Италианският мецосопран Фиоренца Косото празнува своята 85-годишнина

Драги приятели на оперната музика, днес на 22 април 2020 г. празнува своята достойна 85-годишнина една от най-великите мецосопрани на съвремието – италианската певица Фиоренца Косото (Fiorenza Cossotto), която през втората половина на миналия век стоеше на едно от първите места по популярност и признание в немалката група на световно известните мецосопрани.

Днес пиша за първи път статия за нея – не че не съм знаел за големите й постижения, напротив – тя е била чест гост на най-известните оперни театри тук в Германия – в Берлин, Хамбург, Мюнхен, Франкфурт, Дрезден, Щутгарт. Не съм бил на спектакли с нейно участие, но по радио- и тв-предаватели съм слушал много за богатството на репертоара й, за голямото й вокално изкуство, за внушителните й сценични превъплъщения в главни оперни роли. Имаше един период, когато за нея се говореше и пишеше, че е изящна Кармен, Далила, Анджелина, Адалджиза, Азучена, Амнерис, Еболи – само няколко от знаменитите й роли. Когато през 90-те години усилено се занимавах с издирването на български оперни певци с изяви на немскоезичните оперни сцени – в Германия, Австрия и Швейцария – много често срещах името на Фиоренца Косото в програмите на оперните театри – не само в тези три държави, но и в цяла Европа и в Америка, които се публикуваха преди всичко в авторитетното оперно списание „Opernwelt“, от където се информирах най-добре за тези изяви.

Не писах до сега статия за Фиоренца Косото по простата причина, че от 3-4 години пиша моите „оперни истории“ за чужди, а не български артисти почти винаги в случаи, когато те имат кръгъл рожден юбилей, както е днес при нея.

Както всички знаем, трудно е са се правят класации в областта на вокалното изкуство и специално в оперното изкуство – зависи какви критерии ще се поставят. Не става въпрос за вокална техника и качество на гласа. Има оперни певци и певици, които се специализират в даден жанр опери, в опери от определен кръг композитори или само барокови, романтични, съвременни или по някакви други критерии. Но има и такива, чиито репертоар покрива редица от тези жанрове и които артисти са еднакво добри при всяка нова роля. Както ще видим по-късно в статията, Фиоренца Косото е певица с огромен и много разнообразен репертоар, тя е артистка която в продължение на цялата си вокална кариера от повече от 40 години участва в най-различни постановки, в редица големи и средни оперни театри, почти във всички континенти и през началните и последни години на дейността си има роли и от съвременни опери.

Искам само тук в началото на статията да изброя имената на композиторите на оперите, в които тя е вземала участие, за да разберем именно тази широта на репертоара й – после в хода на статията ще стане въпрос и за отделните оперни творби. Изреждам имената им:

Белини, Берлиоз, Бизе, Бойто, Керубини, Чилеа, Чимароза, Доницети, Джордано, Глинка, Глук, Гуно, Хендел, Малипиеро, Маскани, Майербер, Моцарт, Мусоргски, Перголези, Петраси, Понкиели, Пуленк, Прокофиев, Пучини, Росини, Сен Санс, Спонтини, Стравински, Тосати, Верди, Дзандонаи.

(край на цитата)

Точно 31 композитори – от най-различни епохи и стилове, от барокова музика до съвременността. Разбира се, преобладават италианските автори, но руската музика е също застъпена – Фиоренца Косото пее партии като тези на Ваня в „Иван Сусанин“ от Глинка, Фьодор в „Борис Годунов“ и Марфа в „Хованщина“ от Мусоргски, Четвъртата монахиня в „Огненият ангел“ от Сергей Прокофиев и Майката (роля за алт) в „Мавра“ от Игор Стравински. Не липсват роли и във френски репертоар: Асканио в „Троянците“ от Берлиоз, Кармен в операта на Бизе, Зибел във „Фауст“ от Гуно, Урбан в „Хугеноти“ от Майербер, Сестра Матилда в „Диалогът на кармелитките“ от Пуленк, Далила в „Самсон и Далила“ от Сен Санс.

Не става въпрос само за репертоар и неговата големина – вокалното изкуство на Фиоренца Косото е оценено от музикални специалисти и критици по най-убедителен начин и преди да премина към данни от биография и творчески път на юбилярката ще дам една оценка именно за нейното изкуство:

Както пише музикалният критик Джорджо Гуалердзи (Giorgio Gualerzi), „Фиоренца Косото влиза в ограничената група от велики мецосопрани преди всичко заради абсолютно първокласните й вокални качества, характеризиращи се с естествена красота и звук, тонално ярки и звънещи, и открит цвят на мецосопран, особено в средния и във високия регистър, докато в ниския регистър тонът е донякъде по-слаб в звученето си – факт, особено забележим в „Трубадур“.

