Vasile Moldoveanu

Румънският тенор Василе Молдовеану, който днес празнува 85 години

Драги приятели на оперната музика, днес на 6 октомври 2020 г. пиша за един оперен певец, който отдавна дълбоко уважавам и преди години съм се възхищавал от изкуството му при предавания по телевизията – не само глас, но и чудесна драматична игра, внушителна осанка на тенор с изключително хубава външност. Изобщо румънският тенор Василе Молдовеану, който днес навършва 85 години, се появи тук на Запад през 70-те години като певец с извънредно големи успехи, покори сърцата на меломаните и замина също и за САЩ, където постигна в Метрополитън Опера нечувани по това време успехи за артист от Балканите.

Пиша тези редове, защото ако българите винаги могат да посочат за пример от недалечното минало един Димитър Узунов или Никола Николов, за румънците това определено е Василе Молдовеану. Особено след като той беше реабилитиран и лошата осанка и забвение, които му бяха изградени до 1990 година в родната Румъния, се стопиха. Така ли трябва да бъде? Въпроси без отговор, които не са ни непознати – не беше ли така в България с Борис Христов или Антон Дяков (Бог да го прости, помина се през юни 2016 г.) до 1990 г., когато изкуството им, което те показваха по целия свят беше непознато за широкия кръг сънародници и после се разбра каква голяма грешка е била извършена. По-долу в статията за Василе Молдовеану ще се спра на подробности за него.

Сега пиша за втори път след малка статия през 2015 г. за Василе Молдовеану – днес той навършва 85 години, видът му е още младежки (ще видим от снимките към статията), а като погледнем тия от времето на активната му кариера, ще останем възхитени. А само с какви партньорки е играл – всички най-известни оперни диви от последните 3 десетилетия на миналия век са играли с него – от Рената Ското и Мирела Френи до Кири Те Канава и Хилдегард Беренс, от Едита Груберова до Монсерат Кабайе, от Магда Оливеро до Ева Мартон и десетки други, също и с български певици като Гена Димитрова, Галина Савова, Анна Томова-Синтова, Райна Кабаиванска, особено в оперите от италиански композитори.

Слушал съм доста негови изпълнения, мога да кажа за себе си, че го слагам наред с най-изтъкнатите италиански тенори от класата на Франко Корели, Джузепе ди Стефано и Марио дел Монако. А по външен вид и драматична игра често ги превъзхождаше.

Сега малко биография. Василе Молдовеану (Vasile Moldoveanu) е румънски тенор, роден на 6 октомври 1935 г. в Констанца. След завършване на средното си образование следва вокално изкуство под ръководството на тенора Dinu Bădescu в Музикалната академия „Ciprian Porumbescu“ в Букурещ като студент в класа на Octav Enigărescu. Оперният му дебют е на 9 януари 1966 г. в ролята на Арлекино в операта „Палячи“ от Леонкавало в Държавната опера в Букурещ. Кариерата му в този оперен театър е кратка – между 1966 и 1971 г. той играе общо седем сезона в нея, но главно в малки роли и само в няколко главни, като Родолфо в „Бохеми“ от Пучини, Херцогът от Мантуа в „Риголето“ от Верди и Тамино във „Вълшебната флейта“ от Моцарт. В тази трета роля той играе за последен път в Румъния на 23 юни 1972 г. Наред с тези изяви той участва в първите записи на грамофонни плочи при фирмата Electrecord, но в малки роли – в оперите „Травиата“, „Самсон и Далила“ и „Кармен“.

Василе Молдовеану не остава незабелязан в чужбина. През 1971 г. той е поканен от агентурите за артисти „Viktor Vladarski“ и „Friedrich Pasch“ за редица пробни изяви в Германия. Тъй като Молдовеану не е член на Румънската комунистическа партия, получава много трудно изходна виза. През 1972 г. пристига в Германия и решава след прослушване да не се завърне повече в Румъния. В това време в Румъния му се устройва съдебен процес за невръщане и получава смъртна присъда. Интересно е на какво се обосновават такива решения и съответни присъди. Подобни неща са ставали и в други страни от Източния блок. Ето какво се казва за нещата в Румъния: „обосновката се състои в това, че съгласно един параграф в Наказателния закон от 1968 година „отказа от завръщане в родината се тълкува като измяна на отечеството“, понеже такова пътуване е „мисия за представяне на родината“. По-късно тази погрешна асоциация е коригирана през 1973 година, когато процесът срещу Василе Молдовеану навово е подновен и тогава той получава редуциране на присъдата на 5 години затвор и конфискация на цялото му имущество. Подобни случаи в Румъния е имало с режисьора Petrică Ionescu или с балетиста Sergiu Stefanschi.

