Camille Saint-Saëns

Френският композитор и диригент Камий Сен-Санс се е поминал на вчерашния ден преди 100 години

Драги приятели на оперната и симфонична музика, вчера на 16 декември 2021 г. се навършиха кръглите 100 години от смъртта на един голям френски пианист, диригент, органист, музиколог, учител по музика и композитор от периода на романтизма – Камий Сен-Санс (1835-1921), един от най-известните световни композитори с творчество в почти всички жанрове на музикалното изкуство.

Понеже вчера писах статия за големия български пианист, композитор, педагог и писател в най-различни области – Трифон Силяновски, отложих статията си за Камий Сен-Санс за днес, 17 декември.

Като пиша „в почти всички жанрове на музикалното изкуство“, имам предвид броя на музикалните му творби – над 600 на брой. Вярно е – Камий Сен-Санс е живял дълго, около 86 години, но до края на живота си той остава активен като пианист, органист и композитор. Малко преди смъртта си, на 86-годишна възраст Сен-Санс свири в казиното на Dieppe (Диеп – град в Северозападна Франция, в Нормандия) във връзка със свой собствен юбилей – 75 години на сцената като пианист!

Тук няма да изброявам всичките творби на Камий Сен-Санс, но нека спомена само жанровете, в които той твори (някои заглавия давам на български език, други на френски или немски езици):

Произведения за пиано, за пиано само на лява ръка, за четири ръце, за две пиана,

Произведения за пиано и оркестър (текст на немски език):

Други произведения за пиано и оркестър

Произведения за орган

Произведения за орган и хармониум

Произведения за хармониум

Произведения за хармониум и пиано

Произведения за цигулка

Концерти за цигулка и оркестър, други произведения за цигулка и оркестър

Произведения за чело и пиано, за чело и оркестър

Произведения за други солови инструменти, както и за такива с оркестър: флейта, валдхорна, обой, фагот и други.

Други произведения за солов инструмент и съпровод (примери на немски език):

  • Tarantelle für Flöte, Klarinette und Orchester op. 6 (Orchesterfassung, 1879)
  • Fantaisie für Harfe a-moll op. 95
  • Cavatine für Tenorposaune und Klavier op. 144
  • Morceau de concert für Harfe und Orchester G-Dur op. 154 (1918)
  • Cyprès et Lauriers für Orgel und Orchester op. 156 (1919)
  • Prière [Gebet] für Violoncello und Orgel op. 158 (1919)
  • Sonate für Oboe und Klavier D-Dur op. 166 (1921)
  • Sonate für Klarinette und Klavier Es-Dur op. 167 (1921)
  • Sonate für Fagott und Klavier G-Dur op. 168 (1921)

Песни, кантати, произведения за глас и оркестър

Хорови произведения, други вокални творби

Камерна музика: триа, квартети, квинтети, други състави

Произведения за симфоничен оркестър

Симфонии (изброявам от източник на немски език)

Други произведения за симфоничен оркестър

Произведения за духов оркестър

Oпери, балети, други сценични творби 

Oпери (цитирам от източник на френски език):

Frédégonde

  • Le Timbre d’Argent (1865)
  • La Princesse jaune op. 30 (1872)
  • Samson et Dalila op. 47 (1877)
  • Étienne Marcel (1879)
  • Henry VIII (1883)
  • Proserpine (1887)
  • Phryné (1893)
  • Les Barbares (1901)
  • Hélène (1903)
  • L’Ancêtre (1906)

Кантатно-ораториални произведения, от които Коледната оратория „Oratorio de Noël“, опус12, завършена през 1858 г. има особено голяма популярност. По своята лирична, съзерцателна природа, която се подчертава от камерното музикално изпълнение на оркестъра, простата хорова партитура и използването на арфата, същата добива скоро след първото си изпълнение голяма известност. Тя трудно може да се сравни с тържествената барокова Коледна оратория на Йохан Себастиан Бах, но въпреки това все по-често се изпълнява като алтернатива в коледната църковна музика.

(край на цитата)

Както виждаме, Камий Сен-Санс твори във всички жанрове – опери, симфонии, симфонични поеми, камерни и вокални творби, виртуозни концертни опуси, изпълнени с блясък, виталитет и фантазия.

