Днес празнува кръгъл рожден ден баритонът от Хавайските острови Куин Келси
Драги приятели на оперната музика, днес на 7 март 2023 година пиша за пръв път статия за един оперен певец от Хавайските острови, който днес навършва кръглите 45 години. Това е великолепният баритон Куин Келси (Quinn Kelsey), който само в разстояние на няколко години направи завидна кариера в най-големите оперни театри по света, като Метрополитън опера в Ню Йорк, оперните театри в Сан Франциско и Чикаго, в редица театри в Канада, но също така и в авторитетни театри в Европа, както и на музикални фестивали там.
Интересна е артистичната кариера на Куин Келси, родителите на когото се занимават с музика и той израства в музикална обстановка още като дете. Участва в различни хорове в родния си град Хонолулу, там съвсем естествено се разпалва интереса му към вокалното изкуство и по-късно той започва да изпълнява оперна музика през 1991 г. като член на хора в Хавайския оперен театър в Хонолулу.
Наред с интереса към вокалното изкуство, Куин Келси има природна дарба за това, която използва много рационално, но заедно с това той има огромен късмет и щастие в пътя си на певец. В едно интервю от 2012 година той споделя следното:
„Аз съм голям късметлия – направих дебюта си на главна сцена като допълнение в последната минута към постановката на „Бохеми“ от Пучини и след това през 2009 г. в последната минута, за да играя Граф ди Луна в „Трубадур“ на Верди и получих последните две изпълнения от поредицата. През 2010 г. пях Шарплес и след това Амонасро като дубльор. И сега съм отново тук в Сан Франциско, като Атила. В Чикаго бях член на ансамбъла в „Opera Center“, след което през следващите две години ме наеха отново за кавъри и като Пинг в „Турандот“ на Пучини и отново като Марчело. Миналата есен, около Хелоуин, ме добавиха в последния момент като Енрико в „Лучия ди Ламермур“ на Доницети. Този март играх Амонасро в „Аида“. Тази есен ще поема главната роля в „Симон Боканегра“ на Верди и ще пея Паоло в същата опера. Вече има два други проекта в Чикаго, така че това е много хубаво. Чикаго и Сан Франциско са две от любимите ми места за работа в САЩ. Живея в Чикаго. Никога не е лошо да работите там, къдете живеете“
(край на цитата)
Наред с този подчертан късмет в кариерата си, Куин Келси има и голямото преимущество в това, че сравнително рано започва оперната си кариера, защото вместо да учи 6-7 години в някоя консерватория или музикална академия, той спестява време чрез това, че се обучава в оперни студия в авторитетни оперни театри, като тези в Сан Франциско и Чикаго, и същевремнно с обучението си започва и участия в началото в по-малки оперни роли, а после и в големи такива. Ето негови думи по отношение на тази дейност:
„При мен тази практика в оперно студио проработи. Всяка година Оперният театър в Хавай канеше редица специалисти и хора от големи оперни театри и други части на бизнеса да посетят и проведат там едно-двуседмични курсове. Сред тях бяха служители от програмата „Merola“ на операта в Сан Франциско, които посещаваха оперното студио в Хонолулу, откакто бях член през 1997 или 1998 г. Заедно с тях имах възможността да работя с оперни величия като Джери Хадли, Денис Грейвс и Мерилин Хорн. Съмнявам се, че щях да срещна толкова важни хора, ако Оперния театър в Хавай никога не ги беше довел там. При второто ми посещение в програмата „Merola“ ме поканиха на прослушване. След това същото ми отне три години да изпълня тяхното предложение, но в крайна сметка се явих на прослушване в Лос Анджелис през есента на 2001 г. и получих обаждане от тях в средата на декември същата година, че съм приет в програмата „Merola“ за 2002 г. и че те ме приемат като част от Западния оперен театър, бившата гастролираща трупа на операта в Сан Франциско. Това беше началото на тенденция, която едва започваше в живота ми и мисля, че все още се случва. Имам чувството, че винаги съм бил на точното място в точното време. Имаше напредък в това, че каквото и да ми беше представено, беше стъпка напред, отколкото бях преди. Доста изненадващо е как възможностите се откриха точно пред мен и че винаги успявах да ги разбера и приема и да се ангажирам да направя следващата стъпка напред“.
(край на цитата)
Поради тези причини, както и поради особените качества на гласа на Куин Келси, през всяка следваща година той разширява репертоара си, получава покани за роли в различни оперни театри в Америка и в Европа и така вече на 25-26 години се развива като артист с международно значение и репутация. Малко са певците и певиците по света, които на тази възраст могат да се похвалят с такава кариера.
Особено важно за него са постояните му ангажименти в Метрополитън опера в Ню Йорк, където дебютира на 29 март 2008 г. в ролята на Шонард в „Бохеми“ от Пучини, заедно с такива солисти като Анжела Георгиу в ролята на Мими и Рамон Варгас в ролята на Родолфо. Цитирам ансамбъла при тази първа изява на Куин Келси в МЕТ:
Metropolitan Opera House
March 29, 2008
LA BOHÈME {1194}
Puccini-Illica/Giacosa
Mimì………………..Angela Gheorghiu
Rodolfo……………..Ramón Vargas
Musetta……………..Ainhoa Arteta
Marcello…………….Ludovic Tézier
Schaunard……………Quinn Kelsey [Debut]
Colline……………..Oren Gradus
Benoit………………Paul Plishka
Alcindoro……………Paul Plishka
Parpignol……………Meredith Derr
Sergeant…………….Robert Maher
Officer……………..Richard Pearson
Conductor……………Nicola Luisotti
(край на цитата)
Но такива „случайности“ той да играе заедно със световни знаменитости не са единични – Куин Келси има общи изяви например с Анна Нетребко също в МЕТ, където тя е Аида, а той е Амонасро – една роля за която той получава особени похвали от музикалната критика.
Цитирам ансамбъла при тази изява:
Metropolitan Opera House
September 26, 2018 Broadcast
AIDA {1163}
Giuseppe Verdi–Antonio Ghislanzoni
Aida………………..Anna Netrebko
Radamès……………..Aleksandrs Antonenko
Amneris……………..Anita Rachvelishvili
Amonasro…………….Quinn Kelsey
Ramfis………………Dmitry Belosselskiy
King………………..Ryan Speedo Green
Messenger……………Arseny Yakovlev [Debut]
Priestess……………Gabriella Reyes [Debut]
Dance……………….Jennifer Cadden
Dance……………….Bradley Shelver
Conductor……………Nicola Luisotti
(край на цитата)
И като финал на този малък увод, Куин Келси има изяви в Дрезденската „Земпер“-опера през 2022 г. заедно с българската певица Крисимира Стоянова също в „Аида“ в ролята на Амонасро, като Крисимира Стоянова играе в ролята на Аида. От тяхно участие там имам запис, който ще приложа в края на тази статия.
