Владимир Козма – автор на операта “Мариус и Фани”

Драги приятели на оперната музика, днес на 13 април 2015 г. навърши 75 години големият френско-румънски диригент, композитор и автор на филмова музика Владимир Козма (Vladimir Kosma), автор и на няколко опери и сценично-музикални творби. Сетих се веднага, че преди 8 години цялата музикална преса отбеляза премиерата на новата творба на Владимир Козма – операта „Мариус и Фани“ в Марсилия, особено поради факта, че в двете главни роли играха Роберто Аланя и Анджела Георгиу. По това време те бяха вече разделени като семейна двойка, но пресата се интересува от такива факти и се разчу за това участие.

Давам по-долу кратка информация на английски език за тази опера и действащите лица при премиерата на 4 септември 2007 г. на сцената на Оперния театър в Марсилия, както и снимка на двамата главни герои в операта.

Marius et Fanny is an opera (opéra comique) in two acts composed by Vladimir Cosma. The libretto by Michel Lengliney, Jean-Pierre Lang, Michel Rivegauche, Antoine Chalamel, Michel Arbatz and Vladimir Cosma is based on Marcel Pagnol‘s stage and film trilogy Marius, Fanny and César (known as the Trilogie marseillaise). The opera premiered on 4 September 2007 at the Opéra de Marseille with Roberto Alagna and Angela Gheorghiu in the title roles.

(край на цитата)

Превод:

„Мариус и Фани“ е опера (opéra comique) в две действия, композирана от Владимир Козма. Либретото на Мишел Ленглине, Жан-Пиер Ланг, Мишел Ривегош, Антоан Шаламел, Мишел Арбац и Владимир Козма е базирано на сценичната и филмова трилогия на Марсел Паньол „Мариус, Фани и Сезар“ (известна като „Трилогията Марсилезата“). Премиерата на операта е на 4 септември 2007 г. в Оперния театър в Марсилия с Роберто Аланя и Анджела Георгиу в главните роли.

(край на превода)

Roles (без превод)

Roberto Alagna and Angela Gheorghiu who created the roles of Marius and Fanny at the world premiere

Role	Voice type	Premiere cast, 4 September 2007 Conductor: Jacques Lacombe
Marius	tenor	Roberto Alagna
Fanny	soprano	Angela Gheorghiu
César, Marius’s father	bass-baritone	Jean-Philippe Lafont
Honorine, Fanny’s mother	soprano	Isabelle Vernet
Honoré Panisse, a sail merchant and César’s best friend	baritone	Marc Barrard
Monsieur Brun. a customs official from Lyon	tenor	Bruno Comparetti
Escartefigue, a ferry captain	tenor	Eric Huchet
Piquoiseau, an old sailor turned beggar	bass-baritone	Antoine Garcin
César’s bar clients, soubrettes, port workers

(край на цитата)

Цитирам сюжета на операта „Мариус и Фани“ (кратко описание):

Резюме

Мариус работи в кръчмата на баща си на пристанището в Марсилия, но мечтае да стане моряк. Любимата му от детството, Фани, работи на рибната сергия на майка си в пристанището. Когато Фани забременява, родителите ѝ оказват натиск върху младата двойка да се оженят. След годежа Фани осъзнава разочарованието на Мариус и го насърчава да преследва мечтата си за мореплаване. Мариус я напуска и тя се омъжва за по-възрастния си обожател, Оноре Панис, за да намери баща за детето си. Когато Мариус се завръща от морето и намира Фани омъжена, той напразно се опитва да я спечели обратно, въпреки че тя все още го обича. Синът им, Сезарио, е отгледан като законно дете на Панис и през годините Фани се е превърнала в „перфектната буржоазна съпруга“.

(край на цитата)

Съществуват други адаптации на марсилската трилогия на Марсел Паньол:

Филм от 1938 г. „Пристанище на седемте морета“, по сценарий на Престън Стърджис.

Немскоезичната театрална пиеса от 1946 г. „Zum goldenen Anker“ (Златната котва), режисирана от Болеслав Барлог, с музика от Лео Шпис.

Бродуейски мюзикъл от 1954 г. „Фани“ по книга от С. Н. Берман и Джошуа Логан и песни от Харолд Роум.

Немска радиопиеса от 1958 г. „Zum goldenen Anker“ (Златната котва), адаптирана от Валтер Матиас Дигелман.

Филм от 1961 г. „Фани“, базиран на мюзикъла от Берман и Логан (без музиката от Роум).

