96 години от рождението на варненския бас Ранко Дюлгеров
Драги приятели на оперната музика, вчера на 24 септември 2020 г. се навършиха 96 години от рождението на един от стълбовете в миналото на Варненската държавна опера – големият бас Ранко Дюлгеров, който се помина на 12 юли 1995 г. Поради статията ми за Александрина Пендачанска, отложих тая за Ранко Дюлгеров за днес – 25 септември.
Понеже пиша моите „оперни истории“ в Германия, обикновено през месец септември не съм тук и по тази причина още от 2013 г. не мога да посветя статии за оперни дейци, родени през този месец, понеже пиша на календарен принцип – или дата на рождение, или на смърт, ако вече са починали. На 12 юли 2016 г. писах малка статия за Ранко Дюлгеров във връзка с 21 години от кончината му, която статия днес ще разширя и допълня, тъй като на рождения му ден днес съм тук в Германия. Няколко дни преди 12 юли 2016 г. бях писал статия и за друг знатен певец от Варненската опера – Михаил Зидаров, така че в текста се споменава често и неговото име. Освен това при първата ми статия за Ранко Дюлгеров получих коментари и допълнения за него, които днес ще вмъкна в статията ми. Особено важни допълнения направи тенорът от Варненската опера Арсений Арсов – мой добър приятел, който е бил колега с Ранко Дюлгеров и добре го познава. Желая ви приятно четене.
Райко Дюлгеров е роден през далечната 1924 година и очевидно аз го помня от многото му роли във Варненската опера, която съм посещавал редовно в годините от 1957-58 до 1974, когато напуснах България. Толкова години са изминали от това време и в спомените ми са избледнели отделните му изяви, но както и при баритона Михаил Зидаров, за когото писах в статията си от 8 юли 2016 г. – той е роден през 1926 година, са останали все още живи в мислите ми редица основни личности от ансамбъла на този оперен театър. Ето какво писах тогава: „В този период до 1957 г. не съм ходил на опера във Варна. До 1947 г. често съм посещавал през лятото този прекрасен град по време на летен курорт в ученическите ми години, а между 1948 и 1951 г. по семейни причини това вече не можеше да става – политическите събития в тези години се отразиха зле на финансовото състояние на фамилията ни – баща ми имаше проблеми с магазина си, после беше одържавен и той остана известно време без работа – не ни беше до курорти и опери. Едва след като завърших висшето си образование през 1956 г. и станах финансово независим, можех да летувам почти всяка година и дълги години предпочитах Варна. Там имах възможност да следя изявите на Михаил Зидаров и на редица други варненски солисти по това време. Но името му знаех още от София като студент, защото през 1955 г. той получи бронзов медал от Световния младежки фестивал във Варшава. Тогава бях още студент и тия неща ме интересуваха.“
(край на цитата от 8 юли 2016 г.)
Сега като чета
биографията на Ранко Дюлгеров си спомням,
че и той е бил също като Михаил Зидаров
лауреат на световни младежки фестивали
и конкурси. Ето подробности: „Диплом
– лауреат на Петия световен младежки
фестивал във Варшава през 1956 г. и носител
на сребърен медал“ и „Женева – октомври
1956 г. – награда на Международния конкурс
за млади оперни певци“. По това време
вече не бях в София – през юни 1956 г.
завърших висшето си образование и
напуснах София, така че сигурно съм чел
за тия събития, но далеч от центъра за
информация.
Кое е особено при Ранко Дюлгеров – за разлика от много други български оперни певци, за които пиша вече от 7 години, при него намерих доста материали, които да систематизирам и днес да публикувам. На латиница няма сведения за него, на български език от скоро време има и Уикипедия-страница за него (през 2016 г. нямаше такава), освен това в архива на Варненската народна опера (ВНО) има доста информации, които са напълно достатъчни да се изгради цялостна картина за живота и дейността на Ранко Дюлгеров. При това аз потърсих тия дни и допълнителна информация от мои близки приятели, за което ще стане въпрос по-долу. Похвално е, че в сайта на ВНО са включени тези важни материали, които сега ползвам за моята статия. Преди да поместя данни именно от сайта на ВНО, ще цитирам главното в тази Уикипедия-страница за него, тъй като денните там са особено важни:
Ранко Стефанов Дюлгеров е български оперен певец бас, който е допринесъл много с таланта си и изградените от него образи, за изграждането на оперната музикална култура в България и чужбина.
Биография
Роден е на 24 септември 1924 г. в град Търговище в семейството на интелигентни родители – баща Стефан Христо Дюлгеров – търговец, майка – Вяра Ранкова Дюлгерова – домакиня, и брат Христо Стефанов Дюлгеров – юрист. Образованието си до V гимназиален клас получава в родния си град. През 1946 г. завършва гимназиалното си образование в гр. София, след което продължава висшето си образование в Юридическия факултет. През 1952 г. свързва живота си с Мария Николова – по професия счетоводител, а през 1953 г. става баща на дъщеря Вяра, която загива при автомобилна катастрофа през 1974 г.
Музикално образование
По време на следването си през 1947–1948 г. той е завладян от хоровото пеене. Същата година е приет в хор „Гусла“ с диригент Асен Димитров. Поради голямата му любов към пеенето, и след срещата му с известния оперен певец и педагог Събчо Събев, в Ранко Дюлгеров се оформя решението да се посвети на оперното изкуство. След като той положил конкурсен изпит във Варненската народна опера за хорист, от август 1948 г. е приет като такъв, а от януари 1949 г. като артист-солист на Варненската опера. Оперно пеене изучава първоначално през 1948–1950 г. при оперния певец – баритонът Събчо Събев – тогавашен художествен ръководител на Варненската опера, а по-късно през 1958–1959 г. Ранко Дюлгеров бива изпратен на специализация при оперния артист и ръководител на оперната студия за млади оперни певци в София – Христо Бръмбаров.
Активен период
Като артист-солист във Варненската опера Ранко Дюлгеров е участвал 1180 пъти в 53 различни по значимост и големина басови роли в разнообразният си оперен репертоар. Участвал е в концерти в България, Германия и спектакли като солист в Куба – Хаванската опера – през 1964 и 1978 г. в оперите „Травиата“, „Риголето“ и „Трубадур“, в Кралския оперен театър в Брюксел в „Дон Карлос“ през 1981 и 1983 г. Ранко Дюлгеров е участвал и в оперни спектакли в Одеса, Нови сад, Болоня и Палма де Майорка като солист на Варненската опера. Гастролирал е като солист в оперни спектакли във всички оперни театри на България и има записи с хора и оркестъра на Радио София през 1982 г. под диригентството на Влади Анастасов на следните арии:
- Смъртта на Борис Годунов
- Алеко от едноименната опера на Рахманинов
- Рондо на Мефистофел от операта „Фауст“ на Гуно
- Куцар от операта „Албена“ на Парашкев Хаджиев
В Радио София има записи от по-ранните творчески години на именитият бас, а в архива на Българската национална телевизия съществуват записи на изпълнения на Ранко Дюлгеров като творчески портрет със заснети сцени с музикално изпълнение от оперите:
- „Борис Годунов“ – смъртта на Борис
- „Дон Паскуале“
- „Албена“ – Куцар.
Значими партии
- Княз Игор от оп. „Княз Игор“ на Бородин
- Мелничарят от оп. „Русалка“ на Даргомижски
- Мефистофел от оп. „Фауст“ на Гуно
- Мендоза от оп. „Годеж в манастира“ на Прокофиев
- Дон Базилио от оп. „Севилският бръснар“ на Росини
- Доктор Бартоло от оп. „Севилският бръснар“ на Росини
- Паисий от оп. „Паисий Хилендарски“ на Найден Геров
- Алфонсо от оп. „Така правят всички“ на Моцарт
- Дон Руис Гомес да Силва от оп. Ернани“ на Верди
- Куцар от оп. „Албена“ на Парашкев Хаджиев
- Полковник Боляров от „Юлска нощ“ на Парашкев Хаджиев
- Дон Паскуале от „Дон Паскуале“ на Доницети
- Командир Горелов от оп. „Брестката крепост“ на Молчанов
- Борис Михаил от оп. „Лето 893“ на Парашкев Хаджиев
- Борис Годунов от оп. „Борис Годунов“ на Мусоргски
- Рамфис от оп. „Аида“ на Верди
- Ферандо от оп. „Трубадур“ на Верди
- Монтероне от оп. “Риголето “ на Верди
- Анджелоти от оп. „Тоска“ на Пучини
- Клисарят от оп. „Тоска“ на Пучини
- Княз Гремин от оп. „Евгений Онегин“ на Чайковски
- Раймондо от оп. „Лучия ди Ламермур“ на Доницети
- Колин от оп. „Бохеми“ на Пучини
- Оровезо от оп. „Норма“ на Белини
- Поп Матей от оп. „Луд гидия“ на Парашкев Хаджиев
- Бартоло от оп. Сватбата на Фигаро“ на Моцарт
- Великият инквизитор от оп. „Дон Карлос“ на Верди
- Банко от оп. „Макбет“ на Верди
Признание и награди
През своят творчески път талантливият оперен бас Ранко Дюлгеров е удостояван многократно с престижните награди:
- Указ № 1030 на Държавния съвет на НРБ за удостояване със звание „Заслужил артист“ и медал – 23 май 1978 г.
- Диплом – лауреат на Петия световен младежки фестивал във Варшава през 1956 г. и носител на сребърен медал
- Женева – октомври 1956 г. – награда на Международния конкурс за млади оперни певци.
- Награда „Варна“ през 1975 г. за ролята на Борис Михаил от оп. „Лето 893“ на Парашкев Хаджиев
- Грамота „1300 г. от създаването на българската държава“ и възпоменателни медали от оперативното бюро на Общонароден юбилеен комитет „1300 години България“ – 1981 г.
- Грамота и медал “60 години ММФ „Варненско лято“ за активно участие във фестивала и високи художествени постижения, допринесли за утвърждаването на международния авторитет на фестивала – 1986 г.
- Орден „Кирил и Методий“ – ІІ степен
- Медал „100 години от Априлското въстание“ – 1976 г.
- Медал „100 години от Освобождението на България“ – 1978 г.
- Медал „25 години народна власт“
Кончина
На 1 ноември 1985 година Ранко Дюлгеров се пенсионира по здравословни причини. През 1992 година претърпява сърдечна операция с цел байпас. Три години и половина по-късно през 1995 година на 12 юли именитият оперен бас умира на 70-годишна възраст от сърдечна недостатъчност.
С таланта си и изградените от него образи, Ранко Дюлгеров допринася за издигането на българската музикална култура. Не случайно в пресата и списание „Българска музика“ са публикувани рецензии на много наши музиковеди за качествата на неговия глас и пресъздадените от него роли, като някои от тях се нареждат до най-високите постижения в нашето оперно изпълнителско изкуство.
