Martin Iliev

Днес празнува рожден ден тенорът Мартин Илиев

Драги приятели на оперната музика, днес на 29 септември 2020 г. пиша за първи път статия за един от най-изявените тенори в Софийската опера – Мартин Илиев, когото искам да почета за рождения му ден 27 септември. На този ден писах статия за легендарния немски тенор Фриц Вундерлих, поради което отложих статията за Мартин Илиев за днес. Пиша такава за първи път, защото – както и за редица други оперни дейци, родени през месец септември – това става също за първи път. Причината вече обясних няколко пъти – от средата на 2013 г., когато пиша моите „оперни истории“, през септември не съм тук в Германия, където пиша тези статии. Поради „корона“-пандемията, през този година не пътувам както обикновено по това време за България.

В няколко статии от предните месеци и години аз обърнах внимание, че желая да изложа биографиите и творческия път на редица видни солисти от Софийската опера и правя това последователно, стига да знам рождените дати на съответните личности, за които пиша. Нека припомня в една такава статия как съм дефинирал тази моя задача:

Мои бележки при статията ми за Радостина Николаева през 2020 г.:

„ (…) Вижте каква случайност – преди известно време си поставих за цел да пиша статии за основните артисти в Софийската опера, които вече имат определен и проверен авторитет в досегашната си дейност. Това не е лесна задача, но аз имах предвид такива артисти, които разполагат с доста разнообразен репертоар, особено в последно време, включващ и новата тенденция на този оперен театър – да поставя опери от Рихард Вагнер и да възражда постепенно и българското оперно творчество от предните десетилетия. Що се отнася до дамите, на първо място се очерта групата на Мариана Цветкова (за нея вече съм писал статии при неин рожден ден – аз познавам кариерата й още от дейността й в Германия и другаде през 90-те години), Цветана Бандаловска (с която си писахме през 2016 и 2017 г. постове във връзка с участието й в „Тристан и Изолда“ в София), Габриела Георгиева (преди 2 дни през 2020 г. я почетох за рождения й ден – статията ми се прие много радушно!), Радостина Николаева (родена на днешния 10 юни), Гергана Русекова (която видях за пръв път през май 2017 г. при репетиция на операта „Парсифал“ от Вагнер, където тя ми направи особено впечатление в ролята на Кундри). На 20 май 2019 г. се видяхме в София с Гергана Русекова и имахме възможност при чаша кафе да разменим интересни информации относно нейната кариера в момента. При въпросната репетиция на „Парсифал“ през 2017 г. не участва и другата Кундри – именно Радостина Николаева, за която по-късно прочетох отлични рецензии в тази роля. По-долу ще пиша за това нейно изпълнение.

Постепенно ще пиша и за тия певици, за които още не съм направил това. Понеже пиша на „календарен принцип“, ще изчакам съответните дати за Цветана Бандаловска (не я знам още) и Гергана Русекова (18 август). Именно на 18 август 2018 г. и 2019 г. написах статии за Гергана Русекова, които се приеха с голям интерес и през 2019 г. я поканих на кафе в София при моето пребиваване там за 4 дни. И накрая нека спомена още Силвана Пръвчева, която играе в ролята на Фрейа в първата част – „Рейнско злато“ от тетралогията на Вагнер „Пръстенът на нибелунга“, с която станахме ФБ-приятели през 2018 г. и за която още не съм писал статия на рождения й ден 3 септември. По това време обикновено съм в България, където не пиша моите „оперни истории. Вероятно през настоящата 2020 г. ще бъда на 3 септември тук в Германия и ще се опитам да я уважа. Все още не съм се запознал с Баясгалан Дашнян, която също играе с голям успех в роли от опери на Вагнер.

Все пак искам да подчертая, че при всички тях усещам една тенденция за интерес към сложни и трудни роли в различни жанрове, особено в творбите на Рихард Вагнер, които бяха поставени в София пред последните 10 години. Да не забравяме, че до началото на 2011 г. Софийската опера не си беше позволявала редица десетилетия да поставя опери от Вагнер, а резултатите през годините по-късно показаха, че България разполага със съответен потенциал от родни артисти, който успя да разубеди и най-големите песимисти в това отношение. Няма да влизам в подробности, но факта, че български артисти направиха „Ринга“, „Тристан и Изолда“ и „Парсифал“ – едни от най-трудните опери на Вагнер, достатъчно говори сам за себе си. Не трябва да се забравя огромната роля на Пламен Карталов, който в това отношение остави образец на достойно и апостолско отношение в България към делото на Рихард Вагнер (…)“

(край на цитата)

Нека днес прибавя още нещо към този откъс: съвсем наскоро – на 3 септември 2020 г. писах голяма статия и за Силвана Пръвчева, за която споменавам по-горе. Скоро научих и рождената дата на Цветана Бандаловска – 15 април, така че (дай Боже!) през 2021 г. ще почета тази отлична певица и добра моя ФБ-приятелка, чието изкуство ценя много високо. Писал съм и за певци-солисти в Софийската опера от последните десетилетия, като Атанас Младенов, Юлиян Константинов, Петър Петров (бас от близкото минало), Хрисимир Дамянов, Даниел Дамянов и други. Все още не съм писал за другите тенори от генерацията преди „двамата Дамянови“ – именно Мартин Илиев и особено заслужилия Костадин Андреев, които имат забележителна кариера и в чужбина. Днес дойде реда на Мартин Илиев, дано науча и рождения ден на Костадин Андреев, защото тия двама тенори имат особено голям дял и в опери от Вагнер, а аз вече намекнах, че държа и на тия артисти, които имат роли в негови опери.

