Elena Stoyanova

Сопранът Елена Стоянова, която празнува днес рожден ден

Драги приятели на оперната музика, днес на 10 февруари 2021 г. пиша статия за първи път за певицата-сопран Елена Стоянова, която е родена на днешния ден.

Веднага трябва да отбележа, че аз съм срещал нейното име при редица информации, свързани с български оперни артисти, когато съм писал статии за тях, в които информации се цитира и нейното име или пък съм публикувал техни снимки от оперни участия, в които е играла и Елена Стоянова. Доскоро обаче не съм имал пряк контакт с нея – това стана едва след като се запознахме чрез Фейсбук.

Много пъти съм писал в мои статии, че когато реша за първи път да пиша нещо за даден съвременен артист, търся пряк контакт с него, за да се информирам направо „от извора“. Благодарение на Интернет и по-специално на Фейсбук, това е лесно, стига въпросната личност да има свой профил там. Така стана с редица „герои в мои статии“ още от началото на 2014 г. Понеже тази практика прилагам успешно вече 8 години, ще дам някои подробности:

Както вече и в други статии, които писах в последно време, искам в бъдещите ми статии да запозная моите читатели във ФБ последователно с най-добрите и заслужили артисти в българските оперни и оперетни театри. Няма да изброявам всички имена, но през последните 7-8 години наред с редица заслужили български оперни и оперетни артисти от далечното и близко минало, при случай че знам рождените дати на съвременни дейци, също пиша статии за тях – както такива от Софийската опера и Музикалния театър в София, така и от другите оперни театри в България – Русе, Варна, Стара Загора, Бургас, Пловдив. Вярно е, особено тази и предните няколко години писах най-вече за солисти от Софийската опера, като Габриела Георгиева, Радостина Николаева, Гергана Русекова, Силвана Пръвчева, Мариана Цветкова, Димитър Станчев, Мартин Цонев (често гост в опери от Вагнер и Мусоргски), Атанас Младенов, Даниел Дамянов, Хрисимир Дамянов, Мартин Илиев.

Писах статии и за български артисти в другите оперни и оперетни театри, някои и гости от чужбина на техните сцени. Ето техните имена: Веселина Кацарова, Надя Кръстева, Красимира Стоянова, Соня Йончева, Светла Кръстева, Елена Баръмова, Светла Василева, Таня Иванова, Валентина Куцарова, Даниела Димова, Андриана Йорданова, Виолета Шаханова, Владислава Гарвалова, Андреана Николова, Катерина Тупарова, Мария Цветкова-Маджарова, Офелия Христова, Людмила Михайлова, Даниела Дякова, Калуди Калудов, Бойко Цветанов, Орлин Анастасов, Арсений Арсов, Пламен Бейков, Камен Чанев (мир на праха му!), Кирил Манолов, Юлиан Константинов, Александър Крунев, Деян Вачков, Иван Момиров, Петър Данаилов, Бисер Георгиев, Борис Луков, Орлин Горанов, Нико Исаков, Ивайло Михайлов, Михаил Михайлов, Александър Мутафчийски, Диман Панчев.

Както виждаме, един внушителен списък от общо 50 певици и певци. Разбира се, има още редица други имена, които не са включени по най-различни причини – липса на данни за рождена дата, или липса на биографични данни и творчески път в източници от Интернет. И на последно място – не мога да пиша повече от 1 до 2 статии на ден, а 365 дни в годината не стигат за всички, както и за редица чужди артисти, за които също трябва да се знаят основни данни.

Нека приключа тия подробности с бележката, че поне за 80% от горните имена съм търсил пряк контакт със съответното лице, което ми е давало редица сведения за себе си или е допълвало данни, които са ми били известни.

И понеже днес пиша за Елена Стоянова, през 2020 г. открих нейния профил във ФБ и й предложих приятелство, което тя прие почти дни след моята покана. Ще преразкажа с мои думи част от данните, които тя ми съобщи тогава и които имат връзка с днешната ми статия за нея. Ето най-важното:

Елена Стоянова ми благодари сърдечно за отправената покана за приятелство. В момента тя е в България, все още е солистка на Софийската опера, въпреки че от 1993 г. живее със семейството си във Фленсбург / Германия. Съпругът й Александър Александров, премиер солист балетист на Софийската опера, все още е там и след като е бил солист на балета в театъра на Фленсбург, в момента се занимава там с преподавателска дейност. Дъщеря им Александра-Йоана Александрова е съчетание на всички красиви изкуства и е завършила във Виена няколко музикални образования. Тя е звезда в областта на мюзикъла и е пяла главната роля в мюзикъла „Анастасия“ от Stephen Flaherty в Щутгарт през 2019 година.