Сред най-известните творби на Сен-Санс, редом с операта „Самсон и Далила”, Третата симфония (с орган), симфоничната поема „Танц на смъртта”, Концертът за пиано № 2, Първият виолончелов концерт,  „Хабанера, интродукция и рондо капричиозо” за цигулка, е и „КАРНАВАЛ НА ЖИВОТНИТЕ”.

Идеята за „Голяма зоологическа фантазия” възниква още в началото на 60-те години,  когато младият Сен-Санс, преподавател в школата на Нидермайер „École de Musique Classique et Religieuse“, обещава на своите студенти шеговита творба. Но тя се ражда едва след повече от две десетилетия – през февруари 1886, когато вече прочутият композитор и пианист, за да отпочине след изморително турне из Германия, се уединява в малко австрийско селце и за няколко дни написва фантазията. И това е било сюрприз за блестящия френски виолончелист Шарл Лебук за предстоящото му участие в карнавален концерт.  Изпълненият от него „Лебед” веднага се превърнал в една от най-популярните пиеси на Сен-Санс, преработвана за всички инструменти и превърната в ненадминатия балетен шедьовър „Умиращият лебед” от знаменития хореограф Михаил Фокин за голямата руска балерина на 20-и век Анна Павлова.

Премиерното изпълнение на „Карнавал на животните” става в тесен кръг още на 9 март 1886 г., на 2 април фантазията отново прозвучава в салона на прочутата френска певица Полин Виардо (18211910), спецално за посещението на Ференц Лист в Париж (за Полин Виардо Сен-Санс написва ролята на Далила в операта си „Самсон и Далила”). Тъй като авторът забранява публикуването на „несериозната” творба, партитурата е издадена от музикалното издателство „Дюран“ едва след смъртта му през 1921 г.

Няколко думи за Полин Виардо: Полин Виардо (на френски: Pauline Viardot) е френска оперна певицамецосопран, родена в семейство на испански музиканти. Известна е още под имената Полин Виардо-Гарсия и Полин Гарсия-Виардо. С прекрасния си глас и особено с впечатляващите си драматични изпълнения тя спечелва уважението и възхищението на много от композиторите на своето време – Михаил ГлинкаДжакомо МайерберЕктор БерлиозРихард ВагнерШарл ГуноКамий Сен-СансЙоханес Брамс. Някои от тях пишат роли за нея, други ѝ посвещават свои произведения. Полин Виардо има една от най-вълнуващите музикални кариери на своето време.

Първото публично изпълнение на „Карнавал на животните“ е на 25 февруари 1922 г. на прочутите концерти на оркестъра на Едуард Колон.

Трябва да се подчертае, че тази творба на Сен-Санс е широко известна и в България. Аз лично си спомням, че още от дете съм я слушал по Радио София, също така при редица концерти от различни състави в София и в Габрово (по-късно и тук в Германия) и винаги съм оставал дълбоко впечатлен от таланта и хрумването на Сен-Санс да създаде такава специална творба, която е особено подходяща да заинтересува всякакъв тип слушатели, но особено деца. В това отношение заслугата на Сен-Санс за музикалното възпитание на децата е може би без подобен пример при друг композитор.

Спомням си много добре, че преди 5-6 години по време на Дните на камерна музика в Габрово през м. септември оркестранти от Камерния оркестър в Габрово изпълниха този „Карнавал на животните“ една сутрин на открито в центъра на града, при което диригентът на оркестъра Иван Стоянов подробно обясняваше пред събралите се стотици граждани, при които имаше и много деца, отделните части на творбата, след което тези части бяха изпълнявани от оркестрантите. Една много подходяща инициатива на Иван Стоянов – респект!

Но това не е само в Габрово – през годината 2015 в София е издадена специална книжка за деца, посветена на творбата, заедно с компактдиск към същата. Цитирам съответна информация:

Карнавалът на животните: Разкази по музика на Камий Сен-Сан + CD

Автор: Марко Зимса

Издателство: Емас

Издание: Твърда корица

Брой страници: 32

В музикалната джунгла с “Карнавалът на животните”
Нова звукова книга от Марко Зимса у нас


25 август 2015

Петя Славова

След като малките читатели бяха срещнати с музикалнити книги “Лебедово езеро”, “Вълшебната флейта”, “Годишните времена”, идва ред и на “Карнавалът на животните”.