Специално за Костадин Андреев мога да кажа, че неговото име съм срещал при моите проучвания през последната декада на миналия век, когато се интересувах от изявите на български оперни певци на немскоезичните оперни сцени (Германия, Австрия, Швейцария). Понеже днешната ми статия за Мартин Илиев не е особено голяма, нека започна и с един малък увод, посветен на Костадин Андреев. Аз събирам отдавна материали в медиите и за него, но винаги ми е правило впечатление неговата амбиция за разширяване на репертоара си, голямата му отдаденост на избраната професия и постоянното високо ниво на участията си в най-разнообразни творби. Няма да давам подробности от живота му, това ще стане при специална статия за него, искам само да изтъкна някои от неговите изяви в чужбина.

Очевидно най-важни са тия негови гастроли на сцената на Виенската държавна опера, където Костадин Андреев има внушително участие в годините около началото на новия век. Цитирам справка от архива на Виенската държавна опера:

Костадин Андреев във Виенската държавна опера:

ERNANI / HERNANI

Ernani / Hernani | 1 Vorstellung | 22.12.1998

HÉRODIADE

Jean | 4 Vorstellungen | 15.09.1998–08.03.2000

MACBETH

Macduff | 1 Vorstellung | 28.03.1999

TOSCA

Mario Cavaradossi | 1 Vorstellung | 12.09.1998

(край на цитата)

От горното изложение се вижда ясно – общо 7 изяви в 4 различни опери, но винаги в главни роли. Нека цитирам ансамблите, с които е гастролирал при тези 4 опери:

„Тоска“:

BESETZUNG | 12.09.1998

Dirigent Michael Halász
Inszenierung Margarethe Wallmann
Bühnenbild und Kostüme Nicola Benois
Chorleitung Ernst Dunshirn
Floria Tosca Eliane Coelho
Mario Cavaradossi KOSTADIN ANDREEV
Baron Scarpia Renato Bruson
Cesare Angelotti István Gáti
Der Mesner Alfred Šramek
Spoletta Franz Kasemann
Sciaronne Wolfgang Bankl
Roberti Heinz Totzler
Ein Schließer David Cale Johnson
Ein Hirt Katalin Halmai

(край на цитата)

Тук четем името на Ренато Брузон в ролята а Скарпия, Eliane Coelho в ролята на Тоска e известна певица от Бразилия, родена през 1951 г. с изяви на много европейски и американски оперни сцени.

Следващата изява на Костадин Андреев е само 3 дни след тази в „Тоска“:

„Иродиада“ (в ролята на пророка Йоан): на 15 и 19 септември 1998 г., както и на 6 и 8 март 2000 г. (общо 4 изяви в тази роля)

BESETZUNG | 15.09.1998

Dirigent Marcello Viotti
Szenische Konzeption und Gestaltung Richard BletschacherHermann Nitsch
Bühnenbild und Kostüme Hermann Nitsch
Chorleitung Ernst Dunshirn
Jean KOSTADIN ANDREEV
Hérode Georg Tichy
Hérodiade Agnes Baltsa
Salomé Nancy Gustafson
Phanuel Ferruccio Furlanetto
Vitellius István Gáti
Oberpriester Ayk Martirossian
Eine Stimme Benedikt Kobel

(край на цитата)

И тук четем прочути имена: Агнес Балца в главната роля на Иродиада, Нанси Густафсон в ролята на Саломе е певица от САЩ, родена през 1956 г. с изяви на всички големи оперни сцени, четем името и на прочутия италианец Феручо Фурлането.

През месец декември на същата 1998 г. следва третото участие на Костадин Андреев във Виена – в операта „Ернани“ от Верди:

„Ернани“:

BESETZUNG | 22.12.1998

Musikalische Leitung Seiji Ozawa
Inszenierung Graham Vick
Bühnenbild und Kostüme Richard Hudson
Choreinstudierung Ernst Dunshirn
Ernani / Hernani KOSTADIN ANDREEV
Don Carlo / Don Carlos Carlos Álvarez
Don Ruy Gomez de Silva Roberto Scandiuzzi
Elvira Michèle Crider
Giovanna / Johanna Liliana Ciuca
Schildknappe des Königs Benedikt Kobel
Jago Ayk Martirossian

(край на цитата)

Тук прави впечатление името на диригента – световно известният японец Сейджи Озава, както и на певците Карло Алварес – баритон от Испания, роден през 1966 г. и на италианския бас Роберто Скандуци, роден през 1958 г. – също много известен артист.

Последната роля на Костадин Андреев е през март 1999 г. като Макдъф в операта „Макбет“ от Верди:

„Макбет“:

BESETZUNG | 28.03.1999

Dirigentin Simone Young
Inszenierung Peter Wood
Bühnenbild Carl Toms
Kostüme Bruce Snyder
Choreinstudierung Ernst Dunshirn
Macbeth Leo Nucci
Lady Macbeth Eliane Coelho
Banquo Erwin Schrott
Macduff KOSTADIN ANDREEV
Malcolm Benedikt Kobel
Kammerfrau Waltraud Winsauer
Arzt Alfred Šramek
Diener Macbeths Mario Steller
Mörder Krisjanis Norvelis
Stimmen der Erscheinungen Krisjanis NorvelisAmadeus Knabenchor
König Duncan Robert Kaunitz

(край на цитата)

Тук дирижира световно известната диригентка Симоне Иънг от Австралия (писал съм статия за нея), тя е била ГМД (Генерален Музикален Директор) в Хамбург, после и във Виена. За партньорите на Андреев тук могат да се кажат само хубави неща – преди всичко Лео Нучи в главната роля на Макбет, наново Eliane Coelho в ролята на Лейди Макбет, баритонът Ервин Шрот в ролята на Банко и други. Ервин Шрот от Чили е известна личност не само като певец – той беше интимен приятел на Анна Нетребко преди години, от когото тя има сина си Диего.