Елена Стоянова ми пише още, че е родена на 10 февруари 1958 г., че пътува постоянно до двамата във Фленсбург и Виена, и се надява скоро вече тримата да са заедно, за да сплотят всички знания и умения, на които са способни. И накрая отправя пожелание да сме всички здрави, за да преминем успешно това тежко „корона“-изпитание, на което е подложен целият свят. Лично на мен тя ми отправя милите думи: „Желая Ви ЗДРАВЕ, енергия, силен дух, настроение и все повече обич към оперното изкуство ! Делото Ви е чудесно ! Бог да пази Вас и близките на Вас хора ! До нови виртуални срещи ! Красив ден !“

С уважение и почит – Елена Стоянова-Александрова.

(край на цитата)

Нека веднага тук добавя, че наред с тия важни подробности относно живота на Елена Стоянова в последно време, тя ми съобщи и рождената си дата, която аз не знаех. Това е именно повода днес на 10 февруари 2021 г. да напиша настоящата статия. През последните няколко дни ние с нея имаме интензивен контакт, в резутат на който тя ми изпрати редица нови данни за себе си, както и много снимки от оперни изяви.

Днешната ми статия е резултат на мои сведения, които съм имал за нея, както и много от данните, които тя ми съобщи.

След този малък увод ще започна с биографични сведения и творчески път, дадени за нея в сайта на Софийската опера, като аз съм направил малки допълнения с данни, които получих тия дни лично от нея:

Елена Стоянова е родена на 10 февруари 1958 г. в Асеновград. Учи от 1973 г. в Средното музикално училище в Пловдив и го завършва през 1978 г. след което постъпва в Музикалната академия в София, в класа по вокално изкуство на доц. Лиляна Жабленска и се дипломира през 1983 г. с титла „Bachelor of Arts“ по оперно пеене. Участва в Лятна певческа академия във Ваймар през 1981 г., а в рамките на Лятната академия в Сиена е активен участник в курса по оперно пеене на проф. Фаварето през 1982 г. Специализира в Студиото за млади оперни певци към миланската Ла Скала при прочутата Джулиета Симионато и Лучано Силвестри, където през 1985 г. получава титла „Magister of Arts“ също по оперно пеене. .

Дебютът й на сцената на Софийската опера е още като студентка. Маестро Асен Найденов я гледа в постановка на Учебния оперен театър и веднага я ангажира в Софийската опера за ролята на Царицата на нощта от „Вълшебната флейта” на Моцарт.

През 1983 г., непосредствено след завършване на висшето си образовение, тя е назначена за солистка в Софийската държавна опера. На софийска сцена Стоянова пее през 1983 г. Джилда от „Риголето” и Розина от „Севилският бръснар” освен Царицата на нощта от „Вълшебната флейта” на Моцарт.

През 1984 г. френски импресарио я избира за партията на Шамаханската царица в изключително пищната и зрелищна постановка на „Златното петле” от Римски-Корсаков в парижкия Театър „Шатле”, която е осъществена от японски режисьор с елементи на традиционен театър „Кабуки“. След триумфалния успех на спектаклите в „Шатле” постановката е показана и в оперния театър в Нанси през 1985 г.

През 1986 г. в Софийската опера диригентът Димитър Манолов и режисьорът Вили Цанков поставят „Златното петле” на Римски-Корсаков и Елена Стоянова отново е във фокуса на вниманието, възторжено аплодирана от публика и критика, не само у нас, но и в Германия. През същата година в Софийската опера тя играе Деспина в „Така правят всички“ и Мадам Керц в „Театралният директор“ в тия две опери на Моцарт. Освен това през 1986 г. тя гостува в Италия (Caleri) в операта „Княз Игор“ от Бородин в ролята на Половецката девойка.

