Баритонът Петър Данаилов празнува днес рожден ден
Драги приятели на оперната музика, днес на 19 април 2022 г. празнува кръгъл рожден ден един мой ФБ-приятел – баритонът Петър Данаилов, един от първите оперни артисти, с които се запознах „виртуално“ във Фейсбук още през 2013 година. Оттогава ние си пишем кратки постинги при различни случаи, разменяме информации за оперни изяви и концерти, както и за негови гостувания главно в Габрово, което беше и повод да се запознаем.
В края на 2014 година Петър Данаилов ми написа хубаво носталгично писмо, в което си спомня много изяви в града ни, в които и той е участвал по-късно. Ето част от писмото му, свързано и с модерната сграда на театъра:
„Привет, господин Контохов. С Габрово ме свързват мили спомени от младите ми години, когато, като войник с мъжкия младежки хор на Валентин Бобевски към Ансамбъла на строителни войски, ежегодно правехме спектакли в културния дом на този хубав град. Харесвах го. Градът на хумора и сатирата. Самата мисъл за него все още ме кара да се усмихвам. Наскоро, на 01.10.2014, с Русенска опера изпълнихме “Севилският бръснар” в същия този културен дом. Бях го позабравил. Театрална сграда изпълваща на 100% представата ми за достоен национален оперен театър, с възможности за всичко – репетиционни зали, балетни зали, коридори, фоайета, обеми и мащаби, каквито в Софийската опера няма и са в остър недостиг. Сцената с прилежащите й допълнителни пространства е достатъчно голяма за всички мащабни оперни заглавия. Но … в момента там е нещо като читалище, като един сравнително добре действащ просветителски център, оцеляващ според действителните реалности на ситуацията в България. Малко тъжно ми беше. Настинах много тежко там, защото вратите към сцената не са пригодени да се самозатварят и поради това течението на сцената по това време на годината е вледеняващо, а артистите – потни. В Габрово есента настъпва по-раничко (…) Солист съм на оперите в Русе и Пловдив едновременно, но от новия сезон съм и вокален педагог на Пловдивската опера, което е прецедент в България. Отдавна няма вокални педагози по оперните театри у нас. Затова и хоровото изкуство почти замря, затова и хоровете на нашите опери не са на висотата, на която ги помним от преди 30 години и повече. В Пловдив направихме и Вокално студио, както е по добрите театри в Европа. И вече имам ученици и там. Виждате, че не преставам да творя. Мисля, че трябва да има млади преподаватели като мен в България. Имам много голям опит и го давам на идващите след мен. Предимно им говоря за дихателни практики, режим на хранене, физически натоварвания и разбира се пеене по най-качествен начин, съобразен със съвременните изисквания в оперното изкуство (…) Роберта е прекрасен, тембрист сопран. От скоро работим с нея ….“
(край на извадките от писмото)
Понеже става въпрос за жена на име Роберта, нека поясня: Преди време писах статия за оперния певец Алексей Милковски и там стана въпрос за певица с име Роберта Минчева. Тя е родена в Габрово, от дете се отдава на музиката, има хубав глас и заминава за Русе, където завършва Музикалното училище, участва в учебни оперни постановки в Русе. След това започва вокално обучение в Софийската музикална академия, което още не е приключило. По програма, финансирана от европейски фондове, учи известно време в Германия, като сподели преди време впечатленията си в интервю, дадено за габровския всекидневник „100 вести“. Бъдещето й изглежда принадлежи на оперното изкуство – силен и хубав сопранов глас, добра драматична игра и особена любов към това изкуство.
Пиша всичко това, за да допълня картината както за Петър Данаилов, така и за Алексей Милковски, който е единственият оперен певец, роден в Габрово. Така чрез Роберта Минчева, която учи и при Петър Данаилов, след време към габровския оперен елит, за сега представен само от Алексей Милковски, се включи и младата и надеждна Роберта Минчева. Дай Боже !
През май 2015 г. научих, че Петър Данаилов наново е гостувал за концерт в Габрово, при който е участвала и неговата ученичка Роберта Минчева. Цитирам съответна информация:
Портал „Gabrovo News“
07.05.2015
Световноизвестният баритон Петър Данаилов ще пее на габровска сцена
Световноизвестният баритон Петър Данаилов ще пее на габровска сцена на 8 май, началният час е 18:00, а мястото е зала „Възраждане“.
Ден преди навършването на 70 години от края на Втората световна война и Деня на Европа, едни от най-добрите гласове на България ще зарадват габровци и гостите на града с руски романси и арии. Участници в концерта са още Роберта Минчева – сопрано, Светлана Иванова – сопрано, Яни Николов – тенор и Марио Арсенов – баритон.
Това е първата изява на родената в Габрово Роберта Минчева пред родна публика. Тя е завършила музикалното училище по изкуствата „проф. Веселин Стоянов”, специалност „Класическо пеене”, след което Музикалната академия в София. Специализирала е в „Леополд Моцарт център” към университета в Аугсбург, Германия.
В програмата са включени произведения от Александър Бородин, Пьотр Чайковски, Александър Даргомижский, Сергей Рахманинов и други.
Концертът е организиран от Национално движение Русофили и БАС, и е посветен на годишнината от победата над фашизма.
Входът е свободен!
Петър Данаилов завършва ДМА „Панчо Владигеров” в класа на доц. Сабин Марков през 1995 г. Същата година дебютира на сцената на Бургарската опера в ролята на Жорж Жермон от операта „Травиата” на Джузепе Верди. Това е началото на блестяща кариера за баритона, определян от немската музикална критика като „типичен белкантов певец, притежаващ дълбок и необикновен, изпълнен с нюанси, баритонов тембър, който чрез своята вокална интерепретация променя изразността от яростно до лирично звучене”.
