Stoyanova, Linka (BGR, Sopran)

Сопраното от Варненската опера Линка Стоянова

„Перфектната оперна певица Линка Стоянова в ролята на Норма, с огромната си певческа дарба и артистизъм, изгради този мост на времето. Нейната страстна „Каста дива“, нейните мъки и надежди, нейната омраза и любов, гордост и честолюбие, в крайна сметка саможертва в името на любовта и майчинството, докоснаха и развълнуваха взискателната старозагорска публика. Не зная дали сега в България има друга оперна звезда, която може да извае така брилянтно всяка нота, да й даде душа и да я отправи съм публиката, като Линка Стоянова“.

(цитат от рецензия за нейна изява в Стара Загора в тази роля през 2017 г.)

Драги приятели на оперната музика, днес на 9 февруари 2023 г. пиша за първи път статия за известната и особено заслужила певица от Варненската опера Линка Стоянова, която от много години там е водещо сопрано в ансамбъла на този театър, но до сега не съм писал за нея, въпреки че тя отдавна заслужава тази чест. Тя е родена през месец април, а аз пиша на календарен принцип, но днес ще направя едно изключение: през 2022 г. Линка Стоянова празнува 20 години, откакто е солистка на Варненската опера (преди това е пяла 8 години в хора) и навърши на 13 април 2022 г. кръглите 50 години.

Искам да я поздравя днес не за рождения й ден (това ще стане на 13 април – дай Боже да сме здрави тогава!), а по следния повод: една от коронните роли на Линка Стоянова е ролята на Норма в едноименната опера от Винченцо Белини, която тя отдавна играе на сцената на Варненската опера. В последните години тя не е пяла тази роля, но именно днес на 9 февруари 2023 г. отново ще играе в тази роля и затова искам да й отдам нужното внимание, като публикувам днес статия за нея, в която ще изнеса данни от биографията и дейността й, с които разполагам.

Искам да споделя желането ми – писал съм често по този въпрос, в бъдещите ми статии да запозная моите читатели във ФБ последователно с най-добрите и заслужили артисти в българските оперни и оперетни театри. Няма да изброявам всички имена, но през последните 8-9 години наред с редица заслужили български оперни и оперетни артисти от далечното и близко минало, при случай че знам рождените дати на съвременни дейци, също пиша статии за тях – както такива от Софийската опера и Музикалния театър в София, така и от другите оперни театри в България – Русе, Варна, Стара Загора, Бургас, Пловдив. Вярно е, особено тази и предните няколко години писах най-вече за солисти от Софийската опера, като Габриела Георгиева, Радостина Николаева, Гергана Русекова, Цветана Бандаловска, Силвана Пръвчева, Мариана Цветкова, Елена Стоянова, Лилия Кехайова, Димитър Станчев, Мартин Цонев (често гост в опери от Вагнер и Мусоргски), Атанас Младенов, Даниел Дамянов, Хрисимир Дамянов, Мартин Илиев.

Писах статии и за български артисти в другите оперни и оперетни театри, някои и гости от чужбина на техните сцени. Ето техните имена: Веселина Кацарова, Надя Кръстева, Красимира Стоянова, Соня Йончева, Светла Кръстева, Елена Баръмова, Светла Василева, Таня Иванова, Валентина Куцарова, Даниела Димова, Андриана Йорданова, Виолета Шаханова, Владислава Гарвалова, Андреана Николова, Катерина Тупарова, Мария Цветкова-Маджарова, Офелия Христова, Людмила Михайлова, Даниела Дякова, Елена Чавдарова-Иса, Ирина Жекова, Калуди Калудов, Бойко Цветанов, Орлин Анастасов, Арсений Арсов, Пламен Бейков, Камен Чанев (мир на праха му!), Кирил Манолов, Юлиан Константинов, Александър Крунев, Деян Вачков, Иван Момиров, Петър Данаилов, Бисер Георгиев, Борис Луков, Орлин Горанов, Нико Исаков, Ивайло Михайлов, Михаил Михайлов, Александър Мутафчийски, Диман Панчев, Михаил Пулиев.

Днес ще обърна внимание и на Линка Стоянова, която ще бъде включена в горния списък.

Както виждаме, един внушителен списък от общо над 50 певици и певци. Разбира се, има още редица други имена, които не са включени по най-различни причини – липса на данни за рождена дата, или липса на биографични данни и творчески път в източници от Интернет. И на последно място – не мога да пиша повече от 1 до 2 статии на ден, а 365 дни в годината не стигат за всички, както и за редица чужди артисти, за които също трябва да се знаят основни данни.

Нека приключа тия подробности с бележката, че поне за 80% от горните имена съм търсил пряк контакт със съответното лице, което ми е давало редица сведения за себе си или е допълвало данни, които са ми били известни. Що се отнася до Линка Стоянова, не я познавам лично и нямам до сега контакт с нея, но просто пожелах тия дни да пиша за нея, след като научих от медиите за днешната й изява във Варна в ролята на Норма от операта на Белини.

