Британското мецосопрано и алт Дженет Бейкър празнува днес кръгъл рожден ден
Драги приятели на оперната музика, днес на 21 август 2023 г. навършва 90 години една от най-известните оперни певици на Великобритания през втората половина на миналия век – мецосопранът Дженет Бейкър (Janet Baker).
Нека отбележа още в началото, че на 21 август 2018 г. моята ФБ-приятелка от Бургас – диригентката Вяра Михайлова беше пуснала във ФБ едно интересно видео, публикувано на 22 юни 2016 г. в YouTube, в което Дженет Бейкър и нейната колежка – прочутият мецосопран Джойс Ди Донато разговарят около 55 минути в лондонския „Ковънт Гардън“ по различни въпроси на оперното изкуство. Понеже съдържанието е твърде интересно, цитирам линк към него:
Ето и няколко изречения от видеото в оригинал на английски език, после в превод на български:
„A unique event with two of the greatest mezzo-sopranos of their generations. Watch Joyce DiDonato and Dame Janet Baker discuss the roles that have inspired them, the technique of singing and advice for the next generation.
They also discuss what the artform of opera needs to do to survive.
American mezzo-soprano Joyce DiDonato made her Royal Opera debut in 2003 as Fox (The Cunning Little Vixen), and has since returned to sing Rosina (Il barbiere di Siviglia), Donna Elvira (Don Giovanni, including on tour with The Royal Opera to Japan), Cendrillon, Elena (La donna del lago), Maria Stuarda and in Plácido Domingo’s 2012 Operalia concert. She returns in the 2015/16 Season to sing Charlotte (Werther).
DiDonato grew up in Kansas and studied music education at Wichita State University and singing at the Academy of Vocal Arts, Philadelphia, on the Santa Fe Opera’s Apprentice Singer Program (1995) and on San Francisco Opera’s Merola Young Artists Program (1997). She won second prize in Operalia in 1998 and has gone on to win international acclaim in bel canto and other repertories. Engagements include Composer (Ariadne auf Naxos), Sycorax (The Enchanted Island), Angelina (La Cenerentola), Isolier (Le Comte Ory) and Maria Stuarda for the Metropolitan Opera, New York, Cendrillon for the Liceu, Barcelona, Rosina for Vienna State Opera, Octavian (Der Rosenkavalier) for La Scala, Milan, Idamante (Idomeneo) for Paris Opéra and Edinburgh Festival, Elena for Paris Opéra and Santa Fe Festival and Sister Helen Prejean (Heggie’s Dead Man Walking), Béatrice (Béatrice et Bénédict) for Houston Grand Opera and Romeo (I Capuleti e i Montecchi) in concert for Deutsche Oper Berlin.
DiDonato appears regularly at the world’s leading concert halls and sang at the 2013 BBC Last Night of the Proms. Her wide discography includes seven solo albums. She was the 2010 Gramophone Artist of the Year, won a Grammy Award for Best Classical Vocal Solo in 2012 and in 2015 won Female Singer of the Year at the ECHO Klassik Awards.
(край на цитата)
Превод:
„Уникално събитие с две от най-великите мецосопрани на своите поколения. Гледайте как Джойс ДиДонато и Дейм Дженет Бейкър обсъждат ролите, които са ги вдъхновили, техниката на пеене и съвети за следващото поколение.
Те също така обсъждат какво трябва да направи изкуството на операта, за да оцелее.
Американското мецосопрано Джойс ДиДонато дебютира в Кралската опера през 2003 г. като Фокс („The Cunning Little Vixen“) и оттогава се завръща да пее Розина („Севилският бръснар“), Донна Елвира („Дон Жуан“, включително на турне с Кралската опера в Япония), Пепеляшка в едноименната опера от Жюл Масне, Елена в „Жената от езерото“ на Росини, в „Мария Стюарда“ от Доницети и в концерта при конкурса „Operalia“на Пласидо Доминго през 2012 г. Тя се завръща през сезон 2015/16, за да пее Шарлоте във „Вертер“.
ДиДонато израства в Канзас и получава музикално образование в Щатския университет на Уичита и пеене в Академията за вокални изкуства във Филаделфия, по програмата за начинаещи оперни певци в Оперния театър в Санта Фе (1995) и по програмата за млади артисти „Мерола“ на Оперния театър в Сан Франциско (1997). Тя спечелва втора награда в „Operalia“ през 1998 г. и печели международно признание в белканто и в други репертоари. Ангажименти включват следните роли: Композитор („Ариадна на Наксос“), Sycorax („The Enchanted Island“), Анджелина („Пепеляша“), Изоле („Граф Ори“ от Росини) и „Мария Стюарда“ в Метрополитън опера Ню Йорк, Пепеляшка в едноименната опера от Жюл Масне в „Liceu“ Барселона, Розина („Севилският бръснар“) във Виенската държавна опера, Октавиан („Кавалерът на розата“) в Миланската Скала, Идаманте („Идоменей“) в Парижката опера и на фестивала в Единбург, Елена („Жената от езерота“) в Парижката опера и на фестивала в Санта Фе и Сестра Хелън Прежан („Dead Man Walking“ от Jake Heggie – американски композитор), Беатрис („Беатрис и Бенедикт“) в Гранд опера Хюстън и Ромео („Капулети и Монтеки“) при концертно изпълнение в „Дойче Опер Берлин“.
ДиДонато се появява редовно във водещите световни концертни зали и пее при „BBC Last Night of the Proms“ през 2013 г. Богатата й дискография включва седем солови албума. Тя е „Gramophone Artist of the Year 2010“, спечелва награда „Грами“ за най-добро класическо вокално соло през 2012 г., а през 2015 г. спечелва наградата „Певица на годината“ при наградите „ECHO Klassik“.
(край на превода)
Ако човек познава по-добре британските оперни артисти от втората половина на миналия век, веднага ще се съгласи с определението, което дадох за Бейкър. Не случайно през 1976 г. кралица Елизабет II й връчва почетната титла „Dame Commander of the Order of the British Empire“. Бейкър е получила и други високи отличия и награди: „Leonie Sonning Music Prize of Denmark“ (1979), „Order of the Companions of Honour“ (1993). През 1991 г. Бейкър е избрана за ректор на университета в Йорк, където остава на този пост повече от 10 години.
Едва ли някои от моите читатели вече ще си спомнят, че на 21 август 2013 г. аз писах тук във Фейсбук статия за нея – не много обширна – тя имаше точно преди десет години кръгъл юбилей – навършването на 80 години. Много от читателите ми през 2014 г. не знаеха това, ето защо на тази дата през 2014 г. повторих тази статия от 2013 г., като след нея добавих нещо, което до тогава не ми беше познато: във връзка с този 80-годишен юбилей на Бейкър двама немски музикални журналисти са я посетили в Лондон и са направили интеревю с нея, което е твърде интересно, понеже съдържа нейни оригинални изказвания, които до голяма степен обрисуват характера и мнението й по дадени въпроси. Ето защо след статията от 2013 г. се спрях през 2014 г. на това интервю. А сега през 2023 г. какво ново ще има? Няма новини – г-жа Бейкър сигурно почива в родината си (може и другаде), тя е направила толкова много през активната си възраст, не е необходимо да работи до край. Но новото ще бъде това, че до сега не съм давал списък на нейната дискография, а тя е впечатлителна. В Уикипедия-страниците за нея (на 15 различни езика) има обширни биографични информации, но дискографията й е най-добре подредена на италиански език, както и на английски. Предпочитам първия списък, той е по-подробен от втория. Това ще стане в края на статията.