През месец март 1998 г. Петър Данаилов специализира в майсторския клас на Гена Димитрова, проведен в София. През същата година започват и изявите му на сцената на Националната опера и балет – София в ролите: Родриго от „Дон Карлос” на Верди, Де Серие от „Федора” на Джордано, Фигаро от „Севилският бръснар” на Росини, Валентин от „Фауст” на Шарл Гуно, Ескамилио от „Кармен” на Бизе и др.
През лятото на 1999 г. той изпълнява ролята на Княз Игор в коопродукцията на Софийска опера и Болшой театър – Москва на операта „Княз Игор” от Бородин в традиционното представяне на „Опера на площада”. Следва гастрол със същата опера на 48-я Международен фестивал в Сантандер, Испания – август 1999 г.
Гостувал е многократно в Англия, Австрия, Германия, Холандия, Швейцария, Испания, Италия, Гърция и др. В кантатно-ораториалния репертоар на Петър Данаилов влизат баритоновите партии от „Кармина Бурана” на Карл Орф и „Немски реквием” от Йоханес Брамс.
Носител е на Първа награда, златен медал и Наградата на публиката на Международния конкурс за млади оперни певци „Борис Христов” в София през 2000 г. Има записи в БНР и БНТ.
(край на цитата)
Спомням си добре, че по-късно поздравих за този концерт както Петър Данаилов, така и Роберта Минчева, с която сме ФБ-приятели от месец януари 2015 година.
Понеже днес пиша статия за Петър Данаилов, макар че по-горе са дадени известни данни за него, нека приложа още нещо за ония читатели, които малко го познават.
След основно музикално образование той започва оперна кариера в България, заминава и за чужбина, главно в Австрия и Германия, където играе на различни оперни сцени. Ето едно мнение за певеца в статии оттам, както и някои общи бележки за него, взети от различни източници:
„Петър Данаилов е определян от немската критика като “типичен белкантов певец, притежаващ дълбок, изпълнен с нюанси баритонов тембър, който чрез своята вокална интерпретация променя изразността от яростно до лирично звучене”. Отново по преценката на критиката българският оперен певец се нарежда сред най-добрите баритони в света. Изпълнителят репетира в МДТ “К. Кисимов” за ролята на Жорж Жермон в “Травиата” от Джузепе Верди.
„Повече от 20 години Петър Данаилов пее в най-добрите оперни театри в Австрия, Германия и в други страни. От 2003 до 2005 г. е щатен солист на Оперния театър в Бон. На тази сцена певецът е дебютирал с триумфален успех в ролите на Макбет от едноименната опера на Верди, Шишков от “Мъртвият дом” на Леош Яначек, Дон Карло ди Варгас от “Силата на съдбата” от Верди и Евгений Онегин от едноименната опера на Чайковски. Изпълнителят завършва Държавната музикална академия “Панчо Владигеров” в класа на доц. Сабин Марков през 1995 г. Същата година дебютира на сцената на Бургаската опера в ролята на Жорж Жермон. Носител на първа награда, златен медал и наградата на публиката на Международния конкурс за млади оперни певци “Борис Христов” – София през 2000 г. Има записи в Българското национално радио и националната телевизия.“
„Първите изяви на Данаилов на професионална сцена са свързани изключително с Варненския оперен театър. През март 1998 г. той специализира в майсторския клас на Гена Димитрова в София. Същата година започват и изявите му на сцената на Националната опера и балет – София, където пресъздава образите на Родриго в “Дон Карлос” от Верди, Де Серие от “Федора” на Джордано, Фигаро от “Севилският бръснар” на Росини и др. През лятото на 1999 г. изпълнява ролята на княз Игор в копродукцията на Софийска опера и Болшой театър – Москва на операта “Княз Игор” от Бородин в традиционното представяне на Опера на площада“.
(край на цитатите)
Що се отнася до сегашните изяви на Петър Данаилов, ето някои извадки от участия през последните години в Русе, Стара Загора и Пловдив, където той работи в момента:
Пловдивската опера гостува със „Селска чест” и „Палячи” на сцената на Старозагорската опера на 27 януари
25.01.2016
На 27 януари от 19.00
часа оперната публика в Стара Загора
ще се наслади на едноактните опери
«Селска чест» от Маскани и «Палячи» от
Леонкавало, представени от Пловдивската
опера. Режисьор на двете постановки е
Нина
Найденова, художник на декора Иван
Токаджиев, художник на костюмите и
куклите Николина Костова-Богданова,
хореограф Боряна
Сечанова.
На 27 януари на диригентския
пулт ще застане Диан
Чобанов, а главните роли са поверени
на солистите на Пловдивската опера
Марияна
Панова, Таня
Иванова, Стоян
Даскалов, Михаил Пулиев, Петър
Данаилов, Валерия
Мирчева, Светлана
Иванова и Марк
Фаулър.
|
28.9.2014 Испанската оперна дива Лаура Алонсо Падин гостува в ролята на Виолета – за първи път на сцената на Русенската опера на 24 септември Петър Данаилов – в ролята на Жорж Жермон. Участват още солистите Петя Цонева, Мая Владимирова, Александър Баранов, Стоян Стоянджов, Владимир Попов, Пламен Бейков, Динко Попов, Евгени Ганев, Стефан Пенчев. Спектакълът ще дирижира младата ……. |
26.6.2014
Програма
на четвърти международен музикален
фестивал “Сцена край реката” – 2014
Петър Данаилов, Стоян
Стоянджов, Георгиос Филаделфевс, Момчил
Миланов, Йоланта Николаева,
Владимир Попов. Оркестър и хор на Държавна
опера Русе – 12 юли, събота, 19:00 часа,
Фестивален комплекс – гр.Варна 13 юли,
неделя, 20:00часа, Летен театър …….