(край на цитата)
Като чета горните редове, специално за участието на Ранко Дюлгеров в Международния конкурс за млади оперни певци в Женева през октомври 1956 г., където той получава награда, си спомних, че на същия конкурс 10 години преди това – през 1946 г. големият български бас Рафаел Арие спечели първата награда и после изгради световна кариера. Тогава в България неговото име не се споменаваше официално повече, защото след като получи тази награда, Рафаел Арие не се завърна в България, а остана на Запад, което в тия години – без съответно позволение от властите – беше повече от престъпление. Да, но Рафаел Арие бе признат и оценен високо по света и разви изключително успешно международната си дейност, включително и в Америка, където имаше редица изяви. Само 5 години след спечелване на тази награда в Женева, Рафаел Арие беше поканен за една от главните роли при световната премиера на последната опера на Игор Стравински във Венеция през есента на 1951 г. – „Животът на безпътника“ (в оригинал на английски език „The Rake’s Progress“). Цитирам ансамбъла при тази премиера (на немски език): (началните думи са: Стравински започва с репетиците през август 1951 г. и само за 3 седмици, с които разполагат постановчиците, премиерата е подготвена):
Strawinsky begann im August 1951 in Mailand mit den Proben, für die nur drei Wochen zur Verfügung standen. Die Inszenierung stammte von Carl Ebert, die Choreografie von Rya Teresa Legnani, das Bühnenbild von Gianni Ratto und die Kostüme von Ebe Colciaghi.
Die Solisten waren Raffaele Arié (Trulove), Elisabeth Schwarzkopf (Anne), Robert Rounseville (Tom Rakewell), Otakar Kraus (Nick Shadow), Nell Tangeman (Mother Goose), Jennie Tourel (Baba the Turk), Hugues Cuénod (Sellem) und Emanuel Menkes (Wärter des Irrenhauses).
(край на цитата)
Сега наново за Ранко Дюлгеров. Много от данните в горната Уикипедия-страница за него са взети от собственоръчно написаната автобиография на самия Ранко Дюлгеров и допълнена от съпругата му. За да имаме представа изцяло за нея, цитирам я без промени независимо че ще има повторения:
Ранко Стефанов Дюлгеров (бас) – 24.09.1924 – 12.07.1995
Биографични бележки на Ранко
Стефанов Дюлгеров – биографията е
препис от собственоръчно написаната
автобиография на самия Ранко
Дюлгеров, без редакция и допълнена от
съпругата му – Мария.
Роден на 24
септември 1924 г. в гр. Търговище в
семейството на интелигентни родители
– баща Стефан Хр. Дюлгеров – търговец;
майка – Вяра Ранкова Дюлгерова, домакиня;
брат Христо Стефанов Дюлгеров – юрист.
Образованието си до пети
гимназиален клас получава в родния си
град, след което постъпва във В. Н. В. –
училище в гр. София (бел. авт.
Б.К.: Военно училище), където завършва
гимназиалното си образование. На 15 май
1946 г. напуща училището по собствено
желание, за да продължи висше образование
в Юридическия факултет.
По време на
следването си през 1947-48 г., привличан
винаги от хоровото пеене, влиза в хор
“Гусла” с диригент Асен Димитров. В
София по това време, след срещата му с
известния оперен певец и педагог Събчо
Събев, поради голямата му любов към
пеенето, в Ранко се оформя решението да
се посвети на оперното изкуство. Полага
конкурсен изпит във Варненската народна
опера за хорист, където от август 1948 г.
бе приет като такъв, а от януари 1949 г.
като артист-солист на Варненската опера
– до м. ноември 1985 г., когато се пенсионира
еднократно по собствено желание.
Оперното
пеене първоначално (от 1948 до май 1950 г. )
е учил при оперния певец – баритонът
Събчо Събев – тогавашен художествен
ръководител на Варненската опера, а
по-късно през 1958-1959 г. бе изпратен на
специализация при оперния артист и
ръководител на оперната студия за млади
оперни певци в София – Христо
Бръмбаров.
През 1952 г. свързва живота
си с Мария Николова – по професия
счетоводител, а през 1953 г. става баща на
дъщеря Вяра, която загива при автомобилна
катастрофа през 1974 г. на 21-годишна
възраст – студентка ІІ курс в МЕИ –
Варна.
Като артист-солист във
Варненската опера е участвал 1180 пъти в
53 различни по значимост и големина
басови роли в оперния репертоар.
ЦЕНТРАЛНИ ПАРТИИ
1. Княз Игор от оп. “Княз
Игор” на Бородин
2. Мелничарят от
оп. “Русалка” на Даргомижски
3. Мефистофел
от оп. “Фауст” на Гуно
4. Мендоза
от оп. “Годеж в манастира” на
Прокофиев
5. Дон Базилио от оп.
“Севилският бръснар” на Росини
6. Доктор
Бартоло от оп. “Севилският бръснар”
на Росини
7. Паисий от оп. “Паисий
Хилендарски” на Найден Геров
8. Алфонсо
от оп. “Така правят всички” на
Моцарт
9. Дон Руис Гомес да Силва от
оп. „Ернани” на Верди
10. Куцар от
оп. “Албена” на Парашкев Хаджиев
11. Полковник
Боляров от “Юлска нощ” на Парашкев
Хаджиев
12. Дон Паскуале от “Дон
Паскуале” на Доницети
13. Командир
Горелов от оп. “Брестката крепост” на
Молчанов
14. Борис Михаил от оп. “Лето
893” на Парашкев Хаджиев
15. Борис
Годунов от оп. “Борис Годунов” на
Мусоргски
СРЕДНИ ПО ЗНАЧИМОСТ ПАРТИИ (според Ранко Дюлгеров)
1. Рамфис от оп. “Аида” на
Верди
2. Ферандо от оп. “Трубадур”
на Верди
3. Монтероне от оп. “Риголето
“ на Верди
4. Анджелоти от оп. “Тоска”
на Пучини
5. Клисарят
от оп. “Тоска” на Пучини
6. Княз
Гремин от оп. “Евгений Онегин” на
Чайковски
7. Раймондо от оп. “Лучия
ди Ламермур” на Доницети
8. Колин
от оп. “Бохеми” на Пучини
9. Оровезо
от оп. “Норма” на Белини
10. Поп
Матей от оп. “Луд гидия” на Парашкев
Хаджиев
11. Бартоло от оп. „Сватбата
на Фигаро” на Моцарт
12. Великият
инквизитор от оп. “Дон Карлос” на
Верди
13. Банко от оп. “Макбет” на
Верди
И много други по-малки по
значимост роли в басовия оперен репертоар.