От друга страна, лекотата на излъчване позволява на Косото да достига до екстремно високи и изключително естествени тонове. Значими в това отношение са нейните роли като Принцеса Еболи в „Дон Карлос“ от Верди, като Урбан – пажът на Маргарита Валуа в операта „Хугеноти“ от Джакомо Майербер и особено колоратурните оцветявания в ролята на Анджелина в „Пепеляшка“ от Росини“.

(край на цитата)

Цитирам биография и творчески път на Фиоренца Косото:

Тя е родена на 22 април 1935 г. в Крешентино (итал. Crescentino) – община в Северна Италия, разположена в региона Пиемонт, в провинция Верчели.

След завършване на средно образование, Фиоренца Косото постъпва в Консерваторията в Торино, където учи вокално изкуство при Paola della Terre, после при Mercedes Llopart и Sergio Ravazzin в Милано. При вокален конкурс, на който Фиоренца Косото спечелва първа награда, през 1955 г. тя получава възможност да започне кариера в Миланската Скала – в началото след известно обучение в Оперното студио там. Първо получава малки роли, постепенно те стават и по-големи. Може да се смята, че на 26 януари 1957 г. е едно от първите й значителни участия при премиерата в Миланската Скала на операта „Диалогът на кармелитките“ от френския композитор Франсис Пуленк (1899-1963). Фактически през 1958 г. е нейният истински дебют в Скалата в партията на Певеца в операта „Манон Леско“ от Пучини.

През зимата на 1961 г. Фиоренца Косото има големи успехи, когато разменяйки се с Джулиета Симионато (Giulietta Simionato) – друга великолепна певица в тази епоха, участва в ролята на Леонора в операта „Фаворитката“ от Доницети.

Нека тук добавя, че в този период и по-късно Фиоренца Косото и Джулиета Симионато са най-изтъкнатите италиански мецосопрани в световен мащаб. Докато за Фиоренца Косото все още няма Уикипедия-страница на български език (за нея има такива страници на 15 eзика), за Джулиета Симионато има малка Уикипедия-страница на български език. Цитирам я по-долу:

„Джулиета Симионато (на италиански: Giulietta Simionato) е италианска оперна певица, мецосопран, смятана за една от най-значимите изпълнителки в средата на 20 век. Тя е родена на 12 май 1910 година във Форли и дебютира на оперна сцена през 1928 година. Кариерата ѝ продължава до нейното оттегляне от активна дейност през 1966 година. Умира на 5 май 2010 година в Рим“.

(край на цитата)

Забелязахте ли драги читатели, Джулиета Симионато се е поминала 1 седмица преди да навърши кръглите 100 години – и то преди 10 години. Както се вижда, родена е на 12 май 1910 г., значи след 3 седмици ще има кръгъл рожден юбилей – 100 години. По този случай аз ще напиша (дай Боже!) статия за нея. До сега не съм писал никога за тази изключителна певица, живяла почти 100 години.

Като пиша тия думи си спомням нещо много важно: известно е, че българският мецосопран със световна кариера Веселина Кацарова казва много хубави думи за Джулиета Симионато в биографичната си книга от 2012 г. със заглавие „Пея с тяло и душа“ (превод от немски език – издателство „Жанет 45“). Цитирам нейни думи на стр. 22:

„ (…) Реса Колева (Б.К.: моя бележка – вокалният педагог на Веселина Кацарова) не спираше да ни предупреждава да разтворим гласовете си във височина, да не ги стесняваме; така постъпваше и Джулиета Симионато. Възхищавах се и на колоратурите й, на гъвкавостта на гласа й. Да си жив означава да се движиш, а това важи и за пеенето! Щом чух записа на Симионато, инстинктивно усетих, че това е моят музикален свят, че искам да пея нейния репертоар и да тренирам гласа си за него. Имах щастието да получа подкрепата на учителката си, заедно с която разработихме колоратурната техника. По онова време въобще не ми е хрумвало, че тези партии ще ми отворят пътя към Запада (…).

И още нещо на страници 175-176:

„ (…) От рейсовете си в чужбина бащата на Веселина Кацарова носи неща, които по онова време липсват в България, например плочи на големи западни певци. За студентката по пеене повратна точка се оказва сдобиването със запис на арии, изпълнени от Джулиета Симионато. Веселина незабавно долавя, че италианката пее съвсем различно от българските мецосопрани, които тя познава – Симионато пее по-светло и стегнато. И момичето започва да анализира тази техника (…) “.

