Оперетната певица и актриса Мими Балканска, родена преди 120 години
Драги приятели на оперната и оперетна музика, днес на 28 юли 2022 г. ще почета кръглите 120 години от рождението на голямата оперетна певица и актриса Мими Балканска, родена на 23 юли 1902 г., макар и това да правя с малко закъснение от 5 дни. Причината е следната:
След като по една случайност късно след обед попаднах днес на една информация в Интернет за Мими Балканска и 120 години от рождението й преди няколко дни, направих справка в моя архив кога съм писал статии за Мими Балканска. Оказа се, че това е било само един път – на 22 юли през 2015 г. Тогава съм изходил от данните за нея в Интернет, където рождената дата е била 22 юли, макар че още през 2015 г. в редица от моите източници датата е 23 юли (например статия на Огнян Стамболиев. За това ще стане дума малко по-долу, тъй като тази вечер ще поместя моята статия от 2015 г. (по липса на време). Нека споделя, че в дните около 22-23 юли не бях почнал още да пиша моите „оперни истории“ и не се бях осведомил за важни дати в този период.
А тази случайност се отнася за една статия от 22 юли 2022 г. относно Мими Балканска в портал, свързан с историята на радиото в България, на която попаднах днес в Интернет. Цитирам тази статия:
Музей за история на радиото в България “Проф. д-р Веселин Димитров”
22 юли 2022 г.
Днес се навършват 120 години от рождението на знаменитата оперетна актриса Мими Балканска (1902, Русе – 1984, София). Всички, които са я познавали – били са с нея на сцената или са я аплодирали от залата, наричат Мими Балканска „чаровница”, „незабравима”, „явление”, „име близко и обичано от всички”. Пътят й в изкуството започва твърде рано – само на 16 години. „Това което наричат „кариера” започнах в театър „Ренесанс” с ролята на Лори във „Феята на карнавала” – споделя певицата през 1939 г. на страниците на изданието за радиопрограма „Илюстрована радиоседмица”. – Оттогава ето вече двайсет години съм лице в лице с публиката, на която поднесох над 120 роли, което прави по 6 роли годишно. От шест години съм постоянна гостенка на Загребския народен държавен оперетен театър, където всякога съм била посрещана много добре и при всяко посещение правят усилия да ме задържат там.” На въпроса: „А защо не се съгласихте?” Мими Балканска дава своя категоричен отговор: „Защото не трябва да ми задавате този въпрос – аз съм българка и нищо не може да замени моята публика, моя народ, моето Отечество.”
В Златния фонд на БНР са съхранени студийни записи на изявената певица, както на отделни арии и дуети, така и на цели оперетни спектакли от чужди и български композитори. Всички те са от средата на 50-те години до 1962-ра и за съжаление не са от младежките и най-ярки години на певицата. Изказванията на Мими Балканска са по различни поводи и годишнини, а последното интервю с нея е направено само две седмици преди кончината й. Повече от 20 души – известни български артисти, диригенти, почитатели са разказали свои спомени за ярката българска оперетна звезда. С любов, възхищение и признателност за нея говорят колегите й Тинка Краева, Видин Даскалов, Илия Йосифов, Констанца Кирова, Лиляна Кошлукова, режисьорът Светозар Донев, композиторът Димитър Вълчев, ценителят Драган Тенев и още много други известни имена.
(край на цитата)
Моя бележка: След тази статия музиколожката проф. Румяна Каракостова е направила следния коментар:
„Точната рождена дата на легендарната ни оперетна актриса е 23 юли и преди няколко дни тя беше корегирана и в интернет-статията на Уикипедия“.
(край на бележката)
Днес на 28 юли 2022 г. (нямам предвидена друга статия) и реших поради този кръгъл юбилей -120 години от рождението на голямата певица и актриса Мими Балканска, да й посветя статия, заедно с редица снимка от нейния живот и кариера. Моля за извинение относно късния час на публикуване.
По-долу цитирам текста на моята статия от 22 юли 2015 г., без да правя никакви промени:
Драги приятели на изкуствата, днес ще започна с едно лого:
„Мими Балканска за мен беше слънце, което светеше, което се раздаваше без остатък. Нашето поколение артисти бяхме наистина щастливи, че можахме да скътаме у себе си по един лъч, който се казва – Изкуство! Тя беше партньор, който омагьосваше, хипнотизираше и с тази магия даряваше радост на всички, които бяхме на сцената и на тези, които изпълваха салона.”
Видин Даскалов
Драги приятели на оперната и оперетна музика, днес на 22 юли 2015 г. има рожден ден – не кръгъл, една от най-легендарните и заслужили оперетни артистки на България – незабравимата Мими Балканска. Само ония, които са имали щастието да я познават лично, като са били на нейни изяви или по друг повод, могат да разказват за нея, за нейната красота, талант, весел и непринуден характер, за цялото обаяние, което се е излъчвало от нея.
Още в началото изниква един въпрос – някои автори пишат, че тя е родена на 23 юли, макар че в малката Уикипедия-страничка за нея на български език (на други езици няма) е дадена рождена дата 22 юли. Тази дата се среща и в редица други информации, тя беше дадена и снощи на моята стена във ФБ, заедно с една снимка, която тази сутрин оспорвах с мои приятели, тъй като мисля, че това не е Мими Балканска, а оперната певица Цветана Табакова, коята е родена 2 години след нея, но имат известна прилика. Как да е, това не е важно, но един от авторите на статия за Мими Балканска – Огнян Стамболиев, чиито публикации често ползвам в моите статии, защото са сериозни, обосновани и в тях няма клюки и неща, които не трябва да се пишат, твърди в статията си, че Мими Балканска е родена на 23 юли, а не на 22 юли. Това не е толкова важно, но за хората, които вярват в хороскопи тази неяснота ще предизвика малко недоумение, тъй като денят 22 юли е последен от зодията „Рак“, а 23 юли е първият ден от зодията „Лъв“. Даже статията на г-н Стамболиев започва с думите: „родена е под знака на Лъва (и има излъчването на лъвица!) на 23 юли 1902 в Русе….“. Добре, но като по официалните данни този ден е 22 юли, какво да кажем – Мими Балканска има „излъчването на Рака?“ (това беше само под формата на шега).