Петър
Данаилов, Великият инквизитор –
Емил Желев, Глас от небето – Гиргина
Гиргинова, Тебалдо – Ангелина Манчева.
На диригентския пулт ще застане Рикардо
Моресо /Испания/. Генералната репетиция
е в понеделник, 14 април……
3.2.2014
Февруари
– месецът на любовта в Русенската опера
Петър
Данаилов, Владимир Попов, Емил
Желев, Беноа – Стоян Стоянджов и други.
Спектакълът ще дирижира испанският
диригент Рикардо Моресо. Режисьор
Корина ….
(край на извадките)
Петър Данаилов има талант и за писане. Случайно през 2015 г. попаднах на една негова малка публикация във Фейсбук от 2013 г., която ми хареса и я копирах. Желая днес да я цитирам в статията за него:
7 октомври 2013 г. (във Фейсбук)
„Нямам търпение да споделя моето изключително силно преживяване от вчера. Аз и съпругата ми бяхме поканени да кумуваме на венчавката на тези двама прекрасни наши приятели – млади хора в средата на двадесетте си години, събрали в себе си неизброимо множество таланти и на които се възхищавам искрено и от душа. Те са невероятни писатели, преводачи, поети, филолози, индолози, историци, преподаватели, учители, артисти, изследователи, приключенци, еколози, търсачи на силни усещания … пътуващи по целия свят в търсене и намиране на себе си, на исторически данни, на философски въпроси, на откриване на древни истини, ценители на живата и чиста природа и събирачи на ценни емоции. Изключително истински и земни, събрали в младостта си мъдростта на цели поколения свои Предци, която личи и струи навсякъде около тях. Иначе не си обяснявам познанията и опитността, които излъчват. Позитивни, постоянно развиващи се,зареждащи и раздаващи се безрезервно за всеки нуждаещ се от тяхната помощ.
На снимката се вижда с какви сватбени костюми бяха облечени. Момичето е в истинска каракачанска народна носия предавана от майка на дъщеря в традициите на Каракачаните от стотици години. Да, тези дрехи, които тя носи помнят сватбите на много нейни преки роднини. Носията тежи 15 килограма!!! Момчето се придържаше към македонските си корени и беше облечен в носия специално изработена за него, подчертаваща кръвната му връзка с народностите от тази част на България. Когато поднесоха цветя пред „Вечния огън” до църквата Св. София, бяха забелязани от множество туристи от Испания, които с голям шум, искрено любопитство и десетки въпроси ги наобиколиха и побързаха да се снимат, кой по единично, кои групово с тях, като подвикваха : “Please, por Facebook…”
Възхитително е това, как и двамата държаха да покажат родните си корени и да направят така, че сватбата им да бъде българска. Играхме каракачански хора, македонски хора и всякакви други български хора, … аз не участвах във всички. Краката ми са пригодени само за право хоро и ръченица.
Представям ви това младо семейство, защото са знаещи, можещи, смели, дръзки и държат на корените си. Нещо, което убягва от много десетки години на българина. Те са пример, който ТРЯБВА да бъде подет и подкрепен от всички нас, за да ни има като народ, народност и нация.
Да им пожелаем добро бъдеще и много, много щастие, обич и ЛЮБОВ до вечността.:-)))
автори на снимките: Роман Велинов и Ваня Топалска
Коментари във ФБ:
Dir, Margarita Burlakova, Slavil Dimitrov, Peter Danailov und 35 anderen gefällt das.
Две години по-късно, чак през ноември 2015 г. аз написах следните думи на Петър Данаилов:
Борис Контохов:
Браво Петър, пишеш чудесно! С две години закъснение прочетох това. Какво ли е станало с това чудно семейство през това време ?!?
(край на цитата)
Все още не съм питал Петър за отговор на въпроса ми. Мисля, че копирах и някои снимки, ще ги намеря в снимковия си архив и ще приложа някои от тях.
През 2008 г. Петър Данаилов дава интервю след пристигането си в България, където участва в операта „Бал с маски“ от Верди на сцената на Софийската народна опера. Цитирам информация по този случай:
Оперният певец Петър Данаилов: Думите на Гена тежат като камък
- Автор: class.bg
- Дата: 6.4.2008
Световноизвестният български оперен певец Петър Данаилов пристигна у нас, за да изпее на софийска сцена една от коронните си роли – Ренато в “Бал с маски”, постановка на Пламен Карталов. Данаилов, чиято звезда изгря на конкурса за млади оперни певци “Борис Христов” в София”, вече е признат от музикалната критика за един от най-добрите баритони в Европа.
- Г-н Данаилов, как се чувства един български певец, работещ постоянно в Германия и Австрия?
- Изстискан от работа. В германските оперни театри се работи плътно осем часа дневно, много активно, от първата до последната секунда. Мечтая поне за два месеца гласова почивка, защото излизането на сцената е отговорно нещо, тежи на психиката, на мускулите на сърцето и тялото, дори на костите. За жалост режисьорите не го разбират – всеки гледа да си осъществи идеята, независимо какво коства това на певеца. Проблемът е, че режисьорите смесват операта с театъра, киното, балета, дори с изобразителното изкуство. Малцина са онези, които имат вокална култура и се съобразяват с певците.