В заключение на този увод ще кажа, че в момента Куин Келси е световно ангажиран певец в някои от своите коронни роли като Амонасро, Граф ди Луна, Жорж Жермон и редица други. Не случайно той носи прозвището „Певец на Верди“. Ще пиша и това, че сега през месеците април и май му предстоят изяви в нова роля пак в опера от Верди: главната роля на Макбет в едноименната опера, която се подготвя в Оперния театър в Торонто, Канада. Цитирам малка справка относно датите и ансамбъла (в ролята на Лейди Макбет играе знаменитата американска певица Сондра Радвановски):
Four Seasons Centre, Toronto, Kanada
APRIL 2023: 28 / 30, MAI 2023: 06 / 12 / 14 / 17 / 20
Besetzung & Produktionsteam
Macbeth
Dirigat – Speranza Scappucci / Regie – David McVicar
Bühnenbild – John Macfarlane / Kostümbild – Moritz Junge
Lichtgestaltung – David Finn / Choreographie – Andrew George
Chordirektion – Sandra Horst
~
Macbeth – Quinn Kelsey
Lady Macbeth – Sondra Radvanovsky
Banco (Banquo) – Onay Köse
Macduff – Matthew Cairns
Dama di Lady Macbeth (Kammerfrau der Lady Macbeth) – Sarah Cambidge
Informationen zu Ensembles
Orchester – Canadian Opera Company Orchestra
Chor – Canadian Opera Company Chorus
(край на цитата)
Ще се спра на биографични данни и дейност на баритона Куин Келси (данни на различни езици в мой превод на български):
Куин Келси, роден на 7 март 1978 г., е американски баритон, най-известен с изпълненията си в опери на Верди.
Ранен живот и обучение
Роден в Хонолулу, Хавайски острови, Келси започва да изпълнява оперна музика през 1991 г. като член на хора в Хавайския оперен театър. Той получава бакалавърската си степен по музика, специалност Вокална музика, от Хавайския университет в Маноа при Джон У. Маунт. Учил е в следните програми: „Chautauqua Institute“ с Марлена Малас, Оперната програма „Мерола“ в Сан Франциско с Шери Грийнуолд и Марк Мораш и три години в „Lyric Opera Center“ за американски артисти в Чикаго (сега известен като „Ryan Opera Center“).
В тези години той пее в ролята на Вагнер от „Фауст“ на Шарл Гуно, в ролите на Ямадори и на Имперският комисар в „Мадам Бътерфлай“ от Пучини. Той фигурира също в продължение на две години в списъка на „Фондация Мерилин Хорн“, спечелва безвъзмездна помощ от „Фондация Шолти“ в Чикаго през 2003 г. и е финалист в конкурса на Пласидо Доминго „Operalia“ през 2004 г. и представлява Съединените щати при конкурса „BBC Cardiff Singer of World“ в Уелс през 2005 г.
Оперна кариера
Куин Келси дебютира на 29 март 2008 г. в Метрополитън опера в Ню Йорк като Шонард в „Бохеми“ от Пучини. Други роли в MЕТ включват Монтероне в „Риголето“ на Верди (дебют на ролята на 13 януари 2011 г.), Марчело в „Бохеми“ на Пучини (23 септември 2014 г.), Жермон в „Травиата“ на Верди (11 декември 2014 г.), Петер в „Хензел и Гретел“ на Хумпердинк (18 декември 2017 г.), Граф ди Луна в „Трубадур“ на Верди (23 декември 2018 г.) и Амонасро в „Аида“ на Верди (26 септември 2018 г.).
Той пее Зурга в „Ловци на бисери“ от Бизе в „Лондонския колизеум“ с Английската национална опера за пръв път на 1 юни 2010 г. – първата му изява с трупата. Дебютира в Лондон в Кралската опера „Ковънт Гардън“ през 2016 г. като Жермон в „Травиата“, където пее и като Граф ди Луна в „Трубадур“.
Куин Келси дебютира в Оперния театър на Санта Фе на 4 август 2015 г. в главната роля на „Риголето“ от Верди, като пеенето му е описано от Закари Улф от „The New York Times“ като „бляскаво и завладяващо, неговият експанзивен глас има тъмен тембър, с резонанси на бронзов тенор“.
Той също така има изяви с Канадската оперна трупа, пее в Цюрихската опера, Хавайския оперен театър, Норвежката национална опера, Земперопер Дрезден, Римската опера, Дойче Опер Берлин, Франкфуртската опера, на Фестивала в Брегенц и на Фестивала в Единбург, а новите му роли му включват Лесничеят в „Хитрата лисичка“ от Леош Яначек, Атанаел в „Таис“ от Масне и Санчо Панса в „Дон Кихот“ от Масне.
В театър „Opéra Bastille“ в Париж Келси пее главната роля в „Риголето“ от Верди на 2 май 2016 г. в постановка на Националната опера в Париж – представление, за което се казва, че е „наелектризирал публиката в разпродадения салон“. През 2017 г. той също пее тази роля в Оперния театър в Сан Франциско и в „Chicago Lyric Opera“.
Келси пее ролята на Жермон в „Травиата“ от Верди в Метрополитън опера на 4 декември 2018 г., нова постановка и дебют на Яник Незе-Сегин като нов музикален директор на MЕТ. В ролята на Виолета играе Диана Дамрау, а Алфредо е Хуан Диего Флорес. В своята рецензия за този спектакъл критикът Ф. Пол Дрискол пише в „ Opera News“: „Всички водещи роли бяха изпяти с отличие, но великолепната роля на Жорж Жермон в лицето на Куин Келси беше най-удовлетворяващата от трите основни изпълнения. Мощният, махагонов баритон на Келси е идеален за музиката към ролята на Жермон, а неговото умело, грациозно владеене на драматургията направи срещата му с Виолета от второ действие изключително трогателна …”. Четвъртото представление с този състав (15 декември) беше в рамките на сериал „Метрополитън опера на живо в HD“. (край на цитата)
Куин Келси дебютира като Скарпия в „Тоска“ от Пучини на 5 май 2021 г. (по време на пандемията от COVID-19) в „силно деконструирано концертно изпълнение“ с Опера Филаделфия в „Mann Center for the Performing Arts“, амфитеатър във „Феърмаунт Парк“ във Филаделфия. Ана Мария Мартинес пее Тоска, а Браян Джагде е Каварадоси. Списание „Opera News“ обявява в страниците си, че Келси “открадна шоуто от почти всеки със своя дъбов тембър, сбита фраза и съблазнително зъл подход”. Сценичният му дебют в тази роля последва скоро след това (23 юли) в Оперния театър в Синсинати на открито – „Summit Park“ (построен на мястото на бившето летище „Blue Ash“). Мартинес отново е Тоска, докато в ролята на Каварадоси пее Ръсел Томас. Списание „Opera News“ коментира: „Келси донесе в образа на Скарпия едно нюансирано зло чрез ясно декларираното си предпочитание към „завладяване със сила“ пред романтичните срещи, което го направи още по-смразяващ заради подмазващата му игра“.