От 1972 г. започва и международната кариера на Василе Молдовеану – през тази година той дебютира на сцената на Оперния театър в Регенсбург / Германия в ролята на Манрико в „Трубадур“ от Верди, следват изяви в Амстердам и Санкт Гален. През 1976 г. идва неговият дебют на сцената на Виенската държавна опера в ролята на Алфредо в „Травиата“ от Верди. През същата година той играе за пръв път в ролята на Дон Карлос в едноименната опера от Верди – една от най-емблематичните му роли, която е играл 75 пъти през цялата си кариера.

Ето изявите на Василе Молдовеану на сцената на Виенската държавна опера:

Titel des WerksRolle/Funktion der PersonDatum der ersten/letzten VorstellungAnzahl der Vorstellungen
La traviataAlfredo Germont29.11.19761 mal
Manon LescautChevalier Renato Des Grieux20.12.19861 mal

(край на цитата)

Фактически той е имал във Виена само две изяви. Ето състава на „Травиата“:

LA TRAVIATA,

Montag, 29. November 1976 | 19:30 | in italienischer Sprache

42. Aufführung in dieser Inszenierung

(край на цитата)

Интересно, в тази изява на 29 ноември 1976 г. играе и Димитър Узунов в ролята на Гастон, както и Любомир Панчев.

А това и състава на „Манон Леско“, с такива солисти като Мирела Френи, Бернд Вайкл и Курт Ридл:

MANON LESCAUT,

Samstag, 20. Dezember 1986 | 19:00 | in italienischer Sprache

13. Aufführung in dieser Inszenierung

(край на цитата)

През 1974 г. Василе Молдовеану подписва договор за четири години с Държавната опера в Щутгарт. През тези години той играе солови партии в редица опери: „Лучия ди Ламермур“, „Бохеми“, „Бал с маски“, „Травиата“. Договора му в Щутгарт позволява да гастролира и на други сцени. През 1976 г. играе Херцогът от Мантуа в „Риголето“ от Верди под режисурата на Роман Полански на сцената на Баварската държавна опера в Мюнхен. През 1977 г. е провъзгласен за „Камерзенгер“ на Щутгартската опера.

През 1979 г. Василе Молдовеану дебютира в ролята на Дон Карлос от операта на Верди на сцената на Ковънт Гардън в Лондон под режисурата на Лукино Висконти.

През началните години на кариерата си в Германия Василе Молдовеану е препоръчван от вицепрезидентката на агентурата „Columbia Artists Management Impresario Agentur“ – Nelly Walter, която става по-късно негов личен мениджър в продължение на 11 години. Тя го препоръчва още в началото за МЕТ в Ню Йорк, като неговият дебют там е на 19 май 1977 г. в ролята на Родолфо в „Бохеми“ от Пучини по време на едно турне на Оперното общество в Минеаполис / Минесота. Негова партньорка там е Рената Ското в ролята на Мими, която играе с него в редица спектакли при това турне. Ще се спра на повече подробности за изявите му в МЕТ.

На сцената на МЕТ в Ню Йорк Василе Молдовеану играе общо в 105 спектакъла – повече от всеки друг румънски тенор. Той е румънският тенор с най-много изяви в главни роли в МЕТ след Втората световна война. Като сравнение, ако се вземе периода от 1977 до 1986, в който Молдовеану играе на сцената на МЕТ и се сравни с този при Павароти, Доминго и Карерас, ще получим следните цифри: Лучано Павароти – 100 изяви, Пласидо Доминго – 149, Хозе Карерас – 51. Интересно, голямата певица Аmelita Galli-Curci е имала в такъв 10-годишен период по друго време също 105 изяви в МЕТ.