Сега текста от 2013 г., после този от 2014:
„Драги приятели на оперната и концертна музика – днес на 21 август 2013 г. празнува своя 80-ти рожден ден прочутата английска оперна и концертна певица – мецосопранът Дженет Бейкър (Janet Baker), също известна в алтови партии от оратории и барокови опери. Още от дете Бейкър проявява силно влечение към класическата музика и е подкрепена в това отношение от родителите си. Тя е родена на 21 август 1933 г. в графството Йоркшър, после прекарва като девойка няколко години в Йорк и в Гримсби, където обръща внимание с пеенето си като аматьорка.
През 1953 г. заминава за Лондон, като учи пеене при Helene Isepp и Meriel St. Clair, проявява се също като концертна певица. Три години по-късно Бейкър спечелва първа награда на певческия конкурс на името на Катлийн Фериър. След това заминава за Австрия, където следва в „Salzburger Mozarteum“. Първата й по-голяма изява е в оперния клуб на университета в Оксфорд през 1959 г. в ролята на Роза в операта „Тайната“ от Бедржих Сметана (на чешки: „Tajemství“), опера в 3 действия.
През същата година е дебюта й на летния оперен фестивал в Глайндбърн във Великобритания. През следващите години се изявява на всички по-значителни сцени във Великобритания. Тя се профилира главно в роли от барокови опери – Хенри Пърсел, Глук, Хендел, Монтеверди, после и в опери от Моцарт, Вагнер, Берлиоз, Доницети, Белини, Рихард Щраус, Бенджамин Бритън. Почти всяка година взема участие на известните музикални фестивали в Единбург и Глайндбърн.
Международната й кариера започва от 1960 г. преди всичко в концерти и рецитали с песни, участия като солистка в ораторийна музика и кантати – предимно от Бах. Музикалната критика я оценява като „една от най-значителните в генерацията си изпълнителка на ораторийна и песенна музика в целия свят“. Често бива придружена на пиано от Martin Isepp и Gerald Moore при изпълнение на цикли от песни, не само от английски, но и такива от френски и немски автори. Пее също и със съпровод на оркестър, като: „Nuits d’ète“ от Берлиоз, „Sea Pictures“ от Едвард Елгар, циклите „Kindertotenlieder“ и „Rückert-Lieder“ от Густав Малер. Тези произведения принадлежат към най-добрите й изпълнения и днес се считат за показателни.
Значителните й оперни прояви започват в средата на 60-те години, главно в бароков репертоар. Специално в оперите на Хенри Пърсел от края на 17-и век Бейкър постига статут на особено добра тълкувателка на този автор и критиката отбелязва между другото: „алтовият глас на тази артистка, който често се сравнява с този на знаменитата Kathleen Ferrier се отличава с плътността на тона си, както и с майсторското й изкуство на интерпретация“. Особено постижение е ролята й на Лукреция в операта на Бритън „Похищението на Лукреция“ с премиера през 1946 г. в Глайндбърн. Запис на тази опера с участието на Бейкър в главната роля през 1970 г. и под диригентството на автора е направен от фирмата „Decca“ (2 CD’s).
Докато Бейкър е известна по целия свят като ораторийна и концертна певица, нейните оперни прояви се ограничават само във Великобритания. По този начин тя е успяла да контролира изцяло дейността си, да внимава особено със запазване цялата стойност на гласа си, без да прекалява с неговото изтощаване. Последното й участие на оперна сцена е документирано чрез филм със заглавие „Full Circle“ и завършва през 1982 г. в Глайндбърн с представяне на операта „Oрфей и Евридика“ от Глук. След това тя продължава още известно време концертната си кариера.
Още през 1976 г. кралица Елизабет II й връчва почетната титла „Dame Commander of the Order of the British Empire“. Бейкър е получила и други високи отличия и награди: „Leonie Sonning Music Prize of Denmark“ (1979), „Order of the Companions of Honour“ (1993). През 1991 г. Бейкър е избрана за ректор на университета в Йорк, където остава на този пост повече от 10 години.
(край на статията от 2013 г.)
А сега ще цитирам текста на интервюто от 2013 г., което в оригинал е на немски език. Ще дам превод на български език, но искам да добавя, че авторът – известният немски музикален журналист и коментатор Kai Luehrs-Kaiser, който често пише рецензии за авторитетното оперно списание „Opernwelt“ (за мен най-изтъкнатото списание в областта на оперното изкуство въобще, публикува се от много години в Германия) предава интересни мисли на юбилярката, които звучат в немския оригинал друго яче в сравнение с превод. По тази причина ще бъда скромен при превода. На това място искам да отбележа, че откакто в Интернет (по-точно в Гугъл) има тази „служба“ за компютърни преводи, за много хора по света това е голямо облегчение, когато става въпрос за груби преводи, а не за художествена литература. След като имаме грубия превод на един текст с оперна тематика, достатъчно е едно прочитане и вече сме информирани за смисъла на казаното. При това толкова оперни текстове са една смесица от заглавия, автори и названия на оперни творби, диригенти и пр., така че не виждам смисъл в един буквален превод.
Ще ви направи особено впечатление отношението на Дженет Бейкър спрямо диригента Херберт фон Караян, което показва един независим и силен характер, който не се подчинява на всяко едно действие на световно прочути имена и личности. Подобно нещо бях констатирал вече при финландския бас Мати Талвела (финландският Шаляпин). Помните ли какво писах на неговия рожден ден на 4 февруари за отношението му към Караян? Ето цитат от тази статия:
„Прави впечатление големия брой записи с Херберт фон Караян, който привлича Талвела в Байройт и доста го лансира по-късно, за съжаление това не трае до край. В едно интервю от 1968 г., когато връзката им вече е прекъсната поради сравнително сложните отношения между двамата, той казва между другото: „По характер аз не съм в никакъв случай момче, а г-н фон Караян желае в неговото обкръжение от музикални изпълнители да има хора, които да считат за „земна благодат“ докосването до неговата дреха …. Караян е действително великолепен диригент и създава музика от висока класа. Утешава ме факта, че в света има и други отлични диригенти и възможността да се работи не се ограничава само с него“.
(край на цитата).
А сега интервюто с Дженет Бейкър:
Die Frau, die Karajan entkam
Mahler singen und trotzdem natürlich bleiben – das gelang nur einer: Die großartige britische Mezzosopranistin Janet Baker wird 80. Zu deutschen Dirigenten hatte sie ein angespanntes Verhältnis.
Von Kai Luehrs-Kaiser
Edle, empfindungsvolle Seele: Janet Baker wurde sie die erste Britin, die sich als ausgeprägte Bühnendarstellerin empfand.