Келси играе главната роля в „Риголето“ за първи път в Метрополитън опера на 31 декември 2021 г. в нова постановка на Бартлет Шер с декори на Майкъл Йърган и костюми на Катрин Зубер. Актьорският състав включва Роза Феола като Джилда и Пиотр Бечала като Херцогът от Мантуа, а представлението е дирижирано от Даниеле Рустиони. Антъни Томасини, музикален критик на „New York Times“, пише следната оценка: „Баритонът Куин Келси, който повече от едно десетилетие принадлежи към основните солисти на МЕТ, проби в ролята на шута Риголето част от антуража на развратния херцог на Мантуа. Със своя мощен, проницателен глас и властно присъствие Келси винаги е бил завладяващ изпълнител. Но тази роля показва пълната му вокална и драматична дълбочина”. Ф. Пол Дрискол от „Opera News“ пише: “В центъра на вниманието участва невероятният Куин Келси в първото му местно изпълнение като Риголето – роля, която той преди това е изпълнявал с десет големи компании в САЩ, Канада и Европа – и пее с красив, изчистен тон, остра прозодия и харизматично присъствие, достойни за истински вердианец. Премиерната публика го аплодираше и с право.“ Представлението на 29 януари 2022 г. със същия актьорски състав и диригент е излъчено едновременно в HD като част от поредицата „Metropolitan Opera Live“.
Личен живот
Келси се среща с бившата си съпруга, сопраното Марджъри Оуенс, родом от Чесапийк, Вирджиния, докато двамата са отседнали в „Ryan Opera Center“ в Чикаго. Келси и Оуенс от време на време са пели заедно на турнета, изпълнявайки роли от„Трубадур“ в Дрезден и изнасяйки дуетни концерти, например в Хонолулу (25 януари 2015 г.); в Санта Фе (2 август 2015 г.), където Келси се изявява в „Риголето“; и в Ню Йорк (10 декември 2017 г.) в „Gilder Lehrman Hall“ на библиотеката „Morgan“. Чикаго остава основната база на Келси.
През 2018 г. Келси се сгодява за канадското мецосопрано Деана Паулето.
Награди
През 2015 г. Келси получава наградата на Метрополитън опера „Beverly Sills Artist Award“ за артисти, а през 2022 г. една от 17-те годишни награди „Opera News Awards“ (заедно с Денис Грейвс и Елза ван ден Хевър), връчени от списание „Opera News“.
Видеа
В наличност са „Streaming-Videos“ от изпълненията на Куин Келси в следните роли (при „Met Opera on Demand“:
Амонасро в „Аида“ от Верди (6 октомври 2018 г.) Жермон в “Травиата” от Верди (15 декември 2018 г.) Риголето в “Риголето” от Верди (29 януари 2022 г.)
(край на цитата)
Допълнителни сведения за Куин Келси могат да се научат от сайтовете на редица оперни театри по света, където той има изяви. Цитирам такива данни от сайта на Дрезденската „Земпер“-опера:
Semper Oper Dresden
Quinn Kelsey
Solist (Gast)
Der von Hawai stammende Bariton vertrat die USA 2005 bei der »BBC Singer of the World Competition« in Cardiff und ist inzwischen ein gefragter Gast an Häusern wie der Metropolitan Opera, San Francisco Opera, Lyric Opera Chicago und Canadian Opera Company. 2010/11 debütierte er an der Norwegischen Oper als Rigoletto, kehrte als Monterone in der gleichen Oper an die Metropolitan Opera zurück und sang an der San Francisco Opera Sharpless in »Madama Butterfly« und Amonasro in »Aida«. Als zukünftige Engagements sind Debüts an der Canadian Opera Company, der Deutschen Oper Berlin, in Zürich, Frankfurt und beim Edinburgh Festival geplant, außerdem wird er wieder in San Francisco, Chicago, an der New York City Opera und der English National Opera singen. In vergangenen Spielzeiten gab Quinn Kelsey u.a. sein Rollendebüt als Conte di Luna in »Il trovatore« in San Francisco, »Das schlaue Füchslein« unter Seiji Ozawa am Teatro Comunale in Florenz, sein Debüt an der New York City Opera als Sharpless und trat bei den Bregenzer Festspielen als Amonasro auf.
(край на цитата)
Превод:
Опера Земпер Дрезден
Куин Келси
солист (гост)
Хавайският баритон представляваше САЩ в конкурса „BBC Singer of the World“ през 2005 г. в Кардиф и сега е желан гост в зали като Метрополитън Опера, Сан Франциско Опера, Лирик Опера Чикаго и Канадската оперна компания. През 2010/11 г. той дебютира в норвежката опера като Риголето, завръща се в Метрополитън опера като Монтероне в същата опера и пее Шарплес в Мадам Бътерфлай и Амонасро в „Аида“ в Операта на Сан Франциско. Бъдещите ангажименти включват дебюти с Канадската опера, Дойче опер Берлин, Цюрих, Франкфурт и Единбургския фестивал, както и завръщане в Сан Франциско, Чикаго, Нюйоркската опера и Английската национална опера.
През последните сезони Куин Келси дебютира като Граф ди Луна в „Трубадур“ в Сан Франциско, Лесничеят в „Хитрата лисичка“ от Леош Яначек под ръководството на Сейджи Озава в „Teatro Comunale“ във Флоренция, дебютира „в New York City Opera“ като Шарплес в „Мадам Бътерфлай“ от Пучини и се изязява на Фестивала в Брегенц като Амонасро в „Аида“ от Верди.
(край на превода)
В началото писах, че Куин Келси има особено добра кариера в МЕТ Ню Йорк. В едно свое интервю от 2012 г. той изтъква колко е важно един певец да има такава кариера именно в МЕТ. По този въпрос той казва следните думи:
„Трябва да спомена дебюта си в MЕТ през 2008 г. като Шонард в „Бохеми“ на Пучини. МЕТ определено е Мека за оперни певци. За мен всичко, което хората казват за нея, е много професионално – определено е водещата оперна компания в Съединените щати. Това е просто друго ниво заради вниманието, уважението и контрола, които имат в тази компания. Ако имат нужда от нещо на репетиция, като декор или реквизит, то е там веднага. Атмосферата там може да бъде доста впечатляваща. Почти имате усещането, че работите в държавно предприятие или фирма. Имате карта, на която пише „Главен артист“ с магнитна лента върху нея. Има клавиатура в кабината на пазача или друга на врата, водеща към коридора на съблекалнята. Плъзнете картата. Ако светлината на клавиатурата свети зелено, вие сте изведени и можете да влезете. Дори непознати, които срещате в коридора, често ще ви гледат сляпо без втори поглед, сякаш сте част от „клуба“. Всичко се приема. При другите фирми не е така. Харесва ми да работя с „Chicago Lyric Opera“ и Операта на Сан Франциско, защото те са толкова персонални и толкова щастливи да те видят. Тази топлина на гостоприемството прави работния ден много по-лесен. Определено има предимства да пееш в MEТ, Чикаго и Сан Франциско. Смятам, че имам скромно начало в операта в Хавай. И сега е толкова освежаващо за мен да се представям на сцени с такъв мащаб и признание. Изпълнението на такова високо ниво постоянно подновява любовта и желанието ми към тази форма на изкуство. Постоянно ми напомнят колко съм късметлия, че имам тази изключителна кариера. И все още стоя точно пред входната й врата“.