Участвал е в концерти в
България, Германия и
спектакли като солист в Хаванската
опера – Куба през 1964 и
1978 г. в оперите “Травиата”, “Риголето”
и “Трубадур”; в Кралския оперен театър
– Брюксел в “Дон Карлос” през 1981 и 1983
г.
Като солист на Варненската
опера е участвал в оперни спектакли в
Одеса, Нови сад, Болоня, Палма де
Майорка.
Гастролирал е като солист
в оперни спектакли във всички оперни
театри на България.
Има записи с хора
и оркестъра на Радио София под
диригентството на Влади Анастасов през
1982 (или 1983 г.) на следните арии:
1. Смъртта на Борис
Годунов
2. Алеко от едноименната
опера на Рахманинов
3. Рондо на
Мефистофел от оп. “Фауст” на Гуно
4. Куцар
от оп. “Албена” на Парашкев Хаджиев
Има записи по Българската
национална телевизия: творчески портрет
със заснети сцени с музикално изпълнение
от оперите “Борис Годунов” – смъртта
на Борис, от “Дон Паскуале”, от “Албена”
– Куцар.
В Радио София има и други
записи от по-ранните му години.
Удостоен
е със следните награди:
1. Указ № 1030 на Държавния
съвет на НРБ за удостояване със звание
“Заслужил артист” и медал – 23 май 1978
г.
2. Диплом – лауреат на Петия
световен младежки фестивал във Варшава
през 1956 г. и носител на сребърен
медал
3. Женева – октомври 1956 г.
– награда на Международния конкурс за
млади оперни певци.
4. Награда
“Варна” през 1975 г. за ролята на Борис
Михаил от оп. “Лето 893” на Парашкев
Хаджиев
5. Грамота “1300 г. от
създаването на българската държава”
и възпоменателни медали от оперативното
бюро на Общонароден юбилеен комитет
“1300 години България” – 1981 г.
6. Грамота
и медал “60 години ММФ “Варненско лято”
за активно участие във фестивала и
високи художествени постижения,
допринесли за утвърждаването на
международния авторитет на фестивала
– 1986 г.
7. Орден “Кирил и Методий”
– ІІ степен
8. Медал “100 години
от Априлското въстание” – 1976 г.
9. Медал
“100 години от Освобождението на България”
– 1978 г.
10. Медал “25 години народна
власт”
Пенсионира се на 1 ноември
1985 г. по собствено желание и по здравословни
причини.
Умира на 12 юли 1995 г. на 70-годишна
възраст от сърдечна недостатъчност, 3
години и половина след сърдечна операция
– байпас.
С таланта си и изградените
от него образи, той допринесе за издигането
на нашата музикална култура. Не случайно
в пресата и списание “Българска музика”
са публикувани прекрасни рецензии на
много наши музиковеди за качествата на
неговия глас и пресъздадените от него
роли, като някои от тях се нареждат до
най-високите постижения в нашето оперно
изпълнителско изкуство (сп. “Българска
музика” бр. 1 от 1963 г.) за ролята на Куцар
в оп. “Албена” на Парашкев Хаджиев.
В
заключение може да се каже, че Ранко
Дюлгеров остави светла диря в своя
творчески път не само като оперен артист,
а също така и като човек с много
добродетели: скромен, отзивчив, уважаван
и обичан от колегите си и цялата
общественост (част от изказването на
диригента на Варненската опера Влади
Анастасов на честването на 25-годишната
дейност на Ранко Дюлгеров във Варненската
опера – преди спектакъла на 15 март 1974
г. на оп. “Фауст” от Гуно.
(край на цитата)
На 29 май 1986 г., след като през ноември 1985 г. Ранко Дюлгеров се пенсионира след 38-годишна дейност във Варненската опера, в Клуба на културните дейци във Варна му устройват тържество, т.н. „творчески портрет“, където той произнася реч, която цитирам по-долу:
(Слово, прочетено от Ранко Дюлгеров на творческия му портрет на 29 май 1986 г. в Клуба на културните дейци във Варна)
Скъпи мои колежки и колеги, скъпи гости,
Искам най-напред да благодаря
ва ръководството на Варненската народна
опера и на учрежденския дружествен
комитет за тяхната инициатива и помощ
за осъществяването на това тържество
– творческия ми портрет за моята
37-годишна сценична дейност
като артист-солист на ВНО. Искам също
да благодаря на всички които се намират
тук в залата на ККД, които със своето
присъствие доказват уважението си към
мен като творец и човек. Трудно се говори
за изминалите години, но все пак искам
да ви споделя, че в моя път в изкуството
съм имал много безсънни нощи, много
творческа неудовлетвореност. Имало е
добри, може би – много добри мигове на
сполука, но самокритичността в цялата
си строгост винаги е била мой спътник.
И тук искам да ви кажа още нещо. За твореца
самочувствието е необходимо – имам
предвид вярата в собствените сили,
амбицията му за изява, но във всички
случаи е необходима и самокритичност.
Искам
също да поздравя по-възрастните мои
колеги – солисти – пенсионери и работещи,
някои от които представляваха ядрото
на основателите на ВНО – Лиляна
Анастасова, Йорданка
Тенчева, Никола Николов, Св. Рамаданов,
Д. Влахова, Лиляна Василева, Янка Кючукова,
Йордан Чифудов, Никола Йорданов, Станка
Николова, Михаил Зидаров, Радко Карбов,
Лили Чорбаджийска и малко
по-късно – Тодор Костов, Благовеста
Карнобатлова, Мария Бохачек, Ал. Милчева,
Сабин Марков, Тинка
Сколуфанова-Попова, Стефан Циганчев,
Трендафил Казаков, Васил Димитров,
Делчо Сапунджиев, Никола Господинов и
да ми простят, ако някого неволно съм
пропуснал (имам предвид както виждате
по-старото поколение).
Ние вече можем да разберем
какви актьорски и певчески дарования
сложиха основите професионално на
Варненската опера и години наред градиха,
а някои още градят нейния авторитет.
Всички те работиха и работят в творчески
плам, себеотдаване, професионална етика,
такт и гражданско съзнание. Това искам
да пожелая най-сърдечно на моите по-млади
колежки и колеги. И мога да ги уверя, че
признанието, благодарността, кариерата
няма да им убегнат. Самият аз и много
мои колеги сме доказателство за това.
И накрая пожелавам на целия колектив
на ВНО във възможно най-краткия срок да
завоюва нови ярки успехи при нови
по-съвременни сценични и битови условия
в новата сграда на Драматичен театър
“Стоян Бъчваров”. Такива сили нашият
колектив има, неведнъж ги е доказвал и
аз съм дълбоко убеден в тях.
Още
веднъж най-сърдечно благодаря на всички,
добре дошли!
НАЗДРАВЕ!
(край на цитата)
Една седмица по-късно – в началото на месец юни 1986 г. Радио Варна провежда с него интервю, което също цитирам по-долу:
(Интервю на Ранко Дюлгеров с Анелия Събева по Радио Варна – записано на 4 юни 1986 г. и излъчено на 8 юни 1986 г.)
Въпрос: Кое определя началото на Вашия творчески път и по-късно във Варненската народна опера?
Отговор:
От дете пеех. В рода ми пееха баща ми,
брат ми. Пееше се и в празник и в делник.
Обичах хоровото пеене и участвах в
градския хор – Търговище под диригентството
на г-н Костов. Но истинската ми среща с
голямото изкуство стана след влизането
ми в хор “Гусла” с диригент Асен Димитров
по време на следването ми в Юридическия
факултет и особено след срещата ми в
София с певеца и педагог з.а. Събчо Събев
– по-сетнешен ръководител на Варненската
Народна Опера. Тук още
като хорист ми бе поверена ролята на
граф Монтероне в оп. “Риголето” на
Верди, изработена вокално със Събчо
Събев, а сценично с режисьора Драган
Мицов. Това бяха първите неуверени
стъпки в оперния ми път.
Въпрос:
Преминаването към първите роли?
Отговор:
След няколко средни роли започнах да
изпълнявам и централни партии. Разбира
се, както се казва няма големи и малки
роли – има добре или не добре създадени
и пресъздадени
образи – вокално, музикално и сценично.
И все пак по-големият формат на една
партия изисква много повече усилия във
всяко отношение.
Въпрос:
Как се стига до художествения резултат
в ролята?
Отговор: Това е много сложен въпрос. Трудно е да се говори, а още по-трудно е да се дават рецепти за начина, по който се стига до извеждането на художествения резултат на сцената. И все пак има няколко допълнителни условия: първото е, че твореца трябва предварително да познава произведението, епохата, в която се развива действието, човешките взаимоотношения вътре в действието. И при възможност да се запознае с литература, обогатяваща познанията му върху произведението. След това, разбира се, трябва да се овладее прецизно нотния и литературния текст, който определя цялото емоционално съдържание на героя – характер, чувства, контакти с партньорите. От тук нататък започва трудният път към претворяването на образа – репетиции, срещи, разговори с режисьори, диригенти – мисловно самовглъбяване. Някога бях чувал, че ако артиста на сцената наистина страда или плаче, той не би могъл да изгради професионално ролята. Това според мен е само донякъде така – разбира се, ако певецът започне да ридае искрено и неудържимо на сцената, това би му попречило да пее, но ако той само показва, че страда, а всъщност не се вълнува искрено както би се вълнувал в тази ситуация неговият герой, публиката няма да му повярва, той няма да успее да я развълнува колкото и майсторски да го прави. Аз лично съм го изживявал в роли като Борис Годунов, Куцар в “Албена”, поп Матей и др. Разбира се, тук непременно е необходим дълбок вътрешен усет за мярка. Поне моето мнение е такова.
Въпрос: С какво остават образите, които си изградил?
Отговор: Сега, като се върна
през годините, в които съм изградил
образите на сцената остава в мен малко
носталгия, неудовлетвореност, че в много
случаи е могло да се постигнат по-добри
резултати. Но, разбира се, най-важното
е дали съм оставил нещо в съзнанието на
публиката, дали съм успял по свой начин
да я обогатя, да й създам естетическа
наслада, да я развълнувам? Защото стара
истина е, че всичко което прави твореца
е в името на нашите зрители в залата. И
ако съм успял макар и в малка степен да
постигна това, то ще стопля съзнанието
ми, че и аз съм дал своя скромен дял в
съкровищницата на съвременната ни
социалистическа култура.
НАГРАДИ:
• 1981
ГОДИНА ГРАМОТА на з.а. РАНКО ДЮЛГЕРОВ
като израз на признание и за заслуги
към честването на 1300 годишнината от
създаването на българската държава
• 1
септември 1969 г. – юбилеен медал 25 години
народна власт от Президиумът на народното
събрание
• ГРАМОТА за активно
участие м ММФ “Варненско лято” и за
високи художествени постижения,
допринесли за утвърждаването на
международния авторитет на фестивала
– няма дата – подпис Богдан Караденчев
– председател на ИК на Общински
Народен съвет.
(край на цитата)
И последната информация, която ползвам от данните за Ранко Дюлгеров в Интернет е извадка от сайта на Варненската държавна опера, в която става въпрос за нейния ансамбъл. Цитирам:
(…) През годините в състава на Варненска опера работят диригентите: Христо Манолов, Йоско Йосифов, Борис Черпански, Борислав Иванов, Иван Маринов, Влади Анастасов, Георги Занев, Иван Филев и Христо Игнатов, хормайсторите Димитър Младенов, Яким Попилиев, Петко Мечков, Кръстю Марев, Кръстан Мисирков, Елена Пушкова, Любомира Александрова и Малина Хубчева, художниците Ангел Атанасов и Лора Маринова, режисьорите Събчо Събев, Илия Иванов, Драган Мицов, Христо Попов, Николай Николов и Кузман Попов, хореографите Анастас Петров, Асен Манолов, Галина и Стефан Йорданови, Желка Табакова, Калина Богоева, певците Добринка Влахова, Лиляна Анастасова, Янка Кючукова, Станка Николова, Мария Бохачек, Лиляна Чорбаджийска, Татяна Николова, Бойка Василева, Стефан Циганчев, Йордан Чифудов, Тодор Костов, РАНКО ДЮЛГЕРОВ, Йордан Знаменов, Георги Койчев, Трендафил Казаков, Михаил Зидаров, Никола Господинов, Делчо Сапунджиев, Арсений Арсов, Нико Исаков и балетистите Лидия Диамандиева, Диана Аврамова, Екатерина Чешмеджиева, Нина Коваленко, Любка Петрова, Тошко Иванов, Даниел Апостолов, Любен Петров, Любомир Кацаров, Константин Илиев…
(край на цитата)
Сега ще добавя други информации за Ранко Дюлгеров, които съм намерил в други източници. Първо искам да цитирам част от една моя статия за неговия учител Събчо Събев, която поместих тук във Фейсбук на 5 април 2015 г. – това е текст към една снимка на Събев, поместена от мен след статията. В нея става въпрос и за Ранко Дюлгеров:
(Фейсбук)
Българският баритон Събчо Събев, роден на 5 април 1899 г. във Венеция (майка италианка, баща българин), починал на 29 май 1950 г. по време на спектакъл на “Евгений Онегин” на сцената на Варненската държавна опера. Високо музикален от дете, завършва средно образование в София и без специална подготовка дебютира на 2 март 1924 г. в ролята на Марсел в “Бохеми” от Пучини на сцената на Софийската опера. След редица изяви заминава през 1928 г. за Италия и учи четири години в Академия “Санта Чечилия” в Рим. През тези години има сценична кариера в редица оперни театри в Италия, също на о-в Малта, в Холандия, Германия, Франция, Южна Африка. През 1932 г. се завръща в България, постъпва в Софийската опера и пее до 1948 г. в 35 баритонови роли в общо 500 спектакъла. През 1939 и 1941 г. има гастроли в Германия. През 1948 г. е назначен за художествен ръководител на новата Варненска държавна опера, където също играе. Изявява се като отличен вокален педагог – негов най-известен ученик е тенорът Никола Николов, също баритонът Кирил Кръстев, РАНКО ДЮЛГЕРОВ и редица други. Помогнал много на народния певец Борис Машалов да попадне на истинското си призвание като такъв. На 29 май 1950 г. по време на изява като Евгений Онегин в операта на Чайковски на варненска сцена умира по време на спектакъла – завесата пада и присъстващите са свиделети на събитие, за което дълго се говореше в България в тези години. Ако има “светци” в оперното изкуство, за мене Събчо Събев, когото съм слушал многократно като млад човек, той е първият най-заслужил заради голямата си хуманност преди всичко като човек, после като музикант.
(край на цитата)
След като ми беше известно, че Ранко Дюлгеров е бил толкова дълго време член на ансамбъла на Варненската опера, отправих през 2016 г. молба на моя приятел във Варна – тенора Арсений Арсов, да ми напише нещо за този негов колега. Въпреки малкия срок, Арсений се отзова и ми изпрати следните редове:
„Той беше един от най-големите баси на България. Но винаги беше в немилост, защото някога е бил офицер в царската армия на цар Борис. Винаги това му пречеше. Обаятелен, възпитан, невероятен актьор. Имаше кореспонденция с Борис Христов. Как я е поддържал през онова време – голяма въпросителна … Лично ми е доверявал, че много от съветите на ХРИСТОВ са съвпадали с неговите лични убеждения за пеенето.
Той беше много силен в драматичния репертоар – коронна роля Борис от “Борис Годунов”. Велик като Инквизитора, много силен и в комедийния жанр – Дон Паскуале, Баротоло. Играехме с него в “Просяшка опера” – на Бритън през 1982 г. – мистър Филч. Изключителен вокалист, темброво съвършен глас. Топъл славянски тембър. Мъжествен. Най-големият му опонент – Стефан Циганчев – най-големият бас на Варненската опера през последните 30 години – но уви и по партийна линия. Но Дюлгеров притежаваше финес и култура, които бяха на особено ниво за онова време. Рано изгубил своята единствена дъщеря, загинала в автомобилна катастрофа на 23 години. Играли сме в “Манон” на Масне с него. В същност – мащабен бас, с безкрайно голям брой роли. Недялко Недялков му помага най-много в “Борис” – скоро той е загубил своята дъщеря. Забележителен Дон Алфонсо – 1977 година – великата постановка на “Така правят всички” – диригент Недялко Недялков.
(край на цитата)
Така се зарадвах на тези редове, защото идват от човек, който също е от дълги години член на ансамбъла на Варненската опера чак до сега и добре познава нейната история и развитие. Сега виждаме какви „вътрешни сили“ са се развихряли и във Варненската опера, както е било подобно в тези времена навсякъде в България. Не давам никакви коментари – нека всеки си ги направи сам.