Много веселие и изненади из шарения животински свят ще ни покаже австрийският писател, режисьор и актьор Марко Зимса, чиито интересни обяснения съпътстват музиката на приложеното аудио-CD. А пък вълшебните илюстрации са дело на талантливата Дорис Айзенбургер.

Композиторът романтик Камий Сен-Санс създава тази фантазия за оркестър уж на шега, като подарък за учениците си. За да не нарани реномето му на „сериозен“ музикант, Сен-Санс забранява творението му да се публикува и изпълнява докато е жив. Но след смъртта му „Карнавалът“ излиза на бял свят и се превръща в едно от най-знаменитите музикални произведения на всички времена. И нищо чудно – сюитата, състояща се от четиринадесет части, е закачлива, неочаквана, разнообразна, а и Камий Сен-Санс искрено се е забавлявал докато е творил и е вложил солидна доза хумор и намигвания към други композитори.

В „Карнавалът на животните“ ще чуем мощния рев на гордите лъвове, тромавите стъпки на гигантските слонове, шумния скандал на кокошките, много, много бавния танц „Канкан“ на костенурките, дивия магарешки хор… И, разбира се, прочутия грациозен „Лебед“ – единствената част от сюитата, която Сен-Санс е разрешил приживе да бъде представена пред обществото. В изобразяването на животните се включват пиано, цигулка, виола, контрабас, виолончело, флейта, кларинет, глокеншпил и ксилофон. Но кой инструмент какво участие има? Как Сен-Санс се шегува с колегите си музиканти? Всичко това, а и още много, обяснява Марко Зимса на малките си слушатели на аудио-CD, включено към книгата.

Вече над 25 години Марко Зимса представя на децата по един иновативен начин известни произведения от класическата, а впоследствие и от съвременната музика. Но той търси все нови и нови начини да събуди интерес сред малката аудитория не само чрез музика. Той вмъква театрални сцени, танц, приказка с участието и на самите деца. По този раздвижен, интерактивен начин, докосва детските сърца с усещането за класическа музика. „Вълшебната флейта“, „Лебедово езеро“, „Годишните времена“ и „Сън в лятна нощ“ са само някои от многобройните му проекти.

През 1999 г. по идея на австрийско издателство за децата се появява и първата книга, базирана на предствленията му. Оттогава насам Марко Зимса редовно разработва книги, придружени със CD и изящни илюстрации. Издал е над 25 книги, както за класическа музика, така и картинни книги за деца. Удостоен е с куп награди, а някои от книгите му са одобрени дори за учебни помагала в Германия.

(край на цитата)

След този сравнително дълъг увод преминавам към биографични и други данни за Камий Сен-Санс, чиято 100-годишнина от смъртта му през 1921 г. се навърши вчера на 16 декември 2021 г.

Камий Сен-Санс (на френски: Charles Camille Saint-Saëns), пълно име Шарл Камий Сен-Санс, роден на 9 октомври 1835 г. в Париж, починал на 16 декември 1921 г. в Алжир, е френски пианист, диригент, органист, музиколог, учител по музика и композитор от периода на романтизма. Той е най-известен със своята “голяма зоологическа фантазия “Карнавал на животните“ и операта „Самсон и Далила“.

Музикалният талант на Камий Сен-Санс е насърчаван от ранна възраст от майка му и пралеля му. На три години се научава да чете, на шест пише първите си композиции, а когато е на единадесет – изнася първия си публичен концерт през 1846 г. в „Salle Pleyel“ в Париж. Някои съвременници го третират като „новият Моцарт“. На 16 години вече е студент в Парижкия университет, а на 15 вече е композирал симфонията си в ла мажор.

Завършва Парижката консерватория през 1848 г., като учи при Камил Стамати (пиано), Франсоа Беноа (орган) и Жак-Фромантал Халеви (композиция). Работи като органист от 1852 до 1877 г., като преподава пиано в школата на Луи Нидермайер (1861–1865 г.). През 1852 г. става органист в църквата „Saint-Séverin“ в Париж. През тази година той се запознава с Ференц Лист, който оказва особено трайно влияние върху него в музикално отношение.