- Вярно ли е, че сте пострадал по време на спектакъл на “Силата на съдбата”?
- Разтегнах сухожилие на оперната сцена в Бон. Режисьорът поиска от мен да се премятам в кълбо напред точно преди моята ария, която е много трудна. При изправянето, от напрежение стана гафът с крака. Повече от година болката не минава.
- Изплатиха ли ви компенсация заради злополуката?
- Компенсациите са включени в хонорара. Това е записано с малки буквички в договора, а ние, певците, обикновено нямаме навика да четем малките буквички.
- Какво им става на оперните режисьори, та започнаха да представят Кармен като проститутка, а Мефистофел – като сериен убиец?
- О, видял съм и по-лошо! В Бон един “Дон Жуан” ме изправи на нокти. Докато баритонът пееше любовната серенада под прозореца на донна Елвира, тя се разсъблече! И обра всички аплодисменти, макар че въобще не можеше да пее! Публиката полудя по нея! Колежката бе щедро надарена в гръдната обиколка и имаше хубави бедра. Е, и аз гледах, но ме хвана яд заради баритона, който се справи чудесно с ролята, а остана на заден план. В постановката “Из мъртвия дом”от Яначек, пак в Бон, направо разигравахме садо-мазо сцени. Действието се развива в лудница или затвор. Надзирателите – чисто голи балетисти! А ние, солистите, затворени между четири движещи се преси, които ту се приближават, ту се раздалечават. И в това обкръжение имах да изпея 10-минутна ария, при това на чешки! Поне да си струваше усилията! На премиерата дойдоха 2000 души, но на последния спектакъл – само 100!
- Можете ли да се похвалите с участие в постановки в традиционен стил, които са имали успех?
- “Набуко”, суперпродукция за огромна сцена, призната за най-добра оперна постановка в Германия за 2006-а. Играхме я на прочутата „Сап арена“ до Манхайм – огромен покрит стадион, където се събират 30 000 зрители. Над 300 души статисти и хористи, ръководени с радиовръзка – със слушалки в ушите. Никой не може да сбърка. А озвучаването – като в Миланската скала. Изобщо на Запад е модерно да се играе опера на стадиона или на площада, за да присъстват повече зрители. В Брауншвайг имах Риголето на открито – на летния фестивал през август. Само че август там е все едно октомври в София. Температурата – 9 градуса, вали дъжд. Публиката наизвади дъждобрани, чадъри, заметна се с по едно одеялце и не мръдна до края на представлението!
- Какво ви помага, за да сте винаги на върха?
- Съветите на моята учителка Гена Димитрова. Беше мъдра жена, а думите и тежаха като камък. Продължават да звучат непрекъснато в ушите ми. Помага ми и жена ми, която умее да се съобразява с факта, че живее с оперен певец. Докато играех Макбет, станах нервен, раздразнителен. Тя го понесе спокойно. И след премиерата възстановихме баланса в семейството!
- От оперния Олимп изведнъж попадате в една доста по-сива и бедна театрална действителност – софийската опера?
- О, у дома се чувствам най-добре! Защото има един ветеринар от Пазарджик, който идва в София на всичките ми спектакли. И група меломани, с които пием понякога кафе и ми правят разбор на последните участия – тук беше добре, там обаче сбърка! Преди време звъннах от Германия на кметицата на Телиш заради някакви имоти. А тя даде телефона на една възрастна жена от селото, с която почти не се познаваме. И тази жена запя на български арията на Жермон от „Травиата”: „Ти забрави бащин край, свидния телишки рай!” Ей, радостно е да знаеш, че и в родното ти село, където толкова рядко се връщаш,, те познават и те мислят с добро!
Интервюто взе Елиана Митова
(край на цитата)
В статията ми за Петър Данаилов през 2018 г. цитирах още две информации от последните години. Първо – едно предаване по БНР през 2015 г. и второ – информация за международен оперен фестивал през 2017 г.:
БНР
Български изпълнители: баритонът Петър Данаилов – 11 декември от 23.00 часа по програма “Христо Ботев”
публикувано на 10.12.2015 в 17:41 | обновено на 11.12.2015 в 16:23
Автор: Елена Хубанова
(Петър Данаилов в „Кармен” на Жорж Бизе, постановка на Пловдивската опера
Снимка: operaplovdiv.bg)
- Чуйте предаването
Предизвикан от собствения си „труден” за обработка глас, Петър Данаилов изследва години наред вокалната техника, като работи върху себе си и върху своите около 50 ученика в Нов български университет.
Завършил е Музикалната академия „Панчо Владигеров” в София при доц. Сабин Марков през 1995 година. Специализира при Гена Димитрова, с която са роднини. Започва като бас-баритон, сравняван от преподаватели и колеги с големия Никола Гюзелев. По-късно претърпява трансформация и обратно на очакванията се насочва от драматичните вердиеви персонажи към по-лиричните и белкантови роли в оперите на Росини и Доницети. Първите му стъпки на сцена са свързани с Бургаската и Варненската опера. През 1998 г. дебютира на сцената на Софийската опера и участва в постановки на „Дон Карлос” от Верди – в ролята на Родриго, „Севилският бръснар” от Росини – като Фигаро, „Фауст” от Гуно – като Валентин, „Кармен” от Бизе – в ролята на Ескамилио и други.