През 1987 г. Елена Стоянова прибавя към репертоара си две нови партии на софийска сцена – Титания от „Сън в лятна нощ“ на Бенджамин Бритън и Нанета от „Фалстаф“ на Верди. През 1988 г. към тях се присъединява и Констанца в „Отвличане от сарая“ на Моцарт, а през 1989 г. идва и „Лучия ди Ламермур“ от Доницети – партия, която Елена Стоянова изпява най-напред в Държавната опера в румънския град Тимишоара.

През 1990 г. Стоянова отново пее в Тимишоара – Джилда в „Риголето“ и Розина в „Севилският бръснар“, а после участва в постановките на „Дон Карлос“ от Верди и “Борис Годунов“ от Мусоргски в София с партиите на пажа Тебалдо и Ксения. През 1991 г. пее Елвира в „Италианката в Алжир“ от Росини в София, Джилда – в Държавната опера в Прага и Лучия – в Кайро. Също през 1991 г. играе в София в „Севилският бръснар“ от Росини в ролята на Розина.

През 1992 г. към репертоара на Елена Стоянова се прибавя и Оскар от „Бал с маски“ на Верди на сцената на Софийската опера. През 1993 г. участва в изпълнението на „Катули Кармина“ от Карл Орф, което е записано и издадено на компактдиск, а после пее в „Дуеня“ на Прокофиев на сцената на Софийската опера – ролята е Луиза. От 1993 г. гостува и прави рецитали в Германия, където живее със семейството си. Участва в множество детски спектакли на Софийската опера.

През 1994 г. е поканена в Оперния театър във френския град Лимож за спектакли на „Лучия ди Ламермур“, а на следващата година в същия театър пее и Джилда. През 1996 г. играе Розина в „Севилският бръснар“ от Росини в Софийската опера.

През 1997 г. се завръща в Лимож за оперен рецитал и за спектакли на „Бал с маски“.

Годината 1998 е особено плодотворна за Елена Стоянова. Тогава прави турне из Холандия с „Лучия ди Ламермур“ и „Риголето“ – сцените са на Театър Каре в Амстердам и Театър Луксор в Ротердам. Следват оперни рецитали в Германия в глрадовете Глюксбург, Фленсбург и Пирмазенс, турне в Испания с „Вълшебната флейта“ от Моцарт в ролята на Царицата на нощта, камерни изяви в София и на Международния фестивал „Аполония“ в Созопол и ролята на Адина от „Любовен елексир“ на Доницети в Леонберг и Ханау – Германия.

През 1999 г. Елена Стоянова участва в постановката на „Тракийски идоли“ от Марин Големинов в Софийската опера. Следва турне в Германия с оперни концерти, турне из Белгия и Холандия с „Лучия ди Ламермур“, която изпълнява и в Португалската Национална опера в Лисабон и – отново на софийска сцена – ролята на Агнес Сорел от „Орлеанската дева“ на Чайковски, гостува с концерт в Русе.

През 2000 г. Елена Стоянова е Виолета от „Травиата“ на Верди в Испания, изнася и оперни рецитали в Германия и Гърция. През 2001 г. отново е Виолета в Испания, а на Оперния фестивал в Палма де Майорка – годината е 2002, оперите са „Травиата“ и „Бал с маски“, а в Мадрид и Барселона Елена Стоянова пее и в „Кармина Бурана“ от Карл Орф. Същата година изпълнява Розина на Оперния фестивал в гръцкия остров Родос и изнася концерти в Германия.

През 2003 г. на сцената на Софийската опера тя е Фраскита от „Кармен“ на Бизе и Серпина от „Слугинята господарка“ на Перголези. Същата година изнася рецитал с песни на Рахманинов в София и участва в главната партия от рядко поставяната опера на Хендел „Амадиджи ди Галуа“, чиито концертни изпълнения са в Пловдив и на фестивала „Софийски музикални седмици“ под палката на канадския диригент Франк Класен. През същата 2003 г. Стоянова е поканена и на турне в САЩ, където пее Лучия, Джилда и участва в Реквием от Моцарт.

През 2004 г. Елена Стоянова прибавя поредната партия в София към репертоара си – операта отново е „Вълшебната флейта“ от Моцарт, но вместо Царицата на нощта, този път тя се превъплъщава в нейната красива и мила дъщеря – Памина. Също там играе Белинда в „Дидона и Еней“ от британския барок-композитор Хенри Пърсел.