Римейк от 2013 г. на цялата филмова трилогия „Мариус, Фани и Сезар“, режисиран от Даниел Отой.

(край на цитата)

Ще цитирам една рецензия от френски автор относно премиерните представления на операта „Мариус и Фани“ от Владимир Козма в Марсилия през септември 2007 г.

Марсилия

Опера „Мариус и Фани“

04.09.2007 г. и 7, 10, 13, 14 и 16 септември
Владимир Козма: „Мариус и Фани“ (опера)

Солисти: Роберто Аланя (Мариус, 4, 7, 10 и 13/09), Себастиен Гюз (Мариус, 14 и 16/09), Анджела Георгиу (Фани, 4, 7, 10 и 13/09), Kaрън Вурч (Фани, 14 и 16/09), Изабел Верне (Онорин), Жан-Пиер Лафон (Сезар), Ерик Юше (Ескартефиг), Бруно Компарети (Мосю Брун), Марк Барар (Панис), Антоан Гарсен (Пикуазо), Жан Мишел Мускат (пощальонът), Фредерик Лероа (Мосю Ришар), Жана Рочезани (клиент), Софи Оенвил (клиент), Мариан Побиг (клиентка), Бриджит Ернандес (продавачка на вестници), Мари-Луиз Евора (прислужница), Фабиен Магнето (прислужница).

Оркестър и хор на Марсилската опера, Жак Лакомб (музикален ръководител),
Жан-Луи Гринда (сценична режисура), Кристиан Гаск (костюми), Доминик Пишу (сценография), Роберто Вентури (осветление).

„Мариус и Фани“, двуактна комична опера от Владимир Козма, е адаптация на „Марсилската трилогия“ на Марсел Паньол – „Мариус, Фани и Сезар“. Вече адаптирани за екрана от самия автор, пиесата на Паньол сега прави своя оперен дебют, само на крачки от Старото пристанище (където се развива действието), в почитаната марсилска опера.

Владимир Козма – от румънски произход – да не се бърка с Джоузеф Козма от филма *Les Feuilles mortes* – е по-известен с филмовата си музика. И все пак това в никакъв случай не е първият му опит в „класическата“ музика. Опитен, многостранен и награждаван композитор, той успява тук да улови самата същност на Марсел Паньол: истинска смесица от драматична интензивност и лекота. Дори Паньол да не е за Прованс това, което Флобер и Мопасан са за Нормандия, не може да се отрече, че неговият слънчев свят, където сълзите никога не са далеч от смеха, излъчва искреност, която далеч надхвърля образа на марсилската картичка, в който той твърде често е бил ограничен.

Козма успява да намери свой собствен ритъм, своя собствена интерпретация на пиесата на Паньол. Неговото постижение се състои в това, че е надхвърлил обикновения местен колорит. Неразбрани, Мариус и Фани лесно биха могли (зле) да се превърнат в опера-буфа. Структурно Козма се поддава на изкушението на ариите, които сега отсъстват от съвременните оперни композиции, но никога не прекалява с „провансалската“ цветова схема или живописната екзотика; и никога не изпада в лекомислен патос. Партитурата, която понякога черпи вдъхновение от музикалния стил на 30-те години на миналия век, от ритмите на валсове, рагтаймове или разбити тарантели, винаги поддържа ясен и лесен тон и лирика с отлично качество. Либретистите – Мишел Ленглине, Жан-Пиер Ланг, Мишел Ривгош, Антоан Шаламел, Мишел Арбац и самият Козма – остават максимално верни на оригиналния текст и ние сме възхитени от това, тъй като е толкова възхитително. Постановката на Жан-Луи Гринда, дебютиращ в Марсилия, решава с яснота и елегантност предизвикателствата, породени от разгръщащото се действие: изкривяването на времето за говорене, наложено от музикалната партитура, и разпространението на локации. Но също така чрез интелигентното боравене с нов герой – оперният хор, представляващ хората от Марсилия, който не само коментира действието, но и активно участва в него. Благодарение и на великолепните декори на Доминик Пишу и костюмите на Кристиан Гаск, епохата е пресъздадена, без да бъде едно точно повторение. Това несъмнено са ключовете към този визуален успех.

За ролите на Мариус и Фани са ангажирани две суперзвезди, дебютиращи в Марсилия: французинът Роберто Аланя и румънката Анджела Георгиу, двойка както на сцената, така и извън нея. Обожавана навсякъде, Марсилия посреща триумфално изпълнението им в главните роли. И двамата майсторски улавят сложното взаимодействие на смеха и емоциите с огромния си талант и мечтателни гласове. Бас-баритонът Жан-Филип Лафон от Тулуза, добре познат на жителите на Марсилия, е и суперзвезда, търсена от най-големите световни сцени. Макар че не е твърде трудно да се следват Фани на Оран Демазис или Мариус на Пиер Френе, поемането на ролята на Сезар след ослепителния Райму е рисковано начинание. Лафон предава Сезар с голям финес, но и с жизнерадостна топлина, без никога да прекалява с движенията си, демонстрирайки изключителното умение на актьор, какъвто е. Гласът остава изненадващо мощен и музикален както винаги, а артикулацията безупречна. Марк Барар е Панис от най-висок калибър. Неговият глас и актьорски талант блестящо изследват всички аспекти на тази красива роля: той е трогателен, достоен и очарователен. Изабел Верне също отдава дължимото на ролята на Онорин, без следа от вулгарност. Бруно Компарети (Мосю Брун) и Антоан Гарсен (Пикуазо) са на ниво със задачата.

Оперният оркестър сякаш изпитва голямо удоволствие да свири тази партитура под именитата палка на Жак Лакомб.

Човек може само да спекулира за бъдещето на „Мариус и Фани“ с голяма предпазливост. Ще бъде ли произведението възродено? Ще бъде ли създадено другаде? Ще издържи ли изпитанието на времето? Съдейки по триумфалния успех тази вечер и неоспоримата радост, която донесе на публиката, не само на тази от Марсилия, произведението може би има бъдеще. Що се отнася до непосредственото му бъдеще, то ще бъде излъчено по „France Musique“ на 3 ноември, а DVD е в процес на производство.

Наистина висококачествена вечер, която можеше да завърши само с удоволствие от Пикон-Ситрон-Кюрасао на Старото пристанище – далеч по-превъзходно и много по-елегантно от уиски и кока-кола.

Кристиан Далсон

(край на цитата)

Сега ще се спра на данни за композитора Владимир Козма и за двамата главни изпълнители при премиерата на операта „Мариус и Фани“ в съответните роли – Роберто Аланя и Анджела Георгиу.

Владимир Козма, роден на 13 април 1940 г. в Букурещ, е румънско-френски филмов композитор, цигулар и диригент.

Живот

Владимир Козма е роден в семейство на музиканти; баща му е диригентът Теодор Козма. Младият Владимир преживява първия си музикален връх, когато посещава концерт на Букурещката филхармония с чичо си Едгар, където е изпълнена известната симфонична сюита „Шехеразада“ от Римски-Корсаков. На около шест години той започва да учи цигулка, тъй като домът му не е достатъчно голям за пиано. На осемгодишна възраст той вече изнася първите си концерти, акомпаниран от баща си. След като семейството се мести в по-голям апартамент, родителите му се сдобиват с пиано. След това той временно се отказва от цигулката в полза на този нов инструмент и започва да развива страст към композирането.

След като печели първа награда за цигулка и композиция в Букурещката консерватория, Владимир Козма продължава обучението си от 1963 г. в Националната висша консерватория по музика в Париж, където работи с Надя Буланже. От 1964 до 1967 г. предприема концертни турнета в Съединените щати, Латинска Америка и Източна Азия.

През 1966 г. се запознава с филмовия композитор Мишел Льогран, който разпалва интереса му към филмовата музика и за когото първоначално работи като аранжор. През 1967 г. започва дългогодишното му сътрудничество с режисьора Ив Робер, което продължава до смъртта му през 2002 г. През цялата си кариера той композира филмова музика за редица режисьори, включително Ив Робер (13 филма), Пиер Ришар (пет филма), Паскал Тома (единадесет филма), Клод Зиди (десет филма), Жерар Ури (пет филма), Едуар Молинаро (шест филма), Клод Пиното (седем филма) и Франсис Вебер (седем филма). Той също така композира музика за три филма на Луи дьо Фюнес и два на Жан-Пол Белмондо.

Много известна композиция на Козма е заглавната тема на филма *Високият рус мъж с една черна обувка* (1972) с участието на Пиер Ришар, която е изпълнена от Джордже Замфир на флейта „Пан“. Темата от *Приключенията на равин Якоб* е получила значително международно внимание и все още се рецитира във филми днес, като например *Серийни (лоши) сватби*. За филма *Астерикс побеждава Цезар* той написва добре познатата заглавна песен „Astérix est là“, изпята във филма от Пластик Бертран, която се превръща в един от най-известните мюзикъли за Астерикс. Повечето от филмовите му партитури са издадени на плочи, а той също така композира няколко известни филмови песни. Най-успешната от тях е сингълът „Reality“ от филма *La Boum*, изпята от Ричард Сандерсън, който достига номер едно в Германия, наред с други страни.

