпатия към нея по различни причини. Може би най-важната причина е, че нейният избор на оперни роли и особено песенния й репертоар са много различни и богати. Винаги съм ценял артисти, които не са стандартни, които търсят нови пътища и са любопитни за откриване и показване на творби, които са малко познати, често и съвсем непознати.

Близо четири десетилетия (от 1971 до 2009) основният лиричен репертоар в Русенската опера, една от водещите музикални сцени у нас, носеше солистката Виолета Шаханова-Стамболиева. Над 60 различни по стил и характер роли от Перголези и Чимароза до съвременността – винаги високо оценявани от критиката и публиката, внушителен брой камерни рецитали и участия в в големи кантатно- ораториални концерти с музика от Бах, Хендел и Вивалди, през класиката, романтиката, импресионизма до модерните и трудни днешни автори, гостувания в страната и чужбина, записи в радиото и телевизията – това накратко са координатите на успешната й творческа кариера досега.

Нека дам примери: Виолета Шаханова е певицата в България, която през март 2007 г. представя сценично с голям успех за първи път в страната монооперата „Човешкият глас“ от Жан Кокто и Франсис Пуленк – една смела идея, която по-късно се осъществи и от други певици в България. Също в Русе през 2016 г. Пламен Бейков постави тази моноопера в изпълнение на певец, а не на певица, както е в оригинала на Пуленк. Виолета Шаханова е също първата българска изпълнителка на ролята на Лина в „Стифелио“ от Джузепе Верди („Мартенски музикални дни 1996“).

Виолета Шаханова е първа изпълнителка в България на редица камерни и кантатно-ораториални творби от Йохан Себастиан Бах, Хайнрих Шюц, Хендел, Атилио Ариости, Джовани Перголези, Франц Шуберт, Антон Брукнер, Шарл Гуно, „Песните на странстващия калфа“ от Малер, на „Песни на различни народи“ от Лудвиг ван Бетовен, „Италианските песни“ на Михаил Глинка, „Вечерните песни“ на Сметана, „Библейските песни“ на Дворжак, песенни цикли от Франсис Пуленк, Ерик Сати, „Френските песни“ на Енеску, цикъла „Из еврейската народна поезия“ на Шостакович и много други.

Много от песенните й концерти имат оригинални програми с творби на малко познати композитори или на такива, които са твърде познати, но съответите творби се изпълняват рядко или въобще не са изнасяни в България. Само като пример ще цитирам неин концерт от 2009 година:

Портал „DIR.bg“ (Календар)

22.12.2009

Виолета Шаханова представя “Аве Мария”

Виолета Шаханова ще зарадва русенските меломани на 22 декември за Коледния фестивал на русенската община с премиерен концерт „Аве Мария” в Пленарната зала, съобщиха за БГНЕС организаторите.

Това е 16-то поредно издание на проекта на нашата изтъкната оперна и камерна певица, носител на Златната лира, известна с първите си изпълнения на редица малко познати музикални опуси. Заедно с най-популярните образци в жанра от Бах – Гуно и Шуберт, тя ще изпълни, заедно с пианиста Евгени Желязков непознати творби на Верди, Маскани, Качини и Луиджи Луци. За втората част на концерта Виолета Шаханова е предвидила – също неизпълнявани у нас творби на модерните френски класици Франсис Пуленк и Ерик Сати (автори, които представи с успех с други техни опуси на Мартенските дни – 2009), а също и на Сър Андрю Лойд Уебър.

За участие в този празничен концерт примата е поканила и младите пианисти – лауреати на наскоро състоялия се в Русе Седми международен конкурс „Франц Шуберт” Николай Желязков (син на Евгени Желязков) и Светлин Христов, които ще се изявят с романтични пиеси от Шуберт и Шопен.

Началото е от 18 ч. Информацията е на БГНЕС.

(край на цитата)

Друго съобщение за горната изява:

22.12.2009  
Концерт на русенската оперна певица Виолета Шаханова
„Аве Мария“ е заглавието на концерта на русенската оперна певица Виолета Шаханова, който ще започне от 18.00 часа в Пленарна зала. В партньорство с пианиста Евгени Желязков сопраното ще изпълни творби от Бах – Гуно, Керубини, Верди, Сметана и Пуленк. Входът е свободен. (Арена)

(край на цитата)

Понеже започнах статията си със забележка относно операта „Човешкият глас“ от Франсис Пуленк, искам веднага да се спра на тази нейна забележителна изява. През април 2007 г. в Русе е публикувана статия-интервю с Виолета Шаханова, от която се научават редица подробности:

Портал „Културни новини“ Русе

26 април 2007 г.

◊ СЪБИТИЕТО

 
Разговор с оперната прима Виолета Шаханова за първото монооперно представление в България

Разговора води: Костадинка Райкова
Виолета Шаханова е име, което не се нуждае от представяне – 35 години на оперната сцена и концертния подиум, десетки лирични сопранови роли, изпяти на премиери (част от тях първи изпълнения у нас), стотици камерни и кантатно-ораториални концерти с музика отпреди Бах до Енеску и Шостакович, и най-трудни съвременни автори, записи и гастроли у нас и в чужбина, награди „Златната лира“ и „Златната антена“.

И сега – първа изпълнителка на моноопера у нас, при това на трудната партитура на Франсис Пуленк „Човешкият глас” на Мартенските музикални дни.

– Как открихте Франсис Пуленк и „Човешкият глас”?

– Завеща ми го незабравимата оперна прима и основателка на Русенската опера Пенка Маринова, която мечтаеше да изпълни тази опера, но не успя. Беше очарователна певица и артистка. Тя ми посвети ръкописния си препис на нотите, които бе получила от големия наш диригент Димитър Манолов, който искаше да направя за него Наташа Ростова във „Война и мир”, но му отнеха постановката в София. Тук първо искам да благодаря на директорката на Мартенските дни Ива Чавдарова, която продуцира постановката в този наистина най-голям наш музикален фестивал.

– Защо „Човешкият глас”, тази твърде трудна, модерна партитура, се играе  напоследък толкова по света? Поставят я дори в Япония, Чили и Русия…

– Защото е вече модерна класика от ХХ век, защото е създадена по великолепната монодрама на Жан Кокто, а и музиката на Пуленк е много вълнуваща. Чувствата, заложени в нея, са общочовешки, универсални и никога няма да престанат да ни вълнуват.

– Това ли е Вашата „роля на живота”? И не беше ли риск да се представи у нас, като знаем, че публиката ни предпочита Верди и Пучини, и бяга от модерните автори?

– Жената в „Човешкият глас” е една от моите големи роли, но не мога да я сложа пред другите. Обичам повечето от тях, но сега ще спомена само някои: Марженка, Маргарита, Мими и Мюзет, Сузана, Фрау Флут, Зорница, Адина, Дона Елвира… Що се отнася до „модерността”, мисля, че нашата публика трябва да види и чуе и други автори, освен Верди и Пучини.

– Сложна ли беше за Вас вокалната партия?

– Да, но не толкова в чисто певчески план, колкото като емоция, като чувство, като преживяване. Роля, която те обсебва и поглъща. Страшно е да си съвсем сам на сцената, без партньори, без хор, без почивка, без никакви паузи. Всяка от моите роли досега, дори и най-обемната – Сузана от „Сватбата на Фигаро”, съм изградила по-лесно, отколкото Жената в операта на Пуленк и Кокто. Това бе не само първо сценично изпълнение на тази опера у нас, но и първото представяне изобщо на моноопера в досегашната стогодишна история на българския музикален театър.

– Нещо по-конкретно за музиката?

– Партията на героинята, макар и написана тонално, е  доста трудна в музикално отношение. Интересното тук е, че съпроводът не помага на певеца и е доста необичаен. Предпочетох варианта с пиано, не само заради скъпите авторски права, но и заради камерността, интимността на редакцията с клавир. Пианистът Евгени Желязков, с когото работя на концертния подиум, се справи отлично.

– Страхувахте ли се, когато започнахте работата си?

– Много, почти докрая. Не знаех какво ще излезе. Музиката в началото ме стресна, много е експресивна, бих казала доста необичайна (при първо слушане дори  малко изнервяща), макар да съм пяла и по-модерни автори, след времето на Пуленк. Тази партитура е от 1959 година. После постепенно ме погълна и заживях с нея.

– Какви актьорски задачи постави пред Вас ролята?