Голямата стъпка в
неговата кариера е спечелването на
Първа награда, Златен медал и Наградата
на публиката на конкурса за млади оперни
певци „Борис Христов” през 2000 г. Следват
години на странство и успехи в Европа
– през периода 2001-2005 е гост-солист на
оперния театър в Клагенфурт, Австрия,
през сезона 2004/2005 е солист на престижния
театър в Бон, Германия. Там заедно с
Мартин Цонев пеят в постановката на
Вера Немирова на „Макбет” от Верди с
изключителен успех. Макбет се оказва
може би най-успешната роля на Петър
Данаилов, както зад граница, така и в
България.
Понастоящем баритонът е част от трупата на Пловдивската опера и е горещо аплодиран от своята публика в постановките на „Макбет” от Верди, „Любовен еликсир” от Доницети – в ролята на Белкоре, „Палячи” от Леонкавало – в ролята на Силвио, „Селска чест” от Маскани – в ролята на Алфио и др.
Програма Христо Ботев Музика Български изпълнители
Цитирам линк към това предаване на БНР:
…..
Портал „IMPRESSIO“
17.12.2017
ОПЕРНА АКАДЕМИЯ
Академия за изкуство “Амадеус” започна своя първи международен оперен семинар
В навечерието на Коледа младите оперни дарования ще зарадват любителите на оперното изкуство с концерт в къщата на Борис Христов.
На 17 декември Академията за сценично изкуство “Амадеус” стартира своя първи международен семинар по оперно пеене.
Обучителното събитие ще се проведе в Академия LIPA 4:19 (Liverpool Institute for Performing Arts), а в програмата му ще присъстват следните теми: сценично поведение, вокална техника, интерпретация и операта като бизнес.
В периода 17-20 декември младите оперни певци ще могат да споделят своите умения и да усъвършенстват знанията си с помощта на трима забележителни оперни артисти – проф. Генко Гешев, сопраното проф. Франческа Педачи и баритонът Петър Данаилов.
Проф. Генко Гешев е дългогодишен преподавател в Университета “Дюкейн” в Питсбърг, САЩ. Изълнява длъжността декан на вокалния департамент от 2003 до 2014 г. Той е директор на учебния оперен театър към университета, където продуцира и режисира опери, като: “Дон Жуан”, “Сватбата на Фигаро”, “Вълшебната флейта” и др. В студиото си проф. Гешев работи с учениците върху фундаментална вокална техника, намираща приложение в песенния, оперния и кантатно-ораториални жанрове на класическата музика. Негови ученици са победители и лауреати на множество престижни международни конкурси като “Опералия”, “Певец на света”- Кардиф, “Метрополитън Опера”, “Герда Лиснър” и др.
Проф. Гешев е основател и преподавател в Лятната академия за млади оперни певци, базирана в Болоня. Преподава пеене и опера в Централната консерватория в Пекин, Ксиян, Шанхай и Чингдао и като гостуващ професор.
Проф. Гешев ще се включи в семинара непосредствено след участието си като жури в Tokio International Voice Competition.
Петър Данаилов, баритон: В момента е щатен вокален педагог към Държавна опера – Пловдив и солист на свободна практика. Дълги години е щатен солист и гост-солист на редица западно-европейски сцени, като Щатсопер Хамбург, Норвежка национална опера – Осло, Гръцка национална опера – Атина, Мегарон – Солун, “Дойчес театер” – Мюнхен (Германия), Държавна Опера Сплит (Хърватия), Аудиториум – Палма де Майорка, “Аудиторио национал де музика” – Мадрид, “Аудиторио национал” – Барселона, Белгийска национална филхармония – Брюксел, Роял филхармони – Ливърпул, Норич (Англия), Непълс (Naples) – САЩ, Балтимор – САЩ и много други театри по света. От 2008 г. е и вокален педагог. Води майсторски класове. Участва в редица международни журита в конкурси за млади оперни певци. През месец юни 2017 г. е поканен за преподавател в ежегодната Интернационална оперна академия в гр. Болоня – Италия.
Проф. Франческа Педачи е световно известна оперна певица – сопрано.
Преподава вокална техника и интерпретация в Консерватория Джовани Батиста Мартини, Болоня, Италия. Международната кариера на проф. Педачи преминава през всички най-представителни оперни сцени в света, като Метрополитън Опера – Ню Йорк, Ла Скала – Милано, Арена ди Верона, Щатсопер Виена, Театро Сан Карло – Неапол, оперните театри в Рим, Париж, Падуа, Осло, Копенхаген и много други. Работи с едни от най- големите диригенти на нашето съвремие: Рикардо Мути, Клаудио Абадо, Лорин Маазел, Рикардо Шайи, Густав Кун, Зубин Мета, Джанлуиджи Джелмети, Даниеле Гати, Даниел Хардинг.
Допълнителна мотивация за обучаващите се млади певци е атрактивната награда, която се присъжда от организаторите на оперния семинар – стипендия за едногодишно обучение в университета в Питсбърг в Америка.
Заключителният концерт на участниците ще се проведе в къщата на Борис Христов на ул. “Цар Самуил” 43 в София на 20.12.2017 г. от 19:00 ч.
Входът е свободен.
(край на цитата)
През 2019 г. включих още две интересни статии за Петър Данаилов – две предавания по Радио София – от 2015 г. и едно съвсем ново – от началото на 2019 г.:
БНР
Петър Данаилов: Старая се в работата със студентите да бъда на високо професионално ниво, но и на човешко
публикувано на 09.11.2015
Автор: Светлана Димитрова
- Разговор с Петър Данаилов
„Винаги сме на ти,
на малки имена, няма Маестро, няма
комплименти. Ние сме приятели“ –
продължава разказа си певецът. Той
преподава в НБУ, вокален педагог е на
Пловдивската опера, като работи не само
с отделни певци, но и с целия хор. Занимава
се с йога и е измислил цяла система от
упражнения, които помагат и подготвят
дишането на певеца. Всеки урок започва
с тези упражнения.