(край на цитата)
Ще дам повече информация за изявите на Куин Келси в МЕТ Ню Йорк. Първо цитирам началото и края на големия списък от негови участия там – общо 103 изяви до момента:
Met Performance] CID:352451 La Bohème {1194} Metropolitan Opera House; 03/29/2008 Debut: Quinn Kelsey |
[Met Performance] CID:352455 La Bohème {1195} Metropolitan Opera House; 04/01/2008 Broadcast/Streamed |
[Met Performance] CID:352466 La Bohème {1196} Metropolitan Opera House; 04/05/2008 HD Simulcast |
[Met Performance] CID:352474 La Bohème {1197} Metropolitan Opera House; 04/09/2008 Broadcast |
[Met Performance] CID:352490 La Bohème {1199} Metropolitan Opera House; 04/15/2008 Broadcast/Streamed |
[Met Performance] CID:352494 La Bohème {1200} Metropolitan Opera House; 04/18/2008 |
[Met Performance] CID:353728 Rigoletto {832} Metropolitan Opera House; 01/11/2011 Debut: Nino Machaidze |
[Met Performance] CID:353746 Rigoletto {833} Metropolitan Opera House; 01/15/2011 Debut: Vitaly Efanov |
(….)
[Met Performance] CID:357759 Rigoletto {917} Metropolitan Opera House; 11/26/2022 |
[Met Performance] CID:357761 Rigoletto {918} Metropolitan Opera House; 11/29/2022 |
[Met Performance] CID:357766 Rigoletto {919} Metropolitan Opera House; 12/3/2022 |
[Met Performance] CID:357776 Aida {1180} Metropolitan Opera House; 12/13/2022 |
[Met Performance] CID:357782 Aida {1181} Metropolitan Opera House; 12/17/2022 Debuts: Limmie Pulliam, Anthony Ciaramitaro |
[Met Performance] CID:357785 Aida {1182} Metropolitan Opera House; 12/21/2022 Broadcast |
[Met Performance] CID:357790 Aida {1183} Metropolitan Opera House; 12/27/2022 |
(край на цитата)
В самото начало на тази статия писах за дебюта му там на 29 март 2008 г., като дадох и състава на ансамбъла.
След тази роля на Шонард в „Бохеми“ той има още следните роли в други опери: Верди – „Риголето“ (Риголето) – първа изява през 2011 г., после следват десетки изяви и през следващите години. През 2014 г. следват изяви в ролята на Жорж Жермон в „Травиата“ от Верди. През 2017 г. идва ролята на Петер в „Хензел и Гретел“ от Хумпердинк, като продължава да пее и ролите си в предните опери. През 2018 г. следва новата роля на Граф ди Луна в „Трубадур“ от Верди, която играе и по-късно. През същата 2018 г. той играе и в новата роля на Енрико в „Лучия ди Ламермур“ от Доницети и през септември същата година идва ролята на Амонасро в „Аида“ от Верди, където партнира на Анна Нетребко и Александарс Антоненко в главните роли, но после има за партньори редица други солисти като Аида и Радамес.
Сета ще цитирам ансамблите при някои от неговите изяви в различни опери на сцената на МЕТ:
Metropolitan Opera House
January 11, 2011
RIGOLETTO {832}
Giuseppe Verdi–Francesco Maria Piave
Rigoletto……………Giovanni Meoni
Gilda……………….Nino Machaidze [Debut]
Duke of Mantua……….Joseph Calleja
Maddalena……………Kirstin Chávez
Sparafucile………….Stefan Kocán
Monterone……………Quinn Kelsey
Borsa……………….Eduardo Valdes
Marullo……………..Malcolm MacKenzie
Count Ceprano………..David Crawford
Countess Ceprano……..Edyta Kulczak
Giovanna…………….Kathryn Day
Page………………..Catherine MiEun Choi-Steckmeyer
Guard……………….Joseph Turi
Conductor……………Paolo Arrivabeni
….
През 2014 г. Куин Келси играе също в „Бохеми“ както при дебюта си през 2008 г., но вече като Марчело:
Metropolitan Opera House
September 23, 2014 Broadcast
LA BOHÈME {1260}
Giacomo Puccini-Luigi Illica/Giuseppe Giacosa
Mimì………………..Ekaterina Scherbachenko
Rodolfo……………..Bryan Hymel
Musetta……………..Myrtò Papatanasiu [Debut]
Marcello…………….Quinn Kelsey
Schaunard……………Alexey Lavrov
Colline……………..David Soar
Benoit………………Donald Maxwell
Alcindoro……………Donald Maxwell
Parpignol……………Daniel Clark Smith
Sergeant…………….Jason Hendrix
Officer……………..Joseph Turi
Conductor……………Riccardo Frizza
….
Metropolitan Opera House
December 11, 2014 Broadcast/Streamed
LA TRAVIATA {985}
Giuseppe Verdi–Francesco Maria Piave
Violetta…………………Marina Rebeka
Alfredo………………….Francesco Demuro
Germont………………….Quinn Kelsey
Flora……………………Maya Lahyani
Gastone………………….Eduardo Valdes
Baron Douphol…………….Jason Stearns
Marquis D’Obigny………….Kyle Pfortmiller
Dr. Grenvil………………James Courtney
Annina…………………..Maria Zifchak
Giuseppe…………………Juhwan Lee
Messenger………………..Joseph Turi
Guest……………………Athol Farmer
Gentleman………………..Paul Corona
Conductor………………..Marco Armiliato
…..
Metropolitan Opera House
December 18, 2017 Broadcast/Streamed
In English
HÄNSEL UND GRETEL {272}
Englebert Humperdinck-Adelheid Wette
Hänsel………………Tara Erraught
Gretel………………Lisette Oropesa
Gertrud……………..Dolora Zajick
Peter……………….Quinn Kelsey
Witch……………….Gerhard Siegel
Sandman……………..Rihab Chaieb
Dew Fairy……………Hera Hyesang Park
Conductor……………Donald Runnicles
….
Metropolitan Opera House
January 22, 2018 Broadcast/Streamed
IL TROVATORE {648}
Giuseppe Verdi–Salvatore Cammarano
Manrico……………..Yonghoon Lee
Leonora……………..Jennifer Rowley
Count Di Luna………..Quinn Kelsey
Azucena……………..Anita Rachvelishvili
Ferrando…………….Stefan Kocán
Ines………………..Sarah Mesko
Ruiz………………..Eduardo Valdes
Messenger……………David Lowe
Gypsy……………….Edward Albert
Conductor……………Marco Armiliato
….
Metropolitan Opera House
April 25, 2018
LUCIA DI LAMMERMOOR {607}
Gaetano Donizetti-Salvadore Cammarano
Lucia……………….Pretty Yende
Edgardo……………..Michael Fabiano
Enrico………………Quinn Kelsey
Raimondo…………….Alexander Vinogradov
Normanno…………….Eduardo Valdes
Alisa……………….Edyta Kulczak
Arturo………………Mario Chang
Harp Solo……………Emmanuel Ceysson
Glass Harmonica Solo….Friedrich Heinrich Kern
Conductor……………Roberto Abbado
….