Es war eine Überwindung. Selbst wenn Londoner Freunde in den letzten Jahren Interview-Anfragen an Janet Baker weiterleiteten, hatte sie immer höflich geantwortet: “Ach, nein … not even for you.” Im Vorfeld ihres 80. Geburtstages lud sie dann überraschend zwei deutsche Journalisten in die Kellerbar der Londoner Wigmore Hall. An die Stätte einstiger Triumphe. Klein, aufrecht und damenhaft steigt sie danach in ein schwarzes Taxi mit abgedunkelten Scheiben. Im altmodischen Kamelhaarmantel. Da wirkt sie genau wie eine königliche, schlankere Ausgabe von Miss Marple.
Ihr legendärer Status war ihr stets bewusst. Keine andere englische Sängerin seit dem ehemaligen Post-Fräulein Kathleen Ferrier stieg so sehr zum Inbegriff britischer Gesangskunst auf. Ihr sanft getönter Mezzo, mit leicht elegischer Sepia-Färbung, war für fast alles geeignet. Und umgab es mit einem vornehm melancholischen Flor – von höchstem, atmosphärischem Appeal! Als Mahler-Interpretin der ersten Wiederentdeckungsstunde war sie damit ideal. Sie wurde die Protagonistin so mythischer Mahler-Dirigenten wie John Barbirolli, Leonard Bernstein und Otto Klemperer.
Vor Otto Klemperer hatte sie Angst
“Mahler lag mir”, sagt sie schlicht. Um süffisant hinzuzufügen: “Klemperer hätte mich früher, da bin ich sicher, ohne Weiteres um den Block gejagt. Sein Ruf war beängstigend. Aber seine Asche war schon erkaltet.” Stattdessen schwört sie bis heute auf Carlo Maria Giulini, der sie zu Verdi brachte. Giulini entsprach ganz dem zurückhaltenden Natürlichkeitsideal, das für Baker verbindlich blieb.
Ihr Vater war Ingenieur gewesen. “Ich komme aus bescheidenen Verhältnissen, in denen Musik kaum eine Rolle spielte.” Musikalisch fand sie ihre Heimat im Chorgesang. Und arbeitete nebenbei als Bankangestellte. “Die Oper hatte damals noch ein leicht schmutziges Image in Großbritannien”, so Baker.
Sie bewies Pionier-Qualitäten
Also wurde sie die erste Britin, die sich als ausgeprägte Bühnendarstellerin empfand. Sie ging sogar auf Distanz zum Gesangsstil ihres Landes. “Mit John Eliot Gardiner etwa – ich muss es zugeben, obwohl ich mit ihm befreundet bin – hätte es nicht gut geklappt”, so Baker im Hinblick auf die heute dominante historische Aufführungspraxis. “Es hätte mir genau das gefehlt, was ich Vollblut nenne.”
Tatsächlich bewies Baker Pionier-Qualitäten, nicht zuletzt bei der Entdeckung der Barockopern von Purcell, Händel und Cavalli. Leider zu oft unter Leitung des heute belächelten Raymond Leppard. Ihre Vorliebe für saftige Opernkost reichte bis zu Berlioz’ “Troyens” und fand den bis heute wichtigsten Niederschlag in Mozarts “Titus” und “Così” unter Colin Davis.
Perfekter Ausdruck ihrer Zeit
Bakers Fähigkeit zu einem konsonanten, milden und unnachahmlich “stickigen” Andicken der Töne wirken bis heute überwältigend. Man ist erstaunt, wie individuell diese Sängerin sich entwickeln konnte. In einer Zeit größter Konkurrenz! Sie selber hat verschiedentlich betont, es habe damals eine ganze Reihe ähnlich talentierter Sängerinnen neben ihr gegeben. Vielleicht war sie deswegen ein so perfekter Ausdruck ihrer Zeit. Nachzuhören in einer gerade erschienenen Box der verblichenen EMI mit zwanzig kostbaren CDs.
Da Janet Baker ihre Opernauftritte weitgehend auf Großbritannien beschränkte, wurde sie im Rest der Welt eher als Konzert- und Oratoriensängerin berühmt. Ein Konflikt mit Herbert von Karajan – sie hatte ihm aufgrund eines bestehenden Vertrags absagen müssen – führte dazu, dass sie nicht Teil des glamourösen Festspielbetriebs wurde. Gewiss wäre sie ein Fremdkörper darin geblieben. “Karajan mochte es, Menschen – und Stimmen – zu modellieren. Ich mag das nicht.”
Britten komponierte für sie “Phädra”
Als sie im Zenit ihrer Karriere stand, komponierte Benjamin Britten für sie seine “Phädra”-Kantate. “Aus heiterem Himmel. Aber Britten verstand meine Stimme und alles, was damit zusammenhängt.”
Zum Leitspruch wählte sie: “Don’t believe your own publicity!” Denn ihre Presse war immer gut. “Man beginnt zu glauben, dass man tatsächlich etwas Spezielles ist. Daran glaube ich nicht.”
Schon 1982, sie war noch keine 50, verabschiedete sie sich von der Bühne. Und ließ sich später für mehr als zehn Jahre zur Kanzlerin der Universität York wählen. “Da habe ich doch noch zu reden gelernt.” Janet Baker gelang es, eine Ikone der Natürlichkeit zu werden – und zu bleiben. Heute wird sie 80 Jahre alt. In London, wo sonst.
(край на интервюто)
Превод:
Жената, която избяга от Караян
Да пееш Малер и да останеш естествен – само един човек успя да направи това: великото британско мецосопрано Дженет Бейкър навършва 80 години. Тя имаше обтегнати отношения с немски диригенти.
От Kai Luehrs-Kaiser
Благородна, чувствителна душа: Дженет Бейкър, тя стана първата британка, която се чувстваше като отделна театрална актриса.
Това беше постижение. Дори когато лондонски приятели препращаха молби за интервю на Дженет Бейкър през последните години, тя винаги отговаряше любезно: „О, не… дори и за теб“. В навечерието на 80-ия си рожден ден тя изненадващо покани двама немски журналисти в сутеренния бар на лондонската Уигмор Хол. На мястото на бившите триумфи. Дребна, изправена и с подчертано женско излъчване, тя се качва в черно такси със затъмнени стъкла. В старомодно палто от камилска вълна. Тя изглежда точно като кралска, по-тънка версия на мис Марпъл.
Тя винаги е била наясно със своя легендарен статус. Никоя друга английска певица след бившата пост-мис Катлийн Фериър не се е издигала като олицетворение на британското пеене. Нейното меко мецо с леко елегичен оттенък на сепия подхождаше почти на всичко. И го обгради с елегантно меланхолично цвете – с най-висока, атмосферна привлекателност! Следователно като интерпретатор на Малер от първия час на преоткриването тя беше идеална. Тя става герой на митичните диригенти на Малер като Джон Барбироли, Ленард Бърнстейн и Ото Клемперер.
Тя се страхуваше от Ото Клемперер
„Малер ми отиваше“, казва тя просто. Да добавя самодоволно: „Сигурна съм, че Клемперер щеше да ме преследва из блока преди. Репутацията му беше плашеща. Но пепелта му вече беше студена.“ Вместо това тя все още се кълне в Карло Мария Джулини, който я довежда до Верди. Джулини напълно отговаря на запазения идеал за естественост, който остава обвързващ за Бейкър.
Баща й е бил инженер. „Идвам от скромен произход, където музиката почти не играеше роля.“ В музикално отношение тя намира своя дом в хоровото пеене. И работеше на непълен работен ден като банков служител. „Операта все още имаше малко мръсен имидж във Великобритания по това време“, казва Бейкър.
