Британското мецосопрано и алт Дженет Бейкър празнува кръгъл рожден ден
Драги приятели на оперната музика, на 21 август 2018 г. навърши 85 години една от най-известните оперни певици на Великобритания през втората половина на миналия век – мецосопранът Дженет Бейкър (Janet Baker). В този ден имах важен ангажимент и не можах да отбележа кръглия юбилей, поради което правя същото днес на 26 август, понеже на тази дата нямам планирана статия за друг оперен деец.
Нека отбележа още в началото, че на 21 август моята ФБ-приятелка от Бургас – диригентката Вяра Михайлова беше пуснала във ФБ едно интересно видео, публикувано на 22 юни 2016 г. в YouTube, в което Дженет Бейкър и нейната колежка – прочутият мецосопран Джойс Ди Донато разговарят около 55 минути в лондонския „Ковънт Гардън“ по различни въпроси на оперното изкуство. Понеже съдържанието е твърде интересно, цитирам линк към него:
Ето и няколко изречения от видеото в оригинал на английски език:
„A unique event with two of the greatest mezzo-sopranos of their generations. Watch Joyce DiDonato and Dame Janet Baker discuss the roles that have inspired them, the technique of singing and advice for the next generation.
They also discuss what the artform of opera needs to do to survive.
American mezzo-soprano Joyce DiDonato made her Royal Opera debut in 2003 as Fox (The Cunning Little Vixen), and has since returned to sing Rosina (Il barbiere di Siviglia), Donna Elvira (Don Giovanni, including on tour with The Royal Opera to Japan), Cendrillon, Elena (La donna del lago), Maria Stuarda and in Plácido Domingo’s 2012 Operalia concert. She returns in the 2015/16 Season to sing Charlotte (Werther).
DiDonato grew up in Kansas and studied music education at Wichita State University and singing at the Academy of Vocal Arts, Philadelphia, on the Santa Fe Opera’s Apprentice Singer Program (1995) and on San Francisco Opera’s Merola Young Artists Program (1997). She won second prize in Operalia in 1998 and has gone on to win international acclaim in bel canto and other repertories. Engagements include Composer (Ariadne auf Naxos), Sycorax (The Enchanted Island), Angelina (La Cenerentola), Isolier (Le Comte Ory) and Maria Stuarda for the Metropolitan Opera, New York, Cendrillon for the Liceu, Barcelona, Rosina for Vienna State Opera, Octavian (Der Rosenkavalier) for La Scala, Milan, Idamante (Idomeneo) for Paris Opéra and Edinburgh Festival, Elena for Paris Opéra and Santa Fe Festival and Sister Helen Prejean (Heggie’s Dead Man Walking), Béatrice (Béatrice et Bénédict) for Houston Grand Opera and Romeo (I Capuleti e i Montecchi) in concert for Deutsche Oper Berlin.
DiDonato appears regularly at the world’s leading concert halls and sang at the 2013 BBC Last Night of the Proms. Her wide discography includes seven solo albums. She was the 2010 Gramophone Artist of the Year, won a Grammy Award for Best Classical Vocal Solo in 2012 and in 2015 won Female Singer of the Year at the ECHO Klassik Awards.
(край на цитата)
Ако човек познава по-добре британските оперни артисти от втората половина на миналия век, веднага ще се съгласи с определението, което дадох за Бейкър. Не случайно през 1976 г. кралица Елизабет II й връчва почетната титла „Dame Commander of the Order of the British Empire“. Бейкър е получила и други високи отличия и награди: „Leonie Sonning Music Prize of Denmark“ (1979), „Order of the Companions of Honour“ (1993). През 1991 г. Бейкър е избрана за ректор на университета в Йорк, където остава на този пост повече от 10 години.