Още тук в началото искам да подчертая, че в Интернет има толкова много линкове за Мими Балканска, много от които са преплетени – в едни се споменават данни от други, често копирани или части от тях, та човек попада в една река от информации, която е затлъчена често и от много бурени – клюки, непроверени факти, детайли от личния живот на Мими Балканска, който действително не е бил скучен и обикновен. Е, какво от това? Нима всички интересни и впечатлителни личности в историята на музиката да са били еднопосочни, постоянни, пример за подражание и прочие? Да си спомним например за Мария Калас и бурния й личен живот. И в България е имало такива личности, особено красиви и привлекателни жени като Мими Балканска.
Аз пиша вече две години „оперни истории“ и срещнах такива българки от по-старата генерация, като Илка Попова, Цветана Табакова, Люба Велич, Елена Николай, Надя Тодорова и поне още пет, по които са се захласвали десетки мъже, чак такива от ранга на Фьодор Шаляпин. Нали това придава аурата на тези артистки, заедно с големия им талант и широко сърце. Но в началото на 20-и век „новата България“ е била още на прага на едно плуралистично и демократично общество, където всяко отклонение от „нормалните“ граници е било сензация и е предизвиквало огромни дискусии. Ето, факта че Мими Балканска на 50-годишна възраст се увлича по мъж на 25 години и сега още предизвиква в медиите такъв интерес и повод за дискусии, като че ли това е кой знае какво. Разбира се, че не става всеки ден, но двамата са имали истинска любов и ако този млад мъж не се е поминал твърде рано, сигурно Мими Балканска е щяла да живее и по-късно с него. За да бъда конкретен, още тук давам откъс от една съвсем сериозна информация:
„ (…) Годините, които ги делили били цели 25. Въпреки това те били безкрайно влюбени и щастливи. Цели незабравими 16 години! Всички се чудели как е възможен толкова дълъг съвместен живот при такава голяма възрастова разлика. Те живеели като задружно семейство, без да са сключили брак. Любовта между тях била неописуема и много голяма. Годините нямали никакво значение за вечно влюбените. Мими се грижела за него така, както майка му не се е грижила. Тя била една много харесвана и ценена жена, но в същото време си оставала честна и вярна съпруга. Накрая Тодор се разболял тежко от рак и след няколко операции издъхнал в ръцете й. За самата певица нейният млад партньор означавал твърде много: “Той беше моето голямо щастие, моята обич, моята приказка. С Тодор бяхме безкрайно щастливи, защото правехме всичко “на акорд”, “на една вълна”, еднакво възприемахме света (…) “
(край на цитата)
Аз няма да се спирам повече на тази тема, в хода на статията ще дам някои данни от личния й живот, а който желае подробности – има достатъчно такива в електронните медии.
Наред с факта, че за такава личност все още статията в Уикипедия е „мъниче“, но и това не ме изненадва – за колко още по-големи оперни артисти у нас изобщо няма такива страници. Все пак тази сутрин, като започнах да „стягам“ статията, се изненадах много приятно от факта, че много от нас, като пътуваме със самолет от София или за София, не знаем може би, че се движим по тази нова пътна артерия към летище София – към новия „Терминал 2“, която носи името на Мими Балканска. Кога ли е станало това? Всяка година поне 2 пъти и аз се движа с кола в двете посоки от „Терминал 2“ през „Ромския квартал“ към изхода за магистралата София-Варна, но не съм забелязал някакви табелки с името на Мими Балканска. От двете страни на тази пътна артерия има редица нови грамадни сгради с лъскави витрини и паркинги пред тях, но не съм обръщал внимание. Ето сега доказателства:
Sofia Airport location: 140 Mimi Balkanska str. Next to Terminal 2, Sofia Airport
или:
IBIS SOFIA AIRPORT (HOTEL), 136 Mimi Balkanska St., Sofia 1540 BG
или (фирма на № 40) : Besuchen Sie den Western Union® Vertriebsstandort: Mimi Balkanska Str. No 40 Sofia 1000.
(край на цитата)
Това начинание на Община София е похвално, поне нови пътни артерии, пък и улици да получават имената на бележити личности от музикалния живот на България. Това не е ново, но мисля, че още не е достатъчно.
Що се отнася до моите лични спомени за Мими Балканска, те не са съвсем малко. Още от дете заедно с името на Христина Морфова (близка на семейството ми) съм чувал и името на Мими Балканска. Както вече писах на други места, артисти от София – солисти или цели състави, са гостували в Габрово за концерти и спектакли, така че и Мими Балканска е идвала в Габрово, когато съм бил 9-10 годишен. Родителите и баба ми Руска често споменаваха това име. Аз като студент в София през годините 1951-1956 съм бил на редица изяви в Музикалния театър „Стефан Македонски“, където тя блестеше като една от първите артистки на театъра. Гледал съм я в „Царицата на чардаша“, в „Графиня Марица“, във „Веселата вдовица“ и поне още в 2-3 други оперети. Както при всички нейни изяви, публиката беше възторжена от играта й, тогава тя беше все още много добра във всяко отношение – малко над 50-те. По-късно, когато бях вече на работа в Габрово, по-рядко съм имал възможност да посетя изяви с нея. Спомням си за неприятностите, които я сполетяха през 1963 г., когато „тогавашното ръководство на Музикалния театър изведнъж решава да я свали от представление. Мими Балканска си отива обидена и повече не стъпва на сцената“
(цитирам от източник в пресата).