Понеже често МЕТ е мярка за световната известност на даден артист, нека кажа още следните подробности за Василе Молдовеану: на тази сцена той играе в 10 роли, някои от които предавани и по телевизията: „Дон Карлос“ от Верди (дебют там като Дон Карлос през 1980 г. – 11 изяви), „Мантията“ от Пучини (дебют там като Луиджи през 1981 г. – 12 изяви), „Симон Боканегра“ от Верди (дебют там като Адорно през 1984 г. – 27 изяви, много от тях заедно с Анна Томова-Синтова в ролята на Амелия).

Освен това: Ариго в „Сицилиански вечерни“ от Верди (4 изяви), Туриду в „Селска чест“ от Маскани (8 изяви), Каварадоси в „Тоска“ от Пучини (3 изяви), Родолфо в „Бохеми“ от Пучини (6 изяви), Де Грийо в „Манон Леско“ от Пучини (14 изяви), Херцогът от Мантуа в „Риголето“ от Верди (8 изяви), Пинкертон в „Мадам Бътерфлай“ от Пучини (12 изяви).

Ето началото и края на този огромен списък от спектакли с негово участие – дебют на 19 май 1977 г. в „Бохеми“ (заедно с Рената Ското в ролята на Мими), последна изява на 25 октомври 1986 г. в „Мадам Бътерфлай“ (заедно с Йоко Ватанабе в ролята на Чо Чо Сан):

[Met Performance] CID:249300
La Bohème {801}
Minneapolis, Minnesota; 05/19/1977
Debut: Vasile Moldoveanu
[Met Performance] CID:256420
Madama Butterfly {602}
Metropolitan Opera House; 02/6/1979
[Met Performance] CID:256510
Don Carlo {100}
Metropolitan Opera House; 02/13/1979
Debut: Atarah Hazzan
Change of Performance
Review
Change of Performance
[Met Performance] CID:257220
Don Carlo {108}
Cleveland Public Auditorium, Cleveland, Ohio; 04/20/1979
Debuts: Nadine Denize, Therese Brandson

(…)

[Met Performance] CID:286290
Madama Butterfly {641}
Metropolitan Opera House; 10/22/1986
[Met Performance] CID:286330
Madama Butterfly {642}
Metropolitan Opera House; 10/25/1986

(край на цитата)

Цитирам ансамблите при дебюта и при последната изява на Василе Молдовеану на сцената на МЕТ:

Minneapolis, Minnesota
May 19, 1977

LA BOHÈME {801}

Mimì………………..Renata Scotto
Rodolfo……………..Vasile Moldoveanu [Debut]
Musetta……………..Leona Mitchell
Marcello…………….Vicente Sardinero
Schaunard……………Robert Goodloe
Colline……………..Justino Díaz
Benoit………………Fernando Corena
Alcindoro……………Fernando Corena
Parpignol……………Arthur Apy
Sergeant…………….Edward Ghazal
Officer……………..Frank Coffey

Conductor……………Jan Behr

….

Последна изява:

Metropolitan Opera House
October 25, 1986

MADAMA BUTTERFLY {642}

Cio-Cio-San………….Yoko Watanabe
Pinkerton……………Vasile Moldoveanu [Last performance]
Suzuki………………Claudia Catania
Sharpless……………Leo Nucci
Goro………………..Charles Anthony
Bonze……………….Ara Berberian
Yamadori…………….John Darrenkamp
Dolore………………Alexander Myers
Kate Pinkerton……….Louise Wohlafka
Commissioner…………Richard Vernon
Registrar……………Dennis Steff

Conductor……………Nello Santi

(край на цитата)

Както писах в началото, Василе Молдовеану има изяви заедно и с български колеги – Гена Димитрова, Галина Савова, Анна Томова-Синтова, Райна Кабаиванска, особено в оперите от италиански композитори. Специално в МЕТ той има редица изяви – най-малко 15, с Анна Томова-Синтова, с която играят в главните роли в „Симон Боканегра“ от Верди, той в ролята на Габриеле Адорно, тя – в ролята на Амелия. Цитирам ансамбъла при изявата на 23 ноември 1984 г.:

Metropolitan Opera House
November 23, 1984
New Production

SIMON BOCCANEGRA {76}
Giuseppe Verdi–Francesco Maria Piave/Arrigo Boito

Simon Boccanegra……..Sherrill Milnes
Amelia………………Anna Tomowa-Sintow
Gabriele Adorno………Vasile Moldoveanu
Jacopo Fiesco………..Paul Plishka
Paolo Albiani………..Peter Glossop
Pietro………………James Courtney
Maid………………..Dawn Upshaw
Captain……………..Robert Nagy

Conductor……………James Levine

(край на цитата)

Прекрасен ансамбъл, заедно с отличния Шерил Милнс в главната роля на Симон Боканегра, както и Пол Плишка (бас в ансамбъла на МЕТ с огромен брой – хиляди участия в най-различни роли), а също и познатият в България баритон от Великобритания Питър Глосъп в ролята на Паоло Албиани.

Защо пиша, че Питър Глосъп е познат в България? Оперните меломани от по-стари генерации положително си спомнят, че Питър Глосъп (1928-2008) спечели през 1961 г. Златния медал на Международния вокален конкурс в София и направи фурор с изкуството си тогава, после разви много успешна вокална кариера в целия свят. За него аз писах статия на 7 септември 2018 г. във връзка с 10 години от кончината му.

Сега продължавам с данни за днешния юбиляр:

През 1987 г. Василе Молдовеану намалява дейността си в Америка (в източниците пише – „поради комплицирана интервенция“, сигурно здравословна). Неговите последни изяви в САЩ са в Оперния театър в Денвер – Калаф в „Турандот“ и Де Грийо в „Манон Леско“ от Пучини.

След завръщането си в Европа Василе Молдовеану продължава кариерата си в Париж в „Манон Леско“ (9 изяви през 1991 г. и още 5 през 1993), в Монако (в „Сицилиански вечерни“ и в „Аида“ от Верди под режисурата на Джанкарло дел Монако), Ница („Момичето от Златния запад“ от Пучини с режисьор Petrică Ionescu), Рим („Турандот“ от Пучини), Лисабон („Манон Леско“ от Пучини), Парма („Дон Карлос“ от Верди), Претория, Южна Африка („Бал с маски“ от Верди), както и в различни градове в Германия, като Щутгарт и Хамбург. Единственият значителен оперен театър, където Василе Молдовеану не е имал изяви, е Миланската Скала, въпреки че е имало преговори за участието му в „Сицилиански вечерни“ от Верди.

В голямата си вокална кариера, траяла повече от 30 години, Василе Молдовеану е имал съвместни изяви с редица най-големи певци и диригенти, като (на латиница):

Boris Cristoff, Ghena Dimitrova, Hildegard Behrens, Sylvia Sass, Theresa Zylis-Gara, Nicolai Ghiaurov, Galina Savova, Renato Bruson, Sherrill Milnes, Ana Tomova-Sintow, Magda Olivero, Piero Cappuccilli, Joan Sutherland, Leonie Rysanek, Renata Scotto, Cesare Siepi, Aprile Millo, Margaret Price, Roberta Peters, Monserrat Caballé, Maria Chiara, Aldo Proti, Ursula Koszut, Mirella Freni, Azuko Azuma, Teresa Stratas, Nancy Shade, Raina Kabaivanska, Eva Marton, Kiri Te Kanawa, Edita Gruberova, Ferruccio Furlanetto, James Levine, Nello Santi, Riccardo Chailly, Carlo Franci, Michel Plasson, Francesco Molinari Pradelli, Antonio Guadagno, Giuseppe Patane, Rafael Kubelik, Carlo Franci, Leonard Slatkin, Thomas Fulton, Myung-Whun Chung, James Conlon, Silvio Varviso.

Колко е хубаво, че Молдовеану е имал изяви с толкова много българи: Борис Христов, Гена Димитрова, Николай Гяуров, Галина Савова, Анна Томова-Синтова, Райна Кабаиванска.

Музикалната критика така определя вокалните качества на Василе Молдовеану:

„ (…) той притежава много характерен лиричен глас с мек вибриращ цвят на звука, както винаги е бил поставен, но с много сигурен и силен обем на звучене, който му позволява да пее както типични роли за спинтови тенори – Калаф, Дон Карлос, Дон Хосе, Манрико, така и драматични роли – Радамес, Дик Джонсън. Неговият глас, който често е сравняван с този на прочути тенори от миналото, като на Джовани Мартинели или Франко Корели, се подсилва от една стройна и елегантна фигура и един огнен поглед, заради което е особено оценен за някои роли, като Луиджи в „Мантията“ от Пучини“.

(край на цитата)

Може би по тази причина при предаването в телевизията на тази опера от МЕТ се говори, че по-късно негови фенове или колеги са подвиквали: „Луиджи, гледайте Луиджи!“.

Един парадокс е, че макар Василе Молдовеану да е имал такава шеметна кариера в целия свят, преди всичко в МЕТ в Ню Йорк, и то във време, когато телевизията вече предава оперни спектакли, той е малко познат в родината си Румъния по това време. Причината е ясна – тази малка известност се дължи на строгата цензура, с която е била обградена в Румъния личността му до края на 80-е години и то точно тогава, когато той стои на върха на ореола си. За причината писах в началото на статията.

През 2010 година Василе Молдовеану подава молба срещу присъдата му от 5 години затвор в Румъния и е окончателно оправдан. През 2012 година той получава ордена „Звездата на Румъния“ първа степен – една от най-старите и авторитетни награди в страната.

В момента Василе Молдовеану живее в Монте Карло и работи в майсторски класове по вокално изкуство с млади певци предимно от Румъния.

За неговия частен живот няма сведения в официалните източници в Интернет като Уикипедия-страници (за него има на 6 езика: английски, немски, румънски, италиански, френски и финландски).

В Румъния е изадена книга за него с автор Йоана Диаконеску. Заглавието (в превод на бъларски) е:

Василе Молдану: Румънски тенор на четири континента

Ето цитат от предговора:

(…) Този том съдържа, събрани във времето, документи и свидетелства за живота и дейността на тенора Василе Молдовеану. Тя се основава на моите изследвания и документация, в архивите, както и на разговори с великия артист. Трудността при съставянето на по-голяма монография беше, че Василе Молдовеану не си е водел личен архив, който със сигурност щеше да съдържа много повече данни и документи, отколкото успях с всичките си усилия да събера за този том (…).

(край на цитата)

Не разполагам с тази книга, но от други източници е известно, че е бил женен за румънската балерина от Букурещ Алука Молдовеану (преди брака не знам фамилното й име), живели са заедно дълго време в Монте Карло, след това са се разделили, сега и двамата живеят отделно в Монте Карло. 

Алука Молдовеану (на латиница Aluca Moldoveanu) има профил във Фейсбук и в Ю Тюб, където тя пише често и публикува редица записи на бившия си съпруг, много от които са на много високо качество. Също така има и нейни видеофилми със снимки от живота им преди години. На някои от тях се виждат детски снимки, може да са на общи техни деца – няма сведения.    

През последните дни, като търсих в Интернет нови сведения за Василе Молдовеану, попаднах на една статия на немски език, публикувана в известния оперен портал „Opera Lounge“. Ето подзаглавието и после самото заглавие на книга, издадена от Алука Молдовеану:

Портал „Opera Lounge“

ALUCA MOLDOVEANU ÜBER SICH UND DEN TENOR VASILE MOLDOVEANU IM SELBSTVERLAG

GRENZENLOSE SELBSTÜBERSCHÄTZUNG

Ingrid Wanja

Нека преведа: Алука Молдовеану за себе си и за тенора Василе Молдовеану в собствено издадена книга (като подзаглавие) и самото заглавие на твърде критичната статия:

БЕЗГРАНИЧНА СОБСТВЕНА ПРЕОЦЕНКА  

Автор Ингрид Ваня

Както разбрах от съдържанието на статията (ще я цитирам после, но няма да давам превод), Алука Молдовеану е прекалила с някои свои оценки и по този начин е прекрачила нормалните граници за лоялност, толерантност и отношение с респект към лица, засегнати в изложението на тази книга, която е изадена като „самиздат“, не от официално издателство, където има лектори, коректори и хора, които следят за детайлите.

Не знам за други лица, но има част в тази въпросна статия, в която става дума за българската певица Райна Кабаиванска. Ще цитирам този откъс и ще дам превод:

„ (…) Unschön und zugleich unwahr ist neben vielem anderem auch, was über den Gatten und die Fans von Raina KABAIVANSKA, der man einiges zu verdanken hatte, geschrieben steht. Die Sopranistin hatte es nie nötig, dass die Bewunderer im Bus angekarrt wurden. Verschwörerisch und gar nicht sympathisch klingt, was die Autorin über den unversöhnlichen Streit mit dem Bruder, das ambivalente Verhältnis zur Mutter mitzuteilen hat, und generell sind die Schuldzuweisungen, ob sie nun das private oder berufliche Leben betreffen …“.