Ранно творчество

Сен-Санс прави своя музикален дебют като композитор през 1853 г., когато е изпълнена първата му симфония, и през 1857 г. с втората си, която получава признание от критиката.

През 1854 г. се премества като органист в църквната „Église Saint-Merri“, през 1858 г. в „Madeleine“, но се отказва от тази позиция през 1877 г., за да се посвети на композиционното творчество. От 1861 до 1865 г. преподава пиано в „École Niedermeyer de Paris“, където Габриел Форе е един от неговите ученици.

През 1865 г. Сен-Сансе написва операта „Le Timbre d’Argent“, която, подобно на „Étienne Marcel“, не е много успешна. През 1872 г. композира вече почти неизвестната сега опера „Жълтата принцеса“. Операта „Самсон и Далила“ е написана през годините от 1868 до 1877 г. и има премиера във Ваймар през 1877 г. Френската премиера е в Руан през 1890 г., а операта е изпълнена за първи път в Париж през 1892 г.

Сен-Санс има много по-голям успех, отколкото с оперите си със своите симфонични поеми „Le Rouet d’Omphale“ (1872), „Phaéton“ (1873), „Danse macabre“ (1875), в които въвежда ксилофона в симфоничната музика и „La Jeunesse d’Hercule“ (1877).

Коледната оратория „Oratorio de Noël“, опус12, завършена през 1858 г., също се радва на голяма популярност в Германия от няколко години. По своята лирична, съзерцателна природа, която се подчертава от камерното музикално изпълнение на оркестъра, простата хорова партитура и използването на арфата, същата добива скоро след първото си изпълнение голяма известност. Тя трудно може да се сравни с тържествената барокова Коледна оратория на Йохан Себастиан Бах, но въпреки това все по-често се изпълнява като алтернатива в коледната църковна музика.

След френско-пруската война Камий Сен-Санс води кампания за национална френска музика през 1871 г. и основава „Société Nationale de Musique“ заедно със Цезар Франк (1822-1990).

През следващите години Сен-Санс предприема множество артистични пътувания и работи не само като композитор и пианист, но и чрез писане на есета на музикални теми.

Късно творчество

След като дълго време Сен-Санс остава ерген, той се оженва през 1875 г., когато е на 40 години, за 19-годишната Мари-Лор Трюфо от Льо Като-Камбрезис, която е дъщеря на индустриалец. Бракът е нещастен – двамата им синове умират през 1878 г.

Камий Сен-Санс напуска съпругата си през 1881 г. и се премества да живее при майка си. През 1877 г. получава 100 000 франка от мецената Алберт Либон, на когото Сен-Санс посвещава своя „Реквием“ през 1878 г.

През 1880-те години Сен-Санс е смятан за най-великия музикант на страната, избран е в „Академията за изящни изкуства“ през 1881 г., и за „Офицер на Почетния легион“ през 1884 г., а през 1913 г. получава „Големия кръст на Почетния легион“.

През последните години от живота си той пътува много из Северна Африка и Америка, а на 80-годишна възраст прави успешно турне в САЩ. Сен-Санс се бори срещу влиянието на немската музика върху френската и особено култа около Рихард Вагнер и Арнолд Шьонберг.

На 86-годишна възраст Сен-Санс свири в казиното на Dieppe (Диеп – град в Северозападна Франция, в Нормандия) във връзка със 75 години на сцената като пианист.

Въпреки това славата на Сен-Санс избледнява във Франция, където е смятан за старомоден. Макар че той се застъпва за прогресивна френска симфонична музика, творбите му остават доста консервативни. Основно изключение е късната му творба „Le Carnaval des Animaux“ (Карнавал на животните) от 1886 г., която се откроява от съвременната музика с описателния си характер.

През 1908 г. за първи път той композира специална партитура за филма „Убийството на херцога на Гиз“.

Към най-известните композиции на Сен-Санс се включва несъмнено и Симфония № 3 в до минор – „симфонията за орган“, която получава световно одобрение и която има „Dies irae“ за основна тема. (Нека на това място отбележа, че лично за мен това е едно от най-любимите ми симфонични прозведения, именно поради прекрасната партия на органа в тази знаменита творба).