Едва ли някои от моите читатели вече ще си спомнят, че на 21 август 2013 г. аз писах тук във Фейсбук статия за нея – не много обширна – тя имаше точно преди пет години кръгъл юбилей – навършването на 80 години. Много от читателите ми през 2014 г. не знаеха това, ето защо на тази дата през 2014 г. повторих тази статия от 2013 г., като след нея добавих нещо, което до тогава не ми беше познато: във връзка с този 80-годишен юбилей на Бейкър двама немски музикални журналисти са я посетили в Лондон и са направили интеревю с нея, което е твърде интересно, понеже съдържа нейни оригинални изказвания, които до голяма степен обрисуват характера и мнението й по дадени въпроси. Ето защо след статията от 2013 г. се спрях през 2014 г. на това интервю. А сега през 2018 г. какво ново ще има? Няма новини – г-жа Бейкър сигурно почива в родината си (може и другаде), тя е направила толкова много през активната си възраст, не е необходимо да работи до край. Но новото ще бъде това, че до сега не съм давал списък на нейната дискография, а тя е впечатлителна. В Уикипедия-страниците за нея (на 15 различни езика) има обширни биографични информации, но дискографията й е най-добре подредена на италиански език, както и на английски. Предпочитам първия списък, той е по-подробен от втория. Това ще стане в края на статията.
Сега текста от 2013 г., после този от 2014:
„Драги приятели на оперната и концертна музика – днес на 21 август 2013 г. празнува своя 80-ти рожден ден прочутата английска оперна и концертна певица – мецосопранът Дженет Бейкър (Janet Baker), също известна в алтови партии от оратории и барокови опери. Още от дете Бейкър проявява силно влечение към класическата музика и е подкрепена в това отношение от родителите си. Тя е родена на 21 август 1933 г. в графството Йоркшър, после прекарва като девойка няколко години в Йорк и в Гримсби, където обръща внимание с пеенето си като аматьорка.
През 1953 г. заминава за Лондон, като учи пеене при Helene Isepp и Meriel St. Clair, проявява се също като концертна певица. Три години по-късно Бейкър спечелва първа награда на певческия конкурс на името на Kathleen Ferrier. След това заминава за Австрия, където следва в „Salzburger Mozarteum“. Първата й по-голяма изява е в оперния клуб на университета в Оксфорд през 1959 г. в ролята на Роза в операта „Тайната“ от Бедржих Сметана (на чешки: „Tajemství“), опера в 3 действия.
През същата година е дебюта й на летния оперен фестивал в Глайндбърн. През следващите години се изявява на всички по-значителни сцени във Великобритания. Тя се профилира главно в роли от барокови опери – Хенри Пърсел, Глук, Хендел, Монтеверди, после и в опери от Моцарт, Вагнер, Берлиоз, Доницети, Белини, Рихард Щраус, Бенджамин Бритън. Почти всяка година взема участие на известните музикални фестивали в Единбург и Глайндбърн.
Международната й кариера започва от 1960 г. преди всичко в концерти и рецитали с песни, участия като солистка в ораторийна музика и кантати – предимно от Бах. Музикалната критика я оценява като „една от най-значителните в генерацията си изпълнителка на ораторийна и песенна музика в целия свят“. Често бива придружена на пиано от Martin Isepp и Gerald Moore при изпълнение на цикли от песни, не само от английски, но и такива от френски и немски автори. Пее също и със съпровод на оркестър, като: „Nuits d’ète“ от Берлиоз, „Sea Pictures“ от Едвард Елгар, циклите „Kindertotenlieder“ и „Rückert-Lieder“ от Густав Малер. Тези произведения принадлежат към най-добрите й изпълнения и днес се считат за показателни.
Значителните й оперни прояви започват в средата на 60-те години, главно в бароков репертоар. Специално в оперите на Хенри Пърсел от края на 17-и век Бейкър постига статут на особено добра тълкувателка на този автор и критиката отбелязва между другото: „алтовият глас на тази артистка, който често се сравнява с този на знаменитата Kathleen Ferrier се отличава с плътността на тона си, както и с майсторското й изкуство на интерпретация“. Особено постижение е ролята й на Лукреция в операта на Бритън „Похищението на Лукреция“ с премиера през 1946 г. в Глайндбърн. Запис на тази опера с участието на Бейкър в главната роля през 1970 г. и под диригентството на автора е направен от фирмата „Decca“ (2 CD’s).
Докато Бейкър е известна по целия свят като ораторийна и концертна певица, нейните оперни прояви се ограничават само във Великобритания. По този начин тя е успяла да контролира изцяло дейността си, да внимава особено със запазване цялата стойност на гласа си, без да прекалява с неговото изтощаване. Последното й участие на оперна сцена бива документирано чрез филм със заглавие „Full Circle“ и завършва през 1982 г. в Глайндбърн с представяне на операта „Oрфей и Евридика“ от Глук. След това тя продължава още известно време концертната си кариера.