След като вече е поставил света на Марсел Паньол в музика, по-специално за Ив Робер, Владимир Козма написва операта „Мариус и Фани“, базирана на първите две части на „Марсилската трилогия“ и използвайки отново теми, които вече е композирал за телевизионната версия на същата трилогия. Премиерата се състои през септември 2007 г. в Марсилската опера с Роберто Аланя и Анджела Георгиу в главните роли и Жан-Филип Лафон в ролята на Сезар. Тези изпълнения са записани и излъчени по телевизията по каналите „Arte“ и „France 3“.

Козма работи и извън Франция, като става особено известен в Германия с филмовите си партитури за няколко от четирисерийните сериали на ZDF през 60-те и 70-те години на миналия век. Заглавната песен от „Приключенията на Дейвид Балфур“ (1978), „Песента на Дейвид“, е изпълнена за първи път от семейство Кели и впоследствие е кавърирана от множество други изпълнители.

(край на цитата)

Цитирам кратка информация за тенора Роберто Аланя:

Роберто Аланя, роден на 7 юни 1963 г. в Клиши-су-Боа, Франция, е френски оперен тенор от италиански произход.

Биография
Роден е в Клиши-су-Боа (предградие на Париж) в семейство на имигранти от Сицилия. Улицата, където Роберто прекарва детството си, е изпълнена със сицилиански и неаполитански песни, така че той израства, заобиколен от музика и силен мъжки фолклорен вокал. Членовете на семейството му също не се свенят от публични изпълнения на любимите си песни. Още от ранна възраст идолите на надареното момче са филмови и оперни звезди и той се вижда като певец на оперната сцена. На 18 години той придобива френско гражданство в допълнение към италианското си. След като гледа няколко филма с участието на Марио Ланца, решава да опита сили в операта. Учи музика от 10-годишна възраст, поддържайки страстта си към леката музика. Той постъпва в Парижкото оперно училище през 1987 г. Талантът му е открит от френския импресарио и оперен режисьор Габриел Дюсюрже (1904–1996), съосновател на фестивала в Екс-ан-Прованс.

През 1988 г. младият тенор постига успех на конкурса „Лучано Павароти“ във Филаделфия. Тогава Павароти забелязва Роберто и предсказва съдбата му като водещ тенор. Първото му оперно изпълнение се състои през 1988 г. във Великобритания, където Роберто пее ролята на Алфредо в „Травиата“. Дебютът на младия тенор в същата роля е отбелязан в Миланската Скала. Аланя изпълнява ролята на Родолфо в „Бохеми“ от Джакомо Пучини на най-добрите сцени в света: „Ковънт Гардън“, Виенската държавна опера, Метрополитън опера и Миланската Скала. През 2001 г. той дебютира в киното, играейки главната роля във филма на Беноа Жако „Тоска“ (по едноименната опера на Пучини) заедно със съпругата си Анджела Георгиу.

През 90-те години на миналия век Аланя се превръща в един от най-търсените тенори в света, печелейки множество награди и дори е удостоен с Ордена за заслуги на Френската република. Албумите му „Roberto Alagna Chante Luis Mariano“ и „Sicilien“ получават платинен сертификат във Франция, като са продадени над 100 000 копия. Той има и американска награда „Грами“. Сред многото престижни събития, в които Аланя е участвал, са церемонията по връчването на Нобеловата награда за мир, концертът на Майкъл Джексън и приятели, концерт в подкрепа на децата в Косово и концерт в чест на годишнината на кралицата на Великобритания. През 2008 г. Роберто Аланя е удостоен с орден „Кавалер на Почетния легион“ и открива восъчна статуя на себе си в музея „Гревен“ в Париж.