Как стана това – случайно в профила на мой приятел от ФБ попаднах вчера на информация за Линка Стоянова, която се оказа много полезна, защото основата на тази информация е написана с голяма вещина от варненката Виолета Тончева, която е известна личност в този град – тя работи във Варненската опера и е автор на редица статии, които съм срещал в медиите. При това тя издаде през 2022 г. една много ценна книга със заглавие „Пристрастно. Операта на Варна“. Аз не притежавам тази книга, но през 2022 г. доста се писа за нея в медиите и рецензиите бяха повече от отлични. Именно в тази книга има статия за Линка Стоянова, която е основата на цитата, който сега ще посоча:

Портал „Моreto.net“ Варна

ЛИНКА СТОЯНОВА СЕ ЗАВРЪЩА НА СЦЕНАТА С “НОРМА“

9 февруари 2023, 19.00, Държавна опера Варна

На 9 февруари 2023 г. Държавна опера Варна ще представи „Норма“ от Винченцо Белини под диригентската палка на Вилиана Вълчева, която бе на диригентския пулт и на премиерата на това заглавие в „Опера в Летния театър“ през 2016 г.

Забележителното тук е, че не друг, а именно оперният театър във Варна поставя за пръв път в България белкантовия шедьовър на Винченцо Белини на 23 май през далечната 1972 г. В постановъчния екип са били видните български оперни творци, свързали за дълго време кариерата си с Варненската опера – диригентът Недялко Недялков, режисьорът Михаил Хаджимишев и художничката Ани Хаджимишева, родители на фотографа Иво Хаджимишев.

През 2016 г. втория прочит на белкантовия шедьовър прави незабравимият главен режисьор на Държавна опера Варна Кузман Попов, който е и сценограф на постановката с художник Ася Стоименова. А за предстоящия спектакъл на 9 февруари с маестра Вилиана Вълчева работят също Надежда Маккюн – диригент на хора, Даниел Йовков – светлинен дизайнер и Димитър Иванов – мултимедия. В ролята на Норма ще приветстваме ЛИНКА СТОЯНОВА, която заедно с Дария Масиеро блестеше на премиерата през 2016 г., а сега със същата роля отбелязва голямото си завръщане на сцената след известно отсъствие. Във великолепния солистичен състав са включени Силвия Ангелова – Адалджиза, Валерий Георгиев – Полионе, Гео Чобанов – Оровезо, Вяра Железова – Клотилде и Христо Ганевски – Флавио. Хор и оркестър на Държавна опера Варна.

“Норма” в режисьорския прочит на Кузман Попов е едно невероятно красиво зрелище, с чудесни костюми, спираща дъха динамика на действието и забележителното сопрано Линка Стоянова в ролята на жрицата и майката, изправена пред трудния избор между властта и любовта”, пише музикалната критичка Елена Хаберман за премиерата през 2016 на „Норма” в авторитетното списание „Der neue Merker“ – списание за опера и балет във Виена и цял свят.

„Впечатляващата сценография, всъщност един красив, създаден с много фантазия и богатство от цветове фон, допълнен само с няколко заменяеми елементи от декора, е дело на режисьора Кузман Попов, който поднася отчетлив и пределно разбираем прочит на операта. Костюмите на Ася Стоименова са прекрасни и много добре синхронизирани в цветово отношение със сценографията. Да добавя към това и великолепните светлинни решения“, обобщава Елена Хаберман. „Обичам това, което правя и се чувствам длъжна да го споделя. Нищо друго няма значение за мен, когато изляза на сцената. На сцената съм спокойна, концентрирам се, раздавам се изцяло. На сцената съм щастлива”, споделя за своята Норма през 2016 г. Линка Стоянова.

Известното сопрано разказва в книгата „Пристрастно. Операта на Варна“ от Виолета Тончева, изд. ФИЛ 2022, за старта на кариерата си в Германия, пристрастието си към някои оперни героини, дарбата да не изпитва сценична треска, пеенето като физиологичен и мисловен процес, операта като призвание и спасение.

ОПЕРНИЯТ ПЕВЕЦ ТРЯБВА ДА Е МИСЛЕЩ ЧОВЕК

– За изтъкнатото сопрано ЛИНКА СТОЯНОВА 2022-ра е свързана с двоен празник – 20 години, откакто е солистка на Варненската опера (преди това е пяла 8 години в хора) и кръглите 50 години, които си позволявам да спомена, защото й стоят чудесно, особено след щастливото майчинство с двамата близнаци. В нашия разговор за операта

предлагам да тръгнем от първите големи роли.