Последна изява на Куин Келси в „Риголето“ в МЕТ:
Metropolitan Opera House
December 3, 2022
RIGOLETTO {919}
Giuseppe Verdi–Francesco Maria Piave/Victor Hugo
Rigoletto……………Quinn Kelsey
Gilda……………….Rosa Feola
Duke of Mantua……….Benjamin Bernheim
Maddalena……………Aigul Akhmetshina
Sparafucile………….John Relyea
Monterone……………Bradley Garvin
Borsa……………….Scott Scully
Marullo……………..Jeongcheol Cha
Count Ceprano………..Paul Corona
Countess Ceprano……..Brittany Renee
Giovanna…………….Edyta Kulczak
Page………………..Andrea Coleman
Guard……………….Yohan Yi
Conductor……………Speranza Scappucci
….
Последна изява на Куин Келси в МЕТ:
Metropolitan Opera House
December 27, 2022
AIDA {1183}
Giuseppe Verdi–Antonio Ghislanzoni
Aida………………..Michelle Bradley
Radamès……………..Brian Jagde
Amneris……………..Olesya Petrova
Amonasro…………….Quinn Kelsey
Ramfis………………Christian Van Horn
King………………..Alexandros Stavrakakis
Messenger……………Matthew Cairns
Priestess……………Brittany Olivia Logan
Dance……………….Mia Li
Dance……………….Brian Gephart
Conductor……………Paolo Carignani
(край ни цитатите)
През 2012 г. баритонът Куин Келси гостува за оперни изяви в Оперния театър в Сан Франциско, където прави интервю с музикалния журналист Уилям Бърнет. Интервюто е много интересно, защото в него Келси споделя всички важни етапи от детските си и младежки години, както и моменти от подготовката си като оперен певец и говори за кариерата си после. Това интервю е на английски език, което сега цитирам в мой превод на български език. Ето самото начало на оригинала, после следва моя превод:
Rising Stars: Ein Interview mit Quinn Kelsey
11. August 2012 von William Burnett
Das folgende Interview fand im War Memorial Opera House in San Francisco statt. Wir danken der San Francisco Opera für die Vermittlung dieses Interviews.
…..
Изгряващи звезди: Интервю с Куин Келси
11 август 2012 г. от Уилям Бърнет
Следващото интервю се проведе в оперния театър „War Memorial Opera House“ в Сан Франциско. Благодарим на операта в Сан Франциско за организирането на това интервю.
War Memorial Opera House (Wm): Вие идвате от музикално семейство в Хавай и родителите ви са музиканти.
Куин Келси (QK): Да, аз съм. Родителите ми се бяха запознали при пеене в колежа. През тези години те пеят заедно както в училище, така и на местно ниво в група, наречена „Maile Aloha Singers“. Майка ми беше хормайстор в местна баптистка църква в продължение на 27 години. Баща ми беше водещ певец в рок група в гимназията, но също така пееше в училищния хор. Сега той преподава английски език в Хавайския университет-Маноа и в един от общинските колежи и има докторска степен по творческо писане, докато майка ми продължава да преподава на различните хорове в старата ми „Алма матер“ – Университетската лаборатория в Хонолулу, сега наричана „Лаборатория за образование“. Освен това и родителите ми, и сестра ми са солисти и ръководители на секции в хоровете на „Central Union Church“ в Хонолулу, където получих първата си платена пееща работа една година след гимназията. Сестра ми Блайт, която в момента учи за оперно сопрано, и аз пеехме във всички хорови програми на майка ни през нашите средни и гимназиални години.
Wm: От моите интервюта с много оперни артисти става ясно, че заниманието на всеки артист с вокална музика от всякакъв вид по време на младостта му често се оказва решаващ фактор за развиване на интерес към вокална кариера. Съгласни ли сте с тази оценка като цяло и по отношение на вас в частност?
QK: Да. Вярвам, че заниманиетосъс всякакъв вид музика е много важно за насърчаване на оценяването на музиката като цяло. Сестра ми и аз бяхме изложени на разнообразна музика от ранна възраст. Внасям еклектичния си вкус към всякакъв вид музика на този фон. Всъщност слушам различни видове музика по различно време на деня в зависимост от настроението ми, в зависимост от това как се чувствам. Разбира се, операта играе голяма роля. Операта е моята работа, това, с което се занимавам професионално. Но мисля, че широко разпространеното уважение към всякаква музика само подслажда това.
Wm: Какъв вид вокално обучение имахте в ранните години и кога и как се разви интересът ви към операта и оперното изпълнение?
QK: В началото нямаше много вокално обучение. Научих се да пея чрез осмоза. Голяма част се дължеше просто на това широко оценяване на цялата музика. Пях в баптисткия църковен хор в неделя и в църковните хорове през другите дни от седмицата. Слушах много класическа музика. А преди лягане аз и сестра ми слушахме как баща ми ни пее музика, която харесваше – Саймън и Гарфънкъл, Кат Стивънс и Тадж Махал, за да назовем само няколко. Със сестра ми наистина купувахме всичко втора употреба. Никога не са ни поставяли в стая с пиано и са ни учили. Никога не са ни казвали, че трябва да произвеждаме такъв звук с такова качество. Знам, че майка ни имаше голямо уважение към класическата и сакралната музика и тя разбираше, че ние ценим много този тип музика от ранна възраст, така че не й се налагаше да я упражнява с нас. До известна степен тя просто знаеше, че можем да се справим.
Wm: Какви бяха най-ранните ви преживявания с вокални изпълнения, както в хор, така и като солист?
QK: Когато бях второкурсник в гимназията, се присъединих към обществен хор, в който сестра ми беше член от години. През пролетта на моята първа година хорът започна първия си пролетен концерт, който отчасти беше за представяне на солови партии. Избраха ме за един от солистите и ми възложиха ария на Валентин от „Фауст“ на Гуно. Изведнъж нямах много хора, които да стоят до мен и да пеят. Нямах идея как да науча музиката. Никога не бях правил нещо подобно. Точно в този момент майка ми осъзна, че имам нужда от помощ и внимание. Това беше нещо, което тя знаеше и че беше крайно време да ме преведе през него. Тя има богат опит в свиренето на пиано, така че успя да седне и да свири музиката с мен. Никога не бях правил това преди. Никога не съм бил истински солов изпълнител на сцената. Не от този калибър.
Wm: Когато бяхте млад тийнейджър, първо вашите родители, а след това и вие пяхте в оперния хор в Hawai’i Opera Theatre (HOT). Преведете ме през стъпките как се случи това.
QK: Майка ми беше тази, която беше потърсена чрез съученик да се присъедини към хор HOT, за да пеят заедно. След като майка ми пя няколко сезона в оперния хор, тя предложи на баща ми и той да бъде част от него. За нея това беше просто поредният припев. Нощните репетиции на постановката означаваха, че аз и сестра ми трябваше да останем при баба и дядо, докато траеха представленията, които нашите пееха в даден оперен сезон. Разбира се, ако аз и сестра ми можехме да бъдем част от хор HOT с нашите родители, това нямаше да е проблем, но тогава бяхме още твърде малки. През 1991 г. HOT планираха изпълнения на „Аида“ от Верди и трябваше да наемат повече мъже за свещеническия хор.