Особено впечатлителната трета част – Maestoso – на тази симфония вдъхновява дуото „Scott Fitzgerald & Yvonne Keeley“ (Скот Фицджералд и Ивон Кийли) за една адаптация в стил „Reggae“ под названието „I Had Words“, която получава значителен успех в чарт-класациите през 1978 г.

Някои от концертите за пиано и оркестър на Камий Сен-Санс (той е написал пет такива, особено вторият, четвъртият и петият) все още са сред по-известните му творения днес. Неговият Първи концерт за виолончело в ла минор се счита за задължителна пиеса за всеки солист на виолончело.

Оркестровите инструментации на Сен-Санс понякога се характеризират със странни, почти експериментални звукови пейзажи. Например той предписва партия на пиано за четири ръце във финалната част на гореспоменатата органна симфония, а в своя клавирен квинтет изисква и използването на контрабас във финалната част.

Камий Сен-Санс умира при пътуване до Алжир на 16 декември 1921 г. и тленните му останки са пренесени в Париж, където е погребан в гробището Монпарнас.

Сен-Санс е член на Френския музикален институт, почетен доктор на Университета в Кеймбридж, почетен член на Петербургското отделение на Руското музикално общество (1909).

Цитирам списък на оперните творби на Камий Сен-Санс:

  • „Жълтата принцеса“ (La Princesse Jaune) (1872)
  • „Сребърното звънче“ (Le Timbre d’Argent) (1877)
  • „Самсон и Далила“, (Samson et Dalila), (1877, Ваймар)
  • „Етиен Марсел“ (Étienne Marcel) (1879)
  • „Хенрих VIII“ (Henry VIII) (1883)
  • „Прозерпина“ (Proserpine) (1887)
  • „Асканио“ (Ascanio) (1890)
  • „Фрина“ (Phryné), (1893)
  • „Фредегонда“ (Frédégonde) (1895)
  • „Варвари“ (Les Barbares) (1901)
  • „Андромаха“
  • „Елена“ (Hélène/La creation d’Helene) (1904)
  • „Родоначалникът“ (L’Ancêtre) (1906)
  • Déjanire (1911)
  • „Монако и Париж“ (1911)

(край на цитата)

Както стана въпрос по-горе, от всички тия 15 опери най-голямо значение и известност има „Самсон и Далила“ от 1877 г., премиера във Ваймар в Германия.

Ще дам повече подробности за тази опера:

„Сасон и Далила“ („Samson et Dalila“) е френска опера от Камий Сен-Санс по либрето на Фердинанд Лемер. Операта е свързана и с жанра на ораториалната музика, както в драматургичната си, така и в музикална концепция. Произведението е забранено във Франция от зараждащата се Трета република в контекста на антиклерикализма, поради което премиерата на операта (на немски език и по инициатива на Ференц Лист) става в „Theatre de la Cour grand ducal“ във Ваймар / Германия, на 2 декември 1877 г., дирижирана от Едуард Ласен.

Базирана на библейския епизод за съблазняването на Самсон от Далила, това е единствената опера на Сен-Санс, която в момента е в репертоара на световните оперни театри. Останалите 14 други лирически шедьоври на композитора обикновено се изпълняват и записват много рядко или дори напълно са забравени. От друга страна стотици оперни театри извън Франция редовно представят „Самсон и Далила“, особено Метрополитън опера в Ню Йорк.

Относно библейския разказ

Сюжетът на операта е взет от „Книгата на съдиите“, глави от 13 до 16. След напускането на Египет по времето на Исус, народът на Израел имигрира в Палестина. Въпреки първата заповед той отново се предава на политеизма и се покланя на ханаанските богове заедно с Яхве. За наказание този народ пада под игото на филистимците.

Появата на легендарния Самсон бележи повратна точка. Самсон е обещан на безплодната си майка от ангел и е обявен за освободител на народа и като посветено същество, което няма право да подстригва косата си. Като самотен боец, Самсон често е бил в традицията на героите от гръцката митология и подобно на Херакъл притежава свръхчовешки сили. Характерът му се смята за импулсивен и насилствен. Според „Книгата на Съдиите“, неговата противница и съблазнителка Далила, която отмъква тайната му от него и причинява краха му, е алчна жена, която действа от името на филистимските принцове.

След дните на Самсон народът на Израел продължава да воюва с филистимците, които според Библията са победени само при цар Давид.