Сигурна съм
всеки любител на операта е гледал поне
едно от сценичните му превъплъщения.
Казва, че Маркиз Поза е белязал сценичния
му път. Мечтае си за партията на Дон
Карлос от „Ернани” на Верди – роля, с
която съдбата все още не го е срещнала.
Избира много внимателно ролите и
категорично отказва предложения, които
смята, че не са подходящи за него.
Петър Данаилов е
ученик на Сабин Марков в Софийската
музикална академия. Освен това много
е работил с Гена Димитрова. Дебютира в
Бургас като Жермон от „Травиата”.
Много роли подготвя и за Варненската
опера. Няколко сезона е солист на
Софийската опера, а след това и на
театъра в Бон.
В биографията си
няма много конкурси, но си спомням
обичта, с която го посрещаше публиката
по време на конкурса за млади оперни
певци „Борис Христов” в София през
2000 г. Тогава той спечели Първа награда,
златен медал и наградата на публиката.
Ето и някои от ролите му:
Джузепе Верди:
Жорж Жермон от „Травиата”;
Граф ди Луна от „Трубадур”;
Риголето от едноименната опера;
Набуко от едноименната опера;
Родриго от „Дон Карлос”;
Макбет от едноименната опера;
Дон Карлос от „Силата на съдбата”.
Джакомо Пучини:
Шарплес от „Мадам Бътерфлай”;
Марсел от „Бохеми”.
Белкоре от „Любовен еликсир” и лорд Аштън от „Лучия ди Ламермур” на Гаетано Доницети;
Ескамилио от „Кармен” на Жорж Бизе;
Де Сирие от „Федора” на Умберто Джордано;
Фигаро от „Севилския бръснар” и Тадео от „Италианката в Алжир” на Джоакино Росини;
Валентин от „Фауст” на Шарл Гуно;
Шишков от „Мъртвият дом” на Леош Яначек;
Евгени Онегин от едноименната опера на Пьотр Илич Чайковски.
(край на цитата)
Цитирам линк към горното предаване на БНР:
http://bnr.bg/hristobotev/post/100623929
……
БНР Радио Варна
Петър Данаилов: Отношението към класическата музика севъзпитава
публикувано на 05.01.2019
Автор: Габриела Гаврилова
Петър Данаилов е един от големите баритони на България, който има и богата международна кариера. В момента е преподавател по оперно пеене в Нов български университет и щатен вокален педагог и ръководител на “Вокалното студио” към Държавна опера – Пловдив. Успешно съчетава още няколко творчески дейности, сред които организирането и провеждането на Международната оперна Академия в Болоня, Италия; “Софийските оперни семинари” и други. Редовен член е на международни оперни и песенни конкурси.
Първите изяви на Петър Данаилов на професионална сцена са свързани с Варненския оперен театър, където пресъздава образите на Граф ди Луна от “Трубадур”, Шарплес от “Мадам Бътерфлай”, Риголето от едноименната опера на Верди; Белкоре от “Любовен еликсир” , Жорж Жермон от “Травиата”, Ескамилио от “Кармен”, Набуко от едноименната опера на Верди.
Завършва Държавната музикална академия “Проф. Панчо Владигеров” в класа на доц. Сабин Марков през 1995 година и същата година дебютира на сцената на Бургаската опера. През месец март 1998 г. Петър Данаилов специализира в Майсторския вокален курс на Гена Димитрова, проведен в София, след което е поканен за солист на Софийската национална опера, където поема централния баритонов репертоар. През 2000 година печели Първа награда, златен медал и Наградата на публиката на Международния конкурс за млади оперни певци “Борис Христов” – София, което му отваря вратите за големите европейски сцени. През 2001-2005 година е гост-солист на оперния театър в Клагенфурт, Австрия, а през творческия сезон 2004/2005 година е солист на Оперния театър в Бон, Германия. Има покани от най-известните музикални сцени на Балканите, в Европа и САЩ.
В репертоара си певецът има около 40 оперни заглавия. Основно място заемат оперите на Верди и Пучини, но също Доницети, Росини, Леонкавало, Маскани, Бизе, Гуно, Чайковски, Бородин и други. Има записи в Българско национално радио и Националната телевизия.
Вече има успехи и със своите ученици, които печелят и международни награди.
Как по-често да присъства класическата музика в нашето ежедневие?
Всичко тръгва от вкъщи. Аз съм възпитаван по този начин, колкото и простичко да звучи. Моята баба пееше оперно пеене, без да е оперна певица. Аз станах оперен певец защото имах този интерес. Тя ме заведе на музика за първи път, на китара, оттам тръгна и пеенето и всичко останало. Затова ние трябва да се занимаваме с децата си, да им обръщаме внимание, да изключим мобилните им телефони и да не им даваме толкова игри, а да им сложим в ръцете китара или цигулка. Може и пиано. Съвременните пиана, които не са акустични, са толкова удобни за купуване, звучат прелестно и помагат за развитието на децата. Да не говорим, че самата музика развива хората по съвсем друг начин – духовно и умствено. Свиренето на инструмент развива мозъка на човек по съвсем друг начин!
Колко мелодии знаете?
Достатъчно, за да забравя за други неща от живота.
Коя си припявате за настроение?