– Първите ми големи роли бяха Тоска в „Тоска“ и Леонора в „Трубадур“, които получих, след като спечелих през 2002 г. обявения от една германска импресарска агенция конкурс. Спомням си, че кандидатствахме 50 певици. След това участвах в голямо турне с двете заглавия в Испания и Португалия. В Германия и Австрия изпях и третата си роля – Амелия в „Бал с маски“, последваха Аида“ в „Аида“, Кралица Елизабет в „Дон Карлос“ и още няколко други централни роли. При мен така се случи, че да дебютирам в чужбина.

– Броиш ли ролите в богатия репертоар, който си натрупала оттогава досега?

– Не, не ги броя. Възхищавам се на колеги, които знаят какво, кога, къде и колко пъти са пели. Аз не водя такава статистика, а може би трябва, но за мен е по-важно да се запомни моята интерпретация. Все пак, към тези роли, които споменах, нека да добавя Сента в „Летящият холандец“, Леонора във „Фиделио“, Норма в „Норма“, Мими в „Бохеми“, Елвира в „Ернани“, Лейди Макбет в „Макбет“, Чо-Чо-Сан в „Мадам Бътерфлай“, Микаела в „Кармен“, Ярославна в „Княз Игор“, много са. Мисля, че съм изпяла доста голяма част от централният сопранов репертоар, който е за моя глас.

– Как проникваш в същността на твоите героини?

– Подготвям се предварително, чета много, разучавам внимателно партитурата. Това е задължително, за да може певицата да навлезе в драматургията и да си представи героинята, която ще пресъздава, съгласувано, разбира се, с режисьора. В началото се доверявах изцяло на неговите качества, по-късно добавях и свои предложения за изграждането на образа. Повечето режисьори, с които съм работила, са били открити за идеите на артиста, защото знаят, че това му действа стимулиращо. Артистът израства и узрява с всяка нова роля, в която влага творческия и житейския си опит.

Тук се сещам за една случка с моята Микаела. Имам изключително много спектакли с „Кармен“, но най-хубавата оценка получих от една колежка , която ми каза, че едва след моето изпълнение разбрала коя е истинската Микаела. Няма значение малка или голяма е ролята, важно е каква следа е оставила. Микаела ми напомня също за Нина Найденова, която присъства на една от репетициите на „Кармен“ в Летния театър и аз поисках мнението й. Говорихме си за най-голямата ария на Микаела, когато тя е сама на сцената и присъствието й трябва да бъде много силно, защото Дон Хосе я обича, но е раздвоен в любовта си между нея и Кармен. Микаела, като образ трябва да е силна, почти колкото Кармен, за да се открои контраста между двете, но тя има много по-малко присъствие на сцената. Чувствах, че нещо в моето изпълнение не е съвсем точно, не ме удовлетворява, имам предвид не във вокално отношение, а като артистично превъплъщение. А певецът трябва да пресъздава достоверно своя персонаж, да бъде истински. Ако не е истински, публиката веднага ще разбере, тя има верни сетива за това доколко откровен е артистът към нея. За мен това винаги е било водещо начало – да съм откровена към публиката и тя да ми повярва, че героинята е част от самата мен. И така Нина ме посъветва да съм по-пестелива в движенията си и да се опитам да пресъздам Микаела повече в погледа, в цялото ми състояние. Понякога само няколко думи могат да отворят нова врата към разбирането за една роля. Това се случи и с мен, след като вече бях пяла Микаела поне 20 пъти. Интересното беше, че след спектакъла колегите ме поздравиха с въпроса, кажи какво стана, какво промени, че направи такава страхотна Микаела. Артистът трябва да е отворен за доброжелателна критика, която ще му помогне да развива образа.

– От богатия си репертоар може ли да отделиш ролята, която те е затруднила или по някакъв начин е станала специална за теб?

Всички роли са ми мили и скъпи, защото във всички съм вложила труд и обич. Но ако трябва все пак да избера най-трудната роля, то това ще бъде Мадам Бътерфлай. Тя принадлежи на друга култура, различна от европейската, мисленето и поведението й са непривични за нас и за да я опозная и разбера ми бяха необходими много време и усилия. Пристрастна съм към ролята като към детенце, което заради крехкостта му най-много обичаш и най-много обгрижваш.

– Спомням си както Чо-Чо-сан, също Аида, Норма и Сента, всъщност всички твои героини, които си пяла с различни партньори.