Тук се явява някакво недоразумение, понеже по-късно чета в друг материал:
„Последната изява на Мими Балканска е през 1982 г. на сцената на любимият й музикален театър „Стефан Македонски” в оперетата „Царицата на чардаша”, в ролята на Цецилия. Това е последният спектакъл, с който цялата българска културна общественост тържествено поздравява примата на българската оперета по случай 80-годишният й юбилей и 50 години творческа дейност.“
(край на цитата)
Значи все пак Мими Балканска се е съгласила да се яви на тази сцена. Това я издига високо в очите ми – да простиш на тези, които „не знаят какво правят“ (през 1963 г.). Мисля, че през 1982 г. съвсем други хора са били в ръководството на Музикалния театър и това, което са направили заслужава признание и благодарност. И без това животът на Мими Балканска не е бил така приятен по-късно. Защо ли? Ето малък цитат:
„Накрая на дългата си и бляскава кариера Мими Балканска се пенсионирала с една твърде малка пенсия за онези времена. За нейният труд и дългогодишни успехи получила само скромните 93 лева. И като народна артистка да е вземала най-много до 140. Ето това били всичките нейни средства и доходи. Нейният дом обаче бил център на софийската култура и вратите му били винаги отворени за всички. След поредното представление колегите й минавали оттук. Денонощно се варяли кафета. Лампите и прозорците светели цяла нощ. Тя била първата помощничка и съветничка на по-младите артисти. Новата й роля била на техен изповедник и покровител. След смъртта на Тодор тя вече не можела да живее с тази бедна пенсия. Благодарение лично на Тодор Живков, който също много я харесвал, тя получила персонална пенсия от 300 лева. Мими обичала много “Руския клуб” и неговата кухня. Когато било възможно и можела да си позволи този лукс, тя канела в този ресторант своите приятели“.
(край на цитата)
Какво да добавя повече – една „широко скроена личност, по душа аристократ и бохем, с голямо сърце и отворена за всички“ (моя дефиниция). Пък и за този жест на Тодор Живков не бях чувал.
След този увод ще премина към биографията на Мими Балканска. Ако четем в страницата й в Уикипедия, намираме само следното:
Мими Михайлова Балканска е българска оперна и оперетна певица, родена на 22 юли 1902 г. в Русе, починала на 22 май 1984 г. в София.
През 1914-1917 г. учи пиано при Х. Визнер и пеене при П. Тороманова. Специализира пеене в Берлин и Виена. Заедно с Ангел Сладкаров, А. Русков, В. Сълплиева, Ив. Цачев, Ил. Стоянов и др. Мими Балканска е съоснователка на Кооперативния театър, с който през 1931 г. гастролира в Турция, а през 1938 г. – в Югославия.
Тя е една от основателките на Художествения оперен театър в София. През 1947 г. работи в Народната оперета и от 1948 до 1962 г. – в Държавния музикален театър в София. Сред музикалната публика тя си остава една от най-популярните оперетни артистки на България.
По-важни нейни оперетни роли са:
- Силва, Щаси, Цецилия („Царицата на чардаша“ от И. Калман),
- Лиза и Графиня Марица („Графиня Марица“ от И. Калман),
- Ана Главари („Веселата вдовица“ от Ф. Лехар),
- Кристел („Птицепродавецът“ от К. Целер),
- Парася Никаноровна („Трембита“ от Г. С. Милютин),
- Ангелина („Бунтовна песен“ от Г. Златев-Черкин),
- Мадам Сан-Жен („Мадам Сан-Жен“ от П. Хаджиев) и др. Филмография
- Весела България – Млада дама (Премиера 19 декември 1928 г.)
- Невероятна история – (Премиера 21 декември 1964 г.)
(край на цитата)
За този филм – „Невероятна история“ от 1964 г. си спомням много добре, той тогава предизвика голям интерес, защото Мими Балканска вече не играеше в Музикалния театър, пък и като филмова артистка заслужи много почитания.
Разбира се, нейната биография е много богата и сега ще се обърна към други източници. На първо място – статията на Огнян Стамболиев. Цитирам я от сайта на в. „Литературен свят“, без да правя никакви изменения:
МИМИ БАЛКАНСКА БЕШЕ ЕПОХА В БЪЛГАРСКОТО ОПЕРЕТНО ИЗКУСТВО
Родена е под знака на Лъва (и има излъчването на лъвица!) на 23 юли 1902 г. в най-европейския град на България. Дядо й, Никола Балкански, е родственик на великия Раковски и негов съратник в борбата срещу турските поробители. Мими е едва на седем, когато умира баща й и майка й, с трите си деца, се премества в столицата. Там попада под магията на театъра и музиката. Като гимназистка записва търговските курсове на известната писателка Ана Карима и заедно с това учи пиано и солфеж.
След края на Европейската война животът в София е твърде труден, семейство Балкански е на ръба на мизерията и тя решава да стане хористка в оперетния театър „Ренесанс”, за да плаща уроците си. В изпитната комисия са трима знаменити мъже: Маестро Георги Атанасов, Петко Атанасов и Кръстю Сарафов. Мими решава да се представи с… предсмъртната ария „Там звездите блестяха…” на Марио Каварадоси от „Тоска” на Пучини, като при това си акомпанира сама. Комисията е смаяна! Едва изсвирила началните тактове, я спират. Но Петко Атанасов е забелязал, че шестнайсетгодишното дребничко девойче е родено за артистка и я съветва да се яви отново, с подходяща ария, за солистка!
Второто конкурсно представяне е повече от успешно. Мими Балканска е вече редовна артистка. Красива, елегантна, сценична, с неголям, но приятен лиричен сопранов глас, тя получава първата си роля – Лори от „Феята на карнавала” от Калман. Този автор ще бъде съдбоносен за нея! Забелязват я всички: критици, музиканти, театрали, харесва се и на публиката. Разбира се, тогава оперетата е в центъра на вниманието на публиката… Зареждат се роля след роля: Щаси от „Царицата на чардаша” и Лиза от „Марица” на Калман, Дениз в „Мамзел Нитуш” на Ерве, Валансиен във „Веселата вдовица” на Лехар… Все очарователни млади субретки, носещи много непринудено веселие и смях. По това време тя се налага като най-добрата в този тип роли, публиката я търси и обича. След десетина години обаче изведнъж решава да премине от „другата страна” – към героините, към големите и сериозни роли. В тях изявява най-пълно голямото си драматично дарование и се налага като абсолютната прима на българския музикален театър в годините между двете войни. Славата й непрекъснато расте, обичат я и я знаят всички българи. Известността й наистина е изключителна – това е певицата „номер едно” в страната (за щастие и за чест на България, тогава още няма поп, диско и отвратителната днешна чалга!).
