Немският тенор Рудолф Шок, който се помина на днешния ден преди 35 години
Драги приятели на оперната и оперетна музика, днес на 13 ноември 2021 г. се навършват 35 години от смъртта на един от най-големите лирични тенори през миналия век, може би най-добрият от групата им в Германия, незабравимият тук Рудолф Шок (Rudolf Schock), оставил незаличими спомени сред милиони музикални любители особено през втората половина на века.
Аз писах на 4 септември 2015 г. кратка статия за него, когато се навършиха 100 години от рождението му, но през изтеклите 6 години оттотава моите ФБ-приятели и читатели се увеличиха значително, така че е необходимо наново да пиша за него, като разширя онова, което съм писал през 2015 г.
След края на Втората световна война, когато постепенно Германия се връща към нормален живот в областта на музикалното изкуство, когато се възстановяват редица музикални фестивали и се откриват нови оперни театри, особено добрите певци, които имат влечение и към оперетната музика, стават все по-популярни и търсени в различни театри. Рудолф Шок е мултиталант, както ще видим после от биографията и развитието на кариерата му, той има еднакво добри успехи както в оперния жанр, така също и в оперетния, в заснемането на музикални записи и в участието си в различни филми, главно музикални.
С развитието на телевизията Рудолф Шок става един от любимите певци, които са канени в тв-предавания от най-различно естество – забавни, образователни, състезателни. Още когато дойдох тук през 1974 г., Рудолф Шок беше един от певците, които редовно виждах по телевизионните екрани, заедно с такива, като Анелизе Ротенбергер, Петер Александер, Гюнтер Вевел и редица други. Неговите участия извън Германия бяха също добре познати на любителите на музиката – в Австрия, както във Виенската държавна опера, където той беше един от първите редовни гости след края на Втората световна война, на Фестивалите в Залцбург и Единбург, по-късно на редица концертни турнета по целия свят, чак до Австралия и Америка (Канада и САЩ). Рудолф Шок е първият немски певец, който през 1948 г. е ангажиран след войната в Ковънт Гардън в Лондон.
След една блестяща кариера в толкова различни области Рудолф Шок се помина на 13 ноември 1986 г. от сърдечно заболяване. През предните години му се случиха редица семейни трагедии (смъртта на майка му, заболяването на дъщеря му от рак през 1980 г. и смъртта й през 1983 г., както и сърдечния инфаркт, който самият той беше прекарал през 1969 г.
Сега ще се спра подробно на биографията и кариерата на артиста.
Рудолф Шок (Rudolf Schock) е немски оперен и оперетен певец, лиричен тенор и изявен изпълнител на песенен репертоар, роден на 4 септември 1915 г. в Дуисбург, починал на 13 ноември 1986 г. в Дюрен. Той израства в музикална фамилия на обикновени работници в квартала Ванхаймерорт на Дуисбург и още от малък пее в различни хорове и заедно с членове на фамилията си при домашни концерти. След ранната смърт на баща му (пристанищен работник) през 1923 г., той и неговите четирима братя и сестри подпомагат финансово майка си чрез участието си като певци при различни празници и чествания в заведения, пеейки народни песни или оперетни мелодии. По-късно всички негови братя и сестри стават професионални певци.
Още като аматьор през 1932 г. Рудолф Шок и неговата сестра Елфриде са приети в оперния хор на Градския театър в Дуисбург, скоро след което той получава и малки солови роли, особено след като започва да взема уроци по вокално изкуство при проф. Пилкен в Кьолн.
През 1936 г. Рудолф Шок е приет като първи тенор в хора на Фестивалния ансамбъл в Байройт. Това може да се смята фактически за началото на неговата 50-годишна кариера. В Байройт той среща между другото героичния тенор Лауренц Хофер, който става негов учител и го обучава чак до 50-те години.
През 1937 г. той получава първия си договор за солов ангажимент в Градския театър в Брауншвайг. Там се запознава с танцьорката Гизела Берендс (Gisela Behrends), за която се оженва през 1940 г. Бракът трае чак до смъртта на Рудолф Шок, от него се раждат две дъщери – Изолде и Дагмар.