Wm: И млади хорови певци са били вербувани за свещеници?
QK: Не, бях непълнолетен и не можех да бъда нает директно. Баща ми обаче пееше в клуба на възпитаниците на „Kamehameha Schools“ в Хонолулу. HOT се обърнаха към клуба и попитаха дали хората му могат да бъдат включени като свещенически хор. Компанията имаше план да наеме целия клуб без индивидуални прослушвания, така че на баща ми хрумна, че ако мога да се присъединя към този клуб, мога да стана един от свещениците в „Аида“. Когато баща ми предложи това, музикалният директор на клуба се съгласи, при условие че науча цялата музика на клуба, с което аз се съгласих. Така научих целия им репертоар от хавайска музика, за да мога да пея в “Аида”.
Wm: Значи първото ви оперно представление беше в „Аида“.
QK: Да, когато бях на 13 бях първи тенор в свещеническия хор.
Wm: Това трябва да е било формиращо преживяване за по-нататъшната ви кариера.
QK: Ами това беше шок – целият график на подготовката и изпълнението на операта, късните вечери, всичките усилия, които бяха вложени в изучаването на музиката и езика. Разпознах нотите на страницата и маркировките, така че изпълнението в хор не беше толкова далеч, но моята перспектива за театъра се промени толкова много. Преди това просто седях в оперния театър. Познавах залата само от гледна точка на публиката. Първият ден, когато репетирахме на сцената, беше много просветляващо да бъдем от другата страна. Така получих идеята да пея в опера, въпреки че едва в края на гимназията се насочих към соловата перспектива.
Wm: И тези ранни преживявания бяха катализаторите, които ви накараха да преследвате оперна кариера?
QK: Цялото преживяване да станеш соло изпълнител и да се движиш нагоре и надолу по сцената беше силен фактор, както и опитът да пееш на оперната сцена. Когато започнах да уча, трябваше да реша какво искам да правя. Имах чувството, че не мога да се заблуждавам в колежа, но трябваше да направя избор кой курс да взема. До пролетта на моята първа година бях специализирал вокално изпълнение и всъщност мислех за това като за един вид “скейт” – лесният начин да отида – защото чувствах, че вече имам здравословна част от певческия опит до момента. Постъпих в колеж.
За да преследвам други възможности за кариера, взех курсове по морска биология, изящни изкуства и тъй като бях част от Хавай и имах голямо уважение към моята култура, също се записах в курс „Хавайски изследвания и език“. Но музиката триумфира. Около година след като започнах да уча в този колеж, Хавайският оперен театър създаде Оперното студио на Мей З. Орвис за млади артисти, подобно на програмите на Операта на Сан Франциско, Метрополитън Опера в Ню Йорк, Чикагската опера и много други страхотни американски оперни театри, но разбира се в много по-малък мащаб. Сестра ми в момента е член на това студио, след като е възобновила обучението си по оперно пеене след 10-годишно отсъствие от дома. Моментът беше особено перфектен, защото точно когато започнах да откривам гласа си и се опитвах да го разбера, внезапно имаше това младо артистично студио в „Hawai’i Opera Theatre“, което работеше така, сякаш беше създадено за мен. Кандидатствах в програмата HOT за млади артисти и компанията прие мен и шепа мои състуденти. Това беше просто идеалната възможност. Тази малка програма ни даде вниманието, от което младите певци наистина се нуждаят в този момент от живота си.
Wm: Лучано Павароти предполага, че една оперна кариера изисква както талант, така и много късмет.
QK: При мен проработи. Всяка година HOT канеше редица лекари и хора от големи оперни театри и други части на бизнеса да посетят и проведат едно-двуседмични курсове. Сред тях бяха служители от програмата „Мерола“ на операта в Сан Франциско, които посещаваха оперното студио в Хонолулу, откакто бях член през 1997 или 1998 г., и бившият ми шеф на програмата „Lyric“ – Ричард Пърлман. Заедно с тях имах възможността да работя с оперни величия като Джери Хадли, Денис Грейвс и Мерилин Хорн. Съмнявам се, че щях да срещна толкова важни хора, ако HOT никога не ги беше довел на Хавай. Но го направиха и мога честно да кажа, че съм още по-добър от това.
При второто ми посещение в програмата „Merola“ ме поканиха на прослушване. След това същото ми отне три години да изпълня тяхното предложение, но в крайна сметка се явих на прослушване в Лос Анджелис през есента на 2001 г. и получих обаждане от тях в средата на декември същата година, че съм приет в програмата „Merola“ за 2002 г. и че те ме приемат като част от Западния оперен театър, бившата гастролираща трупа на операта в Сан Франциско. Това беше началото на тенденция, която едва започваше в живота ми и мисля, че все още се случва. Имам чувството, че винаги съм бил на точното място в точното време. Имаше напредък в това, че каквото и да ми беше представено, беше стъпка напред, отколкото бях преди. Доста изненадващо е как възможностите се откриха точно пред мен и че винаги успявах да ги разбера и приема и да се ангажирам да направя следващата стъпка напред.
Wm: Как програмата „Merola“ повлия на подготовката ви за кариера?
QK: Програмата „Merola“ беше такъв крайъгълен камък за напредъка в кариерата на младите артисти. Много от големите имена в операта са били „Меролини“, името, дадено на децата, които напредват през лятната програма. Програмата ми даде това, което даде на тях; вида обучение и докосване до операта, от което певците се нуждаят на върха на кариерата си. Обръща се внимание на всичко, което младите певци трябва да изпитат и научат. Ние се учим как да развием определена работна етика, да развием навици за подготовка за музика и много други важни уроци заедно с цялото сценично преживяване и подготовка за ролята. Програмата запознава певците с финансовата страна на бизнеса, когато се занимават с данъци и разходи. Артистите дори получават помощ при закупуването на вечерно облекло за концерти или бизнес облекло за прослушвания и други подобни. Мисля, че това е толкова важна среда за младите певци да развиват своите умения и способности. Виждам програмата като основна стъпка в моята кариера. Това е една от водещите летни оперни програми за млади певци. Със сигурност съм по-силен, по-уверен изпълнител и музикант за времето, което прекарах с „Merola“.
Wm: След опита с „Merola“ вие бяхте приет в Центъра за млади артисти „Райън“ при Оперния театър в Чикаго. Като възпитаник на „Райън“ и член на „Merolini“ при Оперния театър в Сан Франциско, как се чувствахте, след като се прибирате у дома, пеейки в Чикаго и Сан Франциско?
QK: Много добре. Тези две компании ме накараха да се почувствам точно; сякаш се връщам у дома. За мен е голяма чест да се върна и да работя с тези компании като главен сценичен артист. Аз съм голям късметлия – направих дебюта си на главна сцена като допълнение в последната минута към постановката на „Бохеми“ от Пучини и след това през 2009 г. в последната минута, за да играя Граф ди Луна в „Трубадур“ на Верди и получих последните две изпълнения от поредицата. През 2010 г. пях Шарплес и след това Амонасро като дубльор. И сега съм отново тук, като Атила. В Чикаго бях член на ансамбъла в „Opera Center“, след което през следващите две години ме наеха отново за кавъри и като Пинг в „Турандот“ на Пучини и отново като Марчело. Миналата есен, около Хелоуин, ме добавиха в последния момент като Енрико в „Лучия ди Ламермур“ на Доницети. Този март играх Амонасро в „Аида“. Тази есен ще поема главната роля в „Симон Боканегра“ на Верди и ще пея Паоло в същата опера. Вече има два други проекта в Чикаго, така че това е много хубаво. Чикаго и Сан Франциско са две от любимите ми места за работа в САЩ. Живея в Чикаго. Никога не е лошо да работите там, къдете живеете..