– Изключително трудни. Изисква представянето на богат диапазон от чувства и настроения, при това в един дълъг, без паузи монолог. Трябваше да разкрия дълбоко емоционалния текст в живо интонираното „слово-музика”. Да овладея този труден речитативно-декламационен стил на Пуленк. Да играя не като оперна, а като драматична актриса… Да бъда пределно искрена и естествена…

– …както Ви възприехме. Нямаше нищо оперно в сценичното Ви поведение…

– …да, търсих именно това. Експресиите в текста и музиката тук са изключително силни и на моменти могат да те подведат и в неправилна посока.

– Работихте заедно с Вашия син, с когото се срещате не за първи път на сцената.

– Благодарна съм на постановчика, моя син, оперния режисьор Теодор Стамболиев, който беше мой коректив през цялото време. Беше много строг, дори суров с мен. Иначе би се получила обикновена мелодрама. С него направих главните роли в „Дон Паскуале”, „Слугинята-господарка”, „Веселата вдовица” и „Тайният брак”, но това беше най-интересната и най-проблемната ни задача. Благодарна съм му!

– Успехът на премиерата в Мартенските дни беше безспорен. Оцениха Ви високо музикантите, театралите, литераторите, меломаните, изпълнили зала „Русе” по повод това събитие. Кметът на Русе Ви отличи с награда.  Ще представите ли „Човешкият глас” и другаде?

– Да, благодарна съм на г-н Божидар Йотов, кмет на моя роден град, че ме почете. Имам вече покана за два фестивала. Дано този голям труд да се рентира поне морално.

……

◊ АНОНС

На 3 юни 2007 г., неделя, от 11 ч., в Театъра на Стара Загора Виолета Шаханова ще представи „Човешкият глас” на Оперния фестивал.

(край на цитата)

Забележителни думи на една голяма певица и артистка, която споделя искрено чувствата и мислите си, свързани с монооперата на Пуленк.

След този голям увод ще се спра на биографични бележки и на творческия път на Виолета Шаханова. Информациите са взети от различни източници в Интернет. На някои места може да се получат известни повторения.

Виолета Шаханова е родена на 23 февруари 1958 г. в Русе, където завършва Музикалната гимназия, след което и Музикалната академия в София като студентка на Елена Киселова. Специализира при прочутия румънски баритон проф. Октав Енигареску в Букурещката консерватория.

Дебютира с ролите на Каролина („Тайният брак“) от Доменико Чимароза и Луиза („Годеж в манастира“) от Сергей Прокофиев, с които се утвърждава сред силния състав на Русенската народна опера, сега Държавна опера Русе. С повече от 70 роли, по-голямата част от тях изпълнени от нея на премиери.

Гостува многократно на оперните театри у нас, на фестивали в София („Софийски седмици“, „Софийско лято“, „Вива ла музика“), Варна („Варненско лято“), Пловдив („Европейски месец на културата“) и Русе („Мартенски музикални дни“, „Есенни дни на културата”, „Зимни вечери“, „Коледен фестивал“), както и в редица страни в Европа – от Русия и Украйна, Румъния и Полша до Франция, Испания и Португалия.

Първа изпълнителка у нас на редица камерни и кантатно-ораториални творби: Йохан Себастиан Бах, Хайнрих Шюц, Хендел, Атилио Ариости, Джовани Перголези, Джовани Паизиело, Франц Шуберт, Брукнер, Шарл Гуно, Песните на странстващия калфа от Малер, на Песни на различни народи от Лудвиг ван Бетховен, Италианските песни на Михаил Глинка, Вечерните песни на Сметана, Библейските песни на Дворжак, Музикалните вечери на Росини, Народни песни от Йоханес Брамс, песенни цикли от Пуленк, Сати, Френските песни на Енеску, цикъла „Из еврейската народна поезия“ на Шостакович и много други.

През март 2007 г. представя сценично с голям успех за първи път у нас монооперата „Човешкият глас“ на Кокто и Пуленк, под режисурата на Теодор Стамболиев, на фестивалите „Мартенски музикални дни“ и на Оперния фестивал в Стара Загора — юни 2007, на Оперния фестивал в Констанца, май 2007 и Есенните дни на културата, 2008. Това е и първото сценично изпълнение на монооперно заглавие в досегашната стогодишна история на българския музикален театър (1907- 2007).

Участва в първата българска телевизионна (филмова) оперна постановка у нас – на операта „Слугинята господарка“ от Перголези. Роля, която изпълнява с голям успех в още четири премиерни сценични реализации в Русе и други градове на страната.

Работила е с известните наши диригенти: Руслан Райчев, Борис Хинчев, Михаил Ангелов, Ромео Райчев, Иван Филев, Георги Нотев и други и с режисьорите: Михаил Хаджимишев, Петър Щърбанов, Цветана Прохазка, Георги Петров, Константин Димчев, Стефан Трифонов, Маргарита Младенова, Пламен Карталов, Теодор Стамболиев, както и с известни чужди режисьори като Манфред Щраубе, Оскар Фигероа, Джордже Захареску, Семьон Лапиров, Наталия Сац, Иржи Новак и други.

Правила е записи за БНТ, БНР, Радио Букурещ, Радио Прага и Радио Братислава, Балкантон и Виена Модърн Мастърс.

Репертоар

Виолета Шаханова е водеща изпълнителка на лиричния сопранов репертоар: Мими и Мюзет от „Бохеми“, Маргарита от „Фауст“, Сузана от „Сватбата на Фигаро“, Памина от „Вълшебната флейта“, Дона Елвира от „Дон Жуан“, Марженка от „Продадена невеста“, Зорница от „Луд Гидия“, Адина от „Любовен еликсир“, Деспина в “Така правят всички”, Норина от „Дон Паскуале“, Фрау Флут от „Веселите уиндзорки“, Адела от „Прилепът“, Валентина от „Веселата вдовица“, Силва и Шаси от „Царицата на чардаша“, Мадлен от “Бал в Савой” от Пал Абрахам, Арсена в “Цигански барон” и др. С част от ролите си е гостувала в оперните театри на страната.

Виолета Шаханова е първата българска изпълнителка на Лина от „Стифелио“ на Джузепе Верди („Мартенски музикални дни“ 1996), на роли в опери от Тихон Хренников, Сергей Прокофиев, Симеон Пиронков, Франсис Пуленк, Корнел Трайлеску, Томас Слипърс, Глеб Сиделников и др.

Изявява се с успех и като камерна и кантатно-ораториална изпълнителка. Поддържа обширен концертен репертоар — оратории, кантати, песенни цикли – от Хайнрих Шюц и Георг Фридрих Хендел до Густав Малер, Модест Мусоргски, Роберт Шуман, Йоханес Брамс, Франц Шуберт, Габриел Форе, Морис Равел, Антонин Дворжак, Бедржих Сметана, Джордже Енеску, Ерик Сати, Франсис Пуленк, Клод Дебюси, Дмитрий Шостакович, Паскал Бентою и най-нови наши и чужди автори.

Признание и награди

Оценена е високо от водещи музикални критици като Стефан Тинтеров, Розалия Бикс, Боянка Арнаудова, Иван Хлебаров, Д. Коев, които я нареждат сред „водещите лирични сопрани в съвременния български оперен театър“ (проф. Розалия Бикс).

Носител е на наградите „Златната антена“ (1984), „Златната лира“ на Съюза на музикалните дейци в България (2001), номинирана за „Музикант на годината“ през 1996, Златна значка на Русенската община 2007.

През 2018 година, по повод на юбилея ѝ, Съюзът на музикалните дейци в България я удостоява с най-високото си отличие – “Кристалното огърлие”, а списание “Музикални хоризонти” помества голямо интервю с нея и снимката ѝ на корицата на брой 1 от 2018 година. БНР ѝ посвещава едночасово предаване на 23 февруари 2018 година.

(край на биографичните бележки)

По-долу в статията ще изложа в хронологичен ред информации за отделни изяви на Виолета Шаханова:

Портал „Дарик“ Плевен

Виолета Шаханова ще пее в Плевен

6 декември 2006 г.

Оперната прима Виолета Шаханова ще пее на плевенска сцена.

Концертът е по случай 10 декември – празника на Плевен, а поканата за гастрола на певицата е оптравена от кмета Найден Зеленогорски и председателят на Общинския съвет Георг Спартански. Заедно с Виолета Шаханова на сцената ще излязат да й партнират тенорът Златан Маринов и пианистът Евгени Желязков. В концерта са включени творби от Верди, Моцарт, Гуно, Доницети, Чайковски и Офенбах.

Оперната прима ще пее на 9 декември от 18.00 часа в залата на Драматичния театър.