Сред героините й от 30-те и 40-те години – нейния апогей! – са: Ана Главари от „Веселата вдовица”, Силва от „Царицата на чардаша”, мнозина твърдят, че това е коронната й роля, но самата тя твърди, че не е само Царицата, Мадлен от „Бал в Савоя”, Лиза от „Страната на усмивките”, Перикола от „Перикола”, Вера от „Последен валс”, Сузана от „Принцесата на цирка”, Анастасия от „Царевич”, Елиза от „Паганини”, Ана от „Цвете от Хавай”… Трудно е да се изброят всички големи роли на тази забележителна артистка, съчетала у себе си комплекс от природни дарби, интелект, чар, темперамент и не на последно място – упоритост, перфекционизъм. Присъствието на сцената, въпреки дребния й ръст и не особено богатия й като даденост глас, е наистина неотразимо, завладяващо. Тя е сред малцината наши артисти в оперетата с толкова силно излъчване, с толкова чар и магнетизъм, при все че по нейно време този жанр у нас е на висота и много от оперетните спектакли в София са съизмерими с тези в Европа.
Мими Балканска пее предимно в столицата, във всички музикални театри до войната, а след 1944 г. е сред основателите и първите солисти на националната ни оперета, Държавния музикален театър „Стефан Македонски” (мисля, че по-справедливо би било той да носи нейното име!). Но тя гостува много из страната. Почти цяла България се среща с голямото й изкуство. Гастролира многократно и в Сърбия, Словения, Хърватия, а също и в Цариград. За изпълнението й на ролята в оперетата „Кощана” от Станкович (на сръбски език!) в Белград е удостоена с най-големия сръбски държавен орден „Свети Сава”… Пред таланта й се прекланят короновани особи, министри и видни интелектуалци.
Мими Балканска е близо петдесет години на сцената. Един певчески рекорд! Героините си – различни по характер, натюрел и стилистика – тя пресъздава, както отбелязват критиците: с „вдъхновение и лекота”, „с грациозност и изключителен чар”. Епитетите: „чародейка”, „вълшебница”, „несравнима”, „вдъхновена”, „темпераментна”… я съпътстват при всяка нейна изява. Тя е явление, неповторим феномен в българската култура. Първата и може би ненадминатата до днес българска оперетна звезда. Получава всички възможни отличия, но твърди, че: „най-важна за мен беше любовта на публиката, която не може да се замени с нищо!”. Епоха в българската музикално-сценична култура, артистка от европейски мащаб, Мими Балканска твърдеше, че е била „една щастлива жена”…
(край на статията)
Аз лично ценя много високо всички статии на Огнян Стамболиев, които до сега съм срещал поради хубавия стил на писане, точност и прецизност при даване на конкретните данни, но заедно с това и увлекателно написани изводи и особено подчертаване на специфичните качества на дадения артист. И както виждаме, нито една дума за сензация. Много ми хареса тази статия, често ползвам негови материали, знам, че дълги години е бил драматург в Държавната опера в Русе, че негова съпруга е голямата певица Виолета Шаханова, че имат син, който е оперен режисьор. Когато писах редица статии за русенски артисти, като Пенка Маринова, Николай Здравков, Кирил Кръстев и редица други, не само от Русе, винаги ползвах неговите сериозни и задълбочени статии за тях.
На това място ще добавя нещо важно според мен: казах в началото, че информациите за Мими Балканска често се преплитат, части от едни се повтарят в други, човек не знае, кое е „оригинал“. Това обаче често се случва в музикални статии, където даден автор цитира например репертоара на даден артист, като го копира от друг източник. Тук няма нищо лошо, аз правя това редовно в такива мои статии, където цитирам репертоар и дискография от източник, където те са отлично подредени и има смисъл да не се правят излишни промени. Но това, което днес констатирах по отношение на Мими Балканска, съвсем не ми хареса. Цялата статия на Огнян Стамболиев (не знам от коя дата е, сигурно от преди няколко години) е буквално преписана и дадена без да се каже кой е авторът (това е скандал с журналистическата етика!) в статия с дата 28 май 2015 г. – значи съвсем скоро – в портала „Bgvestnik.net“. Цитирам ви първия и последния абзац, за да се разбере кой е авторът:
ПАМЕТ: МИМИ БАЛКАНСКА – ЕПОХА В ОПЕРЕТНОТО ИЗКУСТВО НА БЪЛГАРИЯ
Публикувана на 28.05.2015 от Bgvestnik.net
„Родена е под знака на Лъва (и има излъчването на лъвица!) на 23 юли 1902 в Русе, най-европейския град на България. Дядо й, Никола Балкански, е родственик на великия Раковски и негов съратник в борбата срещу турските поробители. Мими е едва на седем, когато внезапно умира баща й. Майка й с трите си деца се премества в столицата. Там попада под магията на театъра и музиката. Като гимназистка записва търговските курсове на известната писателка Ана Карима и заедно с това учи пиано и солфеж. След края на Европейската война, животът в София е твърде труден, семейство Балкански е на ръба на мизерията и тя решава да стане хористка в оперетния театър „Ренесанс”, за да плаща уроците си….“
„ …. Мими Балканска е близо петдесет години на сцената. Един певчески рекорд! Героините си – различни по характер, натюрел и стилистика – тя пресъздава, както отбелязват критиците с „вдъхновение и лекота”, „с грациозност и изключителен чар”. Епитетите: „чародейка”, „вълшебница”, „несравнима”, „вдъхновена”, „темпераментна”… я съпътстват при всяка нейна изява. Тя е явление, неповторим феномен в българската култура. Първата и може би ненадминатата до днес българска оперетна звезда.
Получава всички възможни отличия, но твърди, че: „Най-важна за мен беше любовта на публиката, която не може да се замени с нищо!”. Епоха в българската музикално-сценична култура, артистка от европейски мащаб, Мими Балканска, твърдеше, че е била „една щастлива жена”…
ДОБРИН ДОБРЕВ
(и т.н. до края – пълно преписване на статията на Огнян Стамболиев)
Всичко е едно и също, само колко умело е променено оригиналното заглавие сега! „Колега журналист Добрин Добрев“, аз съм любител, но никога няма да си позволя такова плагиатство. На Ваше място поне ще се извиня по някакъв начин на г-н Огнян Стамболиев, той живее в Русе и е известна личност там.
