Romeo Raytchev

107 години от рождението на диригента Ромео Райчев

Драги приятели на оперната и симфонична музика, днес на 26 януари 2020 г. пиша статия за един голям български диригент, роден на този ден през 1913 г. в Лом – Ромео Райчев, брат на други двама известни музиканти – Виктор и Александър Райчеви. Едно трио, което е оставило златни спомени в музикалната култура на България.

Лично аз съм бил на оперни изяви, дирижирани от Ромео Райчев в Русе и при гостуване на Старозагорската опера в Габрово. През 50-те и 60-те години често гостувах на мои роднини в Русе и там съм бил на оперни спектакли, дирижирани от различни диригенти, както и от него. Габрово в тия години нямаше специална сграда за оперни представления, но в началото на 60-те години се построи внушителния Дом на културата, където състави от Русе, Стара Загора и Пловдив изнасяха оперни спектакли на модерната и добре обзаведена със съответна техника сцена. Нека напиша няколко изречения за този забележителен комплекс, дал духовна храна на стотици хиляди габровци и гости на града в течение на повече от 50 години:

„Домът на културата „Емануил Манолов” в Габрово е изграден в стил неокласицизъм само за 5 години от 1959 до 1964. Негов архитект е Карл Кандулков, завършил образованието си в Германия, а скулптурното му оформление е дело на проф. Илия Илиев. Този истински дворец е една от забележителностите на Габрово и средище на изкуствата и културата. В него гостуват оперни, симфонични, балетни, музикални и танцови спектакли и творят габровските драматичен театър, камерен и духов оркестри. Стотици са децата и младежите, които са намерили своето място в детски фолклорен ансамбъл; детска музикална школа; неправителствени организации; школи за изучаване на чужди езици; танцови школи; рок-групи; клубове за източни бойни изкуства и други“.

(край на цитата)

След като писах, че проектант на този внушителен стоеж е арх. Карл Кандулков, искам да дам повече подробности за този забележителен човек, когото лично познавах от годините ми до 1974 г. в Габрово.

Карл Кандулков е български архитект, роден на 16 юни 1920 г. в град Севлиево, починал на 10 март 2007 г. в София. Учи специалността архитектура в Дрезден. Като чуждестранен студент в Германия през Втората световна война е затворен от нацистите в концлагера Бухенвалд (1944-1945). Завършва образованието си през 1946 година.

Завръща се в България и работи като архитект в град Габрово. Председател на Изпълнителния комитет на Градския народен съвет (1959-1966, 1971-1976). Разработва и прилага мащабно и перспективно строителство и благоустрояване на града.

Проектира Дом на културата „Емануил Манолов“, Дом на хумора и сатирата, Спортната зала Орловец (Габрово), Летният театър, монумента „Коня” на входа на Габрово и паметника на Митко Палаузов. В съавторство проектира Дом за отдих „Двореца” (Велинград).

Провъзгласен за Почетен гражданин на Габрово на 30 юли 1976 г.

Автор заедно с Димитър Дичков на мемоарната книга „Път през Бухенвалд“, С., 1988.

(край на цитата)

Сега наново за фамилията Райчеви:

Що се отнася до най-младият брат от това трио – Александър Райчев (лека му пръст), с него бяхме лични познати преди всичко чрез брака му с актрисата Милена Атанасова, която е от Габрово и семействата ни бяха близки в течение на дълги години. Милена и Сашо Райчев са ни гостували и тук в Германия през 80-те години, когато той е имал посещения на Запад като председател на Съюза на българските композитори в периода 1980–1990 г. или по друг повод. От 1972 до 1979 година е ректор на Музикалната академия в София. Имам хубави спомени от това време, но не е тук място да се впускам в подробности.

Ще се спра на биографията и творческия път на Ромео Райчев. За него има не много сведения в Интернет, нека кажа още и това, че моят добър приятел в София – певецът Жоро Стефанов, който е по рождение от Стара Загора, е роднина на Ромео Райчев и с него сме говорили по този въпрос. Той също ме инспирира да напиша статия за Ромео Райчев през 2018 г. И без това вече беше крайно време да направя това – заслугите му за българската музика са неоспорими!

Основният източник за информация е малката Уикипедия-страница за Ромео Райчев и някои статии по повод рожден ден или друга причина.