През 2005 г. тя участва в концертно турне в Япония, както и в ролята на Дъщерята в операта „Съдба за двама“ от Александър Йосифов, поставена в Софийската опера.

През 2006 г. следват участия в София като Оскар в „Бал с маски“ от Верди, както и роли в Софийската опера през следващите години: Елен в „Лакме“ от Делиб (2007), Джилда в „Риголето“ (2008), Антония в „Хофманови разкази“ от Офенбах (2009), Пажът Тебалдо и Гласът от небето в „Дон Карлос“ от Верди (2010), Нела в „Джани Скики“ от Пучини и Елен в „Лакме“ от Делиб (2011 г. на Оперния фестивал във Велико Търново).

През 2012 г. Елена Стоянова участва с ансамбъла на Софийската опера при турне в Япония в ролята на Нела от „Джани Скики“.

През 2013 г. тя е наново Пажът Тебалдо и Гласът от небето в „Дон Карлос“ от Верди в София.

Елена Стоянова има редица участия и в опери за деца, изнасяни в Софийската опера. Ето такива роли:

Памина и Първа дама във „Вълшебната флейта“ от Моцарт (2007), Заякът във „Winnie Puh“ от А. Дреников (2009), Разказвачката при камбанките в „Червената шапчица“ от Александър Владигеров (2010), Велгунде в „Рейнско злато“ от Вагнер (2012) и Приятелката на принцесата в „Аладин и чудната лампа“ от Нино Рота.

Елена Стоянова е носител на Трета награда при Националния конкурс за млади музиканти „Светослав Обретенов” и на диплома от Международния конкурс „Мария Калас” в Атина.

През цялата си вокална кариера тя участва в турнета в Белгия, Холандия, Германия, Испания, САЩ и в спектакли в Прага, Кайро, Лимож, Амстердам, Ротердам, Лисабон, Тимишоара, правила е оперни рецитали в Италия, Германия, Гърция и в Малта.

От 2000 г. Елена Стоянова се занимава с педагогическа дейност по вокално изкуство в София и във Фленсбург / Германия. През 2009 г. получава наградата на Classic FM Радио „Златното перо” за музикант на годината.

Много от горните данни се намират и в сайта на Софийската опера, но накрая там има и следната добавка:

„Елегантна и обаятелна, с изключително красиво излъчване, Елена Стоянова показа възможностите на богатия си колоратурен сопран. Гласът й е обемен и в същото време с достатъчно метални нотки”, “очарователна Царица с кристален тембър”, “Елена Стоянова възпламени ентусиазма на любителите на белкантото в ролята на Лучия. Искреност, изключителност, плавност, сила – златен глас, близък до музикален инструмент от рода на флейтата.

Беше вълнуващо след спектакъла да чуваш млади хора, които възкликват: “Беше фантастично!” – пише чуждестранната преса за българската певица.“

(край на цитата)

И понеже става дума по-горе за мнения от чуждестранната преса, цитирам конкретни данни за такива, взети от различни източници при гостувания на Елена Стоянова в чужбина.

Рецензии от чуждестранната преса:

1983 – „Tagespost”, за концерт в австрийския град Грац: „Елегантна и обаятелна, с изключително красиво излъчване, Елена Стоянова показа възможностите на богатия си колоратурен сопран. Гласът й е обемен и в същото време с достатъчно метални нотки. Изпълнявайки арията на Царицата на нощта тя доказа, че е способна да достигне стратосферни височини…”

13.03.1984, “Les echos”, Париж: „Елена Стоянова е очарователна Царица с кристален тембър…“

10.03.1984, “Le Figaro”, Париж: „От всички солисти би трябвало на отбележим…хубавия глас на ослепителната Елена Стоянова – Шамаханската царица…”

13.12.1994, “L’echo”, Лимож – „Лучия: един златен глас!”, „ (…) След Фелисия Филип, Елена Стоянова възпламени ентусиазма на любителите на белкантото в ролята на Лучия. Върху нея се стовари цялото драматично напрежение и наситеност. Искреност, изключителност, плавност, сила: златен глас, тъй близък до музикален инструмент от рода на флейтата например. Елена Стоянова направи забележителен спектакъл. Колегите, които я обкръжаваха, макар също талантливи, изглеждаха малки, в сравнение с нея… Беше вълнуващо след спектакъла, излизайки от театъра, да чуваш млади хора, които възкликват: „Беше фантастично!”…