(край на цитата)

Портал „Klassa.bg“ Sofia Press

21.4.2008

Оперна прима пее Дворжак

Известната оперна и камерна певица Виолета Шаханова е подготвила два вокални опуса, които довечера ще прозвучат в Чешкия културен център. Става дума за прекрасните „Библейски песни” по текст на Ян Хус от Антонин Дворжак и „Вечерни песни“ от Бедржих Сметана. В концерта „Щедьоври на чешката музика” ще вземе участие и нейният постоянен акомпанятор – пианистът Евгени Желязков.

През този сезон Виолета Шаханова отбелязва с поредица концерти и спектакли своя творчески юбилей. През май ще изнесе премиерна камерна програма с непознати творби на Бетовен за Празника на родния си град Русе, след което ще гостува на международния оперен фестивал в Констанца, Румъния. Там ще се представи с „Човешкият глас” на Жан Кокто и Франсис Пуленк, която вече показа с голям успех на Оперния фестивал в Стара Загора и на Мартенските музикални дни в Русе. През юни тя ще пее отново на фестивала в Стара Загора и с концерт с оперни арии ще закрие сезона на Разградската филхармония.

(край на цитата)

Портал „Културни новини“ Русе

20.09.2008

◊ СЪБИТИЕТО

Автор: Mетоди Захариев

Известната българска оперна и камерна певица Виолета Шаханова ще изнесе премиерен концерт в рамките на първия международен франкофонски фестивал на изкуствата „Бабел Европа Русе”.

24 септември 2008, сряда, 18,30 ч.
зала „Русе”.

В програмата, посветена на творчеството на Дебюси, Владигеров и Енеску – тримата големи композитори на Франция, България и Румъния (страните, които са в основата на фестивала, финансиран от Франция и България), ще прозвучат избрани шедьоври от забележителното им песенно творчество.

Съпроводът е на пианиста Евгени Желязков, а стихове от български, румънски и френски поети ще изпълни актрисата Людмила Петрова.

◊ АНОНС

Премиерната програма ще бъде повторена на 25 септември, четвъртък, в побратимения с Русе румънски град Гюргево, в Дома на културата „Йон Виня”, една от филиалните сцени на фестивала „Бабел Европа”.

(край на цитата)

Песни и дуети от майстори на италианското белканто звучаха в Русе

27 декември 2012 г., вестник „Дума“, брой 298  

Методи Захариев

Важен акцент в програмата на тазгодишния Коледен фестивал в Русе беше традиционната вечер под наслов “Аве Мария”, както ДУМА писа. Повече от 15 години известната оперна и камерна певица, сопраното Виолета Шаханова (носителка на “Златна лира” на СБМТД) подготвя и представя заедно със свои колеги премиерна вечер с това заглавие. И тази година, наред с познатите и обичани песни по  литургичния канон от Събора в италианския град Тридент от ХVІ век на Бах-Гуно и Франц Шуберт, прозвучаха и по-малко познатите опуси по същия текст на Луиджи Керубини, Пиетро Маскани и Луиджи Луци, заедно с “Панис Анджеликус” и “Агнус Деи” на Цезар Франк и Жорж Бизе във вдъхновената и стилна интерпретация на Виолета Шаханова и Йоланта Николаева (сопран), подпомогнати от сигурния и безупречен съпровод на пианиста Евгени Желязков, преподавател в Училището по изкуствата в Русе. Самият той изпълни с успех “Лунна светлина” на Клод Дебюси и представи своята ученичка – осемгодишната, много надарена и темпераментна Тереза Тодорова, вече лауреатка на четири наши и международни конкурса, която изпълни една от полонезите на Шопен.

Полетният, сребрист лиричен сопран на Виолета Шаханова и по-тъмният, кадифен драматичен глас на Йоланта Николаева прозвучаха красиво и изразително в малко познатите художествени песни и дуети от майсторите на италианското белканто Росини, Белини, Доницети и Верди във втората “новогодишна част”. Виолета Шаханова представи и няколко песни на Франсис Пуленк и Ерик Сати. Овладяла до съвършенство музикалния и словесния текст (Жан Ануи и Жан Кокто), тя музицираше на перфектен френски, като превърна тези забележителни вокални миниатюри в истински театър. Прекрасната предколедна вечер събра многобройна отзивчива публика в новата красива и акустична мраморна зала “Европа” на 110-годишното бароково Доходно здание в Русе.

(край на цитата)

В Русе отбелязаха 70 годишнината от спасяването на българските евреи

22.12.2013 | автор:  Методи Захариев

В стилната програма е включена музика от Феликс Менделсон – Бартолди, Густав Малер и Панчо Владигеров.

Новогодишният фестивал в Русе отбеляза 70-годишнината от спасяването на евреите в България (1943-2013) с премиерен концерт под надслов „С крилете на песента”, с музика от Феликс Менделсон – Бартолди, Густав Малер и Панчо Владигеров, трима композитори от еврейски произход. Стилната програма, съставена и водена от критика и преводач Огнян Стамболиев, събра една многобройна културна публика в новата мраморна и акустична зала „Европа” на обновеното Доходно здание (Театъра).

В първата част сопраното Виолета Шаханова – Стамболиева, дългогодишна водеща солистка на Русенската опера, носител на Златната лира на Съюза, певица и артистка с впечатляващ оперен и концертен репертоар, представи 6 песни на Менделсон. С вътрешно проникновение, с много чар и финес, с перфектна дикция на немски и дълбоко осмислена фраза, тя извая по един завладяващ публиката начин тези малки вокални миниатюри по стихове на Хайнрих Хайне (от еврейски произход) и други немски поети-романтици.

От нашия класик  Панчо Владигеров, който по майчина линия е от прочутия руско-еврейски род Пастернак, тя представи и две песни по текст на  голямата българска поетеса Дора Габе (по баща също от еврейски произход).  Съпроводът на пианиста Евгени  Желязков  може да се определи не просто като добър акомпанимент, а като истинско сътворчество.

В средната част на концерта – по изключение, заради наскоро преминалия с голям успех международен конкурс на името на Франц Шуберт, бяха включени две сонати от този автор: за пиано в ла минор, опус 42 и за цигулка и пиано в ла мажор в изпълнение на двамата лауреати Симона Станева, цигулка и Николай Желязков, пиано. Известно е, че Шуберт като сонатен автор, а също и като квартетен композитор, е твърде труден за изпълнение. В поетичния му музикален език, наред с лиричните пасажи има и немалко драматични обрати, с които двамата млади инструменталисти се справиха изключително успешно с необходимата за този автор дълбочина и сила на въздействие. Да се надяваме, че ги очаква едно добро бъдеще в света на Евтерпа.

В центъра на програмата беше забележителният вокален цикъл на Малер „Песни на странстващия калфа” – неговия първи голям песенен опус от 1896 г., резонанс от любовта му с оперната певица Йохана Рихтер от Касел. Към този цикъл днес посягат малцина наши певци, поради трудността му. Може да се каже, че завидният опит на Виолета Шаханова на концертния подиум, както и отличната й певческа форма, 40 години след дебюта й през 1971, и този път си казаха думата. С богатия си арсенал от изразни средства тя изгради тези сложни песни като четири картини – сцени, в които постигна забележителен синтез между лирика и драматизъм.

(край на цитата)

ЕВРОПЕЙСКИТЕ ПЕСНИ НА БЕТОВЕН ЩЕ ПРОЗВУЧАТ ЗА ПЪРВИ ПЪТ У НАС

През 19-и век много творци от Европа били осенени от идеята за единението на националните култури. Сред тях е бил и Бетовен. През периода 1809–1818 той прави над 150 авторски обработки на песни (градски и селски фолклор) от различни народи от Стария континент за певчески гласове в съпровод на цигулка, виолончело и пиано. Те били публикувани от единбургския издател Джордж Томпсън.


Интересно е, че при композирането им, Бетовен не получил от издателя словесния текст, а само нотираните автентични мелодии. Но при хармонизирането им геният от Бон навлязъл дълбоко в тяхната национална ладова основа – създал чудесни камерни вокално-инструментални миниатюри. А това са песни от почти цяла Европа – от Русия и Украйна до Португалия и Ирландия..

На 7 май, по случай Деня на Европа, част от тях ще прозвучат в Русе, за първи път в Русе, за първи път в България, в изпълнение на нашата изтъкната оперна и камерна певица Виолета Шаханова, в съпровод на цигуларката Виолина Дейвисън, челистката Диляна Вълкова и пианистът Евгени Желязков. Концертът започва в 18 часа в зала „Русе”.

(край на цитата)

Портал „Petel.bg“

Певици и инструменталистки заедно в концерта „Димка Димова и приятелки“ днес

30.04.2015

Три певици и две инструменталистки ще се обединят в днешния концерт „Димка Димова и приятелки“. Събитието ще се случи от 18,30 ч. в зала „Пленарна“ на община Варна при вход свободен. В програмата ще прозвучат творби на Моцарт, Масне, Дворжак, Сарасате, Лехар, Офенбах, Росини, Панчо Владигеров, Любомир Пипков и други известни композитори. 


Основният отговорник и организатор на обединяващия творчество и талант концерт е дългогодишният музикант „3 в 1“ Димка Димова. Освен оперен, тя е още оперетен изпълнител и цигуларка.


Завършила е Музикалното училище във Варна и Държавната музикална академия „Панчо Владигеров“ в столицата. Учи едновременно пеене и цигулка, като не се разделя с двете и до днес. 


В репертоара си има роли от централния сопранов репертоар – Розина, Виолета, Мими, Леонора, Татяна, Аида, и оперетните – Силва, Ханна Главари, Евридика и др. Работила с диригентите Пламен Карталов, Росица Баталова, Иван Маринов и др. 
Автор е на поредицата „Шедьоври на сопрановото и цигулковото творчество“. 
Като нейна партньорка, колежка и приятелка, на сцената ще излезе лиричният сопран Виолета Шаханова, солист на Русенската опера. Специализирала в Букурещ, тя е номинирана за музикант на годината за 1996-а.


Вяра Железова е известното мецосопрано от Държавна опера – Варна. Дългогодишен солист в пътуващи оперни трупи, изпълнител в десетки заглавия на хоровия и солистичен репертоар. 


В концерта ще участват още цигуларката Албена Шопова и пианистката Звезделина Тодорова. Първата е дългогодишен инструменталист във Варненската филхармония и оркестъра на Варненската опера, а втората – концертен изпълнител в страната и чужбина, лауреат на наши и международни конкурси.

(край на цитата)

Юбилейната си статия за Виолета Шаханова през 2018 г. завърших с една извадка от портал в Интернет, където се дават сведения за изтъкнати музиканти, родени в Русе. Винаги съм бил възхитен от високата музикална култура на този красив дунавски град, който съм посещавам често в годините до 1974. Там живееха мои роднини по линия на двете ми майки – лели и вуйчовци, заедно със семействата си и това е било повод да им гостувам за известни периоди. При такива гостувания посещавах и оперни изяви, симфонични концерти и други:

Портал „WIKI ZER

Музиканти Русенци:

(край на цитата)

Това бяха и последните редове на моята статия от 2018 г.

Сега е редно да добавя новите неща за периода от февруари 2018 г., а те не са малко. Във връзка с този житейски юбилей на Виолета Шаханова и нейната 40-годишна непрекъсната вокална дейност, българската музикална общественост и съответните отговорни лица, особено в родния град на певицата – Русе, отбелязаха по най-тържествен начин двете годишнини. Основното беше отличието, което Виолета Шаханова получи – Съюзът на музикалните дейци в България удостои оперната прима с най-високото си отличие – ”Кристално огърлие”. Освен това бяха поместени и редица статии в медиите, където се подчертаха нейните заслуги не само в Русе, но и в цяла България и извън нея. Аз съм избрал някои от тях и ще ги цитирам по-долу. Ще започна с най-важното – връчването на ”Кристално огърлие”:

Портал „Frognews.bg“

1.04.2018

Елена Иванова

Кристално огърлие за оперната прима Виолета Шаханова за юбилея

Съюзът на музикалните дейци в България удостои оперната прима Виолета Шаханова с най-високото си отличие – ”Кристално огърлие”, а списание ”Музикални хоризонти” помести голямо интервю с нея със снимка на корицата на новия си брой.


Поводът е личния и творчески юбилей, който празнува нашата известна оперна и камерна певица през тази година. През успешната си 40-годишна кариера на оперната сцена тя изпълни с успех повече от 60 централни сопранови роли в опери на: Моцарт, Перголези, Доницети, Верди, Пучини, Сметана, Бизе, Гуно, Прокофиев, Хаджиев. Сред върховите й постижения се нареждат ролите на Сузана от “Сватбата на Фигаро”, Марженка от „Продадена невеста”, Зорница от „Луд Гидия”, Маргарита от „Фауст”, Дона Елвира от „Дон Жуан”, Мими и Мюзета от „Бохеми”. Виолета Шаханова представи за първи път у нас монооперата на Кокто и Пуленк „Човешкият глас”, пя във всички български театри, а също и в чужбина. Изнесе огромен брой камерни концерти с музика на автори от различни стилове и епохи (сред тях много първи изпълнения у нас), участва в редица престижни фестивали, направи записи за БНР, БНТ, Радио Прага, Радио Букурещ, „Балкантон”, „Виена модър мастърс” и др. Българското национално радио й посвети едночасово предаване.

Виолета Шаханова е носител на наградите „Златната антена“ (1984), „Златната лира“ на Съюза на музикалните дейци в България (2001), номинирана за „Музикант на годината“ през 1996, Златна значка на Русенската община (2007).

Критиката я оцени високо, по достойнство, като: „една от водещите лирички в съвременния български оперен театър, достойна наследничка на именитите български сопрани от близкото минало: Катя Попова, Райна Михайлова, Валентина Александрова”, смята  проф. Розалия Бикс. (…) Изпълнител, чиято творческа и артистична активност в областта на камерното музициране е наистина на завидно ниво и буди възхищение (…), категорична е Ива Чавдарова.

“В това 34-то издание на Оперния фестивал в Констанца най-силно впечатление остави у мен една българска певица, Виолета Шаханова. В изключително тежката моноопера на Пуленк, която познавам от специализацията си в Париж, тя показа не само ярка певческа дарба, но и силен актьорски талант – игра като  родена драматична актриса. А интерпретацията й в музикално отношение беше изключителна. Фразира великолепно, при това на перфектен френски …” , възхитен е проф. Лудовик Бач, диригент.

(край на цитата)

Още от деня на рождението й – 23 февруари, редица медии поместиха през 2018 г. статии и информации за юбилярката. Цитирам някои от тях в хронологичен ред:

Портал „Сайтът на Русе“

­ Оперната прима Виолета Шаханова

23.03.2018

Култура Опера

„ВРЕМЕТО НЕ МИ СТИГНА…”

„БЪЛГАРСКИТЕ ПОЛИТИЦИ СА ТОЛКОВА ДАЛЕЧЕ ОТ КУЛТУРАТА…А БЪЛГАРСКАТА ОПЕРА ПОСТОЯННО СЕ „РЕФОРМИРА”…”

Наскоро Съюзът на музикалните дейци в България удостои оперната артистка Виолета Шаханова-Стамболиева с най-високото отличие за български музикант – „Кристалното огърлие“. Поводът е нейната успешна 40-годишна кариера.

Виолета Шаханова е завършва музикалната гимназия в родния си Русе, след което и Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ в София. Специализирала е при известния румънски баритон проф. Октав Енигареску от букурещката консерватория. Дебютира с ролите на Каролина („Тайният брак“ на Доменико Чимароза) и Луиза („Годеж в манастира“ от Сергей Прокофиев), с които се утвърждава сред силния състав на Русенската народна опера, сега Държавна опера, Русе. С повече от 70 роли, по-голямата част от тях изпълнени от нея на премиери.

Работила е с известните наши диригенти: Руслан Райчев, Борис Хинчев, Михаил Ангелов, Ромео Райчев, Иван Филев, Георги Нотев и др. и с режисьорите: Михаил Хаджимишев, Петър Щърбанов, Цветана Прохазка, Георги Петров, Константин Димчев, Стефан Трифонов, Маргарита Младенова, Пламен Карталов, Теодор Стамболиев, както и с известни чужди режисьори като Манфред Щраубе, Оскар Фигероа, Джордже Захареску, Семьон Лапиров, Наталия Сац, Иржи Новак и др  Участва в първата българска телевизионна (филмова) оперна постановка в България — на операта „Слугинята господарка“ от Перголези. Роля, която изпълнява с голям успех в още четири премиерни сценични реализации в Русе и други градове на страната.  Оценена е високо от критиката като: ” (…) една от най-добрите лирички в българския оперен театър” (проф. Розалия Бикс),  „Певица и музикант от висока класа (…)” (проф. Лудовик Бач).

След четири успешни десетилетия на оперната сцена и концертния подиум, какво бихте казали за вашата професия?

– Оперното пеене е тежък физически и психически процес. Професия равна на трудна на миньора. Има случаи, в които един певец, изпълняващ тежка главна роля, може да изгуби до 3 килограма от теглото си в края на един спектакъл. Такива изследвания направи една швейцарска фондация. Носи повече мъки, отколкото радости. Лично аз съм била  винаги вечно неудовлетворена от себе си, независимо от оценките на критиката и публиката, от които не мога да се оплача. Всъщност живях истински само на сцената и на концертния подиум.

От кого се учихте?

От големите майстори. Преди това в Музикалната академия в родния Русе и Академията в София, след което и при проф. Октав Енигареску от Букурещ, голям баритон и педагог. За лиричния сопран, какъвто е моят вид глас, мисля, най-важна е изразителността, която е елемент от красотата и може би най-важното нещо в музиката.

Направихте много роли, при това някои от тях далече от репертоара на типичния лиричен сопран. Кои от тях цените повече?

– Когато си артист в репертоарен театър, който представя всичко, трябва да можеш да правиш всичко. Сега певците, младите, правят по няколко  роли и с тях се изчерпва цялата им кариера по-нататък. И на Запад има певци, които станаха  звезди само с по 5-6 роли, но има и универсални артисти, например Черил Стюдър от Щатите, която пее всичко – от Росини до Вагнер, такъв е и великият Доминго, докато един Луиджи Алва пя почти само Росини и малко Моцарт… Като солистка на Русенската опера трябваше да изпълня не само типично лирични партии, които предпочитам, но и някои колоратурни (Джилда, Оскар, Адела) или по-драматични – Донна Елвира и особено Лина от “Стифелио” на Верди – за първи път у нас на „Мартенските дни”, най-престижния наш фестивал.  Също роли на героини и субретки в класически оперети – Силва и Щаси, Мадлен от “Бал в Савоя”, роли в нови български опери, в опери за деца като “Хензел и Гретел”, “Котаракът в чизми” и т.н … Просто не съм отказвала роля. Не съм проваляла спектакъл поради болест или нещо друго… Кои от ролите си  ценя най-много? Те не са много: Марженка от “Продадена невеста”, Зорница от “Луд Гидия”, Фрау Флут от “Веселите уиндзорки”, Маргарита от “Фауст”, Мюзета от „Бохеми”, Адина от “Любовен еликсир”, Донна Елвира от „Дон Жуан” и Сузана от „Сватбата на Фигаро”… Една победа за мен беше Зорница на юбилея на Парашкев Хаджиев през 1987. За премиерата беше предварително обявена друга певица, основна негова изпълнителка, но авторът предпочете мен.

Утвърдихте се сред най- активните камерни концертни  певци у нас. Години наред, всеки сезон правихте премиерни концерти в  София, Русе  и много други градове, откривахте нови автори и творби…

– Защото операта не ми достигаше. Обожавам сцената, тя ми даде много, но сега, след като отдавна няма средства за нови спектакли и се повтарят все едни и същи заглавия за евтините  задгранични турнета, предпочитах да хвърля силите си в камерния жанр.  Работих с увлечение в областта на художествената песен и непрекъснато откривах по нещо ново за мен, надявам се и за публиката. Така открих  песенното творчество на тримата майстори на Белкантото – Росини, Белини и Доницети и за първи път у нас изпълних някои техни вокални опуси. Озаглавих програмата “Венецианска гондола” и поради интересът на публиката я изпълних досега девет пъти в Русе, София, Варна и Пловдив – на фестивали и отделни концерти. Открих и цикъла “Песни на европейските народи” от Бетовен, вокални цикли от изключително интересните румънски композитори Паскал Бентою, Тибериу Бредичану, Анатол Виеру, както и прекрасните френски песни по текст на Клеман Маро от Джордже Енеску (изпълних ги с успех и в родината им, на фестивал в Букурещ), нови песни от Димитър Сагаев,  рядко изпълняваните от Владигеров песни по Дора Габе, посветени на Царица Елеонора, също малко познати у нас опуси на Шуберт, Брамс, Вебер. Също и вълнуващия, забранен по Сталиново време цикъл на Шостакович „Из еврейската народна поезия”. Голямо изпитание за мен беше  и невероятният цикъл на Мусоргски “Детската стая”- една изумителна музика. Също и романтичните и драматични “Песни на странстващия калфа” от Густав Малер, италианските романси на Глинка…

А трудно ли е да се пее на концерт?

И трудно, и лесно. Лесно е, защото си  свободен и зависиш само от себе си. Нямаш пред себе си диригент, не зависиш от оркестър, партньори, сценична техника… Но и трудно – не можеш да се скриеш зад никого и да се скриеш дори за секунда зад никого и зад нищо. Няма грим, перука, костюм, художествено осветление, декори, няма паузи, почивки, сцени без твоето участие. На концертния подиум си направо “гол”, пред очите на публиката. Сам – пред “стоглавата хидра” на тази публика и трябва да си перфектен, изряден, при това доста близо, което плаши доста мои добри на сцената колеги, и да прехвърлиш “рампата”, да стигнеш до всеки. От всяка песен – голяма или малка, от всеки  песенен цикъл, да направиш “театър”, “сцена”, да грабнеш, да задържиш вниманието, да развълнуваш, често пъти пеейки на чужд, не особено разбираем за публиката език. Като камерна певица ми се е случвало да изпълнявам най-трудни неща (например Владигеров, Бентою, Хелмшрот, Мусоргски, много труден е и Шуберт). Но радостта от този тип музициране е несравнима! Освен това на концертния подиум си напълно сам, само с един пианист, и се чувстваш, както казах вече, напълно независим и истински творец. Не зависиш от волята на диригента, от неговите виждания и темпа (понякога далечни от моите) или от хрумванията на режисьора…

Споменахте  “режисьора”. Вашият син, Теодор Стамболиев, се изяви успешно като режисьор и вие участвахте в неговите постановки. Беше ли интересно за вас?

Беше вълнуващо. Той се оказа твърде независим в работата си и доста упорит. Не прие нито един моя съвет, а мисля, че като имам голям опит и все можех нещо да му дам. Направих под неговото ръководство пет големи роли: Норина (”Дон Паскуале”), която преди това бях пяла на премиери във Варна и Плевен, Серпина  (”Слугинята- господарка”), преди това я правих в три постановки, Валансиен  (”Веселата вдовица”), това беше една от дебютните ми роли, и Каролина (”Тайният брак”), първата ми премиера! За Мартенските дни и за още няколко фестивала у нас и в чужбина направих за първи път у нас – сценично монооперата “Човешкият глас”, което беше върхов момент в моята кариера. С тази трудна и вълнуваща творба на Кокто и Пуленк приключих своята кариера. 

Как виждате бъдещето на българската опера?

Засега настоящето е нерадостно. Дано да излезем някой ден от тази криза. Реформата се оказа не само безполезна, но и твърде вредна за българските музикални театри… Сега те са просто спънати в своята работа. Не само заради ограничените финанси, но и заради това механично сливане на опери и филхармонии. Ето, когато се прави опера, не може да се направи нормално един симфоничен концерт и обратното. Когато оркестърът излезе на турне за пари навън, няма кой да акомпанира на певците и спектаклите на операта и балета просто падат. Нередовната и оскъдна продукция, бедният репертоар, често пъти един и същи, просто парализират работата ни. Публиката губи интерес, всъщност не й предлагаме почти нищо ново и оригинално.  А и режисурата в нашата опера никога не е била на нивото на певците. Това е един омагьосан кръг!  Дано бъдещето е по- добро…

Но вие все пак не можете да се оплачете. Направихте доста роли…Работихте с добри режисьори и диригенти….

Да, така е. Зле е за младите, затова мнозина от тях бягат навън. Много чудесни млади певци емигрираха на Запад, заради по-добрите възможности за работа, заради по- доброто заплащане. Мнозина станаха хористи, за да се захванат за някое щатно място, защото и на Запад се преситиха от музиканти – емигранти от Източна Европа и особено от Русия. Последните се продават по-евтино от нас и подбиват цената ни!.. Аз имах шанса да сваря и добрите години на българската опера, когато имаше истински ансамблови театри с много богат репертоар и голям брой представления годишно – 140-180! В Русе играехме всичко – от Моцарт до Прокофиев и Хаджиев, имахме и редица репертоарни открития. Публиката обичаше операта и ходеше дори на съвременните български и руски (съветски) автори: Александър Райчев, Сагаев, Пиронков, Молчанов, Прокофиев, Хренников, Пипков… А сега? Сега дори Моцарт и Пучини не събират тази публика. Значи сме дръпнали назад, много назад! Мъчно ми е за този регрес! Не мога да го понеса. Имах щастието да работя с редица добри режисьори и диригенти като:  Стефан Трифонов, Михаил Хаджимишев, Петър Щърбанов, Пламен Карталов, Маргарита Младенова, Константин Димчев, Джордже Захареску, Йозеф Новак, Манфред Щраубе, Руслан Райчев, Михаил Ангелов, Ромео Райчев…Имах и прекрасни колеги и партньори: Николай Здравков, Кирил Кръстев, Пенка Дилова, Стефка Евстатиева, Ана Ангелова. Певци и артисти от европейска величина. Русенската опера беше години наред един първокласен музикален театър.

Тогава не съжалявате ли, че останахте в Русе и в България? Наистина, вие получихте признание и награди: Златната антена (1983), Златната лира (2001), номинация за “Музикант на годината” (1996), а сега и „Кристалното огърлие”, най- високото отличие, което се присъжда твърде рядко,  името ви влезе в български и чужди енциклопедии, записите ви във фонда на БНР, в Букурещ, Прага и Виена. А и музикалната публика ви познава и цени, но може би това не е достатъчно…

Винаги може да се съжалява за пропуснатите възможности. Съжалявам и аз. Сигурно, ако не бях останала в Русе и в България, кариерата ми щеше да се развие по друг начин. Имах възможности за работа в София и чужбина – Германия, ЮАР, но останах в България и в Русе за добро или за лошо. И то в моя роден град, където учих в Музикалната гимназия, после учих в консерваторията, завърнах се в Русе, назначиха ме веднага за редовна солистка, тук направих най-добрите си роли. Гостувах и на сцените в Пловдив, Варна и цялата страна.  Но когато започнах кариерата си, а и след това, почти до 1989 година – статусът на оперните артисти беше доста  висок. А сега е обратното! За съжаление, промените не донесоха нищо добро за българския оперен театър, както и за цялото ни изкуство. Българските политици, министри, депутати са толкова далече от културата, че тя не се споменава дори мимиходом от тях.  Просто не съществува!  Освен ако не стане дума за министъра.  Обикновено за неговите поразии и некомпетентност, особено за предишния…Реформата, както казах, се оказа пагубна. А т.н. „делегирани бюджети” са някакъв необясним абсурд, някаква нелепост. Да се издържат театрите и оперите (филхармониите ги унищожиха!) срещу продадени билети. И Софийската опера да получава някакви мизерни 4 лева срещу продаден билет! Уникално!!! Затова съсредоточих усилията си в камерния жанр. Макар и доста труден, той е невероятно богат и ме привлича неудържимо.  Нямаше да ми стигнат още няколко живота, за да изпълня нотите, които събрах в личната си  нототека. Имаше толкова прекрасна, невероятна музика, която  исках да изпълня, но времето не ми стигна

Разговора води ЕЛЕНА ИВАНОВА

(край на цитата)

В самия рожден ден на Виолета Шаханова Българското Национално Радио й посвети специално предаване. Цитирам:

БНР

Честит рожден ден на сопраното Виолета Шаханова

публикувано на 23.02.2018

Автор: Милена Николаева

Чуйте ария на Марженка от операта „Продадена невеста“ на Б. Сметана в изпълнение на Виолета Шаханова

Над 70 оперни роли, изключително голям камерен и кантатно-ораториален репертоар – това е краткото описание на творческия път на една от водещите солистки на Русенската опера Виолета Шаханова.

Тя е родена в Русе, където е открита от певицата и вокален педагог Снежина Якимова. Завършва Музикалната гимназия в родния си град, след което и Музикалната академия в столицата в класа на проф. Елена Киселова. Специализира при проф. Октав Енигареску от Букурещката опера и консерватория. Дебютът ѝ е през 1971 година в Русе с две главни роли – на Каролина в „Тайният брак“ от Чимароза и Луиза в „Годеж в манастира” от Прокофиев. Следват успехи в големи роли като Микаела в „Кармен”, Мими и Мюзет в „Бохеми”. Бързо се утвърждава като основна изпълнителка на лиричния сопранов репертоар. Сред ярките ѝ постижения са: Сузана от „Сватбата на Фигаро”, Марженка от „Продадена невеста”, Фрау Флут от „Веселите уиндзорки”, Лина от „Стифелио”, Дона Елвира от „Дон Жуан”, Зорница от „Луд Гидия”. За последната получава голямо признание и от критиката, и от композитора – Парашкев Хаджиев, който избира нея за премиерния състав.

Овладяла проблемната си партия, Виолета Шаханова (Зорница в „Луд Гидия“) постига убедително музикално и сценично пресъздаване на образа, отсенявайки го с разнообразни нюанси – и във вокален, и в актьорски план“ – пише проф. Боянка Арнаудова. „Виолета Шаханова е наистина достойна продължителка на традицията в интерпретацията на прекрасната Зорница, завещани ни от именити лирични сопрани от българския оперен театър“.

Участва и в първата българска филмирана телевизионна опера – „Слугинята господарка“ от Перголези. Тази роля тя изпълнява с голям успех в още четири премиерни сценични реализации в Русе и други градове на страната.
На 2 октомври 2007 година Виолета Шаханова дебютира в монооперата „Човешкият глас“ от Франсис Пуленк. Тежкото заглавие е предизвикателство за всяка певица и във вокално отношение, но и в интерпретаторско. Почти час тя е сама на сцената и преживява различни емоции, които я водят от една крайност в друга.

Успехът е голям. Диригентът Лудовиг Бач, който гледа представлението в Констанца, пише: „В това 34-то издание на Оперния фестивал в Констанца най-силно впечатление остави у мен една българска певица, Виолета Шаханова. В изключително тежката моноопера на Пуленк, която познавам от специализацията си в Париж, тя показа не само ярка певческа дарба, но и силен актьорски талант – игра като родена драматична актриса. А интерпретацията ѝ в музикално отношение беше изключителна. Фразира великолепно, при това на перфектен френски“.

Освен оперен репертоар Шаханова има зад гърба си голям брой камерни и кантатно-ораториални произведения. Отново ще цитирам критиката: „Виолета Шаханова е изпълнител, чиято творческа и артистична активност в областта на камерното изпълнителство е наистина завидно – пише музиковедът Ива Чавдарова – Малцина са певците у нас, които поддържат равнище и репертоар в една толкова трудна и специфична сфера. Пиететът ѝ към вокалната лирика действително личи в рафинираната линия на фразата и детайла, в деликатните модификации и превъплъщения на тембъра, както и в усета ѝ към точния, характерен вокален щрих…“

петък, 23 февруари, от 23 часа

(край на цитата)

Цитирам линк към това предаване на БНР:

http://bnr.bg/post/100937084

Следват още две публикации:

Портал „TVN“

Оперната певица Виолета Шаханова – Стамболиева празнува двоен юбилей

23 февруари 2018 г.

Двоен юбилей – кръгла „житейска“ годишнина и 40 години на оперната сцена отбелязва днес именитата русенска певица Виолета Шаханова – Стамболиева.

За тези години тя пресъздаде над 70 различни по стил и характер роли – от Перголези и Чимароза до съвременността, винаги високо оценявани от критиката и публиката, внушителен брой камерни рецитали и участия в големи кантатно-ораториални концерти с музика от Бах, Хендел и Вивалди. Само през последните няколко сезона Виолета Шаханова направи няколко големи роли: Донна Елвира в “Дон Жуан”, Серпина в “Слугинята-господарка”, Силва от “Царицата на чардаша”, Каролина от “Тайният брак”, Норина от “Дон Паскуале”, както и поредица стилни концерти с музика на Бах, Шуберт, Росини, Белини, Доницети, Бетовен, Менделсон, Мусоргски, Чайковски, Дебюси, Енеску, Владигеров, Сагаев, участва във фестивалите на Варна, Пловдив, Русе, Стара Загора, записа няколко от най-трудните песенни цикли на Владигеров, Мусоргски и Шостакович за БНР, компактдиск за “Виена Модърн Мастърс”.

Виолета Шаханова участва в първата българска телевизионна (филмова) оперна постановка в България — на операта „Слугинята господарка“ от Перголези. Роля, която изпълнява с голям успех, първа в България изпълнява монооперата „Човешкият глас“ на Кокто и Пуленк.

Честит двоен юбилей!

(край на цитата)

Портал „Дунав мост“

Двоен юбилей отпразнува русенската прима Виолета Шаханова

25 февруари 2018 г.