Ромео Иванов Райчев е оперен диригент, роден на 26 януари 1913 година в Лом, починал на 27 декември 1986 г. Брат е на композитора Александър Райчев и на диригента и композитор Виктор Райчев. Учи право в Софийския университет през 1932-1933 г. Следва вокално изкуство и пиано в Държавната музикална академия в София като ученик на Елена Орукин и Жени Ковачева и завършва през 1938 г.

През 1937-1939 г. е хорист в Софийската опера. За кратко време пее в хор „Гусла“. След това е учител по музика в Девическата гимназия в Стара Загора. През 1942 г. постъпва в оперния театър в Стара Загора. Прави самостоятелни постановки на оперите „Ако бях цар“, „Фауст“, „Травиата“, „Севилският бръснар“, „Тоска“, „Мадам Бътерфлай“, „Бохеми“, „Русалка“, „Продадена невеста“, „Кармен“, „Палячи“, „Евгений Онегин“, „Княз Игор“.

През 1947 г. специализира диригентство при гостуващия в България италиански диригент Едмондо де Веки. След като оперният театър в Стара Загора става държавна опера, той продължава да бъде нейн главен диригент до 30 март 1954 година, след което е назначен за диригент в Русенската опера. Бил е диригент и главен диригент на оперите в Стара Загора, Русе и Бургас. Поставя оперите “Лето 893”, “Майстори” и “Мария Десислава” от Парашкев Хаджиев, “Тревога”, “Мост” и “Аспарух” от Александър Райчев и др. Дирижира и много други опери от български и чужди композитори.

Цитирам повече подробности за поставени от него в музикално отношение опери: Адолф Адам – „Ако бях цар“ (1943), Жорж Бизе – „Кармен“ (1948), Александър Бородин – “Княз Игор“ (1953), Джузепе Верди – „Травиата“ (1944), „Риголето“ (1948), „Трубадур“ (1956), „Аида“ (1959), Шарл Гуно – „Фауст“ (1944), Александър Даргомижски – „Русалка“ (1946), Руджеро Леонкавало – „Палячи“ (1949), Пиетро Маскани – „Селска чест“ (1954), Амилкаре Понкиели – „Джоконда“ (1958), Джакомо Пучини – „Тоска“ (1945), „Мадам Бътерфлай“ (1945), „Бохеми“ (1950), Джоакино Росини – „Севилският бръснар“ (1946), Бедржих Сметана – „Продадена невеста“ (1947), Тихон Хренников – „В бурята“ (1959), Пьотр Чайковски – „Евгений Онегин“ (1952), „Мазепа“ (1956).

Оперети: Флоримон Ерве – „Мамзел Нитуш“ (1957), Сигизмунд Кац – „Взаимна любов“ (1951), Карл Целер – „Птицепродавецът“ (1954).

Освен поставил музикално горните опери и оперети, Ромео Райчев дирижира още и следните опери: „Ловци на бисери“ от Жорж Бизе, „Лучия ди Ламермур“ и „Дон Паскуале“ от Гаетано Доницети и „Царска годеница“ от Николай Римски-Корсаков.

Носител е на орден “НРБ” – първа и трета степени.

Ромео Райчев умира на 27 декември 1986 г.

(край на цитата)

Друга по-изчерпателна информация се научава от едно предаване на Радио София през декември 2016 г. във връзка с 30 години от смъртта на Ромео Райчев:

Спомен за диригента Ромео Райчев

публикувано на 28.12.2016 г.

Автор: Красимира Йорданова

Помните ли… Ромео Райчев? На 27 декември 2016 г. се навършват 30 години откакто от този свят си отиде един темпераментен оперен диригент – Ромео Райчев, направил много за професионалното израстване  на няколко от нашите извънстолични театри. 
  • Ромео Райчев е роден на 26 януари 1913 година в Лом, в семейство, в което са родени трима големи музиканти – Александър, Виктор и Ромео Райчеви, всеки от тях със значителен принос за нашата музикална култура.

Ромео Райчев завършва Музикалната академия като учи вокална подготовка при Христина Морфова и Елена Ангелова Орукин, а по-късно специализира дирижиране при Едмондо де Веки. Една година пее в оперния хор и в хор „Гусла“, после заминава за Стара Загора, където е учител по музика в Девическата гимназия. Още през 1942 г. е привлечен като диригент в Общинската опера на Стара Загора, където прави първите си постановки на оперите “Ако бях цар“, “Фауст“, “Травиата“, “Севилският бръснар“, “Тоска и „Мадам Бътерфлай“.