– Имам щастието да пея с едни от най-добрите наши оперни певци. Най-често съм била на сцената с Арсений Арсов. Партнирала съм си с Емил Иванов в „Тоска“ и „Кармен“, с Калуди Калудов в „Дон Карлос“, „Палячи“ и „Тоска”, с Александрина Милчева в „Трубадур“, с Орлин Горанов в „Тоска“, с Камен Чанев в „Палячи“ и „Трубадур“, с Надя Кръстева в „Аида“ и Верди Реквием, с Бойко Цветанов и Орлин Анастасов в „Ернани“ и „Атила“, с Иван Момиров в „Кармен”, едва ли мога да изброя всички български и чуждестранни колеги, с които съм се чувствала комфортно. Има само едно изключение, но за него няма да говоря (усмихва се). От значение е партньорите на сцената да бъдат заедно, а не единият да се опитва да надделява и да изтъква себе си. Операта е колективно изкуство, в което си зависим от другия, разчиташ на него и той на теб, очакваш той да ти подаде ръка, ако се спънеш или да ти подскаже забравена реплика. Какво ли не може да случи на сцената, която никога не бива да забравяш, че удесетворява и най-малкия недостатък. Операта е живо изкуство, което живее от общия съзидателен дух на екипа и аз съм щастлива, че съм срещнала прекрасни партньори, които са ми давали опора и сила. Ние всички сме еднакво отговорни за крайния резултат от спектакъла и неговото въздействие зависи от успешното представяне не само на един или двама, а на всички участници. Да, важно е да съм удовлетворена от моето лично изпълнение, ще се радвам ако съм изпяла добре пет „до“-та примерно, но за мен истинското удовлетворение идва от общото ни добро постижение. Мисля, че същото е валидно и за публиката, която идва в театъра, за да се дистанцира от ежедневието и да се потопи изцяло в един друг свят, а ние – не поотделно, а всички заедно – сме отговорни какъв точно свят ще й поднесем.

– Сигурността и спокойствието, които излъчваш от сцената, са твоя запазена марка. Това силно и рядко срещано качество даденост ли е или си го изработила в годините?

– Сигурността в изпълнението идва след сериозната вокална и музикално-драматургична подготовка, която предполага пълноценно владеене на текста и интерпретацията, в тях не бива да имаш никакво съмнение. Отделно от това, аз съм благодарна на Господ, че ме е дарил с едно ценно за артиста качество – изпитвам спокойствие на сцената. Странно е, защото в живота съм много емоционална, докато на сцената е точно обратното. Самата аз се изненадвам, че в момента, в който стъпя на сцената, ме изпълва някакво особено вътрешно спокойствие. Сценичната треска, която обзема много колеги, при мен се изразява по друг начин – често преди спектакъл изпадам в особено летаргично състояние и непрекъснато ми се спи, нервната ми система се пренастройва сякаш на друг режим. Изляза ли на сцената обаче, всичко това изчезва и аз ставам съвсем различен човек, чувствам се бодра и с изострени сетива, готова да посрещна всякакви предизвикателства.

– Случилото се на сцената няма как да не се обсъжда в музикално семейство от оперна певица и цигулар.

– Така е, със съпруга ми, Ангел Василев, основно си говорим за музика, за нас музиката не е просто професия, а целият ни свят и всичките ни вълнения. Покрай него аз започнах да слушам много симфонична музика и така запълних някаква музикална липса за себе си, той пък откри с мен препятствията, които се изпречват пред оперната певица. Дълго време работихме заедно в струнен квартет „Колегиум Варна“, на който той беше примариус, изнасяхме много камерни концерти. Камерната музика е предизвикателство, което изисква различна нагласа. Ако на оперната сцена действаш обикновено заедно с много хора, на камерната сцена излизаш сам и това е много задължаващо. Ангел намира сходство между двата най-фини инструмента – цигулката и човешкия глас. Човешкият глас е съвършен акустичен инструмент, който не виждаш и не можеш да пипнеш. Пеенето, освен физиологичен, е преди всичко мисловен процес и ти трябва да се научиш да контролираш нещо, което не виждаш, трябва да си го представиш и да го управляваш с мозъка си. На моите ученици винаги обяснявам, че оперният певец трябва да е мислещ човек, ако не е такъв, не би могъл да стане добър изпълнител. Всъщност това е валидно за всички изкуства. След един концерт, в който пях „Смъртта на Изолда“ от „Тристан и Изолда“ на Вагнер, маестро Георги Димитров, когото изключително ценя, казал на Ангел, че аз съм една от най-мислещите певици в България. Това за мен е огромен комплимент.

– Освен призвание, какво още е операта за теб?

– Спасение. Преживявала съм тежки събития в живота си, но операта винаги ме е спасявала. След загубата на много близък човек трябваше да пея „Аида“ и повярвай ми, не знам как съм пяла, нищо не си спомнях, но чувствах как душата ми оздравява. Освен терапевтичен ефект, изкуството има мисия – да стимулира творческото начало у човека, да култивира състрадание, да създава хуманен светоглед. Затова общуването с изкуството е добре да започва от най-ранна детска възраст. Изумена съм как моят син, само на година и два месеца, изслуша, на коленете на баща си, цялата Трета симфония на Малер и изглеждаше като омагьосан. Разказвам това, не защото е моето дете или защото искам да изтъкна, че е наследило музикални гени, а защото този пример е показателен за начина, по който децата възприемат музиката. И ако родителите насърчават децата си да слушат повече класическа музика, тя ще свърши своята невидима работа. Хората, които по някакъв начин се занимават с изкуство, са по-добри и по-щастливи, по-отговорни към себе си и обществото.