Лично аз съм впечатлен от изявите на Костадин Андреев във Виена – в такъв кратък срок да има участия в 4 главни роли. Респект!

Освен това в моя архив съм отбелязъл още следното за Костадин Андреев:

Член на ансамбъла на Виенската държавна опера: 1998/1999/2000, на Оперния театър в Карлсруе: 2000/2001, на Държавната опера в Лайпциг: 2006/2007, на Оперния театър в Бон (като гост): 2007/2008.

Цитирам някои негови изяви (освен тия във Виена):

През есента на 2001 г. в ролята на Дон Хосе в „Кармен“ от Бизе в Солун (премиера), отразена в сп. „Opernwelt“, бр. 1/2002, стр. 54.

На 5/13/16 януари 2008 г. в Оперния театър в Бон, в операта „Отело“ от Верди, в ролята на Отело, отразени в сп. „Opernwelt“, бр. 1/2008, стр. 58.

Някои от изявите му във Виена са също отразени в сп. „Opernwelt“: в „Макбет“: бр. 1999, стр. 70 (изявите на 28 и 30 март 1999 г.), в „Иродиада“: бр. 3/2000, стр. 70 (изявите на 6 и 8 март 2000 г.)

(край на информацията за Костадин Андреев)

Сега ще спра вниманието си на тенора Мартин Илиев. За него има доста сведения в медиите – особено на латиница. След като той има редица участия в опери от Рихард Вагнер, не само в тетралогията „Пръстенът на нибелунга“, но и в главните роли на „Тристан и Изолда“, „Парсифал“ и „Танхойзер“, често е канен за гастроли в други държави, като Германия. Цитирам конкретна информация:

„ (…) След гастрола на Софийската опера във Фюсен, Германия, Мартин Илиев е поканен и пее Танхойзер в Кемниц (Германия) и Зигфрид в „Залезът на боговете” в Мариински театър – Санкт Петербург (Русия). Пее Зигмунд и Зигфрид при гастрола на Софийската опера и балет в Болшой театър в Москва, а през сезон 2018/2019 г. изпълнява ролята на Зигмунд в премиерната постановка на „Валкюри” в Касел (Германия), Зигфрид в „Зигфрид” и „Залезът на боговете” в Кемниц (Германия).

(край на цитата)

По-късно в статията ще дам отзиви за изкуството му от медии в различни държави, в които Мартин Илиев е гастролирал.

С Мартин Илиев сме ФБ-приятели от скоро време. След като реших да пиша статия за него, но не знаех рождената му дата, намерих профила му във ФБ и след като му направих покана за приятелство, като също написах с какво се занимавам в областта на вокалното изкуство и дадох кратка информация за семейството ми, той съвсем скоро след това прие, като ми написа следните мили редове:

„Благодаря Ви, г-н Контохов, 

Животът Ви наистина е бил много динамичен, разнообразен и интересен. А работата, която сте свършили е огромна!

За мен беше удоволствие да прочета всичко това, което сте ми изпратили!

Моите съболезнования за Вашата съпруга! Светъл път на душата и! 

Бъдете здрав и не спирайте своята дейност! Със сигурност Вашата работа ще бъде полезна за много хора!

Изпращам Ви моите най-добри пожелания!  Мартин Илиев“.

(край на цитата)

После си разменихме още няколко информации, за да науча датата на раждане и неговото отношение към някои общи въпроси. Цитирам част от неговите редове до мен:

„Здравейте г-н Контохов, Първо искам да Ви кажа, че се радвам да имам приятелството на човек като Вас, който толкова много цени нашето изкуство и прави толкова много за хората, които са отдали живота си на операта. Попадал съм на Ваши постове във facebook и оценявам високо Вашите статии! (…) Рождената ми дата е 27 септември (…) Както Ви казах, радвам се да имам приятелството на човек като Вас! Желая Ви здраве и много щастие! Мартин Илиев.

(край на цитата)

Хубаво беше, че съвсем наскоро Мартин Илиев ми изпрати своя кратка биография и извадка на редица коментари от изявите му на чужди сцени.

Нека първо цитирам неговата биография, както я получих лично от него:

Мартин Илиев е роден на 27 септември в гр. Казанлък. Завършва музикалното училище в гр. Стара Загора със специалност класическо пеене при Лиляна Божкова и Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров” при проф. Реса Колева.

Започва кариерата си като баритон с над 20 централни роли, а през 2005 година се насочва към драматичния и героичен теноров репертоар.

Като тенор дебютира в ролята на Пинкертон от операта „Мадам Бътерфлай” на Пучини в Държавна опера Стара Загора. Репертоарът му включва ролите на: Полионе – „Норма” (Белини); Измаел – „Набуко”; Макдъф – „Макбет”; Манрико – „Трубадур”; Дон Карлос – „Дон Карлос”; Радамес – „Аида”; Отело – „Отело” (Верди); Де Грийо – „Манон Леско”; Каварадоси – „Тоска”; Калаф – „Турандот” (Пучини); Туриду – „Селска чест” (Маскани); Дон Хозе – „Кармен” (Бизе); Танхойзер – „Танхойзер”, Зигмунд и Зигфрид – „Пръстенът на нибелунга”, Тристан – „Тристан и Изолда”, Парсифал – „Парсифал” (Вагнер), Герман – „Дама пика” (Чайковски) и др. В репертоара му влизат също „Миса Солемнис” от Бетовен и „Химн на нациите” от Верди.

От 2010 г. Мартин Илиев е солист на Софийската опера и балет. Гастролирал е в почти всички страни от ЕС, Швейцария, САЩ, Русия, Япония. След гастрола на Софийската опера във Фюсен, Германия, е поканен и пее Танхойзер в Кемниц (Германия) и Зигфрид в „Залезът на боговете” в Мариински театър – Санкт Петербург (Русия). Пее Зигмунд и Зигфрид при гастрола на Софийската опера и балет в Болшой театър в Москва, а през сезон 2018/2019 г. изпълнява ролята на Зигмунд в премиерната постановка на „Валкюри” в Касел (Германия), Зигфрид в „Зигфрид” и „Залезът на боговете” в Кемниц (Германия).

