Певицата Илинка Григорова
Драги приятели на оперната и оперетна музика, днес на 29 март 2020 г. се навършват 87 години от рождението на една почти забравена оперна и оперетна певица в България – сопранът Илинка Григорова, която в края на 50-те и началото на 60-те години е сред водещите сопрани в Старозагорската опера, после е солист в ДМТ “Стефан Македонски” – София. Тя се помина през март 2016 г. (зная само, че погребението е било на 10 март 2016 г. в София).
За нея днес пиша статия за четвърти път (три пъти във връзка с рожден ден), след като на този ден през 2018 г. написах за втори път за нея. Нека цитирам тази статия:
„Днес пиша за първи път на нейната рождена дата, но на 11 март 2017 г. тук написах статия за нея във връзка с една година от кончината й. Тъй като имам редица нови ФБ-приятели и читатели от една година, ще повторя статията си и така ще стане ясно как се е стигнало до тези новини, свързани с Илинка Григорова. Цитирам статията ми от 2017 година:
„Драги приятели на оперната и оперетна музика, днес на 11 март 2017 г. нямам дата в календара си за рожден ден или такъв за кончината на оперен/оперетен певец или певица. Така беше и на този ден през 2016 г. Но тогава нещата се измениха през деня и се оказа, че има какво да пиша и на този ден.
Цитирам статията си тук във ФБ от 11 март 2016 г.:
IN МEMORIAM
Драги приятели на оперната и оперетна музика, днес на 11 март 2016 г. нямах дата за писане, но по обед нещата се промениха. Вчера на 10 март е било погребението на една заслужила българска певица – сопранът Илинка Григорова и аз реших да напиша нещо по този случай.
Как се стигна до това да науча това далеч от България. Именно по обед получих вест от Стара Загора от д-р Ема Жунич, която ми пише:
„Здравейте, г-н Контохов! Снощи ми се обадиха по телефона, че вчера – 10.3.2016 г., в църквата “Св. 40 мъченици” в София е било опелото на Илинка Григорова. В края на 50-те и началото на 60-те години тя е сред водещите сопрани в Старозагорска опера, после е солист в ДМТ “Стефан Македонски” – София. Имате ли повече данни за тази изпълнителка? Място и дата на раждане например? Аз имам, разбира се, някакви данни за Илинка Григорова, дори бях записвала спомените на един възрастен художник-изпълнител и гримьор в театъра за доста изпълнители и за И. Г. също, но нямам биографични данни, още не съм намерила“.
(край на цитата)
Прочетох съобщението, но името на певицата не ми е известно. Макар че тя е почти от моята генерация (както след това научих), не си спомням след толкова години дали съм бил на изяви в България с нейно участие. Старозагорската опера е гостувала често в Габрово, след като Илинка Григорова е била и солистка в Музикалния театър “Стефан Македонски”, сигурно и там съм бил при нейни изяви. Как да е, свързах се чрез ФБ с д-р Жунич и разменихме други новини. След обед започнах да търся информации за Илинка Григорова, след което реших да ви запозная с това, което можах да открия. Малко е, но все пак дава известна картина за живота и артистичната й дейност, а тя не е била малка. Наред с многото линкове в Интернет се среща и друго лице със същото име – учителката Илинка Григорова.
Първото, което открих бяха данните за раждане, което д-р Жунич не знаеше, после й ги съобщих. Сега ще изложа онова, което научих от информациите в Интернет:
В първия подходящ линк от годината 2008 само се казва:
„75 години от рождението на Илинка Григорова-Чернева, българска певица, родена на 29 март 1933 година“.
След това в портала „знам.bg“ открих следното (няма дата на публикуване):
ГРИГОРОВА-ЧЕРНЕВА, Илинка Асенова (29.03.1933)
Певица. Родена в Кюстендил. Вдовица, син Асен. Завършва средно образование; извънредна ученичка в Музикалното училище. Възпитаничка на Павлина Баталова, Лили Ракитска, Елена Орукин и Елисавета Йовович. Хористка в хоровата капела “Светослав Обретенов”; в “Масова песен” на Радио София; в Трудовия ансамбъл; в Старозагорската опера, 1956-1962; в Музикалния театър – София, 1962-1992. Роли: Агата във “Вълшебният стрелец” от Вебер, Амелия в “Бал с маски” от Верди, Мими в “Бохеми”, Манон Леско в “Манон Леско” от Пучини, Зорница в “Луд гидия”, Агрипина в “Аз, Клавдий” и Болярка в “Рицарят” от П. Хаджиев, Елена в “Хубавата Елена” и Жюстина Фавар в “Жюстина Фавар” от Офенбах, Марица в “Графиня Марица” и Силва в “Царицата на чардаша” от Калман, и др.
(край на цитата)
Тук вече разбрах, че Илинка Григорова е певица със солидно музикално образование и голяма практика – 30 години в Музикалния театър, преди това в София и в Стара Загора. Сигурно тези оперни роли е пяла именно в Стара Загора, може и другаде. После от други източници разбрах, че и в Стара Загора са поставяни оперети с нейно участие.
Понеже по-горе в кратката биография на Илинка Григорова стана въпрос за две опери от Парашкев Хаджиев, искам да добавя нещо. Понеже Парашкев Хаджиев е най-плодовитият български оперен композитор, ще изброя пълен списък на оперните му творби:
“Имало едно време” (1957 г., София);
“Луд
гидия” (1959 г., София);
“Албена” (1962 г.,
Варна);
“Юлска нощ” (1964 г.,
Варна);
“Милионерът” (1965 г.,
София);
“Майстори” (1966 г., София);
“Златната
ябълка” – детска (1972 г., София);
“Лето
893” (1973 г., Русе);
“Мария Десислава”
(1978 г., Русе);
“Йоанис Рекс” (1981 г.,
Плевен);
“Парадокси” – 3 едноактни
опери: “Развод”, “Крадецът” и
“Подаръците” (1982 г., Плевен);
“Аз,
Клавдий” (1984 г., София);
“Звезда без
име” (1985 г., София);
“Мнимият болен”
(1987 г., Пловдив);
“Бабината питка” –
детска (1989 г., Благоевград);
“Ревизор”
(1990 г., непост.);
“Любовта на Йоан
Кукузел” (1992 г., София).
(край на цитата)
В този списък е пропусната и комичната опера „Рицарят“ от 1969 година, за която давам малка справка:
РИЦАРЯТ
Комична опера в четири картини
Либрето Павел Спасов
ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:
Николица, болярин — бас
Болярка, негова жена — мецосопран
Златина, тяхна дъщеря — сопран
Добромир, син на болярина Смил — баритон
Слав, негов приятел — мецосопран
Съдържател на странноприемница — бас
Кир Спиридоне, търговец, антиквар — тенор
Богат безделник — тенор
Страж — баритон
Гост-чужденец — без пеене
Действието се развива в средновековна Варна.
(край на цитата)
Нека добавя още и следната бележка относно премиерата на операта: Верен на себе си, Парашкев Хаджиев композира бързо музиката и само двайсет дни след завършването на партитурата, операта бива поставена във Варненската народна опера от диригента Борислав Иванов и режисьора Светозар Донев. Премиерата се е състояла през 1969 г.
В два линка от месец март 2013 г. се дават информации, в които срещаме името на Илинка Григорова. Ето първият:
Царицата на чардаша – в дати и лица
Царицата на чардаша – в дати и лица
За първи път известната оперета на Имре Калман е поставена на сцената на тогава Народна опера – Стара Загора на 6 март 1958 г. Постановката и режисурата са на Георги Петров, музикалното ръководство поема диригентът Илия Илиев, декорите и костюмите са на художника Станчо Станчев от Държавен музикален театър „Ст. Македонски“, постановка на танците и балетмайстор – Теодорина Стойчева. В ролята на неотразимата Силва Вареску – ИЛИНКА ГРИГОРОВА и Минка Ковачева, чаровникът Бони Канчиано изпълняват Христо Кременов и Димитър Жеков – гост, в ролята на Едвин – Стоян Велев и К. Арнаудов.
„Царицата на чардаша“ е поставена отново след 30 години – през 1988 г. (премиера – на 16 юни) с режисьор отново Георги Петров, диригент – Красимир Къшев, художник – Любомир Цакев – гост. През 2006 г. на 16-и и 18-ти април “Царицата на чардаша“ се играе на сцената на ДТ “Гео Милев“ с режисьор Бойко Илиев – гост, художник Петър Митев – гост. С тези представления се отбелязва и годишнина – 20 лета на диригентския пулт на Красимир Къшев, сега директор на Държавна опера – Стара Загора.
На 12 март 2013 г. „Царицата на чардаша“ отново ще завладее публиката в Стара Загора. Премиерата бе съвсем скоро – през ноември 2012 година. Оттогава досега оперетата се играе при пълен салон и нестихващи овации. Режисьор на най-новата, пищна и зрелищна версия е Николай Априлов, негова е и адаптацията на либретото на Ищван Бекефи и Дешо Келер, диригент е Здравко Лазаров, художник на костюмите и декор – Радина Близнакова и Лилия Бабунова, хореограф –Татяна Янева.