Забележка: след първата ми статия за Ранко Дюлгеров през юли 2016 г. получих редица коментари и забележки от негови колеги или приятели, които са го познавали. Цитирам само редове от мнението на колегата му във Варненската опера Арсений Арсов, който вече ми бе изпратил свои бележки и спомени преди това (цитирах ги малко по-горе в тази статия):
„Басът аристократ на Варненската Опера! Той притежаваше пробивен, богат на обертонове глас. Един от непоклатимите стълбове, поддържащ целия репертоар на театъра. Бивш царски офицер, той беше особено неудобен на социалистическата система. По една съдбовна случайност той бива чут от самия Тодор Живков в Софийската Опера по време на гастрол на Варненската трупа, именно в ролята на Куцар от „Албена“ на Парашкев Хаджиев. По заповед на самия министър председател, възхитен от.неговото изкуство, Ранко Дюлгеров получава званието “заслужил артист”. Вероятно в следствие на това, той поддържаше кореспонденция с великия Борис Христов. Той беше невероятно убедителен и в комедийния жанр – “Дон Паскуале”, доктор Бартоло, Пичъм в “Просешка опера” на Бритън, където съм му партнирал в ролята на Филч – 1982 година.
Той беше моят баща – маркиз де Грийо в “Манон” от Масне – 1983 година. Неговият овладян, особено тембрист и мащабен глас, съчетан с артистична органика и сценична убедителност, го превърнаха в най-незабравимия бас, на когото съм партнирал в моите дебютни сезони на Варненска сцена“.
(Из мемоарната ми книга “Разорани бразди”)
(край на цитата)
И последното, което реших да направя през 2016 г. за намиране на други интересни неща относно Ранко Дюлгеров, беше да помоля една моя добра приятелка в Стара Загора за информация – специалистката по изкуствознание д-р Ема Жунич, която веднага ми отговори, като ми изпрати откъси от различни източници, в които се говори за Ранко Дюлгеров. Ето данните от нейното писмо:
„За Ранко Дюлгеров могат да се посочат следните източници:
(стр. 117-118 от “Български оперен театър. 1944-1980. Наблюдения и материали” на Розалия Бикс, изд. “Музика”, София, 1985):
“… Около началото на 50-те години във Варненската опера постъпват още двама баси – Ранко Дюлгеров (от 1949 г.) и Стефан Циганчев (от 1952 г.), отначало хористи, после им поверяват малки роли и постепенно израстват като първостепенни артисти на своя театър. Ранко Дюлгеров учи в Юридическия факултет на Университета в София, пее в хор “Гусла” и е привлечен във Варненската опера от Събчо Събев, който се заема и с вокалната му подготовка. Впоследствие работи с Ана Кирова като вокален педагог на театъра, със Събчо Събев и с Христо Бръмбаров като специализант в Централната студия за вокалисти в София. Дебютира като Монтероне в “Риголето”. Сценичната практика, взискателността и упорството му превръщат отличните му актьорски и певчески данни в цялостна фигура на интерпретатор с внушително сценично присъствие, дълбочина, благородство и логика на действията. Пее над 40 роли в своята над трийсетгодишна дейност във Варна, отначало епизодични, някои баритонови (княз Игор например), по-късно – централни предимно басбаритонови. Между всички тях особено трайна следа оставят ролите на Ферандо от “Трубадур”, Анджелоти от “Тоска”, дон Алфонсо от “Така правят всички”, Мендоза от “Годеж в манастира”, Куцар в “Албена” и Борис-Михаил в “Лето 893” от П. Хаджиев, Горелов в “Брестката крепост”, Оровезо в “Норма”.“
(стр. 119-120 – ОТКЪСИ ОТ ОТЗИВИ ЗА: Дюлгеров, Ранко):
„Централно място в развитието на действието в операта заема партията на Дон Алфонсо. Артистът Ранко Дюлгеров се справя певчески и актьорски много успешно с ролята си на закоравял ерген, чиято теза “така правят всички жени”, трябва да доведе до успешен край.“ – Ламбрев, Ламбри. Две Моцартови постановки (във Варна и Пловдив), „Българска музика“, 1960, N:10, с.-38-39. „В същата роля (да Силва) Ранко Дюлгеров е смекчил до известна степен мрачното, демоничното … но не го е обеднил откъм психологически нюанси“. Кръстев, Венелин. За първи път на българска сцена. „Българска музика“, 1961, N:2, с.-24-27.
„Цялостен
и завършен е образът на жреца Оровезо
на Ранко Дюлгеров. С дълбоко осмислената
си певческа фраза, сдържаната и благородна
игра, със своята внушаваща респект
осанка, той извежда образа на жреца от
неговата статичност за по-активни
драматургически функции”.
Кръстев, Венелин. “Норма” на Варненска
сцена, „Българска музика“,
1972, N:8, с. 61.
“… Голямата
сполука сред артистичните постижения
е Борис на ветерана на Варненската сцена
Ранко Дюлгеров … Насочван от режисьорското
разбиране на образа, Ранко Дюлгеров
намира у Борис държавника, но не фанатика,
а човека с вяра, с упование в правотата
на делото, с мигове на душевно раздвоение,
на усещане за риск дори. Още по-силно и
различно от досегашните тълкувания,
певецът намира бащата Борис …”. Бикс,
Розалия. Постижения, които радват (опера
“Лето 983” на Варненската
опера. V национален преглед
на оперните театри), „Отечествен
фронт“, N: 9329, 6 декември
1974.
(край на цитата)
Това беше една особено ценна помощ, защото тази информация е от хора с големи познания в оперното изкуство, а не е дадена от обикновени журналисти. Имената на Розалия Бикс, Венелин Кръстев и Ламбри Ламбрев са добре познати на специалисти и оперни любители, така че оценките им за изкуството на Ранко Дюлгеров могат да се приемат като напълно меродавни.