(край на цитата)

Моето лично мнение е, че не само горната статия ни дава една правилна и реална картина за изкуството на забележителната певица Линка Стоянова, но и много ценни нейни заключения относно различни въпроси на живота.

Що се отнася до биографични сведения за Линка Стоянова, както и за нейната артистична дейост, цитирам такива от сайта на Варненската опера, допълнени от сведения, изказани в различни медии:

Линка Стоянова е певица – сопран, родена на 13 април 1972 г.

Завършва Музикалното училище във Варна, специалност “оперно пеене” в класа на Златка Кунчева. От 1993 до 1995 г. специализира в класа на проф. Маргарита Лилова (Майсторски клас в рамките на ММФ “Варненско лято”).

През 1999 г. печели второ място на Международния младежки музикален конкурс “Бряг на надеждата” – Добрич.

В периода 2003 – 2004 г. е солистка в Старозагорската опера.

В репертоара й влизат роли като Тоска, Мими в “Бохеми”, Чо-Чо-Сан в “Мадам Бътерфлай” от Пучини; Елизабет в „Дон Карлос”, Аида, Леонора в “Трубадур”, Амалия в “Бал с маски”, Дездемона в ”Отело”, Одабела в “Атила”, Елвира в „Ернани“, Лейди Макбет в „Макбет“ от Верди, Неда в “Палячи” от Леонкавало, Микаела в “Кармен” от Бизе, Донна Анна в “Дон Жуан” и Графинята в “Сватбата на Фигаро” от Моцарт, Сента в „Летящият холандец“ от Вагнер, Леонора във „Фиделио“ от Бетовен, Норма в „Норма“ от Белини, Ярославна в „Княз Игор“ от Бородин и др. Също така изпълнява солови партии в „Реквием“ от Моцарт, „Реквием“ от Верди и др.

Гастролира в театри в Германия, Австрия, Италия, Франция, Швейцария, Португалия, Испания, Норвегия, САЩ, в спектакли на Националната опера – София, Пловдивската опера. От 2005 г. е солистка във Варненската опера.

Първите й големи роли са Тоска в „Тоска“ и Леонора в „Трубадур“, които получава, след като спечелва през 2002 г. обявения от една германска импресарска агенция конкурс, при който кандидатстват 50 певици. След това участва в голямо турне с двете заглавия в Испания и Португалия. В Германия и Австрия пее и третата си роля – Амелия в „Бал с маски“, после следват Аида в „Аида“, Кралица Елизабет в „Дон Карлос“ и още няколко други централни роли.

Най-често на сцената играе с Арсений Арсов. Партнира с Емил Иванов в „Тоска“ и „Кармен“, с Калуди Калудов в „Дон Карлос“, „Палячи“ и „Тоска”, с Александрина Милчева в „Трубадур“, с Орлин Горанов в „Тоска“, с Камен Чанев в „Палячи“ и „Трубадур“, с Надя Кръстева в „Аида“ и „Реквием“ от Верди, с Бойко Цветанов и Орлин Анастасов в „Ернани“ и „Атила“, с Иван Момиров в „Кармен”.

(край на цитата)

До края на тази обзорна статия за Линка Стоянова ще дам сведения за нейни изяви при различни поводи (в хронологичен ред):

Портал „Plovdiv 24.bg“

1 февруари 2012 г.

Oперата представя “Мадам Бътерфлай” от Пучини

Oперата “Мадам Бътерфлай” от Пучини ще имат възможност да видят пловдивчани тази седмица. Спектакълът на Държавна опера Пловдив ще се състои на 2 февруари от 19 часа в Концертна зала и ще бъде със субтитри на български език.

За ролята на Чо Чо Сан е поканена гост-солистката ЛИНКА СТОЯНОВА. Освен като солист на Държавна опера Варна, в последните години тя се изявява в оперните театри на Германия, Австрия, Италия, САЩ, Испания, Португалия, Норвегия, Дания, Белгия, Франция, гостува в София, Пловдив и други.

В постановката на “Мадам Бътерфлай” на 2 февруари ще й партнират – Ивайло Михайлов, Валерия Мирчева, Михаил Пулиев, Надежда Воща и други. Участват хор и оркестър на Държавна опера Пловдив. Режисьор – Иванка Далийска, диригент – Христо Михалев, диригент на хора – Весела Гелева.

(край на цитата)

Портал „Труд News“

20 октомври 2015 г.