22.10.1995, Жан-Франсоа Жюлиен – „Риголето” – една идеална постановка”, „(…) Вълнуваща миналата година в „Лучия ди Ламермур”, колоратурното сопрано Елена Стоянова покори публиката. Изключителният й тембър, прецизните, леки вокализи, чистата й линия и безкрайно стабилното легато – чрез тях тя изгради една наивна и чиста Джилда, но същевременно – жена от плът и кръв…”

06.05.1985, “Montag”, – „Българската Държавна опера от София показа „Златното петле” на Римски-Корсаков”, „ (…) В центъра на музиката на Римски-Корсаков е поставено прелъстяването. В центъра на това изпълнение стоеше, окъпана в светлина, прелъстителната Шамаханска царица – Елена Стоянова. Тя беше брилянтна с бляскавия си, неустоим колоратурен сопран. Движеше се с грацията на танцьорка и пееше с убедителността на Царицата на нощта. Бляскави тонове – до горно „ре” и „ми бемол” пробуждаха изпълненията й с топлота и тембър. Спокойната мекота на Химна на Слънцето и сладостта на Романса на Дъщерята на ветровете и въздуха бяха много убедителни. Това изпълнение създаде една музикална среда, в която блесна личността на едно брилянтно сопрано.”

(край на цитата)


Репертоарът на Елена Стоянова обхваща над 40 оперни роли от творби на Хендел, Перголези, Моцарт, Доницети, Росини, Верди, Бизе, Глинка, Мусоргски, Чайковски, Бородин, Римски-Корсаков, Бритън, Прокофиев, както и Реквиемите на Моцарт и Верди, „Стабат матер” на Росини, „Кармина Бурана” и „Катули Кармина” на Орф и песни на Росини, Белини, Доницети и Рахманинов.

Цитирам подробно описание на репертоара й:

Ориана – „Амадиджи”, Хендел

Серпина – „Слугинята-господарка”, Перголези

Белинда – „Дидона и Еней”, Пърсел

Титания – „Сън в лятна нощ”, Бритън

Царицата на нощта – „Вълшебната флейта”, Моцарт

Памина – „Вълшебната флейта”, Моцарт

Констанца – „Отвличане от Сарая”, Моцарт

Мадам Керц – „Театралният директор”, Моцарт

Деспина – „Така правят всички”, Моцарт

Лучия – „Лучия ди Ламермур”, Доницети

Адина – „Любовен еликсир”, Доницети

Розина – „Севилският бръснар”, Росини

Елвира – „Италианката в Алжир”, Росини

Джилда – „Риголето”, Верди

Виолета – „Травиата”, Верди

Оскар – „Бал с маски”, Верди

Нанета – „Фалстаф”, Верди

Тебалдо – „Дон Карлос”, Верди

Глас от небето – „Дон Карлос”, Верди

Фраскита – „Кармен”, Бизе

Елен – „Лакме”, Делиб

Антония – „Хофманови разкази”, Офенбах

Нела – „Джани Скики”, Пучини

Антонида – „Иван Сусанин”, Глинка

Ксения – „Борис Годунов”, Мусоргски

Агнес Сорел – „Орлеанската дева”, Чайковски

Половецка девойка – „Княз Игор”, Бородин

Шамаханската царица – „Златното петле”, Римски-Корсаков

Maiden – „Дама пика”, Чайковски

Луиза – „Дуеня”, Прокофиев

Кармина Бурана – Карл Орф

Катули Кармина – Карл Орф

Реквием – Верди

Стабат Матер – Росини

Реквием – Моцарт

Песни – Рахманинов

Анири – „Тракийски идоли”, М. Големинов

Die Tochter – „Съдба за двама”, Йосифов

(край на цитата)


Дискографията на Елена Стоянова включва многобройни записи на арии, песни и оперни спектакли за БНР, както и рецитали и спектакли, заснети от БНТ. Сред най-забележителните й изяви на запис са „Златното петле” от Римски-Корсаков с диригент Димитър Манолов, „Иван Сусанин” от Глинка с диригент Иван Маринов, „Княз Игор” от Бородин и „Дама пика” от Чайковски под палката на Емил Чакъров и „Катули Кармина” на Орф, дирижирана от Михаил Милков.

Наред с тия подробни данни в Интернет има и публикации в някои медии, от които съм избрал две, свързани с неин концерт в София през 2016 г. Цитирам първата, при което ще дад само първия абзац, защото следващите са буквално цитати от биографичните бележки, които вече изложих по-горе, описание на ролите й и рецензии от чуждестранни медии, които също описах вече:

„24 часа онлайн“

16 май 2016

Концерт на Елена Стоянова с участието на Димитър Станчев в Софийската опера

Росини, Белини, Доницети са в програмата на певицата. Родена в Асеновград, Елена Стоянова завършва Средното музикално училище в Пловдив, след което Музикалната академия в София, в класа на доц. Лиляна Жабленска. Участва в Лятна певческа академия във Ваймар, а в рамките на Лятната академия в Сиена е активен участник в курса по оперно пеене на проф. Фаварето. Специализира в Студиото за млади оперни певци към миланската Ла Скала при прочутата Джулиета Симионато и Лучано Силвестри. Репертоарът й обхваща над 40 оперни роли от творби на Хендел, Перголези, Моцарт, Доницети, Росини, Верди, Бизе, Глинка, Мусоргски, Чайковски, Бородин, Римски-Корсаков, Бритън, Прокофиев, както и Реквиемите на Моцарт и Верди, „Стабат матер” на Росини, „Кармина Бурана” и „Катули Кармина” на Орф и песни на Росини, Белини, Доницети и Рахманинов (…)

(край на цитата)

Както се вижда,още в първия ред започва повтаряне на неща, които вече писах, поради което не е неохбходимо да повтарям.

Направи ми впечатление, че нищо не са пише конкретно по самия концерт, освен авторите Росини, Белини, Доницети, които са в програмата. Не ми беше ясно и защо стои името на баса от Софийската опера Димитър Станчев – дали и той не е имал участие със свои сола. Понеже с Митко Станчев сме дочбри ФБ-приятели, познаваме се и от пряка среща в София, вчера сутринта се свързах с него чрез ФБ и го помолих за информация. Той ми отговори в общи линии следното:

„Този концерт през 2016 г. беше само с участието на Елена Стоянова, състоя се в Мраморната зала на Софийската опера при отлично посещение. Идеята беше аз преди всяко нейно соло да чета текстовете на ариите, които са на италиански език, но в превод на български език, за да се разберат от публиката. Моята съпруга, която знае отлично италиански език ги преведе на български, разширихме някой пасажи с подходящи допълнения и аз бях само рецитатор на тия текстове. Това беше моето участие в този концерт“.

(край на цитата)

Намирам тази идея за отлична, защото при оперни изяви най-често текстовете се дават като субтитри над сцената (така е вече по целия свят), а при концерти с репертоар на чужди езици трябва да се приложи нещо подходящо. Така се този концерт на Елена Стоянова от почти час и половина е бил нещо отлично и впечатляващо.

Втората публикация е също свързана с въпросния концерт и е обявена в Интернет един ден по-късно. Цитирам също само първия абзац, защото и тук целия текст след това е вече повторение на неща, които аз изложих преди:

Портал „Calendar Dir.bg“

Сопраното Елена Стоянова с концерт в Софийската опера

17 май 2016 | Културен афиш

Росини, Белини, Доницети са в програмата на певицата

Концертът е на 29 май 2016 г., от 12:00 часа във фоайето на Софийската опера и балет.

Рециталът на Елена Стоянова (сопран) е с участието на Димитър Станчев (бас), пианист-акомпанятор – Йоланта Смолянова.

Родена в Асеновград, Елена Стоянова завършва Средното музикално училище в Пловдив, след което Музикалната академия в София, в класа на доц. Лиляна Жабленска. Участва в Лятна певческа академия във Ваймар, а в рамките на Лятната академия в Сиена, е активен участник в курса по оперно пеене на проф. Фаварето. Специализира в Студиото за млади оперни певци към миланската Ла Скала при прочутата Джулиета Симионато и Лучано Силвестри.

(край на цитата)

Тук вече се дава и датата и часа на концерта – 29 май от 12 часа, а също и името на пианистката-акомпанятор – Йоланта Смолянова.