Редовно – “Севилският бръснар”. Това е моята любима музика от арията на Фигаро. Било в банята, било в коридора, а понякога и по улиците.
Какво искате да се случи през Новата година?
Успех на всички, много здраве и вирусите да заобикалят България колкото е възможно повече!
В буквален и преносен смисъл?
Във всеки един смисъл. Случвало ми се е да бъда на сцена дори и с висока температура и се опитвам да го преодолявам. Публиката не се интересува дали сме здрави или болни.
Пял съм много болен със сериозна кашлица. Няколко пъти е било така и съм се чудил дали да го обявя и да отменим концерта, но хората са си платили билета и ще се разочароват. Затова мълчим и правим най-доброто от себе си. С много добро настроение и с много обич към публиката.
Ние сме като един щепсел – всеки един човек от публиката идва с неговия контакт и се включва в нашия енергиен обем. Опитваме се да сме много позитивни и енергията да струи от нас. Това е!
- Петър Данаилов
Радио Варна Култура БНР Варна Гена Димитрова класическа музика опера Петър Данаилов
(край на цитата)
Цитирам линк към това предаване:
http://bnr.bg/varna/post/101064976/petar-danailov-otnoshenieto-kam-klasicheskata-muzika-se-vazpitava
На 1 септември 2019 г. получих следното писмо от Петър Данаилов:
Здравейте, уважаеми господин Контохов.
Намерих едно неизпратено до Вас писмо, което съм писал в отговор на коментар под Ваша статия по случай рождения ден на баритона Сабин Марков (28-ми април) от мой колега, по повдигната тема за евентуална грешка в моята биография. Той правилно забелязва в нея, че съм обявил, че съм завършил в класа на доц. Сабин Марков през 1995 г., въпреки, че Сабин почина през ’93-та. Ето го неизпратения навреме отговор, който, странно защо е останал като чернова при мен:
„Да, знам за какво става дума. Има грешка в това изречение, в което се споменава годината на завършване на НМА, както и класът на преподавателя, в който това е станало, но тя е нарочна тази грешка. Радвам се, че има наблюдателни хора, които помнят годината на смъртта на Сабин Марков и са забелязали написаното в биографията ми. Смъртта на любимия ми учител ме свари абсолютно неподготвен и ме стресира толкова дълбоко, че не спрях да плача през следващите дни след 03.09.1993 г. До ден днешен това е един от най-тежките дни в живота ми. Що се отнася до това дали съм завършил окончателно при Сабин, отговорът е “Да”, след като смъртта му е факт. Това, че подписът му не се вижда в документацията през ’95 г. не го прави невалиден (подписа) в душата ми. След него никой друг не можа да стане мой истински учител, който да следвам с такава отдаденост, каквато изпитвах към Сабин Марков. Но аз и не съм търсил повече такъв. Учех се от колеги и от сцената. С Гена Димитрова връзката ни беше на съвсем друго равнище. Тя беше нещо като кармичен учител. Да си близо до нея беше изпитание преди всичко на духа, защото тя, макар обичаща и всеотдайна, беше твърда, рязка и последователна в изискванията си. Пред нея ставаш войник и правиш каквото ти каже тя. Но ние с Гена имахме, разбира се, преди всичко роднинска връзка, отколкото такава, която да ни поставя в позиция преподавател-ученик. Не беше лесен човек тя. Обичам я и безкрайно съм и благодарен за това, което ми даде и на което ме научи.
Сабин беше в другата крайност: мек, търпелив, повтарящ с усмивка. Този подход в преподаването стана модел за това, което сега самият аз практикувам с младите колеги и го следвам неуморно.
Така че прави са хората, че има грешка в биографията ми. Но това е моят учител и не съм завършвал при друг. Смъртта му дойде седмица преди да замина на първото си турне в началото на 3-ти курс в НМА. Станах самостоятелен, концентриран и упорит във вокалната си работа. По онова време вече бях в добра гласова форма и подготвях сам изпитите си. Най-вероятно проф. Мати Пинкас да е подписала окончателно завършването ми, защото на самия държавен изпит, след като приключих пеенето си на сцената в залата на НМА, хората в комисията ме попитаха при кого се водя, за да впишат в протокола (странно, нали?). Не помня Мати да е присъствала в журито. Възможно е да не е била в България по същото време, защото тя преподаваше едновременно и в Испания. Тогава в залата беше седнал бъдещият наследник на Сабин Марков, неговият ученик Нико Исаков, който застъпваше от следващия сезон като преподавател в НМА. Аз го посочих и казах с увереност: “При Нико Исаков се водя”. Но документално вероятно съм бил при Мати Пинкас. Тя винаги ме е уважавала. С Нико, като асистент-преподавател, сме имали няколко много съдържателни урока, но те се броят на пръсти, пък и той самият беше съвсем млад тогава. Благодаря и на него.
Знаете какво е човек да открие Учителя си, нали? То е повече от всякакво съкровище това чувство. Преди всеки урок да тръпнеш от нетърпение да започне и заедно да откривате пред теб непознати посоки и възможности. Пълното доверие към човека, който те води, а ти знаеш, че той не греши.
Учителят с главно “У” е един единствен. Дипломата от НМА винаги я давам затворена при 3-те необходими пъти, когато ми се е налагало да го правя в България, защото по света от 1993-та, откакто съм на сцена, до 2012-та никой не ми я поиска. Има ли, няма ли подпис вътре, повярвайте ми – не знам, а и лично не ми е било никога важно, защото след смъртта на Сабин Марков консерваторията за мен угасна.