Тя показа пионерски качества
Така тя стана първата британка, която се почувства като отличителна театрална актриса. Тя дори се дистанцира от стила на пеене на страната си. „Трябва да призная, че нямаше да се получи добре с Джон Елиът Гардинър, въпреки че съм приятелка с него“, казва Бейкър, имайки предвид историческата практика на изпълнение, която е доминираща днес. „Щях да пропусна точно това, което наричам чистокръвно.“
Всъщност Бейкър показва пионерски качества, не на последно място в откриването на бароковите опери на Пърсел, Хендел и Кавали. За съжаление твърде често под ръководството на Реймонд Лепард, който днес е обект на подигравки. Нейната привързаност към пикантната опера се простира до „Троянците“ на Берлиоз и намира най-важния си израз и до днес в „Милосърдието на Тит“ и „Така правят всички“ на Моцарт под ръководството на Колин Дейвис.
Перфектен израз на нейното време
Способността на Бейкър да удебелява тоновете по съгласен, мек и неподражаемо “задушевен” начин е поразителна и до днес. Човек е изумен колко индивидуално е успяла да се развие тази певица. Във време на голяма конкуренция! Самата тя неведнъж е подчертавала, че до нея по онова време е имало редица също толкова талантливи певици. Може би затова тя е толкова перфектен израз на своето време. За слушане в наскоро издадена кутия на избледнелия „EMI“ с двадесет ценни компактдиска.
Тъй като Дженет Бейкър до голяма степен ограничава своите оперни изпълнения до Великобритания, тя става по-известна в останалия свят като концертна и кантатно-ораториална певица. Един конфликт с Херберт фон Караян – това тя да се откаже от него въпреки съществуващ договор означаваше, че тя не е част от бляскавия фестивален бизнес. Със сигурност тя щеше да остане чуждо тяло в него. „Караян обича да моделира хора – и гласове. Това не ми харесва.“
Бритън композира “Федра” за нея
Когато тя беше на върха на кариерата си, Бенджамин Бритън композира своята кантата „Федра“ за нея. “Изневиделица – гръм от ясно небе. Но Бритън разбра гласа ми и всичко, което върви с него.”
За свое мото тя избра: “Не вярвайте на собствената си реклама!”. Защото коментарите в пресата за мен винаги са били добри. “Започваш да вярваш, че всъщност си нещо специално. Не вярвам в това.”
Още през 1982 г. – тя все още не е на 50, Дженет Бейкър се сбогува със сцената. И по-късно тя е избрана за ректор на университета в Йорк за повече от десет години. „Все пак се научих да говоря“.
Дженет Бейкър успя да стане – и да остане – икона на естествеността. Днес тя навършва 80 години.
(край на превода)
Интересни мисли и изводи, които показват таланта и възможностите й, след като Бенджамин Бритън композира специално за нея кантатата си “Федра”. Също ме учудва факта, че още преди да навърши 50 години, тя се отказва от певческа дейност. А защо не, след като после е ректор на универсисета в Йорк повече от 10 години? Колко е хубаво човек цял живот да не работи едно и също нещо. Важно е, че е постигнала онова, което е желала – да бъде на едно ниво като незабравимата за британците тяхна певица Катлийн Фериър. В една критика за Бейкър се казва (превод от немски език): „Алтовият глас на тази артистка, винаги сравняван с този на великата Катлийн Фериър, се отличава с дълбочината на тона, както и чрез нейното образцово изкуство на интерпретацията“.
А сега в края на тази статия цитирам дискографията на Дженет Бейкър. Любителите на барокова музика едва ли могат да намерят по-издържано и подбрано съдържание на творби от тази епоха. Авторите на тази дискография на италиански език са толкова прецизни, в някои заглавия даже са дали наградите, които Дженет Бейкър е получила за даден запис:
CD parziale
- Bach, Passione Matteo (sel.) – Richter/Mathis/Baker/Schreier, 1980 Archiv Produktion
- Bach, Arias – Dame Janet Baker/Sir Neville Marriner – EMI – Grammy Award per Best Classical Vocal Solo 1978
- Bach, Mass in B Minor, BWV 232 – Agnes Giebel/Dame Janet Baker/Franz Crass/Hermann Prey/New Philharmonia Orchestra/Nicolai Gedda/Otto Klemperer, 1968 EMI Great Recordings of the Century
- Bach, Mass in B Minor – Academy of St. Martin In the Fields/Academy of St. Martin in the Fields Chorus/Dame Janet Baker/Margaret Marshall/Robert Tear/Samuel Ramey/Sir Neville Marriner, 1978 Philips
- Bach, Cantatas – Consortium Musicum/Dame Janet Baker/Dame Joan Sutherland/Elly Ameling/Geraint Jones/Wolfgang Goennenwein, EMI
- Bach & Handel: Solo Cantatas & Vocal Works – Dame Janet Baker/Sir Neville Marriner, EMI
- Beethoven: Missa Solemnis, Mass Op. 86 – Carlo Maria Giulini/Dame Janet Baker/Elly Ameling/Hans Sotin/Heather Harper/London Philharmonic Orchestra/Marius Rintzler/New Philharmonia Chorus/Robert Tear/Theo Altmeyer, EMI
- Bellini, I Capuleti e I Montecchi – Beverly Sills/Dame Janet Baker/Giuseppe Patane/New Philharmonia Orchestra/Nicolai Gedda, EMI
- Berlioz, Romeo et Juliette – Dame Janet Baker/The Philadelphia Orchestra/Westminster Choir, EMI
- Berlioz: Nuits d’été, Op. 7 – Dame Janet Baker/London Symphony Orchestra/New Philharmonia Orchestra/Sir Alexander Gibson/Sir John Barbirolli, EMI
- Berlioz: Les Nuits d’été – La Mort de Cléopâtre – Les Troyens (Excerpts) – Alexander Gibson/Dame Janet Baker/Gwynne Howell/London Symphony Orchestra/New Philharmonia Orchestra/Sir John Barbirolli, EMI Great Artists of the Century
- Berlioz, L’Enfance du Christ – Dame Janet Baker/Eric Tappy/Jules Bastin/London Symphony Orchestra/Sir Colin Davis/Sir Thomas Allen/The John Alldis Choir, 1977 Philips
- Berlioz, Béatrice et Bénédict – Dame Janet Baker/Jules Bastin/London Symphony Orchestra/Sir Colin Davis, 1978 Philips
- Britten, The Rape of Lucretia – Phaedra – Benjamin Britten/Dame Janet Baker/English Chamber Orchestra/Heather Harper/John Shirley-Quirk/Sir Peter Pears/Steuart Bedford, Decca
- Britten: Spring Symphony, Four Sea Interludes – André Previn/Dame Janet Baker/London Symphony Chorus/London Symphony Orchestra/Robert Tear/Sheila Armstrong/St. Clement Danes School Boys’ Choir, 1986 EMI
- Elgar, The Dream of Gerontius – City of Birmingham Symphony Orchestra/Dame Janet Baker/Sir Simon Rattle, 1987 EMI
- Gluck, Opera Arias – Dame Janet Baker/English Chamber Orchestra/Raymond Leppard, 1976 Philips
- Handel, Ariodante – Dame Janet Baker/English Chamber Orchestra/James Bowman/London Voices/Norma Burrowes/Raymond Leppard, 1979 Philips
- Haydn: Nelson Mass – Vivaldi: Gloria in D – Handel: Zadok the Priest – Academy of St. Martin In the Fields/Choir of King’s College, Cambridge/Dame Janet Baker/Elizabeth Vaughan/English Chamber Orchestra/Helen Watts/London Symphony Orchestra/Sir David Willcocks/Sylvia Stahlman/Tom Krause/Wilfred Brown, Decca
- Mahler, Lied von der Erde – Haitink/CGO/Baker/King, 1975 Philips
- Mahler, Kindertotenlieder – Dame Janet Baker/Hallé/New Philharmonia Orchestra/Sir John Barbirolli – 1967 EMI – Grammy Award per Best Classical Vocal Solo 1976
- Mahler: Orchestral Songs – The Song of the Earth – Bernard Haitink/Dame Janet Baker/Hermann Prey/James King/Jessye Norman/John Shirley-Quirk/Royal Concertgebouw Orchestra, Philips
- Mendelssohn, Schumann & Liszt: Lieder – Geoffrey Parsons/Dame Janet Baker, EMI
- Mozart, Così fan tutte – Davis/Royal Opera House Orchestra/Caballé/Baker/Cotrubas/Gedda, 1974 Philips – Grammy Award per Best Opera Recording 1976
- Mozart, La Clemenza di Tito – Chorus of the Royal Opera House, Covent Garden/Dame Janet Baker/Lucia Popp/Orchestra of the Royal Opera House, Covent Garden/Sir Colin Davis/Stuart Burrows/Yvonne Minton, 1977 Philips
- Purcell, Dido and Aeneas (Legends Series) – Anthony Lewis/Catherine Wilson/Dame Janet Baker/English Chamber Orchestra/Monica Sinclair/Patricia Clark/Raimund Herincx/The St. Anthony Singers, 1962 Decca
- Purcell: The Fairy Queen, Dido & Aeneas – Aldeburgh Festival Strings/Ambrosian Opera Chorus/Benjamin Britten/Dame Janet Baker/English Chamber Orchestra/Jennifer Vyvyan/Sir Peter Pears/Steuart Bedford, Decca
- Schoenberg: Gurrelieder, Suite for String Orchestra – Alexander Young/Dame Janet Baker/Janos Ferencsik/Julius Patzak/Martina Arroyo/Norman Del Mar/Royal Philharmonic Orchestra, 1974 EMI
- Schubert, Lieder – Dame Janet Baker/Geoffrey Parsons/Gerald Moore, EMI
- Tippett, A Child of our Time etc – BBC Choral Society/BBC Singers/BBC Symphony Orchestra/Dame Janet Baker/Jessye Norman/John Shirley-Quirk/Richard Cassilly/Sir Colin Davis, Decca
- Verdi, Requiem – Quattro Pezzi Sacri (Four Sacred Pieces) – Carlo Maria Giulini/Christa Ludwig/Dame Janet Baker/Elisabeth Schwarzkopf/Nicolai Gedda/NICOLAI GHIAUROV/Philharmonia Chorus/Philharmonia Orchestra, EMI Great Recordings of the Century
- Vaughan Williams: Hodie, Fantasia on Christmas Carols – Dame Janet Baker/London Symphony Orchestra/Sir David Willcocks, 1988 EMI
- Baker – Philips & Decca Recordings 1961-1979 (Original Masters) – Dame Janet Baker, Decca
- The Art of Janet Baker, Decca
- Baroque and Pre-Baroque Masterworks: Monteverdi, Scarlatti, Bach, Handel – Dame Janet Baker, The Great EMI Recordings
- French Mélodies: Berlioz, Ravel, Chausson, Duparc, Fauré, Debussy – Dame Janet Baker, The Great EMI Recordings
- German Lieder: Schubert, Mendelssohn, Schumann, Brahms – Dame Janet Baker, The Great EMI Recordings
- German Lieder: Liszt, Wolf, Mahler, Strauss – Dame Janet Baker, The Great EMI Recordings
- The Very Best Of Janet Baker – EMI
………..
DVD & BLU-RAY parziale
- Mahler, Sinf. n. 1, 2 e 3 – Bernstein/Baker/Ludwig, 1972/1974 Deutsche Grammophon
……
(край на цитата)
Направи ли ви впечатление, има един запис с участието на Николай Гяуров. Ще го цитирам отделно:
- Verdi, Requiem – Quattro Pezzi Sacri (Four Sacred Pieces) – Carlo Maria Giulini/Christa Ludwig/Dame Janet Baker/Elisabeth Schwarzkopf/Nicolai Gedda/NICOLAI GHIAUROV/Philharmonia Chorus/Philharmonia Orchestra, EMI Great Recordings of the Century
(край на цитата)
В края на тази статия искам да споделя нещо, което доста ме разочарова вчера на 25 август: реших в последния момент преди да завърша статията си за Дженет Бейкър да проверя дали тя не е имала евентуално изяви в МЕТ Ню Йорк. Там в репертоара има разбира се опери, в които тя е участвала в Европа. Влизам в архива на МЕТ с името й и оставам възхитен – 32 изяви в периода от 10 април 1944 г. до 21 декември 2004 г. Това ведната ме учуди – как е възможно? Бейкър е родена през 1933 г., как може да пее през 1944 г. на възраст от 11 години – и то в опера като „Бал с маски“ от Верди, а последната й изява да е през 2004 г. – тогава тя е на 71 години, и то в „Катя Кабанова“ от Яначек? При това и двете опери не са в нейния репертоар. Какво се оказа: архивът на МЕТ не е съвършен, какъвто мислех до скоро. Като влязох в списъка на отделните ансамбли по дни, намерих редица певци и певици, които имат фамилно име „Baker”, но малкото им име е съвсем друго – Марк, Джон, Роберт, Мат, но не и Дженет.
Какъв е изводът: програмистите на МЕТ (или на фирмата, която им е правила програмата за този архив) не са си свършили добре работата. В това отношение архива на Виенската държавна опера е много по-съвършен – там като се даде само едното име (малко или фамилно), веднага се явяват всички артисти, които го имат като част от общото им название и човек може да селектира онзи артист, който го интересува. Така че малко съм огорчен от „голямата слава на американските програмисти“. Моля за извинение, но истината си е истина.
Между другото, Дженет Бейкър не е имала изяви на сцената на Виенската държавна опера, проверих това веднага след влизането в архива на МЕТ.
Във връзка с днешния 90-годишен юбилей на Дженет Бейкър, в немски медии са публикувани тия дни редица отзиви и спомени за нейното изкуство. Аз избрах два такива от авторитетни медии, които цитирам в оригинал и после в мой превод на български език:
Портал „KLASSIK Favori“
DAME JANET (BAKER) WIRD 90!
20 AUGUST 2023
Dürfte Kollege Klaus Kalchschmid nur eine CD mit Janet Baker auf die berühmte einsame Insel mitnehmen, es wäre der Livemitschnitt vom 4. Juli 1983 aus der Concert Hall in Snape Maltings in Suffolk. An der Seite des kongenialen Lied-Pianisten Geoffrey Parsons kann man hier wie in einem Brennglas die Kunst der begnadeten Mezzosopranistin mit dem so unverwechselbar keusch-sinnlich vibrierenden Timbre erleben. Janet Baker feiert morgen, Montag den 21. August ihren 90.Geburtstag. (Von Klaus Kalchschmid)
Jedes einzelne der englischen Lieder, aber auch jede der drei italienischen Arien aus Opern von Lully, Benedetto Marcello oder Gluck, mit denen das Programm beginnt, sind ebenso exquisit gesungen wie mit großer Natürlichkeit artikuliert. Sie klingen und schillern zauberhaft wie eine kostbare Perle. Dame Janet war damals schon 50 Jahre alt, aber auf dem Zenit ihres Könnens. Und sie veredelte damit vom Barock (Cavalli, Purcell, Händel) über Gluck und Mozart in diversen Gesamtaufnahmen bis zu den Liedern von Schubert, Schumann und Wolf einfach alles. Aber auch den Songs von Ralph Vaughan Willams, Gerald Finzi und Lennox Berkeley (auf dem genannten Mitschnitt) widmete sich die Britin mit Kunstfertigkeit und einer selten erreichten Selbstverständlichkeit des Ausdrucks; nicht zu vergessen Benjamin Britten.
Legendär sind ihre Berlioz-Aufnahmen (Les Nuits d’étè, La Mort de Cléopâtre, Beatrice et Benedict oder La damnation de Faust) und der Mitschnitt von Mahlers Lied von der Erde. Das Konzert vom 27. Februar 1970 im Münchner Herkulessaal unter Rafael Kubelik an der Seite des Tenors Waldemar Kmentt zählt zu den besten und schönsten (Live-)Aufnahmen dieses Werks. Wie Janet Baker den halbstündigen „Abschied“ in Schönheit und Tiefe des Ausdrucks singt, ist schlicht unübertroffen.
Jens Malte Fischer schrieb schon vor 30 Jahren in seinem Buch Große Stimmen (Metzler, als Taschenbuch bei Suhrkamp erschienen): „Jenseits allen schönen Gesanges transportiert die Stimme und Kunst Janet Bakers etwas Besonderes, das man umschreiben könnte als die Aura von Größe, Einfachheit, Klarheit und Ruhe. So klar und offen ihr Gesicht ist (mit der charakteristischen Stupsnasigkeit), so auch ihre Stimme und ihr Singen. Sinnlichkeit und Emotion sind gezügelt, ihr Mezzosopran besitzt eine Schönheit, die nicht überwältigt, sondern rührt und berührt.“
(край на цитата)
Превод:
Портал “КLASSIК Favori”
ПОРТРЕТИ НА АРТИСТИ
ДЕЙМ ДЖЕНЕТ (БЕЙКЪР) НАВЪРШВА 90!
20 АВГУСТ 2023 Г.
РЕДАКЦИЯ: САБИНЕ ВЕБЕР
Ако колегата Клаус Калхшмид можеше да занесе само един диск с изпълнения на Дженет Бейкър на известен самотен остров, това щеше да е записът на живо от 4 юли 1983 г. от концертната зала в Снейп Малтингс в Съфолк. На страната на конгениалния пианист Джефри Парсънс можете да изпитате изкуството на талантливото мецосопрано с несъмнено целомъдрено-чувствения вибриращ тембър като в лупа. Дженет Бейкър празнува своя 90-ти рожден ден утре, понеделник, 21 август. (От Клаус Калхшмид).
Всяка една от английските песни, но и всяка от трите италиански арии от опери на Лули, Бенедето Марчело или Глук, с които започва програмата, са изпяти толкова изящно, колкото и артикулирани с голяма естественост. Те звънят и блестят магически като скъпоценна перла. По това време Дейм Дженет вече е на 50 години, но в разцвета на способностите си. И тя усъвършенства всичко от барока (Кавали, Пърсел, Хендел) до Глук и Моцарт в различни пълни записи до песните на Шуберт, Шуман и Волф. Но британката се посвети и на песните на Ралф Вон Уилямс, Джералд Финци и Ленъкс Бъркли (на споменатия запис) с артистичност и рядко постигната реалност на изказа; без да забравяме Бенджамин Бритън.
Нейните записи на Берлиоз („Les Nuits d’étè“, „La Mort de Cléopâtre“, „Beatrice et Benedict“ или „La damnation de Faust“) и записът на „Lied von der Erde“ от Малер са легендарни. Концертът на 27 февруари 1970 г. в „Herkulessaal“ в Мюнхен, дирижиран от Рафаел Кубелик заедно с тенора Валдемар Кмент, е един от най-добрите и красиви (на живо) записи на това произведение. Начинът, по който Дженет Бейкър пее половинчасовото “Farewell” с красота и дълбочина на израза е просто несравним.
Йенс Малте Фишер написа преди 30 години в книгата си „Велики гласове“ (Metzler, издадена с мека корица от „Suhrkamp“): „Отвъд всичко красивото пеене, гласът и изкуството на Дженет Бейкър пренасят нещо специално, което може да се опише като аура на величие, простота, яснота и спокойствие. Толкова ясен и открит, колкото лицето й (с онзи характерен гърбав нос) е нейният глас и пеене. Чувствеността и емоцията са опитомени, нейното мецосопрано притежава красота, която не завладява, а раздвижва и докосва.”
(край на превода)
Сега втората публикация във връзка с днешния 90-годишен юбилей на Дженет Бейкър:
Портал „OPER!“
Janet Baker: The British Dame
Zum 90. Geburtstag der großen Altistin und Mezzo-Sopranistin
Ein Treffen mit ihr – im Keller der Wigmore Hall in London – gehört zu den Höhepunkten meines beruflichen Lebens. Vielleicht auch, weil Janet Baker bei diesem Interview bereitwillig ihr Credo enthüllte. Es bestand darin, alles „full-blooded“ singen zu wollen. Also mit Heißblut – und gerade nicht britisch reserviert oder mit Understatement, so wie man das sonst von ihren Landsleuten erwartet. Das Geheimnis ihrer Kunst bestünde demnach im Nichtbritischen. Im Ausnahmecharakter dessen also, was sie tat.
Lange hatte man diese scheue Sängerin „for granted“ genommen, sie also für gegeben angesehen, ohne sie vollständig ernst zu nehmen. Die Stimme der am 21. August 1933 in Hatfield (South Yorkshire) geborenen Sängerin besaß weiche Bitterstoffe – und eine Spur ingwerartigen Brennens womit sie allem, was sie sang, eine unverwechselbare Note verlieh. Die große Geste, das opernhaft-dicke Auftragen, war ihr fremd. Doch gerade so konnte sie Opernrollen wie Donizettis Maria Stuarda (gesungen auf Englisch, unter Charles Mackerras) zu ungeheuer sublimer Wirkung bringen. In der Dosierung lag ihr Zauber.
Jetzt weiterlesen!
(Dies ist Premiummaterial. Testen Sie unsere Angebote, um den gesamten Artikel zu lesen).
Hier anmelden, wenn Sie bereits Abonnent sind.
(край на цитата)
Превод:
ПОРТАЛ “ОПЕРА!”
Дженет Бейкър: Британската дама
За 90-ия рожден ден на големия контраалт и мецосопран
От Кай Луерс-Кайзер
7 юли 2023 г.
Срещата с нея – в мазето на Уигмор Хол в Лондон – е един от най-важните моменти в професионалния ми живот. Може би и защото Дженет Бейкър охотно разкри своето кредо в това интервю. Искаше се да изпее всичко пълнокръвно. Така че с гореща кръв – и просто не британски сдържано или с подценяване, както бихте очаквали от техните сънародници. Следователно тайната на тяхното изкуство ще се крие в не-британците. В изключителния характер на това, което тя направи.
Дълго време тази срамежлива певица беше приемана „за даденост“, без да я приемат напълно на сериозно. Родена на 21 август 1933 г. в Хатфийлд (Южен Йоркшир), гласът на певицата притежаваше мека горчивина – и намек за изгаряне като джинджифил, което придаваше на всичко, което пееше, безпогрешна нотка. Големият жест, оперното помпозно тълкуване й бяха чужди. Но точно по този начин тя успя да доведе до изключително възвишен ефект оперни роли като „Мария Стюарда“ на Доницети (изпята на английски, дирижирана от Чарлз Макерас). Магията беше в дозировката.
Прочетете сега!
(Това е първокласен материал. Опитайте нашите обяви, за да прочетете цялата статия).
Регистрирайте се тук, ако вече сте абонат.
(край на превода)
Жалко, както виждаме, само началото на статията може да се чете в Интернет. По тази причина спирам до тук …
Драги приятели, тази сутрин на 21 август 2023 г. преди да пусна във ФБ статията ми за Дженет Бейкър, реших да погледна за последен път дали няма нещо ново за нея от вчера в Интернет във връзка с днешния й рожден ден. Наистина, тази сутрин авторитетната медия „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ е публикувала статия за нея с автор Юрген Кестинг – един от най-известните музикални критици в Германия, заедно с хубава снимка на юбилярката. На снимката е написано на немски език: „Janet Baker im September 1973 bei einem Konzert mit dem London Symphony Orchestra in Ely Cathedral, Cambridgeshire“, в превод на български: „Дженет Бейкър през септември 1973 г. в концерт с Лондонския симфоничен оркестър в катедралата „Ели“, Кеймбриджшър“.
Веднага реших като финал на днешната ми статия да поместя тази публикация в оригинал, после в мой превод на български:
Портал „Frankfurter Allgemeine Zeitung“
JANET BAKER WIRD 90
Singen von ernsten Dingen
VON JÜRGEN KESTING
AKTUALISIERT AM 21.08.2023 08:28
Dem Opern-Jetset hat sie genau so widerstanden wie der Routine des Ausdrucks. Dadurch konnte sie ihre Kunst perfektionieren. An diesem Montag wird die Mezzosopranistin Janet Baker neunzig Jahre alt.
Sich am schönen Klang einer Stimme zu berauschen, losgelöst vom Sinn des Wortes, zeuge „von einer Amnesie des Geistes“, schrieb der Komponist Reynaldo Hahn in seinem Buch „Du chant“. Die englische Mezzosopranistin Janet Baker hat all ihre Energien darauf verwandt, die Sinneinheit von Wort und Musik zu erschließen. „Ich habe meine Stimme immer als Mittel der Verständigung und der Kommunikation verstanden und nicht als Qualität, die mich von den anderen absetzt.“ Damit hat sie implizit ein Credo abgelegt: „Ich möchte von ernsten Dingen singen und nicht von trivialen Erlebnissen.“ Zu spüren ist die gleichermaßen intellektuelle wie emotionale Kraft ihres Singens im stammelnden Abschiedsgesang der Ottavia in Monteverdis „L’Incoronazione di Poppea“ oder in Didos Abschied in Henry Purcelles „Dido and Aeneas“: Wir hören die Klage der Welt aus einem Menschen.
„Ich wurde unter Druck gesetzt“
Nach ersten musikalischen Erfahrungen im Kirchenchor ihrer Heimatstadt Hatfield (York) und dem Studium bei Helene Isepp schloss sich Janet Baker 1955 den Ambrosian Singers an. Ein Jahr später gewann sie den zweiten Preis des von der „Daily Mail“ ausgelobten Kathleen-Ferrier-Wettbewerbs, absolvierte Liederkurse bei Meriel St Clair für die französische Mélodie und bei Lotte Lehmann für das deutsche Lied. Am Morley College debütierte sie 1958 in der Titelpartie von Glucks „L’Orfeo“. In den folgenden Jahren sang sie für die Handel Opera Society, die English Opera Group, am Sadler’s Wells Theater, bei den Festivals in Glyndebourne und Edinburgh, an der Scottish Opera und an der Covent Garden Opera. 1962 folgte sie der Einladung von Peter Pears, mit dem Ensemble English Opera Group in Drottningholm und Aldeburgh die Partie der Dido in Henry Purcells „Dido und Aeneas“ zu singen.
Der Erfolg führte zu Aufführungen der von Britten aktualisierten „Beggar’s Opera“, von „Albert Herring“, der Fernsehoper „Owen Wingrave“ und „The Rape of Lucretia“. Doch widmete sie sich in den ersten Jahren ihrer Laufbahn überwiegend der geistlichen, oratorischen und konzertanten Musik, erst seit Mitte der Sechzigerjahre, auf dem Höhepunkt der stimmlichen Entwicklung, den Opernpartien von Händel, Rameau, Mozart, Gluck, Berlioz und Britten. Den Lockungen für Starauftritte in den Musikmetropolen hat sie widerstanden: „Ich wurde unter Druck gesetzt“, sagte sie in einem Gespräch mit der Londoner „Times“, „eine internationale Opernsängerin zu werden. Einige europäische Bühnen boten sogar Carte blanche für die Auswahl der Rollen.“ Sie lehnte ab, weil sie durch die Arbeit in Aldeburgh und Glyndebourne gewohnt war, sorgfältig und mit vertrauten Kollegen zu studieren; und auch deshalb, weil sie viele Kollegen erlebt hatte, die „von Stadt zu Stadt jettend ihre Stimmen ruiniert haben“.
Extreme der Leidenschaft
Was die Wahl des Repertoires betrifft, war sie so klug, die Musik Rossinis zu meiden, nicht aus stimmlichen Gründen, sondern wegen ihrer „Gestimmtheit“; während sie den „dramatischen“ Mezzo-Partien Verdis ausgewichen ist, weil ihre Stimme nicht die metallische Brillanz mitbrachte. Doch ist in ihren Darstellungen von Glucks Orfeo, von Mozarts Vitellia in „La Clemenza di Tito“ (einer Lady Macbeth des 18. Jahrhunderts) oder von Brittens „The Rape of Lucrezia“ immer zu spüren, welche Leidenschaft in der Musik glüht und welche Person hinter den Extremen der Leidenschaft steht. Von der Opernbühne nahm sie 1982 Abschied als Mary Stuart (von Gaetano Donizetti) in London und als Orfeo in Glyndebourne und in der Londoner Albert Hall. Zu früh, wie ihre Bewunderer sagten. Aber in einem Traum, so sagte sie, habe sie eine ferne Stimme gehört, die ihr sagte, dass sie sich verabschieden könne. „Ich hatte getan, was ich tun musste.“
Ihr diskographisches Erbe ist nicht nur numerisch riesig, sondern auch von großem Gestaltenreichtum. Es gibt, in polemischer Zuspitzung gesagt, Sänger, die man nach drei ihrer dreißig oder sieben ihr siebzig Aufnahmen kennt, sei es wegen des Wohlklangs, sei es wegen ihres routinierten Allzweck-Espressivos. Wie anders Baker! Ihre Stimme diente immer als Stimme der Musik. Wie fast alle Sänger ist sie am „besten“, wenn sie in ihrer eigenen Sprache singt; wenn sie die Wort-Musik von John Dowland, Thomas Campion und Henry Purcell bis hin zu Benjamin Britten, Vaughan Williams, Roger Quilter, Frederick Delius und Edward Elgar erklingen lässt. Aber auch mit ihren Aufnahmen der Musik von Bach, Schubert, Schumann und Mahler wie der von Cavalli, Monteverdi, Fauré und Berlioz beschenkt sie ihre Hörer mit den Wunschbildern des erfüllten Augenblicks. An diesem Montag wird Dame Janet Baker neunzig Jahre alt.