Както е известно, Йоланта Смолянова е особено авторитетно и познато име в живота на Софийската опера и е хубаво, че тя е била акомпанятор в този забележителен концерт на Елена Стоянова.


В общи линии това са всички данни за днешната юбилярка Елена Стоянова. Понеже още в началото стана ясно, че и нейната дъщеря Александра-Йоана Александрова върви по стъпките на майка си като певица главно в областта на мюзикала, реших до края на тази статия да дам кратки сведения и за нея. Както казва самата Елена Стоянова, „Александра-Йоана е завършила във Виена няколко музикални образования, пяла е главната роля в мюзикъла „Анастасия“ от Stephen Flaherty в Щутгарт през 2019 година.

По-долу в статията ще дам част от горното интервю.

В Интернет тя има свой профил с редица подробности относно образование и дейност до сега, галерия, биография, адрес за контакти, както и много снимки. Аз се ограничвам тук само с най-важното.

Понеже стана въпрос за нейното участие в главна роля в мюзикъла „Анастасия“, цитирам конкретна информация от 2018 г. за състава на ансамбъла в Щутгарт, който се променя при различни периоди (източник на немски език):

Update 28. Oktober 2018:

Heute wurde das Ensemble der Produktion via Facebook gegeben:

Alexandra-Yoana Alexandrowa (Anastasia), Stojko, Annakathrin Naderer, Carmen Danen-Jünke, Céline Vogt, Christina Gibbs, Katja Hentschel, Laura Robinson, Mariana Hidemi, Susanne Panzner, Vanessa Wilcek, Alessandro Ripamonti, Bradley Parsons, Duncan William Saul, Johnny Galeandro, Fabian Kaiser, Jon Geoffrey Goldsworthy, Kirill Zolygin, Luca Giaccio, Mark Luykx, Pieter Tredoux und Thorsten Tinney werden in weiteren Rollen zu sehen sein.

(край на цитата)

Ето и данни за изявите в театър „Паладиум“ в Щутгарт:

DeutschlandStuttgart15. November 201813. Oktober 2019Stage Palladium Theater376

(край на цитата)

Ще дам още някои извадки от биографията на Александра-Йоана, поместени в началото на едно интервю с нея (оригинал на немски език, после ще дам превод):

Wir Musical-Fans“ haben der Schauspielerin, Musicaldarstellerin, Tänzerin und Model Alexandra-Yoana Alexandrova ein paar Fragen gestellt.

Alexandra-Yoana Alexandrova hat 2018 das Studium „Musikalisches Unterhaltungstheater / Musical“ an der MUK – Musik und Kunst Privatuniversität der Stadt Wien abgeschlossen. Davor machte Alexandra ihr Schauspieldiplom bei der Paritätischen Prüfungskommission der Bühnengewerkschaft Wien und absolvierte einen Bachelor (und fortwährenden Master) in „Theater-, Film- und Medienwissenschaft“ an der Universität Wien.

Alexandra spielte u.a. im Musical „GRIMM“ im Theater der Jugend in Wien, in „Here come the lovers“ im Theater im Zentrum in Wien, in „Jesus Christ Superstar“ auf der Felsenbühne Staatz oder in der Operette „Der Vogelhändler“ bei den Schlossfestspielen Langenlois.2019 war Alexandra im Stage Palladium Theater Stuttgart im Musical „ANASTASIA – Das Broadway Musical“ als Cover der Hauptrolle „Anja (Anastasia)“ und als Cross Swing zu erleben.

(In diesem Interview wird nicht gegendert – es werden in den Antworten immer beide Geschlechter impliziert!)

War es immer dein Ziel auf der Bühne zu stehen oder hattest du einen anderen Berufswunsch?

Da ich aus einer künstlerischen Familie stamme (Mutter Opernsängerin und Vater Balletttänzer) war ich schon seit der Kindheit immer mit auf der Bühne bzw. mit auf Tourneen und habe dieses Darstellerleben direkt mitbekommen und war ein Teil davon. Ich habe dadurch auch immer gesungen und getanzt, jedoch wollte ich meinen eigenen Weg zunächst nur im Schauspiel finden und vor allem im Film. Daher war die Bühne eine längere Zeit nur ein „Nebenjob“ für mich, indem ich beispielsweise an einem dänischen Schauspielhaus/Theater in Flensburg angestellt war, im Schleswig- Holsteinischen Landestheater gespielt habe oder als Sängerin Konzerte gehabt habe.