Роли в операта „Самсон и Далила“:

  • Далила — сопран или мецосопран
  • Самсон — тенор
  • Върховен жрец от Дагон — баритон
  • Абемелех, сатрап от Газа — бас
  • Един стар евреин — бас
  • Филистимски вестител — тенор
  • Първи филистимец — тенор
  • Втори филистимец — бас

(край на цитата)

Цитирам още важни подробности относно операта „Самсон и Далила“:

Сен-Санс започва да работи върху „Самсон и Далила“ през 1867 г. с намерението да напише оратория. Но неговият либретист Фердинанд Лемер го убеждава в театралния потенциал на творбата.

Ференц Лист предлага на Сен-Санс да постави операта си във Ваймар, където той работи като музикален директор на космополитния, прогресивен и силно музикален двор на Великия херцог. Световната премиера на операта „Самсон и Далила“ (с либрето в немски превод) става във ваймарския „Grossherzogliches Theater“ (сега Германският национален театър във Ваймар) на 2 декември 1877 г.

В писмо от 20 януари 1882 г. до мадам Ш. Тардийо Ференц Лист пише: „Любовни сцени по библейски сюжет в театъра ме шокират, с изключение на “Далила” от нашия прекрасен и доблестен приятел Сен-Санс, който написа великолепен любовен дует и между другото е съвършенен, защото Далила и Самсон трябва да са луди от любов, докато в оперите “Магдалена” и “Иродиада” на Жюл Масне това е просто театрална конвенция“.

(край на цитата)

Във Франция обаче операта „Самсон и Далила“, написана на библейска тема, има големи проблеми с постановката. В самото начало един път певицата Полин Виардо дори прави частно представление в къщата си, за да заинтересува режисьора на Парижката опера. Придружени от самия Сен-Санс, общите им усилия са неуспешни. Всъщност операта се изнася във Франция едва през 1890 г. – до премиерата само на сцената на провинциален Руан. По това време Полин Виардо, която се бори за тази постановка и за която всъщност е написана тази творба и на която е посветена, се оказва твърде стара, за да изпълни ролята на Далила. Парижката премиера, в подготовката на която участва самият композитор, става на 23 ноември 1892 г. в Гранд опера (диригент Едуард Колон). Той дирижира и руската премиера на операта, която се състои в Санкт Петербург през 1893 година.

В Лондон постановката на операта „Самсон и Далила“ е възпрепятствана от лорд Робърт Уин Карингтън, министър на домакинството, но въпреки това е изпълнена под формата на оратория, както първоначално е замислил авторът.

……

Цитирам състава на солистите при премиерата на операта „Самсон и Далила“ на 2 декември 1877 г. във Ваймар (източник на испански език):

Personajes

PersonajeTesituraElenco del estreno, 2 de diciembre de 1877
(Director: Eduard Lassen)​
SansóntenorFranz Ferenczy
DalilamezzosopranoAuguste von Müller
Sumo Sacerdote de DagónbarítonoHans von Milde
Abimelec, sátrapa de GazabajoDengler
Primer filisteotenorKarl Knopp
Segundo filisteobajoFelix Schmidt
Mensajero filisteotenorWiniker
Viejo JudíobajoAdolf Hennig
Hebreos y filisteos

(край на цитата)

Цитирам подробна дискография за операта „Самсон и Далила“ (източник на испански език):