Сега бих добавил нещо от една статия за Мими Балканска, която допълва картината за нея с малко детайли от личния й живот. Тези дни ми попадна в Интернет при подготовката на тази статия и също ми хареса. Автор не е даден, датата е 19 май 2012 година (част от тази статия ползвах в началото):
Мими Михайлова Балканска – Безсмъртната легенда
Тя била много известна българска оперна и оперетна певица от миналото. Преклонението пред таланта и невероятната красота на Мими Балканска били пословични. Мими се родила на 22 юли 1902 г. През 1914-1917 г. тя учила пиано при Х. Визнер и пеене при П. Тороманова. Още съвсем млада, когато свирила на пиано при прожекциите на немите филми, публиката гледала в красивата пианистка, вместо в своите любими герои от екрана. След това специализирала пеене в Берлин и Виена. Работила заедно с Ангел Сладкаров, А. Русков, В. Сълплиева, Ив. Цачев, Ил. Стоянов и др.
Мими Балканска била съоснователка на Кооперативния театър, с който през 1931 г. гастролирала в Турция, а през 1938 г. – в Югославия. От всички нейни истории като че ли най-впечатляваща била тази с Кемал Ататюрк. Като научил за успеха на българския спектакъл в Истанбул, той поканил нашата оперета в Анкара. Представлението започнало с изпълнението на химните на двете страни. Представлението с участието на Мими Балканска било фантастично. Ататюрк решил да се реваншира и завел състава на вечеря в един от най-изисканите ресторанти. На масата срещу него, на мястото за почетния гост, седяла примадоната Мими Балканска. Той я поканил на танц и признал, че “наистина българките били най-красивите жени на света”.
Мими Балканска била и една от основателките на Художествения оперен театър в София. През 1947 г. тя работила в Народната оперета и от 1948 до 1962 г. – в Държавния музикален театър в София. Сред музикалната публика тя си останала една от най-популярните и чаровни оперетни артистки на България. Мими Балканска се превърнала в истинска жива легенда. Тя изиграла над 400 роли на сцената. По-важни нейни оперетни роли били: Силва, Щаси, Цецилия („Царицата на чардаша“ от И. Калман), Лиза и Графиня Марица („Графиня Марица“ от И. Калман), Хана Галвари („Веселата вдовица“ от Ф. Лехар), Кристел („Птицепродавецът“ от К. Целер), Парася Никаноровна („Трембита“ от Г. С. Милютин), Ангелина („Бунтовна песен“ от Г. Златев-Черкин), Мадам Сан-Жен („Мадам Сан-Жен“ от П. Хаджиев) и др.
Мими Балканска била не само изключително талантлива, но и много трудолюбива. Освен това тя била ослепително красива и обаятелна. За нея се говорело, че е най-красивата жена, която е раждала българската земя. Примадоната владеела блестящо трите елемента на занаята – пеене, танц и диалог. Играела много искрено и честно, умеела майсторски да пее и да танцува на сцената, а публиката направо лудеела по нея. Някои дори я сравнявали с образите, които достоверно пресъздавала на сцената и считали, че тя е с нисък морал. Макар, че в живота тя била един изключително отговорен, дисциплиниран и морален човек. Тя била също много религиозна жена. Певицата вярвала искрено в Бог и винаги се молела.
През дългия си живот имала само два брака. Голямата й любов бил Иван Цачев. Той е бил артист в Кооперативния театър. Но след време се разделили, защото той като голям певец тръгнал на гастроли по света. Тя като жена трябвало да остане тук. В България тя се превърнала в звезда от първа величина. Веднъж един ученик, Тодор Младенов, я гледал в “Царицата на чардаша” и се влюбил в нея за цял живот. След това той завършил ВИТИЗ и станал артист само заради нея. Годините, които ги делили били цели 25. Въпреки това те били безкрайно влюбени и щастливи. Цели незабравими 16 години! Всички се чудели как е възможен толкова дълъг съвместен живот при такава голяма възрастова разлика. Те живеели като задружно семейство, без да са сключили брак. Любовта между тях била неописуема и много голяма. Годините нямали никакво значение за вечно влюбените. Мими се грижела за него така, както майка му не се е грижила. Тя била една много харесвана и ценена жена, но в същото време си оставала честна и вярна съпруга. Накрая Тодор се разболял тежко от рак и след няколко операции издъхнал в ръцете й. За самата певица нейния млад партньор означавал твърде много: “Той беше моето голямо щастие, моята обич, моята приказка. С Тодор бяхме безкрайно щастливи, защото правехме всичко “на акорд”, “на една вълна”, еднакво възприемахме света.”
Накрая на дългата си и бляскава кариера Мими Балканска се пенсионирала с една твърде малка пенсия за онези времена. За нейният труд и дългогодишни успехи получила само скромните 93 лева. И като народна артистка да е вземала най-много до 140. Ето това били всичките нейни средства и доходи. Нейният дом обаче бил център на софийската култура и вратите му били винаги отворени за всички. След поредното представление колегите й минавали оттук. Денонощно се варяли кафета. Лампите и прозорците светели цяла нощ. Тя била първата помощничка и съветничка на по-младите артисти. Новата й роля била на техен изповедник и покровител.
След смъртта на Тодор тя вече не можела да живее с тази бедна пенсия. Благодарение лично на Тодор Живков, който също много я харесвал, тя получила персонална пенсия от 300 лева. Мими обичала много “Руския клуб” и неговата кухня. Когато било възможно и можела да си позволи този лукс тя канела в този ресторант своите приятели.
На 22 май 1984 г най-голямата българска оперетна артистка умряла в София.
Когато отбелязали 100 години от рождението на Мими Балканска с постановката “Царицата на чардаша”, накрая като по негласна команда, всички присъстващи в салона станали прави и навели глави. Не за помен, а от безкрайно уважение и дълбоко поклонение пред звездата. Това било още едно красноречиво признание и докосване до големия талант на примадоната на нашата оперета. Музиката е вечно жива, а легендите никога не умират.
(край на статията)
В един линк г-жа Искра Ценкова споделя някои интересни мисли за Мими Балканска. Част от тях ще споделя с моите читатели:
Мими Балканска, примата на оперетата, обичала
най-много пианото и футбола
Ул. “11 август“ № 1а. Малкият кокетен дом на оперетната прима Мими Балканска днес е фирмен офис. Жилището е купено от майката на Мими през 1934 г. Слава Балканска заделя тайно от дъщеря си част от хонорарите й, получени по времето на гастролите в Югославия. Домът е малък, но артистичен. “Между стаята и хола вместо стена имаше само завеса, която беше винаги вдигната. Мебелите бяха виенски, а леглото, на което Мими спеше, беше изработено по поръчка от сценичен дърводелец. В този дом имаше много лампи, които светеха приглушено. Заигравайки се със светлината, тя криеше възрастта си. Беше купила абажурите от Париж.“ Това разказва Елиана Митова, която в продължение на три години почти живее в дома на примата, за да опише живота в две книги.
На металната масичка в хола се сервира кафе. Мими го пие по свой си начин – вместо от чашката, от чинийката. Така изстива по-бързо. Типичен следобед за примата. На масата стои кутия с цигари “Слънце“ без филтър. Оперетната звезда сяда на любимия си фотьойл. (Днес той е част от сценичния инвентар на Държавния музикален театър.) Към 17 ч. външната врата се отваря за приятели. В дома на главната героиня от оперетата на Калман “Царицата на чардаша“ нахлуват колегите от Музикалния театър. Домът е на път за театъра, а Мими умее да зарежда трупата с енергичност и артистизъм. Без грим и декори човек може и да не разпознае в миниатюрната дама актрисата, която пораства, като стъпи на сцената.
Всичко около нея е уникат. Купи ли някаква вещ, бързо я обръща наопаки и я прекроява с ножица и игла, клещи… Без значение дали това е дреха, аксесоар, мебел – всичко разпаря, пребоядисва, прекроява. На едната стена от дома са подредени портретите на „близките до сърцето“ хора. А на другата от горе до долу стоят театрални портрети от нейни роли. Понякога холът се превръща в сцена. Мими обяснява, режисира, играе разпалено. Някои смятат, че името й е псевдоним, тъй като тя е първата оперетна актриса на Балканите. Но съдбата си знае работата. Фамилията Балкански прославя първо дядото – Никола Балкански, братовчед и сподвижник на Г. С. Раковски. След Освобождението пламенният родолюбец и революционер се преселва със семейството си в Русе. Там се ражда и Мими – третото дете в дома на Михаил и Слава Балкански. Кръщават я Руска, на майката на Георги Сава Раковски. Но когато момичето тръгва на училище, бащата решава спонтанно: “Пишете я Мими“. Малка, крехка, с две миши опашлета – „името Мими подхожда повече от Руска“, разсъждава на глас Балкански.
След неговата внезапна смърт през 1912 г. майката на Мими напуска Русе с трите си деца и се премества в София. Бъдещата знаменитост няма още 8 години. Наемат квартира на ул. “Родопи“ – неуютна както и големият град в началото на века. Мими тъгува за старото си пиано. Поради скъпия превоз семейството не може да го вземе с багажа. Безсилна, тя го насича с брадва на трески. За да не загуби тренинг в свиренето, рисува на кухненската маса бели и черни клавиши и репетира на сухо. Пръстите “играят по дървения плот, а музиката звучи в главата “.През 1918 г. тя е 14-годишна. Режисьорът Ангел Сладкаров прави първи опит за създаване на оперетен театър. Разлепя обяви, че набира артисти, хористи, оркестранти. Мими, която след пианото си най-много обича да рита футбол, също се явява на прослушване. Но строгата комисия с председател Кръстьо Сарафов дори не изслушва момичето в ученическа престилка. Мими тича и трие сълзи по стълбите. “За хористка не ставаш, мъничка си още, ще се загубиш сред дългите рокли на другите. Но скоро ще има изпит за актриси…“, сепва я мъжки глас зад гърба. Големият артист Петко Атанасов я съветва да отиде в музикалния магазин на ул. “Леге“, да си купи клавира на “Царицата на чардаша“ и да разучи Щаси. Така той посочва пътя на бъдещата прима и я подготвя за изпита. На една от репетициите на хористите Мими зърва за първи път бъдещия си съпруг Иван Цачев. Срещата им е комична. Хубавецът ругае в гримьорната, защото не може да напудри перуката си. Мими се покатерва на един стол и поръсва с пудра главата на великана.
10 февруари 1918 г., рождена дата за българската оперета. На сцената на кинотеатър “Одеон“ се играе премиерата на оперетата “Маркиз Бонели“. След блестящото си представяне трупата тръгва из страната. Но е застигната от виелица, преспи. На гара Тръмбеш актьорите слизат от влака и преспиват в плевня. Част от тях се разотиват обратно към столицата. На русенска сцена Мими замества липсваща изпълнителка на малка роля в “Крокодилът“. Скоро след първата си сценична изява, добре подготвена от учителя си Атанасов, тя се явява на изпит и го издържа отлично.
Влиза в театър “Ренесанс“ като субретка едва 17-годишна. Първата й реплика в спектакъла “Феята на карнавала“ е: “Хайде, момичета, че действието започна!“ Завесата се вдига за нея, за да не падне цял половин век, а салонът да се тресе от ръкопляскания. Мими лудува по сцената, вилнее, катери се като хлапе. Публиката аплодира точно тази очарователна детска игра, която за пръв път вижда на сцената. В театъра е и старият й познайник Иван Цачев. Висок, строен, облечен като конте. Прекрасен тенор. Всички девойки в София са влюбени в него, но кой знае защо сърцето на актьора е пленено от момчешката фигура и дяволитата усмивка на Мими. Женят се, преди да е навършила 18 г. “Мими и Цачев, Мими и Цачев“, шепне зад гърба им София, а на всеки ъгъл са разлепени снимките им. Дори карикатуристите не ги подминават и ги рисуват – известната двойка върви по улицата, но вместо за ръка, дребничката Мими е хванала мъжа си за краката. През отворения прозорец на приземния етаж на жилището им на ул. “Искър“ почитателки хвърлят цветя в брачното им легло.
За жалост тази връзка бързо се разпада. Цачев заминава за Германия и става тенор в Дрезденската опера. Двамата остават добри приятели до края на дните й. Вторият мъж в живота й е д-р Кирил Марков. Преди Мими да каже “да“ пред избраника си и свещеника, токът в църквата пророчески угасва. Младото семейство се настанява в дома на доктора на ул. “Кърниградска“. Но семейният им живот не потръгва по ноти. Той е на нощни дежурства в Александровска болница, тя – до късно на сцената в театъра. Тя се прибира, а той спи. Той става, а тя е още в леглото. Денят й е изтощителен – сцена, грим, кулиси. За да зарадва съпруга си, Мими пести хонорари. Един ден пред вратата на дома им спира лъскава лимузина, купена с нейните пари. Същия ден, неразбрана и недооценена, тя си тръгва само с една тънка рокличка на гърба. Прибира се при майка си и брат си в дом под наем в квартал “Подуяне“.