През 2006 г. в Миланската Скала избухва скандал, свързан с Аланя. По време на изпълнение на арията на Радамес от „Аида“, публиката освирква тенора, карайки го да напусне сцената с махване на ръка. Антонело Паломби, който не е имал време да се преоблече, е изведен на сцената по дънки и риза и продължава да пее на мястото на Роберто. Най-вероятно причината за недоволството на публиката са неотдавнашните коментари на Аланя за „твърде високите очаквания“ към публиката в Миланската Скала. Роберто обяснява на журналистите какво се е случило: „Пял съм по целия свят, но пред днешната публика се чувствах сякаш съм в друг свят.“ Реакцията на тенора на публичната му критика е осъдена от ръководството на Миланската Скала и директора Франко Дзефирели, който казва: „Един професионалист никога не трябва да се държи така.“

През 2007 г. Аланя гостува в Русия и изнася един-единствен концерт в Михайловския театър в Санкт Петербург. Той изпълнява традиционния си репертоар: арии на Верди от „средна категория“, Гуно, Доницети и Пучини. В знак на уважение и съчувствие към руската публика, той също така изпява (на оригинален френски) строфите на Нерон от операта „Нерон“ на Антон Рубинщайн.

Аланя е трябвало да дебютира на фестивала в Байройт в деня на откриването, 25 юли 2018 г., в главната роля в нова продукция на операта „Лоенгрин“ от Рихард Вагнер. Певецът обаче се оттегля от ролята месец преди премиерата (20 юни), позовавайки се на факта, че не е научил ролята навреме. По-късно той играе тозя роля на различни сцени.

Изпълненията на Аланя на водещи роли в рядко изпълнявани френски опери от втората половина на 19-и век допринасят за възраждането на интереса към тях. Репертоарът му включва рядкости като „Жонгльорът на Нотр Дам“ (2007) и „Сид“ (2015) от Жул Масне, „Фиеско“ от Лало (2006), „Васко да Гама“ от Майербер (2013), „Кралят Артюс“ от Шосон (2015) и „Сирано дьо Бержерак“ от Алфано (2003).

(край на цитата)

Цитирам кратка информация за сопраното Анджела Георгиу:

Анджела Георгиу (на румънски: Angela Gheorghiu) е румънска оперна певица. След дебюта си през 1990 г. тя пее главните роли за сопрано на сцените на Кралската опера в Лондон, Виенската държавна опера, Миланската Скала, Метрополитън опера и други световноизвестни оперни театри.

Биография

Родена е на 7 септември 1965 г. в Аджуд, окръг Вранча (Румъния). Започва да пее като ученичка в музикалното училище в родния си град. На 14-годишна възраст е изпратена в музикалната гимназия „Джордже Енеску“ в Букурещ, а след завършването ѝ постъпва в Музикалната академия. На 23-годишна възраст тя дебютира с дипломното си изпълнение като Мими в „Бохеми“ от Джакомо Пучини.

След политическата промяна в Румъния тя напуска родината си през 1990 г. Ангажирана е в Кралската опера в Лондон, където дебютира като Церлина в „Дон Жуан“ от Моцарт (1992). През същата година пее за първи път във Виенската държавна опера под ръководството на своя сънародник Йоан Холендер, след това в Хамбург и през 1993 г. в Метрополитън опера (Ню Йорк).

Голям успех за нея е изпълнението ѝ на Виолета в „Травиата“ със сър Джордж Шолти на диригентския подиум (1994) в „Ковънт Гардън“. Това изпълнение кара телевизионното ръководство на „Би Би Си“ спонтанно да промени програмата и да я превключи на живо от Кралската опера, за да се види представлението на телевизионния екран. Така започва триумфът на сопраното. Спектакълът е записан от „Decca“.

Оттогава Анджела Георгиу присъства постоянно в оперни и концертни зали по света: Ню Йорк, Лондон, Париж, Залцбург, Берлин, Токио, Рим, Сеул, Венеция, Атина, Монте Карло, Чикаго, Филаделфия, Сао Паоло, Лос Анджелис, Лисабон, Палермо, Балбек, Амстердам, Куала Лумпур, Цюрих, Виена, Залцбург, Мадрид, Барселона, Прага, Монреал, Торонто, Москва, Тайпе, Сан Хуан, Любляна, Шанхай и др. В допълнение към оперните си изяви тя записва множество компактдискове. Обича да пее и песни от родната си Румъния.

След първия си брак с румънеца Андрей Георгиу, Анджела се омъжва втори път за френския тенор Роберто Аланя (брак от 1996 до 2013 г.) и тогава официално се нарича Аланя-Георгиу. През 2001 г. тя играе и пее Тоска с него в екранизация на живо със сцени от операта и в студията „Abbey Road“ в Лондон. През септември 2007 г. двойката отново застава заедно на сцената, в оперния театър на Марсилия в операта „Мариус и Фани“ от румънския композитор Владимир Козма. През 2007 г. Георгиу е освободена от Чикагската лирична опера от продукция на „Бохеми“, защото не участва в шест от десет репетиции поради пътуване до Ню Йорк без разрешение, за да види спектакъл на съпруга си в Метрополитън опера. След съвместно участие с Аланя във Виенската държавна опера през октомври 2008 г. във „Фауст“ от Гуно, двойката се появява отново през януари 2009 г. в Метрополитън опера в „Лястовичката“ от Пучини. Събитието е излъчвано на живо по немската телевизия и в някои HD кина. В началото на 2013 г. двойката обявява раздялата си.