Носител е на „Кристална лира” 2015 г. за ролите си в постановката на „Пръстенът на нибелунга” на Софийската опера и балет.

(край на цитата)

Отзивите от изявите му в чужбина ще цитирам по-долу в статията ми, след като дам и други информации от различни медии. Първо показвам друга информация за биографията и дейността му (съвсем кратка):

Портал „teatre.art.bg“

Мартин Илиев

Martin Iliev

тенор


Мартин Илиев Илиев е роден в гр. Казанлък. Завършва СМУ “Христина Морфова” гр. Стара Загора и Държавната музикална академия “Панчо Владигеров” гр. София със специалност класическо пеене. Започва певческата си кариера като баритон, изпълнявайки над 20 централни баритонови партии. През 2005 г. се преориентира към теноровия репертоар. От тогава досега е изпълнил повече от 15 централни тенорови партии в опери и кантатно-ораториални произведения, сред които Калаф от “Турандот”, Каварадоси от “Тоска”, Де Грийо от “Манон Леско” на Пучини и други. Гастролирал е в почти всички страни от Европейския съюз и САЩ.

(край на цитата)

В същия портал „teatre.art.bg“ има сведения за редица изяви на Мартин Илиев. Ще цитирам части от някои през последните години, в които става въпрос за негово участие:

НЕБИВАЛ НОВОГОДИШЕН КОНЦЕРТ В СОФИЙСКАТА ОПЕРА И БАЛЕТ

1.01.2019

Истински щастливци се оказаха верните зрители на Софийската опера и балет, които успяха да се снабдят с билети за двата Новогодишни спектакъла на първия ни оперен театър на 30 и 31 декември 2018 г. С много малка разлика в програмата през двете вечери, публиката възторжено оцени 16-те оперни и балетни изпълнения в първата част на концерта и 13-те – във втората част.

Съзнателно програмата на двата концерта не бе оповестена предварително, което осигури една благородна изненада за аудиторията, изпълнила голямата зала до последното мястоКато чудесна традиция можем да посочим краткия видеоклип прожектиран при откриването на концерта, в който бяха представени всички премиери и значителни прояви на Софийската опера и балет, както на софийска сцена, така и при знаменателните гостувания в през 2018 гв Италия, Полша, Япония, Москва – Болшой театър, редом с представленията на откритите сцени сред Белоградчишките скали и Парка на Военната академия „Г.СРаковски“ в СофияОркестърът на Операта озвучи тържествено тази вълнуваща филмова история с изпълнение на увертюрата „Крадливата сврака“ от Джоакино Росини.

(…)

Дълго не ще бъдат забравени вдъхновените изпълнения на включените в програмата солисти. МАРТИН ИЛИЕВ ни припомни магичното в арията на Зигмунд от операта „Валкюра“ на РВагнерЕва Джонг – стипендиант на Фонд „Райна Кабаиванска“ се прояви, като истинско откритие с изумителните  си изпълнение на арията на Норина от „Дон Паскуале“ /Г.Доницети/, както и в дуетите с Джеонгхйеок Сео /Корея/ – Норина и Малатеста, и с Никола Мияйлович – Дон Жуан и Церлина от „Дон Жуан“ на В.АМоцарт.

(…)

На добър час на Софийската опера и балет и нейната благодарна публика през Новата 2019 година!

(край на цитата)

Премиера на операта “Кармен” на 3 ноември в Софиска опера и балет
18.10.2017

КАРМЕН“   –   ЖОРЖ БИЗЕ


КАРМЕН       Надя Кръстева
                    Гергана Русекова
                    Саня Анастасия

ДОН ХОСЕ   Костадин Андреев
                    Даниел Дамянов
                    МАРТИН ИЛИЕВ

ЕСКАМИЛИО            Бисер Георгиев
                    Веселин Михайлов

ДАНКАЙРО             Илия Илиев
                    
РЕМЕНДАДО            Красимир Динев                
                    Хрисимир Дамянов

ЦУНИГА                Димитър Станчев                    
                    Светозар Рангелов
                    
МОРАЛЕС            Атанас Младенов
                    
МИКАЕЛА            Ирина Жекова
                    Цветана Бандаловска

ФРАСКИТА            Силвана Пръвчева

МЕРСЕДЕС            Цветелина Коцева
                       

ДИРИГЕНТ : Кейтаро Харада


(край на цитата)

(край на първа част от статията за Мартин Илиев)

……

(начало на втора част от статията за Мартин Илиев)

Световната прима Цветелина Василева в новата варненска постановка на „Отело” заедно с МАРТИН ИЛИЕВ

25.11.2014

Отело” за пръв път след лятната премиера на 28 ноември

XV Коледен музикален фестивал – Варна 2014

„Мотивът за съдбата, като онзи мистериозен генератор за всички събития, които предстои да се случат, често се появява в творчеството на Верди, а в „Отело” той за пръв път се превръща в характеристика на един от героитеИнтродукцията на второ действие е изцяло основана върху мотива на съдбата, изведен по-късно в кредото на Яго като доминантаОт този момент нататък мотивът на съдбата става мотивът на ЯгоКато истински лайтмотив, той се долавя на много места в цялото произведение и претърпявайки различни трансформации, се увива, подобно змия, около героите, докато всички те изпълнят предопределената им, неумолима съдба”, коментира диригент-постановчикът на варненския „Отело” Стефано Сегедони.