(край ни цитатите)

Мисля, че горните цитати от книгата на Веселина Кацарова до известна степен обясняват нейните огромни успехи на големите оперни сцени и фестивали на Запад – в Цюрих, Виена, Берлин, Мюнхен, Париж, Лондон, Залцбург, Милано, Барселона, Ню Йорк, Чикаго, Сан Франциско и редица други. Именно тази техника, придобита от слушане изпълненията на такава певица като Джулиета Симионато са допринесли тя да се наложи при голямата конкуренция на Запад. Разбира се, това е само един аспект за този голям успех на Кацарова – зад него стоят още десетки други фактори. Няма да се спирам на тях, това е въпрос на друга статия.

Продължавам с биографията и дейността на Фиоренца Косото:

През 1958 г. тя дебютира на сцената на Виенската държавна опера в ролята на Мадалена в „Риголето“ от Верди, после през 1962 г. играе там Амнерис в „Аида“. Понеже за всички певци с изяви във Виена пиша повече подробности, ще направя това и при Фиоренца Косото. Ето списък на нейните участия във Виенската държавна опера:

AIDA

Amneris | 9 Vorstellungen | 04.03.1962–12.05.1990

CARMEN

Carmen | 2 Vorstellungen | 24.03.1976–02.04.1976

CAVALLERIA RUSTICANA

Santuzza | 6 Vorstellungen | 04.09.1966–06.11.1976

DON CARLO (ITAL.)

Eboli | 9 Vorstellungen | 08.10.1963–30.09.1978

IL TROVATORE

Azucena | 15 Vorstellungen | 24.10.1963–26.06.1978

KONZERT

Solisten | 1 Vorstellung | Konzert | 11.06.1975

LA FORZA DEL DESTINO

Preziosilla | 6 Vorstellungen | 05.10.1963–28.03.1976

NORMA

Adalgisa | 6 Vorstellungen | 17.03.1977–07.04.1977

RIGOLETTO

Maddalena | 5 Vorstellungen | 03.05.1958–12.10.1963

UN BALLO IN MASCHERA

Ulrica | 4 Vorstellungen | 10.03.1976–14.12.1990

(край на цитата)

Това са общо 62 изяви в опери и едно участие в концерт. Както писах, нейният дебют е на 3 май 1958 г. в „Риголето“, последното й участие е на 14 декември 1990 г. в ролята на Улрика в „Бал с маски“ от Верди. Тогава Фиоренца Косото е на 55 години.

Цитирам ансамблите при дебюта и при последната й изява:

„Риголето“:

BESETZUNG | 03.05.1958

DIRIGENT	Gianandrea Gavazzeni
INSZENIERUNG	Mario Frigerio
BÜHNENBILDER UND KOSTÜME	Alexander / Alexandre Benois
EINSTUDIERUNG DER CHÖRE	Roberto Benaglio
Der Herzog von Mantua	Gianni Raimondi
Rigoletto	Aldo Protti
Gilda	Renata Scotto
Graf von Monterone	Constantino Ego
Graf von Ceprano	Hans Schweiger
Die Gräfin Ceprano	Dorothea Frass
Marullo	Carlo Forti
Borsa	Kurt Equiluz
Sparafucile	Nicola Zaccaria
Maddalena	FIORENZA COSSOTTO
Giovanna	Margareta Sjöstedt
Ein Page der Herzogin	Liselotte Maikl

´´´´´´

„Бал с маски“:

BESETZUNG | 14.12.1990

DIRIGENT	Angelo Campori
INSZENIERUNG	Gianfranco de Bosio
BÜHNENBILD	Emanuele Luzzati
KOSTÜME	Santuzza Calì
CHOREINSTUDIERUNG	Walter Hagen-Groll
Gustaf III.	Giuliano Ciannella
René Ankarström	Wolfgang Brendel
Amelia	Gabriele Lechner
Ulrica	FIORENZA COSSOTTO
Oscar	Alida Ferrarini
Samuel/Graf Horn/Hastings	Rudolf Mazzola
Tom/Graf Warting/Berkley	Goran Simić
Christian	John Antoniou
Ein Richter/Ein Oberrichter	Franz Kasemann
Ein Diener Amelias	Hakan Aysev

(край на цитата)

Участието на Фиоренца Косото във Виена е при концерт на 11 юни 1975 г. в „Реквием“ от Верди. Ето подробности:

BESETZUNG | 11.06.1975

MUSIK	Giuseppe Verdi
DIRIGENT	Riccardo Muti
ORCHESTER	Wiener Philharmoniker
CHOR	Konzertvereinigung Wiener Staatsopernchor
Solisten	Martina Arroyo, Fiorenza Cossotto, Veriano Luchetti, Bonaldo Giaiotti

(край на цитата)

Продължавам с други информации за Фиоренца Косото:

През 1958 г. тя участва при Музикалния фестивал в Уексфорд (Wexford) в Ирландия в ролята на Джейн Сиймур в операта „Анна Болейн“ от Доницети, което участие й спечелва висока оценка от английските критици. Качествата, изразени в тази изява окончателно отварят вратите за една блестяща кариера. През 1959 г. следва гастрол в „Ковънт Гардън“ Лондон в ролята на Нерис в „Медея“ от Керубини заедно с Мария Калас и Азучена в „Трубадур“, по-късно и като Еболи в „Дон Карлос“, също и Амнерис в „Аида“ и Сантуца в „Селска чест“ от Маскани.

През 1960 г. тя е призована да замени Джулиета Симионато в „Аида“ в „Арена ди Верона“, като започва прогресивно изкачване, също чрез постепенното разширяване на репертоара си: „Джоконда“ от Понкиели (в Барселона 1960), „Фаворитката“ от Доницети (RAI 1960), „Адриана Лекуврьор“ (Teatro dell „Opera di Roma“ 1962), „Дон Карлос“ (Лозана 1962), „Трубадур“ (Барселона 1962), „Селска чест“ (Венеция 1963), Кармен.

През 1961 г. поредното неразположение на Джулиета Симионато отваря вратите на Миланската Скала за главна роля, където тя има истински триумф във „Фаворитката“ от Доницети. Започва нейното редовно присъствие в Миланската Скала в продължение на тридесет години. През 1962 г. тя участва при откриване на сезона с операта „Трубадур“ в ролята на Азучена.

Изявите на Фиоренца Косото в Парижката държавна опера започват през 1964 и 1965 г. като Адалджиза в „Норма“ от Белини, после през 1972 и 1985 г. като Улрика в „Бал с маски“ от Верди. От 1960 до 1989 г. трае нейната дейност при спектакли в „Арена ди Верона“ – почти 30 години! Там тя има различни участия, най-често играе Амнерис в „Аида“. През 1964 г. Фиоренца Косото гостува с голям успех в Оперния театър в Чикаго като Леонора във „Фаворитката“ от Доницети, където гостува с тази роля и по-късно.

През редица години Косото има успешни изяви в оперни театри в Германия: в държавните опери в Хамбург, Берлин, Мюнхен, Щутгарт и други. През 1973 г. играе Сантуца в Оперния театър в Монте Карло, през 1976 г. е Азучена в Австрия, Великобритания, Франция и Южна Америка (тук от 1967 г. често е в „Театро Колон“ в Буенос Айрес в Аржентина).

През 1968 г. започват изявите на Фиоренца Косото – винаги с големи успехи – на сцената на МЕТ в Ню Йорк. Както и при участията й във Виена, така и тук давам повече подробности: общо на сцената на МЕТ тя има 151 участия в интервала от 6 февруари 1968 г. до 21 януари 1989 г. в следните опери:

Дебют като Амнерис в „Аида“, после: „Джоконда“ (Лаура, 1971), „Дон Карлос“ (Еболи), „Селска чест“ (Сантуца), „Норма“ (Адалджиза), „Трубадур“ (Азучена, 1973), „Самсон и Далила“ (Далила), „Адриана Лекуврьор“ (Принцеса ди Буйон), „Кармен“ (Кармен), „Фалстаф“ (Мисис Квикли).

Цитирам съставите при дебюта и при последната й изява:

Metropolitan Opera House
February 6, 1968

AIDA {755}
Giuseppe Verdi–Antonio Ghislanzoni

Aida………………..Martina Arroyo
Radamès……………..James McCracken
Amneris……………..Fiorenza Cossotto [Debut]
Amonasro…………….Mario Sereni
Ramfis………………Jerome Hines
King………………..Louis Sgarro
Messenger……………Robert Nagy
Priestess……………Clarice Carson

Conductor……………George Schick

´´´´´´

Metropolitan Opera House
January 21, 1989 Matinee Broadcast
IL TROVATORE {523}
Giuseppe Verdi–Salvatore Cammarano

Manrico……………..Luciano Pavarotti
Leonora……………..Aprile Millo
Count Di Luna………..Sherrill Milnes
Azucena……………..Fiorenza Cossotto [Last performance]
Ferrando…………….Paul Plishka
Ines………………..Jean Kraft
Ruiz………………..Charles Anthony
Messenger……………Arthur Apy
Gypsy……………….Ross Crolius

Conductor……………James Levine

(край на цитата)

Нека отбележа, че при някои изяви на Фиоренца Косото в МЕТ участва и българският бас Николай Гяуров. Ето пример за такова съвместно участие в операта „Дон Карлос“ от Верди, където двамата играят в главни роли:

Metropolitan Opera House

October 12, 1968

In Italian

DON CARLO {75}

Giuseppe Verdi – François Joseph Méry / Camille du Locle

Don Carlo……………Bruno Prevedi
Elizabeth of Valois…..Gabriella Tucci
Rodrigo……………..Robert Merrill
Princess Eboli……….Fiorenza Cossotto
Philip II……………Nicolai Ghiaurov
Grand Inquisitor……..Martti Talvela
Celestial Voice………Margaret Kalil
Friar……………….Paul Plishka
Tebaldo……………..Judith Forst
Countof Lerma……….Gabor Carelli
Countess of Aremberg….Patricia Heyes
Herald………………Robert Goodloe

Conductor……………Claudio Abbado

(край на цитата)

Само какви солисти – наред с Гяуров и Косото, още и Габриела Тучи, Робърт Мерил, Марти Талвела и други.

Имам една снимка, ще я приложа след статията, където Гяуров и Косото имат съвместно участие при „Реквием“ от Верди през 1964 г., дирижира Херберт фон Караян. Там ще дам повече подробности, другите солисти са Леонтин Прайз и Карло Бергонци.

Преди да премина към изяви на Фиоренца Косото на други оперни сцени искам да обърна внимание на факта, че вчера на 21 април 2020 г. редица медии в Германия обръщат внимание на предстоящия юбилей на Фиоренца Косото. Така например снощи открих в Интернет специално предаване от 55 минути на авторитетния предавател „BR Klassik“ в Мюнхен, посветено на певицата. В него има откъси от нейни изпълнения и интервю с юбилярката. Цитирам линк към предаването, така че всеки може да го чуе и гледа:

https://www.br-klassik.de/audio/zum-85-geburtstag-der-mezzosopranistin-fiorenza-cossotto-100.html

Продължавам с изяви на Фиоренца Косото на други сцени: през 1975 г. на Фестивала в Залцбург тя е солистка в „Реквием“ от Верди, а през 1976 и 1977 – Еболи в „Дон Карлос“ от Верди. През 1986 г. тя взема участие в ролята на Амнерис от „Аида“ при първия спектакъл след отварянето на реновираната сграда на театър „Виктор Емануил“ в Месина на остров Сицилия. Този театър е почти разрушен при голямото земетресение през 1908 г.

През 1989 г. Фиоренца Косото гостува в Лисабон в ролята на Улрика в „Бал с маски“, също и в Буенос Айрес като Амнерис и при Фестивала на „Арена ди Верона“ като Сантуца. През 1990 г. тя е наново на сцената на Виенската държавна опера в ролята на Улрика. За тази последна изява във Виена на 14 декември 1990 г. писах по-горе при всички нейни участия там.

Въпреки че Фиоренца Косото постепенно се обръща към най-известните роли за мецосопран от репертоара на XIX век, тя не пренебрегва, особено в първоначалната част от кариерата си, репертоара от осемнадесети и началото на деветнадесети век: „Тайният брак“ от Чимароза, „Ксеркс“ от Хендел, „Луций Сулла“ от Моцарт, „La pietra del paragone” и „L’occasione fa il ladro” (Поводът прави крадецът) от Росини, “Lo frate ‘nnamorato” от Перголези, “Varrone e Perrica” от Скарлати, “Капулети и Монтеки” от Белини, както и съвременен репертоар, включващ първите изпълнения на „La donna è mobile“ от Джан Франческо Малипиеро (Piccola Scala, 1957) и „La scuola delle mogli” (Училището на съпругите) от Вирджилио Мортари (Virgilio Mortari) на „Piccola Scala“, 1960.

Фиоренца Косото продължава кариерата си до 2005 г., когато има последна оперна изява в операта „Сестра Анжелика“ от Пучини в Лиеж.

Наред с тези големи оперни изяви Фиоренца Косото през целия си творчески път участва с голям успех в песенни концерти и рецитали.