Най-сърдечни поздрави от мен за Вас, уважаеми господин Контохов.
Бъдете здрав“.
(край на писмото на Петър Данаилов до мен)
Тогава ми направи особено впечатление стила и откровенността на Петър Данаилов – не случайно писах в началото на тази статия, че той има и литературин талант.
Днес няма да се спирам на нови изяви на Петър Данаилов. Надявам се, че той е здрав и продължава дейността си – разбира се в по-ограничени размери, когато всички страдаме от последиците на вирусната криза в света.
Искам обаче да посоча една негова изява през 2020 г. в тв-предаването „Вечната музика“ на Марио Николов, във връзка с което цитирам следното съобщение:
БНТ
Петър Данаилов – верният пазител на белкантото
Предаване: Вечната музика, 21.03.2020
Петър Данаилов – верният пазител на белкантото
Кой е композиторът, написал първата българска симфония
Духовият оркестър – единствената любов на диригента Тоцо Вътков
Гледайте “Вечната музика” всяка събота от 17:00 часа по БНТ1!
(край на цитата)
Цитирам линк към това предаване на БНТ:
https://bnt.bg/bg/a/petr-danailov-verniyat-pazitel-na-belkantoto
Ще добавя информация за още една изява на Петър Данаилов през сезона 2019/2020 по време на концертния цикъл „Епохи“:
Портал „Опознай.bg“
Концертен цикъл “Епохи”
Жанета Стегарева – сопран, Росица Павлова-Инджева – мецосопран, Ивайло Донков – тенор, Петър Данаилов – баритон, Галина Апостолова – пиано
Белкантова лирика – песни и ансамбли от Росини, Белини, Доницети(150 години от смъртта на Росини)
В. Белини – Dolente imagine, Il fervido desiderio
Дж. Росини – Barcarola, L’ orgia
Г. Доницети – La gondola, A mezzanotte
В. Белини – Per pieta, bell’idol mio
Г. Доницети – Amore e morte
В. Белини – Malinconia, ninfa gentile
Дж. Росини – Aragonese, La fioraia fiorentina
Г. Доницети – Eterno amore e fe
В. Белини – L’abbandono
Дж. Росини – Mira, la Bianca luna, La pesca, La serenata, Li marinari
(край на цитата)
Ще завърша днешната статия на 19 април 2022 г. с тези хубави думи на Петър Данаилов: „Ние сме като един щепсел – всеки един човек от публиката идва с неговия контакт и се включва в нашия енергиен обем“.
Остава само да го поздравя най-сърдечно и да му пожелая добро здраве, лично щастие и такова за семейството му, и най-важно – нови музикални успехи, също и в областта на вокалната педагогика.
За много години, драги Петър!
………
Изпълнение на Петър Данаилов:
Peter Danailov – baritone “Ave Maria” – Franz Schubert
On the piano Zarina Ghetoeva, “Обич за Гена” – Пловдивска държавна опера, “Amore per Ghena”, “Love for Ghena” , State opera house – Plovdiv
……
Изпълнение на Петър Данаилов:
Pater Danailov baritone, “Panis Angelicus”, Cesar Franck, on the piano Assya Doncheva – Vassilenko
….
Изпълнение на Петър Данаилов:
Peter Danailov – baritone, Escamillo, Carmen Bizet, Kameroper Blagoevgrad
….
Изпълнение на Петър Данаилов:
Peter Danailov ( baritone), aria of Prince Igor, Alexander Borodin
…..
Изпълнение на Петър Данаилов:
The demon’s romance “Demon” Anton Rubinstein
Peter Danailov – baritone, Margarita Ilieva – piano, 2018 November, Sofia Opera Performing Seminars Studio “One” Bulgaria National Radio
……
Изпълнение на Петър Данаилов:
Peter Danailov (baritone) – “Cortigiani vil razza…” Rigoletto, Giuseppe Verdi
……
Изпълнение на Петър Данаилов:
Peter Danailov as Marcello – La Boheme – 2 Akt
….
Изпълнение на Петър Данаилов:
Peter Danailov – baritone “Torna” – L. Denza
Peter Danailov – baritone Vyara Shuperlieva – piano 2002 november (Live)
……
Изпълнение на Петър Данаилов:
Peter Danailov (baritone) “Ideale” – F. P. Tosti
Peter Danailov – baritone Vyara Shuperlieva – piano 2002 november (live)
´´´´
Изказване на Петър Данаилов по въпрос, свързан с възпитанието на децата:
Петър Данаилов: “VIVA Bipper доближава детето до родителя!”
Клиентите на VIVA Bipper споделят впечатленията си за услугата и удобствата, които тя им предоставя в ежедневието им, когато става дума за безопасността на техните деца или оптимизирането на разходите за мобилни комуникации.
…..
Цитирам линк към предаване за баритона Петър Даналов през 2019 г.:
БНР Радио Варна
Петър Данаилов: Отношението към класическата музика се възпитава
публикувано на 05.01.2019
Автор: Габриела Гаврилова
http://bnr.bg/varna/post/101064976/petar-danailov-otnoshenieto-kam-klasicheskata-muzika-se-vazpitava
………..
Драги приятели, искам в деня 19 април 2022 г. да поздравя лично за рождения му ден днес баритона Петър Данаилов с едно негово отлично изпълнение на ария от операта „Севилският бръснар“ на Росини.
МНОГО МИ ХАРЕСА …БРАВО ДРАГИ ПЕТЪР!
Peter Danailov as Figaro – Largo al factotum “Il barbiere di Siviglia”-
´´´´