Discografía

AñoElenco: Sansón,
Dalila,
Sumo Sacerdote de Dagón,
Abimelec)
Director,
Teatro de ópera y orquesta
Sello discográfico
1936René Maison,
Gertrud Pålson-Wettergren,
Ezio Pinza,
John Gurney
Maurice Abravanel,
Orquesta y coro de la Metropolitan Opera
(Grabación en vivo para la radio de 26 de diciembre de 1936 que posteriormente se ha lanzado en CD.)
CD: Guild
Cat: 2273
1941René Maison,
Risë Stevens,
Leonard Warren,
Norman Cordon
Wilfrid Pelletier,
Orquesta y coro de la Metropolitan Opera
(Grabación en vivo para la radio de 13 de diciembre de 1941 que posteriormente se ha lanzado en CD.)
CD: Omega Opera Archive
1946José Luccioni,
Hélène Bouvier,
Paul Cabanel,
Charles Cambon
Louis Fourestier,
Orquesta y coro de la´Ópera de París
(La primera grabación de estudio y la primera de la ópera lanzada comercialmente.)
CD: Naxos
Cat: 8.110063-64
1948José Luccioni,
Susanne Lefort,
Pierre Nougaro,
Ernest Mestrallet
Eugène Bigot,
Orquesta y coro del Gran Teatro de Ginebra
CD: Malibran Music
Cat: MR502
1948Lorenz Fehenberger,
Res Fischer,
Fred Destal,
Max Eibel
Hans Altman,
Orquesta y coro de la Radiodifusión Bávara
CD: Walhall
Cat: WLCD 0040
1949Ramón Vinay,
Risë Stevens,
Robert Merrill,
Osie Hawkins
Emil Cooper,
Orquesta y coro de la Metropolitan Opera
(Grabación en vivo para la radio de 26de noviembre de 1949 que posteriormente se ha lanzado en CD.)
CD: Omega Opera Archive
1953Ramón Vinay,
Risë Stevens,
Sigurd Björling,
Norman Scott
Fausto Cleva,
Orquesta y coro de la Metropolitan Opera
(Grabación en vivo para la radio de 14 de marzo de 1953 que posteriormente se ha lanzado en CD.)
CD: Omega Opera Archive
1954Jan Peerce,
Risë Stevens,
Robert Merrill
Robert Shaw,
Orquesta Sinfónica de la NBC y la Coral Robert Shaw
CD: RCA Victor
Cat: LM 1848
1955Ramón Vinay,
Ebe Stignani,
Antonio Manca-Serra,
Giovanni Amodeo
Fritz Rieger,
Orquesta y coro del Teatro de San Carlos
CD: Bongiovanni
CAT: HOCO 31
1956Set Svanholm,
Blanche Thebom,
Sigurd Björling
Herbert Sandberg,
Orquesta y Coro de la Real Ópera de Suecia
CD: Caprice
CAT: CAP 22054
1958Mario Del Monaco,
Rise Stevens,
Dir. Fausto Cleva
Orquesta y Coro del Metropolitan Opera House de New York.
CD: Myto- Naxos recording
1959Mario Del Monaco,
Jean Madeira,
Dir. Francesco Molinari-Pradelli
Orquesta y Coro del Teatro San Carlo Di Napoli.
1963Jon Vickers,
Rita Gorr,
Ernest Blanc,
Anton Diakov
Georges Prêtre,
Orquesta del Teatro Nacional de la Ópera de París
CD: EMI classics
1964Jon Vickers,
Oralia Domínguez,
Ernest Blanc,
Henk Driessen
Jean Fournet,
Orquesta Sinfónica de la Radio de los Países Bajos
CD: Opera D’oro
1970Richard Cassily,
Shirley Verrett,
Robert Massard,
Giovanni Foiani
Georges Prêtre,
Orquesta del Teatro de La Scala
CD: Opera D’oro
1982Jon Vickers,
Shirley Verrett,
Jonathan Summers,
John Tomlinson
Sir Colin Davis,
Orquesta y coro de la Royal Opera House
DVD: Kultur Video
Cat: 032031 00109 1
1989José Carreras,
Agnes Baltsa,
Jonathan Summers,
Simon Estes
Sir Colin Davis,
Orquesta sinfónica y coro de la Radio Bávara
CD: Philips
1991Plácido Domingo,
Waltraud Meier,
Alain Fondary,
Jean-Philippe Courtis
Myung-whun Chung,
Orquesta y coro de la Ópera de la Bastilla
CD: EMI Classics
Cat: 54470-2
1998Plácido Domingo,
Olga Borodina,
Sergei Leiferkus,
Richard Paul Fink
James Levine,
Orquesta y coro de la Metropolitan Opera
DVD: Deutsche Grammophon
Cat: 00440 073 0599
2007Clifton Forbis,
Denyce Graves,
Greer Grimsley,
Philip Skinner
Karen Keltner,
Orquesta Sinfónica de San Diego y Coro de la ópera de San Diego
CD: Premiere Opera Ltd
CAT: CDNO 2793-2
  • Nota: “Cat:” es la abrviatura de número de catálogo de la discográfica cuando está disponible.