Мими претворява на сцената страданието, така както го посреща и в живота си – без сълзлива сантименталност. “Хей, да не вземете да направите дуета във второ действие “Помниш ли ти?“ някаква сладникава история!“ – предупреждава тя колегата си Арон Аронов през 70-те години, след като влиза внезапно по време на репетиция на “Царицата на чардаша“. “Тя, актрисата от старото поколение, ни учеше как да играем авангардно, без евтин хумор и сантимент“ – спомня си тенорът Аронов.
През 1931 г. Кооперативният театър, в който Мими играе, гостува в Турция с оперетата “Тайните на харема“. В Истанбул изнасят 25 спектакъла. По покана на Кемал Ататюрк заминават за Анкара. Президентът на републиката поема лично разходите по 6 представления на българската трупа. Всяка вечер Ататюрк седи в ложата си и се наслаждава на играта на българите. “Не съм забравил България. Там оставих частица от моята младост – обичах хубава девойка, но не ми я дадоха!“ – признава пред трупата реформаторът Ататюрк.
Слуховете нареждат до оперната прима колегите й актьори Батуш Давидов, Стоян Коларов, Коста Армянов, но голямата любов на живота й е актьорът Тодор Младенов. Той остава до Мими цели 16 г. Двамата се срещат, когато той е на 25 г., а тя на 51 г.
След пиесата “Птицепродавецът“, където Мими отново е палава субретка, един мъж с огромен букет я чака пред гримьорната. Цветята са скрили лицето му. “Тодор Младенов, артист от Младежкия театър“, представя се младежът. Следва безумно признание – влюбен е в нея откакто за пръв път я видял в “Царицата на чардаша“ като ученик. Заради нея става артист. Ако не го обикне, ще напусне столицата и ще стане учител в далечен, затънтен край. Мими го приема недоверчиво, с насмешка, но скоро се убеждава в думите му. Примата и актьорът заживяват под един покрив. До неговата смърт през 1967 г. “Тошко се разболя от рак, а домът й се превърна в болница. Колосани чаршафи, всичко край Тошко свети, а тя бди денонощно над него. Години преди това една нощ пътуваме във влака след турне из страната, а той през цялото време ми говори за нея: Тя е всичко за мен – майка, жена, сестра. Никога не бих обикнал друга жена“, спомня си актрисата Катя Зехирева, която години наред играе с талантливия актьор на една сцена. Тодор издъхва в ръцете на Мими след няколко тежки операции. Десетина години по-късно през 1984 г. при операция на жлъчката Мими също си отива. “Просто сърцето “не издържа“, казват докторите на близките й.
(край на статията)
Каква хубава история, но с много трагичен край. Съща като историята на Мими в „Бохеми“ от Пучини, само че с обратни роли. Това ми хрумна в момента, като пиша. Да извиняват „жълтите журналисти“, но писанията им често са чиста измислица. Когато една жена има весел характер, обича лудориите и по натура е това, което е била Мими Балканска, често се правят грешки. Мнозина българи (дано не са много вече) правят прибързани изводи само по интуиция, която често лъже. За мен Мими Балканска остава символ на най-доброто, което може да се каже за един артист – различна във всяка роля според сюжета, но в личния си живот – съвсем друга.
Повече няма какво да пиша. Който иска клюки – има ги колкото искате в Интернет. Там може да прочетете, че е била любовница на Кемал Ататюрк и на още много други. Не искам да правя коментари.
А какво да кажем на края след толкова години, когато Мими вече не е тук? През юни 2015 г., съвсем наскоро прочетох в един линк следното:
Марио Николов: Ще възстановим конкурса за млади певци “Мими Балканска”
в. „Новинар“
02 юни 2015
Тенорът Марио Николов, директор на Музикалния театър в София, е учил оперно пеене във Висшето музикално училище във Виена и ДМА „П. Владигеров“ в София. Завършил е режисура в НАТФИЗ с профил музикално-сценични спектакли. Поставял е оперетите „Прилепът“, „Българи от старо време“, „Царицата на чардаша“, „Графиня Марица“, “Цигански барон“, „Бал в Савоя“ и др. Като артист солист дебютира на сцената на ДМТ „Стефан Македонски“ през 1989 г., където и досега изпълнява всички централни тенорови партии. Гастролирал е в Германия, Австрия, Швейцария, Холандия, Франция, Люксембург, Русия, Украйна, Румъния, Япония, САЩ. Носител е на наградата „Кристална лира“ за върхови постижения в областта на музикално-сценичното изкуство и на „Златна лира“ за цялостен принос в развитието и популяризирането му.
Г-н Николов, в края сме на втория сезон, откакто вие поехте ръководството на Държавния музикален и балетен център – София. Каква ще бъде равносметката, след като приключите театралния сезон на 4 юли?
– Когато човек има честта да ръководи един от петте национални културни института на България, под чиято юридическа шапка са две културни емблеми на само на София, но и на страната ни – Националният музикален театър „Стефан Македонски“ и балет „Арабеск“, отговорностите са много и големи в тази трудна финансова ситуация. Успяхме да върнем в залата голяма част от дългогодишните ни почитатели, както и да привлечем трайно нова зрителска аудитория. И това няма как да не ни радва, защото е резултат от добре обмислен процес на планиране и реализация от наша страна на една балансирана репертоарна политика. Докоснахме се до таланта на изявени творци у нас и от чужбина, които успяхме да привлечем като постановчици в новите ни спектакли, работим усилено и в пълно единомислие с прекрасните ми колеги, с почит и признателност към всички звезди на театъра от миналото и наши дни. Преговаряме за редица нови заглавия, които при финансова възможност веднага ще реализираме, както и ще продължим тенденцията за включване в репертоара на класически заглавия на оперети и мюзикъли и на нови хореографски търсения.