Още през 1976 г. кралица Елизабет II й връчва почетната титла „Dame Commander of the Order of the British Empire“. Бейкър е получила и други високи отличия и награди : „Leonie Sonning Music Prize of Denmark“ (1979), „Order of the Companions of Honour“ (1993). През 1991 г. Бейкър е избрана за ректор на университета в Йорк, където остава на този пост повече от 10 години.
(край на статията от 2013 г.)
А сега текста на интервюто от 2013 г., което в оригинал е на немски език. Отделни части ще преведа на български език, но искам да добавя, че авторът – известният немски музикален журналист и коментатор Kai Luehrs-Kaiser, който често пише рецензии за авторитетното оперно списание „Opernwelt“ (за мен най-изтъкнатото списание в областта на оперното изкуство въобще, публикува се от много години в Германия) предава интересни мисли на юбилярката, които звучат в немския оригинал друго яче в сравнение с превод. По тази причина ще бъда скромен при превода. На това място искам да отбележа, че откакто в Интернет (по-точно в Гугъл) има тази „служба“ за компютърни преводи, за много хора по света това е голямо облегчение, когато става въпрос за груби преводи, а не за художествена литература. След като имаме грубия превод на един текст с оперна тематика, достатъчно е едно прочитане и вече сме информирани за смисъла на казаното. При това толкова оперни текстове са една смесица от заглавия, автори и названия на оперни творби, диригенти и пр., така че не виждам смисъл в един буквален превод.
Ще ви направи особено впечатление отношението на Дженет Бейкър спрямо диригента Херберт фон Караян, което показва един независим и силен характер, който не се подчинява на всяко едно действие на световно прочути имена и личности. Подобно нещо бях констатирал вече при финландския бас Мати Талвела (финландският Шаляпин). Помните ли какво писах на неговия рожден ден на 4 февруари за отношението му към Караян? Ето цитат от тази статия: „Прави впечатление големия брой записи с Херберт фон Караян, който привлича Талвела в Байройт и доста го лансира по-късно, за съжаление това не трае до край. В едно интервю от 1968 г., когато връзката им вече е прекъсната поради сравнително сложните отношения между двамата, той казва между другото: „По характер аз не съм в никакъв случай момче, а г-н фон Караян желае в неговото обкръжение от музикални изпълнители да има хора, които да считат за „земна благодат“ докосването до неговата дреха …. Караян е действително великолепен диригент и създава музика от висока класа. Утешава ме факта, че в света има и други отлични диригенти и възможността да се работи не се ограничава само с него“.
(край на цитата).
А сега интервюто с Дженет Бейкър:
Die Frau, die Karajan entkam
Mahler singen und trotzdem natürlich bleiben – das gelang nur einer: Die großartige britische Mezzosopranistin Janet Baker wird 80. Zu deutschen Dirigenten hatte sie ein angespanntes Verhältnis. (превод: „жената която отбягна Караян“ – да пее Малер и въпреки това да остане естествена – това се удаде само на една: великолепният британски мецосопран Дженет Бейкър навършва 80 години. Към немски диригенти тя имаше напрегнато отношение).
Von Kai Luehrs-Kaiser
Edle, empfindungsvolle Seele: Janet Baker wurde sie die erste Britin, die sich als ausgeprägte Bühnendarstellerin empfand.
Es war eine Überwindung. Selbst wenn Londoner Freunde in den letzten Jahren Interview-Anfragen an Janet Baker weiterleiteten, hatte sie immer höflich geantwortet: “Ach, nein … not even for you.” Im Vorfeld ihres 80. Geburtstages lud sie dann überraschend zwei deutsche Journalisten in die Kellerbar der Londoner Wigmore Hall. An die Stätte einstiger Triumphe. Klein, aufrecht und damenhaft steigt sie danach in ein schwarzes Taxi mit abgedunkelten Scheiben. Im altmodischen Kamelhaarmantel. Da wirkt sie genau wie eine königliche, schlankere Ausgabe von Miss Marple.
Ihr legendärer Status war ihr stets bewusst. Keine andere englische Sängerin seit dem ehemaligen Post-Fräulein Kathleen Ferrier stieg so sehr zum Inbegriff britischer Gesangskunst auf. Ihr sanft getönter Mezzo, mit leicht elegischer Sepia-Färbung, war für fast alles geeignet. Und umgab es mit einem vornehm melancholischen Flor – von höchstem, atmosphärischem Appeal! Als Mahler-Interpretin der ersten Wiederentdeckungsstunde war sie damit ideal. Sie wurde die Protagonistin so mythischer Mahler-Dirigenten wie John Barbirolli, Leonard Bernstein und Otto Klemperer.
Vor Otto Klemperer hatte sie Angst
“Mahler lag mir”, sagt sie schlicht. Um süffisant hinzuzufügen: “Klemperer hätte mich früher, da bin ich sicher, ohne Weiteres um den Block gejagt. Sein Ruf war beängstigend. Aber seine Asche war schon erkaltet.” Stattdessen schwört sie bis heute auf Carlo Maria Giulini, der sie zu Verdi brachte. Giulini entsprach ganz dem zurückhaltenden Natürlichkeitsideal, das für Baker verbindlich blieb.
Ihr Vater war Ingenieur gewesen. “Ich komme aus bescheidenen Verhältnissen, in denen Musik kaum eine Rolle spielte.” Musikalisch fand sie ihre Heimat im Chorgesang. Und arbeitete nebenbei als Bankangestellte. “Die Oper hatte damals noch ein leicht schmutziges Image in Großbritannien”, so Baker.
Sie bewies Pionier-Qualitäten
Also wurde sie die erste Britin, die sich als ausgeprägte Bühnendarstellerin empfand. Sie ging sogar auf Distanz zum Gesangsstil ihres Landes. “Mit John Eliot Gardiner etwa – ich muss es zugeben, obwohl ich mit ihm befreundet bin – hätte es nicht gut geklappt”, so Baker im Hinblick auf die heute dominante historische Aufführungspraxis. “Es hätte mir genau das gefehlt, was ich Vollblut nenne.”
Tatsächlich bewies Baker Pionier-Qualitäten, nicht zuletzt bei der Entdeckung der Barockopern von Purcell, Händel und Cavalli. Leider zu oft unter Leitung des heute belächelten Raymond Leppard. Ihre Vorliebe für saftige Opernkost reichte bis zu Berlioz’ “Troyens” und fand den bis heute wichtigsten Niederschlag in Mozarts “Titus” und “Così” unter Colin Davis.
Perfekter Ausdruck ihrer Zeit
Bakers Fähigkeit zu einem konsonanten, milden und unnachahmlich “stickigen” Andicken der Töne wirken bis heute überwältigend. Man ist erstaunt, wie individuell diese Sängerin sich entwickeln konnte. In einer Zeit größter Konkurrenz! Sie selber hat verschiedentlich betont, es habe damals eine ganze Reihe ähnlich talentierter Sängerinnen neben ihr gegeben. Vielleicht war sie deswegen ein so perfekter Ausdruck ihrer Zeit. Nachzuhören in einer gerade erschienenen Box der verblichenen EMI mit zwanzig kostbaren CDs.
Da Janet Baker ihre Opernauftritte weitgehend auf Großbritannien beschränkte, wurde sie im Rest der Welt eher als Konzert- und Oratoriensängerin berühmt. Ein Konflikt mit Herbert von Karajan – sie hatte ihm aufgrund eines bestehenden Vertrags absagen müssen – führte dazu, dass sie nicht Teil des glamourösen Festspielbetriebs wurde. Gewiss wäre sie ein Fremdkörper darin geblieben. “Karajan mochte es, Menschen – und Stimmen – zu modellieren. Ich mag das nicht.” (превод: тъй като Дженет Бейкър ограничава оперните си изяви изключително във Великобритания, тя е известна в останалия свят предимно като концертна и ораторийна певица. Един конфликт с Херберт фон Караян – поради отказа й да има изява при него заради подписан вече договор – довежда до това, че тя не става част от гланцовия живот на музикалните фестивали. Положително тя би изглеждала като чуждо тяло в него. „На Караян се иска, хора и гласове да бъдат моделирани. Аз не обичам това“.
Britten komponierte für sie “Phädra”
Als sie im Zenit ihrer Karriere stand, komponierte Benjamin Britten für sie seine “Phädra”-Kantate. “Aus heiterem Himmel. Aber Britten verstand meine Stimme und alles, was damit zusammenhängt.”
Zum Leitspruch wählte sie: “Don’t believe your own publicity!” Denn ihre Presse war immer gut. “Man beginnt zu glauben, dass man tatsächlich etwas Spezielles ist. Daran glaube ich nicht.”
Schon 1982, sie war noch keine 50, verabschiedete sie sich von der Bühne. Und ließ sich später für mehr als zehn Jahre zur Kanzlerin der Universität York wählen. “Da habe ich doch noch zu reden gelernt.” Janet Baker gelang es, eine Ikone der Natürlichkeit zu werden – und zu bleiben. Heute wird sie 80 Jahre alt. In London, wo sonst.
(край на интервюто)
Интересни мисли и изводи, които показват таланта и възможностите й, след като Бенджамин Бритън компонира специално за нея кантатата си “Phädra”. Също ме учудва факта, че още преди да навърши 50 години, тя се отказва от певческа дейност. А защо не, след като после е ректор на универсисета в Йорк повече от 10 години? Колко е хубаво човек цял живот да не работи едно и също нещо. Важно е, че е постигнала онова, което е желала – да бъде на едно ниво като незабравимата за британците тяхна певица Kathleen Ferrier. В една критика за Бейкър се казва (превод от немски език): „Алтовият глас на тази артистка, винаги сравняван с този на великата Kathleen Ferrier, се отличава с дълбочината на тона, както и чрез нейното образцово изкуство на интерпретацията“.
А сега в края на тази статия цитирам нейната дискография. Любителите на барокова музика едва ли могат да намерят по-издържано и подбрано съдържание на творби от тази епоха. Авторите на тази дискография на италиански език са толкова прецизни, в някои заглавия даже са дали наградите, които Дженет Бейкър е получила за даден запис:
CD parziale
- Bach, Passione Matteo (sel.) – Richter/Mathis/Baker/Schreier, 1980 Archiv Produktion
- Bach, Arias – Dame Janet Baker/Sir Neville Marriner – EMI – Grammy Award per Best Classical Vocal Solo 1978
- Bach, Mass in B Minor, BWV 232 – Agnes Giebel/Dame Janet Baker/Franz Crass/Hermann Prey/New Philharmonia Orchestra/Nicolai Gedda/Otto Klemperer, 1968 EMI Great Recordings of the Century
- Bach, Mass in B Minor – Academy of St. Martin In the Fields/Academy of St. Martin in the Fields Chorus/Dame Janet Baker/Margaret Marshall/Robert Tear/Samuel Ramey/Sir Neville Marriner, 1978 Philips
- Bach, Cantatas – Consortium Musicum/Dame Janet Baker/Dame Joan Sutherland/Elly Ameling/Geraint Jones/Wolfgang Goennenwein, EMI
- Bach & Handel: Solo Cantatas & Vocal Works – Dame Janet Baker/Sir Neville Marriner, EMI
- Beethoven: Missa Solemnis, Mass Op. 86 – Carlo Maria Giulini/Dame Janet Baker/Elly Ameling/Hans Sotin/Heather Harper/London Philharmonic Orchestra/Marius Rintzler/New Philharmonia Chorus/Robert Tear/Theo Altmeyer, EMI
- Bellini, I Capuleti e I Montecchi – Beverly Sills/Dame Janet Baker/Giuseppe Patane/New Philharmonia Orchestra/Nicolai Gedda, EMI
- Berlioz, Romeo et Juliette – Dame Janet Baker/The Philadelphia Orchestra/Westminster Choir, EMI
- Berlioz: Nuits d’été, Op. 7 – Dame Janet Baker/London Symphony Orchestra/New Philharmonia Orchestra/Sir Alexander Gibson/Sir John Barbirolli, EMI
- Berlioz: Les Nuits d’été – La Mort de Cléopâtre – Les Troyens (Excerpts) – Alexander Gibson/Dame Janet Baker/Gwynne Howell/London Symphony Orchestra/New Philharmonia Orchestra/Sir John Barbirolli, EMI Great Artists of the Century
- Berlioz, L’Enfance du Christ – Dame Janet Baker/Eric Tappy/Jules Bastin/London Symphony Orchestra/Sir Colin Davis/Sir Thomas Allen/The John Alldis Choir, 1977 Philips
- Berlioz, Béatrice et Bénédict – Dame Janet Baker/Jules Bastin/London Symphony Orchestra/Sir Colin Davis, 1978 Philips
- Britten, The Rape of Lucretia – Phaedra – Benjamin Britten/Dame Janet Baker/English Chamber Orchestra/Heather Harper/John Shirley-Quirk/Sir Peter Pears/Steuart Bedford, Decca
- Britten: Spring Symphony, Four Sea Interludes – André Previn/Dame Janet Baker/London Symphony Chorus/London Symphony Orchestra/Robert Tear/Sheila Armstrong/St. Clement Danes School Boys’ Choir, 1986 EMI
- Elgar, The Dream of Gerontius – City of Birmingham Symphony Orchestra/Dame Janet Baker/Sir Simon Rattle, 1987 EMI
- Gluck, Opera Arias – Dame Janet Baker/English Chamber Orchestra/Raymond Leppard, 1976 Philips
- Handel, Ariodante – Dame Janet Baker/English Chamber Orchestra/James Bowman/London Voices/Norma Burrowes/Raymond Leppard, 1979 Philips
- Haydn: Nelson Mass – Vivaldi: Gloria in D – Handel: Zadok the Priest – Academy of St. Martin In the Fields/Choir of King’s College, Cambridge/Dame Janet Baker/Elizabeth Vaughan/English Chamber Orchestra/Helen Watts/London Symphony Orchestra/Sir David Willcocks/Sylvia Stahlman/Tom Krause/Wilfred Brown, Decca
- Mahler, Lied von der Erde – Haitink/CGO/Baker/King, 1975 Philips
- Mahler, Kindertotenlieder – Dame Janet Baker/Hallé/New Philharmonia Orchestra/Sir John Barbirolli – 1967 EMI – Grammy Award per Best Classical Vocal Solo 1976
- Mahler: Orchestral Songs – The Song of the Earth – Bernard Haitink/Dame Janet Baker/Hermann Prey/James King/Jessye Norman/John Shirley-Quirk/Royal Concertgebouw Orchestra, Philips
- Mendelssohn, Schumann & Liszt: Lieder – Geoffrey Parsons/Dame Janet Baker, EMI
- Mozart, Così fan tutte – Davis/Royal Opera House Orchestra/Caballé/Baker/Cotrubas/Gedda, 1974 Philips – Grammy Award per Best Opera Recording 1976
- Mozart, La Clemenza di Tito – Chorus of the Royal Opera House, Covent Garden/Dame Janet Baker/Lucia Popp/Orchestra of the Royal Opera House, Covent Garden/Sir Colin Davis/Stuart Burrows/Yvonne Minton, 1977 Philips
- Purcell, Dido and Aeneas (Legends Series) – Anthony Lewis/Catherine Wilson/Dame Janet Baker/English Chamber Orchestra/Monica Sinclair/Patricia Clark/Raimund Herincx/The St. Anthony Singers, 1962 Decca
- Purcell: The Fairy Queen, Dido & Aeneas – Aldeburgh Festival Strings/Ambrosian Opera Chorus/Benjamin Britten/Dame Janet Baker/English Chamber Orchestra/Jennifer Vyvyan/Sir Peter Pears/Steuart Bedford, Decca
- Schoenberg: Gurrelieder, Suite for String Orchestra – Alexander Young/Dame Janet Baker/Janos Ferencsik/Julius Patzak/Martina Arroyo/Norman Del Mar/Royal Philharmonic Orchestra, 1974 EMI
- Schubert, Lieder – Dame Janet Baker/Geoffrey Parsons/Gerald Moore, EMI
- Tippett, A Child of our Time etc – BBC Choral Society/BBC Singers/BBC Symphony Orchestra/Dame Janet Baker/Jessye Norman/John Shirley-Quirk/Richard Cassilly/Sir Colin Davis, Decca
- Verdi, Requiem – Quattro Pezzi Sacri (Four Sacred Pieces) – Carlo Maria Giulini/Christa Ludwig/Dame Janet Baker/Elisabeth Schwarzkopf/Nicolai Gedda/NICOLAI GHIAUROV/Philharmonia Chorus/Philharmonia Orchestra, EMI Great Recordings of the Century
- Vaughan Williams: Hodie, Fantasia on Christmas Carols – Dame Janet Baker/London Symphony Orchestra/Sir David Willcocks, 1988 EMI
- Baker – Philips & Decca Recordings 1961-1979 (Original Masters) – Dame Janet Baker, Decca
- The Art of Janet Baker, Decca
- Baroque and Pre-Baroque Masterworks: Monteverdi, Scarlatti, Bach, Handel – Dame Janet Baker, The Great EMI Recordings
- French Mélodies: Berlioz, Ravel, Chausson, Duparc, Fauré, Debussy – Dame Janet Baker, The Great EMI Recordings
- German Lieder: Schubert, Mendelssohn, Schumann, Brahms – Dame Janet Baker, The Great EMI Recordings
- German Lieder: Liszt, Wolf, Mahler, Strauss – Dame Janet Baker, The Great EMI Recordings
- The Very Best Of Janet Baker – EMI
………..