(край на цитата)

Както се вижда от горната дискография, българският бас Антон Дяков взема участие в ролята на Абимелех при постановката и записа на „Самсон и Далила“ през 1963 г. в Парижката опера.

Ще завърша тази статия като цитирам още една селективна дискография на операта „Самсон и Далила“, както и някои от нейните премиери на определени сцени (източник на немски език):

Selektive Diskographie 

CD:

…….

DVD:

Andere Premieren

(край на цитата)

Искам накрая да отбележа, че операта „Самсон и Далила“ от Камий Сен-Санс е представяна успешно и в България – съгласно справка в книгата „Български музикален театър 1890-2010“, издадена в София през 2015 г., това е станало в София, Пловдив и Русе съответно така: в София през годините 1924 и 1993, в Пловдив през 1964 г. и в Русе – през 1968 г.

Нека днес на 17 декември 2021 г. почетем 100 години от смъртта на големия френски пианист, диригент, органист, музиколог, учител по музика и композитор от периода на романтизма – Камий Сен-Санс, които се навършиха вчера на 16 декември.

Камий Сен-Санс е един от най-известните световни композитори с творчество в почти всички жанрове на музикалното изкуство.

Мир на праха му!

……

Изпълнения след статията:

Saint-Saens: Symphony No. 3 “Organ” – Finale (Auckland Symphony Orchestra) 

Saint-Saens – Symphony no. 3 – “Organ” – Finale, performed by the Auckland Symphony Orchestra conducted by Peter Thomas, with Timothy Noon on the Organ. From the concert “Organ Symphony” recorded November 2012 at the Auckland Town Hall.

´´´´

Камиль Сен – Санс. Аквариум из сюиты “Карнавал животных”

….

Saint-Saëns: Der Schwan ∙ hr-Sinfonieorchester ∙ Gautier Capuçon ∙ Alain Altinoglu

Camille Saint-Saëns: Der Karneval der Tiere – Der Schwan ∙ hr-Sinfonieorchester – Frankfurt Radio Symphony ∙ Gautier Capuçon, Violoncello ∙ Alain Altinoglu, Dirigent ∙ hr-Sinfoniekonzert ∙ Alte Oper Frankfurt, 14. Februar 2020 ∙

´´´´

Saint-Saëns: 1. Cellokonzert ∙ hr-Sinfonieorchester ∙ Bruno Philippe ∙ Christoph Eschenbach

Camille Saint-Saëns: 1. Cellokonzert a-Moll op. 33 ∙ Allegro non troppo – Allegro molto – Tempo I – Allegretto con moto – Tempo I – Un peu moins vite – Più allegro comme le premier mouvement – Molto allegro hr-Sinfonieorchester – Frankfurt Radio Symphony ∙ Bruno Philippe, Violoncello ∙ Christoph Eschenbach, Dirigent ∙ Auftakt ∙ hr-Sendesaal Frankfurt, 17. September 2020 ∙

´´´´

Saint Saens: “Samson et Dalila”:”Mon coeur s’ouvre a ta voix”- Olga Borodina, Placido Domingo

´´´´

Mon cœur s’ouvre à ta voix – ELENI VOUDOURAKI/JOSÉ CURA

“Mon cœur s’ouvre à ta voix” from the opera SAMSON ET DALILA by Camille Saint-Saëns. Eleni Voudouraki, mezzo-soprano Jose Cura, tenor and conductor 22 November 2019 Christmas Theatre Athens, Hellas/Greece

……

SAMSON ET DALILA | TRAILER | CAMILLE SAINT-SAËNS | MET IM KINO | 20. Oktober 2018

„Mon coeur s’ouvre à ta voix“ – „Mein Herz öffnet sich Deiner Stimme“, ist wohl eine der schönsten Mezzo-Arien, die je komponiert wurde und die darüber hinweg täuscht, was für eine teuflische Frau die biblische Figur Dalila war. Heimtückisch entriss sie Samson sein Geheimnis und brachte ihn damit zu Fall Samson et Dalila ist die einzige der 13 Opern von Saint-Saëns, die sich auf der Bühne durchsetzen konnte. Ihr Auftritt, Elīna Garanča! Dirigent Sir Mark Elder

…..