(край на цитата)
Превод:
Портал “Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”
ДЖЕНЕТ БЕЙКЪР НАВЪРШВА 90
Пеене на сериозни неща
ОТ ЮРГЕН КЕСТИНГ
ОБНОВЕНА НА 21.08.2023 г. 08:28 часа
Тя се съпротивляваше на оперния джет сет, както и на рутината на изразяване. Това й позволи да усъвършенства своето изкуство. Мецосопранът Дженет Бейкър навършва деветдесет този понеделник.
Да бъдеш опиянен от красивия звук на глас, откъснат от значението на думата, свидетелства за „амнезия на духа“, пише композиторът Рейналдо Хан в книгата си „Du chant“. Английското мецосопрано Дженет Бейкър е посветила цялата си енергия, за да разкрие единството на смисъла между думите и музиката. „Винаги съм разбирала гласа си като средство за разбирателство и общуване, а не като качество, което ме отличава от другите.“ По този начин тя имплицитно заложи кредото: „Искам да пея за сериозни неща, а не за тривиални преживявания.” Можете да усетите интелектуалната и емоционална сила на нейното пеене в колебливата прощална песен на Отавия в “Коронацията на Попея” от Монтеверди или в прощалната песен на Дидо в “Дидо и Еней” на Хенри Пърсел: чуваме оплакването на свят в едно човешко същество.
“Бях притисната”
След натрупване на първоначален музикален опит в църковния хор в родния й град Хатфийлд (Йорк) и обучение при Хелене Изеп, Джанет Бейкър се присъединява към „Ambrosian Singers“ през 1955 г. Година по-късно печели втора награда в конкурса „Kathleen Ferrier“, организиран от “Daily Mail”, завършва курсове по песни при Meriel St Clair за френска мелодия и при Lotte Lehmann за немска песен. Дебютира в „Morley College“ през 1958 г. в главната роля от „L’Orfeo“ на Глук. През следващите години тя пее за „Händel Opera Society“, „English Opera Group“, „Sadler’s Wells Theatre“, участва на фестивалите в Глайндбърн и Единбург, както и за „Scottish Opera“ и „Covent Garden Opera“. През 1962 г. тя приема покана от Питър Пиърс да пее ролята на Дидо в „Дидона и Еней“ на Хенри Пърсел с Английската оперна група в Дротнингхолм и Алдебург.
Успехът довежда до изпълнения на опери от Бенджамин Бритън: актуализираната му опера „Beggar’s Opera“, „Алберт Херинг“, телевизионната опера „Owen Wingrave“ и „Похищението на Лукреция“. Въпреки това, в ранните години на кариерата си тя се посвещава предимно на сакралната, ораториалната и концертната музика, едва от средата на 60-те години, на върха на вокалното си развитие, на оперните роли в творби от Хендел, Рамо, Моцарт, Глук, Берлиоз и Бритън. Тя устоява на примамката за звездни изяви в музикалните метрополии: „Бях подложена на натиск“, казва тя в интервю за „London Times“: „да стана международна оперна певица. Някои европейски театри дори предложиха картбланш за подбор на роли.” Тя отказва, защото, след като е работила в Алдебург и Глайндбърн, е свикнала да учи внимателно и с доверени колеги; а също и защото е виждала много колеги, които „летяха от град на град и съсипаха гласовете си“.
Крайности на страстта
Що се отнася до избора на репертоар, тя е достатъчно мъдра, за да избегне музиката на Росини, не поради вокални причини, а заради нейното „настроение“; поради което тя избягва “драматичните” мецо партии на Верди, защото гласът й не носи метален блясък. Но в нейните изображения на „Орфей“ от Глук, Вителия в „Милосърдието на Тит“ от Моцарт (една Лейди Макбет от 18-ти век) или „Похищението на Лукреция“ от Бритън, винаги можете да усетите коя страст грее в музиката и кой човек стои зад крайностите на страстта. Тя напуска оперната сцена през 1982 г. като Мария Стюарда (от Гаетано Доницети) в Лондон и като Орфей в Глайндбърн и в „Албърт Хол“ в Лондон. Твърде рано, както казваха нейните почитатели. „Но на сън“, казва тя, „чух далечен глас, който ми каза да се сбогувам“. Аз направих това, което трябваше.
Дискографското й наследство е не само числено огромно, но и богато по форма. За да го кажем направо, има певци, които разпознавате след три от техните трийсет, или след седем от седемдесет записа, или поради тяхната благозвучност, или поради тяхната многоцветна експресивност. Колко различна е Бейкър! Нейният глас винаги е служил като глас на музиката. Като почти всички певци, тя е “в най-добрата си форма”, когато пее на собствения си език; когато тя озвучава словесната музика на Джон Доуланд, Томас Кемпиън и Хенри Пърсел до Бенджамин Бритън, Вон Уилямс, Роджър Куилтър, Фредерик Делиус и Едуард Елгар. Но също така със своите записи на музиката на Бах, Шуберт, Шуман и Малер, както и тази на Кавали, Монтеверди, Форе и Берлиоз, тя представя на своите слушатели идеалните образи на изпълнения момент.
Дейм Дженет Бейкър навършва деветдесет години този понеделник.
(край на превода)
В статията на Юрген Кестинг има на няколко места музикални примери – творби в изпълнение на Дженет Бейкър, поради което посочвам линк към статията, за да се слушат тия нейни изпълнения:
Нека днес на 21 август 2023 г. да поздравим за 90-та й годишнина британската певица Дейм Дженет Бейкър и да й пожелаем добро здраве и щастлив личен живот.
………………
Изпълнение на Дженет Бейкър:
Janet Baker sings Dido’s Lament from Dido and Aeneas 1965 …
…..
Изпълнение на Дженет Бейкър:
Mahler: Ich bin die welt abhanden gekommen- Janet Baker …
…..
Изпълнение на Дженет Бейкър:
Janet Baker: 6 Lieder by Strauss (Morgen, Befreit, Ständchen …
……
Изпълнение на Дженет Бейкър:
Mahler, Rückert-Lieder, NPO/Barbirolli, Janet Baker (1969
…..
Изпълнение на Дженет Бейкър:
Janet Baker: “O rest in the Lord”
…….