DVD & BLU-RAY parziale
- Mahler, Sinf. n. 1, 2 e 3 – Bernstein/Baker/Ludwig, 1972/1974 Deutsche Grammophon
……
(край на цитата)
Направи ли ви впечатление, има един запис с участието на Николай Гяуров. Ще го цитирам отделно:
- Verdi, Requiem – Quattro Pezzi Sacri (Four Sacred Pieces) – Carlo Maria Giulini/Christa Ludwig/Dame Janet Baker/Elisabeth Schwarzkopf/Nicolai Gedda/NICOLAI GHIAUROV/Philharmonia Chorus/Philharmonia Orchestra, EMI Great Recordings of the Century
(край на цитата)
В края на тази статия искам да споделя нещо, което доста ме разочарова вчера на 25 август: реших в последния момент преди да завърша статията си за Дженет Бейкър да проверя дали тя не е имала евентуално изяви в МЕТ Ню Йорк. Там в репертоара има разбира се опери, в които тя е участвала в Европа. Влизам в архива на МЕТ с името й и оставам възхитен – 32 изяви в периода от 10 април 1944 г. до 21 декември 2004 г. Това ведната ме учуди – как е възможно? Бейкър е родена през 1933 г., как може да пее през 1944 г. на възраст от 11 години – и то в опера като „Бал с маски“ от Верди, а последната й изява да е през 2004 г. – тогава тя е на 71 години, и то в „Катя Кабанова“ от Яначек? При това и двете опери не са в нейния репертоар. Какво се оказа: архивът на МЕТ не е съвършен, какъвто мислех до скоро. Като влязох в списъка на отделните ансамбли по дни, намерих редица певци и певици, които имат фамилно име „Baker”, но малкото им име е съвсем друго – Марк, Джон, Роберт, Мат, но не и Дженет.
Какъв е изводът: програмистите на МЕТ (или на фирмата, която им е правила програмата за този архив) не са си свършили добре работата. В това отношение архива на Виенската държавна опера е много по-съвършен – там като се даде само едното име (малко или фамилно), веднага се явяват всички артисти, които го имат като част от общото им название и човек може да селектира онзи артист, който го интересува. Така че малко съм огорчен от „голямата слава на американските програмисти“. Моля за извинение, но истината си е истина.
Между другото, Дженет Бейкър не е имала изяви на сцената на Виенската държавна опера, проверих това веднага след влизането в архива на МЕТ.
Нека днес на 26 август 2015 г. да поздравим за 85-та й годишнина британската певица Даме Дженет Бейкър, която тя навърши на 21 август и да й пожелаем добро здраве и щастлив личен живот.
………………
Изпълнение на Дженет Бейкър:
Janet Baker sings Dido’s Lament from Dido and Aeneas 1965 …
…..
Изпълнение на Дженет Бейкър:
Mahler: Ich bin die welt abhanden gekommen- Janet Baker …
…..
Изпълнение на Дженет Бейкър:
Janet Baker: 6 Lieder by Strauss (Morgen, Befreit, Ständchen …
……
Изпълнение на Дженет Бейкър:
Mahler, Rückert-Lieder, NPO/Barbirolli, Janet Baker (1969
…..
Изпълнение на Дженет Бейкър:
Janet Baker: “O rest in the Lord”
…….