Скоро след сватбата Рудолф Шок получава също договори за вечерни гастроли във Виенската държавна опера и Берлинската градска опера (днес „Дойче Опер Берлин“). Кариерата му се прекъсва през 1939 г. след започване на Втората световна война, тъй като е призован за войник в редовете на немската армия и остава там до края на войната през 1945 г. В редки случаи участва в този период при гастроли във Виена и Берлин. Веднага след войната, докато музикалният живот в Германия не е още започнал, Рудолф Шок работи в началото като земеделски работник в областта Харц, за да спечели прехрана за фамилията си. По съвет на интенданта на Оперния театър в Хановер скоро той се завръща на оперната сцена и в концертната зала.
През 1947 г. Рудолф Шок е открит от звукозаписната индустрия и прави чак до смъртта си безброй записи за фирмата Electrola/EMI, а след 1963 г. – за BMG/ARIOLA (Eurodisc), които му донасят световна известност. През 1948 г. той е ангажиран като първи певец от Германия след войната в лондонския Ковънт Гардън. През кариерата си играе на редица оперни сцени, преди всичко във Виена и в Берлин, в Немската опера на Рейн (Дюселдорф/Дуисбург), в Хамбург, Мюнхен, на Фестивалите в Залцбург и Единбург.
Ето пълен списък на неговите изяви на сцената на Виенската държавна опера. Тук могат да се научат и главните роли, които е имал в репертоара си:
Titel des Werks | Rolle/Funktion der Person | Datum der ersten/letzten Vorstellung | Anzahl der Vorstellungen | |
---|---|---|---|---|
Ariadne auf Naxos | Bacchus | 05.01.1958–08.02.1959 | 4 mal | |
Ariadne auf Naxos | Der Tenor/Bacchus | 05.01.1958–01.02.1960 | 6 mal | |
Carmen | Don José | 28.03.1952–27.01.1957 | 8 mal | |
Der fliegende Holländer | Steuermann | 04.11.1952–20.11.1954 | 5 mal | |
Der Rosenkavalier | Ein Sänger | 03.09.1952–31.01.1956 | 5 mal | |
Die Entführung aus dem Serail | Belmonte | 21.03.1952–04.02.1960 | 19 mal | |
Die Fledermaus | Gabriel von Eisenstein | 31.12.1974–01.01.1976 | 4 mal | |
Die Meistersinger von Nürnberg | Walther von Stolzing | 24.01.1960 | 1 mal | |
Die Zauberflöte | Tamino | 10.03.1951–28.05.1960 | 24 mal | |
Don Carlo (Ital.) | Don Carlo | 29.05.1953–02.03.1958 | 6 mal | |
Don Carlo (Ital.) | Don Carlos | 16.06.1954–09.02.1955 | 2 mal | |
Don Giovanni | Don Ottavio | 18.12.1955–26.01.1960 | 9 mal | |
Eugen Onegin | Lenski | 07.03.1951–09.09.1953 | 4 mal | |
Fidelio | Jaquino | 01.06.1953–15.12.1957 | 14 mal | |
La Bohème | Rodolfo | 28.02.1956 | 1 mal | |
Les Contes d’Hoffmann | Hoffmann | 31.03.1952–07.01.1956 | 15 mal | |
Madama Butterfly | B.F. Pinkerton | 04.03.1951 | 1 mal | |
Manon | Chevalier Des Grieux | 24.03.1952–11.11.1952 | 2 mal | |
Manon Lescaut | Chevalier Renato Des Grieux | 17.02.1956–02.01.1958 | 11 mal | |
Penelope | Ercole | 12.11.1954–24.11.1954 | 3 mal | |
Rigoletto | Der Herzog von Mantua | 07.09.1952–07.02.1955 | 5 mal | |
Salome | Narraboth | 06.04.1952–16.01.1956 | 3 mal | |
Tosca | Mario Cavaradossi | 30.09.1953–20.02.1958 | 3 mal | |
Tristan und Isolde | Stimme des Seemanns | 16.02.1956–18.02.1956 | 2 mal |
(край на цитата)
През 1949 г. Рудолф Шок заминава на голямо турне в Австралия, после в Америка, Нидерландия и Белгия с програмата, предвидена за тенора Рихард Таубер, който е трябвало да пее на това турне, но е починал през 1948 г. През по-късните години на кариерата си едно от най-добрите постижения на Рудолф Шок се счита ролята му като Щолцинг в операта „Майсторите певци от Нюрнберг“ от Вагнер при Фестивала в Байройт през 1959 г.
Още през 50-те години той участва в редица музикални филми, между другото при филмирането на оперетата „Графиня Марица“ през 1958 г. Особена известност Рудолф Шок получава чрез участието си в ролята на тенора Рихард Таубер във филма „Du bist die Welt für mich“ („Ти си света за мен“). Също така през 1960 г. той играе в ролята на д-р Ото Зидлер при филмирането на оперетата „Im weißen Rößl“ от Ралф Бенацки, заедно с легендарния Петер Александер в ролята на Леополд Брандмайер. По-късно участва в редица оперети, предавани в тв-програми, като си сътрудничи тясно с оперетния композитор Роберт Щолц.
Тези негови „приключения“ в музиката от по-леки жанрове са доста критикувани като предателство спрямо неговото задължение към „сериозната“ музика. Самият Рудолф Шок обаче не е съгласен с такава оценка, той подчертава непрекъснато, че именно работата му като оперетен певец не пречи, а обратно – помага му като песенен и оперен певец с това, че привлича чрез изявите си в песни с фолклорен и оперетен характер да се спечелят нови приятели на музиката.
Успехите му във всички области на неговата дейност му дават право. През 1954 г. той получава във Виена титлата „Каммерзенгер“ за артистичните си постижения. През 1961 г. му е присъдена наградата „Goldene Electrola-Ring“. Именно за приноса му към разширяване популярността на „сериозната музика“ той получава особено ценната немска награда „Bundesverdienstkreuz am Bande 1. Klasse“. Родният му град Дуисбург го награждава за постиженията му с медала „Mercator-Medaille“ и след смъртта му една улица в града е наречена на негово име.
От началото на новия век, 15-20 години след смъртта на Рудолф Шок през 1986 г., независимо че вкуса на младата публика се променя, започва един ренесанс на интереса към неговите музикални записи от преди половин век. Например фирмата EMI преиздава преди известно време цялия си оперен репертоар с негово участие. По-малки фирми, като Relief и Walhall също дават възможност на нова генерация от оперни любители да се запознаят отчасти с радио- и телевизионните записи на изяви от 50-те години с участието на Рудолф Шок, като „Хофманови разкази“, „Кармен“, „Евгений Онегин“, „Разбойникът от Багдад“ (комична опера от Петер Корнелиус), „Капричио“ от Рихард Щраус, „Рейнско злато“ и „Лоенгрин“ от Вагнер, „Така правят всички“ от Моцарт, „Риголето“, „Тоска“ и други.
Това признание и интерес към живота и дейността на Рудолф Шок след смъртта му обясняват до голяма степен причината, той днес да бъде оценен като един от най-големите тенори през втората половина на 20-и век. Особено се подчертава от специализираната критика факта, че гласът му е имал много приятен, почти италиански тембър, както и чистите и интензивни високи тонове, а също и завладяващото звучене при „Mezzavoce“-пеене. При това идва и многостранността на музицирането и големия брой партии – около 75 роли на сцената и музикални записи. В началото на кариерата си Рудолф Шок е считан за типичен Моцартов тенор, но още в началото се налага като отличен тълкувател на лирични роли в опери от италиански и френски композитори, както и в някои опери от славянски автори.
Подчертава се особената му роля в интерпретирането и разпространението на немските фолклорни песни (т.н. „volkstümliches deutsches Kunstlied“). Рудолф Шок изнася стотици концерти с такова съдържание, при което сам определя програмата си. Редица диригенти, колеги и режисьори признават неговата естествена музикалност и музикален интелект, драматичните му способности и много висока професионална етика. Признава се способността му при солови концерти да се подготвя много солидно за всяка изява, да се концентрира напълно и да влага цялата си енергия както при репетиции, така и при изявите си, при което винаги да остава чужд на външни ефекти и лоши думи към колеги и други артисти. Бил е винаги готов да помага на колеги с по-малък опит.