Танц за духа и феерия от чувства. Невероятните вокални изпълнения, красивият декор и брилянтният оркестър представят една неостаряваща и жива Царица на чардаша!
Тази оперета е наистина един „прекрасен сън“. Трябва всеки да я чуе и види поне веднъж в живота си. „ …странно нещо е любовта е …“ ! Оперета! Това също е в нашия стил.
Уляна Кьосева, Държавна опера-Стара Загора
(край на цитата)
Вторият линк е подобен на първия:
За първи път известната оперета на Имре Калман е поставена на сцената на тогава Народна опера – Стара Загора на ДНЕШНИЯ ДЕН – 6 март 1958 г.
Постановката и режисурата са на Георги Петров, музикално ръководство на диригента Илия Илиев, декорите и костюмите – на художника Станчо Станчев от Държавен музикален театър „Ст. Македонски“, постановка на танците и балетмайстор – Теодорина Стойчева. В ролята на неотразимата Силва Вареску – ИЛИНКА ГРИГОРОВА и Минка Ковачева, чаровникът Бони Канчиано – Христо Кременов и Димитър Жеков – гост, в ролята на Едвин – Стоян Велев и К. Арнаудов.
(край на цитата)
В две следващи информации от 2014 г. наново се споменава името на Илинка Григорова:
Музикалният театър отбеляза 85-годишнината от рождението на Видин Даскалов
14 февруари 2014 г.
Със специално подготвен спектакъл на оперетата „Царицата на чардаша“ Националният музикален театър „Стефан Македонски“ отбеляза на 12 февруари 2014 г. 85 години от рождението на царя на българската оперета Видин Даскалов.
С дълго нестихващи аплодисменти почитателите на музикалното изкуство, които бяха препълнили салона аплодираха солистите, оркестъра, хора и балета на Музикалния театър. Със съдействието на БНТ, чрез архивни кадри прожектирани на специален екран всички си припомниха незабравимия Видин Даскалов, в една от вечните му роли – Бони от „Царицата на чардаша“ на Калман. Сред гостите бяха семейството на Видин Даскалов, както цяло съзвездие от това златно поколение на българската оперета – Людмила Чешмеджиева, Донка Шишманова, Арон Аронов, Анелия Шуманова, Мариана Коцева, ИЛИНКА ГРИГОРОВА, Теодора Георгиева, Борис Ничев.
(край на цитата)
Почина артистът Хари Харалампиев
6 април 2014 г.
На 80-годишна възраст, след продължително боледуване, днес почина артистът Хари Харалампиев – дългогодишен солист на Държавния музикален театър.
Хари Харалампиев е роден на 15 август 1933 г. в село Макоцево. След завършване на средното си образование постъпва в новосформираната група „Пътуващ театър” с ръководител Анани Анев.
Отбива военната си служба в Ансамбъла на трудовата повинност с диригент Киркор Киркоров и солисти като Райна Кабаиванска, ИЛИНКА ГРИГОРОВА и др. През 1958 г. постъпва в ансамбъла на Българската народна армия.
От 1967 г. до 1993 г. е солист на Държавния музикален театър „Стефан Македонски”. Дебютира като Адам в „Птицепродавецът”. Следват централни роли в емблематичните за периода постановки на театъра „Великата неизвестна”, „Прилепът”, „Българи от старо време”, „Графиня Марица”, „Принцът на Мадрид”, „Царицата на чардаша”, „Една нощ във Венеция” и много други.
(край на цитата)
Като чета тези редове си мисля, през 2014 г. си отиде Хари Харалампиев – един от най-заслужилите артисти на Музикалния театър, сега почти две години след него – Илинка Григорова.
Друг линк се отнася до предаване на Радио София през 2003 г. с участие на Илинка Григорова, отразено във в. „Култура“:
в. „Култура“ – брой 16 (2271), 18 април 2003 г.
Музика в Програма Христо Ботев на БНР (18 – 25 април)
“Еврокласик ноктюрно” (03.00 – 05.00 часа) – акценти.
18 – “Фантомът на чардаша” с Цветана Тончева – гост ИЛИНКАГРИГОРОВА – солистка на ДМТ “Ст. Македонски”
(край на цитата)
Илинка Григорова е участвала в музикални записи на оперети. Ето информации за две такива участия:
Веселата Вдовица
Автор: Франц Лехар
Издател: Bojko Kanev
Издадена: 2004
Категория: Classical , Цена: 20.00 лв.
ADD, Дигитален 24 битов мастеринг, студио Digital+ 2005. Запис на живо от премиерен спектакъл на 14 септември 1969 г. С участието на хора и оркестъра на ДМТ “Стефан Македонски”. Диригент: РОСИЦА БАТАЛОВА, Барон Зета – Коста Райнов, Валентина – Лиляна Кисьова, Граф Данило – Минко Босев, Анна Главари – Лиляна Кошлукова, Камий де Росийон – Тодор Пантев, Виконт Каскада – Иван Казанджиев, Раул де Сен-Бриош – Стефан Анастасов, Кромон – Александър Пулев, Елга – Душка Тонева, Полковник Боган – Хрисанд Бъчваров, Милица – ИЛИНКА ГРИГОРОВА, Никуш – Огнемир Павлов.
Вторият запис е на оперетата
“ВЕЛИКАТА НЕИЗВЕСТНА” от Супе
Франц фон Супе (1819-1895) е австрийски композитор с над 200 произведения за сцена, най-вече оперети. В този албум хор и оркестър на Държавен музикален театър “Стефан Македонски” с диригент Недялко Недялков пресъздават оперетата му “Великата неизвестна”. Тя е в 3 действия – либрето от Юлиус Вилхелм и Густав Бер.
Действащи лица и изпълнители: Генерал Рап – Николай Смочевски, Лучия – ИЛИНКА ГРИГОРОВА, барон Оливие де Бшишанто – Харалампи Харалампиев, Мари Мадлен Лакапел – Лидия Станева, Теофил Марбьоф – Видин Даскалов, Полина Жоликлер – Хермина Михайлова.
цена: 9 лв. за брой – Издател: Bojko Kanev
В портала „store.bg“ чета следното допълнение:
|
Цена за носител – CD: 12.90 лв.
* Доставката в София на този албум е 2.90 лв. ще бъде при Вас в Понеделник 14-03-2016 г. или Вторник 15-03-2016 г., за цена и срок извън София щракнете тук. * Можете да платите албума в брой при получаване. Продукт #170910 Тип Албум Наличност Да, на склад при доставчик Физически е наличен при доставчик на store.bg Сериен номер CD 0793-2 Музикална компания KANEV Категории Българска оперна и хорова музика Тегло 0.100 kg |
(край на цитата)
Това са всички информации за Илинка Григорова, до които можах да достигна днес. За съжалание, не разполагам с нито една нейна снимка – няма такива в медиите.
Нека се помолим днес за тази оперна и оперетна певица, която няколко седмици преди да празнува своя 83-и рожден ден е напуснала житейската сцена.
Мир на праха й!“
(край на статията от 11 март 2016 г.)
А това написах през 2017 година:
„След като реших и днес на 11 март 2017 г. да повторя статията си за Илинка Григорова, снощи потърсих в Интернет някои нови матариали за нея, като разчитах че поне след смъртта й преди една година все някой ще се сети – било в Стара Загора, било в София – да напише нещо за нея. Нали е била толкова години артистка в съставите на Народната опера в Стара Загора (6 години член на ансамбъла) и в Музикалния театър „Ст. Македонски“ (30 години в техния ансамбъл). Уви – нито ред! Така е, в България е обичайно (не винаги, но доста често) бързо след смъртта на даден артист той да бъде забравен. Затова вече няколко пъти при подобни случаи цитирам широко известната поговорка: „Като си изтъчеш Пенке платното, ще ти ритна кроснóто!“. Какъв е този български нихилизъм? Вчера писах за Златомира Николова и видяхме на каква почит е тя в бивша Югославия, където е имала забележителна вокална дейност. Не случайно баритонът Кирил Манолов Тодоров, който е имал изяви с нея на редица сцени там написа снощи на стената ми следните думи:
„Много пъти съм пял със Злата. Изключителна певица, и човек с огромно сърце.
Пяли сме „Аида“ и „Трубадур“ с нея и с Камен Чанев, в Сплит на Летният Фестивал. А в Загреб сме пяли „Триптих“ от Пучини с нея – тя Старата Графиня в „Сестра Анджелика“ и Лелята в „Джани Скики“, Габриела Георгиева – Сестра Анджелика, аз – Джани Скики. Беше нещо феноменално! Изключителен спектакъл! Дълго време го пяхме, може би 3 сезона.
И разбира се това, че тя беше моята първа Мис Куикли в моя дебют във „Фалстаф“ остава за винаги в сърцето ми като нещо много важно и специално за мен.
Не можете да си представите на какво уважение е Златомира в Загреб, те я носят на ръце, и я обявяват директно за тяхна певица. Тя мисля че спря официално да пее, но все още е в глас и може да пее много по-добре от доста млади колежки.