Wm: Говорейки за Чикаго и Сан Франциско, видях ви като Амонасро в “Aида” в Чикаго и ди Луна в “Tрубадур” и Ецио в “Aтила” в Сан Франциско. Освен това Пол Къран ви накара да пеете главната роля на Риголето в Норвежката опера в Осло, а вие също изпълнихте ролята в Торонто. Имате изключителен късмет да бъдете признат за баритон на Верди от първи ранг точно когато навлизаме в 200-ата годишнина на Верди. Кои роли на Верди очаквате в близко бъдеще? Има ли роли на Верди, които не искате да пеете в средата на 30-те си години или поне искате да пеете често?
QK: Планирал съм много Верди в близко бъдеще. Следващата година ще включа Ги дьо Монфор в „Сицилиански вечерни“ в моя списък. Но любимите ми роли на Верди са тези в „Риголето“, „Трубадур“ и „Травиата“. Хубаво е да играя роли, които познавам, особено ролите в белканто опери и средния период на Верди, които пасват добре на гласа ми в този момент. В момента вярвам, че мога да играя роли като Скарпия в „Тоска“ на Пучини и главната роля в „Летящият холандец“ на Вагнер, но един млад певец трябва да внимава да НЕ играе такива роли твърде рано в кариерата си. В името на вокалното ми дълголетие възнамерявам да изчакам известно време, преди да добавя тези роли към репертоара си.
Wm: Освен вашите роли на Верди, вие също пеете Марчело в „Бохеми“ на Пучини и Шарплес в „Мадам Бътерфлай“ на Пучини. В Сан Франциско пяхте малко повече Пучини, отколкото Верди. Има ли разлика в подготовката ви за пеене на Верди и Пучини?
QK: Не мисля, че подготовката ми се различава от композитор до композитор. Мисля, че има специфична подготовка за мен – за моя глас. Не ми се налага да се подготвям едностранно за италианска, немска или френска опера. Има начин да се подготвите за всичко, за подход към цялата тази музика. Така работи гласът ми. Всеки е различен. Всички функционираме по различен начин като оперни певци. Няма два еднакви гласа. Това, което всички трябва да направим, е да опознаем себе си.
Wm: Следващата година освен 200-годишнината на Верди ще има, разбира се, и 200-годишнината на Вагнер. Казвате, че ще чакате ролята на Холандеца, но има ли Вагнер в близкото ви бъдеще?
QK: Отразил съм Вагнер – Донер в „Рейнско злато“ в два отделни случая. Всъщност ми се иска Вагнер да беше написал повече за моя вид глас, но Верди очевидно го е направил, радвам се на всичко. За съжаление сега мога да пея само ограничено количество Вагнер, така че засега се концентрирам върху Верди и роли от други композитори, чиято музика харесвам. Бих искал да добавя малко Вагнер към моя представител в близко бъдеще.
Wm: Въпреки че не сте особено свързан с френския репертоар, изпълнихте Aтанаел в „Таис“ от Масне през лятото на 2011 г. с някои от вашите колеги от „Chicago Lyric“ в Единбург. Ще пеете ли повече от френския репертоар в бъдеще?
QK: „Сицилиански вечерни“ от Верди ще бъде извесена на френски, когато му дойде времето. Пял съм Валентин във „Фауст“ на Гуно. Също така в бъдеще ще има Санчо Панса в “Дон Кихот” на Масне.
Wm: След като сте пели в главни роли в няколко големи международни оперни театри, кои смятате за най-важните преживявания, които сте имали? Има ли неща, които ви изненадват, когато сте „оперна звезда“?
QK: Трябва да спомена дебюта си в MЕТ през 2008 г. като Шонард в „Бохеми“ на Пучини. МЕТ определено е Мека за оперни певци. За мен всичко, което хората казват за нея, е много професионално – определено е водещата оперна компания в Съединените щати. Това е просто друго ниво заради вниманието, уважението и контрола, които имат в тази компания. Ако имат нужда от нещо на репетиция, като декор или реквизит, то е там веднага. Атмосферата там може да бъде доста впечатляваща. Почти имате усещането, че работите в държавно предприятие или фирма. Имате карта, на която пише „Главен артист“ с магнитна лента върху нея. Има клавиатура в кабината на пазача или друга на врата, водеща към коридора на съблекалнята. Плъзнете картата. Ако светлината на клавиатурата свети зелено, вие сте изведени и можете да влезете. Дори непознати, които срещате в коридора, често ще ви гледат сляпо без втори поглед, сякаш сте част от „клуба“. Всичко се приема. При другите фирми не е така. Харесва ми да работя с „Chicago Lyric Opera“ и Операта на Сан Франциско, защото те са толкова персонални и толкова щастливи да те видят. Тази топлина на гостоприемството прави работния ден много по-лесен. Определено има предимства да пееш в MEТ, Чикаго и Сан Франциско. Смятам, че имам скромно начало в операта в Хавай. И сега е толкова освежаващо за мен да се представям на сцени с такъв мащаб и признание. Изпълнението на такова високо ниво постоянно подновява любовта и желанието ми към тази форма на изкуство. Постоянно ми напомнят колко съм късметлия, че имам тази изключителна кариера. И все още стоя точно пред входната й врата.
Wm: Има много малко оперни певци с хавайско или тихоокеанско наследство. Има ли начини, по които вашият културен произход влияе върху вокалните ви изпълнения или подхода ви към героите, които играете?
QK: Точно така. Смятам, че класическите певци от тихоокеанските острови имат уникално предимство в класическото пеене. Като цяло, хората от тихоокеанските острови имат предимно устна традиция, което ни дава предимство в този контекст. Пеенето се превърна във втора природа за нас. Хавайската култура не е била писмен език. Йероглифите, открити върху каменни повърхности, не представляват писмен език, а средство за запис, а не метод за ежедневна комуникация. Цялата комуникация е била устна. Знам, че това е вярно, защото съм виждал редица класически гласове, произведени в Хавай. Не можете да видите много от тях на международните сцени. Идвайки от остров в Тихия океан, операта не е лесна идея за разбиране, независимо колко голяма част от съвременното общество присъства. Но талантът е налице.
Wm: Много артисти се оказват зависими, понеже подписват за роли и оперни трупи половин десетилетие в бъдеще и това може да доведе до обвързване с много ограничен брой роли. Но да предположим, че имате лукса да кажете: „През следващите десет години ще добавя шест нови роли към моя репертоар, от които мога да избирам с разбирането, че те ще бъдат вградени в нови продукции за мен“. Кои биха били тези роли?