След одържавяването на оперния театър на Стара Загора, Райчев поема поста на главен диригент и остава там до 30 март 1954 година. Общо прави 17 постановки на 14 различни заглавия. От 1954 година до края на 70-те години Ромео Райчев е главен диригент на Русенската опера. Дебютира с постановка на „Селска чест“ от Маскани, а през 1956 г., за откриването на новата сграда на операта, дирижира операта “Евгений Онегин“. За близо четвърт век на русенска сцена той поставя 30 опери и 2 оперети, дирижира и 10 чужди постановки – активна творческа дейност, допринесла за професионалното израстване на Русенския оперен театър. Той бе и първият, който дирижира у нас операта на Дмитри Шостакович “Катерина Измайлова“ през 1965 година в присъствието на автора, който високо оцени работата му.

За Ромео Райчев и работата му в Русенската опера музикалният критик Розалия Бикс дава следната оценка:

Богатият му репертоарен портфейл и утвърдени оперно-диригентски навици насочват вниманието му главно към звучната, сочна вокална палитра на състава, към подбор на заглавия и кадрови попълнения годни да оказват емоционална сила на въздействие главно в творбите от западноевропейската и руската професионална традиция на миналия век. Наситена със звук кантиленност, мощни оркестрови кулминации, импозантност на драматичното въздействие – ето сферите, в които този диригент разкрива ценните страни на своята дарба на водач на оперни представления“.

Чуйте рубриката “Помните ли…” и запис под диригентството на Ромео Райчев в звуковия файл.

Програма Хоризонт Музика Алегро Виваче    Помните ли…

(край на цитата)

Цитирам линк към това предаване на БНР:

https://www.bnr.bg/post/100777207/spomen-za-dirigenta-romeo-raichev

В друга информация от Стара Загора от януари 2013 г., посветена на 100 години от рождението на Ромео Райчев, се дават подобни сведения за него, допълнени с други подробности:

Портал „Vesti.bg“

Отбелязваме годишнина на Ромео Райчев

20 януари 2013 | Автор: Дарик Стара Загора

На 26-ти януари тази година се навършват 100 години от рождението на Ромео Иванов Райчев (1913-1986, Лом) – главен диригент на Старозагорската опера от 1939 до 1954 г.

В Стара Загора преминават първите му години на музикант-професионалист, които оставят в паметта на старозагорската общественост незаличим спомен. Завършил Консерваторията през 1938 г., за кратко време той пее в хор „Гусла” в София. Ромео Райчев е привлечен в състава на Старозагорската общинска опера през сезона 1942-1943 г. при напускането на художествения ръководител Димитър Христов.

По това време той е учител по музика в Градската девическа гимназия. В музикалния комитет Ромео Райчев поема функциите си редом с Йоско Йосифов, Петър Спиридонов, Борис Фетваджиев и Георги Стоянов. До одържавяването на театъра прави самостоятелни постановки на „Ако бях цар” (1943), „Фауст” и „Травиата” (1944), „Севилският бръснар”, „Тоска” и Мадам Бътерфлай (1945), като за няколко години разучава и поема по-голямата част от репертоарните опери. Ромео Райчев продължава да работи в Операта като диригент и след превръщането и в държавна, до 30 март 1954 г., като междувременно достига длъжността главен диригент.

Освен изброените по-горе, негови са постановките на „Тоска” (1945) и „Бохеми” (1950) от Пучини, „Фауст” (1944) от Гуно, „Русалка” (1946) от Даргомижски, „Продадена невеста” (1947) от Сметана, „Кармен” (1948 и 1955) от Бизе, „Палячи” (1948) от Леонкавало, „Евгений Онегин” (1952) от Чайковски, „Княз Игор” (1953) от Бородин. През 1975 г. Ромео Райчев е поканен от театъра да постави в новата сграда операта „Цар Калоян” от Панчо Владигеров – творба, която той първи е поставил на извънстолична сцена преди години – в Русе, получавайки висока обществена оценка за работата си. Общо цифрата постановки на Ромео Райчев в Стара Загора е 17 за 14 заглавия.

(Розалия Бикс -„Български оперен театър”, изд.”Музика”, 1985 г.)