„БТР“ ще пеят с 30 каба гайди на безплатен концерт за варненци

Легендарната българска рок група „БТР“ ще изпълни едно от култовите си парчета под съпровода на 30 каба гайди. Това ще бъде кулминацията на концерта, който кандидатът за кмет Чавдар Трифонов и коалиция “Реформатори и Патриоти-Решението за Варна” подаряват на варненци утре – 21 октомври. Началото е от 19.00 ч. в зала “Конгресна” на Двореца на културата и спорта, входът е свободен. Със събитието първият обявил се кандидат-кмет в страната ще закрие официално предизборната си кампания.

Освен БТР, на сцената на Двореца ще излезе и космическият глас Валя Балканска. Народната певица е специален гост на концерта. Зрителите ще имат привилегията да чуят на живо песента „Излел е Дельо хайдутин”, която повече от 35 години е част от посланието на човечеството в Космоса.

В звездното представление ще вземат участие и оперната прима ЛИНКА СТОЯНОВА, виртуозът Ангел Василев и композиторът Георги Андреев.

„Концертът е послание, че мечтите се сбъдват, колкото и големи да са. Стига да вярваме достатъчно силно в себе си и да бъдем активни, можем да предизвикаме доброто в живота ни”, каза Чавдар Трифонов.

(край на цитата)

Портал „Dolap.bg“

30.11.2017

Росица Ранчева

„Норма“ на Варненската опера вдигна високо летвата

Фестивал на оперното и балетното изкуство (ФОБИ) Стара Загора 2017

След триумфа на мюзикъла „Сиси – душата на императрицата“ – световна премиера на Старозагорската опера, Държавна опера – Варна гостува на втория ден на 48-то издание на Фестивала на оперното и балетното изкуство – Стара Загора 2017 с лиричната трагедия на Винченцо Белини „Норма“. Представлението мина при много добър успех и заслужи дългите аплаузи от претенциозните меломани.

Със сигурност може да се каже, че Варненската опера вдигна високо летвата за гастролиращите трупи: тази вечер, 29 ноември – Държавен музикален театър „Стефан Македонски“ с мюзикъла „Бягство“; на 30 ноември – Нова Белградска опера и оперен театър „Мадленианум“ – Белград с първата създадена опера в света преди 410 години „Орфей“ от Клаудио Монтеверди; ММФ „Моцартови празници“ – Правец с музикално-театралния спектакъл „Геният на барока и властелинът на светлината“; Музикален и художествен частен университет – Виена и Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ с „Алчина“ – опера от Хендел; Софийска филхармония с Девета симфония на Бетовен.

Прави чест на селекционерите на заглавията във ФОБИ, че предлагат най-новото и най-квалитетното в света на операта и балета.

Според режисьора-сценограф на постановката Кузман Попов „Норма е една история за любов и ревност, за обич и омраза, за агресия и бунт на поробените, на която ако погледнем със страстно око, ще видим, че реалността става легенда. Действието на „Норма” се развива в една нощ. Има ли шанс да разбулим тъмната завеса, на която са набодени звездите? Една нощ, в която сякаш звездите разказват своята история, сякаш те са изпратили своите посланици, за да установят контакт с нас – зeмните… Какво ще се случи при тази среща? Ще бъде ли успешен мостът във времето, който се опитва Норма да направи?”

Да, перфектната оперна певица ЛИНКА СТОЯНОВА в ролята на Норма, с огромната си певческа дарба и артистизъм, изгради този мост на времето. Нейната страстна „Каста дива“, нейните мъки и надежди, нейната омраза и любов, гордост и честолюбие, в крайна сметка саможертва в името на любовта и майчинството, докоснаха и развълнуваха взискателната старозагорска публика. Не зная дали сега в България има друга оперна звезда, която може да извае така брилянтно всяка нота, да й даде душа и да я отправи съм публиката, като Линка Стоянова.

Не по-малко вълнуващ образ на Адалджиза създаде Даниела Дякова. При нея, както и при г-жа Стоянова, няма певчески проблеми. През целия спектакъл тя плуваше в свои води. И разкри разкъсващите я терзания между любовта и обречеността на Бога, между дълга и страстта, между милостта и страданието.

Полеоне – римският началник, който е причина за всички конфликти – изневяри, любов с други жени и пр., и в крайна сметка е причина за смъртта на любимата му довчера жена и майка на двете му деца, пресъздаде на сцената световно известният тенор Бойко Цветанов. Да, този певчески елит, показа в пълна мяра красотата и величието на италианското белканто, силата и внушението на голямото изкуство.

Останалите солисти също заслужават аплодисменти – обемният бас Гео Чобанов в ролята на Оровезо, Клотилда – Вяра Железова, Флаввио – Христо Ганевски.

Диригент на спектакъла е Ян Ван Маанен, Цветан Крумов е диригент на хора, който също се представи на ниво. Художник на костюмите е Ася Симеонова.