Постановката от 2014 ге резултат от партньорството между Държавна опера Варна и оперните театри в Лимож и Реймс – Франция, режисьор Емануел Кордолиани, сценография Алис Лалуа и Емили Руа, костюми Жули СкобелцинТози път за ролята на Отело е поканен тенора МАРТИН ИЛИЕВТой е завършил Музикалната академия “Панчо Владигеров” – София в класа на профРеса КолеваЗапочва кариерата си като баритон, изпълнявайки над 20 централни баритонови партииПрез 2005 гдебютира като тенор в ролята на Пинкертон от “Мадам Бътерфлай” на ПучиниПо-късно се превъплъщава и в други шедьоври на Пучини: Калаф от “Турандот”, Каварадоси от “Тоска”, Дьо Грийо от “Манон Леско”В репертоара му влизат още Туриду от “Селска чест” на Маскани, Дон Хозе от “Кармен” на Бизе, Полионе от “Норма” на Белини, Радамес от “Аида” и „Дон Карлос” от едноименната опера на Верди, “Миса солемнис” на Бетовен – соло тенор, Макдъф от “Макбет”, Измаел от “Набуко”, Отело в едноименната опера на Верди и дрМартин Илиев е гастролирал в Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Испания, Италия, Португалия, Румъния, САЩ, Холандия, Чехия, Швейцария.

В ролята на Дездемона ще гостува световната оперна прима с блестяща кариера Цветелина ВасилеваСветовната критика и медии я аплодират като голямо оперно откритие на международния фестивал в Уексфорд, Ирландия, където тя пресъздава образа на Шарка в едноименната чешка опера: «Цветелина Василева, българското сопрано, което изпълни главната роля, е едно от големите оперни открития на фестивалаТя има мощен, силно концентриран глас и динамично присъствие на сцената, които веднага я превръщат в световна звезда, още преди да е изпяла докрай първата фраза”, коментира „Сънди Таймс”, Лондон (…)

(край на цитата)

Портал „Bulevard BG“

11.10.2015

Тенорът Мартин Илиев раздава автографи в Япония

Тенорът МАРТИН ИЛИЕВ раздава автографи в Япония след спектакъла на “Турандот” от Джакомо Пучини в токийската зала “Бунка Кайкан”, октомври 2015.

(край на цитата)

Портал „Impressio“

20.10.2017

СОФИЙСКА ОПЕРА И БАЛЕТ

Веселина Кацарова пее тази вечер в “Дон Карлос”

Прочутото ни мецосопрано ще изпълни ролята на принцеса Еболи в Софийската опера на 20 и 22 октомври. След 28 години мецосопрано № 1 в света – Веселина Кацарова стъпва отново на сцената на Софийската опера и балет. Тя ще изпълни ролята на принцеса Еболи в операта “Дон Карлос” от Джузепе Верди в представленията на Софийската опера на 20 октомври, от 19:00 часа и на 22 октомври, от 16:00 часа.

Тази вечер заедно с нея пред столичната публика ще се представи и световноизвестният френски баритон Сирил Ровери – като Маркиз Поза. В ролята на Дон Карлос ще видим един от най-изявените ни тенори – МАРТИН ИЛИЕВ, а като  Елизабет Валoa, Кралицата на Испания – триумфиращата по света солистка на Софийската опера Габриела Георгиева. На 22 октомври в ролята на Филип II, крал на Испания в емблематичната постановка на Пламен Карталов “Дон Карлос” ще гостува един от най-изявените баси в света – италианецът Рикардо Дзанелато. Той е познат на родната публика от участието си в “Силата на съдбата”.  

(край на цитата)

Всички следващи информации за Мартин Илиев са на латиница – най-вече на немски език, за негови изяви преди всичко в Германия или другаде, които няма да превеждам. Както е известно, сега това става твърде лесно чрез софтуера за преводи в Гугъл.

Портал „Държавна опера и театър Касел / Германия“

Martin Iliev

TENOR (GAST)

Zur Person

Martin Iliev stammt aus Kasanlak in Bulgarien. Er studierte Gesang an der National Music Academy »Prof. Pancho Vladigerov« in Sofia. Seine Gesangskarriere begann er als Bariton mit Partien wie Don Giovanni, Figaro (Il barbiere di Siviglia), Enrico (Lucia di Lammermoor), Rigoletto, Rodrigo (Don Carlos) und Jago (Otello).

2005 vollzog er den Fachwechsel zum Tenor: Sein Debüt gab er an der State Opera Stara Zagora (Bulgarien) als Pinkerton in Madama Butterfly. Sein Repertoire umfasst mittlerweile Partien wie Otello, Calaf (Turandot), Siegmund (Die Walküre), Siegfried und Tristan (Tristan und Isolde). Er ist regelmäßig zu Gast an renommierten Opernhäusern Europas sowie in den USA und Japan und ist immer wieder in Radio- und Fernsehaufnahmen von Konzerten und Opern in Bulgarien zu erleben.

2015–16 sang er Tristan beim »Festival in Ljubljana«, Siegmund und Siegfried (Götterdämmerung) beim »Füssen Festival«, Calaf am Tokyo Bunka Kaikan und Cavaradossi (Tosca) an der Sofia National Opera. 2015 gewann er den wichtigsten Musikwettbewerb in Bulgarien, den »Crystal Lyre«.

2017 gab Martin Iliev sein Debüt als Tannhäuser an der Oper Chemnitz sowie als Parsifal an der National Opera Sofia in den gleichnamigen Wagner-Opern. 2018 folgte mit Siegmund und Siegfried sein Debüt am Bolschoi Theater Moskau. An seinem Stammhaus in Sofia übernahm er zuletzt die Titelpartie in Don Carlo sowie Don José (Carmen), Cavaradossi, Siegmund, Pinkerton, Tristan und Hermann (Pique Dame).