Да е Жива и Здрава и дано се виждаме по-често!!!
Все пак нека добавя, че снощи през 2017 г. открих след голямо търсене в Интернет една снимка на Илинка Григорова (качеството не е много добро) и няколко такива от постери и афиши, свързани с оперетата „Царицата на чардаша“ с участието на Илинка Григорова през 1958 г. в Стара Загора. Ще ги приложа след настоящата статия.
Нека днес на 11 март 2017 г. припомним една година от кончината на певицата Илинка Григорова, напуснала житейската сцена през тия дни (знаем само, че погребението е било на 10 март 2016 г. в София). На 29 март т.г. тя щеше да навърши 84 години“.
(край на статията от 2017 година)
През 2018 г. написах следното: Вчера и днес на 29 март 2018 г. наново потърсих в Интернет евентуално за нови информации относно Илинка Григорова – жалко, няма нищо ново, освен едно съобщение от 2012 г., в което се споменава името на Илинка Григорова. Цитирам:
Портал „CLASSIC FM“
Новини
Кой спечели абонамент за „Концертмайсторите 2011/2012 г.”?
Приключи цикълът „Концертмайсторите”
– сезон 2011/2012
г., организиран от „Кантус Фирмус”,
М-Тел и Класик ФМ радио. По този повод
посетителите на концертите и почитатели
на класическата музика имаха възможност
да участват в анкета, проведена в зала
„България” и по електронна поща. Трима
от участвалите в анкетата печелят
безплатен абонамент за 10-тия юбилеен
сезон на „Концертмайсторите 2011/2012г.”
На 25 май 2011г. в предаването „Сутрешно
кафе” по радио Алма Матер- Класик ФМ
бяха обявени късметлиите. Имената на
щастливците бяха изтеглени от г-жа
Даниела Ханджиева- артистичен директор
на „Кантус Фирмус”. Те са:
1.
ИЛИНКА АСЕНОВА
ГРИГОРОВА-ЧЕРНЕВА
2.
Емилиян Томов
3. Цветанка
Черногорова
Предстои екипът
на организаторите да се свърже с
печелившите.
В ефира на „Сутрешно
кафе” Даниела Ханджиева разкри и част
от изненадите през новия концертен
сезон. Тя сподели, че в 10-тото юбилейно
издание на цикъла „Концертмайсторите”
ще участват Людмил Ангелов, Георги
Черкин и Веско Панталеев-Ешкенази,
както и чуждестранни музиканти.
Освен „Концертмайсторите” и „Музиката
на Америка”, предстои нов камерен
цикъл „Светлин Русев и приятели”,
допълни още г-жа Ханджиева.
(край на цитата)
Няма никакво съмнение, че това е именно певицата Илинка Григорова, дадена с трите си имена и вероятно фамилното име на съпруга й – Чернева.
Остава днес на 29 март 2018 г. да припомним факта – ако тя беше жива, днес щеше да празнува своята кръгла 85-годишнина.
(край на статията ми от 2018 година)
През 2019 и до сега през 2020 г. няма нищо ново за Илинка Григорова, освен една програма за операта „Лакме“ от Лео Делиб, която открих в Интернет преди няколко месеца. Тя е интересна, защото в редицата страници са дадени снимки на много артисти от Старозагорската опера, участвали в тази постановка през 1958-1959 година. Ще приложа страниците от програмата след днешната ми статия.
Днес на 29 март 2020 г. нямам нищо ново за добавяне, поради което остава само да повторя мисълта си от 2019 г.: „Ако Илинка Григорова беше жива, днес щеше да празнува своята 87-годишнина.
Мир на праха й!
…………………...
На 29 март 2020 г. след публикуване на статията, солистът на Музикалния театър “Стефан Македонски” в София Александър Мутафчийски ми изпрати една ценна снимка със следния текст:
„Александър Мутафчийски – На тази снимка Илинка Григорова е дамата с бялата коса, най-вдясно. Тук, от артистите – ветерани, са още и Арон Аронов, Анелия Шуманова, Мила Паунова, Донка Шишманова и Теодора Георгиева. Артистите от моето поколение не сме си партнирали с Илинка Григорова на сцената, но се познавахме, уважавахме…, тя идваше редовно на спектакли и премиери, винаги намираше по една добра дума да каже, да пожелае успех. Канила ме е в разкошния си дом. Имаше огромен бял роял! Слушал съм нейни записи, била е много добра певица! Бог да я прости!!! Да почива в мир!“
´´´´´´