(край на цитата)

Портал „Култура всеки ден“ (Татяна Капричева) Варна

24 август 2018 г.

Голяма оперна гала за финал на Опера в Летния театър

Голяма оперна гала за финал на „Опера в Летния театър“ завърши деветото издание на проекта.

Културният формат зарадва своите почитатели с грандиозен концерт-спектакъл на 23.08.2018 г. от 21.00 ч. в Летния театър. Голямата оперна гала за финал на „Опера в летния театър“ дефилира на сцената с мощното представяне на най-добрите музикални постижения на солисти, балет, хор и оркестър на Държавна опера – Варна. Оперната гала се обогати от звездното присъствие на италианския тенор Фабио Армелиато, както и от увереното и майсторско дирижиране на Маестро Борислав Иванов.

Голямата оперна гала за финал на „Опера в Летния театър“ предложи стилна и красива програма, съставена от най-популярните оперни откъси от най-големите вокални майстори – доайените на операта – Джузепе Верди, Джакомо Пучини, Жорж Бизе и Луиджи Леонкавало.

С кратко приветствено слово в началото поздравиха публиката Минко Христов, директор на ДКС и Летен театър и Даниела Димова, директор на ТМПЦ Варна. Те увериха почитателите на това обогатяващо човека изкуство, че на емблематичната за града сцена на Летния театър и за напред ще се изнасят великолепни спектакли в пълно сътрудничество и взаимодействие между двете институции.

Голямата оперна гала за финал на „Опера в Летния театър“ започна с хор и ария на Захария от операта „Набуко“ от Верди с тържествено драматични нотки. С плътния си глас Деян Вачков авторитетно и вдъхновено изпя музикалния си номер, като публиката го аплодира и по време на разгърната ария. Второто предложение бе „Хор на евреите“ от трето действие на същата опера, който прозвуча съдбовно и в същото време спокойно и с много фраза, под звуците на течащата музика.

След огнените пламъци и символа на еврейската шестолъчна звезда, визуалното въздействие на мултимедийната драматургия продължи с мрачно облачно небе. На този фон бе изпълнен оркестровият номер „Прелюд“ из първо действие на „Риголето“ от Верди. Голямата оперна гала за финал на „Опера в Летния театър“ продължи с вокалния квартет на Илина Михайлова, Михаела Берова, Валерий Георгиев и Венцеслав Анастасов, които представиха фрагмент от трето действие на същата опера. Концертът се обогати от съкровения дует между Джилда и Риголето от едноименната опера, в изпълнение на Мария Павлова и Венцеслав Анастасов, които изградиха своите образи вълнуващо и спечелиха овациите на публиката. Фрагмент от първо действие на операта „Ернани“ бе изпълнен от ЛИНКА СТОЯНОВА и дамски хор. С „Арията на Елвира“ певицата показа завидната си техника и артистично присъствие и извоюва дългите аплодисменти на слушателите. Валерий Георгиев интерпретира „Стрета на Манрико“ из операта „Трубадур“ на Верди с партньорството на мъжки хор, които пяха възторжено и дръзко, както и солистът и завършиха представянето си с високо вдигнати мечове. Знаменитият „Хор на циганите“ от същата опера бе представен от хористите цветно и реалистично, а „Арията на Азучена“ бе въздействаща и огнена, като богатия и сочен тембър на Михаела Берова. Поезията на музиката на Пучини връхлетя публиката с „Ария на Каварадоси“ от „Тоска“ в изпълнение на Фабио Армелиато, който бе посрещнат и изпратен с горещи аплодисменти поради истинското изкуство, което правеше. „Te Deum“ от същата опера, представен от Пламен Димитров и хор, постигна естествена кулминация, със своята съвършена архитектоника и отбеляза силно и внушително с бляскави унисони и светкавици края на първата част от спектакъла.

Голямата оперна гала за финал на „Опера в Летния театър“ продължи с чудесно подбраната музика на вокалния колаж с откъси от операта „Кармен“ от Жорж Бизе.

Оркестърът на държавна опера Варна потвърди авторитета си на прекрасен състав с бляскавата и тържествена увертюра на операта, след което веднага прозвуча и „Хабанера“ и хор из първо действие, в изпълнение на Даниела Дякова. Солистката контактуваше артистично с колегите си на сцената, представяйки колоритната си героиня, печелейки бурното одобрение на публиката. Много красив балетен номер – „Интермецо“ из операта „Кармен“ – изпълни целия Летен театър с въодушевление и висок градус на настроение. Темпераментни тореадори и страстни балерини огласиха ефира с атрактивната си игра и присъствие, подготвяйки „Ария на Ескамилио“ на Свилен Николов. В сценичното пресъздаване на образа вокални партньори на певеца бяха, освен хора: Даниела Дякова, Галина Великова и Вяра Железова.