In der Spielzeit 2018–19 war er als Siegmund am Staatstheater Kassel zu erleben und kehrt nun in dieser Partie zurück.

(край на цитата)

Радостно е, че през следващата 2021 г. Мартин Илиев наново ще гостува в ролята на Зигмунд във „Валкюри“ на сцената на Държавната опера и театър в Касел. В медиите има вече информации за две изяви на 9 май и 1 юни 2021 г. Цитирам от сайта на този театър:

STAATSTHEATER KASSEL

Opernhaus

Die Walküre, Wagner,Richard

09 Mai 2021
01 Jun 2021

Dirigat Francesco Angelico / Regie Markus Dietz / Bühnenbild Mayke Hegger / Kostüme Henrike Bromber / Beleuchtung Christian FranzenAlbert Geisel / Video David Worm / Dramaturgie Christian Steinbock

Siegmund MARTIN ILIEV / Hunding Yorck Felix Speer / Wotan Egils Silins / Sieglinde Nadja Stefanoff / Brünnhilde Nancy Weißbach / Fricka Ulrike Schneider / Helmwige Doris Neidig / Gerhilde Jaclyn Bermudez / Ortlinde Barbara Senator / Waltraute Maren Engelhardt / Siegrune Vero Miller / Roßweiße Inna Kalinina / Grimgerde Marta Herman / Schwertleite Ulrike Schneider

(край на цитата)

Портал „Мариинский театър Санкт Петербург“

MARTIN ILIEV – Tenor

MARTIN ILIEV graduated from the Pancho Vladigerov National Academy of Music in Sofia (class of Professor Resa Koleva). Began his singing career as a baritone, taking on some twenty roles, following which he changed register to become a dramatic and heroic tenor.
In 2005 he made his debut at the State Opera in Stara Zagora as Pinkerton (Madama Butterfly). Since 2010 he has been a soloist with the Sofia Opera where he performs leading tenor roles.

Martin Iliev’s repertoire includes Pollione (Norma), Macduff (Macbeth), Manrico (Il trovatore), Don Carlo (Don Carlo), Radamès (Aida), Otello (Otello), Ismaele (Nabucco), José (Carmen), Calaf (Turandot), Cavaradossi (Tosca), the Chevalier des Grieux (Manon Lescaut), Turiddu (Cavalleria rusticana), Siegmund (Die Walküre), Siegfried (Siegfried and Götterdämmerung) and Tristan (Tristan und Isolde).

The soloist has featured in recordings on Bulgarian radio and TV and he appears in broadcasts of performances and concerts of the Sofia Opera.

In September 2015 Martin Iliev sang the roles of Tristan at the Ljubljana Festival and Siegmund (Die Walküre) and Siegfried Götterdämmerung) at the Festspielhaus in Füssen. In January 2017 the soloist will make his debut as Tannhäuser at the Chemnitz Opera.

(край на цитата)

Портал „Süddeutsche Zeitung“

14. September 2015

Der “Ring des Nibelungen” aus Sofia im Festspielhaus Füssen

Von Christina Prasuhn, Füssen

Eine Sternstunde? Für das Festspielhaus Füssen mit Sicherheit. Während hier die meiste Zeit des Jahres vor allem Musicals gezeigt werden, steht an diesem Abend Richard Wagners “Walküre” auf dem Programm und wird am Ende der beinahe sechs Stunden langen Aufführung vom Publikum begeistert gefeiert.

Der “Ring des Nibelungen” der Bulgarischen Nationaloper Sofia ist ein ambitioniertes Projekt: Die Entscheidung des Regisseurs und Intendanten Plamen Kartaloff, alle Rollen ausschließlich mit bulgarischen Sängern zu besetzen, grenzt schon ein wenig an den Wagner’schen Größenwahn, wird aber letztendlich zur positiven Überraschung. Das futuristische Bühnenbild des Künstlers Nikolay Panayotov ist zwar mit einfachen Mitteln realisiert, aber die bunte Mischung aus Multimedia-Projektionen und symbolischen geometrischen Elementen, die sich dynamisch verwandeln, bildet eine phantasievolle Ergänzung zur Handlung. Ein gigantischer Ring, der sich in der ersten Szene in zwei Hälften teilt und im Hintergrund verschwindet, kehrt in der letzten Szene mit einer Feuer-Projektion zurück und umschließt die auf dem Felsen schlafende Brünnhilde. Auf einem Fließband ziehen immer wieder einzelne Szenen in Retrospektive vorbei; die Walküren sitzen nicht auf Pferden, sondern stehen auf Raketen, die von schwarz gekleideten Menschen bewegt werden. Neben den gesanglichen Herausforderungen bedeutet dies eine zusätzliche Anforderung an den Gleichgewichtssinn der Sängerinnen; entsprechend wird der Walkürenritt von den Zuschauern mit begeistertem Zwischenapplaus honoriert.

Der Orchestergraben ist ebenso wie in Bayreuth abgedeckt, doch der Einfluss auf die Klangqualität ist ein anderer. Das 77-köpfige Orchester unter der Leitung von Erich Wächter klingt über weite Strecken undifferenziert, dumpf und vor allem zu leise. Andererseits bietet dies einen enormen Vorteil für die Sänger, die dadurch eine geringere Durchschlagskraft benötigen. Insbesondere MARTIN ILIEV als Siegmund und Tsvetana Bandalovska als Sieglinde profitieren von dieser Situation; die Harmonie zwischen Bandalovskas dunklem Sopran und Ilievs Tenor mit baritonalem Timbre wird ergänzt durch ihre berührende Darstellung des verliebten Geschwisterpaares. Schade nur, dass Siegmunds “Winterstürme weichen dem Wonnemond” trotz des zurückgenommenen Orchesters eher an einen Sturm im Wasserglas erinnert.