Що се отнася до личния живот на певицата, от 1958 г. тя е омъжена за колегата си – именитият италиански бас Иво Винко (Ivo Vinco), роден през 1927 г., починал през юни 2014 г. С него тя има редица общи изяви. В една информация на английски език се дават конкретни сведения за тези изяви (заедно и поотделно) на сцената на Оперния театър в Чикаго – „Lyric Opera of Chicago“. Цитирам ги по-долу:

Cossotto and Vinco at Lyric Opera of Chicago

1964 – [Opening Night]  Trovatore (Vinco – American Debut) with Ligabue, Corelli, Zanasi, Bumbry; Bartoletti
            Favorita (Both – Her American Debut) with Kraus, Bruscantini; Cillario
            Don Carlo (Cossotto) with Gencer, Tucker, Gobbi, Ghiaurov, Marangoni, Michalski; Bartoletti

1965 – Aïda (Both) with Price/Lee, Lamberti, Bastianini/Colzani, Cillario
            Rigoletto (Vinco) with MacNeil/Bruscantini, Scotto, Kraus, Cassei; Bartoletti

1966 – Gioconda (Both) with Suliotis, Cioni, Guelfi, Zilio; Sanzogno

1968 – Norma (Both) with Suliotis, Cecchele; Sanzogno

1969 – Cavalleria Rusticana (Cossotto) with Tagliavini, Guelfi, Krebill, Garabedian-George; Bartoletti
            Barber of Seville (Vinco) with Horne, Bruscantini, Garaventa, Evans, Curry; Pritchard, Gobbi

1971 – Rigoletto (Vinco) with Cappuccilli, Robinson, Kraus, Zanibelli; Bartoletti
            Don Carlo (Cossotto) with Lorengar, Cossutta, Milnes, Ghiaurov, Sotin, Estes; Bartoletti, Mansouri

1974 – Favorita (Both) with Kraus, Cappuccilli, Zilio; Rescigno

1983 – [Opening Night]  Aïda (Cossotto) with Tomowa-Sintow, Pavarotti/Giacomini, Wixell, Giaotti, Kavrakos, Negrini; Bartoletti, Tallchief

1986-87 – Ballo in Maschera (Both) with Chiara, Pavarotti/Sebastian, Cappuccilli, Blackwell, Kaasch; Bartoletti, Frisell, Conklin

1992-93 – Ballo in Maschera (Cossotto) with Voigt, Jóhannsson, Chernov, Blackwell; Buckley, Frisell, Conklin

(край на цитата)

Както виждаме, в този списък фигурират и българските певци Николай Гяуров (през 1964 г.) и Анна Томова-Синтова (през 1983 г.)

Що се отнася до вокалното изкуство на Фиоренца Косото, музикални журналисти и критици са единодушни, че тя е едно от най-домрите и многостранни мецосопрани през втората половина на миналия век, и то в световен мащаб, особено в италианския оперен репертоар специално в творби от Верди, Доницети, Белини, Маскани, Чилеа, Понкиели.

Цитирам и отделно някои отзиви в това отношение:

„Както пише Джорджо Гуалердзи (Giorgio Gualerzi), Фиоренца Косото влиза в ограничената група от велики мецосопрани преди всичко заради абсолютно първокласните й вокални качества, характеризиращи се с естествена красота и звук, тонално ярки и звънещи, и открит цвят на мецосопран, особено в средния и във високия регистър, докато в ниския регистър тонът е донякъде по-слаб в звученето си (факт, особено забележим в „Трубадур“).

(край на цитата)

Както при всички мои статии, цитирам целия оперен репертоар на Фиоренца Косото (източник на италиански език):