(край на цитата)

Превод: „ (…) Не е хубаво и изобщо не е вярно наред с редица други неща, когато за съпруга и за феновете на Райна КАБАИВАНСКА, на които има за какво да бъдем благодарни, да се пишат такива неща, че „нейните поклонници били закарвани с автобуси“ – Кабаиванска не се нуждае от това. Звучи също така много като заговор и не е приятно да се пише от авторката за непримиримия спор с брата на тенора, както и за двузначното му отношение към майка им, и изобщо да се подчертават обвиненията, независимо дали те се отнасят за личния или професионален живот …“.

(край на превода)

Има и други критични части в статията, например където са казва, че Алука Молдовеану твърде тенденциозно определя „Василе Молдовеану като най-добрият в столетието Де Грийо в операта „Манон Леско“ от Пучини“, като го противопоставя на Доминго, Павароти и редица други тенори в тази роля, някои от които „ползват безскрупулни агенти и мениджъри за интересите си“, особено в борбата за изяви в МЕТ.

Ето и цялата статия – при желание може да се преведе с помощта на Гугъл (няма да повтарям заглавието):

Ist ein Rezensent, wenn auch in geringfügigem Maße in Bild und Wort selbst Objekt eines Buches, sollte seine Kritik besonders vorsichtig und damit besonders gründlich, die Prüfung, was er an Insiderwissen, das über das im Buch Mitgeteilte hinausgeht, preisgibt, besonders penibel sein, mag die Versuchung auch noch so groß sein, als Besserwisser aufzutrumpfen.

Es geht um die Lebensbeichte von Maria Margareta Babeanu Moldoveanu mit dem Titel Aluca – La Mogliedel Tenore, in rumänischer, französischer und italienischer Sprache bei Evobook.ro (einem Publish-on-Demand/Selbstverlag, auch bei Amazon.de) herausgekommen und zur Zeit ihres Erscheinens schon im Titel ungenau, da die Autorin bereits seit Jahren von dem rumänischen Tenor Vasile Moldoveanu geschieden war. Der Gegenstand des Buches selbst, der Sänger, wird mit gemischten Gefühlen davon Kenntnis genommen haben, dass die Exgattin ihn zwar als „den besten Des Grieux des Jahrhunderts“ und auch sonst allen anderen zeitgenössischen Sängern überlegen darstellt. Es dürfte ihm aber kaum Freude bereitet haben, dass der Erfolg eines Domingo oder Pavarotti von der Autorin dem Geschick „skrupelloser“ Agenten und Manager zugeschrieben wird, das dunkle Andeutungen über Intrigen an der MET zum Grübeln über die Schlechtigkeit insbesondere der Theaterwelt beim Leser provoziert werden. Unschön und zugleich unwahr ist neben vielem anderem auch, was über den Gatten und die Fans von Raina Kabaivanska, der man einiges zu verdanken hatte, geschrieben steht. Die Sopranistin hatte es nie nötig, dass die Bewunderer im Bus angekarrt wurden. Verschwörerisch und gar nicht sympathisch klingt, was die Autorin über den unversöhnlichen Streit mit dem Bruder, das ambivalente Verhältnis zur Mutter mitzuteilen hat, und generell sind die Schuldzuweisungen, ob sie nun das private oder berufliche Leben betreffen, peinlich, besonders wenn triumphiert wird, weil der Fluch, mit dem ein tatsächlicher oder gedachter Feind belegt wurde, seine unheilvolle Wirkung zeigt, so im Verbrennen des Opfers bei lebendigem Leibe. Die Unausgeglichenheit zwischen der Opferrolle, in der sich Aluca Moldoveanu sieht, und dem Gefühl, etwas ganz Besonders darzustellen, sich mit Gatten und Sohn als „Santa Trinità“ zu fühlen, berührt den Leser nicht gerade angenehm.