Die überzeugendste Leistung des Abends bietet Yordanka Derilova als Brünnhilde. Während sie im zweiten Akt sehr ruhig, mit klarer Artikulation und einer großen Bandbreite an Gefühlen singt, zeigt sie im dritten Akt alle Qualitäten ihres dramatischen Soprans. Im Vergleich dazu bleibt Martin Tsonev als Wotan seltsam farblos.

(край на цитата)

Портал „Online Merker“ (Die internationale Kulturplattform)

SOFIA: TRISTAN UND ISOLDE und PARSIFAL. Kurzberichte

13.07.2019 | Oper

SOFIA: Kurzbericht TRISTAN UND ISOLDE sowie PARSIFAL – WA 10. und 12. Juli 2019

Das Sommer-Wagner-Festival an der Sofia Opera and Ballet unter der Leitung von Prof. Plamen Kartaloff, dem großen Initiator der Wagnerschen Spätwerke auf dem Balkan, ist dieses Jahr mit Wiederaufnahmen von „Tristan und Isolde“ und „Parsifal“ in seine mittlerweile 7. Runde gegangen. Wieder kamen viele Gäste aus dem Ausland, so eine große Gruppe zum „Parsifal“ heute Abend aus Großbritannien – noch besteht ja Reisefreiheit – und auch wieder das mittlerweile schon berühmte, überaus elegante Ehepaar aus New York, das auch beim Sofioter „Ring“ in Füssen war und ganz begeistert von den Inszenierungen Kartaloffs ist.

Dieser konnte den international bekannten Dirigenten Constantin Trinks gewinnen, einem Rat seines 2017 leider verstorbenen großen Freundes Richard Trimborn folgend. Was das Orchester der Sofia Opera, ohnehin schon seit Jahren mit der Musik Richard Wagners vertraut, an diesen beiden Abenden leistete, war das weitaus Beste, was ich hier in den letzten Jahren gehört habe. Trinks konnte das Orchester zu unglaublicher musikalischer Sensitivität und Transparenz animieren, bei einem praktisch fehlerfreien und äußerst engagierten Vortrag. Der musikalische Teil war neben den beiden einnehmenden und aus der Partitur erarbeiteten Inszenierungen Kartaloffs mit Abstand das Beste beider Abende.

Als Tristan wuchs  MARTIN ILIEV mit seiner leicht depressiven Aura insbesondere im 3 . Aufzug über sich hinaus. Er spielte nicht nur den Tristan, er  w a r  Tristan mit Leib und Seele. Dazu kam sein klangvoller, besonders für diese schwere Rolle geeigneter Heldentenor. Die eher jugendlich dramatische Sopranistin Radostina Nikolaeva sah als Isolde im 1. Aufzug ihre stimmlichen Grenzen, konnte aber im 2. und erst recht mit ihrem auch emotional beeindruckenden Finale weitgehend überzeugen. Jukka Rasilainen, bewährter Wagnersänger an fast allen großen Häusern, war eine Luxusbesetzung für den Kurwenal und dokumentierte hohe, über lange Jahre gewachsene Gesangskultur. Petar Butchkov war ein etwas zu rauer Marke und Cveta Sarambalieva eine etwas zu spröde klingende Brangäne.

In der wirklich beeindruckenden „Parsifal“-Inszenierung konnte Plamen Kartaloff belegen, dass man Wagners Abschlusswerk, wenn es gut gemacht ist, auch immer noch den Regieanweisungen gemäß inszenieren kann, ohne damit als altmodisch zu gelten. Hier wird eben einfach mit viel Herz und Liebe zum Stück vorgegangen. Allein schon, wie intensiv Parsifal im 3. Aufzug den Speer behandelt und kaum aus den Händen gibt, war ein – wenn auch nur dezenter – Beleg für dieses Konzept. Nahezu genial ist aber Kartaloffs Idee, den Gral als bühnenhohe Kelch-Andeutung mit zwei konisch aufeinanderzulaufenden Segmenten aus der einfachen Drehung dicker Seile zu formen. Im Finale sind diese Lichtsäulen, unter denen Parsifal als neuer Gralskönig mit vom geheilten Amfortas übergebener Krone und erhobenem Speer steht, grell von den um ihn wie die Artus-Runde à la Wieland Wagner im Kreis stehenden Rittern abgesetzt. Ein Schlussbild von berührender Seltenheit…

Stimmlich war der „Parsifal“ etwas schwächer als der „Tristan“. Kostadin Andreev, optisch ein idealer Parsifal und bewährter junger Siegfried in Sofia, sang mit einem allzu baritonal gefärbten Tenor oft zu tief und mit Vokalverfärbungen, bei gleichwohl emotional intensiver Darstellung der Titelrolle. Angel Hristov hat mit seinem prägnanten Bass bei guter Diktion eher eine Hagen-Stimme als die des Gurnemanz, bei der es etwas mehr an samtenem Klang sein dürfte. Gergana Rusekova war als Kundry in der Mittellage durchaus überzeugend, verlor in den Höhen aber jeglichen stimmlichen Klang. Von Diktion konnte dann auch keine Rede mehr sein. Die Verführung Parsifals gelang ihr dennoch gut, zumal hier auch der Reifeunterschied beider Figuren erlebbar war. Biser Georgievs Stimme scheint nach den vielen Alberichen etwas kleiner geworden zu sein, und es mangelt auch an Resonanz. Darstellerisch war er finster wie immer in seinen Bösewicht-Rollen. Der Beste des Abends war jedoch wieder einmal – zumindest für mich – der junge Bassbariton Atanas Mladenov als Amfortas, der ein weiteres Mal seinen klangvollen Bassbariton bei bester Diktion und großem stimmlichem Ausdruck hören ließ. Ein vielversprechendes Talent in Kartaloffs „Wagner-Kader“. Dieser Sänger hat m.E. eine große internationale Karriere vor sich. Auch der wie immer von Violeta Dimitrova einstudierte Chor der Sofia Opera and Ballet war an beiden Abenden stimmstark und imposant.