(край на цитата)

Ще цитирам по-долу извадки от различни публикации, в които става въпрос за Ромео Райчев:

(Из История на Русенската държавна опера)

(…) От начало на петдесетте до края на седемдесетте години Русенската опера преживя истински разцвет. Трупата й наброява близо 40 солисти, от които 9 тенори, разполага с първокласен хор, много добър оркестър, силна балетна трупа (която дава по две самостоятелни представления всяка седмица!) и много стабилно, всеотдайно и почтено ръководство в лицето на споменатия Георги Чендов, Коста Крушовенски, Стефан Трифонов, Михаил Кътев и РОМЕО РАЙЧЕВ (…)

(…) Още тогава Русенската опера се утвърждава като “театър на певци” и за дълго тя остава като такава в представите на българската културна общественост. А русенските певци са изключително надарени, артистични, музикални, емоционални, всеотдайни! Те обичат своя театър и когато получават покани за работа на по-големи сцени винаги отказват, заради своя любим Русе! Атмосферата в този град винаги е била творческа, работило се е много и плодотворно, а и публиката е обичала своите певци, познавала ги е, следила е тяхната кариера – мнозина от тях са били нейни любимци и са имали ореола на звезди…Тук не може да не отбележим и заслугата на дългогодишния главен диригент РОМЕО РАЙЧЕВ, комплектувал до голяма степен солистичния състав на операта. Диригент-градител и театрал, той обича операта и най-важното в нея – певците, на които отдава всичките си сили и талант… По негово време Русенската опера разполага с 9 тенори (!) за своя изключително богат и разнообразен репертоар от Моцарт и Чимароза до Шостакович и Пипков (….)

……

Из спомени на Огнян Стамболиев за Русенската опера и Георги Чендов:

(…) Ще се уверите когато прочетете откъсите за артистичния секретар и основател Константин Казанджиев-Фалана, за главния диригент, за партийния функционер Пенчо Кубадински, с чиято намеса бе построена сградата на операта, както и на филхармонията и още много други неща в града, за темпераментния и неуморим главен диригент РОМЕО РАЙЧЕВ (също градител на русенската оперна сцена, както Чендов), за очарователната лиричка Пенка Маринова, за прекрасните режисьори Евгени Немиров и Стефан Трифонов, за знаменития Петър Райчев, за гостуването на Дмитрий Шостакович, и още за: блестящия белкантов баритон Кирил Кръстев, за големия румънски режисьор Жан Рънзеску, балетмайстора Асен Манолов, диригентите Константин Илиев, Добрин Петков и преди всичко за прекрасните певци на Русе от първото и второто поколение: Асен Селимски, Евелина Стоицева, Анастас Анастасов, Маргарита Радулова, Добрин Маников, Иван Димов, Николай Здравков, Ана Георгиева, Михаил Петров, Мими Николова, Евгения Бабачева, Мария Бохачек, Алексей Милковски…

Списъкът е дълъг и тези хора, с огромна заслуга към Русе, към Операта, към изкуството на съвременна България, са представени вълнуващо, с техните страсти, слабости, увлечения, като им е отдадено заслуженото признание. Защото, за разлика от днешните директори-диригенти, които обичат само себе си на пулта, Георги Чендов обичаше преди всичко певците, артистите.

Може да се каже, че той и РОМЕО РАЙЧЕВ считаха за една от главните си задачи да издирват и подготвят, и най-главното – да задържат певците тук, в Русе. Затова и след напускането на Чендов (прибързано и необмислено от страна на таговашните власти) Русенската опера разполагаше с най-силният солистичен екип. Спомням си, че когато бях драматург през 70-те години, имахме тройни и четворни състави за такива мащабни и трудни опери като „Симон Боканегра” и „Бал с маски” от Верди, „Андре Шение” от Джордано или „Годеж в манастира” от Прокофиев, докато сега няма дори един русенски състав на „Травиата” или „Трубадур”!

(край на цитатите)

Из статия за Александър Райчев-младши от 2003 г.

(Портал „Дневник 15“, 1.02.2003):

(….) Като пианист концертира по всички краища на земното кълбо. В останалото време композира или преподава, защото има свои майсторски класове в Баден-Баден. Има и литературни опити, като дете на актриса е с театрални наклонности и интереси.