Repertorio

Repertorio operistico

Ruolo	Titolo	Autore
Romeo Montecchi	I Capuleti e i Montecchi	Bellini
Teresa	La sonnambula	Bellini
Adalgisa	Norma	Bellini
Ascanio	I Troiani	Berlioz
Carmen	Carmen	Bizet
Pantalis	Mefistofele	Boito
Neris	Medea	Cherubini
Principessa di Bouillon	Adriana Lecouvreur	Cilea
Fidalma	Il matrimonio segreto	Cimarosa
Leonora	Le astuzie femminili	Cimarosa
Giovanna Seymour	Anna Bolena	Donizetti
Leonora di Gusman	La Favorita	Donizetti
Marchesa di Berkenfield	La figlia del reggimento	Donizetti
Bersi	Andrea Chénier	Giordano
Vania	Una vita per lo Zar	Glinka
Orfeo	Orfeo ed Euridice	Gluck
Diana	Ifigenia in Tauride	Gluck
Siebel	Faust	Gounod
Atalanta	Serse	Händel
Nina	La donna è mobile	Malipiero
Santuzza	Cavalleria rusticana	Mascagni
Charlotte	Werther	Massenet
Urbano	Gli Ugonotti	Meyerbeer
Marinetta	La scuola delle mogli	Mortari
Cecilio	Lucio Silla	Mozart
Cherubino	Le nozze di Figaro	Mozart
Fëdor	Boris Godunov	Musorgskij
Marfa	Chovanščina	Musorgskij
Luggrezia	Lo frate ‘nnamorato	Pergolesi
Hortigosa	Il Cordovano	Petrassi
Laura Adorno	La Gioconda	Ponchielli
Suor Matilde	I dialoghi delle Carmelitane	Poulenc
Quarta suora	L’angelo di fuoco	Prokof’ev
Un musico	Manon Lescaut	Puccini
Suzuki	Madama Butterfly	Puccini
La zia principessa	Suor Angelica	Puccini
Ernestina	L’occasione fa il ladro	Rossini
Clarice	La pietra del paragone	Rossini
Tancredi	Tancredi	Rossini
Rosina	Il barbiere di Siviglia	Rossini
Dalila	Samson et Dalila	Saint-Saëns
Statira	Olimpia	Spontini
La Madre	Mavra	Stravinskij
Jim	L’isola del tesoro	Tosatti
Marchesa del Poggio	Un giorno di regno	Verdi
Fenena	Nabucco	Verdi
Lady Macbeth	Macbeth	Verdi
Maddalena	Rigoletto	Verdi
Azucena	Il trovatore	Verdi
Ulrica	Un ballo in maschera	Verdi
Preziosilla	La forza del destino	Verdi
Principessa Eboli	Don Carlo	Verdi
Amneris	Aida	Verdi
Mrs Quickly	Falstaff	Verdi
La Comandante	I cavalieri di Ekebù	Zandonai

(край на цитата)

Огромен брой роли – около 55, също и в руски репертоар (Глинка, Мусоргски, Прокофиев, Стравински), в опери от френски композитори (Берлиоз, Бизе, Гуно, Масне, Майербер, Пуленк, Сен Санс) и редица други.

За големите си заслуги в развитието на оперното изкуство през периода на дейността си Фиоренца Косото е отличена с италиански медали и награди. Цитирам списък (източник на италиански език):

Onorificenze

	Cavaliere di gran croce dell’Ordine al merito della Repubblica italiana
	— 2 giugno 2014

	Grande ufficiale dell’Ordine al merito della Repubblica italiana
	— 2 giugno 1992

(край на цитата)

И в края на тази юбилейна статия за Фиоренца Косото цитирам списък на огромната й дискография по години и заедно с данни за колеги, участавали заедно с нея (източник на италиански език):

Discografia:

Anno	Titolo Ruolo	Cast	Direttore	Casa
1956	Andrea Chénier La mulatta Bersi	Mario Del Monaco, Renata Tebaldi, Ettore Bastianini	Gianandrea Gavazzeni	Decca
1957	Manon Lescaut Un musico	Maria Callas, Giuseppe Di Stefano, Franco Calabrese	Tullio Serafin	Columbia/EMI
	La sonnambula Teresa	Maria Callas, Nicola Monti, Nicola Zaccaria	Antonino Votto	Columbia/EMI
1958	Madama Butterfly Suzuki	Renata Tebaldi, Carlo Bergonzi, Enzo Sordello	Tullio Serafin	Decca
1959	La Gioconda Laura Adorno	Maria Callas, Pier Miranda Ferraro, Piero Cappuccilli	Antonino Votto	Columbia/EMI
	Messa di requiem	Shakeh Vartenissian, Boris Christoff, Eugenio Fernandi	Tullio Serafin	Columbia/EMI
1960	Le nozze di Figaro Cherubino	Giuseppe Taddei, Anna Moffo, Elisabeth Schwarzkopf	Carlo Maria Giulini	EMI
	Rigoletto Maddalena	Ettore Bastianini, Renata Scotto, Alfredo Kraus	Gianandrea Gavazzeni	Ricordi
1961	Don Carlo Principessa d’Eboli	Flaviano Labò, Antonietta Stella, Boris Christov, Ettore Bastianini	Gabriele Santini	Deutsche Grammophon
1962	Il trovatore Azucena	Carlo Bergonzi, Antonietta Stella, Ettore Bastianini	Tullio Serafin	Deutsche Grammophon
1964	Rigoletto Maddalena	Dietrich Fischer-Dieskau, Renata Scotto, Alfredo Kraus	Rafael Kubelík	Deutsche Grammophon
1965	Cavalleria rusticana Santuzza	Carlo Bergonzi, Giangiacomo Guelfi, Adriana Martino	Herbert von Karajan	Deutsche Grammophon
1967	Medea Neris	Gwyneth Jones, Bruno Prevedi, Justino Diaz	Lamberto Gardelli	Decca
	Norma Adalgisa	Elena Souliotis, Mario Del Monaco, Carlo Cava	Silvio Varviso	Decca
1969	Il trovatore Azucena	Plácido Domingo, Leontyne Price, Sherrill Milnes	Zubin Mehta	RCA
1972	Norma Adalgisa	Montserrat Caballé, Plácido Domingo, Ruggero Raimondi	Carlo Felice Cillario	RCA
1973	Un giorno di regno Marchesa del Poggio	Ingvar Wixell, Jessye Norman, José Carreras	Lamberto Gardelli	Philips
	Suor Angelica Zia Principessa	Katia Ricciarelli	Bruno Bartoletti	RCA
1974	Aida Amneris	Montserrat Caballé, Plácido Domingo, Piero Cappuccilli	Riccardo Muti	EMI
	La Favorita Leonora di Guzman	Gabriel Bacquier, Luciano Pavarotti, Nicolaj Ghiaurov	Richard Bonynge	Decca
1975	Un ballo in maschera Ulrica	Plácido Domingo, Martina Arroyo, Piero Cappuccilli	Riccardo Muti	EMI
1976	La forza del destino Preziosilla	Plácido Domingo, Leontyne Price, Sherrill Milnes	James Levine	RCA
	Macbeth Lady Macbeth	Sherrill Milnes, Ruggero Raimondi, José Carreras	Riccardo Muti	EMI
1978	Transitus Animae Anima	Orchestra dell’Angelicum di Milano, Coro Polifonico di Milano	Franco Caracciolo	Angelicum
	Tancredi Tancredi	Lella Cuberli, Werner Hollweg, Nikola Gjuzelev	Gabriele Ferro	Warner Fonit