И последното, с което ще заъвърша тази статия е да цитирам една информация от 2016 г., която се отнася до фестивала „Варненско лято“, в която става дума и за Ранко Дюлгеров.
Месец със записите на Варненското радио
публикувано на 08.07.2016
Автор: Светлана Димитрова
Всеки петък през юли от 23 часа ще предложим поредица от 4 предавания, в които ще представим записи, съхранени във фонотеката на Радио Варна. Всички регистрации са направени по време на фестивала „Варненско лято“. Ще включим машината на времето, а това в радиото става много лесно. Просто преглеждаме съхранената звукова памет на България и избираме.
Първото предаване на 8 юли ще ни върне 40 години назад и ще ни позволи да преживеем отново изпълненията на едни от най-обичаните ни оперни певци от средата на миналия век. Първото е от 1964 г. – „Севилският бръснар“ на Росини, а изпълнители са – Йорданка Тенчева (Розина), Асен Селимски (Фигаро), диригент Йоско Йосифов. Ще звучи и „Аида“ на Верди със Зенаида Пали (Амнерис), Никола Николов (Радамес) и отново на пулта е Йоско Йосифов. През 1966 младият Николай Гяуров прави концерт с Варненския държавен симфоничен оркестър под диригентството на Емил Главанаков и изпълнява едни от хитовите басови арии, като тази на Филип от „Дон Карлос“ на Верди. С концерт във Варна през 1969 г. гостува и легендарният Никола Николов. Съпровожда го Софийската филхармония, дирижира Васил Стефанов, а сред другите великолепни арии той изпява и арията на Арнолдо от „Вилхелм Тел“ на Росини. Същата година Варненската опера представя в летния театър „Отело“ на Верди – постановка на Борислав Иванов с участието на Стоян Попов, Тодор Костов, Мария Бохачек, Делчо Сапунджиев. Ще ви отведем на тази премиера, както и на следващата през 1970 – „Набуко“ на Верди със същите изпълнители – Стоян Попов, Мария Бохачек, Тодор Костов, Стефан Циганчев, отново под диригентството на Борислав Иванов. Ще бъдем и на „Трубадур“ – спектакъл от 1975 г. с участието на Маргарита Лилова, Тодор Костов, Мария Бохачек, Дан Йордакеску.
На 15 юли ще надникнем във Варненските концертни зали. Акцентът ще бъде върху гостуващите инструменталисти. Ще свири Минчо Минчев в партньорство с Мила Георгиева и Ифра Нийман. Руджеро Ричи и Ернесто Битети ще изпълнят пиеси за цигулка и китара. Великолепната арфа на Никанор Цабалета ще ни представи пиеса на Верди. Не ще пропуснем и изявата на съвсем малкия Васко Василев с оркестъра на радиото под палката на Василий Синайски, гостуването на „Московските солисти“ с Владимир Спиваков, както и струнния оркестър на Миланската Скала. Ще чуем Московската филхармония дирижирана от Кирил Кондрашин и солист Николай Петров. И всички тези концерти избрани от програмата на фестивала през 1987 и 1988 г.
На 22 юли ще обърнем внимание на големите оперни концерти – Анна Томова Синтова, Стефка Евстатиева, Никола Гюзелев, Катя Ричарели, Ан Мари Бланза, както и песенните рецитали на Александрина Милчева и Майер Франк и на Маргарита Лилова, която изнася първо един рецитал с Роман Ортнер, а след това и с Юрий Буков.
За финал – 29 юли – концерт на камерния ансамбъл „Йохан Щраус“, Австрия с диригент Винфрид Карлингер. Валсовете на фамилията Щраус и Йозеф Ланер са точно толкова добър музикален фон за летните жеги, колкото и за първия ден на новата година.
Не пропускайте да завършите работната седмица с тези вълшебни 60 минути.
А сега две изкушения:
• „Набуко“ на Верди със Стоян Попов – Набуко, Мария Бохачек – Абигайл, Стефан Циганчев – Захария, Тодор Костов – Измаеле, Лилия Дудрева – Фенена, РАНКО ДЮЛГЕРОВ, хор и оркестър на Варненската опера, диригент Борислав Иванов – запис от 1970 г. (Трета картина от „Набуко“ на Верди)
Концерт за две цигулки и струнен оркестър № 2 в сол мажор с Ифра Нийман, Минчо Минчев, Варненски колегиум за камерна музика, диригент Иван Маринов, запис от 1984 г.
Концерт за две цигулки и струнен оркестър № 2 в сол мажор, запис от 1984 г.
Програма Христо Ботев Музика Български изпълнители Варненско лято
Цитирам линк към това предаване на БНР, за да може да се чуе откъса от „Набуко“ на Верди с участието на Ранко Дюлгеров:
http://bnr.radio/old/post/100712983
(край на цитата)
За голямо съжаление, никъде не можах да намеря снимки на Ранко Дюлгеров – нито в сайта на Варненска опера, нито в някой друг източник. Добре че през 2019 г. получих четири много ценни такива от моята ФБ-приятелка Таня Любенова, която работи в Държавния музей в Търговище, където е успяла да намери негови снимки и ми ги прати. Крайно съм й благодарен за тази постъпка …
В последния момент през юли 2016 г., когато писах първата си статия за Ранко Дюлгеров, малко преди да приключа, получих от д-р Ема Жунич от Стара Загора фотокопия на някои статии от вестник във Варна, свързани с дейността на Ранко Дюлгеров. На някои от тях има и негови снимки, но са доста неясни. Все пак ще приложа четири от тях.
Нека днес на 25 септември 2020 година отбележим 96 години от рождението на Ранко Дюлгеров – знаменитият бас на Варненската опера, които се навършиха вчера на 24 септември.
Мир на праха му!
…………………..