Редактор: Диляна Маринова

Житейска годишнина и 40 години на оперната сцена отбеляза оперната певица

Двоен юбилей – „житейска“ годишнина и 40 години на оперната сцена отбеляза на 23 февруари именитата русенска певица Виолета Шаханова – Стамболиева.

Над 70 оперни роли (повечето от тях изпълнени на премиери!), изключително голям камерен и кантатно-ораториален репертоар – това е краткото описание на творческия път на една от водещите солистки на Русенската опера Виолета Шаханова – Стамболиева, носител на „Златната лира” на Съюза на музикалните дейци в България.

Тя е родена в Русе, където е открита от певицата и вокален педагог Снежина Якимова. Завършва Музикалната гимназия в родния си град, след което и Музикалната академия в столицата в класа на проф. Елена Киселова. Специализира при проф. Октав Енигареску от Букурещката опера и консерватория.

Дебютът ѝ е през 1971 година в Русе с две главни роли – на Каролина в „Тайният брак“ от Чимароза и Луиза в „Годеж в манастира” от Прокофиев. Следват успехи в големи роли като Микаела в „Кармен”, Мими и Мюзет в „Бохеми”.

Бързо се утвърждава като основна изпълнителка на лиричния сопранов репертоар. Сред ярките ѝ постижения са: Сузана от „Сватбата на Фигаро”, Марженка от „Продадена невеста”, Фрау Флут от „Веселите уиндзорки”,  Маргарита от „Фауст”, Лина от „Стифелио”, Дона Елвира от „Дон Жуан”, Зорница от „Луд Гидия”. За последната получава голямо признание и от критиката, и от композитора – Парашкев Хаджиев, който избира нея за премиерния състав по повод своя юбилей.

Овладяла проблемната си партия, Виолета Шаханова (Зорница в „Луд Гидия“) постига убедително музикално и сценично пресъздаване на образа, отсенявайки го с разнообразни нюанси – и във вокален, и в актьорски план – пише проф. Боянка Арнаудова. Виолета Шаханова е наистина достойна продължителка на традицията в интерпретацията на прекрасната Зорница, завещани ни от именити лирични сопрани от българския оперен театър.

Участва и в първата българска филмирана телевизионна опера – „Слугинята господарка“ от Перголези, дело на режисьора Константин Димчев (Диди), за която е удостоена със „Златната антена” на БНТ. Тази роля тя изпълнява с голям успех в още четири премиерни сценични реализации в Русе и други градове на страната.

На 2 октомври 2007 година Виолета Шаханова дебютира в монооперата „Човешкият глас“ от Франсис Пуленк, с която се представя с много голям успех на 4 фестивала у нас и в чужбина. Тежкото заглавие е предизвикателство за всяка певица и във вокално отношение, но и в интерпретаторско. Почти час тя е сама на сцената и преживява различни емоции, които я водят от една крайност в друга.

Успехът е голям. Диригентът Лудовиг Бач, който гледа представлението в Констанца, пише: „В това 34-то издание на Оперния фестивал в Констанца най-силно впечатление остави у мен една българска певица, Виолета Шаханова. В изключително тежката моноопера на Пуленк, която познавам от специализацията си в Париж, тя показа не само ярка певческа дарба, но и силен актьорски талант – игра като родена драматична актриса. А интерпретацията ѝ в музикално отношение беше изключителна. Фразира великолепно, при това на перфектен френски“.

Освен оперен репертоар Шаханова има зад гърба си голям брой камерни и кантатно-ораториални произведения. Отново ще цитирам критиката: „Виолета Шаханова е изпълнител, чиято творческа и артистична активност в областта на камерното изпълнителство е наистина завидно“ – пише музиковедът Ива Чавдарова – „Малцина са певците у нас, които поддържат равнище и репертоар в една толкова трудна и специфична сфера“.

Пиететът ѝ към вокалната лирика действително личи в рафинираната линия на фразата и детайла, в деликатните модификации и превъплъщения на тембъра, както и в усета ѝ към точния, характерен вокален щрих…

(край на цитата)

Ще завърша днешната статия с една публикация от последно време – юни 2019 г., която е едно разширение на статията на Елена Иванова от март 2018 г., която поместих малко по-горе – със заглавие „Оперната прима Виолета Шаханова“, поместена на 23 март 2018 г. в портал „Сайтът на Русе“. Журналистката Елена Иванова е провела ново – още по-обширно интервю-разговор с Виолета Шаханова, съдържащо нови въпроси и теми, които е интересно да научим, поради което го включих в днешната статия:

Портал „Pogled.bg“

„Българските политици, министри, депутати са толкова далече от културата, че тя не се споменава дори и мимиходом от тях ...

13.06.2019

Елена Иванова

Оперната прима Виолета Шаханова: “Българската опера не се нужае от неудачни реформи, а от реална подкрепа…”

„Българските политици, министри, депутати са толкова далече от културата, че тя не се споменава дори и мимиходом от тях…”

Близо четири десетилетия (от 1971 до 2009) основният лиричен репертоар в Русенската опера, една от водещите музикални сцени у нас, носеше солистката Виолета Шаханова-Стамболиева. Над 60 различни по стил и характер роли от Перголези и Чимароза до съвременността – винаги високо оценявани от критиката и публиката, внушителен брой камерни рецитали и участия в в големи кантатно- ораториални концерти с музика от Бах, Хендел и Вивалди, през класиката, романтиката, импресионизма до модерните и трудни днешни автори, гостувания в страната и чужбина, записи в радиото и телевизията – това накратко са координатите на успешната й творческа кариера досега.

Само през последните няколко сезона Виолета Шаханова направи няколко големи роли (Лина от „Стифелио” на Верди, Донна Елвира в “Дон Жуан” от Моцарт, Силва от “Царицата на чардаша” от Калман, Каролина от „Тайният брак”, Норина от “Дон Паскуале”), както и поредица стилни концерти с музика на Бах, Шуберт, Росини, Белини, Доницети, Бетовен, Менделсон, Мусоргски, Чайковски, Дебюси, Енеску, Владигеров, Сагаев, участва във фестивалите на Варна, Пловдив, Русе, Стара Загора, записа няколко от най-трудните песенни цикли на Владигеров, Мусоргски и Шостакович за БНР, компактдиск за “Виена Модърн Мастърс”…

За своята 40-годишна творческа дейност на оперната сцена и концертния подиум тя бе удостоена с най-високата музикална награда у нас – Кристалното огърлие на Съюза на музикалните дейци.

След четири успешни десетилетия на оперната сцена и концертния подиум, какво бихте казали за вашата професия?

– Оперното пеене е тежък физически и психически процес. Малцина го разбират. Казват: пее си, щастлив човек! А това е професия равна на труда на миньора. Носи повече мъки, отколкото радости. Лично аз съм била винаги вечно неудовлетворена от себе си, независимо от оценките на критиката и публиката, от които не мога да се оплача. Всъщност живях истински само на сцената и на концертния подиум.

От кого се учихте?

– От големите майстори. Преди това в Музикалната академия в родния Русе и Академията в София, след което и при проф. Октав Енигареску от Букурещ, голям баритон и педагог. За лиричния сопран, какъвто е моят вид глас, мисля, най- важна е изразителността, която е елемент от красотата и може би най-важното нещо в музиката.

Направихте много роли, при това различни по стил и характер, кои от тях цените най- много?

– Когато си артист в репертоарен театър, който представя всичко, трябва да можеш да правиш всичко. Сега певците, младите, правят по няколко роли и с тях се изчерпва цялата им кариера по-нататък. И на Запад има певци, които станаха звезди само с по 5-6 роли, но има и универсални артисти, например Черил Стюдър от Щатите, която пее всичко – от Росини до Вагнер, такъв е и великият Доминго, докато един Луиджи Алва пя почти само Росини и малко Моцарт… Като солистка на Русенската опера трябваше да изпълня не само типично лирични партии, които предпочитам, но и някои колоратурни (Джилда, Оскар, Адела) или по-драматични (Донна Елвира и особено Лина от “Стифелио” на Верди – за първи път у нас на „Мартенските дни”, най-престижния наш фестивал). Също роли на героини и дори на няколко субретки в класически оперети (Силва и Щаси в „Царицата на чардаша”, Мадлен от “Бал в Савоя”), роли в нови български опери, в опери за деца като “Хензел и Гретел”, “Котаракът в чизми” и т.н… Но природата ми, както ме оцени и голямата критика у нас (Розалия Бикс, Венелин Кръстев, Боянка Арнаудова) е типично лирична, а не субретна. Просто не съм отказвала роля. Не съм проваляла спектакъл поради болест или нещо друго…Кои от ролите си ценя най-много? Те не са много – и са главно лирични: Марженка от “Продадена невеста”, Зорница от “Луд Гидия”, Фрау Флут от “Веселите уиндзорки”, Маргарита от “Фауст”, Мими и Мюзета от „Бохеми”, Адина от “Любовен еликсир”, Донна Елвира от „Дон Жуан” и Сузана от „Сватбата на Фигаро”… Една победа за мен беше Зорница на юбилея на Парашкев Хаджиев през 1987. За премиерата беше предварително обявена друга певица, основна негова изпълнителка, но авторът предпочете, за моя голям радост, мен. А сценичната си дейност приключих в добра форма с една изключително трудна и интересна задача – Жената в монооперата на Жан Кокто и Франсис Пуленк „Човешкият глас” – повече от час на сцената, без пауза, без партньори, хор, балет, на френски, наистина трудна драматична роля. Изпълних я на четири фестивала у нас и в Румъния.