Zum Interessantesten des Buches gehören die Schilderungen der Verfolgung durch das Ceausescu-Regime, die sich auch nach der Flucht in den Westen fortsetzen, zu klischeehaft, als dass man sie goutieren könnte, sind die Naturbeschreibungen, die den literarischen Kitsch, die Aufzählung von Klischees nicht nur streifen. Ausflüge ins Historische, so der Beginn des Zweiten Weltkriegs, den sie selbst noch nicht erlebt hat, bleiben vage oder sind fehlerhaft, so die Behauptung, erst Bismarck habe Schlesien für Preußen gewonnen, ausführlich wird die eigene edle Herkunft herausgestellt, besonders ein ferner Vorfahre, der dem damaligen rumänischen König nahe stand, gewürdigt. Dass der Vater „un grande seduttore“ war, wird als so bemerkens- wie lobenswert hervorgehoben. „Molto bello“ ist vieles im Leben von Aluca, sie selbst (als Engel mit goldenem Haar beschrieben, obwohl auf allen Fotos der Vergangenheit dunkelhaarig, aber wirklich sehr hübsch), die Roben, die sie trägt, die Autos, die sie fährt, die Hotels, in denen man logiert. Mancher Leser würde vielleicht lieber etwas über die Art der Inszenierungen, in denen der Gatte mitwirkt, über seine Art des Umgangs mit seiner Stimme, seine Interpretation der jeweiligen Rolle erfahren, aber davon gibt es wenig. Stattdessen wird mehrfach erwähnt, dass sich Aluca Moldovanu um alles außer um das Singen kümmern muss, auch um die finanziellen Angelegenheiten, dass der Sänger ihr voll vertraut, und so wird die Schuldzuweisung, er habe sich um keine Lebensversicherung gekümmert, die Klage über finanzielle Probleme gerade angesichts der penibel in einem Anhang aufgeführten unzähligen Vorstellungen, davon zehn Jahre lang regelmäßig an der Met und bei deren Tourneen durch die USA, zur unbeabsichtigten Selbstanklage.

Die Crux ihres Lebens ist die Reaktion ihres Körpers auf Spannungen mit unüberwindbaren Schluckbeschwerden, wie sie besonders intensiv auftreten, als sich die Karriere des Tenors nach ca. dreißig Jahren glanzvollen Wirkens ihrem Ende zuneigt. Wenn Aluca Moldoveanu meint, nach der Trennung von ihr habe der Tenor nicht mehr singen können, ist der Leser geneigt anzunehmen, nachdem seine Karriere zu Ende war, habe sie sich von ihm getrennt. Wie dieser Scheidungsprozess verlief, darüber breitet die sonst so beredte Autorin den Schleier des Schweigens. Dass sie Jahre nach dem schmerzlichen Vorgang mit diesem Buch noch einmal Kapital aus der Beziehung zur „grande, unico e solo amore“ zu schlagen versucht, mag seltsam berühren, so wie die Gestaltung der italienischen Übersetzung voller grammatischer und orthographischer Fehler, auch bei berühmteste Namen, ja Entstellungen den Leser verärgern. Dafür aber wird er mit einem Schwall christlich-buddhistischer Weisheiten überschüttet, in denen die Autorin Trost und Rat gesucht hat und noch sucht. Umfangreich ist der allerdings recht ungeordnete Fototeil, wertvoll die Angaben zu Vorstellungen und die Diskographie (EVO-book ISBN-13: 978 1497392274); 

Ingrid Wanja   

(край на цитата)

Дискография на Василе Молдовеану

Една по-пълна дискография на певеца може да се намери в различни източници, аз се позовавам на такива на немски език. Според тях съществуват две дългосвирещи плочи с оперни арии (фирма „Intercord“), издадени през годините 1976 и 1978, както и от фирмата „Electrecord“. Ето заглавията им:

Berühmte Tenor-Arien (1976)

Neapolitan Songs (1978)

Съществува голямо количество от записи, направени при радиопредавания от Метрополитен Опера в Ню Йорк или от други оперни театри, като:

Mascagni: Cavalleria rusticana – Hamburg, 1986 – mit: GALINA SAVOVA, Vasile Moldoveanu, Piero Cappuccilli; Dirigent: Ricco Saccani, das Orchester der Oper aus Budapest

Тук срещаме името на българския сопран Галина Савова.