В последния месец на вашата сцена се състояха световната премиера на „Пандора“ на балет „Арабеск” и 10-ата премиера на оперетния шедьовър „Хубавата Елена“ от Офенбах. Предстои и премиерата на образователния спектакъл „Вълшебната флейта“ от Моцарт. Разнообразни музикално-сценични произведения – това ли е ключът към сърцата на публиката?
– Със сигурност е един от ключовете, но не е единственият. Живеем в динамичен свят, наситен с информация, която вече е достъпна за всички. Това съвсем естествено променя и желанията на нашата публика. А пък ние сме задължени да отговаряме на нейното очакване и също да се променяме. Една от основните ни задачи беше да привлечем нова публика – основно младежка, и да я задържим. При нас освен меломаните вече влизат и все повече почитатели на драматичния театър.
Млади хора има вече не само в салона, но и на сцената. В последната ви премиера поверихте изключително трудната и в музикално, и в сценично отношение главна роля на Елена на младото мецосопрано Йоана Кадийска. Това ли е другият „ключ“?
– И като директор, и като режисьор, и като артист солист знам колко е важно във всяко творческо звено да има приемственост на поколенията. На младите трябва да се подава ръка, и то от утвърдени имена. Партнираме си много добре с Националната музикална академия и в предстоящата премиера на „Вълшебната флейта“ сме разпределили три състава, два от които са студенти от НМА. В резултат на това сътрудничество част от нашата трупа вече е и младият тенор Денко Проданов, който грабна най-престижната музикална награда „Кристална лира“ за 2014 г. в категорията „Млад музикант“. През ноември се надявам да успеем финансово да обезпечим и да възстановим още една възможност за младите оперни певци – това е поредното издание на националния конкурс „МИМИ БАЛКАНСКА“, където млади колеги до 35 г. ще могат да представят своите възможности в областта на оперетата и мюзикъла.
(край на цитата)
Във връзка с този конкурс, през 2002 г. е имало поредно негово издание, за което четем следното във в. „Култура“ от 20 декември 2002 г. (мнение на проф. Павел Герджиков):
Конкурсът Мими Балканска
Чест прави на Държавния музикален театър “Стефан Македонски”, че отбеляза не само със спектакъл на “Царицата на чардаша” 100-годишнината от рождението на МИМИ БАЛКАНСКА, но и организира конкурс, наречен на нейно име. Той включваше два раздела: оперета и мюзикъл. Състоя се на 26, 27 и 28 ноември в салона на театъра. Интересът към него беше среден – както от страна на участниците – общо 19, така и като посещение (малко повече от половин салон и на трите тура!). Явно, че и легенди като Мими Балканска не са достатъчно магнетични, че не вярваме и в тях.
Тогава в какво вярваме?
Широката публика е от ден на ден по-равнодушна към симфоничната, камерната и оперната музика. Нека не се заблуждаваме от щастливите изключения.
Нима и оперетата, и мюзикълът за загубили своята привлекателност? Къде отиваме тогава?
Но това е друга тема…Като всеки конкурс и на този имаш много добри, добри и по-малко добри участници. В раздела “Оперета” те бяха шестима. Най-добре комплексно се представиха Валентина Корчакова и Десислава Стефанова. В раздела “Мюзикъл” сред тринайсетте състезатели също имаше интересни млади изпълнители – танцувални и сценични. Но не бива да се забравя, че мюзикълът не е само танц и диалог. Това е музикален театър, в който пеенето е основно изразно средство. То трябва да бъде красиво, действено, технично. Микрофонът (техниката) не само усилва достойнствата на гласа – тембър и диапазон, но и подчертава недостатъците: сипкаво звучене, лошо дишане, неточно интониране… Малко бяха тези, чието пеене беше основно изразно средство. В раздела “Мюзикъл” най-убедително се представи студентката по скандинавистика Петя Шарланджиева, която демонстрира действително мюзикълно пеене.
Журито под председателството на проф. Светозар Донев присъди трите награди, осигурени от Министерството на културата и Центъра за музика и танц: 2000, 1500, 1000 лева. на следните изпълнители: Валентина Корчакова (раздел “Оперета”) – Първа награда, Петя Шарланджиева (раздел”Мюзикъл”) – втора награда, и Десислава Стефанова (“Оперета”) – трета награда.
Направиха ми впечатление с цялостното си представяне младите актьори Надежда Панайотова и Кирил Бояджиев. За жалост наградите бяха само три… Дано всички тези талантливи млади хора имат късмета да осъществят своите възможности, които заявиха с участието си в конкурса.
Проф. Павел Герджиков
(край на статията ми от 22 юли 2015 г.)
Нека днес на 28 юли 2022 г. почетем 120-я рожден ден на незабравимата Мими Балканска, който се навърши на 23 юли и да си спомним за нейния интересен и богат живот, който мнозина не познават и дано бъдещето й отреди достойно място в музикалната история на България!
……..
Драги приятели, исках снощи на 28 юли след статията ми за Мими Балканска да поместя и нейни изпълнения – жалко, няма такива в Ю Тюб. Има много нейни изпълнения и интервюта с нея или за нея в “златния архив” на БНР, но в момента те стоят “заключени” в този архив и няма как да ги чуем когато пожелаем.
Тази сутрин днес на 29 юли обаче попаднах на нещо друго – „Песента в мрежите“, написана в памет на Мими Балканска. Чуйте моля интересната история около тази песен, в коята е замесено името и на писателя Никола Вапцаров. Приятно слушане!
• ПЕСЕН ЗА МИМИ • 19-та песен от проекта “Пеещи артисти” Стихове: Никола Йонков Вапцаров (по стихотворението “На залязващата”, посветено на Мими Балканска)
Музика: Красимир Гюлмезов и Светослав Лобошки, Аранжимент: Красимир Гюлмезов и Светослав Лобошки, Вокали: Дарин Ангелов
А ето и още един документ, свързан с горната песен, където солистът в нея – Дарин Ангелов дава сведения относно песента за Мими Балканска, която е по текст на Никола Вапцаров. Ето съответен линк:
И последна бележка: също на 28 юли 2022 г. Българското Национално Радио излъчва предаване, посветено на Мими Балканска. Цитирам линк към това предаване:
Българската Национална Телевизия също изпъчи тия дни специално предаване във връзка със 120 години от рождението на Мими Балканска, в което редица информации споделя артистката Людмила Чешмеджиева. Ето линк към това предаване:
……..