QK: Едната би била главната роля във “Фалстаф” на Верди. Един от менторите ми, на чийто съвет се доверявам, ми предложи да взема Фалстаф като една от ролите в нова постановка с правилния режисьор. Може би след десет години бих искал да опитам Скарпия в „Тоска“ на Пучини. За другите четири роли бих разгледал главната роля в “Макбет”, Дон Карло ди Варгас в “Силата на съдбата”, Родриго в “Дон Карлос” и Карлос в “Ернани”. Но в момента пея репертоара, който трябва да пея, така че не обръщам толкова внимание на това какво трябва да правя след десет години. Имам много в чинията си.
Wm: Благодаря драги Куин за отделеното време.
QK: И аз благодаря.
(край на цитата)
Да не забравяме, че това интервю е от годината 2012 и че през следващите 10 години Куин Келси включи в репертоара си значителен брой нови опери, на първо място ролята на Скарпия в „Тоска“ от Пучини, за което стана дума още в началото на тази статия.
Ако става въпрос за изяви в МЕТ Ню Йорк, след 2012 година Куин Келси е пял там в следните опери: „Травиата“ от Верди (от 2014), „Хензел и Гретел“ от Хумпердинк (от 2017), „Трубадур“ от Верди (от 2018), „Лучия ди Ламермур“ от Доницети (от 2018). За всичко това писах по-горе.
Ще завърша днешната юбилейна статия за Куин Келси с една сравнително нова информация за негови изяви в ролята на Риголето от операта на Верди в МЕТ Ню Йорк (цитирам в оригинал на английски език без превод):
Портал „OPERA WIRE“
DEC 27, 2021
Artist of the Week: Quinn Kelsey
Hawaiian Baritone Makes his Met Role Debut as ‘Rigoletto’
On Dec. 31 the Metropolitan Opera will premiere a new production of “Rigoletto” featuring Met veterans and newcomers. It will also mark the first time, Quinn Kelsey, one of the Met’s stars headlines a production.
Kelsey, who made his Met debut in 2008 as Schaunard in “La Bohème,” has appeared in over 70 performances with the company and has slowly moved into leading roles. Over the years at the Met, he has focused on Verdi operas starting with Germont in “La Traviata” and moving into “Il Trovatore” and “Aida.” However, his first Verdi role with the company was Monterone in “Rigoletto” in 2011 in the Otto Schenk production. Now 10 years later, Kelsey will finally bring his acclaimed Rigoletto to the biggest stage in the world. With the opera, the baritone will complete his appearances Verdi’s middle period trilogy at the Met, following turns in “Il Trovatore” and “La Traviata.”
Over the years, the baritone has made Rigoletto a signature, performing the role in Zürich, Chicago, London, Santa Fe San Francisco, Hawaii, and Frankfurt. Of his interpretation, OperaWire has noted that “his Rigoletto conveyed the many mixed emotions the title role brings.”
In the past few years, Kelsey has become the go-to Verdi baritone for his dynamic acting and musicality. He has performed in “Attila,” “I Vespri Siciliani,” “Don Carlo,” “Falstaff,” and “Simon Boccanegra.”
For those not in New York for the January performances in New York, the production will be live in cinemas and will return to the Met in May. Kelsey will also return to the Met in the spring for “La Bohème” and he will also bring his acclaimed Amonasro in “Aida” to Dresden.
Recordings
For those not familiar with Kelsey’s baritone, the Met’s “La Traviata” and “Aida” are available on the Met player.
(край на цитата)
Давам мое допълнение във връзка с тези записи: Изпълнения от оперите „Риголето“ и „Аида“ (при „Аида“ с участие на Анна Нетребко):
Нека днес на 7 март 2023 г. поздравим баритона от Хавай Куин Келси с навършване на 45 години, като му пожелаем добро здраве, лично щастие и нови успехи в кариерата си. Той вече е изградил нейните основи до такава степен, че със сигурност можем да очакваме участия в нови оперни роли. Както той казва на едно място в интервю, понеже обича оперното творчество на Верди, желае особено силно да играе в ролята на Фалстаф в едноименната опера.
Да му пожелаем тази негова мечта да се сбъдне по-скоро.
За много години Куин Келси !
……
Записи:
Quinn Kelsey und Krassimira Stoyanova in »Aida«
´´´´
Quinn Kelsey i Ildar Abdrazakov
LA GALA RICHARD TUCKER 2012
´´´´
Quinn Kelsey | Long Story Short with Leslie Wilcox
Original air date: Tues., Mar. 17, 2009 From Hawaiʻi to the Metropolitan Opera Hawaiʻi born-and-raised Quinn Kelsey has grabbed the “brass ring” in the opera world – a major role at the New York Metropolitan Opera. Critics have described his voice as ” a beautiful instrument notable for its flexibility and warmth” with a “honeyed timbre and an ability to plumb expressive depths.”
´´´´
Quinn Kelsey – VERDI Pari siamo (Rigoletto)
VERDI – Pari siamo (Rigoletto) Quinn Kelsey – Baritone Llŷr Williams – Piano Rosenblatt Recital: Wigmore Hall, London 11.11.2015 – Quinn Kelsey brings a fascinatingly varied programme along with his “fine, full and fluid baritone voice” (The Washington Post) to Wigmore Hall for his Rosenblatt Recital. The Hawaiian baritone is in demand all over the world, with recent seasons seeing him perform at the Metropolitan Operaas well as London’s Royal Opera House and ENO.
´´´´
Quinn Kelsey – MASSENET Vision fugative (Hérodiade)
MASSENET – Vision fugative (Hérodiade) Quinn Kelsey – Baritone Llŷr Williams – Piano Rosenblatt Recital: Wigmore Hall, London 11.11.2015 – Quinn Kelsey brings a fascinatingly varied programme along with his “fine, full and fluid baritone voice” (The Washington Post) to Wigmore Hall for his Rosenblatt Recital. The Hawaiian baritone is in demand all over the world, with recent seasons seeing him perform at the Metropolitan Operaas well as London’s Royal Opera House and ENO.
´´´´
Quinn Kelsey performs “Si puo signore signori!” (Prologue) from PAGLIACCI
As the overture begins in Leoncavallo’s PAGLIACCI, the clown Tonio (baritone Quinn Kelsey) addresses the audience, reminding them that the actors they are about to see onstage are real people with very real feelings. Watch the full production featuring Russell Thomas, Ailyn Pérez, Lucas Meachem, Quinn Kelsey, and Eric Ferring with members of the Lyric Opera Orchestra and Chorus, streaming free at
´´´´
Quinn Kelsey – FINZI Let us Garlands Bring
FINZI – Let us Garlands Bring Quinn Kelsey – Baritone Llŷr Williams – Piano Rosenblatt Recital: Wigmore Hall, London 11.11.2015 – Quinn Kelsey brings a fascinatingly varied programme along with his “fine, full and fluid baritone voice” (The Washington Post) to Wigmore Hall for his Rosenblatt Recital. The Hawaiian baritone is in demand all over the world, with recent seasons seeing him perform at the Metropolitan Operaas well as London’s Royal Opera House and ENO.
´´´´