Както стана въпрос в това изложение, Рудолф Шок участва активно при филмирането на редица опери, оперети и други произведения. Ето списък на тия филми (на немски език):
- 1951: Es geht nicht ohne Gisela
- 1953: Du bist die Welt für mich
- 1954: König der Manege
- 1954: An jedem Finger zehn
- 1955: Der fröhliche Wanderer
- 1956: Die Stimme der Sehnsucht
- 1957: Schön ist die Welt
- 1958: Das Dreimäderlhaus
- 1958: Gräfin Mariza
- 1958: Der Czardas-König
- 1960: Das große Wunschkonzert
- 1961: Musik aus aller Welt (TV)
- 1963: Berlin-Melodie (TV)
- 1964: Tiefland (TV)
- 1965: Der Zigeunerbaron (TV)
- 1965: Viktoria und ihr Husar (TV)
- 1966: Paris ist eine Reise wert (TV)
- 1966: Von uns – für Sie! (TV)
- 1967: Een avond in Wenen (TV)
- 1970: Die Zirkusprinzessin (TV)
- 1970: Luftsprünge – Episode: Der Kammersänger (TV-Serie)
- 1970: Giuditta – Freunde, das Leben ist lebenswert (TV)
- 1971: Glückspilze (TV)
- 1972: Komm, Zigan (TV)
- 1973: Maske in Blau (TV)
- 1979: Noch ‘ne Oper (TV)
(край на цитата)
Хубаво е, че в годината 1986, в която Рудолф Шок умира, излиза неговата автобиография „Ach, ich hab in meinem Herzen…“ („Ах, аз имам в сърцето си …“), за да могат днешните млади любители на оперното и оперетно изкуство да се запознаят с живота на този забележителен немски тенор, който с право се счита за един от най-добрите през втората половина на миналия век.
Във връзка със 100-годишнина от рождението на Рудолф Шок преди 6 години – на 4 септември 2015 г. медиите в Германия подчертават този юбилей и отделят място, за да припомнят делото му. Аз ще цитирам една статия от 1 септември, публикувана в портала на едно от големите издателства в Германия – WAZ (това издателство преди години издаваше редица вестници в България, като „Труд“, „24 часа“ и други):
WAZ (Westdeutsche Allgemeine Zeitung) Kultur
Ein Popstar der Nachkriegszeit: Rudolf Schock zum 100.
01.09.2015 г.
Aufgewachsen ist der berühmte Duisburger Sänger in Hochfeld an der Wörthstraße 38, die heute so aussieht. (Foto: Stephan Eickershoff Duisburg). Rudolf Schocks Vater war Hafenarbeiter, nach dessen frühem Tod musste Mutter Anna die fünf Kinder allein ernähren. Serie zum 100. Geburtstag des Sängers.
Filme, Schallplatten, Fernsehauftritte – Rudolf Schock war der bekannteste deutsche Tenor in der Nachkriegszeit und wurde verehrt wie ein Popstar. Eine Karriere, für die der am 4. September 1915 in Wahnheimerort geborene und in Hochfeld aufgewachsene Duisburger sehr hart hatte kämpfen müssen. Um seinen Weg bis zum Engagement am Duisburger Stadttheater geht es im ersten Teil unserer Serie zum 100. Geburtstag des Sängers. Kindheit und Jugend in Duisburg nehmen in seiner Autobiografie „Ach, ich hab in meinem Herzen…“, die im Jahr seines Todes 1986 erschienen ist, großen Raum ein. Die Schocks waren eine arme Familie, der Vater war Hafenarbeiter. Mutter Anna konnte nicht allen Kindern Schuhe kaufen, und die klauten schon mal Erbsen und Kohlen. Die erste Erinnerung an seinen Vater, dessen Vornamen er als viertes von fünf Kindern erhalten hatte, war ein Fronturlaub 1918. Da sang ihm der fremde Mann „Weißt du, wie viel Sternlein stehen?“ vor. Denn musikalisch waren die Schocks, auch die ältere Schwester Elfriede stand später auf der Bühne. Keine Lehrstelle in Aussicht. Geld war knapp, aber Rudolf Schock erinnert sich an Wanderungen, bei denen viel gesungen wurde, an Schwimmen im Rhein, an Sonntagnachmittage mit Rodonkuchen und der singenden Tante Auguste, an die erste Schallplatte, die die „besser gestellte“ Tante Emma auf dem Grammophon spielte, und den ersten „Auftritt“ mit Geschwistern in der Kneipe Rosskothen an der Wanheimerstraße – Treffpunkt des Gesangsvereins, dem der Vater ebenso angehörte wie der Kommunistischen Partei.
Sein früher Tod 1923 hinterließ die Familie noch ärmer, die Mutter ging putzen. Rudi spielte Fußball und war im Schwimmverein, aber an eine höhere Schulbildung für den guten Schüler war nicht zu denken.Unerwartet schwierig war es auch, eine Lehrstelle zu finden, denn die Noten war zwar gut genug für eine kaufmännische Ausbildung, aber der Besuch der „bekenntnisfreien Schule“ ließ die Lehrherren abwinken. Schließlich begann er eine Frisörlehre, die ihn zutiefst unglücklich machte.Erste Bewerbung um Chorstelle scheitertIn der wenigen freie Zeit, die ihm die Lehre ließ, hat Rudi gesungen – in Gesangsvereinen, aber auch auf Straßen, um das Familieneinkommen aufzubessern. Seine Mutter arbeitete inzwischen beim Theater, morgens als Putzfrau, abends als Garderobiere. Und ein wenig Klavierunterricht war Rudolf durch eine Kundin ermöglicht worden. Seine erste Bewerbung um eine Chorstelle am Theater scheiterte, aber das spornte ihn zum verstärkten Üben an. 1934 erhielt er einen Vertrag als Erster Tenor im Opernchor, Gage 90 Mark – und „Erster Gefangener“ in Fidelio. Schock nahm Gesangsunterricht bei Gustav Pilken auf der Königstraße und schaffte es 1936 beim Vorsingen im Duisburger Hof in den Bayreuther Festspielchor. 1937 wurde er als Solist in Braunschweig engagiert. Beginn einer großen Karriere.
Anne Horstmeier
Ein Popstar der Nachkriegszeit: Rudolf Schock zum 100. | WAZ.de – Lesen Sie mehr auf:
Превод:
WAZ (Westdeutsche Allgemeine Zeitung). Култура
Следвоенна поп звезда: Рудолф Шок за 100-ия му рожден ден
1.09.2015 г.
Известният певец от Дуисбург е израснал в Хохфелд на „Wörthstraße“ 38, която днес изглежда така. (Снимка: Stephan Eickershoff Duisburg). Бащата на Рудолф Шок беше докер, след преждевременната му смърт майката Анна трябваше сама да храни петте си деца. Сериал за 100-ия рожден ден на певеца.
Филми, записи, телевизионни изяви – Рудолф Шок беше най-известният немски тенор в следвоенния период и беше почитан като поп звезда. Кариера, за която роденият на 4 септември 1915 г. в квартала Ванхаймерорт на Дуисбург и израснал в Хохфелд Рудолф Шок трябваше да се бори много. Първата част от нашата поредица за 100-годишнината на певеца е за пътя му към годежа в градския театър в Дуисбург. Детството и младостта в Дуисбург заемат особено голямо място в автобиографията му „О, в сърцето си имам…”, която излиза в годината на смъртта му – 1986 г. Фамилията Шок е бедно семейство – бащата е докер. Майката Анна не може да купи обувки за всички деца и затова те крадат от време на време грах и въглища.
Първият спомен за бащата на Рудолф, чието име той получава като четвърто от пет деца, е отпуск от фронта през 1918 г. Тогава „чуждият“ мъж му изпява „Знаеш ли колко звезди има?“. По натура всички деца на фамилията Шок са музикални, също и по-голямата сестра Елфриде стои по-късно на сцената. Няма надежда за никое от децата да получи възможност за обучение в някаква област. Финансовите средства на фамилията са ограничени, но Рудолф Шок си спомня за туристически походи, където се пее много, плуване в Рейн, неделни следобеди с торта „Родон“ и пеенето на леля Аугусте, също и за първата грамофонна плоча, в която “по-добре обучената” леля Ема свири на грамофона, както и за първата “изява” с братя и сестри в кръчмата „Rosskothen“ на улицата „Wanheimerstrasse“ – мястото за събиране на членовете на хоровото дружество, към което принадлежеше и бащата, който членуваше и в комунистическата партия.
Ранната му смърт през 1923 г. прави семейството още по-бедно, майката отива да почиства жилища. Руди играе футбол и е в клуб по плуване, но за по-високо образование на този добър ученик не може да се мисли. Неочаквано трудно е и да се намери място за практическо обучение като калфа, тъй като оценките му досега са достатъчно добри за по-специално търговско обучение. Не се стига до това, защото отговорните чиновници от службата по просвета не му дават тази възможност. Накрая Руди започва обучение като фризьор, което го прави дълбоко нещастен.