Избрани роли

Мими в „Бохеми“
Церлина в „Дон Жуан“
Лиу в „Турандот“
Адина в „Любовен еликсир“
Нанета във „Фалстаф“
Виолета в „Травиата“
Микаела в „Кармен“
Сузел в „Приятелят Фриц“ от Маскани
Неда в „Палячи“
Флория Тоска в „Тоска“
Магда в „Лястовичката“
Маргарита във „Фауст“
Жулиета в „Ромео и Жулиета“
Фани в „Мариус и Фани“
Лаурета в „Джани Скики“
Адриана в „Адриана Лекуврьор“

……..

Дискография

1995: „La traviata“ от Джузепе Верди
1996: Арии
1996: Дуети и арии с Роберто Аланя
1997: „L’elisir d’amore“ от Гаетано Доницети
1997: „La rondine“ от Джакомо Пучини
1998: Моят свят
1998: „La Bohème“ от Джакомо Пучини
1998: Верди за срок с Роберто Аланя
1998: „Roméo et Juliette“ от Шарл Гуно
1999: „Джани Скики“ от Джакомо Пучини
1999: „Вертер“ от Жул Масене
2000: „Манон“ от Жюл Масне
2000: „Verdi Heroines“ – арии от опери на Джузепе Верди
2001: Свещен Овен от Мистерия
2001: Каста Дива
2001: „Messa da Requiem“ от Джузепе Верди
2001: „Тоска“ от Джакомо Пучини
2002: На живо от „Ковънт Гардън“
2002: „Il trovatore“ от Джузепе Верди
2003: „Кармен“ от Жорж Бизе
2004: Основната Анджела Георгиу
2004: Дива
2005: „25 Jahre Koningin Beatrix“ 1980 – 2005
2005: Пучини
2005: Двойка мечта на операта с Роберто Аланя
2007: На живо от Мланската Скала
2008:“ Мариус и Фани“ от Владимир Козма с Роберто Аланя
2009: „Мадам Бътерфлай“ от Джакомо Пучини
2011: „Поклон пред Мария Калас“ – любими оперни арии
2012: „Тоска“ от Джакомо Пучини с Йонас Кауфман
2012: „Adriana Lecouvreur“ от Francesco Cilea с Jonas Kaufmann
……

Награди

Орден за изкуство и литература, Франция (2000)
Офицер на изкуствата и литературата (2002)
Звезда на Румъния в чин командир (2010)
Почетен доктор на Университета по изкуствата „Джордже Енеску“ в Яш (2010)
Почетен доктор на Музикалната академия на името на Джордже Дима в Клуж-Напока
Почетен гражданин на Букурещ (2017)

(край на цитата)

Нека днес на 13 април 2015 г. поздравим големия френско-румънски диригент, композитор и автор на филмова музика Владимир Козма (Vladimir Kosma), автор и на няколко опери и сценично-музикални творби, с навършнаве на 75 години. Преди 8 години – през септември 2007 г. цялата музикална преса отбеляза премиерата на новата му творба – операта „Мариус и Фани“ в Марсилия, особено поради факта, че в двете главни роли играха Роберто Аланя и Анджела Георгиу.

За много години, уважаеми Владимир Козма!

…….

Записи:

MARIUS ET FANNY – V. Cosma | Roberto ALAGNA – Angela GHEORGHIU (Complet – ST en français)

Opéra en deux actes – D’après « Marius » et « Fanny » de Marcel PAGNOL – Marseille, Septembre 2007 – Création mondiale avec : Marius, Roberto Alagna Fanny, Angela Gheorghiu César, Jean-Philippe Lafont Panisse, Marc Barrard Escartefigue, Eric Huchet Honorine, Isabelle Vernet Monsieur Brun, Bruno Comparetti Piquoiseau, Antoine Garcin Chœur de l’Opéra de Marseille Chef du chœur, Pierre Iodice Orchestre de l’Opéra de Marseille Direction musicale, Jacques Lacombe