Много по-богат е изборът на видеозаписи:

Giuseppe Verdi: Don Carlo

– mit: Vasile Moldoveanu (Don Carlo), Renata Scotto (Elisabeth von Valois), Tatiana Troyanos (Prinzessin Eboli), Sherrill Milnes (Rodrigo, Marquis von Posa), Paul Plishka (Filip al II lea), Jerome Hines (der Großinquisitor), Peter Sliker (ein Förster), Betsy Norden (Tebaldo), Dana Talley (Graf von Lerma), Barbara Green (Gräfin von Arenberg), John Check (ein Mönch), Timothy Jenkins (ein Herold), Therese Brandson (eine himmlische Stimme), das Orchester und der Chor der Metropolitan Oper aus New York, Dirigent: James Levine, Produktion: John Dexter – New York City Februar 1980, Live von der Metropolitan Oper aus New York

Giacomo Puccini: Il tabarro – mit: Renata Scotto, Vasile Moldoveanu, Cornell Mc Neill, Charles Anthony, Italo Tajo, Bianca Berini, Jeffrey Stamm, Louisa Wohlafka, Michael Best, das Orchester und der Chor der Metropolitan Oper aus New York,

Dirigent: James Levine, Produktion: Fabrizio Melano. Nach Aufnahmen von der Metropolitan Oper aus New York, November 1981

Giuseppe Verdi: Simon Boccanegra

– Darsteller: ANNA TOMOVA-SINTOW, Sherrill Milnes, Vasile Moldoveanu, Paul Plishka; Dirigent: James Levine, Intendant: Tito Capobianco

Giuseppe Verdi: I vespri siciliani – Distribution: Guido de Montforte – Eduard Tumagian, Il Sire di Bethume – Alan Charles, Il Conte Vaudemont – Jacques Doumene, Arrigo – Vasile Moldoveanu, Giovanni da Procida – Zenon Kosnowski, La Duchessa Elena – Maria Temesi, Ninetta – Linda Bond Perry, Danieli – Michel Cambon, Tebaldo – Louis Mathieu, Roberto – Patrick Rocco, Manfredo – Alain Munier; Das Orchester der Oper aus Nizza, Dirigent: Oleg Caetani, Videoaufnahme der Aufführungen der Oper aus Nizza (der 15., 17., 19. Und der 23. Juni 1984)

(край на цитата)

Ще завърша днешната статия за Василе Молдовеану с негов запис като Де Грийо в „Манон Леско“ от Пучини – изява в САЩ:

https://www.facebook.com/Alucalafemmedutenor/videos/976657255698780/

Нака днес на 6 октомври 2020 г. поздравим Василе Молдовеану с навършване на 85 години и да му пожелаем крепко здраве, лично щастие и успехи в педагогическата му дейност.

……

Линк към запис на Василе Молдовеану заедно със Шерил Милнс и Рената Ското в „Дон Карлос“ от Верди на сцената на МЕТ Ню Йорк през 1980 г. (прекрасно изпълнение):

……

Линк към солов запис на Василе Молдовеану също в „Дон Карлос“ от Верди на сцената на МЕТ Ню Йорк през 1980 г.:

….

Линк към запис на Василе Молдовеану заедно с Рената Ското в „Мантията“ от Пучини на сцената на МЕТ Ню Йорк през 1981 г. (прекрасно изпълнение, жалко – тогава в Румъния той е непознат и негови записи са забранени, понеже е напуснал родината си без позволение !!!). Специално за тази му роля в МЕТ после се носят легенди:

„ (…) Неговият глас, който често е сравняван с този на прочути тенори от миналото, като на Джовани Мартинели или Франко Корели, се подсилва от една стройна и елегантна фигура и един огнен поглед, заради което е особено оценен за някои роли, като Луиджи в „Мантията“ от Пучини. Може би по тази причина при предаването в телевизията на тази опера от МЕТ се говори, че по-късно негови фенове или колеги са подвиквали: „Луиджи, гледайте Луиджи!“.

…..

Тия дни открих в Интернет един запис на Алука – бившата съпруга на Василе Молдовеану – за живота й, като при редицата нейни снимки от различни времена се чуват песни в изпълнение по всяка вероятност от Василе Молдовеану). Ето линк към този запис:

….

А ето и линк към филм за живота на Алука – бившата съпруга на Василе Молдовеану, където има много кадри заедно с него и общото им дете:

…..