…….

Video

Anno	Titolo Ruolo	Cast	Direttore	Casa
1966	Aida Amneris	Leyla Gencer, Carlo Bergonzi, Anselmo Colzani, Bonaldo Giaiotti	Franco Capuana	Hardy Classics
1968	Cavalleria rusticana Santuzza	Gianfranco Cecchele, Giangiacomo Guelfi	Herbert von Karajan	Decca Records
	Il barbiere di Siviglia Rosina	Sesto Bruscantini, Luigi Alva, Fernando Corena, Ivo Vinco	Nino Sanzogno	RAI
1971	La Favorita Leonora di Guzman	Alfredo Kraus, Ruggero Raimondi, Sesto Bruscantini	Oliviero De Fabritiis	VAI
1973	Aida Amneris	Carlo Bergonzi, Orianna Santunione, Ivo Vinco	Oliviero De Fabritiis	VAI
1976	Adriana Lecouvreur Principessa di Bouillon	Montserrat Caballé, José Carreras, Attilio D’Orazi	Gianfranco Masini	VAI
1978	Il trovatore Azucena	Plácido Domingo, Rajna Kabaivanska, Piero Cappuccilli	Herbert von Karajan	TDK
1981	Aida Amneris	Maria Chiara, Nicola Martinucci	Anton Guadagno	Warner Classics
1985	Il trovatore Azucena	Franco Bonisolli, Giorgio Zancanaro, Rosalind Plowright	Reynald Giovaninetti	Warner Music Vision
1989	Adriana Lecouvreur Principessa di Bouillon	Mirella Freni, Peter Dvorsky, Alessandro Cassis	Gianandrea Gavazzeni	Opus Arte

(край на цитата)

В някои записи участват и певци от България като: 1959 г. – Борис Христов („Реквием“ от Верди) и през 1961 г. в “Дон Карлос” от Верди), 1974 г. – Николай Гяуров („Фаворитката“ от Доницети), 1978 г. – Никола Гюзелев („Танкред“ от Росини) и Райна Кабаиванска („Трубадур“ от Верди).

Както писах по-горе в статията, редица медии в Германия и другаде обръщат внимание на предстоящия юбилей на Фиоренца Косото. По-горе дадох пример за такава медия в Германия. Вчера на 21 април 2020 г. друга медия, този път в Австрия – предавателят „Phonostar“ също излъчи музикално предаване, посветено на 85-годишнината на Фиоренца Косото. Цитирам линк и към това предаване:

https://www.phonostar.de/radio/bombenstimme-fuer-verdi-mezzo-fiorenza-cossotto-wird-85/v/160079/2020-04-23

Нека днес на 22 април 2020 г. поздравим певицата Фиоренца Косото с навършване на 85 години, като й пожелаем добро здраве, много щастие и изкажем почит към огромните й заслуги за световното вокално изкуство.

За много години маестра Фиоренца Косото!

………..