Първото кандидатстване за хорова позиция се проваля. В малкото свободно време, което му остава извън обучението като фризьор, Руди пее – в хорови дружества, но и като певец на улицата, за да увеличи приходите на семейството. Майка му в този период работи в театър – сутрин като чистачка, вечер като гардеробиерка. И една клиентка дава възможност на Рудолф да вземе малко уроци по пиано. Първото му кандидатстване за хорова позиция в театър се проваля, но това го подтикна да се упражнява повече. През 1934 г. той получава договор като първи тенор в оперния хор, хонорар 90 марки – и “първи затворник” в операта „Фиделио“. Рудолф Шок взема уроци по пеене при Густав Пилкен на „Кьонигщрасе“ и през 1936 г. става член на Фестивалния хор на Байройт след прослушване в „Дуисбургер Хоф“. През 1937 г. е ангажиран като солист в Брауншвайг. Начало на една страхотна кариера.
Анне Хорстмайер
Следвоенна поп звезда: Рудолф Шок за 100-те | WAZ.de – Прочетете повече на: ….
(край на превода)
Цитирам статия във връзка със смъртта на Рудолф Шок през 1986 г.:
Портал „ZeitZeichen“
3.11.1986 – Todestag des Sängers Rudolf Schock
Von Christoph Vratz
Falls es ein Sänger-Gen gibt, so dürfte man es in der Duisburger Familie Schock finden. Als Kinder waren sie zu fünft, und alle wurden Berufssänger. Am bekanntesten war Rudolf, der Tenor, der noch vor dem Ausbruch des Zweiten Weltkrieges an den Opernhäusern von Wien und Berlin sang. Später folgten internationale Auftritte, darunter in London und Salzburg.
Die Möglichkeiten des Mediums Schallplatte erkannte Rudolf Schock sehr früh. Seine Kritiker haben ihm das oft zum Vorwurf gemacht, zumal er mit besonderer Intensität das vermeintlich leichte Genre, besonders die Operette, bediente und seine Stimme auch munter Film und Fernsehen lieh.
Darüber konnte man leicht vergessen, dass Schock ein wirklich großer Opernsänger war, auch wenn wenig schmeichelhafte Begriffe wie der vom “Wohnzimmer-Caruso” eher das Gegenteil vermuten lassen.
Schock wagte zeitlebens einen Spagat, der das scheinbar Unvereinbare zusammenführte: Er liebte einen Auftritt im Zirkus ebenso wie die Gastspiele in den “Meistersingern” von Bayreuth.
Redaktion: Michael Rüger
(край на цитата)
Превод:
Ако има певчески ген, той трябва да се намери във семейството Шок от Дуисбург. Като деца те са 5 на брой и всички стават после професионални певци. Най-известен е Рудолф, тенорът, който пее в оперните театри във Виена и Берлин преди избухването на Втората световна война. Следват международни изяви, включително в Лондон и Залцбург.
Рудолф Шок разпознава възможностите на носителите на музикални записи много рано. Неговите критици често го упрекват за това, особено след като той служи на уж лекия жанр, особено на оперетата, и то с особена интензивност, а също така весело дава гласа си на киното и телевизията.
Лесно е да се забрави, че Шок беше наистина страхотен оперен певец, дори ако нелицеприятни термини като такъв от „дневната стая на Карузо“ предполагат точно обратното.
През целия си живот Шок се осмелява да прави „шпагат“, който обединява привидно непримиримите: той обичаше да има изява в цирка толкова, колкото и да има гостуване в „Майсторите певци от Нюрнберг“ в Байройт.
Редакция: Михаел Рюгер
(край на превода)
Nach seinem Tod
Seit 2000 rückt der Opernsänger Rudolf Schock wieder in den Vordergrund. EMI/Warner hat ihr gesamtes Opernrepertoire mit dem Tenor seither in verschiedenen Auflagen auf CD wiederveröffentlicht und auch die späteren Gesamtaufnahmen und Opernquerschnitte bei Ariola-Eurodisc wurden von Sony Classical inzwischen wieder herausgegeben. Kleinere Produzenten (zum Beispiel Relief und Walhall) machten einem teils erneuerten Opernpublikum die Rundfunk-Operngesamtaufnahmen mit Rudolf Schock aus den Fünfziger-Jahren zugänglich. Die Folge ist, dass heutzutage die wachsende Anerkennung seiner künstlerischen Verdienste es nicht nur den Verehrern Schocks leichter macht, ihn „vor einer schnellen Kritik und oberflächlichen Klassifizierung zu schützen“ (Gerald Köhler, Universität Köln).