Das Orchester konnte mich unter der Stabführung von Constantin Trinks an diesem Abend noch mehr beeindrucken als beim „Tristan“. Die so spezifisch erhabene klangliche „Parsifal“-Ästhetik kam zu voller Entfaltung mit Trinks‘ sensiblem und sängerfreundlichem Dirigat, aber auch bei seiner Akzentuierung dramatischer Momente, wenn niemand mehr auf der Bühne war oder singen musste, wie beispielsweise bei der Verwandlungsmusik im 3. Aufzug. Mit dieser Leitung muss das Sofioter Orchester keinen Vergleich mit ähnlich bedeutenden Orchestern in Westeuropa scheuen. (Detaillierterer Bericht folgt in Kürze).

Klaus Billand aus Sofia

(край на цитата)

В края на тази статия за Мартин Илиев цитирам рецензиите за изявите му в чужбина, които той ми изпрати заедно с биографичните си бележки:

Отзиви за Мартин Илиев на различни езици в чужди медии:

“Il tenore Martin Iliev ha dato a Siegmund un timbro caratteristico che ne ha esaltato l’aspetto eroico e di disperato strumento del destino rispetto a quello dell’amante appassionato. La potenza del suo mezzo vocale gli ha consentito di non mostrare mai sintomi d’affaticamento, con un’emissione quasi sempre ben controllata, uno squillo robusto nel registro acuto e una prima ottava di notevole risalto (l’artista aveva debuttato infatti come baritono, prima di dedicarsi, dal 2005, ai ruoli di tenore).” Vittorio Mascherpa La recensione si riferisce alla prémière del 9 marzo 2019.

….

“A côté d’elle, nous avions le Tannhäuser tout à fait impressionnant de Martin Iliev qui nous a fait une belle démonstration de ce que devrait être un vrai chanteur habité par son rôle et qui se donne à fond sans retenue. Bel artiste au visage tourmenté, il incarnait un Tannhäuser habité par le doute et les contradictions et il nous fit vivre des grands moments de théâtre et de beau chant.” La vie wagnérienne avril 2017 TRILOGIE WAGNERIENNE A CHEMNITZ

…..

“Tenor Martin Iliev was the talented Siegmund in “Die Walküre”. There he emphasized, justifiably, the lyricism of the young man in love rather than the impetuosity of the warrior, using a nice bright timbre with an outstanding musicality. Now he achieved a remarkable change in interpretation by presenting a spirited young man with a sharp tone and emphasis – the music consultant Richard Trimborn has done a great job – and then, in the third act, acquiring an overwhelming passion in the song with Brünnhilde” by Andrea Merli, l’Opera Magazine (Italy), July-August 2012

…..

“The timbre of the young Martin Iliev sounds as powerful as a Verismo baritone and yet effortlessly and smoothly rises to freely sounding tenor height. Measured dynamic and plastic parlando characterizes the articulation, Siegmund’s calls to the Volsungs and Notung are pouring thick and natural.” by Brigitte Kempen, Das Opernglas (Germany), June 2011

..

“Martin Iliev as Siegmund already has behind him a career as a baritone before redirecting to the tenor part, which helps him in the low tones; in this part some Siegmunds only exhale hot air. He possesses, at that, powerful, not muted or intense, heights.” by Dietmar Polaczek, Opernwelt (Germany), June 2011

..

“Certainly, in Iliev must be recognized the perfect musicality and conviction in the singing, which allowed him accents of true love where others engage in wild screams.” by Andrea Merli, L’Opera Magazine (Italy), June 2011

..

“This time the surprise was the title role sung by the Bulgarian tenor Martin Iliev. He sounds like a young Kurt Baum, has a good open sound and sings incredibly well supported, so the passion comes from his body and Carlos’ continuous vulnerability is palpable.” By Mark Duijnstee, Opera Nederland (Netherlands)

..

“Martin Iliev (Don Jose) showed stage presence and refined vocal qualities. A success which confirms the choice and vision of Pappalardo, who had wanted to include in “Etna in scena” an opera like Carmen to confirm the classic vocation of this Festival.” La Sicilia – Cinema e spettacoli

..

„…dem kraftvollen Tenor von Martin Iliev als Don Jose. Seine Stimme verfügte über ein kräftiges Fundament und eine strahlende Höhe. Ergreifend sein betörendes Liebeswerben in der Blumenarie und seine Verzweiflung aus tiefster Seele im Finale der unheilvollen Geschichte …“ Langenthal (Switzerland), January 2008

..

“El tenor Martin Iliev, en el papel del cabo navarro don José, consiguió buenas intervenciones, tanto en brillantez tímbrica como en facilidad para el ataque de los agudos, asegurando siempre un bello color, mantenimiento en la emisión y expresividad; destacando su interpretación en los dúos de amor y desamor, en la aria La fleur que tu m’avais jetée y el dramatismo interpretativo y vocal en el dúo final con Carmen.” by Leopoldo Centeno, La Voz de Galicia (Spain), November 2008

(край на цитата)

Както виждаме, има коментари на различни езици – италиански, френски, английски, немски и испански. Наново препоръчвам програмата за преводи в Гугъл – за секунди имаме сравнително добър превод от всеки език на български …

Нека днес на 29 септември 2020 г. поздравим тенора Мартин Илиев за рождения му ден на 27 септември, като му пожелаем добро здраве, лично щастие и постоянно да разширява вокалния си репертоар с нови заглавия – сега той е в разцвета на успешната си кариера. Специално искам да го поздравя за ролите му в опери от Рихард Вагнер.

За много години, драги Мартин!

……