Завършил е досега Висшата академия за музика и театър в Хановер, Висшата академия за музика в Тросинген и в най-скоро време и Държавната музикална академия. Преди десетина години баща му и семейството направили всичко възможно талантливият наследник да замине да учи в Германия. Централна Европа е средище на културата на Стария континент, което всъщност е причина за следване зад граница, пък и все пак е по-близо от Щатите. В Америка обучението коства баснословна сума. Само половината може да бъде дадена като стипендия. Останалото е грижа на студента. В Германия семейството има много познати и приятели, които веднага се притичват на помощ. Образователната система е известна като много добре развита. За десетина години Сашо вече е свикнал да живее и да мисли по друг начин. Почти половин столетие баща му е една от водещите фигури в класическата музика. Възпитаник на проф. Панчо Владигеров, години наред председател на Съюза на композиторите, с цяла редица произведения зад гърба си, включително детски песнички и опери, той е една от българските музикални легенди. Райчев-младши разказва за дядо си и баба си по бащина линия, които са шивачи, но се преместват от Лом в София, за да могат тримата им синове РОМЕО, Виктор и Александър да се занимават с музика. Как изведнъж е тръгнала тази дарба, никой не знае. Виктор и Александър стават композитори, РОМЕО – диригент. (…)

(край на цитата)

Понеже стана въпрос за фамилията на Александър Райчев чрез сина му Александър Райчев-младши, нека напиша и нещо за корените на тази фамилия от Лом (извадка от статия на ДЕСИ ТОРОДОРА със заглавие „Александър Райчев – едно име, двама музиканти“):

„ (…) Предците на фамилията по бащина линия били оратори. Единият прадядо бил ученик на Григор Пърличев и секретар на Видинската губерния. През 1885 г. написал книгата “Разни изкуства”. Писал е и песни. Предполага се, че именно от него тръгва музикалната жилка на клана. Александър Райчев-старши добре го помни: „Той живя у нас”. Прадядото бил родом от Охрид. Свирил на клавишни инструменти. Бил също така съботянин. Именно като такъв написал няколко песни – по свои текстове и музика.
Другият прадядо бил протестантски пастор. “Помня го като голям оратор. Между двамата все имаше разпри, относно това кое да честваме – съботата или неделята. Така и не се разбраха”, разказва Александър Райчев-старши.

Родителите на Райчев обаче не продължили пътя на словото. По професия били шивачи, но и самодейни актьори. Родили им се три деца – Ромео, Виктор и Александър. И тримата станали музиканти. Изтърсакът Александър започнал още от дете да съчинява мелодии. Един ден, когато вече бил 10-годишен, в дома се появило пиано – под наем. Това определило неговата по-нататъшна съдба. Най-големият брат РОМЕО РАЙЧЕВ вече учел в Музикалната академия. Виктор също бил избрал музиката за своя професия.

(край на цитата)

Това бяха всички информации за Ромео Райчев, който е роден на днешния 26 януари 2020 г. преди 107 години.

Спомням си, когато през 2015 г. в Русе беше поставена за втори път операта „Катерина Измайлова“ от Дмитри Шостакович с режисьор Вера Немирова – дъщеря на първия постановчик на операта Евгени Немиров през 1965 г., стана въпрос в медиите, че тогава е била припомнена огромната работа на Ромео Райчев преди 50 години за музикалното изграждане на тази силно драматична и комплицирана творба. Тогава имаше и обща снимка от 1965 г. на Шостакович и Ромео Райчев, публикувана в медия от Русе. Аз имам тази снимка и ще я приложа след статията.

На 25 януари 2018 г. моят приятел Жоро Стефанов ми изпрати едно видео от постановката на „Катерина Измайлова“ от Шостакович в Русе през 1965 г. с диригент Ромео Райчев. Тогава Жоро е имал също участие в тази опера. Давам линк към видеото – един исторически документ от тази епоха. Добре, че има запазено копие от тогава:

https://www.facebook.com/georgi.stefanov.355/posts/1456463731033359

В началото на видеото четем думите: „Представяне на операта “Катерина Измайлова” (“Леди Макбет Мценского уезда”) в Русе, април 1965 г. Дирижирал е големият български диригент Ромео Райчев. Тогава самият Шостакович в продължение на 10 дни е бил в Русе и е работил със състава на операта за репетиции и представяне на своето произведение“.

(край на цитата)

Във връзка със 105 години от рождението на Ромео Райчев, през 2018 г. Българската Национална Телевизия е имала предаване, посветено на този юбилей. Цитирам съобщение от сайта на БНТ:

БНТ

2.02.2018

Добро утро с БНТ 2 | 105 години от рождението на оперния диригент Ромео Райчев | Части от предаването

(…) В Русе ще разберем за премиерата на операта „Трубадур” тази вечер, посветена на 105 години от рождението на оперния диригент Ромео Райчев, творил близо четвърт век на русенска сцена;

(край на цитата)

Нека днес на 26 януари 2020 г. почетем 107 години от рождението на диригента Ромео Райчев, оставил светли спомени в историята на оперните театри в Стара Загора и в Русе.

Мир на праха му.

 ………………..