Превод:
След смъртта му
От 2000 г. на преден план се завръща оперният певец Рудолф Шок. Оттогава „EMI / Warner“ преиздават целия си оперен репертоар на тенора в различни издания на компактдиск, а по-късните пълни записи и оперни извадки за „Ariola-Eurodisc“ оттогава са преиздадени от „Sony Classical“. По-малките продуценти (например „Relief“ и „Walhall“) правят пълните записи на оперните радиопредавания с Рудолф Шок от 50-те години на миналия век на разположение на частично обновената оперна публика. Последствието е, че в днешно време нарастващото признание на неговите художествени заслуги не само улеснява почитателите на Шок да го „предпазят от бърза критика и повърхностна класификация“ (Джералд Кьолер, Университет в Кьолн).
(край на превода)
Ehrungen
Für seine künstlerischen Leistungen wurde Schock 1954 in Wien zum Kammersänger ernannt, 1961 wurde ihm der Goldene Electrola-Ring verliehen. Gerade für seine Verdienste um die Verbreitung der sog. ernsten Musik wurde er mit dem Bundesverdienstkreuz 1. Klasse und dem Großen Verdienstkreuz ausgezeichnet. Außerdem war er Träger des Preises der Robert-Stolz-Stiftung und der Hermann-Löns-Medaille in Gold. Seine Heimatstadt Duisburg ehrte ihn mit der Mercator-Plakette und hat nach seinem Tod eine Straße nach ihm benannt. Die Stadt Düren, wo er seine letzten Lebensjahre verbrachte, hat 1992 dem Platz vor dem „Haus der Stadt“ seinen Namen gegeben.
(край на цитата)
Превод:
Отличия
За своите художествени постижения Рудолф Шок е удостоен като „Kammersänger“ във Виена през 1954 г., а през 1961 г. е награден със Златния пръстен на фирма „Електрола“. Той е награден с „Федерален кръст за заслуги 1-ва степен“ и „Велик кръст за заслуги“ за заслугите си към разпространението на така наречената сериозна музика. Освен това е носител на наградата на фондация „Роберт Щолц“ и златен медал на името на Херман Льонс. Родният му град Дуисбург го удостоява с „Медала на Меркатор“ и наименува улица на негово име след смъртта му. Град Дюрен, където той прекарва последните години от живота си, наименува през 1992 г. на негово име площада пред „Къщата на града“.
(край на превода)
Делото на Рудолф Шок показва голямата роля, която този артист е изиграл в течение на няколко десетилетия след края на Втората световна война. Лично аз ще завърша с това, че той беше един от първите певци, на които аз обърнах сериозно внимание след идването ми в Германия през 1974 г., особено с изявите му в телевизията. Именно чрез нея Рудолф Шок беше станал любимец на всички зрители – красив, вежлив, усмихнат, отлично изпълняваше участията си като солист и заедно с колеги от ранга на Анелизе Ротенбергер, Петер Александер и редица други.
Нека днес си спомним за Рудолф Шок по случай 35 години от смъртта му през 1986 г.
Мир на праха му!
…………………….
Изпълнение на Рудолф Шок:
Dein Ist Mein Ganzes Herz – Rudolf Schock
…..
Изпълнение на Рудолф Шок:
Rudolf Schock – Wolgalied (Melodien fuer Millionen 2.2.1985)
…..
Изпълнение на Рудолф Шок:
Rudolf Schock – Ach, ich hab’ in meinem Herzen
……..
Изпълнение на Рудолф Шок:
Rudolf Schock – Du bist die Welt für mich, 1986, aus der Operette ‘Der singende Traum’ von Richard Tauber (1934)
…….
Erika Köth & Rudolf Schock – Eine Nacht in Venedig (Johann Strauss II)
Three numbers from the great operetta “Eine Nacht in Venedig” by Johann Strauss II: 1) Komm in die Gondel 2) Frutti di mare 3) Duett Annina-Caramello
……