Ich habe dann in Wien mit mehreren Agenturen in der Film- und Werbebranche gearbeitet und habe durch mein Studium auch selbst Filme gedreht. Allerdings habe ich gemerkt, dass ich nur komplett erfüllt bin, wenn ich alle drei Sparten leben kann – und damit bin ich dann im Musical gelandet. Ich würde mich jedoch nie nur darauf begrenzen.

Ich arbeite immer noch auch in anderen künstlerischen Bereichen (vor und hinter der Bühne und Kamera) und werde mein Bestes tun auch diese Vielfältigkeit zu bewahren (…)

(край на цитата)

Превод: “Ние феновете на мюзикъла“ поставихме няколко въпроса на артистката Александра-Йоана Александрова, която е и такава в мюзикъли, също и балерина и модел.

Александра-Йоана Александрова завършва през 2018 г. специалността „Музикален развлекателен театър / Мюзикъл“ при Частния университет „ MUK – Musik und Kunst“ (Музика и Изкуство) във Виена.

Преди това Александра се дипломира като драматична артистка при „Paritätischen Prüfungskommission der Bühnengewerkschaft Wien“ („Равноправната изпитна комисия на Професионалния съюз на сценичните дейци във Виена“), а също така получава и титлата Bachelor (и постоянната Master) в специалностите „Театрално- Филмово- и Медийно изкуство“ към Виенския университет.

Александра играе между другото в мюзикъла „GRIMM“ в Младежкия театър във Виена, в „Here come the lovers“ в „Theater im Zentrum“ във Виена, в „Исус Христос суперзвезда“ на сцената в град Щаац в Австрия, както и в оперетата „Птицепродавецът“ при Музикалния фестивал в замъка на град Лангенлоис в Австрия. През 2019 г. Александра участва в мюзикъла „Анастасия – мюзикъла от Бродуей“ като стартова изпълнителка на главната роля „Аня (Анастасия)“ и като „Сross Swing“.

(В това интервю няма да се прави разлика при половете – при отговорите се имат предвид и двата пола)

Винаги ли беше твоя цел да стоиш на сцената или имаше и друга професионална цел“?

Тъй като аз произхождам от артистична фамилия (майка ми е оперна певица, а баща ми балетен танцьор), още от дете съм била винаги на сцената, съответно при турнета, така че съм запозната с този артистичен живот и съм била една част от него. При тази дейност аз винаги съм пяла и танцувала, но въпреки това съм искала да вървя по собствен път, в началото като артистка и то преди всичко филмова. Ето защо дълго време сцената беше за мен само „допълнителна работа“, като например бях ангажирана в Датският драматичен театър във Фленсбург. Също съм играла в Градския театър на провинция Шлезвиг-Холщайн. Имала съм и вокални концерти.

По време на учението ми във Виена съм работила с редица филмови и рекламни агентури и заедно с учението ми също съм правила собствени филми. В крайна сметка дойдох да извода, че съм напълно задоволена, когато мога да изживявам и трите дейности. По тази причина се ориентирах към мюзикъла. Все пак няма да се огранича само в тази дейност.

Аз работя все още и в други артистични области (пред и зад сцената и с камера) и ще се опитам да дам най-доброто от себе си, за да запазя това разнообразие (…).

(край на превода)

С тия бележки за Александра-Йоана Александрова приключвам днешната ми статия, като пожелавам на Елена Стоянова-Александрова крепко здраве, щастлив личен и семеен живот и нови музикални успехи. Същото се отнася и до Александра-Йоана и бащата Александър Александров. Браво на тримата – отличен пример за три личности, отдадени на няколко различни артистични дейности, но с ясни и стриктно преследвани цели.

За много години драга Елена!

…….

Реклама на Александра-Йоана на 8 август 2019 г.:

https://www.facebook.com/watch/?v=355173078709158

…..

Линк към профила на Александра-Йоана в Интернет за повече подробности:

www.alexandra-yoana-alexandrova.de

…..

…….

Изпълнения на Елена Стоянова:

ЕЛЕНА СТОЯНОВА – Рецитал – 29.05.2016 год.

Водещ,Четец: Маестро Димитър Станчев Акомпанимент : Маестра Йоланта Смолянова

….