Утвърдихте се сред най-активните камерни певци у нас. Години наред, всеки сезон правихте премиерни концерти в Русе, София и други градове, откривахте нови автори и творби…

– Защото операта, не ми достигаше. Обожавам сцената, тя ми даде много, но сега, след като отдавна няма средства за нови спектакли (ах, тези „реформи”!, тези безумни „делегирани” бюджети!) и се повтарят все едни и същи заглавия за евтините задгранични турнета, предпочитах да хвърля силите си в камерния жанр. Работих с увлечение в областта на художествената песен и непрекъснато откривах по нещо ново за мен, надявам се и за публиката. Така открих песенното творчество на тримата майстори на Белкантото – Росини, Белини и Доницети и за първи път у нас изпълних някои техни вокални опуси. Озаглавих програмата “Венецианска гондола” и поради интересът на публиката я изпълних досега девет пъти в Русе, София, Варна и Пловдив – на фестивали и отделни концерти. Открих и цикъла “Песни на европейските народи” от Бетовен, вокални цикли от изключително интересните румънски композитори Паскал Бентою, Тибериу Бредичану, Анатол Виеру, както и прекрасните френски песни по текст на Клеман Маро от Джордже Енеску (изпълних ги и ги записах с успех и в родината им, на фестивал в Букурещ), нови песни от Димитър Сагаев, рядко изпълняваните от Владигеров песни по Дора Габе, посветени на Царица Елеонора, също малко познати у нас опуси на Шуберт, Брамс, Вебер. Също и вълнуващия, забранен по Сталиново време цикъл на Шостакович „Из еврейската народна поезия”. Голямо изпитание за мен беше и невероятният цикъл на Мусоргски “Детската стая“ – една изумителна музика. Също и романтичните и драматични “Песни на странстващия калфа” от Густав Малер, италианските романси на Глинка…

А трудно ли е да пееш сам на концерт?

– И трудно, и лесно. Лесно е, защото си свободен и зависиш само от себе си. Нямаш пред себе си диригент, не зависиш от оркестър, партньори, сценична техника… Но и трудно – не можеш да се скриеш зад никого и да се скриеш дори за секунда зад никого и зад нищо. Няма грим, перука, костюм, художествено осветление, декори, няма паузи, почивки, сцени без твоето участие. На концертния подиум си направо “гол”, пред очите на публиката. Сам – пред “стоглавата хидра” на тази публика и трябва да си перфектен, изряден, при това доста близо, което плаши доста мои добри на сцената колеги, и да прехвърлиш “рампата”, да стигнеш до всеки. От всяка песен – голяма или малка, от всеки песенен цикъл, да направиш “театър”, “сцена”, да грабнеш, да задържиш вниманието, да развълнуваш, често пъти пеейки на чужд, не особено разбираем за публиката език. Като камерна певица ми се е случвало да изпълнявам най-трудни неща (например Малер, Брукнер, Владигеров, Шостакович, Бентою, Хелмшрот, Мусоргски, доста труден е и Шуберт). Но радостта от този тип музициране е несравнима! Освен това на концертния подиум си напълно сам, само с един пианист, и се чувстваш, както казах вече, напълно независим и истински творец. Не зависиш от волята на диригента, от неговите виждания и темпа (понякога далечни от моите) или от хрумванията на режисьора, който може и да изкриви замисъла на автора.

Как виждате бъдещето на българската опера?

– Засега настоящето е нерадостно. Да не казвам тъжно. Дано да излезем някой ден от тази криза. Реформата с т. нар. „делегирани бюджети”, се оказа не само безполезна, но и твърде вредна за българските музикални театри. Защото не може да се печели от Моцарт, Верди и Бетовен. Това не е чалга или футбол. Сега българските артисти и музиканти са просто спънати в своята работа. Не само заради ограничените финанси, но и заради това механично сливане на опери и филхармонии. Ето, когато се прави опера, не може да се направи нормално един симфоничен концерт и обратното. Когато оркестърът излезе на турне за пари навън, няма кой да акомпанира на певците и спектаклите на операта и балета просто падат. Нередовната и оскъдна продукция, бедният репертоар, често пъти един и същи, просто парализират работата ни. Публиката губи интерес, всъщност не й предлагаме почти нищо ново и оригинално. Това е един омагьосан кръг! Дано бъдещето е по-добро…

Но вие все пак не можете да се оплачете. Направихте доста роли… Работихте с добри наши и чужди режисьори и диригенти….

– Да, така е. Зле е за младите, затова мнозина от тях бягат навън. Много чудесни млади певци емигрираха на Запад, заради по-добрите възможности за работа, заради по- доброто заплащане. Мнозина станаха хористи, за да се захванат за някое щатно място, защото и на Запад се преситиха от музиканти – емигранти от Източна Европа и особено от Русия. Последните се продават по-евтино от нас и подбиват цената ни!.. Аз имах шанса да сваря и добрите години на българската опера, когато имаше истински ансамблови театри с много богат репертоар и голям брой представления годишно – 140-180!. В Русе играехме всичко – от Моцарт до Прокофиев и Хаджиев, имахме и редица репертоарни открития. Публиката обичаше операта и ходеше дори на съвременните български и руски (съветски) автори: Ал. Райчев, Сагаев, Пиронков, Молчанов, Прокофиев, Хренников, Пипков… А сега? Сега дори Моцарт и Пучини не събират тази публика. Значи сме дръпнали назад, много назад! Мъчно ми е за този регрес! Не мога да го понеса.

Тогава не съжалявате ли, че останахте в Русе и в България? Наистина, вие получихте признание и награди: Златната антена (1983), Златната лира (2001), номинация за “Музикант на годината” (1996), а наскоро и „Кристалното огърлие”, възможно най-високото отличие за български музикант. Името ви влезе в български и чужди енциклопедии, записите ви във фонда на БНР, в Букурещ, Прага и Виена. А и музикалната публика ви познава и цени, но може би това не е достатъчно

– Винаги може да се съжалява за пропуснатите възможности. Съжалявам и аз. Сигурно, ако не бях останала в Русе и в България, кариерата ми щеше да се развие по друг начин. Имах възможности за работа в София и чужбина (Германия, ЮАР), но останах в България и в Русе за добро или за лошо. И то в моя роден град, където учих в Музикалната гимназия, после учих консерваторията, завърнах се в Русе, назначиха ме веднага за редовна солистка, тук направих най-добрите си роли. Гостувах и на сцените в Пловдив, Варна и цялата страна. Но когато започнах кариерата си, а и след това, почти до 1989 година – статусът на оперните артисти беше доста по-висок. А сега е обратното! За съжаление, промените не донесоха нищо добро за българския оперен театър, както и за цялото ни изкуство. Българските политици, министри, депутати са толкова далече от културата, че тя не се споменава дори мимиходом от тях. Просто не съществува! Освен ако не стане дума за министъра. Реформата, както казах, се оказа пагубна. Затова съсредоточих усилията си в камерния жанр. Макар и доста труден, той е невероятно богат и ме привлича неудържимо. Нямаше да ми стигнат още няколко живота, за да изпълня нотите, които събрах в личната си нототека. А има толкова прекрасна, невероятна музика, която мечтаех да изпълня. Но ако имах два живота …

Разговора води: Елена ИВАНОВА

(край на цитата)

Нека днес на 24 февруари 2020 г. поздравим певицата Виолета Шаханова за рождения й ден вчера на 23 февруари, като й пожелаем добро здраве, много щастие с хубавото си артистично семейство и нови музикални успехи!

За много години, драга маестра Шаханова!

…….