Концертната програма ескалираше с все повече акценти и експлоадира в арията на Калаф – „Nessun Dorma“ – от операта „Турандот“ на Пучини, която бе изпята великолепно, под звездно небе от Валерий Георгиев. Последва музикален триптих от операта „Палячи“ от Леонкавало. Музикалната презентация започна с красивия симфоничен номер „Интермецо“, чиито звуци пулсираха поетично в тъмата и подготвиха „Ария на Неда“, в изпълнение на Илина Михайлова. Певицата представи вокално и сценично различни състояния на образа и въздейства изключително силно и категорично на публиката. Популярната „Ария на Канио“ из „Палячи“ бе поредният гвоздей на програмата в мега изпълнението на Фабио Армелиато, който безапелационно доказа оперното си величие и капацитет, изтръгвайки образа дълбоко от душата и сърцето си, изплаквайки го на сцената.

Последните три номера бяха от операта „Травиата“ на Джузепе Верди. „Ария на Виолета“, интерпретирана от Ирина Жекова бе лирична кулминация в бяло, която разтърси с чистотата на изпълнението си. Последва хор и балет от трето действие на същия шедьовър, със солисти Филипа Руженова и Людмил Петров. А всеизвестната и ликуваща „Наздравица“ оформи тържествуващия звезден апотеоз на Голямата оперна вечер. Голямата оперна гала за финал на „Опера в летния театър“ завърши с безкрайни усмивки, аплаузи и звукови фойерверки при деветото издание на един грандиозен проект, който вълнува и обогатява не само публиката, но и културния облик на Варна.

Автор и снимки: Татяна Капричева

(край на цитата)

Сайт на Държавна опера Бургас

5 ноември 2018 г.

Деца от хор „Милка Стоева“ на сцената със солистите на операта

Една от най-известните творби на италианския композитор Джакомо Пучини – операта „Тоска“, ще пъде поставена отново на сцената на Държавна опера – Бургас в началото на ноември. Драматичната история на художника Марио Каварадоси и певицата Флория Тоска ще бъде пресъздадена в понеделник, 5 ноември, от 19 ч., под диригентската палка на маестро Иван Кожухаров. В ролите ще се превъплътят сопраното ЛИНКА СТОЯНОВА и тенорът Даниел Дамянов. Като злодея барон Скарпия ще видим баритона Александър Крунев. В ролята на бившия римски консул Анджелоти ще влезе басът Диман Панчев. В спектакъла ще вземат участието солистите, хора, балета и оркестъра на Държавна опера – Бургас. В постановката ще видим и деца от Детски хор „Милка Стоева“ с диригент Светла Стоева.

Операта „Тоска“ на Джакомо Пучини е написана по пиесата „Ла Тоска“ от Викториан Сарду. Действието започва в църквата „Свети Андрей“ в Рим, където се укрива избягал затворник – бившият консул на някогашната свободна Римска република Чезаре Анджелоти, в която твори художникът Марио Каварадоси. Двамата стари приятели се срещат там, но разговорът им е прекъснат от любимата на Каварадоси Тоска. Обзета от ревност, тя съзира прилика между изрисуваната от Каварадоси Мария Магдалена и маркиза Атаванти, в чийто параклис се намират в момента. Художникът успява да утеши и отпрати любимата жена, след което уточнява с Анджелоти план за бягство. Шефът на полицията и диктатор на Рим барон Скарпия, който е по следите на Анджелоти, разбира, че бившият римски консул се крие в църквата. В нея той открива Каварадоси. Евентуалният контакт между двамата е добра причина художникът да бъде арестуван и да бъде отстранен от пътя на Скарпия към Флория Тоска, която той безумно желае. За да я настрои срещу любимия, той умишлено посочва приликата между Мария Магдалена и маркиза Атаванти. Ревността й подсказва на Скарпия къде е Каварадоси. Той е заловен и измъчван, а Скарпия предлага сделка на Тоска – любовта й срещу живота на Каварадоси. Междувременно Анджелоти, заради когото е арестуван художникът, се е самоубил при залавянето му. Тоска се съгласява с условията на Скарпия, който издава заповед Каварадоси да бъде убит с халосни патрони. Всъщност той излъгва Тоска – срещу любимия й ще се стреля с истински куршуми. Опитвайки се да я прелъсти насила в замяна на свободата на художника, тя го пронизва с нож. Каварадоси е разстрелян, а любимата му, откривайки смъртта му и коварството на Скарпия, се хвърля във водите на река Тибър.

(край на цитата)

Нека днес на 9 февруари 2023 г. поздравим Линка Стоянова за ролята й на Норма в операта от Белини на сцената на Варненската опера тази вечер и й пожелаем пълен успех, и то не само в тази роля, но и в бъдещата й артистична дейност!

……..

Изпълнение на Линка Стоянова: